Турски сериал: "TURKproblem - Хрониките"

[Грозния]

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
Филмът е създаден по действителни случаи!


Епизод 1 - Интро (пилотен)

От години “TURKproblem” беше лидер в развлекателното кибер-риалити в Булгаристан. Предприятието се развиваше с променлив във времето успех. Възходът на ИДИЛ в Близкия Изток, застигна и “TURKproblem”, който беше нападнат и опустошен от опасния терорист Солухан Амхакс-Модхаев и дясната му ръка Еспадур Мурад-Фантун-Бин-Изрут (последният фейк да затвори вратата). В резултат на бойните действия, много потребители емигрираха, а официалните представители на властта не успяха да се справят с терористите и спряха да изпълняват задълженията си. След дълъг застой, главната шефка и собственичка Биг Систър (бивша участничка в кибер-риалитито), обнови екипа с нови редактори и водещи. Новите попълнения бяха снажният левент Юнгблудз-ефенди и вярната му помощница – скромното момиче Костенурие-ханъм. След като редът беше въстановен, Амхакс-Модхаев изчезна мистериозно, а Мурад-Фантун претърпя катарзис и от опасен терорист, извади на показ другата си „нежна“ същност и стана дежурен гост-травестит в различни токшоута в канала “TURKproblem”.

[Грозния]

Епизад 2 – „Горещият стол“

Юнгблудз-ефенди беше водещ на едно от най-популярните предавания в “TURKproblem” – „Горещият стол“. Предаването беше риалити, в което канеха участници да отговарят честно на въпроси от публиката. Столът се наричаше „горещ“, защото беше модерен детектор на лъжата, а по стара турска традиция, при всяка лъжа на участника, вградено в седалката дилдо го наказваше анално. А който отговореше честно на всички въпроси, печелеше голямата награда от 100 стотинки!

В най-новия сезон поканиха средно-статистическия левент Ракшонур. Целта беше да покажат на публиката, какви са простите хора от крайните квартали.

- Уважаеми Ракшонур, започна Юнгблудз-ефенди – по традиция водещият започва предаването, като задава първият въпрос: - Какво дава смисъл на живота ти?
- Да блъскам у фитнесо, мноо ясно! – отговори Ракшонур - аз напрао живея у залата!
- Отлично Ракшонур, много интересно, Дивергюн-Кифлие от публиката има желание да ти зададе следващия въпрос, каза водещия и подаде микрофона на Дивергюн.
- Здрасти Ракшонур, в началото те мислех за много прост и тъп, но сега си промених мнението и виждам колко си интелигентен и забавен. Бих искала да ти задам един много важен екзистенциален въпрос – Харесваш ли кифлите?
- Кифлите ли? Повече харесвам кифлите с мармалад и шоколад, а не със сирене. Понякога ги ям, като съм в УНСС (Университет за Неграмотни Студенти-Селяни), ама по принцип избягвам, че са много dirty-bulk.
- Не бе – аз имах предвид момичетата-кифли… като мен!
- Ами… кефят ме.
- О колко си мил! – зарадва се Дивергюн.

Тя не беше спала с мъж много отдавна и мисълта за типична проста и нацепена батка, караше краката ѝ да треперят.

- Нека дадем думата на друг зрител, каза Юнгблудз и предостави микрофона на Дейтунар.
- Здравей Ракшонур! Бих искал и аз да ти задам няколко въпроса: Защо реши да учиш в УНСС? Там е пълно с неграмотни селяни, казвам ти го от опит.
- И аз не знам, сигурно защото съм много готин!
- Защо реши да участваш в предаването „Горещият Стол“?
- Щот неам ко да праа. И исках да ви кажа колко сте тъпи сичките! И ти си тъп Дейтунар такъв, и предаването и каналът “TURKproblem” са тъпи, и водещия, и зрителите също!

Ракшонур казваше истината, в смисъл – казваше това което си мислеше.
Дейтунар беше леко изненадан, водещият Юнгблудз - също, но това беше част от регламента на предаването. Все пак зрителят продължи:

- Колко вдигаш от лежанка, ама не серия а един път?
- 250 кг дигам и даже са ми малко! Следващия път ще пробвам с 300! Ама аре да спрем с тия фитнес въпроси, че за мен това е много банално.
Дейтунар попита друго:
- А с колко женски си спал и кога последно мандърса?

