Отговор в тема
по-спокойно де
явно ги няма днеска
Разумът и безумието на Дон Кихот
(литературно интерпретативно съчинение)
В своят неповторим и незабравим роман „дон Кихот де Ла Манча” авторът доста успешно осмива и иронизира странстващото рицарство. Сервантес представя своя герой Алонсо Кихана като спонтанна и безумна личност и все пак в цялото му безумие има “капчица” разум.
Също завладян от силното и необяснимо влияние, което оказват романите за странстващи рицари, сервантесовия герой, по-късно самопрекръстил се на прословутия Дон Кихот, е опиянен от неповторимите приключения на описаните герои. Макар и вече да е човек на възраст, петдесет годишен, идалгото кипи от енергия и е готов за невероятни подвизи. Без да го интересува какво мислят другите хора, без да се бои за самия себе си, Дон Кихот тръгва по Земята, за да търси справедливост, да помага на невинните и онеправданите. Поемайки множество рискове, стремящ се да подражава на странстващите рицари, героят на Сервантес е описан като безумец.
Точно това е и целта на целия роман – да покаже колко налудничави са онези завладяващи романи, които разказват за несъществуващи рицари.Като безумец се проявява и Дон Кихот, когато подготвя своите доспехи със подръчни материали като желязни пластинки и картон. Още от хората на неговото време, та и до ден днешен, неговите действия са считани за нелогични като например първият му така наречен поход.С него авторът ни показва лудостта на идалгото, като ясни примери за това са:мечтата на Кихана за славни дни като странстващ рицар;илюзията за замъка , дамите(леките жени) и представата за прекрасната храна.Посвещаването му в рицар от ханджията кара чиателя да се съмнява малко в тезата за разума на Дон Кихот. И все пак в цялата тази “побъркана” обстановка има място да се намеси и разумът................ Премеждията които среща по своя път и които смята за велики приключения са всъщност обикновени неща от ежедневието.Идалгото смяте че чрез тези дела ще се прослави.Ясен пример за това е освобождаването на момчето от селянина и срещата му с търговците.Така нареченият му подвиг е сметнат от него за геройски,но всъщност чрез него не постига желания ефект, а точно обратното.
Не съзнавайки понякога своята безразсъдност,бива наказван за нея и- както в случая с търговците -е пребит.
Макар и болката която усеща да е голяма, при първата среща с близките и прителите му, той не казва как се чувства, а започва да разказва за подвизите си.
.Лудостта, която обзема кроткия иначе по характер идалго, след боя, превръща обикновеното му и безлично съществуване в нов ритъм на живот, с героични, макар и неуспешни прояви на рицарския му дух.Дон Кихот поема предизвикателството да носи огромната отговорност за опазване добродетелите на изчезналото странстващо рицарство.
Чрез тази своя мисия той преоткрива забравените човешки ценности.
Всеки страдащ, независимо от причините, породили личната болка, получава закрила от странстващия рицар.
Задачите, които си поставя Дон Кихот, показват неговата способност да наблюдава трезво и да преценява действителността.
Макар и на външен вид действията на идалгото да изглеждат налудничави, лишени от всякаква логика, в мотива му се крие една дълбока човечност.
При Дон Кихот не е ясно кое е по-точно изразено- разумът на безумието му или безумието на разума му. Въпреки че в дадени моменти не е важно дали действията ни са пораждани от безумието ни , или от разума ни, щом правим нещо правилно не само за самите себе си, а и за околните.
Разумът и безумието на Дон Кихот
(литературно интерпретативно съчинение)
Животът в Испания през далечния XVII век се свързва не само с прашните улици и неприветливи, тъмни ханове. Този период се свързва със създаването на едно от най-великите и значими за литературата произведения “Дон Кихот де ла Манча”. В това далечно за нас време Мигел де Сервантес пише това произведение, което минавайки през годините трупа все повече и повече популярност и заслужено уважение.
В своето неповторимо и незабравимо произвединие Мигел де Сервантес доста успешно осмива и иронизира така известното завладяващо всички хора странстващо рицарство. Авторът представя своя герой Алонсо Кехана като спонтанна и безумна личност и все пак в цялото му безумие има “капчица” разум.
Също завладян от силното и необяснимо влияние, което оказват романите за странстващи рицари, идалгото Алонсо Кехана, по-късно самопрекръстил се на прословутия Дон Кихот, е опиянен от неповторимите приключения на описаните герои в романите. Макар и вече да е човек на възраст, петдесет годишен, идалгото кипи от енергия и е готов за невероятни подвизи. Без да го интересува какво мислят другите хора, без да се бои за самия себе си, Дон Кихот тръгва по Земята, за да търси справедливост, да помага на невинните и онеправданите. Поемайки множество рискове, стремящ се да подряжава на странстващите рицари, героят на Сервантес се представя в светлината на безумец.
Точно това е и целта на целия роман – да покаже колко безумни са онези дълбоко завладяващи романи за несъществуващи рицари. Като безумец и тотална “откачалка” се проявява и Дон Кихот. Още от хората на неговото време, та и до ден днешен, неговите действия са считани за нелогични, откачени, безумни. И все пак в цялата тази “побъркана” обстановка, в цялото безумие има място да се намеси и разумът. Не са случайни тези борби с вятърни мелници и стада овце. В тяхно лице Дон Кихот вижда опасността, те са нещото нарушаващо ежедневното спокойствие, след като ги забелязва, след като му пречат, значи не е никак луд. Ако в днешни дни се роди един съвременен Дон Кихот, той също ще има с какво да се бори, срещу какво да се изправи. Този път обаче ще надигне рицарското си копие срещу човешката злоба, завист, ненавист, агресия, лицемерие и т.н. и т.н.... А може би и през XVII век се е борил точно с тях, но създателят му Мигел де Сервантес е представил всички тези човешки слабости чрез лицата на грозни великани, защото злобата и завистта никой не би ги описал като нещо красиво, а дори напротив.
Колкото и безумни да са действията на сервантесовия герой, той все пак напълно разумно се бори за един по-добър свят. Дон Кихот дори е много по-разумен от повечето хора и много по-храбър от тях, щом забелязва пукнатините в обществото и се осмелява да направи нещо, за да ги запълни. Както някога, така и сега има несправедливост и живота несъмнено е нечестен, но през времето на късния ренесанс Дон Кихот хваща за ръка безумието си, което го довежда до гибелта му, и разумът си, който пък го овековечава.
