Отговор в тема
Живея живота си,с усмивка минавам през дните.. Живея живота си,не раздавам безплатно сълзите..
http://4storing.com/g1z8be/3693860a5...4e8ae11c3.htmlПървоначално написано от fluffka1
Живея живота си,с усмивка минавам през дните.. Живея живота си,не раздавам безплатно сълзите..
Lesno e da kajesh obi4am te drugo e da go po4ustvash
skype: cecko_911
ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ “НЕОФИТ РИЛСКИ”
БЛАГОЕВГРАД
РЕФЕРАТ
БИТ И ДУШЕВНОСТ НА БЪЛГАРИНА
ИЗГОТВИЛ: ПРОВЕРИЛ:
МАЯ ПЕЙЧЕВА Проф.КОЧЕВ БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ
I курс 0636036
Българското население - по-после народ, никога не е било еднородно цяло - стопански, политически и оттам духовно, освен във времето на родовото си устройство (преди образуването на Българската държава).
С образуването на държавата при определената българска обстановка започва стопанското, политическо и духовно разслоение на населението в отделни обществени групи(класи). Всяка от тези класи има свой особен стопански и духовен бит, своя собствена история.
Така че, когато ще говорим за бита и душевността на българския народ, ние трябва да разглеждаме бита и душевността на българските обществени групи в тяхната история, в техните взаимни съотношения и борби.
Средновековна феодална България е познавала две основни класи: болярство и селячество.
Турското завоевание премахва българското болярство. Остават само селячеството и малкото занаятчии. В началото на Възраждането, във времето на дребното стокопроизводство, като негов носител израства занаятчийското съсловие. От неговата среда, както и от средата на джелепите и бегликчиите, излиза капиталистическата група. Към края на Възраждането манифактурното производство в ножарството, гайтанджийството и медникарството дава и наемен пролетариат.
Описаното обществено и класово развитие дава и трите дяла от нравственото и душевното ни развитие: колективизъм, индивидуализъм и егоизъм.
Колективизмът - душевността на родовото общество.Като негов носител се явява задружно живеещото селячество. Задругата, която наследи рода, запазва този колективизъм в общите му черти през цялото Средновековие, през турското робство чак до окончателното й изчезване след Освобождението.
Индивидуализмът - ражда се като душевност на дребното занаятчийство и изобщо като душевност на дребния собственик.
Егоизмът - възкръсва отново като душевност на българското чорбаджийство, на капитализма.
От кротката прелест на задругарската етика постепенно се идва до хищната алчност на капиталистическото общество, където моралните норми са разтегнати върху вълчите зъби на алчността.
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
http://download.pomagalo.com/68470/c...+na+prirodata/
БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО!
Моля някои да ми ситегли тва и да ми напише съдаржанието тука моля в и!
download.pomagalo. com/472395/baii+gano+u+irecheka/?search=25196110
Човекът господар или слуга на природата
(есе)
Преслава Войденова Мойсовска
11 "а" клас ЕГ "Йоан Екзарх"
20.12.2007
гр. Враца
Това е един от най-често задаваните въпроси. Проблемът за отношението между човекът и заобикалящия го свят, за естествената сила на природата е особено актуален днес. Това е така, защото насилието над природата, вредата, която и нанася човека чрез своите действия, нарушава хармонията в света и така вместо господар го превръща в слуга.
Човекът, откъснал се от корените на вековната земя, заживял сред техника и отчуждението на големите градове, все по-рядко се замисля за ценността на природата с нейните живителни сили и все по-неразумно и безотговорно унищожава нейното богатство. Но дали с тези си действия човекът е по-силен от природата, дали това го прави неин господар? Естествено, че не! Природата е спокойна, мъдра, изчакваща и вечно будна. Тя не прощава високомерието и жестокостта на хората. изпраща знаци, които трябва да се научим да четем, защото ние сме част от тази природа. Човекът е най-съвършеното й творение и не трябва да застава срещу нея. Да се замисля за своите действия, да не се опитва да бъде неин господар, защото заради неразумните си постъпки и действия самата тя го превръща в слуга.
Човекът сякаш винаги се е борил срещу природата, винаги е искал да я опитоми, да я очовечи, но тук откриваме противоречие. Та нали той е част от нея? Проявяваме ли господство върху нея - ние вървим срещу себе си.
Природата е изработила механизми за уравновесяване, организирала се е в системни закономерни връзки за компенсиране на временните изменения в неблагоприятна за живота посока. В рамките на обективнитв граници на съществуване на планетата - природата притежава ефективни сили, с които сама регулира развитието си. Но хората с агресивното си поведение, с неразумните дела унищожават природните ресурси и това води до екологична катастрофа.
Антропогенното въздействие върху климата става все по-очевидно. За голяма част от от отрицателните промени в климата е допринесъл човекът, с използването на фосилни горива. около 90% от целия добив на енергия човечеството си набавя от изгарянето на фосилни горива. Фосилните енергиини носители са въглищата, петрола, природния газ. Те се отличават с високо енергиино съдържание, което се отделя при изгаряне. Тези горива са въглеродни образувания и при тяхната употреба се отделя въглероден диоксид, който натоварва климата чрез така наречения - парников ефект. Природозащитниците и учените тръбят за намаляване ма емисиите от виглероден диоксид, като в бъдечето добива на енергия трябва да се състои в биомасите, слънчевата и вятъерната енергия. учените доказват, че за около 15 минути Слънцето излъчва толкова количество енергия към Земята, което би задоволило едногодишните нужди на човечеството. А за един ден докато използваме фосилната енергия, природата е създавала за хиляди години. при днешните параметри на експлоатация след 40 години петролните залежи ще пресъхнат, а от природен газ и въглища ще бъдат изчерпани след 70 до 100 години.
Човекът иска да се превърне в господар на природата с прекаленото си разрастване на химическата промишленост. Неините продукти са при4инителите на промените в климата. Главните вредящи вещвства са серния диоксид, азотния оксид, някои органични вещества и прахта. Също така разстящата концентрация на въглеродния диоксид променя атмосферните условияза всички живи същества. трябва да се обърне внимание на малкия дял дял на химически активните вещества,тоест не газовете с по-голяма концентрация оказват влияние върху климата, а тези, чиято концентрация не надхвърля повече от 0,1 %. Те абсорбират слънчевите лъчи и преди всичко инфрачервените и така спомагат за естествения парников ефект на атмосферата. Без тяхното въздействие температурата на Земята би била с 33 градуса по-ниска.
Човекът се явява най-егоистичното създаниев нашия свят и няма по-вредно и опасно същество за самия него. при по-бързото осъзнаване на на екопроблемите, човекът ще запази себе си и поколенията. Човешката некомпетентност замърсява околната среда. Петролните разливи, например, убиват птици, риби и бозаиници. Смъртта е е жестока - от задушаване и отравяне. Екобаланса, който се нарушава допринася за страданията на всички на Земята, вклиучително и хората.
Всички видове хищници са масово иззбивану, считани за вредители, а всъщност са основен фактор за поддържане на популацията на тревопасните. Изпползваните пасища изчезват, а и също растителността на големи площи. Следва ерозия, много животни измират, други нападат човешките посеви. Много животни са избивани от алчност и суетност, от целта да се задоволи желанието да преследва и убива.
Една от най-пагобните дейности на човека е изсичането на тропическите гори, богати с растителни видове. В изсечените участъци дъждът намалява, ерозията се разширява, а това се отразява върху климата. Така ще дойде и момента на затопляне на атмосферата, а това ще доведе до непоправими промени във водосборните басейни, а от там и на цялата планета.
Изключителното разрастване на индустриалните центрове - едни от най-големите замърсители на водите, въздуха и почвите. Смоковете са пропити с тежки метали, вредни съединенияи виглероден диоксид.
Следствие на храните, които използваме са алергиите, затластяването, сърдечните заболявания. А туморните и раковите заболявания са бичът на днешния човек. Този човек трябва да осъзнае, че вървейки срещу природата върви срещу собственото си здраве и живот и тези на децата си. Той трябва да повиши екологичната си култура и образование и да достигне до извода, че е зависим от природата и тя от него.
Природата учи чувека да е мъдър, да не се чувства като господар, а като частица от нея, като неин слуга и изпълнител на природните закони.
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
http://209.85.129.132/search?q=cache...&ct=clnk&gl=bg Благодаря предварително!
Dream as if you'll live forever.Live as if you'll die today!
Коте мерси златна си
http://download.pomagalo.com/188115/...+in+bulgarien/ ако може за днес ;] мерси предварително
If I never see your face again....
If I never see your face again....
Бях на 7-8 г. когато живях срещо лудницата,дойдоха 10-11г. и вече живея срещо нас!
ИКОНОМИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ
Терминът икономическа интеграция се използва за характеризиране на различни сфери на международни икономически взаимоотношения и процеса на приобщаване на отделни икономики за осъществяване на свободна търговия. По специфичен аспект икономическата интеграция се отнася до премахването на дискриминационните бариери в търговията между определен брой страни и установяването на елементи на сътрудничество между тях.
І. Форми и динамика на икономическата интеграция
• Зона за свободна търговия – страните членки премахват всички търговски бариери между тях, но запазват своя собствена политика по отношение на трети страни
• Митнически съюз - страните членки не само премахват всички търговски бариери между тях, но осъществяват и обща външнотърговска политика, прилагат обща митническа тарифа спрямо трети страни
• Единен пазар - митнически съюз, който обхваща свободното движение на работната сила, услуги и капитали, а също и валутната интеграция
• Икономически валутен съюз – единен пазар с пълно обединяване на паричната и фискалната политика
Икономическата интеграция може да бъде положителна и отрицателна. Положителна се отбелязва при създаването или изменението на средства и институции, а отрицателната се отнася до премахването на бариерите в търговията между страните членки на интеграционната зона.
ІІ. Основни фази на икономическата интеграция
Първа фаза: Взаимодействие – при тази фаза просперитетът на икономиката започва да зависи все повече от процесите, които се развиват в икономиките на другите страни.
