ПОМАГАЛО!!!!!

[Nepovtorima_93]

http://download.pomagalo.com/186943/...earch=24486846


Мерси за предишното

[kotence_91]

Моите права и задължения като гражданин на активното демократично гражданско общество
(есе с комуникативна задача убеждаване)


Гражданското общество е онази форма на обществото,в която частният интерес и личната сфера на човека са основата на система от отношения.Частната собственост е материална субстанция в гражданското общество,а личната свобода-духовната.Под “гражданско общество” се разбира и още самоосъзнатостта и самоиниациативата на гражданите на държавата,която в тяхно лице регламентира дейността на националния бизнес.Както образованието за свободните демократични граждани не се ограничава само в класната стая,така и гражданското поведение не се изразява само с гласуване на избори.
За да имаме гражданско общество,трябва да сме на ясно,че всеки един от нас трябва да бъде активен гражданин,което означава да бъдем отговорни пред обществото в най-обикновените житейски ситуации.Но като такива ние имаме определени права ,които пораждат и много отговорности и задължения.Всеки има право на мнение и лична свобода,право на защита от страна на държавата,помощ при изпадане в затруднено полужение,право сам да избира религията си както и право на свобода и сигурност.Според Конституцията на Република България личните данни също са защитени,като се разрешава обработката им след съгласието на засегнатото лице.От свободата на мнението произхожда мнението да не обиждаш с него другите,с родителското право-задължение за възпитание.Вижда се,че правата и задълженията на гражданите в едно демократично общество са свързани.Всеки сам може да преценява кое е добро за него и кое лошо,както и използвайки своите права да се развива,учи и работи.Също така щом говорим за “демократично общество” трябва да се спрем и на същността на това понятие.Всъщност за да има демокрация,първо и най-важно нещо е свободата,равноправието и уважението към отделната личност,както и народовластието.Но в България,може би определението за тази дума не е точно това.Първо,не се спазва особено принципа за признаването на народа като източник на властта,също така самите граждани не винаги зачитат правото и свободата на тези около тях.
Но за съжаление,всички можем да стигнем до изводът,че гражданското общество в България не съществува,т.е. между това да бъдеш обикновен гражданин и това да си политик има голяма разлика.В първия случай имаш определени права,за които се налага да се бориш,но наред с това и ред задължения и ограничения.Във втория случей “индивидът”,наречен “народен представител”,сам определя своите права, а задълженията към народа са сведени до минимум.Е добре, това демокрация ли е?!?В България може би да...
Всеки един от нас би желал да се чувства свободен и щастлив в собствената си родина,но вече разбирам защо толкова хора напускат страната.Наистина всеки търси мястото,където да се чувства по-сигурен и по-добре разбран,а докато в България “нещата” седят по този начин и аз бих предпочела да замина далеч.
И все пак ако правата и задълженията ни в родината бяха по равно,балансът щеше да е изравнен и всички граждани в нашето гражданско общество щяха да живеят нормално.Затова всеки един от нас трябва да се чувства задължен да защитава своите права и отговорен да върши своите задължения.

[ai07o]

http://download.pomagalo.com/101972/...earch=24506864




http://download.pomagalo.com/103026/...earch=24513117


Трябват ми за утре.. мерси предварително

[Dragoon120]

http://download.pomagalo.com/473362/...novni+zadachi/

ако може тая темица

[detelina101]

Теореми и основни задачи по математика

1. Дветочки определят само една права
2. Аксиома на Евклид: през точка нележаща на дадена права може да мине само една права успоредна на дадената
3. Два ъгъла се наричат съседни ако имат общо рамо, а другите им две рамена са противоположни лъчи
4. Противоположни (връхни) ъгли са два ъгъла чиито рамена са взаимно противоположни лъчи
5. Две прави в равнината имат само три възможности: съвпадат, пресичат се, успоредни са
6. Ъглополовящите на съседните ъгли са перпендикуляри
7. Ъглополовящите на противоположните ъгли са противоположни лъчи – лежат на една права
8. Двойките противоположни ъгли са равни
9. Ако правите са успоредни, то кръстните ъгли са равни, съответните са равни и сборът на два прилежащи ъгъла е 180 градуса
10. Ако АІІВ и С пресича А, то С пресича и В
11. Ако две прави поотделно са успоредни на трета, то те са успоредни помежду си
12. Ъглополовящите на противоположните ъгли са перпендикуляри
13. Сборят на ъглите в триъгълник е 180 градуса
14. Ъглополовящите на кръстните ъгли са успоредни
15. Ъглополовящите на съответните ъгли са успоредни
16. Всеки външен ъгъл в триъгълник е равен на сбора на двата вътрешни несъсидни не него
17. Сбора на ъглите в четириъгълник е 360 градуса
18. Ако два триъгълника имат по два равни ъгъла, то всичките им ъгли са равни


Уравнения


1. Последователност на решаване:
-Скоби
-НОК
-Опростяване и получаване на някое от основните уравнения
-Записваме отговора
2. Основни уравнения:
- 2х =3
-0x =2
-0x =0
3. Уравнения, които са от по-висока степен, се решават чрез разлагане
4. Дясната страна трябва да е нула
5. ЗАДАЧИ ОТ ДВИЖЕНИЕ:
- Коя величина е напълно неизвестна
- Коя от другите две да е неизвестна
- Изразяваме третата величина посредством известната и неизвестната
- Според условието съставяме уравнение за третата величина
- Решаваме уравнението
- Провераваме дали решението става за отговор но задачата
6. ЗАДАЧИ ОТ РАБОТА:
- А – работа
- Р,N –производителност или норма
- Т –време на действие


Еднакви триъгълници

1. Първи признак – Два триъгълника са равни ако имат две съответни страни и ъгъл заключен между тях
2. Втори признак – Два триъгълника са равни ако имат два прилежащи ъгъла и съответно равна страна
3. Трети признак – Два триъгълника са равни ако имат съответно три равни страни
4. Четвърти признак – Два триъгълника са равни ако имат съответно равни катет, хипотенуза и ъгъл съответно равни
5. Когато имаме установени еднакви два еднакви триъгълника имаме 6 верни равенства
6. В равнобедрения триъгълникъглите при основата са равни
7. В равнобедрения триъгълник ъглополовящата, медианата и височата съвпадат
8. В еднаквите триъгълници съответните елементи са равни
9. В равнобедрения триъгълник медианите към бедрата са равни
10. Ако в един триъгълник два от елементите медиана, височина и ъглополовяща съвпадат, то триъгълника е равнобедрен
11. В еднаквите триъгълници съответните ъгли са равни
12. Симетрала – Права през страната на отсечка, перпендикулярна на отсечка
13. Всяка точка от симетралата е на равни разстояния о краищата на отсечката
14. Т. Х лежи на симетралата на ВС следователно ХВ = ХС
15. Пресечната точка на симетралата е :
- остроъгълен – вътре в триъгълника
- правоъгълен – върху страна
- тъпоъгълен – извън триъгълника

[Manenkoto]

http://search.pomagalo.com/?keywords...%E6%E5%F2+2007



http://download.pomagalo.com/69792/d...earch=24590989




http://download.pomagalo.com/298896/...earch=24590989




http://download.pomagalo.com/125634/...earch=24591036



http://download.pomagalo.com/237933/...earch=24591109



http://download.pomagalo.com/428472/...008g/?search=0



http://download.pomagalo.com/380930/...earch=24591452





http://download.pomagalo.com/371252/...earch=24591452

[kendiman]

http://download.pomagalo.com/257731/...el+shema+grec/

[shutUp]

http://download.pomagalo.com/137573/...no+osyznavane/
???

[detelina101]

Държавен бюджет за 2006г.

Бюджетът е най-важното изявление на икономическа и финансова тема, което министърът на финансите ежегодно изнася пред Народното събрание и нацията. Докладът по Закона за държавния бюджет представя актуална информация за състоянието на икономиката и публичните финанси, оповестява икономическите и фискалните цели, отчита постигнатия напредък и очертава следващите стъпки за изпълнение на целите на правителството.
БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ ЗА ПЕРИОДА 2006г.
Поради провеждането на парламентарни избори за Четиридесето Народно събрание на РБългария през месец юни, тригодишната бюджетна прогноза е разработена на база на действащата нормативна уредба. Успоредно, за някои основни данъци са разгледани възможностите за прилагане на нова политика по отношение намаляването на ставките, като са представени ефектите за бюджета.
При оценката на приходите е взета предвид актуализацията на показателите в прогнозната макрорамка, в т.ч. обемът на БВП и курсът на долара, промени в обемите и структурата на вноса, вътрешното потребление, както и очакваните постъпления през 2005 г.
Общо бюджетните приходи за 2006 г. се прогнозира да бъдат в размер на 17 666.7 млн.лв. или 39.6% като относителен дял от БВП. За 2007 г. - 19 217.5 млн.лв. или 39.4% от БВП; за 2008 г. - 20 542,8 млн.лв. или 38.7% от БВП. Намалението на приходите като относителен дял от БВП се дължи основно на предвижданото намаление на неданъчните приходи вследствие на икономическите промени, облекчаване на лицензионните режими и преди всичко на процесите на приватизацията, а през 2008 г. и от намаление на приходите от дарения, помощи и други безвъзмездно получени суми по предприсъединителните програми на ЕС и същевременно неотразяването в прогнозата на средствата, които ще получи страната ни по линия на структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС.
Съгласно стратегията за данъчна политика през последните години, основна цел са устойчивият икономически растеж и стабилността на икономиката на РБългария. Икономическият растеж се нуждае от достигане на по-висока норма на инвестиране, а намаляването на данъчната тежест благоприятства подобно развитие.
1. Корпоративни данъци
Изчисленията на прогнозата на приходите от корпоративни данъци са направени при запазване на размера на данъчните ставки, утвърдени в закона за корпоративното подоходно облагане за 2005 г., т.е. 15% за периода 2006-2008 г. Данъчната тежест, носена от данъкоплатците, облагани с корпоративен данък, не се променя, защото ефективната данъчна ставка за периода се запазва равна на ставката от предходната година.
Приходите от корпоративни данъци в консолидирания бюджет (вкл. данък върху дивидента и доходите) за периода 2006 – 2008 г. се оценяват съответно на: 1 155.0 млн. лв., 1 367.0 млн. лв. и 1 533.0 млн. лв.
Нефинансови предприятия
Корпоративният данък от нефинансови предприятия (вкл. организации с идеална цел и данъците върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни лица) за 2006 г. се оценява на 1 000.8 млн.лв
Финансови институции
Корпоративният данък от финансовите институции (включително корпоративен данък от застрахователни дружества) за периода 2006 г. се оценява съответно на 154.2млн.лв.
2. Данъци върху доходите на физическите лица

През 2006 г. необлагаемият минимум се увеличава съобразно прогнозния ръст на размера на минималната работна заплата за страната. За всички доходи предложеното намаление на данъчната ставка е от 2%.

Месечна данъчна основа Дължим данък по ЗОДФЛ
до 140 лв. необлагаеми
от 140 до 150 лв. 0 лв. + 8 % за горницата над 140 лв.
от 150 до 250 лв. 0.8 лв. + 18 % за горницата над 150 лв.
от 250 до 600 лв. 18.8 лв. + 20 % за горницата над 250 лв.
над 600 лв. 88.8 лв. + 22 % за горницата над 600 лв.



3. Данък върху добавената стойност
Тригодишната бюджетна прогноза за 2006г. е разработена при допускането за запазване нивото на ставките за облагане с ДДС. Върху резултатите от този основен бюджетен приходоизточник положително влияние ще оказват общия икономически растеж, нарастването на инвестициите и високото потребление.Прогнозните нива на приходите от ДДС за периода 2006 са съответно: 4 760.0 млн. лв.Алтернативен вариант: Ако данъчната ставка бъде намалена на 18%, загубата за бюджета ще бъде около 430 млн.лв. на година

4. Акцизи

През 2006 г. се предвижда увеличение на акциза за някои минерални горива:
- Увеличаване на акциза на оловния бензин: от 495лв./1000л. на 670лв./1000л.;
- Увеличаване на акциза на без оловния бензин: от 495лв./1000л. на 530лв./1000л.
- Увеличаване на акциза на газьола: от 395лв./1000л. на 430лв./1000л.;
- Увеличаване на акциза на керосина: от 350лв./1000л. на 430лв./1000л.

5. Мита
Най-висок дял в приходите от мита от вноса на селскостопански стоки имат страните от ЕС, а при вноса на промишлени стоки – страните-членки на Световната търговска организация или страни, с които Република България е сключила споразумения.
Мита - общо Мита за ДБ на РБ Мита за ЕС – 75%
2006 г. 277,7 -





6. Други данъци
Тук са включени другите данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане (данък върху представителните разходи, данък върху социалните разходи, данък върху разходите за леки автомобили, данък върху дарения и спонсорство, окончателен данък върху залози за хазартни игри, данъка върху нетния тонаж на корабите и данък върху приходите на бюджетните предприятия) и данъците по Закона за местните данъци и такси (данък върху недвижимите имоти, данък върху превозните средства и данък при придобиване на имущество по дарения и възмезден начин). Прогнозата е разработена на база на действащото законодателство, като са отчетени темповете на реалните постъпления и прогнозите за ръста на БВП.
Прогнозните приходи по години са съответно: 414.0 млн. лв., 415.0 млн. лв. и 417.0 млн. лв.
7. Неданъчни приходи
Предвидените средства от неданъчни приходи за 2006-2008 г. по години са, както следва: 2 494.9 млн. лв., 2 664.1 млн. лв. и 2 733.5 млн. лв. Тази част от приходите включва приходите и доходите от собственост, държавни, общински и съдебни такси, глоби, санкции и наказателни лихви, приходите от концесии, от дивидент за държавата и други.
8. Помощи
Постъпления от помощи от външни и вътрешни източници заложени в прогнозата за периода 2006-2008 г. по години са съответно: 679.9 млн.лв., 778.7 млн.лв. и 661.8 млн.лв.
БЮДЖЕТНИ РАЗХОДИ ЗА ПЕРИОДА 2006г.

1. Тавани на разходните параметри на национално ниво
Разпределението на разходите по икономически дейности и функции позволява да бъдат определени лимити за тяхното разходване.


млн.лв. 2005
програма 2006
прогноза
Таван на разходите по текущи цени 16 461,4 17 666,7
Общо ангажименти за разходи по съпоставими (постоянни) цени 17 130,2
Резерв за преразпределение на 2-ри етап по механизъм 536,6

2.ОБРАЗОВАНИЕ

Основните разходи в образованието са за неговото подобрение,съобразно с изискванията на ЕС:
Подобряване на качеството и ефективността на системите на образование и квалификация.
Осигуряване на равен достъп на всички до тези системи
Отваряне на образователните системи към света.
3.Почивно дело, култура и религиозни дейности
Туризмът е един от приоритетните сектори на икономиката ни. Ефективността от международния туризъм постоянно се повишава и съответно ролята на сектора в икономическия растеж непрекъснато се разширява. Основните насоки на политиката в областта на физическата култура и спорт са: създаване на устойчиви механизми за развитие на младежта като социален капитал на страната; развитие на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм; утвърждаване и разширяване на позициите на България сред световния спорте
реконструкция и модернизация на спортните обекти и съоръжения, съобразени с изискванията на съответните международни нормативи и създаване на условия за достъп до ях на хората сувреждания. Държавата подпомага и насърчава регистрираните вероизповедания в страната за осъществяване на тяхната религиозна, социална, образователна и лечебна дейност.
4.Икономически дейности и услуги
2004 2005 2006 2007 2008
VIII. ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ И УСЛУГИ 1 838.5 1 761.4 1 913.3 1 976.3 2 231.8
Текущи 188.7 053.9 100.9 088.7 135.4
Капиталови разх 649.8 707.5 812.4 887.6 096.4
% от БВП 4.8% 4.3% 4.3% 4.1% 4.2%
%
% от Нелихвените разходи 12.7% 11.2% 11.3% 10.9% 11.5%

ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ ЗА 2006г.

Размерът на държавния и държавногарантирания дълг към 31 декември 2004 г. е 7 955 - 6 585 млн. евро и вътрешен дълг – 1 371 млн. м същия период възлиза на 40.9%, като само за БВП то е съответно 33.8%. Като абсолютна стойност дълга е , а като относителна стойност спрямо БВП с 7.5 процентни млн. евро, в това число външен дългвро. Съотношението дълг / БВП външния дълг e намалял с 554.6 млн. евро, в сравнение с края на 2003 г. Основните фактори, които оказват влияние върху редуцирането на дълга са извършените погашения на главници по държавния и държавногарантирания дълг, продължаващия спад на щатския долар към основните валути, както и осъществените операции по предварително изплащане на външен дълг, реализирани през годината. Постигнатият спад по отношение на съотношението дълг/БВП се дължи на намалението на дълга и реалния прираст на БВП през годината. Общият размер само на държавния дълг към 31.12.2004 г. е 7 511.2 млн. евро. Предвид една от основните цели, залегнали в Стратегията за управление на държавния дълг, усилията през последните години бяха насочени към намаляване размера на външния дълг, с оглед преодоляване на съществуващия дисбаланс между вътрешен и външен дълг.В цифрово изражение в края на 2004 г. делът на външния държавен за сметка на вътрешния дълг бе редуциран до 81.8%, което представлява намаление в относително изражение в сравнение с 2003 г. от около 4.0 процентни пункта. И през настоящата 2005 г. външният държавен дълг продължава да отбелязва положителни тенденции на развитие. Наблюдава се подобрение във валутната структура на външния дълг, като делът на дълга в щатски долари спадна до 32.5% в края на м. февруари тази година, което представлява намаление от 7.4 пункта в сравнение с края на 2004 г. Този спад е за сметка основно на увеличението на задълженията в евро от 43.5% до 48.8% в рамките на същия период. Отчетената промяна е в резултат на извършените редовни погашения на доларов дълг, както и следствие от осъществената операция по предварителното изплащане на брейди облигациите от вида IAB през м. януари 2005 г. Чувствителността на външния държавен дълг спрямо движението на лихвите продължава да се наблюдава и през тази година, което се дължи на все още високия дял на плаващите лихвени купони – 51.9% към 28.02.2005 г. Като цяло, очакваният нетен резултат от влиянието на валутните курсове и лихвените проценти върху външния дълг отново ще е следствие от състоянието на международната конюнктура, и в частност от определяните от страна на Европейската централна банка и Федералния резерв лихви и от нивата на двете основни валути – щатския долар и еврото. Вътрешният дълг в размер на 2 724.9 млн. лв. към 28.02.2005 г. и в абсолютно изражение отбелязва увеличение от 468.2 млн. лв. спрямо края на 2003 г., но като относителен размер спрямо БВП възлиза на 6.6% каквато е неговата стойност и през сравнявания предходен период качествената структура на дълга и индикативните му параметри продължава и през настоящата година. Матуритета на ДЦК, емитирани за финансиране на бюджетния дефицит към месец февруари на настоящата година е съответно 6 години и 7 месеца. Обстоятелството е следствие от провежданата емисионна политика на увеличаване дела на емисиите средно и дългосрочни ценни книжа. Увеличаването на обемите на тези емисии и съпровождащото го удължаване на матуритета се характеризира с продължаващо плавно намаление на реализираната на аукционите доходност. Редовната амортизация на дълга, деноминиран в щатски долари, провежданите регулярни замени на ЗУНК облигации в долари с такива, в евро, емитирането на вътрешния пазар на ДЦК, деноминирани в евро (резервната валута на паричния съвет), както и обезценката на долара спрямо лева доведоха до съществено намаление дела на вътрешния дълг, деноминиран в долари - от 11.3 % през декември 2003 г. до 8.0 % през февруари на текущата година. Аналогични качествени подобрения за разглеждания период се регистрират и по отношение на лихвената структура на дълга, където делът на ДЦК с фиксиран доход от 76.2% се е увеличил на 83.7%. Предвижданият в края на 2005 г. размер на вътрешния дълг е около 1 457.2 млн. евро, а на външния държавен дълг – 5 464.0 млн. евро. Прогнозният размер на плащанията по външния дълг на консолидирана база е 2 409.2 млн. лв., от които главници в размер на 1 903.9 млн. лв. и лихви в размер на 505.3 млн. лв. По вътрешния се предвиждат да възлизат на 998.2 млн. лв. /вкл. и плащанията към БНБ (респ. МВФ)/, от които главници – 801.3 млн. лв. и лихви – 196.9 млн. лв. През следващите три години плащанията по държавния дълг по консолидирания бюджет се очаква да бъдат в диапазона от 2 000.0 до 2 600.0 млн. лв. Отново най-силно влияние върху тези параметри ще окажат нивата на международните лихвени проценти, както и курса нач щатския долар спрямо основните валути. Общият размер на външния дълг за периода

2006 - 2008 г. се очаква да намалява в абсолютно и относително изражение, в следствие от отрицателното нетно външно финансиране по централния бюджет, както и като резултат от растежа на БВП. Същевременно дълга по договорените държавни инвестиционни заеми ще продължи да нараства макар и с бавни темпове до пълното усвояване на кредитите и завършване на стартирали инвестиционни проекти.

