Отговор в тема
Влюбих се в тази книга.
Днес я започнах и изчетох близо 200 страници. Сега преди лягане пак мисля да почета, поне още 50-100.
Страхотни и подробни описания. Любовта между свещеник и 15+ години по-младо от него момиче е представена толкова добре, че читателят няма как да не си представи всичко като на филм. Образите в книгата се изграждат постепенно и ясно. Вътрешните им емоции са описани подробно. Психологическите портрети липсват, но човек и сам може да си ги изгради, водейки се от прочетеното.
И спря да се върти за миг земята..
Кучето е страшна класика. Помня, когато гледах филма, как ме беше страхПървоначално написано от dreamwalker
..
Ма екранизациите често пъти не успяват да отразят същината и обаянието на самата книга.
Има и добри такива де, но са дефицит.
И ако се сетиш кой е този разказ - пиши, имам нужда от нещо подобно да прочета.
Влюбих се в тази книга.
Днес я започнах и изчетох близо 200 страници. Сега преди лягане пак мисля да почета, поне още 50-100.
Страхотни и подробни описания. Любовта между свещеник и 15+ години по-младо от него момиче е представена толкова добре, че читателят няма как да не си представи всичко като на филм. Образите в книгата се изграждат постепенно и ясно. Вътрешните им емоции са описани подробно. Психологическите портрети липсват, но човек и сам може да си ги изгради, водейки се от прочетеното.
Примамваш ме да си я взема :О
Няма да сгрешиш.
^Ще ме навиете и аз да я прочета.
Мемоарите на една гейша е една толкова прекрасна книга! Обожавам да чета малките детайли около облеклото, гриба и поведението на една гейша; какво означават те и защо са толкова важни. Езикът на писателят е увлекателен, красив, но не е натрапчив. Знае какво да вмъкне на точно мястото. Историята е трогателна. Единствено ме е яд, че съм гледала филма 1000и95865у8 пъти преди да прочета книгата, и сега докато чета си го спомням и търся разлики/прилики. Не искам да е така. На 200 и някоя страница, те са 400 и нещо, мисля да я приключа до края на уикенда.
"Was life nothing more than a storm that constantly washed away what had been there only a moment before, and left behind something barren and unrecognizable?"
Последно редактирано от DisappointedDreamer : 04-05-2013 на 08:13
Затворник по рождение на Джефри Арчър
Дани Картрайт е осъден да излежи 22 години за убийство, но съдбата обича смелите - по стечение на обстоятелствата той получава невероятния шанс да излезе от най-строго охранявания затвор с нова самоличност и ново семейство.
Разказът е "Човекът с обърнатата устна". Има го в Моята библиотека => http://chitanka.info/text/7289-chove...yrnatata-ustna .Кучето е страшна класика. Помня, когато гледах филма, как ме беше страх
Ма екранизациите често пъти не успяват да отразят същината и обаянието на самата книга.
Има и добри такива де, но са дефицит.
И ако се сетиш кой е този разказ - пиши, имам нужда от нещо подобно да прочета.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Той е просто мъж. Ти си същият - огромни мъхнати нощни пеперуди, които се блъскат до полуда за някакъв си пламък зад стъклото, толкова прозрачно, че очите ви не го и забелязват. А когато най-сетне налучкате пътя и влетите в пламъка, изгаряте и падате мъртви. А през цялото това врене в нощната прохлада е имало и храна, и любов, и нежни пеперуди за вас. Но виждате ли ги вие, искате ли ги? Не! Все за този огън - втурнали сте се като обезумели, докато изгорите в него!
Всеки от нас носи в себе си нещо, от което не може да се отрече, дори то да ни кара да вием от болка и да призоваваме смъртта. Такива сме и това е. Като в старата келтска легенда за птичката с трън, забит в гърдите, която излива в песен сърцето си и умира. Защото не може иначе - нещо отвътре я тласка. А ние, хората, съзнаваме, че ще сгрешим, още преди да го сторим, но макар да познаваме себе си, пак не можем да променим съдбата си, нали? Всеки от нас пее своята песен, убеден, че по-прекрасна светът не е чувал. Нали виждаш? Сами си забиваме тръните и даже не се питаме защо. Търпим болката и си втълпяваме, че си заслужава.
- цитати от "Птиците умират сами"
Тоолкова добре са описани човешките трагедии, че докато чета ми засяда някаква буца в гърлото.
Не се колебайте повече, грабвайте книгата и я почвайте.
И спря да се върти за миг земята..
“Grief is a most peculiar thing; we’re so helpless in the face of it. It’s like a window that will simply open of its own accord. The room grows cold, and we can do nothing but shiver. But it opens a little less each time, and a little less; and one day we wonder what has become of it.”
“Adversity is like a strong wind. I don't mean just that it holds us back from places we might otherwise go. It also tears away from us all but the things that cannot be torn, so that afterward we see ourselves as we really are, and not merely as we might like to be.”
- Memoirs of a Geisha
Ууу, много благодаря.
Някой чел "Тютюн"?
http://chitanka.info/text/5799-tjutjun
Това ли е цялата първа част или ми се струва така?
