Every Breath You Take/Всяка Твоя Глътка Въздух

[Hristova]

Премиера: Август/Септември 2011
Жанр/Стил: Драма


Касандра Кларк е обикновено момиче,с най-обикновени мечти.Всичко е толкова обикновено,докато не среща новият сервитьор в заведението ''Релакс'' и всичко се превръща в игра на преследване на любов и лудост!


За заинтересованите, ще пусна първите 5 глави.

[Hristova]

1.Самотата убива

’Какво по дяволите ще правя цял ден сама?’’ се чудеше Касандра и не спираше да върти дълъг кичур от косата си на пръста си.Чудеше се как беше възможно нейната най-добра приятелка от съседният щат да остава там за уикенда,само защото някаква си нейна съученичка имала рожден ден и трябвало да я уважи.’’Майна та и на съученичката,аз съм най-важна’’ помисли Кас и се усмихна тъжно.Просто невероятен съботен ден щеше да прекара.

Едва,едва се изхлузи от завивките и когато се придвижи флегматично до огледалото на стената и,тя забеляза,че косата и прилича на разплетена кошница и се засмя на собственото си отражение.След което почна да изучава чертите на лицето си както всяка сутрин правеше.Сърцевидното и лице,което винаги беше усмихнато и грееше от радост,дори и фалшива,сладките и трапчинки,за които най-добрата и приятелка Елинор казваше,че са чарът и.Големите и сини очи,дълбоки като океан,които гледаха любопитно в повечето от времето и златисто-русата и коса,която беше в безобразно състояние.

Отиде до банята,изплакна лицето си и изми кристално-белите си зъби.’’Жалко,че съм толкова перфектна,а никой не забелязва’’ отбеляза на ум тя и излезе от банята.

Касандра трябваше да си направи план за деня.Определено.Щеше да и липсва висенето по два-три часа в любимото и кафене ‘’Релакс’’ и обсъждането на посетителите,както и на обслужващият персонал. ‘’Като си мислиш,че ти единствено говориш за хората,жестоко се лъжеш миличка.Те също говорят за теб’’ казваше и често Елинор,когато Кас се самозабравяше и понякога прекаляваше,когато използваше прекалено вулгарен и циничен речник.Та тя дори не познаваше хората,а им слагаше етикети.Изобщо не се замисляше за факта,че етикетите са за дрехи,а не за хора,колкото и клиширано да е това.

Да чете цял ден.Да,това щеше да бъде.Новата и мания – любовните драми.Никълъс Спаркс беше любимият и съвременен автор и тя винаги плачеше с глас на неговите романи.Не че имаше любим класически автор.Едва от три години беше станала страстна читателка.

Но това не беше най-доброто решение.Напротив,даже беше изключително лош вариант.Да прекара цял ден в тях,където досадните и родители ще я карат да върши каква ли не домакинска работа и тя щеше да се преумори.Касандра не мислеше,че ръцете и са създадени да вършат работа,но беше задължена и вече беше свикнала с всичко това.Не и се струваше чак толкова тежко,както в началото и се опитваше да гледа оптимистично на нещата.

Хрумна и да се обади на една от нейните съученички,Джилиан,макар че не и беше от толкова близките приятелки,а само я използваше,когато Елинор я нямаше и Касандра си умираше от скука.

Джилиан беше доста напред с материала в цялата работа с момчетата и Кас много и завиждаше.За цели шестнадесет години,тя не бе успяла да си намери гадже,а Джилиан ги сменяше като остарели дрехи.Тя поне можеше да си го позволи,защото само ако поискаше,всяко момче и падаше в краката.А Касандра чувстваше,че това е непосилно за нея,въпреки красотата и.

Тя взе телефонната слушалка и набра номера на Джилиан.Зачака.Първи сигнал.Втори.Трети.Четвърт� �.Без отговор. ‘’ Тази кучка не ми вдига!’’ възмути се Касандра и затръшна телефона.

-Какво сме говорили за използването на цинични думи в нашият дом,Касандра? – майка и Розали се обади от пералното помещение,което се намираше точно до стаята на Кас.

-Съжелявам мамо. – отговори отегчено и реши да продължи да съставя плана си за прекарването на този слънчев съботен ден.Де да беше тук Елинор.

[Hristova]

2.Любов към спорта

-Хей,Кас!От кога не съм те виждал да посещаваш фитнес залата.Доста приятна изненада. – Луис Хамилтън махаше окуражително с ръка към Касандра,която все повече приближаваше входът към фитнес залата.Не знаеше,че ще се наложи да прибегне към този тип занимание.

-Е,Луис – нали съм ти казвала?Очаквай неочакваното от Касандра Кларк.

