ПОМАГАЛО!!!!!

**fargy** · 05-10-2011, 20:03

Благодаря предварително

http://download.pomagalo.com/36875/s...liz/?relPage=5

**adriana121** · 06-04-2011, 12:46

http://download.pomagalo.com/31765/o...t+staro+vreme/
http://download.pomagalo.com/111898/...+hadji+gencho/

**lovey0u** · 10-12-2011, 17:25

http://download.pomagalo.com/40316/o...to+smirnenski/

моля ви

**aDuHka** · 10-12-2011, 17:37

Първоначално написано от lovey0u

http://download.http://www.teenproblem.net/school/40...to+smirnenski/

моля ви

Оптимистичната визия за “пристъпа величествен на роба” – Христо Смирненски

В масовото читателско съзнание Христо Смирненски живее най-вече като поет на гнева на обезправените, като възторжен изразител на революционния порив по Справедливост. Творецът прегръща една идея, която изпълва с нравствено съдържание и в която пулсира изначалната човешка жажда за Свобода. Тази идея извисява духовете, сплотява сърцата на хората и ги пълни с надежда. Тя превръща роба в господар на своето човешко достойнство, в един нов и горд Прометей , готов сам да решава съдбата си. Така Смирненски динамизира българската лирика, внасяйки в нея идеята за промяната, за революционното взривяване и радикално преобразуване на света, за движението напред към бъдещето. “Малкият” човек, социалният аутсайдер се преобразява в могъщ титан, призван да разруши, но и да съгради. Той е един нов и властен Месия , творец на Историята. На тези познати от пролетарската поезия мотиви Смирненски вдъхва живот и художествена плът и от безжизнените схеми създава вълнуващи , естетически значими стихове. Творчеството му изчерпва докрай възможностите на символизма, функционализирайки поетиката му в нови проблемно-смислови обеми. Върху основата на символистичния художествен модел поетът надгражда значения, актуални за неговото динамично време. Тематичния кръг на лириката му е предназначен не за елитарно съзерцание, а за масова рецепция. Поезията на Смирненски излиза на улицата и навлиза сред хората. Тя се превръща в жадуван духовен призрак на “тълпата”.
Така певецът на “огнените гриви” синтезира в творчеството си знаците на предходната литературна традиция и влиза в продуктивен творчески диалог с нея. В стиховете му се вплитат нишките на “ботевското” ( апокалиптичните видения за борбата като буря, която ще помете света на робството и злото и ще възвести призрака на Свободата ); на “вазовото” ( летописец на своето време, съизмерващ човешкото битие с някаква надличностна система от ценности ); на пролетарската поезия ( идеите за несправедливия обществен ред и социалната революция като висша справедливост, като единствена алтернатива за бъдещето ); на символизма ( съвършенството и мелодиката на стиха, образите символи, които обаче интерпретира не в абстрактен и метафизичен , а в конкретно-исторически план ). Така Смирненски е едно ярко явление в полето на българския постсимволизъм. Лириката му се ситуира на границата на две големи културни епохи – на символизма и авангардизма. Между тайните на душата, съзвучията , аналогичните , от една страна , и приземното , огрубено , улавящо пулса на истинския живот слово, от друга. Между Лилиев , Ясенов , Дебелянов и Гео Милев , Разцветников , Фурнаджиев.
В лириката на Смирненски кристализира нов тип естетика , в която доминират светлите огнени багри и мажорната тоналност, “ритмика, която вълнува и най-немузикалното ухо” ( Н. Лилиев ). Тази ритмика обаче “иде от звука на тръбите , барабаните и чинелите , това е музиката на глъчната улица и гърма на барикадите” ( Св. Игор ). Мечтаният празничен ден, в който ще тържествува революцията, в поезията на Смирненски е изобразен с романтичен патос и в одически стил. Това са стихове с максимално уедрени образи – хиперболизирани , грандиозни, монумелтални. В тях спонтанно избликват възторгът и вярата в съзидателната революционна енергия на масите – енергия закономерна, родена от справедливия гняв.
Емблематично в това отношение е стихотворението “Пролетарий” визиращо още в заглавието обобщения образ на новия герой на епохата, твореца на бъдещето. Светът в този поетически текст е социално и нравствено разполовен. Центърът му е обсебен от онези , които имат властта и материалните блага и които са слепи и глухи за “робски печали”. Те са видени сред “беломраморни охолни зали”, веселящи се , облени от светлина , но порочни и разблудни , обречени от бъдещето. А онези, които нямат нищо – социалните аутсайдери , обитават мрачните периферни зони на света сред неуютно , тъмно и студено пространство. Те обаче са носители на истинските нравствени ценности , творците на благата. Маргиналният им статус не е адекватен на онази велика Месия, която им е отредила Историята – да се превърнат в спасители на човешкото, да станат демиурзи на новия социален ред, на бъдещия хармоничен свят.
Пролетарят е застанал на границата между двете пространства. “Заключени двери” разделят – “студените бездни” и “пиршеството на празник разблуден”. Лирическият Аз – “непризван , непознат” – е решен да разбие ключалките и да влезе в света на охолните, за да въздаде Справедливост и пренареди социума по законите на Нравствеността:
и в ръцете ми гневно трепти
съдбоностният яростен млат

