Турски сериал: "TURKproblem - Хрониките"

[LoadRunner]

някой да каже ако ми засече името че с Ctrl+F --> лоад или рън нищо не ми излиза

[YoungBloodZ]

някой да каже ако ми засече името че с Ctrl+F --> лоад или рън нищо не ми излиза

Излиза само на тая страница.

[pe6oskeiborda]

някой да каже ако ми засече името че с Ctrl+F --> лоад или рън нищо не ми излиза

пробва ли с клизма
или кво беше дето ти бяха правили турски лекари
не помня ама после ти правиха букаке ама беше ползвал други думи така че не можеш да го намериш с букаке

[LoadRunner]

ами аз затова ти казвам ти да пробваш и да ме известиш
все пак за какво съм те повишил в слуга, като те има закво да си върша сам работата?
султана като си има ибрикчия да не би да си бърше задника сам?

[Грозния]

Ее включи и мене др път

В сериала съм включил потр... опа, извинявайте, герои исках да кажа, по-известни и активни с нещо и замесени в някаква интрига или скандал. Иначе няма да е турски сериал, нали ?

+1
А и се чувствам зле от факта, че ме няма. Обидена съм!

Ако не ти харесва, защо си обидена, че не си вътре ?

Мислех си да включа Тури и Антуркс, но нямаше подходящи сцени в сюжета. Може би по-късно !

Напиши романтичен разказ за моята любовна връзка с inewton.

Съжалявам, но не пиша гей-порно !

някой да каже ако ми засече името че с Ctrl+F --> лоад или рън нищо не ми излиза

Мислех да включа и Лоудурун-ефенди, но образът на Ракшонур беше по-активен и беше достатъчен за сюжета.

ами аз затова ти казвам ти да пробваш и да ме известиш
все пак за какво съм те повишил в слуга, като те има закво да си върша сам работата?
султана като си има ибрикчия да не би да си бърше задника сам?

Току-що може би написа половината от нов епизод на "TURKproblem" !

[АгентМура]

Съжалявам, но не пиша гей-порно !

Не пиши гей порно. Напиши нещо интересно.

[inewton]

Напиши нещо за ранните години на епископ Хипокрит.

[Грозния]

Напиши нещо за ранните години на епископ Хипокрит.

Турският сериал не може да се върти само около един или двама човека - ролите на Иневтун-папаз и Ким-Чен-Двид бяха достатъчно големи, поне засега.

[istorika]

и за мен нищо

[an7raks]

Най-много се смях в частта, където се определи като човек с "хаплив език".
Неадекватен е различно от хаплив. Само да знаеш.

[Грозния]

Най-много се смях в частта, където се определи като човек с "хаплив език".
Неадекватен е различно от хаплив. Само да знаеш.

На теб така ти се иска !
Ако искаш пусни анкета ! И ако ти стиска !

[an7raks]

Придаваш си прекалено много важност...

[pe6oskeiborda]

да ве
яки са ти нещата ама не супер яки
според мен щеше да са по яки ако беше махнал скучните части

[Грозния]

Санта София; 31 Декември 1817 г.

Санта София, беше най-голямото село и главно населено място в провинция Б. През повечето време от последните няколко века, това място беше колония на някоя голяма метрополия. Революциите и превратите тук се случваха по-често, отколкото на други места по света. Това водеше до насилие и бедност. Улиците бяха мръсни, кални и по тях се разхождаха бездомни кучета и котки. По-голямата част от населението тънеше в простотия и нищета – материална и духовна. По-заможните хора, бяха проститутки или бандидос.

