Отговор в тема
Здравейте!
Няма да ви моля за съвет как да го забравя, защото мисля, че засега се справям добре и с времето ми минава. Или поне така си мисля. Исках да споделя как се чувствам и да ми кажете дали е нормално и как да се справя с "проблема".
Като цяло чувствам празнина. До онзи ден бях в нещо като депресия или баж депресия (а са минали 4 месеца от раздялата). Не можех да спя нощем, имаше рев на почивки, цигара след цигара, хапвах един два залъка 1 път на ден и т.н..
Изведнъж всичко тва спря, дори така наречените "депресантски песни" не ми влияеха, почнах пак да се усмихвам, спрях да мисля, захванах се с ученето, че сесията наближава..Дори да мислех за него, изваждах всичко положително. Вече не ми беше мъчно, осъзнах на първо място собствените си грешки, приех че не винаги това което искаме, може да бъде наше.
Сега съм добре, въпреки че още се чувства празнината.
Проблема е там, че почна нещо да ме избива на агресия, заядливост, злорадство..Усещам как не ми пука за никой. Минават ми някви мисли през главата, някви коварни, подли и усещам, че наистина не ми пука кой бих наранила, кво ще почнат да приказват за мен и т.н.
А това НЕ съм АЗ. Смятам се за добър човек, винаги се съобразявам повече с хората отколкото със себе си, винаги съм се стремяла хората да ме уважават и сега ми е странно всичко това което ми минава през акъла. Страх ме е да не се превърна в нещо, което винаги съм ненавиждала и избягвала. Имам висок морал, засега си владея емоциите, но просто ме е страх. Нормално ли е всичко това и как да го избегна ?
Не знам дали просто претръпвам след всичките тези разочарования и тва е само период, или се променям и ще бъда такава занапред. Искам да се върне старото ми АЗ. Изнервям се супер лесно, за най-малките неща и си изливам целият яд. Дори сама осъзнавам колко тъпо се държа, ама не набивам спирачки. Всичко живо около мен ме дразни и почвам мисленно да злорадствам. Гледам да се сдържам да не си отварям устата, защото хората не са ми виновни, че аз не съм получила, това което искам или че някой не е опрадвал очакванията ми.
Знам, че всичко това няма да ми помогне изобщо след време, защото никой няма да ме търпи такава. За тва ви моля за някакви съвети как да се справя.
Стана малко дълго, съжалявам. Благодаря на тези, които ще прочетат темата ми и на тези, които ще ми дадът съвет.
Не знам, дали ще ти помогне, но аз съм по абсолютно същия начин. Е, не със същата причина, но вече почти всичко и всички ме дразнят. Доста се сопвам на хората. Но, може би, за разлика от теб, аз се харесвам така.......
Нормално е..
Но все пак гледай да се овладееш,че нали знаеш,че "приятелството се гради с години,а се руши само за един миг" - аз казах нещо (когато бях в твоето положение) и загубих наистина добра приятелка..
Съжалявам за постъпката си - така,че гледай това да не се случи и при теб ((:
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
Аз си мисля, че и това ще отмине, както предното ти състояние.. Не знам, струва ми се, че е някаква подсъзнателна реакция, все едно казваш на целия свят " Нараниха ме, страдах, ако някой още веднъж посмее да го направи!..." И това всеобщо безразличие мисля, че ще отмине ( ако съдя по себе си ).
Опитвай се на първо време, докато ги усещаш тези неща, да не нараняваш най-близките си, защото каквото и да става по нататък, те винаги трябва да са до теб. И... пак повтарям...мисля, че е временно, подсъзнателно състояние.
Благодаря ви, дано да сте прави..
Наранена си и това е страничен ефект. Опитай да си намериш друго момче, предполагам, че това ще помогне
Мария
Бях чела в една книга, че след един романс, човек става съвсем не романтичен. За мен това е един вид защитна реакция, наранена си и това са твоите подсъзнателни стени, за да не те наранят повторно, Предполагам, че трябва да прекарваш повече време с най-добрите си приятели и хора, които ти мисля доброто. Така ще видиш, че не всичко е негативно, както може би подсъзнателно си мислиш.
Бях нещастен, защото нямах обувки, докато не видях човек без крака.
Пробвах вече с друго момче... почти 3 месеца, ама пак не се получи. В началото всичко тръгна окей, ама после почна да си показва рогата. Почна да се ОПИТВА да ме командва, все едно съм му собственост, да се държи грубо с мен, даже да ми посяга.. Преди нова година го зарязах.
Сега не искам връзки, искам само да се забавлявам, даже съм си мислила да се гавря с момчетата, ама тва е пълна глупост, никой не е виновен, че предишните двама са били задници. Не искам и ще се опитам да не го правя, просто усещам как вътрешно нещо ме кара...
