ПОМАГАЛО!!!!!

[Chokoev]

http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/32313/#
http://zamunda.http://www.teenproble...terialzaglavie

Пространно житие на Кирил (подготовка за класна работа)

Пространно житие на Кирил

[natali_nati_]

За днес ми трябва : http://download.pomagalo.com/86336/p...toefekta/?po=1
Благодаря предварително!

[harry777]

За днес ми трябва : http://download.http://www.teenprobl...toefekta/?po=1
Благодаря предварително!

Приложение на фотоефекта

Фотоефектът има многобройни приложения. В основата им лежи възможността светлинен сигнал да се превърне в електричен.Като примери за характерно използване могат да бъдат посочени различни контролни и регулационни устройства за автоматично протичане на процеси и различни схеми за включване и изключване на вериги, управлявани чрез изменение интензитета на осветяването. Прекъсването на светлинният сноп от преминаващо тяло предизвиква спиране на фототока и промяна на напрежението върху товарното съпротивление. Тази промяна на напрежението се предава към изпълнителната верига фотореле и то може да спре или да включи електродвигател, осветление, аларма, брояч, или да изпълнява други команди.
Фотоелектронните преобразуватели по качествата си значително превъзхождат механичните преобразуватели, тъй като при тях преобразуването се извършва без допир до изпробвания обект и сработването на регулиращите устройства е почти моментно.
Притежателите на гаражи могат да използват схеми за автоматично краткотрайно включване на осветлението при осветяване на определена точка от фаровете на колата.При попадането на светлина върху фоторезистор,поставен на определено място, се запалва лампа за няколко секунди, време достатъчно собственикът да отвори вратите на гаража, да включи ръчно осветление или да извърши други необходими манипулации.Може автоматично да се включи основното осветление.
При запалване на масло или при горене на газ се получава светене с характерен честотен обхват, който не влиза в състава на дневната светлина.Може да се изготви селективен преобразувател- усилвател от светлина в съответно напрежение за сигнали само с честотен обхват, характерен за запални масло и газ и да се използва за пожарно известяване.
Фотоефектът се използваза: измерване нтензитета на светлината и други фотометрични величини, за светломери във фотографията; за захранване на изкуствени спътници и орбитални станции ката се използват слънчеви батерии съставени от фотоелементи.
Чрез външен фотоефект осветеността от различни точки на образа на дадено тяло в телевизионната камера се превръща в серия от електрични сигнали.
Външният фотоефект се използва и в звуковото кино. Звукът посредством микрофон се превръща в електричен сигнал. Този сигнал посредством електромагнит разтрептява лека мембрана. Тя се осветява и трептящия и образ се фотографира върху т.нар. звукова пътечка отстрани на видеокадрите върху кинолентата. При прожектиране тази лента се осветява отделно . По-тъмните и по-светлите места модулират интензитета на преминаващата през лентата светлина , която попада върху фотоклетка и поражда през нея променлив фототок. Неговите промени повтарят записаните звукови трептения. Съответно усилен, този ток се предава на мембраната на високоговорителя .
Фотоефектът има няколко конкретни прилажения в корабите , помагащи за неговата безаварийна работа . При зимни условия се използва топла вода и пара както за отопление на кораби така и за затопляне маслото на двигателя . Водата в котела се нагрява от газова горелка . Нейното постоянно горене се потдържа от фотоефекта . Ако по някаква причина тя угасне в изпълнителната верига се получава сигнал и автоматично по електронен път горелката се запалва . Фотоефектът се използва за проверка на попадане на масло в цилиндрите на двигателя. Неговото възпламеняване променя плътността на газовете в цилиндъра . Изтегля се едно контролно количество и се проверява плътността чрез преминала светлина . Този момент се използва и при проверка на очистването на отходните от кораба води преди да бъдат изхвърлени в океана. Методът може да бъде демонстриран пред учениците с посочена по-нататък опитна постановка.
КРАЙ (-:

[ponpon4eto]

http://download.pomagalo.com/74660/m...+vryzki+/?po=1 плс плс плс трябва ми спешно

[adrenalinkavt]

http://download.http://www.teenprobl...=11397126&po=2

[detelina101]

Мобилни Връзки



През последните двадесет години бяха създадени преносими и относително достъпни по цена приемно и предавателни устройства за микровълния обхват.Това направи достъпно преминаването към изграждане на мобилни системи за връзки.Това са системи, в които източникът и приемникът не са непременно неподвижни. Най-популярните такива системи , са тези, които осигуряват връзка с помощта на мобилни телефони. За целта се използват т.нар. клетъчни радиосистеми.
Когато една такава системи трябва да обслужва някакъв район, този район се разделя на клетки, които наподобяват пчелна пита.Размерът на една клетка е от няколко километра до няколко десетки километра.В центъра на този район се намира централната комуникационна станция, която е в близост до някоя автоматична телефонна централа. В средата на всяка клетка се разполага базисна станция , която има радиорелейна връзка с централната станция и приемо-предавател за връзка с абонатите върху територията на клетката , които са подвижни.
Когато човек иска да проведе телефонен разговор, мобилният телефон се свързва с най-близката базисната станция и от нея сигналът се прехвърля в централната комуникационна станция . Ако разговорът е с друг притежател на мобилен телефон от същия райоп , централната станиця препраща сигнала до неговата най- близка базисна станция.Ако пък се търси връзка с телефонен абонат, от централната система сигналъ тсе подава в телефонната мрежа чрез автоматичната телефонна централа.
За мобилните вдръзки се използват микровълни с честоти под 2 GHz. Тъй като броят на комуникационните канали в този обхват е ограничен, мобилните връзки се използват предимно за предаване на говор, на кратки съобщения и на числени данни.
Една от системите за мобилни връзки се нарича Global System Mobile (GSM). Тя се използва от три мобилни оператори в България – Mtel, Globul и Vivatel. В нея сигналите се преобразуват в цифров код, след което се обработват и предават между станциите.
За еднопосочна връзка се използва системата Mobilepage. В нея базисната станция излъчва съобщения към абонатите , чийто приемник (пейджър) е снабден с екран, изграден от течни кристали. Върху екрана може да се разположи съобщение от около 50 думи, а в паметта на приемника да се запазят около 1500 думи. Тази система вече не се използва толкова често както например системата Global System Mobile.

[MirCa1]

http://download.pomagalo.com/175430/...=11415084&po=2

[magi_003]

http://download.pomagalo.com/62596/e...n+stanev/?po=1

mn mersi ako nqkoi mi go drapne

[detelina101]

