Отговор в тема
Ахил и Хектор - различните лица на героизма
Илиада от Омир е класическо произведение, останало в историята през поколенията като пример за древногръцките герои, за тяхната смелост и сила.Омир описва противопоставянето на герои, воюващи помежду си, но имащи една обща цел – да останат завинаги в паметта на бъдещите поколения като герои.
Ахил и Хектор, двамата най-прочути герои в "Илиада", са носители на качества, които печелят всеобщото признание и уважение. Те са храбри и издържливи сурови войни, образец за другите, но в същото време носят у себе си и най-нормални човешки черти. Обрисувани са като типични епически герои, живеещи според етичната система на своето време. Славата е основната движеща сила и за двамата, обезсмъртяването на имената им във воински подвизи е най-висшата им цел. Героите имат и съществени различия помежду си. Ахил е преди всичко гневен, необуздан, безмерно честолюбив, стихиен, а Хектор е представен като далеч по-човечен образ, носител на една по-висша нравственост. Той е патриот, с много високо чувство за обществена отговорност, докато Ахил в началото на поемата изоставя общата кауза заради самолюбието си. Двата образа символизират двете начала в развитието на елинската общност – архаичното, първичното, грубото, олицетворено от Ахил, и патриотичното, далеч по-хуманното и с по-богата душевност в образа на Хектор.
1. Прилики – воинските им качества, изключителното място, което заемат в двата противникови лагера, чувствата, които ги ръководят в този двубой- съпружеската и бащинската обич на Хектор са съизмерими с изключителна привързаност на Ахил към Патрокъл, отношението на Омир и на останалите към тях, трагичното – общ белег при двамата герои. Анализират се думите на Ахил към Тетида и на Хектор към Андромаха
2. Различия –
Въпреки многото прилики между двамата герои, те имат съществени различия – За разлика от Ахил, Хектор показва цивилизованост и хуманност, когато предлага да си обещаят взаимно, че ще се погрижат за труповете си:
“... но ще ти снема доспехите, а пък трупа ти, Ахиле,
на аргивянци ще върна. Тъй и ти с мене да сториш!”
В раздялата си с Андромаха в 6та песен, той показва своята вродена доброта и човечност. Това влиза в пълен контраст с грубата сила, „гибелният гняв” при Ахил, представен като варварин и суров дивак. Тези различия напълно определят двубоя между двамата герои като неумолим. Мотивите им също са коренно различни – честолюбие и отмъстителност срещу граждански и патриотичен дълг. Ахил е покровителстван от боговете, а това прави Хектор обречен, с предначертана съдба. Но въпреки това Троянският принц е готов да се жертва и да умре с достойнство :
„Сега ме постига съдбата!
Само че няма без смела победа и безславно да падна
Нещо велико ще сторя , та будните хора да помнят"
Словото като единствената възможност на Хектор да не бъде подвластен на боговете.
Чрез създадените образи на “Илиада”, Омир из¬ра¬зя¬ва сво¬е¬то прек¬ло¬не¬ние пред ге¬ро-и¬те от митологичното минало и съз¬да¬ва модели за под¬ра¬жа¬ние в сво¬е¬то съв¬ре¬мие, кои-то ос¬та¬вят трай¬ни сле¬ди и в кул¬тур¬на¬та па¬мет на след¬ва¬щи¬те по¬ко¬ле¬ния.
Войната и мирът в „Илиада”
В “Илиада” Омир пресъздава живота и нравствената същност на човека в античния свят. Творецът обрисува своето време, като показва проявите на войнска мощ редом с чертите на мирното ежедневие.
Чо¬веш¬ко¬то би¬тие е очер¬та¬но в две ос¬нов¬ни сфе¬ри — вой¬на и мир. Вой¬на¬та за античния човек е на¬чин за при¬до¬би¬ва¬не на бла¬га, но в същото време е аре¬на за про¬я¬ва на си¬ла¬ и сме¬лос¬т, ценени като основни добродетели. Омировите герои са подтиквани от стремеж към героична самоизява и за тях войната не е изключител¬но събитие. Поради тази причина човекът, независимо от многоплановото изображение на поетът, е представен преди всичко като воин, а епическото действие се придвижва от героите. В трудните условия на военния бит се изявя¬ват високите нравствени добродетели на героя; чувство за справедливост, воински дълг, отговорност пред колек¬тива, храброст, благородство, другарство. Наред с военните се редуват и картини от мирното ежедневие. Мирът но¬си атмосфера на праз¬нич¬ност и жизнерадост, да¬ва въз¬мож¬ност на чо¬ве¬ка да се изя¬ви в тру¬да и да се рад¬ва на пло¬до¬ве¬те му. В мир древ¬ни¬ят грък жи¬вее прос¬то и в пъл¬на хар¬мо¬ния с при¬ро¬да¬та.
1. Характерни черти на човека – войн – изяви на ценностната му система – аргументирани чрез подходящи епизоди
Характерни черти на човека войн са неговата смелост, безстрашие, необузданост, порив към обезсмъртяване чрез подвига, гневливост, чувството за дълг към колектива и към родината, готовност за саможертва.
2. Кратка характеристика на най-изявените войни от двата лагера, Ахил и Хектор, общото и различното
Най – изявените войни описани в Илиада са Ахил и Хектор. Те са храбри и издържливи, сурови, образец за другите, но в същото време носещи в себе си нормални човешки черти. Обрисувани като типични епически герои, славата е основната движеща сила и за двамата, обезсмъртяването на имената им във воински подвизи е най-висшата им цел. Те имат и своите различия. Ахил е преди всичко гневен, необуздан, безмерно честолюбив, стихиен, а Хектор е представен като далеч по-човечен образ, носител на една по-висша нравственост. Той е патриот, с много високо чувство за обществена отговорност, докато Ахил е склонен да изостави общата кауза заради самолюбието си.
3. Двубоят в 22 песен – кулминация на „Илиада”
Двубоят между Ахил и Хектор представлява възхвала на човешката нравственост и съвършенство, която побеждава. Омир показва как духовният победител е по-силен от физическия, как човекобога е по-силен от полубога и е безсмъртен заради своята нравственост.
Жаждата за войнска доблест и чест, в нейните конкретни проявления като защита на родината и мъст, карат Ахил и Хектор да застанат един срещу друг. Ахил не е личен враг на Хектор, но приамовия син е длъжен да се бие с него, за да защити родината и нейната чест, за разлика от фотийския цар, който е воден от мотива за лично отмъщение.
4. Коментар на факта, че мирният живот намира най-пълноценното си изображение върху воински щит
Факта, че мирния живот е изобразен върху воински щит говори за ценностната система на древния човек. Не може да има мир, без да е имало преди това война (???)
5. Картини на мирния живот (сват¬ба– съд, град- се¬ло, праз¬ник- дел¬ник), празнично-ритуалната приповдигнатост
За мирния живот и неговото ежедневие се добива предствана от 18та песен на Илиада и по-точно от описанието на щита на Ахил. На него са изобразени различни сцени, показващи различните аспекти на бита. Представени са сватбените тържества, решаването на свади, обсадата на град и обикновения делник на човека. В контраст влизат веселието и тъгата, делника и празника.
6. Красотата на човешката близост (раздялата на Хектор с Андромаха)
В Илиада своето място има и човешката близост, показана чрез раздялата на Хектор със съпругата му. Думите на Андромаха открояват аспектите в личността на суровия войн. За нея той е “... днеска и татко, и майка любима, брат мой едничък и още юначен и верен стопанин...”
Хектор се откроява като обикновен мъж, обичащ и закрилящ семейството си. Неговите притеснения за съдбата им го разкриват като любящ съпруг и баща. Омир подсилва образа със символика – Хектор сваля шлема си и се превръща от войн в предан баща. Единството на образа на война, сина, съпруга, бащата го обрисуват като човек, идеал за всички времена и народности.
Произведението “Илиада” се е превърнала в един вид енциклопедия за древните гърци. В нея на фона на войната са показани живота и мисленето на древния човек, неговите добродетели. Тази Омирова творба позволява на съвременния човек да се запознае с бита и ценностите на хората преди него. Без ко¬я¬то кул¬тур¬но¬то раз¬ви¬тие на Евро¬па би би¬ло съвършено различно.
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
Дихателна система. Устройство и функции на дихателната система
Дишането е основен жизнен процес, чрез който организмите си набавят енергия. Тя е необходима за протичането на жизнените процеси – делене на клетките, храносмилане, мускулно съкращение, предаване на нервните импулси и други. При повечето сухоземни организми, както и при човека, енергията се набавя в резултат на разграждане на хранителните вещества в клетките с участието на О2. Едновременно с това в клетките се образува и натрупва СО2, който е ненужен и вреден за тях. Следователно към клетките трябва да има непрекъснат приток на О2 и изнасяне на СО2, т.е. обмяна на газовете. Тя се осъществява от дихателната система. Както О2, така и СО2 се пренасят от кръвта, която играе ролята на посредник между клетките и дихателните органи.
Дихателната система започва да функционира още от първото изплакване на детето. Тогава то за първи път вдишва и изпълва с въздух белите дробове.
Дихателната система се състои от въздухоносни пътища: нос – външен нос и носна кухина, горна и средна част на гълтача, гръклян, трахея, бронхи, бронхиоли и централен дихателен орган – бели дробове, изградени от дихателна тъкан – белодробни алвеоли.
Външният нос е образуван от горночелюстните кости, носните кости и хрущяли. Последните оформят два отвора – ноздри, които са постоянно отворени и през които се вдишва атмосферния въздух. Те свързват дихателните пътища с околната среда. Отвътре костите са покрити с кожа, по която има косми и мастни жлези.
Носната кухина е разделена чрез отвесна преграда на две половини – лява и дясна. Преградата е изградена от решетъчната кост, ралника и хрущяли. Всяка носна половина чрез напречни непълни прегради се разделя на ходове, в които се отварят кухини – синуси на няколко кости. Носните ходове се оформят от три костни пластинки – носни миди. Носната кухина е покрита с ресничест епител, чиито реснички трептят по посока навътре. Космите и ресничките са важни приспособления за очистване на вдишвания въздух от прашинки и микроорганизми. Те полепват по лигавицата, която се овлажнява от специални слузни жлези разположени в нея. Слузният секрет овлажнява вдишвания въздух. Само 2/3 от носната лигавица има дихателна функция. Другата 1/3 има обонятелна функция. Носната кухина е богата на кръвоносни съдове, които затоплят въздуха.
Ето защо дишането през носа е от важно значение, тъй като при него въздуха се пречиства, овлажнява и затопля.
Зад носната кухина се намира горната част на гълтача – носоглътка. Носната кухина се свързва с носоглътката посредством два отвора – хоани.
В нея се намират някои от сливиците – третата, в които има голям брой лимфоцити. Те изпълняват защитна функция, тъй като притежават фагоцитиращи клетки, които унищожават болестотворните микроорганизми.
В средната част на гълтача се кръстосват дихателният и храносмилателният път. Долната му част се свързва с гръкляна.
Гръклянът е разположен в предната част на шията. Изграден е от хрущяли, мускули и лигавица. Най-голям е щитовидният хрущял. Той има форма на щит, чиито горнопреден ръб е по-силно изпъкнал напред – адамова ябълка.
Тъй като ръбът на щитовидния хрущял при мъжете е по-изпъкнал напред, при тях гласовите връзки са по-дълги – 22-24мм, отколкото при жените – 15-18мм. Удължаването на гласовите връзки при мъжете става през пубертета и води до мутация на гласа. След 20-годишна възраст започва вкостяването на хрущялите на гръкляна. При мъжете това става по-рано.
Отгоре върху гръкляна се намира хрущялно капаче, наречено надгръклянник - епиглотис. При преглъщането то затваря входа на гръкляна и благодарение на това в него не навлиза храна. Вътрешната повърхност на гръкляна е покрита с ресничест епител.
В най-тясната средна част на гръкляна се намират гласовите връзки, между които има цепковиден отвор – гласова цепка. Гласът се образува от трептенията на гласовите връзки, предизвикани от преминаващия от белия дроб към носа въздух. Всеки глас се характеризира с определена сила, височина и тембър.
Силата на гласа зависи от силата на въздушната струя, тембърът – резонанса на гълтача, устната и носната кухина и околоносните синуси, а височината – от дължината, дебелината и опънатостта на гласовите връзки.
Произнасянето на гласа е съпроводено с бърза смяна на формата и големината на гласовата цепка. В този процес вземат участие също и зъбите, венците, бузите, езикът и небцето.
От гръкляна въздухът навлиза в цилиндрична тръба, с дължина 12см, която се нарича трахея. Образувана е от хрущялни полупръстени, обърнати с отворената си част назад към хранопровода. Те държат трахеята винаги отворена. Краищата на дъгите са свързани с гладка мускулна и съединителна тъкан. Помежду си хрущялните дискове се свързват с еластични влакна. Това позволява на трахеята да се удължава при преглъщане или да се извива при движение на главата. Лигавицата на трахеята е покрита с ресничест епител, богат на слузни жлези. Движението на ресничките е насочено навън към устата и благодарение на това попадналите в нея прашинки се отстраняват от дихателните пътища.
В долния край трахеята се разделя на две по-малки тръбички, наречени бронхи. Те имат същия строеж като трахеята. Всеки бронх навлиза в съответния бял дроб – ляв и десен, където се разклонява дървовидно на по-малки бронхи, а те пък от своя страна – на още по-малки клончета – бронхиоли. Последните нямат хрущялни пластинки. Трахеята, бронхите и бронхиолите образуват бронхиалното дърво.
Белите дробове са разположени в предната част на гръдния кош и заемат 4/5 от гръдната кухина. Имат форма на разполовен надлъжно конус. Между тях са разположени сърцето и големите кръвоносни съдове. Основата им лежи върху диафрагмата, а заоблените и върхове се издигат 2-3см над ключиците. В белите дробове влизат бронхите, белодробната артерия и нерви, а излизат белодробните вени и лимфни съдове. Левият бял дроб е по-малък от десния, тъй като в долната му част е разположена сърдечната вдлъбнатина, в която е разположено сърцето.
Отвън белите дробове са обвити от тънка ципа – белодробна плевра. Тя се състои от два листа. Единият плътно прилепва към белите дробове – вътрешна плевра, а другият покрива вътрешната повърхност на белите дробове – външна плевра. Това има важно значение за дишането. Между двете плеври остава малко пространство – плеврална кухина, изпълнена с течност. Тя улеснява движението на белите дробове по дишане.