Надявам се по-скоро да спре всичко тва...
За най-добри приятели не искам да говоря, един по един всички ми показват, че не може да се разчита на тях. Наистина се опитвам да се анализирам сама, да видя къде бъркам. Не може всички да са криви. Щом така ми се получава значи аз имам вина някъде...
Леле чета и все едно аз съм го писала. Все едно всичко излиза от душата ми-чувствам се по същия начин. Надявам се засега да е така, просто сега сме наранени и не ни пука за чувствата на останалите. Надявам се за е за кратък период, защото и аз не харесвам новото си аз!
So baby don't feel no pain just smile back <3
Eminem - When i'm gone.mp3 *
ПАДНА ЛИ - СТАВАМ, СТАНА ЛИ - ПРОДЪЛЖАВАМ, ПРОДЪЛЖА ЛИ - НЕ СПИРАМ!
Ама на мен наистина ми е ужасно познато, положението тиПървоначално написано от djipsito
Ще ми е интересно да прочета историята ти.. ако ти се пише..Ама на мен наистина ми е ужасно познато, положението ти
Ще ти пиша на лично, все пак да не натоварваме излишно останалите потребители
Нормално е. И аз съм минавала през това. Много важно е в такива моменти да внимаваш на кого си изкарваш яда, защото често се получава така че нараняваме несъзнателно най-близките ни хора и ги губим. Опитай се да се владееш между приятелите ти, за да не се стига до крайности. С времето всичко ще отмине. Просто в момента раната ти е прясна както се казва и си много наранена - имаш нужда от малко почивка и от време, за да се оправиш. По-натам като лека полека ти поразкара ще срещнеш някое свястно момче и всичко ще си дойде на мястото
Поставянето на предпазен колан отнема 7 секунди от твоят живот - изживей го целия!
Шофирайте внимателно! Нека кажем НЕ НА ВОЙНАТА ПО ПЪТИЩАТА!
Ще се оправиш.Явно още не си преодоляла напълно раздялата, но с времето всичко ще си дойде на мястото.Мисли положително и бъди с приятелите си .. !
Може ли само да попитам, колко време бяхте заедно?
След бури - мир и тишина,
след нощ - безбрежна светлина.
Над равноширнатия път
лучите вихрен танц въртят -
път царствен царствено поел,
високо плува горд орел.
...
Утро - Димчо Дебелянов
Година и малко...
ох,колко болезнено познато...интересно,че и на мен ми трябваха 4 месеца,за да се осъзная.Обаче и аз така си мислех,че всичко съм преодоляла,но както казваш се държах сякаш не съм аз.Е какво да ти кажа,последваха купони,събирания с приятели и много хубави моменти,въпреки че си бях сама и някак си започнаха да отминават тея "странни ефекти" и всичко си дойде на мястото.Вярно мина вече почти година,но бъди сигурна,че няма вечно да си така.
Мисля, че нещата започват да се нормализират вече. Чувствам се по-спокойна, а мислите ми са заети с други по-важни неща. На моменти някво чувство ме "свива" отвътре, кофти чувство, ама предполагам че и то ще мине...?
Благодаря ви за съветите!
това което си написала щях да ти кажа
занимавай се с други неща,спорт това-онова.наистина помага
пък и с времето би трябвало всичко да отшуми
Хубавото на цялото това нещо е че осъзнаваш, че не е хубаво
Сега сериозно... След като се владееш и знаеш че не трябва да си го изкарваш на другите, вече си се справила с този проблем според мен, въпрос на време е да спреш да се чувстваш така...
Като се замисля когато някой ме е наранил и аз съм същата, но не го осъзнавам- тогава се държа високомерно и пренебрежително към всички, и те започват да си мислят, че имам нещо против тях.. а то не е така просто така ми идва отвътре..
Най-важното .. Не се ядосвай!
Когато започнеш да приемаш една жена като даденост, бавно но сигурно я губиш!!!
Това е период след раздялата, през който и аз съм минавала. Отначало ти е адски тъжно и едва ли не само хубавите моменти са ти в главата. После се чудиш как ще живееш без него/нея и в един момент настъпва някакъв период на отрицание от всичко, който също има своя край. Не се притеснявай, а го изживей. Минала си трудното, сега остава да знаеш, че пак ще намериш щастието.
А бе отдавна, беше тъжна вечер.
Поредната... Да знаех само аз,
че в утрото не ще те видя вече,
че ще бъдеш мъничка звезда...
Как ще си ъпна темата..
Седнах да си препрочета темите, да видя кви съм ги творила, да видя дали съм прогресирала, дали съветите и тва, което се е случило са се припокрили. Повечето неща - да, верни неща са/сте ми казвали.
