ПОМАГАЛО!!!!!

**SmilezZz** · 02-27-2010, 08:54

[i]Националното и универсалното в образа на Бай Ганьо

Времето на Алеко Константинов претендира най-силно, че му е съдено да бъде етап в развитието на новата българска литература. Представител на първото поколение следосвобожденски интелигенти, в които отеква сблъсъкът между прогреса на Запада и ситуацията в свободна България, чрез “Бай Ганьо” Алеко отразява разочарованието си от новия българин, съчетал в себе си балканския манталитет и стремежа към бързо забогатяване и криворазбрано приобщаване към Европа.
Авторът нарича себе си Щастливеца. Щастлива е и творческата му съдба. Никой наш писател не е създал образ като Бай Ганьо, превърнал се в нарицателно име. Внезапна и неочаквана книга за своето време, макар и обясняваща противоречията между духовното и социалното измерение на епохата, “Бай Ганьо” се превръща в шедьовър. Няма друг български литературен проблем като Бай Ганьо и няма друг образ, който от самото си създаване да е поляризирал така крайно мненията на литературната критика.
Едни литературни критици го виждат като национален тип, други – като универсален. Едни изтъкват неговата патриархалност като продължение на старите балкански нрави, други намират корените на пороците му във всяко общество и епоха. В духовното пространство на българина Бай Ганьо най-вече остава като синтез на отрицателните качества на етнопсихологията ни, които активизирани от конкретен обществен момент намират в него пълната си реализация.
Самият Алеко пише във вестник “Росица” от 1886 година: “Егоизмът у нас е убил всичко. Всичко е поразено от разврата. Пари и власт – власт и пари – ето единствените мотиви на нашите действия и борбата за тези цели кипи”. Ето тази епоха и основният стремеж на формиращото се общество е родила Бай Ганьо. Гневът на Алеко срещу байганьовщината като личностно, социално и политическо явление преминава от хумористичното към сатиричното в хода на творбата.
Прародителите на Бай Ганьо срещаме още в сатиричната поезия на Петко Славейков (“Песен за паричката ми”), в прозаичната сатира на Ботев (“Кир Михалки”), в стихотворението “Патриот”, в повестта на Любен Каравелов “Хаджи Ничо”. Още по-силно се появява в следосвобожденската литература, когато обществените условия предлагат широко поле за сатирични обобщения. Постепенно Бай Ганьо узрява като идея в съзнанието на своя автор, за да кристализира в завършен вид през деветдесетте години на XIX век.
Първообразите на Бай Ганьо се появяват в пътеписа “До Чикаго и назад”. От търговеца Ганьо Сомов, който среща на Чикагското изложение, взима колоритната външност от търговеца Айвазян, чиято психика, поведение и език са идентични с тези на героя. Алеко увековечава и името на Ганьо Чолаков – прокурор, осъдил своя благодетел Васил Друмев. Така името на Ганьо Чолаков става синоним на непризнателност, подлост и душевна низост.
Професор Иван Шишманов на времето е писал: “Вземете опакото на Бай Ганя и ще имате Алека”. Алеко е безкористен идеалист – Бай Ганьо е вулгарно-прагматичен материалист. Алеко е духовно изтънчен интелигент – Бай Ганьо е груб и недодялан парвеню. Алеко е всеотдаен общественик – Бай Ганьо е тарикатстващ политикан. В този ред на мисли няма как да асоциираме напълно Бай Ганьо с нашата националност. Защото ако имаме много Бай Ганьовци, имаме и Алековци. Всяка епоха и всяка нация има своите положителни и отрицателни герои, както има своите добродетели и пороци.
В първата част Бай Ганьо олицетворява балканските нрави като контрастни на европейските. Героят парадира с националните добродетели. Той се откроява най-напред със своята колоритно обрисувана външност, където идинвидуалната физиология и национално типичното са синтезирани в ярък художествен образ. "Снажната" фигура на Бай Ганьо, червендалестото му мустакато лице, излъчват примитивна жизненост, а обноските му засилват още повече представата за вулгарност и антикултура. А в културната европейска обстановка Бай Ганьо се проявява като типичен безпардонен простак и невежа, патриотар и циник, обладан от жажда да печели, да мери всичко с това струва или не струва пари. Скъперничеството му е свързано с друга негова основна черта – келепирджилъка, която се превръща в истински социален порок. Този герой и този мироглед ще тържествуват винаги във времето със заканата: “Аз ще ви покажа как се става човек”.
Образът на героя се възприема леко. Способността на Алеко като смехотворец в европейските приключения на Бай Ганьо е забележителна. Простащината, липсата на хигиенни навици, на култура е доказателство за липсата на развитие на следосвобожденския българин. Портретът на героя се изгражда чрез косвена характеристика – посредством собствените му действия и оценката на чуждите постъпки. Бай Ганьо не е разгърнат по посока на неговото битие – няма родно място, роден дом, не се говори за семейство. Пространството, в което действа, има социален характер – улицата, кръчмата, кафенето, дом, хотел, влак. Бай Ганьо може да бъде навсякъде в обществото. Това, което го отличава, е не националната му принадлежност а типа поведение. И поради това, че в книгата авторът създава този образ-тип, трябва да се изяснят факторите, които го формират. Те са точно посочени още в първата фраза: “Помогнаха на Бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия – и всички рекоха, че Бай Ганьо е цял европеец.” Появава се мотивът за преобличането. Според митологичния модел преоблича се поклонникът, облича нови одежди, което го прави свещен, осъществява се преминаването от едно равнище на друго. Във въжрожденската литература героите се преобличат, за да оцелеят, за да се спасят.Ето защо преобличането на Бай Ганьо е с цел да се приспособи към другия свят,защото той е заплашителен, враждебен. От тук нататък Бай Ганьо ще слага европейски дрехи, но под тях ще си запазва атрибутите на националната носия, ще се опитва да говори чужди езици, да пее Верди, но никъде няма да може да изгради стойностен контакт с Европа, да оформи обща идейна позиция с нея. Чрез “помогнаха” се разкрива социалната обстановка след освобождението, поставя се граница между възрожденското и псевдоевропейското съзнание. Освободен от ямурлука, героят намята белгийската мантия, т.е. възползва се веднага от правата, които му дава конституцията (алюзия, че Търновската конституция е по подобие на белгийската). Чрез обобщението в първата фраза се разкриват силните амбиции на Бай Ганьо още в самото начало. Всички следващи епизоди, фрагменти и детайли са потвърждение на обобщението.
Във всеки разказ повествователят иронизира, порицава отрицава недостатъците на балканджията и ги съпоставя с европейските и общочовешките. Превъплащенията на Бай Ганьо разкриват неизчерпаемото въображение на Алеко, откриващ всяка възможност да прихне над своя герой. От зрителния ъгъл на писателя не е пощаден и Бай Ганьовият “патриотизъм”. Героят някак между другото, като сянка а не като същина, го вмъква в своя свят: “Да живее България, ураа! Дай да си наквася усата бе, ураа!” Родолюбието в случая е по-скоро външна изява, начин да се прикрие липсата на самочувствие от националната принадлежност. Този тип мислене, залегнало в нашата народопсихология, авторът иронизира посредством действията на Бай Ганьо. Колкото и да ни се иска да го наречем само див, прост, несъобразителен, патриотар и т.н., все пак не бива да забравяме, че той има точно определена националност. Сам героят не пропуска да я подчертае и пред погледа на “вцепенените от учудване” немци във виенската баня: “Булгар! Булга-а-а-р!...Ето го, видите ли го българина! Този е той, такъв е той!”. "Булгар" е възглас на гордост, но той е вик на прокудата, затова на пътя си из Европа героят не просто среща, той буквално търси и намира само българското. Бай Ганьо прави опит да етнологизира Европа, да я превърне в българска и от там идва невъзможността му да вникне в европейската култура и да диалогизира успешно с нея. Съпоставката между военните подвизи на българския народ с “мъжественото” поведение на героя в басейна, представляла превъзходна пародия на ниското самосъзнание и липсата на национална гордост, на едно колкото комично, толкова и трагично несъответствие между дела, заслужаващи уважение и почит и други, рожби на глупостта. Такава е целта и на Алековия хумор, постигната по-бързо и по-естествено от която и да е нравоучителна проповед. Наистина, реализмът рядко е приятен, особено в неговата безпощадна форма.
В разказа “Бай Ганьо у Иречек” героят застава в позата на голям политик, обръща се към Иречек като равен към равен (защото и той е “ял на българската софра”). Темата е политическа, а политиката за Бай Гньо е “алъш-вериш...не е шега” – “па и мене нали ми се иска а депутат да ме изберат, я кмет, келепир да има в тия работи.” Прагматизмът и отношението към политиката на Бай Ганьо продължава да се появява в обществото десетолетия след самия герой в пределите на всяка държава. Чувството за превъзходство въз основата на дребни “достойнства” на личността, тънко сметкаджийство, силен нюх към лъжата и измамата е универсален проблем, който прави смеха на Алеко по-тъжен и по-замислен.
Много важно за разбирането на естеството на книгата е отчитането на нейната “двуделност”. В първата част героят е из Европа, сблъскват се два духовни принципа. Бай Ганьо – изразител на родови патриархални добродетели, носещ една българска жизненост и наивитет, живее неудохотворено. Затова при този неочакван сблъсък с културна Европа се стига до карикатурност на образа, дори до абсурд (“Какво ще

**mrtn** · 02-27-2010, 09:07

SmilezZz, благодаря..

**koko95** · 02-27-2010, 11:16

Спешно ми трабва есета на теми:
1.Прекрасното на човека
2.Аз мразя човека
3.Аз обичам човека
Моля ви напишете ми ги вие или ако ги намерете в интернет и ги постнете
благодаря предрарително
----------------------------------------------------------------------
Темите ДА НЕ СА СВЪРЗАНИ С ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА
--------------------------------------------------------------------------------------
Темата ще се използва в ПГАВТ "А.С.Попов" от ученикът Константин в 8г ако се даде и е добра
--------------------------------
Моля никой от ПГАВТ"А.С.Попов" от 8г клас да не използва темата

**shukarboy** · 02-27-2010, 16:49

Привет на всички! Мн Ви моля някой да помогне за това домашно по История: "Как чрез "История славянобългарская" Паисий показва познанията си за българската народофилософия" ( източници- 1. Заглавието на Историята~ 2. Предговора 3. Заключение.

**djidjikata** · 02-27-2010, 19:36

ЩЕ ми свалиш ли тези теми ...... МЕрси предварително може да ми ги пратиш като ЛС или тук .... МЕрси предварително...
1.http://download.pomagalo.com/90259/a...ko+obshtestvo/
2.http://download.pomagalo.com/332424/...ko+obshtestvo/
3.http://download.pomagalo.com/120246/...ko+obshtestvo/
4.http://download.pomagalo.com/374794/...ko+obshtestvo/
5.http://download.pomagalo.com/90259/a...ko+obshtestvo/

**roadrunner** · 02-28-2010, 06:12

http://download.pomagalo.com/116280/...a+na+praskovi/

Моля ви се спешно ми ееееее

**kotence_91** · 02-28-2010, 08:19

То това е таблица ...
Качих файла тук - http://www.4shared.com/file/23138707...agalo_com.html

**roadrunner** · 02-28-2010, 09:03

Първоначално написано от kotence_91

То това е таблица ...
Качих файла тук - http://www.4shared.com/file/23138707...agalo_com.html

Благодаря много.. ще ми помогне все пак малко или много

**gerito31** · 02-28-2010, 10:27

някой може ли да ми помогне за ЕСЕ на тема '' Какво пазбиратеот понятието бай ганьовщина".Благодаря Ви пртедварително

**gerito31** · 02-28-2010, 10:29

някой може ли да ми помогне за ЕСЕ на тема '' Какво пазбиратеот понятието бай ганьовщина".Благодаря Ви пртедварително

**detelina101** · 02-28-2010, 11:51

Героите в “Крадеца на праскови”

Име(знаковост на името). Първа поява на героя(къде , кога в текста и сюжета). Портрет(външност и облекло). Реч(за какво говори , как говори , с каква интонация). Биография(минало). Психологическа характеристика(чувства , мисли , преживявания). Поведение , действия и мотиви на поведението. Отношения с другите. Социално поведение. Отношение на автора към героя.
Разказвачът “Когато пристигнах в стария град да извърша продажбата...” , “след евакуацията”. Няма описание. “градът бе препълнен с евакуирани” ; “дребно старче” ; “историята с жена му бях забравил” ; “жената на полковника” ; “войски на Франсис д’Епре влязоха в старата столица”. “През евакуацията продадох наследството , което получих след смъртта на дядо ми” , “Бях напуснал моя роден град отдавна като дванадесетгодишно хлапе , през осемнадесета година.” “може би някои от тези немци беше син или племенник на някой немец” , “спомних си Фриц” , “няма нищо по-тягостно от повторението на миналото” , “колко тежки бяха условията , при които израстна нашето поколение” , “обвзет от любопитство” , “бедния господин Петров” , “ако не бе нуждата, никога не бих продал това място” , “историята с жена му бях забравил” , “изкушаван от желанието” , “като се мъчех да възстановя в паметта си образа на Елисавета”. “Продадох наследството , което получих от дядо си” , “тръгнах да обиколя уличките” , “минах край родната си къща” , “тръгнах по стария познат път много рано” , “забелязах , че местността се е променила” , “слушах тихия му глас” , “вечерта , докато се прибрах в хотела” , “останах в стаята”. “Фриц-той ни пазеше” , “когато му казах , че съм собственикът(...) стисна ръката ми” , “видях очите

**Whooly** · 03-02-2010, 17:05

Ако може :
http://download.pomagalo.com/45160/u...=23490999&po=1

**kotence_91** · 03-03-2010, 08:14

Слушане

Дейвид и Елън се учат да работят с автоматичен трион в класа по дървообработване. Докато Господин Бартън демонстрира, Елън си мисли:
“Това ще е забавно. Ще мога да си направя поставка за стереото. Може би ще е най-добре да слушам внимателно, иначе нищо няма да разбера.”

Колко внимателно слушате? Как може да се научите да слушате по-добре?