[detelina101]

Коментар на Държавен бюджет на Република България за 2009 година

При представянето на макрорамката на Бюджет 2009 в НС финансовият министър Пламен Орешарски коментира, че бюджетът за 2009 година не може да неутрализира всички неблагоприятни развития на стопанската конюнктура, причинени от световната финансова криза.
Орешарски коментира, че в бюджета са заложени успешни политики, които са развити в последните години. А именно пределно ниска данъчно-осигурителна тежест, което е значителна стъпка към стимулиране на частния сектор. Бюджетът е ангажиран и към публичните инвестиции – в него се предвижда ръст над 1 млрд.лв., което е значителен ръст по отношение на настоящата година. Акцент в бюджета е и социалната сфера – ръстовете в тези сектори са рекордни по отношение на последните години. Предлага се поредна стъпка в подкрепа на местното самоуправление чрез въвеждане на стандарти за управление на администрацията, което ще доведе до засилен административен капацитет, който да е по –ефективен. В бюджета са предложени и мерки за насърчаване на експорта, както и редица стъпки, насочени към по-добро управление и облекчаване на бизнес климата. Въпреки неблагоприятната финансова среда, в бюджета са включени политики за противодействие на кризата. Основните инструменти, заложени в проектобюджета, за ограничаване на отражението на световната финансова криза върху икономиката на страната са поддържане на консолидираните разходи /без вноската в общия бюджет на ЕС/ до 40 на сто от БВП, както и на положително салдо по консолидираната фискална програма не по-малко от 3 на сто от БВП.
Прогнозираният икономически растеж е 4,7 процента. Предвидената инфлация в края на годината е 5,4 процента, а средната за периода - 6,7 на сто. Очакваните преки чуждестранни инвестиции са 5,3 млрд. евро. Прогнозираните приходи през 2009 г. са 209559014 хил лв. с 19,7 на сто повече от приходите през 2008-ма. Разходите по консолидираната фискална програма са 11275837 хил лв.Те нарастват с 19,1 на сто спрямо 2008 г. Някои икономически експерти , определят като невъзможно достигането на заложения ръст 4.7% на БВП. Изчисленията сочат като реален 3 % ръст и най-малко 7% инфлация вместо предвидените от правителствените финансисти 5.4%.
Най-големите разходи са за социално осигуряване (пенсии, здравноосигурителни плащания и обезщетения) - 10 млрд. лв., следват разходите за издръжка - 5.4 млрд. лв., разходите за дълготрайни активи (5 млрд.лв.) и разходите за заплати и стипендии - 4.4 млрд. лв.
Разходите за здравеопазване са 773492 в. бележат ръст 18,1 на сто спрямо 2008 г. За образование те са 2981,4 млн. лв. - с 14,3 на сто повече спрямо тази година. Очакваните резултати в сферата на средното образование зависят от утвърждаването на системата на делегираните бюджети.
За научна дейност се предвижда създаването на специален фонд "Научни изследвания" и увеличаване на средствата в него с до 50 на сто в сравнение в миналата година.
Капиталът на фонд „Флаг" ще бъде увеличен с до 50 млн. лв. с цел осигуряване на по-добри условия на общините за подготовка на европроекти.
Данъчно-осигурителната политика в Бюджет 2009 е ориентирана към стимулиране на икономическата активност и изсветляване на икономиката. Промените в осигурителното законодателство са насочени към излизане на заетите лица и на техните доходи извън сивата икономика, както и към увеличаване на реалния разполагаем доход на домакинствата. По-ниската социално- осигурителна тежест води до понижаване на разходите на работодателите и съответно - до повишаване на инвестиционната активност и на търсенето на работна сила.
Основните промени в осигурителната политика са свързани с увеличаване на размера на здравноосигурителната вноска от 6 на 8 процента и с новия размер и с новото разпределение на осигурителната тежест за фонд "Пенсии".
От 1 януари 2009 г. държавата ще се включи като трета страна в разпределението на осигурителната тежест за фонд "Пенсии" по схемата 8:10:12, при която работникът участва с 8 процента, работодателят с 10 процента, а държавата с 12 процента..Смятам, че увеличението на пенсиите е абсолютно задължително, но въпросът е дали това е най-добрият подход и няма ли по-разумни дългосрочни политики за осигуряване на тези плащания Отговор в бюджет 2009 няма. „Влизането" на държавата като осигурител не е реформа - тя е такъв от години.
Размерът на максималния месечен осигурителен доход се запазва. Както и през 2008-ма той ще бъде 2000 лв. Минималният ще бъде увеличен от 240 лв. на 260 лв. Минималната работна заплата ще се увеличи от 220 лв. на 240 лв.
Бюджетните заплати ще бъдат повишени с 10 на сто от 1 юли. През 2009 г. пенсиите ще бъдат увеличени на две стъпки - от 1 април и от 1 юли. Общо за годината те ще нараснат с около 20 процента. Повишението на пенсиите от 1 април ще бъде на база на извършеното осъвременяване от 1 юли 2008 г. с 10,35 на сто и на преизчислението от 1 октомври т. г. на всички пенсии за трудова дейност.
Но 19.процентният ръст на пенсиите са по-скоро слаб опит да се компенсира кризата, отколкото част от адекватно избрани превантивни мерки. Като възможен изход депутати посочват отпадането на данъка върху дивидентите и намалянето от 15% на 10% на ДОД за едноличните търговци, преразглеждане на разпределението на бюджетния излишък, увеличаването на дела на средствата за инвестиции, ограничаването на социалните разходи и ограничаването на ролята на държавата в управлението на търговските дружества
През 2009 г. детските надбавки ще бъдат 35 лв. в момента те са 25 лв. Повишава се и изискваният максимален средномесечен доход на член от семейството - от 300 лв. на 350 лв.
През 2009 г. не се предвижда промяна на политиката в областта на прякото данъчно облагане.
Никъде в бюджета няма заложени възможности за преодоляване на основния проблем за тази година - безработицата. Не откриваме никакъв бюджетен ресурс, който да балансира загубите на работни места. очаква се забавяне на реформите в образованието заради липса на стимули в тази сфера. В същото време повишаването на здравната вноска с 2% до достигането на ниво от 8% не съответства на гаранциите за развитие в сектора.
очакват се максимум 4 млрд. евро чуждестранни инвестиции за разлика от оптимистичните прогнози на управляващите за 5.300 млрд.
Може да се обобщи, че предлаганият бюджет не противодейства на кризата, макар да са предвидени епизодични антикризисни мерки,бюджетът няма антикризисни приоритети. за да бъде антикизисен един бюджет той трябва да се основава на дефицит, а не на излишък. Друго условие е, че трябва намаляване на данъчното бреме, а сега се предлага обратното – делът на приходите в БВП се увеличава от 44,1 % на 44,3%. Предвижда се скок на приходите с близо 20 %. бюджетът трябва да се основава на съкращаване на разходите, а не да остават 40 % от БВП и да скачат с 19 %. В условията на криза бюджетът трябва да приключва с дефицит, а не с 3% излишък.
Едни от неправомерно увеличаващите се разхози са бюджетите на съдебната власт - с над 50 млн. лева, парите за образование с 380 млн., а за здравеопазване с над 400 млн. лева, защото нивото на услугите в посочените сфери е ужасно. Неприемлив е основният приоритет на Бюджет 2009 – нарастване на инвестициите с 1 млрд. лева. Тези пари вероятно ще се излеят в обръчите от фирми, приближени на управляващите
най-важните мерки срещу връхлитащата ни криза са намаляване на данъците, мерки за намаляване на лихвите, съкращения на разходите в публичните сфери, финансиране на реформите в съдебната система, образованието, МВР, ускорени публични инвестиции след изпълнение на европейските правила и изисквания, коита не са изпълнени изцяла в бюджета,за което проектобюджетът, както и окончатлния проект бяха остро критикувани от различни политически партии и цялата общественост.

[detelina101]

ПРОЕКТОБЮДЖЕТ 2008
ПРЕГЛЕД, АНАЛИЗ, ПРЕПОРЪКИ



УВОД

След като България стана член на Европейския съюз през 2007 г., българският бюджет вече има нови параметри. Най-важната цел от сега нататък ще е да се изпълнят в следващите години критериите за влизане в Еврозоната и да се спазват изискванията на Европейската комисия – например, да не се води проциклична фискална политика, което на практика означава излишъкът да не пада под 3% от брутния вътрешен продукт.
В проектобюджета за следващата година ясно се вижда ефектът от европейските пари – поради изискването за национално съфинансиране на оперативните програми и стремежа разходите да не надвишават 40% от БВП (като се изключи вноската в бюджета на ЕС) държавата ще пренасочи част от средствата в дейности, финансирани от ЕС, и ще съкрати други, които не попадат в съответните области.
Предстоящата 2008 г. поставя още едно предизвикателство, а именно - способността на местните власти да водят по-активна политика като определят нивата на местните данъци. Финансовото министерство не беше достатъчно смело или може би не се довери на уменията на кметовете да водят данъчна политика и затова определи максимални и минимални нива на местните данъци. Това ще ограничи в голяма степен данъчната конкуренция, но въпреки това промяната е в правилна посока. Предстои да видим как местните власти ще подходят към новите си правомощия, как ще реагира бизнесът, който умее да сравнява алтернативи, и гражданите, които са значително по-малко мобилни.
И на последно място, нивата на прякото данъчно облагане в България през 2008 г. ще бъдат едни от най-ниските в Европа. 10% данък печалба и 10% данък върху доходите бяха предложени от Института за пазарна икономика (ИПИ) през 2004 г. като част от политика за висок икономически растеж и извършване на реформи в публичната сфера. Данните за изпълнението на бюджета през годините и поведението на данъкоплатците показват, че ниското облагане стимулира икономиката, от което печелят всички – граждани, бюджет, предприемачи и инвеститори. Затова и реформите трябва да продължат без да са съпроводени с политики, които да неутрализират положителните ефекти.
В последните години прозрачността на държавния бюджет в България беше на ниско ниво. Проектобюджетите се внасяха в последния момент, често информацията не беше достъпна, освен за народните представители. Тази практика се променя. Докладът за бюджет 2008 съдържа 258 страници, програмните бюджети на министерствата са общо 1 495 страници, има 222 броя програми, 52 файла, съпровождащи проектобюджета (справки, приложения, анекси и показатели), и за първи път може да затрудни опитите на външните анализатори да придобият цялостна представа за намеренията за стопанска и социална политика на правителството през следващата година. Въпреки огромната информация принципите, които Институтът за пазарна икономика защитава, лесно могат да бъдат припознати или забелязани като отсъстващи и това прави анализа на внесения проектобюджет по-лесен.
През 2007 г. за първи път бяха изготвени програмни бюджети на всички министерства, за първи път беше направен опит за отчет на изпълнението на програмните бюджети към средата на годината на девет министерства и една агенция . Процесът на преминаване към програмно бюджетиране ще продължи и през 2008 г., което е видно от представения проектобюджет.
За втора поредна година ИПИ представя кратък анализ на внесения проект за държавен бюджет в момента на неговото обсъждане. Целта е да има преглед, коментар и препоръки по времето на обсъждане на проекта в парламента, за да е възможна дискусия по същество. Далеч сме от представата, че народните представители разбират от бюджетиране, нито пък се надяваме, че гласуването няма да е в голяма степен политическо решение. Въпреки това, считаме, че анализът на проектобюджета е от полза и за обществото, и ще допринесе за дебата.
В допълнение към този доклад, на 11 ноември 2007 г. Институтът за пазарна икономика ще предостави за пета поредна година Алтернативен бюджет с ниски данъци 2008 .

1. МАКРОРАМКА

Един от основните елементи при съставянето на бюджета за всяка отделна година е макрорамката, тъй като спрямо нея би трябвало да се определят и всички стойности на приходите и разходите в него. В това отношение от особена важност е тази рамка да бъде логически издържана, компонентите й да са съвместими и очакванията да са възможно най-близо до действителните резултати.
Според макрорамката на бюджет 2008 г. се очаква брутният вътрешен продукт да достигне 61.7 млрд. лв., а реалният му растеж да бъде 6.4%. Този резултат е напълно възможен за реализиране, като не е изключено както номиналният, така и реалният растеж да бъдат по-високи от предвидените. Важна предпоставка в случая е номиналното измерение на БВП през 2007 г., тъй като то определя базата, спрямо която се изчисляват и измененията през следващата година. Все пак е възможно прогнозата за номиналния растеж през 2007 г. да бъде надхвърлена поради високата инфлация през последните месеци и очакванията тя да се задържи при подобни нива до края на годината.
Заложените политики в бюджета се характеризират най-общо със запазване на данъчното облагане на същите нива като през тази година (въвеждането на пропорционален данък върху личните доходи до голяма степен се компенсира от по-високите акцизи върху някои стоки и услуги). Като цяло очакваните приходи ще достигнат около 44.1% от прогнозирания БВП през 2008 г., което е повишение спрямо 2007 г. Според доклада за бюджет 2008 г. през 2007 г. приходите ще бъдат преизпълнени с около 9.8% спрямо предварителните разчети, което означава, че те ще достигнат почти 23.5 млрд. лв. или около 42.8% от БВП. Следователно, ако изчисленията са верни, през 2008 г. държавата ще събере с около 1.3 процентни пункта повече отколкото през тази година. В по-дългосрочен план това означава, че потенциалният растеж на БВП ще бъде по-нисък, тъй като допълнително отнетите средства от данъкоплатците няма да се използват за създаване на капитал.
Инфлацията в бюджета е пресметната на база на хармонизирания индекс на потребителските цени и е предвидено тя да бъде около 6.9% средно за 2008 г. Това означава с 0.5 процентни пункта по-нисък темп отколкото през 2007 г., като най-високите стойности би трябвало да се наблюдават в началото на годината. Предвид високия ефект на базата от тази година и очакваното успокояване на темпа на нарастване на цените на хранителните стоки в световен мащаб това развитие е възможно да се реализира на практика. Тук отново е необходимо да се уточни, че този обобщен индекс не дава представа какво се случва при индивидуалното потребление – тоест всеки човек има собствена кошница, чиито цени се изменят по различен начин.
Като риск пред прогнозата за инфлацията може да се посочи възможността цените на световните пазари на горивата и на някои вносни суровини да се повишат повече от очакваното. Например, цените на петрола (Брент) към момента надминават 98 щ.д. за барел, но това до голяма степен се компенсира от промяната на валутния курс между долар и лев, така че цената в левове се променя слабо. Въпреки това търсенето на някои продукти се очаква да се запази на високи равнища поради динамичното развитие на икономики като Китай и Индия, както и използването им като суровини за производството на био-горива.
Дефицитът по текущата сметка представлява основанието на правителството за поддържането на бюджетен излишък в размер на поне 3% от БВП. През 2008 г. тази цел е предварително поставена, докато през предходната официалната цел беше за излишък под 1%, но неофициалната беше за поне 3% от БВП. Възможно е отново да има по-висока неофициална цел, но при всички случаи разликата между двете няма да бъде толкова голяма, което предполага, че е постигнат известен напредък по отношение на прозрачността.
Лекото повишение на дефицита по текущата сметка обаче се съчетава с понижаване на дела на преките чуждестранни инвестиции в БВП, като се прогнозира техният размер да бъде почти непроменен в номинално изражение. Като цяло проектът за бюджет не предполага твърде неблагоприятни промени в политиката на правителството, което означава, че стопанският растеж е възможно дори леко да се ускори спрямо 2007 г. Отново се пропуска възможност за по-сериозно оптимизиране на публичните разходи, което да позволи и намаляване на данъците при запазване на излишъка в рамките на 3% от БВП.