Втора фаза: Взаимозависимост – икономическият просперитет е взаивно зависим до такава степен, че ако някоя държава вземе решение да осигури предимства за своите национални предприятия за сметка на чуждестранните, то това може да доведе до търговски загуби за едните и за другите.
Трета фаза: Интеграция – в тази фаза се изгражда определена обща политика или се взема определено регулаторно решение, с което се формализира общонстта на интересите.
ІІІ. Потенциални ползи от икономическата интеграция
На равнище зона за свободна търговия и митнически съюз се наблюдават следните основни резултати:
• Нараснала ефективност на производството благодарение на увеличената специализация
• Увеличени равнища на производството в резултат на по-добра експлоатация на икономиите от мащаба, осъществени поради нарасналия размер на пазара
• Подобрена международна пазарна позиция поради по-добрите условия на търговия
• Промени в ефективността в резултат на кнкуренцията между фирмите
• Промени в стойноста и качеството на производствените фактори поради технологини промени
При по-напреднала икономическа интеграция се наблдават следните резултати:
• Намаляване на разходите в резултат на координиране на паричната и фиксалната политика
• Постигане на по-добри макроикономически показатели в резултат на обединяване на усилията на държавите участнички.
ІV. Икономическа рамка на интеграцията
Икономическата рамка на интеграцията може да бъде разгледана като сбор от правила и принципи за осъществяване на съответни обществено икономически функции в допълнение на основните икономически правила и задължения.
Основни елементи на икономическата рамка
• Ръководните принципи – определят естеството на желания икономически ред. Те стават водещи с нарастване на амбициите за интеграция
• Етапи на интеграцията – свързани са с основните икономически свободи и въвеждането на обща политика
• Цели – могат да бъдат икономически, политически и културни
• Икономически правомощия – те се предоставят на интеграционната общност и могат да бъдат изброени подробно в договора или да бъдат посочени най-общо.
• Институции на итеграционната общоност – законодателна, изпълнителна и съдебна.
V. Европейски икономически модел
Европейския съюз включва държави членки с различни традиции в прилагането на социално-икономически модели на развитие – континенталния и англо-саксонския.
Континенталния модел е характерен в различни разновидности за следвоенна Европа. Той се основава на схващането, че за обществото е най-добре, когато тези, които го съставят – работодатели, работници и останалата част от населението, се споразумяват как най-добре да се управлява икономиката. Най-общо този модел има следните основни характеристики:
• Сътрудничество и партъорсрво в рамките на индустриалните структури
• Финансова система, която допълва ипълнението на целите за консенсус при управлението на икономиката
• Щедра социалноосигурителна система
• Широкообхватна система за образумавие и обучение
• Децентрализирана политическа система
• Серия от независими правителствени агенции
• Консенсусна икономическа политика
• Голям брой малки и средни предприятия
• Активна индустриялна политика
Англо-саксонският модел се основава на капитала и по-слабата намеса на държавата в икономиката. Той премахва върховенството на пазарните сили и ролята на частния сектор. Тази система е типична за Великобритания.
Държавите членки на ЕС, все повече развиват политики, които отразяват както елементи от традиционния социално пазарен модел, така и от подхода на собствения пазар, типичен за англо-саксонския модел.
VІ. Икономическата рамка на европеската интеграция в учрудителни договори
Договор за създаване на Европейската икономическа общност (ДЕИО). Дотоворът е подписан на 25 март 1957 год. в Рим, и е известнен като Римсикия договор. Влиза в сила на 1 януари 1958 год. ДЕИО определя четири икономически цели за интегразионната общност:
• Хармонично развитие на икономическите дейности
• Постоянен и балансиран растеж
• Нарастване на стабилността
• Ускорено повишаване на жизнения стандарт
Единен европейски акт (ЕЕА). Той е съвкупност от изменения и допълнения към ДЕИО и влиза в сила на 1 юли 1987 год. Ключовите допълнения направени от ЕЕА са:
• Въвеждане на взаимното признаване
• Сближаване в сферата на здравеопазването и безопасността на работното място
• Налагане на мнозинството при мзимане на решения по въпроси относно единния пазар
• Икономическо и социално сближаване
Договор за европейски съюз (ДЕС). Подписан е през декември 1991 год. и влиза в сила от 1 ноември 1993 год. Известен е като договор от Маастрихт. Той прави по-значителни допълнения и изменения на ДЕИО в сравнение от ЕЕА. Целите му са усъвършенстването, разширението и по-ясното формиране на икономическите цели.
VІІ. Интеграционна политика на ЕС
Интеграционната политика се определя от учредителните договори. Те са важен стимел за развитиета на политиките и дават юредическата основа за дейностите, които се осъществяват в техните памки.
Факатори, които влияят на интегразионите политики
Факаторите, които влияят на интегразионите политики могат да бъдат обобщени в три групи:
• Ролята на Европейската комисия
• Ролята на националните правителства
• Способността на държавите да осъществяват напрактика своите виждания за интеграционните политики.
Видове общостни политики
Общностните политики могат да бъдат разделени в няколко групи:
• Единен пазар – основава се на четири основни стълба: - “Четирите свободи” – свободно движение на работна сила, стоки, услуги и капитали
- “Сближаване на законодателството”
- “Политика за защита на конкуренцията”
- Общо външно търговска политика и единна митническа тарифа.
• Икономически и валутен съюз – много важен за доброто функциониране на единния пазар и за развитието на пононатъшните интеграционни процеси
• Функционалните политики – обхващат редица важни сфери на интеграцията
• Секторите на политиките – насочени са към специфични икономически сектори, например общата селскоктопанска политика и общата транспортна политика
• Външните политик – обхващат общите политика в областта на външните работи и сигурността, а също и плитиката за сътрудничество в развиващите се страннни.
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
http://download.pomagalo.com/31263/u...earch=25426459
http://download.pomagalo.com/33235/u...earch=25426459
Ако може тези, или някое от тях! Много е спешно, за тази вечер
може ли да ми изтеглите товаа
http://download.pomagalo.com/8511/vs...z+17+i+18+vek/
След опустошенията на религиозните войни, които почти обезлюдили някои райони на Европа, от средата на 17 век населението бавно започнало да нараства. Демографският баланс (разпределение на разжданията и смъртите по отношение на общия брой на населението) бил деликатен. Лошите реколти и войната превръщала живота на обикновенните хора в борба за оцеляване. Детската смъртност през 17 век имала много голям процент. Медицинските грижи и изхранването били в ужасно състояние. Продължителността на живота бил кратък : при мъжете около 30 години, а при жените около 35.
През 17 и 18 век познатото и до днес малко семейство (семейство, съставено само от родителите и децата) вече било нормална практика в повечето райони на Западна и Централна Европа. Всяко едно семейство се отделяло и създавало свое домакинство. Поради тази причина хората сключвали брак сравнително късно, т.к. имали осигорен доход и възможност да се издържат. Изключение били богатите аристократични семейства. Броят на децата в едно семейтво бил от 5 до 8. Училището играело значителна роля за образованието на децата. За разлика от средновековните училища, където били събирани накуп деца от всякакви възрастови групи, сега в училищата получавали основна грамотност и религиозно обучение на момчета и момичета от 7 до 12 години. Протестантите се убедили, че всеки вярващ трябва да може сам да прочете Библията. Това се случило през 1717 година до въвеждането на на задължително основно образование в някои райони на Европа (Шотландия, Прусия).
През 16 век повече от 90 % от населението в Европа живеело в селата, като главното занятие на селските жители е животновъдството и земеделието. Селата били малки, отдалечение едно от друго и изолирани. Пътищата били лоши. Много рядко селянинът се отдалечавал на повече от 30 километра от своето населено място. В едно типично западно- европейско селце семействата наброявали сто. Както и през средновековието опората на селото било сеньориалното имение, енорията и на общината, което била съставена най- често от всички пълнолетни и свободни мъже. Сеньориалните имения били собсвеност на благородници. Но през 17 – 18 век те вече не живеели в тях, а предпочели града и оставялисвои оправители на село.
Еньорията в реформираните държави се издържала изцяло от доброволните пожертвования на селяните, докато в католическите се запазвал църковният десятък. Половината от доходите на селяните отивали за издръжка на църквата, на кралската власт и на сеньора, останалата част била за тях. Типичният западноевропейски селянин бил собсвеник на 1/3 до
Ултразвук
Най-разнообразни звуци изпълват всеки момент в пространството около нас. Благодарение на една част от тях става обменяне на информация между хората (посредством говора и слуха). Чрез звуци обменят информация помежду си и някой животни. По звуците много често хората и животните се ориентират в околната среда и се предпазват от опасности.
Но що е това звук? Как възниква звукът? Отговор на тези въпроси ни дава учението за звука-акустиката, един от дяловете на физиката. Нека например опънем и след това опуснем струната на китара. Тя започва да трепти около равновесното си положение. Трептенето на струната се предава по околния въздух, частиците на който ту се сгъстяват, ту се разреждат. Тези трептения се предават от частица на частица - във въздуха започва да се разпространява една звукова вълна..От казаното следва,че всеки звук е свързан с едно трептеливо и едно вълнообразно движение.
Една от основните характеристики за звука е неговата честота. Честота на звука е равна на честотата на трептене на неговия източник, т.е. е на броя на пълните трептения, които прави този източник за единица време.Тялото прави едно пълно трептене, когато се отклони от равновесното си положение в едната посока, след това в другата посока и отново достигне до първоначалното си равновесно положение. Единицата, с която се измерва честотата на звука се нарича херц. Честотата на звука ще бъде един херц, когато частиците, в която се разпространява този звук, извършват по едно пълно трептене за една секунда. Когато всяка една от тези частици извършва по 100 трептения за една секунда,казваме, че звукът е с честота 100 херца.
Колкото честота на звука е по-голяма,толкова по-голяма е неговата височина и ние казваме,че този звук има по-висок тон. Колкото размерите на едно трептящо тяло са по-малки,толкова по-висок тон издава то при трептенето си. Така например трептящите метални пластинки в устната хармоника са по-къси в този край,в който при духане тя издава по-високи тонове.