В тази глава ще прочетете за:

• Разликата между чуване и слушане
• Различните цели на слушането
• Разликата между факт и мнение
• Обобщения, полуистини, подвежадащи сравневния, лични нападки, погрешни причинно-следствени връзки
• Начините да се стане по-добър слушател

Госпожица Дейвис, учителка по Английски, обяснява свързващите глаголи. Тя забелязва, че Бил не внимава. За да привлече вниманието му тя почуква с тебешир по черната дъска и тихо казва: “Унесе се, Бил, унесе се”. Бил се сепва и казва “ Да, госпожице Дейвис, и в УНСС, и в Техническия също…”
(Игра на думи: She quietly says”Board,Bill, board! Bill looks up surprised. He sits up and replies, “Yes, Ms Davis, very bored!” бел.прев)
Попадали ли сте някога в подобни ситуации? Не сте слушали, а се налага да знаете какво е било казано. В подобни ситуации може да се реагира по няколко начина. Може да се извините, че не сте слушали. Може да се престорите, че сте чули, въпреки че не сте, или може да се опитате да излезете от ситуацията като се опитате да свържите логически частите, които наистина сте чули.
Чуването на думите не е слушане. Слушането е активен процес. Предполага очите и ушите да имат връзка с мозъка. Когато полученото съобщение е непълно или неразбрано, обикновено се получава комуникационен срив.

ПРИЧИНИТЕ ДА БЪДЕМ ЛОШИ СЛУШАТЕЛИ.

Средно хората прекарват 63% от деня си слушайки. Въпреки това защо хората не са добри слушатели? Защо повечето хора запомнят само 25% от чутото? Има няколко възможни причини.
Една такава причина е отвличането на вниманието – разсейване заради своите мисли или заради външни причини. Обикновено за слушането няма втори път – каквото е казано не се повтаря, освен ако не е записано по някакъв начин.
Друга причина за невнимателното слушане може да бъде липсата на търпение. Някои хора губят търпението си когато не разбират добре това, което чуват. Ако не го разбират те спират да слушат и си мислят, “Защо да продължавам да слушам? Нищо не разбрах досега.”
Трета причина може да бъде нуждата да бъдем забавлявани. Някои хора са свикнали да бъдат постоянно забавлявани от телевизията например. Ако не се забавляват те си казват, “ Ако това не е интересно защо изобщо да го слушам?”

ЗАЩО ДА СЛУШАМЕ?

Слушането е като храненето. И двете сме практикували много време. Всъщност изобщо и не се замисляме как и защо ги правим. И двете са ни втора природа.
И все пак да размишляваме за слушането е важно. Като разберем процеса на слушането можем да да открием какво пропускаме ако не слушаме внимателно.

Информационно слушане

Това е най-често използвания вид слушане през целия живот. Слушаме за да се научим. Слушаме за факти и идеи. Искаме да знаем какво прави даден нов продукт. Искаме да знаем фактите зад дадена новина. Искаме да знаем пътя до новия парк. Често се нуждаем от съвет за решаването на проблем. Примерите са безброй. За по-голям период от време не можем да запомним всички факти, които сме чули. И въпреки това запомняме някои от тях. Като резултат постоянно придобиваме повече знания - днес знаем повече отколкото вчера.

Слушане за анализиране и сравняване

Вероятно сте слушали песента на любимия ви изпълнител стотици пъти. Когато чуете същата песен изпълнена от друг певец, без да осъзнавате започвате да сравнявате двете версии. В този случай сте по-заинтересовани да откриете различията в песните отколкото от самата песен и посланието, което носи. Тези различия могат да бъдат сила, ритъм или интонация. В други ситуации могат да се сравняват словесни послания.

Слушане за оценяване/преценка

Сериозна или весела беше историята, която чухте преди малко? Смешен или тъжен беше краят й? Едностранчиво или обективно е представена дадена новина? Всеки път когато срещнем един човек за първи път, или отидем на ново място, ние правим преценка. Така постъпваме и като чуем нещо ново или различно.
И все пак всички нови хора, ситуации и идеи изискват внимание и предпазливост. Изчакайте преди да отсъдите дали дадена идея не струва. Първо изслушайте цялата история или реч. Не спирайте да слушате само защото някои идеи, мнения, или факти се различават от вашите. Ако спрете да слушате никога няма да чуете “доказателствата” на новите идеи. Никога няма да научите нещо ново.

Слушане за отмора и забавление

Понякога можем да изкараме едночасова почивка само със слушане. След напрегнат ден в училище и няколко часа писане на домашни искаме да си отпочинем. Можем просто да включим телевизора и да изгледаме филм. Можем да слушаме музика, на живо или записана. Всички тези ситуации включват слушане, но слушане за отмора и забавление.

СЛУШАНЕ И РАЗБИРАНЕ НА ПРАВИЛНОТО ЗНАЧЕНИЕ

Комуникацията се осъществява когато се получават правилните значения на посланията. Въпреки това понякога е много лесно да схванем смисъла погрешно заради неточни или подвеждащи послания, някои от които са далеч от истината. Затова е много важно да можем да откриваме словесните “капани”.

Разликата между факти и мнения

“Баскетболният отбор загуби всички срещи през този сезон.” Това послание е факт. То може да бъде доказано. От друга страна, “Отборът не играеше много сериозно този сезон” е мнение. Мненията са послания, които не са доказани за верни или неверни. Проблемът е налице когато хората заявяват мненията си като факти. Когато слушате трябва винаги определяте дали дадено заявление е факт или мнение, и да решите дали да го приемете за истина или не.
Сами по себе си фактите и мненията са подвеждащи. Понякога те се появяват в едно и също изявление. Можем да отсеем някои от двойните изявления ако търсим ключови думи. Каза, каза че, предположи, или мисли са окачествяващи думи. Те предполагат изказването на мнение.
Например, “Сам каза, че НЛО идват от космоса.” Факт е, че Сам прави изявление. Това може да се докаже. Но това, което Сам изказва, е мнение. Окачествяващите думи са каза че. Тези думи правят цялото изявление да изглежда като факт, но все пак то съдържа мнение. Проверете дали можете да различите фактите от мненията:
• Елвис Пресли е най-популярният певец на 60-те.
• Майка ми смята, че Елвис Пресли е най-великият певец за всички времена.
• Хората, които карат колела се борят срещу замърсяването на въздуха.
• Днес много повече хора от всякога карат колело.

Обобщенията

Чували ли сте някой да казва, “Тинейджърите днес са мързеливи”? Това изявление е обобщение. Обобщението е изявление, което обвързва голяма група от хора или предмети заедно, като им приписва качества присъщи на някои от тях. Очевидно обобщенията са подвеждащи, но въпреки това хората ги правят много често. Лошото е, че обобщенията много често звучат правдоподобно. Ето някои примери:
• Тинейджърите са ненадеждни
• Всички мъже обичат футбола.
• Всички колежани са от богати семейства.

Полуистините

Полуистините са изавления, които казват само част от истината. Те са верни сами по себе си, но не разкриват всички факти. Представете си, че има боя за боядисване “Завинаги”. Телевизионна реклама казва, че къщите боядисани със “Завинаги” изкарват 10 години без нужда от ремонт. От друга страна, къщите боядисани не със “Завинаги” трябва да се пребоядисват на всеки 5 години. Въпреки, че фактите са налице, рекламата е подвеждаща. Повърхностите на къщите със “Завинаги” са направени да държат боята по-добре, И също тези къщи са подлижени на по-малко слънце и дъжд. Която и да е боя върху тези къщи би издържала по-дълго време. Ето е наколко примера за полуистини:
• Ученичка споделя, че нейната картина е на трето място на окръжно представяне. Тя пропуска да спомене, че общо участниците са били три.
• Филмов критик заявява, че даден филм е “невероятно забавен в началото, но краят е малко скучен.” По-късно реклама за филма казва само, че филмът е “невероятно забавен”.

Подвеждащи сравнения

Някои сравнения са подвеждащи, защото не сравняват еднакви неща. Те сравняват най-доброто от една група с най-лошото от друга. Такива изявления се наричат подвеждащи сравнения. Хората правят такива сравнения за да докажат, че първото нещо е по-добро. Понякога даже се правят сравнения на настоящи явления с вече минали – разбира се, без да се посочват настъпилите промени.
Пример: Кен иска пари от по-големия си брат. Брат му казва, “Когато бях на твоите години се справях с 25 цента на седмица.” Братът на Кен прави подвеждащо сравнение като пренебрегва времевата разлика – инфлацията е обезценила 25те цента до почти нищо. Ето и други примери за подвеждащи сравнения:
• По мое време всички вървяхме до училище. Защо и ти да не можеш?
• Братовчет ми в Минесота е колкото мен и има снегоход. Защо и аз да нямам?

КОГАТО ГЛЕДАНЕТО Е ЧУВАНЕ

Като се приберете вкъщи днес, включете телевизора, но махнете звука. Проверете дали можете да разберете за какво се говори. Някои хора, особено тези със слухови проблеми, могат да разберат за какво се говори като четат по устните. Това е способността да се разбират казаните думи чрез наблюдение на движенията на устните, устата, челюстите, лицето и жестовете.
Ако се опитате да четете по устните като гледате телевизия без звук, ще се убедите, че това е много трудна задача. Например около 60% от звуците в английския език са или трудно забележими или изобщо не се различават. Други звуци като бит, пит и мит изглеждат едни и същи, но звучат различно.Също хората казват около 13 речеви звука в секунда, а окото може да възприеме само около 10.
Александър Бел, който е добре познат като изобретателя на телефона, е бил учител и разпространител на четенето по устни през целия си живот. Той бил убеден, че този начин на четене и разбиране на думите ще освободи глухите хора от изолацията, в която живеят, като им даде жъзможност да общуват с всеки.
Отдадеността на Бел се подаразбира от факта, че майка му и жена му са оглушели в ранна възраст. И даже изобретяването на телефона е възникнало при екперименти за слухово ограничени хора. На 70 годишна възраст Александър Бел пише, “Признанието за моята работа свързана с обучението на глухи хора винаги ме е удовлетворявало много, даже повече от опитите ми с телефона.”
Разбира се, слухово обременените хора не са единствените, които използват четенето по устни. Замислете се следващия път когато разговаряте с някой и самолет прелети ниско над вас, или когато някой приятел се опитва да ви говори в претъпканата и шумна дискотека.

Разпознаване на личните атаки

Барт и Тина са претенденти за Президент на Студентския съвет. Барт не намира нищо лошо в идеите на Тина и затова я напада лично. Личните атаки като тези се наричат ad hominem arguments. Тези забележки целят загубата на доверие в идеите на човека, срещу който са насочени. Ето и някои примери:
• Той е толкова млад, че не знае за какво говори.
• Тя е живяла в този щат само месец. Как може да знае нещо за хората, които се кандидатират за губернатори?

Разпознаване на погрешни доводи

Част от отговорността като слушатели е да анализираме какво сме чули. Постоянно се налага да вземаме решения на базата на чутото. Затова бъдете мислещи слушатели. Не вярвайте на всичко, което сте чули.
Особено внимателни трябва да бъдем когато слушаме изявления, които имат за цел да ни убедят. Добрите оратори понякога ни дават аргументи, които изглеждат факти, но всъщност те прокарват мнения или ни подвеждат с погрешни доводи.
Има много методи, които целят да убедят слушателите с аргументи и доводи далеч от правдоподобните. Следващите примери показват това.

Трупане на картите /Card Stacking/ Оратор, който “трупа картите” изглежда, че представя всички доказателства, но всъщност той представя само онези факти, които подкрепят неговата или нейната позиция. Съмнения за “трупане на картите” се появяват когато ораторът подкрепя нещо много силно и не споменава никакви недостатъци на идеята, и не отбелязва никакви положителни качества на алтернативата.

Да се качиш на сватбарския файтон /Bandwagon/ При тази техника ораторът те предразполага “Да се качиш на сватбарския файтон” като се присъединиш към голяма група от хора вече подкрепили идеята. Това се случва когато телевизионна реклама се опитва да ви убеди, че трябва да употребявате определен вид шампоан, защото всички най-красиви актриси го използват.

Заслепителна мъгла Тази идея е толкова обширна, че всеки е съгласен с нея, но никой не е напълно сигурен какво всъщност означава. Политикът казва, че той стои зад “закона и реда”. Ние също се съгласяваме, нали? Никой друг, а престъпникът стои зад престъплението! Но може би ще открием, че разбираенто на политика за “закон и ред” е много различна от нашите. Добрият слушател се опитва да погледне зад широко поставената идея и да разбере какво наистина се има предвид.

Non Sequitur Този латински израз означава “не следва”.
Оратор се бори за президентско място в класа. Той казва, че вие трябва да гласувате за него, защото той е бил страхотен капитан на отбора миналия сезон. Това просто “не следва”, защото добрият капитан не е непременно добър президент на класа.

Разпознаване на причинно-следствените връзки

Прочетете тези две изречения:
1. Изпускам вазата.
2. Вазата се пръска на парчета на земята.

Вазата беше счупена, защото аз я изтървах на земята. Следователно фактът, че изтървах вазата, и че вазата е счупена са в причинно-следствена връзка.
Но понякога събитията се представят в подобна причинно-следствена връзка, а всъщност не са.

Погледнете тези две изречения:
1. Боб започна да чете Нюзлайн.
2. Боб направи списъка с имената на загиналите.

Тези две събития са свързани по време, но не са задължително причина и резултат. Само защото едно събитие следва друго не означава, че първото е причина за второто.
Слушайте внимателно за изявления с причинно-следствени връзки. Те звучат много правдоподобно ако не помислите добре за казаното.

ВАШ РЕД Е…

1. Какво смятате, че ще се случи във всяка от тези ситуации? Обяснете защо слушането е важно за всяка една от тях.
А. Майка казва на сина си какво трябва да свърши преди да отиде да играе футбол.Докато майката говори, момчето вижда по-малката си сестра в другата стая, която се опитва да го разсмее като прави гримаси.
Б. Учителят по дървообработване говори за правилата за безопасност. Една от ученичките е работила при баща си в неговия цех за мебели през последните две лета. Тя е запозната с с повечето от машините.

2. Посочете “капаните” в следните изявления.
А. “Сестра ти трябва да се справи лесно щом и моята го направи без трудности.”
Б. “Всички на Хавай могат да танцуват.”
В. “Миналата седмица видях лодка прикрепена върху колата на Хендерсънс – сигурно са спечелили някакав конкурс.”
Г. “Трябваше да имам отличен на проекта. Наистина се постарах много.”
Д. “прятелят ми казва, че Пумите са най-добрия отбор в щата.”
Е. “Мария не е достатъчно талантлива за главната роля. Мисля, че косата и е много къса.”
Ж. “Новата книга на г-н Робъртсън е … страхотна.”
З. “Не виждам защо не се присъединиш към клуба като всички останали.”

