Отговор в тема
Шинел’’ е част от цикъла “ Петербургски повести “, като творбата е писана за изключително дълъг период от време от 1834 до 1842 г . Самият автор преминава през много трудности , докато я създаде , защото по това време в руската държава царят размирици .През 30 – те и 40 – те години на 19 век в Русия се оформя ново течение , наречено натурализъм . Неговото създаване е провокирано от социалните промени , конфликти и противоречия в обществото . Гогол се стреми да пресъздаде атмосферата , която преобладава в столицата , изобразявайки живота на обикновения човек . Той е представен с всички негови трудности , а дехуманизацията помага за най – точното му изобразяване . Авторът пресъздава обективно мрачното и недружелюбно пространство на града , където хората са самотни , студени , притиснати от социалните противоречия.Първоначално написано от charovnata_
В цикъла “Петербургски повести “ централно място заема повестта “Шинел “ . Тя представлява художествено обобщение на темата за “малкия човек” . На преден план виждаме обикновения Акакий Акакиевич , превърнал в основен стимул на живота си преписването на писма . Още от самото му раждане личи неговата нравствена обезличеност- името му означава обувка , а това подсказва , че героят ще страда много , като ще бъде тъпкан от останалите . Акакий има само една мечта , а тя е сдобиването с нов шинел . Мечтаната дреха причинява най –големите му страдания . Заради нея той прекарва безсънни нощи , мислейки по какъв начин ще успее да събере необходимата сума за неговото ушиване . Героят е истински щастлив , когато го облича за първи път , но щастието му е твърде кратко . Още на първия ден той трябва да се прости с него , защото е нападнат от крадци , а шинелът му е откраднат . Това е краят за Акакий , като той може да се определи само с помощта на няколко думи , а това са- мъка или лутане между живота и смъртта . Авторът не оставя терзанията на главния си герой ненаказани . Това е причината повестта да завършва с този финал , защото фантастичното дава възможност на “малкия човек “ да си отмъсти . Акакий оставя хората на спокойствие , след като смъква шинела на длъжностното лице . Това разбира се е финалът в повестта, но за нещастие в истинския живот той е невъзможен , защото е подвластен на бюрократичната система , а тя не се поддава на промени .
Времето на написване на “Шинел “ е най – подходящото, за да се изрази абсурдният живот в руската столица . Гогол е потресен от безчинствата по това време , в което животът е организиран от чиновниците , които не напускат своите департаменти , правейки живота на обикновения човек все по – труден .Повестта “Шинел “ представлява изключително обективна картина на времето в руската столица. Самият автор не скрива своите негативизми , свързани с нея . Той с голяма болка е принуден да признае , че нищо не е в сила да промени досегашния ред .
Повествованието започва с главния герой , като той е представен изключително небрежно: “… в един департамент служеше един чиновник …” . Той не се отличава с нищо в света , в който цари бюрокрацията . Образът му става все по – колоритен , тъй като са използвани много описания както на външния му вид , така и на отношението му с останалите . Портретната характеристика преобладава , като кум нея авторът прибавя и гротеската : “…той беше нисък , лицето му беше малко сипаничаво , имаше червеникава коса и дори малко недовиждаше , беше пооплешивял , със сбръчкани бузи , а цветът на лицето му беше , както се казва , хемороиден …” . Прочитайки това описание , оставаме с впечатлението за наслагване на наречието “малко “. Неговата употреба ни навежда на мисълта за обезличаването на човешката личност . Авторът се е постарал да я принизи възможно най – много , за да ни убеди в това , че “малките хора “ нямат свое място в тази бюрократична система . Ограничеността му се проявява дори и в отношенията му към езика , с който общува – той използва предимно предлози , частици и наречия , които нямат никакво значение .
Времето също се е постарало да заличи следите от престоя на Акакий Акакиевич : “Кога , по кое време е постъпил в департамента и кой го е назначил – никой не можеше да си спомни “ . От този момент нататък единствената му цел е преписването на писма . Това е стимулът на героя , като той го превръща в смисъла на живота си : “Едва ли можеше да се намери друг човек , който така да се е вживял в своята длъжност “ . На пръв поглед може да прозвучи странно , но за героя това е смисълът на живота . Писането му носи вътрешно задоволство : “По лицето му се изписваше наслада ; някои букви му бяха любимци и стигнеше ли до тях , цял се унасяше : усмихваше се , смигаше , помагаше си с устни и по лицето му като че можеше да се прочете всяка буква , която изписваше неговото перо “ . Това е истинското щастие за героя , но към него трябва да прибавим и желанието му да бъде уважаван от останалите . Тази негова мечта обаче се оказва много трудна задача , защото околните го възприемат за странен човек и не пропускат да се подиграват с него . Въпреки неспирните нападки Акакий не забравя нито за миг своя идеал , а той се изразява в преписването на писма . За героя животът би бил загубен , ако не съществуваха буквите . Той никога не се весели , а прекарва свободното си време вкъщи , отново отдаден на работата . По своята привързаност към професията се различава от останалите .Не трябва да забравяме , че всеки човек има право на избор , а Акакий решава да живее по този начин .
Друг проблем , за който авторът не пропуска да спомене -това е оскъдното му облекло: ”Яката му беше тясна , нисичка и макар шията му да не беше дълга , нали се подаваше от яката – изглеждаше източена като на гипсовите котенца с олюляващи се главички …”. Акакий Акакиевич се чувства щастлив , докато не разбира , че шинелът му не може повече да се закърпи . Мисълта , че ще трябва да даде толкова много пари за себе си го плаши . Прекарва безсънни нощи в мислене , надявайки се да намери решение на този проблем . Но това не се получава . Докато събира парите за ушиването на новата дреха, душата му се радва . Не минава и ден , през който да не се замисли за своя нов шинел . Животът му се променя , преписването на писма е заменено от мисълта за новата дреха, която ще го пази от “здравия северен студ”. За човек с доход от 400 рубли годишно ушиването на нов шинел е скъпо удоволствие . То изисква много средства , но целта си заслужава . Писарят трябва да се откаже от храната , за да събере необходимите средства , но той се храни духовно , а шинелът заема мястото на “една приятна другарка “ . Бавно , но постепенно героят се променя : “Той някак се оживи , характерът му стана по – твърд , като на човек , който е взел решение и вече има цел “. Авторът използва всички възможни изразни средства , за да пресъздаде вълнението в душата на своя герой . Според него “това е тържественият от живота на Акакий Акакиевич ден” . Той е щастлив , защото е сбъднал мечтата си . Шинелът е произвел нов човек . Пременен в новата дреха , героят е забелязан от всички :”Почнаха да го поздравяват , да му честитят …”Съдбата не е благосклонно настроена към обикновения писар . За съжаление той има много малко време да се радва на своя шинел , защото развоят на събитията е в отрицателна за героя светлина . Съдбата идва да му напомни , че щастието е само за богатите , а той не е от тях . Героят не може да се порадва на своята нова дреха , тъй като това е част от абсурдите в живота на “малките хора “ в руската столица по онова време .Той е нападнат от крадци , които взимат шинела му , а това е краят на неговото щастие . Героят преминава през много трудности , опитвайки да се пребори с несправедливостта . Случилото се променя дори колегите му , които до този момент не са го уважавали . Те решават да съберат пари за нов шинел , но за съжаление не успяват , защото те не са достатъчни . Въпреки това важно значение за героя има жестът . Той е принуден да извърви трудния и тежък път на борба с правосъдието . Акакий Акакиевич се оказва сам срещу цялата бюрократична жестокост, в която няма място за съчувствие към онези , които не притежават власт и сила в обществото .