Човешкото ухо може да чува само звуците,чиято честота е по-голяма от 16 херца е по-малка от 20000 херца. Звуците с честота под 16 херца се наричат инфразвук,а с честотата над 20000 херца-ултразвук. Тези звуци ние не чуваме.
Звукът е форма на енергията, състояща се от механични трептения с различна честота. Доловимият от човешкия слухов анализатор звук е с честота от 20 до 20 000 Hz. Звукът с по-голяма честота се нарича ултразвук. В медицинската диагностика се използува ултразвук с честота от 1 до 10 MHz (мегахерца).
В основата на всички ултразвукови апарати е познатият от физиката пиезоелектричен ефект. Определени материали имат качеството да променят своите размери, когато са поставени в едно електрическо поле (т. е. превръщат електрическата енергия в механична - обратен пиезоелектричен ефект, както и да генерират електрическо напрежение, когато са обект на механична деформация. Това означава, че при получаване на механични трептения те могат да ги превърнат в електрическа енергия (прав пиезоелектричен ефект). Пиезоелектричният ефект може да се получи с редица естествени кристали — например кварц. В ултразвуковите апарати за тази цел се използуват синтетични керамични материали - например бариев титанат и оловен цирконат титанат. Пиезоелектричните кристали, генериращи ултразвука, са разположени в трансдуцера — тази част от апарата, която се поставя върху кожата на пациента. Така произведеният ултразвук се насочва в тялото.
Кристалите в трансдуцера работят на принципа на пулсовата ехотехника.
При възбуждане на кристалите от електрически импулс с много кратка продължителност (около 1μs) настъпва синхронна промяна в тяхната дебелина и се генерират механични трептения (ултразвук).
В повечето системи пулсовата честота не се контролира от оператора и е фиксирана — около 1000 пулса за секунда. Тъй като всеки пулс е дълъг около 1 μs, системата е способна да приема в 99,9 % от времето между пулсовете. Трансдуцерът излъчва ултразвук само за около 0,1 % от времето.
Максимална амплитуда на осцилациите на кристала се получава, ако електрическото възбуждане се прилага във фаза с естествена честота на материала, което се определя главно от неговата дебелина. Извън времето на излъчване на ултразвука към тялото на пациента трансдуцерът работи като приемател на отразените ултразвукови вълни и ги преобразува в електрическа енергия.
Ултразвуковата диагностика се основава на изобразяването и анализа на отразените ултразвукови вълни от структурите в човешкото тяло, към които е бил насочен произведеният от трансдуцера ултразвук. Затова често като синоним на ултразвуковата диагностика се използува терминът ехография, т. е. изписване (изобразяване) на ехото. В трансдуцерите се използуват едновременно както правият, така и обратният пиезоелектричен ефект.
Една от особеностите на ултразвуковите вълни е, че могат да се разпространяват във вид на тесен сноп лъчи. В сравнение с по-нискочестотните звуци, ултразвука се поглъща по-силно от веществото.
Ултразвукът се разпространява във флуидите и биологичните тъкани като надлъжни вълни. Ето защо в тях се създават области на редуващи се свивания и разширения, в които локалното налягане се изменя в широки граници. При течностите това води до получаване и последващо унищожаване на множество мехурчета. Явлението се нарича кавитация. В местата на кавитационните мехурчета се образуват разнообразни високореактивоспособни йони и свободни радикали. При взаимодействието на тези високоенергетични частици се отделя светлина, известна под името кавитазионна луминесценция. Генератори и детектори на ултразвук.
Ултразвук се генерира с помощта на специални устройства, действието на които е основано на свойството на някои тела да променят геометричните си размери под действие на електрично или магнитно поле.
фиг. 4.1. Генериране (а) и детектиране (б) на ултразвук на базата на обратен и прав пиезоелектричен ефект.
От първият вид са генераторите, основани на обратния пиезоелектричен ефект. Те се състоят от пиезоелектрична пластинка, изрязана по подходящ начин от кварцов кристал, кристал от сегнетова сол или керамика от бариев титанат. На двете повърхности на пластинката са нанесени електроди - фиг. 4.1(а). Ако с помощта на електродите и ултразвуков генератор върху пиезокристалната пластинка се приложи променливо електрично поле, тя започва да трепти и да излъчва в околното престранство звукови вълни с честота, равна на честотата на променливото електрично поле. Излъчващата способност е особено голяма, ако честотата на променливото електрично поле съвпадне с механичната резонансна честота на пластинката. Описаният ефект е известен като обратен пиезоелектричен ефект. Ако изключим генератора- фиг. 4.1(6) и на пластинката действуваме със сила на сгъване, например чрез натиск или чрез попадащ върху нея ултразвуков поток, на двата електрода на пластинката се получава електродвижещо напрежение, изменящо се във времето по същия закон, по който се е променяла създаващата го деформация. Този ефект се нарича прав пиезоелектричен ефект. Правият пиезоелектричен ефект се използва за регистрация (детекция) на ултразвукови вълни.
Ултразвук може да бъде генериран и на базата на магнитострищионния ефект. Той се състои в това, че цилиндрични пръчки от някои феромагнетици (най-често от М), когато са поставени в променливо магнитно поле, изменят дължината си в такт с магнитното поле. Ако променливото магнитно поле има честота >20 kHz това води до излъчване в околното пространство на ултразвукови вълни.
Ултразвук може да бъде получен и с помощта на специални свирки, сирени и др. Всички те обаче нямат съществено значение за медицината. Съществуват и естествени източници на ултразвук. Такива са прилепите, делфините, комарите и др. Ултразвукови компоненти има звукът на водопадите, вълните, вятъра и т.н. Ултразвук се получават и при работа на някои машини.
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА УЛТРАЗВУКА
Механичните вълни, излъчвани от активирания трансдуцер, при контакт с дадена среда предизвикват осцилации на най-близкостоящите частици. Така се създават зони на сгъстяване и разреждане (фиг, 1). Поради силите на вътрешно сцепление между частиците на средата всяко изместване на частиците създава пропорционална сила, която ги връща в предишното положение. Така частиците трептят около едно средно положение, без да се движат в средата. Създадените от техните осцилации зони на сгъстяване и разреждане се разпространяват в средата до активирания трансдуцер.
Честотата на ултразвука (f) представлява броят на осцилациите за секунда.
Периодът на вълната (Т) е времето, необходимо за извършване на една пълна осцилация, или .
Дължината на вълната () на ултразвука е разстоянието между частиците в заобикалящата среда, които имат еднаква амплитуда" на трептене (вж. фиг. 1).
Скоростта на ултразвука (С) е скоростта, с която трептенията се разпространяват в определена среда. Честотата на ултразвука, дължината на вълната и скоростта са свързани:
С = f . , или
Например ултразвук с честота 2 MHz в мекотъканните структури на тялото (скорост 1540 m/s) ще има дължина на вълната около 0,77 mm. При друга честота на ултразвука дължината на вълната се променя:
Фиг. 1. Разпространение на вълните. Промените в размерите на кристала в активирания трансдуцер предизвикват периодичен натиск върху частиците на средата, с която той се намира в контакт. Вследствие на натиска частиците трептят и се създават зони на сгъстяване и на разреждане. Така зоните на компресия и зоните на разреждане се разпространяват в средата
Скоростта на ултразвука зависи едновременно от еластичността и плътността на средата. При по-голяма еластичност на средата връзката между молекулите е по-тясна. При по-плътен материал скоростта при дадена еластичност на средата е по-ниска. Скоростта на ултразвука в някои среди и органи е дадена на табл. 1.
Други съществени параметри на ултразвука са силата и интензитетът. Интензитетът се измерва във W/cm2 и означава потокът на енергията за 1 s през 1 cm2 перпендикулярно на посоката на разпространение. При по-голям интензитет на ултразвука се получава по-голямо налягане върху средата, съответно по-голяма амплитуда на частиците (А). Макар и свързани, силата и интензитетът на ултразвука не са равнозначни. Силата се определя като време, за което е извършена дадена работа. Силата на ултразвука се изчислява чрез степента на протичане на енергията през цялата площ на напречния срез на лъча: Силата на ултразвука = интензитета на ултразвука (W/cm2) . напречния срез на лъча (cm2).
Промяна на интензитета на ултразвука е възможна чрез промяна на напречния срез на лъча (например чрез фокусиране на ултразвуковия лъч) или на неговата сила.
Таблица 1. Скорост на ултразвука в биологични среди
В ултразвуковата диагностика се измерват разликите в интензитетите или амплитудите на лъчите. Тъй като тези разлики могат да бъдат много големи, се използува логаритмична скала, а единицата за измерване на съотношението на интензитетите се нарича децибел (dB). Броят на децибелите е равен на 10 пъти логаритъма на отношението на двата интензитета:
dB = 10.log
I1 може да бъде максималният интензитет на генерирания от трансдуцера падащ ултразвуков лъч, а I2 — интензитетът на връщащите се ултразвукови вълни (ехо). Когато е необходимо да се сравнява силата на отразения ултразвук от органите в тялото със силата на падащия ултразвуков лъч, по-добре е да се измерват техните амплитуди, отколкото съответните интензитети. Тогава броят на децибелите се определя по формулата:
dB = 20.log
УЛТРАЗВУКОВО ПОЛЕ
Ако ултразвукът се генерира от трансдуцер с диаметър значително по-широк от дължината на вълната (например при трансдуцер с честота 2 MHz дължината на вълната е около 0,77 mm), излъченият ултразвуков лъч ще има цилиндрична форма. На фиг. 2 (а, б, в, г) е представен схематичен образ на лъча от нефокусиран трансдуцер с честота 2 MHz. Както се вижда, лъчът се състои от близко поле (near field), което е с почти цилиндрична форма, и далечно поле (far field), при което има дивергенция на лъчите. Големината на близкото поле (N) се изчислява чрез квадрата от радиуса на кристала (г2), разделен на дължината на вълната:
Фиг. 2. Поле на ултразвуковия лъч. Върху геометрията на лъча влияят диаметърът на кристала (d) и честотата на ултразвука: а, б — при увеличаване на честотата близкото поле се увеличава и дивергенцията на лъчите намалява, а, г — при намаляване на диаметъра и запазване на честотата близкото поле се скъсява, в — при малък диаметър и висока честота близкото поле е най-голямо
Ъгълът на дивергенцията на лъчите (Q) се определя по формулата:
Sin Q = 1,22
При ултразвуковата диагностика е необходимо да се използува ултразвуков лъч с минимална ширина, тъй като се подобрява разделителната способност (резолюцията) на апарата. При определена честота на ултразвука намаляването на диаметъра на трансдуцера ще намали ширината на лъча, но това ще намали и дължината на близкото поле и ще увеличи дивергенцията в далечното поле (вж. фиг. 2). Подобряване на качеството на ултразвуковия лъч може да се постигне чрез фокусиране на трансдуцера. Повечето от съвременните апарати имат фокусирани трансдуцери, а някои и възможности за промяна на зоната на фокусиране в дълбочината на тялото.