-Как ще забравя!Е какво смяташ да правиш на тази тренировка?

-Може би малко упражнения за краката.

Луис Хамилтън беше момче от училището на Касандра и тя го познаваше от фитнес залата.Беше сладък,но не беше неин тип.Не че тя си имаше някаква представа какъв е нейният идеал за момче изобщо.Но това беше без значение – когато дойдеше времето,тогава щеше да му мисли.

Минаха два часа и Касандра приключи с тренировката си.Отиде в женската съблекалня и преметна кърпата си на закачалката,след като беше избързала капчиците пот от челото и от тялото си.Тъкмо когато махна мокрият си потник и внимателно разкопчаваше лилавият си сутиен,Луис нахлу в съблекалнята и Касандра извика.

-Какво правиш тук,перверзнико?!

-Опа,трябва да съм объркал.Но мога да кажа,че изглеждаш чудесно без сутиен.Господ си е знаел какво прави.

-Млъкни,караш ме да се изчервявам – което си беше напълно вярно.Тя направо и идеше да се разпадне пред Луис,след комплимента за гърдите и.Никой до сега не беше изтъквал това у нея.

-Какво лошо има в това?Усещам колко горещо започва да става. – той се приближаваше уверено към нея,но тя не можеше да помръдне.Не и сега.Такъв шанс не беше за изпускане.Елинор направо нямаше да повярва.

Луис я притисна в стената и усети големината на гърдите и при допир.Дори беше по-добре,от колкото си бе представял.А тя – тя сияеше и тялото и беше разтърсено от вибрации на възбуда и желание.Той плавно смъкваше бикините и,след което се огледа,дали има някой,който случайно може да ги види или чуе.Не,те бяха напълно сами.

Касандра се притесни за момент,защото не беше правила това до сега.Но след това се успокои.’’Той си знае работата’’ окуражи се тя.Толкова желаеше всичко това,че чак болеше.За това реши да се отдаде на страстта и копнежът.И не мислеше,че ще съжалява.

[Hristova]

3.Точно като някоя уличница

-Е това определено си го биваше. – заяви Луис,след като обуваше боксерките си. –Като за първи път се представи добре,Кас.

-Не мога да повярвам,че го направихме тук.Ами ако някой беше влязъл и беше видял двама тийнейджъри,които правят секс като диви животни в женската съблекалня на фитнес залата?Представям си какво щяха да си помислят.

-Наистина ли трябва да се замисляш за това,след като всичко премина успешно и никой не е пострадал?Ако ме разбираш.

-Разбирам те,но ако ще го правим,не трябва да е на такива места.Да определено беше яко,защото е нестандартно,но..

-Никой не е казал,че ще го направим пак. – Луис се усмихна и бързо излезе от съблекалнята.

Касандра се стовари на една от пейките и кръстоса крака.Тя осъзнаваше,че Луис може би просто я беше използвал.И тя му се беше вързала,а това бе напълно различно,от това,което си беше обещала – да намери перфектният за нея и всичко да бъде напълно сериозно.Тя възприемаше сексът като голяма работа.Завиждаше,че всичките и съученички го правят.И най-накрая го бе направила и тя.Но просто ей така.Без никакви чувства.Желанието беше надделяло.Е какво пък толкова?

-Ти сериозно ли? – Елинор възкликна в слушалката.

-Да,напълно.Какво да направя,Ел.Нямах друг избор.

-Нямала друг избор,я не ми говори врели не кипели!Нали цял живот слушам твоите теории за ‘’перфектното време’’?

-Да,но този път беше различно.Господи,Елинор!Оп� �тай се да ме разбереш.

-Все пак животът си е твой и ти решаваш как да си го живееш.И все пак –как беше?

-Супер.

-Не се и съмнявам.



Когато Касандра се прибра вкъщи,тя усети чувство за вина и на пълна наслада.Ама че съм странна,помисли тя,след което се изкикоти и прибяга бързо до стаята си.Не мислеше,че можеше да си намери място след случилото се.Чувстваше се използвана.Чувстваше се желана.И се чувстваше като най-г0лямата уличница на света.Какво пък и пречеше веднъж да стане една от тълпата?Не само на нейните съученички им беше позволено да мърсуват къде ли не.Чак не беше честно,че досега не беше изпитвала това чувство.Не харесваше Луис или нещо такова,просто някак си и се стори,че от една страна го е направила с правилен човек.Но не беше убедена.Кой би бил убеден?

