Отговор в тема
МОЯТА КРАСИВА БЪЛГАРИЯ
размисли
Дълго мислих какво точно да пиша и как да започва моето писане за моята България, за красотите на моята Родина!
Със сърцето си сякаш я усещам по-добре, но ето ти изненада - започнаха да се леят и думите.
И по-точно, където и да съм бил из България, винаги съм се възхищавал на нейната красота. Когато за пръв път отидох в Копривщица - бях удивен от майсторството на моите предци, какви невероятно интересни къщи са построени. А жените са изтъкали най-хубавите черги, в които сякаш се е побрала цялата българска природа.
И чрез тях се пренасям в различните сезони и на много места в моята Родина.
Белите цветове ме изкачват на високите планини, където чак в облаците има сняг.
Розовите цветове ме пренасят в цветната градина на моята баба, където има трендафил и рози.
Жълтите цветове ги свързвам със слънчогледа по нашите ниви, а и онова невероятно слънчице, което носи топлина и светлина над моята Родина.
Може би най- вече харесвам моята Родина през лятото и това се дължи първо на факта, че съм във ваканция, а после, че мога да плувам на воля, да тичам бос по пясъка, да усещам топлия полъх на вятъра в очите си.
Красиво е нашето Черно море, където слънцето сякаш за миг застава на повърхността му, стопля го и аз усещам топлината и плувам с удоволствие.
После сядам на пясъка и се вглеждам в далечината и ми се струва, че само да протегна ръка и ще стигна края или може би началото, знам ли?!
Така е казал и един творец, че твоята земя е като "една човешка длан".
И после изведнъж се пренасям в столицата на моята Родина - град София.
От мама зная, че София значи мъдрост. И наистина е така - мъдра е столицата на моята България.
И тази мъдрост тръгва от онези някогашни силни, истински български неща, значими и днес.
Моят народ тачи своите истински синове и в знак на преклонение е издигнал паметник на изключителната историческа личност - Васил Левски. И аз искам да кажа и това, че и училището, в което уча носи името на този велик българин и това определено ме ласкае. В столицата се намира и библиотеката "Св.Св. Кирил и Методий”, а от тате зная, че тук има едни от най- старите книги на моя народ, също така и много стари вестници и списания. Когато съм влизал в тази сграда винаги съм се вълнувал (а това са няколко пъти), защото тате казва, че знанието е ценно нещо, а то именно тук се получава.
Още много неща могат да се разкажат за София - столицата на България.
Но ми се ще да надникна в старата част на град Пловдив - един чудесен град, с прекрасна архитектура и приятни хора. Може би градовете, най-вече, ме привличат с хората си.
Да!Така е!
Защото без хората, градовете са нищо. Искам да кажа няколко думи и за града, в който живея - град Брезник.
Град, който е частица от България!
Мама, когато е била точно на моите години (какво съвпадение!), е написала стихотворение за този град, а именно:
"... Брезици, мои мили сестрици,
изпълвате, вий, моя град.
Брезици, мои мили, мили сестрици,
пременени като за парад...”
На тези брезици, носи името моят град.
В него живеят мили и добри хора. Тук живеят баба и дядо. В този град е израснала и мама. Градчето е заобиколено от две планини, а по средата минава река.
Приказно, нали!
Не съм нито Вазов, нито Алеко Константинов, за да опиша като тях красотите на България!
Но се опитах.
Дано съм успял!
Обичам моята красива България!
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
Гюлбиес Хасанова Чаушева, 16год. IXб клас
СОУ „Св.Паисий Хилендарски”
с.Абланица
Моята мечта в България!
(Есе)
Образът на България. Колко пъти съм си го представялa? Колко често съм го търсилa и колко рядко намиралa? И при всако намиране ми се е виждал по-красив и по-красив. Винаги един и същ, но същевременно толкова различен. Някой виждал ли е две еднакви планини? Някой пил ли е от една и съща вода, едновременно течаща в две реки? Има ли еднакви облаци и всеки път по който вървим един и същи ли е? А всички ние на тая малка земя еднакви ли сме? Не! Но пък за това сме едно. Едно прекрасно лице, което аз виждам всеки път, когато търся образа на татковината.
Колко различно изглежда всеки един от нас? Но ни обединява едно нещо - това, че сме българи. Това, че езика, чрез който общуваме е български. Това, че когато някой каже “нашето знаме”, в паметта ни изплуват облаци бели засенчили родна земя. Треви зелени, натежали от капките роса. Кръв тъмно-червена напойла земята вместо вода.
Обичам я не заради славното й минало, не заради големите и постижения, не заради подвизите и мощта й, а заради спомените, които природната й красота е оставила като диря в съзнанието ми. Нейните поляни, осеяни с многобройни цветя, величествените й върхове, прекрасните й морски брегове, искрящите езера и потоци не могат да се сравнят нито с воалите на Ниагара, нито с обширните поля на Източно-Европейската равнина, защото България е единствена по рода си.
Никъде другаде на света няма да намерите по-прекрасна страна от нашата!
Всеки българин мечтае за нещо по-добро, за просперитета на родината му.
Не може да се изтъкват само добрите страни на нашата родина, като всички и всеки тя си има своите недостатъци.
Типично по български е навсякъде да сме най: най-умните, най-красивите, защо не и най-изостаналите и най-окаяните. Само като има световно ставаме Българи-юнаци, иначе през останалото време сме лъвове с наведени глави и подвити опашки.Нека кажем и за това как повечето хора живеят на ръба на мизерията, за това как млади висшисти са без работа или работят каквото и да е, за да свързват двата края. За това как ромите започват да раждат от 13-годишни и изоставят децата си, а българките теглят заеми, за да си позволят ин-витро. За младите момичета, които излизат с богати чичковци, и за младите момчета, които се дрогират. За неграмотниците, които винаги решават изборите и за българите, които никога не гласуват, защото са изгубили вяра. За това как се сещаме за сираците само по Коледа, а през останалото време ги подритваме като мръсни кучета.
Предвид гореизброеното, много е важен отговорът на един въпрос ¬е за какво мечтая аз? Вярвам ли, че всичко ще дойде на мястото си. Да вярвам ли, че дипломата, която скоро ще взема, ще ме изведе една крачка пред другите, или стартът ми ще е равен с този на някой неграмотник, незавършил и 4-ти клас? Да вярвам ли, че остарялата информация от стотиците изчетени страници учебници ме е научила на нещо, или човек трябва сам да се грижи за общата си култура и знания?
Моята мечта е всичко това да се промени, и не към по – лошо, а към по добро, да се премахнат всички съмнения относно пребиваването ни в България. Мечтая за това, как един ден пешеходните пътеки ще са добре очертани.Мечтая един ден всеки уважаващ себе си българин да слави името българско по света и с гордо вдигната глава да заявява '' Аз, съм българин ''.За едно по оптимистично общество, което да вярва в себе си във възможностите които му предоставя съдбата.Ако всеки човек повярва поне малко в мечтите си, и не позволява те да се превърнат в един недостижим блян, нищо няма да е същото, просперитета на България ще се увеличи многократно.
Членството в ЕС също бе сред мечтите ми. Днес то е факт. Много мои роднини нямаха търпение да сбъднат мечтата си и ставаха членове на ЕС чрез емиграция ежегодно, но всъщност мечтата не беше ЕС, мечтата бе да живеем като в ЕС. Да има ясни и прозрачни правила във всяка сфера, достойно и честно заплащане на труда, възможност за достойно развитие на личността. Младите в България започнаха да мечтаят за материален комфорт, за един по-добър стандарт на живот, на фона на голямата пропаст между социалните групи в обществото.
В България животът е лишен от ценности, няма основната ценностна база на живота, това е основният проблем на България. Моята държава е разяждана от вътрешна корупция, която изключително много се проявява на високите етажи. Но ние младото, подрастващо население сме надеждата на България.
Нека всеки можещ българин да отдава живота си за ескалирането на една можеща страна. Точно ниският стандарт на България, ниското образование, безпаричието и малките възможности, които ни предоставя България са главните причини заради, които все повече българи прекрачват границата. Отиват в други страни, с надеждата, че ще живеят по-добре, ще се развиват по-добре, ще им заплащат по-добре. Добре звучи, нали? Но не винаги става точно така. Всичко е много рисковано и няма гаранция, че там ще успееш. Защото там е още по-трудно. И трябва много да се бориш, за да оцелееш. А и дори всичко там да ти е осигурено, да имаш познати в чужбина, при които да отидеш, да имаш осигурена работа, пак не е гаранция, че ще бъдеш щастлив. Защото тогава идва онзи момент на носталгията. Започва всяко малко кътче от България да ти липсва. Липсва ти спокойствието, липсват ти планините, морето, родният град, приятелите, роднините. Чак сега осъзнаваш колко ти е необходима, когато си я изгубил безнадеждно. Никога не ти е била тъй мила, както, когато си вън от нея. Тогава те осъзнават, че да напуснеш България, значи да напуснеш себе си. И да започнеш да се луташ като скитник без дом, като човек без родина... няма да намериш покой. Но много българи това не го разбират за съжаление. Едва когато загубиш нещо осъзнаваш какво си притежавал. Но ние българските чеда не го оценяваме красотата, обаянието на България, оценяват го онези българи който са на доста километри от тук.
