ПОМАГАЛО!!!!!

[angel4eto100]

http://download.pomagalo.com/150061/...earch=28753628
http://download.pomagalo.com/12882/o...earch=28753880
http://download.pomagalo.com/7398/ka...earch=28754078
http://download.pomagalo.com/3563/nr...earch=28754078
http://download.pomagalo.com/24092/o...earch=28754078

Знам че са много но ще съм ви благодарна ако ми ги изтеглите

[SmilezZz]

ХРИСТО БОТЕВ
1.Биография - Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6
януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка
Ботева.
Учи в Карлово и Калофер, а през 1863 г. заминава за Одеса, където постъпва в
Одеската гимназия, но през 1865 г. е изключен за свободолюбивите си идеи.
Учителства в с. Задунаевка, Бесарабия, а в началото на 1867 г. се завръща в
Калофер, още същата година е принуден да емигрира в Румъния. Работи в
печатницата на Д. Паничков (186, прави първите си литературни опити,
превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. "Гайда" и
"Дунавска зора". По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор
на в. "Дума на българските емигранти" (Браила, 1871). През 1872 г. се
установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в.
"Свобода" и "Независимост". Издава сатиричния вестник "Будилник" (1873).
След смъртта на Левски (1873) отношенията му с Каравелов, който се
отдръпва от революционните идеи, секват, а Ботев оглавява революционната
емиграция и списва нейния орган - в. "Знаме" (1874-1875). След обявяването
на Априлското въстание издава в. "Нова България" (1876) и организира чета в
помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб "Радецки" и слиза
на Козлодуй. Четата не среща подкрепата на българите, води тежки сражения
в Балкана, в едно от които Ботев е убит - 02. 06. 1876 г. Поет, публицист,
журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител, Христо
Ботев се превръща в икона за българите, в национален символ. Автор само на
20 стихотворения, поезията му дава облика на българската литература и до
днес, а цялото му творческо наследство предлага една радикална версия на
българското национално мислене и философия.
„ХАЙДУТИ”
1.Сюжет
Замисленият сюжет на „Хайдути” е осъществен само
частично.Написано е въведението и една основна част, която включва пряко
представяне на героя, както и епизод, съдържащ разговор между Чавдар и
майка му.
Поемата започва с лирическо обръщение на поета във формата на
народен запев, в което поетът герой се кани да възпее борците за народна
свобода.
Основната част започва с прослава на Чавдар войвода, след което е
описана срещата между майка и син.От диалога между тях се разбира, че
малкият Чавдар иска да отиде в дружината на баща си, известния
хайдутин Петко Страшника.Разговорът между двамата е задушевен,
предаден е с топлота.Въпреки, че вижданията и чувствата на сина и на
майката са различни, межд, тях цари пълно доверие.Накрая майката
обещава, че ще пусне сина си при баща му в гората.Докато Чавдар бурно се
радва, че ще отиде на хайдушкото сборище, тя е скръбна и ридае.Текстът
прекъсва с думите за плача на майката.
2.Жанр
„Хайдути” е лиро-епическа поема.Поемата е стихотворно произведение
със сравнително голям обем.Тя може да бъде епическа, когато съдържа
повествование за някакви събития, или лирическа, когато представя размисли,
чувства и настроение.Специално „Хайдути” е лиро-епическа поема, защото
запевът и въведението към основната част, която съдържа възхвалата на
Чавдар войвода, са лирически, а в останалата част присъства разказ за съдбата
на момчето и описание на разговора между Чавдар и майка му.
3.Композиция
Поемата „Хайдути” има интересна композиция.Във въведението поетът
герой говори за вдъхновението си и желанието си да изпее песен за „Чавдар
войвода”, след което започва самата песен.Въведението има характер на
запев, на подготовка за пеене.Така цялата поема всъщност представлява
песен за песента, а основната и част е песен в песента.
4.Героите
Главен герой на поемата е Чавдар.Той е разкрит по два различни начина –
чрез пряка възхвала и в основната част.Във въведението е направена обща
характеристика на героя като хайдутин – страшен борец срещу турци и
чорбаджии и закрилник на „клети сюрмаси”.Освен пряката характеристика,
направена от поета, Чавдар е представен и чрез песента, която е на поета –
герой, но и на народа, тъй като в нея е изразена народната
признателност.Възхвалата на хайдунита е всеобща /”да чуят моми и момци/
по сборове и по седенки / юнаци по планините, / и мъже в хладни
механи”/.Чавдар войвода е показан като национален герой.
Чавдар е представен и в диалога с майка си.В думите, с които се обръща
към нея, се проявява характерът му – неговата нетърпимост към личното
унижение и към страданието на народа, както и решимостта му да бъде борец
за справедливост.
Равностоен по значение е поетът герой / или лирическият
говорител/.Неговият характер е много подобен на този на Чавдар.Той също
не понася робското унижение и копнее за свобода, той също е изпълнен с
любов към онеправданите и омраза към насилниците.
Важна роля в поемата има и майката на Чавдар.Нейните вълнения,
тревогата за съдбата на чедото и, силата на майчината любов служат като
контрастен фон на решимостта на Чавдар да поеме пътя на борбата.Драмата
на майката е в това, че - от една страна – тя го е възпитала да не се
примирява, а същевременно иска от него да се примири, за да не стане
хайдутин.Ролята и е важна и с това, че именно тя е връзката между Баща и
Син, тя е тази, която прави възможна приемствеността между двете
поколения.
5.Темите
Основна в поемата е темата за свободата.Свободата се мисли както
като лична, така и като обща – социална и национална.Личната свобода е
представена чрез поета герой и Чавдар.И за двамата свободата означава
незачитане на потискащата чужда воля и противопоставяне на
унижението и на бездействието.Общата свобода се мисли като отхвърляне
на социялния гнет и на чуждото потисничество.
Тясно свързана с идеята за свободата е и темата за нравствения
избор.За Чавдар постигането на свободата е резултат на трудно
решение.При него се борят свободолюбивият порив, който го тегли към
гората, при дружината на героичния баща, и жалостта към майката,
чиято тревога отеква в неговото сърце.
Изключително важна в „Хайдути” е и темата за песента.В поезията на
Ботев тази тема се явява като основна.В много негови стихотворения се
говори за песен и за пеене.
В тази поема песента играе огромна роля.Тя е възможност за възхвала на
достойните и е средство да се запази памет за националните герои, за най-
значителното в националната история.
Песента обединява територията на поробената родина / „Затуй му пее
песента / на Странджа – баир гората, на Ирин – Пирин тревата; / меден им
кавал приглаша / от Цариграда до Сръбско, / и с ясен ми глас жътварка / от
Бяло море до Дунав - / по румелийски полета ... Да чуят моми и момци / по
сборове и по седенки / юнаци по планините / и мъже в хладни
механи ...”/.Песента за известността на Чавдар обхваща цялото родно
пространство – както вертикално / високо и ниско: планини / полета/, така
и хоризонтално: / север – юг: Дунав – Бяло море; и изток – запад: Цариград
– Сърбия/.Към природното, териториално определено пространство се
прибавя и човешкото – сборовете и седенките с моми и момци; механите,
където се събират мъжете; планините, където бродят
юнаците.Националното пространство се предствавя като единство на
територия и народно присъствие.
Песента е израз на свободолюбие и лична сила – поетът – герой бяга от
тъгата на робския живот в пеенето / „- пък ще си викна
песента!”/.Песента е и лечителка на душевните страдания / „Тъжно ми й,
дядо, жално ми й, / ала засвири – не бой се - / аз нося сърце юнашко ... и
тъгата ми ще мине / тъгата, дядо, от сърце”/.
Песента за подвига на Чавдар войвода е предпочетена от поета герой
пред други видове песни – любовни или страдалчески.На същата тема е
изградено стихотворението „До моето първо либе”, което започва с
думите „Остави таз песен любовна”.
В „Хайдути” важна роля играят реторичните форми.Особено силно е
въздействието на реторичните въпроси / „Кой не знай Чавдар войвода, кой не
е слушал за него?”/.
Специфична особеност на поемата е употребата на постоянни епитети,
характерни за народното поетическо творчество: песни юнашки, хайдушки;
страшен хайдутин, вехта войвода, хладни механи, черни ядове, сърце
юнашко, глас меден загорски и др.Постоянните епитети присъстват и в
описанието на малкия Чавдар: „... гледа си в очи Чавдара, / във очи черни,
големи, / глади му коса къдрава...”.
В „Хайдути” се срещат и метафори, например в стиха: „Ала за клети
сюрмаси / крило бе Чавдар войвода”.Метафората прилича на сравнението./
Същото съдържание би могло да се предаде с израза: Чавдар войвода е като
крило за сиромасите./Метафората е с по-силно преносно значение от
сравнението, тъй като качествата на крилото /закрилата/ са пряко пренесени
върху героя.
Своеобразна кулминация на поемата представляват стиховете:
Какви е деца раждала, / раждала, ражда и сега / българска майка юнашка;
какви е момци хранила, / хранила, храни и днеска / нашата земя хубава.
Силата на стиховете се определя както от патриотичния възторг на поета,
ката и от тяхната постройка.характерната повторителност в стиховете
„раждала, ражда и сега” и „ хранила, храни и днеска” внушава идеята за
непреходност на националните ценности.От друга страна, паралелизмът
между двете тристишия, започващи с думите „Какви е деца раждала и какви е
момци хранила”, поставя знак на равенство между „ българска майка
юнашка” и „ нашата земя хубава”.За литературата на Българското възраждане
и особено за поезията на Ботев отъждествяването на родината с майка е много
характерно.

