ПОМАГАЛО!!!!!

[girl91]

http://download.pomagalo.com/143823/...=16682456&po=1

[detelina101]

Чисто усукване
Чисто усукване имаме когато единственото вътрешно усилие е усукващ момент(Мх0), а всички други вътрешни усилия са тъждествено равни на нула. Такова натоварване има при карданните валове, в планетарните редуктори.
А) Чисто усукване на пръти с кръгло или пръстеновидно сечение
1. Хипотеза на Бернули.
Опитът и изследвания с помощта на Теория на еластичността доказват, при чисто усукване на такива пръти напречните сечения остават равнинни и след натоварването с усукващ момент. Естествено и тук важи принципът на Сен Венан. Изчислителната схема е показана на фиг.1.


фиг.1

Вътрешното усилие получаваме по метода на сечението. Положителен усукващ момент е този, чиято двоица върти обратно на часовата стрелка гледайки откъм външната нормала на сечението. Изобразен като вектор положителният усукващ момент е от сечението навън фиг.2.


фиг.2
2. Напрежения и деформации
Разглеждаме диференциален елемент с дължина ds. От него с две концентрични цилиндрични повърхнини на разстояние d помежду си изрязваме тръбичка с вътрешен радиус  фиг.3. Разглеждаме отсечка АВ по образуващата на тръбичката. При действие на усукващият момент радиусът ОВ ще се завърти на ъгъл d и точка В ще заеме положение В’.

a в
фиг.3
Ако приемем условно т.А за неподвижна между АВ и АВ’ се образува ъгъл  отразяващ ъгловата деформация. Изразяваме ВВ’ чрез d и .

(1)

Въвеждаме понятието относителен ъгъл на завъртане 

(2)

От закона на Хук за ъгловите деформации имаме:

(3)
Използвайки (2) получаваме:
(4)

Допускаме, че при усукване възникват само тангенциални напрежения и че те са перпендикулярни на радиуса (което ще докажем по-късно) фиг.4.



фиг.4
Елементарният усукващ момент ще бъде:


Усукващият момент ще получим като интегрираме в сечението:







От тук за относителния ъгъл на завъртане получаваме:

(5)

Произведението GJc се нарича коравина на усукване и показва способността на сечението да препятства завъртането.Коравината зависи от материала и размера и формата на сечението.
Ако от (4) и (5) изразим  ще получим формула за разпределение на напреженията в сечението.


(6)

Разпределението е по линеен закон. За кръгло и пръстеновидно сечения диаграмите на тангенциалните напрежения са показани на фиг.5.

фиг.5
Най-големи напрежения се получават по периферията, където max.


(7)


Характеристиката Wc се нарича съпротивителен момент при усукване


(

За кръгло и пръстеновидно сечения полярният инерционен и съпротивителен момент се изчисляват чрез (9) и (10).


(9)

(10)

Ъгълът на завъртане определяме от (2) и (5)




(11)


При постоянен усукващ момент в участък с дължина l взаимното завъртане между краищата се получава:


(12)

3. Анализ на напрегнатото състояние
Ако от тръбичката показана на фиг.3в изрежем диференциален елемент с дължина по периферията d, отчитайки закона за взаимност на тангенциалните напрежения, ще получим напрегнато състояние показано на фиг.6. Това напрегнато състояние се нарича чисто плъзгане.
Освен при чисто усукване, то възниква и в случая на чисто срязване. От този елемент отделяме призма с равнина сключваща ъгъл  с оста х.


фиг.6
Отделената призма погледната от върха на ос z е показан на фиг.7.
фиг.7
Върху наклонената равнина, действат нормални и тангенциални напрежения, които се променят в зависимост от ъгъла . Проектираме силите действащи върху стените на призмата по тангентата и нормалата. Тъй като дебелината d е постоянна, тя няма да се включва в уравненията за равновесие.





Нормалните и тангенциалните напрежения върху наклонената равнина се променят следните зависимости (13).

(13)

Ако повдигнем на втора степен двете уравнения и ги съберем, ще получим (14), уравнение на окръжност – окръжност на Мор при чисто плъзгане.

(14)
Вижда се, че при  =  45 върху площадките се получават =0 и =   (фиг..
фиг.8
Този факт обяснява различните начини по които се разрушават при усукване образци от различни материали. Образци от ниско въглеродната стомана се разрушава в равнината с максимални тангенциални напрежения перпендикулярно на оста фиг.9а. Образци от крехки материали (чугун) се разрушават от напреженията на опън, които действат по сложна винтова повърхност фиг.9в. Дървото, което е анизотропен материал и има сравнително ниска якост на срязване успоредно на влакната се разрушава с надлъжни пукнатини фиг.9с.


а в с
фиг.9
4. Оразмеряване
При усукване следва да се съблюдават две условия якостно и деформационно.
4.1 - якостно оразмеряване



(15)


При липса на таблични данни за допустимото напрежение при плъзгане може да се приеме ориентировъчно []0,6[] за жилаво-пластични материали и []0,75[]оп за крехки материали.
4.2 – деформационно оразмеряване


(16)



При липса на данни за допустимият относителен ъгъл на завъртане може да се приеме ориентировъчно []0,2/m - за статично натоварване; []0,25/m - за динамично натоварване и []0,25/m - при ударно натоварване
При тръбно сечение в знаменателя на подкоренната величина на формули(15) и (16) се добавя (1-4) . Като  - отношението на вътрешния към външния диаметър - се приема обикновено 0,60,8.
5. Връзка между мощност, въртящ момент и обороти
Често мощността P се задава в конски сили [hp] или [kW] , а ъгловата скорост на въртене -чрез оборотите в минута n [rev/min];[tr/min]
Тогава въртящият момент се дава с връзките (17) .


(17)



Б) Чисто усукване на пръти с некръгло сечение

[girl91]

Мерси много

[LadyGold]

МОЛЯЯЯ http://download.pomagalo.com/79128/j...evoto+nachalo/ СПЕШНО Е !

[mcfly]

Ако може това : ) Мерси предварително

http://download.pomagalo.com/341007/...+na+bylgariya/

[detelina101]

Живо ли е днес Одисеевото
начало

Според мен, Одисеевото начало е живо и днес, но не се среща много често. В днешно време се среща много рядко човек, който е готов да жертва своя живот, за да спаси други хора, както е готов да се жертва Одисей, зада спаси своите побратими. Повечето хора в наше време са консервативни към околните и ги е грижа само и единствено за себе си, и за постигането на собствените интереси. А не би трябвало да е така. Хората трябва да имат уважение и жертвоготовност. За наше съжаление тези две чуства не се срещат много често. Защо е по-лесно да се каже лоша дума, целяща да нарани някого, отколкото да се каже мила дума, която да развесели събеседника ни?
Иска се много голяма смелост да се тръгне на дълъг път, от който човек знае, че може никога да не се върне, както е направил Одисей. Това за мен означава смелостта. Смелостта не е за всеки. Почти няма хора ж наше дни, които да тръгнат на такова приключение. В днешно време хората разчитат повече на развитието на технологиите, от колкото да разчитат на собствения си ум.
Приемер за Одисей в днешно време е баща ми. За мен той е точното олицетворение на славния Омиров герой в днешно време. Одисей е дързък, хитър, честен и умен, точно какъвто е баща ми. Баща ми не разчита на технологиите, а на собствения си ум и опит.
Хубаво би било да има повече хора, които да приличат на Одисей в днешно време, но за наше съжаление те вече са голяма рядкост. Всички искаме да сме като славния герой: силни, смели, хитри, но не знаем как да го постигнем или просто нямаме желание за това...защото може би било прекалено трудно.

[detelina101]

