Чувствам вина след ядене

[Tutmanik]

Момичета, има ли някой със сходен проблем? Всеки път когато хапна нещо, каквото и да е ( освен ако не е плод или зеленчук) изпитвам огромна вина, толкова ми става гадно, че понякога ми се насълзяват очите и почвам да се обвинявам и да съжалявам много. Винаги си казвам, че ще спра да ям вредни храни, но изведнъж ми става нещо, взимам си цял шоколад или цяла кутия бисквити и ги изяждам на секундата и после пак се почва същото...Чувствам се много депресирана когато ям, а не искам да е така.... може би имам 2 3 килограма за сваляне, не е фрапантно, но се виждам в огледалото като адската свиня.. и особено по това време откачам за храна, а може цял ден да не ям, но вечерта е нещо страшно. Танцувам от 10 години и знам, че ако имам проблем с тялото ще ми кажат да спазвам диета или нещо от сорта, все пак имиджът е важен за сцената, но това не ми стига и аз не мога да спра да го изпитвам това чувство.. ужасно е, просто не мога да се насладя на храната, а само се разкайвам.

[npp]

не си поставяй за цел да не ядеш, нито да не прекалавяш с яденето, просто забрави за това - не го мисли, и не планирай предварително какво да ядеш, колко и кога, а когато дойде момент да се храниш, не считай храната за последното останало количество, но винаги си казвай че храна има в изобилие и че винаги ще има, и че няма смисъл човек да се тъпче

[anonymous895156]

Тук е засегната историята на момиче с хранителен проблем като теб, виж, че има хепи енд
Иначе - спри да се разкайваш, няма за какво. В случая с танците хората харесват не тялото ти, а танцовите ти умения. Доколкото разбирам, ти тренираш активно. Така че няма никаква причина да се притесняваш от прием на храна малко над средния.
Проблемът ти е чисто психологически и първо трябва да си зададеш важни въпроси:
Какво е за мен перфектното тяло? Щастливи ли са хората, които го имат? Дебела ли съм? Ще ме харесват ли хората, ако кача пет килограма? Дали ще ми пречи на танците? Кое е по-важно - здравето ми или някоя диета?
Не-приемът на храна е ефективен за отслабване само при сомалийците.

[Tutmanik]

Благодаря ви, аз се старая да не мисля за това и да ям нормално, не се ограничавам, даже въобще, поради простата причина, че не мога. Нямам воля за здравословен начин на живот и на здравословна храна и това от една страна ме побърква. Понякога се опитвам да се оправдавам с това, че работя в нощен клуб и се прибирам към 2 3 през нощта в нас, при положение, че натоварването ми не е толкова огромно, но пак си е някаква физическа отпадналост и може би затова ям през нощта. Вие мислите ли, че това оправдава моя вълчи глад, или просто наистина си е на психическа основа и просто се побърквам от днешните идеали за красота.... dimitar.,, не мисля, че пияндурниците в дискотеката са заинтересувани от танцовите ми умения, въпреки че това ме обижда, защото те са най-важни в тази сфера, но това е съвсем друг въпрос, който не е за тук..просто исках да кажа, че и тялото ми е важно в случая.

[BloodyDreamer]

Тук е засегната историята на момиче с хранителен проблем като теб, виж, че има хепи енд

Умрях от смях. Това нещо е пълен боклук, не знам кой го е писал.

По темата. Първо разбери ЗАЩО се чувстваш виновна. И на мен най-много вечерта ми се яде. През деня мога нищичко да не ям, понякога даже забравям, че трябва да ям, обаче като дойде вечерта и така ми се прияжда. Ям като невидяла и после като усетя колко съм се натъпкала, не искам да чувам три месеца за храна... Уж. И на следващия ден е пак така. Не знам защо става така. Единственото ми спасение е да ям малко преди останалите от семейството да вечерят. Така не съм гладна, когато се сложи вечерята, следователно не сядам на масата и не ям.
Не е чак такъв грях да ядеш "вредни храни" от време на време. Хапвай си колкото искаш до към обед (защото дори и да приемеш повече калории през този период от време, докато дойде време да си лягаш, ще ги изгориш), но на вечеря яж по-малко. Избягвай да не ядеш нищо цял ден, защото е много нездравословно. Мисля, че всичко е въпрос на навици. Бъди силна и си наложи като правило, ако ядеш след 20ч., да е нещо малко (някакъв плод примерно). След време ще видиш как ще спре да ти се яде по това време. Пробвала съм го и беше започнало да работи, ама се отказах по средата и всичко отиде по дяволите. Трябва пак да започна. Успех

едит: Сега видях, че си писала, че работиш в нощен клуб. Това усложнява нещата, защото предполагам, че когато дойде време за вечеря, работиш, или ти се налага да вечеряш по-рано. Тогава яж по-засищащи неща на вечеря, а като се прибереш не пречи да си хапнеш примерно някоя праскова или нещо такова, ако си много гладна. Наистина колкото по-късно става, толкова повече се усилва апетита. Желанието ми за ядене през нощта се усили многократно, когато започнах да си лягам в 4.