[SmilezZz]

Образът на лиричния герой в поемата
„Хайдути”
В тежките години на робство много поети възпяли прочути
и обичани народни закрилници ,отдали живота си за свободата
на Родината.
Основна мисъл в Ботевата поезия бил копнежът му за
свобода,която изразил в поемата „Хайдути”. Задачата на
поета била да възхвали хайдутството,да събуди в
сънародниците си желание и воля за свобода.
Поемата „Хайдути” е посветена на подвизите и
саможертвите на един от най-прочутите народни закрилници-
Чавдар войвода. Той бил с неспокоен дух и легендарна смелост.
Поемата започва с думите към народния певец:
„Я надуй ,дядо ,кавала,
след теб да викна-запея
песни юнашки хайдушки,
песни за вехти войводи”.....
Той иска да възпее подвига на хайдутина-закрилник на поробения
народ, да вьзпее бьлгарската майка раждала юначни синове.
Чавдар войвода бил смел защитник на сиромасите и
страшен за турците, а славата му се разнасяла по цялата земя.
Той израстнал в семейство на хайдутин и от малък искал да
бьде с татко си и дружината. Но майка му го пратила ратай-
на чужд хляб да се научи. Той понасял тежко униженията на
вуйчо си и отправил упрек към нея. Чавдар се измъчвал не от
работата, а от господарското отношение на вуйчо си:
....”Проклет бил човек вуйка ми!
Проклет е ,майко казвам ти
не ща при него да седя”....
Чавдар много обичал майка си и скьрбял, че тя ще остане
сама, но в сьщото време се радвал, че ще отиде в Балкана при
татко си:
....”Рипна ми Чавдар от радост,
че при татка си ще иде,
страшни хайдути да види
на хайдушкото сборище”....
С поемата „Хайдути” Христо Ботев отправил послание към
следващите поколения, да се борят за щастието и свободата на
своя народ.
АЛЕКСАНДРИНА ТОДОРОВА от 6 Б клас

[SmilezZz]

Какви черти е вложил Ботев във величавия образ на Чавдар
Образа на Чавдар войвода дълбоко е вълнувал душата на Ботев.Пламенната творба "
Хайдути" превръща Чавдар в образ - символ, носител на типичните и прекрасни черти
на българския хайдутин - закрилник.Синовната гордост, дълбокото преклонение и
възторг към славата на неговия баща (Петка Страшника), гордостта и честолюбието,
любовта към майката, са само част от образа на Чавдар войвода, който превъплащава
чертите на един цял български народ.Ботев представя творбата си "Хайдути" като
епически разгънат разказ за баща и син хайдути, за градивността в отношенията им.
В началото на тази творба Ботев изразява чувствата си на възхищение и преклонение
пред „Чавдар страшен хайдутин” , пред „Чавдар вехта войвода” Поетът е горд, че и той
е син на непокорен народ , че „българка майка юнашка „ е „раждала , ражда и сега”
такива безстрашни юнаци.И се предава от поколение на поколение жаждата за свобода
и волност.В поемата „Хайдути” Ботев отразява всенародното преклонение и обич към
прославения войвода :
Кой не знае Чавдар войвода ,
Кой не е слушал за него ?
Ботев разказва най – напред за детството за Чавдар , за да разкрие как се поражда
вътрешния гняв, жаждата за борба , какви нравствени и социални причини го
предизвикват.Оскърбителни� �е думи на вуйчото „сюрмашки изедник” са засегнали
гордостта и човешката му чест .Макар и малък, Чавдар има силно развито чувство за
собствено достойнство.Има и състрадателно , чисто сърце , което усеща , че вуйчото е
„проклет човек” и богатството му е натрупано от сиромашки труд и сълзи.Дълбоко е
потресен Чавдар от обидите и от оценката на вуйчото , че и той се е „увълчил” и че
„човек няма да стане”.Особенно тежко е за сина да търпи презрението към бащата ,
прославен „войвода над толкоз мина дружина”.В думите „че съм се и аз увълчил” е
изразена болка от обидното отношение към баща и син едновременно.Честолюбивот� �
момче гневно заявява:
Проклет бил човек вуйка ми!
Проклет е ,майко казвам ти ,
Не ща при него да седя.
Синовна гордост , дълбоко преклонение и възторг изпълват душата му само при
спомена за славата за неговия баща.И цялото му същество е обсебено от мечтата и той
да отиде при този народен закрилник и той да бъде свободен и волен хайдутин.Дори
майчините сълзи и горещи молби не могат да спрат момчето.Нещо повече – в думите
му се чувства укор, че е продаден от родната си майка :
Що си ме , майко , продала
На чуждо село аргатин?
Несправедлив е гнева му към майката , но той е продиктуван от огорчението, че тя
не го разбира.Но Чавдар обича майка си и я жали, слуша я със „сълзи и той на очи” , но
сърцето му го тегли към хайдушкото сборище.Надделяла е у него буйната бащина
кръв .Горещото му желание „при татка искам да ида” най – сетне ще се сбъдне.
В публикуваната част от поемата не е доизграден образът на Чавдар като славен
хайдутин.Достатъчно е и краткото лирическо встъпление , за да предизвика във всяко
българско сърце преклонение пред хайдушкия войвода

[SmilezZz]

