.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 10 от общо 10
  1. #1

    Съчинение Разсъждение "Крадецът на праскови"

    За утре имаме да пишем съчинение разсъждение на :Крадецът на праскови ...Ако някой може да ми помогне като ми даде съчинение ще съм ви много благодарен...Мерси
    Fitness Forever

  2. #2
    Повече от фен Аватара на kotence_91
    Регистриран на
    Apr 2008
    Град
    на Луната :)
    Мнения
    380
    На каква тема? Общо ли?

  3. #3
    Повече от фен Аватара на kotence_91
    Регистриран на
    Apr 2008
    Град
    на Луната :)
    Мнения
    380
    Едно от най-големие постижения на съвременната литература- “ Крадецът на праскови” е най- известната творба на Емилиян Станев. Писана в следвоенните години на страдание и смърт, тя разказва за събитията след Първата и Втората световна война. Чрез своята творба Ем, Станев утвърждава любовта като основна двигателна сила в живота, като пробуждане на сетивата, спомагащи за за един по-добър живот.
    Любовта между красивата българка Елисавета и сръбския пленник Иво Обретеноеич е искрена и дълбока, но драматична и невъзмижна. Тя се ражда в трудните години на една световна воина, когато не е време за нежност и сърдеч1ни чувства. Тази любов стои отвъд морала на обществото и има трагичен финал. Но макар и неразбрана и осъждана тя се оказва съдбоносно преживяване, което бележи кулминационната точка на един човешки живот.
    Войната е неизменния и много важен фон за любовната история между Иво и Елисавета. Авторът ни връща с художествен похват ретеоспекция към драматичните времена на Първата световна война в старопрестолния град- място на неговото детство и нвговите спомени. Емилиян Станев не описва сцени с преки военни действия. Ужасът на войната е предаден индиректно, чрез преживяванията на жителите на един мирен град, останал далеч от фронта.
    Писателят разкрива грозното лице на глада и бедността чрез множество образи на опечалени, измъчени от непосилен труд жени. Те са принудени да загурбяр характерната си роля на носители на обич, нежност и семеен уют.Погребват красотата си зад измъчената маска за озлоблението. Отчаяни, стигат до “свирепи” сбивания пред малкото чешми в града. Техният бунт против глада е толкова гневен и решителен, че стряска военния комендант на Търново не по-малко от вражеската заплаха.
    Зловещият призрак на убийствения,оскотяващ глад кара сърбина Иво Обретенович да рискува. Той го принуждава да прескочи оградата на лозето и да опита да открадне праскови. Такъв- мръсен, небръснат, одрипавял-го вижда Елисаветапри тяхната първа съдбосносна сраща.
    Писателят недвусмислено внушава, че войната е върховно изпитание за всеки човек. Притиснати от нейните неу,олими правила, хората са готови на всичко в имвто на физическото оцеляване. Чувствата, етиката , честта и моралът остават на заден план във военно време. Но сякаш в ущърб на военното безумие именне върху руините на една кървава действителност разцъфва крехкото цвете на невъзможна любов.
    С голямо психологическо проникновение авторът разказва за раждането на тази любов . Иво и Елисавета принадлежат към два различни свята. Тя е жена, преминала първата си младост, бивша учителка. Приела е необходимостта от скучния брак и монотонното ежедневие, ноне се е примирила окончателно с тях.
    Иво Обетенович е рожба на друг народ. Той е сърбин, тоест “враг” за полковника и военнолюбците като него. Откъснат от родина и близки, самотен и гладен, бившият учител по музика ще намери спродна душа далече от родния дом.
