Тяло от книги. Не от клетки.

[Blab]

Дори имам специална папка с историите на всеки един от тях :Д

сподели!
//планирам да умра на 25, за да вляза в кликата и да ме запомнят:Д

пп: xoxi, pls...
//ще пиша за поезия след закуска, че сега си редувам очите:Д

[DisappointedDreamer]

Camille Claudel = френска скулпторка и художник-график. Интересът и към изкуството среща подкрепата на баща и и неодобрението на майка и. През 1883 г. се запознава с Огюст Роден, който и преподава скулптура. След 1905 душевното и състония се влошава. Тя унищожава много от своите творби, обвинява Роден в конспирации срещу нея, живее изолирано. Баща и умира на 2 март 1913. На 10 март 1913, по инициатива на брат и, Камий е приета в психиатрична клиника. Тя остава там през следващите тридесет години, до смъртта си на 19 октомври 1943. 


Жерард дьо Нервал (Gérard de Nerval) е псевдоним на френския поет, есеист и преводач Жерар Лабрюни. Печели популярност със своя превод на Фауст, високо оценен от самия Гьоте. Той е една от водещите фигури на френския романтизъм. По убеждения е привърженик на деизма. След 1841 получава периодични пристъпи на шизофрения и се самоубива през 1855.

Антонéн Артó (Antonin Artaud) е френски драматург, актьор и режисьор роден на 4 септември 1896. Животът му е бурен, объркан, пълен с пътувания в търсене на духовни истини, и неразбиране от обществото, престои в психиатрични клиники, опиум, пейот. Умира на 4 март 1948. Арто е актьор, режисьор, теоретик и поет. 


Вирджиния Улф е британска романистка, есеистка, издател, феминистка и автор на разкази, смятана за една от най-изтъкнатите фигури на литературата на модернизма във Великобритания през 20-ти век. След завършването на последния си роман 'Между действията', Улф изпада в депресия, подобна на тези, които е имала по-рано. Войната, разрушаването на дома и в Лондон по време на немските въздушни атаки, както и хладният прием на написаната от нея биография на нейния приятел Роджър Фрай влошават състоянието и до такава степен, че тя не е в състояние да пише повече.

На 28 март 1941, на 59 години, Вирджиния слага край на живота си, като пълни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече близо до дома и. Тялото и е намерено едва на 18 април. Ленард, съпругът и, я погребва под едно дърво в градината на къщата им в Родмел, Съсекс. 


В предсмъртната бележка до съпруга си Вирджиния пише:



"Dearest, I feel certain that I am going mad again. I feel we can't go through another of those terrible times. And I shan't recover this time. I begin to hear voices, and I can't concentrate. So I am doing what seems the best thing to do. You have given me the greatest possible happiness. You have been in every way all that anyone could be. I don't think two people could have been happier 'til this terrible disease came. I can't fight any longer. I know that I am spoiling your life, that without me you could work. And you will I know. You see I can't even write this properly. I can't read. What I want to say is I owe all the happiness of my life to you. You have been entirely patient with me and incredibly good. I want to say that—everybody knows it. If anybody could have saved me it would have been you. Everything has gone from me but the certainty of your goodness. I can't go on spoiling your life any longer. I don't think two people could have been happier than we have been. V." 


Чезаре Павезе ( Cesare Pavese ) born on the 9th of September 1908 was an Italian poet, novelist, literary critic and translator. Depression, the failure of a brief love affair with the actress Constance Dowling to whom his last novel was dedicated, and political disillusionment led him to his suicide by an overdose of barbiturates in 1950. He killed himself in a hotel room, mimicking the last scene of Tra Donne Sole (Among women only), his penultimate book.

Никола дьо Стал ( Nicolas de Staël ) French nationality of Russian origin was a painter known for his use of a thick impasto and his highly abstract landscape painting. By 1953, his depression led him to seek isolation in the south of France, eventually in Antibes. He suffered exhaustion, insomnia and depression. In the wake of a disappointing meeting with a disparaging art critic on March 16, 1955 he committed suicide. He leapt to his death from his eleventh story studio terrace. He was 41 years old. 


John Kennedy Toole = suicide

Anne Sexton and Sylvia Plath both suffered depression until they committed suicide with the help of carbon monoxide.

