Отговор в тема
Eat, pray and love една приятелка си я купи. Как е? Хубава ли е? Екранизацията с Джулия Робъртс на мен особено ми допадна, защото и аз искам нещо подобно - да избягам някъде, без тревоги, да ям на корем, пък накрая и някакъв секси мъж да ме вземеДа медитирам на спокойствие върху бамбукови дръвца. Ха-ха.
'Шоколад' за какво се разказва?
Да не говорите за "Шоколад" на Джоан Харис от Food Trilogy? Книгата не беше ли екранизирана с Джони Деп?
И спря да се върти за миг земята..
С огромен интерес прочетох дискусията ви за Кинг, само да отбележа. Като човек, който стабилно чете негови книги от има-няма седем години вече, подкрепям, че както всеки автор и той си има силни моменти ("Живата факла", "Нощна стража", "Четири след полунощ", "Ланголиерите", "То", "Гробище за домашни любимци", "Момичето, което обичаше Том Гордън"), има и слаби ("Колорадеца", "Под купола", "Безсъние", "Играта на Джералд", "Гняв"), но на мен ми е вече нещо като навик да си купувам импулсивно всяка една негова книга, която ми попадне пред очите. Най-любима завинаги си ми остава "Дългата разходка" и според мен не може да направи нищо, с което да я надскочи.
По темата: Чета Джон Грийн и Looking for Alaska. Според мен беше грешка първата му преведена книга на български да е The Fault in Our Stars. Въпреки, че нейният чар по никакъв начин не може да бъде отречен, Looking for Alaska ми е в пъти по-лесна за проследяване, героите са ми много по-близки, а и има страхотното чувство, че определено не знаеш какво те чака накрая, защото във "Звездите" все пак имах някаква идея. Невероятна книга, невероятен писател.
When you awaken in the morning’s hush
I am the swift uplifting rush
Of quiet birds in circling flight.
I am the soft starlight at night.
Do not stand at my grave and cry,
I am not there; I did not die.
Looking for Alaska я прочетох на шведски преди 2 години. Не останах разочарована, но все пак не бих го нарекла страхотен писател. Може би, ако прочета някоя друга негова книга, мнението ми ще се промени. Пък и обезателно трябва да е на английски. Предложения?
Иначе, съм съгласна, че Под Купола не беше една от най-добрите му книги. Беше интересно като замисъл в началото, а края беше страшно разочароващ. Какви извънземни, какви деца, какви тинтири минтири?
Аз съм чела само две други - An Abundance of Katherines и The Fault in our Stars. И двете са добри. Не знам, по принцип не си падам по такава типично тийнейджърска проза като неговата, но има нещо в книгите му, което страшно много живот ми вдъхва. Може и да е защото обичам vlogbrothers от незапомнени времена. Кой знае. Малко съм пристрастна, вярно е.
Под Купола даже не можах да я дочета до края, страшно големи очаквания имах от нея, а то ...
When you awaken in the morning’s hush
I am the swift uplifting rush
Of quiet birds in circling flight.
I am the soft starlight at night.
Do not stand at my grave and cry,
I am not there; I did not die.
Стр.118–
“Той й се струваше очарователен; не можеше да се откъсне от него; спомняше си го в други положения, в други дни, казани от него думи, звука на гласа му, него целия; и протегнала устни като за целувка, тя повтаряше: „Да, очарователен, очарователен! … Дали не е влюбен? –питаше се тя.–И в кого? Но, разбира се, в мене!“
"Мадам Бовари"
''11 минути"
„В даден момент нямаме нищо, а в следващия получаваме повече, отколкото можем да понесем.“
„Животът е много бърз; запраща хората от небесата в ада само за секунди.“
„Ако трябва да съм вярна на някого или на нещо, в такъв случай трябва да съм вярна първо на самата себе си.“
„Всеки, който е изгубил нещо, което е смятал за своя собственост, накрая разбира, че нищо не му принадлежи. А след като нищо не ми принадлежи, тогава не си струва даси пилея времето за неща, които не са мои; по-добре да живея така, сякаш днешният ден е първият (или последният ) от живота ми.“
„Имам възможността да избера дали да бъда жертва на тоя свят или авантюристка, която търси своето съкровище. Всичко зависи от това как гледам на живота.“
"Железният светилник" (любима)