Така е в нашата малка, но много красива България. Живеем в нея, но всичко сякаш е загубило стойността си. Не обръщаме внимание на красивите планини и морето, не се интересуваме от историята, от великото минало на нашите деди. Нищо не ни радва, нищо не ни интересува, с нищо не се гордеем. И сякаш и любимото ни стихотворение от ранното ни детство “Аз съм българче” е изгубило своята стойност. Защо ли?
Мечтая за това как един ден няма да има емигриращи българи, защото отечеството им е предложило всичко,онова което до преди няколко години им е предлагала чужбина.За това как милиони деца зе интересуват от славната история на своите деди и прадеди.
Аз смятам, че не бих се отделила от стряхата на моята родина. Защо ли? Защото съм оптимист, знам че това е временно положение и пътят към успеха е трънлив и смятам да го извървя до края,защото знам, че никъде няма да срещна такива хора, като тези тук в България, защото ние сме наистина една красива нация, с богата душевност за която не трябва да се съди по действията на единици хора. Никъде другаде я няма нашата природа, никъде няма да мога да усетя мириса и да почувствам родната почва.Където и да ходя, каквото и да видя, винаги когато затворя очи пред тях ще е земята,в която проплаках за първи път, в която израстнах,която обичам истински.Човек е най-силен в дома си, а България е моят дом.
Но да не издребнявам. Ще кажа само: Докато го има българския дух и оптимистични български мечти ще я има и България. Докато диша последния българин със национална принадлежност като такъв, ще има и български дух ! Ето я моята мечта в България. Мечта на почти всеки бълдарин, мечта за по – добра България и по – разумно- мислещ Българин. И бих желала да доживея този ден в който да кажа: „ Моята мечта стана реалност”. До тогава мечтая да виждам най-чистия и красив български патриотизъм. Този патриотизъм, който включва в себе си голямата обич към собствената родина, а не омразата към чуждите. Българите винаги сме се борили за нашата татковина по единствената причина, че тя е нещо наше нещо общо на всички ни. И колкото и да ви говоря, вие ще усетите България, не е нужно да я виждаде. Тя се усеща. Духът се ражда там където сме най – сплотени.
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
Хей, благодаря!
много благодаря за бързата помощ
Първоначално написано от Slashy
Хей, благодаря!
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
Може ли някой да ми прати на ЛС от помагалото следното нещо:
http://download.pomagalo.com/129506/...earch=27617198
Благодаря предварително!
Sick of crying, tired of trying, yeah, I'm smiling, but inside, I'm dying..
http://download.pomagalo.com/239075/...vo+prilojenie/ много ми трябва този доклад - ако може някой да го изтегли и да го постави тук - благодаря предварително
НАЦИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ЗА ХУМАНИТАРНИ НАУКИ И ИЗКУСТВА
’КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ’’-гр.ВАРНА
ДОКЛАД НА ТЕМА
‘’ФОТОАПАРАТ-ИСТОРИЯ,УСТРОЙСТВО,ПРИЛОЖЕ НИЕ’’
Изготвен от:Теодора Иванова
2008-12з клас
• Историята на фотоапарата може би започва от времето на Аристотел (384 - 322 г. пр.н.е.), който за пръв път наблюдавал явление, познато като камера-обскура. Името камера идва от латинското камера обскура - "тъмна стая". Първоначално се е използвало голямо помещение за проектиране на образи като при съвременните апарати това помещение е умалено до удобни размери. Разбира се тогава не е било възможно проектираните образи да се записват.
• . През 1568 г. Даниело Барбаро предложил малкият отвор на камерата да се разшири и в него да се постави събирателна леща, след което образът станал много по-светъл и ясен! Това всъщност бил първият фотографски обектив.
Астрономът Йохан Кеплер (1571 - 1630) предложил вътрешните стени на камерата да се боядисат в матово-черно, за да не отразяват дифузно светлината - условие, с което се съобразяват и съвременните производители на фотоапарати.
Фотоапарат е устройство за заснемане на единични или последователни фотографии, със или без звук. Напоследък термина камера навлиза масово в употреба на мястото на фотоапарата, заради прехода при запис на информацията
от този тип устройства (фотоапарати, видео камери) от фотографски филм към цифров сигнал. Името камера идва от латинското камера обскура - "тъмна стая". Първоначално се е използвало голямо помещение за проектиране на образи като при съвременните апарати това помещение е умалено до удобни размери. Разбира се тогава не е било възможно проектираните образи да се записват. Фотоапаратите могат да работят както във видимия спектър на светлината така и в невидимия (ултравиолетов, инфрачервен, рентгенов) спектър
тях бива прехвърлена на цифров носител. Това предоставя възможността да се преглежда вече заснетия материал.
Апаратите, които могат да за снемат много изображе ния последователно, се
Всеки фотоапарат се състои от няколко основни части. Кухо светонепропускливо тяло с отвор в единия край (преден), през който да влиза светлина, и на другия край (заден) записваща повърхност (плака, филм, електронен сензор), на която се проектира обекта, към който е насочен апарата. Обектив, съставен от една или няколко лещи, които са поставени пред отвора и спомагащи в него да влиза повече светлина и образа на задната повърхност да е фокусиран. Светлият отвор в обектива обикновено се контролира от механична диафрагма или бленда, но при някои по-прости фотоапарати той е с фиксиран размер.
Размерът на отвора и яркостта на заснемания обект определят количеството светлина, което влиза в апарата за единица време. Факторът време се контролира от друга част наречена затвор; той определя времето, през което образът ще бъде проектиран на задната повърхност на тялото. Този период се нарича време на експонация (виж още експозиция). Например при слабо осветени обекти времето на
експонация би следвало да се увеличи или блендата да се отвори и така да се позволи на повече светлина да навлезе в апарата.
Поради оптичните характеристики на лещите, само обекти на определено разстояние от фотоапарата се проектират ясно. Процесът на настройка на това разстояние се нарича фокусиране на апарата. Някои камери нямат механизъм за фокусиране; вместо това те имат много малък отвор на блендата. Това осигурява сравнително добър фокус на всички обекти от някакво разстояние нататък (3м - до безкрайност).
Обикновено така са произведени най-евтините фотоапарати. Някои са произведени със система за ограничено фокусиране, като на потребителя е дадена възможност да избира между няколко фиксирани позиции, обикновено отбелязани с икони:
близък портрет, портрет в цял ръст, пейзаж.
При фотоапаратите има различни механизми за наблюдение на заснеманото. Най-обикновеният от тях е посредством окуляр, който предоставя на снимащия оптическа картина близка до тази, която се проектира в самия апарат. При огледално-рефлексните фотоапарати светлината от лещите бива пренасочна към окуляра посредством система от огледало и призма. Така снимащия получава възможно най-пълна представа за това което снима. При цифровите камери обикновено заснеманата сцена може да се гледа в реално време на дисплей на външната част на апарата.
Повечето от новите фотоапарати имат вградени системи за авто-фокус. Системите използват различни методи за фокусиране [1].
Традиционните лентови фотоапарати използват фотографски филм или фотографска плака за да заснемат формирания върху тях образ. Съвременните цифрови фотоапарати и видео камери използват CCD или CMOS електронни сензори, които регистрират светлината, а после информацията от наричат видеокамери или кинокамери
Тези категории вече често се припокриват поради разширените възможности на
цифровите апарати или нуждите от специални ефекти в киното.
Стереофотоапаратите заснемат изображения, които при преглеждане със специална техника изглеждат триизмерни.
Някои от фотоапаратите, снимащи със лента имат устройства за отпечатване на датата върху кадъра.
Образът, който се получава върху заснетата лента, обикновено е негативен, лента с такъв образ се нарича [[негатив]
Първият апарат, достатъчно удобен за практически цели, е бил направен от Йохан Цан през 1685, почти 150 години преди самото заснемане да стане възможно. Първите фотоапарати са много близки до модела на Цан, но имат добавен механизъм за поставяне на фотографски плаки за заснемане на образа. Плаките са били медни и са се произвеждали по процеса изобретен от Жак Дагер. Докато хартиените снимки са били изобретени от Уилиям Фокс
Първите фотографии са били направени през 1826 от Жозеф Нисефор Ниепс чрез използване на дървена кутия направена от Чарлз и Винсент Шевалие в Париж.
Ниепс създава първата снимка, базирайки се на откритието на Йохан Хенрих Шулц (1724), че смес от сребро и варовик потъмнява на слънчева светлина. Това е било раждането на фотографията, въпреки че самите апарати (камера обскура) са познати на човечеството много години преди това, но до тогава проектирания образ не е можело да се запазва.
През 1839 г. на пазара се появява първият фотоапарат (дагеротип) създаден от Луи Дагер.
Процесът на проявяване на плаките е изобретен от Фредерик Скот Аркер през 1850-та година и позволява процеса на експонация да бъде сериозно намален, но е било нужно фотографите да подготвят плаките на място, което е изисквало винаги да има тъмна стая наблизо. Независимо от тези трудности този процес на снимане е станал много разпространен. Били са изобретени фотоапарати, позволяващи процеса на нанасяне на светочувствителния слой и проявяването да се извършват в самия апарат.