Вечерта беше хладна но суха. По това време рядко имаше сняг в Санта София. Дон Грозилио се беше запътил към един клуб, където планираше да посрещне Нова Година. Често ходеше там за да убие малко време и да си поприказва с хората.
Въпреки че беше добре образован, възпитан и имаше почтена работа, не изкарваше много пари и беше нисък, слаб и грозен. Затова хората не го харесваха, а някои дори го мразеха и презираха.
Докато вървеше по улицата, от един ъгъл му подвикна стара и дебела проститутка:

- Хей, правя всичко, само за 20 песос! Няма да съжаляваш!
- Не, благодаря – отказа Дон Грозилио – това съм го чувал и преди! Пък и виж се – стара си вече, къде си тръгнала да се предлагаш?!
Вече отминаваше, но проститутката продължи:
- Скъпо ли ти се вижда!? Не съм вдигала цените от 20 години! Оттогава всичко е поскъпнало многократно!
- Нима?! – каза Дон Грозилио и се обърна.
Лицето му се освети от Луната. Старата проститутка го позна. Грозното лице и ниското хилаво тяло не можеше да се забравят, дори след хиляди клиенти.
- Хей, теб съм те виждала и преди! Идвал си при мен!
Дон Грозилио също я позна - Дулцинея Д’Аяеба. Беше му първата.
- Възможно е, но вече не бих го направил! Да не мислиш, че за тия 20 години си се разхубавила?!
- Разкарай се! По-евтина от мен едва ли ще намериш, грозен нещастник!
- Приятна вечер сеньора! – каза Дон Грозилио и отмина.

Наближи клуба, в който ходеше всяка вечер. Едно време това беше културно и изискано място, клиентите също и се водеха интересни беседи. С годините клубът западна, като всичко в провинция Б. Клиентите намаляха. Собствениците периодично назначаваха нови управители и хостеси с цел да спасят заведението. Настоящ управител беше сеньор Сангре Ховен и хостеса доня Индистинкта Костенурия и Тортуга. Имаше и някакъв нов, но той като видя положението колко е десперадо, престана да идва на работа.
Дон Грозилио влезе в клуба и огледа присъстващите. Глъчката в заведението изведнъж стихна и повечето постоянни клиенти го изгледаха презрително. Дон Грозилио леко затвори вратата, като на фона на тишината, тихото щракване прозвуча като първата гръмотевица в началото на буря.

- Добър вечер. – поздрави Дон Грозилио и се усмихна.
Гостите се върнаха небрежно към предишните си занимания, само хостесата доня Индистинкта го поздрави от учтивост:
- Добър вечер. – и малко след това добави - Моля те само да не стане като миналия път.
- Че какво е станало миналия път?! – попита учудено дон Грозилио, макар че се досещаше накъде ще отиде разговора.
- Заяждаш се и предизвикваш скандали! Нищо чудно, че хората те мразят! Някой път ще предизвикаш сбиване и ще те пребият… - Не че ме е грижа за теб, но през това време, ще ми изпотрошат заведението!
- Нищо подобно! Аз да не съм длъжен да се харесвам на всички?!
- Да.. така е… но… - доня Индистинкта не ѝ идваше наум как да продължи. – Книгата за оплаквания и похвали постоянно се пълни със сигнали срещу теб! Искат повече да не те допускам в заведението! Повечето клиенти се чувстват някак… обидени и подразнени от теб.
- Така ли?! – И какво точно ги обижда и дразни?! – запита нетърпеливо дон Грозилио докато си взимаше хапки с лютеница и сирене и чаша червено вино от шведската маса.
- Много добре знаеш! – заяви доня Индистинкта с престорена увереност. – Предупреждавала съм те и друг път!
- Не, не знам! - Виж правилника на заведението и ми кажи тия оплаквания на коя клауза се основават? – Аз не съм нарушил правилата и не съм използвал обидни думи! Във всеки случай не повече от много други!
- Да, така е – съгласи се неохотно доня Индистинкта, - но срещу теб има най-много оплаквания!
– Да ти кажа ли, защо ме мразят? – Защото не се опитвам да се харесам никому им казвам истината в очите, дори когато е неприятна и ти го знаеш.
Хостесата знаеше, че в този случай дон Грозилио е прав, но не искаше да го признае. За това не каза нищо и се върна до бара.