При Дон Кихот не е ясно, кое е по-точно изразено, разумът на безумието му или безумието на разума му. Въпреки че в дадени моменти не е важно дали действията ни са пораждани от безумието ни или от разума ни, щом правим нещо правилно, не само за самите себе си, а и за околните. Всички действия на незабравимия Дон Кихот са правилни, опасни за самия него, но въпреки всичко правилни, независимо дали са безумни или разумни.
Просто не бях във нас вчера моля да ме извините и ако има по спешни теми от помагало пишете направо на лични
Няма проблем.
Благодаря, за друг път ще знам
http://download.pomagalo.com/124333/...=15398177&po=1
http://download.pomagalo.com/366418/...=15398372&po=4
Трябват ми тези две теми, предварително благодаря
Няма проблем пращам ти ги след малко на лично съобщение да не претрупваме тук
Моля те ако можеш изтегли ми това http://zamunda.pomagalo.com/download/321301/
:P
„Елегия”
(план-тезис)
„Елегия” е лирическа творба, изпълнена с изключително силни чувства на скръб, печал, болка.
1.Жанрова и поетична форма- лирическият герой води диалог с народа си и в този диалог изповядва чувствата и идеите си.
2.Темата за робството- тя е поставена още в началото на творбата чрез метафората „робска люлка”
3.Проблемът „робски сън”- пробуждане разгънато чрез метафората
„робска люлка”
4.Мотивът за жертвата
а) спасителят, кръстът и предателят като символи на робството, жертвата и страданието
б) народът като жертва и прадателите като онези, които заблуждават народа и го люлеят в „робската люлка”
5.Картина на робството
а) контрастът между мълчанието на народа и страшния звън на оковите- израз на народното страдание и на стаения народен гняв
б) „пот кървав...”- нечовешкото страдание на народа ни
в) „кръстът е забит..”- жертвата, страданието, асуцира се с кръста на спасителя
г) „ръжда разяжда...”- свързва се с робските окови
д) „смок е засмъкал..”- изгажда представата за изсмукване на жизнените сили на народа ни.
6.Сатирично изобличение на бездействието в последната строфа на творбата
„Елегия” е образец на творбата с гражданска тематика. Тема в нея е страданието на народа. То е споделено и преживяно от лирическия герой. Метафората „робска люлка” е изключително сполучлива. Тя показва измерението на робството и покорството. Лирическият герой вижда измеренията на робството, като идващи от праисторически времена (предателството на Юда) и стига до настоящето, когато „нов кърджалия в нова полуда” превръща насилието във всекидневие- „..кръстът е забит в живо тело..”.
Картината на народното страдание е разтърсваща. Ботевият лирически герой изживява света като абсурден и невъзможен. Към тази абсърдност на страданието се прибавят и страшните звукове на гърмящите окови и сковаващото безмълвие на народа. Контрасстът „гръм-тишина” по ясно подчертава болезненото безсилие на човека пред робството. Насилието и лъжата, като белези на робството се носят от „рояк скотове” и от „слепци с очи”. Това са двете страни на робството. То съществува благодарение на липсващите пориви и идеали у човека за когото най-значима ценност е спокосъществуване.
Много не ми върши работа, но благодаря ти все пак
:P
http://download.pomagalo.com/61664/my+favorite+movie/
спешноо плсс
Първоначално написано от sNkR
който има account нека ми копне това -> http://download.http://www.teenprobl...ron+djbokacho/
plsss?
Темите са ви пратени на лични съобщения
http://download.pomagalo.com/55067/e...lycheva+tryba/ Трябва ми спешно! Мерси предварително
Ако не знаеш - ще ти покажа, ако не можеш - ще те науча, а ако не искаш - ще те принудя!
http://download.http://www.teenproblem.net/school/55...lycheva+tryba/ Трябва ми спешно! Мерси предварително
Електронно-лъчева тръба. Използва се в осцилографите и все още е основен елемент на телевизионните приемници. От катода се емитират електрони, които се ускоряват от електричното поле, създадено между него и пръстеновидния анод. След преминаване през през анода те се движат праволинейно. Ако на хоризонталните или вертикалните отклоняващи пластини е подадено напрежение, електроните се отклоняват съгласно закономерностите, описани в предната точка. Флуоресциращия екран изсветва на мястото, където се удари електрон.
Електронно лъчевите тръби произвеждат ясно очертани качествени образи, но те създават сериозни затруднения. Те са неудобни за изработването на големи екрани, тъй като е необходимо да се увеличи дължината на тръбата (за да се осигури място на сканиращите електрони на пушката да достигнат до всички части на екрана). Следователно всеки CRT телевизор с голям екран ще трябва да бъде много тежък и ще заема огромно място.
Почти всички телевизии в употреба днес, разчитат на устройство известно като катодно-лъчева тръба или CRT (катодно-лъчева тръба) да показва техните образи. LCD-тата и плазмените дисплеи са известни, но те са все още редки в сравнение с CRT. Нека да започнем с CRT, тъй като тя е най-използания начин за изобразяване на образи днес. Термините анод и катод са използвани в електрониката като синоними за положителни и отрицателни терминали. Например, вие бихте могли да се позовете на положителния терминал на батерия - анода и отрицателния терминал - катодаВ тръбата на катодния лъч , "катод" е отоплителна жичка (не като жичката в нормална лампа). Отоплителната жичка е във вакуум, създаден вътре в стъклената "тръба". "Лъч" е потока на електрони, които естествено се леят от стоплен катод във вакуума.
Електроните са отрицателни. Анодът е положителен, ето защо това привлича леенето на електрони от катода. В телевизионната тръба на катодния лъч , потокът на електрони е фокусиран от фокусиращ анод в стегнат лъч и тогава ускорен от ускоряващ анод. Този стегнат, високоскоростен лъч на електрони лети през вакуума в тръбата и удря плоския екран в другия край на тръбата. Този екран е покрит с фосфор, който свети когато е ударен от лъча.
Фосфор е вещество, което изложено на радиация излъчва видима светлина. Радиацията може да бъде ултравиолетови лъчи или сноп от електрони. Всеки флуоресцентен цвят е всъщност фосфор - флуоресцентните цветове поглъщат невидима ултравиолетова светлина и излъчват видима като отличителен цвят. Има хиляди известни фосфори в зависимост от цвета, който разпространяват, и продължителноста им на светене, след като са били възбудени. В катодно-лъчевите тръби, фосфор покрива вътрешната част на екрана. И когата електрон удари точка от фосфора, тя започва да свети.