РЕФЕРАТ




Тема:
Граматичният материал в обучението по немски език
























Изучаването на чужд език не е само изучаване на граматика и лексика,а изучаване на нови звузи,изрази,нови начини за виждане на нещата,как да се държим когато попаднем в други култури,как да опознаем вътрешността на новата общност.В днешно забързано и модернизирано време е необходимо да се знае някакъв чужд език.Той помага при общуването с нови хора,в работата,при пътувания,за опознаването на нови култури.Основната причина за изучаването на чуждия език е комуникацията с хората,който го говорят.Говоренето на чужд език показва уважение към съответната културата,дори ако всичко което знаем е „здравей” и „моля”.Изучаването на чужд език помага за опознаването на нови хора и култури, както езика и културата върват ръка за ръка.Езика едновременно определя и е определен от света около нас,ученето на друг език помага за отваряне на ума за нови идеи и нови начини за виждане на света.Владеенето на повече от един чужд език е умението,което увеличава възможностите за развиване.Училищата и работодателите предпочитат кандидати,които говорят повече от един чужд език.Владеенето на езика помагаи при ъчене и проучвания-може да се намери информация,която ни интересува,публикувана на съответния чужд език.При пътуване основните познания по езика помагат при поръчването на храна,намирането на пътя,купуването на билети,провеждането на разговори с хора,които могат да бъдат много интересни и да добавят нови аспекти в нашата почивка.
Немският език е един от най-разпространените езици в света.Немският е роден език на повече от 100 милиона души по света,основен език е на около 90-95 милиона души в Европа.Официален език е на 82 милиона души в Германия,в Австия-8,2 милиона,Швейцария и Лихтенщаин.Защо да уча немски език?-Немският е важен език в интернационалното общуване;важен език за търговия;като културен език отваря интелектуални хоризонти;отваря врати към немски университетски курсове;подобрява бъзможността за намиране на работа;Германия е добра туристическа дестинация.
При изучаването на чужд език и граматичната система на езика,граматичните явления и способностите за тяхното функциониране са нови за ученика.Всичко трябва да бъде усвоено,”вкарано” в съзнанието във функционален план,а след това и вече преведено и в интуитивен план на реализация.Различната насоченост на пътищата за обучение изисква точно определяне на мястото на граматиката в обучението по чужди езици.Обучението трябва да се основава на граматичните описания и на правилата.Важно е те да бъдат формулирани като функционални,като правила за речево поведение.При обучението по чужд език водеща е комуникативната функция,обуславяща решаването на образователните и възпитателните задачи.При изучаването на чужд език у учещите се формира съвършено нова система за комуникация.При ограничен брой часове,определени за изучаването на чужд език , практически значими резултати могат да се получат само ако цялото внимание се насочи към реализирането на комуникативните задачи.Поради това в съдържанието на обучението са включени само тези теоретични сведения,които служат за формирането на пркатическите навици и умения.В уроците по чужд език общообразователните и възпитателните цели се осъществяват в процеса на решаването на комуникативните задачи.Родния език представлява единствена действаща система за комуникация.А при изучаването на чужд език се извършва наслагване на новата система върху вече същетвуващата формирана система за общуване на роден език.По тази причина е възможен,първо,пренос на навици и умения от родния език и,второ-интерференция на родния език ,която трябва да се преодолее.Формирането на новата система за комуникация е свързано със значителни трудности ,а това от своя страна изисква особено внимание към създаването на навици и умения за ползване на изучавания език,т.е. към осъществяване на практическата цел.
Като организационен център на езика граматичния стоеж представлява заедно с лексиката същността на езиковата специфика.Като организационно начало на лесиката при всяка устна и писмена дейност граматиката пракатически същетвува в измението на думите и в тяхното свързване в изречения.Оттук идва необходимостта тясно да се обучението по граматика и лексика,по морфология и синтаксис.При употребата на езика не може да има граматична структура без лексикален пълнеж,не може да съществува отделна граматична форма,без тя да е свързана със синтаксиса на изречението.В процеса на обучение често се случва устната реч да се развива в часовете по лексика или в специални часове за говорни упражнения , а граматиката да се преподава в повечето случаи теоретично.Тази тенденция към формализъм съществува там, където преподаването по граматика системно се откъсва от преподаването по лексика, от работата върху живия език, където учителя не се стреми да установи единство между тях.Можем да сметнем,че ученикът владее граматичните средсва,когато при дадена ситуация той може бързо,правилно и самостоятелно да оформи граматично фразата.
Граматиката трудно се овладява от учениците поради нейната отвлеченост.Като се абстрахира от частното и конкретното, тя взема онова общо, което лежи в основата на изменението на думите и тяхното съчетание в изречения.Абстрахиране има и при обучението по лексика, тъй като всяка дума е момент на обобщение; всяка дума означава не само дадения предмет или явление, но и всички предмети или явления от дадения вид.
Задача по обучението по граматика е да се овладеят граматични навици в използване на граматични следства за изразяване и разбиране на мисли.Всяко автоматизирано действия като компонент на речта(устна и писмена)пести сили и време.За да бъде обучението по граматика в служба на практическото овладяване на езика е необходимо;
1. да се определи граматически минимум;
2. да се направи преценка на методите и похватите при разкриване на граматичното явление, при неговото активизиране и приложение в езиковата практика на учениците.
Същнотта на подбора на граматичния материал се състой в създаване на такъв минимум,които да може да се усвои при дадения хорариум и усвояването му да служи на програмната цел.Програмния минимум, разпределен по класове, трябва да бъде нагоден към специфичните програмни задачи и възможностите на учениците.Така на пример в първите две години на обучение главна задача е да се развият умения и навици в устна реч.В по-горните класове едновременно с тази задача се цели да се създадат умения и навици в четене.Разпределението на граматичния материал по класове с оглед на преследваната цел се определя от това, дали дадена граматична форма или конструкция се употребява в книжовния или говоримия език.В зависимост от това ще се изменят и правилата по форма и съсдържание.Има явления без чиито знания не е възможно да се разбира писмения език,но които са малко продуктивни в говора.Подобно разграничавне на граматичния материал води след себе си разграничаване в методи, похвати и средсва за неговото разкриване, разкриване, затвърдяване и активизиране.
При подбора на граматичния материал трябва ясно да се разграничава граматичната система на езика от методическата.Основна слабост в преподаването на езика е стремежът на учителя да даде на ученика колкото се може по пълнии системни знания.Често пъти основното,което трябва да запомни като пътеводител в говорната практика, се губи сред множеството допънителни сведения за цялостното теоретическо осмисляне на явленията.
При изграждане на граматичния минимум методическата система налага да се разграничат граматичнит форми,които се разпростират върху по голям брой думи,от форми,свойствени на отделни думи,които могат да се заучат като лексика.
Друга слабост-до скоро се смяташе едва ли не най-голямо методическо провинение,ако в текста се срещне не изучена граматична форма.Заучаването и като лексика се окачествяваше като затъване в блатото на интуитивизма.Това,от една страна,сковаваше авторите при изработването на текстовете,а, от друга, лишаваше учениците от възможността да натрупат фактически материал.Така например не е неоходимо някои съчетания като im Klassenzimmer, im Mai, vor der Stunde, веднага се осмислят граматично,те спокоино могат да се заучат като лексика и когато се изучават предлозите,да се отдели тази тяхна употреба при въпросите Wo? и Wann?.
Граматичният минимум за средното общообразователно училише трябва да съдържа както явления за изразяване на мисли в устна форма,така и явления, без знанието на които не може да се чете и разбира чужд текст.
Активният граматичен минимум се използва при устната реч и при четене, а пасивни-само при четене.
При подбора на граматичния минимум източник представляват текстове които са образци на разговорния и книжовно-писмения стил.
Принципът за необходимост от даденото граматично явлени при построяване на изречение се състой в подбиране на онези граматични явления,без чието овладяване ученикът не може да състави и най-простото изречение.Тук спадат стпогият ред на думи в отделните видове изречения, спрежението на глагола, склонението на същ., прил.имена, и местоимения, съгласуването на подлога със сказуемато; на същ. с прил. като определение, предложните конструкции, фразеологичните съчетания.Всички тези явления характеризират граматично устаната реч и дават възможност на учениците елемнарно да използват език като средсво за общуване.
Принципът на разпространеност на даденото граматично явление в разговорния или книжовно-писмения стил изисква да се подберат онези грматични явления,които са най-разпространени в тези стилове.
Принципът на типичност на даеното граматично явление дава възможност да се подберат само онези форми и конструкции,които могат да служат като образец за аналогично образувания.Така например типични за немски език са наставките за образуване на мн.ч.—e за м.р.;-en за ж.р.;-er за ср.р.Типичен е словоредът на въпросителното изречение без въпросителна дума и с въпросителна дума,словоредът на подчинените изречения.Формите,които се отклоняват от типичните се научават като лексика;те не подлежат на граматично осмисляне.
В езика има граматични явления,които влизат в по-голям брой лексико-граматични съчетания,и други,чиято съчетаемост е крайно ограничена.Според принципа на съчетаемост граматичния минимум трябва да намерят място онези явления,които влизат в най-много връзки с други думи.Това е необходимо,за да може ученикът при овладяване на дадена граматична конструкция да изрази колкото се може повече мисли.Принципът дава възможност на учениците,които знаят минимамел брой граматични форми и конструкции,а имат сравнително богат речник да разбират и употребяват в речта си най-много смислови варианти.Това придава на този принцип голяма практическа стойност.
Принципът на съблюдаване на граматичния строй на родния език дава възможност на учителя да подбере в началото онези граматични явления в чуждия език,които могат да намерят опора в граматичните форми на родния език.По този начин той улеснява възприемането и усвояването им.
При подбора на граматичния материал всички принципи се използват в съвкупност.
В обучението по граматика прилежаща към активния минимум важат следните методически правила:
1 .При разработка и особено при затвърдяване на граматичното явление трябва да се използват в най-голяма степен устните форми на работа.Часът започва и слършва с устно обиграване на преподавания материал.Учениците трябва да привикнат да прилагат още в същия час на практика получените нови знания чрез упражнения, изградени с позната лексика и върху принципа на постепенност преодоляване не трудностите.
2. Към граматично разясняване на езиковото явление се пристъпва едва тогава,когато ученикът е овладял достатъчен брой думи,върху които то се разпростира. Така например не може да се раглеждат случайте на образуване на Plural, преди ученикът да е натрупал в паметта си достаъчен брой думи, представящи 4-те вида групи на образуване на Plural.
3. Изучаваното граматично явление трябва да бъде осъзнато както по форма,така и по значение и функция.
Под езикова форма разбираме звуковата страна на езиковите знаци.
Под понятието „форма”,ще трябва да разбираме не само формалните елементи,но и техните отношения на зависимост.Такива са напр. езиковите закономерности: съгласуване, рекция, свързването на две самостоятелни изречения, свързване на главно и подчинено изречение, валентност, рамкова конструкция.
