Отговор в тема
Проблемите и перспективите на младите хора в нашето
време
Есе
Животът е поредица от избори . Той е усеян както с множество перспективи за реализация , така и с неприятности , трудности и проблеми. В днешно време светът е като отворена книга за младите хора . Пред тях се разгръщат много възможности за образование , работа , по добър живот.
Разнообразният и богат свят ни предлага букет от всевъзможни алтернативи . Изборът е неразделно свързан с бъдещето на човек , чертае животът му , целите му и цялото му съществувание . Перспективите за току-що съзрелият млад човек са изключително много в сравнение преди десет-петнадесет години , когато не е имало компютри и интернет , елитните училища не са били достъпни за всекиго , имиграцията е бил труден и много бавен процес . Докато сега демокрацията , а и влизането ни Европейсия съюз , ни позволява да комуникираме по-лесно с другите държави , да имигрираме и евентуално за получаването на по-добро образование , за намиренето на мечтаната работа или просто , защото се стремим към нещо повече от това , което сме постигнали . Това , че възможностите са много , разнообразни и почти те “чакат” , не означава , че непременно ще успееш . Вратата към сполуката е пред теб , от самия теб зависи дали ще намериш ключа и ще можеш да преминеш през нея . Колкото лесно се е отворила , толкова лесно и се затваря и е възможно никога вече да нямаш тази алтернатива . Успехът не се гради без усилия. Иска желание , постоянство и най-вече упорит труд . Както и една мъдра българска поговорка гласи “С труд всичко се постига” . Перспективи много, но е въпрос на избор и амбиция по кой път ще тръгнеш .
Бързото и напрегнато ежедневие ни среща с проблеми от всякакъв естество – от това какво да облечеш до сложни било то житейски , професионални трудности . Младите хора имат ограничени възможности в България , поради нестабилното ни икономическо състояние , малкото работни места , високи стандарти , а ниско заплащане . Образованието ни е на високо равнище , но реализация и устойчивост след дипломиране са рядко срещани . Поради тези причини все повече и повече български младежи напускат родината си и търсят реализиране в по-развити държави , където възможностите са повече , начина на живот е по-добър , а заплащането е достатъчно . Там се дава шанс на знаещите хора да се развиват в професионален план . Тоест , ако знаеш , ще успееш , ако можеш , ще се докажеш .
Животът е неминуем . Стараеш се , поставяш високи цели и се стремиш да ги надминеш . Падаш , но и ставаш . Проваляш се , но и постигаш успехи . Никой не е съвършен и никой няма да бъде , но от теб зависи дали ще си по-добър или най-добър .
Р Е Ф Е Р А Т
по
Социология на културата
на тема:
Проблемът за интелигенцията
Изготвил:
Антония Методиева
II-ри курс Културология
Фак.№ 0649001
Благоевград, 2007
I Самооткриването на социалните групи
Днес живеем в период на нарастващо самоосмисляне. Не става дума за някаква принципно нова вяра, която прави нашето време по-различно от преди, а за нарастващо самосъзнание и вглеждане в себе си, което в миналото липсва. В миналото човекът живее в религиозна среда и необходимостта от самопреценка е излишна. Той приема вяра, знание и действие, както ние приемаме самия живот. Мисълта в миналото е насочена към самоутвърждаване и търсене на сигурност и именно в този си стремеж към презастраховане човек възприема себе си и вярата си безусловно.
Мисълта на Новото време е насочена в друга посока. Сигурността и примиреността с наличните житейски обстоятелства не са нейна цел. Докато индивидът, вписал се в завещания ни от Средновековието шаблон, търси начини да съживи старата си роля, новият тип е преследван от отчаян стремеж да открие нови хоризонти. Изпълнен със съмнения се вглежда във всяка нова истина и отново, и отново открива несигурността, скрита във всяка отделна ситуация. Различен, доколкото може да бъде в различните епохи, човек обаче си задава едни и същи въпроси: пита се как да мисли за себе си, за да действа. Отделни концепции за света и Аз-а, макар и понякога неизказани, предопределят всяка негова крачка. Въпросът “Кой съм?” е сред вечно задаваните. Човек разбира себе си най-вече според това как другите гледат на него.
Упадъкът на единния средновековен светоглед бележи началото на дълго търсене на нов пазител на новите норми. Просвещението стига до един нов гарант на тези нови норми и на новоустановения ред: разума. Това е първият абсолют. Следващият абсолют се появява след разгрома на Френската революция и последвалата го реставрация. Става дума за “историята”. Когато разумът от само себе си се утвърждава като функция на историята, базата за самоинтерпретация отново се променя. Вече е невъзможно каквато и да е гледна точка да бъде защитавана въз основа на присъщата за нея вътрешна рационалност, защото единствено историята е в състояние да узакони (или съответно отхвърли) дадено политическо искане.
Позицията, от която хората се опитват да вникнат в себе си и да се самоутвърдят отново се променя, когато историческите аргументи отстъпват пред социологическите. Социологическата интерпретация измества историческата по силата на специфичния за нея, по-значим въпрос: “Чие дело е непрекъснатата промяна, създаваща нови норми и отменяща старите, и чия история твори тази промяна?”. Човекът вече не гледа на себе си като на отражение на личен Бог, разум или история, а в перспективата на своите социални занимания. Дали подобна социологическа панорама не е поредната мимолетна перспектива, която също ще бъде последвана от по-сполучливи варианти? До този момент няма друг метод, заместил социологическия, нито пък друг опит, доказал предимствата си. Днес който не е в състояние да достигне до някакво социологическо или историческо разбиране за себе си, не е в състояние и да се ориентира в съвременното състояние на нещата. От това следват две констатации:
1.Във всяка епоха хората стигат до някаква форма на самооценка, повече или по-малко адекватна на степента на овладяване на специфичните обстоятелства.
2.Излишно е да търсим симптоми на упадък в постепенното заместване на присъщите за по-ранния тип личност черти на непоколебимо самодоволство с по-новия дух на самокритичност, самоконтрол и адаптивност. Новите характеристики се разгръщат в отговор на непрекъснато нарастващата динамика в заобикалящия ни свят, в който вече съществува и живот на село, но и урбанизъм, и земеделение, но и индустрия, и феодални отношения, но и бюрокрация. Променят се критериите за адекватна самооценка в сферата на социалната организация. Ако днес си задаваме въпроса кои сме и какви сме, ние всъщност се опитваме да преоткрием своето място в установения социален ред.
Какво е типичното в произхода на груповото съзнание? То се заражда в опитите на групите да преценят своята позиция в една нова ситуация. Всяка от групите - жени, младежи, възрастни или хора от средната възраст, се опитва да предефинира своето място в обществото, но тези опити са свързани не само със самопреценката на тяхната позиция, но и с необходимостта от критика на вече установените отношения. Някога жените, например, приемали своята роля такава, каквато мъжете определяли; нещо повече, те гледали на себе си по начина, по който мъжете гледали на тях. Осъзнаването на този факт слага началото на феминисткото групово съзнание. Същото се отнася и за немската младеж. В по-ранните възгледи на младежта се отрежда второстепенна роля, на нейната възраст се гледа само като на стъпало към зрелостта. Социалният стимул на движението за еманципация се корени в индустриалната революция, която предлага безпрецедентни дотогава перспективи пред гъвкавите, приспособими и инициативни млади мъже за сметка на по-възрастното поколение с установени възгледи и трудови навици. В стабилното общество на земеделци и занаятчии пазителите на традицията, възрастните и зрелите са обществените интерпретатори на социалния ред, който те полагат изцяло в своя полза, докато в индустриалното общество младостта се ползва с все по-високи дивиденти, а натрупаният житейски опит е със занижена валидност.
Два фактора правят социалното самосъзнание възможно. Първо, съвременното общество предполага голямо разнообразие от механизми за контрол, които заместват принудителната власт като основен гарант за господство или подчинение. Второ, съвременното общество е обсебило голям дял от образователния и дисциплинарния контрол, обикновено упражняван от първичните групи и обществени организации.
Нека се обърнем към първия фактор. Индивидът, който трябва да разчита единствено на своята съобразителност и способност да не пропусне нито един шанс, вече не се чувства задължен да се придържа към някакъв установен модел на живот. Това е първата стъпка към социалното самоосъзнаване. Отначало тя е чисто индивидуална, но придобива колективен характер, когато сходно ситуирани индивиди открият общите елементи в своята позиция и постигнат обща дефиниция за своите роли. Оформилата се в резултат групова идеология се разгръща като пренебрегва традиционните възгледи за кръвно родство, местни връзки или кастова чест.
Вторият фактор, който работи в полза на груповото съзнание, е установената в модерното общество практика на образование в социално неутрална атмосфера. Често се твърди, че калфите сами не биха достигнали до класово съзнание, защото живеят със семействата на своите господари. Тъкмо тази ситуация блокира задълбочаването на класовата нетърпимост.
II Очерк върху социологическата теория за интелигенцията
Възходът на интелигенцията бележи крайната фаза от разрастването на социалното съзнание. Пролетариатът вече е усъвършенствал своя светоглед, когато на сцената се появяват закъснелите групи. Съвсем естествено е той да постави себе си в центъра на създадения от него светоглед. Когато разпръснаните групи интелигенция се опитват да дефинират социалното си поведение, те започват да се самоинтерпретират в границите на схемата, изградена от пролетариата за самия себе си. Това е причината за внезапно понижената самооценка на интелигенцията. А присъщото за интелектуалеца самомнение частично се обяснява с факта, че след като дълго време той е бил единственият признат интерпретатор на света, естествено е да си отреди значима роля, въпреки че дейността му е насочена предимно в услуга на други слоеве. Все пак ученият съхранява вярата си в своята изключителна мисия само докато държи ключа към тайните на света, само докато е мислещият орган на другите слоеве.
Коя е оста на пролетарската социология? Тя е класова социология, която оперира с една-единствена социологическа категория: класата. В тази тясна рамка всяко явление е класово или некласово. Така и интелектуалците, лишени от опита на социологическото мислене, трябва да се сблъскат с алтернативата класово-безкласово, за да открият собствената си незначителност. Защото след като не са класа, те определено са социално несъществуващи. Тази неочаквана загуба на самоувереност може да се изяви в две характерни посоки:
1.Изборът на интелектуалците, присъединили се към работническите партии.
2.Шелер – без да се колебае, той възприема най-радикалните преоценки на своето време и обръща гръб на философията на религията и историята, за да възприеме една изцяло социологическа ориентация.
Не е задължително социологическото мислене да отведе интелигенцията към пораженство и самоирония. Човек просто трябва да е готов да се абстрахира от наложените мисловни интерпретации и да изходи от своята гледна точка. Същото се отнася за всяка група, която търси мястото си в променящия се ред на нещата.
Интелигенцията несъмнено не е класа, не може да формира партия и е неспособна да съобрази своята политика с другите прослойки. Подобни опити са обречени на провал, след като политическата дейност се обуславя най-вече от общи интереси, които обаче липсват при интелигенцията повече от която и да е друга група - едва ли има нещо по-чуждо за тази прослойка от единомислието и сплотеността. Интелигенцията е междукласова, но не и надкласова формация. Всеки неин член би могъл, а и често притежава специфична класова ориентация, и при реални конфликти може да вземе страната на една или друга политическа партия. Но отвъд тези връзки интелигентът е мотивиран от факта, че образованието го прави подготвен да погледне на проблемите на всекидневието от няколко различни перспективи, а не от една-единствена, за разлика от повечето участници в полемиките на своето време.
Интелектуалците не представляват един издигнат над класите обществен слой и в никакъв случай не се радват на привилегията да превъзмогват класовите си ограничения по-безпроблемно от останалите групи. Интелектуалците не реагират на определени проблеми така единодушно, както например наемниците или работниците, които в отделни ситуации демонстрират еднакви реакции по отношение на дадени конфликти. Това важи в по-голяма степен за т.нар. средни класи и политическото поведение на интелигенцията е в най-малка степен унифицирано.
III Социалногрупова идентификация. Разграничението - класова позиция, класа и осъзната класа.
1.“Класова позиция” обозначава локализацията на индивидите и групите в социалния ред. Класова позиция предполага известно сходство в интересите в едно разнородно общество, което разпределя властта селективно и раздава разграничителни привилегии и икономически възможности.
2.Можем да говорим за “класа”, ако действията на индивидите са унифицирани в съответствие със сходните им интереси и еднаква позиция в производния процес.
3.“Осъзната класа” се контруира като такава от тенденцията на нейните членове да действат съвместно и в съответствие със съзнателната оценка на класовата си позиция, съпоставена с останалите слоеве на обществото.
Класова позиция, класа и осъзната класа са трите нива на диференциация. Честа изява на третата фаза – на осъзнатата класа – са класовите партии, профсъюзите и групите за натиск.
IV Типове интелигенция
Общ за интелигенцията атрибут е нейната диференцирана позиция по отношение на културата. Все пак тази позиция може да означава много неща и повечето недоразумения се дължат на различните интерпретации на “културността”.
1.Първият тип имплицира разграничението между физически и умствен труд. Докато в миналото подобно противопоставяне винаги е подсказвало някаква социална оценка, например една диференциация според ранга, то системата на демократизирания труд в съвременното общество реално освобождава разграничението между двата типа труд от присъщите за тях по-ранни ценностни конотации.
2.Вторият етап от критиката на интелектуалната ангажираност предполага оценка на социалния статус: по-рано направеното разграничение между физически и умствен труд дава възможност за нова диференциация между свободни професии и търговия. Свободната професия предполага не само липса на физически труд, тя е и извор на престиж и особен професионален етос – на лишена от материална заинтересованост отдаденост на някакво призвание. Високата морална оценка често прикрива факта, че престижът тук не се дължи на липсата на материална заинтересованост, а на социалния статус, който я прави възможна.
3.Третото разграничение – между образовани и необразовани. Образован включва почитаният от всички лекар, адвокат, учител, министър, търговец или фабрикант. Тук има три взаимнозаменяемите принципи за подбор: образование, обществено положение и доход, като доходът може да компенсира известен недостиг на култура и образование.
4.Конвенционалната щампа “образован” постепенно излиза от обращение след утвърждаването на абсолютната държава и обслужващата я квалифицирана бюрокрация. Образованите вече могат да бъдат идентифицирани като притежатели на дипломи и монополисти на професионалната кариера.
Тези четири критерия за развитие и образование съответстват на четирите социални типа, разграничими според характеристики като професия, поведение и обществена ориентация. Независимо от класата или ранга, с който така описаните типове се идентифицират, всички те, сравнени с равнопоставените им индивиди, които обаче не споделят техните интелектуални занимания, демонстрират специфични поведенчески девиации. Присъщите за тях интереси са алтернативен извор на мотивация, отклоняваща поведението на индивида от предопределения от неговия класов статус курс.
V Съвременният интелектуалец
Въпреки че обрисуваните по-горе типове интелектуалци са дефинирани различно, не можем да кажем, че тяхната ангажираност е възможна без наличието на някакъв социално гарантиран достъп до знание, представен от споменатите типове. И не всички онези, чиито социален статус позволява достъп до знанието, притежават това знание. Това знание се разгръща в две различни течения:
1.В континуума на всекидневния опит, когато индивидът е принуден да разреши конкретни проблеми, които възникват в неговия живот. Индивидът посреща тези проблеми чрез знанието, придобито от него спонтанно, случайно или чрез подражание, без съзнателни, методични усилия.
2.Един различен тип знание се заражда в езотеричната традиция на предаване, която при определено състояние на социалната комплексност се превръща в носител на “образование”. Езотеричният светоглед не е спонтанно постижение, а резултат на посвещение, усилия и установена приемственост. Явното разграничение между двете сфери започва с появата на професионалния шаман, в частност с възхода на магьосническата гилдия и окончателното й обособяване в каста.
Фактът, че образованите вече не съставляват отделна каста или компактна класа, а отворен обществен слой, достъп до който имат лица с различен и все по-разширяващ се статус, е ключът към новата епоха на знанието. Съвременният интелектуалец не е склонен да примирява или игнорира алтернативните гледни точки, потенциално присъстващи в реда на нещата около него, а внимателно търси противоречията и е част от полярността на обществото.
Основна и повратна за западната история точка е постепенното разпадане на компактните, подобни на каста, социални слоеве. Ученият пръв е засегнат от тази промяна. Начинът, по който той концептуализира опита, отразява структурата на неговата прослойка. Съвременният интелектуалец е склонен към динамика, винаги е готов да ревизира своята позиция и да започне отначало, защото зад себе си е оставил малко, а пред него е всичко. Но чувствителността му към алтернативни възгледи и противоречиви интерпретации на един и същ опит е потенциален извор на неговата слабост – става дума за фалшивата универсалност и за илюзията, че е разгадал чуждата гледна точка, когато всъщност само е възприел чуждия изказ. Емпатията е друго, до голяма степен ново качество за интелектуалеца. Тази черта отличава съвременния интелектуалец от догматика, а също и от мъдреца-отшелник. Те може и да притежават мъдрост, но прозрението, което води до ръба на вечната несигурност в самия себе си, не е присъщо за тях.
VI Историческите роли на интелигенцията
1.Социалният произход на интелектуалците. Първоначалната за индивида социална среда е показателна относно някои фактори, обуславящи специфичната за него нагласа да се сблъсква и преодолява определени ситуации. Възможно е традиционната интелигенция да задържи доминиращата си позиция, въпреки непрекъснатото навлизане на нови членове. При определени обстоятелства интелектуалците пренасят предишната си идентичност в нови, специфични за тях сдружения.
2.Сдружения на интелектуалци и артисти. Между компактната, напомняща на каста организация, и отворената, свободна група, има много междинни типове групирания, към които интелектуалците могат да се приобщят. Понякога контактите между тях са неформални, но най-често срещаният вариант е малката, интимна група. Асоциациите на художниците през Ранното средновековие отразяват характера на тяхната дейност. Поетите също създават общности от различен вид. Освен тях откриваме и персонажа на странстващия менестрел и актьор, наследник на традицията и ролята на древния мим. Своеобразна роля играят и трубадура и минезингера.
Присъствието на две групи – хуманистите и майстерзингерите – оставя отпечатък върху следващия етап от формирането на интелигенцията.
Хуманистите установяват два типа символични отношения с доминиращите съсловия: или живеят като протежета под покровителството на патрони, или заемат различни длъжности в университетите или канцелариите. И в двата случая водят съществуване на фаворити, зависещи от прищевките на своите покровители. Хуманистите откриват специфична компенсация за липсата на сигурност чрез собствените сдружения, поддържани чрез кореспонденция и визити.
Лириката на майстерзингерите е демократична изява, развита от обикновения човек, ограничен от рамките на своя социален статус и склонен да привнася неговите смисли в изкуството си. В известен смисъл майстерзингерите сформират своеобразен елит, не само заради “майсторското” овладяване на определени форми, но и заради съзнателната им затвореност. Отрицанието на неправилни възгледи, суеверия, чужди на християнството изрази или неуместни фрази, а и употребата на латински думи са проява на скромния произход на този тип интелигенция, който ги различава от хуманистите. Можем да тълкуваме като своеобразна липса на самочувствие тяхната пристрастеност към правилата, страха от импровизации и една грешка, която се обръща срещу самия певец – доста шумного отброяване на срички по време на представление.
Интелектуалците се превръщат в аутсайдери едва след революциите на средните класи. До появата на буржоазията изтънчеността е белег на определен социален статус и възпитание, неприсъщи за други съсловия извън титулованото общество. Светският човек, въплътил идеала на времето, символизира всичко стойностно, а прототипът на този идеал е поетът, художникът, ученият, чиновникът и накрая, но не на последно място, и политикът.
Много от литературните общества се превръщат в инкубатор за по-късно появилите се образовани изразители на интересите на средните класи, а в момента, в който еманципираната, и вече добила самочувствие, средна интелигенция получава право на публична изява, тези общества се превръщат в обект на нейната критика и присмех. Дворът се превръща в средище на наскоро приобщилата се интелигенция, която без да отправя принципни нападки към трона, отслабва контрола, упражняван от него над образованата публика. В салоните – това последно творение на дворцовия живот – и в средите на разнородното общество, което се събира там, се осъществява прехода от дворцовия тип култура към установените в средната класа норми на поведение.
Тази изключителна епоха на салоните е повратна точка в превръщането на публиката от феодален в демократичен тип. Салоните се превръщат в естествена среда за онези поети и художници, които се разграничават от висшите класи, но и от по-нисшите слоеве и предпочитат да водят свободно и независимо съществуване. За известно време салоните са в състояние да се противопоставят на социалната дезинтеграция на творческата интелигенция, но когато зараждащото се масово общество постепенно поглъща тези литературни енклави, интелектуалците са изтласкани встрани. Все повече и повече те губят старите си контакти с обществото, така че през XIXв. голяма част от тях вече са в социална изолация. Това маргинално съществуване в масовото общество поражда нови форми на обединение: бохемските котерии и кафенетата.
Кафенетата са разпространени в Близкия изток и оттук през Константинопол, Виена и пристанищните градове като Хамбург и Марсилия достигат Запада. Те се превръщат в първите центрове за размяна на мнения в частично демократизиралото се общество. Това са места за свободна изява, където се разпространяват памфлети и се държат речи. Кафенетата са нов център на групово приобщаване. Несъмнено тези места за срещи дължат зависимостта си на демократизацията на обществото и неговите елити. Докато демократизиращото се въздействие на салоните върху трансформиращото се феодално общество е локализирано в границите на малките групи, пред влиянието на кафенетата няма почти никакви ограничения. И докато приемът в салона е стеснен от необходимостта от официално представяне и социално одобрение, достъпът до кафенето е свободен за всички, споделящи възгледите на обществото, което го посещава. Сега вече предпоставка за групообразуване е не еднаквият стил на живот, нито пък общите приятели, а общото мнение.
Новият тип сдружения, които се утвърждават в английските и френски кафенета, пренебрегват произхода и фамилните връзки. Те са продукт на либерализираното масово общество, в което обособеният индивид и неговото мнение се превръщат в основа за политическо регулиране. Никога преди не е съществувала възможност за толкова голяма свобода и независимост на възгледите. Разбира се, индивидът не е напълно свободен дори и по време на най-големия разцвет на либералното общество. Няма общество, което да дава пълна свобода на своите членове.
Салоните забавят растежа на политическия и литературен елит и регулират числеността на интелектуалците. Чисто демократичният метод на селекция в едно общество, в което писателят, художникът и ученият се радват на привилегии, неминуемо благоприятства изобилието от интелектуалци. Салоните не само функционират като органи на селекция, но и вдигат критериите на социалния възход, а симбиозния им характер е предпоставка за приобщаване на аутсайдерите и утвърждаване у обещаващите таланти качества на лидери.
Салонните разговори и тяхната атмосфера носят отпечатъка на конюнктурния дух на срещите между градската аристокрация и динамичните градски ерудити. За разлика от тях, празничните събирания на гилдиите са изява само на една класа. Надпяванията или кръчмарските банкети са прояви на веселие със строго определен ред. От друга страна, салонът свързва индивиди с различен социален произход, ранг и възгледи. Аристокрацията все още е център на привличане, но интелектуалният климат и насоките на разговорите са миниатюрна реплика на едно конкурентно и динамично общество, в което статусът вече не се унаследява, а се извоюва и отстоява ден за ден. Разговорът е възможност за съперничество. Остроумието, изблиците на оригиналност в едно лишено от предразсъдъци поприще и умението да си осигуриш макар и краткотраен триумф, са ключът към успеха и бързата кариера. Но триумфът не е истински, ако мигновено не се превърне в ангажимент или комисионна.
