Отговор в тема
Рамадан и Руфат в границите на злото и доброто, на мрака и светлината
Николай Хайтов е име в българската литература, което е оставило след себе си произведения показващи българската действителност такава, каквато е. В книгата му “Диви разкази” намира място и “Дервишово семе”. Това е разказ създаден по действителен случей, в който са сменени само имената на героите и някои моменти. Но това не променя жестокостта и истината на произведението.Почти всички обвиняват Руфат за нещастието на Рамадан и Силвина. Най – често го определят като лишен от всякакви морални ценности, защото не спазва законите на любовта. Точно този проблем става и причина за омразата между тях.
В сравнение с момчето, Руфат е със седем години по – възрастен и е зрял мъж. Той е и по – динамична натура от двамата главни герои и има друга гледна точка за живота. “Лошият” само пие, мързелува и не помага на никого. Решителен е и се интересува само от личните си мисли. За разлика от него Рамадан винаги работи и помага на дядо си, дори и в деня след сватбата. – “Гледах я докато ме сепне дядо:
- Хайде, Рамаданчо, козите ти ще умрат от глад!”
Той е нерешителен, защото продължава да гледа любимата жена в прегръдките на друг. Не я кара да избягат заено и да бъдат щастливи от страх да не ги убият.
Ако се зачетем по – задълбочено в разказа ще разберем, че и Рфат има сърце, че и той може да изпитва положителни чувства като всяко човешко същество. За съжаление авторът ни разкрива, че той е прекалено горд, себелюбив, надменен и пренебрегва всичко и всички, за да постигне своята цел – да притежава Силвина. Руфат не се интересува от нещастието, което причинява на двете деца – “… я бил харесал още първия ден, когато я видял да ходи на двора и си направил дупка на дувара да я гледа ”. В сравнение с него Рамадан не е такъв. Той се примирява с мисълта, че не може да е със Силвина. Омразата, която изпълва изпепелената му душа е предизвикана от лишението от прости човешки радости и от плодовете на труда му. Сърцето, с което момчето измерва всичко е изпълнено с една безгранична омраза – “Чучело видял ли си натъпкано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото! И то ме на краката задържа.”
За Руфат не са важни родовите ценности и задължения. Той прави каквото си поиска, тъй като има пари, а Рамадан е длъжен да се примирява и да ги изпълнява. Докато той е сигурен и се опитва да продължи напред, то Руфат се съмнява в себе си. Страхът и несигурността са негов постоянен спътник в живота. Спътник, който го измъчва през целия му мизерен живот – “… ала оня звяр я държеше все под ключ и нямаше как.” Макар и да обича Силвина, действията му са подчинени на желанието да покаже, че е по – добър от едно четиринадесет годишно момче, което за нещастие се е влюбило в същата жена. Борбата между двамата съперници е същност на доброто и злото, на мрака и светлината, но това няма да им помогне да решат проблема.
В разказа си Николай Хайтов съчетва в образа на Руфат лошото и отблъскващо, докато в образа на Рамадан съчетава доброто и нежното. В това произведение е описан един любовен триъгълник, който става причина за нещастието на двама от участниците в него. Колкото и да не ни се иска такива ситуации и триъгълници съществуват и днес. Нека запомним, че именно сложният възел на любовта и омразата в нашите души може да доведе до нашето нещастие. Нека любовта да е тази, която да осмисля нашите деиствия и желания, за да бъдем щастливи ние и хората около нас.
http://webcache.googleusercontent.co...&ct=clnk&gl=bg
Мерси предварително
здравейте, сладури бихте ли могли да ми изтеглите http://download.pomagalo.com/341241/efekt+na+dopler/ мерси предварително ...
ЕФЕКТ НА ДОПЛЕР. УДАРНИ ВЪЛНИПървоначално написано от LittleEnchantress
Когато източник, излъчващ вълни, се движи към наблюдателя, дължината на вълната
намалява. При отдалечаване на източника тя, напротив, се увеличава. Доплеровият
ефект е промяната на приеманата от приемника честота или дължина на вълна, когато
източникът и/или приемникът се движат по направление един към друг. Честотата се
увеличава, когато източникът и наблюдателят се доближават и намалява, когато те се
отдалечават. За вълни, разпространяващи се в някаква среда, например звук във въздух,
трябва да се отчита поотделно движението спрямо средата на излъчвателя и приемника.
За вълни, неизискващи среда за разпространението си, например светлина или
електромагнитни вълни, е от значение само скоростта един спрямо друг на излъчвателя
и приемника.
Доплеровият ефект е описан за пръв път от Кристиян Андреас Доплер през 1842 г.
Доплер е изследвал промяната на честотата на звуковите вълни при преместване на
звуковия източник спрямо неподвижен наблюдател. Той провежда следния
експеримент: в продължение на два дни използва влак, натоварен със свирещи
тромпетисти като на всеки отделен опит влакът се движи с различна скорост. В
експеримента участва музикант, способен да различи промяната във височината на
тоновете при приближаването и отдалечаването на влака. Макар че Доплер не успява
да приложи теорията си за светлината, по-късно става ясно, че доплеровият ефект важи
и за светлинните вълни и това се превръща в основно доказателство за разширяването
на Вселената. Ефектът на Доплер се проявява в изменението на честотата на сигналите,
отразени (излъчени) от движещи се обекти Ефектът на Доплер има важно значение в
астрономията, хидро- локацията и радиолокацията. В астрономията по доплеровското
отместване на определена честота на излъчваната светлина може да се съди за
скоростта на движението на звездите по линията на нейното наблюдение.
Когато излъчвате- лят и приемникът се приближават, Приемникът чува по-висока
честота от реално излъчваната. Обратен ефект – честотата на сигнала намалява когато
излъчвателят и приемникът се отдалечават. Светлината и радиовълните се държат по
подобен начин. Полицията използва ефекта на Доплер, за да определя скоростта на
автомобилите, като измерва колко е дълга вълната на отразен от тях радиосигнал.
Светлината е трептене, вълново движение на електромагнитно поле. Както отбелязахме
в гл. 5, видимата светлина има извънредно малка дължина на вълната - от четиридесет
до осемдесет милионни части от метъра. Човешкото око възприема светлинните вълни
с различна дължина като различни цветове, като най-голяма дължина имат вълните,
съответстващи на червения край на спектъра, а най-малка - отнасящите се до синия
край. Сега си представете източник на светлина, намиращ се на постоянно разстояние
от нас, например звезда, излъчваща светлинни вълни с определена дължина. Дължината
на регистрираните вълни ще бъде същата като дължината на излъчваните. Но да
предположим, че източникът на светлина започне да се отдалечава от нас. Както и в
случая със звука дължината на светлинната вълна се увеличава, а това означава, че
спектърът ще се измести по посока на червения край.
Като доказва съществуването на други галактики, Хъбъл се занимава през следващите
години с определяне на разстоянието до тях и с наблюдаване на техните спектри. По
това време мнозина предполагат, че галактиките се движат безпорядъчно, и очакват, че
броят на спектрите, изместени към синята страна, ще бъде приблизително същия като
броя на спектрите, изместени към червената. Затова било съвсем неочаквано
откритието, че спектрите на повечето галактики показват червено изместване - почти
всички звездни системи се отдалечават от нас! Още по-удивителен се оказал фактът,
открит от Хъбъл и обнародван през 1929 г.: червеното изместване на галактиките няма
случайна величина, а право пропорционална на отдалечеността им от нас. С други
думи, колкото е по-далече от нас една галактика, толкова по-бързо се отдалечава! От
което следва, че Вселената не може да е статична, неизменна в размерите си, както се
смятало по-рано. В действителност тя се разширява: разстоянието между галактиките
постоянно нараства.
Осъзнаването, че Вселената се разширява, предизвикало истинска революция в
умовете, една от най-великите през ХХ век. Когато погледнем назад, изглежда
удивително, че никой не се е сетил за това по-рано. Нютон и другите велики умове би
трябвало да разберат, че статичната Вселена не може да бъде стабилна. Дори ако в
някой момент тя се окаже неподвижна, взаимното привличане на звездите и
галактиките ще доведе до нейното свиване. Дори Вселената да се разширява
относително бавно, гравитацията в крайна сметка трябва да сложи край на
разширяването и да предизвика свиване. Но ако скоростта, с която се разширява
Вселената, е по-голяма от известна критична точка, гравитацията няма да го спре
никога и Вселената ще продължи да се разширява вечно.
Тук виждаме далечно сходство с ракета, издигаща се от повърхността на Земята. При
относително ниска скорост привличането в края на краищата ще спре ракетата и тя ще
започне да пада надолу. От друга страна, ако скоростта на ракетата е по-голяма от
критичната (повече от 11.2 километра в секунда), привличането не може да я удържи и
тя ще напусне завинаги Земята.
Като се има предвид теорията за привличането на Нютон, подобно поведение на
Вселената би могло да се предскаже във всеки момент през ХІХ или ХVІІІ век и дори в
края на ХVІІ век. Но вярата в статичната Вселена била толкова силна, че заблудата
запазила властта си над умовете до началото на ХХ век. Дори Айнщайн бил толкова
убеден в статичността на Вселената, че през 1915 г. внесъл специална поправка в
общата теория за относителността, добавяйки изкуствено в уравнението особен член,
получил името космологична константа и осигуряващ статичността на Вселената.
Космологичната константа се проявявала като въздействие на някаква нова сила -
"антигравитация", която, за разлика от другите сили, нямала някакъв определен
източник, а просто била неотменимо свойство, присъщо на пространство-времето. Под
влиянието на тази сила пространство-времето разкривало вродена тенденция към
разширяване. Подбирайки величината на космологичната константа, Айнщайн можел
да варира със силата на тенденцията. С нейна помощ той успял да уравновеси
взаимното привличане на цялата съществуваща материя и да получи статична Вселена.
По-късно Айнщайн отхвърлил идеята за космологичната константа, признавайки я за
своя "най-голяма грешка". Както скоро ще се убедим обаче, днес има причини да се
смята, че в края на краищата Айнщайн може би е имал право, въвеждайки
космологичната константа. Но Айнщайн сигурно е бил най-угнетен от това, че е
позволил на вярата си в неподвижната Вселена да зачеркне извода, че Вселената трябва
да се разширява, извод, предсказан от собствената му теория. Изглежда само един
човек разгледал това свойство на общата теория за относителността и го приел
сериозно. Докато Айнщайн и другите физици се опитвали да подминат нестатичната
Вселена, руският физик и математик Александър Фридман, напротив, настоявал, че
Вселената се разширява.