Най-малките бронхиоли завършват с разширения, съставени от тънкостенни белодробни мехурчета – алвеоли. Стените има са изградени от еднослоен плосък епител, външната страна на които има гъста мрежа от кръвоносни капиляри. Общата повърхност на алвеолите – дихателната повърхност е около 55-100м2. Това показва, че при дълбоко дишане въздухът е в допир с огромна повърхност.
В белите дробове на човека има 700-750млн. алвеоли. Диаметърът на една алвеола е 0.1мм. нормално тяхната вътрешна повърхност е влажна. Това има важно значение за транспорта на О2 и СО2 през стените им. В бронхиалното дърво около алвеолите и върху белодробната плевра има изобилие от еластични влакна, които участват в свиването на белите дробове при издишване.
Поради извънредно тънката стена на алвеолите се създават благоприятни условия за преминаване на О2, СО2, а също и на водни пари, пари на алкохол, хлороформ, ацетон и на други газообразни вещества.
В човешкия организъм съществува равновесие между количеството на получената и количеството на изразходваната енергия. За енергийните процеси е необходим непрекъснат приток на кислород към клетките. Той участва в окислителните процеси, които се извършват в тях. При окислението на веществата в клетките се отделя СО2, който трябва да бъде отстранен.
Газовата обмяна в организма е основна функция на дихателната система. Благодарение на нея се поддържа и постоянството на телесната температура и на водното съдържание в него. Набавянето на О2 и отстраняването на СО2 се осъществява чрез дихателните движения. Те осигуряват притока на атмосферен въздух до белите дробове – вдишване и изнасянето на въздух от белите дробове навън – издишване. Дишането се състои от правилното редуване на три процеса – вдишване, издишване и пауза.
Дихателните движения включват – гръден кош, дихателни мускули, бели дробове. Главни дихателни мускули са диафрагмата, външните и вътрешните междуребрени мускули.
Вдишването е активен процес, защото се извършва в резултат от съкращението на междуребрените мускули и диафрагмата. При вдишване ребрата се повдигат напред и встрани, а диафрагмата се спуска към коремната кухина – обемът на гръдния кош се увеличава. Гръдната стена увлича прикрепената към нея външна плевра, а тя притегля вътрешната плевра. Това е възможно, тъй като налягането между двете плеври е по-ниско от атмосферното. В резултат от това белите дробове се разширяват и се изпълват с въздух – настъпва вдишване.
В утробата на майката газовата обмяна на плода се извършва чрез плацентата. При раждането тази връзка се прекъсва, а това води до спиране на притока на О2 и увеличаване на съдържанието на СО2 в кръвта. Това предизвиква дразнене на дихателния център и се извършва първото вдишване.
Издишването е пасивен процес, при който ребрата се отпускат надолу в резултат еластичността на стените на гръдния кош и на белите дробове. Диафрагмата се издига нагоре към гръдната кухина. В резултат от това обемът на гръдния кош намалява и въздухът излиза от белите дробове навън – извършва се издишване.
Броят на дихателните движения, които човек извършва за една минута се нарича дихателна честота. За една минута млад човек извършва средно 16-20 дихателни движения. Тяхната честота зависи от температурата на околната среда, физическото натоварване и психичното състояние. Честотата на дихателните движения с възрастта намалява – 12-14 пъти. У тренирани хора дихателните движения в минута са 6-8. по време на съм дишането се забавя, а при повишаване на телесната температура се учестява.
Обемът въздух, който преминава през белите дробове за една минута се нарича минутен дихателен обем. В състояние на покой той е 5-10л/мин, а при физическо натоварване може да достигне 10-30л/мин.
Дихателните възможности се определят от жизнената вместимост на белите дробове. При спокойно дишане човек вдишва и издишва около 0.5л въздух. След обикновено вдишване, както и след обикновено издишване може съответно да се поеме или издиша допълнителен обем въздух. Дори след максимално издишване в белите дробове винаги остава въздух.
В съдебномедицинската практика понякога е необходимо да се докаже дали бебето е било мъртвородено или е починало след раждането. За целта белите му дробове се потапят във вода. Ако потънат, това доказва, че не е дишало и е родено мъртво. Ако обаче то е дишало, в белите дробове ще има въздух, който винаги остава в тях. В този случай те изплуват над водата.
Жизнената вместимост на белите дробове представлява максималния обем издишан въздух след максимално вдишване.
Тя зависи от гръдната обиколка, височината на тялото, пола, възрастта и други. Може да се увеличи при редовно физическо натоварване, спортуване, туризъм. Жизнената вместимост на белите дробове при млади мъже е 3.5-4.8л, а при жените – 3-3.5л.
Жизнената вместимост на белите дробове може да се измери с апарат – спирометър. През специален мундщук – край на тръбичка се издишва максимално, като преди това се е извършило максимално вдишване.
Количеството на О2 и СО2 във вдишвания и издишвания въздух силно се различава. Вдишвания въздух съдържа 21% О2 и 0.03% СО2, а издишваният – 17% О2 и 4% СО2. Това показва, че част от вдишания кислород е преминал в кръвта, а СО2 се е отделил от нея. Извършила се е обмяна на газовете. Този процес преминава през три етапа: газова обмяна в белите дробове, пренасяне на О2 и СО2 от кръвта и газова обмяна в тъканите.
Газовата обмяна в белите дробове се извършва, като О2 от алвеолите преминава през стените им, а след това и през стените на капилярите, които ги обхващат отвън. Така О2 попада в кръвта, а СО2 от кръвта се придвижва в обратна посока към кухините на алвеолите.
Двата газа преминават чрез дифузия от място, където съдържанието им е по-високо, към място където то е по-ниско. Важни фактори за тяхната нормална обмяна са влажната вътрешна повърхност на алвеолите и пропускливостта на стените им. Кислородът се пренася от червените кръвни клетки, след като се свърже с хемоглобина, а СО2 се превръща главно във въглеродна киселина – Н2СО3 и нейна сол, която се разтваря в кръвната плазма. В такава форма той се пренася от тъканите до белите дробове.
Газовата обмяна в тъканите се осъществява също чрез дифузия. Кислородът се освобождава от хемоглобина и преминава през капилярните стени в тъканната течност, а оттам през клетъчните мембрани - в клетките.транспортът на СО2 се осъществява по обратния път.
Така артериалната кръв се превръща във венозна. Достигнал в клетките, О2 се използва за окисление на хранителните вещества, при което се освобождава енергия.
Дихателна дейност се регулира по нервен и по хуморален път.
Хуморалната регулация се осъществява от СО2. Когато съдържанието му в кръвта се повиши, специални химиорецептори в сънната артерия изпращат информация до дихателния център в продълговатия мозък и той се възбужда. Дихателния център се възбужда и директно от повишената концентрация на СО2 в кръвта и изпраща команда – импулси за съкращение на междуребрените мускули и диафрагмата. Настъпва вдишване.
Нервната регулация се извършва по рефлексен път. Когато белите дробове се разширят, по рефлексен път се прекратява вдишването, следва издишване. Така вдишването предизвиква издишване. Този механизъм е известен като рефлекс на саморегулация на дишането. До дихателния център достигат импулси от различни рецептори – болкови, температурни, рецептори в мускулите, сухожилията и ставите. Те могат да променят дихателната честота и така да регулират дишането по нервен път.
Дразненето на лигавицата на дихателните пътища предизвиква кихане и кашляне, които са защитни дихателни рефлекси.
Дишането може да се променя и съзнателно, да се задържи, да се учести, или да се задълбочи по желание.
За функционирането на дихателната система са необходими нормална газова обмяна, нормална йонна концентрация в кръвта и тъканната течност и равновесие в постъпването и отделянето на вода в организма. Тези условия зависят от много външни и вътрешни фактори. По-съществени от тях са храненето, физическото натоварване, газовият състав и температурата на въздуха, запрашеността му, микроорганизмите и тютюневия дим в него.
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
http://zamunda.pomagalo.com/download/86972/ плсс трябва ми това благодаря предварително
Любовта е като огън. Но дали ще стопли сърцето ви или ще изгори до основи къщата ви, е трудно да се каже.
http://download.pomagalo.com/85600/b...a+pri+gredetin / - бедни,бедни македонски,защо не умря при гредетин..
някой може ли да ми я изтегли
Моля ви се,спешно ми трябва
Американски форум: питаш нещо и ти отговарят;
Руски форум: питаш нещо и теб те питат;
Български форум: питаш нещо и всички ти обясняват колко си тъп.
http://zamunda.pomagalo.com/download/94295/
http://download.pomagalo.com/47038/d...umec+i+mydrec/
моля Ви много ми трябва
Моля ви, спешно е:
http://download.pomagalo.com/49899/stroej+na+atoma/
ObIcHaM nApUk Na TeZi , KoItO m3 mRaZqT[!] JiVeQ nApUk Na TeZi , KoItO gRoB mI kOpAqT[!] ZaBaVlQvAm Se NaPuK nA tEzI , kOiTo IsKaT dA sUm NeShTaStNa[!]
Строеж на атома
Атомно ядро, изотопи. Основни характеристики на електрона в електронната обвивка, атомна орбитала, електронен облак, квантови числа. Групиране на атомните орбитали. Основни правила при запълване на атомните орбитали с електрони. Електронни конфигурации на атомите, електронни формули, енергетични диаграми, основно и възбудено състояние на атомите.
Идеята за зърнестия строеж на материята дължим на древногръцкия философ Демокрит. Според него атомите са най-малките материални частици, които изграждат всички вещества. Представата за молекулите като частици, по-сложни от атомите, се развива от Ломоносов и се налага в наукат след работите на Авогадро. По-късно Далтон развива идеите на Демокрит и поставя основите на атомно-молекулната теория за строежа на веществото.
Aтомно-молекулната теория е първата научно-обоснована крачка към опознаване и описание строежа на веществото. Тя осмисля основните закони на химията и дава възможност за изразяване на химичните процеси чрез химични уравнения. Въз основа на тях се извършвали изчисления, свързани с количествените отношения, в които веществата взаимодействат помежду си. Атомно-молекулярната теория обаче не е в състояние да отговори на въпросите: защо дадено вещество има точно определени свойства и защо един химичен процес протича, а друг – не. Отговори на тези въпроси се получават в началото на ХХв.
В края на XIXв. експерименталните данни сочат, че атомът не е просто устроена частица, а е съставен от по-прости от него частици. Открити били електроните и йоните. Всички тези открити заредени частици се съдържат в електронеутралните атоми и при известни условия могат да се получат от тях.
Направен бил следният опит:
В затворени тръби с разредени газове при условия на електрични изпразвания се наблюдават следните явления: при намаляване на налягането до 10-3 - 10-4 атмосфери се забелязва, че стъклото срещу катода свети. Това се дължи на т.нар. катодни лъчи, които са поток от отрицателно заредени частици – електрони. По-късно са открити и анодните лъчи, които са поток от положителни йони, получени в газа, затворен в тръбите.
Откритието на радиоактивността и изследването на нейната същност отново доказва, че атомът има сложен строеж. Радиоактивните процеси, в последна сметка, водят до изменение в химичните свойства на радиоактивните атоми. Това потвърждава мнението, че атомите са сложни частици.
Периодичният закон на Менделеев, макар и формулиран въз основа на атомната маса като свойство, характеризиращо индивидуалността на атомите, в основата си също носи идеята за сложното устройство на атома.
Това дава основание да се създадат първите модели за строежа на атомите. Първият модел на атома е създаден от Томсон през 1903г. Според него атомът е сфера, изпълнена с положително електричество, в която плуват отрицателни частици – електроните. Макар и наивен и недостоверен, все пак този модел е изиграл голяма роля за времето си.
Вторият модел за строежа на атома е на Е. Ръдърфорд. През 1911г. Ръдърфорд провежда серия от опити. Той използва α-частиците като бързи снаряди, които могат да проникнат вътре в атомите. Ръдърфорд насочва успореден сноп от α-частици към тънка метална пластинка (златно фолио, алуминиево фолио). Голяма част от тези положително заредени частици преминават през пластинката безпрепятствено. Само една на 10 000 частици се отклонява на ъгъл, по-голям от 10°. Това показва, че почти цялата маса на атома е съсредоточена в една малка част от обема му, наречена ядро. От този опит Ръдърфорд прави еднозначен извод: в строежа на атома участва положително заредено ядро със значителна маса и заряд. Използвайки аналогията със строежа на вселената, Ръдърфорд достига до планетарния модел за строежа на атома. Според него атомът е изграден от положително заредено ядро и електрони, които обикалят около него. Като цяло атомът е електронеутрален.
Така изграденият модел на Ръдърфорд наподобява Слънчевата система, като атомното ядро играе ролята на Слънцето, а електроните – планетите. Не след дълго се установява, че положителният заряд на ядрото е характерна величина на всеки химичен елемент и точно съответства на поредния номер на елемента в периодичната система.
Планетарният модел на Ръдърфорд съответства и на съвременните представи за строежа на атома. Той обаче влиза в противоречие с някои основни представи на класическата физика. Не било ясно, например, как е възможно електроните да обикалят около ядрото без да излъчват енергия. Ако те излъчват енергия, биха следвали два резултата: Първо, енергията на електрона щеше непрекъснато да намалява и накрая електронът ще “падне” върху повърхността на ядрото. Това би довело до разрушаване на атома, т.е. планетарно изграденият атом би бил неустойчив. А атомите, всъщност, са устойчиви, следователно техният строеж се различава от моделът на Ръдърфорд. Освен това излъчването на енергия би довело до образуването на непрекъснат спектър. Богатите на енергия атоми могат да я излъчват под формата на светлина. Така се получават техните емисионни спектри. Тъй като енергията на движещия се електрон, вследствие на излъчването, намалява, следва, че честотата на излъчваната светлина непрекъснато ще намалява. Ще се наблюдават всевъзможни честоти, а спектърът ще е непрекъснат. В действиетелност атомът има линейни спектри.
През 1913г. Нилс Бор въвежда два постулата за състоянието на електроните в атома, с които се обяснява устойчивостта на атомите. Постулатите гласят:
1. Електроните се движат около ядрото по точна определена орбита (траектория) с точно определена енергия. Енергията на електроните нарастрва с отдалечеността на орбитата от ядрото. При това свое движение те не излъчват енергия.