Салонът илюстрира друга една особеност на съвременната общност – ограничеността на претенциите към отделния индивид. Модерната асоциация засяга индивида косвено, предполага съвсем ограничена заинтересованост към него, дава му относителна свобода и оставя положението му неопределено. Един и същ индивид членува в различни групирания и именно това разнообразие на връзки създава обособената личност в началото на XIXв. Тя има възможност за бягство, защото може да напусне една група и да се присъедини към друга, доколкото навсякъде ограниченията пред нея са едни и същи. Салонът пръв задава модела на поведение в една променяща се и изискваща импровизации ситуация. В него няма строги предписания, бързата реакция и острият ум се поощряват, а противоречията са ограничени и за да бъдат разрешени, не е нужно да се скърца със зъби.
3.Интелигенцията и класите. В известен смисъл интелектуалците са ренегати, отхвърлили социалния слой на своите родители. Винаги когато определен доминиращ социален слой се окаже неспособен да задоволи новопоявилите се нужди от лидер, пред интелигенцията се откриват нови, непознати дотогава, възможности. Това са шансовете за селективно издигане на междинните класи, ситуациите, в които министерските чиновници получават повишение и отделни представители на средните класи се присъединяват към съсловието на образованите.
3.1.Типове издигаща се интелигенция. Индивиди, които се издигат сами в отворена и по принцип достъпна група, са склонни да развият индивидуалистична и героична философия за успеха. Логично е отношението им към света да бъде оптимистично и активно. Предприемачът има основание да вярва, че всеки, който притежава енергия и прозорливост, ще си пробие път. Всеки дължи своя успех на себе си, понякога и на късмета си, а не на случайно стечение на обстоятелствата. И наистина, как е възможно някой да споделя дивидентите от своя успех с едно разслоено общество, ако не го сравнява с друго? Затова индивидът е естествено склонен да хипостазира своята житейска история като универсални условия на съществуването. Той изхожда от факта, че познатите му обстоятелства са откликнали на неговите амбиции. Запазва добро отношение към класата, от която се е издигнал, а що се отнася до обществото като цяло, защитава философия от типа “помогни си сам”.
Индивиди, които бързо се изкачват към привилигировани групи са склонни да придобиват нова идентификация, да приемат условностите на тази група и социалната йерархия, в която се вписват. Бързото издигане на интелектуалци е изключение в едно закостеняло и разслоено, почти кастово общество, което предлага ограничен достъп до по-забележителна кариера, като оставим настрана калфата, който ще стане майстор-занаятчия и някои амбулантни търговци, издигнали се до едри търговци. Последица от движението нагоре от този тип е категоричното разграничаване от социалния слой на родителите.
3.2.Типове интелигенция, съставена от лишени от статус и спрени в развитието си личности. За един грубо отхвърлен до своята първоначална позиция слой е излишно да се старае да подражава на висшите класи. Вместо това той възприема защитна позиция и развива мисловни и поведенчески модели на отрицание. Самата ситуация провокира подобно отношение. Когато обстоятелствата дадат възможност за изява на колективния израз на недоволство, неудовлетвореността се превръща в градивен стимул и създава климат за социална критика, нужен на всяко динамично общество в по-далечна перспектива.
В такава ситуация социалното самосъзнание се изостря и развитието на интелигенцията – стимулира. Наистина, подобна прослойка може да възникне и като своеобразна реакция на преситеност, както това често се случва с второто поколение на новоустановените социални слоеве.
Интелектуалеца има второстепенна позиция в обществото. Той може да ускори реакцията на масите единствено, ако се потопи в тяхната ситуация и по този начин трансцендира собствената си позиция. В този процес той, изолираният индивид, придобива колективна ориентация чрез задълбочените контакти с една класа, към която не принадлежи, но която трябва да следва, за да се превърне в неин лидер.
Обичайните, открити пред интелигенцията пътища в процеса на декласиране, са няколко:
- Първа фаза: жени с осигурено съществуване обикновено развиват силна чувствителност и подчертана състрадателност, от които обаче са принудени да се абстрахират в случай че внезапно заниженият таван на икономическите им възможности ги принуди да се сблъскат с трудностите на борбата за оцеляване. Обикновено първата реакция към подобна промяна е неопределеното чувство за дискомфорт. Когато обаче несъответствието между променената ситуация и установените, но вече загубили предишните си функции нагласи продължи, настъпва момент на рефлексивна преценка. Рефлексията при индивиди, интелектуализирали се в този процес на откъсване е белег за втората фаза и протича по следния начин:
- Преживяването на промяната е свързано с поддържане на идентификацията с предишната ситуация. Когато това преживяване се генерализира, достигаме до философията на “доброто старо време”. Неспособните ясно да я артикулират индивиди спонтанно фокусират носталгичните си мечти върху миналото и го превръщат в идеал.
- Третата фаза завършва процеса и окончателно отхвърлят променената ситуация. Често тя е завършек на някаква рязка промяна, която не позволява постепенна реадаптация и категорично отхвърля надеждата за по-добри времена. Ядрото на реакцията е съставено от несподобни да се примирят със съществуващите обстоятелства личности. Сред тях можем да разграничим три различни типа: представители на по-старо поколение, чието положение не им дава възможност за приспособяване; представители на западащи професии; хора със самостоятелни доходи в миналото, чието предишно положение не им позволява реално да осмислят промяната. Подобно на повечето социални ситуации, и неспособните да възприемат новите обстоятелства създават своя идеология, която скоро се превръща в съгласувано несъгласие.
- Четвъртата фаза достигат личности със сходен произход, но от едно следващо поколение, съумели да приемат променилата се ситуация. Обикновено реакцията не надживява едно поколение и разпадането й започва с индивиди, които не са лишени от свобода на избор. Тези индивиди преминават през два етапа на съмнение. Отначало не вярват в убежденията и обещанията на революционерите, но в крайна сметка те самите губят вяра в дореволюционните си идеали. Това е етапа на скептицизъм за всяка революционна идеология и той бележи социалния генезис на скептицизма.
3.3.Отклонение върху социалните корени на скептицизма. Невъзможно е да намерим единна формула за различните типове скептицизъм. Разбира се не всички са със социални корени. Някои негови форми се основават на чисто индивидуален опит, който не е обвързан с никакви групи, докато други могат да бъдат отнесени към някаква характерова предразположеност. Най-общо казано скептицизмът възниква като следствие от разпадането на групоцентристкия светоглед. Отделният индивид започва да се съмнява в приетото в групата кредо, когато собствената му позиция в тази група стане несигурна, или когато груповата стабилност е застрашена. Скептицизмът не може да се изяви като социологическа критика в една социално нерефлексивна култура. Съмненията на лишения от корените си индивид приемат формата, в която нестабилната система обикновено е интерпретирана: религиозният поет се превръща в агностик, патриотът с политическо съзнание става космополит, а метафизикът завършва като реалист.
Скептицизмът навлиза в петата си фаза, когато преоткрие стадия на объркване и се превърне в онова, което се нарича вторична вяра. Рано или късно повечето лишени от социални корени интелектуалци търсят пътища, за да излязат от състоянието на несигурност и безпокойство и отново да си вървърнат жизнеутвърждаващата и категорична вяра. Но една подобна позиция все пак е лишена от безизкуствената и непокварена простота на вярата, утвърдила издигащите се класи. Вторичната вяра бележи възвръщането на декласираните индивиди, които повече не могат да понасят изолацията си и са принудени повторно да се присъединят към някой неразклатен социален слой. Независимо дали е група, изтръгната от своя статус, издигаща се група, или слой, чието възходящо движение е възпрепятствано, интелигенцията е склонна да тълкува доминиращите конвенции в обществото. Техният характер е различен различните култури и зависи от пътищата, по които интелигенцията стига до ключови позиции в обществото. Веднъж след като интелигенцията уточни своето място, тя налага модела на образованост за доминиращия елит и чрез него - за по-широкото общество. Когато този слой застане начело на една възходяща класа, конвенциите, наложени от него ще проникнат във въпросната класа и ще наложат стандартите за търсената от социума мяра на образованост. Когато динамичният процес, прецизното изследване се конвенционализира, отделни негови продукти се трансформират в една статична традиция.
4.Социалният хабитат на интелектуалците. Съществуват три типа хабитат: локален, институционален и независим.
4.1.Поле на изява на локалния хабитат са малките и средни общности. Тяхната култура дължи своята убедителност и стабилност на дълбоките корени в традиционните занимания и разбирателство от страна на съседните общности. Обикновено основните групи подкрепят местните органи на самоуправление и се поддържат от връзки на приятелство, покровителство и общи празници.
4.2.Обвързаните с институти образовани люде са друг тип. Сходните нужди и условия в производствените центрове са причина за сходни решения и дори градските маси очевидно все повече и повече губят присъщите за тях местни и национални особености, докато еднаквият за целия свят стил на катедралите се дължи на миграциите на майстори-зидари и архитекти и на широко разгърнатата мрежа на Църквата. Тази мрежа и идентичната доктрина, а не местожителството или социалния произход изграждат социалния хабитат на духовниците. В по-общ план, социалният хабитат или местопребиваване са ключ към неговата идеация, макар че в Църквата последните компоненти се налагат все повече и в крайна сметка разрушават единния светоглед на духовенството.
4.3.Към третата категория спадат независимите интелектуалци. Голям е броят на образованите хора в наше време, които имат поне бегла представа за тази житейска позиция. Все още възгледите на немалко от тях са явно независими. Те могат да притежават политически предпочитания, но не са обвързани с която и да е политическа партия или деноминация. Все пак, тази независимост не е абсолютна. Интерпретацията на този слой, за разлика от анализа на всяка друга ясно обособена класа, изисква преценката на широк комплекс от фактори, свързани със статута на интелектуалеца. Най-значимите сред тях са: социалният произход на конкретния индивид; специфичната фаза на неговата кариера - дали е във възход, застой или спад; дали се изявява индивидуално или като член на определена група; дали има пречки пред напредъка му или е отхвърлен към изходната си позиция; фазата на развитие на социалното движение, към която се е приобщил - начална, средна или заключителна; позицията на собственото му поколение по отношение на други поколения; социалният му хабитат; и накрая типа общност, чиито интереси той изявява.
VII Естествената история на интелектуалеца
За интелектуалеца често се твърди, че е откъснат от живота. До голяма степен това наистина е така, но трябва да помним, че комплексното разделение на труда създава принципно състояние на отчужденост, от което едва ли някой може да избяга. Заниманията на интелектуалеца изострят неговата чувствителност по отношение на стереотипи, които по-скоро скриват, отколкото изявяват съществуващите проблеми и той има възможност да се отдръпне от задължения, които му налагат ограничения.
Разбира се, болезнените страни в липсата на постоянна заетост са извън съмнение. Мислителят, когото събитията не могат да опровергаят, е склонен да забравя основната цел на мисленето - да знае и да предвижна, за да действа. Свободната и неограничена идеация понякога провокира илюзии за величие, защото способността за предаване на идеи, свързани с болезнени въпроси, съблазнително заприличва на тяхното овладяване.
Склонността на интелектуалеца да губи допир с реалността е свързана с неговия стремеж да стои в своя кабинет и да се среща единствено със себеподобни. Наличието на някакво свободно време е нужно условие за образоваността. Свободното време е и предпоставка за насочване към проблеми, които не са конкретно свързани със задоволяването на ежедневните нужди. Но доколкото тушира житейските противоречия и напрежение, и предразполага към едно рафинирано и интимно възприемане на нещата, охолното съществуване само по себе си е потик към отчуждение от реалността. Преценката за нужното на интелигенцията свободно време във вида, който би свел до минимум отчуждението и изкушението за бягство в света на илюзиите, остава проблем за нашата култура.
Книжовната образованост на учения е друга присъща за него черта. Сама по себе си тя е извор на отдалечеността и специфичните заблуди, които вече споменахме. Книгите изправят учения пред ситуации, до които той няма реален достъп, но създават и дефектно усещане за съучастие, илюзия за споделеност на живота на хора, чиито труд и усилия остават чужди за него. Третото изкушение за интелектуалеца е да се затвори в себе си. Той не е единственият с такива наклонности, но подобна тенденция вреди на работата му повече, отколкото при всеки друг. Интелектуалната интровертност е плодотворна почва за развитието на четвъртата черта: шизотимията. Критичното напрежение между вътрешния и външния свят на личността е нейна специфична особеност, която в крайни ситуации може да разстрои поддържането на нормални социални контакти.
Съществуват три типа биографии на интелигента. Първият тип е на професионалната интелигенция: отделните личности се числят към тази прослойка, защото са посветили живота си на кариера на интелектуалци. Вторият тип е на интелектуалеца на свободното време. Основните за него професионални ангажименти, онези, които гарантират доходите му, не са свързани с изследванията, на които той се отдава в свободното си време, макар че те могат да имат и компенсаторен характер. Третият тип интелектуални занимания са присъщи за една преходна фаза от живота. В юношеството и в ранната си зрелост, много хора, най-вече студенти, се включват в разбработването на проблеми извън свързаните с кариерата им интереси, но когато периодът на “буря и безпокойство” отмине и се спрат на определена професия, постепенно губят интерес към тези занимания.
Симптомите на съзряването са от особено значение за нас, защото този процес е белег на най-универсалния генезис на интелектуалната чувствителност. Фазите му ни дават по-адекватна представа за неуловимата същност на интелектуалното светоусещане от всеки исторически анализ. Разграничаването от предишната реалност и търсенето на дистанция от първичната среда са основни импулси. Усещането за свобода е онова, което кара индивида да търси алтернативни интерпретации и нови ценности. Този опит е свързан със самоутвърждаване и предизвикателство. Втората фаза е с обратна насоченост: присъща за нея е несигурността и склонността към замяна на една гледна точка с друга. Понякога индивидът не може да понесе живота, изкушаван от многобройни възможности и се вкопчва в някакви по-стабилни условия. От само себе си това може да приеме различни форми, съответстващи на различни типове съвременни интелектуалци. Друг тип се стреми да установи своята идентичност да възприеме някакво радикално решение, най-често от политически характер. Непреодолимото желание за дистанциране от дома, от първичната среда, често води до съвсем противоположен процес: израстналите в дом, в който традициите са строго пазени могат да развият революционни наклонности, докато разграничаващите се от либералната си среда биха избрали консервативния път.
проблемите на младите хора в съвременното българско общество
Няма нищо по-смайващо от простата истина, няма нищо по-екзотично от заобикалящия ни свят, няма нищо по-фантастично от реалността и няма нищо, което да е по сензационно на този свят от времето, в което живееш! Егон Ервин Киш
Някога, когато бях малко дете ми стигаше да зная, че живея, че съществувам, че съм обичана и че всичко, за което мечтая непременно ще се сбъдне! А днес всичко се измерва с пари – дори мечтите...
Парите могат да купят една къща, но не и един дом, храната, но не и апетита, една книга, но не и интелигентността, лукса, но не и красотата, лекарството, но не и здравето, съжителството, но не и любовта, развлечението, но не и щастието! Младите хора в тази страна имат право на всичко, за което имат сили, а не пари! Защото освен парите има още четири фактора, които движат света напред и това са шансът, мотивацията, средата и инатът! Шансът да попаднеш в златната среда, да си мотивиран да вършиш само хубави, добри неща и ако е необходимо да проявиш инат, за да постигнеш всичко това!
Всеки от нас трябва да се научи да инвестира в образованието си, в интересите си, дори в мечтите си – това е залог за лично щастие и успех!
Трябва да осъзнаем, че ни липсват не просто знания, а познания за живота, за хората, за обществото и за средата, в която живеем. Търсим справедливост и използваме отсъствието й като оправдание за това, че сме нещастни!
Погледнато от друга страна не може да не забележим, колко “щедро” е общетсвото към нас, щом като за забогатяване ни предлага три възможности – с ум, с рекет, с женитба, за реализация – също три възможности – чрез знания, чрез рушвет, чрез връзки... Опарих се и от пороците на обществото ни – отчуждението, пагубното равнодушие, необяснимото безсърдечие, несправедливото разделяне на отбрано и “обрано” общество, лъжите и напразните обещания – трябва да ги преодолеем. Никога хората не лъжат така, както по време на война, при избори и за любов! А в този живот лъжите не вървят – вървят еврото, щатските долари, японските мотоциклети, английската музика и доброто българско вино!
В този живот, като че ли човек получава не това, което заслужава, а това, което договаря?!
Младият човек неможе да бъде принуден, подчинен - той може да бъде спечелен и така завладян.
Парадоксът на нашето време е, че имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече удобства, но по-малко време, повече медицина, но и по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде изморени, четем твърде малко и гледаме твърде много телевизия.
Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко-възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Обществото в което живеем - се дели на сини и червени (жълти, зелени), на богати и социално слаби, на ВИП клиенти и всички останали, на манекени и охранители, на българи и роми, турци, арменци, на столичани и провинциалисти, но не различията обединяват хората, а справедливата кауза и общата цел - да живеем истински и щастливо през всичките си дни, а не да изживяваме един и същ ден безброй много пъти.
Обществените закони са толкова по-съвършени, колкото са по-близки до природните.
Трябва да бъдем творци, а не само свидетели на всичко, което се случва около нас.
От нас зависи обществото ни да се развива в хармония с нашите вкус, нагласа и добри предчувствия!
България е страна на парадоксите, има два типа хора – мислещи и забавляващи се и е несправедливо, че на първите е отредена скуката, безработицата и безпаричието, а на вторите – политиката. А политиката е сериозна дейност и не е за хора със сърдечна недостатъчност и морална предостатъчност!
Сред маниите на 21 век се нареждат: Интернет, джи ес ем-а, Европейския съюз, демокрацията, цигарите, кафето, наркотиците, данъците, партиите, войната, кабелната телевизия, рекламата, застраховката, хубавите автомобили, футболът и други.
Влизането в Европа не е политически акт, а промяна в начина на мислене, промяна в светоусещането! Ако се поощряват хубавите неща – по естествен път ще отпаднат лошите.
Младите хора копнеят за промени, емоции, независимост, музика, избор, любов, въздух, приятели, настроение, усмивки, пътувания, хармония, вдъхновение, светлина, движение, доверие...
Щастието е в съотношението между постигнатото и липсващото в живота и е абсолютно в нащи ръце да направим така, че равносметката от постигнатото да е добра!
Където има воля, трябва да има и начин!
Не е нужно да разчитаме на златната рибка, нито на бялата лястовичка, нито дори на добрата приказна фея, за да превърнем България в страната на мечтите ни, те са миражът, който ни заблуждава, че ние самите сме неспособни да получим това, което така силно желаем.
Залагам на любовта, вярата в доброто и надеждата, че всичко хубаво предстои и непременно ще се случи, някога, някъде ... в България! Мечта!
Човек никога не бива да губи чувството си за хумор, ключовете за колата и реална престава за света около себе си. И не е нужно да чакаме друг да ни даде това, което можем да вземем сами – имаме право да го направим в името на справедливостта, а дали имаме властта да го осъществим е друг въпрос…
Проблемите и перспективите на младите хора в нашето времеПървоначално написано от n0va_s1m_tYk
Проблемът за интелигенцията
Проблемите на младите хора в съвременното българско общество
добре защо ги пускаш след като аз вече съм го направила???
Виж времето ... постнали сме с много малак интервал. Просто съм бил почнал да ги добавям ...добре защо ги пускаш след като аз вече съм го направила???
окей
http://download.pomagalo.com/41733/t...riya+ese/?po=8
http://download.pomagalo.com/72293/k...lgariya/?po=18
http://download.pomagalo.com/72494/m...lgariya/?po=19
http://download.pomagalo.com/98195/z...lgariya/?po=27
http://download.pomagalo.com/66793/m...gariya+/?po=17
СЪЖАЛЯВАМ ЧЕ СА ТОЛКОВА МНОГО ...... БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО
Живеи живота има смисал
живеи във всеки изминал ден
живеи защото те обичам
живеи но заедно със мен
България - нашата родна земя, нашият “земен рай”, подарен ни от природата и сътворен от човека. Населена с умни и храбри хора още от далечното минало. Моята България започва от красивите изгреви на Дунавския бряг и с писъка на чайките над Черно море. Този изгрев се плъзга нежно над високи планини и равни поля, за да се превърне в пурпурен залез. България е много малка, но много красива. Един път разходи ли се из Рила, човек не може да забрави хладната рилска вода, величествените гори, красотата на рилските езера, нежно галени от топлите слънчеви лъчи. Но да не отиваме далеч, нека се разходим из родния край.
На 50 километра от нашия град природата е сътворила едно чудно Ждрело край град Трън. Още Алеко Константинов е казал за него: “...Ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата”.
Красотата на моята Родина е трудно да се изкаже с думи. Трябва сам да я видиш, за да я оцениш.
Може би искам да бъда слънчев лъч, който всяка сутрин да може да докосва всичките прелести на нашата малка България. Къде на тази планета има друго късче земя, толкова малка и с толкова много прелести. Живописна и обагрена с всичките цветя е моята малка България. На изток безкрайни, златно жълти пясъци, които от векове са плискани от солените и пенести вълни на красивото Черно море. На юг малката ни Родина е оградена от високите зелени баири на Родопа планина, която като верен щит е пазела народа ни през вековете. На север дълбоките води на тихия бял Дунав мият бреговете на плодородната Дунавска равнина и златната Добруджа. На запад планинските вериги на красивите планини Беласица, Осоговска, Краище и Западна Стара планина ограждат красиви живописни долини. Такава е долината на река Струма и поречието на река Ерма с живописното Ждрело на реката, реката която векове е дълбала скалите и по един уникален начин сега се промъква между две страховити скали, които пролет са обкичени с прелестни синьо-лилави благоуханни люляци. Навсякъде в нашата малка Родина има прелестни кътчета, неповторими по своята красота, като великата долина на Розите с която сме прославени по целия свят.
Може би искам да съм утринна роса и да бъда всяка сутрин на различно място и да бъда навсякъде, във всички кътчета на прелестната ни Родина.
Мнозина писатели и поети са се опитвали да опишат красотата на България, но все нещо липсва. България е страна, за чиято красота думите не стигат. Дали защото като цяло тя е една "райска градина”, или защото погледнати поотделно красотите й са безкрайни.
В България има забележителни планини, долини, реки и градове.
В Рила се издигат величествени, заснежени върхове, образуващи красив пейзаж. Седемте рилски езера са една от най-красивите гледки в България.
В котловините на Карлово и Казанлък е разположена разкошната Розова долина. В нея се отглеждат най-красивите и уханни рози, които образуват един безкраен розов килим!
Реките в България образуват една красива водна мрежа със студени и бистри води. Огрени от закачливите лъчи на слънцето, те добиват блясъка на диамантите.
Освен, че българските градове са богати на история, те са и много, много красиви. Такива са Пловдив, Плевен, Казанлък, Видин, Варна, Боровец, Пампорово и много други. Те са коренно различни един от друг, но образуват едно цяло - България.
Но и дотук не свършват красотите на България. Всяко едно кътче притежава своя чар и обаятелност. Българският народ е един щастлив народ, че живее в такава красива страна. Можем да изгубим всичко друго, но нея никой не може да ни я отнеме. Тя е част от нас и ние сме част от нея.
Без съмнение България е една красива страна и нашето най-голямо богатство.
За малките размери на страната ни, тя побира толкова много природна красота, която кара всеки българин да се гордее с нея.
Страната ни разполага с много красиви местности и курорти, които се посещават всеки сезон от чужденци с различни народности. Известните ни планински курорти предлагат незабравими гледки и чист здравословен въздух. В планините ни има много езера с топли води, които се използват с лековита цел. Благодарение на излаза ни към Черно море и елитните ни летни курорти също са посещавани. Обектите свързани с богатата история на страната ни също представляват интерес за туристите, а в България те са многобройни.