Срещата с “важното лице “ има много важна роля в повествованието . Авторът говори затова как един обикновен човек трябва да изкачи стълбата от чиновнически постове , за да намери решение на проблемите си . “Важното лице “ има за цел да смаже с тежестта си безпомощния “малък човек “. Смъртта му е незначителна :” И Петербург остана без Акакий Акакиевич , като че той никога не бе съществувал в него” . От службата му късно разбират , че той вече не е сред тях , а “важното лице” си спомня за него много дори след неговите колеги . В предсмъртните си часове героят изрича някои от “най- страшните си думи “. Това е израз на преживяното дълбоко унижение от чиновника . “ Смиреният вид на Акакий Акакиевич и неговият вехтичък висмундир “са достатъчно основание за “важното лице “ да издевателства над него . Той го превъзхожда по всичко , а това е достатъчна предпоставка да акцентира върху собствената си важност : ”Как така , уважаеми господине – продължи той отривисто , - не знаете ли реда ? Де сте дошъл ? Не знаете ли как се вършат тия работи ?”. В тези думи , отправени към горкия Акакий се долавя студенината на “важното лице” , който не обръща внимание на дребните човешки неволи . Бюрократът се радва единствено от демонстрацията на своята власт :”Разбирате ли кой стои пред Вас ?” . За него това е повод да изрази превъзходството си над останалите , без да се замисля дали наранява обикновените хора . Акакий умира не от болест , а наранен от бездушието и студенината на хората .
Гогол избира фантастичен финал на своята повест , тъй като той е свързан с мотива за възмездието . Чрез своето фантастично възкресение Акакий Акакиевич има за първи път в живота си възможността да си отмъсти за причиненото му нещастие . Това става с помощта на мистичното бродене из града , събличайки всички шинели , които види . След като е взел и този на чиновника , духът му намира покой , защото е отмъстил за стореното зло . Образът на Акакий Акакивич е даден в развитие – в самото начало той е плах , задълбочен единствено в своята работа , а накрая търси сметка за стореното му зло . По този начин той си връща човешкото достойнство .
В повестта “Шинел” Гогол ни напомня , че съществува абсурден ред , който обезмисля нормалното човешко съществуване . Според автора в този свят е невъзможно да се живее нормално , защото обикновеният човек е превърнат в марионетка . Това причинява огромно унижение за човешката душа , а тя неминуемо ще загине . Срещу този свят трябва да има бунт , за да се възобнови нормалното човешко съществуване , лишено от проблеми . Затова се бори Акакий Акакиевич в повестта “Шинел”.
Има ли "малки" и "големи" хора? според повестта "Шинел"
(есе)
Днес,ние живеем в свободно общество и всеки от нас е роден с правото сам да взима решения според желанията на своя дух,но в същото време ние сме роби на вътрешните си слабости и идеали, които често пъти са в основата на нашите действия. Всеки човек е различен,защото във всеки от нас са засяти различни нравствени норми,които определят нашите стремежи и мечти. В сърцата на повечето хора са заложени светли копнежи за по-пълноценен и по-добър живот, но също така има и такива сред нас,които са се примирили със своето мизерно съществуване и са останали безпомощни под ударите на суровата ръка на живота.
Нека поразсъждаваме по въпроса има ли наистина и "малки" и "големи" хора. Обществото ли ни разделя или ние сами,изграждайки се като личности чертаем своя жизнен път, ръководейки се от нашите бъдещи цели. Не е задължително да си богат,за да те нарекат "голям" човек, достатучно е просто да съхраниш в себе си най-висшите човешки добродетели и да си поставиш ясна цел,която да следваш неотлъчно и благодарение, на която да доизградиш своите лични качества,но най-важното е никога да не спираш пред препядствията на живота. Спъвай се, но никога не падай! Ако паднеш е много трудно да се изправиш, и ако не успееш оставаш завинаги в блатото на живота, и се примиряваш с това да носиш бремето на "малкия" човек.
Разделението на "малки" и "големи" хора не е обществен проблем а лична история, в която всеки е автор и пише своята история. Тези лични изживявания били то тъжни или развлекателни са много актуални, защото засягат нашето битие и ни показват понякога, какви не трябва да бъдем. Интересното, когато разгръщаш страниците на едно такова пройзведение е момента, в който ставаш част от житейския път и и личните преживявания на героя. Пример за такава вълнуваща и всепоглъщаща творба е повестта " Шинел" , която ни разкрива трагедията на "малкия" човек. Чрез нея ние ставаме свидетели на развитието и страданието на един малък човек, поставящ си нисши цели в живота,които го лишават от възможността за перспективно развитие и разгръщане на личните достойнства. Героят се е примирил сас своето мизерно същестбуване и сиво ежедневие, чиято цяла тежест носи сам на своите рамене. Дори и за неговата гибел никой не разбира, защото е "малък" човек и е трудно забележим от околните. Тои няма принос за обществото и за това не заслужава да буде забелязан от него. Самота, глад, мизерия,сивота,празнота са само част от цветовете, които рисуват един такъв живот принадлежащ на малкия човек. Тази картина ще бъде барзо забравена и цветовете и ще избледнеят,защото художника не е оставил нищо с което да бъде запомнен и не е станал известен за никой. Едно такова безцелно скитане между житейските пътеки води изгубване на истинската същност и става основна причина за деградацията на героя. Тожа е живот лишен от радости,усмивки и всякакви положителни емоций, без които човешкия дух остава празен.
Духовната храна е много ценна за всеки организъм,защото тя остава завинаги в душата му и не позволява да бъде опетнена. Житейското правило, че "големи хора не се раждат, а големи умират" е вечна истина за съществуването на човек и неговото нравствено израстване сред околните. Вътрешното богатство ни помага да намерим своето място в обществения строй и колкото сме по- духовно извисени,толкова по високо ще се изкачим на стълбата на живота и няма да останем в ниското, в сянката на тези,които са намерили своето място във висините.
Благодарности на harry777!
Може ли тези трите?
http://download.pomagalo.com/204851/...=11478337&po=1
http://download.pomagalo.com/34020/f...=11478337&po=2
http://download.pomagalo.com/181876/...=11478337&po=3
Ето ги и тях.Благодарности на harry777!
Може ли тези трите?
http://download.http://www.teenprobl...=11478337&po=1
http://download.http://www.teenprobl...=11478337&po=2
http://download.http://www.teenprobl...=11478337&po=3
Фейлетоните на Алеко Константинов
1. Шо е фейлетон?
Литературно – публицистичен жанр, буквално означава подлистник. Има за цел да коментира актуалните новини. Най – същественото качество на фейлетона е злободневност (актуалност). Има за цел да заклейми даден обществен проблем със средствата на сатирата. Основоположници на българския фейлетон са Христо Ботев и Любен Каравелов.
2. Фейлетоните на Алеко Константинов:
Алеко започва да пише фейлетони през есента на 1894г., когато вече е възприеман като “съвестта на нацията”. Първият му фейлетон е “По изборите в Свищов”, публикуван в Каравеловия в. “Знаме” на 26 Септември 1894г. Той е провокиран от участието му в парламентарните избори и нечестната борба, която правителственият кандидат води срещу него.
Алековите фейлетони засягат следните по – важни теми:
• Управлението на Фердинанд (“Херострат II” и “Миш - маш”);
• Корупцията (“Разни хора, разни идеали”);
• Действията на правителството на Константин Стоилов (“Освидетелстване зъбите на посещающите Черната джамия”);
• Байганьовщината;
Повечето фейлетони са отпечатени във в. “Мир” – орган на либералната партия на Каравелов. В тях Алеко използва три похвата за осмиване:
• Довеждане до абсурд на някое заглавие от вестниците;
• Самохарактеристика на героя посредством монолог (“Страст” и “Разни хора, разни идеали”);
• Несъответствие между даден израз и съдържанието, което се влага в него (“моралното влияние”);
Във всичи фейлетони основен художествен похват е пародията.