Всеки трансдуцер има най-добра разделителна способност и най-добра възможност за фокусиране на ултразвуковия лъч в границите на близкото поле.
ОТСЛАБВАНЕ НА УЛТРАЗВУКА
При преминаването през дадена среда ултразвукът намалява своя интензитет, което води до неговото отслабване. Това се дължи на феномени като разсейване, абсорбция, отражение, пречупване и лъчева дивергенция. Абсорбцията на ултразвуковата енергия от средата, в която ултразвукът се разпространява, зависи от характеристиките на тази среда (еластичност и плътност), както и от честотата на използувания ултразвук. При по-голяма честота се абсорбира по-голяма част от енергията (фиг. 3). Ето защо абсорбцията ограничава дълбочината на проникване на ултразвука и поставя една от дилемите в ултразвуковата диагностика: високата честота (следователно малка дължина на вълната, тъй като) подобрява разделителната способност и осигурява по-добра картина с повече детайли на изследвания обект. В същото време обаче това намалява дълбочината на проникване на ултразвука. Честотата на използувания ултразвук е фиксирана, непроменлива и се определя от трансдуцера на апарата. Изборът на трансдуцера се определя от намирането на оптимално отношение между разделителната способност и дълбочината на проникване на ултразвука.
Фиг. 3. Отслабване на ултразвуковата енергия (Е) в зависимост от честотата на ултразвука (f) в една и съща среда
В диагностиката на заболяванията най-често използуваните честоти са 2—5 MHz. Някои апарати са снабдени с 2 или повече трансдуцери с различна честота.
Слой на полузатихване на ултразвука е дебелината на тъканта в сантиметри, необходима за намаляване интензитета на лъча наполовина. Например:
Коефициент на абсорбцията (а) е загубата на енергията в децибели между две точки, отстоящи на 1 cm no посока на ултразвуковия лъч. Този коефициент зависи от честотата на ултразвука. В тъканите на човешкото тяло коефициентът на абсорбцията е 1 dB на 1 cm тъкан за 1 MHz. Например при честота 2 MHz отражението (ехото) от дълбочина 20 cm е намалено с 80 dB или 100 000 пъти в сравнение с ехото непосредствено под кожата. За получаване на реален образ на изследваните органи структурите, отразяващи еднакво ултразвука, трябва да се визуализират с еднаква амплитуда независимо от дълбочината, на която са разположени. Ето защо всеки ултразвуков апарат има система за контрол и усилване на ехото от различни дълбочини на тялото, която се означава като TGC (DGC) — Time (depth) — Gain Compensation.
ПРОМЕНИ НА УЛТРАЗВУКА НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ РАЗЛИЧНИ СРЕДИ
Ултразвуковата диагностика се основава на регистриране и анализиране на ехото, получено от тялото на болния. Ехото се получава поради това, че част от ултразвуковата енергия се отразява от граничната повърхност на среди с различна звукова плътност. Съществуват два вида отражения — директно (огледално) и дифузно (разпръснато).
Фиг. 4. Отражение на ултразвука на границата между среди с различна плътност
Огледалното отражение на ултразвуковия лъч е подобно на отражението на светлинен лъч с ъгъл на падане, еднакъв с ъгъла на отражение (фиг. 4 а). Следователно, ако ултразвуковият лъч пада перпендикулярно на граничната повърхност между двете среди, отразеният лъч ще попадне обратно в източника на ултразвук (фиг. 4 б). Този принцип лежи в основата на пулсовата ехотехника, използувана за търсене на подводници, дефекти в металите, както и в медицинската диагностика. Количеството на отразената енергия от дадена гранична повърхност зависи от разликите в звуковото съпротивление на двете среди. Звуковото съпротивление (Z) на една среда е пропорционално на нейната плътност и на скоростта на ултразвука в нея. При нормални условия големината на коефициента на отражението (R) се определя от разликата в звуковите съпротивления на двете гранични среди:
.
Ако двете среди имат еднакво звуково съпротивление, числителят става 0 и няма отражение на ултразвука. Тези физични принципи имат някои важни последствия за практиката. Възможността да се намери огнищен процес в черния дроб например зависи от разликата в еластичността или плътността на чернодробната тъкан и на патологичния процес. Освен това най-добра информация за ехогенността и тъканната структура на даден орган или огнищен процес се получава при перпендикулярно попадане на ултразвуковия лъч спрямо органа. В противен случай дори кистозни образувания могат да изглеждат на екрана като солидни структури. При голяма разлика в звуковото съпротивление между двете среди падащият ултразвук се отразява почти напълно. Това се наблюдава на границата между мека тъкан — въздух, където 99,99% от звуковата енергия се отразява и изследването на подлежащите структури става невъзможно. Ето защо газовете в корема пречат на пълното и качествено изследване. В останалите случаи една част от ултразвука се отразява, а другата част преминава през граничните повърхности. Малките разлики в звуковото съпротивление на повечето меки тъкани в човешкото тяло (между 1,4 и 1,7) означават, че много малка част (по-малко от 1%) от звуковата енергия се отразява на различните граници в тялото.
Дифузно отражение се наблюдава, когато лъчът среща малки рефлектори и отделните лъчи се отразяват еднакво във всички посоки. Тогава амплитудата на ехото от разпръснатия във всички посоки лъч е много ниска в сравнение с амплитудите на ехото от голям рефлектор при перпендикулярно попадане на лъча. С изключение на границите на големите органи и съдове вътрешността на повечето тъкани в тялото разпръсва ултразвука във всички посоки. Визуализирането на обектите с дифузно отражение дава по-информативна картина, отколкото визуализирането само на огледалните отражатели. Съвременните ултразвукови апарати, които са с висока чувствителност, могат да изобразяват както огледалните отражатели, така и по-слабите дифузни отражения.
РЕГИСТРИРАНЕ НА ОТРАЗЕНИЯ УЛТРАЗВУК
Отразеният ултразвук от изследвания обект може да бъде представен по три основни начина на екрана на апарата - ехография тип А, ехография тип В и ехография тип ТМ.
Ехография тип А (амплитуда). Интензитетът на всяко ехо е представен като различно голяма амплитуда на отклонение на електронния лъч на осцилоскопа, измерена в децибели.
Отстоянието на ехото от трансдуцера се измерва в сантиметри. С ехография тип А информацията за изследвания обект може да се изобрази само по дължината на една линия, отговаряща на посоката на ултразвуковия лъч. С преминаване на ултразвуковия лъч в дълбочина на изследвания обект малка част от енергията се отразява и разсейва на граничните повърхности. По-голямата част прониква в средата на обекта. Отразеният ултразвук, който се връща към трансдуцера, се превръща в електронен сигнал и след усилване се изобразява като вертикални отклонения на електронния лъч върху екрана на осцилоскопа (фиг.5). При пулсовата ехотехника излъчването и приемането продължават около 1/3 от милисекундата. Поради това чрез повтаряне на този цикъл приблизително 1000 пъти в секунда картината на ехоамплитудите на екрана е постоянна. Трябва да се има предвид, че трансдуцерът излъчва ултразвук в продължение на малка част от времето на изследване (0,1%), а през другото време работи като приемател на отразения ултразвук.
Ехографията тип А е първият използуван метод в ултразвуковата диагностика. Днес ехография тип А е включена в почти всички ултразвукови апарати. Проследяването на амплитудата на отразения звук в дадена посока е полезно при уточняване наличието на кистозни формации или на други течни колекции, които са анехогенни (ехосвободни) и на екрана в този участък се получава права (нулева) линия (вж. фиг. 5). С тип А може да се следи движението на иглата при пункция на кисти (специално на бъбречни кисти). При навлизане в кистата върхът на иглата се изобразява като тясна и висока амплитуда чрез анехогенната зона на кистата.
Ехография тип В (brightness — яркост). Полученото изображение при ехография тип В представлява срезна повърхност на изследваната област от тялото, като ехогенността на всяка точка се изобразява с различна яркост на екрана. Ако трансдуцерът е непод вижен, информацията за отразяването на ултразвука по хода на лъча се представя като точки с различна яркост вместо с различни амплитуди, както е при ехография тип А (фиг. 6). Разположението на ехогенната точка по посока на ултразвуковия лъч отговаря на мястото на обекта, образувал ехото в дълбочина на тялото. Ехография тип В само в една линия не се използува за диагностични цели. Линиите от точки с различна ехогенност се представят разгърнати или в пространството — чрез придвижване на трансдуцера върху тялото, сумирането на всички ехогенни точки осигурява конструиране на двуизмерима срез-на картина (фиг. 7), или във времето при неподвижен трансдуцер.
Фиг. 5. Схематично представяне на ехография тип А. Амплитудите на екрана представляват ехата от граничните повърхности по хода на ултразвуковия лъч. Тяхното от-стояние от началната точка съответствува на дълбочината (разстоянието) на обекта спрямо трансдуцера. Стрелката показва анехогенната линия на екрана, получена при преминаване на ултразвуковия лъч през киста в черния дроб
Фиг. 6. Ехография тип В в една линия при неподвижен трансдуцер
Ехография тип ТМ (time - motion, или време - движение). При неподвижен трансдуцер се изобразяват промените на движещи се структури в тялото по хода на лъча по време на изследването (фиг.
