Отговор в тема
В резултат от еволюцията се появяват разлики между популациите от един и същ вид.
Видът е съвкупност от индивиди, които имат общи морфологични белези, обитават трайно определен ареал, в чиито предели се размножават и оставят плодовито потомство, изолирани са от други подобни съвкупности и имат обща еволюционна съдба.
Видовете в природата имат сложна структура — съставени са от популации и разновидности (подвидове). Тази сложна структура е резултат и се поддържа от еволюционния процес.
Видовете се различават един от друг по редица особености. За да определим към кой вид принадлежи даден индивид, ние използваме характерни за всеки вид особености, които наричаме критерии.
Морфологичен критерий. Той е най-често използван и най-достъпен. Това е еднаквостта анатомичното устройство оцветяването и още редица външни белези. Този критерий обаче невинаги е приложим. При пойните птички например мъжките индивиди силно се различават по оцветяване на перата от женските. Тези разлики са толкова големи, че би трябвало да приемем мъжките и женските за два различни вида. Подобни разлики между мъжките и женските индивиди на един и същ вид {полов диморфизьм) са характерни и за много други животни. В такива случаи морфологичният критерий е неприложим.
В природата съществуват т. нар. видове двойници. Те външно по нищо не се отличават един от друг, но всеки живее в специфичното за него местообитание. Видовете двойници не се кръстосват помежду си. Морфологичният критерий при тях също е неприложим. Такива са например човешкият и свинският глист.
Кариологичен критерий.
Индивидите от всеки вид имат в ядрата на клетките си точно определен брой хромозоми. Броят и морфологичните особености на хромозомите от диплоидния набор на един вид определят неговия кариотип. Маларийният комар например представлява всъщност 6 вида двойници, всеки от които има точно определен брой хромозоми. Този критерий обаче невинаги е приложим. Има някои видове, при които броят на хромозомите е еднакъв. Ръжта например има 14 хромозоми и грахът — също. А това са два отделни вида. Те се различават по формата и големината на хромозомите си.
Физиологичен критерий. Индивидите от всеки вид се характеризират със сходство във всички жизнени процеси и особено в размножаването. По правило устройството на размножителните органи и времето за узряване на гаметите са такива, че да осигуряват размножаването вътре във вида и да възпрепятстват кръстосването на индивиди от различни видове. Макар и рядко, при някои растения обаче става междувидово кръстосване (топола, върба и др.). Това показва, че и физиологичният критерий невинаги е приложим.
Географски критерий. Той се основава на принципа, че е природата всеки вид заема точно определен ареал. Едни видове имат ограничени ареали, други — разпокъсани, трети — обширни. Има обаче и видове, които са космополити — разпространени са почти повсеместно, по цялата Земя. Границите на ареалите им не са точно установени. Други видове променят ареалите си във връзка с човешката дейност.
У нас с пренасянето на далекоизточните риби бял амур и толстолоб е пренесена и една малка рибка, която няма стопанско значение. Тя се среща във всички водоеми и също е далекоизточен вид.
Следователно и географският критерий не е приложим за всички случаи в природата.
Биохимичен критерий. Характерна особеност за всеки вид е, че има специфични белтъци и други макромолекули. Биохимичният критерий е много точен, но за да се използва, е необходимо да има специално оборудвана за целта лаборатория, А това невинаги е възможно. Затова и биохимичният критерий невинаги може да се използва.
Екологичен критерий. Всеки вид заема специфично местообитание. Той нормално съществува при строго определени условия на средата. Пъстървата например живее в горните течения на реките, където температурата на водата е по-ниска, а кислородното съдържание — по-високо. Шаранът живее при точно противоположни условия — в бавно течащи топли води с ниско съдържание на кислород. Екологичният критерий обаче не трябва да се прилага, без да се вземат предвид и останалите. В бавни, топли и бедни на кислород води живеят и други видове риби освен шарана. Посочете сами някои примери.
Етологичен критерий. Етологията е наука, която изучава поведението на животните. По време на размножаването мъжките индивиди на много животни имат специфично поведение. То служи като сигнал, по който женските от същия вид ги разпознават. Етологичният критерий също е приложим само в определени случаи. При растенията например не може да се гооври за поведение. Също и при някои низши животни.
Очевидно, е че за да определим видовата принадлежност на даден индивид, трябва да използваме не отделен критерий, а по възможност всички, взети заедно.
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
Критерии за вид
В хода на еволюционния процес най-напред се появяват разлики между популациите на един и същи вид. Всъщност видовете в природата имат сравнително сложна структура. Те са съставени от популации и подвидове. Тази структура, от една страна, е резултат от еволюционния процес, а, от друга, се поддържа от него.
Отделните видове се различават един от друг по редица особености.
Видът е съвкупност от индивиди с общи белези, които обитават трайно определен ареал, в чиито предели се размножават и оставят плодовито потомство, изолирани са от други подобни съвкупности, имат еднакъв кариотип и обща еволюционна съдба.
За да определим към кой вид принадлежи даден индивид, ние използваме характерни за всеки вид особености, наречени критерии.
Морфологичен критерий. Той е най-често прилаганият поради голямата му достъпност.
Състои се в еднаквостта в анатомичното устройство, оцветяването и още редица външни белези.
Неговото прилагане обаче невинаги е успешно. При пойните птички например мъжките индивиди се различават много по оцветяването на перата от женските. Различията са толкова големи, че ако приложим формално този критерий, би трябвало да ги отнесем към два различни вида. Подобни различия между мъжки и женски индивиди от един вид се наричат полов диморфизъм и са характерни за много животни. Във всички тези случаи морфологичният критерий е неприложим.
Освен това в природата съществуват т.нар. видове двойници. Те по нищо н не се различават един от друг, но всеки се намира в специфичното си местообитание. Например маларийният комар всъщност представлява шест вида двойници, които не може да се различават един от друг.
Всички тези случаи показват, че морфологичният критерий, макар и лесно достъпен, не е повсеместно приложим.
Кариологичен критерий. Той се основава на следното:индивидите от всеки вид имат в ядрата на клетките си точно определен брой хромозоми (диплоиден хромозомен набор).
Броят и морфологичните особености на хромозомите от диплоидния хромозомен набор на всеки вид определят неговия кариотип.
Видовете двойници малариен комар се различават един от друг по броя на хромозомите в диплоидните си набори. Има и обаче видове, при които броят на хромозомите е еднакъв. Например градинският грах и ръжта имат по 14 хромозоми в диплоидните си набори. Кариотиповете се различават само по морфологичните особености на хромозомите. Различните видове водни жаби също имат еднакви диплоидни хромозомни набори (26 хромозоми).
Тези примери показват, че и кариологичният критерий не е приложим във всички случаи.
Физиологичен критерий. По правило устройството на размножителните органи и времето за узряване на гаметите са такива, че да осигуряват размножаването вътре във вида и да възпрепятстват кръстосването на индивидите от различни видове.
Индивидите от всеки вид се характеризират със сходство във всички жизнени процеси и особено в размножаването.
Макар и рядко при някои растения става междувидово кръстосване. Такива са тополата, върбата и др. подобно междувидово кръстосване изключително рядко става и при някои животни с външно оплождане (риби, земноводни).
Тези примери показват, че и физиологичния критерий невинаги е приложим.
Биохимичен критерий. Той се състои в следното:всеки вид има специфични само за него белтъци и нуклеинови киселини.
Този критерий е много точен, но за да се използва, е необходимо да се разполага със специално оборудвана лаборатория. Методите на биохимичен анализ са приложими само в лабораторни условия.
Затова и биохимичния критерий не е приложим във всички случаи.
Етологичен критерий. Етологията като наука изучава поведението на животните. Етологичният критерий се основава на видови особености в поведението.
По време на размножителния период мъжките индивиди на много животински видове имат специфично поведение. То служи като сигнал за разпознаването им от страна на женските индивиди от същия вид. Най-малките различия в това брачно поведение дори при близкородствени видове може да попречат на образуването на брачни двойки и на по-нататъшно размножаване.
Брачно поведение обаче не е характерно за всички животни, а при растенията е дори невъзможно да се говори за някакво видово специфично поведение. Затова и етологичният критерий е приложим само в определени случаи.
Географски критерий. Основава се на правилото, че в природата всеки вид заема точно определен ареал.