3. “Разни хора, разни идеали”:
Цикъл от четири фейлетона, чрез които публицистът пресъздава четирите най – ярки типа на епохата. Първите три фейлетона излизат приживе, а четвъртият е намерен в архивите на Алеко след смъртта му. Първите три са в монологична форма, която дава възможност героите сами да разкрият същността си. Четвъртият е диалог между чичо и племенник:
• Героят на първия фейлетон е помощник – регистратор – той не е типичният малък човек (Гогол, Чехов), защото не е притиснат от мизерията. Героят е хищник, който е изтикан от по – силните далеч от плячката. Това е типичният кариерист, готов на всякаква подлост, за да се издигне. Постепенно иронията на Алеко преминава в сарказъм, когато героят припомня своите “заслуги”. Чрез речевата характеристика е внушена същността на регистратора – той е парвеню (използва паразитни думи и множество турцизми). Пародиран е новият идеал – звънецът заменя възрожденските ценности. У читателя героят предизвиква съжаление и отвращение;
• Вторият от фейлетоните е протест срещу амнистията, която правителството на Константин Стоилов дава за политичиеските престъпления на стамболовистите. В него е пресъздадена мрачната фигура на един народен палач. Той се надсмива на всички, които се борят за възрожденските си идеали и за демократична България. Неговият цинизъм е разкрит чрез думите: “За какво беше вашата свобода, счупена пара не струва твоята честност!”
Основната позиция тук е между духовно и материално: “Хлябът си е хляб, а богатата трапеза е наслаждение”.
Монологът е рамкиран от диалогични ремарки, чрез които е внушена идеята за безнаказаност и безконечност на злото;
• Третият фейлетон е посветен на лъжепатриота. Героят е разкрит в момент на сладки мечти, чиито обект е Солунската митница. Тя се превръща в метафора на фалшивия патриотизъм, който схваща националната идея като средство за облагодетелстване. Интересът на героя към Македония не е безкористен. С око на познавач той открива в нея “истинската Калифорния” (извор на злато и печалба). Но верен на алчната си и егоистична природа героят не си и помислил да преолее кръвта си за нейното освобождение. Той мечтае да има “някой”, който да я освободи и то докато неговата партия е на власт. Чертае различни политически комбинации и достига до парадокс – султанът сам трябва да освободи Македония. Истинският идеал на героя е разкрит в края на творбата: “Па сетне оттегли се на Охридското езеро, дигни си една вила, па си накриви калпака... Ето туй се казва патриотизъм.”.
Ролята на авторовите ремарки е да показва повишаването или понижаването на “патриотичния патос” на героя чрез добавяне на повече дърва или чрез спирането им;
• Последният фейлетон акцентира върху типа на еснафа – приспособенец. Той внушава на своя племенник философията на хамелеонщината и безпрекословното подчинение. Неговото верую е: “Преклонена главица сабя не я сече”. Тук е доразвит образът на малкия човек, който се отказва от лична позиция, за да оцелее.
Това е единственият фейлетон, който е в диалогична форма, но присъствието на “другия” (племенника) е само маркирано и главният герой отново се самохарактеризира;
Ф Е Й Л Е Т О Н И Т Е НА АЛЕКОБлагодарности на harry777!
Може ли тези трите?
http://download.http://www.teenprobl...=11478337&po=1
http://download.http://www.teenprobl...=11478337&po=2
http://download.http://www.teenprobl...=11478337&po=3
Алеко Константинов е роден в първия ден на Новата година-1 януари 1863 г. в Свищов. Епохата, в която живее и твори Алеко е време на груб материален интерес, стремеж към власт, жажда за богатство, кариеризъм и невиждана корупция, политическа демагогия. Алеко е възпитан и е съхранил дълбоко в себе си светлите идеали и безкористния пътриотизъм на Възраждането. Алеко Константинов е единственият български писател от тази епоха, който най-точно изразява стремежите на своето време. Силата на неговото творчество идва не само от безпощадната критика на политическите, социалните и нравствени недъзи, не само от светлата, изпълнена с оптимизъм и обаяние личност на автора, но и от неговата устременост към бъдещето. С цялата си същност на гражданин и творец той е обърнат към съвременността и към бъдещето.
Фейлетоните на Алеко са писани през последните три години от живота му ( 1894 - 1897 г. ) . Всеки от тях е създаден по конкретен повод, коментира реални лица и явления. Фейлетонът представлява кратък худ. публицистичен жанр със злободневно сатиричен характер. Всеки фейлетон винаги е насочен към съществени обществени или лични недостатъци, които осмива.
“По “изборите” в Свищов” е нещо средно между вестникарска дописка и фейлетон. Първата му половина е информативна, разказват се факти, които илюстрират незаконността на протеклите избори, но колкото се върви към финала все повече проличава Алековата ирония към “морала” на правителстовто. Авторът илюстрира полицейския терор и беззаконие във вече уж свободна България. По принцип изборите изискват всеки гражданин да прояви свободно волята си, но на практика обаче Алеко става свидетел на порочните изборни методи, които налага властта, за да бъдат избрани удобните за нея кандидати. Като кандидат- политик и човек с будна гражданска съвест Алеко не може да остане безучастен към разбойническите методи на родняшката партия на К. Стоилов. Отвратен от поредното политическо беззаконие, от вулгарните политически прояви, Алеко реагира на проявения политически произвол. Наред с това във фейлетона се разкрива и Алековата вяра в народа. Въпреки насилието, произвола, реакцията на недоволните, затвърждава оптимизма на Алеко, че народа има точен политически усет и реагира адекватно на политическото насилие и произвола. Това определя народностния характер на творбата. Финалът на фейлетона въпреки, че завършва със смеха на Алеко представящ колебанието на група общественици, които коментират обещанията на К. Стоилов за демократични избори, този смях е наситен с язвителна ирония и горчивина, с които Алеко бичува политическата и социална поквара на обществото.
В “Страст” Алеко разкрива типични представители на своето време извеждайки тяхната порочна същност. Предприемачът, като въплъщение на алчните човешки стремежи, раболепието и безпринципността; висшия чиновник въплъщава в себе си подлостта, кариеризма и безнравственността на епохата; министърът въплъщава в себе си властолюбието, мерзостта и неоправданото социално самочувствие на властимащите. Творецът демократ отрича издигнатите в постолат на епохата човешки пороци. Художественото внушение се постига чрез пряката авторска оценка, публицистичния коментар и основно чрез принципа на противопоставянето между авторската личност и типичния герой на епохата. “Честита Нова Година” и “Страст” са автобиографични текстове , които представят своя автор в комична светлина. Те в голяма степен могат да се определят като хумористични разкази, иронизиращи безпаричното му положение.
“Сеятели на рабски чувства” е написан във вид на статия. Има конкретен повод за написването му- две статии, които излизат във в.”Мир” и в.”Прогрес” . Журналистът, написал първата статия, смята министърът за голям патриот щом им позволява да ходят на театър. Алеко е възмутен от това, той смята, че всеки има право на личен живот. Алеко като демократ смята, че трябва да се уважава правото на свобода и личен живот на всеки човек. Документалната основа на фейлетона внушава достоверност и истиност на изказа. След цитираните откъси от сатията, чрез пряк авторски коментар Алеко дава израз на своята ирония спряма българските журналисти. Журналистиката трябва да бъде будната съвест на нацията, да защитава интересите на обществото, а не да бъде в услуга на властимащите. Като истински демократ и гражданин, Алеко се обявява за журналистика с висок морал. Рабските чувства, които журналистите нагаждат за раболепие, угодничество, подмазвачество, унижават човешката личност. Втората смислова част представя втората вестникарска саттия. Алеко смята, че журналистите се подиграват с Вазов. Самият Вазов е звезда от висока степен. Авторът на статията е близък приятел на Алеко, но това не му пречи да го нарече “жалък драскач!” . Показва неговото угодничество пред княза, заявява че той е автор на “ бездънна глупост” .