Фридман направил за Вселената две много прости предположения: че изглежда
еднакво, в каквато и посока да гледаме, и че даденото положение е вярно, независимо
от каква точка на Вселената гледаме. Опирайки се на тези две идеи и решавайки
уравненията от общата теория за относителността, той доказал, че Вселената не може
да бъде статична. Така през 1922 г., няколко години преди откритието на Едуин Хъбъл,
Фридман предсказал точно разширяването на Вселената!
Предположението, че Вселената изглежда еднакво във всяка една посока, не
съответства напълно на действителността. Вече знаем например, че звездите от нашата
Галактика оформят върху нощното небе ясна светла ивица - Млечния път. Но ако
погледнем отделните галактики, броят им ще бъде повече или по-малко равен във
всичките части на небето. Така че Вселената изглежда почти еднаква във всяка една
посока, ако се наблюдава в голям мащаб по отношение на разстоянието между
галактиките и се игнорират разликите в малките мащаби.
Представете си, че сте в гора, където дърветата растат безразборно. Като погледнете в
една посока, ще видите най-близкото дърво на метър от себе си. В друга посока най-
близкото дърво ще е на разстояние три метра. В трета ще видите няколко дървета на
един, два и три метра от себе си. Не изглежда гората да е еднаква във всички посоки.
Но ако вземете под внимание всичките дървета в радиус от един километър, разликата
ще се усредни и ще видите, че гората е еднаква във всички направления (рис. 18
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
НАЦИОНАЛНА ТЪРГОВСКО – БАНКОВА ГИМНАЗИЯhttp://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:WYjpU69KobQJ:download.http://www.teenproblem.net/school/39...&ct=clnk&gl=bg
Мерси предварително
ДИПЛОМНА РАБОТА
НА ТЕМА:
„Плащания с чек”
ИЗГОТВИЛ: ЕКАТЕРИНА ПЕТРОВА ПАНОВСКА
РЪКОВОДИТЕЛ: А. БОЖАНОВА
гр.София, 2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
I. Уводна част.......................................... ................................................ 3
II. Теоретична част
1. Развитие на банките и банковото дело .................................... 4
2. Същност и значение на безналичните плащания .................... 5
3. Форми на безналичните плащания .......................................... 7
4. Плащане с чек .................................................. ......................... 7
5. Съдържание на чека .................................................. ............... 8
6. Страни по чека .................................................. ........................ 9
7. Видове чекове .................................................. ........................ 10
III. Практическа част .................................................. ........................... 20
IV. Заключение .................................................. ..................................... 23
V. Използвана литература .................................................. .................. 23
I. УВОДНА ЧАСТ
Съхраняването на пари в банките позволява на икономическите субекти да извършват плащанията помежду си чрез механизма и формите на безналичните плащания. Една от формите на безналичните плащания е чекът. Основната функция на чека се състои в това да служи като платежно средство. С него банките задоволяват нуждите на своите клиенти по удобен, евтин и много бърз начин. Чрез чека се облекчава банкнотното обръщение, като плащанията не се извършват в налични пари, а се заместват от чека. Използването на чека спомага за концентрирането на паричните средаства в банковите институти, които са в състояние да уползотворят тези средства по най-добрия начин. Така се стимулира деловата активност и се поевтинява кредита. Що се отнася до отделните граждани, чекът позволява да използват много по-целесъобразно средствата си, понеже, докато не използват парите си за някои свои разходи, тези пари са по сметката им и носят лихва. Освен това с него се извършват плащания на големи разстояния чрез изпращане на документи по пощата. Титулярите на сметки в банки могат да използват собствените си средства или отпуснатите им кредитни лимити както за теглене на суми в своя полза, така и в полза на трети лица. Чекът улеснява извънредно много плащанията между отделните фирми, предприятията, банки и частни лица. Поради това той намира широко приложение в платежния оборот между държавите. Така в международните разплащания чекът като платежно средство играе най-голяма роля. Вносителят на стоки, вместо да заплати равностойността им с налични пари, издава чек срещу банката, в която има разплащателна сметка. Продавачът на стоки приема от купувача чек, срещу който може да получи от банката-платец сумата в наличност, да иска да му бъде зачислена по неговата текуща сметка, да я преведе в друга банка, да плати на трето лице и т.н. чекът често се приема и като разплащателен документ при изпълнение на плащания чрез акредитиви или инкаса. Намира широко приложение и в международните нетърговски плащания припътуване в чужбина, за туристически цели, при издръжка на лица или организации в чужбина и др.
II. ТЕОРЕТИЧНА ЧАСТ
1. РАЗВИТИЕ НА БАКИТЕ И БАНКОВОТО ДЕЛО
Банковата система заема особено място в икономическата структура на всяка страна. Банките акумулират и превръщат в активно действащ капитал значителна част от паричния ресурс в икономиката на отделните държави, осъществяват разплащанията между отделните икономически агенти, реализират многообразни инвестиционни, доверителни, застрахователни и кредитни и други операции.
Търговските банки възникват в началото на XVIIти век като депозитни институции (приемат пари за съхранение) . Към края на XVII ти век те са депозитно – кредитни институции, каквито са и сега . Наред с депозитно – кредитната функция, те осъществяват и други видове сделки . Затова търговските банки се дефинират като финансови институции . Те извършват публично привличане на влогове, като по този начин акумулират временно свободни средства и използват привлечени средства за отпускане на кредити и за други инвестиции за своя сметка и на собствен риск . Търговските банки са най-важния финансов посредник между субектите с временно свободни парични средства и тези с недостиг на парични средства. Чрез търговските банки се осъществява косвено финансиране на икономиката .
Търговските банки осъществяват три основни функции :
1. капиталообразуване – капитала се разглежда като достатъчно голяма парична сума , която може да се използва производително като в резултат от това сумата нараства (относително малки суми вложени в търговски банки нямат характер на капитал , при обединяването на търговските банки в паричен фонд те се превръщат в капитали) ;
2. финансиране на икономиката – снабдяване на стопански субекти с парични ресурси чрез кредитиране ;
3. банките организират разплащания между стопански субекти – разплащанията могат да се осъществяват в налични пари и по безналичен път (безкасов) , прехвърляне на пари от сметка в сметка ;
За начало на банковата система в България се приема създаването на Българската народна банка - непосредствено след Освобождението (1879). Тя е учредена като обикновена търговска банка, която има задачата да обслужва и държавата. По-късно се правят опити за нейното превръщане в “банка на банките”. Реално това се постига при създаването на двузвенната банкова система у нас и прехода към пазарна икономика.
В по новата ни история, в периода от 1951г. до 1989г. банковата система на България е еднозвенна . Емисионната банка изпълнява и функциите на обикновена търговска банка .
Началото на прехода към двузвенна банкова система у нас е поставено през 1989г. Тогава се създават специализирани отраслови търговски банки за дългосрочно кредитиране само на съответните отрасли.
Истинска двузвенна система у нас се въвежда през 1991г. Този модел претърпява промени през 1997г. с въвеждането на валутния борд. През периода на финансовата стабилизация на страната, банковата ни система се характеризира от промените в самата централна банка, намаления брой на функциониращи търговски банки, приватизирането на банките и навлизането на чуждестранни банки в страната.
2. СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА БЕЗНАЛИЧНИТЕ ПЛАЩАНИЯ
Още преди повече от век развиващите се в икономическо отношение страни са установили ролята на безналичните плащания за производството и търговията. Тогава се е стигнало и до извода, че развитието на кредита, както и на банковите депозити в дадена страна зависи в голяма степен от установената организация на плащане.
Безкасовите плащания възникват първоначално като средство за увеличаване на парите, необходими за производството и търговията. Тъй като пускането от банките на пари в обръщение е ограничено, те с цел да осигурят ритмичност във финансирането на производството и търговията през XVIII в. поставят началото на безкасовите плащания, като въвеждат чека като средство за плащане. С въвеждането на чека и на другите форми на безкасови плащания в стопанската практика движението на парите от купувача към продавача променя своята форма. Ако носителят на чека, представляващ заповед на притежателя на депозити до неговия банкер да изплати известна сума на посоченото лице, поиска плащането да стане в брой, чекът не предизвиква монетно облекчение. Но ако той пожелае плащането да се извърши безкасово, т.е. посочената сума да се отнесе по неговата сметка, резултата е съвършено различен. За осъществяване на плащанията по този начин не се използват налични пари и така се допълва недостига на пари. Това от друга страна обуславя нарастването на кредита и появата на възможност банките да “създават” пари и да регулират тяхното количество.
Икономическият и правният живот са немислими без плащането. Значението на плащанията е видно и от обстоятелството, че извършването им е една от трите функии на банковата система.
Плащането е самостоятелно правно явление със специфични особености. Правото познава два вида плащане – плащане в брой и безкасово плащане.
Безкасовото плащане разкрива редица предимства пред плащането в брой.
Най-напред, безкасовото плащане намалява наличните пари в обръщение и по този начин съдейства за ограничаване на инфлацията.
Дистанционното безкасово плащане е по-бързо от касовото.
Безкасовото плащане, особено при дистанционни плащания , както и когато обемът на сумата е по-голям, е по-евтино от плащането в брой. При безкасовото плащане отпадат разходите за превоз и охрана на паричните знаци. Разходите по плащането намаляват, когато банката, чрез която се извършва то, познава страната по валутното правоотношение и не е необходимо да проучва финансовото й състояние. За разлика от плащането в брой, безкасовото плащане е еднакво подходящо за извършване и на малки, и на големи по обем плащания.
Безкасовото плащане осигурява на платеца възможност да ползва кредити от банките, която е много по-голяма от тази при касовото плащане. Обстоятелството, че плащането ще се извърши от банка, а не от платеца, е гаранция за получателя на плащането срещу неизпълнение или несъстоятелност на платеца.
Безкасовото плащане може да се извърши по правило, ако парите са депозирани в банките и участниците в платежния процес имат открити сметки. Тези предимства на безкасовото плащане са предпоставка за мястото му в оборота. В страни с развито пазарно стопанство почти 100% от общата стойност на плащанията е по безкасови плащания.