ДА СТАНЕМ ПО-ДОБРИ СЛУШАТЕЛИ

Да забравим старите навици и да изградим нови изисква време. Не можете да станете добри слушатели за една нощ. Но можете да започнете да работите върху различно нещо всеки ден. Така постепенно, но постоянно ще подобрявате уменията си. Ето някои предложения, които ще ви помогнат.

Подгответе се да слушате

Ако искате да чуете и разберете всичко, което говорителят иска да каже, трябва да се приготвите предварително. Например, ако искате да говорите за нещо важно с приятел, ще е подходящо ако изберете тихо и спокойно място. Или, ако искате да чуете всичко, което лекторът казва, ще е добре ако пристигнете навреме на лекцията.
Друга важна предпоставка за добро слушане и разбиране е времето, което смятате да отделите. Ако знаете, че предстои цял ден да слушате с напрегнато внимание, то добра подготовка ще бъде ако сте се наспали добре предишната нощ. Също и лека закуска би подобрила значително съсредоточаването.
Тези малки съвети за подготовка за слушане могат да ви помогнат да осъзнаете колко важно е слушането, и в същото време как разконцентрирането и липсата на подготовка могат да попречат на разбирането. Подготовката е сравнително проста, но добрата концентрация е достатъчно трудно постижима и без да си пречим допълнително като сме гладни, изморени или неразположени.
По-нататъшни подготовки за лекция, спектакъл или други по-формални събития, ще направи слушането по-леко ако изберете място, от което можете да виждате и чувате говорителя добре. Когато се настаните, отсранете всичко, което ще ви отклонява вниманието. Не оглеждайте стаята. Не обръщайте внимание на хората, които могат да ви отвличат вниманието от това, за което се говори. Постарайте се повече ако не се интересувате от темата. Понякога ще се налага да отговаряте на въпроси в края. Ако е така, пригответе си нещо за водене на бележки.

Слушайте за основната идея

Активните слушатели разбират много повече от пасивните. Опитайте се да разбирате какво говорителят се опитва да ви каже. Основната идея е главната мисъл на това, което говорителят иска да каже. Понякога в разговорите и неформални ситуации основната идея е трудно различима, но активните слушатели могат да ви помогнат да я откриете.
При формални ситуации основната идея е често включена в увода. В първото изречение говорителят може да ви каже какво и как ще се прави. Не изпускайте това.Разбирането на основната идея ще ви помогне да разберете останалата част.
Основните идеи могат да се представят по ралични начини. Ето някои примери:
• Тема. “ Вярвам, че слънчевата енергия ще бъде основният енергиен ресурс на света.”
• Аксиома. “ Медът ще привлече повече мухи от оцета.”
• Цитат. “ Х.Г. Уелс е казал, “Миналото е началото на началото.”
• Въпрос. “Обичаш ли филми на ужасите?”
• Аналогия. “малките деца са като обувки за тенис. Те са винаги под ръка, винаги мръсни, но много удобни.”
• Личен пример. “Тази сутрин видях 5 кутийки, 3 бутилки и 4 смачкани хартиени отпадъка на училищния двор.”

За да бъдете активен слушател се опитайте да следите основната мисъл като слушате за примери, когато говорителят се отклонява от темата. Също бъдете с повишено внимание когато сякаш говорителят “никога не стига до темата.” Активното слушане ще ви помогне да разберете основната идея.

Слушане за подкрепящи детайли

Слушайте първо за основната идея. След това внимавайте за аргументи, които изясняват основната мисъл. Това са подкрепящите детайли. Те могат да бъдат всякакви – факти или вярвания. Преходни думи като освен това, все още, при това могат да ви помогнат да откриете новите идеи. Някои говорители използват думи като например за да подкрепят идеята си с пример. Други използват класификации като първо, второ, трето, и последно за да подчертаят основните моменти.Слушайте внимателно за такива думички, защото те ще ви помогнат лесно да разпознаете поддържащите детайли.

Свързващи уводи и заключения

В неформални разговори можете да задавате въпроси или да перифразирате казаното за да сте сигурни, че сте разбрали идеята. Например, ако приятел ви каже, че не е взел изпита по математика, вие можете да го попитате какво означава това и какви ще са последиците. Означава ли това, че трябва да повтаря класа? Или няма да може да дойде на летния лагер? Или трябва да ходи на лятно училище? Може да задавате въпроси по основната идея, за да стигнете до заключение.
Във формалните ситуации основната идеяе често повтаряна и перифразирана в края. Тва се прави с цел затвърждаване на основната позиция по проблема. Например, говорителят можа да започне с въпрос и да завърши с отговор. Може да се започне така: “Чудели ли сте се какво поражда…?” А след това в края, “причините, които пораждат… са …” Важно е да се слушат заключителните изречения. Те трябва да бъдат подобни или същите на основната идея. Ако са същите, ще сте сигурни, че сте я разбрали.

Разпознаване на контекстните връзки

Чували сте често, “Думите ми са взети от контекста. Нямах предвид това, което се подразбира.” Контекстните връзки включват всичко преди, по време на и след изявлението. Те също включват вербални, невербални и гласови послания. Както сте забелязали в предишните глави, съвсем малък жест може да промени значението на вербалното послание. Следователно, когато идеята е извадена от контекста, тя се променя по значение от човека, който я повтаря. Например, забележете как значението на това послание се променя, когато се извади от контекста.

Извън контекста: Той каза, че няма да ти помогне с домашното.
В контекста: Той каза, че няма да ти помогне с домашното, защото има заушка и е много заразно.

Контекстните връзки могат да бъдат много полезни. Чрез контекста може да разберете думи, които не знаете. Например, ако някой каже, “На пазара хората днес продаваха ябълки, ананаси, манготини и банани…” И без да знаете какво е манготини може да се досетите, че това е вид плод. Контекстните връзки помагат за по-доброто разбиране на целия текст.

Водете записки

Когато е възможно воденето на записки помага за концентрацията, определянето на основните о подосновните идеи. Например, говорителят казва, че има три причини за нещо. В записките могат да се използват римски цифри за номериране на тези три причини. След това могат да се посочат детайли за всяка една причина. И все пак записките могат да дадат само едно структурно описание.
Някои хора не могат да водят добри записки – пропускат важни факти като имена и дати. Дръги хора, обаче, също не могат да водят добри записки, но поради противоположната причина – те пишат прекалено много. Нужно е да се записват само тези факти, които са необходими да се запомни най-важното. Записките не могат да включат всичко, тяхната роля е само да опреснят паметта.
Следващия път когато пропуснете да чуете нещо, спрете и помислете за него. Какво се случва? Защо спряхте да слушате? За какво си мислехте през това време? Помогна ли ви някоя дума да се сетите за нещо друго? Успя ли някакъв шум или движение да ви отвлече вниманието? Ако можете да откриете причината, можете и да я коригирате. Ако я поправите, вие сте на път да станете по-добри слушатели.

ВАШ РЕД Е…

1. Сигурно сте играли играта “Развален телефон.” Някой казва нещо на човека до себе си. Той от своя страна казва на съседа си какво е чул. Посланието преминава през всички в групата и най-накрая последният казва какво е чул, а първият казва какво е казал. Изиграйте тази игра. Дискутирайте какво се случва с посланието. Променя ли се основната идея и подкрепящите детайли?
2. Изберете си партньор. Единият от вас ще търси непознати думи в речника. Използвайте тези думи в разговора си. Дайте възможно най-много контекстни връзки. Когато приключите, задайте въпрос на партньора си за да видите дали е слушал внимателно и е разбрал значението на думата от речника.

ПРЕГЛЕД НА ГЛАВА 4

Обобщение

Тази глава дискутира слушането като важен елемент на добрата комуникация. Целите на слушането е да събира информация, да анализира и сравнява, да преценява и отсъжда, да развлича и забавлява.
По-добър слушател се става като сте достатъчно внимателен да забелязвате грешки като представяне на мнения като факти, обобщения, полуистини, подвеждащи сравнения, лични нападки, и погрешни причинно-следствени връзки. Можете да станете по-добър слушател ако се подготвите, слушате внимателно за основната идея и подкрепящите детайли, свързващите уводи със заключенията , да разпознавате контекстните връзки, и да водите бележки.

Най-важните елементи на ефективните умения на слушател

1. Различаване на фактите и мненията.
2. Разпознаване на обобщенията.
3. Улавяне на всички полуистини в изявленията.
4. Откриване на подвеждащи справнения.
5. Разпознаване на личните нападки.
6. Откриване на погрешни доводи, особено когато говориртелят се опитва да ни убеди в нещо.
7. Разкриване на грешни причинно-следствени връзки.
8. Подготовка за слушане чрез повишаване на концентрацията.
9. Откриване на основната идея на изявленията.
10. Определяне на поддържащите детайли и връзки със заключенията след откриване на основната идея.
11. Използване на контекста за разбиране на непозната дума или фраза.

Речник

Използвайте думите в изречения.
Ad hominem arguments
Причинно-следствени връзки
Контекстни връзки
Факт
Обобщение
Полуистини
Основна идея
Подвеждащи сравнения
Мнение
Подкрепящи детайли

Въпроси за преговор

1. Дискутирайте и обяснете защо някои хора са лоши слушатели.
2. Избрйте четири причини за слушането.
3. Определете вида слушане, който използвате най-много. Обяснете защо.
4. Дайте пример за факт и мнение.
5. Дайте определение и пример за обобщение.
6. Дайте определение и пример за ad hominem argument.
7. Избройте няколко неща, които можете да направите за да се подготвите за слушане.
8. Опишете някои от начините, чрез които основната идея на реч може да бъде представена.
9. Назовете шест неща, които могат да ви помогната да станете по-добри слушатели.

Дискутирайте със съучениците си

1. Какво може да отвлече вниманието ви в следните ситуации? Как може да се справите с това?
В класната стая
На театрална постановка
Вкъщи
2. Разкажете за поне две ситуации от вашия опит, при които слушането е била много трудно. Дискутирайте техники, които е можело да ви помогнат да слушате по-добре.
3. Определете причините за слушане във всяка от ситуациите. Дискутирайте причините в клас.
a. Режисьорът на театрална пиеса кара един от служителите в театъра да отиде във фоайето по времето на антракта и да слуша какво хората ще кажат за пиесата.
b. Тим се грижи за тригодишната си сестра, която играе в задния двор. Тя влиза в стаята и казва, “Има скакауец навън, който издава странни звуци.” Тим я пита какво е скакауец, а тя започва да обяснява.
c. Марджи влиза вкъщи и чува братята си да спорят. Тя ги пита за какво спорят, а те и дават различни обяснения.
4. Кои от следните изявления са верни причинно-следствени връзки. Обяснете и дискутирайте отговорите си в клас.
a. Марти не ме харесва, той не дойде на моето парти.
b. Джеф започна да посещава уроци по китара и сега много повече деца сядат с него на обяд.
c. Скоро ми извадиха зъб и не мога да ям нищо твърдо.
d. Този фотоапарат е много скъп и сигурно прави много хубави снимки.

Критично мислене

1. Разбиране: Направете разлика между някой, който сериозно слуша политически дебат и някой, който само го чува. Дайте примери за това как всеки от слушателите ще реагира на кандидатите и на техните послания.
2. Анализ: Умението да се слуша внимателно е важно в много професии. Дайте примери за две такива професии. Анализирайте ролята на доброто слушане във всяка от тях.

Упражнения

В клас

1. Измислете нещо, което не е много познато на хората в класа. (Примери могат да бъдат смяна на гума на кола, правене на хляб, поправяне на спирачките на велосипед, готвене в микровълнова фурна) Нека тези неща имат поне четири стъпки. Споделете с класа тези стъпки и след това изберете някой, който да ги повтори. Ако някой не може да повтори някоя стъпка, разберете защо. Обясненията ли са били дълги или сложни? Разбъркани или неясни?
2. Хората могат да мислят почти пет пъти по-бързо отколкота да говорят. Заради това понякога знаем какво ще бъде казано. Изпробвайте това като пуснете запис на своите съученици и спрете по средата на записа. Накарайте съучениците си да напишат какво според тях ще е продължението. Прочетете на глас някои предложения и пуснете останалата част от записа. Вярни ли са предложенията?
3. Научете как говорител може да реагира на публика от лоши и съответно добри слушатели като прочетете малък пасаж пред класа. Направете това два пъти. При първия прочит публиката трябва да изглежда вяла и незаинтересована, а втория да се интересува живо от текста. Разкажете как се чувствате при двата случая. Нека и публиката да сподели своите впечатления.

Извън клас

1. Слушайте реклами по радиото и телевизията, и разгледайте няколко вестници и списания. Оптайте се да намерите всички четири вида погрешни доводи изброени в тази глава. Записвайте резултатите.
2. Представете си, че учителят по англииски ще изнася лекция за мистериозните истории. Избройте всички начини, по които можете да се подготвите за лекцията.
3. Напишете раклама или малка реч, с която да убедите хората в мнението си по даден въпрос. Използвайте поне два вида грешни доводи.
4. Отидете на най-тихото място, което знаете. Забележете колко много различни звуци откривате и как преди изобщо не сте ги чували.

Проект

Заедно с още някой открийте кои са вашите представители в местното или държавното управление. Изберете си един представител и тема, по която искате да знаете мнението му. Темата трябва да е важна за обществото. Пишете или се обадете на този представител и намерете информация по тази тема.
Когато получите тази информация прочетете я един на друг. Можете ли да откриете примери за грешни доводи? Кога е по-лесно да ги откриете – при четенето или слушането? Защо? Напишете своите експерименти и изводите, които сте направили, и ги представете на класа.

