/СПИН

[ShtrudeL]

Площадът беше така гъмжащ от хора, колкото гълъби не се събират, когато им хвърлиш трохи.
С Дени не се бяхме виждали от както завършихме гимназия. Не знам какво ни хрумна, че го направихме, след като дори не бяхме близки приятелки по онова време. Дори подозирам, че не ме харесваше. Аз нея също. Тогава. Но хората се променят. Всъщност намерихме доста общи теми. До момента, в който не попаднахме сред тълпа от хора, които бяха се скупчили като на групички. Всеки се познаваше с почти всеки. Дени видя своя групичка сред стадото от овце (не ме разбирайте погрешно, аз обичам овце) и ме представи. Почувствах прилив на асоциалност и забравях автоматично имената на всеки един, с който се запознаех.
- Аз съм Митко!
Забравих го.
- Лидия, приятно ми е!
- И на мен! - Забравих ти името.
- Алекс!
- Сиси!
- Полина!
Забравих го.
Не мина дълго време, при което в един момент (както обикновено, когато съм в компания на повече от трима души) всеки започна да си говори с всеки. Беше такъв социален хаос, че ако се намесиш случайно в разговора на някой, шанса да си казал правилните думи, без дори да знаеш за какво става въпрос, беше огромен.
Аз разбира се се бях отнесла някъде, с уж замислен над нещо много важно поглед. Имаше нещо като заря. Някакви светлинки в далечината. Подготвяха малка сценка за концерта, който щеше да започне в 20:30h.
- Заповядай! - Ръката му се провря между другите ръце и тела през гората от хора, подавайки ми презерватив.
- Прекалено си загрижен за здравето ми, не искаш да имам наследници, или е някакво очарователно предложение? - Усмихнах се въпросително.
- Днес е денят на борбата срещу спина! Чао!
Говореше бързо и енергично, сякаш беше току що изял енергийно блокче и също толкова бързо го изгубих от поглед.
Междувременно Дени и приятели пиеха бири и като че ли се опитваха да пратят сигнали на някой морж, тюлен или косатка със звуците, които издаваха, мислейки си, че пеят. Хората прииждаха за концерта, а на слънцето му писна да грее за всички, затова се прибра вкъщи, точно зад сградата на народното събрание. Аз отново отнесена, асоциална и уж в някоя много драматична мисъл, седях на бордюра до редицата самотни, асоциални и уж отнесени в някоя също толкова драматична мисъл, като си подхвърляхме от време на време някоя друга приказка, колкото да си придадем вид, че искаме да се опознаем.
- Харесваш ли групата?
- Даже не знам кои ще пеят.
- Ахъмм..
И така докато..
- Ей, ти! - презервативът отново се появи. - Ехо!
В следващия момент се обърнах и срещнах погледа му.
- Да, ти! Коя зодия си! - енергийното блокче още му действаше.
- О!.. Риби! - казах аз объркано и изумено. Не за друго, но обикновено аз задавах този въпрос първа. - Ти коя си?
- Риби?.. Риииби.. -изведнъж бързака придоби отвеяния ми поглед, но при него беше показно изиграно. -Аз съм лъв!
- Лъв ли? Супер! - направих се на изумена и очарована.
- Не, шегувам се разбира се!
Този път наистина по погледнах с очакване за втори шанс.
- Скорпион. - усмихна се предизвикателно.
Усмихнах се приела предизвикателството.
- Хей, Ники!
Чу се женски глас и той отново изчезна.
Тя беше очарователна и сладко откачена. Имаше рогчета от коса на главата си и танцуваше като пияна фея. Той отиде при тяхната групичка заедно с нея и аз отново останах сама. Седях, гледах светлините, концерта беше започнал. Не бях била сред толкова много хора на едно място от толкова много време, че чувах гласовете от собствената си глава по-силно, от всички други. Странното беше, че не се чувствах самотна и нямах нужда от никой в този момент. Гледах как бързака-скорпион се прегръща със сладката си откачалка със завити кексчета в косите, седнали под едно дърво, изглеждащи щастливи. Отдавна бях изгубила Дени и приятели и смятах да се прибирам, когато усетих как някой сяда до мен, сякаш се просва като пилешко бутче в тиган и догато се обърна да го видя, ръцете му вече се бяха увили около тялото ми. Прегърна ме и бързо ме пусна. Бързака-скорпион.
- Чакай малко! - реших да съм по-инициативна.
- Искам пак! - и той отново ме гушна. Този път по-топло и продължително, плъзвайки ръцете си по гърба ми. Енергийното блокче не действаше. Във времето, в което се откъсваше от мен и лицата ни се разминаваха на сантиметри, се спогледахме въпросително с отговори, които се изписаха на устните ни под формата на леки усмивки. Моята - стеснителна и рефлексна, неговата все така ехидна, с въпрос, закачен в ъгълчето на устните му.
- Значи се казваш Ники?
Запомних го.
- Тъй вярно, рибо! - застана сериозно и мирно като капитан на чужд кораб.