Другата страна на езиковия знак е значението.За разлика от лексикалното значение граматичното има абстрактен хатартер,след словото граматичното значение представя образно казано втория етаж на обобщено отражение на предметите, явленията и отношенията от обективния свят.
Ученикът стига до значението на формата,чрез неиния комуникативен ефект, т.е. чрез неината функция.А под функция се разбира комуникативното въздействие,което се преследва с употребата на едно или друго граматично средство.
В обучениетопо граматика форма, значение и функция трябва да вървят ръка за ръка.
4.Различните граматичните явления не са равностойни нито по честотата на употреба в различните стилове на речта, нито по абсолютна и относителна степен на трудност. Различаваме следната типология на граматичните явления:
а.)граматични явления с оглед влиянието на междуезиковате интерференция;
б.)граматични явления с оглед на вътрешноезиковата интерференция.
При усвояване на активния минимум пътят е следния: от комуникативния ефект при употерба на изучаваното граматично явление в естествена ситуация към знчение и форми.
При разкриване на граматични явления от пасивния минимум се изхожда от формата и се върви към значението и функцията.Едва когато ученикът достигне до състояние по морфологичните форми да открива граматичната форма и функцията й в изречението независимо от това познава или не лексическото й значение,можем да говорим за постигане на рецептивната цел
5.Сравнението между чуждото и родноезиковото граматично явление, изтъкаване на общото и отличителното.Ако при обясняването на граматичното явление, което сеотличава от съответното явление в родния език, учителет на прибегне към съпоставяне, ученикът ще допусне груби граматични грешки под влиянието на родния език.Той ще казва:
Ich begegne ihn(вм.ihm);
Er ist stolz mit dem Sohn(вм.auf den Sohn);
von einer Woche(вм.seit einer Woche) .
6.При подреждането на граматични материал в обучението и в учебниците препоръчително е да се спазава вътрешната логика, взаимната обусловеност между езиковите явления и нуждите на езиковата практика.
7.Граматичните форми и конструкции трябва да се онагледяват чрез таблици, схеми, изображения, подчертавания, ограждания и други, за да могат по лесно да се осъзнаят и усвоят.
Познавателния процес и обиграване на дадено грматично явления(по индуктивен път)започва с възприемането и възпроизвеждането му по слухово-говорен и зрително-говорен път в зажисимост от характера на граматичния материал, стига до граматично обощение(до осъзнаването)и на ново се връща към граматичното явление в неговта практическа употреба.
Първото запознаване с граматичното явление става по пътя на слушане,говор и четене от дъската(при активния граматичен минимум) и чрез четене на глас от дъската или от учебника-при пасивния.На учениците трябва да се даде възможност да чуят формата(или стуктурата ), да я възпроиведат говорно или да я прочетат на глас.Изходана база за онагледяване на граматичното явлиние са езиковите образци, разкрити чрез беседа или разказ, ако граматичното явление принадлежи към активния граматичен минимум, и по зрителен път, ако граматичния материал е за рецептивно овладяване.Малкото пример-образци, ситуативно обословени, разбрани и произнесени пред учителя, дават възможност на ученика да схаване граматичното явление в цялостта на контекста, да открия неговта семантика и да обиграе устно образци, които по нататък ще служат като база за аналогии.
Примери:
Беседа за глагола “sein”.
Was ist Peter?-Peter ist Schuler.
Was bin ich?-Ich bin Deutschlehrer.
Беседа при модални глаголи:
Kannst du Deutsch lessen?-Ja,ich kann Deutsch lessen
Kannst du Deutsch schreiben?-Ja,ich kann Deutsch schreiben.
Was muss du tun?-Ich muss fleissig lernen.
Езиковия образец във форма на отделни изречения в смислова връзка трябва да отговаря на следните изисквания:
1.)да не съдържа нова лексика;
2)да отразява естествена езикова ситуация
3)да предлага богатство на вариационни възможности,за да служи като образец.
След слухово-говорното въвеждане написания предварително на дъската текст се чете изречение по изречение,всяко то които включва типични за граматичнито явление случаи.
Анализът на грамаичните факти и явления е свързан обикновенно със сравнението , в основата на което лежи диференцировъчно задържане.Диференцирофкат� � е механизъм на уточняването и усъвършенстването на условните връзки.Тя има за задача да предпази мозъчната кора от излишна работа.
Двойното отрицание в българския език и отрицанието в немския език:
Ich verstehe nichts. Niemand kinnte das glauben.
Аз нищо не разбирам. Никой не можеше да повярва това.
При разкриването на граматичното явление подреждането на отделните факти трябва да става често пъти с оглед на трудностите, които идват от роднния език.Така например предлозите von,aus,seit, се превеждат на български „от”.Ето защо на дъската те трябва да се изписват един до друг и с по един пример да се унагледи значението и употребета на всеки един от тях:
Seit einem Tag fehlt er.
Ich nehme das Buch vom Tisch.
Ich nehme das Buck aus der Mappe.
Главни способи при разкриване на граматичния материал са: дедуктивният и индуктивно-дедуктивният.
Дедукцията в логиката е движение на мисълта от правилото към отделните конкретни форми.Индукцията е точно противоположното:движение� �о на мисълата от отделните конкретни факти към правилото.
В първите години на обучението индуктивния подход играе твърде голяма роля порада склонноста на учениците да мислият конкретно и поради това, че те са не са натрупали фактически материал,който да прави дедукцията по-лесна.Индуктивният подход има множество важни преимущества.Прилагането му активизира учениците към „откриване” на закономерностите ,учи ги самостоятелно да правят изводи въз основа на наблюдаваните факти.При този подход на обяснение учителят води учениците от известното към неизвестното, учи ги да наблюдават, да анализира и да синтезират.Но този подход има и своите недостатъци:първо, приложението му е свързано с изразходване на повече време:второ той може да се приложи само когато като изходна база се използват знанията на родния и чужд език;трето, той стига до правилото, но не включва приложението му върху материал, който се различава от изходния текст.Тези недостатъци се допълват от индуктивни-дедуктивния подход, които се прилага когато трябва да се направи граматично обобщение на познати вече като лексика форми.Характерни за този подход са следните моменти:
А) Даване на изходен текст.
Б) Анализ на този изходен текст
В) Извеждане на правилото.
Г) Приложение на знанието върху материал,различен от изходния.
Чрез прилагане на индукцията граматичното ябление се разкрива и осъсзнава, чрез прилагана на дидукцията се стига до неговото приложение в езиковата практика.
При дедуктивния подход учителя дава правило, контролира чрез примери разбирането му и организира упражнения за усвояване.Този подход на обучение се прилага при ученици,които раполагат с повече езикови факти.Дедукцията при преподаването на граматиката пести време , което се използва за упражнение.Този подход се прилага и за повторение и систематизация на граматичния материал.
В процеса на работа индукция и дедукция се преплитат и допълват.Най-много прилаганият подход в обучението по граматика е индуктивно-дедуктивният,като в по- долните класове превес взема индукцията,а в горните дедукцията.
В съзнанието на учениците трябва да се свържат правило и примери-образци.В началната работа водещ елемент са образците.Когата ученикът пристъпи към самостоятелно действие и трябва да използва морфологичен вариант на модела, нужно му е правило, което информира за възможностите и границите на аналогията.Правилото трябва да бъде ясно,недвусмислено, кратко, съществено, научно и обективно.т.е. да регулира езиковото действие.
В методическата литература се прави разграничение между правило (Regel),и правило-инструкция(Merksatz),между пример (Beispiel) и образец (Muster).
Езиковото правило е идеално отражение на осъзнат езиков закон.А правилото-инструкция има методическа насоченост.Ясно в логическа последователност дава онези умствени действия,които ученикът трябва да извърши,за да узнае и разбере това явление.
Примерът е езикова единица,която служи за онагледяване и затвърдяване на езиковото явление, а образецът служи като основа по която стват подобни образования, поради което той трябва да бъде образец от гледана точка на употребимост и честота.
За да се развият целивите дейности необходимо е след формулиране на правилото да се премине към система от упражнения за затвърдяване и активизиране на граматиката върху езиков материал отличаващ се от изходния.Тук трябва да се подчертае , че в този етап на работа задачата не да се затвърдяват правилата и да се обиграе тяхната употреба, а да се развият езиковите умения и навици въз основа на придобитите знания.
Основно изискване е упражненията да отговарят на характера на граматичния материал и на програмната цел , да съдържат една главна трудност и да бъдат изградени вурху принципа на постепенност и последователност - най-напред тренировъчни и после речеви (комуникативни) , при които добре овладените форми и конструкции ще се употребяват по нов начин , във връска с нови задачи и при нови променени условия.Главната задача на упражненията е да се изградят навици при приловение на граматичното явление в устната и писмената реч.
Предмет на затвърдяване на граматичните форми.Отделната форма има значение,но впреганата в изречение тя става елемент за изразяване и разбиране на мисълта.Многото еднотипни упражнения и повторения на граматичното явление и липсата на упражнения с контрастиращи явления крият опасност от монотонност и загубване на автоматизацията.
Да установим стуктурата на урока по грамматика като прилагаме индуктивно-дедуктивния способ.
1) Преди да се покаже граматичното явление по форма и функция , се припомня необходимата лексика , както и онова граматично явление което е близко до новото.
2) Унагледяване на форма и функция чрез микротекст (въвеждащ,индукционен) , който да бъде смислово споен и ситуативно обусловен с богати възможности за лексически варианти.
3) Упражнения в слушане и подръжателно говорене не , за да се изградят граматически навици, а за да се даде възможност на ученика да схване граматичното явление в цялостт а на контекста и да открия неговата семантика.
4) Аналитико-синтетична работа над графично онагледения текст .Учениците сами формулират резултатите от своята аналитико-синтетична работа.
5) Първично зтвърдяване чрез вариационни,субституционн� �, трансформационни упражнения от различен вид съобразени с пряката цел на часа, със спецификата на граматичното явление и с конкретните условия на работа.
Граматическия навик много по –лесно се формира ,когато и натренировъчните упражнения се придаде условно-ситуативен характер;това укрепва връзката между граматичната форма и речевата ситуация.
Ученикът слуша кратки изречения - образци или абзаци , срещащи се в текста, и ги превежда ,на мира в текста изучавана форма, определя с интактичната й функция.
Учителят произнася формата или конструкцията , учениците я повтарят след него; учениците прослушват запис и повтарят в интервали прослушаното.
Учителят казва основната форма , учениците дават изучаваната.
Към подгорвителните упражнения спадат различни видове с убституционни упражнения , провеждани устно и писмено.При устното им провеждане се и зползват нагледни материали.
Трансформационните упражнения (преминаване от една структура в друга) , различните видове попълнения, преобразования, съставяне на различни видове съчетания, заместване със съответни граматични омоними , устно и писмено съставяне на изречения, обратен превод, беседа-диалог, преразказ. Последните няколко упражнения имат подчертано продуктивен характер.Те създават условия за речеви действия , при които се с ъздава връзка между говорната ситуация и съответните граматични средства,връзка между целта на изказването и граматичното средство,с което тази цял се осъществява.
Примери на продуктивни упражнения:
Примерни упражнения при прилагане на Perfekt:
Die Schule ist aus.Was haben wir in der Schule gemacht?.
При приложение на степенуване:
Was f