2. Енергия се излъчва само при преход на електрони от по-външна на по-вътрешна орбита.
Постулатите на Бор дават основание за моделно представяне на строежа на електронната обвивка и механизма на излъчването.
Макар, че тези постулати са в разрез с тогавашните представи на класическата физика за макрокосмоса, те премахват несъответствието между модела на Ръдърфорд и основните физични закони. Нещо повече, самите те се издигат до физически закономерности. Бор доразвива модела на Ръдърфорд. Основна е идеята, че електроните в електронната обвивка притежават само точно определени енергии, а не всякакви енергии. Той се възползва от теорията на Макс Планк (1900г.), според която излъчването или поглъщането на светлинна енергия се извършва на известни порции, наречени енергетични кванти. Енергията на всеки квант е пропорционална на честотата на лъчението и е равна на:
E = h.ν , където константата h = 6,63.10-34 J/s е т.нар. константа на Планк. Колкото по-голяма е честотата на трептенията, толкова по-значителна е енергията на кванта. Идеята за кванта дава името за цялата теория – квантова теория за строежа на веществото. Най-простият модел е моделът на водородния атом. Според Бор той се състои от един протон и един електрон, който обикаля по кръгова орбита.
Според съвременната теория за строежа на атома, той е сложна, електронеутрална частица, която се състои от ядро и електронна обвивка. Ядрото е изградено от протони и неутрони, а електронната обвивка от електрони:
Атом Елементарна частица Символ Относителна маса Заряд - С
Ядро Протон p+ ≈1 1,602.10-19
Неутрон n0 ≈1 0
Електронна
обвивка Електрон е- 0,000549 - 1,602.10-19
Атомите са най-малките частици на химичните елементи и носители на техните свойства. Броят на протоните в атомното ядро на всеки химичен елемент е точно определен и е равен на поредния номер на елемента в периодичната система (Z):
броят на протоните = пореден номер
Броят на протоните в атомното ядро определя кой е химичният елемент. Протоните са частици с маса, приблизително равна на единица и с положителен електричен заряд. Бележат се с p+ или p.
Неутроните са също частици, чиято маса е приблизително равна на единица. Те не притежават електричен заряд, следователно са неутрални частици. Бележат се с n0 или n.
Общото име на протоните и неутроните в ядрото е нуклони.
Според създадената през 1932г. протонно-неутронна теория на Иваненко-Хайзенберг, основните частици, от които е изградено ядрото са протоните и неутроните. При известни условия в самото ядро и около него са открити и други частици, наречени елементарни. Наличието на тези частици се свързва с превръщанията, които претърпяват двете основни градивни частици – нуклоните.
Смята се например, че протонът може да се превърне неутрон, като при това се отделя позитрон:
p+ → n0 + е+
Превръщането на неутрона в протон е свързано с отделянето на електрон:
n0 → p+ + е-
Тези процеси непрекъснато протичат в ядрото и се смята, че те са причина за неговата стабилност. Освен, че е изключително стабилно, атомното ядро се характеризира със следните величини: маса, размери, плътност и заряд.
Масата на ядрото е приблизително равна на сумата от масите на протоните и неутроните, които го изграждат. Тя всъщност е и масата на самия атом, тъй като масата на електроните е значително по-малка в сравнение с масите на нуклоните и поради това малко се отрязва на масата на атома.
Атомното ядро е с много малки размери – 100 000 пъти по-малки от размерите на атома (аромният радиус е от порядъка на 10-10m, а ядреният – 10-15m.
В обема на ядрото е съсредоточена почти цялата маса на атома и затова плътността на ядрото е много голяма – 108 t/cm3.
Броят на протоните в ядрото определя положителния му ядрен заряд.
Важна характеристика на ядрото е неговото масово число (А), което е равно на сумата на броя на протоните и броя на неутроните в атомното ядро. Атомите на един и същ химичен елемент винаги съдържат в ядрата си еднакъв брой протони, а броят на неутроните може да бъде различен. Такива атоми, които се различават по масовите си числа, се наричат изотопи.
Атомите на изотопите на даден химичен елемент имат един и също брой протони и различни масови числа. Изотопите се различават по броя на неутроните в своите ядра. Означават се като пред химичния знак долу се записва поредния номер на елемента, а горе – масовото число. Например, изотопите на хелия:
с масови числа 3, 4, 5, 6 имат по два протона и съответно един, два, три и четири неутрона в своите ядра.
Например масовите числа на двата изотопа на въглерода са съответно 12 (6 протона и 6 неутрона) и 13 (6 протона и 7 неутрона). Тези два изотопа на въглерода се означават съответно с и . Изотопът е свързан с атомната единица за маса – въглеродната единица. Атомната единица за маса е равна на 1/12 част от масата на един атом на изотопа .
Познати са и три изотопа на елемента водород – протий, изотоп, който има в ядрото си един протон и не съдържа неутрони; деутерий – изотоп с един протон и един неутрон и тритий – изотоп с един протон и два неутрона. Масовите числа на трите изотопа са съответно 1, 2 и 3.
Атом с точно определен пореден номер и масово число се нарича нуклид. Например атомът на най-лекия водород с пореден номер 1 и масово число 1 е нуклидът . Нуклидът е атомът на най-тежкия уран с Z=92 и A=238.
Ако знаем поредния номер на даден елемент – Z и масовото му число (А), лесно можем да определим броя на протоните и неутроните. Например, ако Z=52 и А=131, то като знаем, че А=Σ p+ + Σ n0 и че Z= p+, то лесно можем да получим броя на неутроните. Оттук следва, че:
А=Σp+ + Σn0; Σ p+ = 52, заместваме 131=52+ Σn0 и получаваме Σn0 = 131-52=79, а атомите принадлежат на елемента Те, или по-точно на неговия изотоп .
Изотопите на един химичен елемент заемат едно и също място в периодичната система, тъй като имат равен брой протони в ядрата си (на гръцки език думата изос – еднакъв, а танос – място).
Тъй като броят на протоните в ядрото на атомите е равен на броя на електроните в електрнонната им обвивка, то изотопите на един химичен елемент имат еднакъв брой протони в ядрата си и еднакъв брой електрони в електронната си обвивка, което определя еднаквите им химични свойства. Изотопите на даден химичен елемент показват известни различия, главно във физичните си свойства. Тези различия идват от разликата в състава на ядрото. Влиянието на масата се проявява по-силно при елементи с по-малка атомна маса. Най-големи различия в свойствата проявяват протият и деутерият, чиито маси са в съотношение 1:2.
Елементи с нечетен пореден номер имат, обикновено, по два изотопа, а тези с четен пореден номер имат от два до десет изотопа. Има и такива елементи, на които не са открити изотопи, като натрият. Обикновено преобладава един от изотопите.
За повечето химични елементи относителната атомна маса не е цяло число. Тя има стойност, която е междинна между масата на изотопите на съответния елемент. Например, елементът хлор има два изотопа с масови числа A1 = 35 и А2 = 37. Изотопният му състав в проценти е съответно 75,4 : 24,6. Поради това относителната атомна маса на хлора се определя по следния начин:
Аr(Cl)=(0,75.35) + (0,25.37)=35,5
Друг пример, азотът се среща като смес от изотопи, чиито масови числа са A1 = 14 и А2 = 15. Изотопния му състав в проценти е в съотношение 99,6 : 0,4. Тогава:
Аr(N)=(0,996.14) + (0,004.15)=14,54
Следователно съществува връзка меду относителна атомна маса и химичен елемент; масово число и изотоп, която се изразява по следния начин:
Масовото число се отнася само до изотопа, а атомната маса до химичния елемент, който е съвкупност от изотопи.
Има елементи, които обратно на изотопите, имат еднакви масови числа, но различен пореден номер. Те се наричат изобари. Например:
Устойчивостта на атомните ядра на елементите е различна. Ядрата на леките елементи (с масово число по-малко от 50) са устойчиви. При тежките елементи се наблюдава сконност към самоволно разпадане на ядрата на някои от тях, съпроводено с отделяне на елементарни частици, хелиеви ядра и в някои случаи – на електромагнитни лъчи. Този процес се нарича радиоактивност. При него се променя броят на протоните или на неутроните в атомните ядра и те се превръщат в ядра на други химични елементи или изотопи на същия елемент. Веществата, за които е характерно това явление, се наричат радиоактивни. Много от получените изотопи на химичните елементи са радиоактивни. Затова изотопите са установени най-напред при природните радиоактивни елементи от Фаянс и Соди през 1911г.
Превръщането на един химичен елемент в друг освен чрез самопроизволен разпад може да стане и при взаимодействието на ядрата с елементарни частици или с други ядра (изкуствена радиоактивност). Това взаимодействие се нарича ядрена реакция. При ядрените реакциис неутрони е възможно разцепване на ядрата на тежките елементи (реакция на деление).
Радиоактивността е открита през 1896г. от френския физик Анри Бекерел.
Съществуват различни видове радиоактивно разпадане. Например α-разпадане.
То се съпровожда с отделяне на α-частици. α-частиците са хелиеви ядра .
При β-разпадането от атомните ядра се отделят β-частици ( ), които са електрони.
Радиоактивното разпадане може да бъде съпроводено с отделяна на γ-лъчи.
Пример за изкуствено ядрено превръщане е процесът:
От познатите 107 елемента в природата се срещат 88. Останалите (със Z>92) са синтезирани по изкуствен път. Те са нестабилни, защото съдържат голям брой протони и неутрони в ядрото си.
Ядрените реакции се различават съществено от химичните реакции. При химичните реакции ядрата на атомите на химичните елементи не се променят. Затова при тях не е възможно един химичен елемент да се превърне в друг. Това е характерно за ядрените реакции.
При химичните взаимодействия се изменя само електронната обвивка на атомите. Следователно съществува връзка между строежа на електронната обвивка на атомите и свойствата на химичните елементи. Електроннатата обвивка на всеки атом се състои от определен брой електрони. Електронът е частица с маса 1/1837 от масата на протона и е носител на единица отрицателен електричен заряд. Символично електронът се означава с е-. Зарядите на електрона и протона са равни по големина и различни по знак. Величината на отрицателния електричен заряд се приема за единица мярка на електричен заряд. Той е равен на 1,602.10-19С.
Величината на положителния заряд на протона има същата стойност. Атомите на всички химични елементи са електронеутрални частици, защото броят на електроните им в електронната обвивка е равен на броя на протоните в ядрото.
брой на протоните в ядрото = брой на електроните в електронната обвивка
Не е трудно да се определи броя на протоните и електроните в атома, например на химичния елемент с Z=8. Броят на протоните ще е осем, а следователно и броят на електроните ще е осем.
Освен масата и заряда други важни физични характеристики на електрона са спинът и енергията му. Нагледна представа за спина може да се получи, ако се приеме, че електронът се върти около собствената си ос. Възникват магнитни сили около чатицата, които създават магнитно поле, т.е. тя се държи като магнит. Следователно около въртяящия се електрон също се създава магнитно поле, което определя характера на взаимодействието му с други електрони. Магнитното поле се характеризира с магнитни силови линии, които имат определена насоченост. Прието е спинът на електрона да се означава със стрелка, насочена нагоре или надолу. Когато два електрона са с еднакъв спит, те се означават по следния начин ↑↑. Електроните с еднакъв спин се отблъскват, защото магнитните им полета са с еднаква насоченост. Два електрона с противоположен спин се означават така ↑↓. Те се привличат и образуват електронна двойка, защото техните магнитни полета са с противоположна насоченост.
В електронната обвивка на атомите електроните с противоположни спиновесе групират в електронни двойки. В такова състояние са по-голяма част от електроните в електронната обвивка на атомите. Електроните, които имат еднакви спинове не образуват електронни двойки. Те се наричат единични електрони.
Следователно, като цяло, магнитните свойства на електрона се характеризират с величината спин.
В електронната обвивка на атомите електроните са в непрекъснато движение около ядрото. Всеки електрон притежава енергия. Тя се определя от взаимодействието на електрона с ядрото, а при многоелектронните атоми и от взаимодействието между самите електрони. Според съвременната теория за строежа на атома енергията на електрона може да има само определени стойности. Както казахме вече, атомът на водорода има най-прост строеж. Единственият електрон обикаля по строго определени орбити без да излъчва енергия. Радиусите на позволените орбити се отнасят към квадратите на естествените числа в отношение: 12 : 22 : 32 : ........... : n2 = r1 : r2 : r3 : .......... : rn .
Електронът може да прескочи от вътрешна на по-външна орбита, затова му е необходимо да погълне достатъчно количество енергия. В този случай се казва, че атомът е във възбудено състояние.
Казва се, че електронът може да заема само определени енергетични нива. Затова при преминаване на електрон от по-ниско енергетично ниво на по-високо енергетично ниво той поглъща енергия под формата на един енергетичен квант. Първото допълнение към теорията на Бор прави Загерфелд. Той допуска, че електронът не се движи по окръжност, а по елипса. С това се обяснява сложния строеж на спектралните линии.
Класическата квантова теория разглежда електрона само като частица. Френският физик Луи дьо Бройл предположил, че на движението на всяка частица съответства вълна. Дължината на тази вълна е обратнопропорционална на масата и скоростта на частицата. Тази зависимост се дава с уравнението на Дьо Бройл:
, където λ е дължина на вълната, m – масата на електрона, h – константата на Планк и p е импулса на електрона.
Хипотезата на Дьо Бройл била много скоро и потвърдена. Вълновите свойства на електрона били доказани. Следователно електронът има двойнствена (дуалистична) природа – той е и частица и вълна. Ето защо не е възможно съществуването на орбити (точни траектории) за движението на електроните в атомите. Електронът няма определена траектория на движение. Той може да бъде във всяка точка от пространството около ядрото, но има места, където вероятността да се намира е най-голяма (90-95%). Това са т.нар. електронни облаци. Електронните облаци имат определена форма (на сфера, на пространствена осморка и др.) и размери. Тези, които не са сферични имат и пространствена насоченост.