В много страни по света България е известна с вината и с розовото масло, защото за засетите с лозя и рози обработваеми площи се полагат доста грижи. В България е разпространено животновъдството: овце, крави и др. Затова и България е известна с киселото си мляко. Така когато чужденец свърже с тези неща България, на него му се приисква да я посети и да види с очите си красотата й.
В последните години живота в България не е много добър, затова младите хора напускат пределите й. Когато припечелят пари, те се завръщат, защото знаят, че мястото където са израсли не може да се замени.
В България има много красиви курорти и местности посещавани всеки сезон. Тя е известна и с много други неща свързани с труда на българина, които пораждат възхищение в туристите. За тях е учудващо, че малка страна като нашата, е известна с толкова различни неща по света.
Съвсем естествено е всеки да обича Родината, в която се е родил. За мен България е най-красивата страна, защото Господ я е надарил с много природни богатства - алпийски красоти, вековни борови гори, красиво Черноморие. На тази малка територия са съчетани хладната гордост на Балкана, спокойното плискане на морските вълни с нежния аромат на прочутата българска роза. В тези места живее един прекрасен народ, известен със своята древна и настояща култура, със своето трудолюбие и гостоприемство.
Обичам моята България, защото е една и неповторима, най-красива на света!
Красотата на България!!!!!
Есе
Има ли друга страна,надарена с толкова красота,както нашата родина?!Величествени са неините планини,тучни са житните й поля,пенливи
и пълноводни са нейните реки,безброи са изворите,пещерите,природни те феномени-земя рай,наречена България!!!С каква обич народът е възпял в песните си въсторга от родната природа.
България е сред страните с най-голямо биологично разнообразие в Европа. На територията на България се намират някои от най-значимите местообитания на кафявата мечка, вълка и балканската дива коза в Европа. Други големи бозайници, които могат да се наблюдават, са благородният елен, еленът лопатар, муфлонът, дивата свиня и др.,както и богато разнообразие от дребните бозайници.Но има хора,които убиват за удоволствие (това са бракониерите)и така тези хора унищожават животните.И те стават все по-малко и по-малко и накрая се превръщат в изчезващи видове или засташени от изчезване и се вписват в една книга наречена”Червената книга на България”.В тази книга са записани несамо животни,но и растения.Горите в България покриват около 1/3 от цялата площ на страната.България принадлежи към зоната на широколистните гори, в които преобладават дъба и бука.Тези гори с всяка изминала година стават все по-малко,защото се изсичат и на тяхно място се строят различни прдприятия и заводи ,които изхвърлят вредни отпадци и така се унищожава живата природа около нас.А запитвали ли сте се какво би станало,ако изсечем всички гори????Или убием животинските видове????За опазването и съхраняването на естествената природна среда в страната е създадена система от защитени територии и това са:национален парк,природна забележителност, резерват и защитена местност. На територията на България са обявени 3 национални парка – “Рила”, “Пирин” и “Централен Балкан”;
10 природни парка – “Витоша”, “Врачански Балкан”, “Сините камъни”, “Рилски манастир”, “Странджа” и др.
Обявени са 90 резервата, както и 175 защитени местности и 457 природни забележителности.В тези защитени територии са събрани всички застрашени от изчезване растителни и животински видове.
Да се спре по-нататъчното опустошаване на природата,да се опази земята от екологична криза е всеобща и неотложна задача.Време е сериозно да се замислим не само за възобновяване,но и за обогатяване на природната среда,за излекуване на раните,нанесени на природата от човека!!!!
ЕСЕ
на тема:
Моята България
Моята България
България, малка но красива страна но твърде малко известна в чужбина. Макр да се намираме в Европа твърде малко европейци знаят за нас, тъй като не сме влезли в ЕС, което според мен е напълно безмислено, защото дори и да не влезем в ЕС ние си оставаме на Балканския полуостров и в Европа. Европейците, които знаят за нас или са работодатели на студенти в студентските бригади или познават емигрантите от България. Ако запитаме някои какво знае за България надали ще се сети, че това е държава с богата история, забележителна природа, прекрасно Черноморие, с малко неприятен български манталитет у хората но за сметка на това можем да се похвалим с хубави жени. България я знаят с вкусното кисело мляко, курортите на Черно море и най-вече с нашия фолклор. За моята страна се споменава единствено в политиката а това ме натъжава. Нима не заслужаваме това внимание което ние отделя в училище на Германия защо не може и те да учат нашата история да разберът за Златния век при Цар Симеон, да видят даже и на снимка Пиринската гордост на България, красивия Еделвайс, да разглеждат в училище произведения на Иван Вазов, Христо Ботев, Любен Каравелов и други наши известни автори, да научат за Апостола Левски, да се разходят из нашите исторически градове макар и по описание в книги, енциклопедии и даже учебници и да разберът за други исторически факти или красоти на нашата страна. Според мен добре правят българските емигранти, като заминават в чужбина можеби така повече хора ще узнаят за нашите ценности. Някои можеби ще си кажие "...да ама колко чужденци идват лятото...". Добре ами защо само лятото?
Моята България има толкова предимства пред държавите от ЕС като например това че в космоса звучи гласът на народната певица Валя Балканска, ние можем също да се гордеем с добри футболисти макар и вече да не играят, като Христо Стоичков, който сега е треньор на нациналния отбор, Йордан Лечков, Красимир Балъков, и други.В другите спортове можем да се гордеем с Илиана Раева-треньорката на отбора ни по художествена гимнастика и носителка на олимпииски медал друга известна гимнастичка е и Лили Игнатова. Те прославиха България с това че побеждаваха едни от най-добрите в този спорт а именно Русия. България не се гордее само със спортни прояви. Можем да се гордеем с първия български роман написан от българския буржоа Иван Вазов, това е историческия роман " Под игото ". Като българин и човек обичащ страната си мога да кажа че няма в Европа по-истрадал народ от българския. България е под Турско робство 500 години и се крепи единственно на силната вяра в бог, на религията, на малкото за тогава христиански църкви. По онова време за освобождаването ни загиват много видни личности които и до днес се помнят. Личности като Левски обесен в центъра на столицата ни, личности като Раковски, Хаджи Димитър, Ботев, Стефан Караджа и други са умрели за свободата на България. Горд съм че съм българин и че живея в страна която и след толкова години робство съществува и може да се гордее с личности по-достойни и от най-достойните в Европа. Освен с личности България се гордее и с величествената Стара планина, с красивите Рилски езера, Пиринската гордост Еделвайсът. Има и места свързани с нашата история като реки, планини, върхове и други. Едно от тези места е връх Шипка където се води Рускотурската освободителната война и там ние печелим. По мое лично мнение природата ни е прелестна и имаме толкова различни дървета, храсти и най вече можем да се гордеем с нашата Българска роза която е толкова красива че и блясъка на най-красивите Холандски рози го губят. Животните ни не са от най-интересните но им животно което е символ на българския овчар а товая е Каракачанската овчарка. Това е едно от любимите ми кучета то е добро, любвеовилно и обича хората. Моята България може да се гордее с всичко това макар да е малка и незабележима на картата тя за мен е велика страна. Ако реша да я напусна то ще е за да уча в чужбина или да работя там временно но никога няма да остана там завинаги защото няма нищо по хубаво от родния дом. За мен родния дом е място в което си преживял най-прекрасните си мигове, място където може да си спомниш минолото, там можеш да получиш помощ от приятел и да почустваш силата на любовта към родното.
ЕС e организация обединяваща повечето Европейски държави. Дори и да влезем там българина ще си остане със същия манталитет който надали някога ще се промени. В България много малко хора не се придържат към този тип манталитет те започват изграждането на новия манталитет у хората като се надявам по-бързо да замести стария. Когато това стане а то няма да е скоро даже и до 2007 когато се говори че ще влизаме в ЕС може би ще станем за този съюз. Моята България е била доста по-красива от колкото сега но нямам предвид природата а личностите които я ръководят. Нима българина ще живее по-добре и когато влезем в ЕС ще настане още по-голям хаос.
Повечето чужденци знаят България като курорт вкойто идват лятото. Нима България е само един курорт не може ли чужденците да се интересуват малко по по различен начин от нашата история. Толкова ли е безинтересна, не мисля така. България е място не само за отдих но и за научаване на нещо ново за нея и нейното измъчено минало.
Моята България си е моя и на всички мои съграждани никой неможе да ми я отнеме тя е място за, което си мечтае всеки чужденец, който не е видял нейните чудеса и не се влюбил в една красива българска жена.
Защо (не) бих емигрирала от България
Ние сме българи и нашата страна е България, малка но с много забележителности, разнообразна природа и благоприятен климат. А от друга страна са масовата безработица, минималните заплати и спокойните политици. Именно заради тези фактори ежегодно хиляди млади българи напускат майката родина. Кой заради надеждата за по-добро бъдеще, кой по принуда, всеки си има причина.
Стотици българи след емиграцията си устройват живота си далеч от тук. Създават семейства в далечните и не толкова гостоприемни страни , пълни с хора, които не познават дори съседите си. Там всеки е забързан в своето ежедневие и не му остава време дори за собственото му семейство, а българите са традиционалисти и това, и носталгията бавно убива душите им. Малко са тези на които им харесва чуждата земя и те са тези които са имали късмета да успеят с цената на много лишения и упорит труд, да започнат от нищото и да надграждат. Повечето отиват за няколко години печелят малко пари и се връщат тук за да похарчат спечелените с труд и пот пари, но завъртайки ги отново живота, понякога им се налага да заминат наново. Далеч от близки и роднини, но имат ли избор?
Не се знае какво очаква и нас дали ще се скитаме “немили- недраги” по чужбина или ще се скитаме тук всеки решава сам доколкото обстоятелствата позволяват. Но как бихме помогнали на страната като младежта бяга, какво би могло да ни накара да останем? Аз още незнам , искам да видя как живеят и другите, но не бих напуснала България завинаги.
Моята България
Да живееш в малка и не дотам позната страна в света за
някои хора може да не е кой знае какво,но за мен да живея
в България ми харесва.Може да не ни познават много добре,
но и ние си имаме своите гордости и в далечното минало и
не до чак толкова далечното.Например първият компютър е
бил изобретен от българин Джон Атанасов.Имаме много
учени,лекари,извесни певци Раина Кабаиванска,Николай
Гяуров и много други.Български глас се извисява в космуса.
Това са все неща,скоито ние можем да се гордеем.А това,че
не ни познават много по-света и не знаят къде се намира на
картата България не е чак толкова важно.Това са неща,които
могат да се променят.По-важно е,че имаме богато колтурно
наследство и минало,което не може да се купи или да се
измисли.Ние сме хората,които трябва да го запазим и
предадем в бъдещето.А моята Блгария е красива и хубава.
Защото иначе да я претпочитат много чужденци и да се
заселват при нас.Може и защото е евтино при нас,но човек не
си купува нещо,което харесва само,защото е евтино.България
е красива и хубава:с буини реки,зелени гори и плодородни
земи.Такава е възпята в много стихове.
Хубава и красива е както за всеки човек родината му.
Възможностите за реализация в нашата страна може и да не
са големи като чужбина и младите хора да бягат на там,но
всичко се променя.Вече сме в Европеиския съюз.Все още не
сме на ясно и не знаем какво ни очаква там,но в близко
бъдеще се надяваме това да са разрешени проблеми за нас.
Всеки по различин начин възприема живота около себеси.
Някои хора могат да живеят и работят в чужбина-далеч от
роднини и родно място.За други е немислимо да са щастливи
и да се реализират извън родината си.Далеч от семеиство и
дом.Затова всеки решава за себе си сам.
Не го знам от личен опит,но носталгиятя не е приятно
изживяване в всички слячаи.Майка ми е живяла в чужбина,
знам от нея.Тя винаги е искала и се е стремяля да се върне
България.За нея животът е немислим другаде.Казва,че
никъде не е толкова на мястото си,колкото тук в България.
Независимо,че в чужбина можеше да е по-лесно.За всеки го
е различно.Животът може да е труден,няма лесни неща.
В момента всичко се променя.България е наша с хубавите и
не дотам хубави неща.
Но хубаво е човек да каже с гордост-моята България
Love is Rare, Life is Strange, Nothing.....Last and People Change
Антигона - “трагичната обреченост на непреклонната личност”
Антигона - трагедия за силната и непреклонна личност
Трагизмът на силната и непреклонна личност в Антигона
Бихте ли ми изтеглили това есе? http://download.pomagalo.com/66236/e...valuten+syyuz/
Благодаря предварително.
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те...
Нужни са ми тези материали:
1. http://download.pomagalo.com/49675/r...ezli+i+zashto/
2. http://download.pomagalo.com/143527/...i+v+bylgariya/
3. http://download.pomagalo.com/179917/...a+i+rezervati/
4. http://download.pomagalo.com/1301/ra...t+v+bylgariya/
5. http://download.pomagalo.com/4784/pr...stvo+endimiti/
6. http://download.pomagalo.com/72293/k...lgariya/?po=17
7. http://download.pomagalo.com/254488/...=10764423&po=5
8. http://download.pomagalo.com/1301/ra...=10764437&po=8
Ух, станаха достаа..Благодаря предварително...
Търсещият щастие е като пияницата,
който не може да улучи пътя към дома,
но знае, че има дом.
Ще ми помогнеш ли да го намеря??
Резерватите в България
От къде са произлезли и защо ?
Някога, преди появата на човека и активната му намеса върху природата, цялата планета е била "резерват". Днес в понятието резерват се включват защитени от закона местности, в които живеят редки или защитени от изчезване интересни животински и растителни видове. В резерватите са под закрила всички елементи на биологичните съобщества - дори растения и животни, които на други места са многобройни. Това е особено важно условие, тъй като и най-малката промяна във видовия състав може да доведе до пагубни последствия. В резерватите е забранена всякаква стопанска дейност, а присъствието на хора се допуска само в крайни случаи и то предимно учени. Целта е те да останат непокътнати естествени "научни лаборатории", в които да се проследява развитието на живата и неживата природа. В някои резервати дори пожарите се потушават само ако са възникнали по вина на човека,ако причината е била мълния, никой не се намесва.
Защитените растителни видове в България...
В българия има значителен брой защитени растения странни по имена и вид,също и много редки.Ето някои от тях:
Старопланинска иглика - по името си тя подсказва че расте в Старопланинските части на България.
Маслиновидно бясно дърво - то също се среща в Cтара планина.
Бардуче - растението е разпространено в Северна България и по Черномнорието.
Силивряк - често срещан в Запаните Родопи и средните части на Стара планина.
Пролетно котенце - Рилско растение.
Планински божур - Расте в Западна и Средна Стара планина, Витоша, Пирин, Рила, Западни Родопи, западните гранични планини.
Дървовидна хвойна - Рядко дърво обитаващо в Кресненския пролом и в Родопите - над Кричим и Асеновград.
Венерина обувка - Расте в Родопите около село Бачково, Асеновградско.
Рамонда - най често срещано в Северозападна България.
Еделвайс - много рядко пиринско растение.
Храстовидна карагана - типично новопазарско растение.
Нарцисоцветна съсънка - Расте в Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила, Пирин, Западните Родопи, западните гранични планини.
Едроцветна тинтява - среща се в Западна и Средна Стара планина, Карловско, Троянско . . .
Жълт планински крем е цветете което расте в Западна и Средна Стара планина, Витоша, Рила, Руй, Милевска планина, Конявска планина, Беласица.
Южно лале - типично за Кресненския пролом, Беласица, Източните Родопи, Бакаджиците, около Сливен.
Оливиеров минзухар - расте в южните части на България.
Шлемовиден салеп - Расте в предпланините и планините.
Дяволски орех - най срещано по крайбрежието на р.Дунав.
Дървовидна хвойна Храстовидна карагана Жълт планински крем
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
РЕФЕРАТ
ПО : ОСНОВИ НА ТУРИЗМА
ТЕМА : ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ В БЪЛГАРИЯ
Проверил: гл.ас. Т. Тончева
Изготвили: Мария Иванова Херувимова Ф.№ 243243
спец. Икономика на съобщенията група: 5622
Антония Антонова Мартинова Ф.№ 255349
спец. Икономика на съобщенията група: 5622
София Ангелова Попова Ф.№ 255346
спец. Икономика на съобщенията група: 5622
Гр. София 07.04.2008г.
По-голямата част от туристическото предлагане е свързано с онези природни обекти и явления, които имат рекреативен ефект. При напреднало и прекомерно интензивно туристическо използване на природните ресурси нерядко се стига до тяхното замърсяване, намаляване на качествата им, дори до унищожаване.Ето защо съвременният туризъм оказва голямо влияние върху екологичната политика на страните. Те се стремят да опазват ценните си рекреационни ресурси чрез специално законодателство, създаване на мрежа от национални паркове и други защитени територии.
Национален парк “ Централен Бакан”
Национален парк “Централен Балкан” е сред най-ценните и най-големи природни територии в Европа от категория ІІ по Скалата на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси /IUCN/. В парка има девет резервата - І категория по IUCN с обща площ над 20 хил. ха. Осем от резерватите , както и паркът, са включени в списъка на ООН на националните паркове и защитените територии. На площ от 71,669.5 ха паркът опазва уникални, саморегулиращи се планински екосистеми, със специфично видово разнообразие. Четири от деветте строги резервата са включени в програмата на ЮНЕСКО “Човек и Биосфера”. В административно отношение паркът се простира върху територията на 5 области ( Ловешка, Габровска, Старозагорска, Пловдивска и Софийска), 8 общини и граничи със землищата на 33 населени места.
Горите покриват 56 % от територията на парка. Основен лесообразувател е букът – тук се опазва най-големият в Европа защитен масив от стари букови гори, заемащи 71 % от горската зона (40% от парка). Безлесната зона е оформена вторично и в голямата си част е обхваната от храстови съобщества, сред които най-значимо участие имат хвойната и различните видове боровинки. В парка се срещат 1 900 вида висши растения (над 50 % от флората на България), от които около 30 вида, срещащи се само в България, а 11 вида и 2 подвида от тях се срещат само в Централен Балкан и никъде другаде в света. Освен това тази част на Стара планина се обитава от 70 % от безгръбначните и 62 % от гръбначните животни у нас. Дивото великолепие на Балкана включва още и 229 вида мъхове, 256 вида гъби, 208 вида сладководни водорасли, над 200 вида лечебни растения. Птичият свят в парка е представен от около 130 вида - многообразие, което отрежда на “Централен Балкан” важно място в международен мащаб. Над 130 вида - висши растения и гръбначни животни са вписани в българската и световната Червени книги. Световната значимост на парка се определя от действащото формообразувателно огнище за растения и безгръбначни животни на кисела основа и представителна в световен мащаб територия за птиците от алпийската зона. 13 вида гръбначни животни имат в парка световно значими популации.
“Централен Балкан “ е едно от последните в Европа местообитания на едрите грабливи птици, мечката, вълка, балканската дива коза. Територията на парка е от национално значение за опазването на популациите на белогърбия кълвач, царския и скалния орел, златката, уралската улулица, лещарката, десетки видове прилепи.
С красива природа, величествени пейзажи, буйни реки, шеметни пропасти, голям брой красиви водопади и вековни гори, планината е притегателен център за всеки, успял поне веднъж да се докосне до вълшебната й сила. Населението живеещо около парка продължава да упражнява запазените местни занаяти, да използва в ежедневието си примитивните, употребявани стотици и хиляди години природощадящи технологии и да поддържа живи многовековните традиции и фолклорни празненства. Незабравимото гостоприемство на местните хора, благоприятният климат и прекрасните природни дадености, множеството културни, исторически и природни обекти дават добра възможност за приятно прекарване на времето, пълноценен отдих и разнообразни развлечения на съвременния градски човек.
В парка съществуват множество туристически маршрути, разположени от северната или южната част на планинското било. Общата дължина на тези маршрути е около 670 км. Пътеките, по които преминават първостепенните туристически маршрути са добре маркирани и обезопасени . Те предлагат на посетителите възможност за пълноценнен отдих, духовно обогатяване и почивка сред природата като не се уврежда околната среда. От север изходни пунктове за пешеходен туризъм са с.Черни Вит, с.Рибарица, с.Чифлик, с.Черни Осъм, гр.Априлци и м.Лъгът. Маркираните туристически маршрути са 16. От южната страна изходни пунктове за парка са с. Антон, гр. Клисура, с.Розино, с.Христо Даново, гр.Сопот, гр.Карлово, гр.Калофер, с.Тъжа, с.Габарево и с.Скобелево. От тук тръгват 9 маркирани туристически маршрута. По централното било през парка преминава международен планински маршрут Е-3/Атлантически океан – Карпати – Стара планина – Черно море /, известен с отсечката си в България като “Ком – Емине”.
В съответствие с целите на парка , в него се насърчава предимно пешеходния туризъм и се препоръчва ограничаване на броя на нощувките в хижите, попадащи в резерватната зона на парка. За любителите на дивата природа, екстремните спортове, ездата и планиския велосипедизъм са разработени специализирани маршрути само на определени места в парка, за да се намалят неблагоприятните въздействия върху природата. Определени са 10 маршрута за конен туризъм, 4 - за велотуризъм, маршрути за наблюдение на птици, на растения, на едри бозайници, общоопознавателни, културно-исторически, пещерняшки, фотолов, алпийски и ски-рали.
В услуга на посетителите на парка работят два информационни центъра – в Карлово и Рибарица. За улеснение на туристите и подпомагане развитието на туризма в процес на проектиране и създаване са и други екологични, образователни и информационни центрове.
Опазването, съхранението на цялото това богатство, е поверено в ръцете на Дирекцията на Националния парк – регионална структура пряко подчинена на Министерството на околната среда и водите. Парковите служители контролират и координират дейностите на всички организации, институции, природозащитници и ползватели на парка. Служителите от седемте местни офиса оказват съдействие на посетителите, грижат се за тяхната безопасност, предотвратяват нарушения и извършват наблюдения върху растителния и животинския свят в парка. Дирекцията разполага с подробна информационна база от данни и разработва и прилага образователни и природопознавателни, интерпретативни програми за посетителите.
Храм-убежище на природата и историята на България, Национален Парк “Централен Балкан” опазва едни от най-величествените пейзажи в България, редки и застрашени от изчезване видове и съобщества, съхранява важни национални културни и исторически обекти от последните три хиляди години.
В националния парк се намират следните резервати:
Биосферен резерват “Боатин”
Резерват “Козя стена”
Резерват “Стара река”
Резерват “Северен Джендем”
Резерват “Пеещи скали”
Биосферен резерват “Царичина”
Биосферен резерват “Стенето”
Биосферен резерват “ Джендема”
Резерват “ Соколна”
Биосферен резерват “Боатин”
Обявен през 1948 г. за запазване на находищата на редки и застрашени животински видове, като уралската улулица и пернатоногата кукумявка. Намира се в землището на с. Черни Вит – Тетевенско, северно от вр.Тетевенска Баба и се простира от 800 м до около 2000 м надморска височина. На площ от 1597.2 ха са съхранени едни от най-впечатляващите на Балканския п-в букови гори на средна възраст 170–220 години. В непосредствена близост до резервата се намира единственото находище на клек в Средна Стара планина. Животинският свят е много разнообразен. Включва целия биотичен комплекс, характерен за планинската зона на умерения пояс с представители: мечка, вълк, лисица, дива котка, бялка, златка, благороден елен, сърна, дива свиня. В недалечно минало рисът също е обитавал тези гори. Тук са установени 64 вида гнездещи птици, сред които малка и полубеловрата мухоловки, южен белогръб и черен кълвач, сокол скитник и др.