Едни видове обаче имат ограничени ареали, други – разпокъсани, а ареалите на трети са обширни. Има и видове космополити. Те са разпространени почти повсеместно, по цялата Земя. За тях не е възможно да се ограничат ареалите им. Има и някои видове, чиито ареали се изменят и са се изменяли от дейността на човека. У нас например с пренасянето на далекоизточни стопански видове риби е пренесена и една малка рибка без стопанско значение – слънчева рибка. Тя също е далекоизточен вид. По подобен начин е пренесен и охлювът рапана.
Тогава и географският критерий невинаги може да се използва за използване на видовата принадлежност.
Екологичен критерий. Всеки вид, за да съществува нармално, се нуждае от точно определени условия на средата.
Всеки вид заема специфично местообитание.
Пъстървата например живее в горните течения на реките, където температурата на водата е по-ниска, а кислородното съдържание по –високо. Освен този вид обаче там живее още и черната мряна, а това е друг вид.
Това показва, че екологичният критерий не може да се прилага, ако не се има предвид и останалите критерии.
По принцип, за да се определи видовата принадлежност на даден индивид, трябва да се използва не отделен критерий, а по възможност всичките едновременно.
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
I.Видът – основен етап в еволюционния процес. Концепции и критерии за вида
Видът е една от основните форми на организация на живота на живота на Земята. Заедно с клетката, организмът и екосистемата той е основна единица за класификация на биологичното равновесие. И въпреки това понятието вид и досега остава едно от най сложните и не еднозначни биологични понятия.
1.Морфологична концепция за вида
Терминът вид е предложен за първи път през 1693г. от английския биолог Джон Рей. През 1735г. Карл Линей въвежда латинска номенклатура (т.нар. бинарна номенклатура) за означаване на видовете растения и животни – например Homo sapiens (разумен човек). Той пръв придава биологичен смисъл на понятието вид, като го употребява за характеризиране на най-важното свойство на биологичното разнообразие – неговата дискретност. К. Линей разглежда видовете като обективно съществуващи групи организми, достатъчно ясно отличаващи се една от друга.
Видовете по това време се определят въз основа на разликите им по ограничен брой външни белези. Този метод се нарича типологичен подход. Индивидите се отнасят към един или към друг вид след съпоставяне на белезите на вече описаните видове. Ако белезите на индивида не съвпадат с нито един на вече известните видове, то даденият индивид (нарича се типов) се описва като нов вид. Понякога се стигало до куриози – мъжките и женските индивиди на един и същ вид се описвали като различни видове. Карл Линей например описал мъжките и женските индивиди на зеленоглавата патица като два отделни вида.
С развитието на еволюционната идея в биологията възниква дилемата: или видовете без еволюция без видове. Авторите на еволюционни теории – Жан-Батист Ламарк и Чарлз Дарвин ги смята за изкуствени понятия, измислени за удобство.
В края на XX век разнообразието на птиците и бозайниците било достатъчно пълно проучено на значителна територия от Земята. Това прави очевидни недостатъците на морфологичната концепция: става ясно, че животни от различни местообитания, на външен вид доста сходни, се различават макар и незначително, но все пак сигурно едни от други. В съответствие с установените правила на тях би трябвало да им се придаде статут на нови видове.
2.Биологична концепция за вида
През XX век с развитието на генетиката и на синтетичната теория видовете започнали да се разглеждат като група популации общ уникален генофонд. Така типологичната концепция за разграничаване на видовете се заменила с еволюционна. Според нея видовете се определят не въз основа на различаващите се една от друга, но способни свободно да се кръстосват помежду си, вече се определяли не като нови видове, а като подвидове на дадения вид.
3.Критерии за вид
Индивидите се обединяват в даден вид въз основа на еднакви белези и свойства – морфологични белези, генетична структура, връзка със средата. В зависимост от вида на разглежданите белези се обособяват различни критерии за видова самостоятелност, които се обединяват в две големи групи – биологични и пространствени.
3.1.Биологични критерии.
Морфологичен критерий. Според морфологичния критерий групи индивиди, които се различават помежду си по редица морфологични белези – окраска, брой четинки, структура на тялото и т.н. се отнасят към различни видове. Развитието на биологичната наука доказа несъстоятелността на морфологичната концепция за вида. Само степента на видимите морфологични разлики не може да бъде критерий за видова самостоятелност, тъй като в природата съществуват много други белези.
3.2.Физиологичен критерий.
За индивидите от един и същ вид е характерно сходството в жизнените процеси и особено в размножаването. Те могат да се кръстосват свободно помежду си, при което се получава плодовито потомство. При кръстосване на индивиди от различни видове се получават случайни хибриди, които са стерилни или имат понижена жизнеспособност. Макар и рядко обаче в природата се срещат плодовити хибриди-някои канарчета, житни растения, тополи. Възможно е в резултат на успешна хибридизация гените на единия вид да се включат в генома на другия. Следователно и физиологичният критерий не може да служи самостоятелно за разграничаване на видовете.
3.3.Биохимичен критерий.
Биохимичните особености на индивидите от един вид. Структурата на молекулите на хемоглобина, инсулина и на някои ензими са сходни както при представителите на един вид, така и при филогенетично близки видове. Но въпреки сходството съществува вътревидова изменчивост-индивидите в рамките на един вид се различават по биохимичните си структури, което е проява на характерния за всички видове полиморфизъм. Само степента на биохимичните различия между отделните видове не е сигурен критерий за видова самостоятелност.
3.4.Цитогенетичен критерий.
Всеки вид има специфичен брой хромозоми в ядрата на клетките си.
3.5.Етологичен критерий.
Индивидите от даден вид имат твърде сходно поведение рефлексни реакции, инстинкти. Те са наследствено обусловени и са свързани с храненето, размножаването, защитата от врагове. Не само въз основа на този критерий индивидите не може да се определят видово, тъй като много организми обитават сходни среди на живот, в резултат на което през дългия период на еволюционно развитие са придобили много общи поведенчески реакции.
3.6.Географски критерий.
Отделни видове имат различни зони на разпространение. Размерът на ареала, формата и разположението му в биосферата са важни видови характеристики. Географският критерий също не е приложим самостоятелно, защото: има много видове с припокриващи се ареали, съществуват космополитни видове, чиито ареали обхващат огромни пространства, а някой видове се разселват много бързо и за тях е трудно да бъдат фиксирани границите на ареала им.
3.7.Екологичен критерий.
Всеки вид има определено място в биоценозата – екологичната ниша. Тя се определя от мястото, където живее видът, от реакциите му спрямо видът, от реакциите му спрямо биологичната и физична среда.
Всеки от изброените критерии не може самостоятелно да определи принадлежността на индивидите към един или друг вид, но всички заедно осигуряват научно вярното определяне на вида, към който се отнася даден организъм.
II.Същност и структурна организация на биологичния вид
1.Определение за понятието вид
Видът е съвкупност от индивиди с общи морфологични, физиологични, биохимични, генетични и поведенчески белези. Индивидите на вида са разпространени в пределите на определен ареал и се изменят по сходен начин под влияние на факторите на средата, способни са да се кръстосват свободно помежду си, при което се получава плодовито потомство.
2.Структурна организация на биологичния вид
Процедурата на описание на нови видове понякога е свързана с редица трудности поради несъответствието на отделни критерии за видово определение, а в много случаи и поради незавършеност на процеса на видообразуване. Това определя и наличието на различни разновидности на вида.
2.1..Монотонни видове.
Тези видове се описват най-лесно, те са добре морфологично обособени, имат широк, не накъсан ареал на разпространение, в рамките на които се наблюдава слаба изменчивост между отделните популации на вида.
2.2.Политипични видове.
Въз основа на морфологичния критерий се отделя цяла група от близкородствени форми, обитаващи като правили обособени географски райони- например отделна гора или някой остров. Всяка от тези форми има свой доста ограничен ареал. Ако между формите съществува географски контакт, се прилага критерият за репродуктивна изолация: ако не се получават хибриди или получените са стерилни, на тези форми се придава статут на самостоятелни видове. В противен случай се описват като подвидове на един и същ вид.
Вид кой включва в себе си няколко подвида, се не нарича политипичен.
Когато групите от индивиди са географски изолирани, техният статут се определя доста трудно. Прилага се морфологичният критерий-ако разликите между тях са съществени, те се определят като различни видове, ако не са съществени-като подвида.
3.Полиморфни видове.
Понякога в рамките на вида съществуват две или няколко групи индивиди, които рязко се отличават. Генетичната основа на полиморфизма се обуславя от действието на различни алели на един и същ ген.
4.Видове двойници.