- Ти си странен! - Невротика в мен не измисли нищо по-умно. Невротика в него изкрещя. Буквално.
- Хайде да викаме!
- Ъъъм, защо?
- Ъъъм, има ли значение!?
Изкрещя отново.
- Хайде! Забавно е!
- Нее, не съм по тази част..
- Мммх.. Океей..
Настъпи мълчание и двамата гледахме в различни посоки.
- Имаш готини колене! - отсече той.
- Хаха, хората обикновено правят комплименти за очите, устните и такива глупости..
*усмивка*
- Сигурен съм, че имаш и готин черен дроб!
Усмихнах се и наведох глава.
- Не искаш да крещим, не говориш много.. хайде да лежим в тревата! Нали не си от онези, които пищят при вида на буболечки! ЕЙ, така всъщност мога да те накарам да пищиш!
- Не разбира се! - Всъщност умирах от страх.
Легнахме в тревата, собственост на Градинката до общината.
- И сега какво?
- Сега? Нищо.
- Винаги ли си толкова енергичен и..
- Винаги съм толкова жив. - Обърна глава към моята. Този път беше сериозен.
- И какво те кара да си толкова.. - не успявах да завършвам изреченията си в присъствието му. Обърнах главата си към неговата и го погледнах в психарските, изцъклени очи. Бяха пронизващи. И ако аз бях Сатурн, очите му бяха пръстените, които влизаха в най-тъмните стаички на главата ми през очите ми и излизаха обратно.
- Имам СПИН. - усмихна се идиотски.
Изведнъж вратите на стаичките ми се заключиха и думите му останаха вътре.
- Спокойно, няма да умра пред теб и да оставя траен белег в живота ти. - обърна главата си към тавана на света. - Разбрах го преди две години. Всъщност доста е печелившо, когато сваляш мацки. Започват да изпитват нещо като лицемерна лъжа за дето и те не са болни и се навиват да ми предложат последния ми сексуален, невероятен акт. От тогава съм имал доста последни, вярвай ми.
- Не се ли..
- Страхуват, че ще ги заразя? Не. Предпазваме се. Пазиш ли..
- Да.
Усмихна се самоуверено и после отново стана сериозен. Този път беше плашещо очарователен. Чувствах се като хипнотизирано кученце, което го е страх да се приближи до непознат човек, приканващ го с парче от пицата си в ръка. Исках това парче.
- Хайде! - хвана ръката ми и тръгнахме на някъде.
- Чакай, чакай, къде отиваме?
- На астрално пътешествие!
Не знам как успяхме да излезем от гората от хора, но след около две улици се озовахме на покрива на петнадесет етажна сграда.
- Красиво е, нали? Имам връзки. С охраната играем табла.
- Красиво е.. - не знаех какво друго да кажа.
- Защо сме тук? Приятелката ти ще те търси.
- Тя не ми е приятелка. Т.е. приятелка ми е, но, аз имам много такива.
- И няма нищо против това?
- Защо да има? И без това няма да умре от СПИН.
- Стига си се шегувал..
- Не бъди депресарка! - отново ме гушна, стискайки ме, като този път ме отлепи от земята и прешлените ми един по един изпукаха.
- Обичам да ме гушкат! - извадих най-детския си глас и кучешки очи.
- Double hug? - протегна отново ръцете си към мен.
Прегърнах го, допряла глава до неговата, усещайки ръцете му по гърба ми. Плъзваха се нагоре-надолу, очертавайки всеки прешлен.
- Уютен си. - Спокойствието в мен.
- А освен готиния черен дроб, миришеш и на ягоди. - Той.
- А освен това, мястото, където са ръцете ти в момента, е задника ми.
- Мислиш ли?
- О, да.
Ръцете му се пъхната в задните ми джобове.
- Мисля, че това си е чист намек от съдбата! - Извади презерватива, който ми беше дал по-рано и се ухили.
- Шибана кучка. Винаги знае кога да се появи.
- Винаги знам кога да се появя. - Шибаната самоувереност в него. Поклатимата като млечен зъб психика в мен.
Погали главата ми и ме целуна нежно по бузата, точно до дясното ъгълче на устните ми. Стоях като тяло, от което душата е избягала.
Лявото ъгълче.
Вече бях настръхнала под действието на странна смесица от примирен, флегматичен страх и желание за парчето пица.
Когато в ъгълчетата ми вече имаше отпечатък от устните му, моите вече докосваха леко неговите. Цялата треперех, но въпреки това усещах Спокойствието си, държащо ме да не се размекна като масло. Там. На петнадесет етажната сграда с лекия топъл вятър, който носи усещането за уют и спряло време. Чувствах се като порцеланова кукличка, от онези, от които някои хора се страхуват, с изцъклените очи. Имах чувството, че може да ме счупи във всеки един момент така, както изкрещяха прешлените ми, когато ме прегърна преди пет минути. Имах чувството, че той също имаше това чувство, удвоено.
- Добро утро. - прошепна едва едва в ухото ми. Часовникът през две улици си просеше внимание точно в 00:00h.
Обгърна лицето ми с ръце, моите държаха неговите и..
- Радвам се, че се запознахме.
И си тръгна.
Оставяйки ме с ръце във въздуха, въртящи се пръстени и презерватив в джоба.