[detelina101]

Една невъзможна любов сред ужасите на войната
(литературноинтерпретатив� �о съчинение върху "Крадецът на Праскови" от Емилиян Станев)

Разработката е от класна работа по литература за 8 клас

Повестта "Крадецът на Праскови" ни запознава с изпитанията пред човешката същност по време на тежката и студена война, както и с изпитанията пред универсалните човешки ценности и най-вече с главната от тях - любовта. Онази истинска и съдбоносна любов, която се среща веднъж в живота.
Такава е и любовта между жената на полковника Елисавета и сръбския пленник Иво Обретенович - дълбока и искрена, но за съжаление в тези година на война тя е и драматична, и невъзможна.
В центъра на повестта любовта е поставена на фона на войната. Фон, който я прави невъзможна.
От една страна е противоречието между нуждата на човека да е отговорен към себе си, като изяви своята същност, и нормите на патриархалния морал, за който изневярата е престъпление. Постепенно авторът ни разкрива образа на главната героиня като наследница на видно, но обедняло семейство, което я подтиква да търси брак, отговарящ по-скоро на общественото положение на рода, отколкото на нуждите от човешка близост и любов. Но по-късно, когато тя действително се влюбва, разбира че връзката между нея и съпруга й е по скоро формална, отколкото истинска: "Той беше виновникът за пропиления й живот, той беше я излъгал, беше я купил с офицрския си чин и блясък, с обещанието да й създаде щастлив и сигурен живот". Донякъде нуждата и внушаването на родителите й, подтикват младата и неопитна учителка Елисавета да се омъжи за "бляскавия" офицер. Но след като прекарва известно време като негова съпруга тя прозрява истината, че живота й не е пълноценен: "В самотните часове, които прекарваше всеки ден тя изпитваше най-силно това неизказно чувство на отчаяние и малоценност, което измъчва безплодните жени пред прага на старостта". Точно в този момент я връхлита любовта към Иво - любов, свързана както с душевна и духовна близост, така и със сетивната наслада от собственото тяло, от скрития в него живот. Така в един миг Елисавета става някак двойнствена: "...душата й бе разделена на две същества, едното - примерната, угнетената жена, чакаща пристъпващата на среща й старост с безразлично отчаяние и тъга, и другото - непознато досега, вярващо, любещо и ликуващо същество, което отхвърляше нейния разум и желаеше да живее свободно и щастливо". Това към което се стреми всеки човек - свобода и щастие - две от най - важните човешки ценности.
Срещу тях обаче се възправят не само нормите на закостенелия патриархален морал. Втората група пречки пред невъзможната любов на Елисавета и Иво е омразата наоколо. Омраза, възникнала на националистическа основа - цялото действие на повестта се разгръща по време на война, - но скоро преминава в лична ненавист. Защото войните, националните вражди и следващите от катастрофи засягат личния живот на човека, изкривяват и променят съдбата му. "Той (полковникът) презираше румънците и диво мразеше сърбите, "коварните и подли съюзници" от Балканската война, които го бяха ранили и провалили военната му кариера". По - късно, с напредването на войната и приближаването на очакваното поражение, ненавистта на полковника към сърбите достига невероятни размери.
Всъщност това е характеристика не само на полковника - пленниците, "чуждите", са гледани от всички с лошо око, предразсъдък. За да успее да убеди Елисавета, че всека има пред себе си не диво животно, а човек, старият учител съсед се принуждава да го представи като "колега, учител по музика". Едва тогава подозрението към човека, принадлежащ към враждебната група на "сърбите", се изправя, защото се оказва, че той принадлежи към приятелската група на "учителите". Малко след това конфликтът се изрича и на глас: "Защо да не бъдем малко по - човечни? - възрази тя горещо". А полковникът отговаря: "Не виждаш ли, че няма хляб, няма дрехи. Войниците ходят боси и се бият гладни, а ти си се загрижила за робите! Я остави тия даскалски приказки!". От една страна са "нашите", към които трябва да се проявява цялата грижа и отговорност, а от другата са "робите" незаслужаващи и капка съчувствие. Всичко друго са "даскалски приказки" - непрактични, насочващи към отвлечени принципи като човечността.
Дискретно това отношение се внушава и чрез начина, по който в повестта се назовава Иво. Той е наречен по име само два пъти. Веднъж, когато го питат как се казва и той трябва да го изрече гласно, и втори път, когато единствено името му може да го разграничи от другите пленници. Но и тогава той е наречен само "Обретенович", сякаш за да се спази казарменият начин за назоваване на хората. Във всички останали случаи повестта говори за него като за "пленникът". Истински човек в него вижда единствено Елисавета - за другите той си остава само пленник.
Тези обществени преразсъдаци обаче не биха били може би фатални, ако към тях не се прибавяше и третата група причини - чисто психологическите, човешките. Когато всеобщата ожесточеност се съчетае с личните и родови комплекси на някой отделен индивид, сместа може да стане взривоопасна. Основният герой, носещ в душата си подобна смес, е ординарецът прекият извършител на убийството. На пръв поглед, като че ли застрелването на пленника е последица от заповедта на полковника - лозето да се охранява строго, дори и с цената на човешки живот. Но ако проследим внимателно развитието на сюжета, ще забалежим едно постепенно сгъстяване на напрежението, което възниква между Елисвета, Иво и ординареца. Ролята на вярно куче, пазещо къщата, прави ординареца неволен свидетел на зараждащата се връзка, за която той може би няма категорични доказателства, но изпитва оправдани съмнения. Елисавета непрекъснато усеща неговото презрение и лоша осъдителна усмивка. Но дали това презрение и осъждане идва само от лоялност към началството и от зачитане нормите на обществения морал? Всъщност дълбокият мотив на ординареца е по - скоро личен. Той е описан като наскоро овдовял селянин, който сигурно не е останал равнодушен към женската привлекателност на господарката. и в същото време ясно осъзнава, че няма никакви шансове пред нея. Откровената мъжка ревност и силното съзнание за малоценност, особено пък когато "съперникът" е някакъв си "роб", сгъстяват взривоопасната психологическа смес до крайност. И е нужна само една искра...
И така от едната страна са човешката нужда от любов, от свобода и щастие, от пълноценно живеене - основна отговорност към себе си. От друга страна са отговорностите към семейството и обществото. Конфликт достатъчен, за да засили драматизма на ситуацията до крайност. Но към него се прибавят националната омраза, преминаваща в лична, човешките предразсъдаци, комплексите за малоценност и неравенство, подсилени от същите тези предразсъдаци, за да стигнем до един истински трагичен възел, който няма разплитане. В тези обстоятелства любовта е невъзможна. Защото хората не са просто индивиди, а същества, принадлежащи към различни групи, между които съществуват непреодолими прегради. Тези прегради могат да се разрушат само от любовта. Но понякога този героичен опит завършва със смърт. Но тъй като наистина само любовта е в състояние да разруши преградите, повестта вдъхва повече светло и оптимистично чувство отколкото отчаяние. В крайна сметка невъзможната любов все пак побеждава.

[adrenalinkavt]

http://download.pomagalo.com/144073/...=11420282&po=2 моля ви сее

[detelina101]

ВЕРСАЙСКA СИСТЕМА НА МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ 1919-1939



Периодът 1914 -1918 год. е преходен в международните икономически отношения.Първата световна война избухва в резултат на дълбоките политически и икономически противоречия между големите европейски държави.Европа е разделена на два лагера – Германия, Австро –Унгария и Италия образуват Тройния съюз или т.нар.- съюз на младите държави, а Англия ,Русия и Франция – Антантата или т.нар. съюз на старите държави.
На 28 юли 1914 год. дълго натрупаното напрежение във взаимоотношенията между Антантата и съюзниците от Централните сили експлодира във военен конфликт.Като повод послужва убийството преди месец в гр.Сараево на унгарския престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му Софи от сръбски националисти.Под натиска на Германия ,Австро-Унгария обявявя война на Сърбия.
Това дава началото на „Голямата война” или „Европейската война” – последица от сключените съюзни или тайни договорености за преразпределение на територии.
Основните предпоставки са две:
икономически – конфликтът между младите и старите държави за изравняване икономическото развитие в началото на ХХ век
политически- младите държави искат колонии , но териториите са заети
Специфично е главоломното включване на различни държави , на различни континенти с големи армии и мощ, с лишения от всички страни и много жертви с една единствена цел да се разрешат с военни средства противоречията в Европа.Колониялните противоречия и борбите за сфери на влияние в Азия, Близкия и Далечен Изток и в Африка , включването на Япония във войната и това на САЩ не променя Европейския характер на военните действия.Това не е първия световен конфликт ,но и в него световната дипломация са ангажирани предимно с европейските граници и гаранциите за европейскасигурност.Затов� � на Парижката мирна конференция са уредени с мирни договори само проблемите на Европа и Близкия Изток , а за Далечния изток и Тихоокеанския басейн се свиква Вашинктонската конференция.
Историческата логика на Първата световна война и нейните последици отхвърля класическите методи на дипломация и установява нови принципи в отношенията между държавите.Утвърждава се нова система на международни отношения известна като Версайско-Вашинктонската система 1919-1939 год.
В резюме бихме маркирали основните последици довели до нея по следния начин: - Основната последица е тотална криза. 1918г. – 1920г.

I.Следвоенна криза – обхваща и победители и победени. Тя се проявява във всички области – икономика, политика, духовен живот.