**fluffka1** · 03-03-2010, 08:55

Много ми трябва това

http://download.pomagalo.com/28651/o...=23510540&po=6

моля ви

**detelina101** · 03-03-2010, 09:21

ЕСХИЛ - „ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ”
ОБРАЗЪТ НА ПРОМЕТЕЙ МЕЖДУ БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕШКОТО

Трагедията „Прикованият Прометей” на Есхил е част от драматургич¬на трилогия, недостигнала в цялостния си вид до нашето съвремие. Останали¬те две трагедии: „Прометей - огненосец” и „Освободеният Прометей”, остават неизвестни за културната исто¬рия не само на древна Гърция, но и на човешката цивилизация. Те са били в пряка сюжетна и проблемна връзка с раз¬витието на драматургичното дейст¬вие в „Прикованият Прометей” - твор¬ба, изразила обществените конфликти на епохата като сблъсък между божествено и човешко.
Идеята за художественото отражение и взаимодействие между света на Олимп и земния свят на хората същес¬твува още в древногръцките митове, но за първи път Есхил поставя проблема не за хармоничното единство, а за проти¬воречието между божествено и човеш¬ко. Преходно земното и неизменно веч¬ното влизат в конфликт. формирана е идеята за вътрешната динамика на про¬цесите и явленията, които определят начина на живот на общества, епохи и култури. Моделът на вечно справедли¬вото и хармоничното в митологичната картина на света търпи промяна от же¬ланието за развитие и прогрес. Всичко извоювано и установено се оказва в ос¬новата си преходно, а не вечно. В това е смисълът на никога нестихващата битка между стихиите в природата, отра¬зена в митовете. Тя е част и от вечно¬то неспокойство на човешките общес¬тва, които в бунта срещу старото тър¬сят нови хармонични форми на по-добър и щастлив живот. Вечно и преходно ви¬наги „спорят”. В основата на техния „диалог” е прадревното човешко жела¬ние за цивилизация и прогрес. То е божествено като стихиите в природата, създали и самия човек. А това всъщност е и художествената идея на Есхил в „Прикованият Прометей”. Главният герой в трагедията - титанът Про¬метей - е роден, според древния мит, от божествените сили на природата. Син е на Уран (бог на Небето) и на Темида - Гея (богиня на Земята). Митологичният първообраз на Прометей предпоставя художественото присъствие на земно и небесно, т.е. духовно в съзнанието на драматургичния герой на Есхил. Прометей въплъщава божествената си¬ла на духовността и земната човешка воля за промяна. Това го прави вътреш¬но динамичен, неспокоен и винаги тър¬сещ художествен образ. Стреми се към промяна на вечно установените, божествени по същност и право на съще¬ствуване, модели на света. Прометей е бунтар, символ на битката за прогрес и културно развитие. Неслучайно имен¬но той подарява на човечеството огъ¬ня - прадревен знак на божественото. Огънят е друг символен образ в траге¬дията на Есхил. Той изразява божественото в духа на човека. Така се създава идеята за приемственост не само между поколенията, но и във вечните тър¬сения на развиващата се човешка мисъл. В художествен, метафоричен смисъл - божествен е стремежът на хората към цивилизация и прогрес. Но началото в тази „вечност” на усилията и борбата поставя Прометей. Всеки бунт и всяко несъгласие с несправедливо устроения свят има нравствена цена. Пръв я „зап¬лаща” героят на Есхил. Дарява частица от божествения огън на смъртните и приема личното си страдание Като нравствено изпитание в името на човешкия прогрес: „...открадна... пламъка всемощен - и го подари на смъртните. Пред боговете ще плати греха си той, за да научи как се тачи царска власт и да забрави любовта към хората”. Поставен е хуманният проблем за „лю¬бовта към хората”, тревожещ боговете на Олимп. Един от тях - титанът Про¬метей - изпитва обич към човешкия род. Разколебан е статутът на божественото. „Любовта към хората” е символ на любовта към прогреса на човешкия род. Огънят - „пламъкът всемощен” - е метафоричната, художествена връзка между двете смислови значения на нрав¬ствената категория любов - обич и милост към смъртните, и надежда за циви¬лизация и прогрес. Знакът на божественото, събран в огненото зарево на „пламъка всемощен”, е вече знак на човешкото духовно търсене. Осветен е, пътят на разбиващото се човечество от Промислителя (на старогръцки Прометей означава Промисъл). Той вижда бъдеще¬то на човека, еднакво по сила и мощ с божествения Олимп. Основателна е тре¬вогата на Зевс. Божественият ред в све¬та се променя. Вместо унищожен, човешкият род има оръжие за борба срещу несправедливостта. Огънят - силата на боговете - е негово достояние. Човекът започва да вижда като Промислителя смисъла на своя тленен живот, да се бо¬ри и да отстоява своето място в света. Божествена е вече силата на духа. Творчески са „плодовете” на пламъка Прометеев в човешкото съзнание. То е прос¬ветлено със знание - божествената искра на хуманното в идеята за прогрес и развитие, която винаги се заплаща със страдание. Любовта към хората е тра¬гична съдба за Прометей. Наказан е от Зевс на вечни мъки, прикован към неприс¬тъпната скала на далечна Скития. Любовта към човешкия род се оказва божествено страдание за титана Прометей. Но той го приема, защото е в името на висока хуманна цел - прогресивното раз¬витие на човечеството: „Те бяха със очи, ала не виждаха, с уши, ала не чуваха. И цял живот, подобни на видения, преварваха в мъгла и мрак... за хората измислих най-великата наука за числата, още буквите – все памет и все майка на изкуствата.” В думите на титана прозира не съжаление, а заслужена гордост от хуман¬ния заряд на делата си. неговият дар -огънят божествен - открива нови пъти¬ща за развитието на човека. И винаги Прометей дава сила на съзнанието и ра¬зума да прозре новото и прогресивното: „Едничък аз измислих платнокрилите блуждаещи в морето бързи кораби. ...А скритите сред земните недра блага за хората - желязо, мед, сребро и злато! Може ли да се похвали друг с това откритие? Не, тъй би сторил само празноглавецът! Та ето всичко, с кратка реч изказано: от Прометей са всичките умения!” Еволюират световете на човешко и божествено. Променя се начинът на ми¬слене на човека, защото е променено от¬ношението на Промислителя (божествения син на Уран и Гея) към земния свят на смъртните. Прометей носи мисълта за промяната и развитието в своето божествено съзнание. Това е доказател¬ственият мотив на Есхил, че божествено красива е идеята за създаване на по-справедлив човешки свят, който включва всяко общество и време. Бор¬бата и страданията за нейното реали¬зиране заслужават високата си нравст¬вена цена. Понякога един човешки живот е недостатъчен, за да стане светът по-щастлив и по-добър. Следващите поколения продължават борбата. Така прог¬ресът и цивилизацията се оказват веч-но дирене и вечно страдание. Дълбокият философски смисъл на това художествено послание, оставено за човечество¬то от Есхил, идва от символиката, ко¬ято носи образът на Прометей. Той е бог. Не познава смъртта. Наказан от Зевс, ще страда вечно, както е вечен и стремежът към прогрес. Прометей е символ на тези вечни търсения, съпът¬стващи развитието на всяко човешко поколение в безкрайния и никога неизвървян докрай път на цивилизацията. Божественият промисъл за силата на знанието, дадено от Прометей на смър¬тните чрез „пламъка всемощен”, проме¬ня „божествено” съдбата на човечест¬вото.
Божествено и човешко докосват световете си. Огъ¬нят - символ на боговете, но и реална природна стихия - е връзката между тях. Тя е дело на Прометей. Така тита¬нът застава между човешкото и божественото. Това е не само предопределе¬ната му по рождение съдба, но и художествена цел на драматургичния зами¬съл при изграждане образа на Промисли-теля в трагедията „Прикованият Про¬метей” на Есхил. Той е въплъщение и на идеята за справедливостта. Прометей се бори за нея още в митологичната предистория на драматургичния сюжет на трагедията. В битката за божествения жезъл между Кронос и Зевс участват и титаните, родени от Уран и Гея. Те подкрепят Кронос, но смятат да властват с насилие. Отхвърлят всякаква мисъл за справедливост в божественото управление на Олимп. Това е при¬чината Прометей да застане на стра¬ната на Зевс. В него той вижда новия справедлив владетел в света на богове¬те. Но се оказва излъган в надеждите си. Гръмовержецът Зевс не познава законите на справедливостта. Достига до крайни форми на насилие. Пожелава унищожението на човешкия род: „Щом сяда на престола бащин, почва той да разпределя почетните длъжности сред боговете, да раздава властите. За бедния човешки род ни думица не каза. Щял да го изтреби целия, за да изникне ново поколение. Единствен аз оспорих тези планове. Аз само дръзнах. Аз избавих смъртните”. Основен мотив в избора и действията на Прометей е справедливостта - же¬ланието тя да възтържествува, да ста¬не светът по-справедлив - първо на бо¬говете, а след това и на хората. В име¬то на справедливостта той подкрепя Зевс в битката за властта, но пак в име¬то на справедливостта дръзва да му противостои. Прометей е цялостен и последователен в поведението си. Нрав¬ствената му ценностна система не търпи промяна. Остава винаги верен на изградените хуманни принципи за спра¬ведливост. Любовта към хората е ес¬тествена проява на божествената му нравствена същност, хармонична един¬ствено с идеята за справедливост и щастие както в света на смъртните, така и сред божествените обитатели на Олимп. Отново Прометей застава между човешко и божествено, обречен на страдание:
Затуй стоя превит под тези бедствия, ужасни за страдалеца, за зрителя -покъртващи. Бях милостив към хората - не срещнах милост, а така безжалостно разбит, вися - за Зевс позорно зрелище.
Справедливостта на обществените идеи за управление и прогресивно разви¬тие на човешкия род са художествените послания на Есхил, въплътени в обра¬за на Прометей - символ на вечното страдание и борбата за духовните творчески плодове на цивилизацията. Тя започва с „пламъка всемощен” на прометеевския огън, даден от Промислителя на човечеството.
Универсални по значение, драматур¬гичните идеи на Есхил в трагедията „Прикованият Прометей” носят веч¬ния стремеж към съвършенство и хар¬монична връзка между човека и света, а в художествен метафоричен план - между човешко и божествено.

**Zestful** · 03-04-2010, 09:26

Ако може да ми дръпнете този материал?
pomagalo com/465739/upravlenie+na+konfliktite/

**vileto8** · 03-04-2010, 14:25

МОЛЯ...МОЛЯ...МОЛЯ...МОЛЯ...МОЛ Я...
http://download.pomagalo.com/5043/
http://download.pomagalo.com/196808/...chni+problemi/

**detelina101** · 03-04-2010, 17:32

ПО ГЕОГРАФИЯ

тема: „Религийте по света”

Религията бива определяна като израз на обществената вяра, нагласа и обичаи, които са свързани със свръхестественото. Въпросът, от какво точно се състои религията, е много спорен и с него се занимават теолози, социолози, антрополози, както и обикновени хора. Това е светоглед и светоусещане, за които характерен белег е вярата в божествените сили и които отразяват отношението на човека към Бог. Най-ранни прояви на религията са фетишизмът, магията, тотемизмът, анимизмът и др. Впоследствие се създават по-сложни и по-висши форми (виж политеизъм). Най-висша форма на религията е монотеизмът. Всяка религия е единство от определени религиозни идеи, съответен на тях култ и религиозни чувства. В България конституцията осигурява свобода на мисълта и съвестта и избор на религиозни или атеистични възгледи за вярващите и за атеистите. Традиционна религия е източноправославната. Има и мюсюлмани, католици, протестанти и др.
Религията като форма на обществено съзнание е играла и продължава да играе важна роля върху общественоикономическото развитие на Балканския полуостров. Тя е един от основните фактори, въздействащи силно върху културното развитие на народите, етническото им самоопределяне и поведение (включително и репродуктивното). Думата религия е от латински произход и означава благочестие, набожност, святост.
Необходимостта на човешката цивилизация от религия идва от нуждата от ред и законност, от нравствена ценностна система, от вечния стремеж на човека да открие и да се доближи до своя Творец, от порив за спасението на живота и отвоюване от смъртта, което значи – жажда за безсмъртие.Етимологичният анализ на думата отвежда до лат.religio- свещено задължение, свещена връзка, обожание. Изследователите често приемат религията като присъща на човешката същност и говорят за homo religiosis- вродена религиозност, защото в нея се оглежда идеята за преход на крайното с безкрайното, за вечната метаморфоза на живота от едно състояние в друго. Тя увеличава малкото време на индивида до размерите на Голямото време, изравнява микрокосмоса с макрокосмоса. Аспектите при разглеждане на религията са много – тя е учение, идеология, поведение, душевност, игра на въображението, рожба на културата, магичен бунт срещу смъртта, болка, милост и скръб за самите нас, изправени пред бездната на Времето, драма на съзнанието, което се ражда с мисълта за преходността и с опитите за преодоляване на смъртта.

Юдеизъм: Една от най-древните религии. Зачатъци на юдеизма могат да се открият във второто хилядолетие преди новата ера, сред евреите живели на територията на Палестина. Възникнал като политеистична форма, юдеизма, през първото хилядолетие преди новата ера, постепенно се трансформирал в монотеистична религия.
Юдеизма е основан на догматите: признаване на единния бог Яхве, богоизбраност на еврейския народ, вяра в месията, който трябва да съди всички живи и мъртви, а поклонниците на Яхве да отведе в обетованата земя, Стария завет (Танаха) и Талмуда са святи.
Съгласно общо християнските представи, евреите в дохристиянския период са били убедени в своята богоизбраност и в изключителността на собственото спасение. Другите народи трябвало да влязат в месианското царство изключително в качеството на победени и на роби. Тази богопротивна горделивост се смята за причина за отхвърлянето на еврейския народ и неговото поражение през 70 - 135 год. от н. е.
По християнската и юдейска митология, на еврейския народ е било съобщено божествено откровение. След така наречения Вавилонски плен, е започнало изучаването от еврейския народ на съобщеното откровение, което е отнело повече от десет века, до завършването на Талмудите - Ерусалимския и Вавилонския, съответно през ІV и VІ век от новата ера.
Първоначално юдеизма бил разпространен на много ограничена територия и почти не излизал извън пределите на неголямата Палестина. Проповядваната от юдеизма религиозна изключителност на евреите, не способствала за развитието на прозелитистическата дейност. Следствие на това юдеизма, с незначителни изключения, винаги е бил религия само на еврейския народ. Обаче своеобразната историческа съдба на евреите е довела до разселването на последователите на юдеизма по всички страни на света.
Едно от първите литературни произведения на юдеизма е Тора (Петокнижието), първите пет книги от Стария Завет: Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие. Най-стария паметник на юдейската и християнска религия. Основната част от Тора е била създадена през ІХ - VІІ век пр.н.е. Окончателната редакция и първа публикация на Тора е от V век пр.н.е. в Ерусалим.
Талмуд. Събраните закони на юдейската религия. Явява се основния богословски сборник на юдеизма.
Талмуда се е оформял в продължение на много векове, от ІV век пр.н.е. до ІV век от н.е. Столетия наред първоначалното съдържание на Талмуда се е предавало устно от поколение на поколение. Затова за разлика от Библията (писания закон) Талмуда е наречен устен закон.
Писменото оформление на талмудическите материали е започнало през ІІІ век от н.е. и е завършило през V век (Ерусалимски Талмуд). Вавилонския Талмуд е бил завършен през VІ век. В основата на Талмуда е залегнал Стария завет, особено първия му раздел - Петокнижието, Мойсеевия закон или Тората. Основната задача, която са си поставяли талмудистите - съхраняването и укрепването на библейското вероучение, приспособяването му към променящите се условия на живот. Разработените правила са способствали за още по-голямата национална затвореност и религиозна обособеност на еврейския народ.
Първите закони на Талмуда са установени през периода когато Юдея е била включена в империята на Александър Македонски (332 го. пр.н.е.), и елинизма е нахлул в затворения свят на древните евреи. В продължение на три века (от ІV до ІІ век пр.н.е.) Юдея е изпитала върху себе си силното влияние на гръцката култура. През ІІІ век пр.н.е. книжниците-хасидеи са се опълчили против елинистите, заставайки на защитата на \\"вярата на бащите\\". За да съхранят мойсеевия закон в новите условия, хасидеите се заели с тълкуването на Тора, в резултат на което се е появил сборника Мишна ришона (Първо повторение на Тора). Този сборник частично е влязъл в състава на Талмуда, както смятат, в силно преработен вид. Мишна е цитиран по трактати, глави и параграфи.
През 141 го. пр.н.е. в Юдея се е установила властта на Макавеите, обединяващи в едно лице духовната и светска власт. Против Макавеите се опълчва старата първосвещеническа династия на Садокидите, които са били привърженици на компромиса между мойсеевия закон и гръцката философия. Хасидите в борбата си против садукеите са разчитали на фарисеите - произлизащи от средните слоеве на населението, които били противници на гръцката философия и яростни защитници на Тората.