3. ФОРМИ НА БЕЗНАЛИЧНИТЕ ПЛАЩАНИЯ
Разплащанията между контрагентите при една търговска сделка според Наредба №3 за безналичните плащания и националната платежна система могат да се извършат чрез пет основни форми на безкасови плащания:
1/ разплащания чрез директен превод (вирментна форма);
2/ разплащания чрез акредитив;
3/ разплащания чрез незабавно инкасо;
4/ разплащания чрез чек;
5/ разплащания чрез банкови карти.
Подборът на формата на плащане, която се приема в договора между купувача и продавача, зависи от платежоспособността и платежоготовността на купувача, от положението на двамата контрагенти на пазара и от доверието между тях. Вземат се предвид също общите политически и стопански условия в страната на доставчика и в страната на купувача. Купувачът се стреми към възможно най-малко ангажиране на собствените си средства, така че при неизменни цени и условия за доставка той предпочита форми на плащания, които отлагат плащането, ако не са налице колебания на валутата, в която ще се плати. Точно противоположни на тези са интересите на продавача, който се стреми да договори гаранция за получаване договорените суми по сделката. Той цели по възможност най-бързо възстановяване на оборотните средства, които е вложил в продаваните от него стоки, и поради това се стреми да включи някоя от формите на авансовото плащане в договора за доставка.
4. ПЛАЩАНЕ С ЧЕК
Чековете са популярно средство за безкасово плащане. Те се прилагат широко в страните с развита пазарна икономика и банкова система. В нашата банкова практика обаче плащанията с чекове се прилагат сравнително ограничено. Със засилване на доверието между стопанските контрагенти приложението на чековете също ще се разшири. Особеното тук е, че плащането с чекове чрез посредничеството на банките се извършва само с чекови форми, които са предварително регистрирани в БНБ. Тя може да откаже регистрацията на чекова форма, ако не са спазени условията за сигурност и техническо оформление на чековете и съответните контролни карти. За всички регистрирани чекови форми БНБ известява останалите банки. Инициативата за плащане при чековете е у платеца. Чекът представлява писмено нареждане на платеца до обслужващата го банка да предостави ( или изплати ) на посочения бенефциент определена сума.
Чекът се съставя от издателя в един екземпляр и се предава на бенефициента, който може да го предяви за плащане пред всяка банка на територията на страната.
Плащането с чек се извършва по инициатива на платеца. За тази цел той представя в обслужващата го банка молба за разплащане с чекови книжки. Ако е в добро финансово състояние и има добро реноме, банката му разрешава да ползва този начин на разплащане. За издаване на чекова книжка банката събира определени такси.
5. СЪДЪРЖАНИЕ НА ЧЕКА
Като платежен документ чекът съдържа определени реквизити, установени от банката, по важните от които са:
-наименование на платежния документ и номер на формуляра на чека, които се нанасят при отпечатването му
-номер на банковата сметка на платеца
-банков код, име и адрес на банката в която се води сметката на платеца
-видът на валутата, в която ще се извършва плащането
-сумата за плащане се изписва цифром и словом
-име на получателя или на приносителя
-място и дата на издаване
-подписи на лицата, които имат право да се разпореждат със сметката от която се плаща.
Съгласно наредбата за плащанията не се допускат поправки върху чека. Бенефициентът по чека (получателят на сумата) е свободен да предяви чека за инкасиране както пред банката, в която се води сметката на издателя, така и пред всяка друга банка, стига това да не противоречи на условията, при които е издаден чека.
Чековата форма на плащане по правило включва във фактическия си състав издаването, прехвърлянето на чека и предявяването му за плащане, както и вписвания по сметката на издателя. Ако плащането е междубанково, между приносителя и неговата банка се сключва инкасов договор и се извършват вписвания по разплащателните сметки на банката на преносителя и на издателя при централната банка.
Значението на чека в платежните отношения се предпоставя от относителната лекота при издаването и прехвърянето му, както и от качеството му на ценна книга, което до голяма степен осигурява участниците в оборота срещу изгубване и кражба. Чекът служи като доказателство за материализираните в него права, дори и последните да се преклудирани.
6. СТРАНИ ПО ЧЕКА
Страни по чека са издател, поемател и платец.
- Издател на чека е лицето, на чието име е издадена чековата книжка и което по сключен договор с банка има право да съставя и издава чекове в полза на трети лица. Издател може да бъде всяко дееспособно лице. За да участва в чековото движение той трябва да има открита в банката, разплащателна сметка, по която да има внесени достатъчно средства за извършване на плащанията. Покритието на чека се осигурява със собствени средства или чрез банков кредит. Издателите на чекове са длъжни да вземат мерки срещу изгубване, кражба или подправяне на чековете. Ако настъпят тези събития, той незабавно трябва да уведоми банката за това.
- Поемател е лицето, в полза на което се издава чекът и на което трябва да бъде изплатена посочената в него сума. Той може да бъде и самият издател на чека в случай, че се „тегли” чек в негова полза.
- Платец на чека е лицето, срещу което се издава чекът. Платец може да бъде банка, получила лиценз за издаване и плащане с чекови форми. Чековите форми, които ще бъдат използвани, трябва да бъдат одобрени от централната банка. Българската народна банка, регистрира получените за одобрение формуляри и уведомява за това търговските банки.
7. ВИДОВЕ ЧЕКОВЕ
Видовете чекове, които се използват на територията на Република България са регламентирани от българското законодателство, с което се определят техните характеристики и съдържание. Чековете могат да бъдат класифицирани по различни признаци:
• В зависимост от условията за разпознаване на лицето, в чиято полза се издава чекът и на което трябва да се плати, чековете биват:
- Чек с уговорка „на заповед” – ако чекът е издаден в полза на определено лице и може да се преьвърля на друго лице – значи е „на заповед”.
- Поименен чек – издава се в полза на посоченото в него лице, на което трябва да се плати сумата. Той може да се прехвърля чрез цесия. За по-голяма сигурност за отличаване на такъв чек в текста след името на чекодържателя се поставя уговорката “не на заповед”;
- Чек на приносител – в него не се посочва името на притежателя. Предаването на такъв чек от едно на друго лице се извършва без джиро, без всякакви формалности, което го прави удобно средство за разплащане.
• В зависимост от уговорките, с цел защита интересите на участниците в чековото плащане, чековете биват:
- Открит – при открития чек лицевата страна на чека не е пресечена и няма уговорка за извършване на плащането по банков път.
- Пресечен – при пресечения чек издателят и приносителят на чека могат да го пресекат с действие. Пресичането се извършва с две успоредни линии върху лицевата страна. То може да бъде общо, ако не съдържа уговорка между двете линии или съдържа уговорката „банка” и със специално пресичане. Тогава между двете линии е написано наименованието на банка. Общото пресичане може да се превърне в специално, но специалното не може да се превърне в общо. Чек с общо пресичане може да бъде платен само на банка или на клиент на платеца. Чек със специално пресичане може да бъде платен само на посочената банка или ако тя е платецът – на неин клиент, като посочената банка може да възложи получаването на сумата по чека и на друга банка.
- Чек за минаване по сметка – при него издателят и приносителят могат да забранят изплащането му в брой, като напишат на лицевата страна уговорка „за минаване по сметка” или друг равнозначен израз. Плащането се извършва само по банкова сметка. Ако е посочена и сметката, платецът може да прехвърли сумата само по посочената сметка. Посочването на сметката може да бъде направено от издателя и от всеки легитимиран държател на чека.
• В зависимост от условията и ограниченията за извършване на плащането, чековете биват:
- Обикновен – издава се срещу банкова сметка, от която могат да се правят и други плащания, като за плащането се използват наличните авоари по сметката или договореният овърдрафт. При тези чекове не се поставят лимити за плащането и не се блокират предварително средства за извършване на чековите плащания.
- Лимитиран – лимитирани чекове се издават срещу банкова смека, по която се извършват само плащания с чекове. Те са валидни само в срока на валидност на контролната чекова карта и рамките на лимита, посочен в чековата книжка.
- Акцептирани – акцептиран чек се използва обикновено при случайни плащания. Той се акцептира в банката на платеца, която дава съгласие да плати, независимо дали по неговата сметка има достатъчно средства за извършване на плащането.
• В международните плащания се използват различни разновидности на чека:
- Банков чек - издава се от една банка срещу друга и се използва най-често при превеждане на суми в чужбина. Например вносителят може да помоли своята обслужваща банка да издаде чек в полза на чуждестранния износител за уреждане на плащанията към него. Той се прилага в две разновидности: авизиран и неавизиран. Авизиран банков чек се изплаща, след като се получи от банката издател уведомление за неговото покритие. Ако банката издател и банката платец са в кореспондентски отношения, използва се неавизиран банков чек т. е. чекът се издава, без да се уведомява платецът.
- Пътнически чек – пътническият чек е особен вид чек. Той представлява нареждане да се изплати сумата по чекана лицето, чийто подпис е поставен върху него. Пътническият чек може да се предтсви за инкасиране във всяка банка, която има сключен договор с фирмата издател да инкасира издадени от нея пътнически чекове. Едни от най-известните пътнически чекове са тези издавани от American Express и Thomas Cook. Пътническият чек се осребрява незабавно, като за целта е необходимо приносителят на чека да постави пред служител в банката втори подпис върху него, който да е идентичен с първия подпис (поставен при закупуването на чека). Пътническите чекове са удобно средство за снабдяване с валута в чужбина, като същевременно предоставят сигурностпри пътуването. Дори да бъдат откраднати, пътническите чекове не могат да бъдат осребрени неправомерно.
- Еврочек – еврочекът е разновидност на пътническия чек, при който част от формалностите, свързани с инкасиране на пътническия чек, са избегнати. Системата на еврочека се създава през 1968 г. Тази система се основава на чекова книжка и гаранционна карта. Чековете от тази система се „осребряват” (изплащат) във всяка страна, която членува в системата. Сигурността на системата се осигурява чрез „гаранционните карти”, които са поименни и непрехвърляеми на други лица. През последните десетилетия широко се използват и различни варианти на „кредитни карти”, като „Виза интернешънъл”, „Американ експрес” и такива от Западна Европа. Плащанията също се организират в цялостна система, позволяваща широкото им използване за плащания в хотели, магазини, ресторанти и пр.
Формата на организация на плащанията с нелимитирани чекове се различава в зависимост от това, дали чрез тях се извършва вътрешни плащания или при вътрешнобанкови и междубанкови разплащания. Организацията на плащанията с нелимитирани чекове при вътрешни плащания може да се представи чрез следната схема:
Организация на плащанията с обикновени (нелимитирани) чекове при вътрешни плащания
Легенда:
1. Представяне на молба за разплащане с чекове;
2. Предоставяне на чекова книжка на платеца;
3. Изпращане на стоката на платеца;
4. Предоставяне на чек на бенефициента;
5. Представяне на чека за инкасиране в банката, където се води сметката на издателя.