По едно време, един от новите гости, някой си Алексио поздрави другите и зададе провокативния въпрос:
- Здравейте, желая весели празници на всички! Мислите ли, че колата има значение?
- Въпросът ти не е зададен много ясно. – започна доня Норма Номес, - но предполагам какво питаш. Един приятел има малка каручка и целият ми багаж се побира вътре. – Докато продаваше каляски, е карал всякакви, но неговата малка каручка, дори не я мие! Ако можеш да свалиш жена с такава каручка, значи си мега пич, но аз лично искам да имам хубава каляска, мъжът ми може да ходи и пеша!
- Разбира се, че каляската има значение – намеси се дон Грозилио – по нея, дрехите ти и часовника жените преценяват колко си привлекателен и това е нелицеприятната истина.
Доня Хулия Гулия се почувства лично засегната от такава забалежка и гузно се обади:
- Така ли правим?! Почвам да се чудя, аз ли съм жена или ти… може и двете да сме, кой знае… Важното е да има някаква кола, а дали е каручка или каляска, за мен е без значение.
- Каляската е важна разбира се – обади се Тория Роха, - само че аз предпочитам конкретни марки.
- Аз пък карам каляската на баща ми и много сеньорити ми се усмихват! – каза Алексио. – А разни бандидос ме гледат лошо от завист!
- След като знаеш отговора, защо зададе тоя въпрос Алексио?! – сряза го дон Грозилио. – А теб Хулия искам да видя как те возят на каручка!
- Е, разбира се че бих се возила и на каручка, но какво да направя като всичките ми гаджета имат само каляски?! – заоправдава се Хулия Гулия. – Ако някой намери каручка в движение, не само ще се возя, но и аз ще карам! – А ти си толкова грозен, че дори да имаш най-скъпите дрехи и каляска, пак никоя няма да те погледне!
Хулия Гулия отчаяно, но безуспешно се опитваше да внуши на присъстващите , че за нея каляските нямат значение.
- За мен не е важно каляската да е много скъпа – заобяснява се Тория Роха. По-важно е да е от любимата ми марка. Не са ми притрябвали луксозни каляски с меки седалки и ресори! Мога да се возя и на обикновена каручка с дъска за сядане, подпряна на ритлите! Да друса така, ако може повече! Може да ми е твърдо на дупето, но аз така обичам – то издържа на всичко! – Освен това аз мога да си купя каляска, ако искам, но няма, защото ще трябва да си скъсам гъза и да зарежа всичко останало докато я изплащам.

Тогава Папугейо се обърна към дон Грозилио:
- Кво общо пък имаш ти с мъжете, че говориш от наше име?

* * *

[Грозния]

* * *

20 години по-рано.
Майката на Папугейо беше Дулцинея Д’Аяеба и всички го знаеха. Никой обаче не знаеше кой е баща му, особено като се има предвид как майка му си изкарваше хляба. Може би и тя самата не знаеше. Като се роди, бебето приличаше на маймуна. Беше невероятно грозно и си остана такова дори когато порастна. Нарекоха го Папугейо и му дадоха фамилията на майката, като според латино обичаите в мъжки род звучеше - Д’Агоеба. В провинция Б. често идваха туристи от Империята на Злото. Те подхвърляха на детето сухи корички хляб или някоя дребна монета и Папугейо се радваше, докато майка му ги обслужваше. От тези туристи зависеше прехраната им. Може би си мислеше, че някой от тях е баща му и ги наричаше „тате“.
- Мамо, мамо, тате защо си тръгва? – питаше малкият натъжен, когато клиентът излизаше.
- Няма нищо, ще дойде друг „тате“! – успокояваше го Дулцинея. – Я изтичай до магазина и купи на мама цигари и бутилка водка! – Гладен ли си? – Като дойде „тате“ помоли го да ти даде хляб, нали няма да забравиш?!
Щом бяха толкова щедри, сигурно Империята на Злото беше земен рай и Папугейо мечтаеше да отиде да живее там или още по-добре ако Империята установи пълен контрол върху провинция Б. и щеше да има безплатен хляб за всички! Заради средата в която израстна, Папугейо стана прост, агресивен и със забавено умствено развитие.

