- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
Ужасно ми се спи, а съм на две кафета. Е, не може така! Уж доволна спах.. Колкото и странно да е, че излиза от моята уста, този път не искам дъжд, че ще ни се провалят плановете за по-късно. Така искам надвечер на една дъъъълга разходка!
Ох, изследванията са ми добре. Т.е кръвната картина, иначе хормона пак скача, ама ще го оправя. Явно стреса последните 3 месеца все пак е дал отражение. Този път е нисък, но ще вляза в норма. Трябва! Обнадеждена съм.
"Щастливите хора сигурно не са тези, които имат всичко и най-хубавото, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат. Животът не е въпрос как да преживееш бурята, а как да танцуваш в дъжда!"
Не разбирам защо идва и ми носи цветя и бонбони не той а тъпото му ревниво гадже трябва да ми се извинява . Как не разбра че е болна и ненормална и няма смисъл да се занимава с нея .Тя просто го съсипва и той е такъв тъпак да се занимава с нея .
И си имам писмо от него и е мноог ама много разтапящо и ще ог имам и него скоро .
Всичко върви по план и съм щастлива .
Честито одъртяване на темплара на патерици.
Иначе тая мойта панда много несериозна се оказа - „да, ве, малко работа имам в нас и ще мина да те взема, обещавам“ ми каза към 15 и още си го чакам. :ддд Не че не си знам гаргата ама... Следващия план е някъде за риба, трябва да извадя единия телескоп, че е заврян в миша дупка. Знам, че после ръцете няма да ме отпуснат поне една седмица, но като се сетя какъв кеф ми прави да гледам плувката и да чакам да помръдне, осъзнавам как съм готова дори месец да охкам. Не знаех, че е чак такъв рибар тоя пандьок, баси. Ма пък и той не знаеше, че обичам да ходя, тъй че сме квит. Ха! Единия от нас да изкарва книжка и да си купува кола, че бая места не сме обходили пък трябва. Инак ми е много добре, само си го чакам, че вече ми се пие бира и ми е малко скучно. Не ми се кисне в нас.
Супер отпаднала съм и ня'а живот направо в мен. Е с'а се сещам 'що не пия водка. 'Ма след като я изпих, както винаги.
И ми е тежко, дискомфортно...
Искам вече да го видя. Ако се опита да ми се изхлузи без да се видим... ще превъртя играта.
Бясна съм. Бахти големият мъж! Айде утре да ме оставя, ако ще го прави. Ня'а да се виждам с предполагаемия ми мъж веднъж на високосна. Явно никога няма да си избягам от стереотипите. А не искам да правя простотии, не искам да ме принуждава.
Последно редактирано от babity : 08-28-2014 на 17:25
Много добре се получи днешния ден. Почти целия го прекарах навън и мисля след малко да си пусна някой филм и да се разложа от кеф. :д
Очертават се много напрегнати дни. Поне ще има и приятни емоции в малкото свободно време, когато не съм на работа. Дано събера повече от 4 часа сън.
„Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности."
Аз съм едно нищо, аз съм никоя.
Всичката болка, която чувствам е моето царство.
Единственото нещо, което ме пленява
е да видя светлината през решетките
и да гледам колко е красиво небето.
Чуваш ли ехото на гласа ми?
https://www.youtube.com/watch?featur...&v=m65jhGwtWrg
Последно редактирано от TheDevilInMe : 08-28-2014 на 19:10
cuz I swear, I don't care ... ;]]
Утре няма ставане 4 и ще си поспя .И обичам го тоя сериал вече ми е любим<3<3 особено този епизод опредалено тримата са страхотни и той е толкова сладък в роклята на баща .
Хаха какъв сладур е.
- Нали знаеш, че няма отърване?
- I hope so...
Трябва да измисля начин да му се реванширам за днес. Имам време до 6 часа утре, така че...
Майка ми ще я убия. Супер много ме стресна!
- Линка, Д. те търсеше, каза, че е на живот и смърт.
- Къде е той сега?
- Нямам си и на идея, не съм го виждала от тогава.
*половин минута по-късно*
- П., знаеш ли къде е Д.?
- Ооо, колежке, да няма нещо между вас?
- Млъкни! Спешно е, наистина.