Ракшонур не отговори на тези въпроси и за да не губи ефирно време, водещият Юнгблудз се огледа за друг зрител, на когото да даде думата. Дали това, че участникът не отговори на зададените въпроси, не беше нарушение на регламента? Юнгблудз не можа да си спомни в момента, но нямаше време за мислене - предаването беше на живо. Костенурие-ханъм нищо не му каза в слушалката и за да излезе от ситуацията Юнгблудз даде думата на колежката си:

- Добре дошъл и от мен Ракшонур, в нашето прекрасно шоу, аз съм Костенурие. Нека ти задам и аз един въпрос – как би описал себе си с 6 думи?
- Невъздържан, нахален, тъп, силен, ограничен, задник и съм доволен от това което съм - отговори Ракшонур.
- Може ли аз да питам? – обади се един зрител.

Това беше Слим-Грози – нисък, хилав и грозен, никой не го харесваше. Беше известен с хапливия си език и Юнгблудз точно затова се колебаеше дали е редно да му даде думата в ефир, при това в предаване на живо. Това вече отиваше към скандал! Все пак Юнгблудз реши да му даде думата, защото ако не го направеше, щеше със сигурност да наруши регламента на предаването.

- Ракшонур, ако си толкова готин, защо си девствен? – попита Слим-Грози.

Ракшонур доста се притесни от този въпрос, досега беше отговарял искрено на всички въпроси, но сега може би щеше да му се наложи да излъже, защото очевидно го беше срам. От друга страна, ако излъжеше, щеше да изгуби задната си девственост преди предната, а това също не му харесваше. Затова просто седеше на стола и мълчеше.
Слим-Грози виждаше, че Ракшонур се притеснява от такива въпроси и точно затова продължи да се заяжда с него настървено, като побеснял питбул:

- Айде бе, нали си големия мъж?! Защо не отговориш?! Срам ли те е от нещо?!

Ракшонур продължаваше да седи на стола и да мълчи неловко. Мислеше какво да каже. В този момент се намеси Дейтунар и предложи:

- Айде Слим-Грози да седне, Ракшонур подкрепи ме!
- Да…, нека Слим-Грози да седне на стола вместо мен… съгласи се Ракшонур.

В този момент Слим-Грози се изправи от стола си, протегна дясната си ръка напред към сцената и всички впериха поглед в недвусмислената конфигурация от пръсти с преобладаващ среден!



Ракшонур даде знак на водещия да се приближи, и прошепна на Юнгблудз:

- Това вече е нетърпимо, аз не мога повече да издържам тоя нечуван психически тормоз, направи нещо!
Юнгблудз се изправи, включи отново микрофона си и каза:
- Охрана, изведете незабавно Слим-Грози от студиото!!!

Веднага двама охранители се насочиха към мястото където стоеше Слим-Грози, и тъй като той беше дребен и хилав и нямаше къде да избяга, го хванаха лесно и го изхвърлиха през вратата на студиото като празна кутия от цигари.

- Много се извиняваме на уважаемите зрители за неловката ситуация – обясни Юнгблудз-ефенди – но това са рисковете на живото предаване! Желая на всички хубава вечер до следващия път!

[pe6oskeiborda]

абе
- кефи ме
- лесно се чете като тръгнеш и на един дъх

само в началото беше скучно и имаше неяки шеги които е по добре да пропуснеш
иначе е яко ;]


щи дам 5 лева ако в един от епизодите описваш тази тема по нормалния си изкривен начин; изкривяваш изкривеното
и като част от описанието описваш и епизода който описваш темата и става безкрайно

[inewton]

Не е много хубаво щом мен ме няма.

[Indistinct]

Липсва рева.

[YoungBloodZ]

щи дам 5 лева ако в един от епизодите описваш тази тема по нормалния си изкривен начин; изкривяваш изкривеното
и като част от описанието описваш и епизода който описваш темата и става безкрайно

Mind blown става така...

Между другото, къде се загуби твоя приятел string? Беше обещал, че ще има още истории!

[pe6oskeiborda]

мързи го

[Грозния]

Епизод 3 – „Революцията“

Юнгблудз-ефенди тъкмо обяви края на поредния епизод от шоуто „Горещият стол“ и водещите и зрителите се приготвиха да се разотидат, когато от улицата пред сградата се зачуха странни крясъци и викове. Сякаш имаше огромна разярена тълпа. Няколко души погледнаха през прозорците.