СТОПАНСКИ ОБЛИК НА БЪЛГАРИЯ

Стопанството на България представлява сложна система от отрасли на материалното производство и непроизводствената сфера. Всеки от тези отрасли изпълнява специфични функции. В материалното производство се включват промишлеността, селското стопанство и строителството. В непроизводствената сфера (наричана и сфера на услугите) се обособяват транспортът, вътрешните и външни икономически връзки, туризмът, образованието, науката, здравеопазването и много други. Всички дейности в стопанството са свързани помежду си и взаимно се подпомагат, при което осигуряват нормалното развитие на държавата и нейните граждани.
Съвременното национално стопанство се оформя в продължение на дълъг исторически период под влияние на различни природогеографски (релеф, полезни изкопаеми, климат, водни ресурси, почви и биоресурси) и социално-икономически фактори (работна сила, пазари, държавна политика и др.). Много важна роля играе и кръстопътното географско положение на България.
В развитието на стопанството на България се разкриват няколко исторически етапа. Те имат различна продължителност и се отличават със специфични процеси и особености.
Първият етап обхваща периода до Освобождението на българските земи от турско робство. Развитието на стопанството е било затруднено от феодалните отношения в Османската империя, ширещото се беззаконие, несигурността и грабежите, извършвани от турците. Земите ни са изостанали в стопанско отношение. Стопанството е слабо, примитивно и натурално. Развиват се земеделието и занаятчийството. Отглеждат се предимно пшеница, ръж, ечемик, лозя, тютюн, маслодайна роза, някои зеленчуци. Животновъдството е развито повсеместно, отглеждат се овце, свине, говеда и птици. Сред занаятите най-голям разцвет получават абаджийството, дърворезбата, металообработването, килимарството, кожухарството, грънчарството. Известни със своето майсторство са българските дюлгери (строители) и зографи (художници). Като източник на енергия се е използвала водната сила, поради което основните занаятчийски центрове в доосвобожденска България са Котел, Сопот, Троян, Габрово, Сливен, Копривщица, Чипровци и други планински селища. Едва в края на турското робство се появяват малки фабрики за платове, кибрит, спирт и стъкло, розоварни и др. Първата фабрика е изградена в Сливен през 1834 г. Бавно се развиват транспортът и търговията През 1866 г. е прокарана първата железопътна линия между Русе и Варна. Като пристанища се развиват Русе, Силистра, Видин, Варна. По земите ни се създават много тържища и панаири – Узунджово, Пазарджик, Търговище. От българските земи, главно за Османската империя, се изнасят храни, платове, кожи, килими и др.
Вторият етап обхваща периода между Освобождението и Втората Световна война. Тогава страната ни се развива в условията на капитализма. Държавата получава силен икономически тласък, но запазва земеделския си характер. България се стреми да догони в икономическо отношение останалите европейски държави. Приемат се много закони, които насърчават българските производители и ги защитават от нахлуващите по пазарите ни евтини фабрични вносни стоки. Чуждестранни капитали (австрийски, немски, френски, белгийски, чешки) владеят голяма част от банките, железниците, фабриките, мините. Изградените промишлени предприятия са малки, главно в хранително-вкусовата и леката индустрия, които преработват земеделски суровини. За развитието на тези отрасли способстват земеделието, многобройната евтина работна ръка, пазарите. Преобладават маслобойните, мелниците, мандрите, предачните и тъкачни фабрики. Постепенно като основни промишлени средища се оформят София, Сливен, Габрово, Русе, Видин, Пловдив. Разработват се някои находища на полезни изкопаеми – въглища, руди, нерудни изкопаеми. Земеделието е основният стопански отрасъл. То е примитивно и слабо механизирано. В България преобладават малките стопанства. Големите чифлици се намират в Добруджа и Горнотракийската низина, където се развива основно зърнопроизводството. По-добре е развито растениевъдството (зърнени храни, зеленчуци, тютюн, маслодайна роза, плодове). Животновъдството е слабо продуктивно, отглеждат се говеда, птици, свине, овце. Развитие получава бубарството. България изнася основно земеделски суровини, храни, платове, кожи, въглища и някои руди. Главни нейни партньори са балканските и европейски страни, а през 30-те години на ХХ в. – Германия и Италия. Постепенно се развива транспортът. Увеличават се железопътните линии и шосетата. Разширяват се пристанищата. От края на ХIХ век в страната се развива организираният туризъм. За негов основоположник се смята известният български писател Алеко Константинов.
Третият етап започва след Втората Световна война и продължава до края на 80-те години на ХХ век. В резултат на новите обществени и политически условия се изменя стопанския облик на България. Ориентирането на страната към Съветския съюз и другите европейски социалистически държави определя съществените промени в националното стопанство. Скоро след войната се извършва национализация на фабриките, мините, банките и подземните богатства. Провежда се аграрна реформа, при която се създават земеделски кооперативни стопанства. Оформя се миграционен поток от селата към градовете поради освобождаване на работна ръка в земеделските райони и създаването на предприятия в градовете, които нарастват значително. Под влияние на Съветския съюз в България започва бърза индустриализация, променя се коренно отрасловата структура на промишлеността. Развиват се предимно отраслите на тежката индустрия - металургия, машиностроене, енергетика, химическа промишленост, строителство. На заден план остават традиционните за страната и осигурени с богата суровинна база хранително-вкусова и лека промишленост. Разработват се много нови находища на полезни изкопаеми. Те, с малки изключения, не задоволяват нуждите на стопанството и се налага внос на значителни количества суровини (нефт, природен газ, руди, въглища). Съсредоточаването на промишлените предприятия и населението в градовете предизвиква големи социални и екологични проблеми. Изграждат се гигантски за страната промишлени предприятия в Радомир, Перник, Кремиковци, Девня, Бургас, Плевен и др. Земеделието става механизирано и уедрено. Отглеждат се почти всички основни земеделски култури и животни. Основни търговски партньори на България в този период са Съветския съюз и другите социалистически страни. В същото време се взимат значителни кредити от западните страни, което предизвиква натрупването на огромен външен дълг. Транспортът се развива повсеместно и е представен от всички основни видове. Появява се и тръбопроводният транспорт. Интензивно се развива туризмът като се създават големи туристически комплекси по Черноморието, в Рила, Пирин, Родопите.
В края на 80-те години на ХХ век страната навлезе в четвъртия етап на стопанското си развитие. Започна процес на значителни демократични промени както в обществото, така и в стопанството. Постепенно се преминава от планово-административно, към пазарно стопанство. Разпадането на СИВ и социалистическите пазари се отрази неблагоприятно върху българската икономика. Загубата на традиционните пазари предизвика силно съкращаване на промишленото производство. Това се отрази отрицателно и върху земеделието и то се изправи пред сложни за решаване проблеми – липса на капитали, машини, торове, пазар на продукцията. Честите военни конфликти в съседна бивша Югославия през последното десетилетие затруднява нашите търговски и транспортни връзки с Европа. Пред страната ни стои тежкия проблем по изплащането на огромен външен дълг. Понастоящем страната преодолява стопанската криза и бе приета за пълноправен член на Европейския съюз.
Структурата на съвременното национално стопанство е сложна и обхваща много отрасли и дейности. Водещ стопански отрасъл е индустрията. Тя произвежда голяма част от създаденото в държавата национално богатство. С най-голям дял в общото промишлено производство са химическата промишленост, хранително-вкусовата промишленост, енергетиката, металургията, машиностроенето, електрониката и електротехниката. Териториалното разположение на предприятията зависи от редица фактори. Металургичните и енергетични предприятия са разположени в близост до суровините. До находищата на руди се намират комбинатите на черната (Кремиковци) и цветната (медни руди – Пирдоп; оловно-цинкови руди – Пловдив, Кърджали) металургия. Големи енергетични комплекси, използващи местни въглища са “Марица-Изток”, “Бобовдол”. На дунавския бряг, в близост до гр. Козлодуй, е построена единствената в страната АЕЦ, която произвежда над 40% от електроенергията у нас. В планините (Родопи, Рила, Стара планина) са разположени много ВЕЦ и язовири. Производството на минерални торове е развито както в близост до суровините (Девня), така и в земеделските райони (Враца, Димитровград, Стара Загора) Силната зависимост на страната от вносен нефт е наложила построяването на най-големия нефтохимически комбинат у нас край Бургас. В близост до реки са изградени заводи за химични влакна (Свищов, Видин, Ямбол), за целулоза и хартия (Мизия, Белово, Силистра). Добре развита е и парфюмерийната и фармацевтична промишленост – София, Пловдив, Троян, Дупница, Рудозем, Шумен. За планините са типични дърводобива и дървообработването (Троян, Велинград, Банско и много други).
Работната сила и пазарите обуславят развитието и разполагането на предприятията на леката, хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, електротехниката и електрониката, предимно в големите населени места. Тези отрасли са по-равномерно разположени по територията на страната. България произвежда морски (Варна) и речни (Русе) кораби; електрокари и мотокари (София, Пловдив, Плевен); електронна техника (София, Правец, Пловдив, Стара Загора) и машини за различни промишлени отрасли и домакинството (Варна, Ловеч, Габрово, Сливен, Севлиево, Ямбол, Видин и много други). Хранително-вкусовата и леката промишленост са обвързани със структурата на земеделието и потреблението. В Дунавската равнина се разполагат предприятия на захарната (Горна Оряховица, Девня); мелничарската (Червен бряг, Добрич, а в Южна България – София, Бургас); маслодобивната, месопреработвателната, винарската (Плевен, Лясковец, Добрич, Русе, Попово, Търговище, Шумен и др.). В Южна България преобладават предприятията на консервната (Пловдив, Пазарджик, Стамболийски, Димитровград, Кюстендил, Сливен); тютюневата (Благоевград, Пловдив, Хасково, София, Стара Загора); производството на пиво (Пловдив, Стара Загора, Хасково, София, Бургас, Благоевград); млекопреработването (Стара Загора, Пловдив, Смолян, Копривщица, Карлово и др.). Големи предприятия на вълнено - и памукотекстилна промишленост има в София, Сливен, Враца, Плевен, Пловдив, Габрово, Казанлък. Коприненотекстилната промишленост е развита в Хасково, Русе, Карлово, София, лененотекстилната – в Самоков и Провадия. Повсеместно са разположени шивашките и трикотажни предприятия. Стари и традиционни отрасли са килимарството (Котел, Чипровци, Панагюрище), кожарската и обувна промишленост (София, Габрово, Пещера, Пловдив, Ловеч, Добрич, Кюстендил). От векове България се слави с розовото си масло (Казанлъшко и Карловско).
Земеделието е вторият по значение стопански отрасъл. Растениевъдството и животновъдството се развиват повсеместно по територията на страната. Земеделието зависи силно от природните условия, като в по-голяма степен това се отнася за растениевъдството. За Дунавската равнина са характерни зърнените и фуражни култури, слънчоглед, захарно цвекло, лозя. Добруджа е житницата на България. В Предбалкана виреят овощия, лозя, картофи, фуражни култури. В Казанлъшката, Карловската, Панагюрската и Стрелчанската котловина се отглежда маслодайна роза, лавандула, мента. Типични за Горнотракийската низина са зеленчуците, овощията, лозята, памукът и тютюнът. По долините на реките Струма и Места, в Родопите се отглежда тютюн и картофи; лен и картофи – в Самоковско и Краището. Водещи отрасли на животновъдството са говедовъдството, свиневъдството, овцевъдството и птицевъдството. Свинете и птиците се отглеждат главно в зърнопроизводителните райони. С естествените пасища в Рила, Пирин, Родопите и Странджа е свързано овцевъдството. В Хасковско, Търновско и Врачанско се развива бубарството. Край големите селища се обособяват земеделски пояси за снабдяване на населението с пресни зеленчуци, месо и мляко.
От състоянието и развитието на транспорта зависят всички стопански отрасли. Той е свързващо звено между производителите и потребителите, а също и между самите производители. Големите и обемисти товари на дълги разстояния се превозват с морски и речен транспорт. Основни пристанища са Бургас, Варна, Русе, Лом, Видин. Чрез тях до страната достига по-голямата част от суровините и машините, а се изнасят изделията на металургията, машиностроенето, химическата, циментовата промишленост. Основните селища и пристанища са свързани помежду си чрез гъста железопътна и шосейна мрежа. По тях се извършва основната част от превозите на пътници и товари в страната. Въздушният ни транспорт, независимо от трудностите в последните години, повече от половин век осигурява бързи транспортни услуги по няколко десетки външни линии. Тръбопроводният транспорт е най-младият в България. Чрез него се извършва превоз на природен газ от Русия за страната и за съседни балкански държави. Нефтопровод свързва пристанище Бургас с “Лукойл-Нефтохим” – Бургас. По продуктопроводи се пренасят каменна сол, петролни продукти, органични вещества. Предстои изграждането на нефтопровод от Бургас до Александруполис (Гърция), нов газопровод през страната за Южна Европа, както и на втори мост през р. Дунав при Видин.
България участва активно в международните икономически отношения. Тя е член на Световната търговска организация, член е на Европейския съюз от 2007 г., член на ЦЕФТА и редица други международни организации. Основни търговски партньори са страните от Европейския съюз, Русия, балканските страни. Внасяме главно суровини, енергийни източници, машини и оборудване. Изнасяме метали, химически продукти, електроенергия, хранителни продукти, тъкани и обувки, земеделски продукти.
България е туристическа държава. Тя притежава изключителни ресурси за развитието на морски, зимен планински, лечебен и ловен туризъм. Многобройните исторически паметници, културни и делови прояви (фестивали, панаири, изложби) привличат чуждестранните туристи. Минералните извори и балнеолечебни комплекси са база за развитие на здравния туризъм. Основните туристически комплекси са разположени по Черноморието (“Златни пясъци”, “Слънчев бряг” и др.), Рила (“Боровец”), Пирин (Банско), Родопите (“Пампорово”).
Важните и дълбоки обществени, политически и икономически промени в последните години разкриват нови възможности пред българското стопанство. Развива се частният сектор в индустрията, земеделието, търговията и транспорта. Нараства ролята на непроизводствената сфера. В нея са заети голяма част от работещите. Много проблеми стоят пред стопанството – привличането на чуждестранни инвестиции, изплащането на големия външен дълг, модернизирането на промишлеността и земеделието, завоюването на пазари за българската продукция, увеличаването на производството и повишаването на качеството на продукцията.