Не само пространството, но и времето е ценностно разполовен. “Полунощ” разделя миналото , в което са властвали охолните, от бъдещето, което е отредено на бедните и онеправданите , за да установят новия социален ред и пренапишат Историята. За да сътворят от хаоса на преобърнатия социум космоса на една нова етика, в която ще тържествуват Правдата и Свободата:

Разбунтуван кат луда стихия,
ще разбия заключений вход,
с тържеството на властен Месия
ще руша и създавам живот.

Пролетарят е говорителя на множеството, обобщеният образ на новия герой, съумял да извлече мъдрост и познание от битието си на роб и да се превъплъти в Съдник и Спасител на човечеството.
Подобна разполовеност на хронотопа и на поетическото послание откриваме и в стихотворенията “Ний” и “Безименните души”. И двете изграждат двуликия образ на художественото времепространство чрез поредица от опозиции: мащеха – майка , тъма – лъчи , стенещи вълни – огнени вълни , смърт – живот, свобода – робство. Първите членове на изброените опозиционни двойки конструират представата за периферията на света и за социалното страдание на човека “тук” и “сега”. Вторите очертават светлия облик на жадуваното “утре” на Победата и Свободата. Оксиморонният образ “бледни смъртници – родени за живот” също очертава контурите на един двумоделен и контрастен лирически свят. В него животът властва над човека и го обрича на перманентна агония. Но бъдещето ще преобърне тази парадигма и ще направи човека димиург на своята съдба. Тази закономерна метаморфоза е обективирана поетически в градираните метафори “стенещи вълни” – “огнени вълни” – “възбудени вълни”. А “безименните души” ще получат своето кръщене, своето “огнено име” и то ще бъде Светлина.
Пътуването на човечеството от мрака на мизерията и безправието към светлината на надеждата и справедливостта оформя смисловите послания както на стихосбирката “Да бъде ден!”, така и на едноименното стихотворение. Това пътуване е метежно , разрушително , носещо смърт и разруха, но даряващо увереност и вещаещо победа. Императивното “Да бъде ден!”, е не Божествено слово, увенчаващо Сътворението, а словото на хилядите демиурзи на Пресътворението. Нощта и леденият мрак ще отстъпят пред силата на светлината. Така художествената атмосфера на текста постепенно просветлява за да се разгори в огъня на революцията ( “разбуден вик гърми навред” ) и в бурният, утвърдителен патос на желанието ( “Да бъде ден! Да бъде ден!” ).
Цялата революционно-романтична лирика на Смирненски е озарена от светлина. Светлинната символика в различните си нюанси разкрива един подчертано активен, борчески патос. Тя дава път на оптимизма, на надеждите, свързани с бъдещето. Образите и представите, изграждащи визията за утрешния ден на човечеството, са уедрени и лишени от каквато и да било конкретика. Новият свят, така силно бленуван, няма свое лице. Той е една светла представа, за една красива мечта. Онези, които са призвани да го сътворят , също са романтично уедрени , хиперболизирани алегорично или символни образи. Ще ги открием още на паратекстово равнище – в заглавията на стихотворения като “Улицата”, “Работникът”, “Вълкът”, “Каменарче”, “Въглекопач” , “Северния Спартак” , “Руския Прометей” , “Гладиатор”, “Бунта на Везувий”. В съзнанието на читателя тези мащабни образи се обвързват знаково с представата за грандиозен сблъсък на старото с новото, на робството със свободата. Кръвта, бурята, огънят са зримите знаци на жертвеността, на пречистващата сила на революцията. Още Георги Бакалов очертава контурите на тази своеобразна естетика на колорита и светлината: “Образите на Смирненски са ярки, феерични, пъстроцветни … Възторг, опиянение от борбата, жажда за подвиг и самопожертвование, подем, … движение , движение – ето съдържанието на поезията на Смирненски. А формата – феерия от огнеструйни образи и картини”.
Основни топоси в лириката на поета са барикадите, улицата, градът.Те се превръщат в арена на грандиозния сблъсък със силите на злото и неминуемата победа над тях. А масите, тълпите са естетизираният събирателен образ на човешката воля за действие и промяна:

