Вече е напълно непоносимо, не намирам смисъл в нищо.

[shesjustagurl98]

Здравейте, пускала съм тема за проблемите ми вкъщи и преди, но си забравих паролата. Към съществената част-бях разказала, че съм с един човек една година, който е под постоянния прицел на майка ми както и семейството му. Майка ми не спира да им пише смс-и пълни с обиди, какви са били, какъв бил сина им, промил ми мозъка, влезнали са ни в семейството и живота, провалили са ни отношенията. С майка ми никога не са ни били добри отношенията, но стана още по-зле. Тя не спира да обижда и мен и тях и него. Ако отида да спя в тях автоматично се започват обидни смс-и. Мислиха да си изкарват ограничителни заповеди, да пускат жалби за психически тормоз, да блокират номерата й. А вкъщи е просто непоносимо. Баща ми ми хвърли куфарите на земята и ми каза че повече не иска да ме вижда и не го интересува дали ще съм жива или умряла оттук нататък. Това го направи два поредни дни. Изпадам в нервни кризи, взимам успокоителни. Просто не издържам на натиска им. Скоро ще ставам на 19 години а все още майка ми ме командва, казва ми кога да се прибирам, ако не го направя следват скандали и пак обидни смс-и. От няколко дни приятеля ми се държеше странно, викаше ми, беше нервен. Днес ми каза, че иска да е с мен но не може да издържи повече на този психически тормоз от страна на майка ми. Та тв дори н ги познава, него да, но тяхните не и въпреки това обиждааа. Били боклуци, каруцари, цигани и цялото това нещо, защото държат магазини на морето, това била срамна и долна работа според майка ми. Всичко, коеъо е под нейното ниво е мизерия селения... а всъщност ние живеем в село, не те. Ще добавя и това, че от известно време съм на успокоителни. Особено днес, приех поне 3, след като той ми каза че ме оставя, а повярвайте ми, никой не съм обичала така през живота си, а родителите ми спечелиха най-огромната ми злоба. Дори не съм предполагала, че майка ми може да е толкова долна. Щяла да ги смаже, да ги запали, докато не да изчезнели от живота ми, вредяли ми и какви ли не глупости. От повече от половин година насам, не съм имала проблеми с приятеля ми които не включват майка ми. Всичко се еърти около нея. Влезе в живота ми и го смаза. Не е ли редно родителв да се радва на щастието на детето си, а не да го съсипва. Психоложката в училище и доста добре запозната с моя случай и ми даде координатитр на форндация, която би могла да ми помогне-дори законно. А забравих да спомена, че баща ми ми е посягал преди, направи го и сега, когато ме изгони и също така когато отидох до хладилника и си взех супа същата вечер, той ме попита:"Оставяла ли си нещо ттвое тук?" след което ми посегна. Дайте ми съвет какво да правя. Всичките ми приятели са притеснени за мен, в училище също. Всеки ден те гледат как аз плача или ходя до сестрата за успокоителни... Дайте ми съвет моля ви, искам да съм с този човек, обичаме се и той ми го каза просто не издържа на това и е прав, каза да го потърся когато оправя нещата с нея. А понякога признавам,аз губя всякакъв смисъл в живота си и това започна да се случва доста често. Идва ми просто да се самоубия и да приключи всички, чувствам се ненужна, подценявана, неоценена от тях... особено когато се скарам и с приятеля ми... Помощ, моля!

[Dwyd96]

Завършваш и се изнасяш.... С истерици, друг вариант няма...