регистрация
вход в сайта
вход с FB
.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 3 от общо 3
  1. #1

    Демографски проблем

    Моля Ви спешно много ми трябва доклад на тема: Демографски проблем

  2. #2
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344

    Дано това ти помогне

    Най-големият демографски проблем на България е депопулацията - отрицателен прираст т.е. по-голяма смъртност от раждаемостта. Освен малката раждаемост населението намалява, защото много българи напускат страната. За кратък период от време България е намаляла с един милион души.
    Друг фактор е големият брой циганско население, което бързо се увеличава. Според преброяването през 2001 г. циганите в България са 365797 души - 4,8 на сто от населението на страната. Тази цифра се нуждае от анализ. Според Европейския център за правата на ромите за 1998 г. те са 892000 души. Разликата в двете цифри има обяснение, защото циганите в България са три групи. Първата е хорохане рома - турски цигани (ченгене). Те са мохамедани, говорят турски и често при преброяване се определят като турци. В миналото са се препитавали с калайджийство, налбантство, каруцарство, чалгаджийство. "Ченгене" са три вида - потурчени (мюсюлмани), но говорящи цигански език, говорящи турски и турски цигани християни, които говорят цигански език, а названието "турски" изразява предишната им мюсюлманска религия.






    Циганските групи са феномен, непознат за другите етноси в Европа. Имат много голяма приспособеност. Впечатляващо е периферното етническо самосъзнание, проявление на което е публичното деклариране на друга не циганска принадлежност - турска, българска и дори абсурдни и куриозни случаи при преброяването на населението през 2001 г. - китайска, ескимоска...
    Много от циганите в Родопите силно се стремят към турците, говорят езика им, но турците не ги приемат радушно и ги наричат презрително "ченге не".
    Преобладават - йерлиите (оседлали) цигани. Все по-малко са чергарите - катунари. Кардарашите (бивши чергари) са християни, използват влашкия диалект. Те се делят на гребенари, златари, тасманари, калайджии, бакърджии и др.
    Дасикане рома са християни. Имат български имена и се записват много често при преброяване като българи. Включват 21 подгрупи от бургуджии до бакърджии. За циганите е характерна жизненост, голяма раждаемост, ранни бракове, празници с пъстрота, музика и алкохол.
    Третата група цигани са влашките, които говорят не литературен румънски, имат румънски имена и са източноправославни християни. Това са копа нари, урсари, вретенари, за чиито занаяти вече няма купувачи. В България влашкият етнос е 10566 души и отделно румънци - 1088. Значителен процент от циганите въобще не се определят към никой етнос и затова съществува разлика в данните.
    Циганите на Балканите бързо и лесно сменят религията си. Склонни са да се включат за малки облаги и в различни секти. Тяхната философия е: "Бог е един, само, че на турски се нарича Аллах, на български и румънски е Бог, а на цигански - Давала".
    Първите цигани са дошли в нашите земи през VII век. Погрешно се е считало, че те произхождат от Египет (егупти) и Месопотамия. През 1763 г. унгарският студент по теология Ще фар Вили в Лай ден (Холандия), по езиков признак е посочил тяхната прародина Малабарския бряг в Централна Индия с индоевропейски произход. Той записал около хиляда индуски думи, които му напомняли на цигански. Когато се върнал в Австрия сравнил думите и те съвпаднали с малки изключения. Миклошич и други учени потвърждават индийския произход на циганите и конкретно щата Пенджаб и други места в Средна и Северозападна Индия, които принадлежат към долните слоеве на кастовата система.
    За първо мигриране на цигани пише арабският историк Хамза от Изхапан през IХ век: "Персийският шах помолил индийският владетел да му изпрати музиканти".
    През ХI век много цигани идват във Византия и разбира се в България. По-късно в турската армия ги вземат като коне гледачи, калайджии, дърводелци, джамбази. Според Константин Иречек в Туна вилает имало 7559 цигани християни и 24835 цигани мюсюлмани (данните се отнасят само за пълнолетните мъже, облагани с поголовен данък).
    През 1881-1885 г. циганите в Княжество България са 37600 - 1,87 на сто от цялото население, а в Източна Румелия са били 26724 или 2,83 на сто. През 1887-88 г. След Съединеното вече са 50291.
    На 6 март 1945 г. е създадена "Общо циганска организация за борба срещу фашизма и расизма и културно издигане на циганското малцинство в България". От 1946 г. излиза вестник "Романо еси" ("Цигански глас"), а от 1959 г. се издава на български език.
    Последните официални данни за броя на циганите в страната са от 1956 г. - 214167, от които 8103 души живеят в столицата. На 17.10.1958 г. с постановление на Министерски съвет се забранява скитничеството и просията.
    Секретариата на ЦК на БКП приема Решение щ 160 от 9.10.1978 г. "За понататъшно подобряване на работата с българските цигани, за тяхното по-активно включване в изграждането на развитото социалистическо общество". Разглеждат се проблемите за повишаване на образованието, подобряване на бита, премахване на циганските махали.
    България в наше време е на второ място по брой на циганите в Европа, като отстъпва само на Румъния.
    От 1937 г. в Германия започва масово изпращане на цигани в концлагери
    5.”Българските турци”……………………….......... ........................