„И защото мислеха един за друг, те не смееха да се погледнат. Не биваше да стоят сами тук, в сянката, из града вече ги одумваха, но не можеха да се разделят. Лазар чувствуваше нежното девойче толкова близу до себе си, само да приподигне ръка и ще се докосне до него, и тих, сладостен трепет изпълваше гърдите му. Винаги така, когато тя биваше близу до него. Вътре в него бликаше и се изливаше извор, а нейният светъл, ласкав поглед проникваше като слънчев лъч дълбоко в избистрената струя; край нея беше спокойно и радостно, тя отстраняваше всички грижи и тревожни мисли, като светилник в тъмна стая, усмиряваше сърцето, което се бллска и мъчи. И нейната обич беше като светлина, която огрява душата и нищо не иска, с нищо не дотяга, за нищо не моли ни с поглед, ни с дума, не чака, не заплашва. Аз съм тук и те обичам — може би си мислеше тя сега, едва привела глава под тежестта на косите си, които сега, в сянката, изглеждаха тъмни и още по-буйни над челото й, което грееше в здрача като гладък драгоценен мрамор.“
„По такъв път съм тръгнал и ще вървя, нема да се отбия от него, каквито и съблазни да ме теглят.“
„Той забеляза, че е сънувал Божана само два пъти — болна, разплакана. А Ния беше във всичките му сънища — тук беше безсилен да я спре, да я прогони, да избяга от нея, — тя навлизаше в сънищата му, тя ги строеше такива чудни, хубави, ясни като някакъв друг живот и се събуждаше той не с натежало сърце от жалост, а премалял от наслаждение, разляло се по тялото му, пропило всяка клетка. Тя беше властна и любима господарка на душата му — той го чувствуваше, ала разумът му, съзнателната му воля повеляваха, крещяха в него: ти трябва да я изгониш от душата си, от слабата си грешна душа, толкова склонна към наслади и суетна радост!“
8ма глава
Катерина:
„Убийте ме. Изгонете ме. Ще ида при него-изрече тя бързо, задъхана и продължи пак тъй бързо:- Аз знам какво сърце има той, само аз. Как страдал, сирак, колко се е мъчил, сички го мъчили и затова е такъв див. Но е най-добър. И ти го мразиш, и сички се подбиват с него, но той е най-добър от сички.
Малко цитати
Надявам се да нямате против.
Нека спрем войната по пътищата заедно. /В памет на Милена Б./
Разбира се, че нямаме! Точно за това е темата. Оххх, и на мен Железния Светилник ми е сред любимите. Това лято се надявам да прочета и другите 2 книги на Д.Т.
Ето малко и от мен:
'Решил съм да напиша тази книга за синовете си. Сега те са малки момчета и ако ще им го кажа аз, никога не ще узнаят откъде са дошли, преминавайки през мен… Искам да знаят какво е било, искам да им го кажа направо, а може би, като съм откровен с тях, ще бъде откровен и с другите… Те нямат познания в света на литературата, не са чували като нас великите световни приказки. А аз ще им разкажа една от най-великите, може би най-великата - приказката за злото и доброто, за силата и слабостта, за любовта и омразата, за красивото и грозното. Ще се опитам да им обясня защо тези двоици са неразделни - как едното не може без другото и защо от тяхното сливане се ражда творчеството.' - Джон Стайнбек, На изток от рая
"That's why I like to listen to Schubert while I'm driving. As I said, it's because all the performances are imperfect. A dense, artistic imperfection stimulates your consciousness, keeps you alert. If I listen to some utterly perfect performance of an utterly perfect piece while I'm driving, I might want to close my eyes and die right then and there. But listening to the D major, I can feel the limits of what humans are capable of - that a certain type of perfection can only be realized through a limitless accumulation of the imperfect. And personally, I find that encouraging. " - Kafka on the shore
Виждам че не носите халка, господин Лестър. Ако някой ден се случи да носите вашата толкова дълго, колкото аз нося своята, ще разберете че в семействата винаги има нещо скрито. - Стивън Кинг, зъл мрак, угаснали звезди
Great hair can radically enhance a man's aura of power - as witness those who have been elected to the presidency of the United States with no other qualifications. - Seize the night, Dean Koontz
"Особеността на душевните рани се състои в това, че не се виждат, но и не зарастват; те зеят в сърцето, болезнени и готови да кървят от най-леко докосване." Граф Монте Кристо
Мили хора, препоръчайте ми книга с йога упражнения (или нещо подобно на йога).
let them have the
stage
so long
as I need not be
in the
audience.
Zorin, понеже виждам, че слагаш "Гробище за домашни любимци" към силните му, какво ти хареса в нея?
А някой да знае от къде мога да си дръпна филма по книгата? В замунда не го намерих.
По-късно и аз ще се включа с цитати.
И спря да се върти за миг земята..
