- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- 12-ти клас (абитуриенти) -2012/2013
Само на мен ли ми беше адски тъп светилника?
Нямах търпение да свърши, макар че чета друга част от тетралогията в момента
"Тютюн" ми стана любимата книга, прочетох я буквално на един дъх.
И на мен "Железният светилник" ми беше много интересен.Сега се чудя дали да почвам с Тютюн или да гледам само филма и да прочета резюмето
"Тютюн" ми стана любимата книга, прочетох я буквално на един дъх.
+1 Страхотна е !
сега завърших 12 клас и взех матурите без никъв проблем. не съм чел нито 1 книга нито съм гледал филм ... матурата е гига лесно, нищо, че тази година беше по-трудна от 2011
Иве,еротични романи в училище?!
Не помните ли, какво беше в 8 клас, когато учихме половите системи по биология! Не знам при вас как е било,но при мен беше АД, разбира се направен от момчетата. Та за нищо на света не искам пак да им слушам умозаключенията...
Та по тая тема, ако не стана доктор, някой знае ли къде се учи сексология, МОЖЕ ДА СЪМ НОВАТА КОБИЛКИНА...
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
Ние имахме биология на немски...госпожата имаше меко 'р' и всеки път като кажеше кхххъв (кръв)и се попикавахме да се хилим.
Последно редактирано от SuNsEt : 09-07-2012 на 20:01
Леле, вече и аз официално съм 12-ти клас...
Направо не мога да повярвам кога мина времето. Вчера бях стреснато мъниче пред страшните врати на училището, а сега - готвя се за матури, балове, кандидатстване и какво ли още не...
Малко късно се разписвам в темата, но сега чак я видях.
Аз честно казано мисля да не си давам хич зор за матурите, защото те реално не играят никаква роля при кандидатстването ми - нито по БЕЛ, нито свободно избираемата
Което си е облекчение, но пък имам да ходя на други курсове и става една...
Интересно ми е да видя какво ще замислим с моя клас за края на годината, защото честно казано не ми се ходи изобщо на този бал. Не за друго, а заради чалгата, прекомерно силното желание на всички да изпъкнат и куп други глупости.
МОМИЧЕ СЪМ!!!
Ей, ей! Да си имаме уважението - за мен лично Биологията винаги е била по-интересна от драсканиците на депресивните ни литературни дейци.
За жалост, тъй като до някаква степен ми се отдава да "тегля" локуми и да симулирам дълбокомисленост, учителката ми по БЕЛ има болната амбиция за отлична оценка на матурата (далеч не споделям нейните възделения).
Respect my authoritah
На мен пък литературата абсолютно винаги ми е била най-най-най-интересния предмет. Учителките ми бяха супер интересни и обясняваха много готино,както и сегашната-тя ми е любимка.Вдъхва ми респект и...абе много си я обичам. Учителките по БЕЛ ,които са ми преподавали може би бяха единствените,които повярваха в мен.
Ох...искам да ви се оплача от себе си ! Сигурно вие сте много добри по английски и няма от какво да се притеснявате,обаче аз...съм трагедия! Едно време много ми вървеше тоя език ,обаче от 5 години нямаме свестен учител и много изостанах.Сега съм решила това да ми е втората матура,а вчера направих матурата за 2012 и от 35 въпроса имам 20...А при частта с изреченията съм запазила смисъла,обаче времето постоянно ми е грешно. Ще се ходи на уроци И на самоподготовка якооо
И аз като Сънсет обичам литературата. Винаги съм имала уникални учители по бел. Хора, чието призвание е да преподават. Винаги са ме вдъхновявали, разбирали и подкрепяли и разбира се, очакват от мен 6 на матурата и аз ще се постарая!Първата ми учителка по бел ( 5-7 клас) откри "таланта" в мен и ме помоли да участвам в "Моите детски мечти" с есе и аз приех. Написах нещо за 1 ден, дадох и го и спечелих 1-во място. Оттогава вярвам в себе си!