Биосферен резерват “Царичина”
Обявен през 1949 г. за опазване на най-северното находище на бяла мура в света. Разположен е в землището на с. Рибарица – Тетевенско на площ от 3 418.7 ха. Съхранява горски и субалпийски екосистеми от около 900 м до 2198 м н.в. Най-широко разпространените дървесни видове след бука са смърчът, елата и бялата мура. От тревистите растения интерес представляват нарцисовидната съсънка, петнистата тинтява, балканската фитеума, старопланинската теменуга, панчичевата пищялка, кернеровата метличина и др. Гръбначната фауна включва повече от 30 вида бозайници, над 90 вида птици - 75 от които гнездят в резервата, както и 15 вида земноводни. “Царичина” е убежище и на седемте вида сови, характерни за българските планини. Срещат се видра, златка, мечка, вълк, язовец и др. Тук е единственото място в парка, където може да се наблюдава възстановяване на горната граница на гората.
Резерват “Козя стена”
Обявен през 1987 година в землището на с. Чифлик – Троянско, за да се съхранят естествени елови и елово-букови формации и застрашени от изчезване растителни и животински видове. Общата площ на резервата е 904.3 ха. Срещат се повече от 40 вида растения, включени в Червената книга на България – старопланинска теменуга, панчичева пищялка, старопланинска лазаркиня, планинско секирче, кълбест салеп, самодивско лале и др. Тук гнездят и над 60 вида птици, от които в Червената книга на България са включени осояда, големия и малък ястреб, черения кълвач, гълъба хралупар. “Козя стена” е истински ботанически рай, събрал множество редки и красиви растения, сред тях и еделвайсите – негаснещите бели звезди на планината.
Биосферен резерват “Стенето”
През 1963 г. “Стенето“ е обявено за народен парк. По-късно (1979 г.) е прекатегоризирано в резерват. Разположен е в Троянския Балкан по горното течение на р.Черни Осъм. Създаден е за да се запази изключителната красота на тази част от Стара планина - величественото ждрело Стенето. Поразяват с красотата си скалите в местностите Хайдушкото игрило и Чернокожа. Карстовата основа е предпоставка за образуването на множество пещери, някои от които са между най-дългите у нас – Куманица (ок. 2 000 м). Тук се намират и най-дълбоката пропастна пещера – Птичата дупка (91м). Основна част от горите са букови, срещат се още обикновен и воден габър, явор, шестил, тис. В “Стенето” се намира един от най-големите смърчови масиви в Средна Стара планина. Срещат се множество редки и защитени растения, като родопския силивряк и българкия ранилист. Твърде разнообразен и богат е животинския свят. Близо 100 от видовете са защитени. Характерните представители са мечка, благороден елен, сърна, дива коза, а от птиците бухал, скален орел, балкански кеклик, уралска улулица, врабчова кукумявка, пернатонога кукумявка. Общата площ на резервата е 3 578.8 ха.
Резерват “Стара река”
Обявен е през 1981 г. за да се запази уникален за Старопланинието комплекс от широколистни, иглолистни и смесени гори. Обхваща водосбора на Стара река и притоците й в землището на град Карлово на площ 1 974.7 ха. Гората в резервата е разнообразна – бук, ела, смърч, воден габър, явор, шестил и др. Тук са находищата на повече от 45 растения от Червената книга на България – сред които са родопския силивряк и панчичевата пищялка. Над 100 вида гръбначни животни се размножават на тази територия. Най-интересни сред тях са скалния орел, мечката, лещарката и др.
Биосферен резерват “Джендема”
Това е най-големият резерват в парка – 4 220.2 ха и третия по големина в страната. Обявен е през 1953 г., за да се съхранят вековните букови гори, местната популация на дива коза, а също така и впечатляващи скални масиви с присъщия за тях растителен и животински свят. Тук се намира първенеца на Стара планина – вр. Ботев (Юмрукчал) – 2 376 м надморска височина. Под него се намира най-високият водопад у нас – Райското пръскало-124.5 м. В сърцето на резервата е най-значимият растителен формообразувателен център. Поради непристъпните пропасти, зъбери и скални гребени, растителното и животинско разнообразие не са добре проучени. Тук е царството на дивата коза, мечката, балканската пъстърва.
Резерват “Северен Джендем”
Най-високо разположеният резерват в парка. Обявен през 1983 г. за да се запазят субалпийски скални и горски местообитания, редки и застрашени от изчезване видове и уникални геоморфологични и хидрологични обекти. Резерватът обхваща северната стена на Старопланинския първенец – вр. Ботев, като общата му площ е 1610 ха. В границите на резервата са съсредоточени множество водопади, запазено е необичайното съобщество на сибирска хвойна, миртолистен рододендрон и синя боровинка. Тук е царството на грабливите птици – скален орел, сокол скитник и др. От едрите бозайници се срещат мечка, дива коза, благороден елен, вълк, сърна, дива свиня. Тук се намира единственото в растителния свят находище на балканско плюскавиче.
Резерват “Соколна”
Създаден през 1979 г. Обхваща част от водосбора на реките Соколна и Кюй дере в планинския масив Триглав, от 730 м до 1 770 м надморска височина. Разположен е в землището на селата Скобелево и Асен. Тук се намира най-голямото тисово находище в Стара планина. Горите са съставени от дъб, габър, мъждрян, явор. В ниските части се намира и естествено находище на люляк и казашка хвойна. Една от естествените градини на България, съхранила множество редки и застрашени растения - старопланинска иглика, жълт планински крем, старопланински еделвайс, родопски силивряк, рохелова каменоломка. Птичето разнообразие е голямо - скален орел, ловен сокол, сокол скитник, голям и малък ястреб, обикновена ветрушка, бухал и др.
Резерват “Пеещи скали”
Резерватът е обявен 1979 г., за да се съхранят местообитания във високопланинската безлесна зона, естествени букови гори и характерната фауна във водосбора на р. Росица. Обхваща землищата на селата Стоките и Кръвеник. Резерватът защитава вековни букови гори със специфични растителни и животински видове. Едно от оптималните местообитания на кафявата мечка. Срещат се и благороден елен, сърна, дива свиня, черен и белогръб кълвач.
Национален парк “Рила”
Национален парк “Рила” е разположен в Рила планина в западната част на България. Паркът включва безлесните части по билото на планината и част от горските иглолистни комплекси под него в четирите главни дяла на планината: Източен, Среден, Югозападен и Североизточен, съставляващи около 30 % от целия планински масив. Средната височина на върховете от основните била е около 2700 м, с най-високия връх в страната и Балканския полуостров – Мусала (2925 м).Това е най-големият национален парк в България и един от най-големите европейски паркове. Общата площ на парка е 81 046,0 ха, от които 53 481,0 ха горски фонд и 27 565,0 ха високопланински пасища и ливади. В площта на защитената територия се включват безлесните части по билото на планината, над горната граница на гората, които имат субалпийски характер и лежащия непосредствено под него пояс от иглолистни и иглолистно-широколистни гори. Тук са обхванати най-защитените от въздействието на човешката дейност части от планината. Тук има около 100 върха с надморска височина над 2000 м. Сегашният алпийски релеф се е формирал след Вюрмското заледяване. Наследство от този период са над 120 ледникови езера, разположени на групи във високопланинските части на речните басейни. От езерата най-дълбокото е Окото (37,5 м), най-голямо е Смрадливото езеро (212 дка), най-високо разположено е Леденото езеро (2709 м) и най-дългото е Близнака. От парка водят началото си три от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров - Искър, Марица и Места.
Представени са 4 растителни пояса: буков (представен частично), иглолистен горски, субалпийски и алпийски. В състава им участват дървесни, храстови и тревни фитоценози. Горската растителност е представена главно от фитоценози на иглолистни видове. Доминираща възраст на горите е 90 години, средната пълнота 0,65. Запасите от дървесина са 6 000 000 куб. м. В субалпийския пояс широко разпространение имат иглолистните храсталаци на клека, които са основна коренна растителност на пояса. Ниските храстови фитоценози на сибирската хвойна и тревните фитоценози, много от които са коренни, са също съществени съставни компоненти на растителната покривка в този пояс. В алпийския пояс са разпространени тревни фитоценози с незначително участие на малките храсти като синята боровинка и тревистата върба. Растителността на парка се отнася към Рило-Родопския подрайон на Илирийската провинция на Европейската широколистна област.
Дървесните видове, съставящи горите в НП, които са били обект на стопанска оценка са 33. От тях 4 вида се срещат само в изкуствени насаждения – черен бор, дугласка, лиственица, веймутов бор. 94,4% от площта на горите в парка е заета от иглолистни дървесни видове: смърч (26,3%), бял бор (14,9%), бяла мура (11,6%), ела (4,5%), други (37,1%). Широколистните видове заемат останалите 5.6% както следва: бук (2,4%), горун (0,5%), трепетлика (0,4%), бреза (0,3%), келяв габър (0,3%), явор (0,1%), други (1,6%). Средната възраст на горите в НП е 90 години – 91 за иглолистните и 74 за широколистните. Горите на възраст над 100 години заемат 31,8% от залесената площ.
В границите на парка са описани около 1400 висши растения, някои от които са от първостепенно биологично и научно значение. От тях защитените от закона са 51 вида, а 13 са включени в Европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения. В Червената книга на България са вписани като застрашени и редки 98 вида, като с категория редки са: пиринейско шапиче, златиста кандилка, високопланинско лъжичниче, черен емпетрум, алпийска крехка папрат, рилска жълтица, дългоцветна иглика, а застрашени: жълта тинтява и петниста тинтява. Сред рилските растения има 57 ендемични - 36 балкански, 18 български и 3 локални – срещащи се само в Рила и никъде другаде: рилска иглика, рилски ревен и павловско шапиче. Тази малка част от ценни с голяма научна стойност видове, наречени ендемити или видове, които се срещат на определена територия определят облика на флората. Мъховата флора е представена от 274 вида мъхове, видовете гъби са 233, а сладководните водорасли са 130 вида.
Фауната на НП “Рила” е представена със значителен брой гръбначни животни - 178 вида, които са с национално, европейско и световно значение – дива коза, кафява мечка, златка,вълк,дива котка,пъстър пор,благороден елен,сърна,бялка,катерица, лалугер. Богато е и птичето царство – 99 вида. Един вид - царският орел е записан в Червената листа на световно застрашените видове животни. Едни от най-ценните птичи видове са: скален орел,малък орел, сокол скитник, лещарка, глухар, черен кълвач и трипръст кълвач. Алпийският тритон е основен и много характерен представител на земноводните. Тук се съхранява уникална безгръбначна фауна с над 2934 вида, характерна за високопланинския пояс.
Паркът е сигурно убежище за опазването на защитени растителни и животински видове от национално, европейско и световно значение, както и техните естествени местообитания, които трябва да съхраним за идните поколения.
В него са включени 4 резервата - “Парангалица”, обявен през 1933 година, “Централен Рилски резерват”, “Ибър” и “Скакавица”. Те са защитени територии от първа категория, които са образци от естествени екосистеми, с характерни и забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. Резерватите в парка са част от развитието на мрежата на представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания. Те заемат 20 % от площта на парка.
На територията на НП “Рила” са обявени следните природни забележителности: водопад “Скакавица” (община Сапарева баня), водопад “Самоковището” (с. Бистрица, община Дупница) и водопад “Скакавец” (община Самоков) - естествени водопади, представляващи интерес за туризма и науката; вековно дърво “Змиевиден смърч” (община Самоков); “Морена” (с. Бистрица, община Дупница) – кът от парка, отличаващ се със своята научна, културна и естетична стойност; “Урдини езера” (с. Говедарци, община Самоков) – уникален за страната минералогичен комплекс, включващ нови за световната наука минерали, алпийска растителност с находища на голям брой редки и застрашени видове, и реликтна ледникова хидрофауна в Рила планина.
На 15 юни 1996 г. е създадена Районна инспекция по околната среда за Народен парк “Рила” със седалище Благоевград. На 7 февруари 1997 г. инспекцията разширява обхвата на дейност и върху територии извън парка и е преобразувана в Отдел за Народен парк “Рила” към Националния център за околна среда и устойчиво развитие – София. В изпълнение на приетия през 1998 г. Закон за защитените територии, на основание чл. 46 /1/ т. 2, чл. 48 и чл. 49, Министерството на околната среда и водите образува Дирекция на Национален парк “Рила” със седалище Благоевград, считано от 1 януари 1999 г. Предмета и дейността на дирекцията е управление и охрана на парк Рила; прилагане на Плана за управление; възлагане на дейности предвидени в плана за управление и устройствените програми и проекти; координация и контрол върху дейности осъществявани от други органи, организации и лица; мониторинг на компонентите на околната среда и поддържане на база данни; санкциониране на нарушители.
За оперативно ръководство, координация и контрол на дейностите на поддържане и на охрана на горите, земите и водните площи, на територията на Национален парк “Рила” са обособени 9 паркови участъка. Парковите участъци - Благоевград, Белица, Якоруда, Белово, Костенец, Боровец, Бели Искър, Говедарци и Дупница от своя страна са разделени на охранителни участъци.
Главните входни пунктове за влизане в парка са курортните комплекси – Паничище, Мальовица, Боровец, Семково, Трещеник, Белмекен, Костенец и Бодрост. Второстепенните входни пунктове са с. Говедарци, х. Гергиница, курортните комплекси – Юндола, Предел, м. Славово, р. Дупнишка Бистрица и още много други.
Национален парк “Рила” привлича голям брой посетители и дава възможност на много хора да изпитат удоволствие и наслада от съприкосновението с дивата природа. Все повече посетители се интересуват от специализиран туризъм и отдих на открито в парка. Тези интереси са свързани с делтапланеризма, наблюдението на диви животни (наблюдение на птици, вълци, кози и т.н.), фото-лов, велотуризъм и конни походи. Наличието на скални стени (северната страна на Мальовица, Злия зъб, Орловец и др.) дава възможност за практикуване на екстремни спортове – катерачество и алпинизъм. А наличието на център за подготовка на алпинисти превръща НП “Рила” в място за учебни програми, ски – ралита, ледено катерене. Големите ски писти на курорта Боровец и ски пистата по Ръждавишкия рид при ТК “Мальовица” са в непосредствена близост до границата на парка.
През територията на парка преминават множество известни у нас и в чужбина маршрути, които в основни линии са разположени във високите (над 2000 м надм. в.) части на парка. Такива са тези от хижа “Скакавица” за Седемте езера, от вр. Мусала за хижа “Младост”, от хижа “Мусала” за вр. Мусала и др. и два основни европейски туристически маршрута – Е4 и Е8, които пресичат парка в посока запад–юг и северозапад–юг. Информация за маршрутите може да се получи от туристическите дружества, управителите и персонала на хижите и парковите служители.
На територията на парка се намират 17 хижи (Белмекен, Скакавица, Рилски езера, Седемте езера, Мусала, Македония, Марица, Чакалица, Добърско, Грънчар, Заврачица, Чакър войвода, Мальовица, Вада, Ловна, Отовица, Иван Вазов) и 4 заслона (Еверест, Леденото езеро, Страшното езеро, Орловец). Капацитетът на хижите възлиза общо на 1938 легла.
Национален парк “Пирин”
Пирин винаги е била обожествявана планина. Когато в древността славяните заселват планината те я оприличават на своя бог Перун, откъдето идва нейното име. А историята на най-стария парк в България започва през 1962 г., когато е обявен Народния парк “Вихрен”, който единадесет години по-късно е преименуван в Национален парк “Пирин”. Той заема около 4000 ха в северния дял на Пирин. Това е най-красивата, най-величествената и най-посещавана част от планината. Релефът на парка е с подчертано алпийски характер – най-високата точка е връх Вихрен – 2915 м. Флората и фауната на парка са истинско богатство - в Червената книга са включени 113 вида, 42 от които са защитени от закона. Ендемитите като цяло определят специфичността на пиринската природа и са доказателство за стария произход. Установени са 114 вида ендемити – 60 от които български и 54 – балкански. Вихренският дял е най- голямото формообразуващо находище на нови ендемити. Общият брой на животинските видове е 191 вида. Южното разположение на Пирин, варовиците от които е изграден, близостта и влиянието на Средиземноморието както и относителната му изолираност са част от факторите определящи уникалността на пиринската растителност.
Пирин е едно от основните формообразуващи огнища на ендемизма в България. Варовиковите части на Северен Пирин се богати на млади ендемични видове, като йордановото зеле, борисовата ела и пиринският мак. Повечето от ендемичните видове са с локално или тясно регионално разпространение.
Горите заемат едва 38% от територията на парка, като от тях на широколистните се падат само 3%. Така че характерният вид на Пирин се определя от голите му слалисти върхове и старите мурови и борови гори, преминаващи в горната си част в обширни клекови масиви. Субалпийският пояс е разположен между 2000 и 2500 м. и за него са характерни клека, сибирската хвойна, черната боровинка, както и консервационно значимите видове – петниста тинтява, емпетрум, пирински девисил и йорданово зеле. Алпийският пояс ( 2500 – 2914 м.) обхващащ величествените пирински върхове впечатлява с пиринския мак, еделвайса и мрежоволистната върба. Общо в Пирин се срещат 1100 таксона растения, от които 70 вида са ендемични.
Лечебните растения са важна част от флората на Пирин. На територията на парка се срещат 130 вида, най-характерни, от които са мащерката, боровинката, тинтявата и лопена. 13 вида лечебни растения са защитени, а 15 са със специален режим на стопанисване. Макромицетите са преставени в парк “Пирин” от 210 вида.
Особеното разположение на Пирин, разнообразният релеф и растителност определят многообразието на фауната му. Само на територията на парка се срещат 2 861 безгръбначни вида и 218 вида гръбначни животни. Голяма част от безгръбначните видове имат консервационна значимост – 122 вида са ендемични, 162 – реликтни и 298 редки (стенобионтни) таксона. 17 вида са включени в Световни и Европейски Червени списъци.
Запазването на техните застрашени популации налага не толкова защитата на отделния вид, а съхраняването на местообитанията им в ненарушен вид. Гръбначните животни включват 6 вида риби, 18 вида земноводни и влечуги, 152 вида птици, 15 вида дребни бозайници, 14 вида прилепи и 14 вида едри бозайници. Ендемизма сред гръбначните животни е нисък, тъй като територията на планината е много по-малка от ареалите на повечето видове. Въпреки това в Световната Червена книга са включени гръцката костенурка, голям нощник, вълк и пъстър пор. Сред застрашените бозайници и птици са кафявата мечка, вълкът, златката, дивата котка, дивата коза, скалния орел, глухарят, бухалът, черния и пъстрия кълвач. Наред с еделвайса, дивата коза е една от емблемите на Пирин.
На територията на парка се намира един от най-старите резервати “Баюви дупки - Джинджирица”, целящ опазването на естествените реликтни гори от бяла и черна мура.
През 1994г. е обявен и резервата “Юлен”. За да се осигури защита на уникалното разнообразие от ландшафтни форми, растителни и животински видове Националният парк “Пирин” е включен в списъка на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на световното природно и културно наследство.
Пирин като малка част от някогашната антична Македония пази следите на много древни култури – тракийска, старогръцка, римска, византийска, славянска и прабългарска. Пази и спомена за превратностите в историята на обитавалото я население. Вероятно затова хората в пиринския карай ревностно пазят своето възрожденско архитектурно, етнографско, изобразително и фолклорно богатство.Всяко от селищата около парка има свой собствен облик и своеобразен чар. Част от неповторимата атмосфера на Банско се дължи на уникалните църкви “Успение Богородично” и “Света Троица” , на къщите- музей на Неофит Рилски и на Никола Вапцаров. Разлог се отличава с много запазени автентични обичаи, като кукерското шествие на 1 януари и фолклорния народен събор “Пирин пее”. Самият гард Мелник е обявен за исторически и културен паметник. Част от неговите забележителности са Кордопуловата, Пасковата и Византийската къща. Само на 4 км. от Мелник се намира Роженският манастир. Под днешния град Сандански лежат останките на античен град. От тракийското племе меди обитавало околностите му произхожда Спартак.
Близо до Симитли се намира църквата “Свети Арахангел Михаил”, в която до началото на XVI век се е помещавала Крупнишката епархия.
Културното многообразие на пиринския край по нищо не отстъпва на красивата му и уникална природа, а това е вълшебно съчетание.Величествените гледки, уникалната природа, селищата със своеобразен чар и самобитната култура превръщат Пирин в едно от най-привлекателните места за туристите.
Пешеходният туризъм е най-застъпеният вид туристическа практика, която се практикува. На него се падат над 70% от всички посетители на Пирин и на НП. Заслужава да се каже, че над 95% от посещенията са реализирани през летните месеци, доколкото зимните преходи са достъпни само за най-опитни и отлично подготвени физически планинари и алпинисти.
Алпинизмът през последните 10 г. е в упадък, както в национален така и в местен план. Днес може да се говори само за ограничен брой съвременно екипирани турове и маршрути със задоволителна обезопасеност. Този екстремен спорт се практикува само от професионалисти с натрупан многогодишен опит и тяхното присъствие в парка се движи близо до статистическата нула. В много по-голяма степен може да се говори за провеждането на зимни и летни алпийски траверси /Стражите, Каменица-Яловарника, Котешкия чал, Дончови караули/ и на ски преходи с ползване на алпийска екипировка, които имат и своето място в туристическото предлагане на Пирин като дестинация. Най-перспективни и предпочитани за катерене са върховете Вихрен, Атмегдан, Самодивски, Разложки Суходол и др.
Ски туризмът е много актуален за Пирин, като основни ски центрове са се оформили Шилигарника и Чалин валог.
Пещерите са концентрирани в карстовия дял на НП и поради това е необходимо посещението и подходите към тях да бъдат съобразени с природозащитната дейност. Същевременно тази дейност не представлява никаква заплаха за дивата природа на Пирин.
Тематичен/Познавателен туризъм се практикува в ограничени случаи и бива наблюдение на птици и животни /птици, мечки/, туристически маршрути за опознаване на флората, гори, хидробиология, геология.
На територията на парка се намира и стария винарски път, който е свързвал Банско с Мелник през долината на р.Демянишка – Винарската порта – Спано поле – х.Каменица. Той е бил използван за поправяне на вкиснали мелнишки вина, които са идвали в бъчви натоварени на кервани от коне и мулета.
Природни паркове
Природен парк “Русенски Лом”
В източната част на Дунавската равнина на около 20 км. южно от гр.Русе се намира един уникален и живописен кът на родната природа - Природен Парк 'Русенски Лом'. Паркът носи името на река Русенски Лом - последният десен приток на Дунав.Със заповед номер 567 от 26 Февруари 1970 г. се обявява за народен парк с площ от 22 267 дка, намиращ се по поречията на реките Мали,Черни и Бели Лом, с обща дължина от 42 км.В тази заповед се описват границите и режима на стопанисване на защитената територия, както и се поставят редица условия за дейностите извършвани на територията на парка.
През 1986г. Комисията по опазване на природната среда предлага към територията на парка да се включат още 27 362 дка или общата площ да стане 49629дка. По настоящем парка е с обща площ от 3260 ха. През 1989г. е изготвен паркоустройствен проект, в който с подробности се описват територията, статута, актуалното състояние на екосистемите , стопанисването на парка и др.
