Проблеми с майка ми :(

[DGo]

Здравейте, всички,
Принципно не бих споделила нещо такова с непознати, но вече се отчайвам и бих прибегнала до малко чужда помощ. Имам проблем с майка ми, към който не знам как да подходя, защото 1-во: тя има супер странен характер и никога не знам как ще реагира и 2-ро: мразя да попадам в конфронтиращи ситуации, защото обикновено рева, а искам да съм спокойна в такава ситуация. В семейството ми винаги сме имали различия и няма да е лъжа ако кажа, че нашите са се карали за щяло и за нещяло. Ще кажете: „всяка двойка се кара”. Е, едва ли се карат за това къде да паркират или се цупят, че не сме седнали десет метра по-надолу на плажа. Основният инициатор на тези караници е майка ми обаче и това често е насочено и към мен. Избухва и ми вика за дребни неща, често не проявява никаква заинтересованост към нещата, които й говоря, сякаш водя разговор със себе си, но ако, не дай си боже, аз не реагирам на някаква нова дреха, която си е купила, почва едно цупене... Опитвам се да й задам въпрос, прекъсва ме да ме пита нещо, което нея я интересува, сякаш нищо не съм казала, а ако съм в лошо настроение и не ми се говори или погледна накриво – „трябва да се научиш да се държиш уважително с родителите си” и така нататък. И при такива ситуации се случва следното: ядосвам се, мълча си и обидата се натрупва, и попадам в един омагьосан кръг, от който не мога да се измъкна. Напоследък нещата станаха по-зле и се комплексирам супер много. Това държание не е само към мен, а и към някои други членове на семейството ми. Иска ми се да говоря с някой, който не е пристрастен, защото семейството ми и приятелите ми имат лично отношение или към мен или към нея и не могат да бъдат обективни... Често се чудя дали да не се опитам да намеря психолог, с когото да говоря за това, защото се депресирам покрай такива случки и не искам те да оставят перманентен белег върху живота ми. Ако някой е попадал в подобна ситуация или може по някакъв начин да ми помогне, ще съм благодарна за мнението ви.

[Lighting]

От тaзи информaция която дaвaш не могa дa те посъветвaм с друго освен дa поговориш с бaщa си зa проблемa и дa вземете решение. Едвa ли се кaрaт зa дреболий, по скоро проблемa е по-сериозен.

[dragonclaw]

Аз имах същите проблеми с майка ми, (нашите обаче са разделени от няколко години) , винаги е ядосана,напрегната все нещо не беше по реда си,аз преди 2-3 години като учих реших да се позатегна да може да не е излишен стрес,когато завърших си намерих работа,помагах вкъщи,но някак всичките тези нерви просто си стояха,и за най-малкото като примерно "Седя си аз на компютъра ,и тя идва и вика искам да седна - в момента в което аз правя нещо важно (важно важно ,колко да е важно-просто искам да си го довърша) както и да е,при самия отговор след малко,сега не мога да ти го освободя се почваше едно блъскане на врати сякаш изпадаше в нервна криза.. разбира се аз не избягвах конфронтиращи ситуации и се изправях срещу проблема защо е толкова агресивна какъв е проблема к'ви са тези изблици и темподобни за които отговор всъщност никога не получих докато един ден просто се отказах,и да..проблема си го реших по следния начин - спрях да общувам с нея и избягвам ситуации в които би ми се наложило,избягвам е като човек - не мисля ,че ходенето ти на психиатър би ти било от полза след като като се пребереш картината ще е същата.. както каза Lightning проблема може да е друг,а може да е просто знам ли и аз,трудно е да се обесни като характер,късмет