ПОМАГАЛО!!!!!

[Tedi4ka]

Molq

[devil4e_kiss4e]

hora 6e moje li nqkoi da svali tazi tema http://zamunda.pomagalo.com/download/63325/
ms predvaritelno

[Tedi4ka]

Омир- “Илиада” (VI ПЕСЕН)
ПОЩАВАНЕТО НА ХЕКТОР С АНДРОМАХА




След динамиката на бойните сцени , които поразяват със своята мащабност и неповторимост, VI песен Омир рисува статична картина-прощалната сцена на Хектор с Андромаха. Акцентът тук пада върху диалога, върху думите, а чрез тях се разкриват мислите, чувствата и настроенията на героите. На преден план изпъква общочовешкото и вечното. Смелият троянец въплъщава чертите на вечния баща, който иска детето му д ашостигне онова, което той самият не е могъл да постигне:
Нека да казват за него, когато от битка се връща:
“Той и баща си по храброст надмина.”
Затова той моли боговете да дарят сина му с храброст и сила, защото в мечтите си го вижда като могъщ троянски воин и вожд: “Троя с мощ да владее!”
Зърнал се у дома в един критичен, изключително напрегнат момент от битката между троянци и ахейци, Хектор иска да принесе жертва на боговете, за да измоли спасение за своа народ, както и да се прости с най-скъпите на сърцето си хора-жена и дете:
Аз у дома ще отида своите близки да видя:
Моята мила съпруга и мойто невръстно момченце.
Епитетът “мила” и умалителното съществително “момченце” показват обикновените човешки чувства, намерили място в сърцето на суровия троянски воин. Когато се вижда с жена си, той я нарича “мила съпруго”, ”свидна” , “скъпа” . Това са все необичайни и нетипични епитети за епохата на грубите и първични варвари, но те показват дълбоко стаената нежност у суровия воин към любимата му съпруга. Откровено и с тъга той признава в прощалния миг, че нейната съдба е най-голямата му болка и тревога:
Мъртъв дано ме покрие надгробна могила в земята,
За да не чувам вика ти и твойта неволя не виждам!
Болката му е безгранична, защото в историческото време, в което живее, Хектор разбира, че човекът е личност, докато е свободен, а робът е безправен. Измъчен от мисълта за собствената си безпомощност, той е трогателен и едновременно с това трагичен образ. Той, могъщият троянски вожд, няма да може да помогне на беззащитната си съпруга в съдбоносен за нея момент.
Прощалната сцена покорява със своята красота и със силата на чувствата, които внушава.Цялата любов, преданост и нежност, които е скътал в сърцето си троянецът , са изразени чрез един жест:
Хектор това го забеляза и жал му обхвана душата,
Нежно с ръка я погали и думи такива и каза…
Но защитникът на Троя го вълнуват и други чувства, които тревожат съзнанието му и стоят над личните му чувства и страхове:
Мойто сърце ме препира да браня неспирно троянци.
Хектор живее с мисълта, че от него зависи не само съдбата на семейството му, но и съдбата на целия град. Тази негова беззаветна преданост към родния град е трогателна. Затова, въпреки дълбоката си привързаност към съпругата и рожба, Хектор поставя като най-висш свой дълг любовта си към родината. У троянеца няма нито миг съмнение и колебание, че съдбата на Троя и интересите на неговия народ са по-важни, че любовта и дългът към тях стои над любовта и дълга към най-близките му хора. Така “славният”, “светлият” , “великият” Хектор със своята привързаност към близките си се приближава до представите на хората за съвършена човешка личност.
Достойна негова съпруга е Андромаха. Тя е най-трагичната героиня в поемата.Познала безпощадния лик на войната, преживяла смъртта на най-близките си хора- майка, баща, братя, роднини, тя е неспокойна и загрижена, изпълнена с тревожни предчувствия. “Като луда” тича край градската крепост, тръпнейки за съдбата на любимия човек. Там край Скейските порти, става срещата между нея и Хектор:
Хекторе, ти си ми всичко, и татко, и майка почтена, ти си ми брат и съпруг неразделен във възраст цветуща!
С плах жест, изразяващ нейната нежност любов: “Тя за ръката го хвана и думи такива му рече…” , Андромаха иска милост за себе си, за детето си, за семейството си. Трогателно и разтърсващо със своя трагизъм е обръщението и към Хектор:
Хайде, смили се сега, не напущай високата кула, да не оставиш жена си вдовица, детето-сираче.
Но Андромаха не е само майка, любима и съпруга на вожда. Тя е и първата жена на Троя и осъзнава своята отговорност за съдбата на града. Драмата и на майка и жена не заглушава чувството и за дълг към троянския народ. Макар, че с цялото си сърце тя иска да задържи Хектор за себе си и за сина си, тя пази и тачи неговото воинско достойнство. Превъзмогнала като съпруга си личните си чувства, тя споделя неговия дълг, като го моли само да бъде по-внимателен и по-предпазлив:
Хайде, войската задръж при смокинята дива, където Троя е най-уязвима, стената – най-леснодостъпна…
Образът на Андромаха вълнува със своята трагичност. Младата жена обича и е обичана. Тя изживява кратко семейно щастие, но войната и отнема всичко. Тя остава в нашето съзнание с предчувствието си за обреченост, с разкъсващата я скръб за съдбата на най-скъпите и хора, със страданието и по безвъзвратно загубеното човешко щастие.

[devil4e_kiss4e]

Thanks..

[Tedi4ka]

[johnnieWfan]

Плс трябва ми това: http://download.pomagalo.com/28687/m...search=7510842
и ако може да ми намерете нещо на тази тема: Развълнува ли ме Илиада и с какво ще я запомня.... плз спешно!

[Tedi4ka]

Заповядай:

МОЯТА ПРЕДСТАВА ЗА ЖИВОТА НА ДРЕВНИТЕ ГЪРЦИ СПОРЕД „ИЛИАДА”
Произведението „Илиада” е малка енциклопедия за битието на древните гърци. Авторът на поемата успява да сътвори един своеобразен и ярък свят, в който разкрива достойнствата на войната и значе¬нието на мира, религията и труда. От изученото в VIII клас младият читател си създава обида представа за античния свят и начина на живот на древните гърци. Когато прочете „Илиада”, тази първоначална предс¬тава се обогатява и пред очите му изникват картини на безстрашни, емоционални и горди личности от една славна и древна епоха.
Трите сфери, в които читателят може да разгледа битието на старите гърци са: война и слава, мир, тра¬диции и богове и човешката същност на хората.
Каква е ролята на войната за древните елини? Тя е средство за придобиване на повече материални блага, слава и признание. Войната е начин на живот, чрез нея се решават спорове и конфликти. Троянс¬ката война избухва заради отвличането на хубавата Елена. На бойното поле воинът може да покаже сво¬ето мъжество, смелост, себеотрицание. Решенията за воденето на сраженията гърците взимат на съвета. Пример за това са събранието на данайците в I глава и на троянците в XVIII. Елинското общество има йе¬рархично устройство. Начело стои цар, който е най-високопоставената фигура и неговите заповеди тряб¬ва да се изпълняват. Такъв е Агамемнон. Когато ня¬кой се противопостави на решенията му, той бива наказан. Пример е отнемането на Бризеида от Ахил, който наругава царя в I песен и побоят надхулителя Терсит във II песен от „Илиада”. Това йерархично ус¬тройство води до разслоение на обществото на арис¬тократи и обикновени воини. Царете и вождовете имат голяма власт, почит и авторитет. Те получават най-големи облаги по време на бойните действия. Това води до несъгласие сред справедливите герои и народа. Ярък пример е негодуванието на Ахил и Терсит в I и II песен. Те упрекват Агамемнон в него¬вото властолюбив и алчност. Чрез тези два епизода читателят се среща със зараждащото се противопос¬тавяне и разпадането на родовите порядки.
Начинът на водене на войната показва познани¬ята на елините във военното дело и тактиката им за победа над противника. Те използват предимно заса¬да, обсада или пряк двубой. Това читателят научава в XVIII песен от чудесния свят върху щита на Ахил, където обсаденият град във втория концентричен кръг е малко копие на Троя.
Когато се води война има победени и победители, смърт, раздор, тъга и страдание. Всичко това води до хиляди жертви. При древните елини изключител¬но интересно е отношението към мъртвите - свои и чужди. Воините от едната вражеска страна се борят за телата им, за да бъдат удостоени с нужните почести и погребални ритуали, защото знаят, че труп, кой¬то не е погребан, носи нещастие и беди. Пример са грижите за падналия на бойното поле Патрокъл в XVIII глава. А техните противници се сражават, за да оск-верняват тялото на мъртвия воин.
Войната при древните гърци е свързана и с нещо друго - откупа и гадателите. По време на сражени¬ята много хора са откарвани в плен, в замяна на които се дават скъпи дарове: в I песен Хриз дава откуп за дъщеря си, а в VI песен Андромаха разказва за майка си, която е освободена чрез откуп. Гадате¬лите също са свързани с бойните действия. Те са мъдри, почитани и прозорливи хора, чиито думи са правдиви. Един от тези гадатели е пророкът Калхас, представен в I песен.
Втората сфера от живота на старите гърци е мирът, традициите и боговете. Спокойният, трудолюбив живот, съпружеската привързаност и приятелството са в ря¬зък контраст с военния смут и раздора. Тези страни от мирния живот на елините Омир разкрива предим¬но в VI и XVIII песен. В XVIII глава авторът представя Хефест като първотворител и чрез неговата четка и майсторство рисува картина на труда и усърдието на хората. По този начин той запознава читателя със сел¬ското стопанство на древните гърци. Земеделската ра¬бота на елините е тежка и уморителна, но радостта от труда и неговите плодове е голяма. Така читателят виж¬да положителното отношение на античния човек към природата и земята, които са символ на радостта от живота и красотата. В момента, когато хората усърд¬но работят, а господарят ги наблюдава съпричастно и обнадеждаващо, всички стават равни.
Древният елин се занимава и със скотовьдство. Познанията за живота на гърците се разширяват и чрез срещата на читателя със системата им на правораз¬даване. Всяка страна си има поддръжници. Решението вземат „старци-съдници”, символ на закона, наредени в „свещен кръг”. Те излъчват мъдрост и достолепие. Съдопроизводството разкрива един друг вид разсло¬ение на обществото - на съдии и подсъдими.
Неотменна част от мирния живот на гърците са сва¬тбените тържества, обичаите и народните веселби -хората, представени в XVIII песен. Те разведряват жи¬вота на античните хора и говорят за тяхната култура и традиции.Омир разкрива и друг момент от битието на труде¬щия се елин - грънчарство, ковачество и тъкачество, представени чрез бог Хефест в XVIII песен и троян-ките - в VI глава.
Религията играе голяма роля в света на старите гърци, фактът, че Омир разглежда другия свят на без¬смъртните - паралелен на техния - е доказателство за силната вяра на елините в своите богове, на ко¬ито те се молят и принасят дарове и жертви, за да спечелят благоразположението им. Пример за това са религиозните ритуали на Хекуба и троянките в чест на Атина Палада в VI песен от повест¬та. В „Илиада” авторът представя без¬смъртните с голямо достолепие, разум и прозорливост, но не ги лишава от човешки слабости. Затова те са толкова близки до хората и им вдъхват повече смелост и решителност в делата.
В XVIII песен са разкрити и представите на елини¬те за заобикалящия ги свят. Читателят разбира, че за гърците земята е кръгла и плоска. Това поставя началото и на развитието на астрологията и астроно¬мията.
Семейният живот на древните елини е разкрит чрез взаимоотношенията между Хектор и Андромаха в VI песен от произведението. Чрез разговора им са пре¬дадени най-съкровените чувства - съпружеска любов, вярност, привързаност, доверие, майчина и бащина обич.
Приятелството и разбирателството между Ахил и Патрокъл е символ на хармонията и доверието в чо¬вешките взаимоотношения. Привързаността между двамата герои Омир показва чрез страданието на Пелеевия син в XVIII песен, заради смъртта на храб¬рия мирмидонец.
Читателят не може да си изгради пълна представа за света и битието на античните хора, без да разгле¬да техните морални ценности и душевни потребности. Образите на героите в „Илиада”, с които Омир разк¬рива същността на древния елин, са сложни личнос¬ти с многостранни характери. Ахил е благороден, справедлив, емоционален и същевременно - гневлив, злопаметен и жесток. Цар Агамемнон е представен и в положителна светлина - мощен, начетен, смел, но и в по-тъмни краски - алчен, себелюбив, широковластен. Терсит е единственият отрицателен персо¬наж, но Омир не го лишава от честност и откровеност. Мъжеубиецът Хектор авторът представя като обич¬лив баща и нежен съпруг в VI песен от „Илиада”. В душата на всеки герой има много горчивина и ра¬дост и Омир успешно успява да изгради образи на истински хора, които притежават нравствени доб¬родетели и слабости.
Светът на древните елини е жив в съзнанието на читателя, защото интересните моменти и човешки съдби, разкрити в произведението, са ярки и неза¬бравими. Изключително вълнуващо е човек да се по¬топи в живота и богатата култура на старите гърци, защото научава нещо повече за древността и изжи¬вява неповторими мигове!

[johnnieWfan]

оле мерси... ако може да ми дадеш и тази: http://download.pomagalo.com/65/omir...search=7511388

[Tedi4ka]

Дам..заповядай...