Всъщност „тълпата“ се състоеше от 10-ина човека, но вдигаше шум поне като за 100. Най-отпред се открояваха водачите ѝ- Иневтун-папаз (известен в църковните среди като Отец Иневтоний) и Ким-Чен-Двид (диктатор на западнала държава). Те както и тълпата бяха въоръжени с подръчни средства – северно-кореецът държеше модерен смартфон (китайско производство) и заплашваше да изпепели централата на „TURKproblem“ с термоядрена ракета, а Иневтун-папаз размахваше огромен кръст и заплашваше с анатема. Тълпата влезе в сградата и се заизкачва по етажите като крещеше:

- Долу Юнгблудз!
- Ос-тав-ка!
- Спрете произвола на Юнгблудз!

Юнгблудз нареди всички да останат по местата си и да заключат студиото отвътре, докато измислеше какво да предприеме. Тъкмо навреме, защото малко след това, тълпата започна да блъска по вратата.


Няколко дни по-рано:

Повечето хора сигурно си мислят, че е много яко да си диктатор, но в случая на Ким-Чен-Двид нещата не бяха така. За разлика от много други диктатори които се добираха до властта с кръв, жестокости или поне с избори, Ким-Чен-Двид стана диктатор по рождение. Но как можа да му се падне такава скапана държава?! Стуваше му се, че съдбата се ебава с него! Комунизмът по света започна да се разпада, докато той беше още в детската градина. Само Китай купуваше по милост клечките за зъби, които севернокорейският народ произвеждаше ръчно по 12 часа на ден. Как може да се завладее света по тоя начин?!

На всичкото отгоре и в личния му живот нещата също не вървяха. Умираше от скука. Вече не можеше да „разклаща“ шведските масажистки, защото от наднорменото тегло трудно му ставаше, а и кръста го болеше от дископатията и шведките вече само го масажираха.

Американските филми също му омръзнаха. Беше гледал всичко, седмици преди да ги пуснат по кината в пропадналия Запад.
Хакерите му бяха севернокорейски тийнове наети от тайните служби. Даде им пълен достъп до интернет. Надяваше се да му набавят информация, как да направи атомна бомба, но те по цял ден теглеха филми и порно. Успяха да хакнат компютърните мрежи на големи продуцентски компании и Холивуд. Ким-Чен-Двид получи достъп и до домашното порно на знаменитостите, но не и планове за ядрено оръжие.

„Една световна революция да вдигна и всичко ще се оправи!“ – мислеше си диктаторът, но разбираше, че сам няма да успее, затова търсеше съучастници. Трябваше му някой подъл и хитър интригант с мания за величие и започна да преглежда контактите в китайския си телефон.



Кадафи и Саддам ги пречукаха преди няколко години, звънна на Асад, който му каза че е много зает в момента и не може, а Мугабе и Кастро му отговориха, че вече са много стари за такива работи. Прозвъня всичките си контакти и най-накрая стигна до последния –Иневтун-папаз.

Иневтун-папаз имаше всички необходими качества за съучастник в световна революция. Беше алчен и склонен към интриги. Учеше физика и същевременно практикуваше и другата си професия на свещеник. Живееше в едно мазе в Студентски Град, което наричаше „тайна квартира“. За сексуалния живот на Иневтун-папаз се носеха всякакви легенди – че го прави с момичета, с момчета, с козички, с надуваеми играчки и какво ли още не. Никой не знаеше истината. Манията му за величие подхранваше болните му амбиции за власт и пари, като за тези неща беше готов на всичко!
Точно този човек беше последната надежда на Ким-Чен-Двид.

- Ало, Отец Иневтоний?
- Да, чадо, аз съм. Само че вече станах Епископ Хипокрит, имай нужното уважение!
- Не забравяй, че аз съм диктатор!
Връзката прекъсна, отчето беше затворил. Той беше твърде горделив и себелюбив и не понасяше такова отношение, дори от някакъв си диктатор! Ким-Чен-Двид набра отново.
- Ало Отец Инев… Епископ Хипокрит исках да кажа… трябва да поговорим по един много важен въпрос!
- Да не си приел Христа и да искаш да се изповядаш чадо? А парички приготвил ли си?!
Ким-Чен-Двид се сети, че ако поиска помощ, Иневтун-папаз ще му поиска пари, затова реши да представи нещата по друг начин:
- Имам идея как да спечелим много пари и да завладеем света… евентуално… Искаш ли да участваш?
- Разбира се! И какъв е планът ти? С какво мога да ти помогна?
- Ако можеш да ми направиш една атомна бомбичка… малка… около 10 мегатона. Нали си учил физика?! И да използваме последователите си и заедно да вдигнем световна революция, а?!
- Звучи добре… ще ти направя атомна бомба – излъга Иневтун-папаз – Ракета имаш ли?
- Имам… но нямам достатъчно керосин.
- Добре… ще намерим по-късно. От къде ще започнем революцията?
- От централата на „TURKproblem“ – предложи Ким-Чен-Двид – оттам ще разпространим революцията, а и искам да променя някои неща в тоя канал.