Когато чековата форма на плащане с обикновени (нелимитирани) чекове се използва в условията на вътрешнобанкови и междуклонови плащания се прилага принципа на инкасиране по процедурата на незабавното инкасо. Тя може да се представи схематично по следния начин:
Организация на плащанията с обикновени (нелимитирани) чекове при вътрешнобанкови и междубанкови разплащания
Легенда:
1. Представяне на молба за разплащане с чекове;
2. Даване на съгласие и предоставяне на чекова книжка;
3. Изпращане на стоката или услугата;
4. Предоставяне на чек на бенефициента;
5. Представяне на чека за инкасиране;
6. Изпращане на служебно съобщение;
7. Получаване на служебно съобщение;
8. Издаване на авизо;
9. Уведомление на платеца за извършено плащане от сметката му;
10. Получаване на авизо;
11. Уведомление на бенефициента за постъпилата сума по сметката му.
Плащанията с лимитирани чекове намират широко приложение в банковата практика. Налагането му е обосновано от редицата предимства, които предлага тази форма, а именно:
• Дава възможност за осъществяване на плащането непосредствено след получаване на стоката или услугата;
• Значителна е сигурността, че плащането ще бъде извършено;
• Ускоряват се разплащанията.
Издаването на лимитирана чекова книжка се извършва възоснова на данните, съдържащи се в молбата за издаване на лимитираната чекова книжка. При издаването на чековата книжка, банката попълва всички реквизити върху корицата и обработва всеки чек. Чековете са лични и не могат да се ползват от други лица. Валидни са за инкасиране, само ако са издадени в срока на валидност на контролната карта и в рамките на лимита, посочен върху лимитираната чекова книжка.
Отговорност по коректността на издадения чек от лимитираната книжка носи и получателя. Той е длъжен да провери дали чекът е издаден правилно и вярно ли е изчислен остатъка от лимита по чековата книжка. Получател, които приеме чек от лимитирана чекова книжка, която не е в съответствие с правилата е солидарно отговорен с платеца за възстановяване на евентуално надвишаване на лимита по чековата книжка, включително за лихвата за забавяне, считано от датата на погрешното издаване на чека. Чековете от лимитирани чекови книжки и акцептирани от банки се инкасират незабавно срещу служебно задължаване на разплащателната сметка на банката, издала лимитираната чекова книжка (акцептирала чека) при БНБ, без да е необходимо предварително съгласие на тази банка, ако от датата на издаване на чека не са изминали 14 дена. След този период се прилага процедура за незабавно инкасо.
Въз основа на представена молба за издаване на лимитирана чекова книжка в банката на платеца, сумата следва да се отрази като плащане от сметката на наредителя и да се блокира по сметка за разплащане с лимитирани чекове.
Плащанията с лимитираните чекове се извършва до размер на лимита, т.е. в рамките на предварително заделените средства. По този начин получаването на средствата за извършени услуги и продадени стоки от изпълнителя или от доставчика е гарантирано.
Получателят на чека от лимитирана чекова книжка е длъжен преди приемането му да провери дали чекът е издаден правилно и, което е особено важно, вярно ли е изчислен и изнесен на талона на следващия чек остатъкът от лимита по чековата книжка. Той трябва да отказва приемането на чек в случаите, когато на талона на предшестващия чек не е посочен остатъкът от лимита или ако липсва този талон. Когато при проверката се установи, че всичко е наред, получателят на чека заверява със своя подпис и печат лимита върху талона на чека. Ако това не се направи добросъвестно и се издадат чекове без покритие, получателят, който не е спазил това изискване, отговаря солидарно с платеца при възстановяване на сумата на превишението на лимита заедно с лихвите за времето на забавяне на плащането, считано от датата на погрешното издаване на чека.
За да бъде плащането наистина гарантирано, бенефициентът е длъжен преди ла получи чека да извърши проверка за наличието на неизползван лимит по чековата книжка. Той може да предяви чека за инкасиране както в банката, в която се води сметката на платеца, така и във всяка друга банка, ако това не противоречи на условията, при които е издаден. Инкасирането се извършва от банката, в която е депозиран чекът, с искане за незабавно инкасо от банката, издала чека.
Лимитираните чекове са лични и не могат да се ползват от други лица. Те са валидни само в срока на валидност на контролната чекова карта и в рамките на лимита, посочен в лимитираната чекова книжка. Издадените чекове след този срок и над лимита са невалидни.
Най-често чрез акцептираните чекове се извършват плащанията между предприятия за случайни и еднократни доставки, работи или услуги. Чековете се издават от предприятия платци и се предоставят на обслужващата банка за акцептиране. С акта на акцептиране, банката поема ангажимента да се извърши плащането при представяне на чека за инкасиране. Акцептирането на чека се извършва без молба на платеца и се оформя по отделен ред, като на лицевата страна на чека се отбелязва, че е приет и датата на акцептирането.
Акцептираните чекове се ползват по реда, установен за лимитираните. Разликата между тях е в това, че докато при лимитираните чекове платецът предварително блокира сума за цялата чекова книжка, от която могат да се извършват повече от едно плащане, при акцентираните чекове за всеки чек предварително се блокират средства в размер на сумата по чека по специална сметка в банката.
Чекът се акцентира от банката по искане на платеца. Банката акцептира чека по следния начин: поставя на лицевата страна на чека щемпел “приет”, като отбелязва датата на акцептирането и се подписва от упълномощено за това длъжностно лице.
Чекът се акцептира за пълната му стойност. Частично акцентиране не се допуска. В случаите, когато платецът няма средства по сметките си, чекът се връща на издателя му.
Чековете от лимитираните чекови книжки и акцентираните чекове се инкасират от банките незабавно срещу служебно задължаване на разплащателната сметка при БНБ на банката, която ги е издала, без да се иска нейното съгласие, ако се направи в срок от 14 дни от датата на издаването (акцептирането) на чековете. След този срок се прилага обикновената процедура за тяхното инкасо.
Възможно е чековата книжка да свърши преди пълното използване на лимита по нея. В този случай платецът може да получи допълнителна чекова книжка за неизползваната сума.
Чековете биват още поименни и на приносител. Поименните чекове включват в реквизитите си името на бенефициента или съдържат клаузата “или на неговата заповед”. Чековете на приносител са платими на лицето, което ги депозира в банката. При тях не се изисква лимитиране. Посочената сума се предава в брой или се прехвърля по сметка без формалности.
Чековете могат да се изплащат в брой или да служат за безкасово плащания. Чекът, платим в брой, се изплаща в наличнопарична форма на притежателя или на трето лице. Тези чекове, ако не са поименни, могат да се използват незаконно при загубването им. Чековете се използват главно Акцептираните чекове се ползват по реда, установен за лимитираните. Разликата между тях е в това, че докато при лимитираните чекове платецът предварително блокира сума за цялата чекова книжка, от която могат да се извършват повече от едно плащане, при акцентираните чекове за всеки чек предварително се блокират средства в размер на сумата по чека по специална сметка в банката.
Чекът се акцентира от банката по искане на платеца. Банката акцептира чека по следния начин: поставя на лицевата страна на чека щемпел “приет”, като отбелязва датата на акцептирането и се подписва от упълномощено за това длъжностно лице.
Чекът се акцептира за пълната му стойност. Частично акцентиране не се допуска. В случаите, когато платецът няма средства по сметките си, чекът се връща на издателя му.
Чековете от лимитираните чекови книжки и акцентираните чекове се инкасират от банките незабавно срещу служебно задължаване на разплащателната сметка при БНБ на банката, която ги е издала, без да се иска нейното съгласие, ако се направи в срок от 14 дни от датата на издаването (акцептирането) на чековете. След този срок се прилага обикновената процедура за тяхното инкасо.
Възможно е чековата книжка да свърши преди пълното използване на лимита по нея. В този случай платецът може да получи допълнителна чекова книжка за неизползваната сума.
Чековете биват още поименни и на приносител. Поименните чекове включват в реквизитите си името на бенефициента или съдържат клаузата “или на неговата заповед”. Чековете на приносител са платими на лицето, което ги депозира в банката. При тях не се изисква лимитиране. Посочената сума се предава в брой или се прехвърля по сметка без формалности.
Чековете могат да се изплащат в брой или да служат за безкасово плащания. Чекът, платим в брой, се изплаща в наличнопарична форма на притежателя или на трето лице. Тези чекове, ако не са поименни, могат да се използват незаконно при загубването им. Чековете се използват главно изплащат сумата на трето лице без наличието на изрично съгласие на бенефициента.
В чековете може да се съдържа реквизит: “да не превишава сумата...”, с който се ограничава размерът на чековата сума. Този реквизит се използва, когато платецът прави поръчка за доставка на стоки по пощата и не знае какъв ще бъде точният размер на равностойността й. Чекът се изпраща в този случай, без да се попълва сумата. Доставчикът всъщност окончателно оформя чека. Тази операция е рискова, но с цел да се намали рискът с посочената фраза между пресечените линии се ограничава възможната загуба. Ако чекът се попълни недобросъвестно от бенефициента и след това чрез джиросване попадне в притежание на добросъвестни трети лица, той има сила и платецът (трасатът) е длъжен да ги изплати.
Общият чек е платим лично, т.е. не се преотстъпва. Това означава, че определени видове платежни средства като банкноти, менителници, чекове и други циркулират в обращението като общопризнати платежни средства, но не представляват платежни средства на приносител. Основната характеристика на платежните средства на приносител е това, че не пренасят върху притежателя си правото на собственост на съответната стойност, която представляват. Например, ако гражданин намери банкноти в размер на 100 лв. на улицата и отивайки в близкия ресторант поръчва с намерените банкноти ядене, собственикът на ресторанта приема сумата, без да се интересува от правото на собственост върху банкнотите. Макар че гражданинът няма законно право върху тях, той придобива правото на собственост върху банкнотите, които представляват платежно средство на приносител.
Основните белези на платежното средство на приносител са следните :
То може да се прехвърля на друго лице чрез просто предаване или индорсиране, последвано от предаване;
Не е необходимо да се документира прехвърлянето на правото на собственост;
Законното право на собственост върху отбелязаната стойност преминава към лицето, което го приема, без да се търси неточност или нередност при използването на правото на собственост от лицето, притежаващо използваното платежно средство;
Към този законен титул на собственост не може да има претенции предишният му притежател, ако настоящият не е знаел това.
