- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- планета на маймуните
супер дясната ми ръка е неизползваема
добре че скоро излизам отпуска че както съм я подкарал ще стана само за органи
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Сто и петдесет хиляди се пожертвуваха. Сто и петдесет хиляди дадоха живота си.
Един живот — един куршум. Един куршум — два лева.
Два лева не са половин хляб. Два лева не са милостиня дори.
Животът е най-незначителният предмет за размяна. Най-евтиният продукт за покупка.
Тогава животът струваше няколко стотинки. Бе под тая цена. Остана без цена.
Животът бе най-малоценното.
Сто и петдесет хиляди се пожертвуваха. Сто и петдесет хиляди дадоха живота си. Значи не дадоха нищо? Дадоха всичко.
Богатство. А то радва и бедния. И който има, и който няма. Всеки трепери над това, което има. А то цена няма.
Радост. Радостта няма граници. Радостта няма цена.
Щастие. Щастието има граници. Щастието има цена. Кой ще начертае границите му? Кой ще определи цената му?
Те знаеха цената му. И все пак пожертвуваха всичко!
Но имаше нещо, което не знаеха.
В коя област на науката, изкуството, литературата, техниката — в коя област на напредъка някой от тях би могъл да блесне, да изгрее! Да свети за прослава на Родината! За спасение на Човечеството! За величие, на Света!
Те не знаеха тая цена. И все пак пожертвуваха всичко.
Пожертвуваха таланта, гения, с който моментът би могъл да ги осени.
Дадоха най-ценното, неоценимото. Дадоха живота си.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
от такива нощи най-много се плаша
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
понякога двойните игри са спорт за мен
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Всички знаят, че това е невъзможно. Но ето идва невежата, който не знае това и точно той прави откритие.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.