Както можете да видите на горната схема няма обща или основна катодно лъчева тръба. Има катод и чифт (или повече) аноди. Има фосфорно покрит екран. Има проводимо покритие вътре в тръбата да поглъща електроните, които се натрупват върху екрана на края на тръбата. Обаче, в тази диаграма вие можете да видите начина на "управление" на лъча. Лъча винаги ще се насочва в мъничка точка непосредствено в центъра на екрана. Това е защото, ако погледнете вътре в телевизора, вие ще видите , че тръбата е обвита от бобини. Следващата картина ви дава изглед на един типичен комплект от управляващи бобини:
Управляващите бобини са просто медни намотки. Тези бобини са способни да създадат магнитни полета вътре в тръбата, и електронният лъч реагира на полетата. Един комплект от бобини създава магнитно поле, което придвижва електронния лъч вертикално, докато друг комплект придвижва лъча хоризонтално. Управлявайки напреженията в бобините, вие можете да позиционирате електронния лъч, в която и да било точка на екрана.
Мерси много
da
аре де плс
май никой не иска да помага
ТРАГЕДИЯТА НА ХОРАТА ПРЕЗ 20-И ВЕК
(ЕСЕ)
Човевечеството е онази сила, която трябва да направи света по-добър.Макар и да звучи клиширано това е факт. В действителност обаче какво се получава?Не е ли показателна историята през 20-и век за всички зверства и дехуманни действия? И какво? Да не би хората да са се променили?.Мисля, че не. Сякаш всички са малки марионетки в ръцете на добре обучен кукловод. Действията са едни и същи, но последствията са трагични.
Нима Първата и Втората световна война да са акт на добри чувства или са поредната игра на интереси? Кой печели и кой губи? Гледам партия шах и си мисля,че всеки ход може да бъде победа и за двете страни и да има пат,но уви отново е мат. Победа, но с какви средства и с цената на какво?! Политици и държави гладни за власт, а човечеството погива под поредния порив на управата за величие.Къде са хората в тази грозна схема, жертви на онази злеувладяна политическа индустрия? Няма ги!Славата и прогромът вървят ръка за ръка.А човечеството умира под напора на поредния диктатор.
Геноцид. Не вярвам в това,че хората не си дават сметка за това явление.Дори самият Сталин e приемал хората като средство, за да се развива страната по време на неговото управление, без да се замисля за това ,че отнема невинни човешки животи,за да изпълни своята матрица.Хитлер – онзи, който се опитва да създаде чиста раса и погубва хиляди, гонейки своите болни амбиции.И какво?Светът какво печели от това?
Новата кутия на Пандора за човечестовото – Спин, рак.Дали това не е наказанието на природата?Учените се опитват да намерят лек, който да има висока ефективност, но засега това е само проект, за който можем да се надяваме да се осъщистви.
Гладуващите хора по света са твърде много(Сумалия, Индонезия, Индия), но дали в действителност се замисляме за тези, които страдат или просто се вглеждаме
в тях и си мислим колко сме добре.Егоисти. Повечето приличат на самовлюбения Нарцис, но с разликата, че гледат своето съществуване, без да се замислят за хората около себе си.
Ситуацията в България- какво по-различно става от предходните години? Връщайки се назад в историята не може да се отрече, че всичко се повтаря- управляващите се сменят, а народа страда. В наши дни кое е различното? Повтарят ни колко сме добре – преживяхме кризата при Жан Виденов през 1997година, когато падна валутния борд и беше времето на откритите групировки СИК и ВИС2. Правителството на Костов – лъжи за подобрение, подкрепени с нестихваща корупция на всички нива. Управлението на Симеон Сакскобурготски – празни обещания, на които народа повярва, защото беше уморен от безхаберието на държавниците до това време.Тройната коалиция – Ахмед Доган, Симеон Сакскобурготски и Сергей Станишев – да, влезнахме в Европейския съюз, но кризата се задълбочава. Отново се залъгва народа,че е добре, но инфлацията расте,поскъпват токът и водата и изяждат като вредител всички спестявания на данъкоплатците.Чудя се как се справят хората?
А пенсионерите?Тези хора,които на стари години трябва да се радват на живота си,се гърчат в продължителна агония, борейки се за живота си.
Трябва ли да се примирим със създалите се обстоятелства или да се борим?За съжаление една лястовичка пролет не прави. Ситуацията е пободна. Хората са уморени от голи обещания, но въпреки това приемат всички лъжи, които им представят, опитвайки се да приемат утопичната идея, че ще се промени ситуацията. Кога? Народът ходи като стадо овце, насочван от своя добър пастир, но това не е Давид, който ще победи Голиат.
И какво? Като лумпени се скитат, без да има кой да се погрижи за тях.
Къде отиде хуманното отношение и вярата в божиите закони?Къде сме ние и на къде е тръгнало човечеството?