- Амии не знам. Не е идвал на работа днес.
- Добре, благодаря все пак.
*след още 3-4 подобни разговора*
- Мамо, питах всички, Д. го няма. *видимо притеснена*
- Защо не му звъннеш?
- Опитах, телефонът му е изключен.
*Д. зад гърба ми*
- Падна ми батерията, но се радвам, че си толкова загрижена за мен.
Все още са ми пред очите тези няколко минути на паника. После като му разказах и като започнаха всички задружно да ми се смеят...Умрях си от срам. А като ме отдели настрани и ми каза, че наистина има да ми казва нещо. Дойде ми като гръм от ясно небе, наистина. "Ще прекарам всяка секунда от работните си дни с теб, обещавам. А като се прибера...Трябва ми време да си събера багажа, но до 1-2 дена ще се върна и ти обещавам, че ще съм до теб колкото се може по-дълго. Дори ако трябва ще откажа работата, стига само да съм с теб. Бъди спокойна, всичко ще е наред". Е как да не се разплачеш в такъв момент. Особено като знам, че това значи, че като се върна, него няма да го има...Сигурно половин час съм плакала на рамото му. Ще ми липсва много, много, много...
едит: Току-що се сетих колко мило ми стана вчера като чух напълно случайно /да бе / отговора му на въпроса на една колежка с кого си пише "С най-прелестното момиче на света" и 10 секунди по-късно получих съобщение "Липсваш ми, макар и да си на 2 крачки от мен"...Просто нямаше как да не го споделя!
Последно редактирано от Lilanda : 08-28-2014 на 21:34
Усилията,които полагам месеци наред,не са напразни. Напредък има. Идва времето,в което трябва да изпратя малката,но свикнах с нея и сега ми тежко. Сигурна съм,че й е писнало от моите целувки и прегръдки,но тя не осъзнава,че повече няма да се видим. Утешавам се с това,че след няколко дни подхващам нова група деца. Иска ми се да са мъничета,че големите са неконтролируеми,ноо....какв то и да са,няма да ги върна. Осъзнавам,че напоследък не ми е оставало време за химията,а това е голяма грешка. Лятото е към края си. Скоро той ще се прибере насам,а аз още не съм решила какво да му отговоря.
Последно редактирано от Andjyy : 08-28-2014 на 21:23
Да си лудо влюбен на 20 е напълно нормално.
Да си лудо влюбен след почти 3 години с този човек е прекрасно усещане, което те кара да осъзнаеш колко си узрял емоционално. Разтапям се от всичко, което ни се е случило, ни се случва и ще ни се случи.
Забелязах,че е недовършен. Винаги ми преполовява постовете. Не иска и да се редактира.
аз го виждах цяло ма като гледам и моя коментар е изчезнал
викам с кво точно се занимаваш
Прекрасно ми е, а тази седмица колко бързо отлетя, не е истина.
Ако всичко върви така добре, ще си назнача последните докторски истории за другата седмица и да се свършва вече, че много я проточих тази работа.
Искам 29-ти просто да свърши и никога да не идва пак. Те, двамката, ще си идват в събота и ще си прекараме страхотна вечер на балкона!
Нямам търпение вече.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Срамота е да ходя в това време на работа. Че и първа смяна, пфу!
Надявам се поне това, което снощи ми каза шефът, да е вярно и да не се прави излишно на любезен и мил. Коментарът му означава много за мен и ми стана страшно приятно да чуя такова нещо.
Къщата е мега страшна и самотна когато няма никой, нещо почвам да параноясвам, че някой ме следи. The joys of living alone in an old house, хах.
Да минат тези два дни само още.
Подреждам живота си, като празен апартамент.
А старите мебели не ми допадат.
Indila!
От сутринта ми е студено на краката,останах си сама за уикенда,в неделя ще се прибере.И наистина ми е студено,май се разболявам.Четох за кървенето на венците,колко е опасно и май трябва да се прежаля и да ида на зъболекар.
Супер се вълнувам,че ще се виждам с един приятел на гарата,винаги се смеем много.
Взех решение да си взема коте,че в Студентски ми е скучно като съм сама,сега трябва да реша какво да е..и така!
Хубав,слънчев ден!
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!