Здравейте, казвам се Филип и съм на 17 от Варна. Имам един проблем, който искам да ви споделя и се надявам някой да ми даде съвети. Моля ви за истински съвети, а не някакви груби отговори, които честно казано биха били безсмислено. Ето и какво ме тревожи:
Има едно момче, което смятам за мой най-добър приятел. Познаваме се вече от 4 години и го намирам за един от най-близките ми. Истината е, че за него аз никога не съм бил най-близкия и винаги сякаш е предпочитал други негови приятели, но въпреки това сме излизали от време на време и в училище сме заедно и си чатим. Като цяло общуваме постоянно, но не излизаме чак толкова често. Това никога не ме е тревожило и винаги съм приемал, че трябва да се радвам, че имам приятели, а дали съм на първо място за тях не е най-важното. Напоследък обаче започнах да се притеснявам за това. Не знам дали има за какво да се тревожа или просто си въобразявам, защото през изминалата година в живота ми се случиха много неща и ми беше малко трудно да ги преодолея и съм някак си по-уязвим след случилото се. Аз и приятелят ми сме различни. Аз мисля повече за бъдещето ми след 12 клас, каква диплома ще имам, къде ще уча, какво ще се случи. Имам амбиции. А той няма такива или те са съвсем малки. От тук идва и проблемът. Аз отделям повече време за уча (не само за училище, а и за изпити), а той има повече свободно време и излиза с друг негов много добър приятел. Както вече казах това винаги е било така и никога не ме е тревожило, но сега сякаш започнах повече да се замислям. Например повечето пъти аз съм инициатора на излизанията ни, да не кажа почти всеки път. И като той е свободен винаги пита другият си приятел за излизане и сякаш не се сеща за мен. Даже си мислех по едно време, че вече не иска да сме приятели и не иска да излизаме. Предполагам, че повечето от вас ще предложите да говоря с него за това. - Правил съм го. И той е казвал, че винаги ще е до мен и че само си въобразявам. Но аз не съм сигурен в това. Искам да запазя това приятелство защото държа на него. Моля ви дайте някакви съвети. Благодаря предварително!
С риск да ме намразиш (то това вече ми се е случвало не веднъж, така че съм развил имунитет) ще се опитам да бъда сериозен и да кажа какво мисля.
Както сам каза вие сте твърде различни. Ти се интересуваш от едно, той от съвсем друго. Ами не е невъзможно да има добри приятели с различни интереси и планове, но поне на мен не ми се е случвало много често. Нормално е да предпочете другия, който явно има по- близък до неговия светоглед, повече общи интереси и т.н. Мисля, че приятелството ви няма да продължи още много. Ти ще идеш някъде да учиш, ще срещнеш хора със същите като твоите интереси и планове и така малко по малко ще си намериш други приятели, с които можеш да излизаш, да се забавляваш, да споделяш...
С него може и да си останете приятели, но вече няма да те интересува толкова дали иска да излиза толкова често с теб или с други.
Малко дълго стана, като гледам и неразбираемо. Дано успееш да разбереш идеята ми.
Ами ти по-добре започни да мислиш за приятелка. Вярно е,че приятелите са важни в живота на всеки един, но няма смисъл да се вкопчваш в него, след като сам казваш че имате различен мироглед. Просто така или иначе пътищата ви ще се разделят. Няма нищо лошо да поддържате връзка и след това разбира се, но няма да бъдете толкова близки, колкото ти се иска.