Бременна на 18. Как сте съобщавали новината на близките си?

[elizabethg]

Здравейте...Искам да Ви споделя и моята история...Аз съм на 18,завърших училище,имам приятел от близо година...и преди няколко дена разбрах,че съм бременна.Искам да си задържа детето, а и приятелят ми ме подкрепя и много се радва,НО се притеснявам от реакцията на родителите ми.

Вие попадали ли сте в моята ситуация и как сте съобщавали новината на близките си?

[granger]

Тук е пълно с бременни тийнейджъри!?
Пише ти в профила,че си на 21,но както и да е.
Ми как да им кажеш-казваш,че трябва да поговориш с тях и им го поднасяш.Едва ли ще са на 7мото небе,но ще им кажеш ,каквото имаш да казваш,какви са ти намеренията занапред, , после ще ги изслушаш...оттам нататък...нещата могат да се развият по много начини.

[ShtrudeL]

Щом си премислила добре колко трудно ще ти е при условие, че сега не можеш да учиш (или много трудно), а после работа да си намериш и щом и двамата смятате, че можете да го отгледате и да му дадете всичко, което трябва да се даде на едно дете, то кажи всичко това на родителите си и събери всичките си 18 години в тоя момент, но бъди с приятеля си в момента на съобщаването.
лолЗ

[notlike]

Ако приятелят ти е на поне 23-4, че да може да работи, си го запазете. Да имаш дете в България е трудно, но и толкова хубаво на фона на всичките простотии в държавата ни. Една от малкото радости, които ни останаха, е да продължаваме българския род.

[elizabethg]

Пише ти в профила,че си на 21,но както и да е.

На 18 съм,просто влизам от профила на приятелка.
Приятелат ми е на 22,и двамата работим.

[machoka]

Младите мама и тати са нещо много много хубаво. Семействата ви познават ли се, ще има ли проблеми в това отношение? А вие двамата познавате ли се добре с родителите на другия? Ако имате една добра среда около вас и читави семейства, всичко ще е ок.

[elizabethg]

Семействата ни не са се срещали,но неговото семейство ме обожава,моето семейство също много го харесва.Просто се притеснявам от реакцията им.

[shmatarok]

Бъдете заедно, докато им го казвате. Да се надяваме, че баща ти не е от онези, които ще хванат пушката след преминаване на първоначалния шок.
И им го кажете колкото е възможно по-скоро!

[DragonLady]

Ако приятелят ти има финансовата възможност да осигури всичко необходимо на това дете и на теб от сорта на жилище ( и разходите по него като ток, вода, телефон, интернет и тн. ), детска количка, памперси, дрешки, храна и тн. задръж го, но ако не си сигурна, че ще се справите финансово добре си помисли дали ще го запазиш. Имай в предвид, че ти докато си бременна не можеш да работиш какво да е, трябва да се щадиш в името на детето, а вече в напреднала бременност пък хептен не можеш да работиш, както и след раждането поне 1-2 години ще трябва да си седиш у дома и да си гледаш детенцето. Така че финансовата тежест пада основно на неговите плещи. Ако не е прекалено лично би ли споделила той на колко години е?
Колкото до родителите обясни им, че си забременяла без да сте го планували, но се обичате и имате желание и възможности да родиш, и да отгледате това дете. Бъдете заедно, докато им го казвате и на ваще и на техните. Запознайте семействата едно с друго!
Подготви се и психологически за това да станеш майка. Прочети материали на тема раждане ( реши по нормален път, или секцио ), отглеждане на детето в различните възрасти и тн. педагогически и медицински материали.
Прощавай, че изпадам в толкова много подробности не засягащи пряко темата, но да кажем, че съм минала по този път ( евентуална бременност и желание с мъжа ми да задържим детето ), но накрая се оказа, че не съм била бременна ( слава богу! ), и не се наложи да разговаряме с моите и неговите родители. Така че, ако имаш още някакви въпроси относно тази тема, и имаш желание, драсни ми едно ЛС.

[granger]

Успех тогава, мисля че ще ви е трудно,но пък ще се справите не сте първите,няма да сте и последните. Седнете като големи хора и си поговорете. Вероятно на вашите ще им е малко трудно,но ще ви разберат.