[mcfly]

Леле, направо те обичам! Благодаря много!!

[Nafarforii]

http://download.pomagalo.com/127216/...16892087&po=91

Благодаря предварително!

[kotence_91]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/12...16892087&po=91

Благодаря предварително!

Образът на човека в „Илиада”
XXIV песен

Всяка епоха открива нови страни в смисъла на класическата литературна
творба, всяка епоха прави свой прочит на „Илиада”. За днешният човек,
читател на творбата, Омировият епос е обаятелен и с проблемите на човека
изобщо. Неговата непосредственост действа като образец към всичко
човешко и пораждат несломима вяра в съвършенството на човешката природа.

Омировият човек се направлява само от морални норми – уважение към
по-слабия, към беззащитния, по-възрастния, към госта. Той живее истински
в своето настояще, движи се от чувството за собствено достойнство,
понякога то го води до лоша амбиция и честолюбие.

Друга силна емоция, която двици човека в „Илиада” е любовта,
разбирана най-общо като силна привързаност. Елена, Хризеида, Бризеида и
Патрокъл стават причина за гибелта на много хора, за нещастието на цели
народи. Хората изобразени от Омир в „Илиада” носят белега на епохата,
която ги създава – те блестят с чистота и нравствеността си. Човешкото
битие е очертано в две основни сфери – война и мир. И двете са
естествени и необходими за Омировия човек в „Илиада”. Войната е начин за
придобиване на блага, но едновременно е арена за проява на силата и
смелостта на мъжете. Религиозните вярвания на древния човек са свързани
с множество богове. Обожествена е всяка сила, не подвластна на човека –
природата, съдбата, доброто и злото. Човекът на Омир често зависи то
тях, „без да престава да бъде свободен”. В 24 песен боговете подготвят
срещата между Ахил и Приам, след като ги оставят сами, по човешки да
решат проблемите си. Ахил се дразни от намесата на боговете, но в крайна
сметка стига до тяхното разумно решение – връща тялото на Хектор.

Ђ

Скришом пристъпи великият старец Приам към Ахил,

па коленете му хвана, целуна му кротко ръцет, зли мъжегубни, които
безброй синове му убиха...”

Това, което кара Ахил да отстъпи чисто човепкото съчувствие към бащата,
загубил своя син. Разсъжденията на Ахил ни отвеждат не към боговете,
акъм една обобщена философия за живота, въобще:

„Старче Приаме! Да бъде тъй, както ти сам настояваш!

Битката спираш за толкова време, за колкото искам!”

Мъртвият Хектор вече не е враг. Почита, която Ахил му оказва, е почит
към смъртта, пред която всички смъртни са равни. Древните гърци вярват,
че след смъртта човешките души отиват в подземното царство на Хадес. Ако
мъртвият не бъде погребан, душата му се смята по земята, гневи бигивете
и вещае нещастия. Извършването на погребален обред е написан закон в
обществото, валиден не само Омировото време. Смъртта на всеки е
определена още при раждането му. Това е съдбата. Според старогръцката
митология човешкият живот е нишка, която държат в ръцете си неумолимите
богини на съдбата – мойрите. Мойрата Клото преде нишката на живота и
шом тя се скъса, идва смъртта: „никой от хората своята съдба
неизбягва...”

За човека остава само това, към което Ахил призовава стареца Приам – дас
се примири и да приеме и доброто, и злото, което му е отредено. Човекът
трябва да преодолява трудностите, да страда и да посреща радостите след
тях. Добро и зло, живот и смърт, мир и война върват заедно. И в
най-трудните моменти животът продължава. Омировото внушение за човека е,
че животът трябва да бъде ценен и уважаван.

Всичко описано в „Илиада” я превръща в енциклопедия за живота и
мисленето на древните гърци, без която културното развитие на Европа би
било невъзможно.

[DarinCetYy]

http://download.pomagalo.com/82693/o...=16918878&po=2

[LoveRetroMusic]

http://download.pomagalo.com/33896/i...=16949961&po=9

Ако може по-бързо да ми го изтеглите, че за днес ми трябва.
Thanks {}

[kotence_91]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/33...=16949961&po=9

Ако може по-бързо да ми го изтеглите, че за днес ми трябва.
Thanks {}

Изборът на лирическият герой в произведението
(Съчинение разсъждение)

Поемата "На прощаване" създадена през втората половина на миналия век, по повод предстоящото преминаване на четата на Желю войвода в България, което е осуетено. В стихотворението на Христо Ботев намира отражение най-значимата за нацията идея през Възраждането - счупването на робските окови.
В стихотворението "На прощаване" лирическият герой търси опрощение от майка си за това, че е избрал пътя на борбата за свобода. Той едновременно моли и настоява да бъде разбран, жадува майка му да сподели неговите мисли, накарали го да тръгне по този път. Лирическият "аз" е непоколебим, защото е направил своя избор - да се жертва за свободата на народа си.
Лирическият герой е направил своя избор и той е непоколебим. Няма да го промени, защото иска благото на цял народ. Борецът за правда и свобода иска майка му да го разбере, да сподели неговите чувства и да го подкрепи морално.
Лирическият герой е първородния син на майката. Той е най-милото й чедо. Тя първо него е отгледала и откърмила. За "юнашката" майка е трудно да прости на бунтовника, който вече твърдо е решил да "тича на глас народен". Лирическият герой иска да успокои майка си, която тъжи и плаче за него, поради ценностите, в които вярва:
Прости ма и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих...
Пушката за него е важна реликва, която ще му помага срещу турците. Героят иска този предмет да бъде намерен, ако загине в бой, или да завещае, ако се завърне "жив и здрав":
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята...
Младият герой иска да има много последователи, които да следват неговия юнашки път и да помагат на народа. Той иска да освободи както родния си край, така и всички други:
...та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище...
Синекдохата и глаголите в последните три стиха подсказват какви са личните чувства на лирическия герой - родолюбив, мил, мразещ турците и нетраещ. Той не понася поробителите и иска да изгони "таз турска черна прокуда".
Бунтовникът много обича и своето либе. Той жадува да се срещне с нея, тъй като тя му е най-милото сърце след майката. Авторът не противопоставя двете жени(майка и либе), както е прието във фолклорните песни и разкази. Христо Ботев събира либето с майката, като по този начин помага на лирическия герой, който е много загрижен за тях:
Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене-
нейното, майко, и твойто!
Макар и разделени от пространството, майката и бунтовника са много единни. Лирическият герой се скита "немил, клет, недраг" за да може "цял народ" да е весел и свободен. Той иска да върне вярата на всички хора. Турската черна прокуда е причината, поради, която лирическия герой обикаля "по тази тежка чужбина". Бунтовникът жадува както за свободата, така и за признанието ако загине юнашки в бой:
Но...стига ми тая награда-
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...
Лирическият герой е неразколебим, защото вече е взел окончателно решение - да се жертва за свободата на майка, на баща, братя, либе и цял народ. Неговият избор е славен и страшен. Той разбира за големия риск, който поема, но и силно жадува свободата.
Лирическият говорител вече е взел решение и е поел по страшния път на борбата. За бунтовника има само две възможности - или да загине юнашки в бой или да се завърне славно в село с байрак в ръка. За него е по-вероятна гибелта, но авторът не изключва и победното завръщане. Именно затова, Ботев е поставил на първо място по-трагичното, а на второ - по-мечтаното.
Черно-бялата картина на завръщането на юнаците без героя е неприятна за близките на бунтовника:
...и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки...
Майката и либето тъжат за своя герой докато някои от другите са се завърнали живи и здрави. Двете приемат неговите другари, тъй като те единствени са го видяла за последно. Лирическият герой вече е разправил за вероятната юнашка смърт:
...но брат им падна, загина
затуй, че клетник не трая...
Братята също са много важни за бунтовника. Той иска майка му да им предаде неговия завет. Той иска и те да се борят за свободата, ако той не успее да постигне целите си.
Лирическият герой го е страх, че може да загине, но това води до желаната слава. Юнашкото загиване води до безсмъртие на бунтовника, който се саможертва за всеобщото благо.
Бунтовникът си е дал право да помечтае, да изживее поне в представите си жадувания първи ден на свободата в родното си място. Анафористично повтореното словосъчетание "жив и здрав" акцентира върху жизнелюбието му. То се усеща във всеки детайл: и при представянето на четниците ("лични юнаци"), и при изживяването на посрещането им, и при радостната среща на бунтовника байрактар с майка и либе. Обичта му към живота не влиза в разрез с готовността му за саможертва в предходната смислова и графично оформена част на стихотворението напротив, по-ясно се чувства нравственото му величие.
Дългите паузи стават по-чести, когато вълненията преливат, когато сърцето се пренася в утрешния ден, а разумът сурово и трезво преценява колко рано е за тази радост. Не е лесно за лирическият герой да се върне в реалната действителност, да се откъсне от прекрасния миг. Обратът в душевните му преживявания насочва вниманието към финалното обобщение.
В стихотворението "На прощаване", Ботев излага своята същност. Той показва избора, който трябва да направят всички поробени хора. Такава е и житейската участ на лирическия герой в поемата. Той е твърд разбира за голямата опасност от славната гибел, но и в същото време е мек към майка и либе, защото знае, че, ако не се завърне "жив и здрав" те много ще тъжат за него. Изборът е страшен, но славен, тъй като смъртта на героя води към безсмъртие.
Лирическият герой е безстрашен юнак, който твърдо е решен и ,не може да бъде разколебан, да освободи народа си. Той е готов на саможертва за близките си и за цялата родина. Неговият избор е "свобода и смърт". Според него няма изход освен смъртта и освобождението, заради което е готов да загине - юнашка смърт, на която са способни малцина.