• За първи път понятието “фотография” използва Sir John Herschel в 1839 г. Това е гръцка по произход дума , съставена от две отделни- светлина и написвам. В основата и стоят два процеса- оптичен и химичен.
• През 1816 Nicеphore Niеpce обединява “camera obscura” и светочувстителна хартия, за да получи 1826 г. първата снимка на фотографска хартия.
В последно време, както и в другите области на компютърния бранш, и цифровата фотография се развива с бързи темпове, все повече и повече измествайки традиционната фотография. С течение на времето, различията между традиционните и цифровите апарати най-вероятно ще изчезнат, и, както твърдят аналитиците, цифровите апарати в повечето приложения ще заместят обикновените
В замяна на високата си цена цифровите фотоапарати предлагат заснемането на изображение, което може незабавно (без да има нужда от химическа обработка на лентата ) да бъде:
• разпечатано на принтер,
• изпратено по интернет
• изкопирано по мрежата,
• въведено в компютъра за по-нататъшна цифрова обработка,
• ако снимката е неудачна може да бъде изтрита от носителя, освобождавайки място за друга.
Новите модели от по-висок клас позволяват да бъде заснето дори и видео, заедно със звук, като дължината му е ограничена от наличния обем памет на цифровия апарат.
Обективът
Добрият обектив е най-скъпият компонент в един дигитален фотоапарат. Възможно е фотоапаратът ви да е снабден с много добра матрица 4 или 5 мп, но ако обективът е с недостатъчна резолюция, той няма да извлече максималното от тази матрица.
• При цифровите фотоапарати, ролята на светлочувствителната лента се изпълнява от специален чип със CCD (Charge-Coupled Device)
• матрица, която съдържа милиони миниатюрни елементи, преобразуващи светлината в електрически сигнали
Всички дигитални фотоапарати имат нужда от някакъв вид памет, на която да бъдат запаметени направените снимки.
Снимката се записва в тази памет във вид на компютърен файл в различни формати, който по-късно може да се презапише на компютърния ви харддиск, на CD
Дисплеят и визьорът
Една от основните разлики между аналоговия и дигиталния фотоапарат е наличието на специален TFT дисплей при последния. Този малък (между 1.5" и 2.5") екран ни дава най-голямото предимство
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
Много ще се радвам ако някой от вас мили хора ми постне в темата следния доклад:
http://download.pomagalo.com/293099/...saturn+i+uran/
Благодаря предварително!
http://4storing.com/eqt7b0/91425a2c2...c63b358fd.html
Живея живота си,с усмивка минавам през дните.. Живея живота си,не раздавам безплатно сълзите..
Много благодаря Вики !
http://download.pomagalo.com/297112/...kovi/?search=0
и ако някой намери есе на тема : Имаме ли право да нарушаваме общоприетите норми и правила !
ИЛИ : Силен е не онзи, който може да се изкатери до голяма височина, а онзи, който не допуща да се смъкне по ниско от веднъж постивнатото !
Или : Трансвормиращ преразказ на Дервишово семе от името на неутрален разказвач .
Или : Инпретативно съчинение на тема "Раздвоената душа на Рамадан "
БЛАГОДАРЯ предварително на всички
blqbllqblq
Образа на Елисавета
1.Първа поява /къде и кога в текста и сюжета;защо/
Първата появя на героинята в повестта “Крадецът на праскови” е в спомените на стария
учител по математика.Читателят научава за някаква “история “ на героинята още преди
първата й директна поява .Първото впечатление , което си изграждаме, е от спомена на
повествователя - някогашното момче.
2.Име-лично и фамилно , прозвище/знаковост на името/
Името Елисавета / от Елизабета / означава “Бог се зарича”,”почитам Бога” .То
подчертава дълбоката драма на героинята , която, обратно на високия си морал,ще
наруши Божиите заповеди за подчинението на Божията воля и за верността в
брака.Изборът й обаче говори за съобразяване с по-висшите закони на любовта.
3.Биография на героя, обстоятелства,формирали възгледите му
Приблизително четиридесетгодишна, съпруга на полковник.Бивша учителка ;
произхожда от знатно , но бедно семейство.
4.Социално положение на героя,обществена активност
Като съпруга на полковника, тя е от богатите слоеве на обществото;женена за
началника на гарнизона.
5.Портрет/Описания на външността и облеклото в различни епизоди.Какво впечатление
оставя
героят у читателя с външния си вид;какво е подчертано в портрета му;как го
характеризира това?/
“Тя беше красива жена, преминала първатa си младост, и сега излъчваше уморената и
презряла хубост на отминаващото лято”
“Белият й лакът и хубавата охранена китка, на която висеше златна гривна,
проблясваха в меката светлина, а буйната коса хвърляше сянка на челото й.”
6.Реч на героя/Какви са особеностите на речта на героя - за какво говори, как говори;с
какви интонации, как го характеризират те?/
“С какво мога да ви услужа?” , “Защо забравяте ,че се излагате на голяма опасност?”-
Речта й е вежлива, показваща изисканост и култура, присъщи за горните слоеве на
обществото.
7.Героят във взаимоотношенията му с другите/Отношение на героя към другите
герои,отношение към него.
Кой как се държи с него?Кой как говори за него?Как го характеризира това?За какво
свидетелства
поведението на героя и отношението му към другите?/
В повестта се разказва за взаимоотношенията и преживяванията на Елисавета и
пленника, в когото тя се влюбва, но тя ненавижда мъжа си, защото той пропилява
младостта й.
8.Чувства,мисли,преживявани я на героя.Изводи за характера
Истинските силни чувства и преживявания на Елисавета започват, когато среща
пленника.Тя осъзнава ,че е влюбена в него и е готова да изостави всичко в името на
тази любов.
9.Действия, поведение,постъпки на героя.Мотиви за постъпките на героя.Отношение
между думи и дела.
Изводи за характера на героя според поведението му
Красноречив е жестът,когато Елисавета дава храна на непознатия и му обещава да му
донесе обувки. Това показва нейното добро , състрадателно сърце, но и желанието й да
общува с хора.Със съпруга си героинята не се чувства добре , но изпълнява
задълженията си и поддържа у другите представата за нормални семейни отношения.
10.Пейзажни щрихи ,свързани с героя/преобладаващи признаци на природните
описания във важни за героя моменти/
“На другия ден вятърът престана и над земята легна чудна тишина ... сухо блестеше на
слънцето и напомняше стари кости, извадени от земята.”-
пейзажът показва чувствата на Елисавета, която очаква сърбина.
.
11.Обстановка, в която живее и работи героят.Художествени детайли,характеризиращи
бита му.
“В края на лятото през осемдесета година градът пламна от коремен тиф.Небивала
суша изгаряше земята...Градът замря, вцепенен под бледосиньото прашно небе.”
“Тогава полковникът избяга със жена си тук в старата колиба.”
“Бурени и храсти я обвиваха като мрачна развалина.Почернелите керемиди на покрива
бяха обрасли с жълти мъхове и сиви лишеи.Тя беше каменна четвъртита, прилича на
стар барутен погреб и тъй дълбока вбита в земята, че човек можеше да стъпи на
покрива и ако се приближеше откъм гърба й...Никаква пътечка не водеше кам нея и
никаква човешка следа н показваше някой да е идвал тук.”
12.Обобщение след всестранното изучаване на героя/Какво мисли за него авторът и
какво е целял да постигне ?
Като какъв се представя героят пред читателя?Какво мислим ние за него?Какво е
отношението ни?На какви мисли
за живота,света и човека ни навежда?/
Героинята е изстрадала жена, която след дългите години без щастие в брака решава да
промени своя монотонен живот, като преследва това, което желае.Подчинявайки се на
поривите на душата си , героинята изживява истинска любов и умира заради нея.
Затова тя остава в съзнанието на читателя като човек със силна воля
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
Здравейте, някой ще може ли да ми свали
Ще бъдеш в бяло - Яворов
ОПИСАНИЕ
‘’Ще бъдеш в бяло’’ е своеобразен монолог, изповед на най-стаени надежди. Но в този монолог е заложен и един неразгърнат диалог...
Категория: Нова българска литература
Посочен тип: Анализ
Свалено: 543 пъти
Страници: 2
Добавен: 04 май 2009 г.
Не мога да пускам линк, и за това дадох информацията. Ако някой може да ми помогне ще съм много благодарен
Здравейте, нова съм тук и искам да попитам има ли студенти по МИО? Трябва ми материал за изпит по Външноикономическа дейност на България. Ще бъда благодарна, ако ми помогнете.
Извинете,че пиша две поредни мения, но другата седмица съм на изпит и спешно се нуждая от следните материали от помагало:
http://download.pomagalo.com/36937/r...earch=27720663
http://download.pomagalo.com/36937/r...rch%3D27838762
http://download.pomagalo.com/36937/r...rch%3D27838845
Ще съм много благодарна!
ако може това
Бях на 7-8 г. когато живях срещо лудницата,дойдоха 10-11г. и вече живея срещо нас!
моля виии трябвам ми спешно тези материали:
http://search.pomagalo.com/?keywords...te/?search%3D0
OnLy God CaN Judge Me !