Вероятността за намиране на електрона в определена точка от пространството често се нарича електронна плътност. По-плътен облак - по-голяма вероятност. В състоянието на електрона има известна неопределеност. За да охарактеризира състоянието на електрона Хайзенберг е въвел принципа на неопределеността. Според този принцип е невъзможно да се познават едновременно съверъшено точно и енергията и мястото на електрона. Колкото по-точно е определена енергията, толкова по-неопределено ще бъде положението на електрона.
Състоянието на електроните в атомите (т.е. енергията на електроните, формата и размерите на електронните облаци) се определя чрез вълнови функции, наречени атомни орбитали. За описанието на състоянието на електроните в атомите и в молекулите немският физик Ервин Шрьодингер предложи вълново уравнение, наречено по-късно на негово име. Съгласно уравнението на Шрьодингер разпределението на електронната плътност, т.е. вероятността за намиране на електрона в дадена точка от пространството, се определя от квадрата на вълновата функция φ2. Уравнението на Шрьодингер има много решения. Получава се една поредица от точно определени стойности за енергията. Е1, Е2, Е3, ..... и свързани с тях функции φ1, φ2, φ3,.....
Аналитичният вид на атомните орбитали е твърде сложен, затова най-често те се представят чрез графични изображения.
Съществуват няколко основни атомни орбитали: s-AO имат форма на сфера, p-AO – на пространствена осморка, d-AO – на пространствена детелина. Атомните орбитали и съответните им електронни облаци си приличат по форма и размери, тъй като електронната плътност се определя от квадрата на вълновата функция.
Атомната орбитала се характеризира освен с форма и размери и с определена насоченост в пространството (за p-AO, d-AO и т.н.). На всяка АО съответства определена енергия. Енергията на електрона, формата, размерите, насочеността на атомната орбила и спинът характеризират състоянието на електрона в атома.
Понятието орбитала е понятие на квантовата механика и често се смесва по физичен смисъл с орбита. Орбитата е реално съществуваща траектория, по която се движи дадена частица или тяло. Орбиталата е функция на пространствените координати, с чиято помощ може да се изчисли разпределението на електронната плътност. Ако се изчисли това разпределение, се получава електронен облак. Електронният облак, а не орбиталата е част от пространството, в което се намира електронът.
Състоянието на електрона в атома може да се опише с помощта на четири квантови числа: главно квантово число (n), орбитално квантово число (l), магнитно квантово число (m) и спиново квантово число (s). Трите квантови числа n, m и l са свързани с вълновата функция φ и определят обем, форма, пространствена ориентация на атомната орбитала. Главното квантово число n може да приема положителни стойности, равни на целите числа 1, 2, 3, ..... ∞. То определя енергията и характеризира енергетичните нива, на които може да се намира електронът. Когато n = 1, то той има най-ниска енергия. По-високите стойности на n отговарят на по-висока енергия на електрона.
Главното квантово число определя разстоянието на електрона от ядрото, т.е. средните радиуси на атомните орбитали, свързани с енергията им. Главното квантово число показва номера на електронния слой, в който се намира съответният електрон.
Орбиталното квантово число (l) заема стойности на цели числа от 0 до (n-1) и по този начин е ограничено (зависи) от главното квантово число. Орбиталното число характеризира формата и енергията на АО. Стойностите на орбиталното число 0, 1, 2, 3...... се означават с латински букви: s, p, d, f…. AO c l = 1 се нарича s-AO; c l = 2 – p-AO, c l = 2 – d-AO и т.н. Тези атомни орбитали се различават по форма: s-AO имат сферична форма, p-AO имат форма на пространствена осморка, d-AO са с форма на пространствена детелина.
Магнитното квантово число m определя възможните начини за разположение на АО в пространството. Приема стойности на цели числа от –l до +l, включително 0. За l = 0 и m = 0, s-AO е една и не е насочена в пространството. За l=1 магнитното квантово число има три стойности: -1, 0, 1. На тях отговарят три p-AO, ориентирани по осите x, y и z. (px-AO, py-AO, pz-AO). При l = 2 стойностите за m са 5: -2, -1, 0, 1, 2. На тях отговарят пет d-AO, ориентирани по различен начин в пространството. За l = 3 стойностите на m са седем и те определят ориентацията на седемте f-AO.
Трите квантови числа n, l, m описват напълно атомната орбитала (нейната енергия, форма, размери и пространствена насоченост). Ако ни е известна стойността на n, лесно можем да определим l и m. Например: n = 4. Тъй като l приема стойности от 0 до (n-1), следва, че l = 0, 1, 2, 3. При l = 0, m = 0, при l = 1 m = -1, 0, 1, при l = 2 m = -2, -1, 0, 1, 2, при l = 3, m = -3, -2, -1, 0, 1, 2, 3.
За определяне на състоянието на електрона в атома се въвежда и спиново квантово число s, което отчита и спина на електрона. То има две стойности: +1/2 и -1/2. Състоянието на електрона на атома се определя с четири квантови числа: n, l, m, s.
Швейцарският физик Волфганг Паули формулира следният принцип:
В една атомна система не може да има два електрона с четири еднакви квантови числа (т.е. в едно и също състояние). От принципа на Паули следва, че на всяка АО може да има най-много два електрона, но с противоположни спинове.
Този принцип има изключително значение въпреки, че не се извежда от никоя обща теория. Той дава възможност да се изградят модели на електронна структура на атомите на химичните елементи, които са в съответствие с най-голямото опитно обобщение в химията: периодичния закон и периодичната ситема.
В електронната обвивка атомните орбитали могат да се групират в зависимост от стойностите на квантовите числа. Атомните орбитали с едно и също главно квантово число образуват електронен слой. На тези орбитали могат да се намират определен брой електрони с приблизително еднаква енергия и на приблизително еднкаво разстояние от ядрото. Ето защо се казва, че електронната обвивка има слоест строеж.
В зависимост от стойностите на n – 1, 2, 3, …… слоят се означава съответно K (n = 1), L (n = 2), M (n = 3) и т.н.
Електроните от първия електронен слой (К-слой) са с най-ниска енергия и се привличат най-силно от ядрото. С отдалечаване от ядрото електроните се привличат все по-слабо от него и енергията им нараства. Енергията на електроните се изменя по възходящ ред от K-слоя към Q-слоя. Слоевете условно се изобразяват с дъги, които показват приблизителното групиране на електроните по енергия. Означаването на електронните слоеве започва от най-вътрешния (най-близкия до ядрото).
Всеки електронен слой може да съдържа не повече от определен брой електрони. Максималният им брой се определя по формулата 2n2, където n е номерът на слоя. Така при n = 1, максималният брой електрони в този слой е 2.12 = 2, при n = 2, броят е 2.22 = 8, при n = 3 – 2.32 = 18 и т.н.
Електронните слоеве се запълват с електрони постепенно в посока от по-ниска към по-висока енергия. В електронните слоеве могат да се намерят електрони, свързани в електронни двойки и по-рядко като единични. Свързването на електроните в електронни двойки води до по-устойчивото им състояние в слоя.
Атомът на водорода има пореден номер Z = 1 и един електрон. Този електрон е с най-малка енергия и се разполага на K-слоя, най-близо до ядрото.
Атомът на хелия има пореден номер Z = 2 и два електрона. Те са свързани в електронна двойка и имат еднаква енергия. Намират се на първия електронен слой. Тъй като максималния брой електрони в първия електронен слой е два, то електронният слой на хелия е напълно изграден (завършен). Това е така, понеже съдържа два електрона, свързани в електронна двойка.
Атомът на химичния елемент литий има пореден номер Z = 3 и три електрона. Два от тях са по-бедни на енергия и са в първия електронен слой. Третият електрон, който е по-богат на енергия, е във втория електронен слой.
При атомите на следващите седем елемента – Be, B, C, N, O, F, Ne броят на електроните във втория електронен слой се увеличава постепенно до осем. Този слой е завършен и устойчив с осем електрона.
Външният електронен слой (независимо от номера му) е завършен и устойчив, когато е изграден от осем електрона (с изключение на първия слой).
В атомите на химичните елементи с пореден номер от 1 до 20 се извършва изграждане само на външния им електронен слой.
Атомите на благородните елементи имат изграден и устойчив външен електронен слой с осем електрона (за хелия с два електрона). Атомите на останалите химични елементи имат незавършени външни електронни слоеве. В тях се съдържат електронни двойки и единични електрони.
Прието е всяка електронна двойка във външния електронен слой да се означава с две точки, а единичните – с една. Групирането на електроните във външния електронен слой се извършва закономерно.
Атомните орбитали от един и същ слой, т.е. с еднакво главно квантово число - n се групират по орбиталното си квантово число (l) в подслоеве. Атомните орбитали с едно и също n и едино и също l образуват определен подслой. Тези АО имат еднаква форма и еднаква енергия. Различават се само по пространственото си разположение спрямо ядрото. Те се наричат еквивалентни орбитали. Стойностите на орбиталното квантово число (0, 1, 2, 3, ....) определят броя и вида на подслоевете (s, p, d, f) в даден електронен слой. Например при n = 1 l има стойност нула. Това означава, че K-слоят има само един, единствен подслой, който се означава с 1s. При n = 2, за l са възможни две стойности - 0 и 1. В L-слоя атомните орбитали се групират в два подслоя - 2s и 2p подслой. При n = 3 за l са възможни три стойности - 0, 1, 2. Следователно в М-слоя атомните орбитали се групират в три подслоя - 3s, 3p, 3d - подслоя.
В зависимост от стойностите на магнитното квантово число всеки подслой в даден слой съдържа определен брой атомни орбитали: s-подслоят - една АО, p-подслоят - три АО; d-подслоят - пет АО, f-подслоят - седем АО.
Принципът на Паули позволява да се изчисли максималният брой електрони във всеки слой и подслой. За една орбитала този брой е винаги два. Когато на орбиталата се намират два електрона, тя се нарича запълнена (заета). В случай, че орбиталата има само един електрон тя се нарича полузапълнена (полузаета). Ако не съдържа електрони, тя се нарича вакантна. Най-големият брой електрони на даден слой и подслой се дава съответно с формулите: 2n2 и 2(2l+1).
Всеки слой съдържа толкова подслоя, колкото е неговият номер. Всеки подслой съдържа нечетен брой (1, 3, 5, 7) АО. Във всяка АО може да има най-много два електрона с противоположни спинове.
Разпределението на електроните по атомни орбитали определя т.нар. електронна конфигурация на атома. АО се запълват постепенно, като се спазват следните правила:
1. АО се запълват по възходящ ред на тяхната енергия (1s<2s<2p<3s<3p.....). Разпределението на АО по енергия се изразява с енергетична диаграма, където АО се означават условно с квадрати. С енергията на отделните състояния са свързани главното и орбиталното квантово число. Енергията на електронните състояния нараства по реда, по който нараства сумата от главното и орбиталното квантово число. Ако за две групи състоянието n + l еднакво, с по-ниска енергия е тази група, която има по-малко n. От правилото следва, че всички състояния и всички орбитали, които принадлежат на един и същ подслой се характеризират с една и съща енергия (правило на Клечковски).
n Слой l Подслой m Брой на АО s Максимален
брой електрони
1 K 0 1s 0 1 ±1/2 2
2 L 0 2s 0 1 ±1/2 2
1 2p -1, 0, 1 3 ±1/2 6
3 M 0 3s 0 1 ±1/2 2
1 2p -1, 0, 1 3 ±1/2 6
2 3d -2, -1, 0, 1, 2 5 ±1/2 10
В съответствие с правилото на Клечковски енергията нараства по реда:
1s<2s<2p<3s<3p<4s<3d<4p<5s<4d<5p<6s<4f<5d<6p<7s<5f <6d<7p<……
2. На всяка АО може да има най-много два електрона с противоположни спинове – принцип на Паули.
3. Еквивалентните орбитали се заемат последователно от единични електрони с паралелни спинове, след което се сдвояват – правило на Хунд.
Електронните конфигурации на атомите се означават с електронни формули или с енергетични диаграми. При записване на електронните формули с цифра се означава електронния слой, след нея с буква се означава електронния подслой, а с индекс в горния десен край – броят на електроните в подслоя. В енергетичните диаграми електроните се означават със стрелки, които отговарят на стойностите на спиновото квантово число. Енергетичните диаграми показват разпределението на електроните не само по слоеве и подслоеве, но и по АО. Например, електронната конфигурация на лития е 1s22s1. Третият електрон заема следващата по енергия АО – 2s. Започва изграждането на втория електронен слой. Берилият има електронна конфигурация 1s22s2. В атома на бора, петият електрон заема една от трите 2p AO. Те са еквивавлентни и няма значение на коя от тях ще попадне. При следващите елементи C, N, O, F, Ne се запълва последователно 2p подслоя, като се спазва правилото на Хунд.
Li 1s22s1
Be 1s22s2
B 1s22s22p1
C 1s22s22p2
N 1s22s22p3
O 1s22s22p4
F 1s22s22p5
Ne 1s22s22p6
На същите закономерности е подчинено изграждането и на електронните конфигурации на атомите на елементите с номера до 18.
При калия (Z = 19) деветнадесетият електрон заема 4s-AO. Започва изграждането на четвъртия слой, без да е изграден 3d-подслоят на трети слой. Закономерностите при запълването на АО с електрони в този случай не се нарушават, защото 4s-AO е по-бедна на енергия от 3d-AO. При калция 4s-AO се запълва с максимално допустимите 2 електрона и при двадесет и първия започва изграждането на 3d-АО.
При следващите елементи с нарастване броя на електроните постепенно се запълват следващите по енергия АО, като все по-сложно се преплитат подслоевете на отделните слоеве.
Елементи, при които се изгражда s-подслой на външния електронен слой се наричат s-елементи. Toва са елементи от ІА и ІІА групи на периодичната система. Елементи, при които се изгражда p-подслоя на външния електронен слой на атомите се наричат p-елементи. Такива са елементите от ІІІА до VІІІА група. Елементи, при които се изгражда d-подслоя на втория отвън навътре електронен слой, се наричат d-елементи, или още преходни елементи. Такива са елементите вторичните подгрупи (от ІБ до VІІІБ група на периодичната система). f-елементи са лантаноидите и актиноидите, защото при тях се изгражда f-подслоя на третия отвън навътре електронен слой.