В границите му са установени 32 типа актуални екосистеми, от които 19 са широколистни, 3- храстови, 4 – тревно –храстови и 6 тревни.Определено голям интерес представляват коренните ценози на келявия габър, тъй като тук те се намират много близо до северната граница на своя ареал. Освен това те имат важно ерозионно и почвозащитно значение. По принцип в парка преобладават издънковите дендроценози, като най-разпространени са тези на келявия габър, драката, акацията. Като правило ценозите са силно нарушени. В парка са представени следните видове: цер, благун, зимен дъб, космат дъб, дребнолистна и сребролистна липа, явор, ясен, акация, гледичия, махалебка, полски ясен, евроамерикански тополи, орех, черен бор, клен, летен дъб, люляк, смрадлика, глог, мъждрян, кучи дрян, шипка и др. Природен парк Русенски Лом е едно от малкото убежища на дивата флора, запазени в пределите на равнинната Североизточна България. Растителността тук е лесостепна, т. е. наблюдава се преход между горските екосистеми, характерни за Западна Европа и степните, характерни за сухия климат на умерените ширини на Източна Европа и Азия.Два вида от флората на България могат да се видят само на територията на Природен парк Русенски Лом. Тук е единственото находище в Бълhttp://www.teenproblem.net/forumгария на Сибирската телчарка – нов, рядък вид за нашата флора, открит през 1997 година и Диекианов лопен.Гордост за парка са редките и защитени растителни видове, от които един български и пет балкански ендемита, между които ковачев зановец, диекианов лопен, с единствено находище в Поломието. Интересен представител на степната растителност е Йоановото коило.По поляните и ливадите се наhttp://www.teenproblem.net/forumброяват над 700 вида висши растения. Срещат се още редки и защитени растения като горската съсънка, Кавказка копривка , Див рошков, Хьовтианово часовниче, Брошово еньовче, Стамбулско еньовче.
Флората на парка е изградена от средноевропейски, степни и отчасти и субмедитерански видове. Тя включва около 900 висши растения, сред които 10 вида, срещащи се само на Балканския полуостров и още много редки и застрашени видове, включени в Червената книга на България.
Във водосбора на река Русенски Лом са установени 1 български ендемит-Ковачев зановец, 11 балкански ендемита- Емил-попово прозорче, Македонска какула,Синя чубрица, Жълт равнец , Хаарбахииво сграбиче , Янкев зановец , Изящна командра, Български ленолист ,Жълтеникаво еньовче , Македонско червеноглавче , 3 балкански субендемита- Турско зарасличе, Хелдрайхиево еньовче, Лъжливоосилесто еньовче и 7 редки растения- Горска съсънка,Кавказка копривка,Див рошков,Хьовтианово часовниче,Брошово еньовче, Стамбулско еньовче. От тях 10 вида са включени в Червената книга на България, том 1 (7 с категория рядък и 3 с категория застрашен). Един вид е включен в европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения с категория уязвим.
Не по-малко интересна е фауната, като само гръбначните са над 300 вида.Между безгръбначните особено голямо внимание заслужават карпатският скорпион и сколопендрата.Сред насекомите могат да се открият малка богомолка, няколко вида редки и защитени бръмбари, като еленов рогач, бръмбарът – носорог, дъбоhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumвият сечко, от пеперудите – лястовича опашка, полумесец, мъртвешка глава, малък черен аполон и други. В реката могат да се срещнат 22 вида риби, раци, охлюви и речни миди.Общо 10 вида земноводни (от които 5 защитени) и 19 вида влечуги населяват Долината. Особена зоогеографска стойност имат нощното гущерче – единствен представител на геконите у нас и коравецът, или безкракият гущер. Срещат се два вида сухоземни костенурки, петнистият смок и смокът – мишкар, медянката, пепелянката.
Паркът е истински птичи рай. Тук се срещат много птици, които са застрашени в цяла Европа, затова Ломовете са обявени за орнитологично важно място. Многобройните скални кухини, корнизи, тераси, пещерни антрета и площадки създават идеални условия за скалhttp://www.teenproblem.net/forumногнездещи птици, като скален орел, египетски лешояд, белоопашат мишелов, червен ангъч, ловен сокол, обикновена и степна ветрушка, скален гълъб, бухал, белогръд бързолет, и други. От всички отбелязани досега в долината на Ломовете видове птици 172 са защитени.Съчетанието на скали, вода, гора, ливади създават условия за обитаване на още много птици, като ястреб, осояд, горска улулица, дългоhttp://www.teenproblem.net/forumуха сова, чапли. Почти всички видове кълвачи огласят гората. От установените над 190 вида на пернатия свят, които се срещат в парка, тук гнездят 110 вида. Останалите са прелетhttp://www.teenproblem.net/forumници, зимни гости и случайни посетители.Интересно е да се отбележи, че докато в Средна Европа черният щъркел вие гнезда по стари дървета в горите, в България гнезди почти изключително в скалите.Белоопашатият мишелов е навлязъл в Европа откъм Мала Азия в средата на ХХ век. и в момента европейския му ареал включва само Балканския полуостров. Така че тази птици представлява изключителен интерес за европейските любители орнитолози. Представители на водоплаващите птици могат да се наблюдават покрай рибарниците по поречието на Русенски Лом и в близост до гр. Русе. Особено привлекателни са египетският лешояд, белоопашатият мишелов и малкият креслив орел, гнездящи тук. Освен тях могат да се наблюдават различни видове соколи, ястреби, орли.Друг интересен обект са нощните грабливи птици, сред които най-голямото богатство е бухала. През пролетно-летния период тук обитава прелетния вид Чухал. Могат да се наблюдават още горска ушата сова, горска улулица и др. Редки за Европа, но срещащи се често из Ломовете са атрактивните птички като синявица (синя гарга), пчелояд и папуняк.
От всички 92 вида бозайници, обитаващи България, тук са намерени 66 вида. Между тях са 25строго защитени прилепа, от които около 20 вида пещерни обитатели и изчезващите за цяла Европа видра, пъстър и степен пор, голям хоhttp://www.teenproblem.net/forumмяк и др. Паркът е естествен развъдник на сърни и благородни елени, на диви свине. Тук обитават вълци, чакали, лисици и други хищници.
Не на последно място трябва да отбележим културно-историческото наследство в парка.Първите следи от човека в Поломието датират от старокаменната епоха. Античността също е оставила множество следи, които посетителите откриват с интерес. Тук са живели траките. Римляните са се настанили по тези земи през I век след Христа. От Римския период в Парка са запазени останки от три римско-византийски крепости. По-късно българите издигнали в непристъпните скали градища срещу враждебните набези. По онова време средновековния град Червен е един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културно центрове на България (ХIII -ХIV век).
В цялата долина на Ломовете средновековните килии, образуващи често цели манастирски комплекси, и църквите наброяват над 250. На територията на парка те са над 40.Археологически резерват “Скални църкви”, с. Иваново, обхваща скалния манастир “Св. Архангел Михаил”. Той е един от най-големите духовни и книжовни центрове в България през XIII и XIV в. Запазените до днес стенописи в шест църкви и параклиси са най-значимото запазено достижение на българското средновековно изкуство през XIV в. Стенописите в църквата “Света Богородица” са включени в Списъка на Световното културно наследство на UNESCO. Църквата се намира на 38 м. височина, състои се от две помещения и параклис, на обща площ от 64 м2. Стените и таванът са изцяло покрити с икони. Останалите църкви със запазени стенописи се намират на другия бряг на р. Русенски Лом. Там могат да се видят стенописи от XII – XIII в., скален гроб, запазен кът за писане... Археологически резерват “Средновековен град Червен”, с. Червен, обхваща останките от крепостта, митрополитската църква и болярския дворец в едноименния град. Тук може да се види най-добре запазената средновековна кула в България, както и укрепен подземен извор за черпене на вода при обсада. Кулата е квадратна, със страна 8,5 м. и височина 12 м. На площ от 2,5 дка са запазени основите на болярския дворец, а срещу него са останките от църквата на Доростоло – Червенския митрополит (от общо 13 църкви в града). Други интересни исторически обекти са Голям Нисовски манастир и Малък Нисовски манастир, старо гробище - от XVII - XVIII в., селището "Чилингира" и др.
Имайки предвид разнообразните и интересни дадености на парка, всеки търсещ спокойствие и уединение може да намери своето място тук. Красотата на природата, съчетана с подходящите климатични условия създават предпоставка за едно приятно и незабравимо преживяване сред красотите на родната природа. Осигурени са водачи за групи пещерняци. Разработени са маршрути за пеши туризъм, велокрос, еко-образователни пътеки и места за наблюдение на птици и диви бозайници. Разработват се нови маршрути за екстремен велокрос, ски бягане и скално катерене.Предлагат се квартири за индивидуални и семейни туристи. Гостите могат да опитат традиционната за района кухня и най-доброто местно българско вино.
Природен парк “Врачански Балкан”
Природен парк “Врачански Балкан” е обявен със Заповед 1449/21.12.1989г. на Комитета по опазване на околната среда. В регистрите на IUCN /Международен съюз за защита на природата/ паркьт е отнесен към пета категория – защитени ландшафти и природни паркове, а резерват “Врачански карст”- първа категория научни и природни резервати.Обхваща по-голямата част от Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали.Врачанската планина заема междинно място между Предбалкана и Главната старопланинска верига и се издига южно от гр. Враца и Врачанското поле, с величествени скални склонове. На юг за граница служи дълбоко врязаният пролом на река Искьр. За западна граница е приета Дружевската седловина.
По-голямата част от територията на парка е покрита с карбонатни скали, напукани по всички вьзможни посоки, характерен образец на карстификация, приличаща на каменно решето.Повърхностните карстови форми като валози, въртопи, понори, обрасли в периферията си с огромни букови гори заемат обширни площи.В границите на Природен парк “Врачански Балкан” се намират едни от най-интересните пещери и пропасти – около 500. Пещерите са едни от природните чудеса на света, а уникалната им подземна красота е сътворявана в продължение на милиони години. Една от най-красивите в България – пещерата “Леденика” е обявена за Природна забележителност и туристически обект с международно значение с площ около нея – така наречения Леденишки валог 102.5 ха и се намира на 16 км западно от гр. Враца. Пещерата впечатлява с големите си размери, а през зимата грабва посетителя с изящната си ледена украса, откъдето произлиза името й. Поради уникалната акустика в Голямата зала се организират концерти.
На територията на Природен парк “Врачански Балкан” са установени над 700 вида висши растения, което представлява близо 1/5 от флората на Бьлгария, като 56 вида от тях са обявени за редки и защитени от изчезване, а 26 вида са защитени от Закона за защита на природата.Растенията са групирани в 78 дървесни и храстови и 36 тревисти екосистеми.По отношение на дървесната растителност налице е вертикално зониране на два пояса: до 700м – дъбов, над 700м до 1000м – буков.Характерната геологична и морфологична структура на Врачанската планина – наличието на големи площи заети от отвесни варовити и силикатни скали и сипеи, определя и сравнително широкото разпространение на хазмофитни (скалнолюбиви) растителни екосистеми.Като правило тази растителност е ксерофитна, хелиофилна и предпочита варовитите скални терени.Ограниченото разпространение на черноборовите съобщества на територията на парка, тяхната привързаност към варовика и карбонатните почви, както и отдалечеността на техните находища от основния ареал от този вид – това са все доказателства, че в този район черноборовата формация е с реликтен характер, което засилва научния интерес към нея. От тревистите видове се срещат циленска власатка– най-широко разпространена, жълт равнец, ежова главица ,клонеста овсига , миризливче и други.Редица от съобществата в планината са редки. Сред тях особен интерес представляват екосистемите на маклена, бука, ореха, черния бор, келереровия цнтрантус и тези с участието на хирканския клен, сребролистната липа и други.Интерес представляват също и формациите на някои висши растения, включени в Червената книга на България: келереров центрантус, казашка хвойна и алпийско плюскавиче.На територията на Врачанската планина до момента е известно само едно находище на Келереровия центрантус, което е второ от този вид на територията на страната.На базата на това находище е описана единствената асоциация от формацията на територията на планината. Този вид е ендемит и реликт за България.Казашката хвойна е включена в Червената книга и се среща единствено във Врачанската планина, Централна стара планина и Рила.Географската изолация на отделните популации на вида, дефинира актуалността на проблема за опазване на генетичния му фонд.Редките за България предглациални реликти Лавролистно бясно дърво, Маслиноподобно бясно дърво и Ниско бясно дърво е разпространен единствено във Врачанската планина и Средни Родопи. Усилията на специалистите са насочени към запазването на редките и застрашени растителни видове, някои от които са снежно кокиче, влакнеста жълтуга, недоразвит лимодорум,пеперудовиден салеп,горска съсънка,витошки божур,седефче и рохелова каменоломка.
Не по-малко интересна е и фауната на парка. Защитени от ЗЗП са 138 вида животни, като от тях 21 вида са вписани в Червената книга на Бьлгария. Висока природозащитна стойност има безгръбначната фауна и дневните грабливи птици, между които – черен щьркел, египетски лешояд, скален орел, белоопашат мишелов и др. Врачанската планина е една от най-интересните земеповърхни форми, ясно открояваща се от останалите дялове на Западна Стара планина и Предбалкана. С многообразието от скални венци, заоблени върхове, долини, свдловини, въртопи, понори и други форми, както и със сравнително голямата разлика в надморската височина ( от 200 до 1482 м) и разнообразна широколистна и иглолистна растителност, допринася за съществуването на богата херпетофауна. До този момент са установени 23 вида земноводни и влечуги, обитаващи територията на Парка. Това представлява 44% от херпетофауната на България. Въпреки благоприятното разположение на района, Врачанската планина е сравнително слабо изследвана в това отношение. На територията на парка се срещат редки и защитени земноводни и влечуги- дъждовник, голям гребенест тритон ,малък обикновен тритон, кафява крастава жаба,зелена крастава жаба,шипобедрена костенурка,шипоопашата костенурка,смок мишкар,голям стрелец и пепелянка.
Благоприятните географски и климатични условия на Врачанската планина и околните долини и котловини привлекли хората да се заселят тук още от най-дълбока древност.На територията на Природен парк “Врачански Балкан” са останали много паметници на културата, свидетели на исторически събития и факти от живота на местните жители от минали времена.Обектите са най-разнообразни- исторически, архитектурни, археологически, художествени и етнографски със световно, национално и местно значение-църкви,манастири,музеи и исторически паметници- Етнографски музей, Кулата на мешчийте,Куртпашовата кула,Черепишки манастир “Успение Богородично”, Археологически културни обекти, “Рогозенското съкровище” и др.
Географското местоположение, богатата флора и фауна и уникалния карстов релеф, както и удобните транспортни връзки, са предпоставка за устойчивото развитие на туризма на територията на Природен парк “Врачански Балкан”.Дирекцията на парка разполага с Информационен център и два Посетителски центъра, които дават пълна представа за парковата територия, природни забележителности, исторически места и богатото културно - историческо наследство на района, разнообразна и актуализирана информация за възможностите за отдих и туризъм като леглова база, маршрути за планински, селски, еко, спортен, културно - познавателен и др. алтернативни видове туризъм, алпийски турове, спелеоложки експедиции, делтапланеризъм и др.
Добрата съвместна работа на Дирекцията на Парка с местните клубове дава възможности за развитие на водните спортове и организирането на спелеоложки експедиции в многобройните пещери на парка, който е известен като най-богатия пещерен район в страната (над 500 пещери и пропасти)В района на Природна забележителност Вратцата се намира внушителния и красив скален масив наречен Доломитите-място за провеждане на национални и международни състезания по алпинизъм-прокарани са над 116 алпийски тура с категория на трудност IV.
Един от притегателните центрове в парка е новоизградената Врачанска екопътека, шеста по ред от мрежата подобни пътеки в България и неповторима със своето съчетание на атрактивни елементи на живата и неживата природа. Уникална е с това, че се намира само на шест км. от гр. Враца, с удобна транспортна връзка и предлага незабравими усещания на туристи и любители на природата. Тя е част от програмата, която се предлага и на гости от чужбина.Живописните села Паволче и Згориград разполагат с чудесно обзаведени селски къщи за развитие на селски туризъм. Тук както българските, така и чуждестранните гости могат да почустват традиционното гостоприемство, да се възхитят на чудесната природа, да опитат вкусни и екологично чисти продукти, да дегустират местните вина.Вилите и хотелите в Природен парк “Врачански Балкан”, предлагат идеални възможности за организиране на зимни и летни екологични лагери за деца, които се съчетават с образователни програми.Атракция за тях е и новоизградената “Приказна пътека”. Тук ще се срещнат с любими герои от детските приказки, ще погостуват в къщата на Баба Яга и др.
Познавателния маршрут “Карст и растителност” е разработен на тематичен принцип и дава възможност за добиване на представа за повърхностните карстови форми, характерната растителност и връзката помежду им. Маршрута е пространствено и функционално свързан с благоустроената пещера Леденика и Посетителски център “Леденика” на ДПП “Врачански Балкан”. В Посетителски център “Леденика” е изградена експозиция и се провежда аудио – визуална беседа предимно с карстоложка и спелеоложка насоченост.
Природен парк “Странджа”
Природният парк “Странджа” е обявен през 1995 година и е най-голямата защитена територия в България. Обхваща площ от 1 161 km2 – 1% от територията на страната. Природният парк заема централната част на българска Странджа с излаз на Черноморското крайбрежие. Дължината му от изток на запад е около 50 km, а средната ширина от север на юг – около 25 km. На територията на природния парк има 5 резервата – “Силкосия” – най- стария български резерват, “Тисовица”, “Средока”, “Витаново” и биосферен резерват “Узунбуджак”. Тук има и 12 защитени местности, архитектурен резрват – с. Бръшлян, фолклорен резерват – с. Българи, множество архитектурни, културни и археологически паметници.
Странджанският масив е разположен в югоизточната част на Балканския полуостров успоредно на Черноморското крайбрежие от Бургас на север, до Истанбул на юг, с площ около 10 000 km2. Релефът на българската част на Странджа е нископланински с множество заоблени върхове и била и пресечена от много долове във водосборите на реките. Доминиращи в парка са двете основни била - Резовското и Босненското. Най–високият връх в българската част на планината е Градището 710 м н. в. Основни речни артерии в парка са Велека и Резовска. Р. Велека е дълга 147 km и извира от турска територия. Навлиза в България през красив скалист пролом с много меандри при с. Моряне. Тук реката е силно зашумена, със скалисто дъно и много бързеи с типичен планински облик. По-надолу реката приема многобройни притоци и става широка с много лъки и се влива в Черно море чрез красив естуар, който при пълноводие се разлива и залива крайречната гора, придавайки й типичен лонгозен характер. Река Резовска е по-малко позната. Като гранична все още е под строг режим на посещение. Тя също извира от турска територия под в. Махияда и събрала водите на някои от притоците си поема към Черно море в скалисти брегове, зашумени с вековни гори и виеща се в красиви меандри достига до устието си при с. Резово. Във вътрешна Странджа има множество карстови извори. В геологично отношение районът на парка е много интересен с разнообразни скални видове. Тук си дават среща седиментни, метаморфни и магмени скали. Могат да се видят туфи, туфобрекчии и андезити, пясъчници, габро и диорити, гнайси и шисти, варовици, мрамори и гранити. Западната част на парка е изцяло заета от обширен скален карстов район. Цели масиви и склонове са оформени от мощни скални образувания, скалисти проломи и пропасти. Многобройни са пещерните образувания, цепнатините и пропастите, много от които са все още непроучени. Въпреки малката си надморска височина релефът на Странджа е силно разчленен и атрактивен. Интересни геологични процеси протичат в крайбрежната територия, която бавно потъва средногодишно с 2 – 3 mm.
Специфичният климат на Странджа е причина растителността да притежава особености, които я отличават от европейските растителни формации и я доближават до флората на Кавказ. В Странджа са най-западните останки от тази флора, на границата на средиземноморската и средноевропейската растителност. Флората на Странджа е сложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове с висока природозащитна стойност. Средиземноморскато и най-вече кавказкото присъствие придават екзотичен характер на горите в Странджа, които са основно дъбови и източнобукови и покриват около 80% от парковата територия. Голяма част от тях са вековни, естествени, със запазен първоначален състав и разнообразие. Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665 вида – над 47% от видовете висши растения в България. Евксинските видове придават на странджанската флора уникалност в европейски контекст. Балкански, евро – азиатски, средноевропейски, понтийско – централноазиатски и други флорни елементи допълват полагащото се място на Странджа при нейното кръстопътно географско положение флористично разнообразие. Ендемичните видове са 56, от които 6 локални ендемити – срещат се само в Странджа или по западното Черноморско крайбрежие. Терциерните реликти са 63, от които 5 не се срещат никъде другаде в Европа. Застрашени в световен план са 3, в Европа – 10, а други 113 вида са записани в “Червена книга на България”. Сред най – интересните видове са: странджанска зеленика,странджанска боровинка, тис, кримски чай, пирен, Йорданово подрумиче, битински синчец, странджански дъб, мушмула, калуна,източен бук,странджанско сапунче,тамянка,странджанс ко бясно дърво,червена пираканта и др. Разнообразието на растителността е удивително – досега са установени 119 естествени и полуестествени хабитати, което поставя парка вероятно на първо място в Европа.
Безгръбначната фауна е слабо проучена. Смята се, че досега са установени едва около 60 % от видовете, срещащи се в района. Делът на консервационно значимите видове е огромен – ендемични са 119 вида, а редките за страната са 164. Както при растенията и безгръбначните имат голям брой терциерни реликти. В световната Червена книга са записани 16 вида, а в европейската – 10. Природен парк “Странджа’’ е територия с надевропейско значение за безгръбначната фауна.За сметка на това Странджа е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна – 261 вида. Ихтиофауната включва 40 сладководни и проходни видове риби. С голямо консервационно значение са 15 вида, сред които лупавец, шаран, брияна, резовски карагьоз, речна пъстърва, морска бяла риба и др. Голям брой са реликти от древния басейн, обхващал Черно и Каспийско море – Сарматско море. В световната Червена книга са записани 12 вида. В еднокилометровата морска ивица по протежение на брега се срещат 48 вида риби, от които 2 са в световната Червена книга. Херпетофауната в парка е представена от 22 вида влечуги и 10 вида земноводни. С най – голямо значение са четирите вида сухоземни и блатни костенурки, черноврата стрелушка, смок мишкар, змия – червейница, леопардов смок, пъстър смок, жълтокоремникът, късокрак гущер, сирийската чесновница, и др.
За гнездовата орнитофауна Странджа със своите 124 вида е сред най-важните защитени територии за птиците в България. Над парка преминава големия миграционен път Via pontica, което определя множеството прелетни видове, срещащи се по време на миграция. От срещащите се тук общо 257 вида, 149 от тях са видове от европейско природозащитно значение. Природният парк е най-важната територия в страната за гнездещите тук земеродно рибарче и сив кълвач и сред най-важните места за черен щъркел, египетски лешояд, орел змияр, малък креслив орел, скален орел, малък орел, бухал, среден пъстър кълвач, полубеловрата мухоловка. По време на миграция в района се срещат 5 световно застрашени вида – малък корморан, къдроглав пеликан, белоока потапница, ливаден дърдавец, водно шаварче.
В парка се срещат 54 вида бозайници. Сред тях особено внимание заслужават прилепите, които са 21 вида, всичките включени в световната Червена книга и списъците на различни конвенции и споразумения. В националната “Червена книга” са включени златката, вълкът, пъстрият пор, видрата и два вида прилепи. Популацията на видрата в р. Велека е най-добре запазената в Европа.