Основни макроикономически показатели за 2007 и 2008 г.
Показател 2007 2008
БВП - текущи цени (млн. лв.) 54 864 61 711
БВП - реален растеж 6.4% 6.4%
Хармонизирана инфлация
В края на годината 9.3% 4.5%
Средна за периода 7.4% 6.9%
Валутен курс (лв./щ.д.)
В края на годината 1.41 1.40
Средногодишен 1.44 1.40
Текуща сметка (млн. евро) -5 898 -6 914.3
В процент от БВП -21% -21.9%
Преки чуждестранни инвестиции (млн. евро) 4 655.4 4 738.5
В процент от БВП 16.6% 15%
Източник: Доклад по закона за държавния бюджет 2008

2. ЕВРОПЕЙСКИ ФОНДОВЕ И КОНВЕРГЕНЦИЯ

Според проектобюджета българската икономика има да извърви още дълъг път, докато доходите на българите конвергират със средните доходи на гражданите на ЕС. През 2008 г. се очаква БВП на глава от населението, измерено чрез ППС, да достигне 40,3% от средното за ЕС-27 (за Румъния този показател е 41,1%).
Реалната конвергенция зависи от структурните реформи, подобряването на бизнес-средата и условията на труд. Според доклада на проектобюджета средствата от ЕС предлагат възможност за:
 постигане на ускорена реална конвергенция на българската икономика към средните нива на ЕС;
 решаване на проблемите в сектори, където собствените ресурси на страната са на равнища под необходимите за постигане на ускорен икономически растеж и заетост.
Необходимо условие за постигане на горните две цели са провеждането на структурни реформи и подобряване на институционалната среда в страната. Европейските фондове не могат да доведат до “повишаване на стандартите в образованието и здравеопазването, отстраняване на административни и пазарни недостатъци” (както пише в проектобюджета), защото изливането на пари в нереформирани системи не ги прави по-ефективни и качествени, а напротив – задълбочава присъщите им проблеми. Пазарните недостатъци, доколкото изобщо съществуват, не се коригират с наличието на нови недостатъци, които неминуемо се пораждат от държавните интервенции.
От съществено значение е как ще бъдат раздавани еврофондовете, доколко прозрачен ще е механизмът на разпределение на средства в рамките на изградените политики на ЕС, за да се намалят до минимум злоупотребите, корупционните практики, нецелесъобразните проекти, които се съпътстват от всяка програма за субсидии.
За част от фондовете няма проблеми за усвояването им, защото се раздават не на проектен принцип, а пропорционално на всички, които отговарят на зададени критерии. Става дума за директните плащания за земеделски производители, които са заложени в размер на 470,2 млн. лв. за 2008 г. В проектобюджета, обаче, е записано, че е взето “политическо решение част от финансовия пакет за развитие на селските райони, да бъде прехвърлен към средства за директните плащания”. Става дума за 128,9 млн. лв. (от които 25,8 млн. лв. са национално съфинансиране), които ще получат земеделските производители директно, без да кандидатстват за тях, на базата на регистрация на обработваемите площи. В същото време се посочва, че директните плащания за България са относително високи и ще доведат до повишаване на доходите на земеделските производители. Защо тогава се прави това вътрешно преразпределение и по какъв начин то благоприятства процеса на по-ефективно разпределение? Задължително е да има обосновка или препратка към такава как е взето това решение и какви за аргументите за това.
От разпределението на еврофондовете през 2008 г. става ясно, че най-приоритетни са следните сектори, т.е. тези, които получават относително най-голям дял от субсидиите и помощите: селско стопанство (25,6% от всички средства), транспорт (17,5%), опазване на околната среда (10%).

Ефекти за бюджета
В проектобюджета е направено допускане за темпа на усвояване на еврофондове и на база на тези разчети е направена оценка на влиянието на европейските парични потоци върху бюджета и общо върху икономиката.
По структурните инструменти за периода 2007-2010 г. се очаква общо разходите да бъдат 4,77 млрд. лв., от които 3,95 млрд. лв. са финансиране от ЕК и 823.1 млн. лв. са национално съфинансиране. По линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2007-2010 г. се очаква да бъдат усвоени 4,77 млрд. лв., от които 416,2 млн. лв. съфинансиране от националния бюджет.
Националната вноска в Европейския бюджет се предвижда през 2008 г. да бъде 659,9 млн. лв. (1,01% от БВП). Бюджетният баланс без вноската (т.е. разликата между приходите и разходите в бюджета) през 2008 г. възлиза на минус 379,4 млн. лв.. Този дефицит се дължи главно на задължението за съфинансиране на голяма част от проектите и изграждането и поддържането на необходимия административен капацитет. Общият бюджетен баланс с включената национална вноска достига минус 1,039 млрд. лв. през 2008 г. (1,7 % от БВП).

Очаквани разходи по линия на ОСП за 2008 г. (млн. лв.)
Направление Общо разходи Национално съфинансиране
Директни плащания 599,1 25,8
Пазарна подкрепа 252,3
Развитие на селските райони* 280,7 53,1
Развитие на рибарския сектор 26,7 6,7
Общо: 1 158,8 85,6
* Част от средствата за развитие на селските райони са преразпределени към директни плащания.
Източник: Проектобюджет 2008



Ефекти за икономиката
Според проектобюджета макроикономическият ефект от усвояване на европейските средства е по-висок среден темп на нарастване на БВП с 0,27 процентни пункта на година, което се дължи на нарастване на брутния капитал с 0,79 процентни пункта повече от базовия сценарий и по-висок общ фактор на производителността и увеличаване на общия брой на заетите с 36 736 души. За да се предвиди какъв ще бъде ефектът от еврофондоевете, дори в рамките на граници, е необходимо да се направи оценка каква част от средствата ще бъдат усвоени и да се направи сценарий на тяхното използване.
В действителност е невъзможно да бъде оценено както нивото на усвояемост на еврофондовете, така и начина, по който ще повлияят на икономиката. Защото освен преки ефекти като увеличаване на капитал, те имат и множество странични ефекти като изкривяване на пазарни стимули, злоупотреби, неефективно използване на средствата, финансиране на губещи проекти. В проектобюджета не е направен дори опит да се оценят тези негативни последици, тъй като е записано следното: “имайки предвид природата на дейностите, в които ще бъдат концентрирани държавните интервенции, значителна е вероятността да не се осъществи избутващ ефект, т.е. направените разходи няма да изместят частни инвестиции”. В действителност дейностите, в които се намесва държавата, в голямата си част са насочени именно към частния сектор и е трудно да бъде обосновано от икономическа гледна точка това твърдение.
Друго допускане, което се прави, е че “държавната експанзионистична политика няма да доведе до забележима промяна в лихвените проценти, доколкото инвестиционното търсене в страната все още е относително ниско, и остава значително по-ниско от свободната парична маса.” В действителност през 2006 г. именно инвестициите имат най-голям принос за растежа на БВП и се увеличават със 17.6% в реално изражение. През 2007 г. тази тенденция се запазва и инвестициите са нараснали с почти 30% за първите шест месеца. От своя страна, държавната експанзионистична политика води до нарастване на доходите и потреблението в икономиката, което е пряко свързано с търсенето на кредити от страна на предприятията и домакинствата и по този начин влияе директно върху паричната маса.
Друго твърдение в проектобюджета, което не се знае на каква база е направено, е следното: “нивото на инфлацията няма да бъде засегнато от държавната намеса в икономиката”. Увеличаването на паричната маса в икономиката води до промяна в относителните цени и до нарастване на общото ценово равнище. БНБ намали минималните задължителни резерви (МРЗ) от септември 2007 г. от 12% на 8% именно с цел ограничаване на кредитирането и нарастване на паричната маса в икономиката, което е проводник на инфлация.
Остава спорен и въпросът как ще се отразят еврофондовете върху дефицита по текущата сметка. Направена е прогнозата, че дефицитът “ще се подобри с 409.7 млн. евро в сравнение с базовия сценарий за периода 2007-2013 г.” в резултат на нараснал износ и по-високи парични трансфери. Същевременно увеличеното търсене в резултат на по-високите доходи и инвестиции ще доведат до увеличаване на вноса, а инфлацията води до нарастване на ефективния валутен курс, което оказва негативен ефект върху износа. Евентуалните положителни ефекти от еврофондовете като увеличение на капитала в икономиката и производителността на труда в някои предприятия ще се прояви на един по-късен етап, но в краткосрочен план може да се очаква дори влошаване на дефицита по текущата сметка.
Като цяло за периода до 2013 г. в резултат от действието на еврофондовете се предвижда, че “ще се промени структурата на растежа на БВП към по-висок дял на вътрешното търсене и на вноса”. Оценката е, че това е благоприятно за бюджета, защото ще се повишат приходите от ДДС. Но дали е добре за икономиката, тъй като дългосрочният растеж зависи от създаването на капитал – спестявания и инвестиции, а не от увеличаване на потреблението? Икономическият бум, предизвикан от повишаване на търсенето в резултат на по-високи номинални доходи, е проциклично и създава предпоставки за прегряване на икономиката. Еврофондовете влияят именно на цените на суровините и инвестиционните стоки и на заплатите, което създава допълнителен инфлационен натиск.
Ако бъдат оползотворени правилно, т.е. играят ролята на външни инвестиции, фондовете биха могли да доведат до повишаване на потенциала на икономиката чрез създаване на капитал. В същото време, обаче, те не могат да служат като основен фактор за икономически растеж. В краткосрочен план могат да доведат до макроикономически дисбаланси, които трябва да се вземат предвид. От изключително значение е да бъдат продължени реформите в сектори като здравеопазване, пенсионна система, образование и да се поддържа благоприятен бизнес климат в страната, за да се противодейства на евентуалните дисбаланси и пазарни изкривявания, породени от инжектирането на “готови пари” в икономиката.

3. ФИСКАЛНА ПОЗИЦИЯ И БЮДЖЕТНА ПОЛИТИКА

В проектобюджета се анализират данните от изпълнението на бюджет 2007 г. до месец август. Въпреки че към момента са налични по-нови данни (към м. септември) и данните до м. август дават достатъчно информация, и могат да служат за анализ на тенденциите при изпълнението на бюджета.
Отчетено е доброто изпълнение на приходите от корпоративни данъци, въпреки че от 01.01.2007 г. беше намалена ставката на корпоративния данък от 15% на 10%. Ефектите от това намаление са довели до общо икономическо оживление, насърчаване на икономическата активност и разширяване на данъчната основа и излизане “на светло” на бизнеса. Става ясно, че постъпленията от корпоративния данък са били силно подценени, тъй като още през м. август са достигнали 100% от годишния разчет, а през м. септември вече са набъбнали на 105.3% от планираните за годината.
Въпреки опасенията в края на миналата година, че заложените постъпления от ДДС няма да се реализират поради промени в закона за ДДС, свързани с членството на страната в ЕС, те се оказаха несъстоятелни и до м. септември приходите от ДДС вече представляват 77% от планираните за годината. Към м. август ДДС представлява най-голямото перо в данъчни приходи – 33,4%.
Второто по големина перо в данъчните приходи са социалните и здравните осигуровки - 29,2% от общите приходи към края нам. август.
Към края на годината се очаква изпълнение на приходите по консолидирания бюджет с около 109,8% спрямо годишния разчет, което означава преизпълнение на приходите с 3,8% от БВП. Ако се реализира този сценарий, преразпределението през бюджета ще бъде 42,8% от прогнозираното БВП в края на годината.
Въпреки изказаната готовност от страна на управляващите преразпределението през бюджета да не надхвърля 40% от БВП, в проектобюджет 2008 са заложени приходи, които достигат 41,1% от БВП без да се броят трансферите и помощите от ЕС (с тях преразпределението достига 44%). Ако се отчете и преизпълнение от 2-3% от БВП, това означава, че преразпределението отново ще надхвърли 43% от БВП през следващата година – едно от най-високите нива през изминалите години. Високото преразпределение е равно на по-нисък икономически растеж поради отрицателната връзка между размера на държавата и икономическата активност.
Бюджет 2007 беше подготвен за излишък в размер на 0,8% от БВП. Поради влошаване на баланса по текущата сметка е взето решение излишъкът да бъде не по-малко от 2%, за да се забави ръстът на вноса. В действителност обаче, не е ясно по какъв начин влияе наличието на излишък по отношение на дефицита по текущата сметка в малко по-дългосрочен период. Към м. септември излишъкът вече е 3,35 млрд. лв., т.е. 6% от прогнозирания БВП. Очаква се към края на годината да се засили харченето на пари от страна на държавата, което ще подейства проинфлационно и ще окаже негативно влияние върху търговския дефицит. В същото време бюджетният излишък би могъл да има изтласкващ ефект по отношение на частните спестявания в икономиката. Именно тези спестявания водят до реален икономически растеж чрез създаване на капитал. Спестяванията на държавата под формата на излишъци не са продуктивни и не заместват частните спестявания в икономиката.

Фискална устойчивост
Дългосрочната устойчивост на фиска се оценява на база на съотношението на текущия публичен дълг и дисконтираната стойност на бъдещите разходи към дисконтираната стойност на бъдещите бюджетни приходи. На базата на наличието на първичен излишък и относително ниското равнище на държавния външен дълг е направена оценката за стабилна фискална позиция на икономиката. За да се направи цялостна картина на състоянието на фиска, обаче, е необходимо да се вземе предвид и имплицитният държавен дълг, който не се води на книга, но съществува, а именно – дисконтираната стойност на бъдещите обещания към пенсионери, болни, безработни. Предвид неблагоприятната демографска тенденция и прогнозите за засилено застаряване на населението до 2050 г. разходопокривната пенсионна и здравноосигурителна система ще бъдат значително затруднени. Според проектобюджета при непроменена политика се предвижда, че дефицитът на пенсионната система ще достигне до 2.1-3.5% от БВП. Ето защо е необходимо е да се предприемат мерки още сега, защото с всеки изминал ден имплицитният дълг се увеличава, което прави бъдещето реформиране на системите по-трудно.

Фискални рискове
На първо място като риск пред фискалната политика се отчитат реалните шокове отвън. Тази година сме свидетели на действието на два такива шока на предлагането – от една страна, на спад в предлагането на земеделска продукция следствие на лошите климатични условия в сраната и по света, а от друга – нарастване на цената на петрола.
На второ място е наличието на инфлация над прогнозираните нива поради натиск за увеличение на заплатите в сектора на услугите и по-ускорена от очакваната конвергенция на доходите и цените със средните в ЕС. Тук трябва да се спомене и ефектът на еврофондовете върху инфлацията. Те водят до нарастване на паричната маса в икономиката, от една страна, а от друга – до промяна на относителните цени и увеличаване на доходите в някои сектори, което също оказва проинфлационно въздействие върху икономиката.
Като трети риск пред фискалната политика на страната е посочена кризата с ипотечните кредити в САЩ, която бързо прерасна в международна криза и може да окаже въздействие и върху българската икономика - чрез отдръпване на инвеститори от рискови зони или увеличаване на премията за риск на българската икономика. Ефектът може да бъде усетен и по линия на провежданата монетарна политика от страна на ЕЦБ в отговор на финансовата криза, тъй като паричната политика на Еврозоната влияе директно върху паричното предлагане в сраната.
Всички тези рискове са реални, но многобройните стачки и протести през 2007 г. доказаха, че реалните рискове пред бюджета произлизат най-вече от недовършените структурни реформи в областта на здравеопазването, социалното осигуряване, образование и от неблагоприятната демографска структура на населението.

4. ПРИХОДИ И ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА

През 2008 г. отново ще има рекордни приходи по консолидираната фискална програма. Заложените приходи в бюджетната рамка за следващата година са в размер на 27 193 млн. лв., което на практика е повече от БВП на България за 2000 година.
Данъчните приходи се очаква да бъдат 22 099 млн. лв., неданъчните приходи – 3 193 млн. лв. и помощите – 1 900 млн.лв. При прогнозиран БВП от 61 711 млн. лв. за 2008 г., преразпределението през бюджета ще бъде 41% от БВП, което надвишава широко афишираното „ограничаваме на публичния сектор в икономиката до максимум 40% от БВП”. Правителството, от своя страна, се опитва да изкриви тези данни, като пресмята публични разходи към БВП и привидно забравя за това, което взима от хората, но не харчи моментално (бюджетния излишък).

Приходи в централния и местния бюджет за периода 2000 – 2008 година (млн.лв.)
2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007* 2008**
Осигуровки 2,944 2,985 3,076 3,654 4,080 4,410 4,309 4,567 4,800
Преки данъци 1,834 2,213 2,028 2,225 2,220 2,277 2,659 2,857 4,452
- Корпоративни данъци 736 1,150 976 1,085 973 1,028 1,334 1,411 2,262
- Данък върху доходите 1,098 1,063 1,052 1,140 1,248 1,249 1,325 1,446 2,190
Косвени данъци 3,711 3,757 4,191 4,876 6,069 7,358 8,777 9,714 12,103
- ДДС 2,359 2,454 2,688 3,101 3,891 4,798 5,824 6,301 8,110
- Акцизи 1,131 1,107 1,314 1,544 1,885 2,188 2,498 3,173 3,798
- Мита 221 195 188 231 292 372 455 240 195
Други данъци 218 236 303 359 409 440 581 412 745
Неданъчни приходи 2,153 2,284 2,625 2,644 2,622 2,991 3,073 2,740 3,193
Помощи 204 363 302 311 455 516 625 1,088 1,900
ОБЩО ПРИХОДИ 11,064 11,838 12,525 14,069 15,855 17,992 20,024 21,378 27,193
БВП*** 26,753 29,709 32,402 34,628 38,823 42,797 49,091 54,864 61,711
Източник: Министерство на Финансите, ИПИ
* Данните за 2007 г. са заложените в Бюджет 2007. Очаква се реално отчетените приходи да бъдат по-високи, особено по отношение на корпоративните данъци;
** Данните за 2008 г., са заложените в Бюджет 2008;
*** Данните за БВП през 2007 и 2008 година са прогнозни от Бюджет 2008

Структурата на публичните приходи се запазва почти идентична на тази от 2007 г., като основният източник остава ДДС с 29% дял. Корпоративните данъци и подоходното облагане продължават да вървят ръка за ръка, като през 2008 г. се очаква да представляват по около 8% от всички приходи, като и за двата основни данъка (данък печалба и данък общ доход) ставките са 10%.


Източник: Доклад по Закона за държавния бюджет 2008 година



Корпоративен данък
Ставка от 10% за данък печалба звучеше странно и прекалено крайно на много хора само до преди няколко години. Въпреки това данъкът върху печалбата беше намален до това ниво в началото на 2007 г., като от много страни се алармираше за „огромен” спад на приходите за бюджета. Днес резултатите са налице и правителството се принуждава експлицитно да запише в Доклада към Закона за държавния бюджет, че „ниската данъчна ставка не доведе до понижаване на приходите”. Нещо повече, тази ниска ставка доведе до безпрецедентен ръст в приходите от корпоративен данък в бюджета, който далеч надвишава предвиденото в бюджет 2007. Заложените приходи от корпоративен данък през 2007 г., бяха постигнати само за първите 9 месеца на годината. Очаква се през 2008 г. приходите от този данък да надвишат 2,2 млрд. лв., което ще е почти два пъти повече в сравнение с приходите от преди въвеждането на ниската ставка.