    Съдбата на турското малцинство в България

    Вече 120 години мюсюлмани се изселват от България в Турция. След поредната миграция към нашата съседка, независимо дали през началото на века, през 50-те години или пък през 90-те, българската държава и обществото са склонни напълно да забравят своите сънародници все едно, че никога не ги е имало, че не са делили добро и зло в общо отечество.

    - Между 1878 и 1912 г. от България са се изселили около 350 хил. мюсюлмани (турци, помаци, черкези, татари);
    - между 1913 и 1934 г. от България според регламентирана от международното право договореност, годишно се изселват 10-12 хил. души;
    - в периода на войната 1940-1944 г. се изселват около 15 хил. души;
    - насилственото коопериране на земята е сигнал за масово напускане на България и през 1950-1951 г. около 155 хил. турци емигрират в Турция;
    - след подписването на българо-турската спогодба за събиране на разделените семейства през 1968 г. над 70 хил. души заминават за Турция;
    - най-масовата след Освобождението миграция е от 1989 г., когато около 360 хил. души се преселват в Турция, подгонени от т.нар. възродителен процес. От тях една част се връщат в България след падането на режима на Живков, но близо 240 хил. остават на постоянно местожителство в Турция;
    - в периода 1990-1997 г. поради тежката икономическа депресия в България годишно страната напускат с временни или туристически визи между 30 - 60 хил. души, които търсят препитание в Турция.

    Според експертни оценки само за периода 1989 - 1997 г. новите заселници от България наброяват около 400 хил. души.
    Трябва да се знае, че с известни изключения изселническите вълни са резултат от предизвикана или насилствена миграция. Според международноправните стандарти мигриращите групи турци почти винаги са попадали в графата бежанци (т.е. преследвани по една или друга причина, или принудени да напуснат родните си места).

    След Освобождението от османска власт на България, по силата на Берлинския договор, е отредена окастрена територия, върху която живеят не само българи, но по-големи или по-малки по численост етнически и религиозни малцинства.

    В първата българска Конституция (в сила от 1879 г. до 1947 г.) православието се детерминира като "господстваща вяра", но на "друговерците" се гарантира свобода на вероизповеданието. Малцинствените етнически и религиозни групи са признати за равноправни поданици и се ползват с всички права, които се предоставят на българските граждани.