* * *

След провокативната забележка на Папугейо, дон Грозилио се обърна, изгледа го презрително и каза:
- Кой беше пък ти?! Ааа, да сетих се! Като идвах насам видях майка ти! Кажи ѝ да намали цените – мисля че са твърде високи за качеството на услугите, които предлага.

- Защо спорите с човек, който няма нито кола, нито жена и единственият му досег с такива е бил на курсове за кочияш и при проститутка?! – опита да се намеси Антраксульо и Пульо.
- Анткаксульо, вместо да говориш за мен, по-добре погледни себе си! – отвърна Дон Грозилио. – Я по-добре кажи, защо Тория Роха ти би шута? Може би е срещнала някой с по-хубава каляска и е разбрала че каруцата ти е на майка ти.
- Дон Грозилио, аре да не говориш за Тория Роха! – разкрещя се обидената сеньора. - Защо сме се разделели не е твоя работа! – Освен това е по-добре да си готин пич в каручка, отколкото скапаняк в каляска!
- Може да не е моя работа, но би било интересно да разберем. – каза спокойно дон Грозилио, като вдигна чашата с червено вино и отпи. - Бурната ви реакция сеньора ми подсказва, че най-вероятно съм познал причината. – В каляска всеки е по-готин, отколкото в каручка, затова предпочитам да съм първото във всеки случай!
- Итнересно е, че наистина скапаняците в каляски събарят яко пичета, така че не може да се отрече, че каляската помага! – каза Корбио ВеДойс.

Междувременно, Папугейо Д’Агоеба се обади:
- Дон Грозилио оспорва цените и качеството на услугите, които майка ми предлага! - Ще го повторя още веднъж, току виж управителя се намеси! Мисля, че се заяжда с мен!
- Да, разбрах за това – успокои го доня Индистинкта. – Утре ще го изгоня от клуба, но точно тая вечер не мога, все пак Нова Година е!
- А Дон Грозилио си е поръчал за подарък секс-кукла ха-ха. – продължи дебилно Папугейо. – Няма да празнува в клуба, а ще се чуди как да я надуе и накрая ще сгреши дупката ха-ха! Забавно ще си изкара.
Папугейо Д’Агоеба изобщо не се заяждаше!
- Ти да не искаш да се присъединиш към него? – попита го доня Индистинкта.
- Ако ми кажете с коя дума съм обидил Папугейо, сам ще си тръгна! – каза Дон Грозилио.
- Колко пъти да ти казвам, че можеш да обиждаш хората и без да използваш обидни думи! – отвърна му доня Индистинкта.
- Да, знам, само че не съм нарушил правилника и го знаете! – Погледнете правилника, закачен е на стената зад бара!

Папугейо започна да става агресивен и каза на хостесата:
- Ако се наложи да ти обяснявам разликата между моя пост и тоя на грозната девственица
ще взема да обърна дебелия край и тогава въобще няма да ти хареса как се изразявам!
Доня Индистинкта взе да се притеснява. Папугейо беше невменяем и като се раздразнеше ставаше агресивен. Можеше да направи всичко и нямаше да е виновен, тъй като не носеше наказателна отговорност. В провинция Б. бяха закрили диспансерите за луди и сега хората като Папугейо се разхождаха свободно по улиците.
Корбио ВеДойс се опита да успокои обстановката:
- Хайде, хайде, никой не заслужава да бъде изхвърлен на Нова Година, дори човек като Дон Грозилио!
В този момент Тория Роха също чу разговора и заговори свойски на хостесата, сякаш си пиеха кафето заедно:
- Инди, ти ташаци ли си правиш с нас, ма?! Какво чакаш, та не изхвърлиш Дон Грозилио?! Ти свирки ли му правиш ма оу?!?! Правиш му! Знаех си!
Тория Роха се намръщи, гледаше накриво хостесата и пъчеше напред миниатюрните си цици, сякаш авторитетът който искаше да наложи се намираше там.