Районът на парк “Странджа” и контактната му зона представлява своеобразно вместилище на уникални по рода си паметници на духовната и материалната култура от международно, национално и локално значение. Тук се редуват почти без прекъсване културни пластове от енеолита и бронзовата епоха, тракийската мегалитна култура, античността, средновековието, Българското Възраждане, до най-новата ни история и то в концентрация, рядко срещана в Европа. Опорен момент в развитието на територията е епохата на одриско – сапийската династия, когато Бизия /днешния град Виза в Турция/ става столица на Одриското Царство. Този период заслужава специално внимание, тъй като именно тогава се залагат основите на онази типична странджанска духовна култура, чийто тракийски субстрат е очевиден и в наши дни. Към периода на бизийската култура – I в. пр. Хр., се отнасят множество могилни некрополи и самостоятелни гробници, от които и най-импозантния паметник на територията – купулната гробница – светилище в местността Мишкова нива. Уникално по рода си явления са потъналите селища в българската акватория на Черно море. В прилежащата територия на парка са локализирани обекти с морски произход в заливите на Варвара, Ахтопол, Синеморец, Силистар и северно от устието на р. Резовска, които са пряко доказателство за развита тракийска цивилизация с активно мореплаване, корабостроене, икономически и тъговски връзки, далеч преди гръцката колонизация. Днес в границите на парка са описани над 450 паметника, от които 20 долмена, 24 могилни некропола, 11 самостоятелни надгробни могили, 2 уникални купулни гробници, 13 антични средновековни селища, 17 крепости, древни пътища, 83 параклиса, столнини и одърчета и едно историческо място от национално значение – местността Петрова нива. Една значителна част от тези паметници са свързани с развитото през античността до наши дни рударство, за което свидетелстват множеството “рупи”. На територията на парка има и 280 архитектурни и художествени паметници на културата, от които 18 църкви, 268 възрожденски къщи и 4 исторически паметника, свидетелстващи за Илинденско – преображенското въстание.
Природен парк “Странджа” предлага на всички желаещи да го посетят като туристи или участници в природолюбителски, екологични, етнографски или археологически експедиции,свои туристически и рекреационни ресурси с възможност за едно незабравимо преживяване в този красив кът на България.Дирекцията на Природен парк “Странджа” предлага планински, екологични, орнитологични, спортни, културно - познавателни маршрути, туристически водачи, информация за квартири и места за хранене.
Природен парк “Златни пясъци”
Природен парк “Златни пясъци” се намира на 17 км северно от град Варна и е в непосредствена близост до КК ”Златни пясъци”. Обявен е за защитена природна територия през 1943 г. Днес площта му е 1320,7 ха, общата дължина е 9,2 км, а средната ширина - 1,2 км. Съгласно критериите на Световния съюз за защита на природата (IUCN) паркът е поставен в пета категория защитени територии.В него са включени и защитените местности ''Побити камъни'' и ''Камчийски пясъци'”
Облика му се определя от дървесните и храстовите екосистеми, които заемат 90% от неговата площ.С най-голямо участие са смесените широколистни гори, в които преобладават келяв габър и дъбовете цер и благун. За сравнително малката си площ Природния парк е уникално съчетание на типични за региона дъбови гори с влажни, обрасли с лиани гори в долини към морето и храсталаци от субсредиземноморски видове по сухите склонове. Първичната, или т.нар. коренна растителност на парка,е представена от горски екосистеми с преобладаване на дъбове и екосистеми с лонгозен характер.Срещат се дъб,цер, благун, космат дъб, и съпътстващите ги – сребролистна липа, мъждрян, габър, брекиня, полски клен и др., заемат по-издигнатите релефни форми в централната част на парка. Тези гори включват в себе си почти всички дървесни видове характерни за долния лесорастителен пояс (до 1000 м н.в.), като някои от тях (липи, габъри) са на възраст над 100 години. Сред богатото разнообразие на тревистите видове доминанти са ежовата главица, перестия късокрак и горската ливадина. Екосистемите с лонгозен характер заемат съвсем малка площ в югоизточната част на парка. Те заемат места с висока почвена и въздушна влажност. Това са широколистни дървесни видове (полски ясен, цер, обикновен габър, бяла топола, елша, махалебка) обрасли с увивна растителност: повет, скрипка, дива лоза, бръшлян, хмел и гърбач. Тези гори силно впечатляват с приликата си с тропическите гори. От тревистите видове се срещат хвощ, момкова сълза, салеп, петнист змиярник.
Двестагодишния чинар е изключителна забележителност на парка. С внушителните си размери(височина 20 м и обиколка на ствола 4 м)http://www.teenproblem.net/forum вековното дърво впечатлява всеки посетител.
Храстовите екосистеми заемат стръмните терени в парка, с плитки почви и варовита скална основа. Преобладаващи са храстите люляк, дървовидна зайчина, жасмин, драка. В тревния състав преобладават сухоустойчиви видове. Тук се срещат редки видове – тънкожилест пелин, плосколистно подрумиче, български клейстогенес и защитените видове обикновена ефедра, български клейстогенес.
Преобладаващата растителност в границите на скалните групи е тревната. Най-голяма площ заемат съобществата доминирани от типични пясъколюбиви /псамофитни/ видове. Тези съобщества се отличават със значително видово разнообразие и неравномерна пространствена структура. Количественото участие на дървесните видове в растителната покривка е незначително. В скалните групи се срещат 4 световно застрашени вида: борисово подрумиче, твърдолистната песъчарка, картъловиден карамфил и жлезист лопен.От тези видове най-рядка е твърдолистната песъчарка,за която ЗМ ”Побити камъни” е единственото място в страната където се среща.
В Природния парк "Златни пясъци" се срещат два вида земноводни, 8 вида влечуги, 78 вида птици и 25 вида бозайници.Сред разнообразието от влечуги защитени са смок мишкар, голям стрелец, костенурки.Срещат 78 вида птици, повечето типични горски обитатели. Най-често се срещат косове, дроздове, синигери, кълвачи, сойки обикновен мишелов и др. От хищните птици се срещат обикновен мишелов, голям ястреб, бухал, горска улулица и др. В постоянните водни площи се срещат зеленонога водна кокошка, зеленоглава патица. От бозайниците се срещат сърна, благороден елен, дива свиня, катерица, белка, заек и др. Сред защитените бозайници са таралеж, златка, прилепи. Защитената местност “Камчийски пясъци” е
Тема 7.
РАСТИТЕЛНОСТ И ЖИВОТИНСКИ СВЯТ
I. РАСТИТЕЛНОСТ
1. Значение на флората като природен компонент и природен ресурс
Естествената растителност е основен фактор при формирането на природната среда и за подържане на нейното равновесие. Различните типове растителност имат голямо климатично, водорегулиращо и почвозащитно значение. Особено голямо е значението на горската растителност, която пречиства приземния въздух и го обогатява с кислород. В този смисъл горската растителност със своето естетично изражение създава големи възможности за рекреация. Едновременно с това тя се явява оптималната обстановка за обитаване на животните и осигуряване на тяхното изхранване.
Растителността е и важен природен ресурс. Тя е източник на дървесина, която се използва в промишлеността /дървообработваща, целулозно-хартиена, химическа и др./. Естествената растителност е източник на плодове /малини, ягоди, капини, боровинки, шипки, гъби и др./ и билки /мащерка, жълт кантарион, мента, маточина и др./, които освен за директна консумация от населението се използват и в промишлеността.
2. Фактори, определящи разнообразието на българската флора
Разнообразието на флората се определя от преходното физикогеографско положение, палеогеографското развитие на територията на страната, разнообразния релеф и стопанската дейност на човека.
Физикогеографското положението на България в юго-източната част на Европа, съседството и с Мала Азия обуславят миграционния произход на растителността във преходната ивица на евроазиатския континентален блок. Тук се осъществява постепенен преход на морфотектонските, хидроклиматични и биопочвени компоненти на Средна и Източна Европа към тези на Средиземноморието и Мала Азия. Съседството ни със Средиземно море е предпоставка за проникването на някои представители на вечнозелената дървесна растителност от средиземноморски тип. Връзката ни с румънските степи, а чрез тях и със степните земи на Руската равнина е определило наличието на тревна растителност от степен характер. Принадлежността на България към Югоизточната провинция на Средноевропейската флористична област обуславя широкото разпространение на средноевропейските широколистни гори. В районите на високите планини добре са развити иглолистните гори от северноевропейски тип, а в най-високия планински пояс се установява наличието на арктично-алпийска растителност.
Тези различни по характер флористични влияния, поради сложната морфохидрографска структура и дълбокото разчленение на релефа, не показват постепенна преходност, а се отличават с добре изразени миграционни връзки и ясно обособени направления по които се е извършвало проникването на съответната нетипична за земите ни растителност. Чрез Карпатите и тяхната орографска връзка със Старопланинската система се е осъществило проникването и разселването на дървесни и тревни видове от Средна и Северна Европа. Това се потвърждава и от факта,че 82% от високопланинските растителни видове на Рила имат широко разпостранение и в Южните Карпати. Стара планина играе ролята на фитоклиматична бариера за проникването на по-топлолюбива флора на север и по-студенолюбива флора на юг. Същото се отнася и за Рила, Пирин, Западни Родопи, Осогово, Беласица, Славянка. Проникването на топлолюбивата средиземноморска растителност е станало през долините на Струма, Места, Марица и Тунджа, седловините на Източни Родопи и меридионално простиращото се Черноморско крайбрежие.
Палеогеографското развитие на земите ни през плиоцена и кватернера е повлияло върху характера и географското разпределение на растителността в България. През плиоцена се развива, съобразно с климатичните особености, по-топлолюбива и влаголюбива растителност, разпространена предимно около езерните басейни. Съществени промени в растителността са настъпили през кватернера, когато северните части на континента Европа и планините са били покрити с ледници. Поради това растителните видове, обитаващи северните райони отстъпват на юг, а тези от високите части на планините отстъпват към подножията им. Освен това редица растителни видове загиват, а оцелелите се срещат и днес в най-високите части на Рила и Пирин. Тези видове се наричат реликти. В България реликтите са с терциерна и кватернерна възраст. Една част от тях се запазват в така наречените убежища /например Странджа планина/, които са им помогнали да преживеят неблагоприятните климатични промени, а друга част от реликтите са се запазили поради по-голямата си адаптивна способност. В Странджа се срещат около 30 терциерни растителни реликти - странджанска зеленика, лавровишня, източен бук и др., в Преславската планина /конски кестен/, в Славянка и Пирин /черна мура/, Рила, Пирин, Витоша /бяла мура/. Кватернерните реликти са разпространени във високопланинските части на планините - върбата джудже, снежната тинтява, алпийско велигденче и др. В България се срещат и растителни видове характерни само за нейната територия. Те се наричат ендемити. Наброяват около 250 вида - рилска иглика, българска капина, родопско велигденче и др. През холоцена в характера и географското разпространение на растителността настъпват значителни промени. През топлите и хладни периоди в равнинно-хълмистите територии се развиват дъбово-габъровите гори, а във високопланинските части се обособяват поясите на буковите и иглолистни гори. В края на холоцена промените са свързани със стопанската дейност на човека. Започва стихийна сеч и прекомерна паша, стихийно бране на билки и горски плодове в резултат на което се обезлесяват и обезтревяват значителни райони от страната. Променя се характера на растителността, като естествената растителност се заменя с културна. Налице са редица деградивни изменения и намаляване обхвата на полезната горска и тревна растителност и разпространението на плевелите.
3. Хоризонтално и вертикално разпределение на растителността
Флората на България е сравнително разнообразна и много богата. Тя включва около 3600 вида висши растения. Различават се пет зонални растителни комплекса.
Широколистни листопадни горски, смесени и храстови съобщества. Разпространени са в низините, равнините, ниските планини, дори на височина до 1500 м.н.в. /обикновен бук или смесен с иглолистни видове/. Дървесните видове с най-голямо участие са бук, дъб и габър, както и крайречните съобщества, основни представители на които са тополата и върбата, полски ясен и полски габър. Срещат се и липи, полски клен, дива ябълка и круша и др.
Иглолистни и иглолистно-дребнолистни горски и храстови съобщества. Разпространени са главно в планините над буковия пояс. Съставени са от бял бор, смърч, бяла и черна мура /Пирин и Славянка/, макар и по-рядко се среща и елата и черния бор /обикновено в по-ниския планински пояс/. От иглолистните храсти най-широко разпространение има хвойната и клекът, който е ограничен само в субалпийския пояс на по-високите планини.
Преходносредиземноморски /псевдомаквиси/ съобщества. Разпространени са в подножието на Източни Родопи, в средното поречие на р. Бяла /по протежение на границата ни с Турция/, в района на Харманли и Свиленград. Псевдомаквисите разпространени по долината на р. Струма /на юг от Кресненския пролом/, по долината на р. Места /при с. Дебрен / и в някои части на Странджа са с различен видов състав. В Източни Родопи са разпространени характерните видове: грипа /зеленика/, червена хвойна, кукуч /терпентиново дърво/ и драка. По долината на р.Струма и Места характерен вид е пърнарът. В Странджа характерни средиземноморски видове са пиренът, бодливата зайча сянка и дивият жасмин.
Колхидско-средиземноморски тип листопадни гори /мезофитни горски съобщества/. Разпространени са в Странджа и в Източна Стара планина. Представени са от източен бук, който е терциерен реликтен вид. В Странджа е характерен и вечнозелен колхидски подлес, представен от странджанска зеленика, лавровишня, понтийско бясно дърво. С нарастване на надморската височина горите от източен бук преминават в гори от източен горун.
Степоподобни тревисти съобщества. Разпространени са в крайните североизточни и северни придунавски части. В тях участват евразийски степни растения - различни видове коило, пирей, житняк, овсига, горицвет и др.
Височинните растителни пояси в България са породени от вертикалното зониране на климата и почвите. Обособени са шест височинни пояси.
Пояс на ксеротермните /сухолюбиви/ дъбови гори до 7700м.н.в. Развит в низините, хълмистите райони и подножията на планините. Основни формации, които го изграждат са тези на цера, благуна, вергилиевия дъб, келявия габър, косматия дъб, мъждряна, обикновения орех и др. Храстовите формации са представени от драката, люляка, смрадликата и др. От тревния пояс широко разпространение имат житните треви.
Пояс на мезофилните / средновлаголюбиви/ и ксеромезофилни дъбово-габърови гори /от 600-700 до 900-1000 м.н.в./. Разпространени по северния склон на Стара планина, Средна гора, Родопите и западните гранични планини. В него най-разпространени са формациите на обикновения горун, габъра и явора. В Странджа и Източна Стара планина се срещат гори от източен горун и източен бук, а обикновения кестен е разпространен в планините Славянка, Беласица, Пирин и Западна Стара планина. Храстовите съобщества са представени от обикновена леска, обикновена хвойна, а тревните съобщества от садината, обикновената полевица, валезийската власатка и др.
Пояс на буковите гори /от 900-1000 до 1300-1500 м.н.в./. Разположен по северните склонове на планините. Основните съобщества са представени от обикновен бук, на второ място - габър, черен бор, бреза и трепетлика. Към горната граница на пояса се срещат и смесени съобщества от бук, ела, от бук и смърч и др.
Пояс на иглолистните гори /от 1300-1500 до 2000-2200м.н.в./. Представен в Рила, Пирин, Западни Родопи. Характерни представители за пояса са белия бор, смърча, бяла и черна мура. Срещат се и формациите на брезата, трепетликата и елата. От храстите значително разпространение имат сибирската хвойна, черната и синя боровинка.
Пояс на субалпийските храстови съобщества /от 2000-2200 до 2500 м.н.в./. Развит във всички високи планини. Доминиращи са клековите формации, следвани от формациите на сибирската хвойна, боровинките, зелена елша и лапландска върба.
Пояс на алпийската растителност/ от 2500 до 2925 м.н.в./. Представен предимно в Рила и Пирин. Най-разпространена е тимотейковата гъжава, извитата острица, голата острица и различните видове власатка. Среща се и синята боровинка, тревистата върба, мрежолистната върба и др.
Азонални растителни съобщества са лонгозните гори, разположени около устията на черноморските ни реки. Характеризират се с голям брои дървесни видове /над 40/, наличието на лиани, като най-типични представители са бръшлянът, дивата лоза и др. Азонални съобщества са и псамофитната растителност, халофитната и антропофитната растителност.
4. Фитогеографско райониране
България във фитогеографско отношение принадлежи към Средноевропейската и Средиземноморската фитогеографска област. На територията на страната са отдиференцирани осем фитогеографски райони.
Добружански фитогеографски район, обхваща Южна Добруджа. Характеризира се със силно стеснени ареали на естествената лесостепна и степна растителност.
Крайдунавски фитогеографски район. Заема по-голямата част от Дунавската равнина в обсега на льосовата ивица. Лесостепната растителност е запазена върху десените долинни склонове - дъбови и брястови гори.
Севернобългарски фитогеографски район. Обхваща Лудогорието, Предбалкана и Стара планина. Преобладава средноевропейската широколистна растителност /представена от дъб, габър и бук/. На горната граница на бука са запазени и иглолистни гори и хвойнови храсти, във високите билни части на Стара планина е развита тревната растителност.
Западнопланински фитогеографски район. Обхваща Витошкото и Ихтиманско Средногорие, планините в Крайще, Осогово, Рила и Западни Родопи. В по-ниския пояс на района се наблюдават средноевропейска широколистна растителност, за която свидетелствуват остатъци от дъбови и брястови гори. Над буковите гори са разпространени иглолистните и придружаващия ги боровинков подлес. Най-високите части от района са заети от алпийска и тревна растителност.
Горнотракийски фитогеографски район. Обхваща източната част на Задбалканските котловини, Средногорието, Горнотракийската низина, Средното тунджанско поречие и Източните Родопи. Преобладаващи са преходно-средиземноморски растителни видове и много реликтни видове, като най типичен е силиврякът.
Черноморски фитогеографски район. Обхваща черноморската крайбрежна ивица, където широко разпространение има преходно-средиземноморската растителност с опадливи листа. Добре развити са лонгозните гори, както и реликтната понтийска растителност.
Странджански фитогеографски район. Заема разклоненията на Странджа. Растителността е представена от дъбови гори, придружени на места от източен бук и подлес, представен от понтийска реликтна растителност.
Пиринският фитогеографски район. Заема средните части от долините на Струма, Места и оградните планини Огражден, Беласица, Пирин, Славянка. Ниският пояс е представен от вечнозелена, склерофитна храстова растителност с типични представители зелениката, дървовидна хвойна, вечнозеления дъб /пърнар/. По северното подножие на Беласица е разпространена кестенова гора, а в Пирин и Славянка реликтните гори от черна мура.
5. Растителни ресурси
Естествената горска растителност е важен източник на дървесина за нуждите на промишлеността. Горският фонд заема около 1/3 (34,9%) от територията на страната и заема площ от 3 872 938 ха. Средната лесистост на страната е ниска - около 30%, но има и райони, където тя е под 10%. От залесената горска площ около 34% се пада на иглолистните, около 66% на широколистните гори. От площта на широколистните гори само 18% са заети от високостеблени широколистни видове, а около 23% са гори за реконструкция. Преобладават младите /1-20 години/ иглолистни насаждения . Те заемат около 60% от цялата площ на иглолистните гори. С най-малко участие са горите на възраст над 100 години, а при широколистните гори преобладават дърветата на възраст над 100 години.
Дървесният запас на страната възлиза на 400млн. плътни м3. Най-големи са запасите в широколистните гори- 246 млн. плътни м3. В иглолистните те са 158 млн. плътни кубични метра. Горите със стопанско значение са 70% от горите, а горите със специално значение - 30%. От втората група с най-голяма площ са защитените гори /46% / и рекреационните гори /21%/. Общо за страната трябва да се посочи, че средния дървесен запас се съчетава с ниска средна възраст на горите, нисък среден бонитет и нисък среден прираст. С най-добри качествени и количествени характеристики са горските екосистеми в Западните Родопи, Рила и Пирин и Странджа.
6. Проблеми, породени от стопанската дейност на човека
Неправилна експлоатация на горите поражда редица проблеми:
- намаляване на лесистоста в южните склонове на Стара планина, Източни Родопи, Южен Пирин, Огражден;
- влошен е съставът на растителните съобщества /1/3 от всички гори в страната са нискостеблени, а от тях половината са закелевяли/. Повечето от 70% от церовите и дъбовите и около 20% от буковите гори са издънкови и малоценни . Силно деградирани са ливадите и пасищата /2/3 от тях подлежат на реконструкция/;
-извършва се подмяна на първичните растителни съобщества с производни, които са с по-ниска продуктивност и по-малоценни, особено в равнината част на страната; това довежда до намаляване на естественото разпространение на редица растителни съобщества;
- прекомерното развитие на насекоми - вредители, довежда до широко развитие на явлението “обезлистване” на дървесните видове. Особено засегнати са горските екосистеми в Южна България, Завалска планина, Плана, Същинска и Ихтиманска Средна гора, южните склонове на Сърнена гора, южните склонове на Стара планина;
-изтощаване на естествените ресурси на горските плодове и билки, поради неправилното им събиране.
II. ЖИВОТИНСКИ СВЯТ
1. Значение на фауната като природен компонент и природен ресурс
Богатата и разнообразна фауна на България е неразривно свързана с богатата и разнообразна флора. Тя представлява много важен компонент на природната среда. Нейното хармонично съчетаване и дозиране с останалите компоненти на природната среда представлява важно условие за поддържане на екологичното равновесие в природната среда. Наблюдава се голямо единство между растителните видове и тревопасните животни и между хищните животни и тревопасни видове. Голяма част от насекомите са вредни за естествената растителност, селскостопанските култури, за домашните животни и човека. В същото време те представляват естествена храна за много птици. Дребните хищници са храна на по-едрите хищници и т. н. Между полезните за човека фаунистични видове са някои насекомоядни птици - розовият скорец, щъркелът, сивата яребица, прилепите и др.
Дивите животни са обект на ловуване от човека - заек, лисица,дива свиня, сърна. От пернатия дивеч обект на ловуване са сивата скална яребица, пъдпъдък, дивите гълъби, гургулицата, дивите гъски и дивите патици.
2. Фактори за формирането и развитието на фауната
Голямото фаунистично разнообразие е отражение на физикогеографското положение, палеогеографското развитие и разнообразния релеф.
Физикогеографското положение на България е позволило да се разшири ареалът на животинските видове от съседните на нас територии. Междинното климатично положение на България е обусловило адаптирането и възникването на множество и различни по характер животински видове.
През плейстоцена се развиват сравнително топлолюбиви животински видове. Една част от тях през ледниковита епоха се адаптират към суровите климатични условия, а друга част емигрира или напълно изчезва. Част от фауната в България е проникнала у нас от арктичните области. Запазените терциерни реликти у нас са някои видове паяци /във Варненския карстов район/, птицеядния паяк /Голо бърдо/ и др. Плейстоценски реликтни видове обитават най-високите части на Рила и Пирин - паяк тъкач и др. През плейстоцена орографската преграда на Стара планина е способствала за обособяването на средноевропейски фаунистични видове на север от нея и за средиземноморски - на юг от нея. При появата на човека нашите земи са обитавани от едри бозайници, които по-късно изчезват - мамонтът, вълнест носорог, пещерна мечка, пещерна хиена, пещерен вълк, северен елен. Човекът със своята стопанска дейност /директно унищожаване или промяна на условията на тяхното развитие / довежда до изчезването на редица фаунистични видове.
3. Вертикално разпределение
В страната ни са установени над 15 000 животински вида, които съставляват около 15% от видовото разнообразие на континента Европа. Предполага се, обаче че действителният състав на фауната ни е около 35-50 хил. вида. Но поради недостатъчната изученост някои от тях не се включват във видовия състав. Най-многобройни са насекомите, следвани от паякообразните. Гръбначните видове са само 700, включително 200 вида риби. Животинския свят в България е обособен в четири основни пояса.