Благодаря ти много
Love is Rare, Life is Strange, Nothing.....Last and People Change
Безсмъртната творба на Данте възниква на превала между Средновековието и ренесанста.На границата на двете велики епохи все още господства религиозно -християнският в мироглед ,но устоите на феодалното общество вече се пропукват от нахлуването на новите буржоазни отношения,а заедно с тях изгряват на духовния небосклон и първите лъчи на новия хуманистичен мироглед,който възвръща итнтереса към земния човек и утвърждава чувствената красота на света. Като творение на преходна епоха "Божествената комедия" обединява и превръща в единна художествена материя срещуположни представи,идеи и мирогледи-съчетава теоцентризъм с антропоцентризъм,аскетизъ с хуманизъм,космополитизъм с патриотизъм,идеализъм с реализъм.Не случайно определят |Данте едновременно като последния поет на Средновековието и първия поет на Новото време. За творческата предистория на "Божествената комедия" се знае малко.Кога е възникнал замисълът на поемата,може да се отговори само хипотетично.Учените го свързват с паметните редове ,изписани от Данте в края на поетическия сборник"Нова живот",посветен изцяло на Беатричe :" и тъй,ако благоволи онзи,който животвори всичко,животът ми да бъде продължен с още няколко години,надявам се да кажа за нея това,що не е било казано за никоя жена". Възможно е възвишената любов към Беатриче да е внушила създаването на Дантевата творба,но нейният замисъм е съзрявал дълго,оплодотворен от духовния и житейски опит на поето ,като се има предвид художетвения резултат и фактът ,че между "Нов живот "/1283-1291г/ и "Комедията"/1307-1321г/ лежат около 16 години.През този некратък период от време Данте преживява най-важните събития в личния и обществения си живот,поема страдалческия път на изгнанник и скиталец от град на градв Италия и създава втората си забележителна книга -енцеклопедичния трактат "Пир"/1304-1307г/ Данте пише "Божествената комедия" в продължение на 14 години и я завършва през последните дни от живота си.Озаглавява творбата "Комедия" не по жанрови съображения,а според средновековното разбиране на произведение с тъжно начало/"АД"/ и щастлив фивал/"Рай"/.По-късно ,в края на ХІV век ,към заглавието е прибавен епитетът "Божествена",при това не във връзка с религиозното съдъпжание на поемата , а като израз на поетическото и съвършенство и на преклонение пред творческия гений на Данте. Самият Данте подчертава ,че "Комедията" съдържа няколко смисъла. А още по-рано в трактата "Пир" развива възгледа си за четирите смисъла на всяка поетическа творба:буквален,алегоричен , морален и анагорически/извисяващ/ Ако се приложи този възглед към "Божествена комедия "/Според интерпретацията на С.Мокулски/,четирите смисъла на поемата са следните: буквалният смисъл е изображението на съдбата на хората след смъртта;алегорическият смисъл отвежда към идеята за възмездието над човека за земните му дела;моралинят смисъл цели да предпази човека от злото и да го насочи към добродетелта и накрая анагорическият смисъл е в стремежа да се възпее благодатната сила на любовта към Беатриче,"която прояснява съзнанието на поета" и му внушава да предприеме творческото си начинание. В основата на поемата стои морално-философската тема за спасението на душата.Данте разгръща тази тема в съзвучие с разпространения тогава аскетичен принцип за съзерцанието и лицезрението на "оня свят" като път за спасение на душата.Който успее да се избави от невежеството на порока и се отдаде на съзерцателен живот,мислено може да се пренесе на "оня свят" и после да разкаже това,което е видял. Разказът за възмездието ще помогне на хората да се осъзнаят и пречистят от злото. Идеята за спасението на душата не е художедтвено прозрение на Данте,нито е нова за Средновековието литература. Новаторството на Данте иде от поетическия му талант .Следвайки традиционните художествени представи и форми,той ги преосмисля и изпълва с ново съдържание! Фабулата на поемата възпроизвежда сюжетната схема/пътешествие в задгробния живот/ на жарра "видение" ,особено популярен в неофицеалната средновековна литература.Наред с историята на душите е описана и историята на Дантевата душа.Героят на видението не само е наблюдател-пътешествайки отвъд,той сам се променя "от зло към добро".На средновековните идеологически цели на поемата служи и композицията и. Дълбоко промислена ,тя есвързана със символиката на сакралното за християнската религия число"три" и производните му числа 9 и 33 ,изразяващи идеята за триединството на Бога/Бог-отец;Бог-син;Бог-Свети дух/.Данте дори отива по-нататък -създава нова стихотворна строфа"терцина",за да подчертае числовата символика. Поемата се състои от три кантики/песни/,които съдържат по 33 песни и заедно с началната песе закръглят числото 100.Освмен това всяка часто от задгробния живот се разделя на 9 кръга,а те на сфери и т.н. Всяка кантика завършва с една и съща дума"звезди",името на христос се римува само със себе си и не се споменава в "Ада",както и името на Дева Мария. Но най-вече в духа на средновековната философия и поетика е изобразителната техника на Данте. Цялата творба е пронизана от алегоричен смисъл.Всеки образ,всяко събитие,всеки детаил е с алегорично значение.Самата поема-видение,фантастична по съдържание творба, е грандиозен иносказателен образ-алегория на "оня свят" и същевременно алегория на душата/морална алегория8. В систевата от иносказателни значения и трите части на задгробния свят-ад,чистилище и рай,се превръщат в съответно в алегория на трите състояния на душата:грях,пречистване и обновление.Иносказателен ие и смъсълът на заглавието на поемата "Комедия"-таинство,мистерия,история на душата от порока към добродетелта. И пътуването на Данте из "оня свят " е нравствено -алегорично действие-мистерия,преображение на душата "от зло към добро" поетическият свят на Данте едновремемно "печели" и "губи" от алегоричното изображение.Иносказанието разширява,от една страна ,поетическият обхват на творбата,позволява на Данте да разтвори в пресъздадиния християнски свят цялата антично култура,митология и история на съвременната му Италия. Същевременно обаче алегорията "убива" поетическите образи на Данте,пречи им да живеят самостоятелен живот,превръща ги в символ на някакви абстрактни ,чужди на същността им идеи. Но перото на гения е винаги по-велико от самия гений,както гласи едно прочуто изказване. Както истински художник Данте не се примирява с алегорията.Поетът у него въстава срещу моралния философ. В порива на вдъхновението му реалността навлиза като стремителен поток в поемата.Наместо да облича с тях чисти идеи ,Данте конкретизира алегориите,те добиват плът и кръв и зазвучават самостоятелно.Пълнокръвни и прекрасни,поетическите образи честож срутват алегориите и на тяхно място оживява самата реалност-кипяща от страсите,многолика,динамич на. Преливането на моралния в поетичния план в "Комедията" е свидетелство за нещо друго,много по-важно за историята на литературата. То бележи раждането на ново поетическо мислене ,все още не напълно разкрепостено от средновековните философски и художествени представи ,но вече устремено към човека и земния свят. Алегорическото изграждане на творбата заставя анализа неизменно да различава два смисъла-буквален и иносказателен .