Данък върху доходите
През 2008 г. се въвежда плосък данък от 10%, който не зависи от размера на дохода и няма необлагаем минимум. Идеята на ИПИ беше много атакувана през последните 3-4 години, като напълно налудничава и неприложима, но ето че сега ще бъде приложена в най-чист вид. Взимайки си поука от случилото се с корпоративния данък, правителството вече очаква много по-големи приходи от данък общ доход, отколкото през 2007 година. Най-вероятно тези приходи ще се окажат отново силно подценени и няма да е учудващо, ако приходите от преките данъци (корпоративен и върху доходите) достигнат почти 5 млрд. лв. при сега заложени около 4,5 млрд. лева.
Предвижда се през 2008 г. патентният данък да премине към местните данъци, като лицата, които се облагат с патентен данък, ще бъдат освободени от данък общ доход. Това означава трансфериране на около 40 млн. лв. от централния бюджет директно към общинските бюджети. Това обаче е само малка стъпка по посока на финансовата децентрализация, за която предимно упорито се говори.


Осигуровки
Въпреки намалението от 1 октомври 2007 г. на осигурителните вноски с 3 процентни пункта, осигурителната тежест продължава да бъдат изключително висока, превишавайки всички останали преки данъци (корпоративни и физически) взети заедно. Предложението на ИПИ за 10% данък общ доход, данък печалба и осигуровки беше революционно за времето си, но започва да се превръща в реалност. Въпреки че в Доклада за бюджет 2008 изрично е записано, че „в средносрочен план не се предвиждат промени в размера на осигурителните вноски”, ние вярваме, че икономическата логика ще надделее и осигурителната тежест ще бъде намалена още през 2008 година. Всички мерки за изсветляване на икономиката ни могат да срещнат сериозна спънка именно във високото осигурително бреме. Рязкото смаляване на осигуровките до предложените от ИПИ 10%, наистина ще обезсмисли наличието на „сив сектор” в страната при това без да ощети сериозно държавния бюджет. Това трябва да се извърши с реформа на пенсионната система, която обаче липсва в проекта.
Двете основни промени при осигуряването са: 1) увеличаване размера на минималния осигурителен доход от 220 лв. през 2007 г. на 240 лв. през 2008 г., 250 лв. – през 2009 г. и 260 лв. през 2010 година; 2) увеличаване размера на максималния осигурителен доход от 1 400 лв. през 2007 г. до 2 000 лв. през 2008 г., 2009 г., 2010 година. Увеличението на размера на минималния осигурителен доход може да бъде коментирано само по един начин: минималните прагове трябва да се премахнат. Колкото до максималния осигурителен доход, едно подобно покачване от 1 400 лв. на 2 000 лв. е много спорно, но само по себе си означава много повече приходи и огромна възможност за рязко понижаване на самите ставки.

Косвени данъци
За 2007 г. данъчната основа на данък добавена стойност се очаква да бъде 33 850 млн.лв., а приходите от ДДС (общо от сделки в страната и ЕС и внос от други страни) да достигнат 6 770 млн.лв. В резултат на еднократната загуба от 350 млн.лв. поради едномесечното забавяне на внесения ДДС по вътреобщностни придобивания, за 2007 г. не се отчита ръст на приходите от страната спрямо 2006 г. Все пак тази сума ще постъпи в бюджета през следващата година и затова е прибавена към прогнозата за 2008 г., която е изготвена при ръст, равен на ръста на потреблението според макрорамката за периода.
Прогнозата за приходи от ДДС през 2008 г. в размер на 8 110 млн.лв. може да бъде постигната при ефективна събираемост от 92%. За сравнение очакваната ефективност през 2007 г. е 90.5%.
Очакваният общ размер на приходите от акцизи през 2008 г. e 3 797.7 млн.лв. По отношение на акцизите през 2008 г. ще продължи хармонизацията на българското законодателство с това на Европейския съюз.
Увеличаването на размера на акциза на течните горива ще доведе до положителен ефект за бюджета, оценяван на 176 млн.лв. Увеличаването на размера на акциза за електрическата енергия, въглищата и кокса ще доведе до положителен ефект за бюджета, оценяван на около 6 млн.лв. Увеличаването на размера на акциза за цигарите означава още 139 млн.лв. приходи за бюджета. От премахването на акциза на кафето загубата за бюджета ще е около 20 млн.лева.

Приходи и данъчна политика през погледа на ИПИ
• Приходите в бюджета са отново подценени, макар и по-малко в сравнение с минали години
• Отново ще има висок бюджетен излишък и преизпълнение на приходите
• Открива се сериозна възможност за допълнително намаление на данъчното бреме
• Местните данъци трябва да се определят от общините и да е възможно движението по посока намаляване (т.е. без минимални и максимални граници)
Ако търсим някаква последователност в провежданата данъчна политика през последните години, то след 10% данък печалба през 2007 г. и 10% подоходен данък през 2008 г., то през 2009 г. следва да се осъществи и третата идея на ИПИ – 10% осигурителна тежест.

5. РАЗХОДИ

5.1 ОБЩО ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ

Разходи за общи държавни служби по години (млн. лв.)
Отчет 2005 Отчет 2006 Бюджет 2007 Проект 2008
Общо разходи, вкл. резерв 1 268.3 1 546.1 1 804.9 2 086.3
Процент от БВП 3.02% 3.31% 3.53% 3.38%
Източник: Министерство на финансите,ИПИ

Перото “Общи държавни служби” обхваща финансирането на основните разходи, предвидени за публичната администрация (министерства, ведомства, Комисия за финансов надзор, Сметна палата, общини), Българската академия на науките и висшите държавни училища. Тук не се включват специфичните разходи (за отбрана и сигурност, образование, здравеопазване и др.), които се отчитат в отделни обособени пера.
За периода 2005-2008 г., увеличението на общите разходи, включени в категорията е 64.5%. За същия период растежът на БВП, измерен по текущи цени на база 2005 г.,обаче е само 44.2% . Това на практика означава, че тази категория държавни разходи (в най-голямата си част за издръжка на администрацията) нарастват по-бързо, отколкото икономиката, която трябва да ги финансира. Това противоречи на логиката поне по две линии:
• Ако приемем, че обемът услуги, предоставяни от тези държавни служби, се увеличава пропорционално на растежа на икономиката, следователно и разходите за тяхното финансиране не би трябвало да надхвърлят този темп при константна производителност;
• От друга страна, предвид повишаването на софтуерното и хардуерно осигуряване в администрацията, както и на проведените значителен брой обучения за повишаване на квалификацията на държавните служители би трябвало да предполага нарастваща ефективност. От тук линиите, по които може да се разсъждава и анализира са две: ако производителността наистина нараства през годините, то значи разходите, които се отделят, нарастват дори още по-бързо. Второ, ако производителността е останала константна или дори намаляваща, въпросът трябва да бъде насочен към целесъобразността на онези разходи, които са били направени за нейното повишаване, но не са дали желания ефект.
Като положително развитие все пак трябва да бъде отбелязан фактът, че за първа година разходите в тази категория намаляват като процент от брутния вътрешен продукт (с 0.15%). Предвид предприетите през годините мерки за модернизация и обучение на администрацията този процент би могъл да бъде много по-голям. Разбира се, освен по-висока ефективност това неминуемо означава и съкращаване на административния апарат. Спестените средства биха могли да финансират както по-високото заплащане на останалия персонал, така и намаляване на изземването на финансов ресурс от гражданите и фирмите.
Средствата в подгрупа “Финансиране на публичната администрация” следва да бъдат насочени за изпълнение на следните политики:
• Съхраняване на българското етнокултурно пространство, опазване и разпространение на културно-историческото наследство;
• Защита на правата на българите зад граница и осигуряване на условия за пребиваване на бежанците в Република България;
• Привличане и подпомагане на чуждестранните инвестиции и приоритетните инвестиционни проекти в Република България;
• Външна политика, която отстоява националната сигурност, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдейства за установяването на справедлив международен ред
• и други.
Явно е, че формулирането на разходните направления в тази подгрупа е твърде общо и е вероятното припокриване с други разходни категории, а като следствие - по-неясното представяне на планираните разходи.

5.2 ОТБРАНА И СИГУРНОСТ

Разходи за отбрана и сигурност (млн. лв.)
Отчет 2005 Отчет 2006 Бюджет 2007 Проект 2008
Общо разходи, вкл. резерв 2 080.3 2 345.2 2 720.3 3 106.5
Процент от БВП 4.96% 5.02% 5.32% 5.03%
Източник: Министерство на финансите,ИПИ

Категорията включва разходите за българските въоръжени сили, полицията, съдебната власт и администрацията на затворите. По функционални дейности това е третата по големина (12,9%) група разходи след тези за социално осигуряване, подпомагане и грижи, и разходите за икономически дейности и услуги. Спрямо предходната година номиналното им нарастване е 11,3%, но като процент от прогнозния БВП намаляват с около 0,3%. Трябва да се отбележи, че колкото и незначително да е това намаление все пак това е първата година, през която вместо нарастване, се залага намаление.
В момента поддържането на вътрешен ред и сигурност работи крайно неефективно. Свидетелство за това е огромният брой лицензирани от МВР частни охранители – над 130 000, а вероятно има и много нелицензирани (за сравнение, щатът на МВР е около 65 000 души). В доклада на МФ не е посочено за какво точно ще се изразходват предвидените средства – за увеличаване на броя полицаи, за по-високо заплащане, за подобряване на техническото оборудване или за друго. Без да се знае конкретно за какво и как ще се похарчат тези средства трудно в да се определи дали това би имало положително, отрицателно или никакво въздействие върху сигурността като обществено благо (разбира се, начинът, по който се харчат средствата, е също от значение). Факт е обаче, че освен тези разходи реално се извършват и много други за заплащане на частните охранителни услуги, които в известен смисъл обезсмислят поддържането на раздут и очевидно неефективен щат.
По отношение системата на вътрешна сигурност, бихме препоръчали диференцирано заплащане на кадрите в МВР според извършената работа и постигнатите резултати. Освен това уместно би било съкращаването на кадри там, където има дублиращи се функции или по-големият брой служители не води до по-добри резултати.

5.3. ОБРАЗОВАНИЕ

Разходи за образование (млн. лв.)
Отчет 2005 Отчет 2006 Бюджет 2007 Проект 2008
Общо разходи + резерв (хил.лв.) 1 814.8 1 941.1 2 138.2 2 607.7
% от БВП 4.3% 4.0% 4.18% 4.22%






Източник: Министерство на финансите, ИПИ

Разходите за образование за 2008 г. са 2 607.7 млн.лв., което е ръст от 22.2% спрямо 2007 г. Предвидени са средства за осигуряване на учебния процес в общинските и държавни училища, подобряване на материално-техническата база в училищата и обслужващите звена, както и проектно насърчаване оптимизацията на училищната мрежа. Планира се повишаване на обхвата и улесняване на равния достъп до средното образование, както и осигуряване на обучението в държавните висши училища за 123 730 средно-приравнен брой учащи.
Може би заради последните уточнявания покрай учителската стачка все още програмният бюджет на образователното министерство не е достъпен. Ясно е обаче, че нарастване на средствата за образование има и тепърва ще видим дали секторът ще се справи с предизвикателствата на реформите и високите очаквания на обществото.
В България в една трета от общинските училища съотношението ученици-учител е равно или по-малко от 11, при средно за развитите страни - 15. На всеки 100 учители има 43 души непедагогически персонал, което говори за разхищаване на ресурси. И това положение се влошава с всяка изминала година – учениците намаляват по-бързо от учителите. От 1998 г. до 2007 г. учениците са намалели с 18%, а учителите – с 12%, а коефициентът ученици-учител, който е стандартният измерител за ефективността на разходите в системата, е намалял от 12.5 през 1998 г. до 11.6 през 2007 г. средно за страната.
Едновременно с това, заплащането в системата изостава от средното за публичния сектор, не стимулира работещите да подобряват квалификацията си и да предоставят по-добри услуги, не задържа и не привлича нови хора.
Парите, които са предвидени за образованието, не са малко, но по-важното е каква реформа реално ще се проведе, за да се усети ефектът от увеличеното финансиране. Засега е ясно, че ще има делегирани бюджети, повишен единен стандарт, продължаване на въвеждане на диференцираното заплащане, забрана за общините да прехвърлят средства, отредени за образование, към други дейности, въвеждане на външното оценяване на учениците и други. Всичко това звучи много добре и ако се реализира на практика, ще стане ясно, че само конкуренцията и възможността за избор между учителите, директорите и общините може да даде добри резултати. И затова реформите трябва да продължат.

5.4. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Разходи за здравеопазване (млн.лв.)
Отчет 2005 Отчет 2006 Бюджет 2007 Проект 2008
Общо разходи + резерв (млн.лв.) 2 008.6 2 022.5 2 215.6 2 571.2
% от БВП 4.7% 4.1% 4.0% 4.2%
Източник: Доклад по Закона за държавния бюджет 2008, ИПИ

Публичните разходи за здравеопазване, включително и заложеният резерв, през 2008 г. са планирани при ниво от 2.57 млрд. лв., което означава, че растежът им спрямо разходите през 2007 г. е 16%. Отчетите за изпълнението на бюджетите през последните години показват, че действително реализираните стойности надвишават предварително планираните, което вероятно ще се случи и през 2008 година.
В доклада за бюджета се посочва, че трябва да се продължат извършваните реформи в областта на здравеопазването. Те обаче са твърде ограничени като обхват. На практика през 2008 г. не се планира нищо ново по отношение на здравеопазването – финансирането на дейностите ще се извършва само от един източник – Националната здравноосигурителна каса, което се посочва в доклада като съществено предимство. На практика обаче е необходимо да се предприемат действия, които са насочени към премахване на монопола на НЗОК, тъй като той не води до добри резултати. Финансирането на здравеопазването не трябва да се запазва изключителна държавна функция, а да се премине към алтернативни източници – т.е. да се позволи задължителното осигуряване в частни здравни каси. Освен това трябва да се използва принципа парите следват пациента и да се заплаща на съответните лечебни заведения за действително свършена работа. По този начин ще се осъществи по-ефективен контрол и ще се избегне текущата практика да се отчита възможно най-скъпата клинична пътека за лечението на определен пациент, с което прекомерно се раздуват разходите.
Приходите в НЗОК би трябвало да се увеличат в следствие на запазването на размера на осигурителната вноска от 6% и повишаването на осигурителните прагове – минималният ще бъде 240 лв. (нарастване с 9.1%, а максималният – 2000 лв. (нарастване с 42.9%). Това би трябвало да успокои лобитата, които настояват за по-високи здравни осигуровки.
При положение, че липсва съществена реформа, а в други сфери като образованието доходите ще се повишават с изпреварващ темп спрямо здравеопазването, може да се очакват подобни действия и натиск върху правителството. Ако резултатът от него е реформи в сектора – това би било положително развитие. По-вероятният сценарий обаче е статуквото да се запази и през 2008 година.





5.5. СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, ПОДПОМАГАНЕ И ГРИЖИ

Разходи за социално осигуряване, подпомагане и грижи (млн. лв.)
Отчет 2005 Отчет 2006 Бюджет 2007 Проект 2008
Общо разходи + резерв (хил.лв.) 5 624.9 6 210.2 6 710.7 7 615.4
% от БВП 13.4% 12.7% 13.1% 12.3%






Източник: Министерство на финансите, ИПИ

Разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи заемат най-висок дял на публичните разходи по държавни функции. През 2008 г. техният размер на консолидирано равнище е 7 615.4 млн.лв., с 13.4% повече финансови средства спрямо предходната година.
В проекта за 2008 г. е записано, че не се предвижда следващо намаление на социалните осигуровки. Най-вероятно опасенията на Министерството на финансите са, че намаляването на данъка върху доходите и осигуровките едновременно би оказало голям натиск върху бюджета. Вече няколко години обаче данъкоплатците показаха, че намаленията водят до плащане. В проекта се посочва, че „тези нормативи на вноските са запазени през цялата 2008, 2009 и 2010 г. Вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване за втората група лица се предвижда да се запази на нивото на 2007 г. - 5% за целия планов период. Не се предвижда промяна и на размерите на осигурителните вноски за останалите фондове от КБДОО”. Ясното записване, че няма да има следващо намаление на осигурителната тежест показва, че управляващите нямат намерение да провеждат активна реформа в пенсионната система. Това означава, че пенсиите и през следващите години едва ли ще нараснат значително и ще се разчита единствено на увеличение в средата на годината. Това също така означава, че реалните доходи на работещите също ще нарастват по-малко от потенциално възможното, защото дори и производителността на труда да нараства, високата осигурителна тежест ще изяжда все още значителна част от изработеното. Трябва да стане ясно, че има динамичен ефект от намалението на осигуровките и той вече се проявява, а именно - намаляването на осигуровките води до плащане, по-ниска цена за наемане на работна ръка, нарастване на заетостта, намаляване на безработицата, намаляват и разходите на държавата за социално подпомагане, по-ниски са разходите на бюджета за социални осигуровки за държавните служители и т.н.
Все още се предвиждат активни мерки на пазара на труда (например, субсидираната заетост), което звучи нелогично при положение, че безработицата в страната е на рекордно ниски нива, бизнесът се оплаква от недостиг на работна ръка.
Идващата 2008 г. ще е изпитание за социалното министерство, защото през януари хората, които са получавали социални помощи в последните 18 месеца, ще загубят това си право за следващата една година. Според информация на министерството, от 40 000 души, които се е очаквало да са с прекратени помощи са останали към момента около 25 000. Несъмнено това е добра политика и сме убедени, че ще има положителни ефекти както за бюджета, така и за пазара на труда.
От друга страна, паричните обезщетения при безработица запазват минималния си размер (90 лв.), но нараства максималният размер на обезщетението 180 на 190 лв. Обезщетенията за отглеждане на малко дете до 2–годишна възраст също нарастват до 190 лв. месечно от 180 лв. през 2007 година.
Продължава и политиката за повишение на пенсиите - с 9.5% от 1 юли 2008 г., на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 1 юли 2008 г. на социалната пенсия за старост, както и на минималните размери на пенсиите, несвързани с трудовата дейност. Трябва да е ясно, че увеличение на пенсиите трябва да има, но само при пакет от реформи, които стимулират икономиката, което от своя страна води до повече приходи в бюджета и от тук – на пари за високи пенсии. Тези мерки са продължаващо намаление на осигурителните вноски и преминаване към системата на индивидуални сметки, пренасочване на по-голяма част от осигуровките към тези сметки, намаление на намесата на държавата на пазара на труда, съкращаване на част от администрацията и други.
Социалното министерство изпълнява общо 17 програми, формиращи осемте политики в тази област. От тях политиките в областта на социалното подпомагане и заетостта представляват общо 97% от разходите на министерството.








