Това е първата по-сериозна тема, която пиша и това е първият по-сериозен проблем, който излагам пред форона. Дори не знам дали темата е за правилния раздел...
Ще помоля вежливо спамливите хиени ако нямат идея, с която да помогнат, поне да не правят сеири. Благодаря.
Такааа, проблема е там, че ме е страх. Страх ме е, когато приятеля ми си натика лицето в моето например, когато ме гъделичка твърде надъхано или се боричкаме, гушкаме силно и някви там глупости. Не става всеки път, но се появява нещо като параноя, което е много противно. Например вчера реши да си метне якето върху главите ни, за да ме целуне (обичам такива неща, само да кажа), но мен пак ме обзе тоя шитав страх и се отдръпнах като ужилена.
Той знае още откакто се появи и уж внимава, не прави резки движения около мен, не ме стиска, гушка твърде силно или нещо такова. Пак казвам - не се появява винаги това, а само понякога. До момента никога не ме е удрял, не ми е викал в лицето или не ме е стряскал по друг начин, всъщност рядко си викаме. Тоест проблема е някъде дълбоко в мен и не мога да открия къде по-точно. „Ровя“ из спомените си, но не откривам причината за страха. Според вас къде е, има ли въобще случка, която го е отключила, защо и как мислите мога да го премахна?
Благодаря предварително на отзовалите се, шоколад и бира за всички вас.
Правя го само заради шоколада и бирата!!!
Само с приятеля ти ли се случва или с всички, които са около теб? Имам предвид - ако примерно някоя приятелка те сръчка в ребрата или те погъделичка или се гушкате за "здравей", тогава пак ли го имаш този страх?
Не се е случвало с друг човек до момента.
Пробвай дасе завиеш вечер през глава или се затвори натясно някъде(гардероб примерно).Виж пак дали щесе появи тоя страх.
Съмняваш се за клоустрофобия...?Първоначално написано от Тодор
Аз от малка мразя да ми се навлиза в личното пространство.Не обичах някой да ме докосва без разрешение от мен.Да не говорим че мразех да ми дишат въздуха хаха.Доста самостоятелен човек съм и това ме прави да изглеждам дръпната и гадна доста често.Може и при теб да се получава това.Странно е че се случва само с приятелят ти.Той нещо наранявал ли те е ?Понякога подсъзнателно пазим лоши спомени и те се отразяват на отношенията ни с даден човек.Може просто малко да си поохладняла към него?Усещаш ли нещо такова?
Е ми деда знам.Възможно е да има някакво начални признаци.Доста хора я имат,нее болка за умиране но...
Щом няма муай тай и суплекси, няма от какво да се оплакваш.
А да... и ножове
При мене там е проблема, че направо си изпитвам страх, които се появи наскоро, а не ми е гадно или кофти. Не е като да не обичам да ме мачка. Чак охладняла... Не бих казала. За две години и кусур е напълно възможно, не твърдя обратното, но не усещам подобно нещо.
Също забравих да спомена, че за 17 години съм била удряна от родителите си не повече от един-двъ пъти и въобще вкъщи никога не е имало побоища.
Тодор, ще пробвам все пак.
Психопат, няма ножове, нито тренира муай тай. Даже май не може да се бие добре... :д
Последно редактирано от tori : 01-31-2014 на 16:51
Намери начин да пробваш тори.И дано не усетиш страх.
Благодаря. ^^
Моля
Явно биополетата ви не си пасват. Сега не го осъзнаваш, защото съзнателно си влюбена в него, но подсъзнанието го отблъсква. Това са сигнатюрите, чрез които човек търси партньора си. Те си имат химични и физични обяснения. Не случайно е възникнал израза "Има химия между тях". Неможеш да направиш нищо по въпроса според мен. Радвай де на любовта си.
И аз мисля, че нещо в отношението ти към него се е променило. Не е задължително да те е блъскал с колата и да е давал задна да си довърши работата.
С бившият ми се чувствах по подобен начин. Никога не ми е посягал, спорили сме, но рядко сме повишавали тон, никога не съм се чувствала застрашена или нещо от сорта, но фактите са си факти. Всеки път, когато вечер лягаше при мен и ме гушваше (все едно съм плюшена), отвътре ми идеше да се свия максимално много и да се затварям. До него спях със свити колене, стиснати с ръце. Въобще винаги когато ме е прегръщал, съм се опитвала да налагам няк'ва преграда между нас. 'Ма 'щото той не беше моя човек.
аз също имам такъв страх.. от няколко години насам се притеснявам от прекалената близост с дадено момче, както и сега. И при мен причината си е в мен, но донякъде и в един любим човек, когото аз обичах безрезервно, а той ме захвърли като непотребен парцал
Ама... то се появи наскоро. Да кажем от 6 месеца някъде. Ако не сме съвместими, би трябвало да не сме съвместими от началото.
говорила ли си с него за този проблем по-обстойно? аз лично, когато споделям (с всякакви подробности, всякакви неща) на моето момче и видя/усетя разбиране ми става по-спокойно/сигурно.
Да е 6 месеца е скоро ........Да е имало няква промяна....нещо да се е появило от някъде .. да е породило тоя страх ??
Споделяла съм, да.
Не мисля, че има.Да е 6 месеца е скоро ...
А може би времето те плаши ? Т.е, че нещата са все по-трайни, сериозни и т.н ? Чувала съм от хора, които са имали дългогодишни връзки, че третата година от връзката разлюлява отношенията, ако мине без проблем, седмата (ако стигне до седма). Та, конкретно един мой познат ми е говорил доста и ми каза, че в един момент почваш да се замисляш накъде отива всичко това, докъде искаш да стигне, това ли е човека и подобни. Т.е има един период на несигурност какво точно искаш и изпитваш, другият също... и сигурно от там се появява този страх.
На мен ми се е случвало да ме е страх, наистина е много гадно и не искам да се повтаря. Ако се повтори бих се изправила срещу "страха", защото сега разбирам, че е било грешка да се "пазя" и малко съжалявам, ама...
Мислила ли си да говориш с психолог ?
Пробвай, като изпиташ страха, да повторите веднага същото нещо, което го е предизвикало. Тоест да не послушаш емоцията.
Ако напоследък има нещо в живота ти, което те измъчва, макар да не е свързано с приятеля ти, може да е него. Може би се чувстваш изплашена, слаба, сякаш трябва да се защитиш, а не можеш, нещо от сорта?
Не, не съм мислила за психолог. Не смятам, че е чак толкова сериозно. Това за несигурността обаче е интересна идея, ще помисля и върху. нея. В момента съм в етап от живота си, в който наскоро преодолях нещо като срив, състояние след депресия или нещо такова. Започвам да се съмнявам в отношенията си към човека, с когото съм, а и не само. Отделно дето ме притискат и като че ли не ми се пораства. Вероятно точно тоя комплекс от прекрасни неща ми поставя ограничението в общуването с останалите и дори причинява страха ми.
Еми може би е тва, стъпка към растеж, която те е страх да направиш, защото още не си готова за нея.
Колкото до психолога, не е задължително да имаш сериозен проблем, че да го посетиш. 100% ще се почувстваш по-добре и ще получиш много отговори за себе си. Най-важното е, че сама ще стигнеш до тях.
Благодаря, помогна ми много. Пращам бирата и шоколада във Български пощи до поискване.
Лично аз за първи път я чувам тази "стъпка към растеж" и ми стана доста интересно. Я разяснете, моля ви се!!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