Технически университет София
филиал Пловдив
Катедра Химия
Протокол No: 4
на
Светослав Димитров Мичев
група 45а
специалност АИУТ
фак. No: 347660
тема:
Корозия на металите:
Пловдив Проверил___________
06.11.06. ( гл. ас. др. Паришева. )
1.Теоретична обосновка:
Корозията на металите е процес на самопроизволното м разрушаване в следствие на физико-химично въздействие с околната среда. Това понятие обхваща всички хетерогенни реакции, които протичат на границата между метала и средата. Причината за корозията на метала е неговото взаимодействие със съдържащите се в атмосферата О2 и водни пари, CO2SO2, H2S и др. От голямо значение е специфичната повърхност на металите и тяхната чистота. Различаваме три основни вида корозия – химическа, електрохимическа и биохимична. Под химична корозия разбираме процеса на взаимодействие на металната повърхност с течни не електролити или сухи газове. Електрохимичната корозия е най-разпространената. Тя е характерна за електро-проводимите среди и повечето метални изделия се разрушават във влажна атмосфера или разтворени в електролити. Биохимичната корозия в чист вид се среща по-рядко.
2.Начин на работа:
Опит 1: Корозия, възникваща при контакт на два различни метала. Начина на работа е следния: В стъклената тръбичка огъната под ъгъл се налива H2SO4 (0,01 mol/l). В едното коляно на тръбата се поставя пластина от цинк и се наблюдават протичащите процеси. В другото коляно се поставя медна пластина, което в първия момент не се добира до Zn, след което се допират и се наблюдават реакциите преди и след допирането.
Опит 2: Корозия в резултат на различен достъп на кислород. Опита се извършва върху стоманена подложка добре почистена, обезмаслена с вода и подсушена с филтърна хартия. Върху повърхността на пластината се нанася капка от реактив съдържащ 3%-ен разтвор на NaCl, K3[Fe(CN)6] и фенолфталеин.
Опит 3: Корозия на Fe под действието на O2 с въздуха. Опита се извършава като в малка колба се поставят стоманени стружки, предварително обезмаслени. Те се промиват с 3%-ен разтвор на NaCl. Колбата се затваря плътно със запушалката, снабдена със стъклената тръбичка, която се оставя в чаша с оцветен разтвор. Оставя се няколко минути и се наблюдава поведението на разтвора.
Опит 4: Корозия на Fe в контакт с въглерод, поляризация и деполяризацията при корозия. В U-видна тръба се налива разтвор на NaCl (0,5 mol/l) и във всяко коляно се поставят няколко капки разтвор на K2[Fe(CN)6] и фенолфталеин. Двата електрода се почистват с шкурка, измиват се с течаща вода, потопяват се в разтвора и се свързват с волтметър. Отбелязва се стойността на ЕДН. След това се изключва волтметърът и двата електрода се свързват накъсо. След определено време се отчитат измененията в анодната и катодната зона.
Опит 5: Върху добре почистена и подсушена стоманена пластина ц пипета се капва на няколко места по една капка от 3%-ов разтвор на NaCl. Два графитни електрода, с изолационен материал в горните части се поставят в тези капки. Наблюдава се отклонение на стрелката на миливолтметъра .
3.Опитни резултати:
Опит 1: Преди допирането на двата електрода, върху Zn пластинка не се отделя водород тъй като медният електрод има положотелен потенциал и не може да го измести от водата. Ако се допрат двете пластинки, се наблюдава отделяне на водород върху медта, което се дължи на образуването на галваничен елемент, а цинкът започва усилено да кородира.
Опит 2: При контакт на откритата метална повърхност с неравномерен слой електролит достъпът на кислород до нея е различен. Около края на капката, където кислородът може по-лесно да проникне се получават катодни участъци, а в центъра, където дебелината на разтвора е по-голяма и кислородът прониква по-трудно, се обособява аноден участък. Протичат следните реакции:
анод: Fe – 2e = Fe2+
Fе2+ + [Fe(CN)6]3- = Fe3+ + [Fe(CN)6]4-
4Fе3+ + 3[Fe(CN)6]4- = Fe4[Fe(CN)6]3
катод: O2 + 2H2O + 4e = 4OH-
Опит 3: В случая протича електрохимична корозия на желязото в неутрална среда. Тя се извършва, когато металът е покрит с влага или се намира в разтвор на електролит с незначителна концентрация на водородни йони. Протичат следните процеси:
анод: 2Fe – 4e = 2Fe2+
катод: O2 + 2H2O + 4e = 4OH-
в разтвора: Fe2+ + 2OH- = Fe(OH)2
4Fe(OH)2 + O2 + 2H2O = 4Fe(OH)3
Опит 4: В резултат на увеличаването на концентрацията на хидроксилните йони около катода разтворът почервенява, понеже фенолфталеинът в алкална среда е розово-червен, в кисела и неутрална – безцветен. Извършват се следните рекции:
анод: Fe – 2e = Fe2+
Fе2+ + [Fe(CN)6]3- = Fe3+ + [Fe(CN)6]4-
4Fе3+ + 3[Fe(CN)6]4- = Fe4[Fe(CN)6]3
катод: O2 + 2H2O + 4e = 4OH-
Опит 5: Причина за появата на ел. ток във веригата е наличието на голям брой примеси в техническите метали, поради което на тяхната повърхност, намиращта се в контакт с електролит, се образуват и действат много микрогалванични елементи. Процесите които се извършват са следните:
Анод: Fe - 2e = Fe
Катод:
16.Корозия на металите.Същност и класиф.Видове корозия.Химична короз.
Метал. се срещат в природата най-често под формата на химични съединения от които се получават чрез редукция. (MN+ +n.e = M–процес на получаване)
Корозията е самопроиз. хим., електрох. или биох. процес, при който металите взаим. с разл. фактори от околн. среда. В следствие на това те се разрушават. Корозията е окисл. процес, обратен на получ. на металите. (M – n.e = MN+ - корозия).
В зависимост от механизма на извършващите процеси различаваме:
1) Химична корозия - а) газова; б)в среда на неектролити
2) Електрохимична корозия – тя се състои от 2 едновременно извърш.се но независ. един от друг процеси–аноден и катоден. Тя бива:
- Атмосферна корозия – в среди от влажен въздух
- В среда на електролити – морска вода, резервоари и др.
- Подземна корозия – на тръбопроводи, кабели и др.
- Електрохим. корозия – под действ. на блуждаещи токове в почвата.
3) Биохимична корозия – тя се извършва под действието на различни живи организми, най-често микроорганизми. По своята жизнена дейност те обикновено отделят различни видове органични к-ни – млечна, оцетна и др. Те причиняват силна корозия на металите, която често е съпроводена с електрохимична корозия, защото обикновено микроорганизмите живеят във влажна среда.
В зависимост от повредите на металната повърхност различаваме обща и локална корозия. Общата от своя страна бива:
- Равномерна обща корозия – атакува се цялата метална повърхност, като например – въглеродна стомана в сярна киселина.
- Неравномерна обща корозия – атакува се цялата повърхност, но с различна скорост в отделните участъци
- Селективна корозия – наблюдава се при някои сплави при които по-електроотрицателния метал преминава в р-ра, а повърх. се обогатява на по електроположителния метал.
Локална корозия:
- Язвена корозия – атакуват се само някои части от металната повърхност.
- Точкова или питингова корозия – при некачествено покритие се получават дупчици по него и в тях се събират разтвори, които действат корозиращо на метала.
- Интеркристална корозия – корозионния процес се извършва по границите на металните кристалити.
- Транскристална корозия – извършва се в различни метални пукнатини
Химична корозия. Газова корозия
Тя се извършва в среда на сухи газове или газова среда съдържаща водни пари при висока температура. Скоростта на газ. кор. зависи от температурата и състава на газовата среда. Повишението на темп. най-общо увеличава скоростта на корозия, като в много случаи се изпълнява зависимостта дадена от Ренелс: (ln(K) = A – B/T) K – скорост на корозия; А/В конст.; К – температура по Келвин.
Състава на газовата среда също е от голямо значение, защото съдържанието на газове като серни и азотни окиси увеличават силно скоростта на корозията.
В среда на чист въздух при около 300оC, желязото се покрива с оксиди – Fe2O3, Fe3O4. Освен това въглеродната стомана намалява силно своята якост поради извършв. на реакц.: (Fe2C +O2 =3Fe+ CO2).
Особен вид корозия е т.нар. “водородна трошливост”. При някои операции се получава водород, който лесно навлиза в метала. Там се съединява с кислорода до вода, с въглерода до метан и др. По този начин налягането във вътрешността на детайла се увеличава силно и на неговата повърх. се появяват микропукнарини. Ако изделието работи под тежки експлоатаци. условия,то може да се разтроши.
Под действието на кислорода във въздуха, всички метали, включително и благородните, се покриват със слой оксид. Той може да бъде от мономолекулен до няколко милиметра. В някои случаи той защитава металите от корозия и тогава казваме че е настъпило пасивиране. Оксидните слоеве могат да бъдат тънки, средни и дебели. Неправилно е да се смята, че колкото е по-дебел оксидния слой, толкова по-добре защитава метала от корозия. Обикновено е точно обратнот.