Това се отнася и за началната кантика. Галерията от безсмъртни поетически образи включва и фигурата на аз-лирическия герой. Данте като че ли забравя,че в поемата е само душа,сянка и активно участва в подземния живот: състрадава,осъжда,порицава . Ако към човешкото нещастие е отзивчив,той е безмилостен към тези,които са забравили моралния и обществения си дълг.Там не щади сатиличното си слово,което понякога добива памфлетично звучение. Поначало изобразителния стил на Данте е с голяма амплитуда и се характеризира с лаконичност,графична реалност ,експресивност на поетичния език. Благосклонен и разгневен,съчувстващ и суров,саркастичен и ироничен,отмустителен и жесток,с изострено морално и гражданско чувство ,с пиетет към античната култура ,към званието и науката.Дантевият образ очертава кунтурите на бъдещия ренесансов герой. Дантевата поема води човека "отвъд" не с цел да отрече земния живот,а да го поправи. Сравняват "Комедията" с готическа катедрала,която е побрала в себе си всичко най-добро,сътворено от средновековното изкуство.И добавят -поетическият гений на Данте е създал толкова съвършенно произведение,че то се извисява далеч над Средните векове. ******* Моралната тема на поемата "Ад" са човешките страсти,грехове и престъпления.Данте ги онагледява чрез формата на наказанията.На всеки грях съответства равностойно наказание. Така сладострастниците са осъдени да се въртят вечно като вихър,символ на тяхната страст,на прорицателите главтите са обърнати назад,защото са посмяли да предсказват бъдещето,лицемерите носят тежки мантии,отвън позлатени,а отвътре подплатени с олово,символ на двуличната им природа ит.н.Формата на наказанието алегорически изобразява същността на порока и душевното състояние на грешниците. О,човешките прегрешения са и степенувани в поемата.Освен,че са онагледени класификацията им е въплатена в подредбата на ада.Той е разделен на три части според трите основни групи престъпления.От втори до седми кръг са поставени невъздържаните и насилниците,в осмия кръг-измамниците,а в деветия кръг-предателите. Засилването на греха е съответно на съучастието на разума и нанесената вреда.Невъздържаните по природа са по-малко виновни от грешниците,които съзнателно са се обрекли на порока и хладнокръвно и преднамерено са извършили най-големи злодеяния. Според Дантевите етични представи най-тежките престъпления са измяната и предателството ,затова грешниците от този род са поставени на дъното на ада. Като всички останали образи в поемата архитектониката на ада има двустранно значение-запознава с устройството на първата част на отвъдния свят и същевременно е алегория на моралния принцип на ада-постепенна деградация на духа до пълното му изчезване в деветия кръг на преизподнята. Същата морална идея онагледява метаморфозата на природната картина на "Ад".Природата в "Ад" е натоварена с изключително важни функции.Чрез постоянните си характеристики:вечност,мра к, отчаяние и чрез конкретните си черти-причудливи и фантастични,образът на природата осезаемо допълва представата на живота в ада и поражда внушително емоционално въздействие-почуда,изумление,страх, ужас.Природната картина в "Ад" е нарисувана с противоестествени свойства-лишена от живот,небе,светлина,надежд -с други думи от всичко,което я прави прекрасна на земята. Творбата „Ад” на Данте Алигиери, като част от средновековната литература принадлежи към жанра „видение”. Като такава тя е подчинена на една традиционна образно стилистична схема, за която е характерно не пресъздаването на отделни герои, исторически личности, а грешници, които се класифицират като типове въплъщаващи един или друг порок. Сюжетът има фантастичен характер, пресъздаден е въображаем свят, в който се намират човешките греховни души след смъртта. В този смисъл особено близки до тази творба са творби като „Ходене на Богородица по мъките” и др. Интерпретацията на Данте за мотива пътуване в Ада отговаря изцяло на стилистичните изисквания на този стил. В него са въплътени както средновековната есхатология, така и личните позиции на автора. Цялата „Божествена комедия” Данте изгражда съобразявайки се с рационалистическите изисквания за хармония, последователност, технологично класифициране, които са съществени белези именно на средновековната схоластика. Светът на отвъдното е изобразен като стройна сграда – със свои пластове, етажи, подразделения, които са систематично описани с детайлна точност – част от всичко това е и Адът, наред с Чистилището и Раят. Числото 3 има особено значение в творбата (символ на Светата троица) и в живота на хората, според науката Кабала, която е била особено разпространена през Средновековието и е била използвана при тълкуването на Стария завет. Самото произведение „Ад” е съставено от 33 песни – това е възрастта на Христос при неговото разпъване на кръста, самите куплети, от своя страна са изградени от терцини – стихове от три реда. Адът е разделен на 9 кръга (числото девет е производно на 3), като в последните три се намират хората, извършили най-големите грехове - в 7 кръг са убийците, в 8 кръг – измамниците, а в 9 кръг – предателите. Зад всичко това се крие стремежът към магичност и мистичност, като начин за кодиране на идеите в произведението. В центъра на Ада се намира Луцифер, който има три глави, всяка символизираща конкретно нещо – невежеството, омразата и човешката слабост – чрез него е показано пълното човешко падение. Три са и зверовете, които Данте среща преди да влезе в Ада. Тук авторът е използвал алегорията, за да представи сладострастието, гордостта и алчността. Всеки един от кръговете на Ада символизира определен грях и отреденото за него наказание – похот, чревоугодничество, алчност, ленност, гняв, завист, високомерие. Създавайки този своеобразен свят на грешници, авторът създава едно ново времево измерение, свързано освен с религиозния идеализъм и с чисто земното битие на човека. Претеглянето на греховете в творбата, авторът извършва от две гледни точки. Според едната, това става въз основа на средновековния морал и неговото понятие за грях, а според другата, посредством личната позиция на автора, която е подчертано хуманистична. Така Адът се явява възмездието за всяко грехопадение според религиозния християнски мироглед, но същевременно той е и чисто човешкото, хуманно отношение на автора към хората. Данте проявява хуманистично съчувствие към героите. Идеята за възмездието, има за цел да бъдат наложени морални граници срещу човешките пороци, които са въплъщение на злото, олицетворявано от дявола, показани са страшните мъки на Ада, като стремежът е да се въздейства психически срещу порочния начин на живот. От една страна са илюстрирани всички възможни пороци, а от друга страна са показани нагледно страданията на грешниците с цялата тяхна неизбежност. Всичко това трябва да накара средновековния човек, за който Адът е