[kotence_91]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/82...=16918878&po=2

Аааа, 87 страници, сигурна ли си, че е точно това?

дай скайп, поща, нещо, за да ти го пратя като doc :P

[Infosoul]

http://download.pomagalo.com/122520/...+hristo+botev/ Сега, ако може

[kotence_91]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/12...+hristo+botev/ Сега, ако може

Заповядай!

Човек и Бог в “Моята молитва” на Ботев

Христо Ботев е творец, който живее и твори в епохата на борбата за освобождение. Поетът е роден на 25 декември 1847 година. Ботев учи последователно в Карлово и Калофер. Той е автор на 22 стихотворения, от които 16 са включени в стихосбирката му “Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова”. Христо Ботев не се възприема като поет, а като революционер. Именно поради тази причина неговите стихотворения обхващат теми, свързани с майката, либето, борбата, саможертвата, робството. Първото Ботево стихотворение е “Майце си”, което е публикувано във вестник “Гайда”. Едно от най-интригуващите му стихотворения е “Моята молитва”.
Стихотворението “Моята молитва” на Христо Ботев представя Бога на другите, Бога на Аза и молитвата на лирическия Аз. В него двата Бога се противопоставят помежду си и лирическият аз отхвърля Бога на другите за това, че е оставил човекът да бъде роб и за това, че на него му се кланят калугери и попове.
Стихотворението “Моята молитва” се състои от три части. В първата част Ботев описва Бога на другите. Лирическият Аз отхвърля този Бог, защото според него Богът не трябва да е в небесата, а да е в сърцето и душата на човека:
Не ти що си в небесата,
А ти, що си в мене, боже –
Мен в сърцето и душата…
В стихотворението Богът на другите е представен като Бог, на който му се кланят попове, калугери, скотове:
Не ти, комуто му се кланят
Калугери и попове
И комуто свещи палят
Православните скотове;
Той е Богът на хората, които се интересуват от материалното. Лирическият Аз го упреква за това, че е създал “от кал мъжът и жената”, а пък е оставил човека да живее в робство. Този Бог на другите учи хората да живеят в примирение и им дава напразни надежди. Според Ботев той е Богът на лъжците, той е този идол на “глупците” и на “човешките душмани”. След като Ботев представя Бога на другите той изобразява Бога на Аза. Той е Бог на лирическия герой. Според Ботев Богът на Аза е Бог на разума, защитник на робите:
А ти, боже, на разумът,
Защитник на робите…
Този Бог е предпочитаният, защото той се намира в сърцето и душата на човека. Богът на Аза е този, който ще вдъхне на всекиго любов за свобода срещу душманите на народа:
Вдъхни секиму, о, боже!
Любов жива за свобода-
Да се бори кой как може
С душманите на народа.
В стихотворението “Моята молитва” на Христо Ботев двата Бога – на другите и на Аза са в пълна противоположност. Тъй като единият е Бог на материалното, а другият – на разума. Стихотворението завършва с молитвата на героя. Тя се изразява в това, че лирическият герой иска подкрепата на Бога, за да въстане заедно с роба срещу поробителите и душманите на народа:
Подкрепи и мен ръката,
Та кога въстане робът,
В редовете на борбата
Да си найда и аз гробът!
Лирическия герой се моли да бъде чут неговият глас, а да не “премини тихо като през пустиня”. Пустинята е символ на изпитанията, на които е подложен героят.
Стихотворението “Моята молитва” представя два Бога – Бога на другите и Бога на Аза, като те са пълна противоположност един на друг. Христо Ботев изказва своята молитва, която е молитва за подкрепа.

[Jus7DreamBoy]

ПЛС който има рег да ми дръпне това :

http://download.pomagalo.com/87308/m...+skriti+vopli/

Ще му бъда многооо благодарен .....

изтрих си темата защото не бях видял тази а и не потърсих

[detelina101]

Мотивът на завръщането в елегията „Скрити вопли”


Несбъднатите мечти, суровият живот често пъти пораждат не само страдание, но и копнеж по отминалите дни на най-безгрижното време-детството и родния дом. Носталгията към топлия свят на рода поетът Д.Дебелянов изразява в елегията „Скрити вопли”
Мотивът за завръщането е породен от сблъсъка между две различни ценности, характерни за миналото и настоящето. Миналото е светът на детството, патриархалният свят, в който цари топлота, уют и хармония. Настоящето е свързано с отчуждение, самотност, студенина.
Елегичното настроение е предизвикано от копнежа по родното и невъзможноста да бъде осъществен този копнеж, т.е. завръщането е невъзможно.
Чрез начина на изложение - ти – формата като че ли разговаря сам със себе си, но внушението е много по-силно! Мотивът за завръщането в родния домграбва с примамливата картина, свързана с най-близкия човек, който може да приеме болката и да даде утеха.
Най-силно самотата се усеща вечер, когато „тихи пазви тиха нощ разгръща / да приласкае скръбни и нещастни”. Епитетите „тихи, тиха, скръбни , нещастни” допринасят за засилване на носталгичното настроение, за внушаване на безверието и безизходицата, които са обхванали героя. Нощта е олицетворение на страдание.Героя е самотен и неразбран и с трепет очаква нещо ново, свързано с миналото, чрез което да забрави „черната умора” и „безутешните дни”.Сякаш се страхува очакването му да не се сбъдне, затова и стъпките му са „плахи”, и радостта е „плаха”.
Сложното психологическо състояние, свързано с противоречието между някога и сега, скръбното светоусещане може да бъде забравено само чрез майчината милувка. Цялата скръб се поема от крехкото, „безсилно рамо” на което скланя глава. Хармонията и вътрешният мирсе завръщат чрез „нейната усмивка блага” .
Мечтаното родно е предадено чрез стесненото пространство на бащината къща, „стаята позната”, „старата икона”. Образът на родния дом придобива особен смисъл – „пристан и заслона”.
Само чрез няколко стиха са синтезирани толкова образи – на дома, на майката, на природата. Образи, които свързват героя с неговия корен, без който той е обречен на мъка, болка, печал.
Копнежът по завръщането остава неосъществен. Поантата накрая разкрива емоционалното състояние на героя. Той е печален странник, скита като чужденец, не може да намери никъде душевен покой и радост.
Краткото видение само засилва носталгията му към примамливия свят на миналото. Използването на думите „вопли” в заглавието и в края на стихотворението разкриват страданието и напразното търсене на утеха. Сбъдването на на копнежите и мечтите е невъзможно.
Мотивът за безутешните дни и мотивът за завръщането пораждат печал, защото са свързани с отминал живот, изминат път.Ето защо поантата налага внушението за илюзорна мечта, за напразни надежди на човек, който завинаги се е откъснал от корена си. Връщането е невъзможно, не защото има пречки по обратния път, а защото няма къде да се върнеш. А в този случай мечтите са погубени.

