регистрация
вход в сайта
вход с FB
.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 3 от общо 3
  1. #1
    Голям фен Аватара на Fiki_
    Регистриран на
    Mar 2008
    Град
    In the paradise
    Мнения
    542

    Образът на Креон

    Ох хора,търсих в гугъл инф по тази тема за презентация ама ЦЕНТ информацияя .. Обръщам се към вас,защото сте добри душици и се надявам да ми помогнете
    What i want is obvious , what i love is unique



  2. #2
    Мега фен Аватара на SmilezZz
    Регистриран на
    Jan 2010
    Град
    Русе
    Мнения
    10 778
    Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
    но само ти избираш кой да остане ♥

  3. #3
    Мега фен Аватара на iveetyy
    Регистриран на
    Jan 2009
    Град
    София
    Мнения
    4 577
    Намерих общо за Антигона и Креон..можеш да си извадиш каквото ти трябва..

    СОФОКЪЛ - „АНТИГОНА”

    АНТИГОНА И КРЕОН - ДВЕТЕ ЛИЦА НА ТРАГИЧНОТО

    Трагедията „Антигoна” на Софокъл е наречена от Аристотел образцова
    трагедия. За творбата се твърди, че е прослава на атинската демокрация и
    че заклеймява всяка еднолична власт. Героите защитават противоположни
    ценности - законността, от една страна, и моралните задължения, от
    друга.

    И Антигона, и Креон имат силно развито чувство за дълг. Разбиранията на
    двамата герои за дълга обаче са различни. Креон, като тивански цар,
    чувства дълг към спазването на писаните закони и реда и затова е
    безкомпромисен към враговете, предан на града си. Антигона - племенница
    на Креон и дъщеря на Едип цар, разбира дълга като вярност към традицията
    за почит към мъртвия. Това е моралът на героинята. Изпълнението на
    нравствения и морален дълг към мъртвия е породен от сестринската й обич.
    Така в трагедията на Софокъл се сблъскват две сили - eдната, високият
    морал на Антигoна, и другата, властта и могъществото на Креон. Различно
    е отношението към дълга на двамата герои.

    Софокъл създава драматична ситуация, без да налага своето решение.
    Авторът изправя двамата противници - Креон и Антигона, като представя
    аргументите първо на Антигона, а след това и тези на Креон.

    Заловена и доведена при Креон, нарушителката на царската заповед да не
    се погребва Полиник, защото е враг на народа, се държи гордо и смело. Тя
    признава, че съзнателно е нарушила издадената заповед:

    Да, как не! Тя бе разгласена публично.

    Антигона не носи чувство за вина, защото законите на човешката етика не
    нарушават „неписаните” „ божи правила”:

    Не смятах за могъщи твоите

    повели, че да нарушава смъртният

    неписаните вечни божи правила.

    Активното й чувство за дълг се появява още в диалога й с Исмена -
    нейната сестра. Но слабата,- страхлива и нерешителна Исмена се опитва да
    я накара да се откаже от целта си, съветвайки я да не погубва целия род
    с тяхната смърт. Исмена носи чувство за дълг пред царя и закона и в
    началото се противопоставя на сестра си.

    Въпреки че Антигона не познава съпружеската любов и щастието да бъде
    дарена с дете, тя предпочита смъртта пред слабостта и наказанието от
    боговете. Нейната смелост е интимно изповядана:

    Не исках затова, от страх пред заповед

    на смъртен, да получа наказание

    от боговете. Знаех - смърт. Защо пък не?

    Истинската болка и страдание не са породени от мисълта за смъртта, а от
    това, че брат й ще остане без гроб и почит, че ще бъде оставен за храна
    на дивите зверове. Гордото и твърдо поведение на Антигона предизвиква
    възхищението на Хора и съпричастието, симпатиите на зрителите:

    Личи си, с твърд характер е девойката,

    от твърд баща. Не трепва пред нещастие.

    Тази упоритост и гордост не се харесват на Креон, за когото законността,
    редът и подчинението са най-важни. Възкачил се на престола след смъртта
    на синовете на Едип цар - Полиник и Етеокьл, Креон желае да издигне
    Тива. За него няма по-лошо предателство от това към родината и народа.
    Той вярва в своите принципи и е готов да наказва всеки, дръзнал да не се
    подчини. В първи епизод се разкриват принципите му на държавник:

    И онзи, който слага над родината

    приятеля си, е за мен нищожество.

    ...не ще мълча, ако съзра нещастие,

    ... надвиснало над моите съграждани.

    ... защото зная аз

    че той, градът, спасява и че плува ли

    щастливо той, намираме приятели.

    И ще вдигна Тива с тези правила.

