Любов...
Или поне вече аз я виждам така..
Не не говоря, за някакъв филм от 50-те, говоря за онова сладко чувство в стомасите ни, когато видим любимото ни човече..
За прогарящата болка, когато не са до нас.. За всичките драми около това чувство, без което повечето от нас не можем.
Ще ви разкажа една история за мен и едно момиче.. Тя...
Запознахме се тук на това място, в този форум, колко е странно нали? Да се влюбиш в някого, преди още да си го видял..
Каква ирония, да сънуваш някого.. без да знаеш как изглежда.. Има нещо наивно в това не мислите ли? И все пак е истина..
Историята започна доста семпло всъщност..
Започна на шега, всъщност даже не знаех какво започвам с тогавашното ми действие, но и не съжалявам.
"Ще ми нарисуваш ли нещо" - Каза тя в една от темите, без да знае, че се занимавам с рисуване..
Е нарисувах и нещичко, семпло, но пък от сърце.. тя го хареса.. не очаквах, но наистина й хареса, реагира адски мило..
Стана ми интересно да разбера, що за човек е.. Е така от чисто любопитство, написах и първото съобщение тук във форума.
"Съжалявам, но съм си нахалитетен наглец!
Хвана ми окото с милото си държание и искам да се запознаем
от къде си?! На колко си? Как се казваш?"
"Аз съм от ******** и се казвам ******** на 18год., приятно ми е!"
След 5-6 минутки, тя ми отговори:
"Хеееей!
Радвам се, че съм предизвикала подобно искане тогава =)
oт ***** съм, на 18год., **** - приятно ми е!"
Това беше началото, на нещо.. нещо, което не очаквах, че ще ме накара да се чувствам както сега..
След няколко (много) лични съобщения, тя се измори и ме помоли да й дам скайпа си, дадох го без да се замисля..
След което се започна, дълги часове хронологии много дълги на сякакви теми, а аз седя залепен за стола и умирам от интерес по НЕЯ!
Оказа се, че имаме еднакви вкусове за доста неща: Музика, Филми, Книги, Философия, житейски опит (макар и на нашата крехка възраст, споделяме еднакво виждане за живота)
Пишехме ли пишехме с часове, но не ни омръзваше.. Аз я разпитвах постоянно за нея, а тя разпитваше мен..
Оказа се, че и 2мата имаме една и съща страст, а именно да пишем..
Аз пиша стихове, а тя разкази.. Показахме си един на друг (никога преди не сме го правили) кой какво е написал..
Влюбих се в стилът и на писане, разказът беше по реална история, случила й се в миналото..
След това аз и показах част от стиховете ми.. Аз пиша за любов, хах колко странно.. Аз и любов, но да за любов пиша..
Нещото което тя не знае е, че именно онези стихове, които тя видя.. са посветени на нея.. Предната вечер след като тя си легна, аз се замислих на терасата за нея и просто
ръката ми започна да шава самичка, съвсем самичка.. съзнанието ми играеше по белия лист хартия, а сърцето ми вече биеше за нея. (Колко Комерсиално само)
Тогава все още не осъзнавах този факт, а именно, че съм Влюбен в нея..
Продължихме с писането, но аз малко по-малко, започнах да усещам, че имам нещо.. започнах да и намеквам разни неща, да и правя комплименти, а за мое щастие тя ми отвръщаше..
Бях доста щастлив, само едно глупаво нещо пречеше (няма перфектни неща).. От различни градове сме (за това и толкова време прекарахме виртуално)
Говорехме си по скайп, пишехме си.. разговори по телефона..
Още си спомням, когато си даде номера (въпреки, че си пишем аз си бях непознат, но тя все пак си го даде..) и за пръв път чух гласът й.. Замръзнах.. беше толкова невероятен..
Изтръпнах.. Всъщност, това е вторият път в който я чух да говори, но първият път беше от едно видео.. относно видео-игра.. Да, тя играеше игри.. колко странно, аз също..
Даже играехме една и съща игра.. Нямаше какво повече да искам.. сходни интереси.. сходно мислене, а за външният й вид да не говоря..