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
Моля те мила изтегли ми тези:
http://download.pomagalo.com/368278/...18484080&po=32
http://download.pomagalo.com/368278/...18484080&po=32
Опа..... Второто е това:
http://download.pomagalo.com/236449/...=18484080&po=3
:P
Моля Ви трябва ми за утре
http://download.pomagalo.com/152643/...+koprinarkata/
Първоначално написано от iveetyy
Американски форум: питаш нещо и ти отговарят;
Руски форум: питаш нещо и теб те питат;
Български форум: питаш нещо и всички ти обясняват колко си тъп.
http://download.pomagalo.com/141086/...upovavam+dnes/
Спешно ми трябва
Какво е смелост? - Да тичаш по релсите срещу влака и да викаш "Дръпни се, ще те блъсна"
На кого се моля и се уповавам днес?
На кого се моля и се уповавам днес? Това е въпрос, върху когото не съм се замисляла сериозно, но сега отговорът му е ясен. Аз, която съм представител на съвременното общество, живеещо в 21 век, се уповавам на себе си, уповавам се на собствените си възможности и сили, на това, което съм способна да постична сама. Но аз, независимо, че съм на 16 години, съм още дете и не съм свикнала да преминавам сама през трудностите, които неизменно се изпречват на пътя ми в живота. Затова разчитам на помощта на тези, които винаги са ме подкрепяли и на които винаги съм можела да разчитам-на моите родители. Но има моменти, когато моите и на родителите ми сили и способности не са достатични, за да се справя с трудностите и изпитанията, пред които съм изправена. В тези случай се моля и уповавам на Бог и се надявам, че той ще ме чуе, ще ме разбере и ще откликне на моята молба. Но това за мен не е всекидневие, а се случва само когато имам наистина силна нужда да ми бъде помогнато. Това всъщност е една от разликите между съвременния човек от 21 век и средновековния човек от 9-10 век. Всички те са били силно религиозни и са разчитали, че молитвота, която за тях е била неизменна част от всекидневния им живот, ще бъде чута и изпълнена.
За тях молитвата, която е единственият начин за връзка с Бог, е била свещена и е била казвана най-искрено от дълбините на техните сърца и души. Отношението, което има средновековният човек към молитвата и към този, към когото е отправена- Господ Бог, ясно проличава в произведенията, които са създадени по това време и които са достигнали до нас, съвременните хора през годините на времето. Едно от тях е "Азбучна молитва", в която изключително настойчивата молба, започваща със задължителното, но много горещо обръщение:
Аз Богу се моля с това слово
Боже на всяка твар и Създателя
на видимите и невидимите неща!
разкрива силното вълнение, което изпитва авторът и което е характерно за всички молби, отправени от тогавашния човек. Молбата, която отправя авторът, представител на хората, живеещи в 9-10 век:
Издигам ръцете си винаги нагоре,
да получа сила и мъдрост от тебе,
защото ти даваш сила на достойните,
лекуваш и всяко създание!
е такава, каквато малко хора в съвременния свят биха казали и която ако други хора чуят биха се учудили, защото в съвременния материален и забързан свят, изпълнен с толкова несгоди лицемерия, хората, в това число и аз, донякъде сме загубили способността си да вярваме и да се уповаваме на нещо, което не можем да пипнем и видим, на нещо, което не е материално, а е духовно.
,,БЕДНИ,БЕДНИ МАКЕДОНСКИ! ЗАЩО НЕ УМРЯ ПРИ ГРЕДЕТИН?!...”
/съчинение разсъждение върху Х, ХVІ и ХVІІ глава/
УВОД: Иван Вазов пише повестта си ,, Немили –недраги” след Освобождението като заслужен упрек към българското общество и страстите на новото време. Разочарован от морала на нова България, огорчен от малодушието на съвременниците си, от себичността , егоизма и дребните страсти, писателят изгражда образите на хъшовете като нравствен коректив на съвременните българи. Ето защо с толкова болка и огорчение той завършва своята повест.
ТЕЗА: С огромна мъка звучат последните думи в творбата:,,Бедни, бедни, Македонски! Защо не умря при Гредетин?!...” Патриотът Вазов е огорчен от нелепата съдба на Македонски, единствен останал жив от всички хъшове. Той не само не получава благодарност за саможертвата си, за безкористната си служба на отечеството, но е поставен в унизително положение. Вместо признателност този храбър мъж от битките е унижаван от духовно дребни хора, които са лишени от идеали и памет. На тези дребни характери писателят противопоставя героизма, силата, мъжеството и безкористния патриотизъм на Македонски. С особена красота се откроява героичното у Македонски при преминаването на Дунава и в боя при Гредетин.
ДОКАЗАТЕЛСТВО: При изпълнение на мисията до Апостола трябва да се прати доверен човек. Бръчков най-накрая открива възможност да покаже своето родолюбие и готовността си да се бори за отечеството си. Затова той предлага себе си за опасната мисия. В този миг обаче Македонски, който досега е излъгал и обрал на карти младия Бръчков, внезапно се намесва в събранието у Владиков. Той настойчиво и упорито предлага себе си за опасната мисия , за да спаси живота на своя млад другар. Македонски знае, че неопитният Бръчков отива на сигурна смърт и не би могъл да понесе това.Ето как при промяната на жизнената ситуация егоизмът у Македонски се трансформира в безкористна пожертвователност.А парите от откраднатите дрехи той използва за делото без нито миг колебание.
В X глава Вазов изгражда една наситена със свръхнапрежение сцена.Той засилва тревожните предчувствия чрез пейзажите. Ето защо десета глава започва с природно описание, което с документална точност пресъздава времето и обстановката на действието: ,,20 Февруари...часът беше девет или десет.” Опитният революционер Македонски избира нощта за своята мисия, за да избегне нежелани срещи. Неговият твърд и мъжествен характер изпъква по-ярко на фона на зимния пейзаж. Природното описание създава зловещо и потискащо настроение, внушава предстояща смъртна опасност, подсказва застрашителност и растящо напрежение. Вазов рисува замръзналия Дунав чрез слухова и зрителна картина. Величествената река сега е замръзнала и скована от ,,един дебел пласт лед...като в медна броня”. Гордите вълни на Дунава сега са превърнати в безкрайна „бяла поляна”. Но нейните ,,вкаменени и безчувствени гърди” са привидно пусти,тихи и спокойни. На един метър отдолу под леда бушуват, черни, шумящи, сърдити талази”.Откриваме контраст между бялото и черното, между привидната безмълвност и скрития шум. Неслучайно Вазов сравнява колибите на караулите с ,,гробове”.Този пейзаж засилва още повече представата,че Македонски може да се справи с всяко едно препятствие. В природното описание се долавя потайност, загадъчност . В декемврийската нощ се откроява една тайнствена и загадъчна черна сянка.Това е Македонски, преоблечен като селянин. Той дълго стои неподвижен, впил поглед в огньовете на караулите. Хъшът прилича на ,,някой замръзнал на поста си солдатин”.Тайнствена и загадъчна е природата, но тайнствен и загадъчен е и Македонски. Това показва, че хъшът е готов да се бори с природата в името на святото дело! Той толкова внимателно проучва обстановката, че не усеща ледения вятър, който го пронизва. Хъшът е волеви, устойчив и упорит, опитва се трезво да прецени ситуацията,за да преодолее всяка трудност. Македонски предвидливо се е снабдил с тояга ,,въоръжена с остър бод на долния край”. Но въпреки всичко сериозно препятствие се оказва ,,щърбавият лед”,който с ,,неравната си повърхност” го уморява. Македонски едва се движи по грапавата повърхност, целият е облян в пот и дори не усеща ,,северозападния студен вятър”.
Но въпреки предвидливостта на Македонски се оказва,че природата му е подготвила неочаквана изненада,внезапно на пътя му се изпречва една черна ивица незамръзнала вода ,,широка около три разкрача”.Вероятно течение е попречило на зимния студ да покрие реката изцяло с лед.Хъшът е слисан и стреснат от това неочаквано препятствие.,,Водата черна,страшна”отваря ,,една грозна пропаст за стъпките му”.Черният цвят и епитетът ,,грозна” засилват усещането за злокобност и трудност. Македонски преживява силни чувства на нерешителност,колебание,см ут...Тези преживявания са оправдани за човек, който се сблъсква с нещо неочаквано и непредвидено.Но Вазов умее да внуши силата и дързостта на този хъш, като показва способността му да се справи с всяко едно препятствие. Нерешителността и колебанието траят само за миг,те са изместени от готовността, хладнокръвието. Македонски ги превъзмогва, защото е дързък и съобразителен. Той умее да взема бързи решения и да намира изход и от най-трудните ситуации. Хъшът се упътва към една дъсчена колиба, за да измъкне от стряхата й дъска..Внезапно се оказва, че съдбата е подготвила нови, непредвидени препятствия за Македонски. Хъшът се сблъсква с твърдоглавието и упоритостта на един влах, който излиза от колибата. Обидните думи на влаха не са в състояние да засегнат самолюбието на Македонски.Този честолюбив мъж е посветил своята личност на делото и е превъзмогнал егоизма си, за да служи изцяло на родината.Самонадеяният хъш сега с добро се опитва да превъзмогне безумната съпротива на влаха, дори му предлага пари.Но положението се усложнява, когато влахът започва да вика един от караулите. Македонски е поставен в положението да избира,хъшът трябва да избере между един човешки живот и хиляди други.Сега народното дело зависи от неговата решителност,готовност и дързост.Македонски без нито миг колебание избира да поеме върху себе си греха от отнет човешки живот.Това решение е дръзко, смело и бързо, защото хъшът знае, че носи отговорността за успешното изпълнение на мисията- пред другарите си и пред целия български народ.Македонски служи на народа и родината си и това му дава сили да бъде решителен и смел. Динамичността на тази сцена е пресъздадена чрез глаголна градация.
След смъртта на влаха напрежението достига своята кулминация. Дъската, която е един импровизиран ,,мост широк нещо педя и половина” ,едва се опира на краищата на леда . Една никаква ,,случайност ,едно малко кривнуване” може ,,да го превали”.Този дързък и смел мъж е свикнал винаги да контролира ситуацията, но ето че сега тя не зависи от неговия мъжествен дух. Вазов отново майсторски пресъздава душевното състояние на героя си. Македонски е изпълнен с чувство на неувереност, вътрешно напрежение, безсилие. Вазов показва неговата несигурност само с един жест. Македонски, безбожникът, грешникът сега се прекръства! Това е един необичаен за него жест, но е знак за естествения му страх пред случайността. Сякаш хъшът търси помощ и закрила от по-висши сили. Преживяванията на героя по време на изпитание разкриват силата и красотата на неговия мъжествен характер, разкриват волята му за успех.
Вазов изгражда един епизод, изпълнен с хладнокръвие.Препятствият пред Македонски са непредвидими, но хъшът съумява да ги преодолее.Успява да превъзмогне както случайността,така и собствените си колебания и слабости.Най-после се сбъдва мечтата му да стъпи на родна земя, но сега опасността е най-голяма. Македонски наближава турската стража и рисковете за мисията се увеличават,напрежението не спада.,,Необясними чувства” сега вълнуват революционера. Хъшът носи отговорност за святото дело и сега трябва да е много внимателен, предпазлив. Опасностите стават все по-големи и той трябва да бъде все по- предвидлив и хладнокръвен.
Вазов изгражда градацията от препятствия , за да подчертае по-убедително героичното у Македонски. Той успява да преодолее дори невъзможното, за да изпълни дълга си на българин и патриот. С приближаването на турския бряг опасностите още повече се увеличават. Сега хъшът изпитва силни вълнения и необясними чувства. Най-после се сбъдва мечтата му да стъпи на родния бряг, но близостта на турския караул засилва опасностите за делото. Противоречивите чувства не пречат на героя да е още по-внимателен, съсредоточен и хладнокръвен. Той предварително е преценил къде да се укрие от турската стража -в едно долче, изровено от пороите. Опитен революционер е Македонски, той запазва хладнокръвие и спокойствие и в миговете на най-голямо изпитание. Но отново се сблъска с нещо непредвидено. Тоягата му се забива в заледената земя и издава глух звук, турският караул тръгва право към него. Македонски ляга по гръб в дъното на долчето, бездиханен и неподвижен, с револвер насочен към караула. Пейзажът отново засилва напрежението и усещането за застрашителност. Зимното небе е „пепеляво”, намръщено и е надвиснало „грозно, мълчаливо и застрашително”. Изразителните епитети рисуват една враждебна и зловеща природа. Наоколо е „пак пусто и мъртво”.Чрез пейзажния щрих се откроява още по- убедително хладнокръвието и смелостта на хъша , неговата издръжливост и воля за победа. Оказва се, че легналият на студената земя хъш замръзва. Той едва успява да се раздвижи и да изпълзи от долчето.
Сега пред хъша е заспалият град Русчук. Но Македонски запазва своята съсредоточеност и не се самоуспокоява -той знае, че сега опасността е най-голяма. Все още навсякъде из града броди нощната стража. Затова той се навежда, прегъва се и започва да подприпква като някой вълк .Образното сравнение с вълк-единак подчертава самотността на героя в опасната мисия, но и неговото чувства за отговорност и дълг. До последния миг той не се предава пред нито една опасност и упорито преследва целта си. Застанал пред къщата на баба Тонка, Македонски с гордост се нарича неин син. Старата жена е символът на българската майка -закрилница. Тя го посреща с топлото обръщение „синко”, което показва уважението и любовта й към пратеника на българските хъшове. Това обръщение е признание за неговата всеотдайност към народното дело. И следа не е останала от авантюризма на Македонски, от самохвалството му. Застанал смирено сега пред Апостола, той не казва и дума за смъртните опасности ,с които се е сблъскал. В този миг Македонски се чувства като една малка частица от великото народно дело, от борбата за свобода. Неговата личност изцяло се подчинява на благородната мисия.