Обикновено чекът е документ на приносителя, но той може да бъде лишен от това си свойство чрез записване върху него: “платим лично” или “не се прехвърля”. Това не премахва възможността той да попадне в трето лице, но това лице няма да може да се възползва от него, тъй като титулът на собственост е само на посоченото от трасата лице върху чека.
Чекът е специално пресечен, когато върху него е указана банката, а може и банковият клон, по която ще се превежда сумата. По този начин се намаляват грешките при инкасирането на чековете.
Когато клиентите инкасират чековете по сметките си в банката, инкасиращата банка поставя върху тях печата с името и адреса на клона, както и кодовия му номер. Това прави чековете неизползваеми повторно и предотвратява злоупотреби с тях в процеса на документооборота, т.е. до осъществяване на разплащанията от страна на банките. Ако това не се направи, е възможно чековете да бъдат използвани за събиране на сумата и в други банки, каквито случаи има в нашата страна.
III. Практическа част
НАЦИОНАЛНА ТЪРГОВСКО – БАНКОВА ГИМНАЗИЯ
ОБЩИ УСЛОВИЯ НА УТБ “АЙ СИ БАНК” АД ЗА ИЗДАВАНЕ И ПОЛЗВАНЕ НА ЧЕКОВА КНИЖКА
Настоящите Общи условия се прилагат по всички операции по издаване и ползване на чекови книжки на УТБ "АЙ СИ БАНК" АД, наричана за краткост „БАНКАТА”, и уреждат отношенията, възникващи между БАНКАТА и клиентитите
1. Издаването на чекова книжка се извършва само с приложените чекови форми, предварително регистрирани от БНБ.
2. Чековете се издават върху бланки от чекови книжки, получени от БАНКАТА..
3. Чековете се издават само до размера на разполагаемия остатък по разплащателната сметка на платеца, с която са свързани или до размера на договорения с БАНКАТА кредит.
4. Чековете могат да се представят за инкасо във всяка банка на територията на страната. Ако не е договорено друго, чековете се задължават в банката, където са представени за инкасиране.
5. Срокът за съхранение на чековете е 5 години.
6. Клиентът, загубил чекова книжка е длъжен незабавно да уведоми БАНКАТА.
7. Чекова книжка се издава на основание попълнено от клиента Искане за издаване на чекова книжка и съществуваща разплащателна сметка на клиента в БАНКАТА.
НAЦИОНАЛНА ТЪРГОВСКО – БАНКОВА ГИМНАЗИЯ
Вх. №.............../...................
ИСКАНЕ
за издаване на чекова книжка
Вид на услугата:
Издаване Подновяване Загуба Кражба Друго ......................
Моля да ми бъде издадена Чекова книжка:
Лични данни:
Име/презиме/фамилия .................................................. .................................................
ЕГН ..................................., лична карта № ..........................., издадена на ................
Постоянен адрес:....................................... .................................................. ................, Телефон ..............................
Месторабота .................................................. .................................................. ...............
ИЗВЛЕЧЕНИЯ И УВЕДОМЛЕНИЯ:
Желая да получавам месечно извлечение:
При поискване в банката
На посочения постоянен адрес
Декларация
С настоящито декларирам, че всички попълнени от мен данни са верни. Давам разрешението си те да се ползват от банката в случаите, предвидени от закона. Запознат(а) съм с Общите условия за издаване и използване на чекова книжка и приемам те да бъдат прилагани при уреждане на правата и задълженията между мен и банката.
Дата: .............................. Подпис: ..........................
Място: ...........................
Разплащателна сметка IBAN:
B G I C B K 0 0 0 3
Служител, приел искането .................................................. .........................................
(трите имена на служителя)
Дата и час: ............................. Подпис: ...........................
Попълва се при получаването на чековата книжка
Получих чекова книжка № ...............................................
Валидна до / Дата и час: .............. Подпис: ............................
Офис: ................................
Телефон: ..........................
Дата: ............................... Час: ................
IV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В съвременните условия чекът обслужва вътрешните плащания в много страни. Той намира приложение и в международните плащания като заместител на парите. Чекът се използва особено широко в сферата на международните търговски плащания, осъществявани за туристически услуги, за издръжка на лица в чужбина и др. Чековите разплащания са удобни, но все по-рядко срещана форма на разплащане. Причините са в икономическата криза и липса на доверие между контрагентите. Друга причина за намаленото използване на чековото разплащане е появата на банковите карти и електронното разплащане по Интернет.
V. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Радков, Р. и Манчева, Д. Банково дело. София : Мартилен, 2007 г.
2. Радков, Р. Пари, банки и парична политика. София : Мартилен, 2001г.
3. Стефанова, П. Вътрешни и международни плащания и банките. София, 1993 г.
4. Наредба №3 на БНБ за безналичните плащания и националната платежна система, обн. ДВ, бр. 81 от 11.10.2005 г.; изм., бр. 20 и 63 от 2008 г.
5. Търговски закон, обн. ДВ, бр. 48 от 1991 г.
6. Закон за банките, обн. ДВ, бр. 52 от 1997 г.
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА АВТОРСТВО
Аз, Екатерина Петрова Пановска с ЕГН 8911276359, л.к. № 625554496, изд. на 22.01.2009 г. от 5то РПУ на МВР гр. София, декларирам, че съм разработила настоящия труд самостоятелно, използвайки посочената по горе литература.
Дата : 07.05.2009 г. Подпис : ....................
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
http://download.pomagalo.com/476651/...earch=25767383 спешно е ако може някой по-бързо да ми го изтегли и да пусне в темата
http://zamunda.pomagalo.com/download...terialzaglavie изтеглете ми го ако може
Дервишово семе от името на неутрален разказвач ПРЕРАЗКАЗ ЗА понеделник ако някои може да ми хелпп моляя виииии
blqbllqblq
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/do...terialzaglavie изтеглете ми го ако може
ЛИС на тема:
Войната в повестта „Крадецът на праскови” – едно повтарящо се зло
Войната е най – голямото изпитание за човешките ценности. По своята
същност тя е антихуманно явление, защото причинява смъртта на много
хора. В условията на война са застрашени любовта, човечността и всичко,
което човек може да притежава, когато е свободен.
Събитията в повестта „Крадецът на праскови” се случват в родния град
на писателя. Двата времеви пластта в творбата са Първата и Втората
Световна война. Всеки от героите става жертва на войната. Тя е спомената
в началото и в края на произведението и като, че ли нищо не се е
променило – войната е като едно повтарящо се зло.
Разказвачът е един от свидетелите на това безмислено зло – войната.
Като малък по времето на Първата Световна война е гладувал и мизерувал.
По времето на Втората Световна война той се завръща в своя роден град
като зрял човек, за да се сбогува със своите познати и с бащината си
къща. Като пристига в града разказвачът остановява, че нищо не се е
променило, всичко си е все същото всякаш миналото се повтаря. Той се
връща назад в своите спомени, по времето, когато е бил малък, когато
това зло войната не е пощадило и най – невинните и чисти същества –
децата.
@
B
gdЭ
$a$gdЭ
Но освен това комендантът може и да състрадава – страда за българските
войници на фронта. Това е и причината той и жена му Елисавета да влезат
в спор.
Войната оставя следи и върху ординарецът. Тя изостря чувството му
за непълноценност и поради това той се стреми да се самоусъществи като
се подчини на своя началник – полковника. Ординарецът толкова стриктно
следи заръките на своя господар, че дори убива човек, любимият на
Елисавета – Иво. Зад това убийство седи не само сянката на полковника,
но и сянката на войната. По този начин това зло може да преобърне
естественият ритъм на един човешки живот.
Другите герои пострадали значително от войната са Иво и Елисавета.
Тя е виновна за многото загуби на Иво, който губи не само любимата си
работа, но и родината си Сърбия. Елисавета пропилява своята младост и
осмисля своето безмислено съществуване. Тук виновница е също войната,
която откъсва любимия мъж на Лиза и го праща на фронта. Така нейните
чувства и силната ? обич постепенно изстиват. Елисавета не се вписва в
общата картина на войната и доказателство за това е връзката и с Иво.
Особено покъртителна е гледката с умиращите волове, белеещи се
отдалеч „като същински гробища от бял камък”, и с хората „дошли от
селата да се простят със своите верни и неуморни работници”. Това е
доказателство, че войната убива живота във всичкте му форми.
Повестта е проектирана на фона на войната, разрухата, страданието и
смъртта. Световете на Първата и Втората Световна война се оказват сходни
по много белези: мизерията, болестите, озлоблението... Писателят
илюстрирайки повтаряемостта, внушава на читателите, че светът не се е
променил, че над него още тегне това зло – войната.
blqbllqblq
Благодаря!
http://download.pomagalo.com/205894/...earch=28327124 моля Ви изтеглете ми този документ мн спешно ми трябва
http://zamunda.pomagalo.com/download/196280/
http://download.pomagalo.com/337755/...asyat+kym+nas/
благодаря предварително
Lesno e da kajesh obi4am te drugo e da go po4ustvash
skype: cecko_911
Радини вълнения
/ Сбит преразказ /
Рада Госпожина е високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл
поглед и с миловидно, чисто и бяло лице.
Сираче от дете, девойката от много години живее с Хаджи Ровоама, която я
е прибрала за храненица. Облечена е в черно тъй като се готви да стане
монахиня. Сега Рада работи като учителка- обучава девойчетата от първи клас.
Старата сплетница не се отнася добре с момичето, дори го кара да прислужва
на чорбаджийската трапеза на брат си.
Тези дни Рада е улисана в училището, защото наближава годишният изпит.
Дългоочакваният ден идва. Пременените ученички отрано изпълват
училищния двор.След пускане на черква народът, според обичая, се отправя
към празничноукрасеното училище. Развълнувана, Рада свенливо нарежда
децата по чиновете и им дава последни наставления за тържествения час.
Изпитът започва от първи клас, както е по програма. Девойката знае, че от
отговорите на ученичките зависи съдбата и.
Докато децата отговарят на задаваните им въпроси, влизат двама закъснели
посетители- единият е настоятелят чорбаджи Мичо, а другият- Кириак
Стефчов. Вторият смущава и плаши учителката с присъствието си.