[ShtrudeL]

Ако приятелят ти има финансовата възможност да осигури всичко необходимо на това дете и на теб от сорта на жилище ( и разходите по него като ток, вода, телефон, интернет и тн. ), детска количка, памперси, дрешки, храна и тн. задръж го, но ако не си сигурна, че ще се справите финансово добре си помисли дали ще го запазиш. Имай в предвид, че ти докато си бременна не можеш да работиш какво да е, трябва да се щадиш в името на детето, а вече в напреднала бременност пък хептен не можеш да работиш, както и след раждането поне 1-2 години ще трябва да си седиш у дома и да си гледаш детенцето. Така че финансовата тежест пада основно на неговите плещи. Ако не е прекалено лично би ли споделила той на колко години е?
Колкото до родителите обясни им, че си забременяла без да сте го планували, но се обичате и имате желание и възможности да родиш, и да отгледате това дете. Бъдете заедно, докато им го казвате и на ваще и на техните. Запознайте семействата едно с друго!
Подготви се и психологически за това да станеш майка. Прочети материали на тема раждане ( реши по нормален път, или секцио ), отглеждане на детето в различните възрасти и тн. педагогически и медицински материали.
Прощавай, че изпадам в толкова много подробности не засягащи пряко темата, но да кажем, че съм минала по този път ( евентуална бременност и желание с мъжа ми да задържим детето ), но накрая се оказа, че не съм била бременна ( слава богу! ), и не се наложи да разговаряме с моите и неговите родители. Така че, ако имаш още някакви въпроси относно тази тема, и имаш желание, драсни ми едно ЛС.

Само докато ти четях поста ме побиха тръпки :О А като се замисля, че в 5 клас, като още едно невинно и розово момиченце, играещо си с куклите на семейство си мислех, че искам да имам бебе на 20 и че след 25 е супер тъпо и дори пресмятах аз ако съм на еди колко си години, детето ми на колко ще е, за да не съм стара или нещо такова и да съм ебати готината майка хахах
awww и сега съм ЗА това, ама ако и двете личности са силни и могат да се справят с тая огромна отговорност.
А като си помисля, че веднъж се наложи и да мина през ужаса да изчакам цееееееели 5 мин, които ми се сториха като вечност, за да видя колко чертички има на пръчицата, лошо ми става хахах

[NomNomNom]

Сад

10 букви

[draid]

След като те те познават, а вашите познават него. И при положение че и двамата работите, очевидно не си мислила за висше, то тогава няма абсолютно никакъв проблем да го задържите. Родителите ти може да не им хареса, защото може да се надяват да завършиш висше, друг проблем не виждам честно казано.

[Joc]

честито, не сте турци нали?

[granger]

И какво ,ако са?

[elizabethg]

Не сме турци,българи сме.

[scrooper]

Успех... можеш да питаш и в раздела за тийн мами.

[Joc]

Дано всичко ви се нареди както трябва

[GLaDOS]

Таткото ако е мъж и не те изостави след раждането,мисля че каквито и условия да ви поднесе живота ще се справите заедно.

[GreenFairy]

Говорила ли си с родителите си на тази тема? Защото според мен е нормално когато едно момиче има връзка с дадено момче от по-дълго време родителите (или поне майката) да говорят на тази тема с дъщеря си. Ако е така, няма от какво да се притесняваш. Ако не започни темата "Абе, мамо, какво ще стане ако с приятеля ми имаме дете?" и после и казваш, че това ще се случи. При всички положения е шокиращно да разбереш, че детето ти ще има дете, но няма как да го скриеш от тях.

[elizabethg]

Приятелят ми ме подкрепя,аз се притеснявам,той ме успокоява.Казва,че щом се обичаме и сме заедно всичко ще бъде на ред.

[Man4estur]

Говорите все едно са - тя,приятелят и бебето срещу света...Те имат родители, който със сигурност ще помагат с каквото могат, а тя поиска мнение за съобщаването на родителите. Късмет с бебчето ;]

[SmilezZz]

Съберете двете семейства на едно място и двамата поднесете новината, като големи и зрели хора. Едва ли, първоначално ще са щастливи, но няма какво да правите, щом сте решили да запазите детето. И замисляли ли сте се дали ще можете да изгледате детето , и да му предоставите нещата, от които ще има нужда.

[marilyn]

Никога не съм разбирала хора като вас, но разбира се, това си е мой проблем. Замисли се обаче какво ще пропуснеш. Аз съм на 19 и тази година завърших. Сега ходя по изпити и искам да уча в уни, да се развивам и да градя едно по-добро бъдеще. Замисли се, дали това няма да ти липсва. Способна ли си да се грижиш за дете на 18, да му дадеш възпитание, дом, грижа, ще можете ли да си покривате разноските? Няма ли да се чувстваш кофти, като знаеш, че връстниците си си живеят живота така да се каже, студентски години, купони и какво ли още не, а ти седиш с бебето и нямаш време за по 1 кафе с приятелки. Сигурна ли си, че гаджето ти е човекът за теб?
Бъди честна със себе си и си помисли върху всичко, което ти казах и аз, и съфорумниците. Не прави грешката да се погубиш на 18...
Конкретният ти въпрос беше как да кажеш на семейството си... това сама трябва да прецениш, зависи от тях, ти знаеш как биха реагирали и как точно да им го поднесеш.

[bulgariancho]

Поздрави за мнението над моето, или както се пише +1