Нравствената красота .......
(съчинение-разсъждение)
За да почустваме истински силата на поетическото творчество на Хр.Ботев, необходи- мо
е да разберем не толкова неговите политически и социални убеждения,колкото основната
същност на богатия му духовен свят.Големият български поет революционер е с
емоционална,поровиста и волева натура,подвласна на силни,полюсни чувства, които
движат творческата му и житейска съдба.Силно да люби и мрази-товаа е неговата
житейска философия от най-ранни младини,която го вдъхновява за подвиг.Той превръща
интензивността на лирическите си чувства не в успокоителни съзерцания,а в силни и
решителни действия в името на една свещена цел-“правда и свобода” за българския
народ.Борческата му воля е така мащабна и непобедима,както е неунищо-
жима обичта му към родината.Основна тема на Ботевата поезия е копнежът по
свобота,намерил пряк израз в поемата му “Хайдути”.Художествената задача на поета е
да възкраси красивите идеали на хайдутството,да пробуди у своите съвременици
желание,сила и воля за свобода чрез образа на Чавдар войвода.
Лиричния герой има силно развито чувство за свобствено достойнство,чест и състрада-
телно,чисто сърце.Синовна гордост,дълбоко преклонение и възторг изпълват душата на
Чавдар само при спомена за славата на неговия баща-Петка Страшника.Чавдар носи
качествата на патриот,свободолюбив човек и до толкова обича родината си , че е
готов да пренебрегне личното си щастие и да даде живота си,за щастието на народа си.
Поемата се състои от лирически увод и разказ за детството на Чавдар.Лирическият увод
на поемата “Хайдути”разкрива противоречиви чувства.Лирическия говорител възпява
страшното и славно време на “вехти войводи”пее за красотата на родната земя.Обръще-
нието:
Я надуй,дядо,кавала ,
след теб да викна-запея
песни юнашки хайдушки,
песни за вехти войводи-
за Чавдар страшен хайдутин
за Чавдар вехта войвода...
звучи като “запев”и прави текста близък до народната песен,поставя и начало на една
монологична изповед-обръщение.В монологичния изказ е обобщена народната любов и
гордост че има такъв войвода”страшен хайдутин”-Чавдар войвода, достоен за
всенародно преклонение и обич.
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки
юнаци по планините
и мъже в хладни механи,
какви е деца раждала,
раждала,ражда и сега
българка майка юнашка...
Лирическия говорител изпитва възхищение и гордост от героизма на Чавдар,затова
неговото желание е да разпространи делото на войводата,да обезсмърти неговия
геройзъм,чрез песента.Песента звучи,като послание към потомците,които трябва да
знаят и помнят,свято да пазят завета на свободолюбивите и безстрашни герои, като
Чавдар войвода.Лирическия говорител изпитва преклонение към “нашата земя хубава” и
“българка майка юнашка” дето е родила такъв юнак страшилище за “чорбаджия
изедник”и “турски сердари”. Към смелите той изразява своите чувства на обич и възторг.В
същотото време осъжда покорените и страхливите,които предизвикват у него гняв и
омраза.
...а сам за тегло да пея
за тегло,дядо,сиромашко,
и за свойте си кахъри
кахъри,черни ядове!
Тъжно ми й,дядо,жално ми й
ала засвири-не бой се-
аз нося сърце юнашко,
.................................................. .
Пък който иска да тегли
тежко му нима ще кажа?
Юнак тегло не търпи-...
Във втората композиционна част на поемата образът на Чавдар войвода е въведен чрез
анафоричното повторение”кой”.Въпросит� �лното местоимение е последвано от риторични
въпроси,които от една страна поставят акцент върху широката популярност на героя,от
друга страна изразяват искреното възхищение на поета от делата на войводата:
Кой не знай Чавдар войвода
кой не е слушал за него?
.................................................. .
Водил бе Чавдар дружина
тъкмо двайсет години,
и страшен беше хайдутин
за чорбаджии и турци;
ала за клети сиромаси
крило бе Чавдар войвода!
Метафората “крило” изразява признателноста към юнака-закрилник,на когото са се
уповавали в годините на робството най-неоправданите-българите,раята,подложени на на
жестокости и безчинства от поробителя.
на Странджа-баир гората
на Ирин-Пирин тревата
..............................................
от Цариграда до Сръбско,
..............................................
от Бяло море до Дунав-
по румелийски полета...
Това е образът “на нашата земя хубава,от географското изброяване на Странджа, ”Ирин-
Пирин”,”от Бяло море до Дунав” разбираме че из цялата земя българска се носи славата
на Чавдар войвода.
В същинският разказ за детството на Чавдар откриваме мотивите да стане хайдутин,
предадени чрез диалога между него и майка му.Дванайсет годишният хлапак отправя
тежки думи на обвинение към майка си:
“Що ме си,майко,продала
на чуждо село аргатин:
овце и кози да паса,
да ми се смеят хората
и да ми думат в очите:
да имам баща войвода
на толкоз мина дружина,
три кази да е наплашил
и да вадей Стара планина
а аз при вуйча да седя-
при тоз сипомашки изедник”...
Измъчва го не тежката ратайска работа,а унижението от господарското презрение и
подигравки засегнали гордостта и човешката му чест.Макар и малък Чавдар има силно
развито чувство за собствено достойнство и чест.Поетът използва експресивна
характеристика за да представи ненавистта на свободолюбивото момче към омразния
дом на вуйчото:”копилете”.”крас� �и”,”изедник”.Чавдар ненавижда вуйчо си нарича го
“сиромашки изедник”,защото вместо да помага и закриля бедните,той слугува на
поробителя и увеличава страданието на сънародниците си.Унизен от обидните оценки на
вуйчото:
че съм се и аз увълчил,
човек няма да стана,
а ще гния в тъмница,
и ще ми капнат месата
2
на Карабаир на кола!...
смелото момче изявява желанието си да бъде освободен неговият дух и да последва
поривите на младостта си.Честолюбивият Чавдар е готов да докаже,че е истински
достоен наследник на славен хайдутин и за това мечтае да отиде при баща си и да
продължи неговия път.
“...При татка искам да ида,
при татка в Стара планина;
татко ми да ме научи
к’ъвто занаят иска.”
Несправедлив е гневът му към майката,но той е продиктуван от огорчението че тя не
разбира желанието му да стане хайдутин и закрилник на клети сиромаси,да мъсти за
пороганото човешко достойнство,да се бори срещу робството и неправдите.Разбираемо е
страданието на майка му изслушала горещото желание на сина си,виждайки в него
същия свободолюбив и горд дух на Петка Страшника.Още по-безнадежно е отчянието
й,защото тя вече знае заръката на бащата.В диалога между майката и сина е стаена
красотата на майчината любов,гордостта,че е родила смел наследник на съпруга си,но
разбрала че усилията да го запази за себе си са напразни.Много е трудно за нея да
страда не само за съпруг,но и за син,да пере кървавите хайдушки ризи на двамата
свидни за сърцето й мъже.Чрез дълбоката скръб на майката Ботев разкрива страшната
цена,която заплащат хайдутите за да бъдат народни закрилници.На фона на майчината
трагедия по ярко изпъква величието на подвига на тези народни защитници.Това е
съдбата на възрожденската българска майка-да жертва най-скъпото си-децата си-за
българската свобода.
Чавдар обича майка си и я жали,слуша я “със сълзи и той на очи”,но сърцето му го тегли
към хайдушкото сборище.Над деляла е у него буйната бащина кръв и затова той рипва от
радост,когато узнава,че ще отиде “страшни хайдути да види”.Горещото му желание най-
сетне ще се сбъдне.
Рипна ми Чавдар от радост,
че при татка си ще иде,
страшни хайдути да види
на хайдушко сборище;
а майка ядна,жалосна
дете си мило прегърна
и...пак зарида,заплака!...
С песен започва поемата,с песен-плач завършва тя.Това е плачът на българската майка,
която оплаква съдбата си и тази на своето дете.На плача й Ботев е белязал цялата
история,противопоставено й е отношението на бъдещия славен войвода,наследил
юначеството от дедите си,решен да заяви силния дух и воля за свобода.
С поведението си Чавдар се изявява като истински родолюбец.За него смисълът на
човешкия живот е във възможността да запази честта и достойството си,да се отрече от
личното щастие,когато става дума за щастието на народа.Такива герои българите не
забравят.Своята благодарност и преклонения пред героичния пример на хайдутите той е
изразил в песните за тях.По цялата родна земя се носи песента за Чавдар,която
възпява и обезсмъртява неговия подвиг.Подчертаната диалогичност на Ботевия
поетически стил аранжира,призовава,вдъхнов ява и не оставя читателя безразличен към
най-важния проблем-робство или свобода.Затова и образът на Чавдар е облъхнат с
толкова много обич и вдъхновение.В името на великия хайдутин от XVІ век Ботев
закодира собствената си съдба на революционер,който загина за свободата на народа.
3

[SmilezZz]