    Голяма част от турците се изселват в османските вилаети по време на Руско-турската война и непосредствено след освобождението на България (1877 - 1878 г.). По-късно този процес продължава през периода на новата и най-новата история на България. През 1887 г. турците са близо 20% от населението на България, през първата четвърт на века са около 12%, към 40-те години - под 10%, а през 50-те - 8,6%. Турците, които остават в родните си места, демонстрират нееднократно своята лоялност към държавата, включително и чрез участие в българската армия и във войните, в които България е въвлечена. Добре функционира през вековете системата на мирно съжителство между християни и мюсюлмани, турци и българи, изградена върху взаимното уважение на традициите, битовите специфики и "комшулука". В морален и психологически план обаче тези отношения от Възраждането до днес винаги са носили бремето на недоверието, предразсъдъка и на някакъв културен и социален реваншизъм, стигащ понякога до национално високомерие. Повече от столетие е в действие тежък национален комплекс, който най-синтезирано и достъпно може да се разчете в добилото гражданственост клише "пет века мракобесно турско робство".

    След Освобождението положението на турците и на цялата мюсюлманска общност е уредено чрез мирните договори, по които България е страна. По силата на някои от тези договори (Берлински - 1878 г., Цариградски - 1909 г., Мирните договори от 1913 и 1919 г., Анкарския - 1925 г.) мюсюлманската общност в България получава значителна автономия. В духовно, административно и съдебно отношение мюсюлманите в България се управляват от Главно мюфтийство, мюфтийски наместничества и духовни съдилища. Държавата заделя средства от бюджета си, за да поддържа джамиите и заплатите на мюсюлманските духовници. Училищата са частни - към джамиите, но държавата се ангажира със задължително финансиране. Функционирането на етно- и културноцентристка образователна система пречи на приобщаването на турците към националния живот. Огромната част от тях не знаят български език, поради което трудно се състезават на пазара на труда, маргинализирани са от интензивните културни процеси в страната и не са в състояние да се интегрират нормално в обществото.

    През 30-те години сред турските интелектуалци започва движение за създаване на модерни светски турски училища. Разбира се, под влияние на реформите в Турция и на обаянието на техния лидер Мустафа Кемал Ататюрк. В новите училища са поканени български учители, които да преподават български език, география, история - предмети дотогава неизучавани от турските деца. През 1944 г. на територията на страната има около 740 турски училища, а в началото на 50-те години те са над 1100. Открити са и турски гимназии.
    От освобождението на България до 1944 г. представителите на турската етническа общност се ползват свободно от правото си да разпространяват информация на своя език. На турски език се издават няколко десетки вестника. Много политически партии издават свои вестници на турски език. Достъпни са ежедневници и литература, издавани в Турция.
    Турците имат няколко културно-просветни и спортни дружества: Туран, Алтън орду, Алпарслан и други, които приключват дейността си през 1934 г., когато са забранени всички партии и сдружения и ограничени всички демократични свободи. Правени са опити за създаване на етнически партии, но те търпят неуспех. Въпреки това в българския парламент винаги е имало депутати-турци и мюсюлмани, които са избирани с листите на общонационалните партии.

    След края на Втората световна война в България се върви бързо към тоталитарно управление и рязко ограничаване на демократичните свободи. Политическите, икономическите и социалните модели се прехвърлят от Съветския съюз и съвършено механично се налагат у нас, без никакво съобразяване с народопсихологията, с историческите, културните и географските специфики. Новата геополитика е тясно обвързана със СССР.
    Тази нова политика на комунистическото управление естествено обхваща малцинствата и междуетническите отношения в България. В продължение на десетилетия за конфесионалитет и за религиозни общности въобще не може да се говори. Религията е повсеместно забранена. Води се постоянна атеистична пропаганда както сред българите християни - православни, католици, протестанти, така и сред мюсюлманите, юдеите, армено-грегорианците. Като известна компенсация за унищожаването на религиите и свързаните с тях битово-ритуални традиции правителството, следвайки идеологическите клишета за "интернационализъм", предоставя по-големи свободи за изява на различните етноси и тяхната етническа култура. Тези изненадващи за комунистическата догматика актове на толерантност, специално към турците и тяхната етническа идентичност, са свързани с абсурдната идея за "износ на революция" в световен мащаб. Под натиска на съветските тайни служби българските управляващи се заемат със задачата да спечелят доверието на турското население и да подготвят подходящи кадри за износ на комунистическа идеология в Турция. Самата технология на прехвърляне на съответните революционни носители на територията на Турция се смята за извънредно проста - чрез периодичните изселнически кампании сред българските турци.

