.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 11 от общо 11
  1. #1

    Английски език-Преводи, помощ, есета и т.н. ТУК!!!

    Значи идеята ми е следната. Тук в тази тема да се пускат запитвания, молба за преводи и т.н. по АНГЛИЙСКИ ЕЗИК! За да може всичко да е на едно място и ако някой има желание да помага да не трябва да претърсва 300 теми само за да види че вече е отговорено. Ще е добре и ако темата е важна, но да видим първо дали ще проработи.

  2. #2

    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    СтЗ
    Мнения
    136
    дано да проработи
    ако може някой да напиш съчинение (130-150) на някоя от темите (все някоя тема ще е на класното) ако може до 19.05- 20.05
    ето и темите:
    1- Describe changes in ideas about love and marriage over the last generation.
    2-Changes in TV program since i was young.
    3-Describe a misterious place in your country surrounded be a legent. (nqkoq bqlgarska legenda )
    4-think of positive and negative things about growing old.

    Благодаря предварително
    ..CeдeфeHa Muдa c TynTящo cъpцe..

  3. #3
    Голям фен
    Регистриран на
    Sep 2007
    Мнения
    592
    Аз съм почти винаги насреща.

    lollipo61, кажи ми, ако това, което написах в твоята тема, не ти върши работа, за да ти напиша нещо друго.

  4. #4
    може ли помощ есето ми е на тма 'Who I am' нещо общо казано
    Какво е смелост? - Да тичаш по релсите срещу влака и да викаш "Дръпни се, ще те блъсна"

  5. #5
    Голям фен
    Регистриран на
    Sep 2007
    Мнения
    592
    Дай повече информация.

    Най-добре ще е да го напишеш и да ти го преведа, защото нито знам на каква възраст си, нито какви са ти възможностите по езика. Нали написаното трябва да отговаря малко или много на истината...

  6. #6
    добре, мн ще съм ти благодарна да го преведеш. довечера ще го кача
    Какво е смелост? - Да тичаш по релсите срещу влака и да викаш "Дръпни се, ще те блъсна"

  7. #7
    “Кой съм аз?”- често повтаряме този въпрос неведнъж в своя живот и ни е трудно да разберем и разпознаем мястото, което ни е отредено. На различните етапи от своя жизнен път, човек открива новости, решава и променя представата си за самия него. Често се чувстваме объркани, изморени от това лутане между различни варианти, между това, което ни харесва днес и това, което искаме утре. Насърчават ни да се насочим към това, което ни е приятно, но за съжаление често се оказва, че нямаме силите и качествата да развием дадено желание и това още повече ни обърква. Пречи ни и лутането между това, което би ни донесло по-голям материален доход и това, което би обогатило душата ни. За съжаление, това едва ли ще се промени, тъй като живеем в създадения от самите нас материален свят, в който в стремежа си за финансово благоденстване, хората се превръщаме в “празни” същества, подобни на конструираните от нас машини, програмирани към най-висша цел- материалното.
    Коя съм аз?- ученичка, на прага на преминаване в следващия стадий от съществуването ми- завършване на гимназия и кандидатстване във висше учебно заведение. Седемнадесет годишно момиче, със своите си проблеми и трудности, трепети и вълнения, мечти и надежди, че ще дойдат по-добри времена, в които ще мога да полетя свободна. Мечтите са едно от най-важните неща, които ме съпътстват. Мечтите ми ме карат да се вълнувам и надявам, мотивират ме да се трудя, за да се доближа максимално до осъществяването им, но и да изпитвам страх- страха от непознатото и невидяното досега. Отиването в големия град, срещането на съвсем нови и различни хора, справянето с ежедневните трудности, всичко това съвсем сама. Страх ме е от самотата, от отхвърлянето, от лошите хора и от разочарованието. Страх ме е от непознатото, но в същото време съм и любопитна, водена от оптимизма. Обичам приятелите си, но страшно много боли, когато виждам колко малко са истинските, а колко много тези, които са близо до теб, заради определена изгода. Знам, че семейството ще е винаги зад мен, затова се старая да не го разочаровам. Имам нужда да бъда оценявана, обичана и подкрепяна. Боли ме, когато виждам човешката жестокост, материална устременост, егоизъм и апатия. Обожавам слънцето- то ме зарежда с положителни емоции и е способно да премахне всичките ми тревоги и негативизъм, обичам усмихнатите и позитивни хора, свободата и съчувствието. Ценя честността и откровението, малките неща от живота- именно онези дребни и незабележими на пръв поглед чудеса, на които всъщност забравяме да се радваме. Прекалено се предоверявах на хората, които не познавам толкова добре с надеждата, че могат да бъдат добри и да казват истината, но се разочаровах не само от тях и фактът, че сме се превърнали в безчувствени същества, обкръжени от лъжи и преструвки, а и на себе си със своята наивност. Трудно ми е да открия чистото и истинското ми Аз, но всеки път, поглеждайки чудесата на природата, усещам силата на живота в себе си и мисълта ми става ясна, а представата чиста.
    Кой съм аз?- въпрос с много отговори, днес едни, утре може би малко по-различни. Живеейки и учейки, хората се променят- едни завъртат призмата на своя светоглед, търсейки по-доброто у себе си, други се опитват да “прогледнат”, трети- задълбават все по-надолу в илюзията и лъжата, но всеки е тук, за добро или лошо, с някаква цел, а мечтите са най-важната придобивка, знанието- най-голямото богатство!
    Какво е смелост? - Да тичаш по релсите срещу влака и да викаш "Дръпни се, ще те блъсна"