"Хайдути" - едно от ранните произведения на гениалния поет Христо Ботев,
е силно повлияно от изразителната сила и поетическата красота на
българските народни песни. Самият автор чувства лириката като песен.
Неслучайно той дълго време не записва "Хайдути", макар творбата да е
узряла в съзнанието му. Предпочита да я пее. Склонността си към песенна
изява на чувства и изживявания той показва в началото и в края на
лирическия увод на поемата : "Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна -
запея...", "пък ще си викна песента!"
В тази си най-хубава (макар и незавършена) творба за хайдушкото
движение, Ботев запазва поетичната атмосфера на народното творчество -
ритмиката, повторенията, епитетите. В същото време разкрива образа,
личностните черти и психологията на героя си, народния закрилник Чавдар
войвода. Литераторът и народният певец тук сякаш са слети в едно.
Възхвалата на Чавдар се съпровожда с възторг от хайдутството и от
борческите песни за юнаци-хайдути, които са поддържали българския дух по
време на робството.
За разкриването на образа на Чавдар поетът използва различни похвати -
разказ на биографичен момент, пряка авторова характеристика, позоваване
на народна памет и признателност, одухотворяване на природата.
Възхвалата на хайдутина е ярко изразена в началното повторение "за
Чавдар..." и в трите определения за героя. Първото - "страшен хайдутин",
разкрива Чавдар като безмилостен към потисниците на народа. Второто -
"вехта войвода", показва продължителната борба с поробителите, а третото -
"синът на Петка Страшника" - приемствеността в тази борба.
Тези характеристики на Чавдар в лирическото въведение се
потвърждават в поетическия разказ за героя. Постоянните епитети тук са
уточнени и пояснени: "вехта войвода" - с "водил бе дружина тъкмо до
двайсет години", а "страшен хайдутин" - със "за чорбаджии и турци". На
суровата същност на героя си Ботев противопоставя в същото време другото
му лице: "за клети сюрмаси крило бе Чавдар войвода". Тъкмо в епитета
"крило" са въплътени народната обич и признателност към героя.
Възхвалата му е изразена дори чрез признателността на одухотворената
природа: "Затуй му пее песента на Странджа баир гората, на Ирин-Пирин
тревата...".
Едновременно с това Ботев разширява територията, където е действал и
се е прославил Чавдар: "меден им кавал приглаша от Цариграда до
Сръбско... от Бяло море до Дунав - по румелийските полета". Споменатите
емблематични названия подчертават широката територия на българската
земя, така, както са я носили в сърцето си българите от Възраждането, както
се е виждала на самия автор.
Чувството на възхвала, изпълнило поета, буквално се излива в
риторичните въпроси "Кой не знай Чавдар войвода, кой не е слушал за
него." Името на хайдутина предизвиква омраза и страх у поробителите, а
надежда, обич, възхищение и почит у поробените българи. Емоциите на
автора се изливат във възходяща градация, като интонацията на последния
риторичен въпрос е не само въпросителна, но и възклицателна. Обект на
ненавист и отрицание е не турският народ като цяло, а "турските сердари" и
ония български чорбаджии, които самият Ботев е определил като врагове на
народа. Още "хлапак дванайсетгодишен" Чавдар е прозрял в тъмната душа
на вуйчо си - сюрмашки изедник, и се е отвратил от нейната духовна
обезобразеност. Докато "клети сюрмаси" възпяват доблестта, смелостта и
жертвоготовността на хайдутите, вуйчото на Чавдар ги ненавижда, дори
изпитва злорадство от мъченическата им смърт. Стремежът на вуйчото да
уязви Чавдар, че и той като баща си няма да стане човек, както и желанието
му да възпита у Чавдар покорство чрез присмех и страх, пораждат презрение
и омраза у момчето. Робското покорство се заменя с романтичен порив към
хайдутската волност и мъжественост.
Макар че в текста (поради незавършеност на поемата) да няма епизоди от
хайдушките подвизи на Чавдар, читателят успява да си създаде представата,
че войводата осъществява на дело борческата идея на поета "Юнакът тегло
не търпи", както и народната поговорка "Доброму добро да прави - лошия с
ножа по глава".
Външният вид на Чавдар, разкрит такъв, какъвто е бил, когато героят е
на 12 години. Авторът е наблегнал на красотата му, такава, каквато
отговаря на народния възглед за красиво момче: "очи черни, глава
къдрава". Допълва я и през погледа на обичащата го майка - "дете хубаво,
писано, шарено...". И трите епитета са от простонародната реч и са израз не
само на хубостта на Чавдар, но и на нежната обич на майката към него.
Първите думи на малкия Чавдар към майка му предизвикват недоумение
заради суровата присъда, които съдържат: " що си ме майко продала
аргатин...". Особено силно уязвява майчината чувствителност глаголната
форма "продала". Но авторът не оставя впечатлението, че Чавдар е груб и
жесток към родната си майка. Истинското му синовно чувство към нея на
топла обич и силно състрадание се изявяват в епизода, когато тя разкрива
мъката си на хайдушка жена, пред която се явява ново изпитание -
единственият й син да стане хайдутин, да поеме трудния и опасен път на
народен закрилник. Суровото отношение на Чавдар към майка му се заменя
с нежност: "кажи ми мале що плачеш". Така поетът умело внушава
хармонията на физическата красота на Чавдар с нравствената му и душевна
красота. Без тези качества той не би могъл да бъде чувствителен към
народното страдание, не би се отдал да брани "клети сюрмаси" от
беззакония, неправди и злини.
Ботев застава зад напредничавата идея на малкия Чавдар сам да определи
какъв път да поеме, стига той да е подчинен на благородни дела. Чавдар не
отхвърля принципа да бъде възпитаван при трудни условия, а това да бъде
2
смазано личното му достойнство за да се стигне до порива си към хайдушкия
живот: "рипна ми Чавдар от радост..."
Чавдар войвода е рожба на обичта, художествения талант и борческите
идеи на Христо Ботев. Неслучайно под някои свои творби поетът се е
подписвал "Чавдар". Чрез образа на героя си авторът прокарва път между
хайдушкото движение и революционните потребности на своето време. В
хайдушкото минало открива романтичната красота на безстрашната, горда и
духовно освободена личност. Разкрива се и щастието от народната
признателност, която прави Чавдар безсмъртен.
3

[angel4eto100]

ОГРОМНО благодаря

[icanka]

Някой може ли да ми помогне за две есета по темите:
Ако имате право на законодателна власт, кой закон бихте променили и защо ?
До каква степен, според Вас, е допустимо и морално в предбрачните договори по новия Семеен кодекс да бъдат уреждани отношенията между съпрузите в това число режим на почистване на дома, лична хигиена, отношения един към друг, режим на интимни отношения, семейно планиране и други ?

благодаря предварително!

[pufi_kz]

http://search.http://www.teenproblem...uz/?search%3D0

[liglataxd]

Много спешно ми трябва едно от тези есета плс:
http://download.pomagalo.com/34697/z...earch=28901702

http://search.pomagalo.com/?keywords...rch%3D28901844

[YouRself]

за liglataxd :
Ето първото:
Защо (не) бих емигрирала от България

Ние сме българи и нашата страна е България, малка но с много забележителности, разнообразна природа и благоприятен климат. А от друга страна са масовата безработица, минималните заплати и спокойните политици. Именно заради тези фактори ежегодно хиляди млади българи напускат майката родина. Кой заради надеждата за по-добро бъдеще, кой по принуда, всеки си има причина.
Стотици българи след емиграцията си устройват живота си далеч от тук. Създават семейства в далечните и не толкова гостоприемни страни , пълни с хора, които не познават дори съседите си. Там всеки е забързан в своето ежедневие и не му остава време дори за собственото му семейство, а българите са традиционалисти и това, и носталгията бавно убива душите им. Малко са тези на които им харесва чуждата земя и те са тези които са имали късмета да успеят с цената на много лишения и упорит труд, да започнат от нищото и да надграждат. Повечето отиват за няколко години печелят малко пари и се връщат тук за да похарчат спечелените с труд и пот пари, но завъртайки ги отново живота, понякога им се налага да заминат наново. Далеч от близки и роднини, но имат ли избор?
Не се знае какво очаква и нас дали ще се скитаме “немили- недраги” по чужбина или ще се скитаме тук всеки решава сам доколкото обстоятелствата позволяват. Но как бихме помогнали на страната като младежта бяга, какво би могло да ни накара да останем? Аз още незнам , искам да видя как живеят и другите, но не бих напуснала България завинаги.

Тва е второто:


ЗАЩО НЕ БИХ ЕМИГРИРАЛА ОТ БЪЛГАРИЯ
Е С Е



Всеки българин стои пред въпроса да емигрира или да остане в Родината си. Често изборът за емиграция е наложен от невъзможността за реализация в България. Известно е явлението “изтичане на мозъци”, което е трагично за страната ни.
Повечето българи напускат страната си защото имат тази възможност. България инвестира в различни учебни заведения, което изисква възвръщаемост. А какво се получава?! Квалифицираните кадри напускат страната, защото не получават задоволителна заплата, дори не успяват да намерят работни места. Но ако успеят да намерят работа тук, то те не биват уважавани заради ценните им качества, а напротив – биват потъпквани заради тях!
Когато българин напусне страната си, тогава той осъзнава нейната същност и същността на това да си българин. Но постепенно новата култура и новият начин на живот, борбата за оцеляване изместват обичта към родната страна. Това е трагичното. Ако всички млади хора напускат България, то след години тук ще останат само етническите групи и възрастните хора. Това означава да се загубим като народ, като българи. Всички обвиняват управляващите на България за лошото й положение и необходимостта от емиграция. А защо младите българи не решат да останат в родината си и да се борят за нейното “оздравяване”, да работят за нейното развитие?!
Аз лично бих се борила за по-доброто на България, защото не мога да се разделя с нея. Аз съм националистка и това не е срамно, защото е израз на най-висше чувство - обич към Родината. Защото не искам чужди земи, история и култура. Защото България е моята земя. Защото тук съм вдишала първата си глътка въздух, тук ще се родят децата ми. Защото тук над Пирин планина са най-ярките звезди, най-синьото небе-над Рилските езера. Защото в Родопите ехти камбанен звън. Защото Балканът пази спомена за Караджата. Защото опълченците все още бдят над Шипка. Защото нито едно българско бойно знаме, никога не попадна в плен. Защото моят народ създаде и съхрани през вековете своята писменост и култура. Защото България е там, където има и един българин. Трябва да запазим в сърцата си и продължим многовековната ни история. Има красоти, които човек трябва да потърси и оцени. Изходът не е в бягството в чужда страна. По-голямо предизвикателство е да се бориш за сполуката на собствената си Родина.
Ще остана в България и ще й се наслаждавам. Ще уча висше образование и след това ще се боря за по-доброто бъдеще. Но нищо не може да постигне сам човек, затова се надявам повече млади хора да осъзнаят необходимостта да останат в Родината си. Но засега всичко остава за в бъдеще, времето ще покаже.