В този наситен със свръхнапрежение епизод у Македонски изчезва всичко временно и случайно, стопява се неговата принизено- житейска същност. Часът на делото изпепелява авантюристичното начало у него . В този решителен миг хъшът разкрива своята истинска героико -романтична същност, красотата на своя смел и независим дух, на своята пожертвователност и безкористна служба на родината
Героичната си същност Македонски проявява и в боя при Гредетин. Идва часът на битката, сбъдват се пророческите думи на Странджата: ,,И ще умрем със слава в битка и няма да издъхнем като кучета по тия улици. Ще се бием, братя мили.”. Но турците имат физическо превъзходство. Българите участват във втори батальон в руско-българската бригада, като вземат участие в боя при Гредетин. Най-после Вазовите герои имат възможност да покажат своята героико- романтична същност и да докажат, че принизено -житейското у тях е било нещо временно. Вазов разкрива героичния идеал на хъшовете, себеотрицанието и готовността им да се борят до смърт или победа. Неслучайно българите са сравнени с ,,левове”. Пред съда на историята хъшовете доказват как българинът може да умира в битка, как може жертвено да служи на освободителната кауза.Те надмогват инстинкта за самосъхранение и доказват, че имат свободен дух. Въпреки численото превъзходство на турците в боя хъшовете са духовно по-силни, затова са моралните победители в битката. Повечето хъшове са ранени, простреляни, Бръчков се олюлява, но една здрава ръка го хваща под мишниците. Раненият на няколко места Македонски не оставя без подкрепа своя млад другар. Той е пример за останалите хъшове. Героят се сражава най-смело и неустрашимо въпреки многобройните си рани.Той е вдъхновение, опора и пример за останалите хъшове: ,,Македонски пръв се хвърли връз наблюдаващите неприятели и вдигна нож, с кървави очи и цял обагрен в чужда и своя кръв, която капеше от него”. Емигрантите от Румъния ,презираните, неприеманите от чуждото общество, сега проявяват своя героичен потенциал. Пред съда на историята те доказват как може да умира българския хъш, как може жертвено да служи на освободителната кауза. Мъчениците са се превърнали в герои. Всеки от тях изминава жертвения си път до подвига, а Гредетинската планина придобива значението на извисено пространство в историята ни. Това е един връх, където позорът на робството се изкупва със саможертвата на героите.
В епилога на повестта Вазов разкрива историческите последици от сражението и разказва за трагичната съдба на хъшовете след гредетинския бой. Повечето от тях умират героично в неравната битка, но със съзнанието, че защитават своето достойнство и честта на родината. Със своята героична смърт хъшовете оборват клеветите,че са български страхливци и прославят отечеството ни. Те доказват, че щом можем да умираме в името на свободата, значи сме достойни за нея.
Последните думи от епилога звучат трагично. Те разказват за съдбата на Македонски. По нов начин се преосмисля и заглавието на повестта. Героят посреща свободата сам, единствен той оцелява. Но не е посрещнат триумфално, не е окичен с венци като героя от Ботевата творба. Вместо благодарност и народно признание Македонски получава презрение и унижения. Оказва се, че родината не е свят на правдата и свободата, а е може би новата и най-тежката чужбина, в която героят отново е немил и недраг. Вазов с болка показва как войводата Македонски ,,трепери сега пред гласа на грубия писар”. Вместо признателност ,,тоя лев” сега е унижаван от дребни хора , лишени от идеали и памет. С упрек към съвременна България, с болка, огорчение и разочарование прозвучават последните думи на повестта: ,,Една дълга агония… Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?!...” Този тъжен финал е горчива равносметка за морала на обществото след Освобождението. В родината ни са забравени героите и мъчениците на българската свобода, забравени са жертвите и националните ни идеали.Това е и причината Вазов да създаде повестта си -като един призив да се преодолее забравата, като едно припомняне за истинските герои на България, като един нравствен коректив за съвременното общество.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Разочарован от своето съвремие, когато дребните характери утвърждават нови ценности, а възрожденските идеали са забравени , Иван Вазов създава повестта си ,,Немили-недраги”. Чрез образите на най-достойните български синове писателят се опитва да възкреси героизма на народа ни, да му вдъхне самоуважение и национално достойнство.
,,БЕДНИ,БЕДНИ МАКЕДОНСКИ! ЗАЩО НЕ УМРЯ ПРИ ГРЕДЕТИН?!...”
/съчинение разсъждение върху Х, ХVІ и ХVІІ глава/
УВОД
Иван Вазов пише повестта си ,, Немили –недраги” след Освобождението като заслужен упрек към българското общество и страстите на новото време. Разочарован от морала на нова България, огорчен от малодушието на съвременниците си, от себичността , егоизма и дребните страсти, писателят изгражда образите на хъшовете като нравствен коректив на съвременните българи. Ето защо с толкова болка и огорчение той завършва своята повест.
ТЕЗА
С огромна мъка звучат последните думи в творбата: ,,Бедни, бедни, Македонски! Защо не умря при Гредетин?!...” Патриотът Вазов е огорчен от нелепата съдба на Македонски, единствен останал жив от всички хъшове. Той не само не получава благодарност за саможертвата си, за безкористната си служба на отечеството, но е поставен в унизително положение. Вместо признателност този храбър мъж от битките е унижаван от духовно дребни хора, които са лишени от идеали и памет. На тези дребни характери писателят противопоставя героизма, силата, мъжеството и безкористния патриотизъм на Македонски. С особена красота се откроява героичното у Македонски при преминаването на Дунава и в боя при Гредетин.
ПЛАН НА ДОКАЗАТЕЛСТВО
1.Героичното у Македонски
а/ при изпълнение на мисията при Апостола /Х глава/
-препятствията в мисията при Апостола
-качествата , които проявява Македонски
-ролята на пейзажа
б/ боят при Гредетин /ХVІ глава/
-сбъдната мечта на всички хъшове да умрат в бой
-нечуваната смелост на българите в битката
-открояващият се със своята смелост Македонски, ранен, той е неустрашим в боя
2. Героизмът на българите при Гредетин /ХVІ , ХVІІ глава/
-със саможертвата си, с духовната си сила и непобедимост те защитават достойнството ни на българи
-доказват, че сме народ, достоен за свободата си
3.Нелепата съдба на Македонски след Освобождението /ХVІІ глава/-доказателство , че съвременниците не ценят жертвите, дадени за свободата, забравят бързо националните ни идеали, а Македонски не заслужава да види, че саможертвата му е била напразна, че идеалите му са забравени, не заслужава да изживее ужаса от силата на грубия писар - сила на дребните хора, без морал и без национални идеали.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Разочарован от своето съвремие, когато дребните характери утвърждават нови ценности, а възрожденските идеали са забравени , Иван Вазов създава повестта си ,,Немили-недраги”. Чрез образите на най-достойните български синове писателят се опитва да възкреси героизма на народа ни, да му вдъхне самоуважение и национално достойнство.
Моля ви изтеглете ми тези:
http://download.http://www.teenprobl...=18539291&po=1
http://download.http://www.teenprobl...=18539484&po=2
http://download.http://www.teenprobl...=18539542&po=3
Много ми трябват!
:P
леле,мерси адски много
,,БЕДНИ,БЕДНИ МАКЕДОНСКИ! ЗАЩО НЕ УМРЯ ПРИ ГРЕДЕТИН?!...”
/съчинение разсъждение върху Х, ХVІ и ХVІІ глава/
УВОД: Иван Вазов пише повестта си ,, Немили –недраги” след Освобождението като заслужен упрек към българското общество и страстите на новото време. Разочарован от морала на нова България, огорчен от малодушието на съвременниците си, от себичността , егоизма и дребните страсти, писателят изгражда образите на хъшовете като нравствен коректив на съвременните българи. Ето защо с толкова болка и огорчение той завършва своята повест.
ТЕЗА: С огромна мъка звучат последните думи в творбата:,,Бедни, бедни, Македонски! Защо не умря при Гредетин?!...” Патриотът Вазов е огорчен от нелепата съдба на Македонски, единствен останал жив от всички хъшове. Той не само не получава благодарност за саможертвата си, за безкористната си служба на отечеството, но е поставен в унизително положение. Вместо признателност този храбър мъж от битките е унижаван от духовно дребни хора, които са лишени от идеали и памет. На тези дребни характери писателят противопоставя героизма, силата, мъжеството и безкористния патриотизъм на Македонски. С особена красота се откроява героичното у Македонски при преминаването на Дунава и в боя при Гредетин.
ДОКАЗАТЕЛСТВО: При изпълнение на мисията до Апостола трябва да се прати доверен човек. Бръчков най-накрая открива възможност да покаже своето родолюбие и готовността си да се бори за отечеството си. Затова той предлага себе си за опасната мисия. В този миг обаче Македонски, който досега е излъгал и обрал на карти младия Бръчков, внезапно се намесва в събранието у Владиков. Той настойчиво и упорито предлага себе си за опасната мисия , за да спаси живота на своя млад другар. Македонски знае, че неопитният Бръчков отива на сигурна смърт и не би могъл да понесе това.Ето как при промяната на жизнената ситуация егоизмът у Македонски се трансформира в безкористна пожертвователност.А парите от откраднатите дрехи той използва за делото без нито миг колебание.
В X глава Вазов изгражда една наситена със свръхнапрежение сцена.Той засилва тревожните предчувствия чрез пейзажите. Ето защо десета глава започва с природно описание, което с документална точност пресъздава времето и обстановката на действието: ,,20 Февруари...часът беше девет или десет.” Опитният революционер Македонски избира нощта за своята мисия, за да избегне нежелани срещи. Неговият твърд и мъжествен характер изпъква по-ярко на фона на зимния пейзаж. Природното описание създава зловещо и потискащо настроение, внушава предстояща смъртна опасност, подсказва застрашителност и растящо напрежение. Вазов рисува замръзналия Дунав чрез слухова и зрителна картина. Величествената река сега е замръзнала и скована от ,,един дебел пласт лед...като в медна броня”. Гордите вълни на Дунава сега са превърнати в безкрайна „бяла поляна”. Но нейните ,,вкаменени и безчувствени гърди” са привидно пусти,тихи и спокойни. На един метър отдолу под леда бушуват, черни, шумящи, сърдити талази”.Откриваме контраст между бялото и черното, между привидната безмълвност и скрития шум. Неслучайно Вазов сравнява колибите на караулите с ,,гробове”.Този пейзаж засилва още повече представата,че Македонски може да се справи с всяко едно препятствие. В природното описание се долавя потайност, загадъчност . В декемврийската нощ се откроява една тайнствена и загадъчна черна сянка.Това е Македонски, преоблечен като селянин. Той дълго стои неподвижен, впил поглед в огньовете на караулите. Хъшът прилича на ,,някой замръзнал на поста си солдатин”.Тайнствена и загадъчна е природата, но тайнствен и загадъчен е и Македонски. Това показва, че хъшът е готов да се бори с природата в името на святото дело! Той толкова внимателно проучва обстановката, че не усеща ледения вятър, който го пронизва. Хъшът е волеви, устойчив и упорит, опитва се трезво да прецени ситуацията,за да преодолее всяка трудност. Македонски предвидливо се е снабдил с тояга ,,въоръжена с остър бод на долния край”. Но въпреки всичко сериозно препятствие се оказва ,,щърбавият лед”,който с ,,неравната си повърхност” го уморява. Македонски едва се движи по грапавата повърхност, целият е облян в пот и дори не усеща ,,северозападния студен вятър”.
Но въпреки предвидливостта на Македонски се оказва,че природата му е подготвила неочаквана изненада,внезапно на пътя му се изпречва една черна ивица незамръзнала вода ,,широка около три разкрача”.Вероятно течение е попречило на зимния студ да покрие реката изцяло с лед.Хъшът е слисан и стреснат от това неочаквано препятствие.,,Водата черна,страшна”отваря ,,една грозна пропаст за стъпките му”.Черният цвят и епитетът ,,грозна” засилват усещането за злокобност и трудност. Македонски преживява силни чувства на нерешителност,колебание,см ут...Тези преживявания са оправдани за човек, който се сблъсква с нещо неочаквано и непредвидено.Но Вазов умее да внуши силата и дързостта на този хъш, като показва способността му да се справи с всяко едно препятствие. Нерешителността и колебанието траят само за миг,те са изместени от готовността, хладнокръвието. Македонски ги превъзмогва, защото е дързък и съобразителен. Той умее да взема бързи решения и да намира изход и от най-трудните ситуации. Хъшът се упътва към една дъсчена колиба, за да измъкне от стряхата й дъска..Внезапно се оказва, че съдбата е подготвила нови, непредвидени препятствия за Македонски. Хъшът се сблъсква с твърдоглавието и упоритостта на един влах, който излиза от колибата. Обидните думи на влаха не са в състояние да засегнат самолюбието на Македонски.Този честолюбив мъж е посветил своята личност на делото и е превъзмогнал егоизма си, за да служи изцяло на родината.Самонадеяният хъш сега с добро се опитва да превъзмогне безумната съпротива на влаха, дори му предлага пари.Но положението се усложнява, когато влахът започва да вика един от караулите. Македонски е поставен в положението да избира,хъшът трябва да избере между един човешки живот и хиляди други.Сега народното дело зависи от неговата решителност,готовност и дързост.Македонски без нито миг колебание избира да поеме върху себе си греха от отнет човешки живот.Това решение е дръзко, смело и бързо, защото хъшът знае, че носи отговорността за успешното изпълнение на мисията- пред другарите си и пред целия български народ.Македонски служи на народа и родината си и това му дава сили да бъде решителен и смел. Динамичността на тази сцена е пресъздадена чрез глаголна градация.
След смъртта на влаха напрежението достига своята кулминация. Дъската, която е един импровизиран ,,мост широк нещо педя и половина” ,едва се опира на краищата на леда . Една никаква ,,случайност ,едно малко кривнуване” може ,,да го превали”.Този дързък и смел мъж е свикнал винаги да контролира ситуацията, но ето че сега тя не зависи от неговия мъжествен дух. Вазов отново майсторски пресъздава душевното състояние на героя си. Македонски е изпълнен с чувство на неувереност, вътрешно напрежение, безсилие. Вазов показва неговата несигурност само с един жест. Македонски, безбожникът, грешникът сега се прекръства! Това е един необичаен за него жест, но е знак за естествения му страх пред случайността. Сякаш хъшът търси помощ и закрила от по-висши сили. Преживяванията на героя по време на изпитание разкриват силата и красотата на неговия мъжествен характер, разкриват волята му за успех.
Вазов изгражда един епизод, изпълнен с хладнокръвие.Препятствият пред Македонски са непредвидими, но хъшът съумява да ги преодолее.Успява да превъзмогне както случайността,така и собствените си колебания и слабости.Най-после се сбъдва мечтата му да стъпи на родна земя, но сега опасността е най-голяма. Македонски наближава турската стража и рисковете за мисията се увеличават,напрежението не спада.,,Необясними чувства” сега вълнуват революционера. Хъшът носи отговорност за святото дело и сега трябва да е много внимателен, предпазлив. Опасностите стават все по-големи и той трябва да бъде все по- предвидлив и хладнокръвен.