Секти

Караими. Юдейска секта, възникнала през VІІІ в.пр.н.е. в Багдад. Получила широко разпространение в Персия през ХІ век, а след това се разпространила по Средиземноморието, на Крим, в Литва и Полша.
За разлика от юдеистите не признават устната традиция на равините, Талмуда и Мишна. За свещена книга признават само Стария завет.
За разлика от ортодоксалните юдеи, каримите допускат смесването на млечни продукти с месо в храната, не носят талисмани, събуват си обувките преди влизането в синагогата, игнорират доста церемонии. Поради отричането от каримите на равините, бракове между тях и ортодоксалните евреи са невъзможни, което създава сериозни битови усложнения.
В днешно време каримите живеят предимно в Крим и Израел. В края на ХХ век тяхната численост е от10 до 20 хиляди.

Месиански евреи (Юдео-християни). Синкретическо юдеистко течение, образувало се през втората половина на ХІХ век. Мястото на зараждането му е неизвестно, тъй като историците отбелязват практически едновременната му поява в САЩ, Великобритания и Молдова.
Течението обединява евреи, приели християнството, признаващи Христос като месия, но максимално съхраняващи юдейските обреди, вярвания и култ. Вероучението на месианските евреи е най-близко до петдесятничеството.
Религиозните служби в общините се извършват в петък вечерта. Традиционните еврейски празници се съблюдават без изменение.
През 1915 год. е създаден Съюзът на месианския юдеизъм в Америка, обединяващ всички общини на месиански евреи в САЩ.
В края на ХХ век общини на месиански евреи са се съхранили предимно в САЩ, където наброяват повече от 1500 - 2000 привърженици. След 1991 год в Русия са се появили неорганизирани общини на месиански евреи, нямащи общ център и единна идеология.

Самаритяни. Отделен клон на юдеизма. Поддържа се от малочислена (не повече от 1000 човека в края на ХХ век) група самаритяни, живеещи недалеч от Наблуз.
Основно разногласие между самаритяните и юдеите, довело до вражда, се състои във възникналия през ІV век от н.е. спор, по повод мястото избрано от Мойсей за строителство на Храма. Юдеите се придържат към становището, че става въпрос за планината Мория в Ерусалим, а самаритяните твърдят, че става въпрос за планината Харизм, близо до Наблуз.
Самаритяните считат себе си за единствените автентични съхранители на Завета. От книгите на Стария завет признават само Петокнижието и книгата на Исус Навин. Отхвърлят книгите на пророците и Талмуда. Самаритяните имат собствен календар. Помежду си общуват на древния арамейски диалект, а в бита - на арабски език.
Самаритяните признават съботата и юдейските ритуали за приемане на храната. Съхранен е и ритуала за умъртвяване на животните. В повечето случаи е забранено да се яде месо. Пасхата се празнува на свещената планина Харизм, където се принасят в жертва седем агнета.

Йеховисти-илиинци (Дясно братство, Сионска вест). Руска синкретическа секта, произлязла от православието и съчетаваща елементи от християнството и юдеизма. Основана през 1846 год. на Урал от щабс-капитана в оставка Н.С.Илин под влиянието на мистическите идеи за обединението на всички вероизповедания.
Основа на вероучението е съчинението на Илин \\"Сионската вест\\", централно място в което заема предсказанието за Армагедон. Членовете на сектата смятат, че на Земята вече е трасиран пътя на Антихриста, тъй като в резултат на множеството лъжеучения християнството е разкъсано на 666 части. Всички хора, според твърденията на Илин са разделени от Господ на стоящи отдясно и отляво от него. Десните (праведниците), при приближаването на царството на Христос, ще се окажат заедно с еврейския народ на Сионската гора, ще ги зачислят като светци в Ерусалим, който ще бъде преименуван на Херенбург. Левите (сатанистите), към които се причисляват католиците, юдеистите, мюсюлманите и будистите, ще попаднат в ада.
Илинците празнуват съботата, не ядат свинско и изпълнявят ред други юдейски предписания. Отбелязват юдейските празници. Нямат храмове. Молитвите си извършват нощно време и ги съпровождат с химни и мотиви от народни песни. Православните обреди и тайнства се отхвърлят. На членовете на сектата се забранява да изпълняват задълженията към държавата, в това число и да служат в армията.
Числеността на сектата в края на ХХ век е няколко хиляди човека живеещи на Урал, Северен Кавказ, Украйна и Казахстан.

Хасидизъм. Мистично течение в юдеизма. Възникнало в Полша през ХVІІІ век, под влиянието на протеста против формализма на равините. Вдъхновител на течението станал Израил бен Елиезер (Бешт), който на основата на Кабалата създал собствен вариант на юдеизма.
Според учението на хасидите, Бог е добър по своята природа, а човекът е център на творението. Според учението на Бешт, набожността е по-важна от образоваността.
Хасидите се придържат към крайно ортодоксални и остарели възгледи и обичаи, предимно в бита. Особено това се отнася за отношенията към жената, които са задължени да се стрижат до голо, да носят перуки, не могат да се украсяват, да не се разсъбличат напълно дори пред съпруга си., забранено им е да се хранят на една маса заедно с мъжете.
Бешт бързо развил своето учение, независимо от съпротивата на равините. В крайна сметка хасидизмът е стигнал до компромис с ортодоксалния юдеизъм. В днешно време числото на привържениците на хасидизма е незначително, но те традиционно имат голямо влияние на политиката в Израел.

Денме (Мааминим, Сабатианство). Мистическа секта от юдейски произход.
Група евреи от гр. Салоники, участваща в масово месианско движение, обхванала повечето еврейски общини на Европа и възглавявана от Сабатай Цви, приела в средата на ХVІІ век следвайки своя водач, исляма. Външно оставайки мюсюлмани, денме изповядват собствен не ортодоксален вариант на юдеизма. Сектата е имала таен характер.
Денме са вярвали в божествеността на Сабатай Цви и са разглеждали неговото появяване като второ пришествие на Христос.
Опирайки се на собствена интерпретация на Кабалата, денме са се стремили да допълнят \\"Земната Тора\\" с мистическата \\"Тора от бъдещите времена\\", предписваща всичко това, което класическата Тора и Талмуда са забранявали.
В култа на денме влизали оргиястически обреди.
Денме са създали своя религиозна литература на испано-еврейския език джудезмо, примери от която, поради тайния характер на сектата, са се запазили много малко. В началото на ХХ век денме са преминали изцяло на турски език.
В началото на ХVІІІ век в сектата настъпил разкол, в резултат на който, са се образували няколко враждебни една на друга групировки.
През 1924 година денме били изселени от Салоники, в рамките на сключеното споразумение за обмяна на население между Гърция и Турция, и се заселили в Истанбул, Едрине и Измир, и окончателно се превърнали в етнически турци. Само една от групировките на денме - каракашлар (коньосос), съществува и до днес.Числеността на тази действаща в строга секретност група, по разни оценки, се колебае от няколко стотин до няколко хиляди души.

Черни евреи. Синкретическа секта, основана на юдеизма. Разпространена в САЩ в афроамериканската среда. Основател и духовен лидер - Ави Бен Картър.
Вероучението на сектата е основано на основните концепции на юдеизма в съчетание с не ортодоксалните идеи на месианството и елементи на традиционните африкански вярвания.
Привържениците на сектата смятат, че Израел се явява родина-майка за всички черни евреи, а Африка е тяхната страна-баща. Те се придържат към основните принципи на юдеизма, в същото време практикуват многоженството, вегетарианското хранене и напълно забраняват алкохола.
В началото на 60-те години на ХХ век Ави Бен Картър се обявил за Мойсей, и в края на 60-те години убедил своите ученици да емигрират в Израел. В 1984 год. Министерството на вътрешните работи на Израел изселило по-голямата част от черните евреи обратно в САЩ.

Индуизъм: Изворите на индуизма намират своето начало в Харапската или Индийска цивилизация, съществувала през ІІІ - ІІ хилядолетие пр.н.е. по долината на река Инд. Религията на тази цивилизация, основана на почитането на божество, имащо много общо с индуиския бог Шива.
Примерно, от средата на ІІ хилядолетие в северо-западен Индустан са започнали да проникват племената на Арийците. Техния език по-късно започнал да се нарича ведийски санскрит. Нахлуването на арийците е предшествано от продължителната история на преселението на народите, говорещи индо-европейските езици.
Арийците донесли сложен обред на жертвопринасяне - яджну, по време на когото, в жертва на боговете се е принасяло печено говеждо месо и алкохолната напитка сома.
Арийците се смесили с месните племена, наречени в Ригведа Даса. В резултат на това състава на обществото се усложнил и това довело до развитието на кастовата система, която станала социална база на индуизма. В новата система първостепенна роля се отреждало на брахманите - познавачи на Ведите и главни изпълнители на обрядите.
Брахманизма се разпространил в Индия през първото хилядолетие пр.н. е. Във втората половина на това хилядолетие, позициите на брахманизма започнали да отслабват, и той за известно време бил изместен от други религии, основно това са били будизма и джайнизма. В края на първото хилядолетие пр.н.е. В Индия се образувал сложен комплекс от разнородни религиозни представи, които не влизали в явно противоречие с Ведите, но повече съответствали на новите условия за живот.
В началото на първото хилядолетие от новата ера, учението на брахманизма, започнало отново да се възражда в Индия, под формата на индуизъм. В това време индуизма и будизма се развивали паралелно, при това спора между философиите им е бил главната движеща сила на това развитие. Индуиската школа Нйяя се е оформила под въздействието на будистката логика, а школата Веданта е изпитала сериозно въздействие от будистката школа Мадхямика. Главна роля е изиграл будизма и при отказването от кървавите жертвоприношения.
По време на управлението на династията Гупти (ІV - VІ век от н.е.) индуизмът е станал държавна религия в Индия. Будизмът, оказал на индуизма силно влияние, особено в теоретическата област, бил изместен извън пределите на страната, а през ХІ век окончателно изчезнал от Индия. Джайнизмът останал като една от индийските религии, но последователите му са много малко.
Терминът индуизъм е с европейски произход. В Индия религията се нарича Хинду-самая или Хинду-дхарма.
Индуизмът фактически не се явява единна религия, а представлява система от местни вярвания. Индуизмът е политеистичен, макар школата Веданта да предсавлява пантеистична религия. Главни божества в индуизма са Брахма, Вишну и Шива, въплътени в тройния образ Тримурти.
Основа на индуиският светоглед се явява учението за трите цели в живота на човека: дхарма, арха, кама.
В индуизма съществуват две основни направления - вишнуизъм и шиваизъм. Сред шиваистите се забелязват почитателите на женското начало - шактисти.
По отношението си към Ведите и основните религиозно-философски принципи в Древна Индия, всички школи се делят на Астика и Настика. Към Астика се отнасят:
• Вайшешика
• Веданта
a)Адвайта-Веданта
b)Вишишта-Адвайта
• Йога
• Мимаса
• Нйяя
• Санкхя

Към Настика се отнасят:
• Адживика
• Локаята
a)Чарвака

Във втората половина на ХІХ век в индуизма се е появило реформистко движение Арйя самадж, което в днешно време има доста голямо количество последователи.
Основните принципи на индуизма са представата за карма, дхарма и санскара. Индуистите имат своите свещени книги - Ведите, обаче за индуизма е характерно отсъствието на каквито и да е строги канони.
Индуизмът поддържа кастовото разделение на индийското общество.