[PiNk_GiRl]

http://download.pomagalo.com/361243/...odoviya+svyat/

http://download.pomagalo.com/297636/...ot+elin+pelin/

http://download.pomagalo.com/324488/...earch=29274053

Благодаря предварително!

[pet_14]

Ще помоля някой да ми изтегли един материал от помагало . . .

http://download.pomagalo.com/283867/...proizvedeniya/

Тъй като е твърде дълъг 121 страници съмнявам се да го копирате тук . . .
пощата ми е pet_14@abv.bg , а скайпа - pet_14
Наистина ще съм благодарен ако ми помогнете . . .

[pufi_kz]

ако може това Smile http://search.http://www.teenproblem...uz/?search%3D0

[ikercasillas]

Здравеите ...
ускам да ви помля за една услуга ...
Трябва да напиша за утре съчинение разсаждение по тема:
Тревогата на Балери Петров за '' низшите духома'' хора...

Ние вземжме урока '' Японският филм'' и след това учителя ни даде това ...

Моля ви помогнете ми ако не е съштата тема да е нешто подобно на това...

МС предварително ...

http://download.pomagalo.com/335541/...valeri+petrov/

нешто такова...
Ако може... Много е спешно

[b3s7]

Моля ви се...Много е спешно!
http://download.pomagalo.com/47505/a...ikago+i+nazad/
От 3часа уча и не мога и не мога да го науча...утре имам класно!

[snooppy_f]

http://www.pomagalo.com/#http://down...rch%3D29502069

http://www.pomagalo.com/#http://down...rch%3D29502695

Незнам колко бързо ще стане, трябват ми бързичко, но все пак Благодаря! =)

[Faltera]

МАтури за 5-клас трябват спешно на брат ми.

[miss_anji]

Здравейте, трябва ми тази тема по география понеже утре имаме класно и ще ни заколи с нея. Ако може да ми помогнете,за да сваля документа


http://zamunda.pomagalo.com/download/137938/

Благодаря предварително!

[Manenkoto]

Първичен икономически сектор земеделие-земеделието осигурява изхранването на населението, участва пряко или чрез преработващата индустрия в износа.В България протича аграрна реформа.
Фактори, определящи развитието на земеделието- природните условия и ресурси на България благоприятстват всякакъв вид земеделска дейност.Колкото природата е по-голям съучастник в производството толкова по-евтина е земеделската продукция.
Чрез аграрна реформа към модерно земеделие- 1. Изработване на закони стимулиращи личното и кооперативното земеделие. 2.Връщане на земята на нейните собственици. 3.Приватизация на големите държавни животновъдни предприятия. 4.Задълбочаване на производствените връзки с преработващата промишленост. 5.Приспособяване на земеделието към това на другите европейски страни.Стимулиране на износа.
Главни земеделски отрасли-Зърнопроизводство - отглеждат се хлебни култури:пшеница, ръж; фуражни култури:царевица, овес, ечемик и соя; варива:фасул, леща и др.Производството е съсредоточено в низинния -равнинно пояс до 300м.В низината около Марица се отглежда ориз.Технически култури-тютюн, маслодайни-слънчоглед, фъстъци; етеричномаслени:роза, лавандула, мента; захароносни-захарно цвекло;влакнодайни-памук, лен и коноп.Продукцията им става годна за употреба след преработка в хранителната и леката промишленост.Широколистен тютюн и зах.цвекло се отглежда в ниските земи на Сев. Б-я ,а в Родопите ориенталски тютюн.В задбалканските полета виреят етеричномаслени култури.Родопите и Западна Б-я са благоприятни за лен, а територията м/у Марица и Тунджа за памук.Зеленчукопроизводст� �о -включва отглеждането на различни зеленчуци и семена за тяхното производство.Най-подходящи за отглеждането им са поливните площи в низините, равнините и около големите градове.Според мястото на производството съществува полско и оранжерийно направление, а според прибирането на продукцията-ранно, средноранно и късно производство.С най-голямо значение са доматите, пиперът, лук и зеле.Многогодишни трайни насаждения-Отглеждането им изисква специални грижи, поглъща доста капитали, оползотворява наклонените терени.За резитбата им се изисква квалифицирана работна сила.Продуктите са нетрайни и се преработват на място.Овощия- Главен производител е Горнотракийската низина и топлите полета по Струма и Места.Лозя- Произвежда се винено, десертно ,а в Ивайловградско и сушено грозде. Прочути лозарски райони са Бургаско, Старозагорско, Чирпанско, Пловдивско и др.Правят се усилия за възвръщане позициите ни в чужбина.Фуражни култури -Отглеждат се силажни култури като царевица, репко; тревни култури като люцерна и детелина.Разчита се и на естествените ливади.Докато ливадите са разположени в полупланинските райони, то останалите култури се отглеждат механизирано главно в низинно-равнинния пояс.Животновъдство-Вторият главен земеделски отрасъл осигурява необходимите ни хран. продукти като мляко, месо, яйца, риба;То е с по-висока производителност и слабо изразена сезонност.Преживните животни се хранят предимно с неконцентрирани фуражи, това засилва влиянието на ливадите, фуражните култури и горите.Другите животни като свине и птици се хранят с концентрирани фуражи и затова се отглеждат главно в зърнопроизводителните райони.Говедовъдство- То е най-голям производител на животинска продукция.Водещи са направленията за месо мляко и комбинирано.Освен черното шарено говедо за мляко се отглеждат и по-малък брой породи за месо-шароле, за месо и мляко-симентал, а в планинските краища и местни породи- късорого родопско говедо и искърско говедо.Овцевъдство-най-голям е броят на животните там където има пасища и се произвежда концентриран фураж-Бургаско, Ловешко и др.Произвежда мляко, сирене, кашкавал, агнешко месо и кожи.Свиневъдство-разпространени са главно в зърнопроизводителните краища.Кланичното тегло на свинете достига до 90-100 кг за 6-9 мес.
Птицевъдство- Предлага най-ниско калоричното месо, яйца и перушина.Значителен брой птици се отглеждат по дворовете.Географското разположение е сходно с това на свинете.
Вторичен икономически сектор.Промишленост-Промишлените отрасли се делят на тежки и леки.Към тежката промишленост се отнасят производствата, при които за единица продукция се нужни много инвестиции, особено начални, бавно се възвръщат изразходва се много енергия и суровини.Тежката индус. осигурява материалната база на стопанството - машини, сгради и съоръжения.Тя произвежда средства за производство, но и някои предмети за потребление.Енергетика- Най-голям производител са ТЕЦ.Те биват кондензационни, които се изграждат в близост до суровините като ‘Марица-изток’-I, II, III, “Бобов дол” и топлофикационни.Въпреки навлизането на газта като гориво ТЕЦ си остава сериозен замърсител.АЕЦ край Козлодуй ползва за охлаждане вода от Дунав.Безопасността на произв. И съхранението на отпадъците се извършва по модерни технологии.неравномерните и ограничени водни количества определят строежа главно на приязовирни ВЕЦ и ограниченото им сезонно използване.Продукцията им е най-евтина и екологически чиста.Топлофикацията е все още скъпа и е обхванала главно столицата.Балансът на електроенергията показва, че се разчита на собственото производство, като главните консуматори са индустрията и населението.Големи са загубите от трансформаторите и трасетата за пренос.Металургия- черна металургия-ешелонна структура-1.добив и обогатяване на суровини, 2.производство на чугун, 3.производство на стомана, 4.производство на бетонно желязо, въжета, тръби и ламарина;В Кремиковци са застъпени всички ешелони.Предприятия- Стомана-Перник, Септември(тръби), Роман(стоманени въжета) Бургас(ламарина).Сериозен замърсител на околната среда.Цветна металургия-Нейна база са рудите за цветни метали Ниското метално съдържание е наложило построяването на обогатителни фабрики до находищата.Обогатителните фабрики за меден концентрат са в с. Челопеч, Асарел(Панагюрско), Бургаски медни мини и др.Черна мед се произвежда в Елисейна-Искърски пролом, а електрорафинирана - в единствения у нас комбинат м/у Пирдоп и Златица.В София има комбинат за голи проводници и прокат от цветни метали.Обогатителните фабрики за олово и цинк са в Родопите- при гр. Лъки, Рудозем, Мадан и др.Олово, цинк и съпътстващи метали се добиват край Пловдив и Кърджали.В Шумен се произвеждат алуминиеви отливки.Машиностроене и металообработване - Това е най-разпространеният отрасъл.Представен е от малки работилници, предприятия и комбинати.Главни фактори за местоустановяване са големите градове, благоприятно транспортно географско положение.Необходима е достатъчна по количество и квалификация работна ръка. Производството на кари е съсредоточено в София, Пловдив Лом, Плевен, на земеделски машини - в Русе, Чирпан, Ямбол, Карлово, на автобуси в Ботевград, на камиони в Шумен.Металообработването е развито в Русе, Петрич, София, металолеене-Ихтиман, Враца, София и Раковски.Електротехническ� � и електронно машиностроене - поглъща по-малко материали, разчита на електронни технологии и изисква квалифицирана работна ръка.Свива се досегашното производство.Съобщителна техника се произвежда в София, Ст.Загора, Пазарджик; кабели-София, Смолян, Бургас трансформатори, кондензатори, електронни елементи и роботика - София, Ботевград, Пазарджик, Ст.Загора, Правец, Русе, Силистра; електродвигатели, телфери и инструменти се произвеждат в София, Севлиево, Габрово, Троян, Пловдив, Асеновград.Най-големите предприятия за битова електротехника са в София, Варна, Тутракан и др.Химическа, нефтопреработваща и каучукова промишленост -отрасълът използва непознати за другите производства материали и технологии. Около 4/5 от производствените разходи у нас са за внос на суровини.Сериозен проблем са отпадните води и запрашеността на въздуха.При продуктите на неорганичната химия (сода, торове, бои, киселини, препарати) основните суровини са варовици, сол, сладка вода, природен газ.В Девня се използва и етилен идващ по тръбопровод от Бургас.Органичната химия разчита на нефт, на дървесината при производството на химически влакна край Свищов.Нефтопреработващит� � предприятия са в Бургас и Плевен.Пластмаси се произвеждат в София, Габрово, Ботевград, и др.Центрове на парфюмерията, козметиката и фармацевтиката са в София, Дупница, Пещера, Пловдив, Рудозем, Разград и др.Производство на строителни материали - Продукцията на отрасъла има голямо значение при изграждане на сгради, съоръжения, жилища и др.По-голяма част от продукцията на разнообразните производства осигурява Сев. Б-я, но в Южната част на страната е по-голямото потребление.Цимент се произвежда в с. Бели извор до Враца, с. Златна Панега и др.Гипс и гипсови отливки се произвеждат в Кошава и Видин.Варопроизводството е съсредоточено в Западна Б-я.Дървопреработваща и целулозно хартиена промишленост- разчита се предимно на вносна дървесина и на хартия за претопяване.Главните предприятия са в най-големите градове-потребители -София, Пловдив, Ст. Загора и др.Подобно е разположението на няколко предприятия за хартия и картон, но технологията там изисква големи количества вода.Във Велинград, Чепеларе и Кочериново се преработва и остатъчната дървесна маса и се произвеждат различни вещества и препарати - смоли, спирт и др.

