Малко и аз да се оплача...

[Ivaaaaa]

Добър вечер съфорумници ^^. Не съм сигурна дали се нуждая от съвет, просто искам да споделя, защото по принцип не говоря с никой за личния ми живот. Драмата ми започва преди доста време (всъщност не толкова, но имам чувството, че е станало преди векове). На 17, почти 18 съм. Бях тъкмо навършила 16, когато срещнах едно необикновено момче. Той ми беше първото гадже, първата интимна връзка, първата любов. Да, сигурно си мислите, че едно момиче на 16 няма как да знае какво е 'любовта'. Той беше по-голям от мен с две години. Прекарахме всеки един миг в страст, любов, любов...Не можех да си представям бъдещето без него. Знаех, че и той ме обича. Такава връзка като нашата нямаше как да се поддържа едностранно. След няколко месеца на него му предстоеше завършването, студентски живот и тнт. Знаех, че той ще учи извън БГ, но някак си не бях подготвена за този момент, не си го представях. Реших да сложа край на връзката ни, той ме умоляваше, каза че това няма как да ни повлияе, но аз бях под въздействието на емоции и бях категорична. Спрях да общувам с него, да отговарям на обажданията му...Това беше един от най-трудните моменти в живота ми заедно с развода на нашите, тогава започнах да се събирам в една компания, която единственото нещо, с което може да се похвали е властта и парите на техните и какво са правили в еди коя си чалготека. Тръгнах да пропадам. Успехът ми в училище спадна драстично, всички забелязваха промяната освен нашите. Майка ми откакто се раздели с баща ми живее и работи извън БГ, а баща ми е изцяло погълнат от работата си. Започнах да се превръщам в лигла, глезла, отрепка...Не отдавна се осъзнах. Не можех да се понасям каква бях станала...И след толкова време успях отново да почувствам нещо към някого. Влюбих се отново, да отново! Той е прекрасен, разбира ме се чудесно, имаме толкова много общи неща, много, ама много е различен от всичко, което съм срещала. Първо бяхме нещо като приятели, после осъзнах, че изпитвам нещо към него. Толкова е специален...толкова е красив. Всичко между нас върви добре, докато малко преди да свършим училище разбрах, че екс-приятелят ми ще идва в БГ. Бях много объркана. Започнах да отбягвам гаджето си, исках да помисля, да помисля, но за какво?
Реших, че ще е най-добре да замина, докато той е тук, защото най-вероятно ще ме потърси, както впрочем и стана. Все още не мога да се прибера, нямам смелостта да го видя след толкова време, след всичко, което се случи. След много размисли осъзнах, че го обичам все още...И тук идва най-мъчителния момент. Чувствам се виновна, сякаш съм съгрешила без реално да съм направила нещо. Имам чувството, че предадох приятелят ми, сякаш вече съм му изневерила. Чувствам се ужасно. Има и друго обаче, в което съм сигурна. Обичам и сегашният. Какъв парадокс само. Възможно ли е да обичам двама? Дали постъпвам нечестно спрямо гаджето ми?...

[heartlesandfreaky]

Според мен е възможно да ги обичаш и двамата, но в случая е доста кофти за настоящия ти приятел.

[DeHu]

Ами според мен грешката ти е,че си спряла какъвто и да било контакт с първия ти.Според мен така си оставила отношенията ви недовършени и това те кара да мислиш за него,да си представяш какво би било и т.н.Дори спрямо момчето е много кофти постъпката ти и смятам,че поне има правото да поговори с теб.Просто не трябва да позволяваш чувствата,които си 'потиснала' да излязат наяве и да попречат на настоящата ти връзка.Нормално е да изпитваш нещо и към двамата,но е добре да умееш да разграничаваш двата вида любов.