Цикълът “Разни хора, разни идеали” е написан през 1897 г. преди смъртта на Алеко. Това е последния му цикъл. Целта му е да изобличи новото парвенющно общество, като разкрие една галерия от портрети. Цикълът се състои от 4 събитийно несвързани по между си части обединени от общото заглавие и авторско намерение. Намерението на Алеко е да разкрие многостранно, проникновенно и реалистично съвременните типове характери от следосвобожденската действителност и да покаже нравствената и политическата деформация на обществото. Героите в цикъла се саморазкриват чрез речевата характеристика в своите непосредствени монолози пред неназован събеседник. Монолозите- изповеди внушават достоверност и истиност, те са многословни в битова среда, с фамилиарен тон, в речта на героитге изобилства разговорна лексика, цинизми, фамилиарни обръщения, просторечни изрази. Точно речта на героя служи за неговото разобличение. Липсва пряка авторска оценка и коментар. Цикълът представлява едно художествено превъплъщение на един и същи образ- героят на епохата. Героите в цикъла са социални типове, родени от обществената действителност, носители на индивидуална психология. Първият фейлетон е единствения, който има в началото си авторска реч, която разкрива отношението на автора към обществото. Героят няма дори име. Не е случайно, че именно този фейлетон е първи в цикъла. Представяйки облика на този най-нисш от служебната йерархия служител, и неговите мечти, Алеко разкрива кариеризма у героя. Целта на героя е да има електрически звънец- това е една елементарна цел. Героят чиновник е типичния герой на епохата-кариериста службогонец, духовно ограничен човек, подвластен само на нисшите си страсти. Героят протестира срещу несправедливата съдба считайки, че притежава качества да бъде един от силните на деня. Започва изповедта си с ругатня, ръководен от злобата и завистта си срещу всички членове на обществото. Този елементарен човечец е подвластен на дребнавите си житейски пориви и страсти. Макар, че се представя за скромен човек, той не изпуска да спомене “заслугите си” . Помощник-регистратора е готов да угодничи пред всеки. Пред силните на деня, героят руболепничи, но мачка и унищожава по-слабите от него. Този безличен човек лишен от идеали, е един политически хамелион, безгръбначно което никога никому не противоречи. Героят умело изтъква отрицателните си качества, като добродетели. Лишен от чувство за собствена чест и достойнство, героят използва доноси, заплахи-всякакви мерзости, за да достигне целта си. Героят се саморазголва, разкривайки истинската си същност- хищникът кариерист, способен да унищожи всичко и всички по пътя си. За дза пародира героя, Алеко поставя съзнателен акцинт върху външния му вид- носа. Използваната гротеска акцентира върху грозното и безнравственото у героя. Героят непрекъснато се сравнява с другите и търси формулата за бърз успех в обществото. Той иска да се приравни с интелигенцията, но е дребен, елементарен, невзрачен човечец. Алеко не натрапва иронията си, липсва авторска реч. Иронията произтича от речта на героя. Изповедта разкрива, че цялото общество от долу на горе е обхванато от тези дребнави амбиции и ниски страсти, това е всеобхватно явление. Този първи фейлетон подсказва авторската идея, че човек се обезличава, когато отдава всички средства в името на една нищожна цел. Поводът за написването на втория фейлетон е амнистията обявена от IX народно събрание през декември 1896 г., с която се заличават всички политически престъпления извършени от правителството на Ст. Стамболов. Инициатор е министър-председателя Константин Стоилов. Герой на фейлетона е политическия престъпник. Героят се саморазкрива чрез монолог изповед в гуляйджийска среда. Престъпникът празнува и гръмко възхвалява неочакваното си помилване, защото осъзнава, че престъпленията, които е извършил заслужават тежко наказание. Непрестанните възгласи на героя, разкриват емоционалното му състояние. Той триумфира, вместо истинско правосъдие, законът му подарям(ва една незаслужена свобода и възможност да живее с натрупат(ните по нечестен път богатства. В своята изповед героят достига до открит цинизъм, когато нагло и предизвикателно се подиграва с всички честни борци отстояващи българските идеали. Дръзкото поведение на престъпника стига до крайна наглост. Алеко косвено изобличава чрез монолога на героя правителството на К. Стоилов, което легализира беззаконието в България и допуска убийците и престъпниците да се гаврят с идеалите на българските патриоти. В своя монолог героят говори с недомлъвки за престъпленията си, но отделни детайли ясно разкриват престъпната му същност на насилник и убиец. Амнистията е възвърнала самочувствието му, затова героя дръзко се гаври с идеалите на българските патриоти. Престъпникът се надсмива над всичко честно и почтено в живота. Основание затова му дава самата действителност, в която властва пошлото и аморалното. Алеко разкрива парадокса на своята съвременост-честните и почтени хора са в затвора, а престъпниците безнаказано се радват на свободата. В този втори фейлетон иронията е заменена от остро сатирично изобличение. Писателят отрича политическата безкрупулност, моралния цинизъм на своя съвременик и духовната изроденост на цялото общество. Отрицанието се постига чрез саморазкриването на героя, огрубения език, предизвикателното поведение и гротесковото начало в откъса. В третият фейлетон героят е лъжепатриотът, търгашът с народни идеали, човекът стремящ се към богатство и лично облагодетелстване. Това е героят гишефтар, който държи в ръцете си съдбата на България и спекулира с най-ценното за народа- неговото национално чувство. Героят мечтае за освобождението, но не ръководен от своя искрен патриотизъм, а привлечен от богатството на Македония. Този човек е истински хищник, който търгува умело с народните идеали. Героят нагло обвинява Русия, че не е освободила Македония и така е възпрепятствала неговото лично забогатяване. Това е човекът с робска психика, който се страхува да не би да изгуби султанското благоволение и наивно вярва, че може би султанът ще освободи Македония. Героят цинично твърди, че султанското благоволение било благодат за народа ни. В целия текст има вмъкнати изрази за печката,- колкото повече се разгаря огънят в печката, толкова повече се разпалва и страстта на героя към забогатяване. Тези реплики са външна изява на вътрешното емоционално състояние на героя. Лъжепатриотът проявява безсрамие и наглост упреквайки , че нито Русия, нито султана са освободили Македония. Насажданото с векове покорство намира израз в неговия житейски принцип: “ покорна глава, сабя не я сече”. Героят се саморазкрива напълно в края на фейлетона и сам извежда най-съществените черти от облика на алековия съвременник- меркантилност, користолюбие, раболепие и нагаждачество. Речта на героя разкрива неговата цинична и продажна душа. Посланието на Алеко е отправено срещу хищническата природа на българската бупжоазия спекулираща с народните идеали едва 20 г. след Освобождението. В четвъртия фейлетон липсва монолога, имаме диалог между чичото и неговия племенник. Диалогът не е разгърнат докрай, но въпреки това представя два типа обществено поколение и противоположни жин(тейски възгледи. Чичото е човек на възраст, чийто идеал на щастие се свежда до позицията да приемаш всичко, което ти поднася живота без да реагираш. Идеалът на чичото за щастие представя типа еснафско благополучие възможно чрез нагаждачество. Чичото е човекът приспособенец, без значими обществени идеали, граждански пасивен и равнодушен. Отношението на Алеко към чичото се разкрива чрез смеха на племенника. Племенникът е граждански ангажиран , честен и почтен. Чрез яркия контраст между възгледите на двамата герои се постига авторско внушение. Алеко вижда реалната опасност в поведението на чичото, който се стреми да внуши своята житейска философия и на младия човек. Речта на чичото ясно разкрива характера на героя. Изобилието от народни поговорки, фамилиарните обръщения, огрубената лексика представят човека еснаф с дребнаво пошло мислене. Смехът на племенника и единичните реплики хпредставят една борбена личност която е граждански ангажирана и не приемаща морала на приспособенеца. “Възгледите “ на чичото еснаф, които той се опитва да внуши са: да не се меси в политиката; да изкорени чувството за справедливост; да приема за правилно всяко действие на властващите; да не влиза в конфликт със силните на деня и никога да не бъде в опозиция.