Но тя знаеше какво иска в момента.И беше решена да го получи,каквото и да и струва това.Искаше сериозно гадже.Искаше да навлезе в тази игра,където водещото правило беше любовта.И щеше да го направи.Но след като не беше изпитвала това истинско чувство,реши да изпробва себе си.А какво по-хубаво от намирането на партньор онлайн?

[Hristova]

4.Вълни от интернет любов или иначе казано – лъжци онлайн колкото си искаш.

Тя го направи.Регистрира се в известният в Пенсилвания сайт за запознанства ‘’Подхождамелиси.ком’’.З апита се дали щеше да бъде по-добре ако вкара някой друг лъжлив факт за себе си.Не.Май беше по-добре да се покаже такава каквато е всъщност.

Потребителско име:Каси–Лов

Име:Касандра К.

Години:16

Местонахождение:Филаделфи� �,Пенсилвания

Външен вид:Дълга руса коса,сини очи,стройна фигура.

Интереси:Спорт,Четене,Глед� �не на телевизия.

Кас се засмя,след като изписа ‘’Спорт’’ в графата на интереси.Тя използваше този вид губене на време,само когато наистина беше прекалено отчаяна от самота и скуката беше погълнала цялото и ежедневие.И все пак реши да продължи.

Търси:Сериозна връзка

Изисквания:Търся сериозно момче между 16-20 годишна възраст,по възможност да е от щата,защото не обичам връзките от разстояние,нито пък вярвам в тях.

Натисна бутона ‘’Запази настройките’’ и реши да усили напрежението,като излезе от сайта и провери профила си чак вечерта.Сега имаше следобедни часове.

Докато се мотаеше из коридорите на гимназията ‘’Буш’’ и броеше колко изрисувани рози има по плочките на първият етаж,за малко да се блъсне в Джилиан.

-Какво толкова си се замечтала скъпа,че чак в краката си гледаш?

-За нищо,Джил.И да - благодаря ти,че ми вдигна онзи ден.

-О,сладурче,точно за това щях да ти се извинявам – едната дръжка на червената и лачена чанта се свлече от рамото и,и тя бързо я вдигна –просто цял ден бях в най-новият спа комплекс ‘’Островът на мечтите’’ – нямаш си и на идея за какво чудесно място става въпрос.Толкова е голямо,а водата в басейнът е кристално чиста,а пък ми харесва колко меки и удобни изглеждат шезлонгите,ако мога така да се изразя.Та,цял ден бях на процедури там – маски,масажи,спа – такива работи.

-На теб пък за какво са ти маски? – Кас вдигна учудено вежди – Не си на 40,а на 16.Трябва да осъзнаеш,че ранното третиране на кожата,може да причини ужасен вид,когато навлезеш в така наречената средна възраст.И ако не искаш детето ти да те пита,опази боже,защо приличаш на вещица,а си толкова млада,мисля че трябва да приключиш с този вид неща.И това отново не те оправдава.Исках да излезем,да се забием в някое кафене и да обсъждаме колко е як денят,а не да се налага да ходя във фитнес залата и да се чу….

-Да правиш какво?

-Нищо.Забрави.Ще се видим ли след училище?

-Разбира се.В 6 пред онзи хранителен магазин.

-Предполагам се сещаш къде ще ходим.

-‘’Релакс’’,разбира се. – усмихна се самодоволно Джилиан и продължи да върви напред.



През оставащите часове,Касандра не мислеше за нищо друго,освен за регистрацията и в сайта за запознанства и за това,как щеше да се изпусне пред Джилиан,за това как е изгубила девствеността си,с кого и къде.

Рисуваше си разни сърчица и завъртулки на крайните страници в тетрадките и беше прекалено разсеяна.Не благоволеше да дава отговор на въпрос,зададен от учител или пък да анализира някакъв литературен проблем,което направо и беше в кръвта.



Времето се изниза бавно и мъчително и най-накрая дойде време за срещата на Касандра и Джилиън пред ‘’Уолмарт’’ .

-Е – Джилиан огледа Кас отгоре до долу – защо ли ми се струваш по-добре изглеждаща след няколко часа?

-Не знам – Касандра се ухили,след което на зашеметяващо-красивото и лице се появи предизвикателен поглед. – Може би защото по-рано днес не си била в настроение и не си забелязала,красотата,която ще спаси света или с други думи – аз.

-Да,всички знаем що за самочувствие имаш,няма нужда да го показваш постоянно.Хайде уличнице,да вървим.

-Внимавай с езика.

-Кой го казва.



******

След тридесет минути път пеша,те най-накрая пристигнаха в кафенето ‘’Релакс’’ и се настаниха на любимата си маса – по-точно на любимата маса на Елинор и Касандра – точно до бар-плот-а.