    Една от първите стъпки, предприети в това отношение, са измененията в Закона за народното просвещение, по силата на които се създават държавни училища за малцинствата на турците, евреите и арменците. Обучението на българските турци в частни училища се прекратява и преминава под управлението на Министерството на народното просвещение. В създадените държавни училища се запазва изучаването на част от предметите на турски език, но се въвеждат и предмети, които подпомагат приобщаването на турците към преобладаващата част от нацията. В областта на културата се стимулират прояви, които целят съхраняване на традиционното. На практика на турците се предоставя някакво подобие на културна автономия: освен стотиците основни училища, в страната действа девическа гимназия и още няколко редовни турски гимназии. Три института подготвят учители за турските училища. На турски език излизат три вестника и едно списания, местните вестници излизат с притурки на турски език. В градовете работят държавни театри, които поставят пиеси на турски език, в националния радиоефир текат редовни програми на турски език.
    На пръв поглед оценката може да бъде еднозначна - в края на 40-те и началото на 50-те години с помощта на командните методи, характерни за комунистическото управление, се осигурява изява за етническото самосъзнание на българските турци. Целта, която преследва държавната машина, обаче е друга - чрез образованието и културата да се работи за превъзпитанието в партиен дух на турското малцинство. В училищата това не е трудно. Турските деца наред с помашките, българските, арменските и всички останали, получават атеистично образование, което е дълбоко идеологизирано и води до пълна морална и културна унификация на децата. Изградена изцяло чрез клишета и идеологизирана е и турската преса, която препечатва или следва духа на официозните печатни органи. Създава се партийна номенклатура от средите на турското малцинство и сред помаците, които срещу добри привилегии и възможности за кариера изпълняват политиката на БКП, насочена към техните сънародници - добра или лоша, репресивна или полурепресивна. През 50-те години вече хиляди турци членуват в БКП и ОФ, а десетки хиляди заемат държавни и ръководни стопански длъжности.

    В началото на 50-те години се чувства засилена нагласа за изселване сред българските турци. Тя се дължи главно на шока от решението да бъдат кооперирани земите им, от забраната да се чете Свещения Коран, от активната партийна агитация за равноправие сред жените. БКП обявява борба срещу "проявите на национализъм и религиозен фанатизъм сред местните турци". Настъплението е повсеместно, защото трябва да бъде изпълнена в определените срокове насилствената колективизация на селскостопанските земи в цялата страна, а тя вече е достигнала до планинските и полупланинските райони, населени с мюсюлмани. Отнемането на земята хвърля в паника турците и помаците, които в преобладаващото си мнозинство са селски работници и фермери. Това отприщва една от най-масовите изселнически кампании на българските турци към Република Турция - близо 155 хил. души през 1950/1951 г.
    През 1958 г. след специален пленум на Политбюро политиката на комунистическата власт по отношение на турците започва да се променя към ограничаване на правата, към налагане на нова концепция за етническата и националната структура и междуетническите отношения в България. Първите "пробни" асимилационни актове се извършват по отношение на циганите. Вестниците им (до този момент билингвални) започват да излизат само на български език, театърът им е закрит, следват масови акции за смяна на имената на циганите мюсюлмани. През 1958 г. малкото цигани чергари, които живеят в България (20-30 хиляди), със специално постановление на Министерския съвет са принудени да отседнат там, където ги заварва разпореждането. Конете и каруците са конфискувани от държавата.
    В началото на 60-те години започва идеологическата подготовка за рязка промяна на политиката към турците и българите мюсюлмани с цел пълната им асимилация. БКП взема решения за репресивна и насилствена интеграция на мюсюлманите - турци и помаци - в българското общество. Далечната стратегическа цел е, от една страна, пълната унификация на всички социалистически граждани, а от друга - обявяването на България за еднонационална държава, а нацията за хомогенна - в идеологически и етнически смисъл.



    6.Коментари от произволни лица…………………………...........