За да се защити метала от корозия, оксидния слой трябва да отговаря на следните изисквания: да е цялостен, равномерен, здрав и еластичен, да няма пори, да има коефициент на термично разширение близък до този на метала.
Метали, на които оксидния слой е такъв са Ni, Fe, Al, Cu и др. Металите, на които оксидния слой не отговаря на тези изисквания са алкалните метали, които лесно кородират.
Корозия в среда на неелектролити – Металите могат да взаимодействат с някои неелектролити като: бром, стопена сяра, органични р-ри и др. Най-често корозията се извършва в среда на течни горива и масла. Въглеводородите от горивата НЕ взаимодействат с металите, но те могат да съдържат някои серни съединения, които образуват с металите сулфиди. Горивата съдържат от 0,01% до 5% сяра. Колкото по-тежък е нефтопродукта , с който металите имат контакт, толкова по-високо е сярното съдържание, напр. Мазута съдържа повече сяра от бензина
Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски”
Катедра „Подземно строителство”
Р Е Ф Е Р А Т
Тема: Защита от корозия на исторически паметници
Защита от корозия чрез термично нанасяне на восъчно покритие върху външни метални паметници
Восъкът се използва като защитно покритие на външни метални паметници от хиляди години, като технологията на неговото приложение фактически е останала непроменена през годините.
Горещият восък, който се смята за най-ефективната форма на защита за външни метални паметници е често неправилно употребяван що се отнася до традиционно приложимата технология.Процедурата представлява, нанасяне с четка на паста, състояща се от восък и разтворители, върху нагорещената метална повърхност на паметника.В този случай восъкът е студен докато не влезе в контакт с нагорещения метал. Като основни недостатъци на този метод се смятат, както бавното извършване на процеса, така и опасността от неравномерно нанасяне на пастата по повърхността на метала.
Друг проблем при тази технология е възможноста от нарушаване на целостта на покритието от случайно попадналите косми от четката върху повърхността, които освен това оставят и ивици при разнасянето на сместта.
Ник Велоз успява да преодолее повечето проблеми на традиционната технология чрез употребата на обезвъздушена шпрей система.За жалост обаче се появяват нови проблеми при използването на големи количества разтворители, които проблеми изваждат технологията от употреба.На базата на тази идея по-късно се появява много по-безопасна и ефективна технология за нанасяне на восък.На практика това е първият случай, когато термина „горещ восък” се използва коректно, що се отнася до приложената технология.Методът определя най-ефективните технология и оборудване, които се използват при нанасянето на восък върху метални повърхности, във атмосферни условия и обсъжда как консерваторите на паметници могат да ги оползотворяват максимално добре, за да получат защитно покритие с най-добро качество.
Восъкът като защитно покритие
Има много и различни рецепти за восъчната паста използвана от консерваторите на външни паметници, но нейната основна функция е еднаква-да защити металния обект от вредния ефект на околната среда и да предотврати появата на вредни корозионни продукти.Типичната формула на пастата обикновенно включва смес от натурален и синтетичен восък с малко полиетилен, добавен за да осигури допълнителна твърдост и дълготрайност на покритието.Тези съставки се смесват чрез разтопяване в голям казан или двоен бойлер.Разтворители обикновенно се добавят към сместта в порядака на приблизително 1 литър на 2 килограма восък, за да придадат необходимата консистенция на сместа за нанасяне с четка.В този случай сместта се изсипва в чаши и е позволено да се охлади.
Традиционна технологя за нанасяне на восъчно покритие
Веднъж почистен както трябва, металният обект е готов за нанасяне на защитното покритие.Ако горещият восък е избраното покритие, повърхността на метала първо трябва да се нагорещи.Нагряването може да се осъществи от горящ в непосредствена близост до паметника огън, от електрически ток пренесен чрез проводник до паметника, от горелка и сгъстен запалим газ.
Който и от методите да се използва, температурата на повърхността на метала трябва да е по-висока от температурата на топене на восъка /приблизително 100 °C/, за да може да покрие цялостно обекта и да напои корозионните продукти.Веднъж достигната, тази температура прави восъчната паста готова за нанасяне с четка./Фиг1/
Фиг1. Традиционнен метод за нанасяне чрез четка
Методът е подходящ за малки и опростени форми, но е зависим от детайлите на повърхността, метеорологичните условия, източника на нагряване на поврхността.Друг минус е че метала при липса на нагряване веднага започва да губи топлина.Процесът като цяло е много бавен и еднообразен.Допълнителна сложност на проблема придава восъчната паста, която при втвърдяването си върху космите на четката ги прави много корави и напрактика прави инструмента почти неизползваем в по-студено време.Друг негативен фактор свързан с процеса и директно афектиращ върху качеството и цялостта на покритието е прилаганият инструмент.Поради формата и размера си, четката не може да достигне до тънките процепи и те обикновенно остават незащитени.Четката оставя косми, които се набиват в покритието и образуват празнини, които в последствие остават непокрити.
Термично-шпрейово нанесено восъчно покритие
Поради недостатъците на традиционната процедура описани по-нагоре, при консервацията на част от бронзовите склуптури на паметника „Soldiers and Sailors” в Клийвланд /Охайо/(фиг2)., се търси много по-ефективна технология за нанасяне на защитно покритие.
Фиг2. паметника „Soldiers and Sailors” в Клийвланд /Охайо/
Паметникът се състой от централна сграда с голяма издигаща се колона в центъра и четири огромни статуи разположени симетрично около сградата, като всяка индивидуална фигура от статуите е приблизително 2.4м висока./фиг3./
фиг3 Една от четирите статуи на паметника „Soldiers and Sailors” в Клийвланд /Охайо/
Недостатъчните средства отделени за консервацията на паметника и четиримесечния срок за завършване, накарали изпълнителите да търсят алтернативна технология.
Системата на Ник Велоз бързо е отхвърлена заради риска от наличието на открит пламък и разтворители.В търсенето на алтернативна технология за шпрей нанасяне на восъчно покритие, без употреба на разтворители, две почти идентични оборудвания показват голям потенциал.Първата тествана система е доставена от Global Corrosion Technologies, но поради големият обем на оборудването е отхвърлена.Втората изпробвана система е Slautterback модел АТ-15 /фиг.4/
Фиг. 4 Slautterback AT-15
Системата е конструирана за нанасяне на подови лакове, изолации и свързваща пяна на различни слоеве.Заради принципа на стопяването на твърдите лепила в течност за шпрейово нанасяне, производителят открива че системата може да се използва за нанасяне на защитно покритие върху външни метални паметници.
Системата се състой от:
Вградено седемкилограмово казанче за восък; напълно електронен циркулатор, който може да нагрява и потдържа температурата на восъка над 232° С; маркучи за напълно разтопената течност; пистолет и електронно устройство за мониторинг което показва и контролира температурата на восъка в казанчето; маркучите и дюзата.Общото тегло на системата е приблизително 25кг., което я прави относително мобилна.
Системата използва пригодена електрическа винтова помпа, за да придвижи разтопения восък от казанчето през гъвкавите маркучи до дюзата/фиг.5/
Фиг.5 Пистолет Slautterback L5
Малък външен компресор се използва да разпраши восъка при излизането му от дюзата.Разпрашените капки се уситняват допълнително чрез добавянето на топлотрансферна помпа, която се свързва с компресора и нагрява напускащия дюзата въздух до 2320С.Преди да бъде приложена за изпълнението на проекта, системата трябва да претърпи някои корекции.Дори с много ниските дебити, които могат да се достигнат с помпата, дебитът на системата е прекалено висок за конкретния случай.Коригирането на този проблем става чрез монтирането на ветрилообразна дюза с по-малък отвор.Друг проблем, е че в по-студено време системата се охлажда и восъкът се втвърдява в маркучите.Решение на проблема се постига чрез увиване на агрегата в изолационно одеало, което предпазва винтовата помпа.Дюзата се поврежда много лесно при удар в твърд предмет и затова се запоява отпред защитна рамка пред нея.
Анализите на метала се извършват върху проби взети от всеки от паметниците, за да доставят информация за най-подходящата сплав за процеса на отливане.Липсващите сектори от паметника се моделират директно върху него с восък и се изпращат в леярната, за да се подготвят за процеса на отливане.Липсващите парчета се отливат така че да паснат максимално добре.След като парчетата са заварени, чистият бронз се патинира чрез използването на дикалиев сулфат и меден нитрат, за да съвпада с околните области.Останалата повърхност от склуптурата се минава с водоструйка с приблизително 207bar (3000psi) налягане, за да се отстранят повърхностните корозионни продукти и кислородни остатъци.Участъците със светла зелена корозия се патинират чрез разтвор на дикалиев сулфат, за да се намали контраста между тях и по-тъмните участъци.Всички остатъци от патината се изплакват от склуптурите и парчетата се оставят да изсъхнат.