Разходи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2008 г. по политики
Политика Разходи (хил.лв.) Дял
Политика в областта на заетостта 216 747.8 21.029%
Политика в областта на трудовите отношения 14 411.6 1.398%
Политика в областта на социалното подпомагане 790 076.0 76.652%
Политика за гарантиране на равни възможности 59.3 0.006%
Политика в областта на демографското развитие 59.6 0.006%
Политика в областта на доходите 194.3 0.019%
Политика в областта на трудовата миграция 1 187.5 0.115%
Администрация 7 995.7 0.776%
ОБЩО: 1 030 731.8 100%
Източник: Проектобюджет 2008

Препоръки на ИПИ
1. Стартиране на същинска пенсионна реформа - увеличение на размера на частта от осигуровките, която се насочва към частните пенсионни фондове – поне 10%.
2. Намаление на осигуровките през 2008 г. - поне с 10%.
3. Премахване на активните мерки на трудовия пазар.
4. Пренасочване на програмите най-вече към повишаване на квалификацията и образованието на безработните.
5. Отдръпване на държавата от посредническите услуги на пазара на труда като ги предостави единствено на частните посреднически компании. Последица от намаляване на безработицата и ограничаване на достъпа до социални помощи трябва задължително за бъде и намаляване на средствата по някои от програмите на социалното министерство именно поради постигане на заложените цели.


5.6. ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ И УСЛУГИ

Разходи за икономически дейности и услуги (млн. лв.)
Отчет 2005 Отчет 2006 Бюджет 2007 Проект 2008
Общо разходи + резерв (млн.лв.) 2 121.9 2 104.1 2 488.8 3 750.8
% от БВП 5.05% 4.50% 4.80% 6.07%
Източник: Министерство на финансите, ИПИ

Функцията „Икономически дейности и услуги” отразява взаимоотношенията на бюджета с реалния сектор и поетите ангажименти на правителството по извършване на т.нар. структурни реформи. Основен механизъм са програмите по финансиране и субсидиране на отделните подотрасли. Предвидените средства по това направление в проектобюджета за 2008 имат за цел да обезпечат осъществяването на държавните политики в отделните сфери, както и нормалното функциониране на министерствата и ведомствата, отговорни за тяхното реализиране.
Темпът на нарастване на отпусканите бюджетни средства от 2004 г. насам се движи с относително сходен темп, като единствено през идващата 2008-ма фискална година процентното съотношение достига 6.07% или това са приблизително 51 процентни пункта нарастване спрямо предвидените средства в бюджета за 2007 година. От проектобюджета не става ясно на какво се дължи това увеличение на предвидените средства по това перо.
Заложени за реализация са редица поети ангажименти и програми като:
1) През 2008 г. се предвиждат разходи за осигуряване изпълнението на поети ангажименти за изграждане на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци (Фонд „Радиоактивни отпадъци”) и за извеждане от експлоатация на блокове 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй” (Фонд „Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация”). Планирани са 20.0 млн.лв. Тук липсва детайлно описание и обосновка на методите, похватите и разчетите, по които ще се извършват тези дейности.
2) Предвижда се осъществяване на програми за енергийна ефективност – не става ясно точно какви са те и по какъв начин ще бъдат изпълнени във времето.
3) Земеделие – от важно значение ще бъде ефективното функциониране на проекта за Интегрираната система за администриране и контрол, поддържането на Регистър на земеделските стопани и производители и ролята на Фонда земеделие. Тези структури са жизнено важни за успешното управление и разпределение на средствата, предвидени от ЕС за субсидиране на сектора.
4) Продължават инициативите за ремонтиране и доизграждане на транспортната инфраструктура. В проектобюджета не са описани точните параметри на тази политика (за информация в бюджет 2007 бяха предвидени средства около 366 млн.лв. по фонд „Републиканска пътна инфраструктура”). Тези средства могат да бъдат спестени на българския данъкоплатец, като управлението и поддържането на пътната инфраструктура бъде предоставено на частни компании посредством концесии.
5) Предвиждат се средства за развитието на „координирани политики”, насочени към рекламиране на България като туристическа дестинация. И в този случай ще напомним на правителството, че не трябва да изземва функциите на частния сектор като създава и ръководи различни агенции и програми за развитие и реклама на туризма в България.
6) Предвиждат се средства за развитие на „областта на съобщенията и на информационните и комуникационните технологии”. Единственият правилен и рационален избор е пълното оттегляне на държавата от този сектор и последваща приватизация на държавните активи.
В допълнение може да се спомене, че в това перо на бюджет 2008 е предвидено финансирането и на други дейности, включващи метрология и технически надзор; сертификация и изпитване и патентната дейност; приватизацията и след приватизационния контрол; акредитиране на лаборатории и органи; участие в международни изложения и панаири; издателската дейност и др.
В заключение ще кажем, че на базата на публично достъпната информация не би могло да се придобие детайлна картина за подхода и целесъобразността на планираното изразходване на средствата по направление „Икономически дейности и услуги”. В доклада за бюджет 2007 разходите за направление „Икономически дейности и услуги” бяха разписани по-детайлно от проектобюджета за 2008 година. Въпреки че и тогава, и сега липсва цялостна детайлна картина на това перо. За поредна година ставаме свидетели на незадоволителната степен на прозрачност на предоставената информация на разходваните средства. От друга страна, липсват критерии за оценка на ефективността на харчене на предвидените средства по перото. Необходимо е предприемането на необходимите действия за спазването на тези норми с цел поддържане на информираността на данъкоплатците за целесъобразното изразходване на техните финансови ресурси.


6. ПОЛИТИКА ПО ДЪЛГА

Основната цел на политиката по дълга е осигуряване на безпрепятствено финансиране на бюджета и рефинансиране на дълга, при минимално възможна цена в средносрочен и в дългосрочен аспект, и при оптимална степен на риск. Тази цел до голяма степен се постига благодарение на благоразумната фискална политика, която води до възможност за ограничаване на емисиите на нов дълг, както и избягването на операции по активно управление с неясен изход.
През 2007 г. бяха изплатени предсрочно задълженията към Международния валутен фонд, което доведе до намаляване на стойностите му в номинално изражение и на отношението му спрямо брутния вътрешен продукт. Според данните в доклада по бюджет 2008 към края на месец юли е 22% от БВП, като по този начин се продължава тенденцията от последните години за намаляване на тази стойност. Тя вероятно ще продължи и през следващата година, като следствие от това ще бъде запазването на ниски разходи за лихви по дълга – това е един от малкото компоненти в разходната част от бюджета, който не се повишава, което дава по-голям ресурс за правителството за дискреционни разходи.
Евентуални опасности по отношение на размера на дълга могат да възникнат във връзка с финансирането на големи проекти като АЕЦ „Белене”, обществената поръчка за която е в размер от около 4 млрд. евро (около 12.7% от очаквания БВП за 2008 г.). Реализирането на този проект – независимо дали изцяло с публични средства, или чрез заеми, би означавало отказ от благоразумната бюджетна политика от последните няколко години.

Държавен и държавно-гарантиран дълг/БВП за периода 2000-2007 г.

Източник: Доклад по Закона за държавния бюджет 2008

7. ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ

През 2006 г. Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) за първи път ясно и отчетливо заговори за “преструктуриране на разходите и оптимизиране числеността на персонала”. За съжаление добрите намеренията за съкращаване с 10% на държавната администрация от 1 април 2006 г. не се осъществиха. Парадоксалното беше, че през 2005 година администрацията се увеличи с 10%, а през 2006 г. беше намалена със същите тези 10%. На практика се направи упражнение с нулев краен ефект.
През 2007 г. отново станахме свидетели на увеличение на администрацията. В министерствата (централно управление и второстепенните разпоредители с бюджетни средства) персоналът се увеличава с 2,8% или 35 634 души . Доводите за увеличение на администрацията са, от една страна, създаване на нови структури, звена и експертни групи във връзка с присъединяване на страната към ЕС.
От друга страна, твърде спорен е въпросът с точната бройка на работещите в държавната администрация, бюджетните организации и фондовете, управлявани от държавата. Никъде в бюджета или пък в доклада на МДААР не се посочва каква е точната бройка служители, както за целия бюджетен сектор, така и конкретно за министерството. В доклада на МДААР е идентифициран само щатния персонал на министерството (3 117 за 2008г.), който отговаря за изпълнението на предварително предначертаните програми и цели на министерството. В проектобюджета за 2008 г. на МДААР се предвиждат 77 710.0 хил.лв. за работата или увеличение с около 5.5 процентни пункта спрямо бюджет 2007 като не трябва да се пропуска противоречието, че нарастват средства за политики за намаляване на хора и по-добро регулиране, тоест и на регулации.

Разходи на МДААР за 2008 г. по политики (хил.лв.)
Наименование на политиката/програма ”Администрация” Разходи
Политика "Добро управление" 1 124.0
Политика "Управление на човешките ресурси и обучение на държавната администрация" 950.0
Оперативна програма ”Административен капацитет” 943.0
Други програми 50 065.0
Администрация 24 628.0
ОБЩО: 77 710.0
Източник: Приложение към доклада на МДААР за проектобюджет 2008

За разлика от предишни години в доклада на МДААР се вижда опит за изготвяне на анализ, в който се предоставят разбити сметки за разходите по определените от министерството основни политики, а в допълнение на това и опит за предоставяне на някакви показатели за изпълнение на предварително определени политики. По-точно това са т.нар. от министерството „целеви стойности по показатели за изпълнение”. Въпреки това, предоставените стойности в таблиците не могат да измерят ефективността на администрацията по водените политики. Така структурираните таблици с показатели не показват никакви реално оценими показатели, а по скоро приличат на набързо нахвърляни числа и проценти.
Това може би е нормално, защото част от бюрократичните структури всячески се опитват да докажат необходимостта от съществуването си, а те изначало съществуват по инерция и искат пари от бюджета, дори когато нуждата от тяхното съществуване не е обосновано. Трябва да е ясно, че държавната администрация по правило не създава добавена стойност в икономиката. Огромна част (а може би и единствената) от нейната функция е да преразпределя част от създадения доход от частния сектор.
Например, по-голямата част от стриктно описаните програми (като, е-правителство, обучение на служителите и др.) на МДААР спокойно могат да бъдат прехвърлени към специалисти от частния сектор. По този начин ще се намали бюрокрацията, ще се увеличи ефективността, което пък ще подобри крайните резултати от дейността.
Все пак не може да не се отбележат някои от опитите на МДААР за водене на положителни политики. Така например споменатата оптимизация на държавните служители с 12% и предприетата кампания за проверка на грамотността на държавните служители. Логичният резултат от тази инициатива е, че тези от служителите, които не са показали, че са способни, трябва да бъдат освободени от работа, а заплатите на останалите да претърпят повишение. Това ще изпълни и целта на програмата „Административен капацитет" - ресурсите в системата ще се използват по значително по-ефективен начин (повече по темата виж тук).

Основни насоки за предприемане реформи
1. При изготвянето на доклади за бюджети и изобщо при харченето на държавни пари е необходимо да се прилага подробен анализ разходи-ползи и изготвянето на прецизна методология за оценка на политиките. В последствие всичко това трябва да бъде в помощ при взимането на управленски решения и предприемането/премахването на различни политики.
2. Прилагане на конкурсна процедура за назначаване по трудово правоотношение на всички служители в държавната администрация, провеждане на квалификационни курсове и периодични оценки (изпити) на служителите на администрацията за диагностициране на капацитета й.
3. Периодичен, независим анализ върху всички политики и отговорните структури на изпълнителната власт с оглед оценка на необходимостта от съществуването им.
4. Съставяне на публичен регистър с броя на служителите в държавната администрация – в централно управление на министерствата, в съответните разпоредители с бюджетни средства и във всички останали структури на държавната администрация.

7. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Прегледът на проекта води до следните изводи:
1) Проектът за първи път дава по-подробна информация за намеренията на правителството. Разходите са по програми, има индикатори, изпълнението на които ще се цели през следващите три години. Това дава възможност за измерване, оценка и сравнение към края на годината.
2) Програмните бюджети ясно показват, че администрацията в България е прекалено голяма, може да бъде оптимизирана много повече от заложените 12%, а част от програмите спокойно трябва да бъдат прекратени поради неясни цели и ефекти, сбъркана логика или просто безсмисленост на усилията, и оттук - на похарчените пари.
3) Нарастването на разходите в сферите, които разчитат най-вече на финансиране от бюджета, не е съпроводено с ясни принципи и реформи, освен образованието. Налага се впечатлението, че е необходима стачка, за да се извърши нещо по-впечатляващо в промяна на логиката на финансиране, управлението на публичните пари, осигуряването на качествена услуга и въвеждане на принципа на конкуренция. В здравеопазването и пенсионната система не се предвиждат никакви сериозни промени, което означава, че или скоро ще има пак стачка, или ново нарастване на разходите без реформи. И двата варианта не са приемливи за обществото и не трябва да се стига до там – проектобюджетът за 2008 година не гарантира такова нещо.
4) Продължава финансирането на програми, които целят управление на търговски дружества, което е недопустимо и трябва да се започне оставащата приватизация, която да се комбинира с либерализиране на регулаторната среда.



ПРИЛОЖЕНИЯ

Предварителното съгласуване с министерствата
Интересно за целите на анализа на бюджетния процес е да се проследи съгласувателната процедура преди съставянето на окончателния проект за бюджет. За първи път тази година беше публикувана таблица на коментарите на отделните министерства на изготвения проект за бюджет. Видно е, че:
1. Трудно ще бъде изпълнена целта за съкращаване на администрацията. В таблицата има искания на министерства и агенции за увеличаване на щатните бройки с повече от 800 човека. Това обаче е само на повърхността.
2. Трудно се удържа и нарастването на разходите. Исканията на министерствата, ако бяха удовлетворени, щяха да доведат до бюджетните разходи с поне един милиард лева повече.

Ето и някои от неудовлетворените искания:
Министерство на транспорта
Поискано увеличение на размера на заем за проект "Строителство на терминал за обработка на контейнери Бургас и Пристанище Варна-изток" – увеличение с 95 млн. евро.
Министерство на регионалното развитие и благоустройството
Поискано увеличение на числеността на щатния персонал за 2008 г. с 20 щатни бройки.



Министерство на околната среда и водите
Поискано увеличение на числеността на щатния персонал за 2008 г. с 312 щатни бройки и от тук още 4.5 млн. лв. за заплати.
Поискани допълнително пари за изплащане на ангажиментите по Рамковата директива за водите – 7.6 млн. лв.
Поискани допълнително пари за изпълнение на ангажиментите на Изпълнителна агенция ИСПА – 3 млн. лв.
Министерство на труда и социалната политика
Поискани допълнително пари за парично обезпечение на новоотпуснати кредити, съгласно сключени рамкови договори с девет банки-партньори по проект "Гаранционен фонд за микрокредитиране" - 30 500 хил.лв.
Поискани допълнително пари за финансиране на политика в областта на демографското развитие и политика за гарантиране на равни възможности.
Поискано увеличение на числеността на щатния персонал за 2008 г. с 47 щатни бройки.
Министерство на икономиката и енергетиката
Поискани допълнително пари - общо с 6 117.2 хил.лв., за капиталови и текущи разходи.
Поискани допълнително пари за държавни такси и глоби, които до сега са поемани от бюджета в размер на 6 500 хил.лв.Поискани допълнителни пари за разходи на фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация" в размер на 29 млн.лв.
Министерство на правосъдието
Поискани допълнителни пари - 6 030 хил.лв.
Поискано увеличение на числеността на щатния персонал за 2008 г. с 90 щатни бройки.

Министерство на вътрешните работи
Поискани допълнителни пари - 82 026 000 лв.
Министерство на отбраната
Поискани допълнителни пари - 201 141 хил.лв. за изпълнение на програмата за модернизация на българската армия.
Министерство на държавната политика при бедствия и аварии
Поискани допълнителни пари - 51 500 хил.лв.
Поискано увеличение на числеността на щатния персонал за 2008 г. с 320 щатни бройки.
Министерство на външните работи
Поискани допълнителни пари - 1 671 705 лв.
Поискано увеличение на числеността на щатния персонал за 2008 г. с 10 щатни бройки.
Комисия за защита на личните данни
Поискани допълнителни пари - 67 хил. лв.
Държавна агенция за младежта и спорта
Поискани допълнителни пари - 3 380 хил. лв.
Национална служба за охрана
Поискани допълнителни пари - 1 023 хил. лв.
Национална разузнават

[detelina101]

Семестриален проект по
Макроикономика



Данъчни приходи в държавния бюджет на Република България:състав и размер (%от БВП)за периода 2000-2008 г.
(тема №2




Изготвил: Проверил:
Велислава П. Петкова Проф. Д-р Петко Чобанов
Фак.¬№:08221179
Специалност:
Счетоводство и контрол
Задочно обучение

1. Съдържание:


1. Съдържание………………………… …….стр.2
2. Държавен бюджет -понятие.........стр.3
3. Данъци и данъчни приходи….…....стр.3
4. Данъчни приходи в бюджета на РБ за периода 2000-2008……………..….…..стр.5
5. Данъчни приходи в бюджет 2008..стр.6
6. Използвана литература....…….…..стр.7


2.Държавен бюджет

Държавният бюджет е систематизирано и обобщено изражение на приходите и разходите на държавата за определен период от време. Двата основни елемента на приходите на бюджета са данъците и заемите от финансовите пазари.


3.Данъци и данъчни приходи.

Обща характеристика на видовете данъци
Обикновено данъците се събират в рамките на бюджетната година и се наричат редовни данъци. Възможно е обаче те да имат временен характер. Тогава се говори за извънредни данъци. Тяхното определяне се обуславя от извънредни обстоятелства и имат за цел да покрият допълнителните разходи предизвикани от тези обстоятелства.
В зависимост от бюджетното звено в което се внасят данъците , те се разграничават на: държавни/федерални/, провинциални, щатски, републикански/в зависимост от държавното устройство/, местни или общински данъци.
Най-същественият критерий, по който данъците се разграничават, е техният предмет/обект/. Според този критерий данъците могат да бъдат:
 Данъци върху имуществото;
 Данъци върху личността;
 Данъци върху потреблението/оборотни данъци/;
 Данъци върху доходите/подоходни данъци/.
Голяма популярност има делението на данъците на преки и косвени.
Преките данъци имат за обет на облагане факторите на производството, богатството, и имуществата, които са евентуални създатели на доход или са предпоставка за получения доход.
Косвените данъци са свързани с облагането на дохода при неговото изразходване за покупката на стоки и услуги, в цените, на които те са включени предварително. Чрез косвените данъци се акумулират значителни приходи в бюджета на държавата.

