регистрация
вход в сайта
вход с FB
.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 5 от общо 5
  1. #1

    Есе на тема : милосърдието и вярата в живота ми

    Много Ви се моля помогнете ми спешно ми трябва есе на тема милосърдието и вярата в живота ми HELP MEE!!!! .. Благодаря Ви предварително

    Редактирано от ProstoAz
    1 точка от правилника!

  2. #2
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    Милосърдието като добродетел

    През своя жизнен път човек научава много неща. Прави грешки, учи се как да ги поправя, как да избегне повтарянето им. Стреми се да се развива – трупа знания; осъзнава какво желае и как да се бори за него. Влюбва се – получава и дарява любов и всеотдайност. Поставя си цели и след това ги постига. Върви по път, който сам си предначертава. Трупа опит и го споделя. Живее. Един от най-важните уроци, които човек трябва да усвои през живота си, е да умее да различава доброто от лошото. Понякога границите между тези две понятия са толкова неясни, че лесно можем да се заблудим и да ги объркаме едно с друго. Възможно е да се получи разминаване между представите на хората. Това е особено вредно за едно общество, където е важно всички участници в него да имат сходно мислене, да изповядват идентични идеи. Всичко това е необходимо, за да се постигне усещане за единомислие, задружност и сигурност. Но как могат да се накарат толкова много хора да мислят по един и същи начин? Как може да се избегне едно несходство, което може да доведе след себе си конфликти, негативизъм и проблеми? За да се постигне това, хората са решили да приемат едни морални ценности, които са се доказали като необходими през годините. Утвърдили са се и скоро всички са започнали да ги приемат като безусловно верни и да се стремят към тях. Тези ценности нарекли “добродетели”.
    Въпреки, че почти всеки има своя представа кои човешки качества могат да бъдат включени в групата на добродетелите, този списък едва ли може да бъде представен с претенции за пълна изчерпателност. Затова няма и да се опитвам. Няма и да се спирам с някакви подробности върху всеки добродетел. Това, с което ще се задоволя, е да изброя една част от тях, без да претендирам, че други не съществуват. Според моите разбирания ето част от добродетелите – любов, приятелство, скромност, търпимост, чувствителност, щедрост, съобразителност, смелост, честност и пр. Този списък може да бъде продължен с още много примери. На пръв поглед те изглеждат несвързани помежду се. Всяко от тези понятия носи своя сила, свои изисквания, свои методи за постигане, своя сфера на прилагане и т.н. Но ако опитаме да открием нещо общо между всички тях, да намерим този добродетел, който въплъщава в себе си по мъничко от гореизброените, едно от първите понятия, които изникнат в съзнанието ни, ще е “милосърдието”.
    Милосърдието. Дума, звучаща толкова простичко. Сърце, което е мило, добро. Сякаш дори само това изречение да се каже за него, то пак ще е достатъчно. Но какво означава да имаш добро сърце? В какво се изразява милосърдието? Какво носи то? Какво се постига чрез него? Тези въпроси изскачат веднага и не бива да бъдат оставени без отговор. Ще опитам да отговоря на тях като си помогна с една случка.
    Дом за деца лишени от родителска грижа. Намира се в северозападната част на страната, близо до изпустяло селце, далеч от строгия наблюдателен поглед на важни “клечки” и пропуснато от могъщите медии. Домът представлява двуетажна къща с четири стаи. Леглата в него са петнайсет. Децата, които трябва да спят на тях, са двайсет и осем... “Храна” е думата, предизвикваща интерес в съзнанието на малките, но никое от тях може да каже, че поне веднъж в живота си й се е насладило обилно. Стомасите къркорят, хлябът е основно и вкусно дневно меню. Е, почти никога не е пресен, но веднъж като се свикне с твърдостта и странната му миризма, става дори апетитен. Децата са нетърпеливи да дойдат празниците, защото това е времето в годината, когато могат да опитат нещо по-различно – месен продукт, кашкавал, пресни плодове, сок... Все неща, които за нас са ежедневно присъстващи на трапезата. Дори не ни правят впечатление. За тези деца обаче това е богатство. Тази история може да ни натъжи. Може