Бъдизъм: Религиозно-философско учение, възникнало в Индия през V - VІ век пр. н. е. Влиза в Сан цзяо - една от трите главни религии на Китай. Основател на будизма е индийския принц Сидхартха Гуатама, получил впоследствие името Буда т. е. пробуден или просветлен.
Будизмът е възникнал в северо-източна Индия, в областите на добрахманската култура. Будизмът се разпространил бързо по цяла Индия и достигнал пълния си разцвет в края на първото хилядолетие пр. н. е. и в началото на новата ера. Будизма е оказал голямо влияние на възраждащия се от брахманизма индуизъм, но бил изместен от него и към ХІІ век практически изчезнал от Индия. Основна причина за това е противопоставянето от Будизма на свещената според брахманизма кастова система. Едновременно, започвайки от ІІІ в. пр. н. е. е обхванал Юго-източна и Централна Азия и частично Средна Азия и Сибир.
Още в първите столетия на своето съществуване будизма се разделил на 18 секти. Разногласията между сектите наложило свикването на събори в Раджагриха в 447 год пр.н.е., 367 год. пр.н.е. в Вайнави, през ІІІ век пр.н.е. в Паталирутра, което в крайна сметка в началото на новата ера довело до два основни клона на будизма - хинаяна и махаяна.
Хинаяна се е утвърдила предимно в юго-източните страни и е получила названието южен будизъм, а махаяна - в северните страни и е съответно северен будизъм.
Разпространението на будизма е способствало за създаването на синкретически (сборни) културни комплекси, съвкупността им образува така наречената будистка култура.
Философската концепция на будизма е основана на главните идеи на брахманизма и частично от ведизма. В будизма добре са развити теорията на инкарнацията, кармата, дхармата и нирвана.
Характерна особеност на будизма е неговата етико-практическа насоченост. От самото начало той се е обявил не само против значението на външните форми на религиозния живот, и преди всичко против ритуализма, но и против абстрактно-догматическите търсения, свойствени на брахмано-ведическата традиция. Като централен е бил издигнат проблема с битието на личността.
Основата на будизма е проповедта на Буда за четирите благородни истини. Върху разясняването и развитието на тези истини, и в частност включените в тях представи за автономия на личността, са построени всички разработки на будизма.
Страданието и освобождението са представени в будизма като различни състояния на единното битие - страданието е състояние на проявеното битие, а освобождението - на не проявеното. Едното и другото, бидейки неделими, в ранния будизъм са като психологическа реалност, а в развитите форми на будизма - като космическа реалност.
Будизма си представя освобождението като унищожение на желанията, по-точно като погасяване на тяхната страстност. Будисткия принцип, така наречения среден път, препоръчва избягването на крайности както в увлеченията по чувствените удоволствия, така и в абсолютното им подтискане.
В нравствено-емоционалната сфера на будизма, господстващо положение има концепциите за търпимостта, и относителността - от позиция на която нравствените предписания не се явяват задължителни и могат да бъдат нарушавани. В будизма липсват понятия като отговорност и вина като нещо абсолютно, поради това не може да бъде намерена точна граница между светския и религиозен морал, и в частост, смекчаването или отричането на обичайния аскетизъм.
Нравствения идеал на будизма е не причиняването на вреда на окръжаващите (ахинса), произтичащ от общата мекост, доброта и чувството за съвършена удовлетвореност.
В интелектуалната сфера, будизма отстранява разликата между чувствената и разсъдъчна форма на познанието и установява практиката на така нареченото съзерцателно размишление (медитация), в резултат на което се постига преживяване на битието в цялост (без различаването на вътрешно и външно), пълна самовглъбеност. Практиката на съзерцателното размишление, служи не само като средство за познание на света, колкото като основно средство за преобразуване на психиката и психофизиологията на личността. Като конкретен метод за съзерцателно размишление са особено популярни дхйяните, получили названието будистка йога. Състоянието на съвършеното удовлетворение и самовглъбеност, абсолютната независимост на вътрешното битие е положителния еквивалент на погасените желания - това е освобождение или нирвана.
В основата на будизма е утвърждаването на принципа за личността, неотделима от окръжаващия свят и признаването на битието като своеобразен психологически процес, в който се оказва въвлечен и света. В резултат на това в будизма отсъства противопоставяне на субекта и обекта, на духа и материята, смесва се индивидуалното и космическото, психологическото и онтологическото и едновременно, особено се подчертават потенциалните сили, скрити в целостта на това духовно-материално битие. Творческото начало, крайната причина на битието, се оказва психическата активност на човека, определяща както образуването на битието, така и неговото разпадане - това е волевия избор \\"Аз\\", възприеман като някакво духовно-телесно единство. От не абсолютизираните стойности за будизма всичко съществуващо е без относително към субекта, поради отсъствието на съзидателни стремежи в личността, следва изводът, от една страна, че Бог като висше същество е иманентен (недействителен) по отношение човека и света, от друга - в будизма няма необходимост от бога като творец и спасител, т.е. като безусловно върховно същество е трансцедентен (извън интересите) на тази общност. От това произлиза и отсъствието в будизма на дуализма божествено - не божествено, бог - свят.
Започвайки с отричането на външната религиозност, будизма в процеса на своето развитие е достигнал до нейното признаване. При това е станало отъждествяване на висшата реалност в будизма - нирваната с Буда, който от олицетворение на нравствен идеал се е превърнал в негово лично въплъщение, ставайки по този начин най-важния обект за религиозни емоции. Едновременно с космическия аспект на нирваната, възниква и космическата концепция Буда, формулирана в доктрината трикаи. Будисткия пантеон е започнал да се разраства за сметка на въвеждането на всякакъв род митологически същества, така или иначе асимилиращи се с будизма. Култът, обхващащ от всички страни живота на будиста, започващ от семейно-битовата среда и завършващ с празниците, особено усложнен в някои течения на махаяна, в частност в ламаизма. Много рано в будизма се е появила сангха - монашеската община, от която с течение на времето израснала своеобразна религиозна организация.
Най-влиятелната будистка организация е създаденото през 1950 год. Всемирно будистко братство.
Будистката литература е обширна и включва съчинения на пали, санскрит, хибриден санскрит, сингалезки, бирмански, кхмерски, китайски, японски и тибетски езици.
Терминът \\"будизъм\\" практически няма синоними, с изключение на Япония, където той се нарича \\"буке\\".
Будизмът е разпространен предимно в Китай, Тайланд, Япония, Бирма, Виетнам, Корея, Шри Ланка. Общото число на последователите на будизма от всичките му течения в края на ХХ век е около 250 милиона човека.

Християнство: монотеистична религия, свързана с Исус Христос - неговия основател и център на религиозно почитание. Възникнала в Палестина около 30 г., религията се разпространява бързо и в европейските земи на Римската империя, там главно чрез апостол Павел. Силно е повлияна от други източни култове, популярни по онова време в Римската империя, като например от иранския митраизъм или пък култа към египетския бог Озирис. Християните са преследвани от римляните до налагането на християнството като официална религия с Миланския едикт от 313 г. на император Константин.От самото начало християнството се разклонява в различни направления, църкви и секти. Трите главни направления са православие, католицизъм и протестантство с общо над два милиарда последователи. През 1054 г. (Голямата схизма) християните в древната църква в Европа се разделят на православни и католици. През 16 в. от католицизма се отделя Англиканската църква, а по-късно протестантите, които имат най-много разклонения. Монотеистична религия, една от най-разпространените в света (наред с исляма и будизма). Възниква на основата на юдаизма и под силното въздействие на гръко-римските и източните култове. Разпространява се от II половина на 1 в. в източните провинции на Римската империя. С Миланския едикт (313) християнството е обявено за равноправно на другите религии; в средата на 4 в. става официална религия в Римската империя. В християнството съществуват 3 основни направления: православие, католицизъм и протестантство. Като религиозна система християнството се оформя в основни линии до края на 3 в. Главните догми на християнството са изработени на Никейския събор през 325, другите догмати, култ и устройство на църквата са уточнени на Вселенските събори. Общ признак на християнските вероизповедания е вярата в съществуването на свръхестествен Дух, всемогъщ Бог, творец и промислител, което е изразено в догмата за Света Троица - един по своята същност, но троичен по лица Бог Отец, Бог Син (Исус Христос) и Свети Дух. В центъра на християнската етика е идеята за греха на първородителите Адам и Ева. В християнския култ, особено в православието и католицизма, важно място заемат християнските тайнства, обредите и др. Свещени и култови предмети са кръстът, иконите, богослужебните книги, одеждите и др. Свещена книга на християнството е Новият завет. В България християнството е въведено като официална религия през 864.
Православие: е славянското наименование на източноортодоксалното християнство — един от трите традиционни клона на християнството. Славянският термин е пряк превод на гръцкото ortho doxia.
Някои руски родоверчески общини използват православие за обозначение на изповядвания от тях съвременен славянски паганизъм.

Католицизъм: е едно от направленията в християнството.
Основен обряд в католическата църква е Светата литургия. Светата литургия е пресъздаване на жертвоприношението от Новия Завет, в което Исус Христос се принася в жертва за хората чрез хляба и виното, олицитворяващи тялото и кръвта на Божия син.
По време на Светата литургия верните изповядат:
Химн (Gloria)
Верую (Credo)
Отче наш (Pater Noster) .
Разпространен е в Австрия, Белгия, Германия, Естония, Литва, Латвия, Западна Беларус и Западна Украйна, Испания, Италия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Хърватия, Чехия, латиноамериканските страни, Филипините и другаде. Център на католическата църква е Ватикан; неин глава е папата, на когото са подчинени кардиналите, архиепископите и епископите. Обособяването на католицизма в християнството започва в края на 4-5 в. със съперничеството между римските папи и константинополските патриарси. Разделянето на църквите става през 1054, окончателно през 1204. Различия на католицизма от православието: учредяване на римско епископство от свети апостол Петър, чиито наследници са папите; приемане на непогрешимостта на папата по верските въпроси; приемане на филиокве - Свети Дух произлиза не само от Бог Отец, но и от Сина; безбрачие на нисшето духовенство (целибат); богослужение на латински език, използване и на инструментална музика в църковните обреди, устройване на религиозни шествия, поклонения на свети места; организиране на кръстоносни походи и Инквизиция и др. В резултат на Реформацията в редица страни католицизмът е изместен от протестантството. От 60-те г. на 20 в. католицизмът започва да модернизира своята догматика, църковна организация и политика.

Протестанство: в тесен смисъл на думата се отнася за група владетели и имперски градове, които на Шпайерската диета през 1529 протестират срещу Вормския едикт, забраняващ лутеранското учение в Свещената Римска империя.
В по-общ смисъл протестантство се отнася за всяка западна християнска група, откъснала се от католицизма под влиянието на Мартин Лутер, основател на лутеранството, или Жан Калвин, основоположник на калвинизма. Трети основен клон на Реформацията, който се противопоставя и на католиците, и на останалите протестанти, е анабаптизма. Някои западни некатолически християнски групи са наричани протестантски, въпреки че не признават историческа връзка с Лутер, Калвин или анабаптистите. Сега протестанството се приема за едно от трите основни течения в християнството, наред с католицизма и православието. Възниква през 16 век в Западна Европа по време на Реформацията. Включва разнообразни религиозни учения и църкви - лутеранство, калвинизъм, цвинглианство, англиканска църква, много общности - баптисти, методисти, квакери, адвентисти, петдесетници и др. Разпространено главно в Северна и Средна Европа и САЩ, в България са представени сравнително слабо. Протестантите не признават редица догми и канони на католицизма. От него и от православието протестантството се отличава главно с принципа за непосредствена връзка между Бог и човека. По инициатива на протестантските църкви е създаден Световният съвет на църквите.

Ислям: Една от най-разпространените религии, чиито последователи съставят по-голямата част от населението в Близкия и Средния изток, в Магреба и Индонезия и малка част в много други страни, включително България. Възниква в началото на 7 в. в Хеджаз, Западна Арабия. За неин основател се смята Мохамед. Учението на ранния ислям, изложено в Корана, се формира под влияние на юдаизма и християнството. Главна догма - признаване само на един бог (Аллах). В Арабския халифат се създава свещеното предание Суна (възниква около средата на 7 в.). Основно направление - сунизъм, и опозиционно - шиизъм, както и редица секти.. В края на 19 в. възниква панислямизмът. След завладяването на България (1396) османската власт провежда системна ислямизация на българи (16-18 в.).
История на исляма

В момента на своето възникване ислямът е бил синкретическа религия, поела в себе си елементи от редица религии на Арабския полуостров. Основно влияние на първоначалния ислям са оказали древните вярвания и култове: ханифизъм, юдаизъм, християнство и маздеизъм.
Основател на исляма се смята пророк Мохамед - исторически достоверна личност.
В 610 година в Мека Мохамед се изказал за първи път публично като пророк. Тази година може да се смята като годината на възникване на исляма. Макар че нито първата, нито последващите проповеди на Мохамед, да не са му донесли успех, той успял да набере известно количество последователи на новата религия. Проповедите от този период се отнасяли предимно за нереалния живот, за душата, затова не са предизвикали голям интерес в населението. Управляващите кръгове, както към проповедите, така и към самия Мохамед, са показали враждебно отношение.
След смъртта на богатата му жена, положението на Мохамед в Мека станало рисковано, и в 622 година той бил принуден да се премести в Медина. Изборът на новата база бил удачен, тъй като Медина била конкурент на Мека в много отношения, преди всичко в търговията. Често са ставали военни стълкновения между населението на тези райони. Реалните интереси на хората са определили идеологическата атмосфера, в която е намерила подкрепа проповедта на новата религия. Проповедите от този период (мединските сури) са изпълнени с увереност и категоричност.
Населяващите Медина племена ауса и хазрадж, приемайки исляма, са станали основната група от последователи на Мохамед.
В края на живота на Мохамед се образувало ислямска теократична държава, обхващаща целия Арабски полуостров.
След смъртта на Мохамед в 632 година, ислямът се е формирал под значителното влияние на християнството и юдаизма.
Скоро след смъртта на Мохамед, в исляма възниква политическа партия на шиитите, които признавали за законен наследник на Мохамед, неговия зет Али и отхвърлили династията на Омайядите. Постепенно шиитите се преобразували в религиозно направление и се отцепили от основното направление на исляма. Последователите на ортодоксалния ислям започнали да се наричат сунити.
Едновременно с появата на шиитите цялата Арабия била обхваната от въстания и от актове на \\"отпадане\\". Най-мощното от тези движения е било имамското, под ръководството на Мусейлими (Маслами).
По времето на жестоки и кръвопролитни войни, които водел \\"мечът на исляма\\" Халид ибн ал-Валид, всички огнища на въстанието били унищожени, след което били унищожени всички привърженици на Мусейлими и самия той. Ликвидирано било и антиислямското движение в Йемен.
През 30-те години на VІІ век халифата нанесъл на своите главни противници - Византия и Иран - съкрушително поражение. В 639 год. започнал похода към Египет и завършил с пълното му завоюване.
След убийството на братовчеда и зет на Мохамед халифа Али, трона на халифата е зает от династията на Омейядите. В първите години от управлението на динстията, столицата на халифата била преместена в Дамаск и Мека и Медина престанали да бъдат политически центрове на държавата.
В резултат на продължилите арабски завоевания, исляма се разпространил на Средния и Близък изток, а по-късно и в някои страни на Далечния изток, Юго-източна Азия и Африка. В 711 година са преминали Гибралтар и за три години Пиринейския полуостров се оказал в ръцете на арабите. Но при продължилото предвижване на север, в 732 год те претърпели поражение под Пуатие и се спрели.
В VІІІ - ІХ век в исляма възникнало мистическото течение софизъм.
В началото на ІХ век арабите завладели Сицилия и я владели до края на ХІ век, когато били изгонени от норманите.
В началото на Х век политическата власт се концентрирала в ръцете на армия състояща се изключително от наемници. Главнокомадващия на армията получил длъжността \\"емир ал-умара\\" (емир над емирите) и станал фактическия ръководител на всички държавни дела, оставяйки на халифа единствено религиозната власт. В същото време влошилото се финансово положение, позволило на много емири да получат голяма самостоятелност. В резултат на това, към началото на Х век от халифата останала Северна Африка, Испания и източните територии от Иран до Индия.