От там виждаха цялото кафене,което си беше доста голямо.Черните стени,с най-различни декорации,червени,черни и бели фотьойли за сядане,а масите бяха черни и бяха като гланцирани.Там беше едно от най-скъпите места,когато го бяха отворили,но сега беше на нивото на всички други кафенета в Пенсилвания – по отношение на цената,разбира се.

Подът,който беше облепен в плочки,които отразяваха таванът и красивите лампи,които висяха от него и придаваха малко страшен вид на заведението,като се имаше предвид,че почти всичко беше в черно – включително подът,таванът и лампите.

Касандра не можеше да си обясни защо толкова много харесва това място – може би защото си падаше по ужаси и такива неща,но повечето хора,които бяха клиенти,вземаха това място за любовна хралупа,и във всеки ъгъл имаше разгорещили се тийнейджъри,които още малко можеха да стигнат и до секс,ако не се намираха на публично място.Нали това им е работата на хормоните?

Една сервитьорка,която беше сравнително нова – от близо два месеца тук на работа – се придвижи с бърза походка до тяхната маса и двете момичета не пропуснаха да я огледат от до.Коса – минус,защото беше рошава и си личеше,че не е къпана скоро.Тяло – два плюса – заради хубавият голям бюст,който опъваше тениската,която беше облякла и задникът и ,който изглеждаше определено страхотно и беше като магнит за всяко момче.Лице – минус – уста,изкривена в гримаса на отегчение,което определено не караше клиентите да се чувстват добре и да посещават мястото с удоволствие,размазан черен молив и май това беше.

-Здравейте,момичета.Какво ще желаете?

-За мен една диетична кола – каза безразлично Джилиан и се усмихна на все така не усмихващата се сервитьорка.

-А за мен – започна да се чуди Кас – за мен,за мен… о,да.Джин с тоник.

-Имаш ли 21 години?

-А трябва ли?

-Джинът с тоник и диетичната кола ще дойдат веднага - сервитьорката врътна задник,след като се беше намръщила,когато Кас започна да и задава въпроси.Тя отлично знаеше,че тук не сервират алкохол на непълнолетни или поне в по-голямата част от случаите,но всеки път,когато попадаха на това момиче,тя винаги си изпросваше някой друг джин с тоник и или студена бира ‘’Бекс’’.

-Пак ли алкохол?

-А ти от кога стана противничка на алкохола?

-Не,но просто все още е едва 6 и 45 и е малко раничко,не мислиш ли?

-Когато съм в настроение,за мен няма рано или късно.

-И ако мога да попитам- от къде идва това необикновено приповдигнато настроение?

-О – сервитьорката донесе напитките на момичетата и Касандра отпи от своята - ами,как да кажа,много е лично.

-Ти сериозно ли?

-Какво,Джил?Много добре знаеш,че не съм много по споделянето,особено когато стане въпрос за нещо изключително лично.

-Правила си секс нали?

Касандра се засмя,след което възвърна неутрално изражение.

-Колко си забавна.

-Ама ти наистина си го правила,и то… във фитнес залата!Господи,ама пред всички ли?

-Не ставай смешна,Джилиан.Да,направих го.Само че в съблекалнята.Женската.И беше супер.

-Най-вече ме интересува с кого?

-Луис Хамилтън.

-Е вече и аз имам нужда от някоя друга алкохолна напитка.

-Не знаех,че имам такова влияние върху теб.

-Вече знаеш.



*****



Докато пътуваше сама в автобуса,Касандра си мислеше за нещата,които щеше да свърши,след като се прибере вкъщи.Да напише част от домашните си за другият ден,под което трябваше да се разбира,че ще напише есето по Философия,на тема ‘’Животът – основна ценност или даденост. ‘’ Не че беше голяма привърженичка на писането,но това като че ли и привлече интереса,а пък го правеше доброволно и даже не спадаше към домашните.Чак сама се учуди колко ученолюбива е станала.Тихо се засмя при тази мисъл.Как така тя и ученолюбива?Едва успяваше да изкара високите оценки,които майка и баща и изискваха от нея.Казваха и ‘’Миличка,учи,после ще ти е леко.Повярвай ни,за твое добро е.’’ За нейно добро.Тя изобщо не можеше да намери смисъл в някои предмети.Като например за какво ни беше тази математика,тези усложнения,теореми и прочие,като на един човек в ежедневието си се нуждае от знания за таблицата за умножение.Това щеше да е перфектно.Ако нямаше математика като предмет.То това да и беше проблема само.Но не искаше да мисли точно сега.Беше в настроение за други неща.