В поемата “Илиада” Омир пресъздава живота и разкрива нравствената същност на човека в античния свят. Творецът рисува една епична картина на своето време, своеобразно съчетание на войнска мощ и моменти на примирие.
Омир вниква в душите на своите герои, силни, противоречиви и честолюбиви характери. Техните действия са дълбоко мотивирани, а позициите им – достойно отстоявани.
Схващанията за устройството на Космоса са отразени в голяма група космогонични легенди и митове. Според древните гърци целият свят и боговете се самосътворяват от безграничния Хаос, Първа се появява богинята Гея — Земя. Пряко от нея водят началото си титаните: Безкрайното синьо небе — Уран, обграждащия с водите си Земята Океан, титанът Атлас, който крепи на раменете си небесния свод. Внуци на Земята са Слънцето, Месечината, Зората, всички звезди и ветрове. Тази древна космогония намира място в XVIII песен на „Илиада\". Като майка на небесните тела, Земята е изобразена в центъра на щита на Ахил, звездите, месецът и слънцето са разположени около нея, като всички са заобиколени от водата на безбрежния Океан. Космическите тела са кръгли и плоски. Подобна представа е примитивна, но напълно обяснима: такъв се разкрива светът пред очите на древния грък, а науката астрономия е все още в зародиш.
Човешкото битие е очертано в две основни сфери — война и мир. И двете са естествени и необходими. Войната е начин за придобиване на блага, но едновременно е арена за проява на силата и смелостта на мъжете. Единствената жена, която участва в бойни действия в „Илиадата\", е богинята на войната Атина Палада. Богатство носи не само разграбването на чужди градове, но и пленниците, освобождавани срещу откуп. Примери за това се откриват в I песен (Хриз носи откуп за дъщеря си), VI песен (Андромаха разказва, че майка й е освободена чрез откуп), XXIV песен (Ахил е освобождавал синове на Приам срещу откуп, приема такъв и за тялото на Хектор), Мъжът има пълна свобода на избора. Обикновено той откупува съпругата си от родителите й. Тя става негово притежание, от което би могъл и да се откаже.
Обществото определя отношението към жената според това чия съпруга е. Затова Андромаха казва, че за нея Хектор е всичко и животът й без него е невъзможен- Начинът на уреждането на брака не изключва привързаност и топли човешки отношения между съпрузите, каквито са отношенията между Хектор и Андромаха.
В XVIII песен Омир представя сцена на съд, която показва, че гърците по това време имат изградена система на правораздаване, свързана с парични отношения. На земята между старците лежат два златни таланта, пред назначени за този, който спечели делото (или според друг превод за този, който отсъди най-правилно)*. Обществото на Омировото време е разслоено. Начело стоят племенните вождове. Те се радват на всеобща почит, защото олицетворяват народната съдба и сила. Сами смятат себе си за носители на героичното. По време на война измежду тях се избира един върховен водач и всички във войската безпрекословно му се подчиняват. Въпреки това той не е абсолютен владетел. Важните решения се вземат на всеобщо събрание (I песен), ръководено от мъдри старейшини. Съветът на старците-съдници има решаваща роля и по време на мир. На видно място в обществото стоят гадателите (прорицатели) и жреците. Тяхното предназначение е да осъществяват контакт със света на боговете и думата им има стойност на закон. Почитта към тях е свързана с религиозните вярвания на гърците. По-надолу в обществената йерархия стои множеството на свободните хора, а най-ниско място заемат робите.
Мирът се редува с войната. Той носи празничност, веселие, дава възможност на човека да се изяви в труда и да се радва на плодовете му. В мир древният грък живее просто и в пълна хармония с природата. Обработва земята, отглежда животни, владее занаяти като грънчарство, ковачество, тъкачество. Това са и начините му на препитание. Омировото общество не познава разслоение по . отношение на труда. Заедно на нивите са господари и работници, царските съпруги и дъщери предат и тъкат редом със своите робини, героите сами приготвят храната си със същото внимание, с което се приготвят за бой.
Познати са още два начина за придобиване на блага: брак и уреждане на правни отношения. Бракът в „Илиада\" е реално съществуваща институция, но тя не се основава на чувства. Жената е поставена в неравноправно положение. Тя няма свобода да избира своя съпруг, нито да се отказва от него.
Религиозните вярвания на древните гърци са свързани с множество богове. Обожествена е всяка сила, не-подвластна на човека — природата, съдбата, редът в обществото, доброто, злото. Омировите богове „са богове в религиозен смисъл и в същото време са вече художествени символи. Човекът често зависи от тях, без да престава да бъде свободен” Често богът е материализираната мисъл на героя, но епосът не познава психологизма и затова героят води диалог с бога, равносилен на вътрешен монолог (напр. в I песен диалогът между Ахил и Атина Палада).
Светът на боговете е йерархично устроен, подобно на човешкия. В него има силни богове (Зевс, Хера, Атина и др.) и по-слаби, които винаги отстъпват (Хефест, Хермес, Аполон, Афродита и т. н.). Боговете са изразители на обобщен разум и мъдрост, и в същото време са носители на човешки слабости. Като хората те са подвластни на предопределението на съдбата.
„Илиада” разкрива сложни взаимоотношения между хора и богове Човекът се прекланя пред божествената воля и извършва обреди и ритуали, чрез които изразява уважението си. Вярва, че всяка стъпка в живота му и всяко решение са свързани с волята на някой бог. Хората осъзнават своята слабост и се стремят към протекцията на боговете. Това се отнася дори за богоравния Ахил. „Илиада\" създава представата, че олимпийците непрекъснато бдят над човешкия свят. Те се появяват винаги там, където са най-необходими, и вземат най-мъдрите решения. Имат свои любимци\'между хората, помагат им, но ги изоставят, когато жре*ият им е хвърлен, както Аполон изоставя Хектор (XXII песен). Понякога божествата са студени, честолюбиви и отмъстителни. Атина и Хера държат Троя да бъде разрушена заради пренебрежението на Парис към тях. Те са толкова божествено крайни в чувствата си, че човешките страдания и кръв не значат нищо за тях. Моралът на бога е морал на силата.
Допустимо е човекът да прояви неподчинение спрямо божествената сила (Агамемнон в I песен) и дори да посегне на бог (Диомед в V песен), но по-типично е преплитането на човешката и божествената поля (XXIV песен). В XXIV песен боговете подготвят срещата между Ахил и Приам, след като ги оставят сами, по човешки да решат проблемите си. Ахил се дразни от намесата на боговете, но в крайна сметка стига до тяхното разумно решение — връща тялото на Хектор. Това, което го кара да отстъпи, е чисто човешкото съчувствие към бащата, загубил своя син.
Разсъжденията на успокоения Ахил отвеждат не към боговете, а към една обобщена философия за живота. Мъртвият Хектор вече не е враг. Почитта, която Ахил му оказва, е почит към смъртта, пред която всички смъртни са равни. Древните гърци вярват, че след смъртта човешките души отиват в подземното царство на Хадес. Ако мъртвият не бъде погре*ан, душата му се скита по земята, гневи боговете и вещае нещастия. Извършването на погре*ален обред е неписан закон в обществото, валиден не само за Омировото време. Смъртта на всеки е определена още при раждането му. Това е съдбата. Според старогръцката митология човешкият живот е нишка, която държат в ръцете си неумолимите богини на съдбата — мойрите. Мойрата Клото преде нишката на живота и щом тя се скъса, идва смъртта. Втората мойра Лахеза изтегля жре*ия, който определя земния път на човека, а третата мойра Атропа записва всичко на свитък. Каквото е запи сано, не може да се промени. Съдбата носи огорчения, когато човекът я знае предварително като Ахил, но н в неведението си той е трагичен, защото „никой от хората свойта съдба не избягва”, За човека остава само това, към което Ахил призовава стареца Приам — да се примири и да приеме и доброто, и злото, което му е отредено. Човекът трябва да преодолява трудностите, да страда и да посреща радостите след тях. Добро й зло, живот и смърт, мир и война вървят заедно. И в най-трудните моменти животът продължава. Омировото внушение е животът трябва да бъде ценен и уважаван. Всяко събитие в него е важно. Такова отношение към живота Омир внушава чрез величествено спокойния епичен тон на повествование. Наслагващите се детайлни описания създават впечатлението за широко и пълно отразяване на една многообразна действителност.
Художественият стил на Омир се проявява както в предмета на епическо изображение, така и в начините на това изображение (художествена действителност и художествен език).
Омир използва сюжети и герои, познати от митологията, като се отнася към тях естетически. Героите са „силни”, „красиви”, „божествени”, „благородни”. Те си служат със „свещени”, „прекрасни” вещи — облекло и оръжие, които им придават великолепие с блясъка си.
Военният бит е пояснен и допълнен чрез картини от мирния живот, а не обратното. Подобен начин на сравнение показва, че точно мирът е по-ясен, по убедите лен, по-близък на поета. Част от художествената действителност на „Илиада\" са боговете и съдбата. За разлика от митологичните богове Омировите са „само обобщение на човешките чувства и настроения, на човешките постъпки и воля. Ако една или друга постъпка на човека се обяснява с волята на боговете, това означава, че дадената постъпка е извършена от човека в резултат на негово вътрешно решение, толкова дълбоко, че самият човек го преживява като нещо, зададено му извън него.\"
Стилът и езикът на Омировия епос се отличават с голяма строгост и традиционност. В него се преплитат архаично и съвременно. Архаизацията се състои в това, че поетът възстановява митовете от древната критско-микенска култура със свойствената им строгост на поетичната форма. От друга страна изпълва традиционната форма с ново съдържание, като отразява психологията и възхода на гръцката демокрация.
Художествените изразни средства, с които Омир си служи, най-често са: многократни повторения, постоянни епитети, разнообразни сравнения, тържествена реч.
Единственият метрически размер, използван в епоса, е хекзаметьрът. Той е далеч от разговорната реч, но изцяло съответства на вековните епически традиции.
Всичко, описано в “Илиада”, я превръща в енциклопедия за живота и мисленето на древните гърци, без която културното развитие на Европа би било невъзможно.

[CaseY_StoneR]

http://download.pomagalo.com/158896/...search=7534375 - можеш ли да ми го дадеш по скайп --> drago_stoner . 10x предварително

[shadow4e]

И аз имам нужда от помощ
http://download.pomagalo.com/61638/t...search=7578369


Засега само това, ако може.

[Lysit0]

И аз имам нужда от помощ
http://download.http://www.teenprobl...search=7578369


Засега само това, ако може.

3аповядай:


ТРУДОВО ПРАВО

1

Предмет и система на ТП –

като правен отрасъл и като наука. Функции на ТП

Предмет на ТП – ТП е нов правен отрасъл. До началото на 19в. е част от
ГП и неговата уредба е била следствие на римското разбиране за тези
отношения, които възникват при отдаване на работната сила. Римското
право е познавало 2 вида договора за наем: на вещи и на труд.
Следователно обществените отношения (ОО), които са били използвани от
правото са ползвали тези 2 вида договори. С развитието на индустриалните
форми на производството уредбата на ГП не може да обслужи ОО, свързани с
отдаването на работната сила и се привнасят нови елементи. Така се
получава една обособена уредба. Спецификата е в носителя на работната
сила – ЧОВЕКЪТ. Това налага и уредбата на работното време и почивките.
Възнаграждението е съобразено с човешката личност – цял институт;
безопасни и здравословни условия на труда.

В периода между 2-те световни войни се вижда, че е необходима
самостоятелна правна уредба, която се отделя от ГП. Но то остава своите
следи – ТП използва понятията “субективно право”, “договор”,
“недействителност” и т.н. Кой е специфичният предмет на правно
регулиране? – Онези ОО, които се поддават на трайно регулиране.

Центърът, около който те се създават и възникват, това е ТРУДЪТ. Затова
и тези отношения се наричат трудови отношения (ТО). Трудът е
целесъобразна човешка дейност, при която човек, използвайки своята
физическа и психическа енергия, създава блага, които имат потребителска
стойност. Трудовата дейност може да бъде само човешка.

В хода на трудовата дейност хората влизат в отношения помежду си. ТО
подлежат на правно регулиране и те са в основата на ТО, предмет на КТ –
чл. 1(1).

1. Същински ТО – създават се от контакта на хората и машините. Те се
свързват с начина, по който носителят на работната сила се свързва с
този, който има нужда от използване на работна сила. Условията, при
които се отдава работна сила (почивка, освобождаване от работа – болест,
майчинство, заплащане, начинът, по който може да се защити носителя на
работната сила) това са ТО според чл. 1(1) на КТ.

2. Отношения, непосредствено свързани с трудовите. Те не са трудови, но
влизат в правното регулиране. Те са такива, които непосредствено
предхождат или следват ТО. Те са пряка последица от тях. Такива са:

Отношения, свързани с професионалното сдружаване;

Отношения, свързани с тристранното сътрудничество – чл. 3 до чл. 3е КТ.
Държавата трябва да вземе мнението на работодателите и синдикалните
организации – Национален съвет по тристранно сътрудничество (НСТС);

Трудови спорове – глава 18 от КТ. Те са свързани със спорове или относно
възникването, или относно преустановяването на работната сила;

Глава 14 КТ – Социално-битово и културно обслужване, бази за отдих и
колективно хранене;

Контрол за спазването на трудовото законодателство и отговорността.

Между двете групи отношения съществува генетична връзка. Наличието на
същинските ТО предхожда и е условие на пораждане на втората група.
Втората група оказват влияние върху същинските ТО и при определени
случаи могат да ги променят. Двете групи отношения се пораждат в
различен темпорален момент – първи са същинските ТО, но и двете групи са
с еднакво значение.

Промените са свързани със субектния обхват на лицата, за които се
отнасят: отношения, свързани с търговията, занаятите, земеделски стопани
– работейки за своя сметка – тук не може да се говори за ТО, защото не
отдават никому работна сила.

Обособяват се държавни служители, които упражняват властнически
правомощия и те са отделени от ТП – техните отношения са
административни. Непрекъснато се разширява предметният обхват на ТП,
създават се нови правни институти – избор и конкурс, имуществена
отговорност на работодателя при увреждане живота и здравето на
работниците; колективното ТП включва Колективни трудови договори.