При ехография тип В с придвижване на трансдуцера при статичните ултразвукови апарати може да се получи срезна картина на голяма област от тялото или напречен разрез на цялото тяло. Този тип ехография осигурява точна и детайлна информация за изследваните тъкани и органи и е основен за ултразвуково изследване на коремните органи.
Фиг. 7. Получаване на двуразмерна ехография тип В. Чрез придвижване на ултразвуковия лъч върху изследвания обект на екрана се получава двуразмерна срезна картина на обекта
Фиг. 8. Схематично представяне на принципа на ехография тип ТМ
Ехография тип D (динамична ехо-томография, ехография тип real time). Тя е пряко свързана с ехография тип В. Ръчното придвижване на ултразвуковия лъч в плоскостта на изследване е заместено от автоматично генерирани и редуващи се движения на лъча на механичен или електронен принцип. При повтаряне на тези автоматични разрези с честота над 16 пъти в секунда те се възприемат от човешкото око като динамична, движеща се картина (real time). При честота под 16 пъти в секунда се получава трептене на екрана и неясен образ. При този тип ехография всеки разрез е изграден от множество линии на разстояние, по-малко от 1 mm една от друга. Всяка линия представлява ултразвуков импулс, излъчван от трансдуцера в изследваната област, който се връща обратно към трансдуцера. Колкото по-голям е броят на линиите на изображението, получено с даден трансдуцер, толкова картината е по-хомогенна, по-фина и по-информативна.
РАЗДЕЛИТЕЛНА СПОСОБНОСТ НА УЛТРАЗВУКОВОТО ИЗСЛЕДВАНЕ
Разделителната способност представлява възможността за разграничаване на два близко разположени малки обекта, които отразяват ултразвука. Различават се 2 типа разделителна способност — латерална и аксиална.
Латералната разделителна способност е способността за различаване на два обекта в равнина, перпендикулярна на оста на звуковия лъч (фиг. 9). Тя зависи от диаметъра на пиезоелек-тричния кристал, честотата на ултразвука и разстоянието на източника до двата обекта. Изменението в дивер-генцията на ултразвуковия лъя в зависимост от честотата на трансдуцера е показано на фиг. 2. Зависимостта от диаметъра на кристала и честотата на ултразвука е показана на табл. 2. При намаляване на ширината на ултразвуковия лъч латералната разделителна способност се подобрява. При съвременните ултразвукови апарати това се постига чрез използуване на фокусирани трансдуцери (фиг. 10 а,б). Фокусирането се постига геометрично (със съответни лещи или огледало) и по електронен път (фиг. 11 а,б). При отделни апарати е възможно фокусиране на ултразвуковия лъч в отделни зони в дълбочина или по цялото протежение на ултразвука в тялото.
Аксиалната разделителна способност се определя от възможността за различаване на 2 обекта в линия, успоредна на оста на звуковия лъч (фиг. 12). Тя зависи главно от дължината на вълната на използувания ултразвук и обикновено отговаря на 2 или З Х,. Теоретична граница за аксиалната резолюция е дължината на вълната, излъчена от кристала.
Таблица 2. Промени в дължината на близкото поле на ултразвуковия лъч (cm) в зависимост от честотата на ултразвука и диаметъра на кристала
СВОЙСТВА НА УЗ, ОБУСЛАВЯЩИ НЕГОВОТО ПРИЛОЖЕНИЕ В ДИАГНОСТИКАТА И ЛЕЧЕНИЕТО
Приложението на УЗ в медицината се обуславя от неговите свойства при взаимодействието му с биологичните тъкани.
Ултразвукът се поглъща в тъканите в много по-голяма степен отколкото звука. При това разликата е толкова по-голяма, колкото е по-висока честотата на УЗ. Обяснението на това свойство е следното: механичните вълни с малка дължина на вълната предават по-голяма част от енергията си, защото си взаимодействат с тъканите на по-ниско структурно равнище. УЗ предизвиква микротрептения на клетъчно и субклетьчно ниво. Най-голяма част от неговата енергия се преобразува във вътрешна енергия на тъканите (топлинен ефект), но като резултат от микротрептенията са възможни и други ефекти в тъканите — разрушаване на макромолекули, изменения в биологичните мембрани, водещи до промяна на техните свойства и най-вече на проницаемостта им, разрушаване на клетки и микроорганизми.
Ултразвукът има по-малка дължина на вълната от звука. Неговата дифракция зависи от съотношението на дължината на вълната λ и напречните размери х на тялото, до което звукът достига: дифракция се появява при λ > х. При това условие звукът не се отразява от тялото, а „преминава" зад него.
Да сравним дължината на вълната на звук с честота f3 = 5 kHz и на УЗ с честота f/уз = 5 MHz във вода (тя е приблизително толкова и в меки биологични тъкани); са ≈ 1500 m. S-1. Дължината на вълната на звука е
(4.1)
Както се вижда от (4.1), дифракция при звука се получава при напречни размери десетки сантиметра, а при УЗ — десети от милиметьра. Затова звукът преминава практически безпрепятствено „през" по-голяма част от органите и структурите в човешкото тяло, а при УЗ се създава „сянка" и зад много малки тъканни структури. Това е причината сянков образ при ехографията да се получава само с УЗ.
Отражението на УЗ на границата между две среди зависи от отношението на техния акустичен импеданс (вж. 2.3.). Затова УЗ се отразява от границите мускул-надкостница-кост, както и от повърхността на кухинните органи. Благодарение на това чрез измерване на интензитета на отразената УЗ-вълна (ехото) могат да се определят разположението и размерите на вътрешни органи и кухини, както и на патологични изменения в тях. По този начин при ехографията се получава образът на изследваните образи и тъкани.
Акустичният импеданс на меките биологични тъкани е приблизително 3400 пъти по-голям от този на въздуха. Затова на границата въздух-кожа почти цялата УЗ-вълна се отразява във въздуха. За да се избегне този ефект, при ехографията и лечението между УЗ-генератора и кожата се поставя контактен гел, който осигурява непрекъсната среда за разпространението на УЗ.
Скоростта на разпространение и поглъщането на УЗ зависят от състоянието на средата. На това се основава използването на УЗ за изследвания на молекулните свойства на веществата (молекулна акуетика).
ПРИЛОЖЕНИЕ НА УЗ В МЕДИЦИНАТА
Ултразвукът се използува в медицинската диагностика и значително по-малко - в лечението. Неговото най-широко приложение е в образната диагностика - ехографията. Изследваните органи и тъкани се пролъчват („озвучават") през кожата с импулсен У3 с честота от около 1 до 10-12 MHz. Контрастът между различните тъкани се дължи на разликата в стойностите на интензитета на отразената УЗ-вълна.
Основното положително качество на УЗ-ехография е добрият контраст между различните меки тъкани (фиг. 4.3). На фигурата ясно се виждат патологичните изменения в бъбрек при поликистоза — кистите са тъмните петна в горната част на ехографията.
Фигура 4.3 Ехография на бъбрек
В това отношение УЗ-ехография е добра алтернатива на метода за образна диагностика, основан на ядрения магнитен резонанс (ЯМР КТ) (еж. 20.3.). Ехографията има по-малка информативност (обем и качество на диагностична информация) от ЯМР КТ, но е несравнимо побърза и по-евтина.
По обхват на изследвани органи и системи УЗ-ехография се нарежда до рентгеновата диагностика (вж. 40.3.). Нещо повече, тя е предпочитана при изследвания на бъбреците, черния дроб, на органите в малкия таз. Ехографските изследвания не изискват маркиране на органите с контрастни вещества както, например, при рентгеновите изследвания на бъбреците.
Като всеки метод, при който органите се подлагат на външно въздействие, ехографията не може да бъде считана за абсолютно безвредна. Оценката на метода се прави въз основа на отношението полза за диагнозата - риск от увреждане на изследвания пациент. Приема се, че при преобладаващия брой изследвания ползата е многократно по-голяма, а рискът - приемливо малък. Противопоказано е използването на УЗ-ехография за пренатална диагностика в ранна фаза на бременността поради риск от увреждане на плода. Сравняването на риска от увреждания при ехографията и при рентгеновата диагностика-два най-масово използвани метода за образна диагностика - сочи първият като несравнимо по-малко опасен. Затова на практика във всички случаи, когато това е възможно, образнодиагностичните изследвания започват с ехография. Информативността на метода е съизмерима или по-малка от тази на рентгеновата диагностика.
Друга група УЗ-диагностични методи имат за основа доплеровия ефект. Той се състои в изменение на честотата на звука, приеман от един детектор, в резултат на относително преместване на източника и детектора. За медицински диагностични изследвания, където скоростта на движение на изследваните обекти v (например на сърдечните клапи) е много по-малка от скоростта на звука са, разликата между честотата/ на генерирания УЗ и честотата/д на отразения от подвижния обект УЗ (наричана доплерова честота), ∆f = f-fd е следната:
(4.2)
Това дава възможност за определяне на скоростта v чрез измерване на честотната разлика ∆f. Доплеровите апарати с УЗ са между най-широко използваните за определяне на скоростта на кръвния ток и на скоростта на движение на клапите и стените на сърцето (доплерова ехокардиография).
Съвременните апарати за УЗ-диагностика са изцяло компютъризирани: от ниво манипулиране до получаване и записване на диагностичната информация.
Съвсем скоро е създадена техника, която съчетава диагностиката и лечението с УЗ. Миниатюрен УЗ-генератор-детектор е разположен на върха на тънък катетер, с който могат да се сондират кръвоносни съдове, жлъчни пътища и др. Тази техника дава възможност едновременно за локализиране и отстраняване на съдови стеснения, на злокачествени новообразувания и други патологични изменения. Методът е изключително перспективен за дилатиране на коронарните кръвоносни съдове.