Както е обичаят, учителят Климент кани Стефчов да изпитва. Високомерният
господин се съгласява. Предметът, по който изпитват, е българска история.
Кириак гледа със студен и неприветлив поглед децата, а въпросите , които
задава, са неясни и объркани. Ученичките са смущават, не успяват да разберат
питанията и се разплакват.
Майките, уплашени, гледат напред и треперят от страх да не чуят имената на
своите деца.
А на Рада и се струва, че потъва в земята от срам и унижение.
В този критичен момент, Огнянов не издържа на напрежението, което
създава Стефчов и се намесва в изпитването. Той е великодушен, гледа кротко
и приятелски децата и им задава същите въпроси, но по- простичко.
Благодарение на Огнянов децата успяват да покажат какво са научили. Героят
спечелва симпатиите на родителите и признателността на Рада.
Но една случка отново разбунва духовете. Огнянов задава въпрос на Събка,
свързан с освобождението от гръцко робство. Ученичката се обърква и казва, че
от гръцко робство е избавил българите цар Асен, а от турско ще ги избави цар
Александър от Русия. Тя зле е изтълкувала думите на баща си, които често е
чувала у дома.
Цялата зала утихва след думите на Събка. Стефчов казва, че тук се пръскат
революционни идеи против султана и излиза заедно с няколко свои
съмишленици. Само кака Гинка смело извиква, че детето е казало истината и че
няма причина за паника.
След няколкоминутно стряскане хората се успокояват и изпитът продължава
и свършва без повече пречки.
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
Субсахарска Африкаhttp://download.http://www.teenproblem.net/school/20...earch=28327124 моля Ви изтеглете ми този документ мн спешно ми трябва
· Географски измерения
По-голямата част от Африканския континент, която е разположена м/у
южния край на Сахара и нос Добра Надежда, може да бъде обединена в
един макрорегион – Субсахарска Африка. Вътрешната подялба на
Западна, Източна, Екваториална и Южна Африка е ясно изразена.
Въпреки създадените организации за регионално сътрудничество
връзките м/у отделните страни са слаби. Не са редки политическите
конфликти и дори войните – граждански и междудържавни.
Колонизацията. През средата на 17-ти в. холандците избират Южна
Африка, там където е Кейптаун. Скоро след това апетит към тази част
на континента проявяват и англичаните, стремящи се да постигнат
създаване на британска „ос от Кейптаун до Кайро”. В края на 19-ти в.
европейските колониални сили поделят Африка на сфери на влияние:
така се създава колониалната карта на континента. Берлинската
конференция от 1884 очертава колониалните граници. Великобритания
получава обширната империя от Египет и Судан до Южна Африка,
Франция предимно Северозапада, Португалия – днешна Ангола,
Мозамбик, Гвинея-Бисау, Италия – Африканския рог, а Испания –
Екваториална Гвинея.
Главни ядра в макрорегиона са РЮА и Нигерия. РЮА е най-развитата
страна в цяла Африка, но в нея има няколко слаборазвити територии,
които не се отличават от останалите страни.
РЮА. През 1961 доминионът Южноафрикански съюз излиза от
Британската общност на нациите и се провъзгласява за република,
управлявана от белите. На изборите през 1994 г. за президент на РЮА е
избран Нелсън Мандела. След демократизирането на ЮАР Табу Мбеки
е заместник на Нелсън Мандела като президент, а през 1999 го
наследява на този пост, като е преизбран през 2004.
Нигерия. През 1960г, когато Нигерия получава независимост, тя вече
има федерална структура, определена въз основа на двата главни ареала
от население.
Стр. 1 от 5
· Население и Общество
Религии. Ислямът прониква в Африка по различни пътища но на юг
от Сахара постепенно губи влиянието си (в Юга на Судан, Нигерия и
др. доминират християнството и местните религии). Тук се извършва и
прехода от негроидната към европеидната раса, арабският език
постепенно се измества от езиците на нигеро-кордофанското семейство,
а лингуа франка стават хауса, респективно суахили.
Расовият и етническият състав на населението на РЮА е следният:
76% чернокожи (най-вече зулу, хоса, сото, тсвана, тсонха, свази,
ндебеле, венда), 12,8 % бели, 8,5 % цветнокожи, 2,6 % азиатци.
Европейската колонизация, започнала през 15-ти в., променя
изключително силно местното развитие. Първоначално португалци,
последвани от англичани, испанци и французи, устройват по свой
образец колониите и пренасят своя език и култура.
Тук са едни от страните с най-висок естествен прираст но и с най-
малка продължителност на живота. Главни причини са: природната
среда, болести, екстремна влага и суша; социалните условия –
неблагоприятно и недостатъчно хранене, лоша хигиена. Най-висока е
смъртността при децата – от болести и недохранване, епидемии и
СПИН.
Високият демографски растеж в зоната Сахел води до много
проблеми, особено в периода на суша:
- Необходимост от разширяване на обработваемите площи;
- Спад на добивите поради изтощение на почвите;
- От честите пожари растителността не успява да се възстанови и
„оголените” почви бързо ерозират през валежния период;
- Повишена нужда от дървесина;
- Бързо увеличаване на стадата с животни;
- Прекомерна паша поради нерегулиран цикъл и недостиг на
фуражи;
- Спад на подпочвените води поради неконтролирано потребление;
- Разрушаването на естествената растителност и настъпване на
пустинята.
Стр. 2 от 5
· Стопанство и Геопространство
Държавите от Субсахарска Африка са сред най-слабо развитите в
света. Изключение прави РЮА, която се отнася към развитите
индустриални страни.
Голямо мнозинство от африканците днес живее от аграрното
стопанство. По крайбрежието (особено западното) и Край големите
реки и езера някои общности зависят от риболова. След получаването
на независимост в африканските страни се извършва поземлена
реформа, въвеждат се стокови култури. Въпреки това и сега
преобладават дребните самозадоволяващи се стопанства, отглеждащи
зърнени и бобови култури в сухите зони и кореноплодни – в по-
влажните зони.
Сред най-големите проблеми остават неефективните методи на
земеделие, неподходящото оборудване, изтощаването на почвите.
Трябва да се преодолеят и някои закостенели явления в обществото и
най-вече доминирането на мъжа. В противен случай няма да може да се
изхрани бързо нарастващото население.
В много страни на Африка е характерно разделението на труда по
пол: жените са заети в растениевъдството, а мъжете – в по-престижното
животновъдство (броят на животните е мерило на благосъстояние и
престиж в обществото).
Аграрното стопанство е най-развитото в РЮА. Житницата на
страната е Капската провинция. В североизтока растениевъдството се
съчетава с интензивно животновъдство, докато пасищното
животновъдство (овце, кози, говеда) е типично за високите вътрешни
плата. По влажното крайбрежие преобладават ябълковите градини,
цитрусовите и банановите плантации, захарната тръстика, ананасът и
памукът.
Индустриализацията в някои страни на Африка днес се извършва
чрез добива на минерални суровини („ресурсна индустриализация”) за
износ главно в развитите индустриални страни. Например 90% от
приходите на Нигерия от износа идват и нефта и нефтопродуктите.
Развитието на градовете по Атлантическото крайбрежие от Порт
Харкорт до Лагос отразява нефтения бум в Юга
В РЮА са формирани 4 промишлени района:
Стр. 3 от 5
- Витватерсранд и Южен Трансваал с Йоханесбург (миннодобив,
стомана, метални изделия, машини)
- Западна Капска провинция с Кейптаун (потребителски стоки,
хранителна промишленост);
- Източна Капска провинция с Порт Елизабет (автомобилостроене,
потребителски стоки);
- Натал с Дърбан (корабостроене, електрическа и химическа
промишленост)
Промишленият район Витватерсранд е не само най-големият
индустриален район на РЮА, но и в цяла Африка. Той е и най-големият
злато - уранов басейн в света, разработван 1886 г. До 1976 г. Са добити
вече около 33 хил. t злато. Общите запаси на злато сега се оценяват на
16 хил. t при средно съдържание 9,3 g/t.
Важно значение за стопанството на някои страни на Африка има
туризмът. Докато в западна Африка преобладава морският туризъм, в
Източна и Южна Африка това словният (сафари) и познавателният
туризъм. Към най-важните туристически обекти се отнасят
националните паркове и защитените територии.
Значение на туризма за макрорегиона
Положителни страни
- Приходи от валута;
- Стимулиране на икономическото развитие;
- Изграждане на транспортната мрежа;
- Усвояване на вътрешността на страната;
- Изграждане на училищата;
- Създаване на работни места за масаите;
- Опазване и защита на редките диви животни чрез създаване на
резервати и защитени територии.
Отрицателни страни
- Високи разходи за изграждане на туристически центрове;
- Високи разходи за внос на храна и стоки за туристите;
- Създаване на гета: „бедни чернокожи”, „богати бели” – изолирани
квартали;
- Хотелите най-често са собственост на чужденци;
- Загуба на традиционния начин на живот;
Стр. 4 от 5
- Националните паркове заемат твърде големи територии, които са
нужни за земеделие и за селища с бързо нарастващо население.
· Регионална Интеграция на Страните в Африка на
Юг от Сахара
Почти всички африкански страни (без Мароко) са обединени в
Организацията за африканско единство, основана през 1963 г. в Адис
Абеба (от 2001 г. Африкански Съюз). Най-интензивна е обаче
интеграцията в Западна Африка (регионална организация ЕСКВА).
· Свръх Големи Градове и Агломерации
Урбанизацията в Субсахарска Африка има сходни черти с
останалите развиващи се страни. Най-високо равнище (56 %) тя е
достигнала в РЮА. Големите градове Кейптаун (2 млн. ж.),
Йоханесбург (1,6 млн. ж.), Адис Абеба (1,5 млн. ж.) продължават да
привличат всекидневно хиляди мигранти.
Големи градове в Южна Африка
КЕЙПТАУН (англ. Кейптаун, африкаанс - Капстад) е град в
югозападната част на РЮА, близо до нос Добра Надежда. Основан през
1652 г. от холандците. Днес той е най-големият град и легислативна
столица на страната (тук заседава парламента). Голям транспортен
възел с пристанище и международно летище. Главни отрасли на
промишлеността му са химическата, текстилната, машиностроителната,
нефтопреработвателната, дървопреработвателната, хранителната
промишленост. Обработването на диаманти.