    Първоначалното чуство, което изпитва Елисавета към окъсания “крадец” е съжалението. Водена от състрадателната си натура, присъща на всяка жена, тя помага на пленника. Разделя трапезата си с него, дори му дава овехтяли и стари ботуши на своя съпруг. Иво е благодарен и трогнат до сълзи от проявеното милосърдие на от страна на тази непозната, но толкова красива жена. Постепенно чувствата между сръбския пленник и българската жена градират в неочаквана посока. Пред зараждащата се симпатия и близост м/у двамата обаче застават моралните норми на обшеството, на лицемерната еснафсканравственост.
    В резултат на това сключения по взаимна смвтка брак се е трансформирал в скучно и еднообразно битие на взаимна търпимост.Дори и нежността м/у двамата “съжители” е угаснала. Символно значение придобива фактът, че връзката им е безплодна. Те нямат деца, коиот да ги привържат един към друг.
    В срещите с непознатия чужденец героинята намира това, което и е липсвало толкова години-човешката топлота и взаимност.
    Във възхитителните, влюбени очи на Иво , магнетичния им блясък тя съзира непознатия трепет да обичаш и да бъдеш обичан.И тогава се ражда любовта – разтърсваща и страстна.Тази любов помита всички създадени от обществото лицемерни правила и морални задръжки.Чувствата между двамата закономерно прерастват в страстна любовна връзка.В силните ръце и гоещата прегръдка на младия изстрадал , но чаровен мъж Лиза ще усети истинската магия на любовната наслада.Това не е ефтина изневяра , а духовна близост и топлота , така жадувана от две самотни сърца. Кратките откраднати мигове , сладобедните срещи между двамата влюбени им дават въховна наслада на споделената нежност и любов.
    Докосването до тайнството на любовта събужда за нов живот Лиза.Угризенията на съвестта заради нарушената брачна клетва са пометени от омаята на събудената женственост. Безличната примирена съпруга на полковника сякаш вълшебно се преобразява .Споделеният любовен копнеж е освободил нейната душа, тя отново се радва на битието. Сетивата, пробудени за нов живот , усещат по различен , неподозиран начин на красотата на света наоколо. Липата се превръща в живо същество, мълчалива съучастница на любовните срещи . Въздухът е прозрачен, земята – тръпнеща и гореща като страстта на влюбените.
    Физиуческото преображение на геероинята е осезаемо , видимо за околните, даже за ослепелия за чуждите проблеми съпруг. Лицето и отножо придобива руменина и свежест Очите и светят с лъчезарна чистота , а в гласа и се промъкват кокетни закачливи нотки. Елисавета изглежда по-млада , по – красива , гледайки с благодарности обич към света.
    Възродената и душа всячески се старае да скъса с нерадостното минало и да се отдаде максимално на новото вълнуващо настояще .Съпругът и мрачната къща са видимите по неволя търпени последици от преживяното безрадостно време , което тя се опитва да не мрази прекалено. Бъдещето в необозданите и романтични мечти е свързано с бягтвото с любимия човек , без страх от последствията . Разделите с любимия , макар и принудителни , предизвикват нежни страхове на невъзможността на жадуваните блянове.
    Нелепата раздяла на тази невъзможна любов е трагично предопределена. Целия земен свят- ужасите на войната, присъдата на обществото, необходимостите на живота се противопоставят на краткото, похитено от житейските норми, щастие. Вината е събрала тези толкова самотни души, примирието ще ги раздели.
    Нелепата страшна смърт на Иво от оръжието на оплашения ординарец е трагичнаят реквием на тази обречена любов. За Елисавета остава горчивата чаша на отчаянието и болиезненсият спомен за безвъзратно от миналото щастие. Остатъкът от живота, който е отреден, ще се стопи в безвремието на едно безмислено съществуване.
    Повеста „Крадецът на праскови” разказва вълнуваща история за война любов и смърт. Тази творба може да бъде наречена класическа, защото талантливо пореосмисля темата за вечния антагонистичен сблъсък м/у любовта и омразата. Във времв на изпитание, посъвместна отричане на духовните ценности, писателят ни кара да съпреживеем и преосмислим стойноста на едно велико чувство.