Но дебне улицата със закона,
настръхнала подобно огнен змей,
прикрила пламъците на вулкана,
при първи зов на празнична камбана
готова лавата си да разлей.
( “Улицата )

… улицата днес говори!
( “Това е улицата” )

В тълпите смълчана е буря незнайна,
стопено е слънцето в тях.
( “Тълпите” )

В тези стихове лирическият “аз” или преминава в “ние” и изобразява света отвътре – навън, или обективира този свят в мащабно маркирани образи символи, които рисува така, както ги вижда – в процеса на промяната, на активизирането им. Това е пластично-изобразителна поезия на осъзнатия гняв.
Смирненски създава и субективно-изповедни стихове, които фокусират личните преживявания на героя и в които също пулсира идеята за промяната, за активизирането на човека чрез сблъсъка му със света. Такива са стихотворенията “Юноша”, “Пролетно писмо” и “През бурята”, които чрез структурното си оформяне и смисъла на своите послания образуват своеобразен цикъл. И трите започват с личното местоимение “аз”, поставяйки акцент върху индивидуалното съзнание:

Аз не зная защо съм на тоз свят роден …
( “Юноша” )

Аз исках с химните на светла радост
Да поздравя и теб, и пролетта …
( “Пролетно писмо” )

Аз ще дочакам празника на мойте братя …
( “През бурята” )

И трите са драматични – носят напрежението от сблъсъка на героя със света, на не очакваното с реалността, на светлата романтична мечта със суровата проза на живота. И трите проблематизират вечните въпроси за раждането и смъртта, за вярата, надеждата и любовта, за светлия полет и рухването на илюзиите, за младостта и мъдростта , за смисъла на съществуването. В тях Азът задава екзистенциални въпроси, каквито задава и героят на Яворов и Дебелянов. Но лирическият човек на Смирненски успява да намери отговори на тези въпроси. Той се лута из лабиринтите на живота , но знае и как да излезе от тях. В неговия монолог се чете не драмата на трагичната безизходица , а оптимизмът на намерения път:

И тогава – залюбен в тълпата, пленен
от лъчите на нова зора –
без да питам защо съм на този свят роден,
аз ще знам за какво да умра.
( “Юноша” )

…. в гранитни вази ний да потопим
на бунта огнедушащите рози.
( “Пролетно писмо” )

И мълчалив и блед сред бедните си братя,
ще понеса аз черния си кръст …
( “През бурята” )

В тази лирическа изповед човекът изразява своя път от “аз” към “ние”. В началото той е сам, в края – част от едно ексалтирано множество, което ще възвести празника на свободата и справедливостта. Човекът на Смирненски стига до познанието и до прозрението за щастието и за смисъла на живота. Той сам избира своя път, воден от алтруистичната идея за равноправие и разкрепостяване на личността. В името на тези изстрадани стойности той по ботевски обрича себе си на борбата и по дебеляновски е успокоен и просветлен пред прага на смъртта:

…. и нека на гърди ми кървав пръст
да отбележи сетний ден в борбата …
( “През бурята” )