1918г. – първа чувства кризата Русия – Октомврийската революция. Те разбират, че трябва да променят нещо в управлението си => Февруарска и Октомврийска революция => Тоталитарна система.

1.Икономически последици – всички държави са в криза, без САЩ. Тя е единствената държава кредитор. За периода 1919г. – 1925г. – 60% от Световните златни запаси се стичат към САЩ.

2.Политически последици.
- нови леви партии – Социалдемократи

- промени в политическите системи Замяна на монархии с Републики. Някои държави запазват развитието си, но задълбочават демокрацията.

-Нови пътища за излизане от кризата (Германия и Русия):
- фашизъм
- болшивизъм

Новите тенденции във вътрешнополитическото развитие на отделните страни , научно –техническият прогрес излизането на преден план на нови социални групировки и политически сили пораждат надеждата за нов по-стабилен международен ред.Тези очаквания се свързват с работата на Парижката мирна конференция .Тя се превръща в диктат на победителите , тъй като победените държави нямат свои представители при преговорите , а са поканени само да подпишат мирните договори.
На продължилата година и половина конференция възникват редица спорове:
- между Франция и САЩ – за структурата и целите на бъдещата Световна организация
- между Великобритания и Франция за границите на Полша
- между САЩ и Италия – за контрола на Адриатика
- репарационният въпрос Франция настоява за големи репарации като наказание за победените държави.

Резултати:
Версайски мирен договор 28,06,1919 год. – подписан между победителите и победените Елзас и Лотарингия преминават към Франция, окръзите Ойпен Малмеди и Морене към Белгия Саарския въгледобивен район към Франция , а Саарската област към обществото на народите за 15 год.,част от Горна Силезия към Чехословакия, а друга към Полша Данцинг/Гданск/ получава статут на свободен град под управление на Обществото на народитеМемел също а през 1923 год. преминава към Литва.Гаранция за изпълнение на договора е специалния статут на Рейнска област.Според договора германската територия на запад от р.Рейн трябва да е окупирана от войски на съюзниците 15 год. и в нея не могат да бъдат разполагани германски военни сили.Германия се отказва от всичките си колонии и права и концесии върху територията на Китай.Тя признава френските права в Мароко и английските в Египет.На Германия са наложени и сериозни военни ограничения.Тя е обявена за основен виновник за избухване на войната.Пълното разоръжаване на Германия залегнало в договора е предпоставка за ограничаване въоръженията на всички държавиСлед години неизпълнението на тези условия дава право на Германия да изиска ревизия на военните клаузи.На Германия са наложени репарации в размер на 132 млрд. Златни марки.
Договорът с Австрия е сключен на 10.09.1919 год./в сила 16.07.1920/С него се прекратява съществуването на Австро –унгарската монархия и са признати като независими държави Австрия,Унгария ,Чехословакия, и Кралството на сърби,хървати и словенци Бохемия,Моравия и Силезия преминават към Чехословакияв последствие областа Тешен в Силезия е предадена на ПолшаУнгарската област Бургенланд остава в Австрия, през1921 една част се връща в УнгарияБуковина се присъединява към Румъния, към Италия Южен Тирол ,Триест,Истрия с част от Крайна и Каринтия ,Далмация и далматинските остров.Словенска Каринтия с град ККлагенфурт се присъединяват към АвстрияНа Австрия е забранено присъединяването към ГерманияКонфискуван е целият военен флот на Австро-Унгария
Трианонския мирен договор с Унгария е подписан на 04.06.1920/в сила 26.07.1921/Снего редица територии са преразпределени към други държавиОтказва се от претенции към Триест/Фиюме/Разрешено и е 35 хил.армия без авиация танкове и артилерия.САЩ отказва подписването на договора и подписва сепаративен договор с Унгария през август 1921 год.
Мирният договор с България - Ньойски договор е подписан 27.11.1919 /в сила 01.06.1920 С него Южна Добруджа преминава към Румънияа Беломорска Тркия към ГърцияТериториалните загуби за България са в размер на 11 хил.кв.м. Наложено ограничение за армия от 20 хил.душибез артилерия и репарации за 2,25 млн.златни франка и срок за изплащане 37 год. Само за шест години България претърпява две национални катастрофи свързани със загубата на 150 000 души, на огромни за мащабите на страната територии, с техните икономически и политически последствия. В Париж сръбската делегация обнародва меморандум, с който иска поправка на границата с България. Тази поправка предвижда към Кралство Сърбия да бъдат присъединени Видин, Белоградчик, Цариброд, Трън, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич - не само от "стратегически", но и от "национални" (!) съображения.

На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на Българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок Българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.

Условията са изключително тежки, несправедливи и унизителни. Най-неоправдани се чувстват Българите, чиито родни места остават извън така очертаните граници на Българското царство. Неизмеримо е възмущението в онези Български краища, които трябва да бъдат откъснати от старите предели и предадени на Сърбия. На път за Париж водачът на Българската делегация Теодор Теодоров, депутат на Царибродско, уверява своите избиратели, че правителството ще направи всичко възможно, за се запази този Български край в границите на страната. На 9 ноември царибродчани изпращат телеграма до Народното събрание, в която заявяват: "Апелираме да не бъде приет и санкциониран с чийто и да е подпис един такъв жесток мир, който не може да бъде дело на демократична Европа. Нека цивилизована Франция го приложи мимо вашето съгласие". Протестират и босилеградчани. От тяхно име народният представител Янев заявява, че са готови да дадат нови жертви за своята свобода. Но Българското правителство е възприело и провежда политиката на "мир на всяка цена". Декларацията на Александър Стамболийски: "Докато ние земеделците управляваме, война не ще позволим да има", обезсърчава всички, които предлагат да се използва отново сила срещу явната несправедливост. Стамболийски и неговото правителство насочват усилията си към сближаване с Кралството на сърбите, хърватите и словените с надеждата да ги откажат по този начин от претенции към старите предели на България. Същият подход се прилага и към правителствата на Гърция и Румъния. Но всичките уверения в искреност на добросъседските чувства се оказват слаб аргумент при отстояването на Западна Тракия, Южна Добруджа и другите западнобългарски земи. На 27 ноември в 10 часа и 43 минути в кметството на парижкото предградие Ньой се извършва церемонията по подписването на мирния договор с България. Две пехотни роти и взвод кавалеристи отдават почести в шпалир до залата. След покана от Клемансо пръв полага подписа си Българският министър-председател, след него в азбучен ред подписват представителите на съюзните обединени държави. На церемонията, която продължава всичко 25 минути, присъстват представители на френския и чуждия печат. Друга клауза е България да предостави на победителите 12 500 коня, 13 500 крави, 9200 вола, 33 000 овце. Сърбия следва да получава години наред част от добива на Пернишките въглищни мини. Загубата в жива сила нанася тежък удар на структурата на работническата сила. Така земеделието и добивите са в упадък, индустрията, занаятите, транспортът също
Отношенията с Турция преминават през два етапа на договаряне.Ататюрк не признава сключения на 10.08.1920 год. Севърски мирен договор.Съгласно него освен отделените значителни територии и обявяване на Турска Армения за независима държава , турската армия е ограничена до 50 хил.души без подводници и авиация Установен е външен финансов и военен контрол над страната и Проливите.След революцията и продължилите военни действия с Гърция на 24.07.1923 год. на Лозанската конференция е подписан Лозанският мирен договор.Снего Източна Тракия и Смирна са върнати на Турция ,а границата с Ирак остава неуточнена.Босфорът и Дарданелите остават демилитаризирани като се разрешава свободно преминаване през тях дори във военно време.На Турция не са наложени репарации Отменен е международният финансов контрол над страната, като турското правителство поема да изплати дълга на Османската империяТози договор е подписан от всички страни участващи на конференцията с изключение на КСХС.
Версайската система от мирни договори е е доразвита с договореностите на Вашингтонската конференция/12.11.1921 – 06.02.1922 г./В нея участвуват САЩ, Великобритания,Франция,Ита лия,Белгия ,Холандия,Португалия,Япони� � и Китай.Договореностите уреждат отношенията между Великите сили ив Далечния изток и Тихия океан.С Договора на петте държави се установява пропорционално отношение между военоморските сили на САЩ ыВеликобритания, Япония,Франция и Италия/5:5:3,1:1,75:1,75/С този договор се забранява изграждане на нови морски бази и засилване на бреговата охрана с изключение за САЩ и Великобритания,Този договор е голяма победа за Япония ограничавайки изграждането на военни бази на не по-малко от 5 хил.км. от нея.
С договора на деветте държави от 06.02.1922 год.се регулира присъствието на Великите сили в Азияи се гарантира суверинитетът и териториалната цялост на Китай, който не подписва Версайския договор.

Съществен момент в създадения нов световен ред и нова крачка в международните икономически отношения е създаването на 25 януари 1919 г на Обществото на народите (ОН), международна организация, чиято цел е да пази реда в света, установен след края на Първата световна война. Формирано на Парижката мирна конференция, ОН трябва да следи за разоръжаването, да решава конфликтите между държавите чрез преговори и дипломация и да подобрява глобалния политически климат. Философията, залегнала в основата му, е драстично различна от властвалата през целия XIX век и наложена от Виенския конгрес през 1815 г., разглеждаща Европа като противоборство на съюзи на националните държави, създаващо баланс на силите.