реалност, внимателно да преценява своите постъпки. Мисълта за действителното съществуване на Ада през времето на създаване на творбата, моделира основните насоки на морала и живота изобщо, нахлува в личните светове на хората, като сковава свободата им. Това е начинът, по който се изгражда съзнанието на средновековната личност. В нейната душа преобладава страхът от Бога, от греховете и от възмездието, което се изразява именно в съществуването на Ада. Всеки съгрешил, ще продължи живота си след смъртта точно там. И това е част от посланието на Дантевото пътуване в Ада. Данте увъзмездява хората за техните грехове и се явява суров съдник на пороците от гледна точка на християнския морал, но същевременно в творбата му откриваме и едно по-различно светоусещане. Авторът възпява достойнствата на грешниците посредством разкриването на тяхната константна позиция – никой от тях не се разкайва, особено тези, които са се явявали дейни фактори в обществено политическия живот. Така интерпретацията на Данте на мотива за пътуването в Ада проявява своята двойственост – въпреки че според законите на църквата животът на тези хора е белязан с неизлечимата дамга на греха, дори в страданията си, те подобно на Прометей остават верни на своята кауза. Именно в това се състои величието на Дантевите герои. Така се разкрива титанизмът на техните души, които само един век по-късно стават израз на идеите, очертаващи същността на зрелия Ренесанс. Наред с всичко това Данте изразява своето чисто човешко съчувствие, което се изправя в опозиция на религиозния морал и средновековната схоластика: „...в миг от жал изпаднах в безсъзнание...” Посредством този похват авторът, при интерпретацията на мотива за пътуването в Ада, толерира естествените страсти и естествената човешка природа на душата, като изявява своето лично отношение на състрадание към грешниците. Това особено силно проличава в пета песен, където е разкрит грехът и наказанието на Паоло и Франческа. Любовта на тези двама хора е греховна, защото тя е противопоставена на религиозно християнския морал и препокрива понятието за грях според него. Именно наказанието на двамата влюбени – Паоло и Франческа, илюстрира и символизира извършения от тях грях. Това съответства на някогашните морални устои, които са изцяло изградени въз основа на християнството. Нравствените проблеми и стремежи на средновековния човек са непосредствено ориентирани в тази насока. Християнството се явява като задължително, принудително налагане на религиозната догма. Това се отразява не само в насаждането на религиозно чувство, но и на религиозни идеи със силата на закон. Идеята за силата на греха и неговото възмездие е прокарана осезателно и натрапчиво в цялото произведение. За разлика от нея втората линия на интерпретацията на разходката в Ада е постигната посредством скрити внушения. Данте Алигиери се застъпва за живото човешко чувство в образите на грешниците. Той проявява изцяло хуманно отношение към техните постъпки и последвалите наказания. Изгражда пълнокръвни човешки същества – например Паоло и Франческа, които се стремят да отстояват правото на своите чувства и издигат своеобразен бунт срещу установеното от средновековната норма отношение. Всичко това поставя интерпретацията на Данте на мотива за пътуването в Ада в една дуалистична светлина. От една страна този мотив е подчинен на средновековния религиозен мироглед и морал, на утвърдените от църковната схоластика норми и закони. От друга страна обаче, Данте подчинява този мотив на своите лични усещания за човека, като го извежда на преден план и проявява и изразява своето лично съчувствие към наказаните и обречени грешници. И ако първата линия е характерна за времето си, то втората издига творбата и нейния автор до едно ново по-съвременно звучене, което превръща произведението в непреходно и актуално.
Данте Алигиери – “Ад”
Незабравима слава през вековете Данте Алигиери получава с поемата си “Божествена комедия”. Тя е разделена на три части: първата носи заглавие “Ад”, втората- “Чистилище”, третата- “Рай”. В поетична форма Данте разказва за едно свое въображаемо пътуване в задгробното царство. Той е “придружаван” от Вергилий- древен поет от Античността.
Данте въвежда темата за света на отвъдното. Това е не¬познатата, тайна страна на душата, в ко¬ято се стреми да проникне не само рели¬гиозно мислещият човек на Средновековието, но и езичникът от Античността. Мисълта за непознатите сили на пророческата съдба, които идват като наказание или възмездие, винаги е вълнувала човека. Той иска да узнае бъдещето, да про¬зре отвъд границата на разумно допусти¬мото страшната или неземно красива картина на своя живот. Данте Алигиери доказва, че грозното и прекрасното - ка¬то естетически нагласи и очаквания за бъ¬дещето - зависят само от настоящето и от нравственото съдържание на човешките дела. Затова и истината за човека е в самия човек. И доброто, и злото са в него. От човека зависи дали в душата му ще има Рай или Ад.
За първия творец на Италианския ренесанс човекът трябва да изяви силно и ка¬тегорично себе си и в доброто, и в злото. Всички, които са дребни и нищожни като лична позиция, не заслужават нито Рая, ни¬то Ада. Те са лишени от силата на човешката природа. Не могат да изявят себе си нито в греха, нито в светостта. Зато¬ва и Данте им отрежда преддверието на Ада. Те по-скоро се причисляват към гре¬ховно безличните, отколкото към незабе¬лязаните светци. За тях няма „бъдеще” до¬ри и в отвъдния свят. Сякаш подобен род човешки прояви са напълно излишни, не ос¬тавят диря в личния Живот на индивида и във времето, в което живеят:
Прогони ги Бог от небесата ясни,
но и самия пъкъл ги не ще,
защото не са били и в злото страстни.
В първия кръг на Дантевия „Ад” се нами¬рат душите на езичниците - велики поети и философи от древността. Тук са Омир, Хораций, , Сократ, Аристо¬тел, Платон,,Демокрит и редица забележителни исторически личности, една от които е Юлий Цезар. Техният единствен грях е, че не са позна¬вали християнството. Данте, макар и ре¬несансово мислещ човек, е вярващ христи¬янин. И той определя най-лекото наказание за великите езичници - първия кръг на Ада.
Греховните страсти на любовта се наказват във втория кръг. Тук са древните жрици на любовта - Семирамида, Клеопатра, хубавата Елена от Троянската война. Разбира се, не са забравени Парис, Ахил,. Любовните им страсти като сила на гре¬ховни преживявания са метафорично изра¬зени от Данте чрез буйни адски ветрове, които носят в безспирен вихър душите на съгрешилите от обич без мяра.
Но не само подвластните на любовта нарушават мярата за съответствие между страст и реалност на желанието. За Данте лакомниците в живота са не по-малко обладани от порочни страсти и той им отрежда третия кръг на Ада. В четвъртия са скъперниците и прахосниците, ко¬ито се измъчват взаимно. Епикурейци и еретици са наказани справедливо в петия кръг. Горчиви са страданията им. Удовол¬ствието да отричаш божествения смисъл на живота се заплаща скъпо. Самоубий¬ците, превърнати в сухи дънери с безлистни корони, обитават шестия кръг на Ада.