Аз размислих за медицината, на пук на ученето ми през цялото лято на теми, задачи и други глупости, се отказвам. Просто тази сутрин се събудих и видях живота си по друг начин, не като лекар(въпреки, че това ми е детската мечта). Понякога се чудя от къде ми се роди тая идея в главата. Може би от невинните ми детски виждания, че искам да помагам на хората, да съм самаряника.... Много странно се чувствам, все едно погребвам част от съзнателния ми живот, през който съм си мечтала за лекарската професия,виждала съм се как завършвам, как протича животът ми... Сега си давам сметка, че аз се самонавивах, че мога да го постигна,нахъсвах се сама,че от мен ще излезе, едва ли не, Господ... Е да,ама не.
Тази нощ почти не съм спала и си задавах въпрос, след въпрос -какво всъщност искам да правя, само аз, без да вземам под внимание родилския натиск, мненията на другите хора и май ми се изясни мозъкът. След снощния психоанализ, който си "ударих", реших, че трябва да правя това, което ми се отдава най-добре, което правя с удоволствие и се самозабравям като го правя, а то е да пиша. Окончателно го реших - ще се пробвам в СУ(журналистика или ВО)...
Сега остава да кажа на майка ми:" Мамо,дъщеричката ти няма да става хирург, а журналист на свободна практика, не се притеснявай за мен,ако не си намеря работа след като завърша ще започна да се продавам... Ако оживея, ще ви пиша пак!!! :*
Извинявайте, че ви занимавам с моите главоблъсканици, но си ви чувствам близки...
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
Пифиела, "лог"-нах се само, за да изкажа адмирациите си и да се опитам да опиша колко съм запленен от словоизляението Ви, но след 10-15 написани реда изтрих всичко и реших да остана с най-основото, най-чистото и най-искреното - "Давай напред! ".
Respect my authoritah
Изобщо ама изобщо си нямам идея какво да уча. Абсолютна каша ми е в главата. Ако говорим за мечти - моята винаги е била и винаги ще остане да пея на голяма сцена. В един момент исках да уча в академията поп и джаз пеене, ноооо след това се замислих и реших, че ми трябва нещо по-стабилно, че хората очакват повече от мен и че умствения ми потенциал трябва да се оползотвори за нещо друго. Та сега съм супер неориентирана. Мислех си за филология и по-точно скандинавистика, предвид факта че бях два пъти във Финландия и се запознах доста с начина на живот на хората там, езика и т.н. Толкова се чувствам привлечена от тази страна, че само заради нея бих записала скандинавистика. Мислех си и за МИО, не съм обаче сигурна, че ще ми хареса. Друга евентуална възможност е и туризма. Не знам доколко обаче представите ми се разминават с действителността. Хаос, хаос в и без това обърканата ми главица... За бала изобщо не мисля. Ако някой ми прочете излиянията може и даде някакъв съвет относно трите неща, които съм споменала. Изобщо събирам всякакви мнения
If you do not tell the truth about yourself
you cannot tell it about other people!
И аз така се лутах между различни специалности и накрая получих просветление
Има още малко време, мисля, че ти най-добре си знаеш. Може скандинавистика, а после да отидеш в някоя скандинавска държава и там да учиш музика/пеене... МИО-то и всякакви неща свързани с икономика са ми крайно противни, така че не мога да кажа нищо
За бала не се бой и аз още не го мисля много, не си единствена
Здрасти Габи и аз съм Габи
Мнение(колко е компетентно и на място, ти сама ще решиш ) мога да ти дам за МИО, защото аз уча в икономическо и съм запозната горе долу. Като цяло МИО ти дава много широко поле на действие,светло бъдеще и добро заплащане, но само ако ти се учи от сърце. Това е специалност(в частност икономиката), която трябва да се разбита и да се учи с желание. Невъзможно е, да не ти се занимава с икономика и да го учиш, да слушаш лекции, които не разбираш, пък да не говорим как ще се вземат изпити,от които си нямаш и представа. На фона на икономическата ни криза е прекрасно, човек да разбира какво се случва с икономиката,а не да гледа като "теле в железница". Ако си търпелива и предвидлива, отдават ти се сметките, логическите задачи,владееш отлично език и си готова да се "заровиш" в макро и микроикономики,давай смело напред,без да се замисляш!