Книгата по филма "Мъж под прицел" с Дакота Фанинг и Дензъл Уошингтън, някой чел ли я е ? Тя е "Man On Fire" на A.J.Quinnel?
И също, "Мъртвата зона" на Кинг? Някой с мнение? Че прочетох един откъс на английски (от reading part към тест) и много ми хареса..
Нека спрем войната по пътищата заедно. /В памет на Милена Б./
Тва е първата редакция,да.
maDamn
xoxi, с това описание и цитатите, които си дала, определено предизвика интереса ми към книгата. Добавям я в списъка си за четене и се надявам по-скоро да стигна до нея.
Влюбих се в тази книга.
Днес я започнах и изчетох близо 200 страници. Сега преди лягане пак мисля да почета, поне още 50-100.
Страхотни и подробни описания. Любовта между свещеник и 15+ години по-младо от него момиче е представена толкова добре, че читателят няма как да не си представи всичко като на филм. Образите в книгата се изграждат постепенно и ясно. Вътрешните им емоции са описани подробно. Психологическите портрети липсват, но човек и сам може да си ги изгради, водейки се от прочетеното.
Цялата е, аз от тук я четох, шот не ми се занимаваше да я взимам от библиотеки, като знам ква съм бавна и върша по 100 неща на един път
Прочетох "Мемоарите на една гейша". За тия 400 страници успях много добре да опозная стилът на писателя. След като The Joy Luck Club ми направи такова хубаво впечатление откъм историите на дъщери и майки китайки, имигрилали в Щатите, имах големи очаквания и за тази книга. Затова много се учудих като видях, че писателят е американец. За сметка на това, прекрасно се е въплътил в жена, и то не каква да е, ами гейша. Гейшите не са просто проститутки, а живо олицетворение на артистични способности и красота (поне тогава). Възхищавам им се
Тъжно ми е за Nobu-san. :/
Иначе, време е да подхвана друга книга, но ще видя коя точно ще бъде тя
Чете ми се някаква силна драма, книга с голяма история, която е трудно да не те грабне и да остави за дълго следа. Идеи?
God of small things by Arundhati Roy
Memoirs of a Geisha by Arthur Golden
Swan Thieves by Elizabeth Kostova
едит: хах действието в първата книга се развива в Индия; във втората в Япония; а последната в Щатите/Франция. как ги подбрах :Д
Последно редактирано от DisappointedDreamer : 04-08-2013 на 12:16
Ох, ох, ох! Душевен оргазъм изпитах като я видях тая тема!
Последно четох "Портретът на Дориан Грей". Не бях обръщала внимание на Уайлд преди, нямам представа защо. Адски кефска книжка, задължителна е за всяка библиотека просто!
Kafka on the shore я гледам от няколко месеца в Хеликон и все не стигам до нея да си я купя! Ама го реших - на следващия паричен прилив просто влизам и опустушавам книжарницата доколкото мога!!!
[QUOTE=XTREMEFREERIDE;10660751
Kafka on the shore я гледам от няколко месеца в Хеликон и все не стигам до нея да си я купя! Ама го реших - на следващия паричен прилив просто влизам и опустушавам книжарницата доколкото мога!!![/QUOTE]
Невероятна е, сред най-любимите ми!
"Мемоарите на една гейша" съм я чела и съм и голям фен на книгата! Сред любимите ми е.
Тъкмо приключих с "Чест". Хареса ми обрата в края,много хубаво написана книга. По интересен начин поднесена,препоръчвам я.
Някой от вас чел ли е "Брулени хълмове" - някакви впечатления от книгата?
А "железният светилник" ?
Сдобих се и с двете книги, и съм силно разколебана с коя да почна.
Точно преди една седмица прочетох "Алхимикът" на Паоло Коелю. Имах погрешно впечатление за този автор, тъй като той е любимия на чалга певиците и моделите. Напротив - книгата е уникална - лека, но в същото време ме накара да се замисля над толкова много неща...
Човек никога не е толкова нещастен, колкото му се струва и толкова щастлив,колкото му се иска..
Amore-Mio*, чела съм "Брулени хълмове", препоръчвам я. Много хубава книга, не случайно е класика.
UnkNoWn12, пише се Паулу. Исках да напиша нещо друго, но ще се задоволя само да кажа, че не трябва да съдиш авторите по такива глупави критерии. Първо четеш, после изказваш впечатления.
И спря да се върти за миг земята..
Четох я на английски, там го изписват Paulo, затова съм объркал името. Иначе знам, че на португалски се произнася с "у" . Аз пък ще се задоволя с това да кажа, че доста често имам предварително мнение за автора (понякога негативно) . Това не ми пречи, обаче, да прочета нещо от него и евентуално да променя мнението си - така смятам, че книгата и автора биха ме впечатлили по-силно, както в случая.
Последно редактирано от UnkNoWn12 : 04-09-2013 на 20:17
Човек никога не е толкова нещастен, колкото му се струва и толкова щастлив,колкото му се иска..
Четох "Мъртвата зона" преди две години и за момента е първата и единствена книга на Стивън Кинг, която съм чела.
Хареса ми книгата, въпреки че ми отне малко повечко време четенето (може би заради обема и стила на писане) - около 3 дни някъде.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
.gif)
.gif)
Отговори с цитат