[anonymous895156]

Умрях от смях. Това нещо е пълен боклук, не знам кой го е писал.

Аз... Няма значение, не всеки го разбира.

[BloodyDreamer]

Аз... Няма значение, не всеки го разбира.

Ти си го писал? Хм. Обясни ми го на лично, ако ти се занимава. Интересно ми е да разбера какво си искал да кажеш, дето аз не съм разбрала.

Изказването ми беше грубо, не исках да те засегна. Извинявай.

[Tutmanik]

Благодаря ви за адекватните коментари, които въобще не очаквах да видя тук :*

[FuckingFreak]

Проблема ти е в мисленето.
Може и съветът ми да не ти се стори добър, но ако имаш възможност, се консултирай с психолог. Има много и такива които са специализирали като психолози точно на хора с хранителни разстройства. Това не е малко нещо, може да ти провали целия живот и през цялото време да те кара да мислиш за храна, да се самобичуваш, да гладуваш и да преяждаш постоянно и така само ще се въртиш в един омагьосан кръг, от който да не можеш да излезеш.
Спри да мислиш за храна. Не казвам да не ядеш, хапвай нормално, колкото смяташ, че ти е нужно, но си мисли за нея, само през времето, което се храниш. Не по цял ден и не след като си яла. Намери си занимание и си запълни времето, ако ти остава много свободно такова. Говори с приятели, забавлявай се. Общуването ще те извади от това положение, защото съветите от форума може и да не са ти от полза.

[Cloud9]

Проблема ти е в мисленето.
Може и съветът ми да не ти се стори добър, но ако имаш възможност, се консултирай с психолог. Има много и такива които са специализирали като психолози точно на хора с хранителни разстройства. Това не е малко нещо, може да ти провали целия живот и през цялото време да те кара да мислиш за храна, да се самобичуваш, да гладуваш и да преяждаш постоянно и така само ще се въртиш в един омагьосан кръг, от който да не можеш да излезеш.
Спри да мислиш за храна. Не казвам да не ядеш, хапвай нормално, колкото смяташ, че ти е нужно, но си мисли за нея, само през времето, което се храниш. Не по цял ден и не след като си яла. Намери си занимание и си запълни времето, ако ти остава много свободно такова. Говори с приятели, забавлявай се. Общуването ще те извади от това положение, защото съветите от форума може и да не са ти от полза.

Най-точният съвет! Почти всяко момиче, което смята че е надебеляло,чувства вина когато се храни. Когато съм на режим от известно време и се старая много, но идва момент ,в който кръвното ми е 70 на 55 и трябва да ям шоколад и да пийна Тоник и аз откачам.Отказвала съм да го ям заради калориите.И стигнах до бърза помощ. Аз и до ден днешен се чувствам гузно ако хапна нещо такова, но не давам на мисълта да надделее,главно защото имам приятелка анорексичка и виждам до къде води това. Говори с някого! Не се оставяй само на собствените си мисли,защото в един момент те ще победят и ти ще загубиш много. Бъди силна, бъди здрава, тренирай и си хапвай здравословно.Успех

[anonymous708973]

Мисля, че проблемът е в това, което ядеш. Казваш "все си обещавам да спра да се храня с глупости". Ами, не се храни. Чувстваш ли вина след кисело мляко с овесени ядки? След голяма салатка? След пилешка пържола?

Всички се чувстваме леко виновни след голямото парче торта в "Неделя" или след поредната унищожена опаковка чипс по време на филмовия маратон с гаджето, но това е друга работа. Дай си сметка дали се чувстваш виновна след ядене на глупости или след ядене въобще.

[Krasimirab]

Момичета, има ли някой със сходен проблем? Всеки път когато хапна нещо, каквото и да е ( освен ако не е плод или зеленчук) изпитвам огромна вина, толкова ми става гадно, че понякога ми се насълзяват очите и почвам да се обвинявам и да съжалявам много. Винаги си казвам, че ще спра да ям вредни храни, но изведнъж ми става нещо, взимам си цял шоколад или цяла кутия бисквити и ги изяждам на секундата и после пак се почва същото...Чувствам се много депресирана когато ям, а не искам да е така.... може би имам 2 3 килограма за сваляне, не е фрапантно, но се виждам в огледалото като адската свиня.. и особено по това време откачам за храна, а може цял ден да не ям, но вечерта е нещо страшно. Танцувам от 10 години и знам, че ако имам проблем с тялото ще ми кажат да спазвам диета или нещо от сорта, все пак имиджът е важен за сцената, но това не ми стига и аз не мога да спра да го изпитвам това чувство.. ужасно е, просто не мога да се насладя на храната, а само се разкайвам.