прекрасна книга е. и аз гледах първо екранизацията, която ме грабна, макар Робъртс да не ми е любима (все ми прилича на кон в лицето :Д). книгата е доста добре написана, самите детайли са аргх <3 обожавам как е разделена на 3 части с по 36 глави (които носят една символика в себе си, която тя в началото обяснява).Първоначално написано от DisappointedDreamer
Eat, pray and love една приятелка си я купи. Как е? Хубава ли е? Екранизацията с Джулия Робъртс на мен особено ми допадна, защото и аз искам нещо подобно - да избягам някъде, без тревоги, да ям на корем, пък накрая и някакъв секси мъж да ме вземе
'Шоколад' за какво се разказва?
"Шоколад" на Джоан Харис, хм.. разказва се за една майка и детето и - две много луди, буйни и жадни за свобода глави. местят се в едно малко, консервативно градче и отварят сладкарница. не са приети от местните, църквата и въобще обществото хич не одобряват техните маниери, начин на живот и тн ;д кулминацията е като идват една трупа цигани с лодките си, абе да не разказвам всичко :Д на мен много ми хареса книгата, увлекателна е, стилово ми харесва как е написана, а описанията на шоколада и всичките сладки работи, мм :Д
Ооо, да! Гледала съм екранизацията на филма с Джони Деп
Джулия Робъртс не прилича на кон!!!
"Шоколад" е една от любимите ми книги, ахх <3 Уникална история. Заклевам се, както не съм голям почитател на шоколада (имайки предвид, че съм жена), Джоан Харис направо ме накара да вкусвам какаото и бонбоните от книгата.
Каня се на "Железният светилник" от супер много време, бту.
Бях хиляди пъти Жулиета.
Само че накрая не умирах.
Милост ли?Проклятие е,Боже,
че след любовта оставаш жива
Започнах "Бесове" на Достоевски, засега ми се струва най-силната му книга, като приемем, че не съм чел все още "Юноша" и "Унижените и оскърбените". От руската класика единствено Мъртви души ми е допадала толкова. Надвам се да не спадне качеството към края.
Обичам въ.
Мога да говоря за "Кастинг за месия"; надявам се някой да я е прочел, надявам се да сте я разбрали, защото е адски трудна. Български е авторът, лично бях на представянето й. Проблемите за религиите/християнството много ме засягат напоследък и това ме мотивира да я прочета. Иначе, не, Бог няма.
❝ Аз те моля, затвори очи,
ти недей да плачеш, знам че те боли,
от мойта стая бяла с безброй врати
защо избяга?..❞
Всъщност го открих. Не бях се сетила, че в оригинал е sematary, а не cemetery.
Докато превъртях за секунда да видя каква е картината, има ли субтитри... видях самия Кинг във филмa. Не знаех, че и той участва. Вече определено знам какво ще гледам тази вечер. Оооо да.
И спря да се върти за миг земята..
UP. Не погубвайтИ темичката ни на задните страници.
Бях хиляди пъти Жулиета.
Само че накрая не умирах.
Милост ли?Проклятие е,Боже,
че след любовта оставаш жива
Ох, насилвам се да чета 1984. Не ми харесва. Напомня ми на The Handmaid's tale, само дето там езикът беше красив и поетичен.
Блях, вие какво четете?
Почнах да си препрочитам The Shadow of the Torturer на Джийн Улф.
^Ако ти се чете нещо наистина добре написано можеш да му хвърлиш и ти едно око.
само да вметна, че между книгата и филма няма почти нищо общо, двете са коренно различни едно от друго. За "Кръв и Шоколад" говоря. И двете ми харесаха по различен начин, макар че не са някакви шедьоври.Ооооох. В името на розата и мен мме чака! Сподели впечатления
Шоколад и кръв - екранизацията съм гледала; беше сполучлива според мен.
Dagichka, аз от много време ѝ се каня на "Шоколад", ама напоследък хич нямам възможност нито за купуване, нито за четене. ;/
Омг, кой нормален ще го твърди това изобщо о.О
Гледайте "Eрин Брокович" - страхотен филм с нея :д
^ще те бия :Д
Разсмя ме.
П.П. Ще пратя пегас при теб, да те тормози. *протрива ръчички*
// все още чете 1984.
Хора! Почти привършвам 1984, и сега смея да твърдя, че не я мразя толкова много. Но не бих я сложила някога сред любимите си. Мисля, че е прекалено overrated. Всички се избиха да пишат за тоталитаризма, без изобщо да са живяли в него. Не подкрепям тази форма на управление, напротив. Просто ми е писнало да чета и слушам постоянно за нея!
Он а позитив ноут: Конвикт, издирих си стария блог в wordpress.com Промених някои неща, вид, цветове, ау, и смятам да добавям свои 'стихчета' (просто редове). Та, ако все още искаш да го разгледаш, бих могла да го пусна тук. Надявам се да го попълвам честичко.
При вас как върви?
'А ти лъжеш като сутиен.' - Хартиеното момиче, Гийом Мюсо
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
.gif)
.gif)