Чрез измерване на скоростта на УЗ в кости и костни образувания след фрактури се определя тяхната плътност.
Второто направление в приложението на УЗ е във физиотерапията и в ултрафонофорезата.
Лечебното действие на УЗ се дължи на механичното и топлинно въздействие, водещи до промяна на проницаемостта на клетъчните мембрани и ускоряване на обменните процеси. Като активни фактори за механичния ефект се считат бързопроменливото акустично налягане и механични трептения на различно равнище (еж. по-горе).
Използваната в лечението УЗ-вълна е непрекъсната и с честота от 0,175 до 1,5 MHz, най-често - 0,8 MHz. Индикации за приложение на лечението са възпалителни процеси, невралгии, болкови синдроми и други.
Ултрафонофорезата е метод за вкарване в организма на лекарствени средства през интактна кожа с помощта на УЗ. Основан е на способността на УЗ да усилва дифузията и осмозата през клетъчните мембрани, с което става възможно проникването на лекарственото средство на по-голяма дълбочина. Ултрафонофорезата се прилага, например, в медицинската козметика за „изглаждане" на оперативни цикатрикси.
Едно интересно приложение на УЗ е в борбата срещу комарите. Определена радиостанция или малък портативен генератор в домашни условия излъчват УЗ с определена честота, от която комарите бягат.
Ултразвукът се използва в стоматологията за лечение на парадонтозата - самостоятелно или след оперативна намеса, както и при перидонтити.
Ехографията (ултразвуково изследване) - приложение и основни предимства
Ултразвуковата диагностика се прилага вече години наред в клиничната практика. Тя е широко популярен метод на изследване във всички клонове на медицината - от кардиологията до акушерството и гинекологията. Основните предимства на изследването чрез ултразвук са следните:
• големи възможности за точност и надеждност на диагнозата
• удобство за изследвания и изследващия
• неинвазивност
Приложението на ултразвука в акушерската практика е многостранно - фетална биометрия, откриване на структурни аномалии, фетална ехокардиография, измерване на кръвотока на матката, плода и пъпната връв.
Ултразвукът дава възможност за проследяване състоянието и физиологичните промени на яйчниците при стерилитет, като в тези случаи трябва да се изтъкнат огромните възможности на доплеровата методика.
Друга важна област на приложение е ехоконтрастното изследване под ултразвуков контрол - съвременен безболезнен метод за проверка на проходимостта на маточните тръби.
Прилагане на ултразвука през бременността
Установяване на ранна бременност
С вагинален ултразвук бременността може да се открие още при 5 до 7 дни закъснение на менструацията.
Ранно откриване на отклонения от нормалното развитие
Рисковете за абнормно развитие на ембриона са най-големи през ранната бременност. Ето защо откриването на отклоненията в този период дава възможност за вземане на навременни и адекватни мерки.
Трансректален ултразвук:
За да може правилно да се изключи запушване на еякулаторния канал често се прави ултразвук на еякулаторния канал и семенните торбички. При този преглед ултразвуковата сонда се поставя в ректума доколкото каналите са разположени близко до неговата стена. Също, еякулаторния канал пресича простатата, жлезата, която може да бъде усетена през стената на ректума. Ако семенните мехурчета са разширени, това е индикация, че те може да са пълни със семенна течност, защото не се изпразват правилно. Кисти, блокирали семенните канали упражнявайки налягане върху техните стени, или калциране на самите канали може също да бъде открито с този преглед. В някои случаи кистите могат да бъдат премахнати с операция през уретрата и по този начин се освобождава налягането в еякулаторния канал. Ако има запушване в рамките на еякулаторния канал, запушената част може да се отстрани посредством проста операция.
Използвана литература:
1. http://www.worldnn.com/serv/Document...cID=1717807276
2.http://www.segabg.com/online/search....%F3%EA&OnDate=
3.http://www.eunet.bg/media/show_story...tory=341102293
4.http://zabremeniavane.start.bg/?article=2432
1. УЛТРАЗВУК - ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
ДЕФИНИЦИЯ: механични трептения в материална среда с честоти над 20 кНz. Най-близка аналогия: звук, честоти от 20 Нz до 20 кНz. Инфразвук - с честоти под 20 кНz.
Източник на ултразвук (УЗ) - трептящо тяло
Приемник на УЗ- частици в средата, приведени в трептение от УЗ вълни
Ултразвуков лъч (сноп)- плоски вълни,разпространяващи се в дадена посока
честота, дължина на вълната, скорост на разпространение
λ= ν/ f
λ - дължина на вълната [mm]
ν - скорост на разпространение в средата [mm / s], F - честота [Нz]
ν = (Е/ρ)ˉ
може ли това>>>
http://download.pomagalo.com/446373/...kola+vapcarov/
-Щастието е нещо вътрешно, а не външно, затова то не зависи от онова, което имаме, а от това, което сме.
-Учи се от вчера, живей за днес, вярвaй в утре!
В стихотворението “Песен за човека” Никола Вапцаров представя едновременно низостите и величието на човека, неговите падения и възходи в двубоя с живота, способността му за нравствено прераждане. Творбата изобразява невероятната метаморфоза на “ужасното” в “прекрасното”, на греха в прераждане. Текстът създава характерната за лириката на автора полемична ситуация, рамкираща няколко лирически сюжета, които аргументират позицията на лирическия Аз. Като претърпява преображение и осъзнава определени екзистенциални истини, индивидът става човек, осмисля измеренията на човешкото. Човекът открива себе си чрез песента, а нейният образ разкрива изцяло значенията си в контекста на цикъла “Песни за човека”.
Тематиката и идейната насоченост на творбата е пряко свързана с драмата на човека, търсещ своето място в живота. Лирическият герой прозира законите на битието, при което осъзнава собствената си съдба като “тежка, жестока, безока”, но все пак човешка. Стихотворението поставя проблема за същността на човека, за способността му да открие себе си. Като разказва историята на едно нравствено прераждане, следващо логиката на християнския етически цикъл ( грях-наказание-покаяние-опрощение), Вапцаровият лирически текст търси нравствените мотиви на човешкото поведение.
Творбата представя полемична ситуация, в която е включен и самият читател – текстът съдържа въпроси, отправени непосредствено към него (Как мислиш, читателю, ти?). Историята на “злодея злосторен” се вписва в полемиката между дамата и лирическия Аз. Тази история илюстрира тезите на двамата спорещи и става подтик за размисъл относно “човека във новото време”, но и за същността на човека въобще, за “тъмното” и “светлото” у него. За дамата човекът е неизменна същност, въплъщение на злото. Напротив, лирическият Аз го осъзнава като динамично цяло – като грешащ, но и способен да осъзнае греха си.
Двете антагонистични гледни точки в стихотворението са пряко противопоставени още в самия сблъсък на позиции. От едната страна на спора безапелационно застава нервозната дама, чиято присъда е категорична и безмилостна:
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аргументите на подобна теза не е нова, но е убедителна с оглед на житейските факти. За героинята човекът е низ от слабости и грешки. Най-страшната от тези негови грешки, най-ужасното престъпление е братоубийството. А изчистването на гузната съвест по библейски символично става с измиване на ръцете и посещение в божия храм.
Лирическият герой не отрича истинността на разказа. Нещо повече, той добавя към него нови, смразяващи детайли. Убийството се трансформира в отцеубийство. Жалък и срамен е и поводът за това деяние – скътаните бащини пари. Но лирическият герой поглежда на разказаната история и оглеждащата се в нея човешка същност от по-различен ъгъл. Той прониква зад повърхността на криминалните факти, за да потърси истината за чавешката душа в сложно преплетените, психологически мотивирани действия на личността.
При изясняване драмата на човека лирическият герой не замъглява истината, че по своята същност хората често са податливи на злото, но за разлика от дамата той търси причините за това. Така Вапцаров извежда на преден план самопризнанието и самоанализа на героя – обект на изображение, но не пред съда, а пред себе си. Използвайки умело монологичната форма, поетът ще остави осъдения престъпник да разкрие сам мотивите за извършеното злодеяние:
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
От споделената изповед на героя става ясно, че именно бедността, недоимъка и мизерията са тези разрушителни сили, които са го подтикнали към убийство. Мъката на това безперспективно съществуване събужда демоните и чудовищата в човешката душа. Тази изстрадана истина не може докрай да оправдае престъплението. Но споделена с читателя, тя поделя вината между него и обществото, обричащо на бедност и жалко съществуване хиляди хора.
За повърхностния наблюдател историята закономерно трябва да приключи тук с изчерпаната логическа верига: мотивация, престъпление, разкриване, присъда и екзекуция. За твореца Вапцаров обаче това е само началото на една истинска “Песен за човека”.
Поетът успява да улови духовната промяна в съзнанието на осъдения на смърт убиец. В оставащите дни от земния му път, героят няма какво да губи. Той има възможност да преосмисли стойностите в битието, да потърси нови нравствени пътища, да осъзнае направените грешки.
Пътят към духовното възкресение преминава задължително през разкаянието, през осъзнаването на извършения грях. За да поеме по трудния път на себеосъзнаване, човекът има нужда от учители, които да го въведат в новата, непозната за него нравственост. В затвора лирическият персонаж попада на хора, които мислят по-различно, които му отварят очите, за да погледне по различен начин на нещата от живота. Те успяват да го научат на вечната истината, че може да се живее “по-иначе” – с морални задръжки и без насилие. Подобно нравствено послание е общовалидно, но то носи житейската мъдрост и устойчивата нравственост на общовалидните човешки ценности.
Важна роля в духовното прераждане на лирическия герой играе и вълшебната роля на изкуството. Може би трябва осмислим песента като символ на прозрението. Защото чрез нея човекът се е докоснал до истината не само за собствения си живот, а и за живота въобще, т.е. за осъщественото битие на всички хора.