Място на ТП в системата на правните отрасли – ТП се отграничава по своя
предмет и способи, но неговата връзка с останалите правни отрасли се
базира било на генетичния произход, било на способите на правно
регулиране:

Най-близка е връзката му с ГП и тя личи от използваните понятия. В ТП
субсидиарно се прилагат нормите на ГП, когато работникът или служителят
са причинили вреда. В ТП не се отговаря за неимуществени вреди и
пропуснати ползи, когато вредата не е причинена умишлено – чл. 203(2)
КТ. Борави се общото понятие недействителност, а не с нищожност и
унищожаемост. Чл. 13 и 14 от ЗЗД – за момента на съвпадане на волите на
двете страни.

ТП се отличава от Осигурителното право (ОП) – ОП произлиза от ТП. Имат
различен субектен и предметен обхват – лицата осигуряват не само себе
си, а военни и др. Субекти са осигурител - осигурено лице – осигурителен
орган. Следователно ОП се занимава с отношения, които следват или
предхождат ТО. Те възникват при определени рискове – болест, майчинство,
смърт и т.н. При задължителното обществени осигуряване методът е на
власт и подчинение. При доброволното обществено осигуряване –
равнопоставеност. ОП има общи черти с ТП – голяма част от осигурените
лица имат качеството на работник или служител; част от осигурителните
права възникват от наличието на трудов стаж; размерът на осигуряването е
процент от брутното трудово възнаграждение.

Самият отрасъл ТП е специфичен и отделен, което дава отделна система:
има се предвид групирането на правните норми. Системата се състои от две
части:

1. Обща част – занимава се с въпросите на предмета, основните принципи,
методът и общото понятие “Трудово правоотношение” (ТПО). Тези правни
норми се съдържат в Конституцията, общите положения на КТ, ЗУКТС (Закон
за уреждане на колективните трудови спорове), ЗЗБУТ (Закон за
здравословни и безопасни условия на труда);

2. Специална част – включва изучаването на отделните правни институти –
два големи дяла: индивидуално и колективно ТП. Индивидуалното ТП урежда
отношенията между Р/С и РД и включва възникването и прекратяването на
ТПО, работно време и почивки, професионална квалификация, дисциплинарна
отговорност на Р/С, отговорност на РД при увреждане живота или здравето
на Р/С, трудова книжка и стаж, индивидуални трудови спорове.
Колективното ТП се занимава със защитата на колективния интерес. То
включва институти, които обуславят необходимостта от сдружаване на Р/С и
РД, тристранно сътрудничество, колективно преговаряне, КТД, колективни
трудови спорове и начини за разрешаването им. В специалната част на ТП
има част за контрол и спазване на трудовото законодателство.

Функции на ТП – основни насоки.

Функциите се извличат от правната уредба. Те се делят на две:

1. Закрилна функция – тя е иманентно присъща на ТП. Тя е производна на
цялата трудово-правна уредба и започва от възникването на ТПО –
минимална възраст (16г.), минимален размер на отпуската, минимален
размер на заплащането.

2. Производствена функция – тя е контрапункт на закрилната функция. Тя
е установена, защото е необходимо координиране на действията на
участниците в ТПО. РД установява задълженията за Р/С.



2

Метод на правно регулиране на ТП

Метод на правно регулиране – съвкупност от специфични начини и способи
за регулиране на ОО от държавата и служат за въздействие върху
поведението на лицата. Методът на правно регулиране на ТП – господстващо
е становището, че то е съвкупност от начини и способи, които се
използват от законодателя и които са в различно съотношения помежду си в
отделни правни отрасли. Тези способи в ТП се делят според:

Според положението на регулиращият орган в йерархичната структура на
държавните органи:

Централистично – от държавните органи;

Децентралистично – от местните органи;

Според положението на страните една спрямо друга:

Метод на равнопоставеност – в ТП се използва предимно този метод.
Подчинеността на работника или служителя (Р/С) е организационна, но не е
юридическа в смисъл на надмощие на работодателя (РД);

Метод на власт и подчинение;

Според свободата на страните само да определят поведението си:

Императивно регулиране – постига се с повелителни правни норми и не се
допуска отклонение от правната норма – когато се касае за закрилни
разпоредби: абсолютно и относително императивно регулиране (за работно
време през нощта, междудневна и междуседмична почивка, годишен платен
отпуск);

Диспозитивно регулиране – особено характерно за ТП – позволява на
страните да определят само своето поведение чрез споразумение или да
дерогират предписаното в закона – “..., освен, ако страните не са
уговорили друго”.

Според субекта, който осъществява регулирането:

Държавен или Недържавен;

Това деление е условно. В ТП има регулиране, което се осъществява от
недържавни субекти – от РД, Колективни трудови договори (КТД).
Законодателят е предоставил тази функция на тези органи, следователно
това е опосредено държавно регулиране. Държавното регулиране се
осъществява от нормативни актове на НС, МС, министри.

3

Източници на ТП. Видове ТПН

Източник на ТП са особени правила за поведение, облечени в правни норми
(ПН), санкционирани от държавата и регулиращи обществените отношения.
Това са трудово-правните норми (ТПН) – белези:

характеризират се със своята множественост на нормативните актове;

многостепенност – съдържат се в цялата йерархия на нормативните актове –
от Конституцията до актове на министри;

особена група актове са недържавните актове, издавани от недържавни
органи;

обхващат не само норми на вътрешното законодателство, но и актове, по
които България е страна;

Има две големи групи източници: вътрешноправни и международни –
обнародвани и влезли в сила. Според Решение № 7 на КС– те се намират
след КРБ, но преди законите от вътрешното законодателство. Източници:

КРБ;

ратифицирани, обнародвани и влезли в сила международни актове;

закони;

актове на МС (постановления, правилници и наредби);

актове на отделни министри (наредби);

актове на недържавни органи;

КРБ (12.07.1991) – нормите за регулиране на трудовите отношения:

чл. 16 – Принцип на закрила на труда, което става със закон;

субективни права, установени в чл. 48, 49, 50 – право на труд, право на
възнаграждение, свободен избор на професия и място на работа, забрана за
принудителен труд, право на почивки, право на сдружаване, право на
стачка. Те не могат да се отменят или изменят със закон. Законодателят е
отредил, че трудовите права са сред основните и могат да се защитават
пред съд.

Международни актове – България е страна-участник в редица международни
организации. Такива актове са универсални и специални:

универсални – Всеобща декларация за правата на човека;

двата пакта на ООН от 1966г.: Международен пакт за граждански и
политически права и Международен пакт за икономически, социални и
културни права. За България са влезли в сила от 1976г.;

Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи,
ратифицирана от България през 1992г.;

Европейска социална харта;

специални – уреждат и закрепват само трудови права – препоръките на МОТ
(България е член от 1920г.). Тези актове се отнасят само до отделни
институти на ТП като: труд на непълнолетни, минимална възраст за работа
и др.

Законите – делим ги на:

- актове, които установяват обща уредба на ТО и се отнасят за всички
Р/С – КТ, ЗУКТС, ЗЗБУТ, ЗНЗ (Закона за насърчаване на заетостта). КТ
дава уредба по същество на ТО – чл. 3, 4, 9, 15, 16, 18 – няма нужда от
подзаконови актове. КТ урежда минимално необходимите условия, под които
не може да се слиза. КТ дава простор на ТО чрез КТД. ЗЗБУТ е устройствен
закон, който урежда органите и условията, при които се осъществяват ТО.
ЗУКТС урежда отношенията при конфликт между Р/С и РД. Урежда два способа
за уреждане на конфликта: 1. доброволни – от преговори до арбитраж и 2.
силови – стачка;

- специални: Закон за народната просвета, Закон за висшето образование,
Закон за съдебната власт, Закон за железниците – при тях се прилага КТ,
само доколкото специални норми не го дерогират. Тук стоят и указите на
бившия Държавен съвет (имат сила на закон) – Указ 10/74 от 1974г. за
ограничаване заемането на материално-отчетнически длъжности от осъдени
лица.

Подзаконови нормативни катове:

Актове на МС: актове, които се приемат с постановления + наредби +
правилници и актове, които се приемат само с постановления. Към актове
на МС спадат например: Наредба за намаленото работно време, Наредба за
трудовата книжка и трудовия стаж и т.н.;

Актове на отделни министри – наредби от министъра на труда и социалната
политика и от министъра на здравеопазването. Чл. 333(1)т. 3 КТ – Наредба
№ 5 – при исхемия, диабет, нервни болести и онкологични.

Недържавни източници – имат регулативен ефект:

.КТД;

Правилник за вътрешния трудов ред – чл. 187, т.10 КТ;

Решения на общото събрание по въпросите за социално-битовите условия;

Съдебна практика – няма единодушно становище дали е източник или не.

Тълкувателните решения на Върховните съдилища са източник на правото.
Задължителни са за изпълнителната и съдебната власт – В. Таджер, М.
Павлова, Ат. Василев;

Съдебната практика не е източник, защото тя е държавно-властническа
дейност по разрешаване на правни спорове. Различава се от
нормотворческата дейност, по това, че не се създават нови правни норми.
(Белезите на Нормативните актове са: издавани от съответен компетентен
орган, неперсонифицирани, с перманентно действие).

ВИДОВЕ ТРУДОВОПРАВНИ НОРМИ (ТПН) :

Адресати са Р/С, РД, техните сдружения;

Предмет на регулиране са ТО, отнасящи се до възникването, изпълнението и
прекратяването на трудовите отношения;

Начин на създаване – от държавни и недържавни органи;

Структура – от една част – съдържа само хипотеза и диспозиция.
Санкционните норми – при неправомерно и противоправно поведение.

ТПН се делят на:

1.Според ранга на нормативния акт, в който се съдържат и органът, който
ги е създал: ТПН от КРБ, ТПН, съдържащи се в законите и подзаконовите
нормативни актове, ТПН от недържавни органи;

2. Според приложното поле: за всички Р/С или само за отделни категории
Р/С;

3.Според съдържанието: задължаващи, оправомощаващи, заповядващи;

4.Според свободата на действие на страните: императивни и диспозитивни
и ограничено императивни (определят минимална или максимална свобода на
действие);

5.Според това дали установяват права и задължения или реда за тяхната
защита: материални и процесуални. Материалните норми действие само за
напред. Процесуалните – обратно действие;

6.Фикции и презумпции: законодателят съзнателно се отклонява от реално
съществуващото и приема за съществуващо нещо, което не съществува.
Презумпциите съдържат предположения, направени от един известен за друг
неизвестен факт. Те биват: човешки или законови, оборими (чл. 8/2/ КТ;
чл. 69/1/ КТ) или необорими;

4

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ на ТП

Понятието “Основен принцип” на правото означава основно, ръководно
начало за изграждане на правна система. Основните принципи могат да са
закрепени в правни норми или да се извеждат от правни норми. Служат за
основа на конкретни правни институти и при изменение на трудово-правната
уредба трябва да се съобразят с основните принципи на ТП. Служат за
тълкуване при празноти в трудово-правната уредба. Основните принципи са
относително трайни и по-бавно изменящи се. Промяната на основните
принципи води до множество промени в отделните правни институти и това
става рядко.

Делят се на две части:

1. Основни принципи за целия правен отрасъл;

2. Основни принципи за отделни правни институти - принцип за спазване
на трудовата дисциплина, законоустановеност на основанията за
прекратяване на ТПО;

Правото на труд е субективно право и основен принцип (Между основен
принцип и субективно право има различия. Всяко субективно право, съдържа
благото, предоставено на неговия носител за задоволяване на неговите
нужди. Основният принцип е с по-голяма дълготрайност).

Основни принципи на ТП:

1. Свобода на труда – КРБ – всеки един гражданин на РБ може да
упражнява трудовата си дейност както и където намери за добре, без да е
ограничаван от законови норми в широк смисъл. Юридически гаранции –
влизането в ТПО може да стане чрез свободно и доброволно изявена воля на
лицето; ако служителят не желае да изпълнява задълженията си следва
невъзникване на трудово-правна връзка (чл. 63, чл. 86 КТ), с
предизвестие за едностранно прекратяване на трудово-правната връзка (чл.
336 КТ); забрана за принудителен труд (РБ е ратифицирала конвенциите за
забрана на принудителния труд);

2. Принцип на закрила на труда – установен в цялото ни трудово
законодателство. Осъществява се чрез установяване на минимум условия,
които не могат да бъдат преодолени дори при съгласие и на двете страни
(минимален размер на отпуската, майчинство, междудневна и междуседмична
почивка, минимален размер на заплащането, минимален размер на
допустимото трудово възнаграждение, основания за уволнение, възможност
за защита чрез искове при незаконосъобразно уволнение), (чл.16 КРБ –
трудът се закриля със закон);

3. Принцип на равенство пред закона и забрана за дискриминация – КРБ,
КТ – означава всички да имат еднаква възможност и средства за влизане в
ТПО. Забрана да се използва състояние на лицето или полова
принадлежност, семейно, обществено, материално положение. Чл. 8(3) КТ
изрично изброява принципите на дискриминацията. Те са свързани или с
привилегии или с ограничения. Дискриминацията може да бъде пряка или
непряка (чл. 8/3/;параграф1, т. 7 ДРКТ дава определение за непряка
дискриминация);

4. Личен характер на трудовите права и задължения – работната сила не
може да бъде отделена от човешката личност. Придобитите права и
задължения са непрехвърлими, незаместими, ненаследими. Установяват се
институти като “трудова дисциплина”, “отпуски”, “почивки”;

5. Добросъвестност при изпълнение на трудовите задължения - чл. 8(1)
КТ – РД трябва да докаже недобросъвестността на Р/С – легална
презумпция;

6. Принцип на социалния диалог – нов принцип от 1992. Има няколко
аспекта:

- тристранно сътрудничество в ТПО - преди издаване на съответния акт,
държавата трябва да вземе мнението на синдикалните и трудовите
организации – чл. 3 до чл. 3е КТ;

- двустранно сътрудничество - РД и синдикални организации (СО)
преговарят за условията;

- участие на Р/С в управлението на предприятието (най-слабо застъпена
страна);

7. Реалност и гарантираност на трудовите права – не се споделя
единодушно в теорията и този принцип е спорен, защото не само трябва да
са създадени юридически гаранции, а и те да работят;

5

ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ – понятие, обща х-ка, видове

Правната категория ТПО е непосредствено свързана с предмета на правния
отрасъл ТП.