недей.. няма за какво да се виниш.. ти си човешко същество и имаш нужди.. стига с тази тъпа мания.. прекалено слабото не е красиво.. обичай тялото си такова каквото е.. не прави глупости,момиче.

[Jaune]

Същата история съм и аз, макар че с контрола върху храната съм малко по-добре, но има моменти, в които ми пада пердето, и тъпча, тъпча... а не съм дебела, но т'ва не пречи да ми идва тая мисъл в главата супер често, ВСЕКИ ден мисля за това. Наистина ми се иска да ти помогна със съвет, но още не съм се научила да го преодолявам винаги, просто се бори с всички сили, знам колко е гадно и как може буквално да ти скапе живота.

[Stellichka]

Момичета, има ли някой със сходен проблем? Всеки път когато хапна нещо, каквото и да е ( освен ако не е плод или зеленчук) изпитвам огромна вина, толкова ми става гадно, че понякога ми се насълзяват очите и почвам да се обвинявам и да съжалявам много. Винаги си казвам, че ще спра да ям вредни храни, но изведнъж ми става нещо, взимам си цял шоколад или цяла кутия бисквити и ги изяждам на секундата и после пак се почва същото...Чувствам се много депресирана когато ям, а не искам да е така.... може би имам 2 3 килограма за сваляне, не е фрапантно, но се виждам в огледалото като адската свиня.. и особено по това време откачам за храна, а може цял ден да не ям, но вечерта е нещо страшно. Танцувам от 10 години и знам, че ако имам проблем с тялото ще ми кажат да спазвам диета или нещо от сорта, все пак имиджът е важен за сцената, но това не ми стига и аз не мога да спра да го изпитвам това чувство.. ужасно е, просто не мога да се насладя на храната, а само се разкайвам.

Аз понякога също чувствам малка вина , но не защото ям снаксове максове и тем подобни , а просто защото малко съм увеличила обикновената порция . За да не чувстваш глад просто яж на често , но по малко и не от вредните храни . Просто като усетиш глад и ти се яде сладко изяж една ябълка или някакъв плод и веднага ще се заситиш . Или пък може 4-5 бадемчета да изядеш,те също засищат ! Пробвай !

[BonnieandClyde666]

^Направо половин бадемче

[Jaune]

Да, верно, има ли хора, които реално се засищат от няколко броя ядки?

[BonnieandClyde666]

Да, анорексичките!

[tori]

Не съм анорексичка, но ми се е случвало да се засищам от две хапки. Това не ме прави болна по никой начин.
Споделям мнението на Пантерката. Авторке, научи се да ядеш полезни неща. Научи се да ядеш дисциплинирано. Ама наистина, не да пропускаш хранения като мен, щото така ти е кефнало. Едва ли ще се чувстваш виновна от половин кило ябълки.

[Stellichka]

Бадемите са доста засищаща и калорична храна ! Особено ако са солени !

[Tutmanik]

Благодаря ви за съветите, мисля, че проблемът идва от това, че нямам воля да се храня нормално и вече от там среднощното ядене и вината. Ще трябва да работя над това да съм сериозна и дисциплинирана на тема храна, за да не ми влияе на настроението иначе.

[kaRamella]

Ти си за психиатър бе момиче.

[mimsssssss]

Пък ти научи психиатъра какъв доктор е и тогава пращай хората при него. Хаха, малоумщини.

[Redim_Umnosti]

Ти си за психиатър бе момиче.

По-скоро ти го посети да провери, дали изобщо ти функционира мозъка

Tutmanik трябва първо да разбереш, че проблема не е в тялото ти,не е в храната която ядеш,не е в особеност на характера ти и не е дори и в главата ти,понеже не си психо! Проблема е най-вече в мисленето!Повярвай ми много добре те разбирам,знам че не си го правиш сама!Няма да повярваш в днешно време колко много хора страдат от подобни проблеми!Аз самият съм един от тях. Познавам много хора,който се оправиха напълно, а бяха в състояние много по-лошо от твоето.Едно момче имаше социална фобия и не излизаше от тях, само че през цялото време не изгуби вяра и днес е един щастлив човек,дори си има и приятелка! Недей да отлагаш, посети някой сериозен психолог, който си разбира от работата и с достатъчно вяра съм сигурен, че за 0 време ще се оправиш и ще забравиш за проблема!