Според новата философия ОН е правителство на правителствата, чиято роля е да решава проблемите по правен път. Организацията е създадена по призива на президента на САЩ Удроу Уилсън, но по ирония на историята Америка никога те става неин член. ОН обаче не разполага със средства да налага възгледите и трябва да разчита на великите сили, което на практика й връзва ръцете. Първата среща на ОН се провежда на 10 януари 1920 г., а първият й акт е ратифицирането на Версайския мирен договор, слагащ официално край на Първата световна война. От есента на същата година централата на организацията се премества в Женева.
Основните органи на Обществото на народите са федералното събрание, съвета и постоянния секретариат. Във федералното събрание чрез делегации са представени всички страни-членки, които разполагат с право на глас .Федералното събрание притежаваше множество компетенции по отношение на всички сфери на действия на Обществото на народите или въпроси, засягащи световния мир, така, че то може да взема становище по всеки въпрос или да изрази препоръка. За гарантирането на световния мир и международната сигурност в устава на Обществото на народите е създадена система на колективна сигурност, която от една страна е насочена към предотвратяване на войни чрез средствата на мирното уреждане на спорове, и от друга страна предвижда определен механизъм на прилагане на санкции за приключването на вече започнали войни.

Частичната забрана на войната в устава на Обществото на народите задължава всички страни-членки в участие в метода cooling-off в тези спорни случаи, които евентуално могат да доведат до война. Целта на този метод е спорните дела да бъдат решавани от постоянния международен съд или от съвета.

В рамките на шест месеца съветът трябва да провери делото и да състави доклад През това време, както и по време на допълнителния срок от три месеца, страните по спора нямат право да прибягват до война. В случай, че една от страните приеме решението на съда, съответно гласуваната с пълно съгласие препоръка на съвета, в сила влиза забраната на военни действия." Към основните слабости на тези правила е факта, че всички форми на употреба на насилие по време на война не попадат в рамките на забраната. Затова отворен е въпросът, кога всъщност употребата на насилие прераства в забранена война.

Тези недостатъци са от огромно значение за ефективността на колективните мерки за сигурност. Все пак уставът на Обществото на народите предоставя възможност да се вземат санкции срещу дадена държава, в случай, че тя прибягва до война противно на забраната. Тези колективни мерки, чийто спектър се простира от икономическия и политически бойкот до военната намеса, трябва да се приемат от всички федерални членове

Все пак, поради липсата на ясно определение на агресията цари голяма несигурност по отношение на предпоставките за приемането на принудителни мерки като цяло и особено за обсега на военните задължения Практиката на санкции на Обществото на народите във всеки случай остава ограничена.

Още при случая с японската инвазия в Северен Китай в началото на трийсетте години, Обществото на народите остава бездейно и не може да предотврати последвалото оттегляне на Япония от организацията през 1933 година. Съветската агресия срещу Финландия довежда през декември 1939 година до изключването на СССР от организацията, но на фона на започналата през септември 1939 година Втора Световна война, в този момент Обществото на народите като колективна система на сигурност окончателно се проваля.Като причини за провала на този първи опит за създаването на глобална ситема на сигурност съвсем основателно се посочват дефицитите и недостатъците в нормите на устава. Но не трябва да се пропускат и самите структурни слабости в огганизацията Преди всичко обаче, Обществото на народите не успява да обедини всички тогавашни големи сили По този начин Обществото на народите няма шанс да се превърне в една универсална организация. На 18 април, 1946 година по време на 21-то федерално събрание еобявено неговото разпускане." Въпреки нейния провал, оценката на тази нова по рода си организация в международната политика в никакъв случай не е негативна, както показва следния текст от Sven Gareis и Johannes Varwick:

"Обществото на народите символизира историческия обрат на идеите в международните отношения, дори и държавите по това време все още да не са готови да дадат реален шанс за реализиране на това революционно ново начало за премахване на войните и гарантиране на мира от страна на една глобална система, или да позволят това начало да се превърне поне в Clearing House за въпроси на глобалната сигурност.

Окончателния провал по време на катастрофата на Втората Световна война не довежда до принципното убеждение, че присъщите на Обществото на народите идеи и норми са утопични или излишни. Нещо повече, със започването на Втората Световна война, както и с понататъшния й ход, по драматичен начин е подчертана необходимостта от ефективна колективна система за сигурност. С Хартата на Обединените Нации светът прави втората си стъпка в създаването на глобална световна организация

През 26-те години от съществуването си ОН е ръководена само от трима генерални секретари - англичанинът сър Джеймс Ерик Дръмонд (1920-1933), французинът Жозеф Авенол (1933-1940) и ирландецът Шон Лестър (1940-1946). След серия малки успехи и гръмки провали организацията на практика спира да действа след възхода на силите на Оста през 30-те години, тикащи света към нова война. Избухването на Втората световна война практически слага край на ОН, но тя формално е разпусната чак през 1946 г., когато върху руините й се появява нова организация с нова структура и ново име - Организация на обединените нации.