Доня Индистинкта се притесни още повече. Сега я заплашваха и с някакъв отвратителен слух. Чудеше се как да излезе от ситуацията:
- Добре, ще изхвърля Дон Грозилио, но след като настъпи Нова година.
- Изхвърли го веднага или ще разкажа на всички, че му правиш свирки! – разкрещя се Тория Роха, която вече изпадаше в истерия.
- Да, аре изхвърлете го, стига сте му правили минети! – додаде Антраксульо и Пульо, който още изпитваше чувства към бившата си Тория Роха, която го заряза.
Папугейо само гледаше нахално. От него можеше да се очаква всичко. Подложена на такъв силен психологически натиск, доня Индистинкта се поддаде и каза:
- Добре, но все още прави оборот на заведението. Ще го изхвърля след Нова Година, обещавам ви!
Тримата агресивни клиенти се успокоиха и се върнаха по местата си. През това време доня Индистинкта даде знак на охранителите да се приближат и им каза какво е решила – да изхвърлят дон Грозилио от клуба в 12 часа и една минута.
Не се наложи, тъй като точно в полунощ, всички излязоха навън да гледат новогодишните фойерверки. След края на зарята, постоянните клиенти се върнаха на топло. Дойдоха и други хора, които продължиха купона в клуба. Охраната отказа да пусне Дон Грозилио да влезе.

Междувременно Дулцинея Д’Аяеба беше влязла в клуба с останалите за да търси сина си Папугейо. Специалните му потребности не позволяваха да го оставя дълго време без надзор. Най-накрая го намери и го поведе към изхода.
- Хайде Папугейо, време е да се прибираме у дома, зарята свърши, време е да нанкаш!
В присъствието на майка му, държанието му се променяше от агресия в лигавене и вдетиняване:
- Ъ… Ааа…Ъъъ… мамо… найш кво?! Накарах каката да изхвърли Дон Грозилио от клуба ха-ха! – започна да разказва Папугейо.
- Мойто момче, вече си голям и трябва да ти кажа една тайна, която пазих много дълго… – започна Дулцинея с необикновено сериозен тон. Сякаш думите на сина ѝ я подсетиха за нещо.
- Ква тайна бе мамооо…?
Клиентите на клуба дочуха разговора между двамата, и се заслушаха. Някоко души ги последваха на растояние. В двора на заведението Дулцинея Д’Аяеба спря, хвана сина си за раменете, погледна го в очите и каза със сериозен тон:
- Папугейо… Дон Грозилио е твой баща!

Насъбралата се публика притихна, от устата им се откъсна едно дружно „Ах“, последвано от „Ооо“ и се спогледаха. Някои се хванаха за главите. Гледаха ту Папугейо, ту Дон Грозилио, който седеше на една пейка до входа на заведението. Приликата беше поразителна! Малко по-късно започнаха да кимат с разбиране едни на други, сякаш отдавна са знаели тази тайна или поне са подозирали за нея. Всичко си идваше на мястото. Родителите на същество като Папугейо, можеше да са само хора като Дулцинея Д’Аяеба и Дон Грозилио! Явно беше истина!

Старата проститутка хвана сина си за ръка и го поведе към дома им. На Дон Грозилио му захладня и също се запъти към своя дом. Клиентите и зяпачите се върнаха в клуба и продължиха да празнуват! Оркестърът в клуба засвири. От половин час вече беше 1818 г.!

К Р А Й

[kompleksar]

Ти па що се появи отново

[SHPAIdURmeN]

Удивително!

[ةتشضل انزفث]

Loudurun efendi , kaji neshto i za trun4o
hahahahaha

[dreamwalker]

Бухахаха.

[Mary_Jane_69]

Бах Зарко нямаш ли работа

[Грозния]

Loudurun efendi , kaji neshto i za trun4o
hahahahaha

http://www.teenproblem.net/forum/sho...1#post11590088

[Грозния]

Какво ще стане сега с тази велика тема ?