Ernest Hemingway shot a bullet through his head.

Това са само някои, на които съм попадала. Всички са били в депресия, повечето от тях са се и самоубили. Отдавна бях забезяла тази тенденция и ми беше станала интересна. Иначе, и тук в една статия видях дори книга, която описваше много повече творчески личности и тяхното самоубийство.

[xoxi]

пп: xoxi, pls...

?
Предполагам за Щерева се отнася това. Повечето реагират така.

[anonymous708973]

Винаги съм я заглеждала в книжарниците,хваща окото.
Заслужава ли си ? На каква тематика е?

Интересна е, стига да не приемаш всичко за чиста монета, че ще се побъркаш.
Конспирации. Сен Жермен, например - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...0%D0%B0%D1%84)

Подкрепям поезията, която не говори за позитивни неща, но да пишеш за скринове, прозорци, болници с не знам си кви стени и стопанин, който така и не се разбира заминал ли е или не за Америка. Пълна глупост и пропиляване на талант е за мен.
Като цяло поезия не чета, не ми влиза толкова под кожата. Харесвам "Ако" на Ръдиърд Киплинг, от българските ми допадат Ботев, Вапцаров и "Две души" на Яворов.

Като споменахте Хемингуей, майка ми, която е от Бургас, много обича да цитира една негова фраза: "Нищо, което е на море, не може да бъде провинция." :д

[Wednesday666]

И аз да взема да се включа ..
Започнала съм две книги, обаче не е ясно кога ще ги довърша.
Една на Агата Кристи - "Убийство на игрището за голф" ии една на английски - първата част на "Game of thrones".
А колко ме е яд, че не ми остава време от университета, само да мине тази седмица и започвам.

А, имам и въпрос - любим криминален роман? Нещо само такива книги ми се четат ..

[ROFLWTF]

Ooo, на Агата Кристи горепосочената книога я имам и сигурно 2 пъти съм я чела. Интересна е. На Артър Конан Дойл- Баскервилското куче също супер много ми допада

[Wednesday666]

На Артър Конан Дойл- Баскервилското куче също супер много ми допада

Чела съм я, даже филма съм гледала.
Беше добра екранизация, имайки предвид колко тъпи са били екранизациите на много други филми по книги.

[Kaena Smith]

Изкажете мнение за екранизирането на книгите. Има ли филм, който да се харесва повече от книгата? Кои филми заслужават същото внимание, което е отделено и на книгата?

Като стана дума за филми...
Аз лично харесвам и книгите и филмите еднакво,тъй като една история бива представена по-различен начин.Понякога си приличат(много),друг път е взета само идеята на книгата и филмът е дори осъвременен.

Харесвам Great Expectations от деветдесет и осма,филмът е модернизиран вариант на историята от книгата и е наистина добър!Впрочем,това е една от най-екранизираните книги.Последният филм е от 2012 с участието на Хелена Бонъм Картър в ролята на Мис Хавишъм.Доколкото знам има и минисериал от 2011.

Също така,Les Misérables,минисериалът от 2000 година,но не и американският филм от деветдесет и осма.Тази/миналата година излезе и мюзикъл,любопитна съм да го гледам,защото чух добри отзиви.

Иначе ми се ще да гледам "Парфюмът"(сега чета книгата),както и евентуално,някога да прочета "Звезден прах".A Walk to Remember (филмът) е добър,но не съм чела книгата.В скоро време мисля да си взема "Нощен патрул",а филмите "Нощна-" и "Дневна стража",на мен лично,ми харесаха.

какво мислите за днешните филми, които преобразяват историята на така познатите ни наши приказки? Като Хензел и Гретел, Snowhite and the Huntsmen, и др. Гледали ли сте ги? Повече ли ги харесвате от оригинала на братята Грим?

Точно изброените не съм гледала,но екранизацията на "Снежната кралица" харесвам много.Различава се от приказката,използвани са детайли от нея и са доразвити.Интересна е,филмът си струва гледането.
Гледала съм различни филми по "Пепеляшка",може да се каже,че "Ever After: A Cinderella Story" не е лош.
"Mirror Mirror" - загледах го веднъж и ми хареса.Стори ми се много"приказен" в положителния смисъл.
The Brothers Grimm е интересен,макар да не е направен по приказка.