4. Данъчни приходи в държавния бюджет на Република България за периода 2000-2008


Министерство на финансите изготвя отчети за приходите в държавния бюджет и анализира касовите постъпления в него, прогнозира неданъчните и данъчните приходи за бъдещи периоди, анализира и прогнозира размера на общата данъчно-осигурителна тежест.

Данъчни приходи в Република България 2000-2008 (не се включват осигуровките, неданъчните приходи и помощите)
2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008
Преки данъци 1,834 2,213 2,028 2,225 2,220 2,277 2,659 3,642 4,452
-Корпоративни данъци 736 1,150 976 1,085 973 1,028 1,334 1,833 2,262
-Данък върху доходите 1,098 1,063 1,052 1,140 1,248 1,249 1,325 1,809 2,190
Косвени данъци 3,711 3,756 4,190 4,876 6,058 7,358 8,777 10,107 12,103
-ДДС 2,359 2,454 2,688 3,101 3,891 4,798 5,824 6,599 8,110
-Акцизи 1,131 1,107 1,314 1,544 1,885 2,188 2,497 3,315 3,798
-Мита 221 195 188 231 292 372 455 193 195
Други данъци 218 236 303 359 409 409 581 684 745
Общо данъчни приходи 5,763 6,205 6,521 7,460 8,697 10,075 12,017 14,433 17,300
БВП 26,753 29,709 32,402 34,628 38,823 42,797 49,091 54,864 31,711
Данъчни приходи % БВП 21,5% 20,9% 20,1% 21,5% 22,4% 23,5% 24,5% 26,3% 26,0%
Въпреки по-ниските ставки на преките данъци, приходи в държавната хазна постоянно се увеличават. През 2008г. приходите от преки данъци ще бъдат поне два пъти повече в сравнение с приходите през 2000 г. Прави впечатление огромния ръст на приходите от косвени данъци, като за 2008 г. те ще бъдат три пъти повече в сравнение с приходите през 2000 г. Подобен ръст се наблюдава и при общите данъчни приходи.



За периода 2000-2008 година преките данъци в България чувствително намаляват. Ставката на корпоративния данък през 2000г. е 32,5%, а през 2008 г. е едва 10%. Максималната ставка на подоходния данък през 2000 г. е 40%, а след въвеждането на плоския данък през 2008 г. е едва10%.

5. Данъчни приходи в бюджет 2008

Приходите от акцизи и данък добавена стойност в края на първото полугодие показват известно изоставане от планираните постъпления за годината. Това показват данните в доклада на финансовото министерство за бюджетното изпълнение за първото шестмесечие на 2008 г.
Общият размер на постъпилите приходи за полугодието на 2008 г. по консолидираната фискална програма е 14 029.5 млн.лв. или 51.6% от годишния разчет. Сравнено с отчетните приходи за същия период на 2007 г., се наблюдава ръст от 24.7%. Това се дължи най-вече на нарасналите данъчни постъпления, които към края на месец юни 2008 г. са с 21.9% по-високи от тези за първите шест месеца на предходната година. Основен фактор за това са извършените промени в данъчната политика през последните години в частта на корпоративните данъци и данъка върху доходите на физическите лица. Отчетените резултати за изминалите месеци на годината дават основания да се очаква положителен фискален ефект от намалените ставки, който е свързан с разширяването на данъчната основа при декларираните данъци, устойчивия ръст на икономиката. Нарастването на печалбите на фирмите и на възнагражденията на наетите лица, намаляване на безработицата и др. Постъпленията от косвените данъци са в размер на 5 776.8 млн. лв., което представлява 47.4 % изпълнение на годишните разчети и ръст от 27.5% спрямо първото полугодие на 2007 г.

6.Използвана литература

1. Макроикономика –Проф. д-р Петко Чобанов
2.Статистически годишник- годишно издание
3. www.nsi.bg
4. www.minfin.bg
5. Списание „Бюджетът”

[detelina101]

ДОКЛАД




ТЕМА:

/Анализ на приходите в бюджета от преки данъци за периода 1998 – 2008г. /










Разработил темата:
/Владимир Господинов Василев/
/финанси /
/факултетен №06211115/
/група №1/

Държавният бюджет отразява икономическата програма на правителството. Той свързва очакваните приходи и предложените разходи за бюджетния период – дава представа за тяхното състояние и движение през годината. Бюджетът, това е държавната хазна или държавното съкровище, приходите от което се събират и изразходват в общонационално предназначение. В бюджета се отразяват всички особености на финансовото стопанство на държавата – предвиждането на приходите, планираната реализация на разходите, тяхното изравняване и евентуална икономия, поддържането на важни за държавата отрасли и постигането на определени политически или социални цели.
За финансиране производството на публични блага, които държавата осигурява на своите граждани, следва да се реализират необходимите приходи. Те са парични суми, с които тя разполага, за да посреща своите разходи. В основата на формирането на приходите на държавата стои разпределението и преразпределението на брутния вътрешен продукт и на част от националното богатство. Чрез тях държавата не само осигурява необходимите й ресурси, но ги използва и за инструмент за икономическо въздействие върху различните страни от възпроизводствения процес. Прилагайки един или друг метод или форма на акумулиране на ресурси държавата може да въздейства върху много макроикономически показатели – БВП, инфлация, валутен курс, платежен баланс. След като се акумулират в държавния бюджет, приходите формират целеви фондове и от там отново под формата на държавни разходи се насочват към различни стопански субекти. Държавните приходи намаляват разполагаемия доход на стопанските субекти и тяхната покупателна способност. По този начин държавните приходи влияят върху съвкупното търсене в икономиката, спестяванията, капиталообразуването и инвестициите. Не е най-добър този бюджет, които е предвидил най-голяма част от държавните приходи, тъй като всеки приход свива съвкупното търсене.
По отношение на приходите от преки данъци е заложена стратегия за рязко намаляване на данъчната тежест чрез понижаване на ставките, нова скала за данък общ доход, разширяване на данъчната основа и повишаване на събираемостта. Основен акцент се поставя върху намаляването на тежестта на преките данъци и осигурителните вноски с цел адекватна подкрепа за икономическия растеж. Втора основна цел е подобряване на администрирането на данъчните закони: от една страна, опростяване на процедурите и улесняване на данъкоплатците при тяхното спазване, а от друга – борба с данъчни измами и защита на интересите на фиска. Трети важен момент е продължаване на процеса на хармонизиране на българското данъчно законодателство с прилаганото в Европейския съюз. По отношение на събираемостта продължава работата по институционалното укрепване на данъчната администрация и НОИ и особено на сътрудничеството между тях, на което се разчита за повишаване събираемостта на данъците и осигурителните вноски.
Държавните приходи според обекта на облагане се делят на приходи от преки данъци и приходи от косвени данъци. Към приходите от преки данъци спадат: Корпоративен данък, Данък върху общия доход на физическите лица, Вноски за социално осигуряване и Допълнително пенсионно осигуряване.
При корпоративния данък обект на облагане са печалбата и доходите на местните и чуждестранни юридически лица, включително организациите на бюджетна издръжка за стопанската им дейност. Данъчната ставка на корпоративния данък е в размер на 10%. Данъчната ставка за периода 1998 – 2005 год. бележи тенденция на намаление и е една от най-ниските в Европа. Тя е предпоставка за подобряване на инвестиционния климат. Относителният дял на корпоративният данък през 2005 год. е 2,4% от БВП
Личният подоходен данък е най-широко разпространената приходна форма на държавните бюджети. Чрез него се осигурява значителна част от бюджетните приходи. Личният подоходен данък е парично плащане със задължителен характер, което физическите лица правят в бюджета на държавата, в съответствие с доходите, които получават за определен период от време (месец или година). При облагането с този вид данък физическите лица ползват различни данъчни облекчения.
Вноските за социално осигуряване по своята икономическа същност са особен вид приходна форма, която притежава част от елементите на данъка и част от характера на вноска.
България е малка и силно отворена икономика, което определя до голяма степен зависимостта на основните макроикономически показатели от външни за системата фактори. Макроикономическата стабилност прави възможен устойчивия икономически растеж. През периода 1998–2003 г. е отбелязан 4-процентов среден годишен ръст на БВП в реално изражение.
Намаляването на данъчната тежест спомага за трансферирането на спестявания от публичния към частния сектор, повишаване на разполагаемия доход на домакинствата,повишаване на финансовото богатство като предпоставка за нарастване на общото благосъстояние. Последователните мерки в данъчната политика и устойчивия ръст на икономиката водят до нарастване на печалбата на фирмите и разширяване на данъчната база, което обуславя тенденцията от последните години на увеличение на постъпленията от корпоративни данъци. Повишаването на събираемостта на приходите и продължаване контрола и атаките срещу сивия сектор ще позволи да се компенсират загубите за бюджета.
Само за периода от 2005 г. до 2007 г. корпоративният данък падна последователно от 19.5% на 10% (граф.1), а данъкът върху дивидентите – от 15% на 7%. Ставките за облагане по тези данъци са едни от най-ниските в ЕС, което от своя страна се отрази изключително позитивно върху инвестиционната активност и доведе до нарастване на печалбите на компаниите. В резултат на проявилите се ефекти, постъпленията от корпоративни данъци през 2007 г. нараснаха значително спрямо предходната година (37.4%) и превишават разчета за годината с 29.9%.

граф.1

Относителният дял за 2002 год. на данъците върху доходите на физическите лица към данъчните приходи е 17,4%.Във връзка с правителствената политика на намаляване на преките данъци и увеличаване на реалния разполагаем доход през 2005 г. необлагаемият минимум беше повишен от 120 лв. през 2004 г. на 130 лв., като същевременно се понижиха и ставките за категориите с нисък доход от 12% през 2004 г. на 10% през 2005 г., за средните доходи от 22% и 26% през 2004 г. на 20% и 22% през 2005 г. и за високите доходи съответно от 29% на 24%. Ефектите от така направената промяна в скалата за облагане на доходите доведе до намаление на данъчната тежест върху средната работна заплата с 1%. По отношение на политиката при облагането на доходите на физическите лица през 2007 г. бяха запазени броя етажи и съответните ставки, като необлагаемият минимум бе увеличен от 180 лв. на 200 лв. Въведеното през 2006 г. семейно подоходно облагане, чрез въвеждането на данъчно облекчение за отглеждане на деца бе нов вид финансов инструмент за провеждане на по-ефективна социална политика, чиито ефекти са насочени към повишаване на разполагаемия доход на домакинствата с деца. Една от най-важните данъчни промени през 2008 год. засяга облагането на доходите на физическите лица. Досегашното прогресивно данъчно облагане се замени от пропорционално с еднаква ставка от 10% за всички облагаеми доходи, независимо от техния размер. Премахна се и досега съществуващия необлагаем минимум и правото на ползване на данъчните облекчения за деца.
Икономическата и фискална политика на правителството е насочена към поддържане на постигнатата трайна макроикономическа устойчивост, стимулиране на конкурентноспособността на икономиката и качеството на социалните системи за подобряване на стандарта на живот.
В областта на прякото данъчно облагане намалената данъчна тежест се очаква да продължи да влияе благоприятно върху икономиката, като положителните ефекти се изразяват в стимулиране на инвестициите, на икономическото развитие, както и повишаване на реалните доходи. Ставката по корпоративния данък от 10% стана най-ниската в Европейския съюз, което прави България едно от данъчно най-конкурентните места за инвестиции. И след петте понижения на ставката, осъществени през последните години, се наблюдава увеличение на приходите в държавния бюджет от корпоративен данък. Това доказва, че ниските данъчни равнища стимулират преките чуждестранни и местни инвестиции.



Използвана литература:


1. Публични финанси, изд. LiterNet, 2005г.
2. Публични финанси 2007
3. http://www.minfin.bg
4. http://www.parliament.bg
5. http://www.investor.bg
6. http://www.bnb.bg

[detelina101]

Бургаски Свободен Университет
Център по икономически и управленски науки

ДОКЛАД
Тема:
Анализ на приходите в бюджета от държавни и съдебни такси за периода 1996-2008г.



Разработил темата : Ваня Неделчева Стайкова
Спец. Маркетинг
Фак.N: 06211340
Група: втора



Националният бюджет не е само технически инструмент – документ, описващ приходите и предлагащ възможности за извършване на разходите. Това е най-важното политическо заявление на изпълнителната власт за фискалната година. В него се отразяват фундаменталните ценности на националната политика. Той показва вижданията на правителството за социално-икономическото състояние на нацията. Той е декларация на правителството за неговите фискални, финансови и икономически цели и отразява неговите социални и икономически приоритети. Бюджетът допълнително предоставя стойностни оценки за бъдещите намерения на правителството и за неговото представяне в миналото.
Терминът “бюджет“ първоначално се свързва с парите на краля и дословно означава – кралския чувал, в който се пази държавното съкровище. Смисълът, който се влага днес в думата “бюджет “ е малко по – различен. От началото на 19 век досега в общи линии господства тезата, че бюджетът не е това, с което се носят или , в което се съхраняват паричните ресурси, а финансов документ отразяващ държавните приходи и разходи.
Съгласно чл.4 от Закона за устройството на държавния бюджет държавният бюджет се състои от републиканския бюджет и от бюджета на съдебната власт, а републиканският бюджет от своя страна - от централния републикански бюджет и бюджетите на държавните органи.
В бюджетната система на Република България постъпват различни видове приходи. Най – общо те могат да бъдат класифицирани в две основни групи:
Данъчни приходи;
Неданъчни приходи;
Към неданъчните постъпления спадат:
Постъпления от различни видове такси;
Постъпления от глоби, санкции и др.;
Остатъци от предходни периоди и др.;
Трансфери от БНБ;
Приходи от продажба на държавно имущество и др.;
Тук ще разгледаме само държавните и съдебни такси.
Държавните такси се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго. Министерският съвет може да определя държавните такси във валута, когато те се събират в чужбина или от чуждестранни лица при преминаване на българската граница.
Държавните такси са прости и пропорционални. Те се заплащат с държавна таксова марка или в брой. Министърът на финансите определя как се унищожават таксовите марки и в кои случаи таксите се събират в брой. Пропорционалните такси се определят върху цената на документа или услугата. Когато цената не е указана, таксата се определя върху пазарната цена. Простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.
Държавни такси се заплащат:
а) за искови молби, за граждански искове, по наказателни дела, по насрещни искове, по искове за бракоразводи, жалби, молби за отмяна, молби за осиновяване, за регистрация на сдружения и фондации, по наказателни дела от частен характер и за други услуги, давани от съдилищата;
б) за извършване на действия и услуги от държавни съдебни изпълнители и от службите по вписванията;
в) за извършване преводи на документи и книжа от чужд език на български и обратно;
г) за издаване и подмяна на документи за самоличност, за даване разни визи на паспорти и корабни патенти, за издаване пасавани и разрешителни за пребиваване в страната;
д) за молбите и удостоверенията за придобиване и възстановяване на българско гражданство, за разрешаване за придобиване на чуждо гражданство, както и молбите, подавани до съвета по гражданството;
е) за извършване на действия и издаване на документи във връзка с пожарната и аварийната безопасност;
ж) за регистриране на лица, които извършват сделки като обменно бюро, или на лица, осъществяващи дейности по занятие, свързани с добив, преработка и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни;
з) за изпити за добиване право на управление на пътни превозни средства и за регистриране на промени в ползуването от същите;
и) за издаване на патенти за изобретения и полезни модели, за издаване на сертификати за нови сортове растения и породи животни, за регистрация, подновяване, прехвърляне и други на марки и промишлен дизайн, за регистрация и други на географски означения и топологии на интегрални схеми;
й) за разглеждане и издаване на разрешения и за осъществяване на действия по финансов контрол при отпечатването на ценни книжа, формуляри и бланки под отчет;
к) за участие в конкурси в държавни учреждения, за издаване на разрешения и за преписи от документи в тези учреждения;
л) за искания до държавни учреждения да извършат действия и услуги и за издаване на документи и дубликати.
м) за проверка и маркиране на златни и сребърни изделия и за количествено определяне на злато и сребро в изделия от благородни метали.
Недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна.
Освобождават се от заплащане на държавни такси:
а) молбите, подавани до Народното събрание, до Президента на републиката, до Министерския съвет;
б) документите и книжата по трудовата дейност на работниците и служителите по законите за защита на труда и разпоредбите, издавани по тяхното приложение, както и трудовите договори - индивидуални и колективни;
в) ищците - работници и служители - по искове за изработена заплата и надница, а така също и по други искове, произтичащи от трудовите договори;
г) ищците - членове на трудово-производителни занаятчийски кооперации - по искове за възнаграждение за работа в същите кооперации;
д) ищците - по искове за възнаграждения, произтичащи от права на изобретения;
е) ищците - по искове за издръжка;
ж) регистрация на актове за раждане, смърт и осиновяване и първоначалните свидетелства за регистрация на актове за гражданско състояние;
з) всички документи и книжа: по наказателни дела от общ характер; по дела за издръжка; по дела за настойничество; по дела за установяване на произход; книжата и документите по определяне и даване помощ на многодетни майки; по обществено подпомагане; по социално-правна охрана на малолетни; по придобиване право на пенсия; по учредяване, регистрация и други промени на кооперации;
и) книжата и документите във връзка с дейността на взаимоспомагателните каси;
й) всички видове молби, заявления, именници, свидетелства и удостоверения за образование и за завършване на квалификационни курсове, както и каквито и да е други свидетелства, удостоверения и дубликати от тях, които се издават от учебните и учебно-възпитателните заведения за получаване на основно и средно образование и от Министерството на образованието и науката;
к) чуждите граждани, приети по силата на междудържавните договори и спогодби за участие в конкурси за обучение в държавните висши и полувисши учебни заведения;
л) инвалидите, бременните и майките с деца до 6-годишна възраст, сираците в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия;
м) Българският Червен кръст;
н) молбите за вписване на училищни настоятелства в регистъра на окръжния съд;
о) случаите, предвидени в международни договори, които са в сила за Република България.
п) страните по производствата по чл. 14б от Закона за социално подпомагане.
В момента действат 65 тарифи за държавни, съдебни и други такси, които се събират от органите на изпълнителната власт.
Според Закона за държавния бюджет сумите по показателя “Държавни и съдебни такси” са :
За 1997г. – 115 676.3 млн. лв.
За 1998г. - Държавни такси 128 105.8 млн. лв.
За 1999г. - 211 161.4 млн. лв.
За 2000г. - 253 098.6 млн. лв.
- приходите от държавни такси – 80,7 млн.лв. повече, половината от тази
сума е от валутни такси;
За 2001г. Неданъчните приходи по централния и местните бюджети са в размер на 992 млн. лв. или 114.8% от плана.
В сравнение със същия период на миналата година са събрани 119 млн. лв. или 13.6% повече ( в реално изражение увеличението е 6.67%). Относителният дял на неданъчните приходи към общите постъпления е 14.7% при заложен в разчета за 2001 г. - 13.3%. Преизпълнението се дължи на преведените средства за девиденти през декември - 98 млн. лева от НЕК и 20 млн. лева от БТК

2002г. - Държавни, общински и съдебни такси 275 394,9
2003г. - Неданъчни приходи 1 565 735,7 млн. лв. Държавни такси 352 560,3 млн. лв.
Най-високи са приходите от дивиденти – 263.3 млн. лв., общински такси – 270.79 млн. лв., глоби и санкции – 172.8 млн. лв., приходи от продажби на държавно и общинско имущество – 83.7 млн. лв. и други.
Постъпленията от общински такси са с 55 млн. лв. повече от м.г., като най-висок е ръстът на курортните такси – с 45%, такси за административни услуги – с 30%, такси за детски градини – с 25%, такса за битови отпадъци – с 20%.
2004 г. - Държавни такси 393 576,8 млн. лв.
2005 г. - Държавни такси 478 739,3 млн. лв.
2006г. - Държавни, съдебни и общински такси 987.9 млн. лв. Държавни такси 535 805.5 млн. лв.
2007г. - Неданъчните приходи по републиканския бюджет за 2007 г. са в размер на 1 941.6 млн. лв., или 123.2% спрямо планираните за годината.
2008г. - Държавни такси 598 040,9 хил. лв.