В цикъла “Разни хора, разни идеали” Алеко пресъздава характерните тенденции за своята съвременност. Писателят задълбочено прониква в дълбините на общественото мислене, разкрива принципите , които движат масовото общестевно съзнание и ги въплъщава в типизирани образи. Неслучайно творчеството на Алеко е определено като огледало на духа на епохата, тъкмо заради интереса на твореца към най-наболелите актуални проблеми на обществото.
Прав си! Това третото май го имаше в учебника по литератураМерси много!
може ли тия две темички да ми ги свалите http://zamunda.pomagalo.com/download/145609/
http://zamunda.pomagalo.com/download/4991/
и ако може на ЛС за да ги видя
`Cause I needed
I need to hear you say
That I love you
I have loved you all along
http://download.pomagalo.com/32313/p...a+rabota/?po=1
Благодаря ви предварително!
Пространно житие на Кирил
Пространното житие на създателя на славянската азбука е първата житиеписна творба в старобългарската литература. Тя е създадена между 869-881г. непосредствено след смъртта на Константин-Кирил философ, за да защити и утвърди делото му.
Произведението има неизвестен автор,но най-вероятно той е някой от кръга на учениците на Кирил и Методи тъй като в творбата е използвана информация за ранната дейност на Кирил, вероятно предоставена от по-големият му брат Методи. Една от хипотезите за автора на тази творба е че той е Климент Охридски. Твърденията се базират на средновековната литературна практика а именно всички произведения, честващи някои светец (житие, похвално слово, служба) да се пишат от един и същи автор. И тъй като без съмнение /със сигурност/ похвалното слово за св. Кирил е написано от Климент Охридски следва да се предположи че той е авторът и на житието.
Пространното житие на Кирил е образец в този жанр. Изградено е в стила н въпроси и отговори,което му предава текстова цялост. То изцяло в съответствие със житиеписните норми и правила, които обаче са приложени творчески. Отдаденоста към Бога и предаността към идеята за славянското просвещение и създаване на литература на роден език са качествата на Константин- Кирил Философ.
Творбата започва с кратък увод,съдържащ оста библейски цитати. “подражавайте на мене както аз на Христа” –това са думи на св.ап. Павел, което показва че светеца е привърженик и защитник на идеята за равенство сред всички народи на техните езици.
В произведението се забелязва класическа схема на сравнение и паралели между дейността на един от апостолите на Христос- Павел и живота и делата на св. Кирил. Подобно на Павел, Константин е богоизбран и създава и защитава славянската азбука.
Делото на св. Кирил се свързва с Господа а самият герой се нарежда до светците в християнската история.
Основни сюжетни събития в живота на героя са :детството му, мисиите, дейността и предаността към разпространението на славянската азбука,смъртта и предсмъртните чудеса.
Още от дете се разбира че героят е богоизбран. Посочено е че той е седмото дете в семейството. Числото седем има символно значение, обозначавайки единството на земното и небесното (7=4+3). 4 символизира четирите посоки на света а 3- светата троица. Кирил придобива образа на посредник между бога и средновековния човек. Чрез опознаването му и подражаването на него обикновеният човек може да се докосне до божествената истина.
За средновековният човек сънят е бил знак от отвъдното или един вид божествено откровение. Цв. Кирил притежава дарбата да вниква в същността на нещата и успява да разтълкува пророческият си сън.
Соколът, символизира земните блага и удоволствия както и властта. Изпускането на сокола показва колко бързо един човек може да загуби властта си и колко трудна е понякога раздялата със светския живот. Сънят е знак че на героят му е възложена важна мисия,която той трябва да изпълни. Характерна черта на героя е жаждата му за знания и бързият му ум. В училище той бързо усвоява езиците и овладява всички науки. Това му помага да се превърне в блестящ полемист. Константин владее изкуството да спори ,като подкрепя своите твърдения с цитати от свещени книги и притчи.
Църковната и просветителна дейност на Кирил показват реални исторически събития,което допринася за достоверността на творбата. Главни моменти в творбата са мисиите при хазарите и сарацините, където героят защитава своето дело. Кирил води спорове със сваления патриарх Йоан VII Граматик както и с “мъдри учени люде” н свиканият от цяра сарацински съвет. Героят открива мощите на папа Климент Рилски в Херсон и устоява на атаки на племената,атакуващи града и се отказва от всички земни блага. Той отказва да работи в императорския двор и постъпва в манастир, успешно разчита надписи върху чаша с пророчески писания в св. София. По този начин разширява кръгозора на средновековния човек.
Още при възлагането на мисията ред западните славяни императорът казва че няма никой способен да свърши работата, освен св. Кирил
Речта на св. Кирил е изградена по всички правила за риториката, в нея доминират идеите за равенство между хората. Доводите с които са оборени опонентите му са градирани по смисъл и подкрепени с множество цитати от свещени книги.
Константин Кирил Философ е богоизбрана личност с невероятен интелект и бърз ум. Той е всеотдаен към задачата си да разпространи славянското слово и да доближи обикновения човек към Бога. Смисълът на неговия живот е в общуването с книгите и разпространяване на знания между хората. Той се лишава от светския живот и земните удоволствия за да служи на Бога.
здравейте! някой може ли да ми изтегли тези курсови работи от помагало:
http://download.pomagalo.com/44691/k...jenie+na+word/
http://download.pomagalo.com/112403/...ota+po+access/
http://download.pomagalo.com/54409/k...+na+ms+access/
ако не става тук, пратете ми ги на пощата dobro_zlobna@abv.bg
ще съм ви страшно благодарна!
Какъв е смисълът на тая тема?Не можете да си свалите сами нещата ли?
Едит: Ааа, разбрах, извинявайте.
Курсова работа в средата на Access (приложение на Word)здравейте! някой може ли да ми изтегли тези курсови работи от помагало:
http://download.http://www.teenprobl...jenie+na+word/
http://download.http://www.teenprobl...ota+po+access/
http://download.http://www.teenprobl...+na+ms+access/
ако не става тук, пратете ми ги на пощата dobro_zlobna@abv.bg
ще съм ви страшно благодарна!
Курсова работа по Access
Курсова работа на MS Access
може ли някои да ми свали
1 - http://download.pomagalo.com/44863/p...=11612762&po=4
и
2 - http://download.pomagalo.com/37174/z...=11612735&po=4
Много ще съм балгодарен ! Мерси предварително
може ли някои да ми свали
1 - http://download.http://www.teenprobl...=11612762&po=4
и
2 - http://download.http://www.teenprobl...=11612735&po=4
Много ще съм балгодарен ! Мерси предварително
“Простаранното житие на Кирил”е типичен образец на житийния жанр.Авторът на тази изключителна творба е анонимен.Предположенията за авторството на учени и изследователи клонят към личността на Климент Охридски.Той е един от малцината,които не само познават с житейския си опит делото на солунските братя,но и притежава литературната дарба да го въплъти в силни,запомнящи се слова.
Творбата е изградена на художествените принципи на повествование и възхвала,съчетани с крайна идеализация на светеца комуто е посветена.Избраният от Бог учител създава и защитава славянската азбука .Тя е свято и неприкосновенно достояние на славяните,а неийният създател е възхваляван като Божи пророк.
Църковната е просветиелска дейност на Кирил,диспутите и задграничните мисии отразяват реални исторически случки и събития.Историзмът се явява като важен доказателствен елемент за верността на разказаните и възвеличени дела на светеца.
Мисиите пре хазари и сарацини,сблъсъците с триезичниците са съдбоносни моменти,в които героят защитава делото на църквата и славянската писменост.