Защо ъпвам темата - щотооо вече година и отгоре аз пак се заблуждавам, че съм забравила. Забравила не е точната дума, по-скоро още има нещо с размер на прашинка, което ме тегли назад. Знам какво е тва нещо, ама съм прекалено горда, за да направя квото и да било. Пак не знам горда ли е точната дума. Нямам желание, не заради самото нежелание, а знам кво ще стане. Както винаги - нищо. Така де, няма да е като първия ми, единствен и неповторим опит да говоря. Ясен ми е сюжета - той е вечно правия, аз съм кривата, той е НАЙ, аз съм никоя. И така няма смисъл.
Оставила съм той да предприеме нещо, ако иска да ме запази като приятелката, която казваше, че съм. По негови последни думи (като се има предвид, че последно говорихме през октомври), трудно между нас може да има приятелство. Не каза, че е заради чувствата ми, ама е заради тях.
Трудно се разбирам с него, предвид, че както казах по-горе, все той трябва да правия и не скланя глава, а аз вече не съм толкова тъпа, че да продължавам да го правя. Реално ако ме питате кво искам - вече (отдавна) не искам да съм с него, нито да правя секс с него. Искам да сме в добри отношения, само това.
Нямаше да ги пиша тия глупости, ако той беше склонил да ме отпише по друг начин. С противоречиви действия не му се получи, нито пък с недомлъвките. А аз съм разбран човек, много даже. Квото и да беше казал, знам, че щеше да е по-добре. И щях отдавна да го оставя там в миналото. Насила не мога да го накарам да говори. Аз при последния ни разговор всичко, което бях премълчала му го казах. И пак за хиляден път, вместо да се разберем, той се врътна и стигнахме пак до блокиране.
Знам, че той си има неговото виждане на нещата, проблема е, че никога не разговаря(ше). Няма начин да го накарам да говори, колкото и да го провокирам. За тва си го сложих на.... Вървя напред на инат, държа се под пълен контрол, за да не поддам на някое чувство, което ще ми прецака "вървенето напред". Мога да си преглътна егото, мога да се извиня (ако има за какво), мога да си призная грешките.. мога много неща, стига г-на да прояви разбиране. Ама наистина.
Сега, като четях темите и конкретно тази, на четвъртия месец съм я писала. Разговорите скоро след "раздялата" не са помогнали, грам нищо не ме кара да се надявам, че сега след повече от година ще има смисъл от разговор. Ама нали съм ... и аз не знам ква, и искам нещата да за завършени, ясни и категорични и да спра някак си да се държа като него... То не знам как ще спра де, като го правя несъзнателно, ама ще ми пречи ако някой ден реша, че искам да имам някой до себе си. Така де, ще пречи на избранника ми, не на мен.
Лятото като бях в Бг и още бяхме приятели, ама само във фейсбук, ми беше казал, че му липсвам.. През последния месец го видях два пъти, иначе не го бях виждала от октомври. Първия път в дискотеката, тогава ме спря да ми каже или да ме пита нещо за един от неговата компания (не си спомням). Втория път се озовахме в едно кафе на една маса и за една стотна от секундата ни се срещнаха погледите. И само това, не сме си говорили. Между тези двата случая беше ми пратил поздрави по негов приятел. И туй то.
Явно колкото жените не знаем кво искаме, толкова и мъжете не знаете кво искате.
Споделих си квото имах. Нарочно го споделям тук, щото е ясно, че очаквам някви коментари, ако някой въобще прочете целия фирман. По-скоро се надявам на критичен анализ, не на сладникави глупости аз колко струвам и как той не ме заслужава..
Последно редактирано от djipsito : 02-26-2012 на 00:00
Забравяш и продължаваш. При мен винаги е работило. А, за да забравиш, си намираш нова тръпка. Ако толкова не можеш да го забравиш, прекратяваш контактите с него. При мен, например, ако не са взаимно еквивалентни чувствата, започва да ме отблъсква идеята. Винаги съм се чудил как може един човек толкова много да е привързан и да не може да забрави някого, който не го бръсне за нищо. На мен ми действа отблъскващо, но хора всякакви. Не вярвам с тоя коментар да предизвикам в съзнанието ти да проблесне нещо и всичко да се промени, но все пак можеш да пробваш.
Temet Nosce
벨야카
Първия пост по принцип е невалиден вече, този над твоя е по-важен
Нещата не са разрешени в собственото ти съзнание, не между вас. Остани насаме, запали една цигара, загледай се в тавана и се замисли, коя си в момента, коя искаш да бъдеш, каква роля искаш той да има в живота ти, дали зависи само от теб, дали въобще можеш да получиш това, което искаш и дали не е най-добре да оставиш нещата каквито са.
На твое място не бих се обръщал към толкова отдавнашно минало.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