Идеология на исляма

Основен източник за изследвания и описание на исляма се явява Корана - исторически документ, съставен от най-близките последователи на Мохамед след смъртта му, по негова диктовка. Макар и по преданията думите на Мохамед са се записвали още докато е бил жив, от специални писари на палмови листа, има основания да се предполага, че в Корана влизат изказвания, които нямат никакво отношение към Мохамед.
Основните догми на исляма - поклонение на Единия Всемогъщ Бог Аллах и почитането на неговия пророк Мохамед. Исус Христос в Корана се поставя на много високо място в редицата от пророци, обаче неговата божествена природа се отрича.
Религиозната литература на исляма, създадена в паследващите периоди, се дели на Сиру - биографическа литература, посветена на Мохамед, и хадиси - предания описващи реални и нереални периоди от живота на Мохамед. В ІХ век шест сборника хадиси са били подбрани в Суна - Свещеното предание на исляма.

Петте основни \\"стълбове на исляма\\":
• Шахада - вярата, че няма друг Бог освен Алах и Мохамед е неговия пророк.
• Салат - петкратна ежедневна молитва.
•Закат - благотворителност в полза на бедните.
•Сауи - пост през месеца на рамадана.
•Хаджж - поклонничество в Мека, извършвано поне един път в живота.

Цялата правова система на исляма е заложена в специален сборник от правила - шириат.
Също като юдаизма и християнството, ислямът смята всичко за предопределено и ставащо по Волята Божия. Исляма признава бъдещия край на света и Страшния съд. За разлика от християнството, тези събития не се свързват с появата на месия.
Наред с Аллах, в Корана се споменава и противостоящият му зъл бог, наричан или Шейтан или Иблис.
Мюсюлманите признават безсмъртието на душата и задгробния живот.
Най-подробно са разработени в исляма образите на ада и рая. Тези места са предназначени не само за възкръсналите, преминали страшния съд, а и за покойниците, преминали някъкъв промеждутъчен съд и очакващи окончателното разплащане след възкресението.
Адът в представите на мюсюлманите е разположен под седем земи. Самия ад също се състои от седем етажа. Колкото повече се е провинил един грешник, на толкова по-дълбок етаж се заточава. Асортимента на адските мъчения се състои от целия арсенал достъпен до въображението.
Раят - това са седем етажа градини, разделени от стотици стъпала, които се изминават пеш за 50 години. Главната утеха за праведниците са девици за наслада и вечно млади момчета, разнасят на всички невъобразимо вкусни ястия и питиета.
Обреда на обрязване, изглежда е проникнал в исляма от юдейските общини. В днешно време този обред се смята за обезателно задължително условие за всеки мюсюлманин.
На всеки мюсюлманин се разрешава да има едновременно четири законни жени. За развода на мюсюлманина е достатъчно три пъти да произнесе фразата: \\"Ти си разведена\\". Независимо от простотата на подобни отношения, Коранът забранява прелюбодеянието.
В битов план исляма има някои ограничения на храната и пиенето. Като правило, това се отнася за продукти, които са непопулярни сред арабите, например свинското. Въпросът за забраната на спиртните напитки е доста неопределен - в действителност директна забрана на алкохола в Корана няма.
Исляма е заимствал от юдаизма забраната да се изобразяват живи същества.
През Х век е създадена система на теоретическото богословие в исляма - калам
Почти във всички страни с преобладаващо мюсюлманско население, исляма се явява държавна религия. Основната част от вярващите е концентрирана в Индонезия, Пакистан, Бангладеш, Индия, Нигерия, Турция, Египет, Иран и екс-СССР. Общото число от последователи на исляма в края на ХХ век - 900 милиона човека. От тях:
• сунити - 800 милиона
• шиити - 96 милиона
• хариджити - 3 милиона .

**detelina101** · 03-04-2010, 17:33

Съдържание:

1. Промени в климата – „глобално затопляне” ( парников ефект ).
2. Изчерпване на природните ресурси.
3. Замърсяване на околната среда.
4. Форми на замърсяване.
1.4 Замърсяване на въздуха.
2.4 Замърсяване на водата.
3.4 Замърсяване на почвата.
3.5 Замърсяване на околната среда с токсични отпадъци.
4. Задачи на политиката по опазване на околната среда.

Развитието на човешките общества винаги е било съпътствано от един или други проблеми, притежаващи различна степен на важност. Начините, по които те са били решавани, са предопределяли с години напред хода на историческото развитие на отделни страни или цели континенти, при това тзи ход нерядко е взимал трагични за хората обрати.
Тези глобални проблеми: мирът и сигурността на земята, екологическия, продоволствения, демографския, енергийният, суровинният проблем и др. По своя произход те са резултат от протичащите в съвременния свят процеси на глобализация и изпълняват ролята на движещи сили в развитието на световните системи. Тъй като се пораждат при функционирането на глобалните системи и тяхното взаимодействие, те не могат да се разглеждат изолирано един от друг, а трябва да се има предвид единството и взаимозависимостта им.
Гигантското потребление на природни богатства поражда проблема за ресурсите, които застрашително намаляват. Запасите, с които Земята разполага – нефт, въглища, дървесина, рудни изкопаеми, минерали и други се изчерпват , а предвижданията сочат , че не е далеч денят, когато човечеството ще започне да се сблъсква с дефицита на някои от тях.
Екологичните проблеми са сред най – разпространената тема за дискусии, започнали ит втората половина на XX век насам. Това е обяснимо, защото пораженията, които нанася човешката дейност върху природата застрашават живота на земята и съществуването на цивилизацията изобщо. Интензивното развитие на индустрията е сред големите причинители на замърсяванията на околната среда, особенокогато в процеса на производство се предизвикват екологични катастрофи, причинени от промишлени аварии, изливане на отровни вещества в реките, езерата, нефтените разливи от танкери в моретата и океаните и т. н. Човечеството навлезе в XXI век със сериозно увредена природа.
1. Промени в климата – „глобално затопляне” ( парников ефект ).
То представлява преминаване на слънчевата светлина през атмосферата до земната повърхност и отразяването й обратно във въздуха, където се прихваща от парниковите газове.
Макар че този процес е естествен, човешките дейности увеличават все повече концентрацията на парниковите газове, а от тук се повишава естествената температура на Земята: изгарянето на изкопаеми горива ( каменни въглища, петрол и природен газ ), което води до отделянето на въглероден диоксид, метан, азот и др. парникове газове; изсичането на горите ( които преработват въглерода от атмосферата по време на фотосинтезата ), повишава нивото на въглероден диоксид.
Директни прояви на дълготрайната тенденция на глоблно затопляне са: горещи вълни и периоди на необикновено топло време; порои и бури; тежки снеговалежи в по – северните райони в северната част на северното полукълбо и екстремно високи температури и суши в южната част на същото; затопляне водата на речните басейни; повишение на морското ниво от 15 до 100 см в резултат на горните явления и заливане и наводняване на плодородни ниски земи и крайбрежия.
2. Изчерпване на природните ресурси.
В следващите 50 години, когато населението ще достигне 9 милиарда, нуждите на човечеството ще се увеличат драстично. В развиващия се свят стремежът към икономически напредък води до повишена консумация на енергия – до 2050 г. консумацията на енергията ще се удвои. Човечеството не може да се върне назад. То се нуждае от огромни количества енергия за: набавяне на прясна вода; функциониране на заводите, домовете и транспорта; поддържане на образованието, здравеопазването и прехраната. Ние разрушаваме и много от растителните и животинските видове, с които живеем заедно на планетата. Сега по света видовете изчезват 1000 пъти по – бързо, отколкото се развиват новите видове. В началото на 20 век горските площи на планетата са били 5 млрд хектара. От тогава насам се свиват до 3,9 млрд хектара.
Според Института за световни ресурси ( WRI ) само 40 % от световната горска покривка може да бъде определена като девствени гори с жизнеспособни популации от най – различни видове. Сечта на дървесина също причинява сериозни загуби, защото обикновено е без управление, осигуряващо устойчиви добиви. Значителни загуби на гори се наблюдава и заради разчистването на земята за селскостопански нужди и за производство на биодизел.
Достъпът до земя е важен източник за социално напрежение. Обработваемата земя на човек от населението намалява от 0,23 хектара през 1950 г. на 0,10 хектара през 2004 г.
Туризмът също със своето бързо разрастване, има своя принос за разширяване на градските райони и също може да увеличи затрудненията в зони, които вече страдат от проблеми с водите. Изсичането на горите, свръхексплоатирането на пасищата, прекомерната оран и разширяване на селското стопанство върху слабоплодородни земи, които се запускат, след като почвата започне да изчезва води до загуба на земни ресурси. Този процес на превръщане на плодородни земи в пустеещи, вследствие на свръхексплоатиране, и лошо управление се нарича опустяване. Всичко, което води до премахвоне на защитната тревиста и дърведна покривка, прави почвата уязвима.
Състоянието на световните запаси от риба също илюстрира опасността от свръх употреба на природните ресурси и увреждане на функциите на екосистемите. Рибата е последният най – главен хранителен ресурс от дивата природа. По оценки на Организацията по храните и земеделието ( FAO ) на Обединените нации, 75 % от световните запаси от риба са обект на свръх улов.
Светът страда от сериозен недостиг на вода, който е невидим, исторически скорошен и се разраства. Сред най – видимите проявления на недостига на вода са пресъхващите реки и изчезващите езера. Свръхексплоатирането на водоносните пластове, заедно с отклоняването на води към градовете допринасят за растящия дефицит на вода за напояване, което означава намаляване на реколтите от зърно и след това и продоволсвен дефицит.
При положение, че земята и водата стават дефицит, можем да очакваме надпреварата сред обществата за тези жизненоважни ресурси да се засилва, особено между богатите и тези, които са бедни и живеят в лишения. Намаляването на поддържащите живота ресурси на човека, което е свързано с прираста на населението, застрашава да понижи жизненото равнище на милиони хора под чертата на оцеляването. Това може да доведе до неуправляеми социални напрежения, които да прераснат в мащабни конфликти.
3. Замърсяване на околната среда.
Проблемът със замърсяването не е нов за човечеството. Това, което е актуално за проблема замърсяване днес е , че светът не е вече безкрайно сравним с интензивността на замърсяването. В околната среда – атмосферата, водата, почвата и др., както и в цялата биосфера се съдържат различни вещества. Те се намират в концентрация, която се колебае в определени граници. Замърсяване има, когато съдържанието на тези вещества надхвърли определени допустими концентрации. Макар, че за замърсяването да има различни дефиниции, най – общата, която е уместно да използваме тук е следната: замърсяването е свързано с наличието на вещества или енергия, чиято природа, местонахождение или количество има нежелан ефект върху околната среда. Затова и Закон за опазване на околната среда определя „замърсяване на околната среда” като промяната на качествата й вследствие на възникване и привнасяне на физически, химически или биологически фактори от естествен или антропогенен източник в страната или извън нея.
4. Форми на замърсяване.
1.4 Замърсяване на въздуха.
Атмосферата се оценява като замърсена, когато в нея присъстват вредни газове, пари, течни или твълди частици, включително и радиоактивни, които влиаят неблагоприятно на живите организми и растителността, променят климата на Земята, намаляват видимостта, както и нанасят материални щети.
Замърсяването е следствие основно от изгарянето на т. нар. изкопаеми горива. Това са нефтът, природния газ и въглищата. Самите замърсители под формата на газ и прах причиняват киселинни дъждове. Дъждовните капки са със слабо-киселинен характер заради въглеродния диоксид в атмосферата, но азотните и серни оксиди образуват по-силни киселини, оказващи неблагоприятно действие върху растения и животни. По-голямата вреда, която нанася въглеродния диоксид, е прекомерното затопляне на атмосферата, т.е. парниковия ефект. Повод за притеснение дава все по-намаляващата концентрация на озон в атмосферата – т. нар. изтъняване на озоновия слой. Всяка пролет озоновият слой над Антарктида изтънява с 50% и се възстановява през лятото. Това е най-голямата озонова “дупка” на планетата. Основните източници на замърсяване са промишлените предприятия и топлинните електроцентрали, транспорта, бита.