Мирните договори легитимират новия международен ред и съответстващата му система за международни отношения. През 20 те години на XX век водеща роля в световната дипломация принадлежи на създателите на тази система, които разчитат на правните гаранции и своята военно политическа мощ за съхраняване на създаденото геополитическо статукво. Създаването на ОН , чието основно предназначение е запазването на мира и взетите мерки за предотвратяване на вълнения от страна на победените държави не са достатъчни за ефективността на новата система. Ето защо за запазване на Европейската сигурност отново се налага създаването на двустранни и многостранни военни съюзи.
При създалата се ситуация , в която САЩ и Великобритания се дистанцират от защита на континенталната сигурност, Франция е единствения сигурен гарант на Версайско – Вашингтонското статукво. Това принуждава Париж да търси съюзници сред по малките Европейски държави. Първо през 1920 е сключена Белгийско – Френска военна конвенция. След това , тъй като Франция вече не може да разчита на Русия в Централна Източна Европа , тя се стреми да укрепи позициите си , чрез военни съюзи с Полша, Чехословакия и Румъния. В основата на тези съюзи стои общата заинтересованост от запазването на установеното след 1919 година териториално , социално и политическо статукво в Централна и Югоизточна Европа. За Франция , Чехословакия се превръща в основен съюзник около който се формират регионални съюзи. Първият от тях е т. нар „Малка Антанта”. Тя представлява система от военни съюзи между Чехословакия , Румъния и КСХС, оформила се през 1920 – 1921 година и просъществувала до 1938 година.
При ясно очерталата се тенденция на доминиране на победителките – Франция и Великобритания , в Европейската дипломация в средата на 20 – те години на XX век в положение на дипломатическа изолация се оказват други две големи държави – победена Германия и болшевишка Русия. При тази ситуация са закономерни външно политическите стъпки поети от двете правителства кум търсене на алтернативни подходи за излизане от дипломатическата блокада. Като следствие по време на свиканата в Генуа международна конференция съветските и германските дипломати се срещат в Рапало и изненадващо за много европейски държавници подписват на 16 април 1922 година т. нар Рапалски договор.
Сключването му възстановява дипломатическите отношения между Германия и Русия така се регулират всички спорни въпроси между двете страни посредством взаимния отказ отказ от претенции. Двете страни се договарят за развиване на търговско – икономическите връзки на принципа на най облагодетелстваната държава. Този договор е сериозен успех за дипломацията и на двете държави и има съществени последици в общо Европейски план. Възходящото развитие на германо – съветските отношения намира израз и в подписаният през октомври 1925 година договор в Москва за сътрудничество в областта на икономиката , ЖП транспорта , мореплаването и промишленото сътрудничество, серия търговски съглашения в периода 1925 – 1929 година и особено Берлинския договор , подписан на 24 април 1926 година. С него двете страни се договарят за ненападение и неутралитет, а при нападение от трета страна или групи държави другата страна се задължава да запази неутралитет в продължение на целия конфликт. Същевременно в разменените по повод на ратификацията ноти Германия декларира , че ако стане член на ОН , тя не поема задължението да спазва евентуални икономически санкции, наложени на Съветския съюз.
Друг основен проблем в международните отношения през 20 те години е репарационният въпрос. Големите репарации и отказа на Германия да издължи поредната вноска води до т. нар Руска криза от януари 1923 година. Въпреки че забавянето става с разрешението на Върховния съвет на Антантата , Франция , която не получава 50 процента от дължимата и сума , решава да реагира силово и изпраща на 11 януари 1923 година френско – белгийски войски , които окупират Руската област. В отговор Германското правителство обявява пасивна съпротива и се стига до остра икономическа и политически криза. Руската криза и френско – белгийската окупация не получават подкрепата на Великобритания и на САЩ и след няколко месеца войските са изтеглени. Междувременно обаче Германия изпада в бедствено икономическо положение , свързано с развихрилата се галопираща инфлация. Обезценяването на германската марка и пълния срив в търговските пазари имат за последица социално напрежение , предизвикано от нарастващата безработица, спекулата и недоимъка. В политически план резултата за Германия е консолидацията на крайната левица и крайната десница, които правят неуспешни опити за преврат. В крайна сметка стабилизацията на Германската икономика в края на 1923 година и през 1924 е свързана с преоценка на проблема с репарациите и с известното смекчаване на Френската позиция, резултат и от финансовата помощ от страна на САЩ за изплащане на репарациите.
От средата на 20 те години на XX век се забелязва стабилизиране и известно разведряване в международните отношения. То намира израз в нормализираните отношения между основните фактори в Европейската дипломация и в регулираните отношения помежду им посредством редица международноправни документи. Тогава именно сред дипломатическите кръгове получава разпространение изразът „ Духът на Локарно” , където през октомври 1925 година се провежда международна конференция. На нея взимат участие министрите на външните работи на Белгия , Великобритания , Германия , Италия , Франция , Полша и Чехословакия. Непосредствен повод за свикването на конференцията е изпратения от Германското правителство до Форин офис в Лондон , с който , до голяма степен под влиянието на Британската дипломация, се предлага сключване на Западноевропейски гаранционен пакт. Постигнатите договорености се отнасят до девет документа , подписани в последствие – на 1 декември в Лондон.
Договарящите се страни гарантират западната граница на Германия с Франция и Белгия , както и спазването на клаузите на Версайския договор за демилитаризацията на Рейнската област. Гаранти за прилагането на тези договорености са Великобритания и Италия. Подписалите Рейнския гаранционен пакт държави се задължават да не воюват помежду си и да разрешават всички спорни въпроси чрез преговори. За разлика от западната граница на Германия договореностите не гарантират източната граница с Полша и Чехословакия и по този начин западно – европейската дипломация се дистанцира от даването на гаранции за мира и сигурността в Централна Европа. За да компенсира липсата на гаранции за границите в Централна Европа, Франция подписва съюзни договори с Полша и Чехословакия за оказване на помощ в случай на агресия от страна на Германия.
Този договор е изключително важен успех за германската дипломация и най вече за нейния ръководител Густав Щреземан, тъй като е първата стъпка към мирна ревизия на Версайския договор и той поставя Германия в равностойно положение на другите велики сили в Европа. След подписването на споразуменията от Локарно Германия е приета за постоянен член на ОН на 8 септември 1926 година. В знак на протест срещу това решение Бразилия и Испания , които са се надявали да получат място като постоянни членове на съвета на ОН , напускат световната организация. Договореностите от Локарно бележат началото на етап на разведряване в международните отношения.
Друг съществен момент от историята на международните отношения през 20 те години е т. нар „ Пакт Бриан – Келог”, предложен от френския министър Аристид Бриан и американския държавен секретар Франк Келог. Той е подписан на 27 август 1928 година в Париж. Това е първия международен договор , с който страните декларират отказа си от войната. В деня на подписването му САЩ , за който договора е средство за завоюване на позиции в международната политика, изпращат ноти до 48 държави с предложение да се присъединят към пакта „Бриан – Келог” . Първоначално страни по договора са САЩ , Франция , Великобритания , Германия , Италия , Белгия , Канада , Австралия, Нова Зеландия , Южноафриканския съюз , Ирландия , Индия, Полша , Чехословакия и Япония. В последствие към него се присъединяват до 1929 година общо 54 държави. Пактът представлява една морална декларация , тъй като не са предвидени никакви гаранции и механизми за наказване на агресора. Въпреки това значението на този документ се състои във факта , че в него за първи път през 20 ти век се договарят важни международноправни норми, насочени против агресията и войната.
В края на 20 те години на XX век надеждите на общественото мнение и действията на професионални политици са свързани със запазването на мира , международната стабилност и успеха на дейността на ОН. Крахът на борсата обаче през октомври 1929 година и вътрешнополитическата дестабилизация в Германия и далечния Изток се отразява негативно на международната обстановка. Версайско – Вашингтонската система изпитва все по сериозни сътресения , произтичащи от вътрешните и противоречия и финансовите проблеми отвъд океана. Постепенно международните отношения който изглеждат статични и несъбитийни , стават все по динамични и скоро излизат извън контрола на стожерите на наложеното след края на първата световна война статукво.
В края на 20 те години на XX век съществено влияние върху развитието на системата на международните отношения започват да оказват глобалните процеси в световната икономика. След първата световна война повечето европейски правителства се надяват да възстановят либералната идея за частното предприемачество и свободната пазарна икономика без държавна намеса. Военният конфликт обаче засилва оформилите се промишлени и финансови обединения , както и профсъюзите , което налага правителствена намеса в дейността на тези мощни организации. Същевременно репарациите и военновременните задължения се оказват тежък товар върху световната икономика , поради което стопанския просперитет в периода 1924 – 1929 година се оказват твърде крехко и временно явление правещо невъзможен либералния идеал за саморегулираща се пазарна икономика.
Световната икономическа криза през 1929 – 1933 година известна като „ Голямата” или „ Великата депресия” , разрушава крехката стопанска стабилизация и повлиява сериозно върху развитието на международните отношения. Началото на най-дълбоката, най-тежката и най-всеобхватната криза в историята на световното стопанство се свързва с т.нар. „Черен четвъртък” на борсата в Ню Йорк от края на октомври 1929г. Тя е съпътствана от съкращаване с около 60% на обема на световната търговия и безпрецедентен 40% спад в световното промишлено производство. Липсата на свободни капитали води до спадане на износа и намаляване на потреблението във всички развити страни. Навсякъде икономическата рецесия е съпътствана от безработица , следствие на затварянето на много предприятия. Ниската покупателна способност и залежалите индустриални стоки из основи разстройват утвърдилата се система от световни цени. Финансовият хаос в отделните страни и многото банкови банкрути допълват икономическата дестабилизация.
Създаденото социално недоволство дава възможност за излизане на преден план в политическия живот на нови групировки и коалиции. В САЩ президентът Хербърт Хувър е победен на изборите през 1932г. От демократа Франклин Рузвелт. В Германия социалното напрежение и политическите кризи през 1932г. откриват пътя към властта на нацистите и техния лидер Адолф Хитлер. Подобни тенденции се забелязват и в редица други европейски държави. Кризата променя политическия баланс дори в утвърдени парламентарни демокрации като Франция и Великобритания , слагайки началото на политически тенденции с дълготраен ефект. Опитите на правителствата в Европа и САЩ за съгласуване на колективни антикризисни действия са възпрепятствани от три основни фактора: конфликта на интереси между американските финансови среди и европейските производители, неуредените репарационни плащания и тежкия проблем с натрупаните дългове на европейските страни от годините на Първата световна война.
Репарационният проблем е решен окончателно на Втората Хагска конференция , на която е приет т.нар. план „Йьнг”. През 1929г. възглавяван от Йьнг комитет от банкери и финансисти заседава в Париж и изработва план , според който общата сума на германските репарации се редуцира до сума, равняваща се на около

[adrenalinkavt]

благодаря ти

[MADGIRL666]

моля ако можете да намерите нещо за една от следните теми:
1."за сърцата що се любят и смъртта не е раздяла"-съчинение разсъждение
2.Как в баладата "Неразделни" е разкита идеятя за безсмъртието на истинската любов?
3.есе на тема :Истинската любов е по-силна от смъртта?
моляяя!!!мисля че за първата има и в Помагало ама не съм сигурна!!!мерси предварително!!!!

[gabi_94]

http://download.pomagalo.com/4672/po...ergiyata/?po=1 трябва ми много спешно това за една приятелка!!! Моля ако някой може да ми го изтегли колкото се може по-бързо!

[Chokoev]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/46...ergiyata/?po=1 трябва ми много спешно това за една приятелка!!! Моля ако някой може да ми го изтегли колкото се може по-бързо!

Получаване, пренасяне и използване на електроенергията

[gabi_94]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/46...ergiyata/?po=1 трябва ми много спешно това за една приятелка!!! Моля ако някой може да ми го изтегли колкото се може по-бързо!

Получаване, пренасяне и използване на електроенергията

мерси

[mIsHeTy]

http://download.pomagalo.com/54037/n...+i+globalizym/

мерси предварително

[kotence_91]

Може ли някой да ми ги дръпне?

http://download.pomagalo.com/28355/n...=11471114&po=3

http://download.pomagalo.com/89053/n...vek/?cfr=28355

http://download.pomagalo.com/46809/e...ite/?cfr=89053

Благодаря предварително!

[harry777]

“Наркотикът”


Понятието наркотик е едно много широко понятие. Първоначалното значение на думата “наркотик” е вещество което предицвиква – безсъзнание или сън. Синоним на думата “наркотик” е “дрога”. Това са вещества които имат влияние върху психиката: те въздейсктват на сетивата, мислите, паметта, настроението. Напоследък наркотиците предизвикват голям интерес, сред почти вякаква възраст. Те се разпространяват и се предлагат навсякъде и под най различна форма. Едни от най силните наркотици е така наречената “твърда дрога” това са: кокаин, хироин, крек ..... и други. Кокаинът например е един от твърдите наркотици, може да се каже, че е “шампанското на дрогите”. Кокаинът за разлика от хероинът и от други дроги се използва от десетки милиони хора, хора напреднали в този бранш. Една относително голяма част от тях стават зависими. Той – хероинът води до твърде много смъртни случаи. Страшното е че наркотиците превземат все-повече и повече млади хора, възрастовата граница на тези които употребяват дрога спада. Все по-вече млади хора посягат към дрогата.
Това е страшното на нашето поколение. Поколение което сега расте, развива се, което трябва да се образова, за да може “утре” да се справя с отговорностите и да понася ударите на живота. Младежите които посягат към наркотиците са най-различни, от различни социални среди. Някои искат само да пробват, други от любопитство, а някои задоволени от всичко го правят за забавление. Много млади хора търсят нещо различно, искат да избягат от ангажиментите, от отговорностите, от агресията около тях, искат да променят ежедневието си, да променят действителността. Но за съжаление това не е решение на техните проблеми. Посегнали към дрогата те несъзнават че, вече имат проблем. Това не е решението което търсят, тръгнали веднъж по този път – връщане назад почти няма. Много е трудно да поемеш обратно към правилната посока. Защото тя “дрогата” не прощава, тя е по-силна от всичко, от волята и от правилното решение което трябва да вземат всички осъзнали проблема си.