Бюджетът е най – обобщаващото понятие на финансите. В него намират отражение и се обединяват различните финансови методи и форми – разходи, приходи, данъци, заеми. В процеса на упражняването и изпълнението на бюджета всички тези външни самостоятелни методи и форми образуват единство, което намира изражение в провежданата обща финансова политика.
Държавният бюджет обхваща всички приходи и разходи на дадено правителство за определен период от време. Той се състява по определена процедура, която често започва почти веднага след като е приет предходния бюджет. В началото се определя макрорамката списък от показатели, с които трябва да е съобразен бюджета. Правилното съставяне и стриктното изпълнение на бюджета, в съчетание подходяща фискална политика е от решаващо значение за икономическата стабилност на държавата.

Използвани информационни източници
Държавен вестник; приходите от държавни и съдебни такси през периода 1996 – 2008г.
Интернет:
www.minfin.bg

[detelina101]

Доклад

По финанси


На тема: Анализ на приходите в бюджета от данък върху печалбата за периода 1989-1997 година






Изготвил:
Фак.номер:
Специалност:





Увод

Всяка държава създава централизиран фонд от парични средства. Това е бюджетът. Всеки бюджет има две части – приходна и разходна, като с приходната се занимава основно Данъчното право (ДП), тъй като данъците са в основата на бюджетните приходи. Освен тях в бюджета постъпват приходи със санкционен характер (глоби, конфискации) и приходи от гражданскоправен произход.
Под приходи разбираме паричните средства,които постъпват в бюджета,необходими на държавата за осъществяване не найните функции.Бюджетния приход винаги има паричен характер.В ДБ постъпват само парични средтсва.Основна част от приходите се набират чрез данъчната система.Системата на бюджетните приходи определяме като съвкупност от обществено икономически отношения,регулирани от бюджетното законодателство.Нейни подсистеми са-приходи в ДБ,в бюджета на общините и фонд обществено и здравно осигуряване.
Видове бюджетни приходи:
1)задължителни финансови вноски;приходи от данъци и приходи от такси.
2)според източника-приходи от стопанска дейност и от населението
3)според насочеността им-приходи по местния и по ДБ
4)според структурните звена на ДБ-приходи по Дб,по бюджета на Съдебната власт
Приходи от данъци: Имат най-голям относителен дял в бюджета.Във формален смисъл данъчни приходи са само ония постъпления,които са визирани в данъчен закон.Приходите от данъци са парични невъзвръщаеми плащания в полза на държавата ,установени със закон.Срещу тях държавата не е длъжна да предостави престация.Бюджетните данъчни приходи имат своя структура.Различаваме преки и косвени данъци,приходи от данък върху печалбата,приходи от данък върху дохода и т.н.
При класификацията на данъците могат да се изберат различни критерии:
Най-популярната класификация е на преки и косвени. При преките данъци връзката между държавата и платеца е пряка в смисъл, че физическия и юридическия платец е едно и също лице (така е при ДОД, данъка върху недвижимите имоти, данъка върху наследствата). Данъчно задълженото лице и платеца съвпадат.
Докато при косвените юридическия платец е различен от фактическия – данъчно задълженото лице е едно, а друг понася данъчната тежест (напр. ДДС, акцизи), но задължението за внасяне на тези данъци е на търговците, които са юридическия платец на този вид данъци и като данъчно задължени лица следва да внесат данъка в бюджета.
Данък върху печалбата. (в други страни – данък върху корпорациите /сдруженията. У нас – корпоративен подоходен данък). С него се облагат предприятията, респективно дружествата със статус на ЮЛ.

Обект на облагане – печалбата, като разлика между приходи и разходи на предприятието за съответния отчетен период. Преди да се пристъпи към облагане на установената по счетоводния баланс печалба, тя се коригира (намалява или увеличава) и на облагане фактически подлежи не балансовата, а коригираната или облагаемата печалба.
На облагане с корпоративен данък подлежи:
.....печалбата на местните юридически лица;
.....печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл.1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;
.....печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България.
Съгласно чл.2, ал.2 от ЗКПО неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване, се приравняват на юридическите лица.

Данъчно задължени лица са: местните и чуждестранните юридически лица; сдруженията с нестопанска цел, както и други юридически лица, включително и на бюджетна издръжка, извършващи стопанска дейност; чуждестранните дружества, които не са юридически лица, и клоновете на чуждестранните лица; местните юридически лица се облагат за печалба им от всички източници в страната и в чужбина с данък върху печалбата; сдруженията с нестопанска цел и другите юридически лица, включително и тези на бюджетна издръжка, се облагат за печалбата и доходите им, получени в резултат на сделки, които биха се извършвали по занятие

Не се облагат с данък върху печалбата създадените по закон пенсионни и здравни фондове, училища, висши училища и болници за стопанската им дейност, която е помощна за осъществяване на основната им дейност, при условие, че:
1. те не разпределят печалба за собствените-физически или юридически лица;
2. тази дейност е пряко свързана с тяхната основна дейност като инвестиране на фондове с цел тяхното нарастване и запазване, платено обучение, платени прегледи и здравни услуги.

Основа за облагане на доходите на местни и чуждестранни лица са доходите от:
1. дивиденти;
2. дялово участиe.

Основа за облагане на доходите на данъчно задължените по този закон чуждестранни юридически лица, както и чуждестранни дружества, които не са юридически, доходите по ал. 1 са и тези от:
1. лихви;
2. продажби на движими ценности и финансови дълготрайни активи;
3. авторски и лицензионни възнаграждения;
4. възнаграждения за технически услуги;
5. наеми от източниците в Република България.


Печалбата, която реализират предприятията, се използва за две основни цели:

- натрупване (инвестиции)

- потребление (разпределение между собствениците под формата на доходи)

През кейнсианската епоха – разделено облагане на печалбата:

- данък върху печалбата за натрупване (по-нисък)

- данък върху печалбата за потребление (по-висок) – целта е да се подтиква към използване на печалбата за инвестиции.

Основни възгледи за облагане доходите на предприятията :

1) абсолютистки / класически – доходите на предприятията се облагат с отделен данък. Но много от тях изплащат на своите собственици дивиденти, които също се облагат като доход от капитали (двойно данъчно облагане);

2) интеграционен възглед – за премахване на двойното ДО в/у печалбата като се обложи само разпределената м/у акционерите печалба.

Данъчна основа = приходи – производствени разходи – разходи за амортизация

В Япония – принципът за фиктивната акционерна собственост – печалбата не се облага, докато не се раздели между собствениците (прилаган в Япония през 70-те години – “стопанското чудо” – голям икономически растеж).

В съвременни условия – доминира неолибералната доктрина – единство на данъчното облагане – ограничаване и премахване на икономическата функция и роля на данъците въобще и на данъците върху печалбата в частност.
Съществува тенденция за намаляване на равнището на данъците върху печалбата.

Данък върху печалбата прилаган в България:
Установяването на печалбата се регламентира със Закона на счетоводството. Той регламентира оценяването на активите и пасивите, а така също на незавършеното производство, влагането на материалите в производството, амортизационната политика, установяване и отчитане на производствените разходи.

На облагане подлежат ( платци):
- местните ЮЛ (резиденти). За печалбата им от всички източници в страната и чужбина.
- Чуждестранни ЮЛ и чуждестранни дружества, които не са ЮЛ, както и клоновете на чуждестранни лица (т.н. нерезиденти) – за печалбата от стопанска дейност и място на стопанска дейност в РБ.
- сдружения с нестопанска цел и всички други ЮЛ, включително тези на бюджетна издръжка– за печалбите и доходите им от дейност, която би била стопанска, ако се извършваше по занятие, съгласно чл.1 от ТЗ, включително от съучастия и дялове, а така също и от отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество.
Обект на облагане – реализираните от посочените субекти доходи, печалба от дейността им, брутния размер на доходи от дивиденти и др.

Данък печалба 1997 година e 40.2%
1997 40.2%

Отчетените приходи и помощи по консолидираната фискална програма през 1997г. e 38.18% . В структурно отношение най-голям дял в реализираните приходи имат данъчните приходи /29.45 % от БВП през 1997 г./. Основен принос в нарастването на данъчните приходи имат: приходите от социалноосигурителни вноски за обществено осигуряване, относителният дял на които в БВП е 8.24% през 1997 г.; приходите от данък добавена стойност, които като относителна величина са от БВП 6.13% /1997 г./; приходите от данък върху доходите на физическите лица, които са 3.98% през 1997г.
Таблица1 / млн.лв./
показатели 1989 1990 1991 1992 1993 1994 1995 1996 1997
Общи
приходи 21 22 49 72 100 209 315 569 5558
Данък върху приходите и печалбата 7 6 19 15 13 30 53 108 1222
% от БВП 28 23 21 8 4 6 6 6 7
Общият размер на бюджетните приходи се изчислява като сума на бюджетните приходи за определен период от време / в случая за отделна година/. В периода 1989-1997г. се наблюдава увеличение на размера на общите приходи.
Средният размер на бюджетните приходи се изчислява като средна хронологична величина. За изследвания период средният размер на бюджетните приходи е :
(21+22+49+72+100+209+315+569+558+7380)/ 9 = 158.83млн.лв.
Относителният дял на данъка върху приходите и печалбата към общите приходи в държавния бюджет се изчислява като размерът на приходите от данъците се раздели на размерът на общите приходи и се умножи по 100.
За 1989г. => 7/21*100= 33.3%
За 1990г.=> 6/22*100= 27.3%
За 1991=> 19/49*100=38.8%

За 1992=> 15/75*100=20%
За 1993=> 13/100*100=13%
За 1994=> 30/209*100=14.4%
За 1995=> 53/315*100=16.8%
За 1996=> 108/569*100=19%
За 1997=> 1222/5558*100=22%
От направените изчисления можем да направим извод, че от изследвания период най-голям относителен размер на данъка върху приходите и печалбата към общите приходи в държавния бюджет е през първия период, т.е. от 1989г- 1991г. След това се наблюдава спад на отн. дял до 1994г. , след което постепенно започва да се увеличава, макар и незначително.
Относителният дял на бюджетните приходи спрямо БВП се изчислява като отношение между приходите от данъка върху приходите и печалбата към БВП умножено по 100 за съответната година. / Изчисленията са поместени в последния ред на таблица Таблица1/, Този показател отразява размера на относителния дял на БВП, който се използва за удовлетворяване нуждите на държавата. При централизирания тип икономика размерът на посочените коефициенти е над 50%, докато през последните години неговата величина е между 30%-35%. Децентрализацията на икономиката е свързана с намаляване на относителният дял на бюджетните приходи в БВП. Преходът от централизирана към децентрализирана икономика води до намаляване на Относителният дял на бюджетните приходи спрямо БВП. В началото на изследвания период този показател е 28, а в края на изследвания период е 5.
Използвана литература:

1.Статистически годишник 1990,1991,1992,1993,1994, 1995, 1996, 1997.
2.Статистически издания
3.Държавна финансова статистика
4.Министерство на финансите

[detelina101]

Професионална гимназия по Телекомуникации-София
Учебна практика по схемотехника
Проверил: Цв. Патокова
(Оценка) (Подпис) Ученик:Иван Десимиров Кулин
Специалност: Телекомуникационни системи
Уч. година:¬08/09
Протокол № 3
Тема: Изследване на мостов токоизправител ( схема грец ) с и без филтров кондензатор

І Цел на упражнението
1. Да се изследва формата на изправеното напрежение след мостов токоизправител (схема грец) без и с филтров кондензатор.
2.Да се изчислят коефициентите на пулсации след токоизправителя
3. Да се изчисли коефициента на филтрация при два различни филтрови кондензатора
ІІ. Задачи за изпълнение
1. Да се разучи теоретичната постановка
2. Да се разучи опитната постановка
3. Да се направят следните измервания:
Да се снемат времедиаграмите на изправеното напрежение без и с филтров кондензатор, като се отчетат амплитудата и постоянната съставка
3.1 да се средно изправеното напрежение
-без изглаждащ кондензатор
-с изглаждащ кондензатор (100µF)
-с изглаждащ кондензатор (470µF)
3.2 да се измери средния изправен ток
-без изглаждащ кондензатор
-с изглаждащ кондензатор (100µF)
-с изглаждащ кондензатор (470µF)
3.3 да се изчисли коефициентът на пулсации за двата различни кондензатора

ІІІ. Ред на работа
1.Теоретични пояснения.
1.1 Мостов токоизправител (схема грец) без изглаждащ кондензатор.
. През положителния полупериод са отпушени диод 2 и 3 и протича ток I1, а диод 1 и 4 са запушени. През отрицателния полупериод са отпушени само диоди 1 и 4 и протича ток I2 , а диоди 2 и 3 са запушени. Токът през протича в една и съща посока и през двата полупериода. Очаква се формата на изправеното напрежение да изглежда по следния начин:



Теоретичната му стойност е U0 = 2U2m/
Теоретично коефициентът на пулсации е:
Кп = U02m/U0 = 2/3 = 0,67





1.2 Мостов токоизправител( схема грец ) с изглаждащ кондензатор

- Паралелно на е включен кондензатор Сф. Кондензаторът се зарежда до , което не е постоянно, а се изменя около средноизправеното напрежение . Спрямо двата диода 2 и 4 е включено в обратна посока. От което следва че диодите не са отпушени през целия полупериод , а само когато напрежението от трансформатора е по голямо от напрежението в кондензатор ( > ).




Натрупаната в кондензатора електрическа енергия през времето на максималните стойности на напрежението се освобождава чрез разреждането му през времето на намаляващото пулсиращо напрежение. В резултат формата на изходното напрежение се приближава до линейната, а постоянната съставка става по-голяма и близка до максималната. Коефициентът на пулсации значително намалява.









2 Схема на опитна постановка

3. Резултати от измерванията:
3.1 средно изправеното напрежение
- амплитуда на изправеното напрежение – U2m = 32,8V
-без изглаждащ кондензатор =21V
-с изглаждащ кондензатор (100µF) =32V
-с изглаждащ кондензатор (470µF) =32V
3.2 среден изправен ток
-без изглаждащ кондензатор =0,4mA
-с изглаждащ кондензатор (100µF) =0,64mA
-с изглаждащ кондензатор (470µF) =0,64mA





3.3 Изчисление на коефициента на пулсации
-с изглаждащ кондензатор (100µF)
= =0,045 =32
= =0,045/32=
=1,20625*10^-3=0,00140625 -с изглаждащ кондензатор (470µF)
= =0,01 =32
= =0,01/32=
=3,125*10^-4=0,00003125

без изглаждащ кондензатор
Кп = 0,42. U2m/ U0 = 0,42. 32,8/21 = 0,656
Времедиаграмите на двуполупроводен токоизправител

















4. Анализи и изводи
Средното изправено напрежение при мостовия
токоизправител се получава 21V, което е приблизително 2/3 от максималното напрежение и отговаря на теоретичната постановка.
Средното изправено напрежение при мостовия
токоизправител е два пъти по-голямо от еднополупериодния токоизправител, което се дължи на използването и на двата полупериода от входното напрежение.
Средното изправено напрежение с изглаждащи кондензатори е по-голямо – 32V и се доближава по стойност до амплитудата на пулсиращото напрежение.
Коефициентът на пулсации без изглаждаж кондензатор е 0,656, което отговаря на теоретичната стойност. Този коефициент е около два пъти по-малък от същия при еднополупериодния токоизправител, което се дължи на по-ефективното използване на напрежението.
Коефициентите на пулсации с изглаждащи кондензатори са по-малки и зависят правопропорционално от капацитета на изглаждащия кондензатор

[detelina101]