О. ТПО - регулирано от правото, ОО между Р/С и РД при/по повод
отдаването на работна сила.

ТП урежда възникването, съществуването, изменянето и прекратяването на
ТПО.

Понятието ТПО е доктринално понятие, научна абстракция. Изградено е
върху общото учение за правоотношението. В теорията заслуга има професор
Радоилски, повлиян от съветската школа – Александров “Трудовое
правоотношение”, Иванов, Орловски.

В България, трудово-правната литература заслуга за учението за ТПО има
проф. Мръчков, който доразвива доктриналното понятие за ТПО. Понятието
ТПО не е само доктринално, но и легално (не се среща често). То се
използва само и единствено в смисъл на индивидуално ТПО (ИТПО) – глава
5, глава 16. В науката за ТП, ТПО се употребява в по-голяма степен.
Според едно становище ТПО е родово понятие с два вида – индивидуално и
колективно.Това родово понятие съдържа редица белези, които очертават
облика му:

чрез него и посредством него правните норми намират проявление;

негов предмет – най-съществен белег на ТПО е че възниква при/по повод
отдаване на работна сила от Р/С на РД;

регулативният елемент е свързан с редица права и задължения, но фокусът
е върху работната сила и условията, при които тя се отдава;

трудово-правната връзка са правата и задълженията – субективни права и
задължения, с оглед гарантиране упражняването и спазването им;

ТПО е саморегулиращо се и самозащитаващо се. Саморегулиращо – условия,
които имат нормативен характер. Самозащитаващо – уредени са възможности
и механизми, чрез които да се защитят установени права, не само чрез
намесата на трети, независим орган, но и чрез действията на участниците
в самия трудов процес (чрез доброволни способи или правото на стачка,
чрез възможността едностранно да се прекратят трудовите задължения на
работника, когато има опасност за неговото здраве);

Второ определение - ТПО е, уредено от трудово-прани норми, ОО, което
възниква при/по повод предоставяне на работна сила от Р/С на РД,
определяйки условията за нейното предоставяне и използване, и съдържа
произтичащите от товаП и З, както и тяхната защита и самозащита.

ТПО се проявява чрез своите видове – индивидуални и колективни. Общи
белези за двата вида са:

ИТПО и КТПО имат общ предмет – престация на работна сила + условията за
извършването и;

Сходство в субектите. В ИТПО Р/С и РД участват в индивидуалното си
качество, а в КТПО те участват чрез своите колективни организации;

ИТПО и КТПО се уреждат от ТПН;

Различия м/у ИТПО и КТПО :

Интересът – ИТПО защитава индивидуалния интерес, а КТПО – колективния;

Разлика по правните им признаци – различни субекти, разлика в
съдържанието на самото правоотношение. Различни са юридическите факти,
от които възникват ИТПО и КТПО (трудов договор, конкурс, избор – КТД,
решение на общото събрание).

Някои автори не се съгласяват с тази конструкция на понятието ТПО. В
определението се наслагват елементите на ИТПО и КТПО. Белегът на
предмета трябва да бъде наемният труд, а не работната сила. Следователно
ОПРЕДЕЛЕНИЕ:

ТПО е уредено от трудово-правни норми правоотношение, имащо за
предназначение да уреди отношенията, свързани с наемния труд.

Тук не се съдържат субектите и съдържанието, но те се съдържат
иманентно. От тук следва ОПРЕДЕЛЕНИЕ 2:

ТПО е уредено от трудово-правни норми правоотношение, имащо за
предназначение да уреди отношенията, свързани с наемния труд, между Р/С
и РД (техните организации) и съдържащо произтичащите от това права и
задължения (родово понятие за определението).

Двата вида ТПО са генетично свързани. ИТПО предхождат КТПО, а КТПО
оказват влияние върху ИТПО и ги модифицират. По-добре уредените КТПО
имат сила пред ИТПО. Чл. 74: КТПО в този случай имат приоритет, а ИТПО
не могат да им противоречат, а се дерогират.

6

ИТПО – понятие, правна характеристика

ИТПО е легално понятие - чл. 1(2) КТ. ИТПО е едно регулирано от ТП ПО
между Р/С и РД, по силата на което Р/С се задължава да предостави на РД
работната си сила, като изпълнява определена трудова функция и спазва
трудова дисциплина, а РД се задължава да плаща този труд според неговото
количество и качество и да осигури безопасни условия на труд. ИТПО носи
всички белези на правоотношението като се характеризира със своите
субекти и съдържание.

Страните - всяка от тях придобива права и поема задължения. Следователно
ТПО е двустранно, то е сложно, защото има повече от едно право и едно
задължение. Отделните права и задължения могат да бъдат обект на отделни
претенции. ИТПО е синалагматично /взаимно обусловено /- това означава,
че упражняването на права е обусловено от изпълнение на задължения. Тази
обусловеност не е пълна, а изключителна: ако работникът не е изпълнил
задълженията си, това не го лишава от правото му да изисква от РД да му
осигури безопасни условия на труд. ТПО е лично (intuitu personae). Р/С
се задължава да предостави своята работна сила, не чрез представител.
Правата и задълженията са незаместими, непрехвърлими, ненаследими. От
това следва подчинеността. ТПО е винаги възмездно - чл. 242 КТ, дори
когато страните постигнат съгласие за обратното. ТПО е едно продължаващо
ПО, не се прекратява при изпълнение, поражда се ново задължение за
изпълнение - гл. 16 КТ. Съществен белег е интересът - ТПО обслужва
интереса на Р/С и на РД.

7

РАБОТНИКЪТ като субект на индивидуалното трудово правоотношение

Изискванията за придобиване на качеството работник или служител обхваща
общите изисквания, на които трябва да отговарят лицата, за да станат
работници или служители, и специалните изисквания, на които трябва да
отговарят лицата за заемането на конкретна работа или длъжност във всеки
отделен случай – професионална квалификация, общ и специален трудов стаж
и др.

Общо изискване за придобиването на качеството на работник или служител е
трудовата дееспособност на лицето. Тя е специална спрямо общата
гражданска дееспособност, която възниква с навършването на 18-годишна
възраст (чл.2 ЗЛС). Общото между гражданската и трудовата дееспособност
е, че и двете са признати и уредени от закона (чл.2 ЗЛС и чл.301-302 КТ)
способност на ФЛ с лични действия да придобиват П и да поемат З. Тя не
може да бъде предмет на уговаряне, разширяване или ограничаване между
страните или налагана с едностранни действия. Не е допустим и отказ от
нея. Както гражданската, така и трудовата дееспособност се състои в
способността да се извършват правомерни юридически действия.
Дееспособността е израз на свободата на гражданите.

Трудовата дееспособност има и особености. Тя е признатата от КТ
способност на ФЛ да придобиват права и да поемат задължения, свързани с
отдаването под наем на работната сила за ползване от друго лице –
работодателя. Трудовата дееспособност има за свой предмет участието в
труда. Като функция на работна сила, която се съдържа само в личността
на ФЛ, трудът се състои само в конкретни лични действия, които не могат
да бъдат извършвани от другиго чрез представителство. Трудовата
дееспособност възниква с навършването на определена възраст. Тя се
нарича още минимална възраст за постъпване на работа. По българското
трудово право тя е навършването на 16 години – чл. 301(1) КТ.
Съображенията за това произтичат от необходимостта да се осигури
нормалното развитие и съзряване на децата и юношите и тяхната закрила.
Степента на зрялост и възрастта, на която тя се достига, се определя
като обща минимална възрастова граница. По изключение трудовата
дееспособност може да възникне и преди навършване на 16-годишна възраст.
Трудовата дееспособност в тези случаи е ограничена. Тя може да бъде
разделена в три групи:

а) лицата от 15 до 16-годишна възраст. Тяхната трудова дееспособност
възниква само за определена група работи, които са “леки и не са опасни
или вредни”. “Леки” са работите, които не са свързани предимно с
физическо и умствено натоварване и напрежение. “Опасни” са работите,
които съдържат възможност от увреждане на живота, здравето и
работоспособността, както и тези, които могат да се отразят
неблагоприятно върху бъдещото развитие на тези лица. А “вредни” са
работите, които чрез химическото, биохимическото и физиологичното
въздействие на извършваните трудови дейности или на условията, при които
се извършват, могат да предизвикат отрицателно въздействие.
Законодателството установява в специален списък, утвърден от министъра
на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, видовете
работи, които не са леки и са опасни и/или вредни, поради което са
забранени, защото се отразяват отрицателно върху нормалното физическо,
умствено и нравствено развитие на лицата от 15 до 16-годишна възраст.

б) лица под 15-годишна възраст. Това са лицата от 13 до 15-годишна
възраст. Те могат да бъдат приемани само на определени видове работи –
на ученически длъжности в цирковете: момчета, навършили 13-годишна
възраст, и момичета – 14-годишна възраст.

в) третата група са деца за участие в епизодични дейности: участие в
снимане на филми, театрални, оперни и други подобни представления,
концерти и др. те предпоставят еднократни и във всеки случай
по-краткотрайни трудови дейности и са наложени от сценария на самите
драматургични произведения. Долната възрастова граница на тези лица не е
фиксирана.

Трудовата дееспособност възниква с навършването на 16-годишна възраст !

Особености съществуват за възникването на трудовата дееспособност на
лицата под 16-годишна възраст. За нея е установена специална процедура –
чл.302(1) КТ:

а) извършване на обстоен медицински преглед, който установява общото
здравно – физическо и психическо, състояние на лицето;

б) съставяне на медицинско заключение, което се основава на медицинския
преглед и данните от него;

в) разрешение на инспекция по труда по местонахождение на работата, на
която лицето желае да постъпи. То се издава въз основа на медицинското
заключение и след преценка на районната инспекция по труда.

След като възникне, трудовата дееспособност продължава да съществува
поначало до края на живота на лицето. Тя не е ограничена от определена
възрастова граница и се характеризира с едно продължаващо трайно
състояние на лицето. Обстоятелството, че след навършване на определена
възраст (пенсионна възраст), когато при наличието и на други изисквания
лицето придобива право на пенсия и преустановява активната си трудова
дейност, не означава, че загубва трудовата си дееспособност или че тя
бива “погасена” от правото му на пенсия, а само че той престава да се
ползва от нея за редовна и системна работа по трудово правоотношение.

Отменянето на трудовата дееспособност е допустимо само при поставяне на
лицето под пълно запрещение по чл.5 (1) ЗЛС, когато непълнолетните или
пълнолетните страдат от слабоумие или от душевна болест, поради което не
могат да се грижат за своите работи.

По-многобройни са случаите на ограничаване на трудовата дееспособност.
Ограничаването на трудовата дееспособност е намаляване на обема й с
оглед на определени трудови дейности. Въвеждането на ограничения винаги
има частичен характер. Те са поначало временни: съществуват и действат
за определен период време или докато трае определено състояние.
Извършват се винаги въз основа на закона, посредством:

а) актове по трудовото ПО. Лица, осъдени за определени изчерпателно
изброени престъпления – против собствеността, документни престъпления и
др., не могат да бъдат назначавани и да заемат материалноотговорни
длъжности, както и длъжности, свързани с упражняването на контрол върху
лица, заемащи такива длъжности. Тези ограничения действат до
реабилитирането на тези лица по НК.

б) съдебен акт:

осъдителна присъда, с която е наложено наказание по чл. 37, ал.1, т.6 и
7 НК – лишаване от право да се заема определена държавна или обществена
длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност за престъпления, предвидени в особената част на НК;

съдебно решение за поставяне под ограничено запрещение.

в) наложено административно наказание. Ограничаването на трудовата
дееспособност в тези случаи е последица от административно наказание
“временно лишаване от право да се упражнява определена професия” (чл.13,
б.”а” ЗАНН). Това наказание се изразява във временна забрана за
нарушителя да упражнява професия или дейност, във връзка с която е
извършено нарушението.

Трудовата дееспособност и българското гражданство:

Българското законодателство не предвижда принципно ограничаване на
трудовата дееспособност в България на лица, които са чужденци или са без
гражданство.

а) За заемането на определени длъжности и изпълнението на определени
работи е установено изискването за българско гражданство – за лицата от
гражданския летателен състав, за корабния екипаж на българските кораби и
др.

б) Чужденците, които пребивават постоянно в страната, както и лицата, на
които е предоставено право на убежище или признат статут на бежанец,
могат да постъпват на работа по трудово правоотношение по реда,
установен за българските граждани.

в) Чужденци, които постъпват на работа в страната въз основа на
специално разрешение от Националната служба по заетостта, издадено по
искане на работодателя. То се издава при наличието на определени условия
и за срок до 1 година. Разрешението може да бъде продължено, ако са
налице условията за първоначалното му издаване.