Видове, които обитават съвместно една и съща територия, не се кръстосват помежду си и морфологично почти не се различават, се наричат видове двойници. Пример за видове двойници са различните видове домашни мишки, обикновената и жълтогърлата горска мишка.
5.Полувидове.
Процесът на образуване на нови видове е дълъг и сложен и статутът на някои групи от индивиди трудно може да се определи. Те все още не са самостоятелни видове. Могат да се кръстосват с други видове, при което се получават хибриди, но не са подвидове, тъй като морфологичните разлики между тях са твърде съществени. Такива групи от индивиди се наричат се наричат гранични случаи, проблемни видове или полувидове. Те не са рядко явление в природата – такива са домашно врабче, обикновена овесарка, сивата врана.
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
Може ли някой да ми изтегли тези теми:
1.Дядо Горио като картина на своето време
2.Парите и човешките страсти ("Дядо Горио" от Балзак)
3.Нравственост и безнравственост по пътя към висшето общество (Романът „Дядо Горио„ от Балзак)
4.,,Дядо Горио" - олицетворение на безграничната бащина любов и разрушителната сила на парите
5.Парите – цел и средство(пак от Дядо Горио)
6.Проблемът за родителската обич и дълга на децата в романа “Дядо Горио” на Балзак
Давам ги като имена на темите,защото сайта все още не ми позволява да поствам линкове за др. сайтове.
Разсъжденията ми трябват за утре!
Благодаря,предварително
дядо горио-като картина на своето време.
Малко са творците в световната литература,които се превръщат в класици след дълги начални години на провали и неуспехи при опита им да създадат добро художествено произведение.Бълзак е един от тях.Той има критично отношение към обществените нрави и морала на времето , в което живее.Творческият му поглед е реалистичен,насочен към типични социални явления на епохата,в която конфликтни исторически събития променят човешките нрави.Героите на Балзак влизат в нравствен конфликт първо с морала на обществото,а след това и със себе си.
Онова към което всеки се стреми в помана "Дядо Горио",е богатството.Кроят се планове,сценарии,въображен ието достига неподозирани вазможности,за да може героите да заличат собственото си име и да носят име,което е еднакво респектиращо на всички езици: "Господин четири милиона". Някога същата амбиция е имал и дядо Горио и е успял да се издигне от "прост работник" до ' гражданина Горио'.Находчив и предприемчив,той успява да забогатее.Натрупва състояние чрез търговски спекулативни сделки със зърнени храни.Социалният му статус се променя.Обикновеният работник става производител на фиде.Парите му носят успех и Горио вярва,че те са "ключ" към човешкото щастие.Обича безумно дъщерите си.За да ги направи щастливи,не отказва да изпълни нито едно от суетните им желания.Той "купува"с подаръци и материални облаги своето щастие,а не тяхната любов.Парите стават самоцел за Делфин и Анастази.Човешките взаимоотношения,дори и обичта към бащата,приемат за сделка.Всичко се купува.Друг критерии за човешко щастие те не познават.Той е формиран още в детството им от "сделката",която любящият ги баща негласно сключва с тях.Ако имаш пари, ще получиш уважение и любов.В противен случаи дори и собствените ти деца те изоставят.Морални угризения Делфин и Анастази нямат.Нравствените последици остават за дядо Горио.Той заплаща скапо за личната си човешка драма.Става жертва на собствения си морал,формиран от обществените условия на живот.Горчива е равносметката на героя,осъзнал, че воден от най-изкрени чувства,е "плаЩал", за да бъде унизяван.Вместо любов е заслужил презрение.МОралът на обществото и наложените представи за родителска и бащина обич са отразени в действията и постъпките на дядо Горио.Несъзнателно той се е съобразявал с общоприетата непочтеност.В дълбоко изстраданото си нещастие той разбира,че поведението му е било "безнравствено".То е следствие от деформираната предства за обществен,но и социален престиж,който изключва щастието и обикновената човешка радост да обичаш изкрено и да си обича безкористно.Преди смъртта си дядо Горио прозира пропиления нравствен смисъл на живота си: "Прекалено голяма беше моята обич, затова те неможеха да ме обичат.Бащата трябва да бъде винаги богат,той трябва да държи юздите на децата като калпави коне.А пък аз се влачех на колене пред тях...Те напълно ми отмъстиха за любовта ми, мъчиха ме като палачи...а аз толкова ги обичах,че пак ходех при тях като комарджия в игралния дом.Дъщерите ми бяха моят порок...Живеех,за да ме унижават,обиждат...понасях всички обиди, срещу които те ми продаваха трохи на щастие,дребна,срамуваща се радост"...
Дядо Горио носи трагическата вина за случилото се в семейството му и за собствената си печална съдба,защото върху дъщерите си той е прехвърлил не само безграничната си обич, но и собственото си разбиране за успеха в живота.А именно-единствено притежанието на бижута,рокли,шапки,на богато наредени домове е в състояние да предизвика усмивки върху безчувствените им лица.Много често зад този блясък стои празната душа.Показателен в това отношение е финалът на романа.В последния си път Горио е изпратен от чужди хора,а дъщерите му демонстрират присъствие чрез двете празни карети със семейните гербове-израз,на това ,в което е превърнал децата си-в празни,бездушни кукли.
Това е възмездието , което отсъжда реалистът Балзак за такъв ограничен,ПОСРЕДСТВЕН,но и фанатично предан на своите деца баща, който открива житейския смисъл само в блясъка на жълтия метал.Той отрича и социалните контрасти на своето време,породили личното страдание и нравствената човешка драма в романа.
“ ДЯДО ГОРИО”
Парите и човешките страсти
Есе
Парите сами по себе са необходим елемент във всяко човешко общество. Те улесняват икономическите отношения между хората и държавите. Парите са благо, когато те са средство за съществуване, а не самоцел за безсмислено натрупване на богатства.
В същото време в парите се крие някаква демонична сила, защото те разпалват в душата на човека алчност, егоизъм, емоционална и нравствена тъпота. Такъв човек става безскрупулен, без колебание прекрачва морални норми, погубва човешката си същност. За пари такъв човек е готов да предаде приятелите си, народа и родината си, да пожертва дори любовта.
Във френското общество от първата половина на ХІХ век, изобразено в романа на Балзак “Дядо Горио”, парите са кумир и най-голяма добродетел. Всичко може да се купи с пари, дори и любовта, а истинските чувства се крият в името на успеха във висшето общество.
Главният герой в романа дядо Горио смята, че смисълът на живота и щастието на човека е в богатството. То обаче става източник на нещастията, които го сполетяват по-късно.
Обичта на Балзаковия герой към децата си надхвърля разумните граници. Той се старае да замени майката на дъщерите си, която умира наскоро след раждането им. Обожава Анастази и Делфин, прекланя се пред тях, като езичник пред своите идоли. Изпълнява всяко тяхно желание, всяка прищявка и не мисли какви лоши последствия може да има това за тяхното възпитание. Те израстват като влюбени в себе си егоистки. Също като баща си считат, че всичко може да се купи с паhttp://www.teenproblem.net/forumри, дори любов, съпрузи, щастие. С богати зестри Горио купува на дъщерите си мъже с аристократически титли. Анастази става графиня Ресто, а Делфин - баронеса Нюсенжан. Горио не само още приживе разделя имуществото си между двете дъщери, но постепенно прахосва по тях всичко, което си е запазил за старини. За него е истинска радост да се разорява, за да задоволява капризите на децаhttp://www.teenproblem.net/forumта си. Само обичта към тях, а не някакъв друг мотив може да го накара да продаде това,"за което е готов да рови земята с нокти, но да не се раздели с него”. Готов е да ограби банка, ако на дъщерите му трябват пари, затова изпада в ярост срещу зетьовете си, които не са ги направили щастливи.
Истинската драма на дядо Горио започва, когато той остава без средства за съществуване. За себе си не е оставил почти нищо. Докато все още е разполагал с пари, дъщерите и зетьовете му се отнасят добре към него - приемат го в богатите си къщи, канят го на обеди и вечери. Щом свършват парите му, той престава да съществува за тях. Затваря се достъпът за него до разкошните им домове палати. Дъщерите на дядо Горио и зетьовете му са отвратителни със своята алчност и себелюбие, с жестокия си егоизъм и липса на чувство на блаhttp://www.teenproblem.net/forumгодарност. Такива са и другите образи на аристократи в романа.