Не можем вече да наричаме престъпника от село Могила “злодей”. Той е “човек”. Неслучайно в поемата героят е без име. Неговата съдба обощава човешката съдба изобщо. Осмислил своята участ, той вече знае, че когато не стига хлябът, пътят до бесилото е кратък. Гладът и мизерията могат за заглушат съвестта, могат и съвсем да я убият. Измамна е мисълта, че спасението е в парите. Те са временният изход, а временното е “гнило”.
Разчупеният стих на творбата затруднява възприемането на пасажа като стих. Но позволява на поета да изведе смисловата поанта в края на всеки стих с ключови думи :”обърках – бесило – хлеба – мъка – гнило”. Очертан е пътят от престъплението до наказанието, от греха до смъртта. Значи у човека е възкръснала съвестта.
Не е случайно и сравнението : “И чакаш така като скот/ в скотобойна”. Осъзнатата вина е “припомнила” на човека за животинското в него. Но и светът е оприличен на “скотобойна”. Сигурно затова още е жив и животинският страх от смъртта: “въртиш се, в очите ти – ножа”. Тези стихове са великолепен поетически израз на вътрешно противоречивата същност на човека. Той е едновременно и страхуващия се от смъртта, и осмислящо човешко съзнание. Защото и изводът му е обобщение не на собствената участ, а за живота въобще:
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
Героят на поемата е разбрал, че голямата, истинската вина не е в погрешния избор на отделния човек, а в погрешното устройство на света. Като въздишка се е изтръгнала оценката за този свят: “ех, лошо/ ех лошо”. Но от думите “А може, по-иначе може...” става ясно – в душата му вече е просветнала Вапцаровата вяра, че животът може и трябва да бъде променен. И отново идва идеята за особеното място на песента в съзнанието на героя:
запявал я бавно и тихо.
Пред него живота
изплавал чудесен...
Намирането на алтернатива винаги подкрепя живота и връща усмивката като видим израз на просветлената душа. Проверката на победата на доброто над злото, възможността резултатите от катарзиса да се запазят дори в екстремни ситуации, поетът прави, като сблъсква чрез поредното “но” надеждата и душевния полет с безнадеждността и първичния инстинкт за грубо реагиране на смъртната опасност. Преобръщането, замяната на алтернативност с безалтернативност, на щастливата усмивка с грубо, заплашително изражение на лицето, представено по художествено, експресивно равнище с израза “гледал с див поглед/ на бик”, е силно драматично напрегнато.
В поетическия разказ за надделяването на човешкото у човека петото “но” бихме могли да определим като тържествуващо. То въвежда и най-лиричния фрагмент в него. Кратката пространствена отсечка от затворническата килия до бесилото се превръща в духовен път на героя към звездите и светлината. В съответствие с творческия си идеен замисъл поетът свързва в едно изречение лиричното с драматичното, свободно леещите се стихове – с кратки, насечени стихове на динамично изреждане на римуващи се епитети:
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислил за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.
Не е все едно как си извървял земния си път, но не е все едно и по какъв начин ще си отидеш от света. Героят на Вапцаров го прави по възможно най-доблестния начин – без страх, с достойнство и усмивка на уста, запял своята вечна песен. Пред смелостта му треперят силите на мрака, немеят палачите. На него се възхищават вечните недостижими звезди. Съмнението в човешката същност е победено от несломимата вяра в човека. Защото това е Човек с главна буква. Това е човек, осъзнал грешките си, пречистен и възвисен в полета на своя дух.
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
“Браво, човек!”
Творбата разказва драматична и поучителна притча за греха, разкаянието, изкуплението и възнесението на пречистения човешки дух. Поетът създава вдъхновен химн за величието на човешката душа, за победата на доброто в човека над разрушителните стихии на унищожението.
Стихотворението “Песен за човека” изразява възгледа, че човекът е невинен по своята природа, че у него живее доброто, но социалните обстоятелства често не му позволяват да се прояви. Ключовите образи човек и песен са свързани. Песента придобива значение на “просветление” и “прозрение”. Чрез нея човекът открива себе си, прозира своята участг, но и смисъла на човешката съдба въобще
http://download.pomagalo.com/12258/cenata+na+uspeha/
Да не ставам нахален, но ми трябва до 11 часа най-късно тази вечер моля
Писмо (Ти помниш ли…)
Никола Вапцаров
Стихотворението “Писмо”,макар и първоначално отпечатано във в. “Сирена”,намира своето полагаемо място в единствената стихосбирка,която Никола Вапцаров издава през живота си -“Моторни песни”.Творбата се вписва без остатък в идейно-художествената насоченост на стихосбирката.Нещо повече,”Писмо” е само по себе си представително за нея стихотворение и изразява цялостно философията,която поетът развива в “Моторни песни”.За мирогледната позиция на автора,а оттам съответно и за неговото творчество,е нужно да се отбележи,че “неговите стихове се покриват сега и с неговите дела”,както е казал един революционер,негов съратник,цитиран от Светлозар Игов.Самото стихотворение “Писмо” също възниква в непосредствена връзка с действителността.Вапцаров започва да пише обикновен отговор на едно отчаяно писмо от свой другар,съученик от Морското училище,но вместо това създава стихотворение.Този факт още веднъж акцентира на неразривната и пълнокръвна връзка между Вапцаровото творчество и реалността.Всички стихотворения на този гениален поет представят неговата концепция за живота и то приложена на практика.
Заглавието на стихотворението задава условията на общуване – писмена комуникация.Това налага определянето на особеностите на комуникативната ситуация.Прякото обръщение във второ лице, единствено число показва,че адресатът е някой близък на лирическия аз.Това предположение намира своето категорично потвърждение по- нататък в текста:”но ний делихме сламения одър”.За същото индиректно говори и изразът “сега е нощ”.Нощта е времето на социалната не- ангажираност. Тогава хората остават насаме със своите мисли и чувства.Изборът на време окончателно отхвърля възможността писмото да се отнесе към официално-деловия стил.За това говори и самата природа на текста,която не отговаря на съдържателно-композиционните и езикови изисквания на този стил.
Писмо до човек,делил сламения одър с лирическия аз,т.е. споделящ неговата съдба,предполага разкриване на интимни мисли,чувства и преживявания.Това е налице в стихотворението “Писмо” и може да се наблюдава в синтезиран вид в началото и края му.Началото визира един спомен.Това е въведено не просто с глаголното време,а с глагола “помниш”.Очевидно е,че става въпрос за общ спомен на адресанта и адресата,което е подчертано чрез присъствието на местоимението “ти”.Краят на стихотворението обръща поглед към бъдещето.Лирическият аз изказва своята мечта.Самият финал не е в бъдеще време.Той описва един блян така , както и Димчо Дебелянов описваше своя/”Да се завърнеш…”/.Изразът “да умреш” силно напомня Дебеляновото “да се завърнеш”.Във финала на “Писмо” не присъства нито обръщение към адресата,нито назован извършител на действието “ да умреш”.Глаголната форма във второ лице, единствено число обаче от една страна насочва към лирическия субект,а от друга визира адресата безлично-обобщено,но комуникативно целенасочено.Така че началото и краят на стихотворението наистина разкриват интимни мисли на лирическия аз.Тъй като те се отнасят до противоположни моменти -минал и бъдещ,те оформят своеобразна рамка на стихотворението,което проследява развитието на лирическия субект от миналия до бъдещия момент.Именно във връзка с този процес текстът може да бъде разделен на две части,всяка от тях съставена от няколко подчасти.Първата главна част представя точно развитието на лирическия аз до един сегашен момент.Втората част разкрива неговата вече оформена нова концепция за живота,която определя и неговите конкретни очаквания за бъдещето.
Стихотворението започва с един стих,който обособява израза “ти помниш ли”,повтарящ се четири пъти като начало на различни въпроси,винаги в началото на строфите,макар и накъсани.Първите две строфи , въпреки че визират някакъв спомен,минал момент,са в сегашно време.Първата строфа дори не съдържа други глаголи освен този във въпроса “помниш ли “.Борави се със съществителни имена,т.е.припомнят се конкретни обекти.Първо се въвежда морето, с него природата,вечното.То обаче съжителства в един стих с машините,които се свързват със социалното битие на човека.От една страна машините могат да се разглеждат просто като част от трудово ежедневие,но от друга страна се асоциират с образа на завода от едноименното стихотворение,който идва да символизира социалния гнет.Машините се явяват подсистема на голямата система на завода.Ако дотук социалното може да се разглежда двупосочно,то след въвеждането на следващия обект - трюмовете,става ясно,че акцентът се поставя именно върху потисничеството от страна на социалното.Трюмовете са складовите помещения /намират се “долу”/или най-ниската класа помещения за пътуващи.Трюмовете създават представа за едно ограничено пространство.Нещо повече,получава се усещане,че природното и социалното са се обединили-трюмовете са пълни с мрак. Мракът сякаш придобива статут на социално зло,превръща се в социален мрак.Всичко това е внушено и чрез звуковото ниво на текста.В първите два стиха доминират затворените гласни и по- скоро една от тях -“и”.Сричките са кратки,без струпване на съгласни.Само от отворени гласни се състои думата “морето”, което само по себе си внушава усещане за простор,за необятност.Макар че присъства звукът “р”, широките гласни и кратките срички успяват да създадат представа за покой и хармония.В следващият стих обаче звукът “р” се появява на два пъти и то при струпване на съгласни, което създава напрежение.Изразът “с лепкав мрак” е изнесен на нов ред в дясно,като по този начин върху него се поставя акцент.Той е съставен само от широки гласни и това внушава , че мракът се простира във все по-големи граници,става абсолютен властник.
След като са въведени образите на природното и социалното ,се появява едно човешко чувство - копнежът.Определението “див” набляга на неговата неподправеност,дори първичност.Копнежът е по Филипините,до него чрез изброяване се поставя копнежът по звездите над Фамагуста.Екзотичното се свързва с неподправената природа.Едрите звезди противостоят на мрака не само в контекста на бинарната опозиция светлина –мрак,но и с това ,че мракът дори не е останал верен на природната си същност,макар и отрицателна,а се е подчинил на системата на социалното.Чистата природа,която е обект на дивия копнеж, е носител на вечните ценности.