    От тези позиции държавникът Креон издава и заповедта да не се погребва
    Полиник, защото е враг на града. Ограничавайки разбирането си за дълга
    до спазване на законността и реда в държавата и до подчиняване на всичко
    на интересите й, Креон заявява:

    ...Не ще въздам на лошия

    честта, която има най-достойният.

    А който люби своя град и приживе,

    и след смъртта си, той ще има почести.

    Чрез образа на Антигона и чувството й за дълг пред човека, Софокьл
    поставя въпроса за отношението към личността, както и проблема за
    хуманизма, за човечността на всички писани и неписани закони. И
    неслучайно! Тези въпроси вълнуват автора, защото във времето, в което
    създава трагедията, в обществото се заражда идеята за силата на
    човешката хуманност.

    6

    :

    h.

    h.

    h.

    h.

    :В противоречие с основния драматургичен проблем са злобата и
    жестокостта, с които отвръща Креон на изпълнените с желание за обич и
    топлота в живота думи на Антигона:

    Не за вражда - за обич съм създадена!

    Зловещо и непоколебимо звучи отговорът на царя:

    За обич ли? Отивай в ада - там люби!

    Коравосърдечието и бездушието на Креон проличават и при срещата със
    собствения му син - Хемон, който е годеник на Антигона. Благородните
    идеи в началото на трагедията, изказани от царя - да брани града, да го
    издигне, да защитава гражданите, се променят. Властникът сам нарушава
    писаните закони и се обръща срещу града, нарушава клетвата, погазва
    чувството за дълг:

    Градът ли ще диктува мойта заповед?

    С риторичен въпрос Креон отговаря на обвиненията на сина си, че цяла
    Тива защитава и скърби за съдбата на Антигона. Разгневен и властен,
    Креон превръща своите права на владетел в неограничени:

    Не трябва ли тук аз да бъда властникът?

    ... Какво, нима градът не е на вожда си?

    Подчинението за царя е най-важно в държавата и затова той мисли, че така
    би могъл да наложи мир в нея:

    Безредие - това е най-голямото зло!

    ...Тъй трябва да се пази ред и никога

    не бива на жена да се поддаваме.

    Креон е искрено убеден в правотата си. Той не се съобразява нито с
    думите на своя син, нито вярва в мнението на народа. Създал своя истина,
    царят не осъзнава, че би могъл и да греши. Не приема, че съществуват и
    други, освен писаните държавни закони - тези на човечността.

    От друга страна, образът на Антигона е представен в контрастна светлина.
    С отговорността, загрижеността към рода, към близките, със състраданието
    и жертвоготовността си, с човечността си тя превъзхожда тираничния
    властник. Независимо, че погубва младостта си, бъдещия си щастлив брак,
    невинната си любов, героинята е щастлива в страданието си:

    ... Облага е

    за мене да издъхна предивременно...

    Та да живее като мене, в толкова

    беди, смъртта не ще ли бъде щастие?

    С трагизма и красотата на подвига си Антигона става морален победител в
    спора с Креон. Нейното разбиране за дълга е обосновано и по-близко до
    обикновените хора, стремящи се към вяра, човечност, топлота.

    И къде точно да търсим трагичното в образите на Креон и Антигона? Дали
    властелинът осъзнава вината си след пророчеството на птицегадателя, в
    което съзира човешкия си страх от боговете, чиито закони е отхвърлил:

    Но запомни, че няма много кръгове

    във бързия си бяг да стори слънцето,

    когато ще дадеш мъртвец от своето

    сърце - за друг един мъртвец - възмездие!

    Като че ли едва в този миг Креон се замисля за своите дела и осъзнава
    вината си, грешките, които е сторил, мъката, която е причинил.

    Той не взема веднага решение, защото се страхува да наруши законите,
    които така ревностно брани. Изплашен от проклятието, след кратък
    размисъл, Креон се втурва да погребе Полиник и да освободи Антигона. Той
    разсъждава вече не като владетел, а като баща, съпруг. Трагедията му е
    голяма, защото не успява да предотврати смъртта на най-близките си
    същества - на сина си, съпругата си и на Антигона. Креон осъзнава, че
    вечните закони трябва да се спазват. А те са нравствените повели на
    сърцето за изпълнен човешки дълг. Той е израз на личен морал и мъдро
    защитена гражданска позиция. Това е единственото щастие, което познава
    сърцето, спазвайки неписаните „божи правила". В тях е и философският
    замисъл на творбата, обобщен от Хора: „За да бъде щастлив тоя земен
    живот, първо мъдри да бъдем!”

    Разкривайки трагичната вина на Креон, Софокъл художествено интерпретира
    конфликта между родовите закони и държавните норми, характерни за
    неговата епоха. Над всичко остават човешката етика и нравствените
    критерии за щастие. То има трагична цена, ако пожелаем по-голямо зло на
    другите от това, което са ни сторили: „...не искам по-голямо зло/за тях
    от туй, което те ми сториха.”


Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си