Автобусът взе завой и се разклати. Минаваше покрай улица ‘’Бенджъмин’’ и Касандра можеше ясно да види какъв западнал квартали имаше във Филаделфия.Както този тук.Наричаха го ‘’Трашър’’ ,защото наистина преливаше от боклук.Буквално.Разбитите улици и пътища бяха посипани с най-различни отпадъци,хората не се интересуваха от това,подминаваха ги,както и ги изхвърляха най-безцеремонно.Тя вярваше,че в Америка чистотата на улиците беше под пълен контрол.Но явно за този квартал това не важеше.

И ето вече почти стигна до дома си.Слезе от автобуса и с бавна походка се насочи към къщата си,която се намираше на около километър от спирката.Минаваше по улиците на Филаделфия и се усмихваше.Знаеше какво я чакаше,когато се прибере.Чакаха я емоции.Със сигурност.Нямаше търпение да влезе в сайта за запознанства и да разбере колко човека са и писали.Дори може да са и предложили и срещи.Силно се надяваше да са или от Питсбърг или от Скрантън.Но дори и да бяха от Охайо или Ню Йорк пак я устройваше.Въпросът беше да имаше някой.



Разочарование.Това беше всичко.Сайтът за запознанства не струваше и беше пълна загуба на време.Касандра удари мишката силно в бюрото и изруга,след което обгърна лицето си с ръцете си и започна да се чуди.Как беше възможно.

Бяха и писали точно трима човека.Единият от Лас Вегас,другият от Лос Анджелис,а третият от Юта.И тримата бяха над тридесетте,очевидно зажаднели за млада плът.

-Ама че извратеняци,да им го начукам! – изруга отново Касандра.Наистина ли си мислеше,че този път ще и провърви?Отново се беше заблудила.

При Касандра,поне според нея,късметът липсваше.Ако през деня нещо хубаво се беше случило,беше я изпълнило само с положителни емоции и чувството за щастие преобладаваше в нея,накрая все се намираше някой или нещо,което да провали целият ден.Тя мислеше,че никога нямаше да усети лястовицата,кацнала на рамото и.Че никога нямаше да живее само и само в щастие,както искаше.Може би това и беше най-голямото желание за сега.Да е щастлива.Без излишни драми.

Но какво пък толкова?Това беше просто един проклет интернет сайт.Никога,никой и нищо нямаше да спре Касандра да намери половинката си,без значение в интернет,в обществото или след десет години.Макар че последното я натъжаваше доста.Не искаше да изостане от другите момичета.Не искаше да бъде загубенячката без нито едно гадже до двадесет годишна възраст.Е вече поне беше правила секс,опита се да се успокои с това тя.Вече беше една от всички.От една гледна точка,разбира се.А от друга – самотна,прецакана и отново – прецакана.Изобщо не мислеше,че това ще се промени.



Като се замислеше,че се отвращаваше от себе си.От начина,по който бе изгубила девствеността си. ‘’Момичето,което беше изчукано от някакъв си неин познат в женската съблекалня на спортен център ‘’Пълноценен Живот ’’. Аплодирайте я и да и пожелаем още по-мръсни преживявания.’’ Ха-ха.Ама че хумор.Комедията беше пълна.



Майната му.Майната му на всеки и на всичко,което се опитваше да помрачи щастието и всеки божи ден.Не можеше да продължава така.Трябваше да промени всичко това по някакъв начин.За това като за начало реши да не изтрива регистрацията си в сайта,а да изчака.Не можеше всичко да бъде толкова лесно,винаги се изискваха мъка и усилия.За съжаление.

[Hristova]

5.Твърде лично

-Не мога да повярвам,че трябва да чакам цяла седмица,докато се видим,Ели!

-Сякаш друг път не си чакала – промърмори Елинор в телефонната слушалка и продължи да сресва черната си дълга грива.Понякога Касандра и завиждаше.Даже възнамеряваше да се боядиса в черно,точно като нея,та да си личи,че имат нещо общо.Елинор го беше сметнала за глупаво и я разубеди.Но какво и пукаше – щеше да го направи,ако имаше желание по-нататък.Точно сега искаше да се покаже натуралната си красота в пълна светлина.

-Чакала съм,но нали знаеш,че бързо се затъжвам за теб. – опита се да и се подмаже Касандра.

-Знаеш ли,имам чувството,че вече нямаме общи теми за разговор,особено ако излизаме с теб и Джилиан.Вие двете коментирате нещо,а аз стоя и зяпам замечтано в таванът,който между другото е много красив.Направо се наслаждавам на всяка минута,която прекарвам в съзерцаването му.

-Не мога да разбера защо винаги драматизираш по този начин! – възмути се Касандра. – Разбира се,че имаме общи теми за разговор.Ти Джилиан не я гледай.Опитва се да привлече внимание с всяка дума,която каже.