За туризма да кажа нещо. Харесва ми много като специалност и последващото развитие не е никак лошо. Всички се надяваме България да се развива в бъдеще,а именнно туризмът е свързан с бъдещия просперитет на милата ни родина. Ако обичаш да пътуваш, да работиш с многоооо хора,да говорш без да спираш, да организираш и координираш хората и си на "ти" с пространственото ориентиране,давай тогава!
А за скандивинистиката си нямам и на идея къде и как можеш да се реализираш после, за България говоря...
Затвори си очите, забрави всичко и си запитай: Какво всъщност искам АЗ,а не някой друг. Къде се виждаш след 10 - 15 години. Щастлива с това, което сама си си избрала или неудовлетворено и объркана от живота? Помисли си хубаво,имаш цял един живот пред теб!
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
pifiella, милата! Не е късно за решението ти, но язък за темите.
Добре че винаги ме е мързяло да се задълбочавам в Биологията и Химията. Иначе медицината е супер перспективна, но просто не е за всекиго.
Аз пък избрах нещо, което включва част от таланта ми (рисуване и въображение) и е малко или много отъпкан от майка ми път- Архитектурата. Не е особено доходоносно в момента, но е по- добре от това да стана художничка...
Охх, притеснявам се, че с това, което ще правя с удоволствие, едвам- едвам ще се издържам...
always late but worth the wait!
То да бяха само темите,а аз и задачи, но така е по-добре. Вместо да бях влязла, да не ми издържи романтичната натура на напрежението и да се откажа, когато вече съм стигнала до някъде.
В последното ти изречение се съдържат двата парадокса на днешната младеш - УДОВЛЕТВОРЕНИЕ И ПАРИ. За съжаление е така, много малко са хората, които постигат такъв баланс. Ако тръгнем да гледаме коя е най-доходоносната професия всички да сме банкери,лекари и адвокати... Не ми е песно да го кажа,но майната им на парите,не знам какво ще постигна,как ще ми се развие животът, дали ще имам пари да си плащам сметките,но ще правя това,което ми харесва и ме изпълва с живот.
А и архитектурата е велика наука, не е за подценяване и ако не тук, то в чужбина ще успееш.
Общо взето аз съм на мнение, че ако човек прави това, което му харесва, той ще успее, самата мисъл за това, че си постигнал удолетворение с дейността си, те зарежда с позитивизъм и желание да натриеш носовете на всички,които ти казват......пфф няма смисъл от това,глупаво е,безперспективно е... Е, аз казвам на такива хора, че аз ще успея,макар и с журналистика, ти ще успееш като архитект, всеки ще успее с всичко, стига да го иска, не само заради престижа и парите, а заради самият себе си!
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
Харесва ми как разсъждаваш, но мисля, че ако се занимаваш дори с това, което желаеш, а взимаш заплата примерно 400-500лв., с която няма да ти е много приятно да живееш и това, което ти е било най-мечтаната професия може да стане дори досадно и омразно, когато виждаш, че не си добре оценен
Прав/а си! Парите или по-точно липсвата им, озлобяват човека и той забравя за всичко. Съмнението винаги ще го има,но все пак всички се стремим да надхвърлим възможностите си и за този период от живота ни е хубаво да мислим само положителни неща. Аз не поставям парите на първо място нито в мислите и идеолигията си, нито в целите, но все пак те са средствата за постигане на нещо в този живот...
Не се знае и може би, аз ще съм новата Ани Салич (сарказъм)
А в най-лошият случай ще направим следното: Scrooper ще рисува,Адашката Габи ще пее, а аз ще пиша стихове,вицове и всички ще сме на един площат...и ще си се забавляваме докато събираме стотинки...
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!