Нека разгледаме по-детайлно стихотворението “Юноша” – емблемата на Христо Смирненски и на неговата поезия. Лирическият герой на творбата е застанал на прага на живота и изживява прехода към зрелостта и познанието за своята мисия в света. В тази поетическа изповед той извървява пътя от илюзията през отрезвяването до просветлението. Зад светлите надежди и розовите блянове младият човек съзира мрачните контури на реалността и решението се оттласква от тях чрез екзистенциалния си избор, утвърждаващ активната житейска позиция и стремежа към Пресътворение.
“Юноша” е едно от най-философските , най-питащи стихотворения на Смирненски. Лирическият Аз е него задава извечни въпроси , чрез които се опитва да стигне до същността на нещата. В началото обаче е подвластен единствено на неведението и незнанието. Юношата , все още неизкушен от сложните екзистенциални питания, е разтворил жадни очи за красотата и мирозданието. С неопитността и идеализма на младостта той вижда в представите и мечтите си един светъл , щастлив, хармоничен свят – свят на Доброто и Прекрасното. Контурите му са очертани от символни образи – “майска зора”, “пролет” , “друм от цветя” , “колесница от лунни лъчи” – са оцветени от ярки наситени багри, от много светлина. Символите и цветовете отвеждат към асоциации за радостно ликуване и тържествено поемане по широкия и прав път на Живота. Младият човек се вижда като завоевател на света, препускащ през него в сияйна колесница. Възторгът , приповдигнатото настроение , оптимистичният патос , бодрите мажорни тонове определят емоционалната атмосфера в първите две строфи, разгръщащи поетически тезата за младежките мечти и копнежи, за наивно-романтичната, по детски чиста визия за живота.
На тази теза третата строфа противопоставя антитезата за сблъсъка на човека със света, за рухването на илюзиите и срещата с историческото, жестоко и грозно лице на живота. Драматизмът се ражда от напрежението между очакванията и реалността , от драстичното разминаване на светлата мечта със суровата истина. Поетът отново повтаря познати образи символи ( “пролет” , “химн” , “ябълков цвят” ), но за да ги отрече като възможност за реализирано човешко щастие в отблъскващия свят на действителността. Истинският образ на живота се оказва контрастно противоположен на бленувания. Той потиска с мащабите на злото и безчовечността ( “облаци злоба” , “демонска стръв”, “морета от кръв и сълзи” ) и с приглушените си , тъмни тонове ( “черни стени” , “черна сянка” , “полумрак”, “мрак” ). И тук посланието се носи от символно натоварени образи, но вече оформящи облика на безрадостната , отчуждаваща и ограбваща човека реалност – “злодей непознат”, “златолуспеест гигант”, “раззинали бездни”. Животът е персонифициран и е видян като някакво митично чудовище , смазващо хората, обричащо ги на робство, запращащо ги в ада на вечното страдание, потопяващо ги в “морета от кръв и сълзи”.
Разпознал истинското лице на живота, лирическият Аз разпознава и трагичната орис на своите събратя. Той вижда неволята им, чува плача и звука от оковите им, но едновременно с това долавя една “жестока закана на гневни сърца”, една потенциална заплаха за света на злото.
По пътя към познанието, прозрението и просветлението лирическият Аз на Смирненски се докосва до истината за съществуването чрез осмислянето на най-важната екзистенциална опозиция – противопоставянето на духовното и грубоматериалното.Свобода� �а на Духа е скована от робуването на “Златний телец” и за да бъде възстановена, човекът трябва да осъзнае силата си, възможността сам да определя съдбата си.
Интерпретацията на проблема за избора определя смисловите послания на последните три строфи на творбата. Императивното им звучене е функция на взетото решение, на настойчивото желание да променя, на нетърпението на помъдрелия юноша да участва активно с апокалиптичното взривяване на робския свят , в елиминирането на стария ред:
- Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма!
Загърмете, железни слова!

Нека пламне земята на пир непознат,
Нека гръм да трещи, да руши!

В тези финални строфи художествената атмосфера на творбата отново просветлява. Мракът отстъпва, за да се разгорят блясъците на грандиозни “пожари”, за да бъде пометено всичко от един метафоричен “ураган от души”, за да изгрее една “нова зора”, маркираща пътя на човешката свобода. Отново образи символи въздействат на читателя чрез мащабните си внушения за радикалното преобразуване на света и отвеждат към асоциации с библейския Апокалипсис ( “барикаден пожар” , “пир непознат” , “гръм” , “ураган от души” ).
Заключителната строфа е поетически синтез на значенията в цялото стихотворение. В нея се чете преодоляната драма на екзистенциалните питания и пулсира оптимизмът на намерения път. Финалът на творбата връща към нейното начало , към въпросите за раждането и смъртта, за смисъла на съществуването. Но тук тези въпроси са намерили своите отговори чрез направения избор. Избор, приемащ успокоено и просветлено дори и смъртта, когато е в името на стойностния човешки живот, в името на човешката свобода:

И тогава – залюбен в тълпите , пленен
от лъчите на нова зора, -
без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще питам за какво да умра.