    Циганите в България са български граждани!!!
    Мирослав Дечев
    24 Март 2008, 13:16





    В една от статиите в БГ Репортер "За циганите и толерантността", авторът нарече ромите "социални паразити". В никакъв случай няма да спестя отношението си към подобни люде като него, които говорят наизуст. Хора, които със сигурност са нямали пряк контакт с роми и показват податливост и повлияване от дълбоко вкорененото обществено мнение, че щом си циганин ти си някакво екзотично животно, което няма същите права, каквито ние , българите. Още веднъж се срещаме с категоричното доказателство, че въпреки демократичните принципи, които се изграждат в България, вече почти 20 години, все още има хора, изповядващи нацистки и тоталитарни възгледи. Налагат престъпни модели на поведение, с което показват слабоумието си и лесната си манипулируемост.

    Не мога да се съглася, че ромите застрашават по някакъв начин българското общество, или пък пречат за развитието му. Не ми е приятно да слушам изказвания "Виж, този е циганин!!!", "Той е крадец, пазете се!" и да го сочат с пръст като прокажен. Именно заради това ромите се чувстват некомфортно и изпитват комплекси от българите, с негативното си отношение ние ги отблъскваме и те се чувстват застрашени. Какъв човек трябва да си, за да съдиш за друг по неговата раса или етническа принадлежност. Ами трябва да ви кажа, че когато служих в казармата с много роми, те се страхуваха да общуват с българи и се отделяха в малки групички, именно защото им е насадено, че българите мразят цинанските съсловия, което за мен е равносилно на омраза към човешкия род. Защо поне веднъж не чух българин, който да прояви самокритика по даден проблем, а непременно бърза да натопи някого, само защото е слабоинформиран за проблема, тесногръд и винаги против нечие съществуване.

    Лесно е да се лепят етикети, това се учи в детската градина. "Всеки българин знае, че те са "социални паразити", споделя авторът за циганите в България. Аз веднага ще му кажа, че съм българин, който не чувства циганите за "социални паразити". Веднага искам да попитам какво той направи в живота си, че да не достигне до умопомрачителното заключение, че ромите са "социални паразити". И изобщо задава ли си въпроса как от паразити, както ги нарича, те да станат социални и равноправни на българите хора.

    Нещо повече, ще кажа - дори са нужни на българското общество, като се обърне да види в каква тиня живее, без да му пука за утрешния ден. Ама най-лесно е да се посочи виновният и видите ли, той в повечето случаи е циганин. Да не би да оправдавате престъпленията, извършени от българи. Нима те не са гнусни и перверзни, или ненаказуеми. Подобни становища за мен лично са престъпни. Никой няма право да дели хората в България на цигани, българи или турци. Всеки човек, който живее в Република България, е пълноправен неин български гражданин, независимо от какъв етнос е.

    Другото би било чиста дискриминация, която се преследва от Закона за защита от дискриминация (загл. изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.). "Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна."

    В съзнанието на циганина винаги присъства лошото отношение към него. Трудното му приемане за равен, което го прави странящ индивид от българското общество.

    Виждал съм с очите си как майки на българчета забраняват на децата си да играят с роми, като и те не знаят защо. Ако ги попиташ, едва ли ще ти извадят основателна причина. Е, значи този процес започва доста отдавна, още в първите стъпки на детето по пътя на социализацията.

    Изтъркано ми звучи на циганина да се гледа като на трета, пета или десета категория човек. Нима той не диша, не мисли, не обича, не притежава таланти? Или какво - по-черен е от нас, това повече ли го прави престъпник? Или е заразен?

    Международни правозащитнически организации често критикуват отношението ни към циганите в България. В доклада на Amnesty International от май 2006 година има отделна точка за "Дискриминация спрямо роми" с посочени четири конкретни случая на Нарушаването на човешките права на хора с ромски произход.

    Точката за "Дискриминация спрямо роми" продължава да фигурира в доклада на Amnesty International и през 2007 година, като отделно внимание е обърнато на насилственото изселване на роми от софийски гета.