2.4 Замърсяване на водата.
Колко сериозно е замърсяването на водите?
Основен източник на замърсяване на питейната вода са отпадните и канални води. От началото на Индустриалната революция фабриките изхвърлят непотребните продукти от своята дейност в реките, езерата и моретата. Това вреди не само на местната флора и фауна, но и на растенията и животните на стотици километри разстояние. Освен от производството, замърсяване се получава и от домакинствата. Селското стопанство е друга проблемна област. Изкуствената тор, увеличаваща добивите от реколтата, и пестицидите, използвани за унищожаване на вредителите, попадат директно от почвата в подпочвените и питейните води. Тези химикали причиняват болести у децата. Недостигът на сладка вода непрекъснато нараства. Около 1/3 от населението на планетата изпитва постоянна нужда от вода. На човек от населението на България годишно се падат по 2000 м3 вода, докато на бедуините в Сахара – по 60 м3. Основните причини за възникването и задълбочаването на проблема с недостига на сладка вода са:
- непрекъснатото нарастване на потребностите от вода вследствие на бързото увеличаване на населението в глобален мащаб и интензивното развитие на отрасли, потребяващи големи количества вода;
- загубата на сладка вода, последица от намаляване на дебита на реките;
- прогресивното замърсяване на водоемите с промишлени, битови и други отпадни води. Изострянето на проблема с недостига на водните ресурси води до социално икономически и регионални екологични проблеми;
- сериозно се застрашава здравето и живота на хората;
- ограничават се темповете на икономическо развитие на отделните региони и страни;
- силно се нарушава състоянието на водните екосистеми. Изключително тежки последици върху природата имат нефтените петна, получаващи се при аварии на танкери. Тъй като нефтът е по - лек от водата, той изплува отгоре. Тези разливи покриват хиляди километри и спират достъпа на кислород и светлина до морските обитатели; причиняват натравяния и смърт на крайбрежните птици, риби, ракообразни и други. Има още един по-специфичен вид замърсяване на водата – т. нар. термално замърсяване. Причинява се от чистите, но горещи води от пречиствателните станции, които освен пряко, нараняват морските обитатели и косвено като намаляват съдържанието на кислород във водата.
3.4 Замърсяване на почвата.
Екологичните функции на почвената покривка се изразяват чрез способността й: да акумулира водните запаси, хранителни елементи, активно органично вещество и свързаната с него химична енергия; да осигурява условия за жизнена дейност на растенията и микроорганизмите; да регулира химичния състав на атмосферата, повърхностните и подпочвените води; да поддържа устойчивостта на геоекосистемите.
Деградацията на почвата бива: почвена ерозия; дехумификация; вкисляване; засоляване; вторично уплътняване на почвите; сезонно повърхностно преовлажняване; нарушени земи; техногенно замърсяване. Замърсяването на почвата е едно от основните увреждания на почвата, а останалите деграционни процеси са резултат от екологични проблеми свързани с другите елементи на околната среда. Това настъпва най – често при горене, при пръскане с различни пестициди, при изхвърляне на промишлени и битови отпадъци, при поливане със замърсени води.
3.5 Замърсяване на околната среда с токсични отпадъци е от десетилетия. Наред с умишленото изхвърляне на токсични вещества в околната среда, има още два основни източника – места – стари складирвания на отпадъци и инцидентните емисии. Токсичните отпадъци не се разпадат и обезвреждат по естествен начин бързо. Радиоативното замърсяване се приема за едно от най – новите замърсявания на природната среда. Приложението на атомната и ядрената енергия в мирния живот за производство на електрическа енергия изисква ПООС да осигури защитата от радиация и от евентуални аварии, а също мястото и начините на изхвърлянето на получените радиоактивни отпадъци.
4. Задачи на политиката по опазване на околната среда.
Политиката по опазване на околната среда разработва система от обществено – политически, правни, социално – икономически, технически, педагогически, хигиенни, естествено – научни и др. мерки, насочени към поддържане е създаване на оптимални екологични условия на сегашните и бъдещите поколения.
Поставянето на екологични цели дават насоката за всяка правителствена, обществена и частна екологична инициатива във всеки регион и на всяко ниво на управление. Основните екологични задачи можем да формулираме така:
• Да се защити живата и здравето на хората и на тяхното потомство
• Да се защити живота и благосъстоянието на животните и растенията, техните съобщества и местообитания
• Да се защитят природните и културните ценности от вредни въздействия
• Да се предотврати настъпването на опасности и щети за обществото в резултат на екологични кризи.
Тези задачи могат да се реализират като се осигури:
1. Качествена околна среда;
2. Запазване на биоразнообразието – друга екологична задача ( свързана с околната среда ), която има отношение към въпроса какво ще оставим като наследство на бъдещите поколения е запазването на биоразнообразието. Биоразнообразието се отнася до многообразието на видовете, тяхната генетична разнородност и разнообразието на видовете, които те обитават.
Единно е становището, че важна екологична задача е разнообрзието на видовете да се поддържа. Това е не само заради самите тях, но защото животът на земята на земята е неумолимо свързан и зависим. Но най – голямата заплаха за биоразнообразието е разрушаването на естествените обиталища на видовете.нарастването на населението, бедността и икономическото развитие на основните фактори за това ( изсичат се тропически гори, обработваемата земя се преобразува в земя с друго направление на използване, пресушават се мочурища, расте замърсяването ).
Толкова са сложни взаимовръзките, породени в екосистемите и биологичните общности, че учените никога не биха могли да гиразбератнапълно. Допреди 10 години се говореше за около 1300 застрашени видове и още около 4000 кандидат застрашени. Затова и беше приета Конвенция за биоразнообразието ( конференция на върха в Рио де Женейро ). САЩ макар, че е един от участниците на конференцията, който не подписва тази конвенция, разработва през последните 10 години много програми в подкрепа на националното и световното биоразнообразие.
Цялото общество трябва да работи за разработване и въвеждане на стратегически инициативи в областта на политиката по опазване на околната среда. Основно в този процес е процеса на планирането, в който участват публичната администрация, производството и отделните граждани.

**vileto8** · 03-04-2010, 19:05

msmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsmsms ms

**Nafarforii** · 03-05-2010, 05:59

http://download.pomagalo.com/186943/...o+obshtestvo+/

Благодаря предварително!

**kamelchety** · 03-05-2010, 13:03

http://download.pomagalo.com/240626/...=23668048&po=8

**crazygirl13** · 03-05-2010, 14:51

Първоначално написано от Nafarforii

http://download.http://www.teenproblem.net/school/18...o+obshtestvo+/

Благодаря предварително!

Моите права и задължения като гражданин на активното демократично
гражданско общество

(есе с комуникативна задача убеждаване)

Гражданското общество е онази форма на обществото,в която частният
интерес и личната сфера на човека са основата на система от
отношения.Частната собственост е материална субстанция в гражданското
общество,а личната свобода-духовната.Под “гражданско общество” се
разбира и още самоосъзнатостта и самоиниациативата на гражданите на
държавата,която в тяхно лице регламентира дейността на националния
бизнес.Както образованието за свободните демократични граждани не се
ограничава само в класната стая,така и гражданското поведение не се
изразява само с гласуване на избори на същността на това понятие.Всъщност за да има демокрация,първо и
най-важно нещо е свободата,равноправието и уважението към отделната
личност,както и народовластието.Но в България,може би определението за
тази дума не е точно това.Първо,не се спазва особено принципа за
признаването на народа като източник на властта,също така самите
граждани не винаги зачитат правото и свободата на тези около тях.

Но за съжаление,всички можем да стигнем до изводът,че гражданското
общество в България не съществува,т.е. между това да бъдеш обикновен
гражданин и това да си политик има голяма разлика.В първия случай имаш
определени права,за които се налага да се бориш,но наред с това и ред
задължения и ограничения.Във втория случей “индивидът”,наречен “народен
представител”,сам определя своите права, а задълженията към народа са
сведени до минимум.Е добре, това демокрация ли е?!?В България може би
да...

Всеки един от нас би желал да се чувства свободен и щастлив в
собствената си родина,но вече разбирам защо толкова хора напускат
страната.Наистина всеки търси мястото,където да се чувства по-сигурен и
по-добре разбран,а докато в България “нещата” седят по този начин и аз
бих предпочела да замина далеч.

И все пак ако правата и задълженията ни в родината бяха по
равно,балансът щеше да е изравнен и всички граждани в нашето гражданско
общество щяха да живеят нормално.Затова всеки един от нас трябва да се
чувства задължен да защитава своите права и отговорен да върши своите
задължения.

**crazygirl13** · 03-05-2010, 14:53

Първоначално написано от kamelchety

http://download.http://www.teenproblem.net/school/24...=23668048&po=8

№ 12 Гювечи и мусаки

1 Характеристика , видоже , технология

Мусаките и гюжечите спадат кам ястия с преобладаваща топлинна обработка
печене (в пекарен шкаф). При печене продуктът се намита под деиствието
на горещ въздух. Под влиянето на тези фактори водата се изпарява от
повърхноста на продукта в резлотат на което настапват различни
биохимични промени и се образува коричка , която запазва продуктът
сочен.В зависимост от начина на предаване на топлината към продукта
печените ястия се делят на дже групи - печене на скара и в
електропекарен шкаф.

Печене в електропекарен шкаф - топлината се предава чрез радиация
конжекция и кондукция.Топлината се излачва от стените на нагревателите и
чрез радиация се предава на продукта.Нагрятия ваздух в камерата нагрява
продукта чрез конвекция и частично нагряване се получава чрез
топлопроводност от нагрятия под.Температурата в камерата се движи в
границата 110 - 300 г.Темпераетурата се контролира в зависимост от
кулинарното изделие.При печене в електропекарен шкаф може да се прибави
мазнина до 10% от масата на продукта (печене на месо птиици пиба) или да
се пече без мазнина (тестени и сладкарски изделия)

Мусаки - мусаките носят наименованията на основни продукти от които
са направени.В зависимост от подреждането на продукта може да са на
пластоже може и на музаика.В зависимост от садаржанието могат да бадат
месни и безмесни.

Безмесни мусаки - проготжят се от картофи,зелен
фасул,спанак,пипер,праз,тик вички,патладжани.Според начина на приготвяне
безмесните се делят на муски сас зеленчуци и ориз,мусаки сас сирене
(кашкавал).

Мусаки сас зеленчуци и ориз етапи на приготваяна - приготвяне на
зеленчукова смес - запаржва се лука прибавят се нарязаните зеленчучи и
част от доматите.Слага се измития ориз и ястието се долива сас
саотношението 1:3 вода (бульон).Посолява се и се

вари докато ориза набъбне.

-подреждане на - в това се нареждат филии червени домати за да не
загори мусаката.Поставя се зеленчукова смес за по-добра споика и
повишаване на белтъчното съдържание.Мусаката се залива сас смес от яица
и мляко и се запича.

-прибавяне на бешамелова паста ,заливане и запичане кам средно гъст сос
бешамел се прибавят желтъците и разбитите на пияна белтъци.Настъргжа се
кашкавал и се запича.

Мусаки сас зеленчуци и сирене (кашкавал) - измитите ,почистени
зеленчуци се сваряват Картофите се варят цели необелени след което се
охлаждат и се натаргват на ренде.Смесват се с настарганото сирене
(кашкавал) и се залиеат с млечно яичената смес.След което ястието се
запича.При мусаките с праз ,тиквички,които са бедни на нишесте
задушените зеленчуци се смесват с галета.

Месни мусаки - представляват сачетание от месо и зеленчуци или месо и
ориз (макарони).Исполсва се свинско и телешко или смес от тях .Етапи на
приготвяне - в гореща мазнина се задушава лук и доматено пюре.След
косето се прибавя смляно месо при непрекаснато баркане прибавя се черен
пипер и червен.

Іобраборване на основните продукти - картофите се режат на кубчета или
на филиики. Тиквичките , патладжаните на филиики или кръгчета , зелето
на ленти.Така приготвените зеленчуци се запаржват или
задушават.Макароните се сваряват.

-смесване на запърженото месо с основния продукт кам запарженото месо се
прибавя нарязания суров или предварително запаржен ,сварен продукт.В
зависимост от вида на музайки или пластови.Двети смеси се разбаркват или
се подреждат на пластове като се започва или се завършва със
зеленчуци.Отгоре се залива с кисело мляко и яица.Зазпича се до кулинарна
готовност.

-залива се с бешамелова паста.Поръсва се с кашкавал и запичаме.мусаката
се нарязва на правоъгълни , кжадратни или порционни парчета.

е са традиционни ястия в нашата кухня и наименованията им идват ит съда
в които са приготвени (порционни или много порционни).предимството на
тези садове е че се загряват и истиват бавно.В тях ястието загаря
по-трудно и се запазва по-далго топло.В зависимост от происхода на
вложените продукти гювечите биват два вида : месни и безмесни.

Безмесни гювечи - ж съсстава им влизат различни зеленчуци.

Технология на приготвяне - в мазнина се задушават нарязаните
лук,моркови и целина.Последователно в реда на омекване се пребавят зален
фасул,пиперки,патладбани,б� �ми,картофи и час от доматите.Ястието се
подправя с черен пипер,сол и след това се залива с вода или бульон.Пече
се в електропекарен шкаф до пално омекване на зеленчуците.10 мин преди
кулинарна готовност се прибавят и останалата час от доматите.При гювеч
по овчарски задушените зеленчуци се порасват сас натрушено сирене и се
заливат сас смес от кисело мляко ,брашно и яйца.

Месни гювечи -Нарязаното на порционни парчета месо се запаржват.В сащата
мазнина се добавя тамна зеленчукова запръжка.Месото се връща , разрежда
се и се запича в ел.пекарен шкафПодходяшото месо е
телешко,овче,свинско,агнеш� �о.Предпочита се таъсто месо.

-словански гювеч - в състава му се включват зеленчуци и ориз,които се
прибавят 2 мин. преди пална готовност.

-млечен гювеч с месо - задушеното в мазнина и лук месо се разпределят в
отделни гювечи.Заливат се обилно с брашно,кисело мляко,яица и се запича.

-рибни гювечи - използват се шаран,хек,кефал в комбинация с
ориз,картофи,болгур,домати. Тъй като рибата достига бърза кулинарна
готовност тя се прибавя 25 мин. преди края :рибните гювечи се подправят
с лимон,черен пипер,дафинов лист,бахар.

2.конвективни пекарни шкафове -принцип на деиствие правила за безопастна
работа за интензефиране на топлообмена чрез конвекция се използжат
пекарните шкафове с принудителна циркулация да нагретия въздух.При този
тип апарати в работната камера се създава възможност за зареждане с
повече тави на разтояние една от друга. Те се подреждат върху подвижни
стелажи което улеснява труда на работника.Върху една от стените на
работната камера са монтирани тръбни електронагревателни елементи.Чрез
вентилатор се осъшествява изкуствена циркулация на въздуха.Преминаваики
около нагревателните елементи ,тои се нагрява ,циркулира м/у тавите и
хранителните продукти в тях като ги довежда до готово състояние.

3. Правила за сервиране

- сервиране на един гост

сервиране на гювечи - гювечето се поставя в/у походяша подложна чиния
с лажица.Пред госта се подрежда порцеланова чиния 23 см -
затоплена,комплект прибори,салфетка.Ястието се сервира отляво на госта
до върха на вилицата.Ако съда е с капак ти се маха с хангъл и се поставя
в/у трапесна чиния сас цалфетка.

Сервиране на повече порции - извършва се по 3 начина:

Сервиране от ръка - пред госта се поставят затоплени чинии,големи
прибори,салфетки,комплект прибори.Съдът се носи на ръка в/у табла до
помошното шкафче с допълнителна чиния за капака и чиния с нож.С ножа се
отделя тестото с което е залепен капакът.За това се сервира от лявата
страна на госта ,като се доблизва съда до чинията и се поканва госта да
се самообслужи.

- Сервиране от сервисната масичка - на масата се подреждата необходимите
прибори ,салфетки,подправки,хляб.На сервизната масичка се поставят :
Общия съд в подложна чиния,порционна чиния,за капака ,черпак или
щипка.Ястието се разпределя в чиниите и се подняся отдясно на всеки
гост.Ако в съда остане ястие,гостите го сервират сами.

-Сервиране в средата на масата -Прилага се когато се обслужва семеиство
или компания в битово заведение за хранене.На масата се подреждат
необходимите прибори ,чинии салфетки,хляб,подправки.Су� �ут с яденето се
поставя в средата на масата в/у подлобна чиния .Разливната лъжица или
щипка се поставят в чиния до съда.

**SkyEatsAirplane** · 03-06-2010, 11:59

http://download.pomagalo.com/4737/ra...ionnata+ideya/

моля ви по-бързо трябва да го науча и разкажа в понеделник
Благодаря!

Тема: ПОМАГАЛО!!!!!

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

сспешно по История

Правила за публикуване