-Тогава защо продължаваш да излизаш с нея?И я мъкнеш,когато съм си тук,да излиза с нас?

-Ами никой не е перфектен.Добра компания е.За клюки най-много става.

-Искам да кажа,че вече всеки си има отделна сфера на живот и събития,които се случват в него.

-Така е,когато съдбата ни разделя по този начин! – изсумтя Касандра и за малко да затвори телефона.Беше много ядосана. –Можем ли да прекратим този разговор.Не съм в настроение.

-Но..

-Чао,Елинор.Ще се видим в събота.

-Може и да не си…

-Майната ти,ако искаш си идвай!Чао.



Невероятно.Елинор отново се опитваше да извърти номер на Касандра.И от къде тези глупави теории,че вече нямали нищо общо?Какво по дяволите и ставаше на Елинор?Не е тази най-добра приятелка,за която се пишеше?Не беше момичето,което умоляваше Касандра да и помогне,когато се беше надрусала с марихуана?Не беше момичето,което каза на приятелката си,че ще бъде до нея въпреки всичко и въпреки това,че се мести в Питсбърг?Лъжкиня.Предателк а.Тези две думи се витаеха из ума на Касандра.Неблагодарна кучка.Това беше по-правилното определение,което можеше да даде за най-добрата си приятелка.Но се спря изведнъж.След което усети горещата сълза,стичаща се бавно по поруменялото и лице.’’Мамка му,аз не плача ‘’ опита се да се убеди Касандра,но сълзите просто идваха.И тя не знаеше каква е причината за началото им.Не можеше да бъде истина.Замисли се отново.Може би приемаше прекалено навътре нещата?Може би не трябваше да се отнася по този начин с Елинор ,а трябваше да прояви разбирателство,което само една истинска приятелка би проявила.

Проблемът беше обаче,че Кас просто не беше от този тип хора.Инатът и идваше в повече,не можеше да търпи,когато нещо не ставаше по нейната,когато някой заявяваше,че тя не е права,че греши.Тогава малка част от нейното самочувствие умираше,но беше прекалено горда,за да спори или да води каквато и да е дискусия.Но,по дяволите,това беше Елинор.Нямаше друг човек като нея,който да означаваше повече за Касандра.Но тя реши да не мисли за това през деня,а да си започва задачите.



Първо трябваше да се срещне с Луис Хамилтън.Да – определено.Касандра никога не оставяше нещата недовършени.Трябваше да си изясни с него за намеренията му към нея за напред.А ако изобщо имаше някакви намерения,нямаше ли до сега да се е обадил?Да и предложи да излязат на среща,която ще завърши със стенания и неземно удоволствие?Нямаше ли да направи точно това?

Очевидно Касандра беше прекалено глупава,за да се надява на такова нещо.Ала все пак реши да опита.



Но преди това трябваше да си начертае плана.Първо среща с Луис Хамилтън.После трябваше да отиде да се срещне с Джилиан,защото не и оставаше друг избор.О не,този път щеше да излезе и с Кели и с Джилиан.



Кели беше от класа на Джилиан и Касандра,и беше голям аутсайдер и единственият човек,който и обръщаше внимание,беше Касандра и от време на време Джилиан и казваше по две-три думи,особено ако ставаше въпрос за някой изпит,където да и каже верните отговори по математика или по химия.Като цяло и двете я използваха или поне така беше на пръв поглед.Касандра може би смяташе Кели за човек,пред когото можеше да си излее душата,без притеснения дали това ще се разпространи или не,защото Кели щеше да рискува отношенията си с нея,ако направеше нещо,което би застрашило социалният статус на Касандра.Не че беше кой знае какво този така наречен социален статус,но другите си бяха изградили що-годе добро мнение за нея и нямаше абсолютно никакви проблеми.Всички я поздравяваха в гимназията,други я питаха за новият и парфюм или за това,коя книга ще им препоръча.Изобщо най-различни неща.



Беше решено.Касандра ще излезе само и единствено с Кели.Джилиан да върви на майната си.



Отварянето на врата на стаята огласи така или иначе потъналото в тишина помещение.Майката на Касандра стоеше на вратата,облечена с кремава блуза,черен панталон,който използваше за носене вкъщи,както и престилка с лика на Мистър Куук,което означаваше,че в момента готви нещо.Дали беше вкусно?



Тъмно-русата коса на майка и се спускаше по рамената и беше дълга почти до кръста.Тя блестеше,защото майка и Розали винаги я поддържаше,използваше най-новите шампоани и балсами и продукти за грижа за коса,но беше решила да остави естественият цвят на косата си.