Правни белези на работника или служителя:

Работникът или служителят е страна по ИТПО. Той е една от двете страни
по това правоотношение. И то тази, която е носител на работната сила,
предоставяна на другата страна – работодателя. Като страна по ИТПО той е
носител на права и задължения по него. Работникът или служителят е
винаги и само ФЛ. Работникът като страна по ТПО престира предимно
физически труд, т.е. мускулна и двигателна сила и енергия. А служителят
престира предимно умствена и нервнопсихическа енергия.

8

РАБОТОДАТЕЛЯТ като субект на ИТПО

Понятието “работодател” е легално определено в § 1, т.1 КТ. То има два
основни белега.

Работодателят е ФЛ или ЮЛ. Когато е ФЛ, то трябва да е граждански
правоспособно. А когато е ЮЛ – това му качество трябва да е придобито по
установения в действащото законодателство ред. Качеството на работодател
може да има и поделението на ЮЛ. Но тогава то трябва да отговаря на три
допълнителни изисквания:

а) да е организирано обособено, т.е. да има своя самостоятелна структура
или свързани звена, от които се състои;

б) да бъде икономически обособено, т.е. да има своя самостоятелна
разплащателна сметка;

в) да наема самостоятелно работници и служители по трудово
правоотношение.

Тези три признака трябва да бъдат заедно (кумулативно) налице, за да се
признае съответното поделение за работодател. В основата на понятието
работодател стои собственикът на оръдията и предметите на труда, който
наема чужда работна сила, за да я прилага към тях. Но възможно е
работодател да не е собственик, а арендатор, наемател или концесионер.
Изобщо това е лицето, на което се престира работната сила и което
разполага и стопанисва веществените условия на труда, за прилагането към
които му се престира работната сила.

Работодателят наема по трудово ПО чужда работна сила, за да я използва
за осъществяване на своя предмет на дейност. Той е “наемодателят” и
лицето, което “дава” работа. Това е неговата работодателска
правоспособност. Тя включва признатата му от закона правна възможност да
учредява трудови правоотношения, за да използва труда на наемните
работници и служители.

Работодателската правоспособност се изразява и в работодателската власт,
която включва следните основни права на работодателя:

да управлява трудовия процес;

да определя вътрешния ред за осъществяване на трудовия процес;

да упражнява спрямо наетите работници и служители дисциплинарни
правомощия.

Работодателската правоспособност възниква в различен момент при
различните видове работодатели. При работодател – ФЛ, работодателската
правоспособност възниква в момента, в който възниква неговата гражданска
дееспособност, т.е. с навършване на 18-годишна възраст. При
работодателите-ЮЛ, работодателската правоспособност настъпва в различни
моменти. За търговските дружества – от деня на вписване на търговското
дружество в търговския регистър. За организациите на бюджетна издръжка –
от утвърждаване на техния фонд работна заплата и щат.

При съвременните условия работодателят има и определена социална функция
и роля. Тя се изразява в задълженията по трудовото правоотношение, които
законът му възлага, към наемните работници и служители: справедливи
заплащане на работната сила, създаване на безопасни и здравословни
условия на труда; социално-битово обслужване на работниците и
служителите в предприятието и др. Колкото по-последователно той я
изпълнява, толкова по-ефективно работят за него работниците и
служителите.

Кръгът от лицата, които могат да бъдат работодатели, е широк. Това е
последица от прилагането на провъзгласения с Конституцията принцип на
свободната стопанска инициатива – чл. 19(2). При съвременните условия
най-често трудът по трудовите правоотношения се прилага като съвместен
труд на множество работници и служители, които работят заедно и
едновременно при един и същ работодател. Този съвместен труд изисква да
бъде организиран, координиран и управляван от работодателя в рамките на
неговата работодателска власт. В съвременните условия управлението на
съвместния труд на стотици и хиляди работници и служители се осъществява
от екип от ръководни служители – мениджъри, които управляват съвместния
труд. Това е неговата “администрация”. Преди всичко това е екипът, с
който работодателят ръководи трудовия процес и с който осъществява
работодателската власт.

Най-често употребяваното понятие в действащото трудово право, което
визира ръководството на предприятието, е “длъжностно лице”. То е легално
определено в § 1, т. 5 КТ и обхваща две категории служители:

лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес в
предприятието, в неговите поделения и низови звена;

специалисти във функционални и обслужващи звена на предприятието. Това
са лица с висше, средно специално образование, които притежават
специални знания в определена област на производствената и служебната
дейност на предприятието. Тези служители работят във функционални и
обслужващи отдели или звена на предприятието.

9

СЪДЪРЖАНИЕ на ИТПО

Съдържанието на ИТПО е съвкупността от П и З на страните по ТПО. В
основата му лежи отдаването под наем на работната сила на работника или
служителя и нейното производително ползване от работодателя под негово
разпореждане и контрол. По този начин се осъществява подчинеността на
работника или служителя на работодателя в трудовото правоотношение. Тя
се основава на неговата юридически свободна воля на работника или
служителя да встъпи в трудово правоотношение. Със своята лична воля той
се задължава да встъпи в ИТПО, като се подчинява на работодателя.
Свободната воля на работника или служителя обхваща задължението да се
подчини на работодателя и на установения от него ред, на неговите
указания, проверка и контрол. Правата и задълженията на страните по ИТПО
се структурират по специфичен начин. От една страна, се установяват
правните задължения на страните. От всяко от тези задължения се извеждат
правата на насрещната страна. Основните задължения и права тук
означават: най-важните за съдържанието на ТПО и общите за всички
работници, служители и работодатели П и З по ИТПО.

Основните задължения на Р/С по ИТПО са: да изпълнява възложената работа,
да се подчинява на законните разпореждания на работодателя, да има
коректно и лоялно поведение към него и към другите работници и служители
в предприятието и др. – чл. 124 и 126 КТ. А основните задължения на
работодателя по ИТПО са: да осигури нормални условия на работника или
служителя за изпълнение на възложената работа, да изплаща редовно
уговореното трудово възнаграждение на работника или служителя, да го
осигурява за всички осигурителни социални рискове и др. – чл. 124,
127-130а КТ.

Съдържанието на ИТПО е законово и договорно. В законовото съдържание се
включват всички императивни и диспозитивни разпоредби, които не са
дерогирани по силата на колективното трудово договаряне. В договорното
съдържание има две части – необходимо и факултативно. Факултативното се
състои от елементи, по които законът изисква страните да постигнат
съгласие – къде и какво ще работи работникът или служителят, какъв ще
бъде размерът на възнаграждението му и т.н. П и З , които са свързани
с възможни уговорки и не бъдат уговорени, не правят трудовото
правоотношение недействително.

10

Основания за възникване на ИТПО

ИТПО възниква от определени ЮФ. Те са от категорията на правопораждащите
правомерни юридически действия. Това са юридически действия, защото
централно място в тях заемат волеизявленията на правните субекти –
работник или служител и работодател. Те са активни юридически действия,
които се състоят в изрична външно изявена и обективирана воля. А са
правомерни, защото се правят в съответствие с и в изпълнение на
предписанията на правните норми. Основанията за възникване на ИТПО са от
категорията на правопораждащите ЮФ, защото от тях възникват нови ПО.

Правната уредба на основанията за възникване на ИТПО е законова. Тя се
съдържа преди всичко в гл. 5 КТ. В нея са включени трите най-често
прилагани основания за възникване на ИТПО:

трудов договор;

конкурс;

избор.

Основания за възникване на ИТПО се съдържат и в други закони – НК,
ЗИНаказанията. Пример – поправителен труд без лишаване от свобода;
административен акт за назначаване – за областни и заместник-областни
управители, заместник-министри и др.

Общото между основанията за възникване на ИТПО (трудов договор, конкурс
и избор) е, че водят до възникване на ИТПО. Неговото законово съдържания
е поначало едно и също, независимо от основанието, от което е
възникнало. Всички основания за възникване на ИТПО имат в състава си
изискването за доброволно и свободно изразена воля на работника и
служителя за възникване на трудовото правоотношение.

Между отделните основания съществуват и важни различия:

те се различават помежду си по юридически състав, от който възниква
трудовото правоотношение: един е този състав при трудовия договор, друг
– при конкурса и трети – при избора;

ролята на едни основания се изчерпва с учредяването на ИТПО и
определянето само на някои елементи от неговото съдържание (конкурса и
избора), с други отиват по-далеч (трудовия договор);

различия съществуват в субектите, които участват във формирането на ЮФ,
от който възниква ИТПО от една страна, и от друга – в субектите, между
които съществува ИТПО;

някои от основанията за възникване на ИТПО дават отражения и определят
основните особености на реда и основанията за прекратяването му – такива
са трудовият договор (чл.325 – 335 КТ) и изборът (337 – 340 КТ).

Значението на основанията за възникване на ИТПО се очертава в две
насоки:

а) за включването на гражданите в обществения труд.

б) за самото трудово ПО – те осъществяват връзката между правните норми
и ИТПО; те са основание за съществуването на трудовото правоотношение;
основанието за възникване на трудовото правоотношение определя и
съдържанието на ИТТПО; основанието за възникване на ИТПО дава отражение
и върху прекратяването му, т.к. прекратяването на трудовото
правоотношение е акт, обратен на възникването, поради което той отразява
в себе си и държи сметка за начина, по който ИТПО е възникнало.

11

ТРУДОВ ДОГОВОР – понятие, правна х-ка

Трудовият договор (ТД) е типичното и най-често използвано на практика
основание за възникване на ИТПО. Широката му приложимост се дължи на
големите възможности, които предоставя за изява на свободата на волята
на страните при учредяване и определяне на съдържанието на трудовото
правоотношение. Правната му уредба е най-пълна – чл. 61 – 76, 110 – 115
КТ.

КТ не дава легално определение на ТД, а урежда въпросите на ТД, които
смята за практически важни: страни, форма, съдържание, начало на
изпълнението, времетраене, договорите за допълнителен труд. Понятието
“трудов договор” има двояк смисъл:

ТД като правопораждащ ЮФ и правна сделка. Той изразява възникването на
ИТПО;

ТД като правоотношение, което се създава от ТД, т.е. като
трудоводоговорно правоотношение.

Страни по ТД са работникът или служителят и работодателят.

Работникът или служителят е страната, която отдава под наем и предоставя
работната си сила за ползване от другата страна. Работодателят е
страната, която наема работната сила на работника или служителя за
ползване.

Предмет на ТД е предоставянето и използването на работната сила.
Работникът или служителят трябва пръв да задължението си. Това е така,
защото поради естеството на престацията, която дължи, той пръв трябва да
я извърши, за да започне изпълнението на трудовото правоотношение. Но
работодателят трябва да създаде условия за изпълнение на възложената
работа. Това означава: предоставяне на уговорената работа за реално
изпълнение и на условия, при които се извършва работата; определяне на
работното място, осигуряване на материали и суровини и др. Ако
работодателят не създаде тези условия, не може да започне реалното
изпълнение на ТД. Все пак можем да дадем следното определение за ТД:

О. ТД – съглашение между Р/С и р-ля, с което Р/С се задължава да
предостави работната си сила за ползване от р-ля, като изпълнява
определена работа и се подчинява на установените от р-ля ред и условия
за това, а р-лят – да създаде необходимите нормални условия за
използване на работната сила и да заплати на работника или служителя
уговоренотоТВ.

Правна характеристика на ТД :

ТД е двустранен договор. За всяка от страните възникват насрещни права и
задължения. ТД е възмезден. Срещу престацията на работна сила на
работника или служителя работодателят му дължи трудово възнаграждение,
уговорено между тях по размер и платимо в определени срокове и
периодичност. ТД е синалагматичен. На задълженията на едната страна
съответстват задължения на другата. ТД е личен договор – intuitu
personae. Този характер на договора е с оглед личността на работника или
служителя. Той се определя от естеството на престацията на работната
сила – предмет на договора, която се съдържа в личността на работника
или служителя. ТД съдържа и редица имуществени елементи. Те изразяват
възмездния характер на трудовото правоотношение – задължение на
работодателя да изплаща трудово възнаграждение и други обезщетения на
работника или служителя; имуществена отговорност на работника или
служителя към работодателя, на работодателя към работника и служителя и
др. ТД съдържа и елементи на лична подчиненост и зависимост на работника
и служителя от работодателя, произтичащи от прилагането на наемния труд
под управлението и контрола на работодателя. ТД поражда едно
продължаващо правно отношение. Правата и задълженията по трудовото
правоотношение се осъществяват чрез многократно, постоянно и трайно
повтаряне във времето. ТД е консенсуален договор. Той се смята за
сключен в момента на постигане на съгласие между страните, изразено в
писмена форма, а не от момента на неговото реално изпълнение.

12

Сключване, съдържание и форма на ТД

Сключване на ТД :

ТД се сключва лично между Р/С и работодателя или негов представител –
чл. 61(1) КТ. Всеки от тях може да поеме инициативата и да направи
предложението за сключването на ТД. На практика най-често предложението
се прави от лицето, което желае да стане работник или служител, като
отправя писмена “молба” за това до работодателя и посочва в нея
характера на работата, за изпълнението на която иска сключването на
трудовия договор. Към молбата се прилагат определени официални
документи. Те са изброени в Наредба № 4 (ДВ, бр. 44 от 1993г.) за
документите, които са необходими за сключване на трудов договор,
издадена от министъра на труда и социалната политика. Тези документи са:
л.к. или друг документ за самоличност, документ за образование,
специалност, квалификация, документ за медицински преглед при
първоначално постъпване на работа и др. Други документи при сключване на
трудовия договор работодателят не може да изисква, освен ако това е
предвидено в специален закон. Представянето на тези документи е
задължение на лицето, което кандидатства за съответната работа. То
предшества сключването на ТД. Тяхното правно значение е да дадат
информация на работодателя за личността на кандидата, неговото
здравословно състояние и професионална квалификация, което допринася за
формиране на неговата воля за сключване на ТД при воденето на преговори.