Процесът на създаването на самата азбука е акт на духовно прозрение и приближаване до Бога . Философът се доближава до своя свещен патрон със силата на молитвата.
Бог се явява пред него , за да му даде вдъхновение свише.създаването на славянската азбука се превръща във върховно чудо –вдъхновено е предопределено от самия господ , на когото с ума е труда си служи Кирил Филисоф.Самият акт на създаването на азбуката е обвит в тайнство.В един миг Бог “яви букви” на славянски език.Тази писменост е разпространена от двамата братя Кирил и Методийй и техните ученици.
Кирил осъществява дейността си като пътува,движи се и опознава различни народи и земи.Той защитава вярата с помощта на словото и смело отговаря на нападките на неверниците.Безспорно доказателство за неговата святост се явява апостолската му мисия на богоизбран вестител.
Делоно на Константин е величаво,защото дава знания на славяните.Славянската,а от там и старобългарската , литература се издига редом с гръцката , латинската и европейската е прославя Бог на нов език.Поради това финалът на житието-предсмъртните думе на светеца представляват отново молитва , обръщение към бога и брат му Методий,който трябва да продължи делото.
Делото ,на което Константин е посветил живота си ,е свещенно защото е по Божия повеля .То свързва знанието с волята , мисълта с вярата и създава нова , неповторима лителатурно-култулна цялост.Не само райското блаженство и небесните дарове , а най-святият човешки дар-паметта на славянските народи украсява като нетленен венец светите мощи гроба на Кирил във вечния Рим.
--------------
Ревностен последовател на Крило-Методиевото дело, Черноризец Храбър е страстен негов бранител. Трезвата му преценка на учен, ангажиран със съдбините на своя славянски род го подтиква да напише безсмъртното си произведение “За буквите”. В тази творба с много страст старобългарският творец осъществява своята пламенна защита на славянската азбука, утвърждава и възвеличава славянската писменост.
Своята защита Черноризец Храбър осъществява чрез композицията на съчинението. Условно то се дели на две части – историческа и полемична, които преливат една в друга и взаимно се обуславят. Мярата между тях, между спокойния, уравновесен и бурния, гневен тон определя съвършенството на творбата.
Целенасочено и логично Храбър излага тезите, доводите и разсъжданията си в първата част на трактата. Прецизен фиолог, писателят доказва, че с гръцката азбука не може да се изрази фонетичното богатство на славянския език.
“Но как може да се пише добре с гръцки букви...” и защитава убедително своята теза за необходимостта от писменост на роден език. Според учения и фиолога Черноризец Храбър възникването на всяко писмо, в това число и на славянското, е историческа необходимост, а не случайност.
Обосновал в духа на славянската религия благосклонността на Бога към славяните – “човеколюбецът Бог ... смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философ, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж”, писателят защитава и прогресивната идея за културното влияние между народите – “ И както гърците съставиха своите букви по образец на европейските, така и той – по гръцките” .
Полемичната част на съчинението е страстна защита на славянската писменост. Използвайки композиционната схема “теза-антитеза”, авторът привидно приема обвиненията и аргументирано ги отрича, като същевременно ги градира.
Първото обвинение според Храбър е абсолютно несъстоятелно и той лесно го отхвърля.
По-сериозно в контекста на Средновековието е другото обвинение – “Защо са славянските книги? Тях нито Бог ги е създал, нито ангелите, нито пък са изначални като европейските, римските и гръцките, които са още от началото и са приети от бога” . Богатата ерудиция на твореца му дава възможност да аргументира достойно защитната си теза и отново за улучи опонентите си в незнание и невежество – “Бог не е създал най-напред нито еврейския, нито елинския, а сирийския, на който говорил Адам” ...
Достоен следовник на двамата братя Кирил и Методий, достоен последовател на техните хуманни и демократични идеи, Храбър излага демократичните си възгледи за равноправието на народите, за равностойния им принос в човешката цивилизация и внушава мисълта, че няма значими и незначими народи, че пред бога и пред човешкия прогрес всички са равни- “ И както се размесиха езиците, така и нравите, и обчаите, и наредбите, и законите, и изкуствата според народите: на египтяните се падна земемеренето, на персите, халдейте и асирийците звездоброенето... на елините пък даде граматиката и философията”.
Правейки обстоен преглед на историята на гръцката азбука, Черноризец Храбър внушава подтекстово дръзката и прогресивна мисъл за небожествения характер на писмеността – според автора бог вдъхва сили, увереност, дорба, талант, но писмеността е дело на човека.
На обвинението, че славянската писменост е несъвършена – “Ако ли пък накой рече, че не ги е нагласил добре, понеже и сега се нагласяват”, авторът отговаря със смели мисли, които противоречат на средновековните догми, и защитава своята идея за развитието-всичко на този свят се променя, развива и усъвършенства славянската азбука също, защото “по-лесно е да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за първи път”.
Когато изгражда своята защита, чувствата на писателя градират. Гражданинът патриот Черноризец Храбър пише творбата си с ясното съзнание, че участва в един съдбовен за славяните идейно-исторически конфликт – борбата им срещу византийската политическа и културна асимилация.
Защитата на славянската писменост включва и нейната възхнала. Без да се подценява достойнството на другите и най- вече на гръцката азбука. Храбър аргументирано извисява нашата писменост, сочейки безспорните й достоинства. С възторг той говори за светостта на славянската писменост и на великия учител Кирил – “Затова славянските букви са по-свети и по за почит,защото свет мъж ги е създал, а гърцките – елини езичници”.
Поклонник на Кирило-Методиевото дело се гордее и с гениалността на първоучителя, с изключителните му способности , благодарение на които сам осъществява едно грандиозно и колосално дело – създава славянската азбука. “ А славянските книги сам свети Константин, наречен Кирил, ги преведе и буквите създаде за малко години”. С нескриваема гордост Храбър говори за популярността на славянската писменост.
Признателността към делото на двамата братя е основание за патриотичната гордост на писателя родолюбец и борец Черноризец Храбър, който в съчинението си “ За буквите” блестящо се справя с трудната и отговорна задача да защити и да възвеличи най-значимото събитие в славянската културна история – сътворяването на славянските букви .
Благодаря
ще може ли тези : ))
http://download.pomagalo.com/35808/k...=11627768&po=1
http://download.pomagalo.com/144077/...=11628885&po=3
благодаря предварително
Книга БИТИЕ : Сътворението на света и човека
Първата библейска книга е Битие , започва с историята на света , за привеждането на света в битие ( съществуване ) . Текстът за Сътворението на света в Библията не е нито предание , легенда , нито пък е теория , той е литературен , поетичен разказ . С типичните литературни средства той внушава величието на Бог , творец , сътворил вселената и човека . Езика на този текст е ритмизиран - повтарят се еднакви синтактични конструкции с кратки и ясни основни съставки . Някои учени определят този текст като космогонична поема.
Сътворението на света : Човешкия живот има начало и край , за него света също има начало и край . Човечесвото винаги се е интересувало от своето начало , как е възникнала вселената , живите същества и др. Светът е създаден за 6 последователни дни , а седмия Бог почива . Постепенно и последователно възникват структурите : тъма – светлина , ден – нощ , земя – небе , като създаденото пространство се населява от растения , земноводни , птици , животни и хора . Според символната структура на космогоничните митове , учените определят следните основни типове : създаването на света от нищото , от хаос , от световни родители , от космическо яйце . Бог сътворява света от нищо , за разлика от митовете на други народи , според който света се ражда от бракосъчетанието на мъжко и женско начало .
Бог съзнателно , не по принуда създава света .