  8. #8
    ще можеш ли да го преведеш?
    Какво е смелост? - Да тичаш по релсите срещу влака и да викаш "Дръпни се, ще те блъсна"

  9. #9
    Голям фен
    Регистриран на
    Sep 2007
    Мнения
    592
    '‘Who am I?’ – a question we often ask throughout our lives and it’s hard for us to recognize and understand the place we are meant to take. In the different stages of life, one finds novelties, thus changing their perception of identity. We often feel confused and tired of wavering between what we prefer today and what we prefer tomorrow. We are encouraged to focus on what we like, but it often turns out that we don’t have the necessary will and qualities to chase our goals; and that confuses us even more. Another thing that hampers us is the inner struggle between bigger material and spiritual gains. Unfortunately, this is unlikely to change because we live in the material world we have created, in which the aspiration for financial benefits turns people into ‘empty’ creatures, similar to the machines we have constructed, programmed to pursue the ultimate goal – material gains.
    Who I am? I’m a student who’s on the threshold of moving to the next stage of life – graduating from high-school and applying to a university. A seventeen-year-old girl with hardships, thrills, dreams and hopes that better times are to come, when I will be able fly free. Dreams are one of the most important things that accompany me. My dreams make me tremble and hope; they motivate me to work hard in order to get as close as possible to realizing them, but they also make me fear of the unknown and unseen so far. Going to the big city, meeting entirely new and different people, coping with daily troubles – all this by myself. I’m afraid of loneliness, rejection, bad people, and disappointment. I also fear the unknown, but in the same time I’m curious and lead by optimism. I love my friends, but it hurts so much seeing how few true friends really are and how many are beside you because they benefit from it. I know my family will always support me; that’s why I try not to disappoint them. I need to be appreciated, loved, and propped. It’s painful to observe human cruelty, material gains pursuit, egoism, and apathy. I adore the Sun – it fills me up with positive emotions and is capable to remove all my worries and negativism; I like smiling and positive people, freedom, and compassion. I appreciate frankness and small things in life - those minute and unnoticeable at first glance miracles in which we actually forget to rejoice. I overly trusted people whom I didn’t know so well, hoping that they would be good and tell the truth, but not only was I disappointed in them, but also in the fact we’ve become impassible creatures, encompassed with lies and pretences; I also felt disappointed with myself for being too gullible. It’s hard for me to find the immaculate and real I, but every time I peek at nature I feel the power of life surge in me, my thoughts clarify and my perceptions clear.
    ‘Who am I?’ a question with many answers; today one, tomorrow probably slightly different. Living and learning, people change – some alter the prism of their view of the world, looking for their better self, others attempt to ‘begin to see’, and third – they go further and further into illusions and lies, but everyone is here – for good or bad – with some purpose; and dreams are the most important acquisition and together with knowledge – the greatest riches.
    '

    Успех.