Джон Максуел е казал: “Човек трябва да бъде достатъчно силен и голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи.

[harry777]

Наркотиците бич за младия човек
(Есе)

Дали наркотиците биха могли да се нарекът “бич за младия човек”? Това е въпрос по който има много и различни мнения. Наистина всеки знае вредата и опасността от наркотиците и може би всеки разбира заплахата от тях.Но бива ли задалжен някой да взема, да използва и дори да пробва от тях.Дали някой е задалжен да изпробва от тези иначе опасни вещесва , мисля, че не и че това е собствено решение на всеки човек.
Наркотичните вещесва са много необходими на много хора, хора страдащи от различни болести, които ги използват за лечение или за болко успокоение. На тези хора би им било трудно да живеят без тези медикаменти.Ето защо е прекалено силно наркотиците да са наречени бич.
Всеки знае, че има хора и то предимно деца, които злоопотребяват с наркотици, но кой носи отговорност за това? Аз мисля, че самите те.Незнайно защо, може би от любопитство, от начи за избягване на проблемите, млади хора посягат към толкова опасните вещесва.Те навярно не разбират същността и опасността от тях, навярно не осъзнават, че наистина наркотиците е един от най-наболелите проблеми на 21век.А може би просто не искат да се замислят, защото так е по лесно и по-удобно за тях самите.И ето точно тези бих ги нарекъл безодговорни и дори глупави хора карат наркотиците да бъдат наричани “бич за ммладия човек”. Проблемът за разпространението, употребата и злоупотребата с наркотични вещества стои на вниманието на редица институции на национално, регионално и общинско равнище и неправителствени организации, притежаващи експертен потенциал за справяне с проблема. Съгласно Законът за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е създаден Национален съвет по наркотичните вещества (НСНВ) – орган, който провежда националната политика срещу злоупотребата с наркотични вещества. За нейното осъществяване НСНВ изгражда мрежа от Общински съвети по наркотичните вещества (ОбСНВ). ОбСНВ имат основна роля и отговорност за изпълнението на Националната стратегия за борба с наркоманиите 2003 – 2008г. и Плана за действие към нея на общинско равнище.Това показва заинтересоваността на цялото общество към този наистина нашумял и все по-страшен проблем.
Така наистина се разбира, че наркотичните вещества са напаст за съвременния млад човек но за това според мен е виновен самият той.Той, който не иска да разбере опасността и да погледне проблема директно и не иска да поеме отговорността върху себе си.

[harry777]

Наркотиците


За наркотиците се говори и пише много в днешни дни.Те са честа тема на разговор.Някои хора може да имат приятели или роднини, употребявящи дрога. Наркотиците и проблемите, създавани с тях, не са нови.Някои наркотици, като канабис и алкохол, са били около нас хиляди години. Новото, обаче, е нарастването на наркоманиите днес. Днес има повече достъпни наркотици от когато и да било - легални или не. Днес има повече хора, изложени на проблемите, които те създават. Днес проблемите, свързани с наркотиците, включително личното и семейното нещастие, нарастващата престъпност, пътните произшествия и вечно нарастващите цени на съдебните процедури и медицинската помощ са главна обществена грижа. Широко разпространеният достъп и употребата на наркотици означават, че независимо дали ни харесва или не, всички ще се сблъскаме с този проблем по един или друг начин. Това означава също, че всички се нуждаем от прецизна информация за наркотиците и злоупотребата с тях. Нуждаем се от факти за това какво са наркотиците, защо хората ги употребяват и как те засягат нашия живот?
Наркотиците влияят върху настроението. Те могат да променят или да въздействат на начина на мислене,чувствата или действията. Голям брой от дрогите се използват за премахване на болката, успокояване или укрепване на съня. Някои от тях, като никотина и алкохола, могат да бъдат купени и използвани почти от всеки. Други, като канабиса и кокаина, са нелегални улични дроги.
Злоупотребата с наркотици може да предизвика телесно или психическо увреждане.Тя може да предизвика персонални личностни промени, като загуба на мотивация, или пристрастяване. Злоупотребата с наркотици може да обтегне семейните отношения, да предизвика социални проблеми, като нарастващата престъпност,
икономически проблеми и пътни произшествия. Дори употребата на дрога, предписана от практикуващо медицинско лице може да предизвика проблеми и да доведе до злоупотреба.
Един от най-често задаваните въпроси в нашето общество е: Защо хората употребяват наркотици? Логичен отговор на този въпрос няма, защото те може да са много. Всеки може да стане наркоман. Наркомани има във всички части на страната. Те могат да бъдат богати или бедни, млади или стари, мъже или жени, интелегентни или не толкова, добре или зле образовани.
Различните хора употребяват различни дроги по различни причини. Хората могат да започнат да употребяват наркотици по една причина (любопитство, удоволствие, социален натиск или медицинска нужда) и да продължат да ги употребяват по съвсем друга (като зависимост или групов натиск). За повечето хора опитването на дрога за първи път е главна стъпка. Единствен експеримент не означава, че определена личност ще стане човек употребяващ наркотици, но може да отстрани някои бариери срещу пробването на наркотици отново. Също така е истина, че хора, които редовно употребяват един наркотик, е по-вероятно да употребят и друг. Дрогите са вредни, когато степента на употреба предизвика физически, умствени или икономически проблеми. Много дроги могат да имат и други въздействия,освен тези, които употребяващият търси. Много пътни произшествия и фатални случаи се причиняват от шофъори, интоксирани с алкохол или друга дрога. Често хората, които са приели алкохол или друга дрога, не съзнават нарушението си, което прави риска още по-голям.
Особено висок е рискът при младите хора. Млад човек, който се обръща към наркотиците като начин за избягване от нормалната тревога и депресия, може да изгради модел на поведение, с който трудно би могъл да се раздели в бъдеще. Много от употребяващите стигат до убеждението, че не могат да живеят нормално без дрога.
Затова ще призова всички да се обединим срещу този сериозен проблем в нашето общество и да извикаме високо : НЕ НА НАРКОТИЦИТЕ!

[harry777]

Дръпнах ти и трите. Дано да съм помогнал.

[charovnata_]

http://download.pomagalo.com/5142/sh...=11475719&po=3
http://download.pomagalo.com/37162/m...=11475719&po=6
http://download.pomagalo.com/6037/im...=11475719&po=4
миси предварително

[harry777]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/51...=11475719&po=3
http://download.http://www.teenprobl...=11475719&po=6
http://download.http://www.teenprobl...=11475719&po=4
миси предварително

“ШИНЕЛ” – ГОГОЛ

Гогол изгражда творбата си “Шинел” като постоянно преминава от комично в сериозно и обратно. “Шинел” е високоморално и дълбоко поучително произведение. Изобразява се безпомощен чиновник под тежестта на бюрократичната машина и на насилието. Цялостната композиция на творбата може да се определи като гротеска.
Трагичното в творбата се открива в съдбата на Акакий, който не знае как да се защити и да потърси правата си. А комичното е породено от описанието на външния вид на героя, неговата умствена ограниченост и отношението на околните към него.
Още с раждането си Акакий Акакиевич е пренебрегнат от съдбата си и няма собствено име. Живота, който води Акакий е студен и бездуховен. До някъде се осмисля от нищожната работа, която извършва-да преписва документи. Той няма приятели и малко общува, служи си “най-вече с предлози, с наречия и най-сетне с частици, които нямат абсолютно никакво значение”. Хората около него постоянно му отправят подигравки.
Едно от комичните неща е външния вид на бедния човек. Той има само един много овехтял шинел, което е причина за нападки. Но виновен ли е Акакий, че се е родил беден и съдбата не е благосклонна към него. Един ден Акакиевич със силна тревога открива, че се нуждае от нов шинел. Старият му бил изпокъсан, с увиснали кръпки и не можел да го предпази от жестокия студ. Но за да си позволи нов шинел трябва дълго време да спестява от всичко възможно. Дори решил като се прибере в къщи да се преоблича с халат, за да не дава пари за пране на бельо. Той си наложил още много ограничения, но представата за нов шинел го ощастливявала. Постепенно в творбата се преплитат трагични и комични моменти. Мисълта за нов шинел сякаш го съживява и пробужда от дълбок сън, поражда у него безкрайна радост. Акакий отива на работа с новия си шинел със самочувствие и хората около него променят държанието си, дори леко му завиждат. Гогол не е безразличен към героя си , защото е писател хуманист. Той винаги е бил защитник на онеправданите.
Трагичното идва много скоро, когато новият му шинел е откраднат. Това го принуждава да облече отново стария шинел и да бъде обект на подигравки. Той не успява да намери думи да обясни на генерала как е бил нападнат от разбойници и правдата остава не въздадена. “Големият човек” грубо изгонва беззащитния Акакиевич и мъката му остава не излекувана. Генералът не успява, а и не иска да вникне в душевното състояние на човека и остава безсърдечен, незаинтересован от чуждата болка, а само от собственото си благополучие. Душевната мъка на Акакий расте с всяка изминала секунда, той се разболява и умира. Това е трагичният завършек на героя. Но въпреки това фантастичният край на творбата придава и лек комичен характер.
Гогол е засегнал една вечна тема за бедния човек в големия град. Показва нещата такива, каквито са от страната на по-маловажните в обществото. Чрез смесването на трагично и комично прави творбата си интересна, въпреки простия сюжет. Целта на автора е всеки да разбере “колко много безчовечност има у човека, колко много свирепа грубост се крие в изтънченото, образовано висше общество и о, Господи, даже у човека, когото светът смята за благороден и честен”.