След като предложението е направено, започват преговорите за сключване
на ТД, ако страната, към която е отправено, проявява интерес към него.
КТ не урежда тяхното протичане. Те де водят в свободна форма, без
специални изисквания и процедура. От страна на работодателя в тези
преговори участва самият работодател или лицето(лицата), което го
представлява. По изключение ТД може да се сключи и от по-горестоящ
спрямо работодателя орган – чл. 61(2) КТ. Особености при сключването на
ТД:

Момент на сключване на ТД. Това е моментът, от който насетне между
страните е налице един завършен и сключен ТД. Субсидиарно се прилага чл.
14 (1) ЗЗД: “Договорът се смята сключен в момента, в който приемането
достигне у предложителя”. Т.е. ТД се смята за сключен от момента, в
който подписаният от работодателя и от Р/С ТД или издадената от
работодателя заповед за назначение бъде получена от Р/С;

Начало на изпълнение на ТД. Това е постъпването на работа на Р/С. От
този момент той започва реално да изпълнява задълженията си и да ползва
в пълен обем правата си по трудовото правоотношение. Страните имат на
разположение две възможности:

Да не уговарят нищо изрично относно началото на изпълнението на ТД –
тогава влиза в действие чл. 63 (1) КТ – Р/С е длъжен да постъпи на
работа в едноседмичен срок от момента на сключване на ТД.

Страните изрично да уговорят срок, в който след сключването на ТД Р/С ще
постъпи на работа.

Съдържание на ТД:

Съдържанието на ТД е съвкупността от правата и задълженията на страните
по него. То се разделя на две големи части: законово и договорно.
Законово е съдържанието на ТД, което следва пряко от закона и се включва
в договора по силата на закона – в ш.см. на това понятие. Съдържанието
на П и З, които образуват законовото съдържание на ТД, са установени
общо за всички работници и служители предимно в КТ. Но те се съдържат и
в други закони или в подзаконови нормативни актове. Със сключването на
ТД страните се присъединяват към законовите разпореждания, без да могат
да ги изменят или отменят. Тяхната воля за сключване на ТД включва и
волята им за възприемане на елементите от неговото законово съдържание.
Законова част от ТД са: дисциплинарната власт на работодателя,
задълженията му да осигурява безопасни и здравословни условия на труда,
правото на работника или служителя на нормални условия на труд, защита
срещу незаконно уволнения и др. Договорната част от съдържанието на ТД
се включва изрично в ТД и се определя от волята на страните и
постигнатото съгласие между тях. Те са предвидени в чл. 66 КТ. Тази част
от съдържанието на ТД от своя страна обхваща две групи елементи от
съдържанието на ТД: 1. Елементи от минималното необходимо договорно
съдържание на ТД; 2. Елементи от допълнителното и факултативното
договорно съдържание на ТД.

Минималното необходимо договорно съдържание на ТД е определено в КТ. То
е минимално, защото ТД трябва да съдържа най-малко включените в него
елементи, за да се счита, че е сключен. А е “необходимо”, защото без
него няма сключен договор. Съобразно чл.66, ал.1, ТД трябва да съдържа
данни за страните и определя:

Мястото на работа;

Наименованието на длъжността и х-ра на работата;

Датата на сключването и началото на неговото изпълнение;

Времетраенето на ТД;

Р-ра на основния и удължения платен год.отпуск и на доп.платени годишни
отпуски;

Еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на ТД;

Основното и допълнителните ТВс постоян.х-р, както и периодичност на
плащането им;

Продължителността на работния ден и седмица.

ТВ включва определянето както на основното, така и на допълнителните
трудови възнаграждения. Тук са необходими три уточнения:

когато има сключен колективен ТД, с индивидуалния ТД може да се уговаря
само по-високо трудово възнаграждение, но не и по-ниско от уговореното с
колективния ТД;

второто уточнение се отнася до организациите на бюджетна издръжка – по
малки възможности за договаряне, т.к. средствата за работна заплата са
определени от бюджета по централистичен път;

всички допълнителни трудови възнаграждения, установени от МС, сега са в
минимални размери – чл. 244, т. 2 КТ, поради което могат на общо
основание да бъдат предмет на договаряне и в индивидуалния ТД.

Важно е, че ВИНАГИ ТД СЕ СКЛЮЧВА ПРЕДИ ПОСТЪПВАНЕ НА РАБОТА !

Допълнително и факултативно договорно съдържание на ТД. То обхваща
“други условия, свързани с предоставяне на работната сила” – чл. 66(2)
КТ. То е допълнително, защото се прибавя към и допълва минималното
необходимо договорно съдържание на ТД. А е и факултативно, т.е. възможно
незадължително, защото и без него ТД е сключен, щом като е постигнато
съгласие за неговото минимално необходимо договорно съдържание.

Договарянето – както колективно, така и индивидуално, не се допуска,
когато съответните въпроси са уредени с императивни законови разпоредби.
Изводът е: с ТД страните могат да се договарят по всички въпроси, които
изобщо не са уредени в закона, или ако са уредени в него, това е
направено не с повелителни, а с диспозитивни правни норми, позволяващи
страните да уговарят нещо различно от установеното в тях.

Форма на ТД. Формата е писмена, като условие за действителност. За
работодателя съществува задължение – чл. 62 (3) КТ – в 3-дневен срок от
сключване на ТД да изпрати уведомление до съответното поделение на НОИ –
Наредба № 5 от 02.01.2003г. – работодателят да уведоми НОИ, като
уведомлението трябва да съдържа данни за страните и съдържанието на ТД.
Уведомяването може да стане по три начина: интернет (електронен подпис);
на хартиен и на магнитен носител. Ако уведомлението е за повече от 5
работника едновременно – по интернет или на магнитен носител. Регистрира
се в нарочен регистър. Р/С трябва да се уведоми, че ТД е регистриран. От
този момент тече срокът за постъпване на работа. Ако работодателят
наруши разпоредбата на чл. 62 (3) КТ – чл.414 (3) КТ предвижда глоба в
размер на 1000 лв.

Чл. 63 (3) КТ предвижда едноседмичен срок за постъпване на работа, ако
не е уговорено друго. В рамките на този срок Р/С може да постъпи на
работа. Ако го пропусне трудовото ПО се смята за невъзникнало – чл. 63,
ал. 3, изр.2, КТ – освен ако това се дължи на независещи причини, за
които Р/С е уведомил работодателя до изтичане на срока. Независещите
причини се преценяват от работодателя. Ако Р/С е недоволен от преценката
на работодателя за независещите причини, може да предяви иск срещу
работодателя за обезщетение по чл. 213 (1) КТ.

Чл. 63 (4) КТ урежда начина, по който започва изпълнението на
задълженията по ТД. Този начин е постъпването на Р/С на работа. Законът
предвижда удостоверяване на началото на изпълнението – това става
писмено ! Това е важно, защото от този момент насетне за Р/С възникват
такива важни права като: правото на трудово възнаграждение, признаването
на времето за трудов стаж, отпуск, обезщетения и т.н. Удостоверяването е
писмено и може да стане по различен начин: чрез съставяне и подписване
на протокол или акт за встъпване в длъжност, писмено отбелязване върху
ТД на датата на постъпване на работа и т.н.

13

Трудова функция. Място на работа

Чл. 66 (1) КТ изисква с ТД да се определят мястото и характер на
работата и трудовото възнаграждение на работника или служителя.

1. Характера на работата. Това е трудовата функция на работника или
служителя. Тя се определя от предмета на дейността, която работникът или
служителят извършва, обема на работата и условията, при които я
изпълнява. Предметът на дейността се определя от съдържанието на
трудовите операции, които работникът или служителят трябва да изпълнява.
Обемът на работата определя колко и кои точно са тези операции.
Условията на работата определят средата, при която се изпълняват
трудовите задължения на работника или служителя. За да бъде реално и
конкретно уговарянето на трудовата функция, работодателят трябва да
предостави на работника или служителя длъжностната характеристика на
работата и да го запознае с нея – чл. 127, ал.1, т.4 КТ.

2. Мястото на работа. Това е териториално определеното пространство,
където работникът или служителят предоставя на работодателя работната си
сила и където той полага труда си. Чл. 66 (3) КТ установява три начина
на определяне на мястото на работа.

Първият е възприемане за място на работа на седалището на предприятието.
Това е мястото, където се намира неговото управление. Така е посочено в
КТ – доколкото друго не е уговорено или не следва от х-ра на работата.
Вторият начин е конкретизацията на мястото на работа в рамките и в
границите на седалището на предприятието. Седалището на предприятието не
винаги е достатъчно за нуждите на трудовото правоотношение.в тези случаи
е желателно да се уговаря и посочва в трудовия договор и съответното
звено: отдел, цех, лаборатория и друго вътрешно звено, в което
работникът или служителят ще полага труда си. Третият начин е определяне
на мястото на работа като следствие от характера на работата. Това са
случаите, при които характерът на работата предопределя и мястото,
където тя може да се изпълнява. Например – мястото на работа на влаковия
кондуктор е във влака в едно или друго направление, а не в седалището на
съответната гара.

Мястото на работата трябва да се различава от работното
място. Мястото на работата е по-широко понятие от работното място. То е
винаги в мястото на работата и част от него. Работното място е
помещението, цеха, стаята или друго подобно териториално определено
място в предприятието, където работникът или служителят работи. То се
определя едностранно от работодателя – “по негово указание” като част от
неговата работодателска власт.

14

СРОЧНИ ТРУДОВИ ДОГОВОРИ

Срочните ТД са “класически” вид ТД, които са познати са на всички
съвременни трудови законодателства. На българското законодателство те са
познати от 1936г., когато за първи път бяха уредени в чл. 14 НЗТД.
Срочните ТД в последните 5-6 години добиха широко разпространение. Това
се отнася за срочните ТД за определено време. Тенденцията е не само
национална, но и всеобща. Но на “българска почва” тя се изрази в
прекомерното им разширяване, съпроводено с някои уродливи форми. Това
наложи рязката намеса на законодателя при измененията на КТ през месец
март 2001г. Основната социална насока на тези промени е: ограничаване на
прекомерното разширяване под натиска на работодателите на срочните ТД за
определено време.

Видове срочни ТД :

Срочните ТД по действащото право биват няколко вида в според начина, по
който е определена клаузата срок в тях. Изброени са изчерпателно в чл.
68 (1) КТ:

1. за определен срок;

2. до завършване на определена работа;

3. за заместване на отсъстващ работник или служител;

4. за времето, докато трае провеждането на конкурс;

5. за определен мандат.

Срочен ТД ЗА ОПРЕДЕЛЕН СРОК – чл. 68, ал.1, т.1. Специфичното при него
е, че срокът се определя за точно определен период от време: напр. 3, 6
месеца, 1 година и т.н., считано от определена начална дата насетне, или
пък за определено време – напр. От 01.08.1998г. до 01.08.1999г.
Независимо от това кой от тези начини ще бъде използван, важно е в
договора клаузата срок да бъде формулирана и в нея недвусмислено да е
определен срокът, за който се сключва ТД.

“Определеният срок” при този вид срочен ТД “не може да бъде повече от 3
години, доколкото в закона или в акт на МС не е предвидено друго”.
Идеята на закона е да предвиди максимална и не много голяма
продължителност на ТД, за да не позволи прекомерно продължителното
обвързване на страните. Но са допустими отклонения. Тези отклонения
могат да предвиждат както по-малка, така и по-голяма продължителност от
3 години – чл. 229, ал.2 (при дог.за придоб.квалиф/я, но това не е ТД) и
234, ал.3 (при дог.за повиш.квалиф.и преквалиф- това не е ТД, но лицето
работи по ТД при същия РД) – откриват възможност за сключване на ТД за
определен срок съответно до 6 г. и до 5 г.

Срочният ТД за определен срок може да се сключи по два начина:

а) чрез превръщане на безсрочен в срочен ТД;

б) чрез начално сключване на ТД като срочен ТД за определен срок.

Възможността за превръщане на безсрочен ТД в срочен ТД за определено
време на общо основание съществува в действащото право – чл. 119 КТ. Ал.
3 на чл. 67 КТ гласи: “ТД за неопределено време не може да се превръща в
договор за определен срок, освен при изричното желание на Р/С, изразено
писмено”. Това означава, че за прилагането на чл. 119 КТ при
превръщането на ТД от безсрочен в срочен за определено време е
необходимо изричното волеизявление на Р/С. Законът не изисква то да бъде
мотивирано, но трябва да бъде ясно и безусловно изразено. Това
волеизявление би трябвало да предхожда споразумението по чл. 119 КТ. То
трябва да бъде направено в писмена форма. Тя е форма за неговата
действителност. Устно направеното волеизявление е недействително.