ЙОХАНЕСБУРГ е голям град, транспортен възел и главен
промишлено - финансов център на РЮА. Основан е в края на ХІХ в. в
индустриалния район Витватерсранд. Днес е важен международен
център с международно летище.
ЛУАНДА е столицата (от 1975г.) на Ангола с население около 2 млн.
жители. Основана е като град през 1575г. Тя е и най-голямото
пристанище на страната на Атлантическия океан, административен
център на провинция Луанда. Има международно летище. Развиват се
нефтопреработващата, хранителната, текстилната промишленост.
Стр. 5 от 5
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
"Търпимост или толерантност:
как се отнасям към съучениците си и как учителите се отнасят към нас?"
За толерантност говорят всички. Толерантността трябва да е навсякъде. Реална ли е
тя и какво е? В живота, на улицата, в училище? Кой трябва да е толерантен?
Думата “толерантност” е с латински произход . Нейни синоними са търпение,
либералност, поносимост, безпристрастност. Да си толерантен значи “ да позволиш
на другите да правят, казват и вярват в това, в което искат, без да ги критикуваш
или наказваш.” Нитцше казва : “Ти имаш своя път. Аз имам моя. Относно
правилния ,верния, единствения път – той не съществува.” Как да определиш кое е
допустимото, търпимото?
Децата са жестоки. В злобните шеги и подмятания, в грозните прякори и обиди.
Децата може да са невинни и безгрешни, но те са НЕтолерантни. Различните винаги
са отлъчвани и от най-елементарната обща игра. Отговорността за подрастващите
винаги е била стоварвана върху родителите. Как да държиш някого, със също
толкова размита и неточна представа за толерантност, отговорен за неговата плът и
кръв. Ако освен къдрички и очички някъде по спиралата на днк-то се предават и
тези чисто практични чувства и емоции? Язвителността, жестокостта,
предубежденията виреят най-добре в жлъчната почва на социални
несправедливости и абсурди. НЕтолерантността като кърлеж се е впила във всяка
единица от това множество. Инстиктивен механизъм за самозащита, или предпазна
реакция – познай странното, различното, заплюй го и го отречи! И отново, и
отново! Може би докрай? Докато гадинката не бъде отскубната с ответната
НЕтолерантност, докато не срещнеш неразбирането и подигравката в чуждите очи.
Детската градина, училището, тези кошери, в които или си част от рояка или трябва
да понесеш жилата на всички.
Въпреки че думата не е нова, всеки път когато я чуя я свързвам с някое така
модерно социалноориентирано и обединяващо понятие, като “благотворителност”
например. Зад една единствена дума толкова много човешки реакции и проблеми.
Тесногръдо е да се ограничи толерантността само до цвят на кожата. Това е по
политически експлоатираната форма, но по-маловажната. Духовната толерантност
е от по-голямо значение.
Тук идва търпимостта. Синоними, но не еднакви по значение. За да изтърпиш нещо
трябва да имаш сериозна причина – възпитание, уважение, симпатия, а може би
дори безучастност. Къде е тънката разликата... кога спираш да толерираш и
започваш да търпиш нещо или някого? Търпението като цяло най-често се свързва с
изчерпване – “Чашата на търпението ми преля. Търпението ми е на привършване.
Изгубих търпение”. Да толерираш е възможно за един приличен период от време,
да търпиш е временно решение.
След всички въведения, трябва да се уточни мястото на учителите като чести
арбитри на толерантността. Учителката от детската градина винаги си остава един
приказен образ, винаги добра, винаги отзоваваща се и на най-ревливото създание.
Колкото и да си я намразил първия ден, когато те е отвела от родителите ти и те е
напъхала в миришеща на супа стая, пълна с поне дузина твои подобия, в крайна
сметка спомените за нея ще си останат нереално слънчеви. Началните учителки се
възползват също от не дотам развитата запаметяващата способност на питомците
1
си, от все още лъчезарните им личица, готови да поледват всеки, които им се
усмихне. Такива бяха по мое време. Дори старите моми бяха най-малкото
поносими, че даже и приятелски настроени. Тези жени, въпреки често вдетиненото
си държание, са нотаварени с най-основната задача да изградят от нищото една
представа за добро/лошо, прилично/неприлично, уместно/неподходящо, обидно/ .....
Представа, която не е особено обективна във всяко семейство. Най-невинни, но и
най- жестоки в искрените си и крайно неуместни коментари. Дали са НЕтолерантни,
или просто искрени? Съучениците? И тогава, във “винаги-по-хубавите-отминали-
детски-години”, и сега те са различната проекция на собственото алтернативно “аз”.
Или търпиш тяхната НЕтолерантност, или ти НЕ ги толерираш, или се обединяваш
с тях срещу трети. Явно истината днес боли повече от всякога, неудобна е.
Възпитават ни в някакви културни и обществени норми, за да се иска после от нас
да сме извън рутината, да сме различни. Защо тогава различните в 80% от случаите
ги сочат с пръст, отнасят всички благословии и присмех. Как никой не успя да
открие начина да избяга от конформисткия кошер на лустросаната
псевдотолерантност, без да става смешен, краен или сбъркан в поведението си?
Насърчаваме комуникацията и общуването чрез машини, които ги обезсмислят
тотално. Парадокси и абсурди – успешната платформа за бъдещите човешки
взаимоотношения. Но ако има някаква дори и малка възможност, нека не ставаме
ввсе още всички мнителни раци с девиз - “Само един човек ме разбра и то
погрешно”!
2
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
Мерси много
Lesno e da kajesh obi4am te drugo e da go po4ustvash
skype: cecko_911
The bad guys lie to get in your bed; the good guys lie to get in your heart
ДЕСИСЛАВА ДИМИТРОВА АНЗОВА – ХІА КЛАС,№6http://download.http://www.teenproblem.net/school/34...earch=28374397 Моля
Показатели
Дейци
Революционни идеи Революционна дейност Литературна дейност
Раковски Първоначално смята,че
освобождението на България е
възможно само чрез всенародно
въстание, ръководено от единен
център.За да има успех въстанието
трябвало да е съгласувано с
освободителните борби на другите
народи и да има подкрепата на
Франция и Русия .Идеята му била
въстанието да обхване Северна
България,а Стара планина да е
укритие за въстаниците /І план/.По-
късно доразвива идеите си - смята,че
въстанието трябва да е съгласувано с
действията на Сърбия срещу Високата
порта.Било необходимо да подготви
отряд от 1000 български патриоти на
сръбска територия.Трябвало да
осъществи поход по билото на Стара
планина /ІІ план/.След това решава да
направи съюз с гърците.Но разбира,че
през 1861г. е имало тайни преговори
между Гърция и Сърбия срещу
Османската империя - да си поделят
българските земи.Разбирайки това той
се разочарова.Постепенно стига до
убеждението,че българите не трябва
да разчитат на чужда помощ,а само на
собствените си сили /ІІІ план/.
Създава Първи план за освобождение на
България през 1858г. в Одеса.В първата част на
този план се обяснява предварителната
подготовка за всеобщо въстание,а във втората –
ходът.Ръководният орган на това въстание била
Тайната канцелария.
През 1861г. в Белград изработва Втори план за
освобождание.Според идеите на това въстание, се
свързва със Сръбското правителство и получава
разрешение за сформирането на български
доброволчески отряд.1862г. се учредява
Привременното началство,което трябва да е
начело на въстанието,написан е и устава
му,започва изграждането на Първата българска
легия.Но поради подобряване на сръбско-
турските взаимоотношения през лятото на 1862г.
е разпусната легията.От 1866г. в Букурещ се
отдава на каузата да обедини емиграцията около
идеята за българско освобождение.
Раковски създава през 1867г. „Привременен закон
за народните горски чети”. Той предвижда
всенародно въоръжено въстание,ръководено от
Върховното началство.Така той поставя начало
на четничеството в българското национално-
освободително движение.
През 1856г.,Раковски е в Нови
Сад,където започва да издава първия си
вестник „Българска дневница”.Довършва
и поемата си „Горски пътник”.В тези си
издания извършва активна пропаганда на
българския политически живот.
От 1860 до 1861г. в Букурещ издава в-к
„Дунавски лебед”,който е първият
вестник информиращ Европа за
освободителните идеи на българите.
През 1864г. отново в Букурещ,Раковски
започва да издава в-к „Бъдущност”. В
него подкрепя княз Куза в начинанието
му да вземе земята на едрите румънски
земевладелци.За това вестникът му е
спрян.Той издава друг със същото
съдържание, но с ново име –
„Бранител”.А през 1865г. издава един
брой на в-к „Българска старина”.
Каравелов Под влияние на Московския
славянски комитет, Каравелов приема
идеята,че за свобода на България е
необходимо създаването на
През 1867г. в Белград създава български
комитет,който поддържа четническата
тактика.Подготвя Зайчарската чета,начело с Иван
Кулин.От 1869г. активно се изявява сред
От 1857г. сътрудничи на славянофилски
вестници в Русия –
„Голос”,”Ден”,”Москва” и др.На
01.01.1869г. завършва статията „Мои
1
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
За нищо !!
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
Субсахарска Африкаhttp://download.http://www.teenproblem.net/school/20...earch=28327124 моля Ви изтеглете ми този документ мн спешно ми трябва
· Географски измерения
По-голямата част от Африканския континент, която е разположена м/у
южния край на Сахара и нос Добра Надежда, може да бъде обединена в
един макрорегион – Субсахарска Африка. Вътрешната подялба на
Западна, Източна, Екваториална и Южна Африка е ясно изразена.
Въпреки създадените организации за регионално сътрудничество
връзките м/у отделните страни са слаби. Не са редки политическите
конфликти и дори войните – граждански и междудържавни.
Колонизацията. През средата на 17-ти в. холандците избират Южна
Африка, там където е Кейптаун. Скоро след това апетит към тази част
на континента проявяват и англичаните, стремящи се да постигнат
създаване на британска „ос от Кейптаун до Кайро”. В края на 19-ти в.
европейските колониални сили поделят Африка на сфери на влияние:
така се създава колониалната карта на континента. Берлинската
конференция от 1884 очертава колониалните граници. Великобритания
получава обширната империя от Египет и Судан до Южна Африка,
Франция предимно Северозапада, Португалия – днешна Ангола,
Мозамбик, Гвинея-Бисау, Италия – Африканския рог, а Испания –
Екваториална Гвинея.
Главни ядра в макрорегиона са РЮА и Нигерия. РЮА е най-развитата
страна в цяла Африка, но в нея има няколко слаборазвити територии,
които не се отличават от останалите страни.