„История славянобългарска” – страстен зов за национално осъзнаване

С „История славянобългарска” се поставя началото на същинския възрожденски процес. Във връзка със задачите, стоящи пред българската нация от този период: национално освобождение, църковна независимост, просвета и култура на българския език, като първа новобългарска литературна творба „История славянобългарска” има синкретичен характер. За първи път словото и вярата са извисени и представени като най-здравите и сигурни основи за съществуването на един народ.
Чрез тази творба Паисий Хилендарски поставя основния акцент върху проблемния смисъл на понятията „род” и „език”. Той се обръща с пламенен зов към своите съвременници, идеализира българския народ, неговото минало, език, култура и земя. Пробужда човешкото съзнание чрез мисълта за миналото. Затова можем да наречем „История славянобългарска” страстен зов за национално осъзнаване.
Композицията на „История славянобългарска” разграничава публицистичния тон на двете предисловия и послеслова от обективното предоставяне на исторически факти. Тя акцентира върху значителното в българската история.
Първият предговор, който се нарича „Ползата от историята” разкрива идеите на автора за огромното значение за познаване на историята, както от отделния индивид, така и от целия народ. Тя е извор на мъдрост, духовен опит и тя разширява кръгозора на хората, за да живеят в своето настояще и да мислят и планират своето бъдеще. Разсъжденията за изменчивата съдба на „големи царства” внушава идеята за нетрайността на робството, което не е дълговечно, и изразяват надежда за скорошно избавление. Вдъхновената прослава на свободолюбивия и непокорен български дух има за цел да докаже несъстоятелността на робското примирение с трагичните обстоятелства. Чрез разказа за драматичното ни битие, възрожденецът, макар и понякога далеч от историческата истина, извайва идеализирания лик на българския народ, който има духовна мощ сам да променя съдбата си: „Българите са страшни за целия свят, малък народ, но непобедим.” Чрез идеята за националното себепознание възрожденецът ратува не само за духовното издигане на „своите”, но и за достойното им място сред „другите”, което им принадлежи заради великите дела на техните деди в полето на историята. Тонът на автора в първия предговор е все още спокоен, лишен от емоционални изблици, за да прерасне във втория предговор в словесен двубой с онези, които загърбват своя род, език и обичаи.
Във втория увод, наречен „Предисловия към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история” , се открояват оригиналните прозрения на твореца, които го правят възрожденец. Тезата за обичта към родината се заменя с антитезата за предателството на националната кауза. На светлия облик на достойните люде, с чувство за дълг и отговорност към рода, езика, отечеството, се противопоставя мрачната и отблъскваща представа за отцеругателите – онези, които са пренебрегнали националните ценности и са предпочели „чуждото” пред „своето” към тях Хилендарският монах е безпощаден и гневен. Опитвайки се да намери най-точните квалификации за предателите, творецът разчита на въздействащата сила на презрителните обръщения : „О, неразумний и юроде !” , „…глупави човече” , „безумний” … Възклицанията и реторичните въпроси открояват емоционалното напрежение на изказа, невъзможността и нежеланието на възрожденския просветител да се дистанцира и да остави да „говори” само разумът. Обединявайки силата на аргументите и страстната патриотична позиция, Паисий се опитва да „отвори” очите на „неразумните” за истината, за стойностите на родното. Просветителят идеализира миналото и героизира народа ни, за да докаже правото му на съществуване, развитие и бъдеще.
От особена важност в „История славянобългарска” са онези от главите, в които Паисий разказва за българските светци и за първоучителите св. св. Кирил и Методий. Честите коментари на автора за произхода на светите братя, за българския характер на славянската писменост и за големия брой български светци говорят за неговата пристрастност на патриот и будител за българско национално осъзнаване. Сътвореното на родния език извисява българите сред другите славянски народи и дава основание на Паисий да изяви възторга си от родолюбивото им дело : „От целия славянски род най-напред българите получили славянски букви, книги и свето кръщене.”
В края на книгата е поместено „Послесловие”, което разкрива страни от биографията на автора, мотивите му за написване на книгата и условията, при които е създадена.
Делото на Паисий поставя началото на новата българска литература и история. Тя е оставила завинаги своя отпечатък върху развитието на българският народ и неговата култура. „История славянобългарска” е оптимистична, възкресяваща самосъзнанието на българския народ чрез спомена за славното му минало. Тя разпалва патриотичната гордост на българина, която да го тласне към борба за национално освобождение и по-добър живот.

[shutUp]

^ Благодаря (:

[Manenkoto]

И аз благодаря

[LittleEnchantress]

http://download.pomagalo.com/110138/...etska+gradina/
http://download.pomagalo.com/110138/...etska+gradina/
сладури много ви моля да ми изтеглите тези документчета - много целувки

[kotence_91]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/11...etska+gradina/
http://download.http://www.teenprobl...etska+gradina/
сладури много ви моля да ми изтеглите тези документчета - много целувки

Постнала си един и същ линк два пъти :P

Довиждане детска градина – сценарий – 4 група 1


- Добре дошли , гости на нашия празник. Той е посветен на раздялата ни с Детската градина. За 4 години ние постнахме толкова големи, че ще сме вече ученици. Какво, не вярвате ли ? Тогава слушайте !

Песен – Химн на ДГ „ Звездичка”
Градината наша щастлива
е райска палата красива ,
дарява ни с обич голяма / 2
тъй както обичаме мама. .

Припев : Звездичка, Звездичка , Звездичка,
е нашата детска градина,
задружно във нея живеем,
играем, лудуваме ,пеем. /2
Раждат се смели мечтите,
танцуват на воля звездите,
усмихнато слънцето свети,
сърцата от радост огрети. /2

Припев : В градината наша прекрасна
и умни, и здрави ще раснем.
Родината с обич ще славим,
живота красив ще направим. /2


- Сто слънца огряват сто небета, от дъгата музика струи.
Не познава нашата планета толкова усмивки и бои.

- От милувки слънчева обвзета, от дихания на ветрове,
зазвучава нашата планета, с детски песни, с детски стихове.

Песен / танц/







2
- Кой ли таз страна ще познае- на здравец и рози тя ухае,
в небето чак опират планините, като море са ширни равнините.

- Това е България – нашата китна родина.

- А нашият град е Варна.

- Много си обичам моя роден град.
Варна се нарича, вредом е познат.
Бил е предпочитан още в древността.
Буди днес възхита с нова красота.
С климат благодатен, с морския безкрай,
вярвай ми приятел, не е град , а рай.
Гларуси го будят още от зори.
За града се трудят хората добри.
Люшка се морето, мил вълшебен свят.
То ми е в сърцето, с Варна моя град.

Стих. „ Черно море” /Мария/

Танц – Мираж

/ излиза дете – момче с чанта и буквар

- Но есента дойде ... Будилникът ни весело крещи : „Не закъснявай !”
И радиото с песен в зори ме поздравява.
А мама премени ме, подаде ми букетче,
букварът с мойто име на бяло етикетче е в чантата отдавна.

- Ученик съм вече аз, ученик във първи клас.
Имам чанта и букварче, умно весело и чудно приятелче !

/ излиза 2 – ро дете – момиче /

- Зравей, ..............! Моля те, дай да разгледам букварчето ти !

- Заповядай, ............





3

- Ех, че хубаво букварче ! Но в твоето букварче няма букви, има само картинки .
/ връща го на момчето /


- Не може да бъде! Аз снощи до късно го разглеждах. О- ле – ле ! Наистина буквичките ги няма ! Какво ще правя сега ? Къде ли са ?

- Аз се досещам къде са - в страната на Знанието. Сигурно ще се върнат, ако ги подредим в разказче. Хайде да си ги върнем. Знаете ли, какво образуват буквите ? /думички/
- А думите? - /изречения/
- А изреченията ? - / разказчета/
- Ако измислим разказчета, за това което най- много харесваме, обичаме да правим в детската градина и с какво ще я запомним , те сигурно ще се върнат.

/ 3 деца разказват разказчета /

- А, ние съчинихме стихотворение за буквичките / стихотворение от 2 деца – Мария и Симеон Буквите любими
Диляна - стихотворение

/ момчето разгръща букварчето /

- Ето, погледнете! Буквичките са тук. С моето букварче, ще съм най- добрия ученик.

/ идва дете и носи книжка - математика за 1 клас /

- Ама Вие, какво си мислите ? На училище се ходи и с друга книжка. Вижте я ! В нея има .......

Песен за цифрите

/ излизат цифрите – всяка с пеенето на песента /

- От 1 до 10 цифрите свържи. Какво ще се получи отгатни !





4

М А Т Е М А Т И К А
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
- А защо едните са сини, а другите са жълти ? – гласни и съгласни

Вс. цифри :
- Ний сме палавите цифри. С нас решават се задачки и весели закачки.


- А сега да решим задачки, задачки закачки :

- В градината има 10 дръвчета. Долетели 10 врабчета. Ако кацне всяко врабче на дръвче, ще остане ли дръвче без врабче ? - не

- Ако кацнат по 2 на дръвче, колко дръвчета ще останат без врабчета?-5

- Трима братя имат по една сестра. Колко са братята в семейството ?

- Кой може да назове последователно 5 дни от седмицата без дакаже нито имената им, нито техния ред? – онзи ден, вчера, днес, утре, вдруги ден

- Кои са повече – 7 бебета или 2 баби ?

- Ваня купила 3 кг. Домати. Още колко трябва да купи , за да станат 6кг? -3

- В една торба има 9 кг лешници. В друга – 6 кг. С колко кг. лешниците от първата торба са повече от лешниците във втората торба ?

- Когато 1 кокошка стои на 1 крак тежи 2 кг. Колко кг ще тежи, когато стои на 2 крака?









5
- А какво се случи с разсеяната Писана ще Ви разкажа аз :
Литърът , защо е ?
- Каква е разсеяна нашата Писанка ! Майка й я изпрати да купи мляко от млекарницата . Като застана пред продавача, тя му каза :
- Дайте ми, ако обичате едно кило мляко ! А продавачът отговори:
- Едно кило мляко ли ? Не, мила моя, млякото не се продава на килограм.
- Ами тогава ...... дайте ми един метър мляко !
- Ех, ти Писанке, какво говориш ? Млякото не се продава нито на метър, нито на килограм, а на литър или на част от литъра!
Вие, мои приятели, никога няма да изпаднете в положението на Писанка, защото знаете , и то много добре, че течностите като млякото, водата, олиото и много други се продават на литри, защото се мерят на литри. Литърът е единица за измерване на течностите.


- И това се учи в математиката , но и още много неща.


- А сега , отгатнете :
Дванадесет братя, един след друг ходят и никога не се изпреварват. Кои са тези братя ? - месеците и годината

- Без снага е и без крила, от него по – бързо няма. Що е то ? – времето

- Все върви, върви, а на едно място стои ? Що е то ? – часовникът















6

- Как хората се научили да измерват времето.
Най – старият „часовник”, който никога не се чупел и не спирал било слънцето. Сутрин, обед, вечер, нощ. На първобитния човек това било достатъчно.
После хората се научили да определят времето по – точно : денем по слънцето, а вечер по звездите. Хората забелязяли, че звездите се движат бавно по небето. Всички като че ли били привързани с невидими нишки към ярка звезда, която се намирала на едно и също място.
Наричаме я Полярна звезда – тя показва северната посока. Недалеч от Полярната звезда могат да се видят 7 звезди – съзвездието Голяма мечка. За 1 денонощие то обикаля Полярната звезда. Така се получава часовник със звездна стрелка.


- Но били необходими и по – големи мерки за време. Хората намерили такива в природата. Те забелязали, че дните ставали ту кратки – през зимата, ту по – дълги през лятото. Времето от едното лято до другото е много удобна мярка. Днес го наричаме година.



- А как се отбелязвало изминалото време, когато не са били измислени буквите и цифрите ? Хората правели резки върху пръчки. Така започнало първото записване на дните. Само, че ги записвали не с молив, а със секира. По – дългата резка била знак, че е изминал 1 месец. От месеците се образувала годината. А Вие, приятели, знаете ли как се казват месеците ? .........


- Постепенно нашите далечни прадеди измислили начини за измерване на времето. И знаете ли с какво се измерва времето сега ? – с часовник

Песен








7
- Както знаете , денят се разделя на часове. Часовете на минути, минутите на секунди. Всички те са необходими на хората, за да знаят винаги колко е часа. Ние научихме техните знаци.


/ излиза дете с часовник /
- На моето лице, наречено циферблат са написани числата от 1 до 12. От едното число до другото има чертички. Това са минутите. От едното до другото число изминават 5 минути.
- На циферблата има 2 стрелки. Едната е по – дълга, а другата по – къса. Те не стоят на едно място, а бавно се въртят. По – късата стрелка показва часовете, а по – дългата – минутите. С всяка измината минута дългата стрелка се придвижва с една чертичка от циферблата. По- късата не е мързелива, но напредва по – бавно. Когато дългата стрелка измине 60 минути, това значи , че е изминал един час.
- Ние вече познаваме часовника и ще знаем колко часа трябва да се събуждаме за училище.

- И ето, че сме щастливи и най- доволни на света, че знаем толкова неща. Играхме, пяхме и обикнахме природата и красивата гора.

Песен Катеричка

- Ние знаем интересни неща за дърветата :
- Брезата може да порастне колкото 6 етажен дом.
- Орехът – колкото 8 етажен дом.
- Елхата – колкото 10 етажен дом.
- Борът и тополата са още по – високи - 14 етажен дом
- Букът и дъбът могат да надникнат през прозореца на 16 етажен дом.

- Обичаме нашата природа и се научихме да я пазим , защото познаваме правилата и забранителните знаци.

Песен за табелките






8
- Мили , родители, ние бяхме мънички деца, но сега големи сме ще Ви кажем :

- Не ни разглезвайте. Знаем много добре, че не можем да получаваме всичко, което искаме. Ние само Ви изпитваме.

- Не ни обещавайте. Вие може да не сте в състояние изпълните обещанието си. Това ще ни накара да не Ви вярваме.

- Не вършете неща вместо нас, които можем сами да си ги свършим

- Не забравяйте , че обичаме да експериментираме. По този начин се учим. Моля, изтърпявайте ни !

- Не забравяйте, че не можем да се справяме без Вашето разбиране и насърчение.

- Отнасяйте се с нас, както се отнасяте към приятелите си и ние ще бъдем също Ваши приятели.

И още нещо ...Ние Ви обичам много ! Моля Ви, обичайте ни и Вие!

Песен

- Започва весела игра, това е истинска мечта. Аз вече сам усещам, че по – голям съм станал. Навънка ме посрещат приятели засмени – ще играем ний със ...

- Ще пеем песни, ще лудуваме, да се напалуваме, че светла класна стая чака ни наесен. С книжки и тетрадки, първокласници ще бъдем, с разтупкани сърца, в които пее песен.

- И прелива обич в сърцата, на децата чиста обичта,
техни са небето и земята , всички истини и чудеса.









9
- А слънцето сияе и все ни придружавя,
в училищната стая с нас,
влиза и остава !



- Довиждане, обичана детска градина !
Довиждане, приятели мили, добри !
Довиждане, сбогом на всички !



Довиждане, обичана детска градина !
Ще спираме често пред теб.
И споменът скъп от моето детство безгрижно
ще бъде винаги с мен!

























10

Песен

За раздяла час настъпи !
Сбогом весели игри !
Сбогом вий, госпожи скъпи,
сбогом, лелички добри !

Припев : Сбогом, сбогом детски рай,
ще тъжим за теб безкрай.
И не ще те ний забравим ,
светъл слънчев детски рай !

Тръгваме със чанти нови
и с усмивки на лица,
тупкат нашите сърца
и искрици във очите ни блестят.

Припев : Сбогом, сбогом детски рай ,
ще тъжим за теб безкрай.
И не ще те ний забравим,
светъл, слънчев детски рай !





- Желаем на всички деца : На добър час ! Бъдете здрави, весели, умни и добри!

Завършваме празника с Музикална въртележка - танц

[Subitto]

http://download.pomagalo.com/146712/...ata+za+moisei/

предварително благодаря..

[viksit0y]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/14...ata+za+moisei/

предварително благодаря..

Eто:

Думата Библия произлиза от гръцки и буквално означава книги.С нея Бог изпраща на хората едната част от своето откровение-Свещеното писание.Библията е разделена на две чати:стар Завет и нов Завет.Към стария завет приспадат книгите които са написани на еврейски език в предхристиянския период,а към новия завет приспадат книгите написани на гръцки език от апостолите и евангелистите
Моисей е една от най-впечатляващите фигури в Стария Завет.Той е религиозен водач,мъдър законодател и създател на основите на еврйската държавност.Моисеи е избранникът в Библияата,чрез който Господ съобщава своята воля.Няма друг персонаж,който до такава степен да е свързан и напътстван от Бог.Трите срещи на Моисеи с Господ бележат етапите на религиозната съдба наеврейския народ под неговото владичество.
Мойсей се ражда в Египет.По това време евреите съставляват голяма част от народа на Египетското царство и стават причинители на смутове.ето затова фараона иска да погуби всяка мъжка рожба.

Раждането и израстването на Моисеи е представено като чудо, защото той е избраният от Бог,този който трябва да избави "братята" си от робството.

След като Моисеи е вече на 40 години и решава веднъж да излезе от града,за да види "колко е тежък трудът на сънародниците му",той убива един египтянин.Моисеи убива египтянина,не от друго,а защото той е биел един от братята му.Във вените на този беззащитен еврей=интече негова кръв(еврейската),а в миналото родът е бил най-важното нещо

След това убииство Моисеи се запътва към Мадиам,където нещата се развиват добре.Пазайки стадата на тъста си,той преживява първата си среща с Бог.И тази среща е свързана с къпиновия храст.Чрез неизгарящата къпина се показва,че Бог няма образ и подобие и не бива да му се подражава.В тази драматична среща Бог разкрива своята същност,като вечно Съществуващ.Вечното осъществява контакт със земното.

Задачата на Моисей е да обедини, чрез вярата си в Господ разпръснатите еврейски племена и да ги освободи от робство.Колебанието му обаче е преодоляно,чрез Божия промисъл.Бог пожелава освобождаването на евреите,защото те са Богоизбрания народ.Той се смилява над тях,защото дълги години те са се мъчили от робията на египтяните.

След като водача на евреите се завръща в Египет,той спечелва уважението и доверието на сънародниците си и става водач,но губи съгласието на фарона евреите да напуснат Египет.За да смири ожесточението на фараона,Моисеи започва да извършва чудеса,които носят беди на египтяните.Тази част от текста има задачата да подчертае превъзходството на Йехова и явното безсилие на лъжливите египетски Богове.Бог надарява Моисеи с чудотворни способности,защото Моисей е избрания-този,който трябва да избави евреите от египетска робия,а за да извърши това,той трябва да притежава почти божествена сила.Епизодите в които се случват ужасните неща и когато вече самия Богубива всяко първородно живо същество в Египет,включително и сина на фараона,разкриват втората част от старозаветната представа за Божеството.Бог е благ и милостив,но той наказва жестоко всеки,който се противи на волята му.

Основния проблем в историята на бягството от Египет е изграждането на етническо самосъзнание и самочувствие на етноса,както и неговото съхранение и умножаване.Основните му точки са земята кръвта и вярата.

В текста откриваме мотива за народния водач,за проиворечието м/у жаждата за свобода и робските навици и вярата в Господ.Те са валидни за всички народи,защото хората се стремят към правото сами да направляват живота си.

[Immortalia]

хей амии трябва ми спешно есе на тема "Как е преобърнат мита за грехопадението" ( от стария завет ) ?
много ще съм благодарна ако някой открие нещо такова в помагало и го постне тук ..
Благодаря предварително

[PiNk_GiRl]

http://download.pomagalo.com/72063/s...earch=24771928

http://download.pomagalo.com/341481/...+ekzistenciya/

http://download.pomagalo.com/92006/s...earch=24772668

http://download.pomagalo.com/216403/...si+mui+aragon/

Благодаря ви от сега! :P[/url]