.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 5 от общо 5
  1. #1

    ИНТЕРПРЕТ. СЪЧИНЕНИЕ HELP!! :)

    Trqbva mi INTERPRETATIVNO SACHINENIE na tema : "Prestaplenie i nakazanie v "Pesen za choveka" .... mersi predvaritelno

  2. #2
    Минава ли времето през нас? Какви са нашите престъпления? А заслужаваме ли наказанията си? Ето на редица такива въпроси, ни дава отговор уникалната творба “ Престъпление и наказание ” на Големият Фьодор Достоевски. Безспорно едно от най ярките достижения на руската художествена литература от средата на деветнадесети век. Сигурно много неща са казани и написани за този роман, от създаването му до сега, така че едва ли са нужни повече суперлативи, за да покажа отношението си към тази книга, без да повтарям хиляди критици, литератури и други пишещи братя. По скоро бих си позволил да ви цитирам две интересни мнения, на които попаднах във един форум някъде във необятният свят на интернет. И понеже лично аз смятам, че мнението на обикновеният читател, е много по меродавно от това на критика, ето затова и ви предлагам мненията на двама обикновени читатели. Интересното е, че те са контрастни, но различната насока на разсъжденията, които съдържат все едно ги събира във едно цяло, за да ни покаже необятната вселена на авторът и неговият роман. Те и до голяма степен се припокриват със моето лично мнение за светът на Достоевски и на романът “ Престъпление и наказание “. Ето и първото мнение –

    “….Извинявам се на всички, които ще засегна, но това, което съм чел от Достоевски предизвика у мен погнуса, почти физическа. Много, много болно ми се стори. Чувството е родствено, със това да гледаш катастрофа - ирационален стремеж към долният свят. Оттогава видя ли Достоевски - заобикалям отдалеч и за всеки случай си вдигам шала над устата и носа ...”

    Как ви се струва това мнение? Може би твърде крайно? Не и за тези, които познават Достоевски и неговото творчество, или поне тази му страна. Това до голяма степен е само едната страна на монетата. Ето ви и другата –

    “...Стремеж към долният свят, не значи непременно стремеж към тъмното. Дори си мисля, че при Достоевски е точно обратното - СВЕТЛИНАТА ОТДОЛУ...”

    Ето какво е липсвало на първият читател - СВЕТЛИНАТА ОТДОЛУ!!! Тя е така необходима, когато четеш Достоевски! Просто трябва да повярваш, че той ще те отведе там, иначе си обречен да се почувстваш във кожата на първият читател. Не случайно, използвах думите - “...да повярваш...”. Християнството ни учи, че спасението идва чрез страдание, себеотричане и абсолютно отдаване на вярата. Ето го и ключовият момент - Не е нужно да заобикаляте Достоевски, просто трябва да го прегърнете и той ще ви преведе през мрачните лабиринти на човешката душа, за да ви покаже хоризонтите на надеждата. Ще ви върне към бреговете на вярата във божественото начало и до дълбините на човешкият стремеж към красота. И всичко това със едничката цел, за да ви отговори на тези фундаментални въпроси във началото. Но отговорите не са еднозначни в никакъв случай. Те са толкова различни, колкото са различни и читателите, пожелали да отворят тази невероятна книга. И когато съберат смелост да го сторят и се впуснат във битката на Достоевски със човешката природа, ще разберат, че не са сгрешили. Защото най доброто оръжие в тази нелека битка срещу човека и лабиринтите на неговото съзнание, е самият човек. Затова и авторът на романа залага толкова много на своите персонажи. А те така умело са вплетени във сюжетната линия, че изглеждат някак различни и същевременно толкова неразривно свързани във общата хармония на романа. И Достоевски, както всички големи майстори на перото, набляга изключително много на мъничките детайли на изграждането на тези персонажи . Той така умело разхвърля парченцата от пъзела, върху пътеката на своите творения, че докато ги събираш и сглобяваш, възхищавайки се на всяко едно поотделно, неусетно си станал част от магията на творбата и на всеки един от образите във нея. И опитвайки се да ни преведе през лабиринтите на човешкият разум, той ни хвърля във калта на низките човешки страсти, за да ни издигне отново да въздушните дворци на човешкото благородство и добрина. Такъв е Достоевски, той ни доказва във своят роман, че по голям съд от собствената ни съвест няма. И когато човек погледне света през очите на Разколников, усеща онази така позната ни натрапчива и досадна тежест , връхлитаща ни след всяко лошо деяние. И нека да намерим онзи Разумихин, във всеки от нас и нашите приятели, човекът, който ще повярва във теб до безкрайност и би те следвал навсякъде, дори и във ада. А какво да кажем за безграничната любов на Соня Семьоновна, която освен, че стоически понася несгодите на собственото си съществуване, приема бремето на тайната за чуждият грях върху плещите си. Ето тези малки нюанси ни водят към всеобхватната истина, че светът на “ Престъпление и наказание” е нашият свят, моят, твоят и неговият. И колкото и подтискаща да е атмосферата във него, той ни води към спасението на душите ни! Амин!

  3. #3
    „Престъпление и наказание”
    ( есе )

    Вапцаровата лирика е съкровена поетична из-
    повед на интимно преживяна човешка драма.Тя
    е дълбоко лична,но винаги е споделена с поета.
    Той присъства във всеки диспут за човека и човешкото в него.Присъствието на Вапцаров към темата за големия „спор” м/у човека и времето,в което живее,определя позициите и личната ангажираност за участниците в проблемния диспут,средствата напрекия диалог,в поемата-„Песен за човека”.

    - Ние спорехме
    двама със дама
    на тема:
    „Човекът във новото време”

    Според Вапцаров,човек се променя,той е зависим от обстоятелствата,в които е поставен.Така и убиецът на бащата се променя и започва да разбира по друг начин себе си и света.
    Източникът на злото е открит не у самия човек,а в недостига,в липсващия хляб,който отпраща чрез престъплението право към бесилото.При това проглеждане за света се ражда и надеждата за един по-друг живот.Ето защо и тази творба на Вапцаров се превръща в истинска вяра.
    Трагизмът на творбата е във вечната взаимовръзка м/у престъплението и наказание-
    то.Защото проглеждането и осъзнаването на новите истини не могат да отнемат смъртта.В края на творбата,дамата също е обзета от ужаса и отчаянието.Но големият хуманистичен урок на стихотворението „Песен за човека” е именно в надмогването на смъртта. Под нощното небе героят успява да види могъществото на живота,който пулсира извън пределите на собствената му „безока” участ.
    В един по-широк план стихотворението е възпяване на прераждането на човека. Пред тайнството на раждането и преображението,
    дори смъртта изглежда само маловажна подробност...

  4. #4
    Съжалявам,но мога да ти помогна с тези две есета.Дано ти свършат работа.

  5. #5
    mersi vse pak che si potarsil /a, obache na men mi trqbva interpretativno sachinenie

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си