[Jus7DreamBoy]

Мотивът на завръщането в елегията „Скрити вопли”


Несбъднатите мечти, суровият живот често пъти пораждат не само страдание, но и копнеж по отминалите дни на най-безгрижното време-детството и родния дом. Носталгията към топлия свят на рода поетът Д.Дебелянов изразява в елегията „Скрити вопли”
Мотивът за завръщането е породен от сблъсъка между две различни ценности, характерни за миналото и настоящето. Миналото е светът на детството, патриархалният свят, в който цари топлота, уют и хармония. Настоящето е свързано с отчуждение, самотност, студенина.
Елегичното настроение е предизвикано от копнежа по родното и невъзможноста да бъде осъществен този копнеж, т.е. завръщането е невъзможно.
Чрез начина на изложение - ти – формата като че ли разговаря сам със себе си, но внушението е много по-силно! Мотивът за завръщането в родния домграбва с примамливата картина, свързана с най-близкия човек, който може да приеме болката и да даде утеха.
Най-силно самотата се усеща вечер, когато „тихи пазви тиха нощ разгръща / да приласкае скръбни и нещастни”. Епитетите „тихи, тиха, скръбни , нещастни” допринасят за засилване на носталгичното настроение, за внушаване на безверието и безизходицата, които са обхванали героя. Нощта е олицетворение на страдание.Героя е самотен и неразбран и с трепет очаква нещо ново, свързано с миналото, чрез което да забрави „черната умора” и „безутешните дни”.Сякаш се страхува очакването му да не се сбъдне, затова и стъпките му са „плахи”, и радостта е „плаха”.
Сложното психологическо състояние, свързано с противоречието между някога и сега, скръбното светоусещане може да бъде забравено само чрез майчината милувка. Цялата скръб се поема от крехкото, „безсилно рамо” на което скланя глава. Хармонията и вътрешният мирсе завръщат чрез „нейната усмивка блага” .
Мечтаното родно е предадено чрез стесненото пространство на бащината къща, „стаята позната”, „старата икона”. Образът на родния дом придобива особен смисъл – „пристан и заслона”.
Само чрез няколко стиха са синтезирани толкова образи – на дома, на майката, на природата. Образи, които свързват героя с неговия корен, без който той е обречен на мъка, болка, печал.
Копнежът по завръщането остава неосъществен. Поантата накрая разкрива емоционалното състояние на героя. Той е печален странник, скита като чужденец, не може да намери никъде душевен покой и радост.
Краткото видение само засилва носталгията му към примамливия свят на миналото. Използването на думите „вопли” в заглавието и в края на стихотворението разкриват страданието и напразното търсене на утеха. Сбъдването на на копнежите и мечтите е невъзможно.
Мотивът за безутешните дни и мотивът за завръщането пораждат печал, защото са свързани с отминал живот, изминат път.Ето защо поантата налага внушението за илюзорна мечта, за напразни надежди на човек, който завинаги се е откъснал от корена си. Връщането е невъзможно, не защото има пречки по обратния път, а защото няма къде да се върнеш. А в този случай мечтите са погубени.

Спаси ме ;] МЕРСИ

[mareto_berk]

http://download.pomagalo.com/249187/...i+reshimostta/
и благодаря предварително

[HeLi0s]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/24...i+reshimostta/
и благодаря предварително

“Хамлет” на Уилиям Шекспир и проблемътза избора и решимостта

(Литературноинтерпретатив� �о съчинение)

Трагедията “Хамлет”-една от най-емблематичните творби на английския
драматург Уилиям Шекспир е писана по време на Късния ренесанс. Това са
смутни времена в исторически и духовен план, свързани с невъзможността
на ренесансовата личност да приложи идеалите си на практика и с
разочарованието й от заобикалящата я действителност. Пред личността стои
съдбоносен избор- дали да продължи да се бори за налагането на
хуманистичните идеали,или да се примири с враждебния и покварен свят,
който я заобикаля.

Проблемите на времето и терзанията на ренесансовия човек намират израз в
мотива за избора и решимостта в “Хамлет”. Главният герой е изправен пред
обстоятелствата на една отминаваща епоха,със своите закостенели
представи за справедливост в обществото.Хамлет е борбена и силна
личност,способна да се бори със злото и неправдите в живота. Той e
поставен пред дилемата да избере дали да накаже ли с убийство убиеца на
баща си, или да го провокира да се издаде сам, защото отнемането на
човешки живот противоречи на неговите хуманистични идеали.

Сюжетът на произведението не е оригинален , а е взаимастван от датска
хроника. Това,което отличава Шекспировата трагедия от хрониката, е
необикновеният образ на Хамлет. След като още в първо действие героят
узнава за подлото убийство, дело на чичо му Клавдий,вместо да пристъпи
веднага към изпълнение на синовния си дълг, принцът започва да се
колебае, подлага на съмнение известието на призрака и решава да се увери
сам във виновността на краля.

Още в началото на трагедията Хамлет изпъква като чувствителна
натура,като личност с големи интелектуални заложби. Той е младеж с
изключителни знания, които обаче задълбочават впоследствие неговата
трагедия. Хамлет притежава темперамент на меланхолик, типично за
представите на Шекспировото време. Душата му е ранима и чувствителна.
Интелектът му се изразява в това да наблюдава, преценява и анализира.
Научавайки истината за смъртта на баща си от неговия призрак, героят
получава първия житейски удар. Той е жесток не само поради личната
загуба,но и защото, срещайки се с истината за бащината смърт, Хамлет се
изправя очи в очи с горчивата истина за злото по света.Той е наранен,
неговата душа не може да се примири с настоящата действителност. Тежката
истина ,че не всичко е такова ,каквото изглежда,че доброто и красивото
имат и своята тъмна страна, а злото е една жестока и натрапчива
реалност, променя коренно поведението на Хамлет. Той се потапя в свота
скръб и се отдава на меланхолични размисли:”От известно време-без да
зная как –съм загубил всичката си веселост…Колко дивно създание е
човекът...Идеал за всичко живо!Не за мене обаче…!Човекът не ме
радва…не,не!”

¦

°

–

приятелите си, Хамлет е терзан и от жаждата за лично отмъщение.Той усеща
,че злото е навсякъде около него,но макар и да го вижда,не може сам да
се пребори. Монолоът на датския принц Хамлет в 3 д., 1 сц.ни кара да
разсъждаваме за смисъла на живота , за раздвоението на човешката
личност, за невъзможността за хармония и щастие във време-"излязло от
бреговете си", и в общество изпълнено с пороци:

Да бъдеш или не? Туй е въпросът.

Дали е по- достойно да понасяш

дъжда от камъни и от стрели

на злобната съдба, или въстанал

със меч в ръка срещу море от мъки,

да сложиш край на всички тях:....

Трагичното звучене на монолога е резултат от крайното страдание и
разочарование на литературния герой от света.Светлите идеали на Хамлет
се разминават с действителността в Дания . Реторичните въпроси на Хамлет
са не само негово лично търсене на философска преценка за живота, но и
неразрешени от човечеството проблеми,опиращи до борбата между добро и
зло,между редно и нередно.

Огромното значение на задачата , голямото възмущение и презрение от
страна на Хамлет, придават на действията му колебливост, мудност и
нерешителност.Той непрекъснато се вълнува, въпреки наложената маска на
лудостта, коят в същото време го предпазва и му дава време за действие.
С мнимата лудост на Хамлет,Шекспир дава на човечеството най-добрия урок
по мъдрост. Чрез тази симулираната лудост и чрез пътуващите актьори ,
героят иска да събуди съвестта на чичо си и да го накара да се покае за
граховните си действия.Освен това лудостта представлява средство за
изобразяване на свободомислещия човек,който е изпреварил времето си.

Сцената на двубоя е кулминация на външната драматична борба. Лаерт
ранява Хамлет, в разгара на боя те си разменят оръжията и Хамлет ранява
противника си. И двамата са обречени на сигурна смърт. Хамлет пробожда
Клавдий, умира и майка му Гертруда, пила от чашата с отрова, приготвена
за Хамлет. Развръзката на действието е моментът, когато тържествено
пристига принц Фортинбрас и заповядва да отдадат заслужена почит на
Хамлетовата памет, а Хорацио, неговият приятел, да разкаже на света
неговата история.

“Хамлет” е най-трагичната от трагичните Шекспирови пиеси. В нея има
много разочарование, горчивина, много трагизъм и песимизъм. Но това е
песимизъм, който не води до отчаяние, а е мъжествен протест и зов за
борба срещу “ морето от бедствия”. Величието на датския принц се
изразява в това, че той не се примирява със злините на “тоя разстроен
век “, а сам вдига ръка за борба срещу тях, макар да знае, че ще загине.
Това е най-истински, възвишен и “оптимистичен” трагизъм.