За всеки човешки порок Данте отделя място в Ада. Извратените, съгрешили против природата, са поставени в седмия кръг, човешкото лукавство се наказва в ос¬мия Кръг на Ада, за да се стигне до най-големия грях, според Данте, на предате¬лите и изменниците. Това са престъпле¬ния от нравствено и морално естество, които се наказват най-тежко в последния девети кръг.
Ренесансовият поет приема предател¬ството за нравствено разложение на душата. Това е най-тъмната бездна на човешкия духовен Ад. Страданието е голямо.
. Граф Уголино, ра¬зяждан от вътрешни терзания, гризе главата на епископ Руджиеро. Душата се „гърчи”, болка „гри¬зе” съзнанието. Предателството наказва с еднак¬ва сила душите и на двамата Дантеви герои - ре¬ални исторически личности. Подложени са на не¬човешки страдания. Грехът им не може да се из¬купи с нищо. И двамата са предатели. Посегнали са на човешкото в себе си. Унищожили са своята хуманна същност. Милост за техните души няма. Това е нравственото възмездие на обремененото съзнание. Най-тежкото наказание за човека. При¬съда, произнесена от самия него. В най-тъмната и дълбока бездна на Ада е поставен Луцифер - разбунтувалият се ангел срещу Бога. Това е вид предателство според християнската религия. Луцифер е наказан жестоко. Той символизира въоб¬ще човешкото предателство. Затова и образът му е хиперболизиран. Има три глави, три усти. Той е пре¬дал трите Божествени начала - Отец, Син и Дух. По¬добно на предателите Руджиери и Уголино, и Луцифер гризе главите на трима велики изменници и предатели: Юда, Брут и Касий. Универсалната идея за спасението на човешкото у човека защитава Дан¬те чрез тройното наказание над душите на престъпи¬лите закона за нравствеността и библейската мяра за грях и святост на помисли и дела.
. В културната история на човешката цивилизация „Божествена комедия” на Данте Алигиери остава най-високият образец на поетически изстраданата истина за противоречивата, двойственна природа на човека. Той е свободен да избере Рая или Ада на своя живот, но да има сили да понесе наказанието за недостойните си дела или с духовно смирение да приеме даровете на Божествения разум и нравствената добродетел А това зависи единствено и само от човека. Данте Алигиери предупреждава за нравствените кризи, изживяни от предишни общества и епохи, като дълбоко вярва в хуманността на човешката природа. Той е творец на Ренесанса и човекът за него е център на Вселена.
„Адът,това са другите”
Жан Пол Сартр
http://www.teenproblem.net/forum
Спри, спри да дишаш-не искам да чувствам горещата струя въздух, която изтласкваш. Мразя тази струя,която докосвайки кожата ми се превръща в малки капки студена пот. Те се стичат по гръбначния ми стълб и стигат чак до кръста ми където спират за момент.Бога ми,... този момент е вечност за мен! Настръхвам и кълна се тогава усещам с цялото си съществувание твоето гнусно присъствие ,което ме задушава с власта си над мен.Вече не помня дните,през които съм се чувствала различно.До такава степен си ме обсебил ,че вече не различавам себе си сред теб.Сякаш ти си целия свят, в който аз съм просто една незабележима прашинка-ненужна на никого и нуждаеща се от всичко .А всичко-това си ти.Тази мисъл ме измъчва от...незнам,може би от както съществувам,а може би от както ти съществуваш.Знаеш ли..дори не съм сигурна кой е дошъл първи на този свят.Трябва да си бил ти.Да,живял си повече от мен, по опитен си и знаеш как да ме измъчваш-затова те ненавиждам! Искам да крещя ,докато не изпадна в безсъзнаниеhttp://www.teenproblem.net/forumот моята истерия,или поне докато не бъда погълната от собственото ми безумство ,чрез което да забравя.Но аз няма да крещя,макар и слаба в моята личност, сякаш на инат, се е насъбрала една непоклатима гордост и непотъпкано достойнство. Не ще крещя,защото само ти си този, който би могъл да ме чуе, моите стенания ще ти доставят удоволсвие,което ти не заслужаваш.На инат ще мълча и ще продължа да.......
Спри,престани да ме наблюдаваш- твоят поглед ме изгаря.Поне за миг затвори очи за да усетя и аз веднъж прохладата под сянката на миглите ти.Но ти няма да престанеш, нали?Вече нямам гордост.Нямам глас да викам.Нямам сила да те мразя.Умирам.Умирам в мъката си ,че със загубата на живота си, аз не губя нищо, защото никога нищо не е било мое.Губиш само ти –губиш нещо, което ти принадлежи- животът ми.
Тогава изведнъж другия затвори очи,и почуствах как студения вятър облекчи изгорените ми меса.ДРУГИЯ спря да диша и тогава за първи път се почувствах някякси чиста и защитена-сякаш никога никой не беше притежавал и частица от мен.Другия ми даде едно празно местенце, от света си само за мен-където да съществувам каkто намеря за добре.То беше напълно празно, аз бях тази , която щеше да го построи.А, да сега си спомням, че в моя празен свят намерих само един стол с петна от кръв по него и една книга с някакво листче по средата, навярно оставено ,за да показва последната прочетена страницаИ тук започва една тъжната история за една тъжна истина.