пък да не ни направи впечатление или дори още по-лошо – да ни накара да кажем жестокото и студено: “Е, нищо де, случват се такива неща. На всеки каквото му е писано...” Ако това дори ни мине през главата, значи сърцето, което тупти в гърдите ни, е останало там единствено като анатомичен орган. То не изпитва чувства, нито човещина, не е способно да реши да промени по някакъв начин нерадостната съдба на тези малчугани. Но за тяхно щастие се появява господинът Х. Той е средно заможен, изкарва добри пари и е доволен от живота си. Наскоро му е провървяло, бизнесът му е потръгнал добре и в резултат за кратко време той успява да натрупа завидна финансова сума. Той живее в този край на страната и пътува към градчето В., където трябва да сключи важна сделка. Главният път е затворен и той случайно попада край гореспоменатия дом. Това, което вижда там, го развълнува дълбоко. Решението, което взема, се появява спонтанно и непреодолимо. Седмица по-късно управителят на дома събира децата и им съобщава радостната вест, че ще започне строителство на ново крило към къщата, получават се нови легла и завивки, комплекти чисти дрехи и лекарства. За първи път от съществуването си този дом ще разполага и със свой бюджет, който ще позволява на децата да забравят какво означават думите “студ”, “недохранване”, “липса на книги и играчки”, “липса на елементарни условия за живот”. Те са изненадани. Учудват се и питат как се е стигнало до това чудо. Директорът им отговаря...
    Защо господин Х. прави всичко това? Защо отделя една огромна сума, която в никакъв случай няма да е излишна за него? Защо решава да подаде ръка на хора, които за първи път в живота си вижда? Едва ли и самият той може да отговори. Няма рационално и логично обяснение. Постъпката му не е нещо, което ще се приеме нормално от всички. Сигурно ще има хора, които ще рекат: “За какво се занимава въобще? Какво ще промени?” Колкото и объркващи да звучат тези въпроси, толкова простичък е и отговорът им: ще промени всичко. Ще донесе топлота, щастие и вяра в доброто у хората. Ще накара тези малчугани да говорят радостно за “чичкото, който ни помогна”. Ще станат по-добри. Вероятно ще спрат да мислят, че са изоставени от света. Дори може да престанат да изпитват озлобление към несправедливия живот. Ще имат почти нормален живот. За първи път ще бъдат щастливи. Ще се усмихнат. А колкото и странно да звучи, господин Х. ще спечели много повече, отколкото може би предполагаме. Ще спечели признателност, благодарност. Ще се наслади на прекрасното чувство, че в живота си е постигнал нещо, което малко хора ще направят – бил е полезен и е донесъл щастие. Ще бъде удовлетворен. Ще е щастлив от постъпката си, ще се чувства по-лек, по-способен, по-силен. Ще осъзнае, че светът може да се промени. Може да бъде водена битка с нещастието, тъгата и трудностите и тази битка да бъде спечелена.
    В мига, в който господин Х. си е казал: “Добре, ще го направя”, в скромния небосклон на милосърдието се е появила нова малка звездичка. Звездичка, отбелязваща решението на един човек да загърби егоизма. Решение, което ще ръководи действията му от този момент нататък. Решение, разкриващо топлота, доброта, съчувствие и сърдечност. Най-радостното е, че хора като господин Х. съществуват. Те са скромни като брой, но притежават способността да омагьосват останалите – с решенията си, с жертвите, които правят. Увличат те и те впечатляват. Карат те да се замислиш. Способни са неусетно да те накарат да промениш мисленето си, да се огледаш и да подадеш ръка. Да помогнеш на този, който се нуждае. Да изкараш някого от затруднено положение и да върнеш усмивката на лицето му. Да дариш топлота. Да спасиш живот. Да започнеш да живееш.



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  3. #3
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    Вярата е упование в някакъв авторитет – нещо или някой, което/който ти дава основание да мислиш, че това, което правиш или ти се случва има смисъл, има перспектива. Обикновено авторитетът е външен спрямо индивида, но може да бъде и той самият – и естествено вярата в себе си е най-трудно постижимото отношение. А дали вярването е сила или слабост, не е въпрос с еднозначен отговор.