Вазов изгражда градацията от препятствия , за да подчертае по-убедително героичното у Македонски. Той успява да преодолее дори невъзможното, за да изпълни дълга си на българин и патриот. С приближаването на турския бряг опасностите още повече се увеличават. Сега хъшът изпитва силни вълнения и необясними чувства. Най-после се сбъдва мечтата му да стъпи на родния бряг, но близостта на турския караул засилва опасностите за делото. Противоречивите чувства не пречат на героя да е още по-внимателен, съсредоточен и хладнокръвен. Той предварително е преценил къде да се укрие от турската стража -в едно долче, изровено от пороите. Опитен революционер е Македонски, той запазва хладнокръвие и спокойствие и в миговете на най-голямо изпитание. Но отново се сблъска с нещо непредвидено. Тоягата му се забива в заледената земя и издава глух звук, турският караул тръгва право към него. Македонски ляга по гръб в дъното на долчето, бездиханен и неподвижен, с револвер насочен към караула. Пейзажът отново засилва напрежението и усещането за застрашителност. Зимното небе е „пепеляво”, намръщено и е надвиснало „грозно, мълчаливо и застрашително”. Изразителните епитети рисуват една враждебна и зловеща природа. Наоколо е „пак пусто и мъртво”.Чрез пейзажния щрих се откроява още по- убедително хладнокръвието и смелостта на хъша , неговата издръжливост и воля за победа. Оказва се, че легналият на студената земя хъш замръзва. Той едва успява да се раздвижи и да изпълзи от долчето.
Сега пред хъша е заспалият град Русчук. Но Македонски запазва своята съсредоточеност и не се самоуспокоява -той знае, че сега опасността е най-голяма. Все още навсякъде из града броди нощната стража. Затова той се навежда, прегъва се и започва да подприпква като някой вълк .Образното сравнение с вълк-единак подчертава самотността на героя в опасната мисия, но и неговото чувства за отговорност и дълг. До последния миг той не се предава пред нито една опасност и упорито преследва целта си. Застанал пред къщата на баба Тонка, Македонски с гордост се нарича неин син. Старата жена е символът на българската майка -закрилница. Тя го посреща с топлото обръщение „синко”, което показва уважението и любовта й към пратеника на българските хъшове. Това обръщение е признание за неговата всеотдайност към народното дело. И следа не е останала от авантюризма на Македонски, от самохвалството му. Застанал смирено сега пред Апостола, той не казва и дума за смъртните опасности ,с които се е сблъскал. В този миг Македонски се чувства като една малка частица от великото народно дело, от борбата за свобода. Неговата личност изцяло се подчинява на благородната мисия.
В този наситен със свръхнапрежение епизод у Македонски изчезва всичко временно и случайно, стопява се неговата принизено- житейска същност. Часът на делото изпепелява авантюристичното начало у него . В този решителен миг хъшът разкрива своята истинска героико -романтична същност, красотата на своя смел и независим дух, на своята пожертвователност и безкористна служба на родината
Героичната си същност Македонски проявява и в боя при Гредетин. Идва часът на битката, сбъдват се пророческите думи на Странджата: ,,И ще умрем със слава в битка и няма да издъхнем като кучета по тия улици. Ще се бием, братя мили.”. Но турците имат физическо превъзходство. Българите участват във втори батальон в руско-българската бригада, като вземат участие в боя при Гредетин. Най-после Вазовите герои имат възможност да покажат своята героико- романтична същност и да докажат, че принизено -житейското у тях е било нещо временно. Вазов разкрива героичния идеал на хъшовете, себеотрицанието и готовността им да се борят до смърт или победа. Неслучайно българите са сравнени с ,,левове”. Пред съда на историята хъшовете доказват как българинът може да умира в битка, как може жертвено да служи на освободителната кауза.Те надмогват инстинкта за самосъхранение и доказват, че имат свободен дух. Въпреки численото превъзходство на турците в боя хъшовете са духовно по-силни, затова са моралните победители в битката. Повечето хъшове са ранени, простреляни, Бръчков се олюлява, но една здрава ръка го хваща под мишниците. Раненият на няколко места Македонски не оставя без подкрепа своя млад другар. Той е пример за останалите хъшове. Героят се сражава най-смело и неустрашимо въпреки многобройните си рани.Той е вдъхновение, опора и пример за останалите хъшове: ,,Македонски пръв се хвърли връз наблюдаващите неприятели и вдигна нож, с кървави очи и цял обагрен в чужда и своя кръв, която капеше от него”. Емигрантите от Румъния ,презираните, неприеманите от чуждото общество, сега проявяват своя героичен потенциал. Пред съда на историята те доказват как може да умира българския хъш, как може жертвено да служи на освободителната кауза. Мъчениците са се превърнали в герои. Всеки от тях изминава жертвения си път до подвига, а Гредетинската планина придобива значението на извисено пространство в историята ни. Това е един връх, където позорът на робството се изкупва със саможертвата на героите.
В епилога на повестта Вазов разкрива историческите последици от сражението и разказва за трагичната съдба на хъшовете след гредетинския бой. Повечето от тях умират героично в неравната битка, но със съзнанието, че защитават своето достойнство и честта на родината. Със своята героична смърт хъшовете оборват клеветите,че са български страхливци и прославят отечеството ни. Те доказват, че щом можем да умираме в името на свободата, значи сме достойни за нея.
Последните думи от епилога звучат трагично. Те разказват за съдбата на Македонски. По нов начин се преосмисля и заглавието на повестта. Героят посреща свободата сам, единствен той оцелява. Но не е посрещнат триумфално, не е окичен с венци като героя от Ботевата творба. Вместо благодарност и народно признание Македонски получава презрение и унижения. Оказва се, че родината не е свят на правдата и свободата, а е може би новата и най-тежката чужбина, в която героят отново е немил и недраг. Вазов с болка показва как войводата Македонски ,,трепери сега пред гласа на грубия писар”. Вместо признателност ,,тоя лев” сега е унижаван от дребни хора , лишени от идеали и памет. С упрек към съвременна България, с болка, огорчение и разочарование прозвучават последните думи на повестта: ,,Една дълга агония… Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?!...” Този тъжен финал е горчива равносметка за морала на обществото след Освобождението. В родината ни са забравени героите и мъчениците на българската свобода, забравени са жертвите и националните ни идеали.Това е и причината Вазов да създаде повестта си -като един призив да се преодолее забравата, като едно припомняне за истинските герои на България, като един нравствен коректив за съвременното общество.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Разочарован от своето съвремие, когато дребните характери утвърждават нови ценности, а възрожденските идеали са забравени , Иван Вазов създава повестта си ,,Немили-недраги”. Чрез образите на най-достойните български синове писателят се опитва да възкреси героизма на народа ни, да му вдъхне самоуважение и национално достойнство.
,,БЕДНИ,БЕДНИ МАКЕДОНСКИ! ЗАЩО НЕ УМРЯ ПРИ ГРЕДЕТИН?!...”
/съчинение разсъждение върху Х, ХVІ и ХVІІ глава/
УВОД
Иван Вазов пише повестта си ,, Немили –недраги” след Освобождението като заслужен упрек към българското общество и страстите на новото време. Разочарован от морала на нова България, огорчен от малодушието на съвременниците си, от себичността , егоизма и дребните страсти, писателят изгражда образите на хъшовете като нравствен коректив на съвременните българи. Ето защо с толкова болка и огорчение той завършва своята повест.
ТЕЗА
С огромна мъка звучат последните думи в творбата: ,,Бедни, бедни, Македонски! Защо не умря при Гредетин?!...” Патриотът Вазов е огорчен от нелепата съдба на Македонски, единствен останал жив от всички хъшове. Той не само не получава благодарност за саможертвата си, за безкористната си служба на отечеството, но е поставен в унизително положение. Вместо признателност този храбър мъж от битките е унижаван от духовно дребни хора, които са лишени от идеали и памет. На тези дребни характери писателят противопоставя героизма, силата, мъжеството и безкористния патриотизъм на Македонски. С особена красота се откроява героичното у Македонски при преминаването на Дунава и в боя при Гредетин.
ПЛАН НА ДОКАЗАТЕЛСТВО
1.Героичното у Македонски
а/ при изпълнение на мисията при Апостола /Х глава/
-препятствията в мисията при Апостола
-качествата , които проявява Македонски
-ролята на пейзажа
б/ боят при Гредетин /ХVІ глава/
-сбъдната мечта на всички хъшове да умрат в бой
-нечуваната смелост на българите в битката
-открояващият се със своята смелост Македонски, ранен, той е неустрашим в боя
2. Героизмът на българите при Гредетин /ХVІ , ХVІІ глава/
-със саможертвата си, с духовната си сила и непобедимост те защитават достойнството ни на българи
-доказват, че сме народ, достоен за свободата си
3.Нелепата съдба на Македонски след Освобождението /ХVІІ глава/-доказателство , че съвременниците не ценят жертвите, дадени за свободата, забравят бързо националните ни идеали, а Македонски не заслужава да види, че саможертвата му е била напразна, че идеалите му са забравени, не заслужава да изживее ужаса от силата на грубия писар - сила на дребните хора, без морал и без национални идеали.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Разочарован от своето съвремие, когато дребните характери утвърждават нови ценности, а възрожденските идеали са забравени , Иван Вазов създава повестта си ,,Немили-недраги”. Чрез образите на най-достойните български синове писателят се опитва да възкреси героизма на народа ни, да му вдъхне самоуважение и национално достойнство.
Американски форум: питаш нещо и ти отговарят;
Руски форум: питаш нещо и теб те питат;
Български форум: питаш нещо и всички ти обясняват колко си тъп.
:P
http://download.pomagalo.com/412948/...+matematikata/
Трябва ми възможно най-скоро
download. pomagalo. com/130781/blagorodna+lyja/
Нарочно съм оставил място след точките в линка, понеже до сега не съм писал мнения във форума и не мога да поствам линкове. Благодаря предварително!
Шуменски университет “ Епископ Константин Преславски ”
Курсова работа
Тема : Златното сечение
Разработил : Донка Петрова Дончева – Фак. № 595
Специалност: Математика и информатика
ІV курс – задочно
29.10.2009 г.
гр. Шумен
ПЛАН – КОНСПЕКТ
на урок по свободно избираема подготовка за VІ клас
І. Тема: Златното сечение
ІІ. Място на темата: Пропорции
ІІ. Вид на урока: за нови знания
ІІІ. Цели:
-образователни:
1. Задълбочаване на логическите знания и умения, формиране на логическа култура и усвояване на математически език.
2. Усвояване на основни приложения на изучаваните математически знания, като се показват интегративните функции на математиката и се разширяват вътрешно предметните връзки , се дава възможност за акценти върху приложенията в различни области на живота.
-възпитателни:
1. Формиране на положително отношение към математиката, създаване на интерес и мотивация на учениците за придобиване на знания и умения.
2. Развиване на наблюдателност, въображение, концентрация на мисленето, услужливост на паметта.
3. Овладяване на обективни критерии за оценка на духовните и материалните ценности на обществото.
4. Обогатяване на методите на разсъждение.
ІV. Методи:
- беседа;
- разказ;
- демонстрация;
V. Дидактически материали
Кратка презентация
VІ. Последователност на дидактическите задачи:
Дидактическа задача Дейност на учителя Дейност на учениците
1.Организация на учениците Поздравява учениците и ги приканва да се подготвят за часа Отговарят,
изпълняват
2.Подготовка на учениците С кратка презентация мотивира учениците за изучаване на златното сечение и неговите приложения Наблюдават и слушат разказа на учителя
3. Задаване на темата и формиране на понятието Записва заглавие:
Златно сечение
Начертава отс.АВ и точка С от нея.
Ако отношението на по-голямата отсечка и цялата отсечка е 0,62 и отношението на малката отсечка и голямата отсечка е също равно на 0,62, то точката С дели отсечката АВ в „божествено отношение” или така нареченото „Златно сечение”.
Поставя въпроси, насочва, подтиква учениците сами да изкажат пропорцията:
АС:АВ=СВ:АС=0,62
Записват, мислят, отговарят
4. Конструиране определение на понятието Изисква от учениците да дадат определение.
Учителят дава определението и изисква от някои ученици да го повторят.
Определение: По-голямата част се отнaся към по-малката, както цялото към по-голямата.
Учениците слушат и конструират определението
5. Приложение на знанията при решаване на задачи Основна задача:
1 зад.
Дадена е отсечка АВ. Постройте точка С, принадле-жаща на отсечката АВ и такава, че АС:СВ=АВ:АС, т.е. точката С да дели отсечката АВ в златно отношение.
Учителят дава идея за реша-ване на задачата, извършва необходимите построения и записва на математически език построението:
1) отс.АВ;
2) през т.В постр. права ║ АВ
3) ВЕ ┴ АВ ВЕ =
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
Благородна лъжа
Лъжата е нещо, което човекът непрекъснато изрича. Старите хора казват: "Лъжеш като циганин", но всъщност не само те лъжат.За истината даваме живота си, готови сме да го изгубим, а за научаването й живеем, към изясняването й се стремим. Гоним социални върхове, привидно от суета, от желание за недосегаемост, но често е, защото от върха е по-добър изгледът, по-широка панорамата и се надяваме да узнаем повече.
Щурмуваме върхове на славата или морала, в службата или изобщо в благополучието, в изкуството и всичко останало, защото всяка цел ни напомня връх и изкачваме все водени от този древен стремеж: озаряване на сетивността, награждаването й с повече, приближаването ни до същността на живота, осъзнаването му, т. е. все пустата истина, която най-често ни прави печални.
Но сме готови да я понесем, защото бавно сме се подготвяли за нея и дори когато сме се бояли от нея, искаме да я научим, за предпочитане е веднъж да я научим, колкото и страшна да е, вместо да живеем в страх, че ще я научим, а въображението ни, за което няма граници, да я прави по-ужасяваща, отколкото е.