  10. #10
    мн,мн ти благодаря
    Какво е смелост? - Да тичаш по релсите срещу влака и да викаш "Дръпни се, ще те блъсна"

  11. #11
    Ivan xD
    Guest

    някой ще може ли да ми го преведе,предварително благодаря

    Едва ли има човек без приятел! Без значение дали приятелствата, които сме изградили са основани на радостта от съвместните удоволствия, на самото приятелство, а било то и на взаимната изгода, всеки има поне едно! Въпреки всички трудности и ежедневните спорове, съм сигурна, че никой не би искал да си представи света без приятелите си! Но какво са всъщност приятелите? Съществува ли вечно търсеното "истинско приятелство"? На какво се основава то? Тези въпроси, макар и тривиални, вечно ще се задават и аз мисля, че когато човек се убеди в техните отговори, тогава разбира и решава кого да нарече свой приятел!
    Във всеки човек ние можем да открием приятел, дори в нашите родители, които всъщност са нашите най-верни приятели. Но всеки би се съгласил със мен, че тяхното приятелство не би ни било достатъчно, за да бъдем истински щастливи и да се чувстваме пълноценни! Причината за това е, че приятелството извън дома ни дава по-голяма свобода, лишава ни от чувството на задълженост и ни доставя по-голямо удоволствие.
    Нашите приятели са тези, които се сещат за нас. Това, което ни свързва са спомените. Щастливи или не чак толкова, тъжни или скръбни, изживените мигове с приятелите са това,което винаги ще ни кара да си спомняме за тях и с нетърпение да очакваме следващата ни среща. Времето, прекарано заедно, е безценно за нас и то ни кара да тъжим когато сме далеч от тях. Без значение дали приятелството ни е било за кратко или от както се помним, спомените са това, което винаги ще пазим в сърцата си и това,което никой не би могъл да ни отнеме!
    Приятелите са тези, с които споделяме и на които доверяваме и най-съкровените си тайни, а ние имаме нужда да споделяме. Споделените мъки и тревоги преодоляваме по-лесно и се радваме повече на успехите си, когато имаме приятел до себе си. Това е така, защото знаем, че някой съпреживява нашите чувства. Дори когато ни е обзела скука и водим безсмислени разговори, дори тези разговори, макар и да не го осъзнаваме, са от голямо значение за нас, защото не сме сами... Понякога когато сме отчаяни поради една или друга причина ние казваме,че искаме да сме сами, но истината е че имаме нужда от някой до себе си,който най-малко ще ни изслуша. Ние казваме, че желаем никой да не ни безпокои, но всъщност подсъзнателно искаме да разберем дали някой се интересува от това, че ние страдаме. Всеки има нужда от приятели и никой не обича да е сам.
    Има хора, които са объркани и не знаят кой им е "истински приятел". Те или нямат доверие на никой и не споделят с никого, или се колебаят на кой да се доверят и най-често го правят на този, който не трябва... Те са такива, защото са били лъгани и преди и голямото разочарование се е превърнало в недоверие... Грешката им, както и на повечето хора е, че се заблуждават като преценяват другите по тяхното съчувствие и състрадание! Но отговорът съвсем не е в тези качества, а точно в противоположните... Но както са казали хората: "За да станеш по-мъдър, трябва да се опариш!" Всеки може да съчувства на нечие нещастие понеже не иска да му се случи на него, но не всеки може да преглътне завистта и егоизма и искрено да се радва за нечии успехи... Приятелството започва точно от там, откъдето някой се интересува истински от теб и ти желае най-доброто... И откъдето Аз-ът престава да бъде на първо място,а това което най-силно го интригува е приятелят му. Това приятелство е най-истинско и най-рядко срещано, но ако човек го открие, значи е намерил и най-голямото си щастие!
    Всички приятелства минават през трудности и препятствия, защото в реалния живот не всичко е розово и не всеки ден прекарваме с усмивка на уста... но както се казва в една народна поговорка: "Всяко зло за добро!" Ние не трябва да се пречупваме, а трябва да не забравяме, че животът е един кръговрат и след всяко падение следва нещо хубаво! Трябва да сме силни, да вярваме в приятелството ни и най-важното - да останем заедно! Защото след всяка трудност преодоляна заедно ние ще сме по-сплотени и все повече ще осъзнаваме, че приятелството е това, без което не можем!

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си