Фауна на дъбово-габъровия пояс /на 900-1000м.н.в./. Този пояс е най-богатия във фаунистично отношение, независимо, че площта на обработваемите площи е значителна. От безгръбначните най-характерни са степните видове правокрили насекоми, богомолките, сухоземни охлюви и др. Гръбначните животни са представени от гризачите /хомяци, полски мишки, лалугери, порове и др/. Земноводните и влечугите са представени от зелената крастава жаба, гущери, шипоопашатата жаба и др. Степните птици са представени от пъдпъдъците , яребица, степен орел, дропла и др. С този пояс са свързани и единствените представители на термитите. Гръбначните животни се придвижват, но в по-голяма степен се придържат към този пояс, отколкото към следващия. Такива представители са горският сънливец, горският гущер, кълвачите, пепелянката, смокът и др.
Фауна на буковия пояс. Характеризира се със сравнително по-бедна фауна, което е във връзка с промяната в климатичните условия. Пеперудите са типични представители на безгръбначните - пауново око, чиито гъсеници се хранят с листата на бука. Птичата фауна е представена от горския певец, горската дърволаска, големият синигер, зеленият кълвач, различни видове коприварчета и др. От влечугите са представени слепокът, бързият гущер, и др., а от бозайниците се среща глиганът, благородният елен, обикновеният сънливец, сърната и др.
Фауна на иглолистния пояс. Представена от студоустойчиви фаунистични видове. Птичата фауна е представена от дърволазката, трипръстия кълвач, кръсточовката, червенушката и глухаря. Сокерицата гнезди в този пояс, но се придвижва по време на узряването на лешниците в ареала на смесените широколистни гори. Кафявата горска полевка, подземната полевка, както и придвижващите се в другите пояси сърни, елени, вълци, мечки и др. са представители на бозайниците. От влечугите характерна е усойницата, а от земноводните - алпийският тритон и планинската жаба.
Фауна на субалпийския и алпийския пояс. Обитателите на този пояс се срещат и в иглолистния пояс. От безгръбначните се срещат скакалци, пеперуди, хоботници, листояди, бръмбари-бегачи и др. От гръбначните най-добре представени са птиците - орли, соколи, малък ястреб, скална лястовица, скален дрозд и др., а от бозайниците - дивата коза и снежната полевка. От земноводните и влечугите на най-голяма височина се среща дъждовникът, алпийския тритон, планинската жаба, живораждащият гущер и усойницата.
4. Зоогеографско райониране
Голямото фаунистично разнообразие на България териториално е обединено в следните зоогеографски райони.
Дунавскоравнинен фаунистичен район. Обхваща Дунавската равнина /без Добруджа/. Най-типични представители са сърната, глиганът, а най-характерни са сивите полевки, мишките, заекът, от птиците - яребицата, пъдпъдъкът и враната. Степните животински видове са представени от степния пор, европейския лалугер и обикновения хомяк.
Старопланински фаунистичен район. Обхваща Предбалкана и Стара планина. Срещат се високопланински фаунистични видове - дива коза, алпийска гарга, врана, орел, от влечугите - усойница, от земноводните - пъстрият дъждовник и алпийският тритон.
Западнобългарски фаунистичен район. Обхваща земите на юг от Западна Стара планина и на север от Осогово и Рила. Разпространени са както западно- така и средноевропейски и средиземноморски видове.
Добружански фаунистичен район. В него преобладават степните фаунистични видове /лалугер, хомяк, заек, степен орел, лешояд/, едри хищници /вълк, лисица/, а от дребните - пъстрият и степният пор.
Централен високопланински фаунистичен район. Обхваща планините Рила, Пирин, Западни Родопи, Витоша, Славянка и др. В северната му част са представени алпийски и карпатски видове, а в южната - средиземноморски фаунистични видове. Установени са 50 вида паяци .
Горнотракийски фаунистичен район. Разположен между Стара планина и Родопите. Преобладават европейско-сибирските фаунистични видове /воден плъх, колхидски фазан, скална яребица /, но се срещат и голям брой средиземноморски видове /нощен гущер, гекон, жълтокоремен гущер, змията червейница, каспийска блатна костенурка/.
Крайчерноморски фаунистичен район. Обхваща крайбрежната ивица. Характерни представители на фауната тук са средиземноморски паяци и влечуги. От бозайниците типичен представител е чакалът.
Струмско-Местенски фаунистичен район. Обхваща долината на р.Струма и Места. Характерни тук са едрите паякообразни, македонски гущер, скорпионите и др.
Долнотракийски фаунистичен район. Обхваща поречията на Марица и Тунджа в близост до южната ни граница. Характерни са влечуги и степни малоазиатски видове - мишевидният сънливец, сивият малък хомяк , а от насекомите - скакалците .
5. Фаунистични ресурси
От животинските видове под режим на ползване са поставени 2 вида безгръбначни, 80 вида риби, 27 вида птици, 18 вида бозайници, по един вид земноводни и влечуги.
Държавните дивечовъдни бази в България са 7 в страната. Площта им възлиза на 24 859 ха. и в тях обитават 4 061 броя животни. По-големите бази са Царево, Шумен, Девин и др.
Повече от 2/3 от рибната сладководна фауна е съсредоточена в р.Дунав и притоците й. След периода 1970-1975 г. се установява нарастване на биомасата. Според биоразнообразието си Дунавските притоци се разделят на:
-с богат и разнообразен видов състав: такива са реките Войнишка, Арчар, Скомля, Лом, Цибрица;
-с беден видов състав в долните течения, но с по-богато разнообразие в горното течение: Вит, Осъм, Янтра;
-с най-беден видов състав - Искър.
От другите реки с най-голямо видово разнообразие е р.Марица /1263 вида/, р.Тунджа /662 вида/ и р. Арда /604 вида/.
Крайморските езера са известни с уникалната си по своя състав ихтиофауна и изключително високата рибопродуктивност в миналото. Днес много от видовете са изчезнали, а рибните ресурси значително намалели. От изкуствените езера с най-висока рибопродуктивност се характеризират язовирите разположени в Стара планина и нископланинския пояс на страната. Общо в страната има 33 000 дка рибовъдни басейни.
6. Проблеми, породени от стопанската дейност на човека
Тя довежда до възникването на редица проблеми:
- разрушаване на местообитанията и изолация на естествените местообитания в резултат от развитието на туризма, пътищата, промишлеността;
- промяна във видовия състав в резултат на унифициране на ландшафтите вследствие интензивното земеделие;
- унищожаване на отделни видове поради свръхексплоатация чрез лов, бракониерство и пряко унищожаване;
- изчезване на редица водни представители, поради пресушаване и замърсяване на водоемите или в резултат на снижаване на хранителните запаси.
В Червената книга на България са включени 750 растителни и 150 животински вида, които са застрашени от изчезване.
7. Рационално използване и опазване на флората и фауната на България.
Пътищата за преодоляване на негативните последици от дейността на човека са:
- Създаване на защитени природни територии /заемат 3,4 % от територията на страната/. С поставянето под режим на защита на определени територии се цели да се опазят в естествено състояние комплексите от саморегулиращи се екосистеми, както и отделни растителни и животински видове. В България са създадени 89 резервата и 3 Национални парка, множество защитени местности /99/, природни забележителности /2272/ и исторически места /972/. От резерватите 17 са включени в системата на Юнеско - езрото Сребърна, Боатин, Царичина /в Стара планина/, Парангалица /Рила/, Байови дупки /Пирин/ и др. В тях се опазват както растителни, така и животински видове. Списъкът на защитените животни включва 472 вида, а на защитените растения 763 вида. Защитени са еделвайсът, пясъчната лилия, странджанската зеленика, дървовидната хвойна и др., а от животинските видове - тюленът монах, делфин, пеперуди, бръмбар рогач и др.
Мрежата от защитени природни територии не обхваща в нужната степен всички региони на страната /Средна гора, Горнотракийската низина, Дунавската равнина/. Резерватите са с малка площ и не отговарят на международните изисквания. Значителни резерви съществуват за обособяване на територии с по-свободен режим, чиято цел е защита на природата, но се допуска и ограничена стопанска дейност. Необходимо е да се използва определения интерес на западноевропейски държавни и не правителствени организации към райони с високо биологично разнообразие за да се създават в тях защитени природни територии с тяхна помощ. Наложително е повишаване на ефективността на защита на тези територии.
- Чрез създаване на действащи закони за защита на природната среда и в частност природните компоненти.
- Чрез прилагането на конкретни мероприятия .
ПРИРОДНО БОГАТСТВО
Най-голямото природно богатство на България е запазената флора. Според екологичните справочници тя е една от най-богатите в Европа и включва 3500 висши растения. Отлика на нашата природа е високият дял на ендемитни растения, от които над 270 вида и подвида на висшите растения се срещат само у нас. Още 200 вида пък са представени само на Балканския полуостров.
Голямо богатство са и запазените видове на редки бозайници, които вече са изчезнали от другите места в Европа. 730 вида гръбначни животни и над 20000 вида безгръбначни обитават нашите гори. Сред тях има 94 вида бозайници, 390 вида птици (от които 14 вида застрашени в световен мащаб), 36 вида влечуги, 16 вида земноводни и 29 вида прилепи (общо в Европа живеят 31 вида). Във водните ни басейни пък се срещат на 207 вида риби. Национален парк “Централен Балкан” опазва изключително разнообразие на флората.
Досега в Парка са установени около 2340 вида и подвида растения. В тях се включват 1900 вида и подвида висши растения, 15 вида папрати, по един вид плаунообразни и бронецови и 3 вида хвощови. Представени са 166 вида лечебни растения, от които 12 са защитени от закона, 229 вида мъхове, 256 вида гъби (над 12% от установените видове гъби в България).
Висшите растения представят повече от половината флора на България. 10 вида и 2 подвида от тях се срещат само в Централен Балкан и никъде другаде в света. В девет представителни зони на Парка са установени 697 вида висши растения. Само във високопланинската безлесна зона са описани 676 вида висши растения – житни треви, шапичета, камбанки, съобщества от връшняк, мечо грозде, боровинки и др.
Броят на консервационно значимите растения включва следните ендемитни видове (с ограничено географско разпространение) – 9 локални, 10 български и 67 балкански.
Защитени по българското законодателство са 30 вида. 81 вида са включени в Червената книга на България, 9 са в Червения списък на Европа, 10 вида са застрашени в световен мащаб според Международния съюз за защита на природата (IUCN). Видове от световни и европейски червени списъци са трансилванска камбанка, звездоцветно шапиче, неразделнолистно шапиче, кернерова метличина, стефчова тлъстига, български скален копър.
Централен Балкан има 49 типа хабитати. Според класификацията CORINE (CORINE – методология за описание на местообитания създадена в рамките на Проекта на Комисията на Европейския съюз CORINE BIOTOPS.), 24 от тях са с високо консервационно значение. Паркът има определяща роля за опазване на биоразнообразието чрез съхраняването на застрашени от изчезване, редки и защитени от закона видове.
НАТУРА 2000 е Европейска екологична мрежа, която включва ключови територии за опазване на видовете и местообитанията. Изискванията за нейното създаване са залегнали в Директива 92/43 на ЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна.
В Национален парк “Централен Балкан” са установени 166 вида лечебни растения. Те представляват 75% от най-използваните видове в традиционната и народна медицина. Широко разпространени са мащерката, жълтият кантарион, малината, дивата ягода, очанката, лечебното великденче, лечебната иглика и мишите уши. В горите могат да се намерят леска, мечи лук, обикновен здравец и лазаркиня. Сибирската хвойна, черната и червена боровинка са често срещани видове в субалпийския пояс, а орловата папрат – по горските поляни. По планинските пасища, край пътеки, хижи, заслони, като следи от човешко присъствие, растат лопен, теснолист и широколист живовляк, коприва, бял равнец, вратига и обикновен пелин.
В Червената книга на България са отбелязани 22 от лечебните растения в Парка. От тях 4 вида са в категорията “застрашен” за флората на България, а 18 попадат в категорията “рядък”. 16 вида са под специален режим на стопанисване и ползване.
За да се осигури устойчиво ползване на ресурсите от лечебни растения, така че те да могат да се ползват от поколения наред, без да се унищожават находищата им, се прилагат определени правила и ограничения. Ползването на лечебните растения за лични нужди се извършва съгласно приетите норми и режими, а за стопански цели се допуска само на определени места в Многофункционалната зона.
В Национален парк “Централен Балкан” има девет строги резервата: “Боатин”, “Царичина”, “Козя стена”, “Стенето”, “Северен Джендем”, “Пеещи скали”, “Соколна”, “Джендема” и “Стара река”.
Те представят образци от естествени екосистеми, които включват характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. Това са територии от първостепенна природозащитна важност – първа категория според класификацията на Международния съюз за защита на природата (IUCN).
В Плана за управление на Парка, те са обособени в зона Резервати, за която действат специални режими и норми.
Резерват “Боатин” е обявен на 12 юни 1948 г. Площта му е 1597,2 хектара. Намира се в землището на с. Дивчовото, северно от връх Тетевенска баба и е с надморска височина от 800 до около 1750 м. През резервата минава Боатинска река, която заедно с реките Средна и Момина дава началото на река Черни Вит. Резерватът е включен в програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. Резерват “Боатин” е царството на бука. Автохтонните гори с двестагодишни дървета, високи до 50 м., са едни от най-обширните в Европа защитени букови масиви. В резервата са представени около 600 вида от висшата флора и целия типичен за планинската зона на умерения пояс животински свят – кафява мечка, вълк, лисица, дива котка, белка, златка, благороден елен, сърна, дива свиня. В недалечното минало се е срещал и рисът. Гнездящите птици са 64 вида. Сред тях са уралска улулица, пернатонога кукумявка, малка и полубеловрата мухоловка, южен белогръб и черен кълвач, сокол скитник. В близост до резервата се намира единственото находище на клек в средна Стара планина.
Резерват “Царичина” е обявен на 18 юли 1949 г. Площта му е 3418,7 хектара. Разположен е в землището на с. Рибарица. Обхваща горната част от водосбора на река Бели Вит с притоци Стара Рибарица и Заводна. Включен е в програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. Резерватът съхранява горски и субалпийски екосистеми на надморска височина от 700 до 2198 м. След бука, най-широко разпространени дървесни видове са смърчът, елата и габърът. “Царичина” е най-северното находище в света на бялата мура (балкански ендемит). Едно от тревистите растения, които се срещат в района, е огненочервеното омайниче, наричано от местните хора “цариче”. Именно то е дало името на резервата – Царичина. Други тревисти растения тук са нарцисовидната съсънка, балканската фитеума, старопланинската теменуга, панчичиевата пищялка, кернеровата метличина. Гръбначната фауна включва 15 вида земноводни и влечуги. Повече от 30 вида са бозайниците – кафява мечка, вълк, сърна, благороден елен, видра, златка. В “Царичина” гнездят 75 от установените в резервата над 90 вида птици. Мястото е убежище и на седемте вида сови, характерни за българските планини.
Резерват “Козя стена” е обявен на 22 декември 1987 г. Намира се в землището на с. Чифлик, Троянско. Площта му е 904,3 хектара. Разположен е в стръмна, варовита, труднодостъпна част на планината. “Козя стена” е истински ботанически рай. В него се опазват над 40 вида редки и защитени растения – благаево бясно дърво, рохелова каменоломка, лунна папрат, високопланински желтак, старопланинска лазаркиня, сребърник и бялата звезда на планината – старопланинския еделвайс. В “Козя стена” гнездят над 60 вида птици, от които в Червената книга на България са – големият и малкият ястреб, осоядът, черният кълвач, гълъбът хралупар, уралската улулица.
Резерват “Стенето” е обявен на 5 април 1979 г. С площ от 3578,8 хектара, той е вторият по големина в Националния парк (след “Джендема”). Разположен е в изворната част на река Черни Осъм в Троянския Балкан. Част от резервата се намира от южната страна на главното старопланинско било – местностите Ибче дере, Късият чамлък, Джафар дере, Кобилин дол. Създаден е, за да запази естествеността на величественото ждрело Стенето. Включен е в програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. В резервата съществува най-голямото разнообразие от горски и скални птици на Балканите. Тук се срещат редки крилати обитатели – малък и скален орел, сокол орко, бухал, балкански кеклик, уралска улулица, врабчова кукумявка, пернатонога кукумявка, почти всички разпространени у нас кълвачи. Каньоните на реките Куманица и Сухата река са убежища за мечката, благородният елен, сърната, дивата коза и видрата. Горите са букови (около 250-годишни) и смърчови. Срещат се обикновен и воден габър, ела, явор, шестил. Резерват “Стенето” опазва над 1000 вида растения – 1/3 от българската флора. Сред тях има редки и защитени – родопски силивряк, тис, казашка хвойна, лавровишня. Карстовият терен е осеян с множество пещери. В резервата са Куманица – една от най-дългите водни пещери у нас (1656 м.) и Райчова дупка (377 м.) – най-дълбоката пропастна пещера в България.
Резерват “Джендема” е обявен на 28 март 1953 г. Територията му е 4220,2 хектара. Включен е в програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. “Джендема” е най-големият старопланински резерват и втори по площ в България. Ботеввръшкият гранитен навлак, с разкрития на варовикови скали, оформя урвести склонове, дълбоки и тесни долини, масивни скални венци и пенести водопади. От връх Ботев се спуска най-високият български водопад – Райското пръскало (124,5 м.). В резерват “Джендема” се опазват вековни букови и буково-елови гори, обширни поляни с уникални субалпийски видове и съобщества. Поради специфичната си геология и климат, районът е богат на ендемитни видове и редки растения. Резерватът е център за формиране на нови растителни видове. Наричат го “Джендема” (от турски – адът), но за планинските обитатели – вълци, мечки, елени, диви кози, царски и скални орли и много други живи създания, той е рай.
Резерват “Северен Джендем” е обявен на 30 септември 1983 г. Площта му е 1610 хектара. Той е най-високо разположеният резерват в Национален парк “Централен Балкан”, опазващ изключително дива, непристъпна и красива част от Стара планина – изворната част от водосбора на река Видима. “Северен Джендем” обхваща северните отвесни склонове на връх Ботев. Непристъпни скални пояси, къси и стръмни вододели, върхове с обратни наклони, скални мостове, зъбери, пропасти, множество водопади и обширни тревисти заравнености, свидетелстват за уникални геологични процеси. Почти 2/3 от резервата са покрити със стръмни вековни гори. Резерватът опазва субалпийски скални и горски местообитания. Характерни са вековните букови и буково-елови гори. Редки и застрашени от изчезване видове са оцелели само в тази естествена крепост и никъде другаде в България. Запазено е необичайното съобщество на сибирска хвойна, миртолистен рододендрон и синя боровинка, както и единственото в света находище на урумово плюскавиче. Връзката с другия резерват – “Джендема”, го прави част от обширна обетована земя – убежище за дивата коза, мечката, вълка, благородния елен, сърната, скалния орел, сокола скитник и скалолазката.
Резерват “Пеещи скали” е обявен на 11 юли 1979 г. Има площ 1465,7 хектара. Опасва високопланински безлесни местообитания, естествени букови гори и характерна фауна във водосбора на река Росица. Разположен е в землищата на селата Стоките и Кръвеник, Севлиевско. Заедно с резерват “Соколна” образуват източния защитен комплекс на Национален парк “Централен Балкан”. Пеещите скали са уникални скални образувания, които увенчават като корона вековната, над 170-годишна, букова гора. Зеленото богатство допълват елата, яворът – обикновен и планински (наречен жешля), офиката, ясенът и габърът. Високопланинските поляни са изпъстрени с червени и черни боровинки, хвойна, тинтява, камбанки, многообразие от ароматни и цъфтящи треви. Далеч от човека, в резервата намират убежище следните видове от Червена книга на България – мечка, златка, дива коза, скален орел, черен и белогръб кълвач. Срещат се и благороден елен, сърна, дива котка, дива свиня, редица видове грабливи птици.
Резерват “Соколна” е обявен на 11 юли 1979 г. Има площ 1250 хектара и е разположен от 730 до 1770 м. надморска височина. Обхваща част от планинския масив Триглав, долината на река Соколна и водосбора на Кюй дере. Разположен е в землищата на селата Скобелево и Асен, община Павел баня. Могъщи, отвесни варовикови (наричани тук \"бели платна\") и силикатни скали, оформят долината на река Соколна и създават условия за невероятно растително богатство. Резерватът е една от естествените ботанически градини на България. Срещат се над 600 вида висши растения, от тях 40 са редки и застрашени – старопланинска иглика, костова тлъстига, старопланински еделвайс, родопски силивряк, български скален копър. Горите са от бук, дъб, габър, мъждрян, явор. Впечатляващи са находищата на люляк и казашка хвойна. В лабиринта от скали и дебри се срещат дива коза, мечка, бухал, черен и белогръб кълвач, а в небето – скален орел, ловен сокол, сокол скитник, голям и малък ястреб, обикновена ветрушка.
Резерват “Стара река” е обявен на 19 март 1981 г. Има площ 1974,7 хектара. Съхранява природата на една от най-красивите планински реки в България. Обхваща водосбора на Стара река и притоците й в землището на Карлово. Резерватът е сред първите по брой на редки растителни видове. Над 45 от тях са вписани в Червената книга. Сред тях са родопският силивряк и панчичиевата пищялка. 20 вида се срещат само в България. Сред тях са кернеровата метличина, троянската камбанка и българският ранилист. Гората е много разнообразна. Топлолюбивите мъждрян и воден габър се срещат заедно с бука, елата, смърча, явора и шестила. Богатството на животинския свят не отстъпва на растителния. Над 100 вида гръбначни животни са намерили убежище тук. Резерватът се обитава от мечката, вълка, златката, дивата котка. Интересни са и грабливите птици – скален орел, голям и малък ястреб, осояд, сови.
Успех!
Красотата на България!!!!!
Есе
Има ли друга страна,надарена с толкова красота,както нашата родина?!Величествени са неините планини,тучни са житните й поля,пенливи
и пълноводни са нейните реки,безброи са изворите,пещерите,природни те феномени-земя рай,наречена България!!!С каква обич народът е възпял в песните си въсторга от родната природа.
България е сред страните с най-голямо биологично разнообразие в Европа. На територията на България се намират някои от най-значимите местообитания на кафявата мечка, вълка и балканската дива коза в Европа. Други големи бозайници, които могат да се наблюдават, са благородният елен, еленът лопатар, муфлонът, дивата свиня и др.,както и богато разнообразие от дребните бозайници.Но има хора,които убиват за удоволствие (това са бракониерите)и така тези хора унищожават животните.И те стават все по-малко и по-малко и накрая се превръщат в изчезващи видове или засташени от изчезване и се вписват в една книга наречена”Червената книга на България”.В тази книга са записани несамо животни,но и растения.Горите в България покриват около 1/3 от цялата площ на страната.България принадлежи към зоната на широколистните гори, в които преобладават дъба и бука.Тези гори с всяка изминала година стават все по-малко,защото се изсичат и на тяхно място се строят различни прдприятия и заводи ,които изхвърлят вредни отпадци и така се унищожава живата природа около нас.А запитвали ли сте се какво би станало,ако изсечем всички гори????Или убием животинските видове????За опазването и съхраняването на естествената природна среда в страната е създадена система от защитени територии и това са:национален парк,природна забележителност, резерват и защитена местност. На територията на България са обявени 3 национални парка – “Рила”, “Пирин” и “Централен Балкан”;
10 природни парка – “Витоша”, “Врачански Балкан”, “Сините камъни”, “Рилски манастир”, “Странджа” и др.
Обявени са 90 резервата, както и 175 защитени местности и 457 природни забележителности.В тези защитени територии са събрани всички застрашени от изчезване растителни и животински видове.