Така трябваше да изкараме.. близо 2 месеца, докато най-после не се преместя да живея в нейния град..
Тя беше толкова невероятно сладка и мила.. казвала ми е такива неща.. при всяка нейна дума аз се влюбвах по-малко повече в нея..
Спомням си..
Една вечер: гледаме онлайн шампионат (в стрийм) на любимата ни игра, съответно и си пишем.. играеше Любимият ни отбор (а колко странно, дори Любимият ни Играч, беше един и същ)
Гледахме.. Напрегнато и 5-те двубоя.. Обсъждахме в почивките, ядосвахме се, смеехме се и се радвахме.. когато нашият отбор повеждаше
На края обаче, загубихме.. за жалост другият отбор спечели.. Тя се натъжи, аз също, но й казах:
"Спокойно, другата година ще го гледаме заедно, на един диван.. прегърнати, ще се смеем и радваме, когато нашите хора бият.."
А тя каза едно от най-сладките неща, казвани ми..
"Не, че нещо, но дори при такова събитие, ако ти си до мен на дивана, няма да ми пука особено за играта.."
Да тя е такава.. Олицетворение на добротата, сладостта и миловидността.
Тя е адски добър човек, човек на когото можеш да кажеш всичко, на когото можеш да се довериш.. Тя е мила и сърдечна.. колко от вас, врънкат най-добрите си приятели да носят
старите си дрехи за благотворителност.. Охх.. Тя е един Ангел в моите очи.. Просто така я виждам..
На моменти се чудя.. как? Как е възможно да е толкова.. толкова.. Добра, Мила, Сърдечна, Сладка, Интелигентна, Красива.. тя има всяко едно от тези качества..
А същевременно е адски скромнна, затоврена в себе си.. точно това търсех до сега, истински човек, без маска на лицето, без лъжи, интриги.. Без глупости..
Просто един истински и откровен човек..
Някакви адски милите хронологии вадя в момента, с усмивка на лице..
Аз: След малко трябва да ида до баща ми, искаш ли да дойдеш с мен, ще му занеса хапване и ще се гушкаме? - Естествено няма как да дойде щото е от друг град, но все пак
Тя: Кога ще се върнеш, искам да знам, за да си свърша работата до тогава и после да не отлепя очи от чата ни..
Адски мила е.. *smirk* !!!!! И имам още хиляди такива.. ;3
Историята продължава с идването ми в нейния град.. видяхме се.. тя беше прекрасна.. Говорихме си разхождахме се.. пихме бира.. Беше невероятно..
Толкова ни беше интересно и на 2мата.. тя даже се обади на едно момче с което имаше среща после, да говорят нещо за университета и му каза, че няма да може в уговорения час..
Направи го, само за да прекара малко повече в време с мен, да си поговорим беше ни адски интересно и увличащо... Толкова е мила и внимателна..
Захлас...
Темата е направена за да предизвика хубаво и приятно чувство у вас, да знаете, че може да срещнете любовта навсякъде (цитирам пифиела)
Които смята да хейтва, да напусне темата.. Няма смисъл..
Последно редактирано от MechkaOToniqQkite : 10-15-2013 на 13:17
Сладко е, че си намерил любовта и се чувстваш по такъв начин, наистина. Няма как човек да не се радва на две влюбени душици. ^^ Розовото ми идваше малко в повече обаче. Говориш хубави неща, мили (макар някои прекалено лигави за моя вкус), но всичко ми се струва на едно еуфорично ниво, без никаква задълбоченост. В захлас си, затова и летиш в облаците, което не е много добре.
Иначе се радвайте на това, което имате, и успех занапред.
Личи си колко безкрайно влюбен и романтичен си. Радвай се на моментното щастие, щото вечни неща няма. И недей пренебрегва изцяло себе си, заради нея. Казвам ти го за доброто и на двамата. Успех с първата любов
Отговор в тема
Няма смисъл..
От къде знаеш че това момиче изпитва същото към теб?
Първоначално написано от tireheb
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