Смъртта на дядо Горио е покъртителна. За болния и умиращ старец се грижат само бедните студенти Вианшон и Растиняк. Това е една жестока човешка трагеhttp://www.teenproblem.net/forumдия, но тя не е само лична, но и обществена. Балзак прави широко художествено обобщение, той разкрива типични образи и явления .Показва разпада, разкъсването на родствените връзки в едно семейство, изграждано върху користолюбието. В предсмъртните си часове, макар и много късно, Горио разбира заблужденията си. Обвиненията, които отправя към дъщерите си и техните мъже, са обвинение среhttp://www.teenproblem.net/forumщу общество то: "Ах, ако бях богат, ако бях запазил богатството си, ако не бях им го дал,т е щяха да проливат сълзи. Но нищо!Парите дават всичко, дори и дъhttp://www.teenproblem.net/forumщери! " Късно, когато личната му катастрофа е неизбежна, Горио разбира какви трябва да бъдат истинските човешки чувства.
И други обвинения отправя умиращия старец към обществото, в което човекът не се счита за нищо. Той стига до обобщения, които звучат като неумолима присъда над зле устроения свят: “ Те се грижеха за мене заради парите ми. Светът е лош. Убедих се в това”.
Читателят осъжда отношението на дъщерите към главния герой и съжалява дядо Горио, но не го оневинява, защото и той има голяма вина за своята трагедия. Когато е трупал милиони, за да си осигури охолство и разкош за дъщерите си, героят е причинявал страдание и смърт на хиляди хора.
Балзак показва трагедията на един човек, превърнал парите в цел на своето съществуване. По този начин писателят отрича бездуховността на обществото, в което се шири пагубната власт на парите, а честта, достойнството и любовта на човека не струват нищо. И в съвременния свят хората проявяват неудържима страст към парите. Разбира се, без тях животът изглежда сив и еднообразен – всички материални богатства струват големи пари. Не трябва обаче да забравяме, че в едни момент човекът, увлечен от златните миражи, изоставя своите истински духовни ценности.
Нравственост и безнравственост по пътя към висшето общество
(Романът „Дядо Горио„ от Балзак)
Оноре дьо Балзак е един от най-ярките представители на социалния реализъм. Неговите творби са подчинени на намерението да съберат „основните елементи на живота” и анализират „скрития смисъл на огромния сбор от лица, събития и страсти, като изследват отношенията човек, общество и време.
В своя роман „Дядо Горио” Балзак е отразил най-характерната черта на епохата (30-те години на XIX век)-жаждата за власт и успех в обществото.Страстите на различните герои в романа се движат до пълно обсебване-изродената в своята крайна себеотрицателност бащинска обич на дядо Горио,до липса довеждаща до безразличие –Поаре.Има и „по-умерени”проявления- Йожен дьо Растиняк с желанието му да се впише във висшето общество на Париж.Вотрен като изразителна воля за живот по собствени правила и графиня Дьо Босеан и нейният култ към любовта.Останалите персонажи са подчинени на общата страст-парите.Изключение прави Викторин,защото липсата на пагубен стремеж не я лишава от индивидуалност,а откроява чистотата и непорочността на духа й.Тя е разкрита като идеалната дъщеря,способна да обича нежно и с постоянство отреклия се от нея баща.
В творбата Вотрен е опитният познавач,който анализира законите на времето,предлага щедрата си подкрепа на Йожен и го подтиква по вече избрания път.Вотрен формулира и нравственич кодекс на своето време: „Няма принципи ,има само събития ;няма закони,а само обстоятелства;изключителн ят човек се приспособява към събитията и обстоятелствата,за да ги ръководи.”Макар че от време на време мистичната мъгла около него се сгъстява и той ни заприличва на Сатана,в един миг личността му е разкрита и всички узнават ,че Вотрен е бивш каторжник ,който продължава да живее извън закона.Интересно е,че разкритието не шокира останалите пансионери.Те по-скоро съчувстват на Вотрен и наказват с изгонване своята съквартирантка г-ца Мишоно,която го е издала срещу заплащане.Сякаш всички усещат ,че света в който живеят ,престъпността не може да бъде грях ,защото е въведена в норма на поведение.
В центъра на повествованието на романа е бащината трагедия на дядо Горио.Неговата съдба е показателна за идейния замисъл на твореца.Дядо Горио е бивш фабрикант на фиде и макарони.Toй натрупва богатство благодарение на своя труд и находчивост в смутните времена около Великата френска буржоазна революция,но ги пропилява,за да задоволи капризите на дъщерите си – Анастази и Делфин и за да им осигури изгоден брак във висшето общество.Обожанието към дъщерите му е сляпо и става причина за разоряването и смъртта му.До вечното си жилище е изпратен от двама студенти и един слуга, признателен за получаваните бакшиши.Героят- олицетворение на бащинството ,на смъртния одър разгадава причините за разгромения си живот и за поведението на дъщерите си: „Вината е моя,аз ги научих да ме тъпчат!” В блуждаещото болно съзнание се пораждат и обвинителни слова срещу устройството на обществото: „Парите всичко дават на човека, дори дъщерите му”. Почти неразговарящият старец, неотвръщащ и на най-хапливите думи, отправени към него в дома Воке, преди смъртта успява да изрази душата си чрез словото. Чрез признанията в граничното състояние между живота и смъртта е разкрит и основният проблем в човешката и обществената съдба-парите. Отношението към тях обуславя характера на човека и дава облик на времето и събитията. В смисловото поле на романовите внушения краят на дядо Горио е изходната точка за бъдещето на Растиняк. Образа на младия студент по право е изграден сложно и противоречиво. Той идва в Париж, за да следва, но бързо изоставя учението-пътят на науката е труден и не гарантира преуспяването, към което се стреми. За разлика от образа на дядо Горио, който в хода на романа не търпи развитие, младия студент бавно се променя под въздейстието на своите учители и във връзка с целите си. Без съмнение, Йожен притежава много положителни качества-умен е, чистосърдечен, има съхранена чувствителност и съвест. Към семейството си героят храни топла привързаност. Амбицията да успее минава през различни етапи. Първоначално той съвсем искрено вярва, че със собствени сили и способности ще се издигне и ще заслужи богатство и чест. Но парижкото общество му дава други примери. Той разбира цялата несъстоятелност на понятия като почтеност, доброта и съвест, като гледа съдбата на Горио, поведението на дъщерите му, като слуша уроците на каторжника Вотрен и съветите на мадам дьо Босеан. Героят е примамен от разкоша на парижките пиршества, който контрастират с жалкия и гнусен пансион на мадам Воке. Студента е раздвоен между дядо Горио и дъщерите му, между високия свят на парижката аристокрация и света на провинциализма, между плана за забогатяване на Вотрен и плановете за бъдещето му на мадам дьо Босеан. Растиняк се убеждава , че във висшето общество цари безнравственост и коравосърдечие ,измама и безскрупулност.Постепенно героят разбира ,че няма да се опази чист в „блатото Париж”.Пределното разочарование, до което достига Растиняк ,е на финала,когато дядо Горио ,изоставен от дъщерите си в безчовечна бедност, умира самотен в празната стая на тавана на дома Воке, а Анастази и Делфин отиват на пищен бал.Безчувствеността на двете дъщери е чудовищна.Прозрението в думите на Бианшон:”Колкото и лоши неща да ти разправят за висшето общество,вярвай ги!”, е израз на горчиво примирение пред цената която трябва да плати,за да се изкачи до върховете на това общество.Той разбира ,че моралът и справедливостта ,добротата и почтеността са неосъществими в свят , в който властват парите и цинизмът.Неговата последна реплика в романа е предизвикателство към Париж: „А сега ще видим: аз или ти! ”Това сякаш ще е отмъщение за бедния Горио , и доказателство за собствената му сила.Младежката чистота ще трябва да се пожертва в името на успеха. В този момент момъкът окончателно е скъсал с илюзиите си, с наивната юношеска вяра , че успехът е възможен с труд и честни усилия.Това е мигът на новото раждане на героя-самоуверен,амбициозен и безкомпромисен светски човек. Дал първите жертви пред олтара на богатството-братската си обич и признателност към семейството,юношеската любов към суетната Делфин,героят изгубва вярата в благородството и състраданието.Попаднал в парижките салони,Растиняк с огорчение разбира ,че там животът е мрежа от греховни съблазни,че зад примамливия разкош на салоните стои груб материален интерес,че бляскавият лукс е платен с безсъвестни подлости.