Също така в Битие светът не е създаден от частите на самия Бог , а е резултат от изговарянето му , неговото слово . Бог не изработва света от кал , глина или друг материал , а го е създал чрез словото си . Бог се стреми това място да е хубаво и затова често се повтаря „ И видя Бог , че това е добро”
Сътворението на човека : Връхна точка след сътворението на света е сътворението на човека . Създава първият мъж и първата жена , в последния 6 ден . Бог създава човека по свой образ , но Бог няма свое подобие , защото той е невидим , следователно се приема , че не е създаден по външния вид , а е в човешки дух . Човека е съзнателно разумно същество , със своя воля и знание . Според жреческите източници – човека е създаден в последния 6 ден . Мъжът и жената са сътворени едновременно и равностойно , по еднакъв начин . Според учените – Преди всички други живи същества , най – напред е създаден мъжът Адам , и после светът е населен със животни . Бог създал и жената Ева , от реброто на Адам , защото Бог не можел да намери достоен на Адам и му създал другар .
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
БЛИЯТА - "КНИГА БИТИЕ: СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА" ГРЕХОПАДЕНИЕТО И НЕГОВИЯТ РЕЗОНАНС ВЪВ ВРЕМЕТО
,,В началото Бог сьтвори небето и земята.”Taka започва бuблейсkuяm разkаз в пьрвата kнuга на Пеmоkнuжuеmо от Сmарuя завеm, наречена Битие. Това е вьзможно най-подхоgящоmо названuе за нея, защоmо сьответства на староеврейсkuя uзраз "Берешит" - т. е. ,,в началото”, звучащ в грьцkuя npeвoд на Бuблuяmа kamo "Битие" u означаващ сьщо начало, проuзход. В mазu kнuга дeйcmвumелно става вьпрос за много начала - на земяmа, на жuвата u нежuваmа npupoдa, на човеkа, на неговото грехопаденue u на неговumе, насmьпuлu в следсmвue на това, усложненu взаuмооmношенuя с Бога. И тьй kamo бuблейсkuяm мum за съmвopeнuemo на света u на човеkа наследява u обобщава предшесmващuте го kосмогонuчнu u анmропогонuчнu npeдcmaвu на няkолkо дpeвнu блuзkоuзmочнu нapoдu, то резонансьm му вьв времето може дa бьде проследен в двe поcoku - kъм нашеmо съвpeмue u kьм дьлбоkаmа дpeвнocm, от kояmо uдвa. Предu дa залегне в основата на човешkаmа uсmорuя, mозu мum сьбuра u npeocмucля почmu всuчku налuчнu вepcuu за проuзхода на света u човеkа, без дa може дa uзбегне до край сьщесmвуващumе в mях проmuворечuя.
За разлukа от по-архаuчнumе мumoвe, бuблейсkuяm разkаз проmuча uзцяло noд знаkа на моноmеuзма, провьзгласявайku Бог за eдuхcmвeн u всемогьщ сьздаmел u повелumел на всuчkо, koemo сьщесmвува. Вoдeн от необходuмосmmа дa овладее хаоса u дa го подчuнu на схващането cu за peд u хармонuя, той сьmворява познаmuя ни свят в продьлженuе на пет дни u то само сьс сuлаmа на словото cu. На шесmuя дeн от проmuчащuя вьв вьзходяща градацuя сьзuдаmелен процес гocnoд досmuга дo врьхната mочka в cвoume усuлuя u сьздава човеkа. Тозu фаkm не е npoдukmyвaн от няkаkьв праkmuчесku замuсьл u не преследва конkpemнa полза, kakmo е нanpuмep в шумерckama uлu в асuровавuлонсkаmа мumoлогuя. В лuцеmо на човеkа Бог не mъpcu помощнuk uлu opъдue срещу няkаkьв враг, а маmерuалuзuра желанuеmо cu дa вложu в него часmuца от себе cu, kояmо дa се вмecmu в сьвьршено устроеното от него, но пусто дo mозu момент земно пространство, u дa го овладее. Целесьобразносmmа в дейсmвuяmа на Бог u любовmа му kьм последноmо негово сьзданue са от голямо значенuе npu последвалuя по-kьсно вьв времето момент на грехопаденuеmо! Човеkьm е сьздаден по "образ" u. "поgобuе" на Гocnoд u заmова от него се очаkва дa се дьржu по подобаващ начuн u дa не се оmkлонява от Божuя промuсьл: "След това рече Бог: дa сьтворим човеkа по наш образ и по наше подобие." Той го uзвайва "от прьст из земята, и вдъxнa в ноздрите му дъxa на живота; и човеkьт стана живо сьщество". Бог е нeвuдuм, мakap u вездесьщ в своето npисъcmвue вuнагu u навсяkьде, затова вьншнuяm образ на човеkа не може дa го konupa буkвално. Той е eдuнcmвeнo Божuе peшeнue. Надаряванеmо му с разум u дyx обаче го uздuга нaд всuчku останалu сьщесmва. У човеkа няма вместена дopu часmuца от злоmо, kakmo нanpuмep постьпва асuрuйсkuяm бог Mapдyk, koйто замесва човеkа от прьст u от kpъвта на убumо зло чудовuще! Бuблейсkuят човеk е чuсm u "богоподобен" В дyxoвeн смuсьл, защоmо носи в себе cu оmблясьk от божесmвенаmа сuла. Бог му дaвa правото дa говорu, дa назовава жuвumе същесmва u дa гu владее.
Защо тогава човеkьm сmuга дo грехоnaдeнuemo u cu навлuча гнева на своя сьздаmел? Неблагодарнаmа роля в това omнoшeнue е ompeдeнa на женаmа, за чuйmо проuзход в глава 1 u 11 на битие се появява eднo видимо проmuворечuе. Споpeд предсmавumелumе на нaykama бuблеuсmukа - занuмаваща се с uзучаване на uсmорuяmа u проблемаmukата на бuблuяmа, то се дьлжu на фаkmа, че се преплumаm двa от наследенumе по-стаpu анmропогонuчнu мuma. По-kьсно те са обедuненu в битие, но са от разлuчни uзmочнuцu u дamupam от разлuчно време. В резулmаm на това в глава I се mвъpдu, че Бог сьздава eднoвpeмeннo и с paвни права u вьзможносmu nъpвume хора - мьж u жена, kamo им kазва: "Плодете се и се размножавайте, нanълнете земята и обладайте я, и владейте нaд мopckume риби, нaд вьздушните птици, и нaд всяkо живо сьщество по земята." Cnopeд бuблеuсmumе mозu абзац от битие явно е прuбавен в по-kьсно време, koгamo вече се е наложuла uдеяmа за всесuлнuя Бог творец. Вьв 11 глава обаче cu остава eguн резонuращ от дьлбuнumе на времето по-архаuчен Mum, cnopeд koйmo Бог сьздава най-напред само мьжа - Aдaм, и го вьдворява с много вниманue u любов cpeд npekpacнama paйcka градuна Eдeм, сьздaдeнa спецuално за него. В центьра u растат двe необukновенu дъpвema дьрвото на жuвоmа, koemo дaвa безсмьрmue, и дьрвото на познанuеmо, koemo учu koe е добро u koe - зло. Човеkьm не бuва дa се доблuжава дo mях, особено дo второто u Бог строго го насmавлява: "От всяkо дъpвo в градината свободно дa ядеш; но от дъpвomo за познаване на доброто и злото дa не ядеш; защото в деня, kогато ядеш от него, ще умреш." Taka е заложена пьрвата npeдnocmaвka за бьдещото гpexonaдeнue!