    Проблемът е с комплексен характер. Ако ние, българите, се погрижим за интеграцията на ромското население, едва ли ще се стига до подобни коментари. Много деца от ромски произход в България се сблъскват с дискриминация, изолация и сегрегация в сферата на образованието. Това сочи докладът "Равен достъп на ромите до качествено образование". Докладът, изготвен по програма "Наблюдение на процеса на присъединяване към Европейския съюз" на Институт "Отворено общество", Будапеща, е анализ на основните индикатори и най-съществените бариери, които възпрепятстват равния достъп на ромите до качествено образование. Нараства броят на ромските младежи, които искат да учат и имат мечти и амбиции като всички останали свои връстници. Не само ги има, но се оказва, че твърде малка подкрепа им е нужна, за да станат техните мечти и амбиции реалност - нека им дадем тази подкрепа. Ако ромите завършваха всички образование и бяха конкурентоспособни в пазара на труда. Така ли щяхме да разсъждаваме? Три са основните сферите за интеграция на ромите - заетостта, образованието и жилищнитните условия.

    Нивото на безработица сред ромите варира между 40% и 80%. Във всеки случай нивата на безработица сред ромите са значително по-високи, отколкото при другите групи от населението. Е, не мислите ли, че ромите също трябва да се хранят, да отглеждат деца си, да поддържат дом, да плащат данъците, а когато не работят и нямат финансова възможност, са принудени да крадат и проституират. А често са безработни именно заради осъществена дискриминация върху тях. Не съм срещал работодател да е очарован от циганите и с отворени обятия да ги посреща, кандидатствайки при него за работа. Вземат ги за най-черната и мръсна работа и благодарение на схващането, че са такива и онакива, не зачитат правата им.

    Уверен съм, че включването на ромите в образователната система ще им даде не само шанс на самите тях за по-добро професионално развитие и доход, но и ще увеличи потенциала за просперитет на цялата българска икономика, тъй като ромското население не е малък процент.

    Основен проблем е, че голям дял от ромските деца не се записват или рано отпадат от образователната система. Но дори записаните и посещаващите занятия ромски деца твърде вероятно получават по-ниско от средното качество на образование. И макар системата на висше образование да е отворена към всички етнически групи, лошото ниво на средно образование се превръща в бариера за огромното мнозинство от ромите.

    Но най-голям проблем си остават жилищните условия. Редица анализи сочат, че ромите живеят при значително по-лоши условия от средните за страната. Друг проблем е сегрегирането на ромите в отделни квартали. Интеграцията на ромите може да се постигне по два начина: като роми започнат да се "местят" в квартали с преобладаващо неромско население, и като нероми започнат да се заселват в райони с преобладаващо ромско население. Първото изисква все повече роми да започнат да получават по-висок доход. Второто предполага, че, от една страна, ромските квартали имат подобрени условия за живот (инфраструктура и др. под.), и от друга - че те са привлекателни от икономическа гледна точка.

    Проблемните области на ромската общност са идентифицирани, като дейностите по тяхното решаване в сферата на заетостта, здравеопазването, образованието, жилищните условия, защита от дискриминация и осигуряване на равни възможности са отразени в Националния план за действие по инициативата "Десетилетие на ромското включване 2005 - 2015 г."

    Струва ми се, когато много от нас променят мисленето си към ромите дадат им шанса да се развиват наравно с българите, престъпността сред циганския етнос ще намалее, ромите свободно ще се разхождат по всички улици на градовете, а не затворени в гета като в концлагер. Няма да раждат по 10 деца с цел финансова помощ от държавата, няма да ни чистят и спят по сметищата, където е нашият боклук. Ще имат уютни жилища, където ще се грижат повече за хигиената и няма да ни "миришат"!

    Мисля, че това е постижимо, но участие в интеграцията на ромските общности трябва да вземе всеки от нас. Не да бяга от отговорност и определя този или онзи за престъпник. Тежкото престъпление, независимо извършено от ром или българин, остава тежко - към автора на статията "За циганите и толерантността".



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  3. #3

    мерсиии !

    благодаря за темичката, много ми помогна

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си