Като цяло повечето приказки,със сигурност са по-добри/интересни от екранизациите,но пък някои филми не им отстъпват.Но все пак едно е да четеш,друго да гледаш...още повече,когато става дума за приказки.

[ROFLWTF]

Абе има си сполучливи попадения. И филмът и книгата може да ми харесат еднакво; има и такива дето филма е мноого по добър от книгата - Кръстникът например, не можах да я продължа от 50-тата страница нататък, но екранизацията на трилогията ми е любима. Но да, в повечето случаи филмът не може да се мери с книгата. В интерес на истината не би трябвало да ги сравняваме, защото все пак са различни неща донякъде..

[DisappointedDreamer]

Les Miserables беше невероятен филм. Свалила съм си книгата, и само ме чака да я прочета.

Парфюмът, филмът, не беше толкова хубав. Книгата не съм чела, но не бих я пропуснала.

Филм близък до A walk to remember е Now is good. Книгата се казва - Before I die. Не съм я чела, но моята най-добра приятелка я има, прочела я е и филма гледахме заедно. Е, изплаках си очите. Темата беше банална, но някои моменти (като например когато бащата казва 'Вземи ме с теб' на умираща си дъщеря; или пък по-малкото братче казва 'you can haunt me if you like' на умиращата си сестра. Е, никога не съм плакала толкова много. Дори Les Miserables нямаше този ефект върху мен.

[bloodyF]

Да ви се похваля!
Прочетох 'Поща' на Буковски за 4 дни (не е дебела, но просто 130 страници от Мадам Бовари ги четох 1 месец , за сравнение) ,много съм доволна, много съм влюбена в него и книгата е прекрасна
ПО-късно ще постна любими цитати от нея


Днеска взех 451 градуса по Фаренхайт, почна много обещаващо
Това Вино от глухарчета на същия автор ли е?

Препоръчайте някаква хубава класика, освен Буковски, че в тъпата библиотека го няма, а пък в момента нямам пари за книги..

[CoNviCt]

В момента = 2.

Понякога се събират и над 4. Просто, защото 2 от тях са ми по английски и шведски в даскало, а другите 2+ са мой собствен избор.

50 нюанса сиво е ъх. Начесва мечтите на момиченца, които са обикновени и си мечтаят да се влюбят в някой неземен красавец, за когото ще са единствени. Частта с БДСМ - няма да коментирам. Не защото имам нещо против хората, които харесват и практикуват този 'спорт', а просто защото в една книга да четеш 20 страници как той я бие, а тя си мълчи, и това е толкова възбуждащо е направо потресаващо. А накрая, единствения извод, който си вадиш и единственото, което научаваш са различните предмети използвани и тяхното име.

Между книгата и читателя се изгражда връзка, интимна връзка, която трудно би могла да бъде обяснена. Ревнуваш книгата, не искаш друг да я докосва, за да не я омърси. Искаш да е само твоя, завинаги. Перфектната любов. Не ти ли се струва егоистично и подло, да не и обръщаш цялото си внимание, когато тя винаги те чака да я разлистиш?

[Kaena Smith]

Филм близък до A walk to remember е Now is good. Книгата се казва - Before I die.

И аз съм чувала добри отзиви за книгата,но не съм я чела.
Една приятелка все ми препоръчва и "Делириум",доколкото знам се очаква и нейна екранизация.
А "Игрите на глада"?Нито съм я чела,нито съм гледала филма,но отново съм чувала позитивни мнения.

Впрочем,много от книгите на Никълъс Спаркс са екранизирани.Вие чели ли сте някоя и с какво впечатление сте останали ?

[DisappointedDreamer]

Между книгата и читателя се изгражда връзка, интимна връзка, която трудно би могла да бъде обяснена. Ревнуваш книгата, не искаш друг да я докосва, за да не я омърси. Искаш да е само твоя, завинаги. Перфектната любов. Не ти ли се струва егоистично и подло, да не и обръщаш цялото си внимание, когато тя винаги те чака да я разлистиш?