Ето ме и мен в началото на един нов живот в един нов свят който трябваше да бъде мой.Аз трябваше да се чувствам щастлива-само че не бях.Това беше обаче,напълно разбираемо –все още чувствах незарастналите рани по тялото ми.Но с укрепването ми моята присъща гордост се възвръщаше,докато най-накрая не бях напълно волна и свободна.Свободна да бъда себе си. Но как да бъда себе си след като не се познавах и не знаех нищо за мен?През целия си минал живот аз бях такава какавато другия изкаше да бъда.Аз не бях проектирала нито една черта от характера си ,а този факт ме караше да мисля, че дори сега, когато другия го нямаше, аз отново не си принадлежах.И тъй като не се познавах аз реших че трябва построя моя свят само от огледала ,които ще ми показват истинската ми същност.Вече знаех че съм горда-някой, непомня точно кой,но помня, че много му вярвах, ми го каза някога.Започнах да се чудя-Дали съм добра? Можеше да ми отговори само огледалото.Вгледах се в него ,но не видях нищо.После се осъзнах ,че дори не знам какво е добро и затова си измислих що е добро.”Добро е..”казах си „да четеш”. Започнах да чета от книгата , или да се правя ,че чета .Аз въобще не четях-просто разтварях книгата и с ръбчето на окото си се гледах в огледалото.Страшно обичах да правя така .Често пропусках да се храня и по цели седмици не ставах от стола.Всичко това ме караше да си мисля ,че правя саможертва в името на доброто, а така ставах още по-добра.И когато реших , че съм станала прекалено добра, вече бяха минали ...20 години от моя нов живот.Исках да направя целия свят добър.За първи път бях създала част от себе си и това ме караше да се чувствам истински щастлива.Обикалях с дни , с години моя свят ,за да може всяко едно огледало да види, колко съм добра.Но това не ми стигаше, обиколих го пак и пак, но аз от никъде не чух „Браво”.На всякъде виждах моята собствена самодоволна физиономия , а това ме подтискаше.Сякаш всяко мое отражение се държеше надменно с мен и искаше да ми покаже че ме превъзхожда и....... Един ден ужасен трясък разтърси моя свят-това бях аз,аз,която в своето безумство чупех всички огледала, които някога бях обичала.Стоях с разкървавени ръце до блестящите парчета стъкло и отново бях нещастна.Седнах на стола,взех книгата и започнах да чета,но това не ми достави насладата, която ми доставяше някога, защото нямаше кой да ме види и дори и да не каже браво да ме види,че съм добра.Сега знаех всичко за себе си и исках и някой друг също да го узнае.
И един ден съзрях ,че нещо в моя замръзнал свят помръдна.Това беше едно миниатюрно творение-съвсем черно с множество антени и крачка.Беше една малка мравка.Щом я видях веднага грабнах един стъклен похлупак и я затворих с него.Бях отново щастлива-имаше някой,който да ме гледа, да ме види ,да ме оцени.С мравчето станахме големи приятели-аз я глезех много, давах и храна, дори и построих специално легло върху моя стол, а аз спях на стъклата.Тя наистина ми имаше доверие, както и аз на нея и често я пусках да се разхожда, където пожелае, а тя винаги се връщаше под похлупака.Разговарях с нея по цели нощи, дори реших че си приличаме.Казвах и „Ти си точно като мен-горда и добра”Обичах тази мравка.Но винаги когато започвах да чета тя не ме наблюдаваше ,никога не казваше какво и харесва и какво не и харесва в мен-това ме дразнеше, чуствах се някак нищожна и безинтересна за моята приятелка. И един ден аз спрях да я пускам навън.Исках да я променя, дори това ми стана фикс идея.Започнах да следя всяко нейно действие, без изключение.Реших ,че трябва тя да има по- малко антенки и откъснах няколко от нейните.Тя не стана по –добра, дори напротив,тя искаше да страдам, искаше да ме унищожи, виждах омразата в очите и, но харесвах тази омраза, тя ме караше да се чувствам забелязвана. Когато един ден мравката заспа аз отворих онази книга и за първи път започнах да чета. Тази книга бе озаглавена със странното име БИБЛИЯ.Там пишеше за лошите неща ,поради които човек отива в ада, където го чакат само мъки и нещастиие..Затворих книгата и от нея падна листчето.На него имаше текст : „Няма хора без грехове,няма хора без ад!!!”Погледнах към мравката и видях , че тя не е заспала ,а е толкова отпаднала ,че вече няма сила да държи очите си отворени.Мравката умираше.Това ме изплаши до смърт, аз не исках тя да умира,тя беше всичко ,което притежавах!!! Трескаво повдигнах капака и чух „Спри, спри да дишаш,затвори очи-твоят поглед ме изгаря,замълчи,аз мразя тембъра на гласа ти!”Веднага пуснах мравката да живее където желае,но да живее тук на моя свят, за да не бъда сама,но уви ,мравката умря.
Сега отново бях сама,сама с онова листче.Някой преди мен го беше оставил с една истина,струвала ми живота,а написана толкова просто.Моите грехове това са другите,които измъчвах и убивах,за да съществувам,а моят ад са другите,чиито мъчения над мен ме убиваха и без които не можех.От книгата падна друго листче,което не бях забелязала преди.Там беше казано „Адът,това са другите”.Излезнах от моя свят и се върнах при другия.Той бе истински щастлив да ме види,също както и аз.
Сега се пържа в моя ад,и най- накрая се чувствам значима!!!!!!!!!!!
Черното и бялото, тъмното и светлото, студеното и топлото, соленото и сладкото, аз и другите:толкова различни и противоположни, че не можем едни без груги. И ако аз съм рая, то за другите остава да бъдат ада...
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumДо тук, добре. Лошото, обаче, е, че нито аз съм рая, нито другите са ада. А сега на къде? Не мога да не се запитам. Как, за бога, се очаква да побера всичко, което се “ражда” в главата ми от тази сентенция? Само на тези малки бели листа? Ще се опитам да подредя мислите си и ще започна така:
Адът – това съм аз, това си ти , той, тя, то, ние, вие, те. Адът – просто е част от част от живота ни, такава, каквото сами я виждаме и сами правим; абстрактно понятие, което всеки разбира по свой начин.
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumЗа мен адът са хората, които обичам най-много. Щастлива съм, защото те са малко, а от там и моят ад е малък. За да не бъда разбрана погрешно, ще обясня, че именно те са моят ад, защото няма по-адско усещане от страха, притеснението и неяснотата, когато любим за мен човек е далеч, когато знам, че има нужда от помощ, а не мога да му я дам; когато страда, а аз не мога да направя нищо. . Ето защо: моят ад – тов аса хората, които обичам. А другите? Те просто са хора, които които може да споделят твоя ад. Това може да стане ежедневно на думи, защото никой не може да разбере какво изпитваш в този момент. Може само да сравнява с нещо подобно, което е изживял. Всъщност, като се замисля, дори и да можеше едва ли някой би поискал...
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumИ така, моят ад плюс твоя, плюс другите прави един голям ад, който ни съпътства в живота, не за друго, а защото ние сами го създаваме, като част от себе си. И за да бъда откровена... добре, че до има. Впротивен случай животът щеше да е толкова безвкусна манджа, че никой нямаше да иска да я яде...
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