[resinger]

http://download.pomagalo.com/58634/d...t+i+ednakvost/

Много ми трябва това ;[

[HeLi0s]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/58...t+i+ednakvost/

Много ми трябва това ;[

ДОН КИХОТ И САНЧО ПАНСА - КОНТРАСТ И ЕДНАКВОСТ

Със средствата на комичното Сервантес пресъздава в своя роман „Дон Кихот” трагедията на един човешки живот. Вярата, идеала, възвишените стремежи на Дон Кихот са отхвърлени от суровата действителност. Като ренесансов мислител той ни внушава, че всичко в този свят е относително, че най-важното за човека е да съхрани своята нравственост, духовния си аристократизъм, свободната си душа, а най-страшното е незачитането на човешката личност.
В началото на творбата Дон Кихот и Санчо Панса са две противоположни личности: единият - представител на дребното благородничество, другият -необразован селянин; единият - романтик и идеалист, другият - прагматик и материалист...
Философията на Дон Кихот е разбиhttp://www.teenproblem.net/forumраема - трябва да претвориш в дела своя идеал, да оставиш след себе си следа, да се опиташ да направиш свеhttp://www.teenproblem.net/forumта по-добър, по-справедлив, по-съвърhttp://www.teenproblem.net/forumшен. Идалгото е безкрайно далеч от всичко земно. Той сякаш е изтъкан саhttp://www.teenproblem.net/forumмо от вяра, идеал и фантазия. Неговият свят е свят на хармонията, благородството и абсолютната свобода на духа.
За разлика от него, Санчо Панса е съвсем земен, човек от простолюдиеhttp://www.teenproblem.net/forumто, обременен с жена, деца и житейски проблеми. Той е лаком, хитър, страхлив, предпазлив, остроумен и практичен. Реалист, стъпил здраво на земяhttp://www.teenproblem.net/forumта, Санчо вижда света такъв, какъвто е в действителност. Не го блазнят великите дела на неговия господар. Той е щастлив, когато добре е хапнал, пийhttp://www.teenproblem.net/forumнал и се е наспал. Господарят му се хвърля в нови и нови приключения, никога не се замисля за тежките последhttp://www.teenproblem.net/forumствия от неравностойните двубои, в които участва, не цени живота си. А неговият спътник предпочита да бъhttp://www.teenproblem.net/forumде безпристрастен наблюдател, да „отърве” кожата си - всяко нараняваhttp://www.teenproblem.net/forumне за него е болезнено. Рицарят е готов да умре заради неhttp://www.teenproblem.net/forumсъществуващата Дулсинея, но не и да се отрече от нея: „Дулсинея Тобоска е най-хубавата жена на света. ” Санчо не е способен да защитава своята Тереза с толкова жар и смелост.
Двамата - рицар и оръженосец, водят безкрайно разточителни, забавни, виhttp://www.teenproblem.net/forumнаги интересни разговори. Дон Кихот свиква с цветистата и обагрена с мъдhttp://www.teenproblem.net/forumрости реч на своя оръженосец и все повече се вслушва в нея. Санчо Панса е заинтригуван от „лудостта” на госhttp://www.teenproblem.net/forumподаря си и взема частица от нея. Риhttp://www.teenproblem.net/forumцарят дава първите уроци по хуманhttp://www.teenproblem.net/forumност на своя оръженосец и същевреhttp://www.teenproblem.net/forumменно изповядва пред него своите възhttp://www.teenproblem.net/forumгледи за живота, вярата си в доброто, своя идеал за свобода, хармония и човешко щастие. Санчо се докосва до един непознат, но интересен свят. Прав е Дон Кихот, когато казва, че „не е важно с кого си расъл, а с кого си паhttp://www.teenproblem.net/forumсъл”. Мечтите на смелия идалго допаhttp://www.teenproblem.net/forumдат на оръженосеца. Той също попада в плен на идеала, въпреки че не осъзнаhttp://www.teenproblem.net/forumва този факт веднага. Добротата и благородството са природно заложени у него, но Дон Кихот е този, който ги провокира, открехва в съзнанието на своя оръженосец тайните им вратички.
Промяната у Санчо се усеща най-осеhttp://www.teenproblem.net/forumзателно в дните на неговото губернаторство. Той издава мъдри наредби, наhttp://www.teenproblem.net/forumлага справедливи наказания, издига на почит благоприличието и честността, грижи се за бедните, но и не забравя потеклото си. Остава си Санчо Панса, този, който не може да обуздае естесhttp://www.teenproblem.net/forumтвените си влечения - „тъй като кореhttp://www.teenproblem.net/forumмът поддържа сърцето”. Санчо има реhttp://www.teenproblem.net/forumална представа за възможностите си и сам се отказва от управлението, разбирайки истината, че свободата е най-голямото човешко благо: „Сторете ми път, сеньори, и ме пуснете да се върна към предишната си свобода... Не съм да бъда губернатор... Добра си е жабата в гьола... Всеки трябва да върши работата, за която е роден. ”
Оръженосецът е духовен син на Риhttp://www.teenproblem.net/forumцаря на „печалния образ”. Санчо научаhttp://www.teenproblem.net/forumва много от уроците по мъдрост, честност, доблест, човечност, които Рицарят му дава.
Дон Кихот е личност, отразила духовното противоречие на два свята -реален и въображаем. Той има трагичhttp://www.teenproblem.net/forumна съдба, но не защото почти до края на дните си е считан за луд и смахнат, а защото остават неразбрани идеите и целите му. Идалгото предпочита да живее в своя въображаем свят, в койhttp://www.teenproblem.net/forumто доброто и злото са две видимо разhttp://www.teenproblem.net/forumграничени понятия, отколкото да вижда как доброто като ценност „умира”, изтласкано от несправедливостта. На предела между търсено добро и победило зло, Дон Кихот отчаяно заhttp://www.teenproblem.net/forumщитава мечтата за човешко щастие. Вярата му е безумна, бие се с вятърните мелници, воден от желанието да защити идеала за човешко достойнство и свободата на личността.
Дон Кихот е Рицар на „печалния обhttp://www.teenproblem.net/forumраз”, защото печален и тъжен е свеhttp://www.teenproblem.net/forumтът, в който се впуска, за да прогони злото и да възстанови справедлиhttp://www.teenproblem.net/forumвостта. Добрите му и красиви намеhttp://www.teenproblem.net/forumрения всъщност не могат да се реаhttp://www.teenproblem.net/forumлизират. Средствата за борба с действителността са твърде нелепи и безсмислени. Но въпреки това печалhttp://www.teenproblem.net/forumният рицар е щастлив по своему, заhttp://www.teenproblem.net/forumщото нищо не е в състояние да проhttp://www.teenproblem.net/forumмени възгледите му за живота и ниhttp://www.teenproblem.net/forumщо не може да се сравни с възторга му. Презрял богатството, „но не честта”, Дон Кихот, в онези минути, коhttp://www.teenproblem.net/forumгато умът му не е в плен на фантаhttp://www.teenproblem.net/forumзиите, говори с опита на човек, койhttp://www.teenproblem.net/forumто познава живота: „Празна работа и загубено време ли е да се скиташ по света, за да търсиш не благата му, а стръмнините..." Размишленията на Дон Кихот, отразени в съветите, коhttp://www.teenproblem.net/forumито отправя към Санчо Панса, са свиhttp://www.teenproblem.net/forumдетелства за мъдростта му. Неговиhttp://www.teenproblem.net/forumте мисли и речи не са на луд човек. Напротив - от тях блика мъдрост.
Образът на Дон Кихот е красив в своя нравствен сблъсък с грозното в действителността. Героят е трагичhttp://www.teenproblem.net/forumно извисен над злото с мъдрия си разhttp://www.teenproblem.net/forumмисъл за вечно търсеното добро. Всичко това е. всъщност безумната дърhttp://www.teenproblem.net/forumзост да бъдеш мъдър, когато си загуhttp://www.teenproblem.net/forumбил в битката за щастие. Героят на Сервантес проявява „мъдрост в безумиhttp://www.teenproblem.net/forumето” и „безумие в мъдростта”.
Дон Кихот, творецът на добро, се нуждае от морално признание. Той отhttp://www.teenproblem.net/forumрича себе си, жертва се, за да осъщесhttp://www.teenproblem.net/forumтви своя идеал. А Санчо - преобразениhttp://www.teenproblem.net/forumят Дон Кихот, добрият, човечният, отзивчивият, е последовател на Рицаhttp://www.teenproblem.net/forumря на „печалния образ”, продължител на делото му.
Идалгото не успява да реализира мечтите си. Грубата действителност се оказва по-силна и той се предава. Отказва се от своя поход срещу непhttp://www.teenproblem.net/forumравдата и злото. Но след себе си е осhttp://www.teenproblem.net/forumтавил един човек, който е повярвал в красотата на идеалите му, който е изhttp://www.teenproblem.net/forumраснал в неговата сянка, извисил се е духовно, приел нечия мечта за своя цел в живота - Санчо Панса.
Олимпиада по БЕЛ - 2003 г.

[LittleEnchantress]

на мен ми трябва този линк http://download.pomagalo.com/231336/...=17113774&po=1 ако някой има възможност да ми го смакне ще съм благодарна :P

[HeLi0s]

на мен ми трябва този линк http://download.http://www.teenprobl...=17113774&po=1 ако някой има възможност да ми го смакне ще съм благодарна :P

СЪДЪРЖАНИЕ :

Електрични явления в атмосферата.....

- поле на атмосферата................

- видове облаци........................

- мълнии................................

- полярно сияние.......................

Живата клетка като кондензатор..........

Електроннолъчева тръба...................

Електроннолъчеви технологии............

Електростатични филтри...................

Генератор на Ван де Грааф................

Принтер.................................... ..

Ксерокс.................................... ...

Методически насоки

Електрични явления в атмосферата

Във всекидневния живот често наблюдаваме електрични явления в
атмосферата. Земната повърхност е заредена отрицателно. Като цяло
атмосферата е заредена положително.

Съществуват различни “генератори” на атмосферно
електричество: облаците и валежите, пясъчните бури, вулканите и други.
Най-силно се наелектризират облаците. В зоните с максимален интезитет на
полето се зараждат мълниите.

Изследванията по атмосферно електричество започват с
изучаване на мълниите като често повтаряща се и впечатляваща проява на
електричните процеси в атмосферата. Първите научни изследвания на
атмосферното електричество и преди всичко на електричеството на облаците
е започнал Б. Франклин през 1749г. В средата на XVIII век с такива
изследвания активно се занимавали М. Ломоносов и Г. Рихман в Петербург.
По същото време други учени показали, че електрично поле съществува в
атмосферата и при ясно небе.

Истинското развитие на съвременните изследвания по
атмосферно електричество започва в края на IX век, когато е открита
електрическата проводимост на въздуха и е установено, че тя се дължи на
присъствието на йони в атмосферата.


Нормално електрично поле на атмосферата :

От височина 80 км нагоре започва йоносферата - слой с
повишена концентрация на електрично заредените частици - йони и
електрони. Йони има не само в йоносферата, но и в целия въздушен слой
под нея до земната повърхност.