Напълно ясно те разбирам. И все пак, в даскало не мога да заявя това на тези, които ме оценяват. В допълнение, аз не ревнувам книга. Искам да я докосват, искам да я четат. Затова е и направена. Затова и когато я завърша, бързам да я разкажа на приятелка, на дневника си, на разходката си в парка. За мен няма значение колко време отделям върху една книга, а какво изграждам през това време заедно с нея. Всички сме егоисти. Важното е да не оставим това наше качество да ни обвие напълно.

Обръщам цялото си внимание върху нея, докато я чета. Междувременно, има стотици други неща, на които обръщам внимание и от които не мога напълно да се откъсна, дори и да искам - драскотина върху пода, прашинка, крива мебел, звука на вятъра, цвета на небето, цвета на моите чувства.

Игрите на глада не съм чела, но гледах филма. Очаквах повече екшън. Не бях особено очарована. Ще видим сега втората част как ще се представи.

Ох, Никълъс Спаркс ми идва прекалено сладникъв. Особено смешна ми е онази снимка от 9гаг, където всичките му книжки са с еднакви корици.

http://d24w6bsrhbeh9d.cloudfront.net...43995_700b.jpg

:Д Аз искам цинимизми, болка, несправедлив и реален край.

[PAXY]

Скоро прочетох Игрите на глада, също и Възпламеняване и Сойка - присмехулка. Харесаха ми. Гледала съм и филма, но книгата повече ми допадна. Като цяло книгите ми харесват повече, отколкото филмите, направени по тях. Останах много разочарована от филмите към трилогията Милениум.

А сега се мъча да дочета Петдесет нюанса освободени. Изобщо не ми допаднаха книгите от поредицата. Не мога да започна друга книга, ако не съм прочела тази, която съм започнала. Опитвам се да я оставя, но започва да ме гложди любопитство, и, колкото и да ми е скучна и неинтересна, не мога да не я прочета. Странна съм...

Следващата книга, която съм приготвила за прочитане, е Да убиеш присмехулник. Дано да е интересна.

[DisappointedDreamer]

Останах много разочарована от филмите към трилогията Милениум.

OOoooooo, шведската версия няма да разочарова (гледала ли си я?) :Д Казвам го като човек, който живее вече 5-та година там.

[PAXY]

OOoooooo, шведската версия няма да разочарова (гледала ли си я?) :Д Казвам го като човек, който живее вече 5-та година там.

Гледала съм я, но не ми хареса така, както книгата. Пък и някои неща бяха променени. Не казвам, че е лош, но очаквах повече А американската версия мисля, че е направен филм само за първата книга. Може и да греша, но не съм срещала продълженията. Но, ако трябва да сравнявам двата филма, определено шведският е по-добър.

[Kaena Smith]

http://d24w6bsrhbeh9d.cloudfront.net...43995_700b.jpg

Впрочем въпросните корици,са плакати от филмите.

А мнение за "Спасителят в ръжта" ?

Между другото,имате ли някакъв тефтер/(тетрадка),в който да си записвате цитатите,които са ви харесали ?

[DisappointedDreamer]

Няма американска версия за другите 2 книги от поредицията Милениум.

Записвам си ги на компютъра в pages document.

Спасителят в ръжта много го хвалеха, и взех че и аз го прочетох. Еми, разбрах я, идентифицирах се до известна степен с разказвача, но не ме грабна. Може би, имах прекалено големи очаквания. Разочаровах се особено много от езика - на английски я прочетох, и речникът беше беден. Като цяло не бих я сложила в папка 'любими'. Става, ако си изгубен, депресиран тепърва навлизащ в пубертета 'тийн'. Хареса ми the melancholy.

[Colouring]

Ох, хора, направо ме е срам, че не се включвам в тази прекрасна тема, ама нямам никакво време да оставя по някакъв по-смислен коментар. :@
Доста интересни книги сте обсъждали. Някои съм ги чела, други не, но ми влезнаха 1-2 в списъка.

Понеже скоро виждам, че сте коментирали Спаркс. Ох, на мен също ми е много сладникав. В смисъл, понякога като че ли съм в настроение за такива истории, ама предпочитам да гледам някакъв филм като екранизираните по книгите му, отколкото да седна и да прочета някоя негова книга. И въпреки че A walk to remember съм я чела, предпочитам филма.