РЮА. През 1961 доминионът Южноафрикански съюз излиза от
Британската общност на нациите и се провъзгласява за република,
управлявана от белите. На изборите през 1994 г. за президент на РЮА е
избран Нелсън Мандела. След демократизирането на ЮАР Табу Мбеки
е заместник на Нелсън Мандела като президент, а през 1999 го
наследява на този пост, като е преизбран през 2004.
Нигерия. През 1960г, когато Нигерия получава независимост, тя вече
има федерална структура, определена въз основа на двата главни ареала
от население.
Стр. 1 от 5
· Население и Общество
Религии. Ислямът прониква в Африка по различни пътища но на юг
от Сахара постепенно губи влиянието си (в Юга на Судан, Нигерия и
др. доминират християнството и местните религии). Тук се извършва и
прехода от негроидната към европеидната раса, арабският език
постепенно се измества от езиците на нигеро-кордофанското семейство,
а лингуа франка стават хауса, респективно суахили.
Расовият и етническият състав на населението на РЮА е следният:
76% чернокожи (най-вече зулу, хоса, сото, тсвана, тсонха, свази,
ндебеле, венда), 12,8 % бели, 8,5 % цветнокожи, 2,6 % азиатци.
Европейската колонизация, започнала през 15-ти в., променя
изключително силно местното развитие. Първоначално португалци,
последвани от англичани, испанци и французи, устройват по свой
образец колониите и пренасят своя език и култура.
Тук са едни от страните с най-висок естествен прираст но и с най-
малка продължителност на живота. Главни причини са: природната
среда, болести, екстремна влага и суша; социалните условия –
неблагоприятно и недостатъчно хранене, лоша хигиена. Най-висока е
смъртността при децата – от болести и недохранване, епидемии и
СПИН.
Високият демографски растеж в зоната Сахел води до много
проблеми, особено в периода на суша:
- Необходимост от разширяване на обработваемите площи;
- Спад на добивите поради изтощение на почвите;
- От честите пожари растителността не успява да се възстанови и
„оголените” почви бързо ерозират през валежния период;
- Повишена нужда от дървесина;
- Бързо увеличаване на стадата с животни;
- Прекомерна паша поради нерегулиран цикъл и недостиг на
фуражи;
- Спад на подпочвените води поради неконтролирано потребление;
- Разрушаването на естествената растителност и настъпване на
пустинята.
Стр. 2 от 5
· Стопанство и Геопространство
Държавите от Субсахарска Африка са сред най-слабо развитите в
света. Изключение прави РЮА, която се отнася към развитите
индустриални страни.
Голямо мнозинство от африканците днес живее от аграрното
стопанство. По крайбрежието (особено западното) и Край големите
реки и езера някои общности зависят от риболова. След получаването
на независимост в африканските страни се извършва поземлена
реформа, въвеждат се стокови култури. Въпреки това и сега
преобладават дребните самозадоволяващи се стопанства, отглеждащи
зърнени и бобови култури в сухите зони и кореноплодни – в по-
влажните зони.
Сред най-големите проблеми остават неефективните методи на
земеделие, неподходящото оборудване, изтощаването на почвите.
Трябва да се преодолеят и някои закостенели явления в обществото и
най-вече доминирането на мъжа. В противен случай няма да може да се
изхрани бързо нарастващото население.
В много страни на Африка е характерно разделението на труда по
пол: жените са заети в растениевъдството, а мъжете – в по-престижното
животновъдство (броят на животните е мерило на благосъстояние и
престиж в обществото).
Аграрното стопанство е най-развитото в РЮА. Житницата на
страната е Капската провинция. В североизтока растениевъдството се
съчетава с интензивно животновъдство, докато пасищното
животновъдство (овце, кози, говеда) е типично за високите вътрешни
плата. По влажното крайбрежие преобладават ябълковите градини,
цитрусовите и банановите плантации, захарната тръстика, ананасът и
памукът.
Индустриализацията в някои страни на Африка днес се извършва
чрез добива на минерални суровини („ресурсна индустриализация”) за
износ главно в развитите индустриални страни. Например 90% от
приходите на Нигерия от износа идват и нефта и нефтопродуктите.
Развитието на градовете по Атлантическото крайбрежие от Порт
Харкорт до Лагос отразява нефтения бум в Юга
В РЮА са формирани 4 промишлени района:
Стр. 3 от 5
- Витватерсранд и Южен Трансваал с Йоханесбург (миннодобив,
стомана, метални изделия, машини)
- Западна Капска провинция с Кейптаун (потребителски стоки,
хранителна промишленост);
- Източна Капска провинция с Порт Елизабет (автомобилостроене,
потребителски стоки);
- Натал с Дърбан (корабостроене, електрическа и химическа
промишленост)
Промишленият район Витватерсранд е не само най-големият
индустриален район на РЮА, но и в цяла Африка. Той е и най-големият
злато - уранов басейн в света, разработван 1886 г. До 1976 г. Са добити
вече около 33 хил. t злато. Общите запаси на злато сега се оценяват на
16 хил. t при средно съдържание 9,3 g/t.
Важно значение за стопанството на някои страни на Африка има
туризмът. Докато в западна Африка преобладава морският туризъм, в
Източна и Южна Африка това словният (сафари) и познавателният
туризъм. Към най-важните туристически обекти се отнасят
националните паркове и защитените територии.
Значение на туризма за макрорегиона
Положителни страни
- Приходи от валута;
- Стимулиране на икономическото развитие;
- Изграждане на транспортната мрежа;
- Усвояване на вътрешността на страната;
- Изграждане на училищата;
- Създаване на работни места за масаите;
- Опазване и защита на редките диви животни чрез създаване на
резервати и защитени територии.
Отрицателни страни
- Високи разходи за изграждане на туристически центрове;
- Високи разходи за внос на храна и стоки за туристите;
- Създаване на гета: „бедни чернокожи”, „богати бели” – изолирани
квартали;
- Хотелите най-често са собственост на чужденци;
- Загуба на традиционния начин на живот;
Стр. 4 от 5
- Националните паркове заемат твърде големи територии, които са
нужни за земеделие и за селища с бързо нарастващо население.
· Регионална Интеграция на Страните в Африка на
Юг от Сахара
Почти всички африкански страни (без Мароко) са обединени в
Организацията за африканско единство, основана през 1963 г. в Адис
Абеба (от 2001 г. Африкански Съюз). Най-интензивна е обаче
интеграцията в Западна Африка (регионална организация ЕСКВА).
· Свръх Големи Градове и Агломерации
Урбанизацията в Субсахарска Африка има сходни черти с
останалите развиващи се страни. Най-високо равнище (56 %) тя е
достигнала в РЮА. Големите градове Кейптаун (2 млн. ж.),
Йоханесбург (1,6 млн. ж.), Адис Абеба (1,5 млн. ж.) продължават да
привличат всекидневно хиляди мигранти.
Големи градове в Южна Африка
КЕЙПТАУН (англ. Кейптаун, африкаанс - Капстад) е град в
югозападната част на РЮА, близо до нос Добра Надежда. Основан през
1652 г. от холандците. Днес той е най-големият град и легислативна
столица на страната (тук заседава парламента). Голям транспортен
възел с пристанище и международно летище. Главни отрасли на
промишлеността му са химическата, текстилната, машиностроителната,
нефтопреработвателната, дървопреработвателната, хранителната
промишленост. Обработването на диаманти.
ЙОХАНЕСБУРГ е голям град, транспортен възел и главен
промишлено - финансов център на РЮА. Основан е в края на ХІХ в. в
индустриалния район Витватерсранд. Днес е важен международен
център с международно летище.
ЛУАНДА е столицата (от 1975г.) на Ангола с население около 2 млн.
жители. Основана е като град през 1575г. Тя е и най-голямото
пристанище на страната на Атлантическия океан, административен
център на провинция Луанда. Има международно летище. Развиват се
нефтопреработващата, хранителната, текстилната промишленост.
Стр. 5 от 5
ms mnogo
За нищо..Дано съм ти била от полза
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
http://download.pomagalo.com/324955/...+na+baii+gano/
МОЛЯ ВИ ТРЯБВА МИ ВЪЗМОЖНО НАЙ - Скоро !!!! Благодаря предварително !!!!!
ПЛС ПОМОГНЕТЕ МН Е СПЕШНО !!!!!!!!!
Внуците на Бай Ганьо
(Есе)
В днешно време героят Бай Ганьо, от Алековото произведение, се е превърнал в нарицателен образ за малокултирието на хората в дадени среди на общуване. Тези прояви на ниска култира и невъзпитаност в съвременното общество се определят като байганьовщина.
Всекидневно срещаме хора с негативни прояви като : простащина, нахалство, лицемерие, използвачество и др. Но вместо тези хора да се променят и да не бъдат подкрепяни от другите цевилизовани и възпитани хора, те сякаш се затвърждават като основен тип характер в обществото. Това поведение го наричаме байганьовщина, защото е пресъщо за извесния литературен герой Бай Ганьо. Чрез него Алеко Константинов показва негативните и малокултурни действия на българина.
От както се е появило името на героя Бай Ганьо в Алековото произведение, е изминало повече от век. Но той продължава да живее, макар да са се сменили историческити нрави, правителствата да са паднали, да са преминали в поколение. Той живее във всеки еден човек, който не се притеснява и не се чувства чужд от чеждото, който не иска да приеме чуждото или да го изучи, а само да го приобщи към своите правила, вместо да следва новите. Тези хора могат да бъдат наречини внуците на Бай Ганьо, а противоположните на него- Алеко. Защото благодарение на таланта си той е създал две вечни лица на българина- байганьовското и тово на идеалиста, на обществения тип личност.
В своето произведение Алеко поставя за цел да осмее лошите качества на хората и чрез действата на Бай Ганьо да им даде поука. Героят е вулгарен, некултурен, необразован. Той не се съобразява с нормите на добро поведение. За съжаление и в днешно време има много такива хора. Това е човекът на спирката, който яде семки. Тийнейджърът, викащ в автобуса. Това е жената, извърляша си боклука от прозореца. Невъзпитаният блъснал бабата. Тези хора са внуците на Бай Ганьо и те трябва чрез образа му да разберат грозното си поведение.
В българското общество всеки един от нас трябва да се замисли за поведението си и ако нещо му куца да го поправи, защото така българският народ ще израстне и ще се усъвършинства.
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