При ясно време в атмосферата има излишък на положителни йони
и като цяло се оказва положително заредена. Тогава по индукция земната
повърхност се оказва отрицателно заредена. При такова разделяне на
заряда съществува електрично поле, насочено от атмосферата към земната
повърхност. Под негово влияние положителните йони се движат надолу, а
отрицателните нагоре.

Наелектризиране на облачните елементи:

Наблюденията показват, че дъждовните капки, снежинките и градовите зърна
са електрически заредени. Гръмотевичния облак е неутрален. С
по-нататъшното си развитие на облака се поляризира. Положително
заредения връх на облака се дължи на отвяване на най-малките ледени
кристалчета от възходящите потоци вътре в него. Отрицателните заряди в
централната част и в долната част на облака се дължат на големи ледени
частици и малки водни капки, получени при разбиването им. Малката област
с положителни заряди в основата е свързана с най-големите капки.

HYPERLINK
"http://www.wolkenatlas.de/wolken/gvert01.htm" \t "_blank" Облаци с
вертикално развитие HYPERLINK
"http://www.wolkenatlas.de/wolken/gvert01.htm" \t "_blank"

това са купести облаци - техен отличителен белег е винаги ослепително
белия цвят на върховете, докато основите им могат да бъдат бели, сиви
или тъмно-сиви

Видове облаци:

Купести облаци - отделни плътни облачни маси с плоска основа и
куполообразна бяла горна част - най-често се наблюдава около обедните и
следобедните часове през лятото.

HYPERLINK "http://www.wolkenatlas.de/wolken/ghoch01.htm" \t "_blank"
Високи облаци HYPERLINK "http://www.wolkenatlas.de/wolken/ghoch01.htm"
\t "_blank" - образуват се от ледени кристали, много са тънки и от
тях не вали. HYPERLINK "http://www.wolkenatlas.de/wolken/gvert01.htm"
\t "_blank"

Купесто-дъждовни облаци - гръмотевични или буреносни облаци. От
тези облаци падат поройни валежи, придружени с гръмотевици, падат и
градушки. С тях е свързано и едно от най-мощните атмосферни образувания
HYPERLINK "http://www.hailinfo.com/h.php3?name=smerch.html" \t "_blank"
смерч

HYPERLINK "http://www.wolkenatlas.de/wolken/gtief01.htm"
\t "_blank" Ниски облаци - състоят се предимно от водни капки, но при
ниски температури съдържат и ледени кристали.

HYPERLINK "http://www.wolkenatlas.de/wolken/gmitt01.htm"
\t "_blank" Средни облаци - състоят се предимно от водни капки, но при
ниски температури съдържат и ледени кристали.

HYPERLINK "http://www.wolkenatlas.de/wolken/gblit01.htm" \t "_blank"
Линейната мълния HYPERLINK
"http://www.wolkenatlas.de/wolken/gblit01.htm" \t "_blank"
представлява искрово разреждане между облака и Земята, вътре в облака
или между два облака. В последния случай може да достигне до 40 км
дължина. Линейната мълния има зигзагообразна форма с много разклонения.

Мълнията, която стига до земята, започва да се образува в
долната част на облака. Между отрицателно заредените облачни елементи и
заредена положително по индукция земна повърхност под облака, се създава
електрично поле, чийто интензитет зависи от големината и разположението
на зарядите в облака. Когато интензитетът достигне 30000 V/сm, започва
ударна йонизация.

Електроните, които се намират във въздуха, макар и в малко
количество, под действието на електричното поле се устремяват към
земята, като скоростта им непрекъснато се увеличава. Те срещат
молекулите на въздуха и ги йонизират. Получените нови електрони също се
движат с голяма скорост между облака и земята, срещат нови молекули,
йонизират ги и т.н.

Създава се лавина от йони, наречена лидер, който се
придвижва към земята. Отрицателните електрични товари се приближават към
земята на отделни импулси, затова и лидерът се нарича стъпаловиден. По
пробития канал започва разреждане в обратна посока от земята, където по
индукция има концентрирани положителни заряди.



В следващия момент по още незаличения главен канал започва
втори импулс, отначало също с лидер, но стреловиден, без задръжки,
последван от обратно разреждане. Мълнията е зигзагообразна и има много
разклонения, т.к. лидерът при развитието си търси местата с най-малко
електрично съпротивление.

Ширината на канала на мълнията е около 40-50 см, но почти цялото
количество електричество протича по оста му, която е широка само няколко
сантиметра. В канала се развива много висока температура - понякога над
18000 С. Ето защо мълнията има ослепителен блясък (светкавица).

Когато атмосферното електрично поле при наличието на
гръмотевичен облак не е достатъчно силно, за да предизвика искров
разряд, но се приближава към стойността, при която започва ударна
йонизация, от силно заострените предмети (антени, мачти) по земната
повърхност се наблюдава спокойно светещо изпразване, известно като
огньове на Елм.

Най-неизучена и поради това в много отношения загадъчна остава
кълбовидната мълния. Тя представлява огнено кълбо с диаметър 10-20 см,
рядко до 35 см. Движи се бавно ("плува") в атмосферата, обикновено по
посока на вятъра, и свети ослепително, изпускайки встрани искри и особен
съскащ звук. Съществува няколко секунди

HYPERLINK "http://www.creations-photos.com/aurora.html" \t "_blank"
Полярното сияние HYPERLINK
"http://www.creations-photos.com/aurora.html" \t "_blank" е
най-грандиозното явление, което човек може да види на Земята. С
невъоръжено око се вижда светенето на атмосферата на височина от около
100м до 1000 км. Светенето е разноцветно и динамично, създава
впечатление за живо и движещо се.

Полярните сияния във вид на драперии са огромни светлинни
завеси от постоянно менящи се цвят и яркост и леко полюляващи се, като
че ли подухвани от вятъра. Отделните ленти са оцветени жълто или
жълтозелено, а долните им части понякога са тъмночервени.

Друга форма на полярните сияния е подобна на прожекторни
снопове. Техният наклон спрямо хоризонта и яркостта се менят, а цветът
постепенно преминава от оранжево-жълт към червен и бледозелен.

В полярните области сиянията започват внезапно. В повечето
случаи светят с часове, променяйки се по сила, място и общ вид. На
тъмния фон на небето те изглеждат ослепителни, но яркостта им е твърде
малка.

Най-голяма е честотата им около северния и южния магнитни
полюси.

Появяването на полярните сияния е съпроводено с магнитни бури на
Земята. Най-интензивни и най-разнообразни по форма полярни сияния се
наблюдават при увеличение на слънчевата активност.

Полярните сияния представляват светене на разредени газове при
протичане на електричен ток в тях. Потокът от заредени частички,
предизвикващ протичането на електричен ток в горните разредени слоеве на
атмосферата, води началото си от Слънцето.

Тези частички, движейки се с огромна скорост (около 1800км/сек
), попадат в "плен" на магнитното поле на Земята и се отклоняват към
полюсите.

Когато слънчевите изригвания не са много интензивни, там успяват
да се съберат почти всички частички. Ето защо най-много полярни сияния
се наблюдават около полюсите.

Живата клетка като кондензатор:

Клетката е подобна на малък кондензатор, в който

клетъчната мембрана играе ролята на диелектрик.

Клетъчната мембрана е гранична структура, която

отделя клеткта от околната среда.Тя осъществява

връзката на клетката със средата, като извършва

транспорт на вещества и в двете посоки.

Основните компоненти на клетката са положителни

калиеви йони и отрицателни йони на хлора. Нека в

даден момент концентрациите на двата вида йони в

клетката са еднакви.

Калиевите йони лесно преминават през мембраната, докато
хлорните йони - не.

Когато част от калиевите йони напусне клетката, в нея остава
некомпенсиран отрицателен заряд. Той се натрупва върху вътрешната
повърхност на мембраната и индуцира равен по големина положителен заряд.


Когато напрежението на получения кондензатор стане около
100mV, вътре в мембраната електричното поле прекратява дифузионния поток
от калиеви йони, напускащи клетката. Движението на молекули от разтвор
с по-висока към разтвор с по-ниска концентарция се нарича дифузия.
Установява се необходимият за нормалното функциониране на клетката
електричен баланс.

Електроннолъчева тръба:

Елелектронно лъчевата тръба е основен елемент на осцилоскопа (уред за
изследване на електрични напрежения) и в редица други електронни
устройства.

Това е вакуумна тръба, чиято по-широка предна част служи за екран, а в
задния й край е разположен електронният прожектор - ситемата, създаваща
електронния сноп.

Катодът на електронният прожектор се свързва към отрицателния полюс на
източник на високо напрежение, a анодът – към положителния полюс



8

:

Њ

Ћ

а

в

L

’

”

:

Ћ

в

Ћ

ђ

’

”

се пропуска ток, който нагрява катода до висока температура. От горещия
катод се “изпаряват” електрони, които след това се ускоряват от
електричното поле, създадено между катода и анода.

В средата на анода има отвор, през който електронният сноп достига до
екрана. Вътрешната стена на екрана е покрита с луминофор – вещество,
което свети при бомбандирането му с електрони.

Електронният сноп може да се отклонява в различни посоки от две двойки
управляващи пластинки: хоризонтална и вертикална.

Ако подадем напрежение на хоризонталните пластинки, се създава
електрично поле, което отклонява електроните във вертикално направление
и обратно.

Така се управлява електронният сноп и той може да попада в различни
точки от екрана.

В телевизорите се използват електронно лъчеви тръби, наречени кинескопи,
в които електронният сноп се управлява от магнити. Подобни тръби имат и
мониторите на компютрите.