Фиг. 6 Шпрейово нанасяне на восък с пистолет Slautterback L5
След като всички фигури се покриват веднъж с восъчно покритие се нанася още един пласт по същият начин.След като се оставят да изсъхнат, склупторите са проверяват за пропуски и празнини в покритието чрез портативен детектор за празнини.Всички празнини са поправят чрез повторно нагряване на повърхността и нанасяне на още восък.Паметниците се оставят до изсъхнат и охладят още веднъж и се излъскват със чист, не оставящ мъхове, парцал.
Драскотините, които намаляват естетическата цялост на паметника са напълно заличени и той е защитен от корозия благодарение на нанесеното покритие.
Фиг. 7 Детайл от фигура преди консервацията
Фиг. 8 Детайл от фигура след консервацията
ЦЕЛИ
ДА ОБОГАТИМ ЗНАНИЯТА СИ ПО ДАДЕНАТА ТЕМА
ДА ПРЕДСТАВИМ ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ НА НАШИТЕ СЪУЧЕНИЦИ
ЗАДАЧИ
1.ДА ПРОУЧИМ НАУЧНА
ЛИТЕРАТУРА
2.ДА СЪБЕРЕМ ИНФОРМАЦИЯ ОТ
ИНТЕРНЕТ
3.ДА ОПИШЕМ ВСИЧКИ ОПИТИ,
КОИТО СМЕ ИЗВЪРШИЛИ
4.ДА ФОТОГРАФИРАМЕ ВСИЧКО,
КОЕТО НИ Е ВЪЗМОЖНО ПО
ЗАДАДЕНАТА ТЕМА
5.ДА ПРИЛОЖИМ ЗНАНИЯТА,
КОИТО ИМАМЕ
6.ДА ЕКСПЕРИМЕНТИРАМЕ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА КОРОЗИЯ НА МЕТАЛИТЕ
Прогресът на човешкото общество е тясно свързан с добива,обработката и все по-широкото използване на метали.Металният фонд на всяка страна е до голяма степен мярка за нейното икономическо развитие. Независимо от това,че непрекъснато се разширява асортиментът на произвежданите полимерни и силикатни материали, които навлизат в различни области на техниката, металите си остават основен конструкционен материал за производството на машини, уреди, оборудване, съоръжения и т.н., металите обаче не са вечни. Навсякъде, където се експлоатират метални конструкции, машини и съоръжения, в природни условия или в технологични среди, има вещества, които взаимодействат с металите и постепенно ги разрушават.
Корозията е самопроизволно разрушаване на металите в резултат на физикохимическото им взаимодействие със заобикалящата ги среда.Явлението корозия по своята същност е хетерогенна химична или електохимична реакция, протичаща на фазовата граница метал-заобикалящата го течна или газова среда,в резултат на която металът преминава в окислено състояние:
химична
Ме -------------------------------------->Ме(ок.)
електрохимична реакция
Причината за корозия на металите е тяхната термодинамична неустойчивост в различни среди при определени външни условия. В природата металите обикновено не се срещат в самородно състояние, а като съединения-окиси, сулфиди, карбонати и др.Задачата на металургията е като изразходва определена енергия, да получи метали от техните природни съединения.Корозията по своята същност е точно противоположен процес-металите в резултат на корозия преминават в съединения т.е тя води до възстановяване на изходните съединения,които термодинамично по-устойчиви от съответните метали. Способността на металите да се съпротивляват на разрушителното действие на определена корозионна среда се нарича корозионна устойчивост.Корозионната устойчивост на металите за разлика от техните механични характеристики и много физични свойства зависи не само от природата,състава и структурата на метала, но също от състава,концентрацията,тем пературата,налягането,скор остта на движение и други параметри на корозионната среда.
Класификацията на корозионните процеси може да се извърши по
механизма на процеса, по условиятя на протичане на корозията и по
характера на разрушаване.
По механизма на процеса се различават два вида корозия на металите :
1.Химична корозия – взаимодействието на метала с корозионната среда се извършва по механизма на хетерогенните химични реакции.
2.Електрохимична корозия - взаимодействието на метала със заобикалящата го течна електролитна среда протича по електрохимичен механизъм.
В зависимост от условията на протичане се различават следните видове корозия:
1. Газова корозия – корозия на металите в газови среди при пълно отсъствие на кондензирана влага на повърхността.
2. Корозия на неелектролити - корозия на металите в течни непроводящи органични среди.
3. Атмосферна корозия - корозия на металите в атмосферата- това е най- разпространеният вид корозия.
4. Почвена корозия - корозия на металите в почвата.
5. Корозия в електролити - корозия на металите в течни проводящи среди.
6. Електрокорозия - корозия на металите в електролитни среди под въздействието на външно приложен ток.
7. Биокорозия - корозия на металите в почвата или във водни средис участието на продукти, отделени от микроорганизми.
В зависимост от характера на разрушаването основните видове корозия са:
1. Обща корозия - когато корозията се разпространява по цялата метална повърхност в контакт с корозионната среда.
2. Локална корозия – Когато корозията е обхванала само някои участъци от повърхността на метала.
Кой вид корозионно разрушаване е най- опасно, зависи от агресивността на средата и корозионната устойчивост на материалите.
ЗНАЧЕНИЕ НА КОРОЗИЯТА И ЗАШИТАТА НА МЕТАЛИТЕ ЗА НАРОДНОТО СТОПАНСТВО
С корозията хората се сблъскват още в древни времена,когато човек се научава и използва метали в ежедневната си практика.В днешно време обаче корозията на металите се е превърна в глобален и един от най-сериозните технически проблеми.
Важността на коризионни проблем се оценява преди всичко в икономически аспект.Корозията нанася значителни загуби на икономиката на всяка страна.
Загубите от корозия са два вида, чийто относителен дял се определя главно от характера на разрушената конструкция, съоръжение или апарат.
Към преките коризионни загуби се отнасят преди всичко стойността на безвъзвратно загубения метал.Тук се отнася и стойността на профилактичното обслужване и ремонт на съоръженията,а също и цената на комплекса от мероприятия за защита от корозия,включително и използването на по-скъпи корозионноустойчиви метали и сплави.
Косвените загуби от корозия обикновено превишават значително преките и са свързани със спиране на производството,престой на съоръженията или понижаване на тяхната производителност,нарушава е на технологичния режим,влошаване на качеството на произвежданата продукция поради замърсяване с корозионни продукти, загуба на суровини и готова продукция в резултат на аварийното им изтичане поради корозия на оборудването,замърсяване на околната среда,влошаване условията на труд и т.н.
Икономическият аспект, колкото и да е сериозен, не изчерпва цялата значимост на коризионния проблем.Усъвършенстването на методите и средствата за борба с корозията в промишлеността и техниката има важно значение не само за намаляване на материалните загуби от корозия , но и за обезпечаване на научно – техническия прогрес.
С корозия е свързано и замърсяването на околната среда поради изтичане на промишлени отпадъци и други вредни вещества в резултат на пробиви , течове и аварийно разрушаване на резервоари , тръбопроводи , реактори и друго химично оборудване предизвикани от корозия.
Накрая , но не на последно място са и социалните аспекти на коризионни проблем,свързани със здравето и живота на хората , качеството и производителността на техния труд и т.н.
Предотвратяването на корозия на металите или поне намаляването на нейната скорост до допустими граници е важна научно – техническа задача със значителни икономически и социални ефекти за цялото народно стопанство.Борбата с това нежелателно явление по принцип се води в три направления , а именно:
1.Въздействие върху метала посредством:
сплавяне с други метали за получаване на по – устойчива метална система;
изолация на металната повърхност от корозионната среда с устойчиво при дадени условия метално или неметално покритие или със слой от химични съединения от самия метал.
2.Въздействие върху корозионната среда чрез :
въвеждане на инхибитори на корозията;
отстраняване на съдържанието на агресивния компонент на средата
3.Електохимична защита посредством поддържане на потенциала на метала в такива граници , при които коризионни процес е термодинамично невъзможен или се затруднява силно.
МЕТОДИ ЗА ЗАЩИТА ОТ КОРОЗИЯ
Вредните последици от корозия на металите могат да се намалят значително чрез прилагане на подходящи методи за антикорозионна защита.Ето защо разработването и прилагането на мерки за защита от корозия е важна научно – техническа задача с огромен икономически и социален ефект за цялото народно стопанство.
Борбата с корозията трябва да започне още в стадия на проектиране на съоръжения преди всичко с подбор на подходящ корозионноустойчив материал.Във всички случаи обаче , когато подбора на достатъчно устойчив при дадени условия материал не е възможен или неговото използване е технологически или икономически нецелесъобразно , наложително е да се приложи съответен метод за защита.
Независимо от разнообразието на методи за защита от корозия, изборът на конкретен метод не е лека задача.Методите за антикорозионна защита не са универсални приложими и техният избор зависи както от особеностите на метала, така и от условията на средата , а в много случаи и от икономически съображения.
Използването в практиката методи за защита металите от корозия могат да се класифицират в следните групи:
1.Корозионноустойчиво легиране
2.Обработка на корозионната среда
3.Защитни покрития
4.Електрохимична защита
5.Избор на материал и рационално конструиране в антикорозионно отношение
В някои случаи икономически най – изгодно се оказва прилагането не само на един метод , а на комбинация от методи , която осигурява най – надежна защита и сигурност на съоръженията.