Но научавайки я, ясно осъзнаваме каква е тя, колко тежка може да бъде и какво може да означава за един неподготвен за нея човек. Обикновено: най-близкия, защото обикновено най-близкият пожелава да научи това, което знаем, но се налага точно от него да скрием, защото преценяваме /често правилно/, че той не е способен да я понесе и предпочитаме да му кажем приемливата лъжа пред непоносимата истина.
Пример:
Дете без баща:
Мамо, защо си нямам тати?
Майката:
Имаше си, мило, но той загина в пожар, за да спаси други деца като теб.
Една такава лъжа с героичния баща е много по-добра за лишеното от самочувствие дете пред истината, че баща му е жив и здрав, при това живее охолно, но нищо не иска да знае ни за майката, ни за детето.
То ще порасне и един ден ще научи истината, най-вероятно ще упрекне майка си, че не му я е казала по-рано и го е оставила да вярва в измамата, дори голям се чувства, като дете, защото е приел за истина нещо, в което само дете не би се усъмнило.
И упреква майка си.
Този момент настъпва почти винаги. Благородната лъжа е по-тежък товар за този, който я изрича и от истината, която крие. Той трябва да живее и с истината, и с лъжата си за нея, а накрая един ден, когато все пак истината излезе, да понесе упрека на този, когото е излъгал, за да пощади.
Но благородството е сила и истински благородния, а само той е способен да излъже благородно, би бил доволен от избора си и тогава.
Но преди всеки опит за благородна лъжа, трябва да знаем, че най-вероятно така ще се развият нещата.
И преди да изречеш благородната си лъжа, запитай се:
“Ще го понеса ли?”
И нищо хубаво не очаквай от благородната лъжа за себе си, защото това е смисълът на благородството.
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
Мноого и моля, трябва ми бързо.
http://download.pomagalo.com/33897/p...emili+nedragi/
По-добре як и тъп, отколкото само тъп!
Противоречивият образ на българския хъш (1 и 2 глава)
(Съчинение разсъждение)
Повестта "Немили-недраги" е художествен израз на Вазовия възрожденски възторг от онези българи, които намират сили да преодолеят робската психика и да се впуснат във вихъра на освобожденското движение. Чрез образите и делата на героите писателят създава представа за живота на емигрантите и в същото време доказва, че на следосвобожденското общество са чужди високите стремежи и идеали, които са най-голямото богатство на хъшовете.
Представата, която добиваме от първа и втора глава на повестта "Немили-недраги" за героите, се изгражда с всички художествени похвати - пряка и косвена характеристика, реч, сънища и мечти. Авторът се стреми да въведе читателя в света на мъчениците, като подчертава противоречивото битие, в което те са принудени да живеят. От една страна, са осъдени да страдат в мизерия, а от друга - в душите им продължава да гори пламъкът на чистия патриотизъм и жертвоготовността. Драматичната съдба на тези истински българи е доказателство за непобедимата сила на духовното начало на човека, което може да го спаси от морална деградация и обезличаване.
В творчеството на Вазов няма друго произведение, в което животът на героите да се развива в два плана. Хъшовете съществуват в един противоречив свят между нуждата да оцеляват биологически и стремежът на душите им към високи цели. Затова героите съчетават едновременно най-светли пориви, способни са на благородство и смели подвизи, на склонност към дребни интриги и кражби, лъжа и неблагодарност.
За да създаде точна представа за персонажите, повествователят въвежда читателя в техния свят чрез пейзажно описание. За фон е подбрана нощта - времето, в което градът е спокоен, но мрачен, потопен в мъглата на еднообразието. Към тъмните краски на вечерта се добавя тягостното присъствие на зимната студена мъгла, която е непрогледна. Чуждото пространство е очертано по възможно най-отблъскващия начин - чрез цветовете на мъртвата зима и светлината на фенерите - "мътна и неопределена". Човешкото присъствие е ограничено, определението "затворено се свързва не единствено с късния час и заключените катинари на магазините, но и с недоверието и негостоприемството, които обграждат хъшовете. Пейзажът създава подходящ емоционален фон, за да се възприеме яркото сравнение на Браила с "пуст морски бряг", който е дал само пристан на нашите борци за свобода, но им е затворил всички пътища към обикновено човешко съществуване.
Усещането за самота и неуютност се нарушава от описанието на кръчми и лавки, собственост на българи. Природната картина естествено прелива в емоционално описание на надписите, които, още преди да са въведени героите, внушават представата за силата на свободолюбивите им помисли и готовността им смело да заявят националността си. Улиците на чуждия град носят белезите на избягалите от родината си борци. Надписите: "Народна кръчма на Знаменосецът!", "Филип Тотю, храбрий български воевода", "Свободна България", свързват негостоприемната територия с бащиния дом, с мечтата за неговото освобождение. Като основен повествователен похват се явява контрастът, защото невзрачните лавки, схлупените сгради носят прекалено гръмки имена, които не са в синхрон с предназначението на скромните заведения, но са в унисон с чувствата на собствениците. Вазов ги определя като "гръмки и безсмислени", но им е отделил достатъчно място в повествователния обхват от факти, защото за него е от съществена важност да разкрие твърде явно демонстрираното национално чувство на героите, което намира изява дори и в необичайна форма, но винаги е искрено. Наивната живопис по двусмислен път изразява омразата на хъшовете към вековния поробител: "Други тютюнджия, вероятно по-патриот...си заръчваше да изпишат и един хъш с гола сабя, който показваше вид, че се кани да заколи злополучния чалмоносец". Авторовият коментар е наситен с лека, но добронамерена ирония, която би характеризирала отношението на всеки сериозен наблюдател на този наивен начин за проява на чувства.
Началото на повестта е изградено по принципа на ретардацията. Действието умишлено се забавя, но се създава подходяща нагласа, за да възприеме читателят семейството на хъшовете, в което редом с мизерията и глада съществуват топлота и братска загриженост. Така отхвърлените от Отечеството българи оцеляват в негостоприемната страна. По-специфичното присъствие на емигрантите в непрогледната зимна мъгла се подсказва и от метафората "будна", с която Вазов определя кръчмата, където пребивават героите. В съзнанието веднага се поражда чувството, че хората вътре са будни не само защото още не са се унесли в сън, а и тъй като някаква идея ги държи нащрек, има нещо в живота им, което не се съвместява със спокойния еснафски сън. Будната кръчма е отворила вратата си за преодолелите сковаващата сила на непрогледната робска мъгла бунтовници.
Описанието на избата, в която са намерили подслон хъшовете, продължава да разгръща темата за противоречивото измерение в живота им. Те обитават "една дълбока изба", осветяват помещението с "полурзбита лампа", в кръчмата са окачени картини, изобразяващи бойни сцени. Сякаш тъмнината и липсата на перспектива се промъкват и зад стените на помещението, което е и място за отдих, и дом за изгладнелите хора. Опушената лампа и мизерната обстановка напомнят за тягостния пейзаж навън и чувството на потиснатост се създава отново. То се преодолява от странното съжителство на лавиците и шулуците с картините, благодарение на които се разпръсква мракът, който обхваща душите на отчаяните бездомници. Авторът отделя особено внимание на литографиите, не защото са културни ценности, а заради смисъла, който внасят в живота на хъшовете. Това са иконите, пред които те произнасят светите си молитви. Запечатаните върху хартията бойни подвизи напомнят на посетителите, че животът не винаги е текъл между стените на мизерията. В този план литографите са въплъщение на мечтите на хъшовете за активен, пълноценен живот, който всеки от присъстващите очаква отново да се превърне в реалност. Доловими са родствените връзки между надписите по кръчмите и настроението, което внушават изрисуваните с неопитна ръка сцени. Надписът "Да живее храбрият Странджа-знаменосец" приковава вниманието върху горделивата поза на великана със знаме в ръка и всеки посетител трябва да осъзнае, че съдържателят не винаги е държал кръчма, че друга е била територията на неговата изява.
Придобитата по косвен път представа за героите се обогатява от пряката авторова характеристика. Като изобразява лицата им, писателят подчертава тяхната бледност, съсухреност, ограбена от живота младост. Хъшовете са описани като колектив, който споделя мъката по дома, сиромашията и несгодите в тежката чужбина. Затова те си приличат, но Вазов е съумял да ги индивидуализира , да изгради образи, които се различават по характера и по емоциите си. Странджата е "снажен, дълголик, сух, с гъста брада", а челото му носи белези от рани. Македонски е "висок мъж с дребно и надупчено от шарка лице, с дълги сиви мустаци и лукави, дръзки очи". Попчето - "с черно, нагърчено от преждевременна старост лице", Ханджият - 'лице сухо, длъгнесто, жълтеникаво". Чрез акцент върху определени детайли авторът създава галерия от герои, които имат обща съдба, но това не ги превръща в копия. Те са неповторими като личности. Странджата излъчва благородство и аристократизъм, докато Македонски е авантюрист. Попчето все още глади по навик своята невидима брада. Прякорите са част от този мъжки свят. Те обикновено са свързани с миналото или с особеност на самата личност. Името на Македонски например напомня за хайдушките му изяви в Македония.
Въодушевен от истинската същност на бившите четници, Вазов убеждава читателите, че тези съсипани от глад и бдение мъже са носители на борбен свят, те са част от легендата, от историята. Пламъкът на революционния дух не е загаснал в сърцата им и единствено обстоятелствата пречат той да се изяви. Затова писателят във втора глава ще оповести своята гледна точка: "... тия нечисти дрипи, що висяха по снагата на тия нещастници, това беше славата: най-високата, защото беше окаляна от презрението".
Първата представа за героите Вазов създава въз основа на скритата за останалите тяхна същност. Тя не може да бъде изявена чрез настоящи събития, а единствено чрез миналото и копнежите им. За твореца обаче е необходимо да въведе героите в онази светлина, която по-точно ги характеризира като хора, а не от гледната точка на браилските жители или на богатите българи, защото не такава е истината за тях. Писателят въстава срещу несправедливото очерняне на тези светли души, които имат възможност в живота си да познаят най-голямото възвисяване и най-болезненото унижение и въпреки това да останат достойни хора.
Единственият, който няма честта да споделя спомените като участник в тях, е Бръчков: "Най-младият от всички, почти лапак, с фес". Той се идентифицира със самия Иван Вазов, пребивавал сред хъшовете известно време. Затова беглецът е наречен "мечтател, идеалист и ветреник". Бръчков вече е презрял обикновеното ежедневие, робското примирение и макар и не съвсем осъзнато е почувствал , че трябва да прекъсне връзките с бащиния дюкян, със спокойното еснафско битие, защото друг е пулсът на епохата: "беше написал и напечатал тайно вече патриотическа поема". Присъствието на страничен наблюдател в кръчмата придава нов нюанс на обичайната атмосфера. За него всичко е непознато, смелостта и жертвоготовността на новите му приятели го привлича. През погледа му на ентусиаст Вазов поглежда към страданието на мъчениците, за да внуши идеята, че животът им е истински подвиг.
Характеристиката на героя чрез съня е интересен похват, чрез който повествователят навлиза в дебрите на подсъзнателното, за да докаже, че възторгът и опиянението не са артистична поза, а са плод на сърцето. Сънят се оказва и пророчески, тъй като в края на повестта той се сбъдва и Бръчков наистина изживява миговете на героична изява.
В контраст на въодушевеното изживяване на вихъра на боя се явява спящите хъшове. Сънищата на младежа и на изтерзаните борци са различни. "Сънят успокояваше поне на време тия измъчени от бедността същества". Прекъсването на контактите с действителността се явява единствената възможност за страдалците да отпочинат. Иван Вазов очертава и несигурността им: "Утрешният ден беше началото на нови нужди..." и липсата на перспектива. Риторичните въпроси въвеждат драмата на човека, изправен пред неизвестното: "Докога ще продължи това съществуване... Какво ще правят в тая чужда земя? Кога ще видят своите семейства". Пряката намеса на писателя в повествованието е обикнат похват през Възраждането. Той скъсява дистанцията с героите си, навлиза в интимните кътчета на душите им, изважда на показ съкровените им копнежи. Гордите мъже не издават страданието си, понасят го с достойнство, макар и недоволството им да е явно. Вазов бърза да отбележи, че и те са хора като всички други, желаят да имат дом и спокойно гнездо, страдат от принудителната раздяла. Но най-болезнените рани са нанесени от презрението на обкръжаващите ги, от невъзможността да се изявят в светлина, в която качествата им на личности биха били оценени. парещите въпроси, зададени чрез авторовото слово, разкриват неудовлетвореността на емигрантите от живота. Метафоричното сравнение с "корабокрушенци" подчертава този извод. Румъния е представена в светлината на тази раздвоеност - Браила е хубав бряг, но за тях е един "пуст морски бряг". На фона на свободната чужда територия ;потърсилите убежище смелчаци са лишени от правото да избират, принудени са да се борят за физическото си оцеляване. Така Вазов въвежда причините, поради които борците за светли идеали понякога не се държат като герои, а са способни на кражба и лъжа. "Балканските орли стояха в клетка" - чрез това сравнение, градящо се на контраста, се внушава по метафоричен път непреодолимата преграда, която осуетява намеренията им. Клетката като символ на чуждото пространство, на влашките тъмници и най-вече на липсата на реални възможности за активно действие е символ и на заключения човешки дух. Много са оковите, отнели възможността за полет на бившите четници, но Вазов убедително разкрива чрез копнежите им, че жаждата за свобода оцелява, когато е жизнена необходимост.
Вълнуващ детайл от представата, която добиваме за хъшовете от втора глава, е родолюбието, причина за неизкоренимата носталгия по Отечеството.. Олицетворението придава на образа на България силата на чаровната любима, пред чиито чарове трудно се устоява: "На, тя е там, усмихва им се, вика ги, говори им...". Тя се слива и образите на майки и съпруги, които чакат напразно да се върнат у дома техните прогонени от родината близки. Контрастът: "Как е близо и как е далеч", разкрива трагизма на невъзможността да се преодолее малкото по мащаби пространство, ако то е граница на един робски свят.
Представата, която добиваме за хъшовете от първите глави, е основата, върху която се гради сюжетът на повестта. Двете линии в живота на героите непрекъснато се сблъскват, емигрантите ту са заети с велики дела, ту са вплетени в злепоставящи ги ситуации. Невъзможността да се съчетаят две тъй различни територии на изява, превръща хъшовете в мъченици, които живеят в пламъка на страданието и,пречистени от него, оставят имената си като достоен пример на следващите поколения.
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