Относно "Преди да умра" - изобщо не ми хареса. Доста я хвалят и макар да има малко по-остър език, мисля, че е подходяща за възрастова група около 15 години. Не знам, не ме впечатли. Разминавах се с героинята по доста параграфи и не ми допадна мисленето й на доста неща. Абе, средна работа. Съжелавам, че съм си дала парите за такова четово, вместо да си купя някоя по-стойностна книга.

Игрите съм ги чела и трите книги. Първата е доста добра, втората става, третата не чак толкова. Книги като тези стават за убиване на време, ако си се докоснал до истинската литература, няма да ти влезнат в списъка с любими. Това не означава, че не си струват четенето обаче. Интересна е трилогията, става за убиване на време, даже първата книга трудно може да се остави.

Скоро и аз ще си набавя някоя книга на Бредбъри, защото "Вино от глухарчета" много ми допадна и искам да се запозная по-обстойно с творчеството му.

Аз лично съм като че ли най-голям почитател на книги като "Брулени хълмове", "Джейн Еър", "Отнесени от вихъра", като наи-най любима ми е "Гордост и предразсъдъци". Джейн Остин е прекрасна. <3

[ROFLWTF]

Абе аз да питам, някой чел ли е The lovely bones\ очи от рая май беше превода? Гледала съм филма и много ме грабна, запитах се каква ли ще е книгата... Интересно ми е.

[xoxi]

Филм близък до A walk to remember е Now is good. Книгата се казва - Before I die.

Наскоро гледах филма и въобще не ме грабна, въпреки че Дакота Фанинг я харесвам много. Може би книгата би ми харесала. Толкова много положителни коментари прочетох, но пак нещо ми липсваше. Най-емоционално ми се стори, когато момичето получи кръвоизлив преди срещата си и не искаше той да я вижда такава. А когато излезе от болницата видя, че той е сбъднал още една мечта от списъка.

Историите на Спаркс предпочитам да ги гледам на филм. Толкова сладки истории не обичам да чета, често ми доскучава още към средата, когато вече ясно се добива представа какъв край следва.

Кинг обаче ми е любимец и направо ми е обидно и болезнено да гледам какви филми се правят по книгите му. Гледала съм може би 2-3 филма, защото просто ми се губи цялата магия от книгата, когато гледам нещо толкова 'плоско' направено. Под плоско, имам предвид без дори 5% от емоцията в книгата. Първият филм който гледах беше То. Още не бях чела книгата и понеже филма ми хареса, реших да прочета и книгата. Като свърших, впечатленията ми от филма коренно се промениха, сякаш сценаристите са си избирали random страници, които да екранизират.

Тези дни, когато имам повече свободно време ще изгледам и филма 451° по Фаренхайт. Книгата я завършвам, остават ми има-няма 5 страници. Определено влиза в списъка с любимите.

[CoNviCt]

Как можеш да спреш, когато ти остават 5 страници?

[DisappointedDreamer]

Xoxi, тая пък сцена, където той написва 'Теса' навсякъде ми се стори най-тъпа Липсваше всякаква магия. Ама абсолютно. Той я оставя - шокиран е, окей. И решава да компенсира като я 'прави известна' чрез написването на името и навсякъде в града. Е, тъпо ми се стори.

Иначе за Кинг съм съгласна. Единствено екранизацията на 1408 и разбира се, Secret window, secret garden с Джони Деп са страхотни. Особено последния, препоръчвам го горещо.

[Kaena Smith]

Впрочем,забравихме "Портретът на Дориан Грей".Книга също с доста екранизации.За жалост,така и не успях да прочета книгата в целия и обем на български език,само разработена за ученици версия на английски.Но рано или късно ще я прочета цялата.
А филмът от 2009 ми хареса,макар историята да се различава от тази в книгата.Все пак,макар да е доста критикуван,определено не е лош.

http://www.youtube.com/watch?v=W1AAtY8pZ50

Сетих се и за "Дракула",и нейното прочитане ми предстои...
Екранизацията от 1992,на Франсис Форд Копола,е може би най-добрата.Макар граф Дракула да е използван като герой в много филми,повече от 100.Дори скоро се очаква нов сериал :

http://en.wikipedia.org/wiki/Dracula_%28TV_series%29