[kamelchety]

http://download.pomagalo.com/392826/...ovinna+oblast/

[detelina101]

Преходна планинско-котловинна област
Областта попада малко в преходната планинско-котловинна област. В морфографията на тази област на преден план изпъква голямата хоризонтална и вертикална диференциация на релефа. В епигеосинклиналните части на тази област преобладават линейно издържани очертания – Краище, Средна гора, а в епиплатформените части – удължени и изометрични блокови очертания – Ихтиманска Средна гора. Значението на субмеридионалните разломи върху съвременния облик на релефа се засилва на запад в Краище и Ихтиманска Средна гора. За Западната планинско-котловинна подобласт (западно от долината на р. Тополница) са характерни надлъжни вериги с обща северозападно-югоизточна ориентация. Многобройните рязко обособени позитивни форми на релефа: Витоша (вр. Черни връх – 2290 м), Люлин, Вискяр, планините в Краище, са мозайковидно разломени и разделени една от друга с продълговати котловини (Пернишка, Ихтиманска и др.). В тези си части Преходната планинско-котловинна област показва най-дребно блоково разломяване с рязко диференцирани по знак и интензивност вертикални двийения, които обединяват твърде хетерогенни геоложки структури. Областта се отводнява от горните течения на р. Струма и р. Искър. Максималните стойности на хоризонталното разчленение (от 2,0 до 2,5 км/км2) са обвързани с долните и средните части на разломните склонове (от 600 до 1000 м височина). Ниските стойности (от 0,5 до 1,5 км/км2) са характерни за котловинните полета и вододелните пространства. Поради блоковото раздробяване на релефа вертикалното разчленение бързо нараства във височина от 25-50 м/км2 в котловините до 300-400 м/км2 по вододелите. Общата тенденция към издигане през неоген-кватернера обуславя голямата средна височина на подобластта – 802 м.
Рило-Родопска област
От север Рило-Родопският масив е рязко очертан от стръмни разломни склонове, които се издигат над прилежащите котловини и полета. Рила се издига над котловините Горно поле, Палакария и Долнобанската котловина.
Рило-Западнородоспко сводово-блоково издигане
Рилският свод е леко изтеглен в западно-източна посока. Теменните му части достигат до 2800-2900 м височина. От всички страни е ограничен от рязко изразени в релефа разломни склонове. Сложна мрежа от млади разседи, активизирани през неогена и кватернера, разчленяват Рилсия свод на отделни блокове с различна неотектонска активност и денивелация.
Преходна (Краищидно-Средногорска) морфоструктурна област
Тази област заема междинно положение в общия морфоструктурен план на страната. Тя е разположена на север от Рило-Родопския масив и на юг от Старопланинската система. Сложният й хетерогенен геоложки строеж намира ярко отражение в нейния морфоструктурен облик. Преходната Краищидно-Средногорска морфоструктурна област представлява сложна морфоструктурна постройка – съчетание на блоково-разломен тип сводове, изометрични или линейно изтеглени хорстови издигания без единна орографска връзка, разделени от междублокови грабенови депресии.
Краищидно-Средногорската хетерогенна морфоструктурна област има ранноалпийско заложение. Нейното зараждане се отнася към етапите на първоначалното заложение на титон-долнокредната и горнокредната Средногорска геосинклинала върху северния борд на Родопския масив. В тази морфостръктърна област се открояват унаследено вузродените планински масиви на Ихтиманския и Планския плосък свод, Витошкото сводово-блоково издигане и др. През неотектонския етап е изграден съвременния морфоструктурен план на Краищидно-Средногорската морфоструктурна област.
В сложния мозаичен морфоструктурен план на Краищидно-Средногорската морфоструктурна област се откроява система от вътрешни и периферни наложени неоген-кватернерни котловинни депресии – Самоковска, Ихтиманска и др.
Западносредногорска морфоструктура
Включена е мжду Подбалканския разлом на север, Маришкия на юг, Пернишкия на запад, а на изток достига до Панагюрската разломна зона, по която е ориентирана част от долината на р. Тополница. Тази морфоструктура има сложен мозаичен строеж, който включва сводово-блокови и хорстово-блокови морфоструктури от трети порядък (на Витоша, Верила, Плана, Ихтиманска Средна гора, Лозенска планина, Септемврийски рид). Те са разделени от наложени котловинни депресии – Самоковската, Ихтиманската и др.
СТРУКТУРА НА КЛИМАТА
Температура на въздуха
Преходното географско положение на България по отношение на главните климатични пояси на Европа се отразява и в полето на температурите. Измененията в температурата се дължат както на специфичните за умерените географски ширини характеристики на радиационния и топлинния баланс и на влиянието на въздушните маси с различни термични свойства, така и на „коригиращата” роля на подстилащата повърхнина и преди всичко на релефа. Всички тези фактори оказват решаващо значение за особеностите в общата характеристика и в годишния режим на температурите на въздуха.
Съществуват значителни различия на температурите между топлата и студената част на годината, което е характерно за всички земи на умерените географски ширини.
Средните годишни температури за извънпланинските земи на България са между 10 и 13о C, с преобладаваща средна стойност за повечето от тях между 11 и 12 о C. В планинските райни те са в тясна зависимост от надморската височина, като за хипсометричните пояси над 2300 м те са вече с отрицателен знак (вр. Мусала – минус 2,9 о C).
Средните температури на най-студения зимен месец – януари, за равнинните и хълмистите земи са между -1 и +1о C . В последните, както и в планинските райони докъм 1000-1200 м абсолютна височина средните януарски температури на въздуха се между -2 и -4о C. В по-високите хипсометрични пояси средните месечни температури през зимния сезон са от порядъка -8, -10 о (вр. Мусала – минус 11,6 о през февруари).
В планинските райони средната месечна температура на въздуха през юли и август е в най-тясна зависимост от надморската височина. Така над 2300 м тя е от порядъка 8-5о, а между 1000 и 2000 м – от порядъка 16-12о.
При това положение в течение на годината се очертават средни годишни температурни амплитуди около 22-24о и между 16 и 19о за планинските райони.
В планинските райони надморската височина и в този случай се оказва от решаващо значение. Отрицателните абсолютни минимални температури в тях са отбелязани през цялата година (и през лятото), а отрицателните средни абсолютни минимални – само в хипсометричните пояси с височина над 2300 м.
Изследванията на някои автори показват, че в 100-150 метровия приземен въздушен слой средната честота на термичните инверсии е между 10-15 и 20 денонощия месечно. Разбира се, че между отделните сезони са налице съществени качествени различия независимо от приблизително еднаквата им честота в течение на годината. Общо взето, през студеното полугодие и особено през зимата инверсиите са по-стабилни, поради което и климатичният им ефект е по-голям. Понякога тяхната продължителност достига 10, 15 и повече последователни денонощия, докато през топлото полугодие те обикновено се проявяват най-много в течение на няколко часа, и то главно рано сутрин. Инверсиите се различават и по своя вертикален и хоризонтален обхват. През студената част на годината тези параметри са много по-изразителни, отколкото през топлата. Поради тези причини през зимата приземните термични инверсии са свързани с по-честа проява и на редица съпътстващи ги явления, като мъгли, слани, интензивно замърсяване на въздуха и т.н., докато през останалите сезони тези явления са или значително по-слабо застъпени, или изобщо не се проявяват.
За повечето от извънпланинските райони абсолютните максимални температури са между 40 и 41о. В планинските райони при надморска височина 1000-1500 м, абсол’тните максимални температури са между 28 и 32о, на височина 2000-2300 м те са между 25 и 22о , а над тази височина – между 22 и 19о. През зимните месеци също се наблюдават твърде високи абсолютни максимални температури. В извънпланинските райони дори през януари те достигат 15-20о, а в планинските райони с височина над 2500 м могат да достигнат до 10о.
Определени различия в зависимост от надморската височина се наблюдават и по отношение на устойчивия преход на температурите на въздуха от отрицателни към положителни стойности. Така към 1000 м височина температурите започват да стават положителни от втората декада на февруари до началото на март, на 2000 м – през първата половина на април, а над 2000 м – от края на април до края на май (за вр. Мусала).