Началното сключване на срочен ТД за определено време е допустимо в две
групи от случаи, които са уредени в чл. 68 (2, 3) КТ:

1.Първата група случаи: По начало и по правило е допустимо сключването
на тези срочни ТД. Изрично не е установена фиксирана продължителност на
срока, за който ТД се сключват, но общата идея при тях е, че срочните ТД
са със сравнително кратка продължителност. При тях няма ограничения за
подновяване на ТД след изтичане на срока му, нито ограничения в броя на
тези подновявания. Има две хипотези. Едната хипотеза е определена с
оглед на видовете работи, за изпълнението на които се сключват срочните
ТД. Те са три вида: временни, сезонни и краткотрайни. Временни са
работите, които имат случаен и еднократен характер спрямо постоянния
основен предмет на дейност на работодателя. Те имат продължителност от
няколко дни до 2-3 месеца. Изчерпват се с изпълнението им, защото
приключват работите, за които са сключени. Сезонни са работите, които
зависят от сезона, т.е. от годишното време на календарната година.
“Сезонът” се характеризира с относително постоянство и устойчивост на
атмосферните, температурните и др. климатични условия. Краткотрайни са
работите с епизодичен и подчертано кратък срок за тяхното изпълнение –
напр. товаро-разтоварни и преносни работи. Тяхното възникване е
непредвидимо, но е наложително извършването им, за да се осигури
нормалното протичане на основната производствена и служебна дейност на
работодателя. Другата хипотеза обхваща сключването на срочни ТД за
определено време с новопостъпващи работници и служители. Сключването на
срочни ТД в тази хипотеза е допустимо при наличието на две предпоставки:


а) наличие на “новопостъпващи Р/С. Това са лица, които постъпват за
първи път на работа при съответния работодател, а не които постъпват
изобщо за първи път на работа през живота си;

б) постъпването на работа трябва да бъде при работодатели, чиито
предприятия или търговски дружества са обявени в несъстоятелност или
които са в ликвидация.

2. Втората група от случаи: при тях е допустимо сключването на срочни ТД
за определено време е уредена в чл. 68 (2-4) КТ. Тя се отнася до работи
и дейности, които не са временни, сезонни или краткотрайни, а се отнасят
до основния предмет на дейност на работодателя. Но това е допустимо само
по изключение, за разлика от чл. 68 (2) КТ, при които сключването на ТД
е правило. Законодателят е дефинирал изключението в § 1, т. 8 ДР на КТ:
“изключението е налице при конкретни икономически, технологически,
финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер,
съществуващи към момента на сключване на ТД, посочени в него и
обуславящи сключването му”. От това определение могат да се извлекат
основните белези на “изключението”: наличие на обективни производствени
причини в дейността на работодателя; тези причини трябва да налагат
приемането на работа на повече работници и служители за определен срок,
след изтичането на който отпада нуждата от тях; тези причини трябва да
бъдат изрично посочени в ТД, за да се мотивира сключването му като
срочен ТД за определено време. При наличието на посочените обективни
производств. причини законът допуска изключение в две посоки: едната е
изключението за сключване на срочни ТД за срок най-малко 1 година, а
другата – при наличие на изключението да се допуска сключването и на
срочни ТД с по-кратка от 1г. продължителност, но само при писмено искане
на Р/С.

Срочен ТД ЗА ОПРЕДЕЛЕНА РАБОТА – чл. 68, ал. 2, т. 2 КТ. Тук срокът на
договора е определяем чрез времето, необходимо за довършване на
уговорената работа. Това изисква в договора точно да се определи
работата, за изпълнението и за довършването на която се сключва ТД –
напр. до завършването на строежа на язовира. За времетраенето на този
договор не е определена и максимална продължителност, за разлика от
срочния ТД по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. То може да продължи и повече от 3
г. – толкова, колкото е необходимо за завършване на определената работа.


Срочен ТД ЗА ЗАМЕСТВАНЕ НА Р/С – чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ. И този срочен
ТД е с клауза за определяем срок. Сключва се за заместване на отсъстващ
Р/С (напр. продължителен отпуск по майчинство), като е без значение
причината за отсъствие. Срокът на ТД за заместване се определя от
продължителността на отсъствието на Р/С – титуляр на длъжността. Ето
защ

[shokolad_4eto]

Ще можеш ли да ми изтеглиш тези есета

http://download.pomagalo.com/85359/k...ufovcite+dnes/
http://download.pomagalo.com/3341/ta...fshtinata+ese/
http://download.pomagalo.com/166139/licemerieto/

Благодаря предварително

[Tedi4ka]

Да може:

1.Кои са тартюфовците днес?
Може би светът все повече се превръща в класицистичната комедия "Тартюф", все повече и повече хора започват да приличат на героя.Според мен това не е никак хубаво! Напоследък много хора губят доста пари, защото има телефонни обаждания, с които те се подлъгват. Обажда се някакъв човек и казва, че твой роднина е тежко болен и се нуждае от пари. Какво може да направи един възрастен човек, освен да изпрати.Нима това е нормално?! Естествено,че не!
Аз немога да го проумея това, да вземеш парите на нуждаещ се човек, за свои лични облаги.
Мога да пиша със страници за днешните измамници.
Много е трудно да бъдеш добър.
Аз не съм перфектният човек, но никога не бих взела последния залък хляб на просяка, никога не бих убила и измамила.
Може би за мен животът тепърва започва, но поне засега това са моите виждания.
Човешко ли е да измамиш родителите си, да крадеш от тях, тук е мястото да спомена и една поговорка "Да хапеш ръката, която те храни".
За някои това е ежедневието.За други пък е нормално да вадиш оръжие с/у майка си и баща си.Това не е ли измамник?
Да измамник е, но той мами самия себе си.
Телевизионните игри, които всеки ден се излъчват по телевизията нима и те не мамят хората?
Тези които измислят подобни игри не са ли тартюфовци? Забогатяват на чужд гръб.Всеки се подлъгва да се обади, но тези които печелят са малцина.
МНого искам всичко това да го няма, да няма убийства, измами, корупция, дрога, проституция, искам моят живот да бъде моята приказка.

[Tedi4ka]

2.ЕСЕ
През своя живот всеки човек върви по пътя към себе си, създава се с делата, чувствата и мислите си. Ние притежаваме уникалния шанс да променяме съдбата си дори в мига. И накрая на пътя поглеждаме назад, знаем, че не сме постигнали идеала си, но сме били себе си - с несъвършенствата и грешките си, но и със стремежа да ги преодолеем. Способни сме да погледнем в огледалото без страх, ако съзнаваме, че там ще видим собственото си лице. Защото да не признаеш грешките си, значи да се отречеш от битието си, предавайки себе си, да се откажеш от живота.
Маските не просто прикриват грозното, те творят. Създават човека като унищожават истинското му лице, онова, от което сам се е отрекъл. От срам?.. Лицемерът се стреми да спечели, да извлече някаква облага от наивните. Но не съзнава, че всъщност губи себе си. Че всеки път когато се слива с маската, тя убива частица от истинското в него. А фалшивото не е реално, то се разпада на хиляди прашинки, за да изчезне в празнотата, която е останала. Дава ни измамното чувство, че играта може да продължи вечно, че лъжейки другите, всъщност мамим живота. Избягваме от трудния път сами да създаваме личността си. Защото просто можем да я изиграем.
Както главния герой на Молиеровата трагикомедия \"Тартюф\", който е превърнал живота си в една голяма сцена. Той е актьорът, чието представление ще продължава до самия му край. Маската го е завладяла напълно, тя се променя в зависимост от средата. Дотолкова се е слял с нея, че дори неизиграните му действия са прикрити. Грехът му не е грях докато не бъде разкрит. Но предателството спрямо себе си не може да бъде заличено. Както всяко друго то се крие, без смелостта да го погледнеш, губиш частица от себе си. Тартюф се е превърнал от лицемерник в амоларен човек, в маска, която съществува, но не живее вместо него. Той не съзнава границите, заличава ги, за да прикрие собствените си грешки. Загубил е себе си опиянен от силата на маската да пресъздава според желанието. В стермежа си да спечели, да бъде признат, Тартюф се превръща в символ на пустата човешка душа, която се лута безцелно, забравила собственото си лице. Превърната в маска.
И когато погледнем виждаме страх. Страх да признаеш грозното, защото не съзнаваш, че именно това признание е пътят към красотата. Действителността се разтяга в гротеска маска.Тя е новото ти аз и защо не, след като я виждаш навсякъде. Във всеки празен поглед. И винаги ще има готови да заживеят в света ти, защото е твърде примамливо да повярваш, че реалността може да се съгради от думи. Да създадеш \"приказка\", в която ти си кралят, в която времето е застинало. Играеш.. играеш, криеш се зад стените си. Нали сам ги изгради, за да се защитиш, да бъдеш силен, да се слееш с тълпата, а сега си обсаден. И се бориш сам срещу себе си, за да заглушиш изстинали спомени. Загубената надежда, че някога някъде си можел и да \"бъдеш\", че дори да нямаш материално богатство, притежаваш най-ценното - себе си, битието си, способността да го промениш.
Ако животът ни е само миг във вечността, то нека този момент бъде истински. Нека с него оставим следа и хармонията между стъпките ни създаде крехкия човешки път. Да свалим маските, за да трае мигът завинаги...

[Tedi4ka]

Лицемерието
(есе)

Лицемерието като термин от етиката и философията има две направления или два вида; те са: лицемерие и нечиста съвест. Нечистата съвест е лицемерие пред самия себе си, а лицемерието е нечиста съвест пред другите. Вече утвърдила се през времето тезата, че чрез лицемерие нищо не се постига, и че човек трябва да бъде себе си, за да го възприемат хората какъвто е,не се спазва. Макар и всички да твърдят това почти никой не се придържа към тази теза.
Даже напротив! Всеки малко или много е лицемерничил през живота си, дори да не си го признава.И аз съм послъгвала за нещо с мисълта,че правя добро не само на себе си, а дори и на околните.Лъжата е основният елемент на лицемерието, а актьорството и актьорската игра е способа,който помага за практикуването на лицемерието, за да изглежда правдоподобно действието на лицемера.Лицемерието представлява маска,която скрива истинския характер на човека и показва един измислен образ,който всички искат да видят.Останалите хора или са много наивни,но виждат същността на лицемера,или са много глупави и виждат само маската и повърхността на човека срещу тях.Никой не може да живее в лицемерие и лъжа иначе този свят ще бъде прекалено еднообразен.
Сега като минавам покрай по-малките ученици от нашата гимназия виждам едно анархично общество,наречено “наше бъдеще”. Това поведение се дължи според мен на различните гримаси и актьорско майсторство,което те умело упражняват.Спомням си,че и аз преди две години бях на тяхно място и съм живяла в заблуда и неуморно лицемерие.Сега две години по-късно аз осъзнавам истинските лицемери не само по отношение на приятелите,а и на обкръжението ми,дори и в любовно отношение,Може би сме забелязали като минаваме по улицата,ние често виждаме момичета от пети или шести клас да се разхождат с по-големи момчета като вече улегнала двойка.Те си мислят,че може би това чувство,което ги е събрало е любов или привличане,но може би е нещо далеч по-различно.Всячески е ясно,че лицемерието има много измерения и почти на всеки ъгъл го откриваме.
Като едно от по-сериозните измерения на лицемерничеството можем да открием в комедията на Молиер “Тартюф”.Но питаме ли сме се на какво се дължи дълголетието на “Тартюф”,как тази комедия се е запазила през вековете като олицетворение на една не малка част от обществото ни.Темата за ширещото се в обществото лицемерие и за грандиозните размери,до които може да нарасне,когато срещу него стои тесногръдия отказ да се гледа по-далече от носа,за долнокачествените машинации,извършвани под прикритието на висока нравственост и религиозност,трудно могат да бъдат локализирани в една епоха и време.От друга,в композиционно отношение произведението е образец за поколения комедиографи.В него се концентрира най-доброто от комедийните техники на епохата в съчетание с ренесансовото време.
Сюжетът съсредоточава няколко недиференцирани помежду си линии-заслепението на Оргон и плановете за забогатяване на Тартюф,опитите му за прелъстяване на Елмира и любовта между Мариана и Валер.Те се обединяват около разобличаването на лицемерието,мнимата набожност и заслепението.В центъра на това е характерът на Тартюф.До всестранното му разкриване обаче не се стига, тъй като вниманието е приковано от водещите черти в него.В комедията си дават среща две хиперболизирани ефекти.От една страна,е прекомерната заслепеност на Оргон,а от друга-непознаващото граници двуличие на Таттюф.Маската и тук има своето място,хо в античната комедия тя е необходимо условие за съществуването на героя.Молиеровото произведение е средство за прикриване на същинския му характер.
Свалянето на маската предопределя структурно-композиционните особености на “Тартюф”.В хоризонтален план всяко следващо действие дава нови “улики” срещу героя вредител,а натрупването им води до разобличаване.Във вертикален план се извършва все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в характера ,като наяве излизат нови по-ужасяващи деформации.В първо действие за двуличието на Тартюф се говори най-общо, а акцентът пада върху конкретни характеристики-например неговото чревоугодничество.Във второ действие около героя се разгаря дискусията за мнимата му религиозност и се аргументира тезата за неговата безбожност.Трето и четвърто добавят нови черти в характера му-безнравственост и аморализъм.Пето действие продължава линията,подета в предходното-наяве излиза стремежа за бързото забогатяване на Тартюф.Паралелно се разкриват и етапите в заслепяването на Оргон-вместо за болната си жена се интересува само от лицемера,решава да омъжи дъщеря си за него,изгонва сина си, я някъде “по пътя” успява да му препише имотите си.Така в хода на комедията на сцената излиза Героя тип,който не е толкова социално,колкото нравствено детерминиран.
Особено ефектни са експозицията и финалът.За въведението на “Тартюф” Гьоте казва,че е “най-значимото и най-доброто,което съществува от тоя род”.Главният персонаж се появява чак в трето действие.Вместо това на зрителя е предоставена възможността да изслуша неговите защитници и обвинителите му.Във финала,обратно,на сцената присъстват всички действащи лица.На пръв поглед ролите са разменени.Тартюф се явява обвинител,а останалите подсъдими.Невидимата,но справедлива ръка на краля обаче наказва злото и възстановява справедливостта.Подобно на съдебно заседание интригата е разплетена,а виновните се наказват.Подобно на античните трагедии това става с помощта на велики и по-висши същества.В “Тартюф” злото е толкова голямо,че може да бъде санкционирано само от Бог или крал,които доказват и това твърдение.
Независимо ,че през следващите векове темата за тартюфовщината често се преекспонира,което постига и обратен ефект-известното й омръзване,заложената в “Тартюф” проблематика,както и нейната чудесна сценична реализация,правят от молиеровата комедия едно от образцовите драматургични произведения на епохата на класицизма,та до наши дни.Това развитие на нещата се е случило в следствие на една грешка на Оргон.Тази грешка той е направил при избора на приятел.Подборът на приятели трябжа да става с много внимание и не на второ място трябва да разберем какво ни свързва с тези хора,които може би ще ни бъдат приятели.Има три основни вида приятелство,за които Аристотел говори.Първото се създава заради радостта и съвместните удоволствия.Във второто,приятелите се опитват да извлекат полза един от друг.А когато изчезне изгодата,която получават,така нареченото приятелство се разпада.При третия тип приятелство се наблюдава вече истинско приятелство,изградено на основата на доверието.То възниква заради самото приятелство и в замяна на даденото доверие не иска да получи нищо,освен да намери доверие и разбиране.В днешно време не можем или можем много рядко да срещнем подходящия човек за изграждането на едно такова истинско приятелство.Това доказва още веднъж колко разпространено се оказва лицемерието и какво може да причини след себе си.
Друго измерение на лицемерието наблюдаваме при любовта.Знаем,че любовта е най-истинското и чисто нещо в този свят,което винаги побеждава,но аз твърдя,че това не винаги е така.Често тя се оказва не победителка,а победена.От различни места може да сме чули или видели някой да лъже своята половинка,или така наречената любов.Според мен любовта не може да просъществува ако има лицемерия,иначе това не може да се нарече любов.То уж е най-чистото чувство,а изградено на основата на грозното и отвратителното лицемерие.
Не мисля,че съм открила истинската любов,но ако я открия ще си имам едно на ум,за да я предпазя от лицемерието.Но знам,че съм открила истинските приятели и това приятелство се е доказало като истинско.Знам също,че когато давам доверие получавам съшо такова.Пожелавам на всички да намерят такива приятели,защото те са най-ценното и важно нещо.”Приятел в нужда се познава!” ,тази прочута фраза спомага за откриването на истинските приятели и разкриването на мнимите такива.Приятелството е божи дар, на което всеки има право също както свободата!

