Нравствените послания на десетте божи заповеди

В един символистичен акт на общуване с Бога на върха на Синайската планина, Мой- сей получава две каменни плочи, върху които са написани скрижалите на завета, по-късно наречени Десет божи заповеди.Всяка заповед има своите конкретни основания, но като цялост принципа заложени в тях, имат две основни цели – да съхранят вярата и живота.
Основни проблеми, повдигнати в сюжета за Десетте божи заповеди, са два: изгражда- нето на етническо самосъзнание и самочувствие на еврейския народ и установяването на нравствени и религиозни норми на колективното битие.
„Аз съм Господ, Бог твой,...да нямаш други богове, освен мене.”В тази разпоредба се подчертава монотеистичния характер на еврейската религия и същевременно се слага преграда пред почитането на чужди богове.За евреите съществува само един бог и един народ, свързани с мистичния завет.”Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.” В тази заповед се отразява вярването, че хората не могат да виждат своя бог след грехопадението и затова той им се явява само във вид на светлина и дим.Вероятно зад тази резпоредба стои и необходимостта да се ограничат магическите практики, които отклоняват вярващите от права вяра.По-късно и христянската църква ще се бори с всички видове магьосници, но ще допусне изобразяването на божеството.По този признак са и някои от най-съществените разлики между религиите.”Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.” Тази заповед използва един от основните митологични и магически механизми на забрана, тъй неречени „табу”, за да попречи на несериозното към бога.”Помни съботния ден , за да го светиш.Шест дена работи и върши в тях всиките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.” В тази заповед се регламентира най-важният механизъм на затворените общества, чрез който те съхраняват ценностната си система - празникът.При възприемане на Десетте божи заповеди от християнството празничният ден става неделя – денят на Христовото възкресение.”Почитай майка си и баща си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята.” Тази заповед охранява изворите на живота - кръвната връзка с родителите, и е валидна дори когато нормите на патриархалното общество вече са история.”Не убивай.” При евреите тази заповед се отнася главно за убийството на „свои” и то в случаи, когато не се касае за кръвно отмъщение, строго спазвано в патриархалните общества.Едва християнството придава универсален характер на този принцип за непосегателство над живота изобщо.”Не прелюбодействай.” Поради тясната свързаност в патриархалните общества на трите осовни ценности на рода: кръвната връзка, брачната връзка и родовото имущество.Прелюбодействие о е имало не само нравствени, но и юридически последици.Затова и заловените в прелюбодейство са били убивани с камъни.Забраната за прелюбодейство охранява живота на рода, а оттам и живота на отделния негов член.”Не кради.” И тази заповед се е отнасяла главно за кражба между „свои”.Да се присвои имуществото на „чуждия”, не е било забран но, защото „чуждият” е бил разглеждан по-скоро като „природа”, а не като човек.Сам бог Яхве получава евреите да вземат „уж” назаем златото на своите съседи египтяни и с него да избягат от Египет.Християнството придава абсолютен характер а нормата.”Не лъжесвиде- ствай провив ближния си.” В традиционното право думата има силата на юридически акт. Ето защо всички системи на традиционното право заклеймяват лъжата. По спорен е въпро- сът за това, кой е бил считан за „ближен”. Християнството отново прави тази норма абсо- лютна, защото според него „ближен” не е всеки човек.”Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, ни вола му, ни осела му... – нищо, което е на ближния ти.” В тази заповед детайлно са изброени обектите на брачна връзка и родово имущество, които, ако бъдат похитени, ще се застраши животът на рода и неговите членове.С определението „пожелавай” обаче заповедта се разпростира не само върху фактическото отнемане на изброените блага, но и върху тяхното смислово пожелаване, т.е. насочена е срещу завистта, която най-често стои в основата на раздорите между хората.
Десетте Божи заповеди са просто позиция за развитието на добродетелността,обичта и търпимостта към другите, без значение каква е тяхната расова, религиозна или етническа принадлежност.