Чрез своите герои Балзак постепенно ни убеждава ,че парижкото общество се състои от два коренно различни свята : свят на живеещите в нужда – обитателите на пансиона „Воке”,принудени са броят всяка стотинка , и бляскав свят на модните салони,в който един тоалет струва хиляди франкове и властват отчуждението и омразата.Ако все пак има нещо общо между тези светове , то е ,че и в единия , и в другия ,всичко се измерва с пари.И пак само парите могат да събудят в душите на хората силни чувства, а всичко останало се посреща със студено равнодушие
Дядо Горио-олицетворение на бащинската обич.
Оноре Дьо Балзак е изключителен писател.Той се откроява с своят реализъм и критична оценка към пороците и низките страсти в своята епоха.Една от най силните и дълбоко нравствени творби в неговото творчество е ,,Дядо Горио”.
С ,,Дядо Горио” авторът ни показва истинското лице на Париж и надменната буржоазия. През очите на един беден студент,който е завладян от блясъка на висшето общество и иска да се докосне до златните му плодове ние виждаме една жестока реалност,изпълнена с несправедливости и противоречия.А именно пагубното въздействие на парите,които издигат хората,но принизяват душите, отварят вратите към висшето общество,но затварят сърцето към ближния.Парите играят важна роля в това произведение,може би те са едни от главните герои за да се случат толкова нещастия.Те променят хората и ги заслепяват,карат ги да забравят дори и най ближния си те властват в това нечестно и студено общество на ежби и интриги,на измамници и коравосърдечни сърца. Историята на дядо Горио е ярък пример за унищожителната сила на блясъка и разкоша и силната бащина обич.Този така наивен и всеотдаен човек има само една слабост-това са неговите дъщери.Още от малки той ги глези и им угажда за всичко,те са неговата страст и вдъхновение,те осмислят живота му и го карат да се чувства щастлив.След смъртта на жена му децата се превръщат в единствената му утеха.Но Делфина и Нази порастват и нечестният живот ги отделя от баща им. С образа на дядо Горио Балзак олицетворява бащината любов привързаност, наивност и доверчивост,присъщи на всички бащи,които вярват сляпо в любовта на дъщерите си. Да,но силната обич и сляпото доверие към тях ги превръща в разглезени и безчувствени хора,които си мислят,че могат да имат всичко и без капка жал и срам те постоянно продължават да искат още и още от бедния си старец. Той им дава всичко, което има и загубва цялото си богатство. От господин Горио се превръща в дядо Горио. От този момент, той вече е никой. Преди мадам Воке си е мислела, че от него може да се извлекът много пари, но след като разбира, че вече не му е останало нищо тя забравя за доброто поведение и мазния тон. За нея той вече е просто един смешен старец, който не заслужава никакво внимание. Всички от пансиона се подиграват на стареца и му преписват хиляди грехове, защото не знаят, че младите дами който идват са неговите дъщери. Единствено Йожен е загрижен за дядо Горио. Той разбира неговата тайна и е потресен от студенината и пренебрежението на дъщерите му. Младият студент е в разцвета на силите неговата душа е още чиста и непокварена.Той има енергията и ентусиазма да се бори, но постепенно парижкото общество изкривява неговите идеали и Растинияк започва да се превръща в част от буржоазния пейзаж.
ПАРИТЕ – ЦЕЛ И СРЕДСТВО
РАЗМИСЛИ ВЪРХУ РОМАНА “ДЯДО ГОРИО” НА БАЛЗАК
В света, в които живеем, парите и средствата, с които те се придобиват са по-силни от най-прекрасното чувство в живота – любовта.
Властелинът на света – парите, се превръщат в най-зловещия порок на обществото. Под неговата сила хората губят човешкия си лик, завладени от ненаситна алчност за богатства и злато. Сърцата на такива хора се затварят за всякакви чисти пориви и чувства. Животът им се превръща в сделка. Техният идеал е жълтият метал и всичко се оценява със стойността му. В стремежа си за натрупване на злато човечеството забравя моралните си устои и загубва истинската си представа за доброто и злото в живота.
Златото унищожава нравствените ценности и добродетели на човека и го превръща в злодей и престъпник. То разделя родители от деца, брат от брата и всява раздори и завист. С него се купуват и продават човешки съвести, любов и приятелство.
Парите разделят обществото на бедни и богати. В “Дядо Горио” Балзак разкрива контраста между лукса и мизерията и нищетата и разточителството. Показва разликата между бедния пансион на мадам Воке и салоните на аристокрацията. В този пансион нищетата и мизерията владият с пълна сила. В него живеят бедни студенти, дребни чиновници и хора с тъмно минало. Палатите на парижката аристокрация са потънали в коприна и блясък. Брилянти и скъпоценни камъни украсяват хората от висшето общество.
Пагубното влияние на златото е убило духовния облик на парижкия елит. Богатото общество не познава дълбокото и искрено приятелство, завистта и злорадствата са обикновено нещо в неговите салони. За него не съществуват здравите семейни връзки, всичко е фалш и измама, за да се запази натрупаното състояние и обществено положение. Животът на парижката аристокрация е лъскав и бляскав благодарение на богатствата, които притежава, но всъщност представлява едно блато, където съществува само покварата,завистта, злобата и коварството.
Парите превръщат хората в егоисти и бездушни същества, лишени от милосърдие и състрадание. Човекът не подбира средствата и начините, с които иска да постигне своята цел – богатството. Дядо Горио в своята младост обсебва златото на своя господар. Чрез хитрост и спекулации той натрупва милиони, за да осигури охолство и разкош за собствените си дъщери. В същото време се превръща във виновник за страданията на хиляди парижки деца по време на революцията.
Парите оказват лошо влияние върху възпитанието на децата. Когато на едно дете се изпълнява всеки каприз или прищявка, последствията са трагични. То се превръща в самовлюбено и лицемерно същество. От малки дъщерите на дядо Горио са закърмени с любов към богатството. Тази страст ги лишава от синовна обич и дълг. И те като своя баща смятат, че с пари може да се купи любов и щастие. Стемежа им към забогатяване ги превръща в студени и коравосърдечни дъщери, които ограбват баща си и го оставят да умре сам и в мизерия. За двете жени няма нищо по-скъпоценно от жълтия метал. Човешкото достойнство, сестринската привързаност и любовта са умрели в тях. Те ценят повече богатството отколкото човешкия живот.
Златото убива идеализма на младостта, унищожава вярата на хората в доброто. Превръща чистите им и невинни сърца в парчета лед. За да се сдобие с пари и власт, човек е готов да се откаже от мечтите си за неопетнен живот и честен труд. Растиняк е младеж с искрена и пламенна душа. Той е отзивчив към страданията на другите. Съвестта не е заглъхнала в сърцето му. Но опиянен от блясъка на аристократичните салони и запленен от богатствата и златото им, той се предава на пороците на обществото.
Парите могат да властват над слабите и неустойчиви характери. Младият мъж е точно такъв. Няма сили да се бори срещу съблазните на благородния метал.
Влиянието на златото не винаги унищожава доброто у човека. Хората, които успяват да съхранят чистотата на душата си, за да запазят любовта, синовната обич и чувството за чест и дълг като най-съкровени човешки идеали не стават подвластни на парите.Викторин е млада и крехка девойка, лишена не само от наследството на своя баща, но и от неговата обич. Тя не се поддава на жаждата за богатство, а чистото и сърце търси само любовта на своя родител.Макар че е неопитна и невинна, тя успява да се съхрани като личност, над която златото неможи да окаже пагубното си влияние.
Според датския критик Брандес, Балзак има “един универсален герой – без име, без възраст и без пол – парите”, който доминира над всички. И в миналото и в настоящето блясъкът на златато властва над човешката душа и съзнание. За милиони хора по света то е цел в живота им.
Наистина парите са необходимост, те са “шестото чувство, без което човек не може да си служи с останалите пет”. Много трудно и почти невъзможно е човек да господства над златото, за да проявява чрез него своето милосърдие, сърдечност и доброта. Не всичко се купува с жълтия метал – здравето, любовта и искреното приятелство са безценни.
За зло или за добро парите са необходимост за човечеството, но те не трябва да се превръщат в цел в живота на човека и не трябва да се използват като средство за упражняване на тиранична власт от едни хора над други.
От необходимо зло те могат да се превърнат в благодат за хората и цивилизацията, ако всеки човек промени своите идеали и разбирания за доброто и спре да продава душата си и моралните си ценности за злато и богатства.