    Вярата като безпрекословно доверие в сили извън човешкото се е появила със самото възникване на хората и техните първи опити да си обяснят света, както и своето място в него. Митът е образът-разказ, който древните са имали за създаването на битието и за появата на човека в него. Неговата сакралност се обяснява с общото за всички митологии убеждение, че Боговете са сътворили света от Нищото (Хаоса) и са го подредили по своя преценка, като са отредили на човека ролята на зависим от тяхната воля (така се е появила идеята за Съдбата като предначертаност).

    В този примитивен етап хората са живеели много по-непроблемно от сега, защото не са търсели причините за това, което им се случва – всичко се е обяснявало с “предписаното”. Нямало е представи за добро и зло – благата, които са получавали, са били награда за съобразяването с божествената воля; отнемането им, страданията са били наказание за непримирение. Зевс е бил и причина за изобилието, и гръмовержец, който не е отминавал несъгласието на тези, които са се отклонявали от желанията му.

    Старозаветният Бог от първите книги на Библията също е наказвал “непослушните” – изгорил е Содом и Гомор, разрушил е Вавилонската кула, с която хората са искали да достигнат до него; изпратил е Потопа. И тези събития не са разколебали хората в Него, а са засилили вярата им във всемогъщието Му. Но не може да се каже, че това е израз на слабост – във времето, когато не е имало други обяснения за съществуването на земното, човешкото (науките са били още в зародиш и са били неделими в синкретизма на светопреживяването), упованието в Бог е бил единственият начин за оцеляване във все още неразгаданата истина за света.

    Християнството създава друг образ на божественото и оттам – и на вярата в него. Божият син е Богочовек – заченат от Бога-Отец и роден от смъртна. Така той се приближава до земните, носи посланията на безсмъртното, но и познава страданията на хората. Умира, за да ги спаси и възкръсва, за да ги убеди, че Бог е сила и вечност. Христос е милосърден за разлика от наказващия Йехова, изцелява телата и душите на смъртните, проповядва любов и смирение и формулира представата за Добро (не прави на другия това, което не искаш да направят с теб).

    Вярата в Него учи хората да живеят заедно в мир (обичай ближния си, обичай и врага си), да приемат живота с всичките му трудности и да се стремят към духовно въздигане, като пренебрегват преходността и незначителността на материалните неща. Неговите последователи са умирали като мъченици, отстоявайки тази вяра, и са се превръщали в светци – образец за подражание поради несломимостта си пред тези, които са се опитали да ги пречупят.






    Днешният човек е изправен пред изпитанията на своите вери. Ситуацията, в която живеем е много по-различна и сложна от времето, когато се е родило вярването. Науките са постигнали много истини за направата на света и са разколебали доверието в Бога, като са повишили самочувствието (вярата) на хората от (в) тях самите. Това разпилява ценностите – всеки търси смисъла на живеенето според собствените си знания и представи за важното и неважното, полезното и вредното, възможното и невъзможното.

    Но различията между хората ги прави неединни и оттам – слаби. Те се поддават на провокации, на влияния от други, които са по-силни, облечени с власт, и често стават средство за разрушение (войните, тероризма). Загубите, които са следствие от унищожението, водят пострадалите отново до загуба и на вярата в себе си. А природните катаклизми (земетресения, наводнения, урагани) прозвучават като наказание за неспособността на човечеството да съхрани своята единност и хората отново се обръщат съм Бога – с молба за прошка и с надежда за спасение, оцеляване.






    вярата е инстинкт за самосъхранение – вярването е единствената възможност да се получи познанието, да се откриват нови светове. Защото вярата е всичко, което ни свързва с другите – вярата, че можеш да обичаш, че може да си обичан, че можеш да направиш неща, които да останат и след теб, когато вече няма да те има. А също и да получиш прошка, когато сгрешиш, за да можеш да продължиш нататък.



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  4. #4
    Много ти благодаря Tedi4ka ! Просто адски много ми помогна,за което още веднъж ти благодаря

  5. #5
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    Няма проблем и наистина се радвам че помогнах



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си