[shokolad_4eto]

10x

[Tedi4ka]

np

[Plami95]

plsss pomognete mi trqbva mi sbit prerazkaz na 4etvarta 4ast ot edna balgarka

[Tedi4ka]

Ако си намерила нещо във помагало дай линк и ще ти го изтегля

[shadow4e]

Благодаря много.

Пфу не ми свърши работа и явно ще трябва да се регистрирам, за да мога да намеря какво точно ми трябва.

[bebeeeeee]

много ще съм благодарна ако дръпнеш това
http://zamunda.pomagalo.com/download/150502/
и това

http://zamunda.pomagalo.com/download/10991/

много ми е спешно
благодаря предваритвлно

[Librarian_girl]

Хора може ли някой да ми помогне трябват ми следните теми:
1.Електронни книги. Софтуер за създаването им и най-често използваните формати за четене на електронни книги.
2.Управление на издателство
3.Електронно книгоиздаване. Формат PDF – основни характеристики
4.» Електронни книги
Видях че ги има в помагалото.
Благодаря ви много предварително!

[Tedi4ka]

много ще съм благодарна ако дръпнеш това
http://zamunda.http://www.teenproble...wnload/150502/
и това

http://zamunda.http://www.teenproble...ownload/10991/

много ми е спешно
благодаря предваритвлно

МОТИВЪТ ЗА НЕВЪЗМОЖНОТО ЗАВРЪЩАНЕ В „СКРИТИ ВОПЛИ” и „ПОМНИШ ЛИ, ПОМНИШ ЛИ”

Бащината къща е свещено място за всеки един от нас. Тя е пространството, където израстваш, опознаваш света и в което се чувстваш сигурен и защитен. Но рано или късно всеки потегля по своя път и идва време да излезе от домашното огнище и сам да се справя с живота. Тогава настъпват и моментите на самота и несигурност, а заедно с тях е непреодолимото желание за завръщане в бащиния дом. Именно носталгията по отминалото и невъзвратимо време ражда елегиите на Димчо Дебелянов „Скрити вопли” и „Помниш ли, помниш ли”.
В тях лирическият герой мислено си представя своето завръщане в примамливия свят на рода, своето „бягство” от суровата действителност, която го кара да се чувства изоставен. Този мотив се повтаря в двете стихотворения, като завръщането е представено за невъзможно. Желанието му е толкова силно, че е почти равностойно на мечта, на блян. Той си го представя, но сякаш не вярва, че това може да се случи. Чувства се като „печален странник”, за когото всичко вече е изгубено, и който е извървял своя път. Единственото, което може да го зарадва, е само завръщането в родния дом. Така за Дебелянов остава личната и лирическата драма на невъзможното желание.
Стихотворението „Скрити вопли” започва с искрено пожелание „да се завърнеш в бащината къща”. Глаголната конструкция представя условността на това завръщане, описва го само като една представа. Неслучайно завръщането е представено, „когато вечерта смирено гасне”. Сякаш с отминаването на деня всички проблеми отминават и се забравят. Вечерта е време за отмора, почивка. Тя приласкава в тихите си пазви на спокойствието и тишината. Дори, когато смяташ, че дните ти са безутешни, можеш да захвърлиш „черната умора”, защото знаеш, че има едно място, където винаги ще можеш да се завърнеш. Скръбно е обаче завръщането на лирическия герой. След толкова тежка раздяла не е възможно да изпиташ голямо щастие. Обземат го едновременно чувства на тиха радост и светла тъга. Подтекстово е въведен мотивът за блудния син. След дълги години скиталчество, той се завръща в бащината къща и изпитва вина, че е напуснал дома си. Но, от друга страна плахостта му е израз и на почит към родното, защото само бащиния дом е място на хармония, спокойствие, утеха. Мечтаейки да се завърне, героят си спомня всичко, което му е давало чувство на защита и обич. Бащината къща, майката, прагът, стаята позната, иконата – това са символите на дома, на топлината, на истински стойностното. Както винаги, той си представя майката на прага, на границата между двете пространства – родното и чуждото, но и между живота и смъртта. Макар и „безсилно”, найното „рамо” дава най-голяма подкрепа. Дори и годините да са оставили вече своя отпечатък върху нея, майката си остава единственият човек, пред когото можем да излеем болката, таена с години, защото е изповедник на душата и ще те разбере. Обръщението „мамо, мамо...”, е израз на желание за връщане назад – към детството, когато можеш да се сгушиш в топлата прегръдка на майката. Сурова е равносметката, която прави героят за изминалия си жизнен път. След толкова дълга раздяла, която самият той е пожелал, героят чувства, че не заслужава свещената майчина благословия и опрощение. Затова смирено влиза в „стаята позната”. Тя се явява „последна пристан”, защото, ако човек може да избира къде да приключи своя земен път, то несъмнено това е домът. „Да се завърнеш в бащината къща” означава не само да отидеш отново в дома си, но и да почувстваш пак онази сладка тишина, да си спомниш всички моменти, които правят дома толкова скъпо и ценно място за теб. Но да се завърнеш наистина, а не само в представите си. Тази „грешка” – раздялата с дома, задължава героя да поиска прошка, молейки се пред свещената стара икона. Освен символ на вярата, тя е символ на връзката между поколенията – това я прави още по-ценна и неслучайно героят коленичи пред нея.
След всичко, което е осъзнал в живота си, героят се завръща у дома, за да дочака своя „мирен заник”. В края на дните си той се нуждае от мир, който е имал само в своето детство. Помъдрял и прозрял ценностите на рода и дома, той осъзнава, че очакванията му за живота са останали напразни. Единственото, което му остава, е да се завърне в родния дом. „Скритите му вопли” са наистина печални, защото е невъзможно желанията му да се превърнат в истина. Героят е загубил даденото му и е невъзможно да си го върне, но поне спомените му помагат да притъпи болката.
И стихотворението „Помниш ли, помниш ли” търси спомена за родното. Може би на самия себе си е задал този въпрос лирическият герой. Той си спомня бащиния дом, който този път е представен от образите на „тихия двор” и „тихия дом с белоцветните вишни”. В белия цвят на цъфналите вишни е символизирана чистотата, непорочността на детството. Сякаш някаква невидима светлина – символ на живота, се крие в този образ. Тази образна представа за тихия двор създава усещане за хармония, чистота. Точно това търси лирическият герой. Но в следващите стихове всичко е отречено – няма място за хармония в душевния му свят. Светлият и чист спомен е излишен. Героят е „заключеник в мрачен затвор”. Затворена е душата му, търсеща смисъл на Живота.
Във втората строфа, героят чува и „шъпот и смях в белоцветните вишни”. Създава се представа за детството, спотаено в клоните на вишните – илюзия, отнета на лирическия герой, за която отново копнее душата. Той чува „светлия хор на ангели в дните предишни”. Ангелска е светлината на жадната за щастие човешка душа. Противопоставена е на мрака на тъмния затвор, отблъскващ жалбите далечни и спомените лишни. Завръщането в света на родното е невъзможно.
В последните два стиха е отразена болезнената истина – всичко желано и истинско, даващо смисъл в живота, е само сън. „Тихият двор” и „белоцветните вишни” остават в миналото, а лирическия герой се завръща в тъжното настояще. То е единствено възможно. Невъзможно и нереално е завръщането в света на спомена и на отминалото щастие.

[Tedi4ka]

много ще съм благодарна ако дръпнеш това
http://zamunda.http://www.teenproble...wnload/150502/
и това

http://zamunda.http://www.teenproble...ownload/10991/

много ми е спешно
благодаря предваритвлно

Невъзможното завръщане в бащиния дом

(съчинение – разсъждение)

Лирическият герой на Димчо Дебе¬лянов е сложна и противоречива личност, в която се борят силата и безсилието. Характерно за Дебеляновия човек е отчуждението му от света на другите. Той се чувства сам сред тълпата, сам в града, сам в действителност. Душата му е измъчена, разкъсана, изтерзана и се стреми към мечтани светове, коп¬нее за хармония и равновесие. Непре¬одолимата жажда за душевен мир и покой неизбежно го връща към родния дом, превърнат в скъп спомен.

Най-типичен за Дебеляновата поезия е мотивът за завръщането, дал основен лирически сюжет на елегиите „ Да се завърнеш в бащината къща” и „Помниш ли, помниш ли...”. Връщането назад във времето заявява естествената носталгия към светлия свят на детството, на бащината къща, на родното градче и миговете на приятелство и разбирателство. Завръщането е пътуване към себе си, към родното, към корените, към вечното. Но завръщането е и всъщност раздяла, защото домът, граден от утвърдените стойности, е спомен, сън и невъзможно убежище за раздвоения човек на модерните времена.

Мотивът за завръщането в чистия свят на детството е перносифициран в образа на родния дом, при опрощаващата майка. Поезията на Дебелянов е вътрешно насочена към дома и той се явява като един от смисловите центрове в поетическия му свят. Завръщането в родния дом е завръщане в свят, изпълнен с безгрижие и мечти, с обич и топлина. Домът присъства в пространството на родното чрез ключовите думи - бащината къща и нейния праг, с двора, със „стаята позната” и „старата икона”, а в символно - с иконописното присъствие на майката.

Майката за Дебелянов е не само изповедник на сина в момент на обезверяване и умора, но и опора, изпълнена с нежност и безсилие едновременно. Нейната усмивка блага е последен „пристан изаслона”, който връща на героя изгубената топлина.

Пътят към сбъдването на мечтата – завръщането у дома , минава през „тихия двор с белоцветните вишни” („Помниш ли, помниш ли...”) и спира най-напред до къщния праг. За поета, прагът е най-подходящо място за срещата, така жадувана от сина и майката. Прагът символизира преходът между познатото и непознатото, между домът и чуждия свят. С този поетичен момент в стихотворението навлиза библейският мотив за завръщането на блудния син.

В елегията „Да се завърнеш в бащината къща” нежно и донякъде неопределено са загатнати причините, които водят блудния син към бащината къща. Тези причини са свързани с настоящото нерадостно битие на героя, с носталгията му по топлия свят на рода, с копнежът му към родовите корени. Лирическият глас е подчинен на желанието на героя да намери пристан и утеха. Така, угнетената душа на поета, сблъскала се с безброй разочарования, се завръща в своя тих и уютен пристан:

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.

„Пътуването” към родното в красивия свят на спомена завършва със двустишието:

Аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина.

Миналото е единствен „пристан” за скръбната душа, простила се с мечтата за бъдещето: „че мойто слънце своя път измина”.
За Димчо Дебелянов е невъзможно да усети задълго покой в родния пристан. Мисълта за завръщането е един светъл копнеж, но напълно неосъществим, безвъзвратно изгубен. Това поражда елегичния тон на творбата. Мислено се борят два свята - на миналото, свързан с радостта и близостта, топлината и безгрижието, и на настоящето, изпълнен с отдалечаването и мъката, със студенина и безнадеждност. Надделява усещането за обреченост, защото той -„печален странник”, остава чужденец в света на родното, а унесът в сладкия спомен му помага още по-жестоко да осъзнае настоящето:

О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!

Скритият вопъл на скръбно „завърналия” се в реалността „странник” от красивото „пътуване” в миналото е най-искрено изповяданата тъга на Димчо Дебелянов в елегията „Да се завърнеш...”. Това е спотаената болка на поета, „напразно спомнил майка и родина” - духовен пристан на скръбния блян за щастие. „Да се завърнеш” в „дома” на родното, без да забравиш скръбта на сърцето, е най-красивото „носталгично пътуване" в лириката на Димчо Дебелянов.