ЛЕГИРАНЕ НА МЕТАЛИТЕ
Легирането на металите с други метали или неметали се извършва главно за повишаване на общата им корозионна устойчивост или намаляването на възможностите за развитие на опасни форми на локална корозия , както и за подобряване на техните механични и технологични свойства.
Корозионноустойчивото легиране се основава на познанията ни за контролиращите фактори при електрохимична корозия.Съгласно Н. Томашов легирането се извършва в следните направления.
1.Въвеждане на компоненти , подпомагащи образуването на екраниращ слой от корозионни продукти на повърхността на метала.
2. Въвеждане на компоненти , понижаващи анодната активност на метала.Това може да се постигне посдством:
а) Въвеждане на леснопасивиращи се компоненти.
б) Въвеждане на компоненти, повишаващи термодинамичната устойчивост на метала.
в) Въвеждане на компоненти – активни катоди, помагащи настъпването на пасивно съсътояние.
3. Въвеждане на компоненти, намаляващи катодната активност на метала.
ОБРАБОТКА НА КОРОЗИОННАТА СРЕДА
Обработката на корозионната среда е с цел намаляване на нейното агресивно действие върху металите е получила голямо разпространение в промишлеността като метод за защита от корозия.Тази обработка е целесъобразна при ограничен обем на средата.
Понижаване на корозионната агресивност на средата при електрохимична корозия може да се постигне посредством:
намаляване на съдържанието на деполяризатора;
въвеждане на инхибитори на корозията.
Освен това благоприятна в корозионно отношение промяна на средата може да се постигне и чрез понижаване на температурата , скоростта на движение и концентрацията на средата.
Понижаването на температурата на средата , когато е технологично допустимо, обикновено има значителен ефект върху скоростта на корозията.В някои случаи обаче скоростта на корозията може да се понижи при повишаване на температурата поради намаляване на разтворимостта на кислорода в средата.
Намаляването на скоростта на движение на средата често се използва като средство за понижаване на скоростта на корозията.
Намаляването на концентрацията на средата най – често има благоприятен ефект върху защитата от корозия.
В редица случаи намаляването на съдържанието на неблагоприятните примеси в средата води до забавяне на коризионния процес.
ЗАЩИТНИ ПОКРИТИЯ
Най – разпространения метод за защита на металите от корозия е нанасянето на покрития.Ролята на покритието като средство за защита от корозия се свежда главно до изолация на метала от корозионната среда.
В зависимост от природата на материала защитните покрития са метални и неметални.Последните от своя страна се разделят на две групи – неорганични и органични.
Изборът на покритие зависи преди всичко от условията , при които експлоатира защитаването на съоръжение, природата на метала, състоянието на неговата повърхност , размерите на детайлите или съоръженията , а също и от икономически съображения.В повечето случаи с покритията се осигурява не само защита на метала от корозия , но и подходящ декоративен вид на изделията или се създават определени функционални свойства на повърхността.
ЕЛЕКТРОХИМИЧНА ЗАЩИТА
Електрохимичната защита се основава върху скоростта на корозия чрез изменение на потенциала на метала.Осъществява се посредством:
Изместване на потенциала на защитаваното съоръжение в отрицателна посока до стойности , при които скоростта на анодната реакция се намалява силно или нейното протичане е термодинамично невъзможно, т.нар. катодна защита;
изместване на потенциала на съоръжението в положителна посока до стойности , при които металът се пасивира , т. нар. анодна защита.
1. Катодна защита
Катодната защита е най – разпространеният вид елекрохимична защита , която се прилага за защита главно на въглеродни стомани, а така също на мед , алуминий и техни сплави от обща корозия в умерено агресивни електролитни среди.
2.Анодна защита
Анодната защита се осъществява посредством пасивиране на металната повърхност чрез анодна поляризация с външен източник на постоянен ток.Потенциалът на защитаваното съоръжение се измества и поддържа в областта на пасивно състояние , където скоростта на разтваряне на метала е значително по – ниска от скоростта на самопроизволна корозия.
ОПИТИ
Начин на работа:
Опит 1. Блияние на инхибиторите върху скоростта на корозия на стоманата.
В две епроветки се налива 20%-тен разтвор на сярна киселина, след което в една от тях се поставя инхибитор. В двете епроветки се сипват железни стружки, след което се затварят плътно с каучукови тапи с каучукови тръбички. Тръбичките се поставят в отворите на два градуирани в cm3 мерителни цилиндъра напълнени с вода, потопени в съд с вода с отворите надолу. В зависимост от скоростта на процесите в двете епроветки ефектът се отчита при стайна температура или след нагряването им на водна баня. Като указание за скоростта на процеса служи количеството отделящ се водород за единица време.
Опит 2.Защита на олово с протектор цинк.
В две чащи с обем от 100 cm3 се наливат по 50 cm3 от 0,4 Секв разтвор на оцетна киселина, CH3COOH, и се добавят по 10-15 капки 4% разтвор на калиев йодид, KI. Закрепения на стойка оловен електрод се спуска и потапя в разтвора на едната чаша. Другите два електрода -оловен и цинков, плътно залепени един за друг се потапят в същия корозионен разтвор на другата чаша. Незащитения оловен електрод кородира в оцетнокисела среда в резултат на възникналите по повърхността му микрогалванични елементи с водородна деполяризация.
В микроанодните участъци се извършва процесът: А(-): Pb – 2e = Pb2+
А в микрокатодните: К(+): 2H+ + 2e = 2H > H2
Преминалите в разтвора Pb2+ йони влизат в контакт с I- йони на калиевия йодид. Образуваната жълта утайка е от малко разтворимия оловен йодид (PbI2). Във втория случай при суздадения добър контакт между оловото и цинкът не се наблюдава образуването на утайка, защото кородиращия метал е цинка. Процесите, които се извършват са следните:
А(-): Zn – 2e = Zn2+
K(+): 2H+ + 2e = 2H > H2
Oпит 3. Катодна защита на стомана.
В две чащи с обем от 100 cm3 се наливат по 50 cm3 от 3%-тен разтвор на NaCl и се добавят по 3-4 капки от 0,7%-тен разтвор на K3[Fe(CN)6] (червена кръвна сол). Закрепеният единичен стоманен електрод се спуска и потапя в единия разтвор. В другия разтвор се потапят едновременно стоманен електрод, който се свързва с отрицателния полюс на външен източник на електрически ток, и един оловен електрод, който се свързва с положителния полюс на източника на постоянен ток. В тази неутрална корозионна среда незащитената стомана се разтваря в резултат на електрохимична корозия с кислородна деполяризация:
А(-): Fe – 2e = Fe2+
K(+): O2 + H2O + 4e = 4OH-
Наличието на Fe2+ йони се установява по синьото оцветяване на разтвора. Във втория случай се разтваря свързания с анода оловен електрод, а свързания с катода стоманен електрод практически не трябва да кородира.
ОПИТ 4.
Корозия, възникваща при контакт на два различни метала. Начина на работа е следния: В стъклената тръбичка огъната под ъгъл се налива H2SO4 (0,01 mol/l). В едното коляно на тръбата се поставя пластина от цинк и се наблюдават протичащите процеси. В другото коляно се поставя медна пластина, което в първия момент не се добира до Zn, след което се допират и се наблюдават реакциите преди и след допирането.
ОПИТ 5.
Корозия в резултат на различен достъп на кислород. Опита се извършва върху стоманена подложка добре почистена, обезмаслена с вода и подсушена с филтърна хартия. Върху повърхността на пластината се нанася капка от реактив съдържащ 3%-ен разтвор на NaCl, K3[Fe(CN)6] и фенолфталеин.
ОПИТ 6.
Корозия на Fe под действието на O2 с въздуха. Опита се извършава като в малка колба се поставят стоманени стружки, предварително обезмаслени. Те се промиват с 3%-ен разтвор на NaCl. Колбата се затваря плътно със запушалката, снабдена със стъклената тръбичка, която се оставя в чаша с оцветен разтвор. Оставя се няколко минути и се наблюдава поведението на разтвора.
ОПИТ 7.
Корозия на Fe в контакт с въглерод, поляризация и деполяризацията при корозия. В U-видна тръба се налива разтвор на NaCl (0,5 mol/l) и във всяко коляно се поставят няколко капки разтвор на K2[Fe(CN)6] и фенолфталеин. Двата електрода се почистват с шкурка, измиват се с течаща вода, потопяват се в разтвора и се свързват с волтметър. Отбелязва се стойността на ЕДН. След това се изключва волтметърът и двата електрода се свързват накъсо. След определено време се отчитат измененията в анодната и катодната зона.
ОПИТ 8.
Влиянието на защитените покрития върху корозията. Al пластинка се поставя в епруветка с разтвор на алкална основа. След това се промива с вода, изсушава се с филтърна хартия и се поставя за 60s в епруветка с живачни соли. Пластината отново се измива с вода и се наблюдава изменението на повърхността под въздействието на въздуха
1. Опитни резултати:
ОПИТ 4.
Преди допирането на двата електрода, върху Zn пластинка не се отделя водород тъй като медният електрод има положителен потенциал и не може да го измести от водата. Ако се допрат двете пластинки, се наблюдава отделяне на водород върху медта, което се дължи на образуването на галваничен елемент, а цинкът започва усилено да корозира.