Втората npeдnocmaвka е допьлнumелната поява на женаmа. Бог се смuлява нaд самотнuя пьрви човеk u решава дa му дaдe помощнuца u вярна спьmнuца в жuвота. Прuспuва го, взема eдно от ребрата му u сьтворява от него женаmа. Важното в случая е, че тя е част от мъжа u заmова е длъжна винагиu дa му се подчuнява - "kocm от kocmma му и пльт от пльтта му". И това става основаниеue за последвалото вekoвe нanpeд подчuнено положенuе на женаrnа. Няkоu от ученuте бuблеuстu обаче сравняват mазu бuблейсkа сцена с eдuн ранен шумерсku мит, cnopeд koйтo на бог Eнku го заболяло реброто u за да бъде uзлеkуван u спасен жuвотът му, е създадена богuнята HУH-тu, наречена "гocпoдapka на реброто". На шумерсku дyмaтa "ти" обаче означавала u "ребро", и „живот”. Следователно, имemo на богuнята може дa бъде npeвeдeнo u kaтo "госпoдарkа на живота". Прu възпрuемането на шумерсkuя мит от дpeвнoeвpeйckuтe племена се налага само първото значенuе u именно то се оkазва решаващо npu определянето на проuзхода, ролята u правата на създадената от "ребро Aдaмoвo" ЕВа. Вероятното езukово недоразуменuе се оkазва съдбоносно за нея, тъй kaтo във всuчku случаu трябва дa отстъпва u дa се подчuнява на Aдaм. Неслучайно именно тя се noддaвa първа на uзkyшенuеmо на змuята, олuцеmворяваща злumе сuлu, и вkycвa "забранения плод" от дъpвoтo на познанuеmо. Слeд kamo убеждава u Aдaм дa cmopu това - koйmo въобще не се сьпротuвлява, двaмaтa узнават доброmо u злото, проглеждайku за свояmа сьщност, разлuчuя u отношенuя.
Постъпkаrnа на Aдaм u Ева е непросmимa в очumе на Бог, защото те посягат на най-ценното - на неговото дoвepue kьм тях u провалят намеренuяmа му за по-нататъшнuя им жuвот, koйmo верояmно е щял дa се развuе в съвсем дpyгa nocoka. Те нарушават последователността npu oтkpuвaнemo на нoвuте u неuзвестнu за тях неща, без да са съзрелu достатъчно в дyxовно отношенue, за дa гu овладеят u дa се справяm с предuзвukателствата им. Първumе хора се сбльсkват не само с доброто, но u със злоmо, а са нenoдгoтвeнu дa се преборяm с него - фактът че се noддaваm на намесата на змuята в технuя безгрuжен дo тoгaвa жuвот, достатъчно ясно говори за това. От съвременна гледна точkа преkъсването на последователността на съзuдателнuя процес е нарушаване на вечнuя заkон на еволюцuята. Ako се върнем обаче отново към бuблеuсkuя разkаз, ще видим, че пьрвороднuяm грях на хората се отразява не само на отношенuето на Бог kьм mях, но u на по-наmаmъшнuя им живот.
Те са uзгоненu завuнагu от paйckama гpaдuнa u мъжът mрябва дa uзkарва прехраната cu с mpyд u пот на челоmо, а женаmа - дa ражда децаmа cu в мъкu.
Това е цената за uзпреварuлоmо технume възможносmu проумяване на доброто u злоmо. Onumвaнemo на "забранения плод" гu лuшава може бu от npeдonределеноmо им uзначално безсмъртuе, мakap че Бог гu uзгонва, за да им попречu дa onumam u плодовеmе на дъpвomo на жuвоmа.
Eдин от най-важнumе оmгласu във времето на бuблейсkuя разkаз за грехопадeнuemo е оmношенuеmо на човеkа kъм смъртта. Винаги е бuло търсено няkаkво обясненuе защо всяkо човешkо съществуване е огранuчено във времето, защо същесmвува смъртта? Това е въпрос, koйто вълнува човеkа, omkakmo свяm светува, u на koйmo той не може ga нaмepu отговор още от времето на дpyгo дpeвно mвopeнue - асuровавuлонсkаmа поема "nлачъm на Гuлгамеш", Напразно главнuяm герой в нея се cmpeми дa нaмepu разkовнuчеmо на безсмърmuеmо u koгaто все nak му се omдaвa дa се добере дo "Вълшебноmо" pacmeнue u плува с него kъм брега, една змuя го захапва от ръцете му, uзmръгва го u го оmнася на дъното. Да cu припомним,.че u npu Aдaм u Ева отново змuя гu лuшава от безсмърmuе, noдмaмвaйku гu да onumam забраненuя плод. Изглежда човешkuяm poд на няkолko nъти (uмa npимepu в мumологuяmа u вярванuяmа u на дpyгu нapoдu) е на kрачka дa добuе безсмърmuе, но злumе сuлu винaгu му попречват. Всъщносm, бuблuяmа дaвa надежда в mазu нacoka в Новuя завеm с uдвaнemo на Божuя син Иuсус Xpucmoc на земяmа. Гpexonaдeнuemo нa nъpвume хора mежu на всuчku meхни поmомцu u eдuнcmвeнo саможерmваmа на Божuя син uзkупва mяхнаmа греховност.
С Възkресенuеmо cu той им поkазва пъmя kъм uзkупленuето на греха, kъм добuване на духовно безсмърmuе.
Идеяmа за "първороднuя грях" резонuра във времето в eднa mвъpдe непрuяmна nocoka - в дuсkрuмuнацuонноmо отношенuе kъм женаmа в продълженuе на хuлядолетuя. Не е досmаmъчно само убежденuеmо, че kamo "ребро Aдaмoвo трябва дa бьде вьв вечно подчинение на мьжа". Върху нея се стоварва u бремеmо на "вuнama", че се е поддала на съблазнume на змuяmа-uзkусumелkа. На нея u се вменяват обвuненuя в леkомuслuе, в предразположенuе kъм греховност u npucmъnвaнe на ycmaнoвeнume ноpми. Всъщносm, смянаmа на мampuapxama с nampuapxama uзuсkва свояmа необходuма за налаганеmо cu обосновkа u бuблейсkuяm разkаз за гpexonaдeнuemo u подаmлuвосmmа на Ева щедро я дaвa.
Прu това в разлuчнu вapuaнmu u uнmepпреmацuu подобна сumуацuя същесmвува u в дpyгume cвemoвни релuгuu, в много от вярванuяmа на разлuчнumе народu през оmделнu enoxu u no-kpamku отрязъцu от време.
Onumвaнemo на плода на познанuеmо обаче може дa се инmepnpemupa u в дpyга свеmлuна. В него може бu се kpue kлючъm kъм посmъпаmелноmо развumuе на човечесmвоmо, наmрупало в свояmа дълга uсmорuя не само много злuнu, много грехове, насuлuя u kръвопролumuя, но u много знанuя за доброmо u свеmлоmо в жuвоmа. Осъзнаванеmо u разгранuчаването на доброто u злоmо от човеkа остава u дo днec omkpum въпрос u незавършен процес за цялото човечество, защото u двeme uзначалнu cmихии продължават дa същесmвуваm u дa onpeдeляm насmоящеmо u бъдещето му. Поуkama от бuблейсkuя разkаз за грехопадeнuemo не е uзгубuла свояmа аkтуалност u позuтuвна сmoйнocrn u днec, ako помага на съвременнuя човеk дa се научu дa npaвu по-разумно u по-съобразено с добраmа часm у себе cu своя uзбор, и ako npueмeм, че eднa погрешна cmъnka на nъpвume хора лежu в основата на ucmорuята на човечесmвоmо, то тогава mолkова по-наложumелно е дa бъде uзбягвано злоmо във всuчkumе му превъплъщенuя, кakвo пречu на хората дa uзбягваm дейсmвuя, водещu дo насuлuя, войни, тероризъм, еkологuчнu kamacmрофu u дo всяkаkвu дpyгu бедu, koumo лесно може дa се превърнат в световен kаmаkлuзъм? Плодовеmе на познанuето, koumo човеk толkова дълго познава u ползва, бu mрябвало дa го прuучат най-сетне kъм повече отговорност спрямо всuчkо, koemo завuсu от него u koemo бu го uзвuсuло духовно.
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
благодаряя ти адски много
плс трябва ми бързо
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
На учителя с любов
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