Да се спре по-нататъчното опустошаване на природата,да се опази земята от екологична криза е всеобща и неотложна задача.Време е сериозно да се замислим не само за възобновяване,но и за обогатяване на природната среда,за излекуване на раните,нанесени на природата от човека!!!!
Защитени видове
В България
Изготвил
Живомир Иванов
IX Б клас
Човешкото влияние върху природата е огромно. В някои случаи той влияе положително, но в други той влияе отрицателно. Почти всичко на този свят е преминало през човешките ръце. Това е струвало много на него и на природата. Човекът е открил как да използва живата и неживата природа около него за собствената му изгода, но покрай неговата дейност много видове са изчезнали, а други видове са застрашени от изчезване. А изчезването им би повлияло много отрицателно на природния кръговрат. Но в крайна сметка човекът построил резервати, в които е успял да съхрани някои изчезващи видове и е създал закони, в които е упоменато, че унищожаването на застрашените растения и животни е строго наказуемо. Така се е стигнало и до издаването на Червената книга на защитените видове.
За първи път Червената книга на България е издадена в два тома. Първият том е бил само за растенията и е издаден през 1984г., а вторият – за животните, е издаден през 1985г. Настоящото издание на Червената книга е в три тома. Първият е за растенията и гъбите, вторият включва животните, а третият – местообитанията. До всяка илюстрация на животните в Червената книга има специалнен знак - лък със стрела, символизиращ състоянието на вида. За изчезналите видове той е черен, за застрашените - червен, а за редките - жълт.
В Червената книга на животните са включени 100 вида птици (изчезващите са 383 вида, а защитени са 327 от тях), 19 бозайника, 2 земноводни, 13 влечуги, 2 кръглоустни и 22 костни риби.
Растения:
Еделвайс
В България еделвайсът се среща само в Пирин и Стара планина. Изображението на растението е емблема на Българския туристически съюз (БТС). Стъблото на цветето е високо до 20 см, покрито с власинки. Листата са силно стеснени, прикрепени са към стъблото без дръжки и са покрити с бели копринени власинки. Долните листа са по-големи, а нагоре постепенно намаляват.
Еделвайсът расте по сухи места и е изложен на силно прегряване от слънчевите лъчи. Власинковите клетки задържат въздух, наситен с водни пари и така се намалява изпарението от листата. От другата страна, власинковата покривка действа като "слънчобран" - намалява поглъщането на слънчевата топлина. Еделвайсът цъфти през юни-юли. Цветовете му приличат на звездичка с около 10-12 листенца, наредени в кръг. Това не са цветни, а стъблести листа. Ако се разгледат под микроскоп или лупа, ще се забележи, че са покрити със сребристи власинки (трихоми), които са така усукани и сплетени, че маскират зеления цвят на листата. Тези власинки са мъртви клетки с въздушни клетъчни празнини и когато светлината се отразява от тях, изглеждат сребристобели. Еделвайсът се изсушава и използва за украса, тъй като запазва красотата си дълго време. Може да се отглежда в саксии. Расте върху варовити почви. Пчелите го обичат заради медоносните цветове, макар че го намират рядко. Поради безразборното бране има опасност еделвайсът да изчезне от нашите планини, затова късането му е забранено със закон и растението е включено в "Червената книга на България". Цветовете на еделвайса се използват в медицината за приготвяне на лекарства против болести на белите дробове, сърцето и др. B Стара Планина специално за опазването му е създаден резерват "Козя стена"
Пясъчна лилия
Пясъчната лилия, (на лат.: Pancratium maritimum) е един от красивите ни крайморски растителни видове наричан още “Царицата на цветята” или "Морски нарцис". За съжаление пясъчната лилия е застрашена от изчезване. Тя е защитено природно явление.
За щастие размножителните му способности са доста добри. Това може би е причината да се радваме още на цъфтящите лилии. Пясъчната лилия е многогодишно тревисто луковично растение, което се отличава с шестлистен околоцветник и коронка. На височина достига средно от 30 до 70 см. Среща се по морските пясъчни плажове, откъдето идва и наименованието ѝ.
У нас расте по пясъчните брегове на южното Черноморие - главно в местностите Каваците, Иракли и Аркутино, между Ахтопол и Резово, както и в резерватите "Ропотамо" и "Пясъчна лилия", но въпреки всичко произхода му е от Средиземно море.
Резерватът "Пясъчна лилия" е най-малкият в България, обявен през 1962 г. върху площ от 0,6 хектара с цел да се запази едно от най-големите естествени находища на терциерния реликт - пясъчна лилия. Намира се югозападно от гр.Созопол в местността Каваците.
Растението е застрашено единствено по българските и част от северните турски брегове.В останалата части на Европа е изключително добре разпространено и оформя стабилни популации.
Животни:
Черен щъркел
Черният щъркел (Ciconia nigra) е голяма мигрираща блатна птица от семейство Щъркелови.
Възрастните са големи блатни птици с черни горни части (глава, шия, гърди, гръб и криле), по които има златистопурпурни и зеленикави отблясъци. Останалата част от перушината е чисто бяла. Човката и краката са червени. Когато лети, частта под крилете е черна с бял триъгълник в основата на крилото. Шията е изпъната при полет. Малко по-малък е от белия щъркел.
При малките горните части са кафяво-черникави. Човката и краката са отначало жълти (когато са в гнездо), но после стават бежово-розови, когато се научат да летят (след около 3 месеца). Когато е на една година, черният щъркел прилича на възрастна птица, но перушината му е по-безцветна.
Ако един бял щъркел бъде погледнат срещу Слънцето, той може да бъде объркан с черен щъркел. При същите обстоятелства черният щъркел може да бъде приет за жерав, който обаче е по-шумна и общителна птица.
Черният щъркел е вид, за чието опазване би следвало да се проведат следните мерки:
· контрол върху безпокойството, т.е. трябва да се запази спокойствието в района около гнездото (март-юли);
· неизползване на дърветата, на които са построени гнездата, или отлагане на отсичането им;
· привличане на общественото внимание, най-вече на горския и рибния сектор, върху важността и екологичното значение видовете да се завърнат;
· опазване на отделните елементи от естествената среда на вида
Дива котка
Дивата котка (Felis silvestris) е дребен хищник от семейство Котки. Размерите ѝ са малко по-големи от тези на произлязлата от нея Домашна котка. Разпространена е в Европа, Предна и Средна Азия и Африка.
Тялото ѝ е здраво и набито, покрито с гъста козина. Живее в скалисти или гористи местности и се храни с дребни бозайници, като гризачи и зайци. Известни са и случаи на нападение над по-млади сърни и кози. Предпочита да ловува нощем и избягва срещите с хора, поради което са много редки случаите на прякото ѝ наблюдение в природата.
Дивата котка е териториално животно и, както повечето си роднини в семейство Котки, избягва компанията на себеподобни извън размножителния период, който е два пъти годишно (пролет и есен). След около два месеца бременност женската се усамотява в някоя скришна хралупа на дърво и ражда от три до шест малки, които кърми около четири месеца. Малките се раждат слепи и безпомощни, също като при домашната котка. В наши дни дивата котка се е превърнала в сравнително рядко животно, тъй като домашните котки и хората я изместват от биотопа, който традиционно обитава.
Смок-мишкар
Смокът мишкар (Elaphe longissima) е вид змия, срещащ се главно в южните части на Европа и в Близкия Изток, включително в България. На дължина достига до 1,8http://www.teenproblem.net/forumm, по-често 1,2-1,4http://www.teenproblem.net/forumm. Не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен. В древногръцката митология той е един от символите на бога-лечител Асклепий (Ескулап).
Смокът мишкар е разпространен в южната част на Европа до Североизточна Испания на запад. На север ареалът му включва поредица находища, разпръснати в Северна Франция, Централна Германия, Северна Чехия, Словакия, Западна Украйна и Молдова. Среща се и в Северна Турция, района на Кавказ и Северен Иран. В България е разпространен в цялата страна до надморска височина 1600http://www.teenproblem.net/forumm. По-рядък е в равнинните райони с интензивно земеделие.
Смокът мишкар предпочита стари широколистни и смесени гори. Активен е през деня, като добре се катери по дървета и храсти. Основната му храна са гризачи, птици, яйца. В средата на лятото женските снасят 2 до 10 обли яйца, често в гниещи пънове. Малките се излюпват през септември.
Уклей
Уклейят (Chalcalburnus chalcoides) е вид речна риба от семейство Шаранови. Нарича се също брияна, облец и чаушан и се среща само от централна Азия (Казакстан и Узбекистан) до централна и източна Европа по поречието на река Дунав и неговите притоци.
Дълъг и сребрист, уклейят е всеяден. Прилича на по-дребният си братовчед, уклейката, но уклейят расте до около 40 см и има сравнително по-малки уста и очи. Среща се на стада в бистра, спокойна вода в горните водни слоеве. Често се наблюдава над водата когато скача за насекоми или бяга от хищници.
Обект на риболов. Люспите се отлепват лесно и е нужен нежен подход ако искаме да върнем улова жив обратно в водата.
За страна с толкова малка големина като България, защитените видове са голям брой. Това доказва колко много човекът е навредил на природата около себе си. Тези видове са участвали и продължават да участват в хранителните мрежи, а без тяхното съществуване други видове остават без храна. Това застрашава и тях, съответно и нашето съществуване – все още не е известен случай на човек, който е оцелял без храна.
Добре е, че човекът се е осъзнал (не навреме, но по-добре късно, отколкото никога) и е създал закони за опазването на застрашените видове и Червена книга на защитените видове. Разбира се, все още има недобросъвестни хора, които посягат на защитените видове, без да се замислят за собственото си съществуване, но и за тях има закони. Я сно е, че ще умрем един ден, но не е нужно и да унищожаваме всичко около нас.
Можем само да се надяваме, че все още има хора, които ще се погрижат защитените видове да бъдат опазени и да не бъдат добавяни нови такива, а дай Боже и да отпадат други от Червената книга.
Източници на информация:
1. http://upload.wikimedia.org/wikipedi...d/Edelvais.jpg
2. http://bg.wikipedia.org/wiki/Еделвайс
3. http://bg.wikipedia.org/wiki/Пясъчна_лилия
4. http://bg.wikipedia.org/wiki/Червена_книга
5. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B5%D
0%BD_%D1%89%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%BB
6. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%
D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0
7. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D0%BA_
%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%80
8. http://www.ribolovec.com/i/1011.jpg
9. http://upload.wikimedia.org/wikipedi...iconia_nigra_4
_young_%28Marek_Szczepanek%29.jpg
10. http://upload.wikimedia.org/wikipedi...acratium_marit
imum_Paestum.jpg
11. http://upload.wikimedia.org/wikipedi.../Wildkatze_002.
jpg
12. http://upload.wikimedia.org/wikipedi...b/e/ef/Couleuv
re_Esculape59.JPG/270px-Couleuvre_Esculape59.JPG
Защитените видове в България са много. Заради тях е издадена Червената книга на защитените видове през 1984г. Първият том е бил за растенията, вторият – за животните. Настоящото издание е в три тома – първи за растения и гъби, втори за животните, третият за местообитанията. В Червената книга на животните са включени 100 вида птици (327 вида са защитените, а 383 са застрашените), 19 бозайника, 2 земноводни, 13 влечуги, 2 кръглоустни и 22 костни риби.
Еделвайсът в България се среща само в Пирин и Стара планина. Стъблото е високо около 20см. Поради безразборното бране има опасност еделвайсът да изчезне от нашите планини, затова късането му е забранено със закон и растението е включено в "Червената книга на България". Цветовете на еделвайса се използват в медицината за приготвяне на лекарства против болести на белите дробове, сърцето и др.
Пясъчната лилия е един от красивите ни крайморски растителни видове наричан още “Царицата на цветята” или "Морски нарцис". За съжаление пясъчната лилия е застрашена от изчезване. Тя е защитено природно явление. У нас расте по пясъчните брегове на южното Черноморие - главно в местностите Каваците, Иракли и Аркутино, между Ахтопол и Резово, както и в резерватите "Ропотамо" и "Пясъчна лилия", но въпреки всичко произхода му е от Средиземно море.
Черният щъркел е голяма мигрираща блатна птица от семейство Щъркелови. Възрастните са големи блатни птици с черни горни части (глава, шия, гърди, гръб и криле), по които има златистопурпурни и зеленикави отблясъци. Останалата част от перушината е чисто бяла. Човката и краката са червени. Когато лети, частта под крилете е черна с бял триъгълник в основата на крилото. Шията е изпъната при полет. Малко по-малък е от белия щъркел.
Дивата котка е дребен хищник от семейство Котки. Размерите ѝ са малко по-големи от тези на произлязлата от нея Домашна котка. Разпространена е в Европа, Предна и Средна Азия и Африка. В наши дни дивата котка се е превърнала в сравнително рядко животно, тъй като домашните котки и хората я изместват от биотопа, който традиционно обитава.
Смокът мишкар е вид змия, срещащ се главно в южните части на Европа и в Близкия Изток, включително в България. На дължина достига до 1,8http://www.teenproblem.net/forumm, по-често 1,2-1,4http://www.teenproblem.net/forumm. Не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен.
Уклейят е вид речна риба от семейство Шаранови. Нарича се също брияна, облец и чаушан и се среща само от централна Азия (Казакстан и Узбекистан) до централна и източна Европа по поречието на река Дунав и неговите притоци.
Защитени видове растения
Въпреки своята сравнително неголяма територия България разполага с твърде богата и разнообразна флора, обусловена от средищното географско положение на страната, нейния разнообразен ландшафт и превратната геоложка история на тези земи. На територията на страната се срещат над 3700 вида висши растения (без мъховете), което представлява повече от половината от общото видово богатство на Балканския полуостров. На този фон в българската флора се развива богат ендемичен елемент, включващ както балкански, така и български ендемити, съставляващи около 8% от растителното богатство на страната.
Румелийския тръбоцвет. Среща се в: Пирин (северен), Пирин (южен), Славянка, Струмска долина (север), Струмска долина (южна), Долината на река Места, Родопи (западни), Родопи (източни), на надморска височина от 500 до 1500м.То е категория РЯДЪК в Червената книга,Балкански ендимид и е защитен от закона.
Вонящото обичнице. Среща се в Знеполски район, Пирин (северен), Славянка, на надморска височина от 700 до 700м. Това растение е категория РЯДЪК в Червената книга.
Критско плюскавиче. Среща се в: Беласица, Славянка, северна и южна Струмска долина, източни Родопи, южно Черноморско крайбрежие,на надморска височина от 0 до 500м. Критско плюскавиче е категория РЯДЪК в Червената книга и е защитено от закона.
Нарцисоцветна съсънка. Среща се в: западна и централна Стара планина, Западни гранични планини, Витоша, Рила,Северен и южен Пирин, Централни Родопи, на надморска височина от 1800 до 2750м. Нарцисоцветната съсънка е категория РЯДЪК в Червената книга и е защитено от закона.
Обикновен анакамптис. Среща се в: Дунавска равнина, Североизточна България, Западен и източен Предбалкан,Западна,източна и централна Стара планина,източна и западна Средна гора,Знеполски район, Западни гранични планини, Софийски район, Витоша, Рила,северен и южен Пирин, Беласица, Славянка,северна и южна Струмска долина, Долината на река Места, Централни,западни и източни Родопи, Тракийска низина, Тунджанска равнина, Странджа,Северно и южно Черноморко крайбрежие,на надморска височина от 0 до 1000м.Този вид растение е с медицинско приложение и е защитен от закона вид.
Звънче. Среща се в: Рила,северен и южен Пирин, Беласица, на надморска височина от 1500до 2700м.Този вид растение е защитен от закона.
Делипавлов бадем. Среща се в: Западни гранични планини,южна Струмска долина, на надморска височина от 100 до 300м. Делипавлов бадем е с категория РЯДЪК в Червената книга и е защитен от закона вид
Тракийска лисича опашка. Среща се в Тракийската равнина, на надморска височина от 0 до 200м. Видът е в категория РЯДЪК в Червената книга, блкански ендимит и е защитен от закона.
Алдрованда. Среща се в: Североизточна България, Знеполски район, на надморска височина от 0 до 100м. Видът е в категория РЪДЪК в Червената книга, Защитен е от закна и е отровен.
Миризлив аир. Среща се в: Североизточна България, Централна Стара планина, Софийски район, Тунджанска равнина, на надморска височина от 0 до 500м. Видът е защитен от закона и се използва в медицината.
Пиринско шапиче. Среща се в северен и южен Пирин, на надморска височина от 1900 до 2300м. Видът е в категория РЯДЪК в Червената книга, блкански ендимит, защитен от закона и с приложени в медицината.
Юмрукчалско шапиче. Среща се в централна Стара планина, на надморска височина от 1700 до1800м. Видът е защитен от закона в категория РЯДЪК в Червената книга, Балкански ендемит, с медицинско приложение.
Стрибърнова козя брада. Среща се в Витоша, Рила,Централни, източни и западни Родопи, Тунджанска равнина,Южното и северното Черноморко крайбрежие, на надморска височина от 0 до 1000м.Видът е защитен от закона в категория РЯДЪК в Червената книга, Балкански ендемит.
Пясъковиден ранилист. Дунавска равнина, Североизточна България, на надморска височина от 0 до 0м. Видът е в категория РЯДЪК в Червената книга и е защитен от закона.
Гръцко плюскавиче. Среща се в Славянка,Северна и южна Струмска долина, на надморска височина от 0 до 800м. Видът е защитен от закона, Балкански ендемит, в категория РЯДЪК в Червената книга.
Бодлив страшник.Среща се в: Знеполски район, Тунджанска равнина,Северното и южното Черноморко крайбрежие, на надморска височина от 0 до 700м. Видът е в категория РЯДЪК в Червената книга, защитен от закона.
Тракийски равнец. Среща се в: Тракийска низина, Тунджанска равнина. Видът е в категория РЯДЪК в Червената книга, защитен от закона, Български ендемит и е отровен вид.
Миризлив аир. Среща се в: Североизточна България,Централна Стара планина, Софийски район, Тунджанска равнина, на надморска височина от 0 до 500м. Видът е защитен от закона и се използва в медицината.
Волжски горицвет. Среща се в: Дунавска равнина, Североизточна България,Северното Черноморко крайбрежие, на надморска височина от 0 до 300м.Видът е защитен от закона и е в категория РЯДЪК в Червената книга.
Крайбрежен аелуропус. Среща се в Южно Черноморско крайбрежие, на надморска височина от 0 до 0м.Видът е защитен от закона.
Ахтарово шапиче. Среща се в Централна Стара планина, на надморска височина от 1700 до 2100м. Видът е Български ендемит, защитен от закона, категория РЯДЪК в Червената книга, с медицинско приложение.
Бъндеришко шапиче. Среща се в северен и южен Пирин, на надморска височина от 2300 до 2300м. Видът е в категория РЯДЪК в Червената книга, Български ендемит, защитен от закона, който се използва в медицината.
Велчево плюскавиче. Среща се в Западен Предбалкан, на надморска височина от 200 до 400м. Видът е защитен от закона, Български ендемит, с категория РЯДЪК в Червената кни
Резервати
Боатин
(Стара планина)
"Боатин" е скрит в дъното на една от приказните долини, прорязали цялата северна част на Стара планина. Тук е тайнственото царство на бука - огромни, достолепни дървета покриват голяма част от резерватната територия. Някои от тях са истински патриарси, на възраст от сто и седемдесет до двеста и двадесет години. Това е и един от най-обширните в Европа защитени букови масиви. Тук човек се чувства като в храм - устремените към небето прави стволове са по-високи от 40 метра. Ако наистина имате късмет, тук може да зърнете странната уралска улулица. Тази най-едра от всички наши видове улулица е открита за пръв път в България именно тук, в "Боатин". Разбира се, тук можете да чуете и повечето от българските сови.
Юлен
(Пирин)
Със заповед РД-223 от 26..08. 94 г. на Министерството на околната среда се създава резерват "Юлен" с площ 3156.2 ха. Той попада изцяло на територията на НП "Пирин." В резервата има вековни гори от бяла мура , бял бор , смърч , ела, и клек . Единично се срещат многовековни дървета и от черна мура. Флората на резервата има богат състав. Установени са 700 вида висши растения. Четиридесет и четири от тях са включени в Червената книга на България. Ярки представители са планиският божур , нарцисовидната съсенка и златистата кандилка . Тук се срещат видове останали от ледниковия период. Такива са черния емпетрум и разпростряната сибалдия. Резерватът играе голяма консервационна роля за видове като шиполиста,слоновото хоботниче, скалната острица и др.
От животинския свят на резервата типични представители на бозайниците са мечката , вълкът, и дивата ввоза . Най-монгобройни са птиците. Характерни за резервата са синигерите, кълвачите, сокерицата глухарят и балканският кеклик На припечните места може да се види усойницате, а в някои от езерата и реките се срещат балканеката пъстърва.
Ибър
(Рила)
“Ибър" е обявен за резерват през 1985 г. с цел да опазва формациите от клек, както и находищата на реликтни растения и редки животински видове. Площта му е 2248,6 хектара. Обхваща северните склонове на билото на Rila между върховете Ибър и Белмекен.Установени са над 400 вида висши растения: рилска иглика, алпийска роза, трансилванска камбанка. Богата е и фауната на резервата. Районът се обитава от над 50 вида птици, някои от които застрашени от изчезване - скален орел и голям ястреб. Балканската ушата чучулига и пъстрогушата завирушка са глациални реликти и балкански ендемични подвидове. Глациални реликти има сред земноводните, влечугите и бозайниците. Разнообразието на фауната се допълва от мечката, вълка, сърната, лисицата, дивата свиня. Резерватът е и местообитание на локалния ендемичен подвид на лалугера.
Синаница
(Пирин)
Резерватът "Синаница" включва един от най-красивите и желани за посещения райони на Пирин.Когато си достигнал и видял циркуса на Георгийските езера, Синанишкото езеро с оглеждащият се в него едноименен връх, ти винаги отново и отново ще се стремиш да се върнеш през различни сезони, да наблюдаваш през различни часове на денонощието цветове и сенки, да те къпе проливен дъжд и да гледаш до теб небе, прорязано от светкавици. На територията на парковия район попадат основно площи от община Кресна и по-малко от общини Симитли и Струмяни.Общинският център Кресна и прилежащите територии се отличават с живописна природа, със средиземноморско влияние и растители видове, внушаващи екзотичност и топлина.Тук се отглежда сорт грозде, от което стопаните правят чудното вино "керацуда".
Парангалица
(Рила)
"Парангалица" е резерват от 1933 г. и е обявен само един ден след най-стария резерват в България - "Силкосия". Името на резервата е древно и идва от гръцката дума "парангалос" означава забранено, завардено. Резерватът е разположен върху част от югозападните склонове на Рила, на площ от 1509 хектара. В него се опазват едни от най-старите смърчови гори в Европа, със средна възраст над 200 години. Те създават благоприятни условия за развитието на около 290 висши растения и много животински видове, защитени по закона и включени в Червената книга на България. От март 1977 г. резерватът е включен в Списъка на биосферните резервати по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.
Ако може тези
http://download.pomagalo.com/1863/kr...klasifikaciya/
http://download.pomagalo.com/58486/k...i+za+vid/?po=2
http://download.pomagalo.com/176908/...i+za+vid/?po=3
http://download.pomagalo.com/268731/...niya+vid/?po=4
http://download.pomagalo.com/194453/...=10776787&po=5
Благодаря предварително
Бях на 7-8 г. когато живях срещо лудницата,дойдоха 10-11г. и вече живея срещо нас!
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
