Голяма грешка, какво да правя?????

[SilverLinings]

Здравейте! Мисля, че допуснах голяма грешка и съм много объркана в момента, всеки ден ме мъчат тези мисли, не съм щастлива и не може да продължава така, а нямам с кого да споделя и да си излея мъката, защото се чувствам като кръгла идиотка. Влязох да уча медицина, първи курс. Скъсах си гъза буквално от учене, нашите също много дадоха, не само пари,а и времето си. Парите не са никак малко, даже напротив. Но откакто съм тук все повече се убеждавам, че медицината като професия и като нещото, с което искам да се занимавам в живота си, не е за мен. Безкрайно нелепо е, знам... И съм разочарована от себе си. Уважавам лекарите и работата им, възхищавам им се, но не е за мен. Не ме е страх, не ме е гнус, от учене също не ме е страх, доказах, че мога. Просто не е за мен. Някак бях супер вманиачена да си изкарам изпитите, да вляза. Фикс идея и сега осъзнавам, че реално не съм се замисляла какво наистина се случва. Чувствам се нелепо, но сега като съм тук в средата и като виждам реално как е, все повече се убеждавам, че това не е моята професия. Не знам какво да правя, има ли смисъл да продължавам да се мъча или да си изкарам семестъра и да се откажа. Не искам да пръскам парите на нашите на вятъра и да ги дават за мен, ако няма да се занимавам с това. Чувствам се ужасно, но с цялото си същество усещам, че не съм за тук. Виждам другите как се стремят, харесва им, а мен все едно някой насила ме е докарал тук и ме е вързал. Нелепо,знам. Моля, кажете си мнението, исках да споделя с някой, поне малкп да ми олекне, защото не издържам. Благодаря за отделеното време!

P.S.: По принцип ако се откажа, имам резервен вариант, езиците много ми се отдават и искам да се занимавам с това, като преводач или нещо от сорта. Отдава ми се наистина, не говоря наизуст, печелила съм награди и дори един месец работих към една фирма, знам какво е и наистина ми се отдава. Не питайте защо не съм записала това, исках да докажа, че съм от най-добрите, че мога да се справя с най-трудното, да се докажа, престиж и т.н. А и честно казано родителите ми много ме натискаха за медицината, макар и непряко. Но не е за мен

[DoubleDMG]

Е що не запишеш нещо свързано с медицината и да не си пръскаш парите? А пък т'ва с езиците.. То е лесно, стига да си изкараш кетапи простотии там са лесни работите. Така и така си почнала и си изхабила време.

[SilverLinings]

въпросът тук е,че мисля, че не ми е призванието в медицината, това ми е проблемът....

[s4etoved]

Еми ако наистина смяташ така, и ако имаш смелост да се откажеш давай! Ама гледай този път да си наясно какво точно искаш! :P

[Soul_Kitchen]

Какво промени мнението ти относно това,което си започнала да учиш ? Щом сте отделили време,кандидатствала си и са те приели значи,че желание не е липсвало... ще ми е интересно да споделиш кое конкретно те кара да се чувстваш не на мястото си

[baby_baby]

Еми ако наистина смяташ така, и ако имаш смелост да се откажеш давай! Ама гледай този път да си наясно какво точно искаш! :P

И аз така мисля