Розали огледа дъщеря си,която до преди малко се беше съсредоточила върху нещо и реши да заговори,но се спря.Защо дъщеря и изглеждаше унила?Или на нея така и се струваше?Отдавна не бяха говорили като майка и дъщеря.Разговорите им се състояха от постоянни караници за най-различни неща,предимно за държанието на Касандра.Дори веднъж Касандра беше си събрала нещата и беше готова да се изнесе пред очите на майка си и баща си,защото беше отсекла,че повече не може да живее с тях под един покрив,защото са прекалено досадни и продължават да вгорчават живота и.Но всичко завърши със сълзи и с мили думи от страна на Розали,ала Касандра само стоеше и кимаше с глава.Майка и бършеше полепналото и от сълзи лице и галеше главата и все едно беше отново малкото момиченце на мама.Но тя осъзнаваше,че вече не е така.И то отдавна.



-Каси,скъпа,как си?

-Ами добре,как да съм?Въпросът ти имаше подтекст нали?

-Всъщност да. – Розали се загледа в дървеният под,лакиран в цвят махагон и отново извърна поглед към Касандра. – Има ли нещо,което да не е наред?

-Защо да има нещо което да не е наред,мамо?

-А ти защо ми отговаряш с въпрос на въпросът ми?

-А ти защо продължаваш да задаваш въпроси?

-Все някой ще трябва да приключи това,нали?

-Ето пак въпрос.

Накрая и двете се засмяха,но Розали отново възвърна сериозното си и загрижено изражение.

-Изобщо не се шегувам,има ли нещо,което да те притеснява?

-Не,мамо,всичко е наред,спокойно.

-Какво възнамеряваш да правиш днес?

Касандра се подсмихна за малко,подхвана кичур от косата си,както обикновено правеше и започна да го върти на пръста си.

-Ами ще ходя до спортния център,след това ще излизам с Кели.

-Ясно. Правя браунис.Искаш ли да ти донеса в стаята,когато са готови?

-Не,благодаря.Сигурно ще ги опитам довечера.

-Нали знаеш колко вкусни ги правя?

-Да мамо,знам.

Момичето се изправи,доближи се и целуна нежно майка си по бузата,след което я прегърна.’’Ама,че съм подмазвачка ‘’ помисли си тя.Розали направо ахна.Дъщеря и не беше правила това от кога?От месеци?Може би години?

-Мамо,нали може да се забавя тази вечер малко?

-За това ли ме прегърна и целуна?За да искаш да ти удължа вечерният час?

-Не оставай с грешни впечатления,мамо. – О божичко,Касандра,защо си такава?

-Добре,до 10 и половина те искам вкъщи.Да закъснееш и половин секунда,ще те санкционирам.Разбра ли?

-Да,шефе! – Касандра се засмя ,след което се запъти към гардеробът си,за да извади дрехите си за фитнес.Все пак възнамеряваше да тренира.Извади комплекта си долнище на анцуг и спортен потник на ‘’Найк’’,след което изрови и марковите си маратонки със същият етикет,и ги сложи в сака си.Розали продължи да я гледа.

-Аз отивам да си довърша започнатото,скъпа.

Но Касандра дори не и обърна внимание.Бавно подреждаше нещата в сакчето,след което в съзнанието и изникна една доста откачена мисъл.Да вземе презерватив от скривалището си,където беше заделила около десетина за всеки случай.Изобщо не смяташе,че трябва да се надява,но реши да се води и да изпълнява теорията – ‘’за всеки случай’’. Едва намери малката кутийка,която беше набутала под някакви учебници от предната година и взе един.Прибра го набързо в джоба на анцуга и закопча сака си.



-Тръгвам! – провикна се тя и слезе надолу по стълбите.Отвори и рязко затръшна входната врата,после сложи малко гланц върху пълните си устни,за да ги направи да изглеждат сочни и точно за целуване.Осъзнай се,Касандра.



****

-Какво,искаш да ми кажеш,че не ти стигна предният път и се върна за още? – Луис Хамилтън зяпаше учудено в току що влязлата Касандра.Огледа я от глава до пети и се усмихна лукаво.Май този път не беше в настроение за секс.Кофти за нея.

-Не,Луис,боже.Исках да тренирам,това е.Сега ако ме извиниш,трябва да се преоблека,след което да се захващам за работа.

-Разбрано,Кас. – Касандра се вмъкна в женската съблекалня,а Луис я проследи с поглед,след което си помисли какво пък толкова щеше да стане,ако отново използва Касандра за секс.Не беше голяма работа,все пак.Просто,само и единствено секс.Този път щеше да е в мъжката съблекалня.Подпрени на шкафчетата.Или пък в банята?