  4. #4
    Повече от фен Аватара на kotence_91
    Регистриран на
    Apr 2008
    Град
    на Луната :)
    Мнения
    380
    Крадецът на праскови

    Повестта на Емилиян Станев “Крадецът на праскови” е истински шедъовър на българската художествена проза.
    Основната форма на изказ е класическият разказ , създаден с помощта на три гледни точки – на автора , на стария учител и на т.нар. всевиждащ разказвач.Сюжетът е от Първата световна война.Тревожните години възкръсват чрез страдалческите лица на военнопленниците , в бедните олющени къщи на Велико Търново , чиито граждани страдат от глад и безводие , в миризмите на плесен , в киселия хляб с купони на фона на горещото лято.Потискащата околност и красивата като съновидение Елисавета – самотна и скучаеща навяват меланхолия , тъга и презчувствие , че ще се случи нещо.
    Основното , което живописно е преследвал авторът , е събитията и героите да говорят сами по себе си.Затова той си служи най-вече съсживописни описания на обстановките и персонажите. В тези описания показва тяхното развитие и емоционална промяна. Историческите реалности са като фон на покъртителната любовна драма на Елисавета и сръбския племенник – Йован.
    Един от символите на следвоенна България е съпругът на Елисавета – полковникът , който е жертва на жестокото време , което го е създало.Докато обръзэт на полковникът е символ на мрачното съвремие , то образът на Елисавета символизира всеотдайната женска любов и поривът към смислено съществуване. Случайната и среща с младият и красив военнопленник Йован преобръща живота и. От момента на влюбването на двамата герои започва завръзката на действието , което става все по-напрегнато. Е.Станев следи всеки трепет на сърцето на своята героиня.Бунтът и срещу фалшивия еснавски морал срещу грубостта и бездуховността на полковникът е бунт на пробудената чрез любовтта душа.Разкрива се възраждащата сила на любовтта , което преобразява и одухотворява.Изпълнени с благодарност и обич към светът и към природата , Елисавета и Йован все по-силно преживяват духовното си възкресение.Опияняват се от духовната си близост , извисяват се до красотата и хармонията на вечната природа.Елисавета вече не може да живее сред предишната пустош и самота.Спомените от брачният и живот я измъчва и подтискат.За нея няма връщане назад , защото любовтта и я е изтръгнала завинаги от миналото и и душата си тя окончателно се е разделила с полковника.Но настъпващата есен носи мрачно предчувствие , засилва тревогата у влюбените , вещае смъртна опастност.Развръзката на личната драма: грозното убийство на пленника и самоубийството на Елисавета съвпадат с националната катастрофа и зловещия край на войната.Преждевременно покосената младост на влюбените , устремени към красотата и духовното извисяване е неизбежна последица от войната.
    В тази великолепна повест Е.Станев обръща внимание в/у вечният проблем м/у хората , когато времето не предразполага към любов.Всички външни обстоятелства разделят двамата влюбени. Това е драмата на невъзможната любов. Между тях съществуват непреодолими външни препрядствия , но любовтта им е толкова силна , дълбока и всепоглъщаща , че побеждава и еснавския морал и стремежа към спокойствие и благополучие и дори смъртта. Защото тяхната смърт чрез най-великото човешко и божествено чувство – любовтта е път към безсмъртието на душите им.

  5. #5
    Много ти благодаря
    Fitness Forever

  6. #6
    pomo6t ''Крадецът на Праскови''-Красивото и трагичното в Елисавета''..

  7. #7
    pomo6t ''Крадецът на Праскови''-Красивото и трагичното в Елисавета''.. spe6no e

  8. #8
    трябва ми ЛИС на тема: образът на войната в повестта крадецът на праскови

  9. #9
    Цитирай Първоначално написано от lusii Виж мнението
    трябва ми ЛИС на тема: образът на войната в повестта крадецът на праскови

    http://forum.kaprizen.eu/viewtopic.php?f=5&t=101

  10. #10
    jajaja.
    Guest
    Трябва ми съчинение разсъждение на тема "Конфликтът между патриархалния ред и ценностите на личността" в "Крадецът на праскови" трябва ми за четвъртък.

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си