[Ivaaaaa]

още?

[sifon4o]

к

[galaxy29]

и снощи и днес ми стана смешно, като видях заглавието :Д

[ShtrudeL]

NaOH, ne me karai da si vlizam v profila ot neudobno mqsto, samo za da te banna pri sledvashtiq put, v koito pusnesh neshto, za koeto ne si me pital. Mersi. Posle shte se editna na kirilica.

[an7raks]

Часовникът през две улици си просеше внимание точно в 00:00h.
Обгърна лицето ми с ръце, моите държаха неговите и..
- Радвам се, че се запознахме.
И си тръгна.
Оставяйки ме с ръце във въздуха, въртящи се пръстени и презерватив в джоба.

Да не се е превърнал в тиква?

[NaOH]

NaOH, ne me karai da si vlizam v profila ot neudobno mqsto, samo za da te banna pri sledvashtiq put, v koito pusnesh neshto, za koeto ne si me pital. Mersi. Posle shte se editna na kirilica.

о шефче, де се губиш

[Fisherman]

[StringTheoryPracticist]

NaOH, ne me karai da si vlizam v profila ot neudobno mqsto, samo za da te banna pri sledvashtiq put, v koito pusnesh neshto, za koeto ne si me pital. Mersi. Posle shte se editna na kirilica.

Не знам дали изобщо осъзнаваш, но тоя бан няма да отрази обществената позиция, а само твоята собствена и по този начин показваш един голям среден пръст на форума. Доста добър начин да си изгубиш администраторските права, ако изобщо ти пука де

[ОР]

тл;др версия:

Щрудел има СПИН

[bilqnavod]

Хубав разказ....

[yakuza_]

тл;др версия:

Щрудел има СПИН

какво да очакваш, когато приятеля й е коронясал половината модераторки чрез чекия с уста...

[Mary_Jane_69]

LOL VE