През последните 75 години по-голямата част от телевизорите са били
създадени по една и съща технология: електронно лъчева тръба (CRT). В
телевизорите електронната пушка запалва лъча от електрони в голяма
стъклена тръба. Електроните възбуждат фосфорните атоми по екрана, като
ги принуждават да светят. Телевизионният образ се възпроизвежда чрез
осветяване на различни зони от фосфорното покритие с различни цветове и
интензитети.

Електронно лъчевите тръби произвеждат ясно очертани качествени образи.
Но те създават сериозни затруднения. Те са неудобни за изработването на
големи екрани, тъй като е необходимо да се увеличи дължината на тръбата
(за да се осигури място на сканиращите електрони на пушката да достигнат
до всички части на екрана). Следователно всеки CRT телевизор с голям
екран ще е много тежък и ще заема огромно място.

Характерно за електроннолъчевите устройства е, че изображението не е
статично, а се изгражда непрекъснато. Лъчът (всъщност три лъча - за
всеки от основните цветове - червено, зелено, синьо) обхожда
последователно екрана и осветява с нужната интензивност съответните
точки (пиксели). При телевизорите (и по-старите монитори) обхождането
става първо по четните, после по нечетните редове. Ако лъчът обхожда
редовете на екрана един след друг, без да прескача никой от тях
изображението става значително по-ясно и качествено.

Електроннолъчевите технологии :

Електроннолъчевите технологии действат чрез електронни снопове. Те се
образуват благодарение на електронен прожектор, съставен от нагревател,
катод и анод.

Катодът се свързва към отрицателния полюс на източник на
високо напрежение, а анодът- към положителния полюс. През нагревателя се
пропуска електричен ток, който нагрява катода до висока температура. От
горещия катод се “изпаряват” електрони, които след това се ускоряват от
електричното поле, създадено между катода и анода.

Процесът на образуване на този електронен сноп протича в
електроннолъчеви тръби

Електронните снопове пренасят енергия, която се използва за различни
технологични цели. Например в специални вакуумни тръби се създават много
тесни електронни снопове, в които скоростта на електроните достига
200000кm/s. Когато електроните попаднат върху обработвания детайл,
тяхната кинетична енергия се преобразува във вътрешна енергия и
веществото на това място се изпарява.

Приложение :

По този начин например могат да се пробиват много тесни отвори с
диаметър до 0,002мм.

Електроннолъчева обработка на метални и неметални детайли

В електроннолъчевите пещи кинетичната енергия на електроните се
използва за разтапяне на мъчнотопими метали

Чрез електроннолъчево разпрашване във вакуум върху подложки се
нанасят тънки слоеве от метали, сплави, диелектрици или полупроводници

Електростатични филтри:

Предназначени да улавят и задържат различни механични замърсявания –
отронени частици от заваръчни шевове, частици от ръжда, песъчинки
леярска пръст, продукти от разлагане на мазилното масло при високи
температури през време на експлоатацията на хладилната и климатична
инсталация и пр.

Има филтри с различни функции, но тяхната основна задача е
пречистването. Електростатичните филтри отделят до 99% от прахта и
пепелта, преминаващи през комините на циментовите заводи и
електроцентралите.

Замърсеният въздух преминава през заземен метален цилиндър. По оста на
цилиндъра е опънат тънък проводник, на който се подава високо
отрицателно напрежение спрямо земята.

Под действие на силното електрично поле от проводника се откъсват
електрони. Те се захващат от молекулите на кислорода във въздуха, а след
това получените кислородни йони се прилепват към твърдите частици в
замърсения въздух.

По този начин частиците замърсители се наелектризират и се изтласкват от
електричното поле към стената на цилиндъра. Те се прилепват към нея,
неутрализират се и след това се отстраняват по механичен начин.

Очистването на димните газове от прах в ТЕЦ ”Марица изток 2” се
осъществява с електрофилтри. След котлите димните газове се пречистват
от летлевата пепел, за да спазват изискванията спрямо праховите емисии,
и минават през електростатични филтри, където макрочастиците се
отстраняват до съдържание < 100 mg/m3 преди отвеждането им през комините
в атмосферата.

Заедно с филтърът в ТЕЦ "Марица Изток 2" се изграждат сероочистващи
инсталации, като основен реагент за процеса се използва варовик. Мокрия
варовиков метод, за намаляне на емисиите от SO2 в изгорелите димни
газове, се основава на следната основна химична реакция:

2SO2+O2+2CaCO3+4H2O?2CaSO4.2H2O + 2CO2

Метода е назован “мокър”, защото и реагента и крайният продукт са под
формата на суспензия.

Генератор на Ван де Грааф:

Приложение:

- за ускоряване на заредени частици (протони и др.) до огромни енергии,
необходими за научните изследвания в областта на ядрената физика;

- за диагностика и лечение в медицината;

- широко приложение и в индустрията.

Елементи на генератора:

Лента от диелектрик;

Метална сфера;

Метални остриета А и В заредени с положителен заряд

Електромотор, задвижващ лентата;



Принцип на действие:

1. Лентата се задвижва от електромотор

2. Поради електричното поле в т.А, от лентата се откъсват е-

3. Некомпенсираните положителни заряди от лентата се пренасят вътре в
сферата

4. Те привличат е- от остриетата в т. В и се неутрализират

5. Върху външната повърхност на сферата се натрупва положителен заряд

6. Вътре в сферата не се създава електрично поле и тя може да се зареди
до високо напрежение

На 20 Декември 1901г. в Алабама е роден Роберт Джеймсън Ван де Грааф

Следва машиностроене в университета в Алабама През 1922г. завършва
бакалавърска степен, а през 1923г. – магистърска

1924-25г. следва в Сорбоната, Париж, където му преподава Мария Кюри

1925-26г. следва в Оксфорд

1928г. защитава докторат

1929г. се връща в родината(САЩ) и конструира първият прототип на
ускорител на електрони, който достига мощност 80 000V

По-късно конструира втори с мощност 1 000 000V

През 1934 г. Ван де Грааф става професор по физика в Масачусетския
технологичен институт.

Конструира мащабни машини и по време на втората световна война е
назначен на висока правителствена служба

1947г. получава награда на Съюза на Британските Физици

Умира на 16 Януари 1967г. По това време вече действат над 500
генератори, в над 30 страни

ПРИНТЕРИ:

Принтерът е едно от съвременните приложения на електростатичното поле.

Съществуват няколко основни типа принтери (печатащи устройства),
използвани днес за домашни, офис и банкови приложения

Всяка буква се очертава от около 100 малки капки мастило.

Капките се създават в генератор на капки, след което преминават през
специална камера. Там получават отрицателен електричен заряд.

Следва преминаване между две успоредни метални пластинки, заредени с
електрични заряди (противоположни по знак), които създават еднородно
електрично поле.

На капките действа електрична сила, отколняваща ги към пластинката с
положителен заряд.

Отклонението на всяка капка зависи от големината на нейния заряд.

Матричните принтери, известни още и като ударни принтери, представители
на най старата технология на печат, са все още широко разпространени
благодарение на параметъра "цена на страница" по който те презъзхождат
всички останали видове.

Матричните принтери се делят на две основни групи: серийни матрични
принтери и линейни матрични принтери (или просто линейни принтери).

В серийните матрични принтери символите и изображенията се формират от
печатащата глава.

Печатащата глава съдържа печатащи игли подредени във вертикални колони в
предния си край, и електромагнитен механизъм за "изстрелването" им

За разлика от останалите видове принтери матричните се предлагат в две
разновидности по отношение на ширината на хартията - за формат А4 (80
символа на ред) и за широк печат по 132 символа на ред.

Те са по-бавни и по-шумни в сравнение с останалите видове принтери.

В серийните матрични принтери знаците се отпечатват от печатащата глава
при хоризонталното и движение.

Печатащата глава има определен брой печатащи игли подредени така, че до
оформят вертикална колона в предния край на главата. При движение на
главата по ширината на листа, печатащите игли се задействат избирателно
за да отпечатват съответните символи.

Масово използваните глави имат 9 игли подредени в една колона или 24
игли подредени в две колони за по-добро качество на печат.

В някои принтери предназначени за работа с високо натоварване се
използват 18 иглени глави с две колони по 9 игли, позволяващи
високоскоростен печат.

Използва мастилена глава, от която през фини

дупчици се впръсква мастило за формиране на символите.

Ако принтерът не се използва често, има опасност

мастилото да засъхне и да е необходима смяна на

мастилената глава.

Качеството на печата е много добро и в много случаи

не отстъпва на лазерния, но текстът се размива, ако се

намокри с вода.

Мастилено-струйния принтер е безшумен и по-бърз от

матричния.

Използва лазерна технология за отпечатване на текст и графика. Мастилото
(тонер ) е трайно и не се размива при намокряне.

Лазерните принтери обработват цялата страница наведнъж, за
разлика от останалите, които обработват символ по символ, поради това те
са по-бързи.

Този тип принтери дължи създаването си на технологията на
копирните машини.

Първата демонстрация на лазерен принтер е направена през
1975г. От Canon.

Електростатичните явления намират приложение и в копирните апарати.

Върху метална подложка е нанесен тънък слой от фотопроводник.
(фотопроводниците са вещества, които на тъмно са изолатори, а при
осветяване стават проводници на електричество).

На тъмно повърхността на проводника се наелекризира с положителен заряд
(а).

Текстът, които ще се копира, се осветява и се проектира върху заредената
повърхност.

На местата, където не попадат светлинни лъчи, от атомите на
фотопроводника се отделят електрони, които неутрализират зарядите на
повърхността. По този начин се създава скрит електростатичен образ

После повърхността се покрива с отрицателно зареден прах - тонер.
Частичките на тонера полепват само върху заредената част от повърхността
и образът става видим.

Накря образът се пренася върху лист хартия заредена с
положителен заряд.