Не след дълго Кас излезе,облякла спортното облекло,и си купи една бутилка минерална вода.И реши да тренира.



Докато продължаваше да върви на пътеката,тя си мислеше за Луис и за това,което и беше казал.Ама разбира се,че беше тук точно за това.Кой какво друго би си помислил?Ха-ха.



Ама че беше жалка.А уж до онзи ден разправяше на Елинор,че вярва в любовта и за нея секс без любов е просто загуба на време.Прахосване на нещо,което можеш да имаш с човек,който те цени и те зачита и би предпочел само теб пред който и да е друг.Но какво направи тя – живя за момента.Това беше единственото обяснение.Понякога в живота просто нямаше два момента,за които да живееш.



-Хей! – Луис се приближаваше към нея.Тъмно-кестенявата му коса беше фризирана с гел и това го правеше още по-секси.Той продължи да върви,спря се и се облегна до стената точно до уреда,където Касандра тренираше.Усмихна и се примамливо.Боже направо щеше да се изтърси от пътеката.Искаше го тук и сега.



-Така като гледам – Луис се засмя – май си се съсредоточила върху тренировката си и няма никой и нищо,който да те отклони от нея,нали?

-Едва ли. – Касандра се обърна към него,смигна му,след което отново възвърна началното си положение,към огледалата.Загледа се в плазменият телевизор ‘’Ел Джи’’ на стената.Бяха пуснали телевизия ‘’Енимал Планет ‘’ – една змия,огромна анаконда,преглъщаше плячката си.Студенокръвното животно бе уловило котенце.Бяло,пухкаво.Как можеха да дават такива неща по телевизията,за бога,помисли си Касандра и моментално и стана жално за беззащитното животинче,което вече се намираше в челюстите на змията.

-Ако искаш може….може да повторим,нали се сещаш…?

-Какво каза? – Луис изкара Касандра от транса,в който беше попаднала. – Да повторим кое?

- Е как кое?Ама че въпроси задаваш.Изключително забавна си. – Луис отново се засмя – смях,изпълнен с безгрижност.

-Направо блестя. – Касандра спря уреда,слезе и се приближи до Луис.Целуна го продължително,усети как езиците им се сплитат и се впусна във главозамайваща серия от целувки.Той я пипаше навсякъде.Пред всички.Но не му пукаше.Нито на нея.Стисна задникът и,и тя изстена.

-Не мислиш ли,че е удачно да се прехвърлим поне в съблекалнята?

-Да,със сигурност. – Момичето първо тръгна напред,а Луис я последва.Шляпна я по дупето,след което се ухили – Побързай,че едва се сдържам.

-Обзалагам се.



****

-Може ли да ми отговориш на въпроса колко е часът? – Розали гледаше дъщеря си гневно.Касандра беше закъсняла с 45 минути.Нямаше представа точно колко време е продължил сексът с Луис,но след това се къпаха,и после си говориха.Не го беше очаквала,определено.Не мислеше,че имат за какво толкова да си говорят,освен да си правят намеци и да обсъждат тренировката и.Но това,че си бяха говорили,със сигурност не означаваше,че от всичко това,което се бе случило между тях ще излезе нещо повече.В никакъв случай.

-Мамо,аз наистина,наистина много съжалявам.Просто трябваше да ходя до Джилиан,после излизах с Кели и после се мотахме в ‘’Марк Джейкъбс’’ и нямаше как да не наминем през ‘’Старбъкс’’ . Все пак това ни е любимата спирка след ‘’Релакс ‘’ Моля те мамо,не се сърди,и най-вече – не ме санкционирай,както се закани.

-Сядай си на задника да вечеряш и повече да не е повторило,ясна ли съм? – майка и повдигна вежди и кръстоса ръце пред тялото си.

-Ясно.Ей сега ще дойда.



Касандра побягна към стаята си,затръшна вратата и се усмихна.Ама че и беше приятно.И весело.Направо все едно се беше напила.Но Луис определено беше от твърдите алкохоли.Никое леко питие не би причинило такова главозамайване.



Този път момичето реши да остави всичко това за себе си.Нито да казва на Елинор,на която все още беше бясна,нито на Джилиан,нито на никой друг.Надяваше се и Луис да не си отвори устата и после цялото училище да я пита дали е било удобно да я обладават подпряна на гардероба.Ама че мръсница си имали в гимназията.Кой знае,че вече го прави по-добре даже и от специалистките в областта?

[ledenakrasota]

По-добре ги качи, където трябва. Има си сайт за този род книги.