Проблемът за родителската обич и дълга на децата в романа “Дядо Горио” на Балзак
Както в живота, така и в творчеството си Балзак принадлежи към онези мощни гении, които, чувствайки силата на своя дух, не се спират пред никакви трудности, за да осъществят своите идеали. Величието на Балзак е, че никога не изменя на призванието си да казва истината за живота. Писателят рисува много страни от ежедневието на обществото; спира се върху много негови злини и пороци. Но върху един порок особено силно се нахвърля изобличителното му перо; това е ненаситната алчност за богатства и злато. Той разкрива как хората, овладени от жажда за пари, губят човешкия си лик, погубват душите си и под защитата на законите се превръщат в злодеи и престъпници. Сърцето на такива хора се е вкаменило за всякакви чисти пориви, техния идеал е богатството. Авторът на “Дядо Горио” убедително доказва, че в буржоазното общество всичко е сделка и няма нищо, което да не се оценява с пари. С тях се купуват държавни длъжности, те разделят родители от деца, брат от брата и всяват раздор и завист. Купуват се и се продават човешки съвести и любов. Чезнат и се замърсяват много човешки добродетели.
В своя роман “Дядо Горио” стъпка по стъпка Балзак проследява живота на главния си герой от най-ранните му години до смъртта. В личната съдба на този човек, в неговите усилия, мисли чувства, в неговите дела, в неговото отношение към двете му дъщери, а също така по начина, по който те и техните съпрузи се отнасят към него се разкрива проблема за родителската обич и дълга на децата. Писателят иска да каже, че това общество е безпощадно към човека, прогнило е от основите до върха си, то унищожава човека, разкъсва връзките между родители и деца. Младата Викторин е лишена от наследство от богатия си боща в полза на единствения си брат, а бедният аристократ Растиняк взима последните пари на семейството си, за да бъде приет в обществото на богатите. Всичко това е показано не сухо и отвлечено, а живо и убедително чрез героите в романа, чрез техния живот и техните лични съдби.
Милионите, които притежава Горио, са причина за нещастията, които го сполетяват по-късно. Както всички богати буржоа, той смята, че смисъла на живота е в парите. Твърде жестоко му се отблагодаряват пак поради тази заблуда тези, които той най-много обича.
Дядо Горио има две дъщери – Анастази и Делфин, които обича безумно. Неговата обич надхвърля разумната бащина любов и стига дори до фанатизъм. Всяко тяхно желание, всеки каприз и прищявка той изпълнява без да мисли за лошите последствия върху възпитанието им. Така те още от малки стават егоисти и самовлюбени. И идва най-лошото – както баща си, те смятат, че с пари може да се купи всичко: съпрузи,любов и щастие. Нещастията на дядо Горио започват от момента, когато дъщерите му се омъжват благодарение на богатите си зестри. Анастази и Делфин отначало се отнасят добре към баща си: приемат го в богатите си къщи, канят го на обеди и вечери. Но това продължава, докато той все още има пари. Проблемът в техните взаимоотношения възниква когато те взимат от него всичко, което е имал. Сега вече той не съществува за тях. Техните къщи са затворени за него. Синовният дълг за тях не съществува, защото те са безскрупулни и егоистични дори към собствения си баща.
Неговата смърт е покъртителна. Той умира като просяк в мръсни дрипи, в пансиона на мадам Воке. Не в това, че умира в бедност, е най-голямото му страдание. Дядо Горио все още обича фанатично дъщерите си. Неговата най-голяма мъка е, че те не желаят да го видят преди смъртта му. Погребението му е жалко. В предсмъртните си минути Горио макар и късно разбира заблужденията си; и обвиненията, които отправя към дъщерите си не са пряко насочени към тях, а към цялото общество:”Ах, ако бях богат, ако бях запазил богатството си, ако не бях им го дал, те щяха да проливат сълзи. Но нищо! Парите дават всичко, дори и дъщери!”. Изоставен от най-любимите си хора, героят разбира какви трябва да бъдат истинските човешки чувства. Накрая на своя живот той разбира, че с прекомерната си бащина любов е възпитал деца, които се интересуват само от парите му и, у които липсва синовен дълг: “Те се грижеха за мене, но заради парите ми”.
Едновременно със съдбата на дядо Горио в романа се проследяват първите стъпки в Париж на младия студент Йожен Растиняк. Той е син на обедняло аристократично семейство. Родителите му отделят половината от своя годишен доход, за да следва той университет. Героят пристига в столицата с идеализма на младостта, с чисто и добро сърце. Той мисли, че животът е труден, но и че са безкрайни възможностите на човека да преодолее всички трудности. Много скоро се убеждава, че в живота преуспяват не тези, които разчитат на силите и способностите си, не тези, които живеят с чисти идеали, а онези, които са безогледни в средствата си за постигане на своите цели.. И неговият идеализъм започва да се изпарява пред картините на парижкия живот. Младият студен се изправя пред дилемата – или да пропадне, както пропадат хиляди бедни студенти като него, или да отскочи във висините на парижкото общество независимо по какъв начин. Младият мъж избира втория път – да преуспее, да блести всред елита на парижката аристокрация. Йожен Растиняк не е покварен младеж, но той има слаб, неустойчив характер. Няма твърди идеали и няма сили да се бори срещу съблазните, които крие висшето общество. И въпреки това той е искрен и отзивчив към страданията на другите. Подмамен от блясъка на салоните на аристокрацията, той взема и последните спестявания на родителите си. Трогателно, мило и сърдечно е писмото до майка му и сестра му, в което ги моли да му изпратят допълнително пари, които ще използва за хубави дрехи. Съвестно му е, че иска последните пари на семейството си, защото в него се борят почтенността на честния човек и голямото му желание да забогатее. Но въпреки това жаждата за бляскав живот надделява над синовния му дълг.
С нескриваща симпатия Балзак ни разкрива образа на младата Викторин, която е дъщеря на парижки милионер. Тя е въплъщение на добродетелта и се опитва да спечели любовта на баща си. Но безсърдечният и родител я лишава от наследство в полза на брат и и тя живее в нищета в пансиона на мадам Воке. Независимо, че е отритната от богатия си баща, тя се стреми към нравствен живот, копнее за лично щастие и любовта на своя родител.
Правдивото изобразяване на проблемите, свързани с родителската обич и дълга на децата неизбежно води до осъждане на обществото. Като създава образи типове, като ги индивидуализира с техните лични качества, като показва правдата за буржоазното общество, с цялото си богато, разнообразно и могъщо наследство Балзак е един от най-гениалните представители на критическия реализъм, а творчеството му е творчество на писател – критически реалист.
Богатството на твореца, завещано на цялото прогресивно човечество, посветено на милионите читатели, които уважават истината в живота, които ценят художествената красота, са неговите книги – умни, правдиви, дълбоки, написани с любов към човека и с ненавист към това общество, в което властват паразитите и хищниците в човешки образ. За това свое богатство той е работил до пълно изтощение, работил е като титан, който смята, че изпълнява велико и свещено дело.
Дядо Горио като картина на своето времеПървоначално написано от zazuto
Парите и човешките страсти (”Дядо Горио” от Балзак)
Нравственост и безнравственост по пътя към висшето общество (Романът „Дядо Горио„ от Балзак)
“Дядо Горио” - олицетворение на безграничната бащина любов и разрушителната сила на парите
Парите - цел и средство
Проблемът за родителската обич и дълга на децата в романа “Дядо Горио” на Балзак
Мерси мн
Tedi4ka, благодаря ти много за последните материали.
Някой ще може ли да ми даде и това:
http://download.pomagalo.com/40121/z...za+chujdicite/
Търсещият щастие е като пияницата,
който не може да улучи пътя към дома,
но знае, че има дом.
Ще ми помогнеш ли да го намеря??
За “о” вместо “у”, за “е” вместо “и”, за представките “пре” и “при” и за чуждицитеTedi4ka, благодаря ти много за последните материали.
Някой ще може ли да ми даде и това:
http://download.http://www.teenprobl...za+chujdicite/
една темичка....
http://download.pomagalo.com/37648/vyobrajenie/?po=3
Международен Славянски Институт – Москва
Дистанционно-задочно обучение в р-ka България
тема
Въображението,като най сложния познавателен процес, които се развива въз основа на мисленето.Видове въображение.Творческо въображение.