ОПИТ 5.
При контакт на откритата метална повърхност с неравномерен слой електролит достъпът на кислород до нея е различен. Около края на капката, където кислородът може по-лесно да проникне се получават катодни участъци, а в центъра, където дебелината на разтвора е по-голяма и кислородът прониква по-трудно, се обособява аноден участък. Протичат следните реакции:
анод: Fe – 2e = Fe2+
Fе2+ + [Fe(CN)6]3- = Fe3+ + [Fe(CN)6]4-
4Fе3+ + 3[Fe(CN)6]4- = Fe4[Fe(CN)6]3
катод: O2 + 2H2O + 4e = 4OH-
ОПИТ 6. В случая протича електрохимична корозия на желязото в неутрална среда. Тя се извършва, когато металът е покрит с влага или се намира в разтвор на електролит с незначителна концентрация на водородни йони. Протичат следните процеси:
анод: 2Fe – 4e = 2Fe2+
катод: O2 + 2H2O + 4e = 4OH-
в разтвора: Fe2+ + 2OH- = Fe(OH)2
4Fe(OH)2 + O2 + 2H2O = 4Fe(OH)3
ОПИТ 7. В резултат на увеличаването на концентрацията на хидроксилните йони около катода разтворът почервенява, понеже фенолфталеинът в алкална среда е розово-червен, в кисела и неутрална – безцветен. Извършват се следните реакции:
анод: Fe – 2e = Fe2+
Fе2+ + [Fe(CN)6]3- = Fe3+ + [Fe(CN)6]4-
4Fе3+ + 3[Fe(CN)6]4- = Fe4[Fe(CN)6]3
катод: O2 + 2H2O + 4e = 4OH-
ОПИТ 8. Живака образува с металите сплави наречени амалгами. Върху амалгирания алуминий с течен повърхностен слой от амалгама, оксидното покритие от Al2O3 не се задържа и се проявява собственната активност на алуминия, която се състои в бързото му свързване с кислорода от въздуха и изместването на водорода от водата. Реакциите се изразяват по следния начин:
4Al + 3O2 = 2Al2O3
2Al + 6H2O = 2Al(OH)3 + 3H2
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Днес няма област на народното стопанство , в която да не се употребяват метали и сплави и където да не съществува опасност от корозионното им разрушаване под въздействието на заобикалящата ги среда.На разрушителното действие на корозията са подложени и различни неметални материали, които се използват самостоятелно или съвместно с метали за изработване на съоръжения, конструкции , машини и апарати.
В редица промишлени отрасли, особено в химическата промишленост, енергетиката и металургията, поради голямата агресивност на средата надеждността и експлоатационният живот на съоръженията се определят главно от корозионната устойчивост на конструкционните материали.
Данните в литературата сочат , че загубите от корозия са огромни – средно около 5 % от националния доход на всяка страна.Направените проучвания обаче показват , че корозионните загуби може да се намалят чувствително , ако се приложат съществуващите знания и технологии за антикорозионна защита.Поради това се отдава огромно значение на изучаването и информацията за корозионните явления във всички промишлено развити страни.
ФИНАНСИРАНЕ
АКО ПРОЕКТЪТ СЕ ФИНАНСИРА ЩЕ СЕ СЪЗДАДЕ НОВА КНИГА ЗА КОРОЗИЯ НА МЕТАЛИТЕ, КОЯТО ЩЕ ВКЛЮЧВА НАЙ–НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ,ОПИТИ И МЕТОДИ ЗА БОРБАТА С НЕЯ. С НАПИСВАНЕТО НА ТАЗИ КНИГА ЩЕ СЕ ЦЕЛИ ПОДПОМАГАНЕ ПОДГОТОВКАТА НА СТУДЕНТИ ОТ ХИМИЧНИТЕ И МЕТАЛУРГИЧНИТЕ СПЕЦИАЛНОСТИ ПО ХИМИЧНО СЪПРОТИВЛЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИТЕ И ЗАЩИТАТА ОТ КОРОЗИЯ И ПОНЕ ОТЧАСТИ ДА ПОПЪЛНИ ПРАЗНИНАТА ОТ ЛИПСВАЩАТА УЧЕБНА ЛИТЕРАТУРА В ТАЗИ ОБЛАСТ.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1.Далев П. , Прангова Л.,Химия всеки ден, 1984
2.Райчев Райчо , Химично съпротивление на материалите и защита от корозия, 1990
3.Лазаров Добри , Електронът и химичните процеси, 1982
4.Интернет
КОРОЗИЯ НА МЕТАЛИТЕ. СЪЩНОСТ И КЛАСИФИКАЦИЯ. ВИДОВЕ КОРОЗИЯ. ХИМИЧНА КОРОЗИЯ.
Корозия на металите: корозия на металите е процес на самопроизволното им разрушаване вследствие на физиохимично взаимодействие с околната среда. Това понятие обхваща всички хетерогенни реакции, които протичат на границата между метала и средата. В зависимост от процесите, които протичат на граничната повърхност на хетерогенната система, метал – външна среда, различаваме три основни вида корозия – химична, електрохимична и биохимична корозия.
Според механизма на процеса корозията се дели на:
1. Химична корозия. Този вид корозия е резултат от хетерогенна химична реакция между металите и окръжаващата ги среда. Тя бива газова корозия и корозия в неелектролити.
2.Електрохимична корозия. Процесите, които се извършват по електрохимичен механизъм при контакт на металите с разтвори или стопилки на електролити, обуславят електрохимичната корозия. Докато химичната корозия е резултат на едноактна химична реакция, при електрохимичната корозия протичат паралелно два процеса: анодно разтваряне(корозия) на метала и катодна редукция на окислително действащия компонент на корозионната среда.
В зависимост от условията на протичане се разграничават следните видове корозия:
1. Газова корозия. Корозия на металите в газове при отсъствие на влага, обикновено при висока температура.
2. Корозия в неелектролити. Корозия на металите в течни непроводящи органични среди(корозия на стоманени резервоари в нефтопродукти).
3. Атмосферна корозия. Най-масовата корозия на металите на въздуха с определена влажност при температури, при които водата се намира в течно състояние.
4. Корозия в електролити. Корозия на металите намиращи се във воден разтвор на киселини, основи и соли.
5. Почвена корозия. Наблюдава се при метални съоражения монтирани в почвата, като водопроводни тръби, релси, кабели и др. Без да са подложени на влиянието на външен електричен ток.
6. Електрокорозия. На този вид корозия са подложени намиращите се в почвата метални съоражения, които са под влиянието на външен електричен ток.
7. Контактна корозия. Електрохимична корозия при контакт в електролит на два метала с различни електродни потенциали.
8. Биокорозия. Всички случаи на корозия на металите под въздействие на отделените от микроорганизми продукти.
9. Корозия под напрежение. Извършва се при едновременно въздействие на корозионна среда и на механични напрежения.
10. Корозионна ерозия. Корозия на металите при едновременно триещо въздействие на самата корозионна среда или на твърди тела.
11. Корозионна кавитация. Корозия при ударно въздействие на корозионната среда.
12. Корозия в цепнатини. Корозия на металите в тесни цепнатини и пукнатини, изпълнени с електролит.
Корозия на металите според характера на разрушаването на металите:
1. Обща корозия. Процесите обхващат цялата метална повърхност. Тя се дели на:
а) равномерна корозия – корозионните процеси се разпределят равномерно по целия метал.
б) неравномерна корозия – наблюдава се по цялата метална повърхност но съществуват участъци в които се извършва с по-голяма скорост.
в) селективна корозия, която е два вида:
-компонентно-избирателна, при която се атакува преимуществено единия от компонентите на сплавта.
-стуктурно-избирателна, съпроводена с преимуществено разрушаване на дадена фаза в хетерогенна сплав.
2. Локална корозия. В резултат на корозионния процес се засягат само отделни места от повърхността на метала. Съществуват следните видове:
а) корозия на петна – тя обхваща сравнително големи по площ, но не дълбоки участъци.
б) язвена корозия – оформят се малки корозионни места върху металната повърхност които се атакуват много силно.
в) точкова корозия
г) интрекристалитна корозия – образуват се корозионни пукнатини, които се разпространяват по граничната повърхност на отделните кристалити.
д) транскристалитна корозия – образуваните под действието на външни сили или на вътрешни напрежения корозионни пукнатини, се разпространяват сред самите кристалити.
е) подповърхностна корозия – тя започва под повърхността на метала и се разпространява преимуществено под неговата повърхност.
Химична корозия: Тя представлява хетерогенна химична реакция, която се извършва на повърхността на металите и сплавите под действието на газове или неелектролити. При нея се извършват чисто химични процеси, поради което газовете трябва да са съвършенно сухи, или ако съдържат влага, те трябва да са при температури над тази на кипене на водата.
Продуктите на корозията обикновенно остават на повърхността на метала и по-нататъшното извършване на корозионния процес се определя от структурата, химичните и механичните свойства на получения слой. Последният в повечето случаи затруднява достъпа на окислителя до металната повърхност, което води до забавяне на корозионния процес.
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