Това ,което прави впечатление във втората строфа ,е на първо място нейната цялост.Глаголното време в нея е все още сегашно време,но миналото причастие “хвърлил” заявява по- осезаемото присъствие на миналото.Чак сега,след като са въведени природното,социалното и човешкото чувство,се появява и човекът и то чрез своята професия,т.е. социално детерминиран - моряк.Морякът е човек,който живее в морета, в необятното.Но се оказва , че той също е социално ограничен.Именно той материализира този “див копнеж” в “жаден взор”.В първата строфа изразите “по Филипините” и “над Фамагуста” са гранично отделени на нов ред,т.е. те носят акцент.Във втората строфа обаче става ясно,че Филипините и Фамагуста са “далече”,те са недостижими.
Ударението в смислово отношение пада върху третата строфа ,което е подчертано чрез силно накъсаната строфичност.Неопределенос та “един моряк”,внушена чрез числителното “един”, в трета строфа преминава в конкретността на “нас”.Нещо повече- погледът се обръща “в нас”,т.е. в душата на човека ,в неговата неподправена същност.Разкрива се умирането на надеждата.Избран е глаголът “изстиваха”,който напомня постепенното и неизбежно изстиване на тялото на мъртвеца,окончателното възцаряване на смъртта.Смъртта на надеждите се свързва със смъртта на човека,защото, когато загуби вярата и надеждата си,той умира духовно.Всъщност умира сакралната триада Вяра-Надежда-Любов и това е силно акцентирано.Надеждата получава ударение чрез ключовото си място – в края на стиха.Вярата е обособена на отделен ред.Прави впечатление разместването на местата на вярата и надеждата.Любовта не присъства пряко.Тя е разгледана в два плана.Доброто е любовта като универсална ценност в световния ред, в макро план.Човекът е носител на любовта,той представлява любовта в микро план.След умирането на сакралната триада умират и основните ценности,които Вапцаров е заявил в своята поезия и дори обособил като заглавия на стихотворения.Такава е вярата,такава е и романтиката.Когато човекът загуби вяра в своите идеали ,той загубва ориентирите си.И дивият копнеж се превръща в празни копнежи.Тук е използвано минало несвършено време.
Следващата строфа отново започва с “Ти помниш ли”.Времето е минало свършено.Лирическите герои вече не са извършители на действието,те не са субекти,а обекти.Първите два стиха са въпрос.След всички въпросителни изречения дотук вторите два стиха на четвъртата строфа са изградени от кратки ,непълни съобщителни изречения.Те сякаш просто оповестяват фактите,които не могат да бъдат променени.Следва едно по-подробно описание на състоянието на хората,които са сравнени с животни в клетка.Човекът загубва своя човешки статут.Той вече не е господар на сетивата си.Той не хвърля “жаден взор”,а очите му само светкат жадно.Макар и с понижен статут,хората все още имат души,което е внушено чрез образа на очите.Изразът:
А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!...
и особено многоточието след него отвеждат към Ботевото
“млад съм аз,но младост не помня”
Вътрешната пауза в стиха :
И после …после
някаква омраза
внушава нежеланието,трудността на лирическия аз да си спомня, да говори за следващите събития.Те са свързани със смъртта на душата на човека.Омразата ,тази емоция ,неприсъща на човека, атакува неговата най-дълбока същност-сърцето.Несъвместимостта на глагола “разкапваща” и съществителното “душата” , засилва внушението за нелепата смърт на душата.Сякаш е налице Ботевата
констатация
“но себе си ,брате ,губя,
тия глупци като мразя”.
Омразата става виновник не просто за изстиването на надеждите,а за тяхната абсолютна липса - безнадеждността.Омразата не само обвива човека в мрежите си, тя пропъпля в кръвта.Кръвта е символ на живота.Оказва се ,че омразата е господар на живота.Стихът “ а беше рано,беше много рано…”е аналогичен на по-горното
“А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!...”
Стихът “А там” ясно говори за обособяване на подчаст, както чрез противоположния съюз “а”,така и чрез промяната на мястото.Визира се една природна картина, която се свързва не само с непосредствената безбрежност,но и с копнежа по духовна свобода.Внушението се постига чрез образа на небето и чрез пряко назованото наречие “високо”.Наречието “чудно”,на което се акцентира посредством изнасянето му на нов ред , говори за една отвъдност ,принципната разлика на съществата ,обитаващи това свободно пространство-чайките.Описанието на природата продължава.Но небето е сравнено със слюда.Това отново въвежда социалното в природата,тъй като макар и природна даденост ,слюдата се свързва най-вече с познанията на човека за природата и приложението им в живота.Образът на простора е изграден в синхрон с идеала за него – той е “син и необятен”.Трудно е да се определи смисълът на следващите няколко стиха:
на хоризонта пак полека –лека
се губеха платната
всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко…
Очевидно е ,че хоризонтът представлява срещата между небето от природната картина и морето от началото на стихотворението.”Полека-лека” в ключовата си позиция на края на стиха кореспондира със същия израз ,също акцентуван в трета строфа.Една -единствена гаснеща вечер е преминала във “всяка вечер”.Машините са заменени от платната и мачтите.Неколкократното повторение на “пак” показва ,че светът не се е променил,той е все същият.Тези стихове от една страна може да говорят за хората,които тепърва ще загубят човешката си същност.За това говорят и глаголите “губеха” и “изчезваха”.От друга страна обаче това може да са хората ,които постигат мечтите и копнежите си.Те се губят от хоризонта ,преминават от пространството на морето в идеалното пространство на небето.Те изчезват ,но изчезват “далеко”,там , където са Филипините и Фамагуста.В този план по-логично звучи противопоставителният съюз “но” от следващия стих.Лирическите субекти са ослепели вече,те нямат душа и не могат да постигнат по-раншните си идеали.
Заявлението “За мен това е минало” отново говори за обособяване на подчаст . Този път се променя времето.Преминава се в друг момент,в който на разказаното досега се гледа като на минало.Сменя се и дискурсът – от “ние” преминава в “аз”.От положението на душевна смърт лирическият аз е намерил път ,който го е отвел до вярата .Той вече живее духовно и това му дава възможност да живее и физически .Той отново има сили да се бори за идеалите ,за копнежите си.Злобата е изтласкана от сърцето.Общият идеал е отново жив ,той се връща.Сърцето е не просто “изчистено “ от злобата, то отново е заето от характерните за него емоции - радостта.Обичта тук е пряко назована .Обичта към машините възкръсва.Машините са се отърсили от негативната си натовареност.Сърцето е и с морето ,което е синьо и безбрежно.Човекът се е доближил до идеала си.Той чувства не само дъха, но и вятъра на тропика.С това завършва развитието на лирическия аз.
Втората част на стихотворението започва ,назовавайки един конкретен сегашен момент.Машината и човекът съжителстват хармонично.Лирическият аз обича живота и го заявява пряко.Това още веднъж набляга ,че човекът си е възвърнал вярата ,а също и любовта.И все пак съществува и омраза към празните химери.Човекът осъзнава ,че дивият копнеж по Филипините и едрите звезди над Фамагуста са празни химери,освен ако той не се бори за тях.Борбата дава надежда ,дори сигурност ,”че ще съмне”.След възкръсването на мъртвата обич природата също трябва да изживее хармонията - възкръсването на слънцето, което да се противопостави на мрака.Лирическият аз иска да използва крилата си,така както чайките-съществата от пространството на свободата , за да се докосне до собствената си свобода.Тогава той е готов да умре.И сега е ред да възкръсне човечеството.А земята се отърсва от отровната си плесен,така както у Смирненски - “а майката земя възсепва се сама,/ потъпкала греха,отърсила срама.”
Тогава смъртта е песен .Словото на песента се отнася до свещените ценности на битието,а не до всекидневните нужди на общуването.Тя окончателно обединява индивида и общността.
За постигането на внушенията и посланията на стихотворението Вапцаров използва както образи ,традиционни за човешката култура ,така и нови решения , развити в неговото творчество.Използвана е сакралната триада като символ на човешката същност.Нейното отричане говори за липсата на човешкото у човека.Голямо значение има произходящата от митологията бинарна опозиция мрак-светлина.С важни функции са натоварени образите на небето и морето,на слънцето и крилата.Вапцаров си служи и с образи ,познати в нашата литература ,като омразата,убиваща човешкото,която е въведена от Ботев.Очевиден е диалогът със Смирненски при изграждането на образите на пречистващата се земя и на смъртта на борците за нов ред.Машините се свързват с образа на завода от едноименното стихотворение.Лирическият аз загубва вяра в романтиката,но в изстиналата романтика , по която въздишат хората.В края на стихотворението се възражда новата романтика,свързана с моторите и машините.Образът на живота от “Писмо” допълва многостранния образ на цялото Вапцарово творчество.
В стихотворението “Писмо” могат да се наблюдават характерните белези на Вапцаровата поетика.Текстът започва с въпрос , в който присъства обръщение във второ лице ,единствено число.Това загатва за диалогичността на Вапцаровата поезия,която тук не е така интензивно приложена.Очевидна е нарушената строфичност в творбата.Използвани са разговорни изрази от типа на “разкапващи” и “пъплеше”.Неколкократно е поставено многоточие , което понякога диктува пауза в самия стих.Налице е и пример за поетиката на търсещия израз и смисъл:
“Като гангрена,
не,като проказа”.
Чрез разнообразни похвати Вапцаров създава стихотворението “Писмо” ,в което отново разкрива своята философия за живота.А тя е непоклатима в принципа си,че от гаснещата вечер, тогава, когато денят умира ,човек трябва да намери сили да достигне до нощта , времето на смъртта, след което обаче неизменно се съмва и се започва нов живот, по-хубав,по-мъдър.Нещо повече ,човекът трябва да е готов да се бори,за да изведе своето слънце.Поетът е непоколебим във вярата си в силите на човека.И това за пореден път той разкрива в следващото стихотворение от стихосбирката си “Песен за човека”.
Велина Попова от Випуск 1998
Напечатал: Константина от 8.д клас
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