ПРЕПОДАВАТЕЛ: СТУДЕНТ:
доц. В. Василева Калин Йотов Петков
Психология Фак.531140
Един от най-богатите по възможности за пресъздаване на дейст¬вителността процеси в човешката психика е въображението. Въображението е процес, който се реализира при участието на мисленето, волята, чувствата и вниманието, а като факт то е немисли¬мо без предишните възприятия, без паметта, без реконструиращата функция на мозъка.Въображението като процес протича на основата на търсенето на образ, събитие, явление, техни¬ческо задание и на основата на реконструкцията на предишните об¬рази, при налагане на нови форми на комбиниране на елементи в об¬рази в унисон с търсенето. Авторите, определящи въображението, са много по-единодушни по отношение на видовото отличие всички те сочат създаването на нещо ново - нов образ или нова мисъл, нов принцип или нова идея, оригинален отговор или оригинална хипотеза, комбинация или реакция.Повечето от дефинициите на въображението се изграждат върху особеностите на получавания от него резултат. Най-малко са авторите, които определят въображението, акцентирайки върху целта на субекта според Платон - „...да внесе ред в хаоса" или според В. Н. Пушкин - да се реши проблемът; да се изработи нова стратегия и т.н. Значителна част от съвременните автори определят въображението или фан¬тазията, акцентирайки върху процеса, третирайки го като психологически механизъм на творческата или евристичната дейност - онази дейност, която не се обуславя от изградените навици, нито се получава по инструкция, нито се усвоява по някак¬ви правила. Описано най-фигуративно - на изхода на фантазния процес се получава продукт, който не би могъл да се сведе напълно към всичко онова, което е преминало през неговия вход. А сега, с пълно съзнание за сложността на задачата, нека представим нашата дефиниция за това толкова сложно и толкова спорно понятие: Въображението е познавателен психичен процес, при който предметите и явленията от обективната действителност се отразяват и преобразяват в съзнанието на човека във формата на нови, оригинални, необичайни или неочаквани образи, представи или идеи.Техниката на фантазиране, механизмите на въображението, микроструктурирането на копнежа и цялата „технология" запроизводство на фантазии образи са неимоверно сложни и трудно достъпни. Но най-общите принципи, методи и похвати на въоб¬ражението са известни и обособени. Разбира се, в реалния процес на фантазната дейност всички тези принципи и похвати взаимо¬действат съвсем непосредствено и неотлъчно един от друг. И всъщност ние тук ще разгледаме поотделно само теоретичните абстракции на тези методи и прийоми.
Аглутинация или слепване e eдин от най-старите, най-популярните и използвани похвати за изграждане на фантазии образи . Тук фантазиите образи се изграждат чрез абстрахи¬ране на части, елементи, свойства или признаци от различни, реално съществуващи предмети и явления и обединяването им, т.е. „слепване" в някаква нова комбинация, структура, композиция. Както е известно, цялата митология на древността е изградена предимно върху метода на аглутинацията, включително върху неговите най-елементарни и механични форми (кентавър, сирена, сфинкс). Аглутинацията е широко използвана и при изграждането на религиозните фантазми. Някои възможности и изяви на аглутинацията се използват много активно и продуктивно и днес - техническото творчество, науката, литературата (приказки, фолклор) и в цялото съвременно изкуство.
Схематизацията образиte се създават по пътя на абстрахирането и използването на определени схематични структури на самите обективни предмети, отразявани от въобра¬жението ни. Схемата на една местност, на една пещера, на една мисъл или на една машина се появява в нашето съзнание или върху хартията благодарение най-вече на нашите фантазии усилия и възможности. Схематизацията като метод за изграждане на фантазии образи се използва в различни области на науката -математика, физика, химия, география, стратегия и др.
Хиперболизацията е метод, при който изграждането на фантазиите образи се осъществява по пътя на неимоверното пре¬увеличаване на едни или други свойства или възможности на реал¬ните обекти в процеса на тяхното отражение. Разбира се, преуве¬личаването не означава само увеличаване и уголемяване, но и тъкмо противоположното - намаляване, ограничаване, опростя¬ване, изобщо преувеличаване и на слабостите, недостатъците, по¬роците и т.н. Хиперболизацията е широко застъпена в литературата (идеализацията) и в много други сфери на изкуството, особено във фолклора, приказките за деца, фантастиката. Но хипербо¬лизацията се използва твърде сполучливо и в най-точните науки.
Акцентировката като метод за изграждане на фантазии образи се използва в различни области на човешката дейност. При този метод фантазиите образи се създават именно чрез наблягане (акцентиране) върху един или друг елемент, детайл, щрих или признак на реалния предмет или явление и тяхното максимално използване при формирането на фантазмите. При акцентирането всички други свойства и белези на обекта се отстраняват, мак¬симално се намаляват или се загатват. Върху акцентировката се изгражда цяла област на изобразителното изкуство - карикатурата. В различни жанрове на литературата- новелата, късия разказ, епиграмата и др., акцентировката играе първостепенна роля. Своеобразни образци за приложение на акцентировка представ¬ляват също и лозунгът, плаката, афишът.
Типизацията е един от най-разпространените методи за из¬граждане на фантазии образи в областта на изкуството. Типичният образ се създава в сблъсъка и противодействието на два насрещни процеса схематизацията и индивидуализацията.
-първият осигу¬рява висока степен на обобщение и следователно мащабност на въздействието,
- вторият яркост и непреходност на образа, силата и емоционалността на въздействието. Типизацията се използва и в някои области на науката (социологията, психологията) и твърде често в практиката.Психологическа а класификация на въображението се изгражда върху няколко различни критерия. Един от тях е отношението (различието) между продукта на въображението и отразения в него обективен предмет. С други думи, първата класи¬фикация на въображението се изгражда въз основа на изменението и преобразуването на субективните фантазии образи. Така се обособяват няколко основни вида:
Възпроизвеждащо (пресъздаващо) въображение е онова, при което субектът изгражда фантазна представа за реално съществуващ предмет: дори много известен, но който самият субект не е възприемал непосредствено. Например представата за Айфе-ловата кула е представа на въображението за голямото мнозинство от хората. Докато представата за нашето земно кълбо върху фо1 ш на космическото пространство е продукт на възпроизвеждащото въображение за почти всички хора. Впрочем с продуктите па възпроизвеждащото въображение ние се срещаме на всяка крачка във всекидневната практика.
Съзидателно въображение се говори тогава, когато самият продукт на въображението непосредствено се оказва необходимата предпоставка, плодоносното решение или достатъч¬ното благоприятстващо условие, за да бъде практически реализи¬рана една или друга конструктивна идея, амбиция или копнеж -също така рожби на въображението. Съзидателното въображение лежи в основата на цялата изобретателна дейност и конструктивно творчество. Продуктите на съзидателното въображение пробляс¬ват от всеки сегмент на техническия прогрес.
Терминът „фантазия" широко се използва като синоним на въображението. Този термин се използва и в много по-ограничено значение, като особен вид въображение, чиито продукти са образи и идеи за неща, които не само че не съществуват никъде, но и не биха могли да съществуват, защото са принципно неосъществими, т.е. абсурдни. И под фантазми в най-ограничения смисъл на тази дума трябва да се разбират само тези абсурдни продукти на въображението. Фантазията и фантазмите се срещат много често в бляновете и в сънищата, в митологията и в религията, в приказ¬ната фантазия и в съвременната фантастика. Но фантазията и фантазмите играят изключително голяма роля в евристиката, в научното търсене и научното творчество.
Основен критерий за една друга класификация на въображе¬нието е активността на съзнанието, степента на неговото участие в процеса на въображението. Въз основа на този пока¬зател въображението се обособява в два вида пасивно и активно.
Пасивно въображение е онова, при което съзнанието участва във възможно най-слаба степен. Особено типичен случай на пасивно въображение представляват сънищата - илюстрациите на съня. Тук съзнанието действително участва в най-слаба степен - само колкото да оформи фантазмите и да ги съхрани (което невинагиуспява) за бодърстващия мозък и пробуденото съзнание. Пасивното бива предна¬мерено и непреднамерено. Пасивното въображение протича на нивото на обикновеното възпроизвеждане на образи и комбинаци¬ята им във фантазии, при изключително слаб или липсващ контрол на мисленето.Пасивното преднамерено въображение е един частичен процес на възпроизвеждане на образи и комбинацията им във вериги от ре¬ално приемливи и преживени събития, докато непреднамереното кло¬ни към създаването на нереални образи.