Устойчивият преход на средните денонощни температури над 5о през пролетта е важен агроклиматичен показател, защото част от по-стъдоустойчивите селскостопански култури започват вегетацията си с достигането на тази температурна граница. До 12-20 март този преход постепенно настъпва във всички равнинни и нископланински земи. В по-високите части на планините (към 2000 м) средната дата на този преход се измества към края на април и началото на май, за да достигне при височини над 2000 м до юни (Черни връх) и юли (вр. Мусала). Под 2500 м височина този период се прекратява през втората половина на септември, под 2000 м – през октомври, а под 1000 м – през ноември.
Във височина устойчиви средни температури над 15о се наблюдават докъм 1300-1400 м, и то само през август, като продължителността на периода е незначителна (Боровец – 4 дена). Прекратяването на този период във височина започва от края на август – на около 1000 м.
Валежи
Главните фактори, които определят образуването, количеството и режима на валежите, са атмосферната циркулация и подстилащата повърхнина. Голямо значение за географското разпределение на валежите имат вертикалното и хоризонталното разчленение на релефа.
Във високопланинските райони валежите са в границите от 800 до 1250 мм, като количеството им нараства с увеличаване на надморската височина.
Умерено-континенталният валежен режим се характеризира с максимум на валежите през юни или май и минимум – през февруари. Различен е режимът на вр. Мусала (2925 м), където се наблюдават мартенски максимум и септемврийски минимум на валежите. Липсата на наблюдения в пояса 2400-2900 м не позволява да се направят заключения за изменението на вътрешногодишния ход на валежите в този планински пояс и да се определи закономерно ли е изместването на максимума на вр. Мусала.
Най-големите денонощни валежи се наблюдават най-често в равнинните и хълмистите райони и по-рядко в планините. Причината за това е намаленото вертикално простиране на валежния облак, чиято активна част понакога е по-ниско от нивото на високите върхове.
Снежна покривка
Снежна покривка се появява най-рано във високопланинските пояси – за най-високите им части още в края на септември, а за пояците около 1600 м - през октомври. В ниско- и среднопланинския пояс средните дати са обикновено през първата половина на ноември. Във високопланинския район в отделни години е отбелязана снежна покривка и през август ( на 20. VIII. 1949 г. във Витоша на височина над 1700 м).
Разтопяването на последната снежна покривка за високопланинсия район става до края на май или началото на юни.
Над 2000 м височина годишният брой на дните със снежна покривка е между 180 и 250, между 1500 и 2000 м той намалява на 120-130, а от 1000 до 1500 м е 80-120 дена.
На височина 1300-1400 м ( по северните склонове 1100-1200 м) поне един месец (обикновено януари) е с непрекъсната снежна покривка. Именно от тази височина нагоре може да се говори за истинско пролетно снеготопене, защото в по-ниските пояси образуването и стопяването на снежната покривка през цялото време е многократно явление.
В началните месеци на снегозадържането височината на снежната покривка е незначителна. Във високопланинския район обаче още през ноември средната височина достига 25-30 см. За извънпланинските територии максимумът в средната височина се достига обикновено през втората половина на януари. Между 600 и 1000 м височина снежната покривка достига 15-20 см и максимумът й се измества към февруари. Между 1000 и 1600 м тя е около 60 см, а в по-високия район достига 180-200 см с максикум през март. Абсолютният максимум на височината на снежната покривка е 300-360 см (Черни връх – 345, х. „Мусала” – 365). Той се наблюдава през пролетта – март или април.
Атмосферно налягане и вятър
Средната годишна стойност на атмосферното налягане по билните участъци на високите планини достига до 712.102 Ра (вр. Мусала). Като правило в извънпланинските земи годишният му максимум се установява през зимата, като по по-ниските планински склонове се измества към есента – октомври и септември (Самоков), а по-високите планини - към лятото (вр. Мусала). Зимният максимум на атмосферното налягане в извънпланинските земи се обяснява със стационирането на студени и тежки въздушни маси над тях през този сезон. В същото време планинските склонове и била са заети от барични минимуми поради обстоятелството, че те относително по-често се намират под въздействието на надтичащите във височина топли въздушни маси.
Преобладаващи са ветровете от западната четвърт на хоризонта.
През пролетта и есента са налице определени устойчиви тенденции в посоката на преобладаващите ветрове. В основни линии през пролетта дават отражение процесите на преустройство на атмосферната циркулация от зимен в летен тип, а през есента – от летен към зимен тип. Поради тези причини през преходните сезони значително се увеличава делът на южните ветрове, което може да се свърже със сезонното преместване на климатичния полярен фронт и на възникващите по него циклони – през пролетта от юг на север, а през есента – в обратна посока.
С увеличаване на надморската височина се увеличава и средната скорост на вятъра.
На Витоша и Рила преобладават югозападните ветрове, които в отделни случаи са и преоблдаващите по посока.
В района на Ботевград се проявяват фьонови ветрове, където освен тях се проявява още и планинско-долинна ветрова циркулация.
Особени атмосферни явления
Мъглите в областта са характерни за студеното полугодие. Само в планинските райони мъгли се наблюдават през цялата година.
Градушките са явление, характерно за топлото полугодие. Те имат най-голяма честота през втората половина на май, на юни и първата половина на юли. Това може да се обясни, от една страна, с наличието на най-активен пренос на влажен и неустойчив въздух през този период и, от друга – с допълнителната активна термична конвекция. Характерно е още, че градущките имат предимно локален характер: те засягат ивици територия, над която са преминали ядрата на най-мощните градоносни облаци.
Сланите в областта са едно от силно вредоносните природни явления. Това се отнася особено за ранните есенни и късните пролетни слани. Тъй като сланите са свързани с отрицателни стойности на температурата на въздуха, в много случаи се говори и за вредоносен мраз.
В района на гр. Ихтиман средната дата на настъпване на първата слана е 8. X.
Вихрови бури от по-голям мащаб са отбелязани главно в планинските райони. Особено силни и вредоносни са били вихровите бури, наблюдавани на Витоша на 14. VI. 1956 г. и в Западните Родопи – на 29. V. 1961 г. Вихровата буря на Витоша се е разразила при наличието на мощна купесто-дъждовна облачност, от която в района на Черни връх са падали едри неправилни по форма късове лед. Тази буря е повалила по западния склон на Витоша (сегашната местност Ветровала) едростъблена иглолистна гора на площ няколкостотин декара. Бурята в Западните Родопи изкоренила едростъблена иглолистна гора от няколко хиляди декара площ, част от които попадат в областта. И в двата описани случая няма данни за явлението „смерч”.
Мокрият сняг е явление, характерно за края на есента и началото на зимата, както и за края на зимата и началото на пролетта. При мокър и обилен сняг на някои места в Рила се образуват опасни снежни лавини.
Областта попада в преходно-континенталната климатична област и по-точно източните дялове на Рила и части от Средна гора.
ПОЧВИ
Канелени горски почви се наблюдават в района на Средногорието, като те се развиват при преходно-континентални климатични условия. Естествената им растителност е дъбова. В района на каналените горски почви широко се отглеждат лозя, тютюн, овощни и зърнени култури.
Във Витоша и Средна гора от кафявите планинско-горски почви преобладават преди всичко светлокафявите планинско-горски, които често са и вторично затревени. В Рила най-широко разпространение имат тъмнокафявите планинско-горски почви. Стопанското значение на кафявите планинско-горски почви се определя от по-особените им водни, въздушни и толпинни свойства. Почти навсякъде те се намират под естествени гори. Малък дял от тяк е обхванат от пасища и ливади. За земеделието имат ограничено значение, тъй като нивите в техния обхват заемат малки площи, на които се отглеждат ръж и картофи.
Тъмноцветните планински горски почви са разпространени във високите райони на Рила и Витоша от височина 1600-1700 до 2100-2200 м и много рядко до 2500-2550 м.
Алувиално-ливадните почви заемат речните тераси и са формирани върху алувиални наноси.