Осмисленият избор, направен след страданието и прозрението за истинските стойности, затваря композиционната рамка на поетическия текст и утвърждава активната житейска позиция като единствено възможен път към духовното себепознание и себепостигане на човека.
Поезията на Христо Смирненски изгражда ясен и подреден модел на света, доминиран от мечтата за революция. Но в тази поезия се чете удовлетворението на историческата постижимост на новия социален ред, на новия етичен проект. Победата на онеправданите над света на злото е факт в Съветска Русия ( Октомври, 1917г. ). Факт са и социалните брожения в Унгария и Германия. Така мечтата придобива плът, трансформира се в сегашност на Победата и Свободата.
Племенно-химичен апотеоз на революцията е едно от най-популярните стихотворения на поета – “Червените ескадрони”. В него бодрост, вяра, устрем, величествен поход се сливат и прерастват в неудържимо и стремително движение напред – символ на вечния човешки стремеж към активност и промяна. Тръгваща от фактологическата достоверност ( ескадроните на Будьони ) , творбата надмогва историческото време и чертае една максимално обобщена и символно означена картина на Победата в нейните планетарни измерения:

И когато сетний камък на обгърнатия в пламък
и разруха древен замък се отрони в пепелта,
вий слезнете от конете и земята целунете –
възцарете вечна обич, вечна правда на света.

Планетарни и титанични са и образите символи на побеждващата революционна мощ ( “Северно сияние” , “Северния Спартак”, “Руския Прометей”, “Бурята в Берлин” ). В тях пречистващата и градивна енергия на масите се отличава в грандиозните фигури на митологически и исторически герои, в техните величествени и тържествени жестове, в пламенното им и активизиращо слово, в мисията им на спасители и нови законодатели на човечеството. Това са новите процеси, вещаещи оптимистичното “утре” на света:

Гори, гори земята,
навред аз хвърлих огъня на свободата!
( “Руския Прометей” )

Могъщ и метежен, сред мрака безбрежен
Везувий победно гърми …
( “Бунта на Везувий” )

възраства гневен призракът червен
и гръм се носи над града, смутен:
“Все пак Спартак над теб ще победи!”
( “Бунта в Берлин” )

Така в поезията си Смирненски изпява най-възторжените химни за гнева на масите и за борческия им порив. За човека като активен социален субект , чертаещ посоката на своето бъдеще. За “пристъпа величествен над роба”. За победата на Светлината и Свободата над хаоса и мрака, над злото.

**mihichkaaa** · 10-18-2011, 15:05

http://download.pomagalo.com/555435/...sti/?search=13

**MarkKnight** · 10-19-2011, 11:38

айдееее много ви моля,че е спешно

http://download.pomagalo.com/153039/...ng/?search=338

**krisence** · 10-23-2011, 21:22

http://download.pomagalo.com/251799/...erki/?search=6

Мерси предварително

**ThrashInvasion** · 10-24-2011, 20:18

Здравейте! За утре много спешно ми трябва Анализ на стихотворението Христо Ботев - " Майце си" на тема Духовния кризис на Ботевия лирически герой в "Майце си". Моля ви помогнете ми!

**pisetu** · 10-26-2011, 15:32

МОЛЯ И БЛАГОДАРЯ предварително !!!!!

http://download.pomagalo.com/43751/o...na/?search=637

**PsihoPatka** · 10-28-2011, 09:30

Здравейте! Моля, ако някой може, да изтегли тези неща:
http://download.pomagalo.com/326487/...nie+1/?search=
http://download.pomagalo.com/483573/...le/?search=443
Благодаря предварително!
e-mail: night_fury@mail.bg

**krisence** · 10-29-2011, 20:34

Абе, някой наистина сваля ли нещата?

**miimka97** · 10-30-2011, 13:31

моля ви помогнете спешно ми трябва ЛИС на тема "Скрити вопли - елегия за човешкия стремеж към един идеален свят" благодаря предварително!!

**no_fun_at_all** · 11-15-2011, 05:46

Здравейте!
Много ми трябва следната тема:
http://download.pomagalo.com/155158/...oda/?search=90

може на емайл да ми я пратите, много ще съм благодарна!!!