Активното въображение се характеризира с целенасоченост и осъзната мотивираност и се появява в процеса на една или друга човешка дейност, която съпътства и с която взаимодейства.Участието на активното въображение се осъществява непринудено и предимно чрез основната практическа, теоретическа или художествена дейност. Включването на въображението в тази дейност изключ¬ва каквато и да било целенасоченост или преднамереност. Активното въображение участва във всички възможни видове човешка дейност. Неговата продуктивност и неговите възможности ча участие не зависят от характера на съответната сфера на дейност, а изключително от възможностите на съответните специалисти и творци. Активното въображение бива пресъздаващо и творческо.
Пресъздаващото въображение, е характерно с познавателния си характер, то е налице във всички процеси обуче¬ние, заучаване на действия, професионални умения и другаде когато трябва да се възобновят системи от асоциации под формата на обра¬зи за онова, което сме чели, чертали, заучавали. Особено голямо при¬ложение намира пресъздаващото въображение при предмети като ге¬ографията, историята. Пресъздаващото въображение е един неотме¬ним процес на цялата психична дейност за всички хора.
Творческо въображение е фантазна дейност, която намира израз в творчество¬то, сливайки се с него.Творческото въображение е процес на създаване на нови обра¬зи, чието реализиране води до обогатяване на действителността (ду¬ховна и материална) с ценни продукти. Творческото въображение е един сложен аналитико-синтетичен процес в работата на мозъка, про¬цес, при който се извършва реконструкция на образи, трансформа¬ция на асоциации при активно участие на чувствата и мисленето. И този процес не следва да се схваща като мигновен, а като един про¬дължителен по време процес, който може да трае години, докато се създаде търсеният образ, техническото задание.
Изявата на творческото въображение зависи и от съвместната дейност на двете сигнални системи и с възникването на сложни меха¬низми от типа на ревербацията, разпадането и обединяването на връзките в нови системи, прегрупиране на образите и следите от тях, пре¬образуване на представите.
За силата на творческото въображение и изобщо за силата на образите като механизми говори и влиянието им върху органическите процеси, фактът, че при наличието на особено силни образи човек може да повиши пулса, температурата, говори за значимостта на тези образи за личността и задоволяването на потребностите й.Поезия и живопис, архитектура и скулптура, научно и техническо творчество са области, в които човешкото въображение взема актив¬но участие, фантазната дейност в творчеството протича в широка па¬норама.Въображението като процес „се съобразява" с налич¬ните представи и започва работа с тях такива, каквито са. Статич¬ността на въображението се очертава сравнително ярко в началото на неговата дейност, т. е. тогава, когато то започва работа „със суров материал" въображението зависи от конкретната дейност на твореца. Най-напред зависи от това, в която могат да породят творчество и по-точно да станат първоизточник на процеса творчество. Човекът, избързвайки да създаде предварителен образ на търсенето, нерядко сковава въображението си с този образ или най-малкото този образ съдържа статични елементи, които пречат на твореца да го доусъвършенства. Статичността при въображението може да се види и във функция¬та му. Процесът търсене при образите е по-шаблонен от процеса тър¬сене при мисловната дейност, процесът оценяване е по-глобален при въображението, при мисленето този процес е по-гъвкав, по-точен. Про¬цесът комбиниране чрез представите при въображението е по-свобо¬ден, при мисленето този процес е строг. Нашият съвременник проявява все по-нарастващ интерес към един особен прийом за изграждане на фантазии образи и фантазии ситуации. Този способ бе обособен и формулиран от известния чешки писател Карел Чапек (1890-193
Копнежът е фантазна представа за едно трудно постижимо, далечно или нереално бъдеще. Той е продукт на определена неудовлетвореност на субекта от настоящето и от невъзможност да намери своето място в условията и условностите на настоящето. Във фантастичното бъдеще човек „намира" всичко, което му е така необходимо и така непостижимо в настоящето. Но това мнимо удовлетворяване демобилизира и деморализира човека и неговата социална активност заглъхва и отмира.
Мечтата е фантазна представа за едно желано бъдеще. Но съдържанието на този фантазъм въздейства върху субекта по съвсем противоположен начин. Тя контрастира с недостатъците на настоящето, прави ги по-непоносими. Мечтата стимулира и революционизира съзнанието и дейността на субекта. Мечтите за свобода, за човешко достойнство, за равноправие и за творчески разцвет на човешката личност и на човешкото общество са тласкали социалния прогрес и цялото историческо развитие на обществото.
Trqbva mi INTERPRETATIVNO SACHINENIE na tema : "Prestaplenie i nakazanie v "Pesen za choveka" ... mersi predvaritelno
ако това ще ти свърши работа,заповядай.Престъпле ние и наказание”
( есе )
Вапцаровата лирика е съкровена поетична из-
повед на интимно преживяна човешка драма.Тя
е дълбоко лична,но винаги е споделена с поета.
Той присъства във всеки диспут за човека и човешкото в него.Присъствието на Вапцаров към темата за големия „спор” м/у човека и времето,в което живее,определя позициите и личната ангажираност за участниците в проблемния диспут,средствата напрекия диалог,в поемата-„Песен за човека”.
- Ние спорехме
двама със дама
на тема:
„Човекът във новото време”
Според Вапцаров,човек се променя,той е зависим от обстоятелствата,в които е поставен.Така и убиецът на бащата се променя и започва да разбира по друг начин себе си и света.
Източникът на злото е открит не у самия човек,а в недостига,в липсващия хляб,който отпраща чрез престъплението право към бесилото.При това проглеждане за света се ражда и надеждата за един по-друг живот.Ето защо и тази творба на Вапцаров се превръща в истинска вяра.
Трагизмът на творбата е във вечната взаимовръзка м/у престъплението и наказание-
то.Защото проглеждането и осъзнаването на новите истини не могат да отнемат смъртта.В края на творбата,дамата също е обзета от ужаса и отчаянието.Но големият хуманистичен урок на стихотворението „Песен за човека” е именно в надмогването на смъртта. Под нощното небе героят успява да види могъществото на живота,който пулсира извън пределите на собствената му „безока” участ.
В един по-широк план стихотворението е възпяване на прераждането на човека. Пред тайнството на раждането и преображението,
дори смъртта изглежда само маловажна подробност...
_________________
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
„Престъпление и наказание”
( есе )
Вапцаровата лирика е съкровена поетична из-
повед на интимно преживяна човешка драма.Тя
е дълбоко лична,но винаги е споделена с поета.
Той присъства във всеки диспут за човека и човешкото в него.Присъствието на Вапцаров към темата за големия „спор” м/у човека и времето,в което живее,определя позициите и личната ангажираност за участниците в проблемния диспут,средствата напрекия диалог,в поемата-„Песен за човека”.
Ние спорехме
двама със дама
на тема:
„Човекът във новото време”
Според Вапцаров,човек се променя,той е зависим от обстоятелствата,в които е поставен.Така и убиецът на бащата се променя и започва да разбира по друг начин себе си и света.
Източникът на злото е открит не у самия човек,а в недостига,в липсващия хляб,който отпраща чрез престъплението право към бесилото.При това проглеждане за света се ражда и надеждата за един по-друг живот.Ето защо и тази творба на Вапцаров се превръща в истинска вяра.
Трагизмът на творбата е във вечната взаимовръзка м/у престъплението и наказание-
то.Защото проглеждането и осъзнаването на новите истини не могат да отнемат смъртта.В края на творбата,дамата също е обзета от ужаса и отчаянието.Но големият хуманистичен урок на стихотворението „Песен за човека” е именно в надмогването на смъртта. Под нощното небе героят успява да види могъществото на живота,който пулсира извън пределите на собствената му „безока” участ.
В един по-широк план стихотворението е възпяване на прераждането на човека. Пред тайнството на раждането и преображението,
дори смъртта изглежда само маловажна подробност...
Здравей
HELP PLS ИЗТЕГлИ ТАЗИ ТЕМА http://download.pomagalo.com/154038/proshkata+/ МНОГО Е СПЕШНО PLS
Bez muka o4ite ne pla4at,bez oblak dujd ne vali.Samo iskteno koito obi4at mogat da ronqt sulsi.
Il perdono e l’amicizia
Prima di tutto il perdono
mnogo ti blagodarq
Bez muka o4ite ne pla4at,bez oblak dujd ne vali.Samo iskteno koito obi4at mogat da ronqt sulsi.
tarsq interpretativno sachinenie na tema: "Prestaplenie nakazanie v "Pesen za choveka" .plsssss help
Някой може ли да дръпне това -> http://download.pomagalo.com/141476/...=10902346&po=6
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