[fogdog]

http://download.pomagalo.com/499299/...earch=29884933

Много ще съм блаагодарна ако някой може да ми го изтегли

[eclipse06]

Трябват ми следните есета:
http://download.pomagalo.com/218197/...earch=29905724
http://download.pomagalo.com/139674/...earch=29906141
http://download.pomagalo.com/168235/...earch=29906217

Ако някой може да ми ги изтегли, ще съм му много благодарна!

[detelina101]

ПЛАН-КОНСПЕКТ НА УРОК ПО

ЛИТЕРАТУРА











]




Тема на урока: Японският филм – неосъщественият диалог



I.Цели на урока:

1. Образователни (информационно-познавателни):

1.1. Да се запознаят учениците със стихотворението на Валери Петров „Японският филм”.
1.2. Да се запознаят учениците с темата, формата на изказ и комуникативния модел на изказа в творбата.

2. Възпитателни:

2.1. Възпитаване на естетически, етически и общочовешки ценности чрез
текстовете.
2.2. В хода на урока убеждаваме в изразителните възможности на
българския език.

3.Развиващи:

3.1. Учениците да обогатят знанията си за творчеството на Валери Петров.
3.2. Да анализират текста съпоставяйки го с други творби от творчеството
на Валери Петров.


II.Вид на урока:
- за нови знания



III.Методи:
- беседа




IV.Ход на урока:

Учител: В предните часове разгледахме една от ключовите творби на Валери Петров - „Тавански спомен”. Кои са основните теми в поемата?

Отговор: В поемата „Тавански спомен” основните теми са тези за любовта и раздялата.

Учител: Темата за любовта или темата за раздялата заема по-голяма част в поемата? Защо?

Отговор: На темата за любовта са посветени само 5 строфи от втората част на текста, а на темата за раздялата – почти целият останал текст.

Учител: Какво е основното настроение в поемата?

Отговор:

Учител: Има ли разлика между автор и лирически герой в поемата?

Отговор: Невидим между редовете, авторът ту се отдалечава от своя герой, ту се приближава до него, допълва репликите му и привнася своята изящна ирония, но без капка обида, просто като всеопрощаваща и всеразбираща усмивка: ...двамата се гледахме печално, и нейде се обади едно радио: „Вероника, животът е море!”

Учител: Днес ще обърнем внимание на една по-различна гледна точка на Валери Петров, изразена чрез стихотворението му „Японският филм”. За разлика от поемата му „Тавански спомен”, в тази творба авторът залага на един коренно различен начин на изразяване и на една непозната в неговото творчество тематика.
Заглавието на стихотворението е във връзка с реален японски филм от 1960г., който поради своята нестандартност остава неразбран от публиката. Филмът се казва „Голият остров” на японския режисьор Кането Шиндо.
От друга страна Япония е далечна и непозната и поради това остава и не съвсем разбрана от нас, както филмът остава неразбран за аудиторията. Това са причините поради които Валери Петров се спира именно на това заглавие за своето стихотворение.

Учител: Коя е основната тема според вас в стихотворението? Защо?

Отговор: Основната тема е тази за невъзможния диалог. Неразбирането, с което зрителите гледат на японския филм е израз на този невъзможен диалог. Диалогът между зрител и режисьор, между творец и публика остава неосъществен.

Учител: Защо според вас диалогът между творец и публика в случая е невъзможен?

Отговор: От една страна виновни за неосъществения диалог са зрителите на филма, защото те не вникват в съдържанието, а са отишли с изцяло консуматорската нагласа да се забавляват. Търсейки единствено хедонистичното, те подминават същинското в творбата.

Учител: Наред с това обаче дали самият режисьор(творец) има някаква вина за неосъществимостта на комуникацията?

Отговор: Творецът също носи някаква вина, тъй като той е длъжен да се съобрази с аудиторията си.

Учител: Каква е позицията на лирическия говорител? Чия страна заема? Осъжда ли духовната слепота на зрителите или не?

Отговор: Лирическият говорител заема позицията на твореца, но въпреки това той не бърза да осъди „духом голите”.

Учител: Всъщност основната тема в стихотворението се явява темата за изкуството и неговото място в човешкия живот. Мисията на твореца е да просвети тези духовно слепи, но дали те самите искат да прогледнат. Това е един от големите въпроси на изкуството през 20-и век. Основният проблем в стихотворението е именно проблемът за невъзможния диалог. В този ред на мисли голият остров от филма и хората, които се опитват да го облагородят е много точна метафора на отношенията между творец и публика.
Какво решение взима поетът? Отказва ли се от своята мисия или не?

Отговор: Въпреки неразбирането, което среща от отсрещната страна, лирическият говорител не отстъпва от позициите си. Подобно на героите във филма, които продължават да се трудят неуморно, той също заявява: „…докрай, додето разцъфтите/ ще мъкнем влагата към вас!”

Учител: Да видим какво е мястото на лирическия говорител в творбата. Може ли лирическият говорител да бъде идентифициран с автора? Защо Валери Петров избира точно този комуникативен модел на изказа? Сравнете лирическия говорител от „Японски филм” с този от „Тавански спомен” – има ли разлика?

Отговор: Защото в основата на стихотворението е не друг, а проблемът за изкуството и човека. Личното отношение на автора проличава именно чрез „Аз” формата в първата строфа, по-късно преобразувана в „Ние”(трета строфа).

Учител: Коя е основната форма на изказ? Защо авторът избира именно тази форма, а не друга?

Отговор: Това е диалогът. Лирическият говорител води един мислен диалог със своите събеседници. Диалогът е в основата на стихотворението, той е и основната форма на изказ.

Учител: Кои са събеседниците на лирическия говорител?

Отговор: От една страна това са младежите, които скучаят от филма, но от друга страна все пак тази история е разказана на някого с цел да вземе решение към коя от двете групи да се присъедини – групата на „Ние” или „Вие”.

Учител: Диалогът при В. Петров от една страна напомня на този при Вазов – всезнаещият автор, който не остава скрит зад маската на лирическия говорител, а напротив , ясно заявява своята позиция. От друга страна обаче Валери Петров не осъжда, не налага своето мнение, тоест това не е онзи авторитарен диалог познат ни от Вазов.
Стихотворението „Японският филм” поставя темата за невъзможния диалог между автор и аудитория. Диалогът се превръща в дебат, в който на дневен ред стои въпросът „да прекъсне ли мисията си на просветител творецът или да я продължи въпреки неразбирането, което среща непрекъснато ”.

Учител: За следващия час преговорете „Дервишово семе” , „Крадецът на праскови” и „Тавански спомен”.





Край на часа