По най-бързия начин, Ким-Чен-Двид долетя до София и отиде в тайната квартира на Иневтун-папаз. Там обсъдиха последните детайли от плана, събраха няколко подпийнали студенти, с обещанието че ще ги черпят в чалготека и се запътиха към централата на „TURKproblem“.

(следва продължение)

[YoungBloodZ]

Бравос! На някои от нещата за диктатора и папата се изсмях на глас.

[smilegirl12]

Сценрарист на годината, къфе си?

[Dwyd96]

Толкова си талантлив! Браво!


Много ще е жалко ако някой те простреля със зенитно оръдие на улицата

[inewton]

Днес 1-ви ноември лето Господне 2016-то аз митрополит Дионисий определям Грозния за главен хроникьор на Великата октомврийска революция.

P.S. И отдавна не съм прост епископ, а митрополит Дионисий. Имай нужното уважение ако искаш да си запазиш поста.

[Dwyd96]

Не е написал как се продаде за 1 хуй!

[inewton]

Не е написал как се продаде за 1 хуй!

Чакай малко, де. Нали ще има продължение. И не за един хуй, а за хиротония в митрополитски сан.

[deitona22]

Ми Слим-Грозни,май само аз не се разсмях.
Иначе добър опит,но на string някакси повече му се получава.

[inewton]

Грозен, айде побързай малко с продължението, че някои хора си го чакат.

[pe6oskeiborda]

баба ми като си изтърве сериала и полудява

[Грозния]

Епизод 3 – „Революцията“ (втора част)

Блъскането по вратата на студиото се засилваше, някои от гостите и зрителите бяха сериозно уплашени. Юнгблудз запази спокойствие и мислено набеляза план за действие. Извади телефона от джоба си и набра един номер.

- Ало, Харков – Юнгблудз е, можеш ли да дойдеш към централата на „TURKproblem”? Веднага! Имаме малък проблем и точно ти ми трябваш. Ще ти обясня по-късно! И вземи един кашон водка… от твоята, ти знаеш! Само да не я изпиеш по пътя! Айде чакам те и побързай!

Харков беше таен агент на КГБ в Булгаристан. Прикритието му беше ветеринарен лекар в работно време и български патриот през свободното. Той беше продукт на тайна програма на КГБ за създаване на съвършено нов тип агенти. Роди се малко преди комунизмът да се разпадне. Още в болницата преди да го изпишат с майка му, заедно със задължителите ваксини, агенти на КГБ инжектираха малкия Харков със специално разработен серум от руска кръв и генно-модифицирани стволови клетки. Веднъж инжектиран, медикаментът създаваше хора с руски начин на мислене и безрезервно предани на Русия. Разбира се имаше и руски странични ефекти – причиняваше алкохолизъм в тежка форма. В резултат на тая програма, милиони граждани от комунистическия блок, станаха русофили-алкохолици! Известно време КГБ финансираше тези „агенти“, но освен лоялност, тях не ги биваше за нищо друго - харчеха оперативните средства за водка и кисели краставички.

Харков живееше сам в къща в провинцията. Беше превърнал интериора ѝ в олтар на Русия. Навсякъде беше накачил руски знамена, петолъчки и портрети на Путин. Единствената му първа и голяма любов беше Русия, но с нея нямаше как да прави секс, затова понякога оправяше някои козички и овчици които лекуваше, а като се напиеше налиташе и на мъжки дупета.

След разговора с Юнгблудз, Харков слезе в мазето, напълни няколко празни шишета от маркова водка с домашния самогон, запали стария си Москвич и подкара с максимална скорост (50 км/ч) към София.

Тълпата пред студиото беше на път да разбие вратата. Някои от хората вътре бяха доста притеснени. Ракшонур го беше страх сред тълпата да няма някоя по-напомпана батка от него, която да го пребие. Дивергюн-Кифлие се страхуваше тия грубияни отвън да не я изнасилят… или пък се надяваше – и тя не знаеше. Костенурие-ханъм се молеше да не изпотрошат студиото. Юнгблудз изглеждаше спокоен.
- Ей вие там, спрете да блъскате и дайте да говорим нормално! – каза Юнгблудз. Какво искате?
- Отваряй!
- Дайте си оставките!
- У-ууу!
- Добре – каза Юнгблудз. - Ще ви пусна вътре да поговорим като зрели хора.

Той нареди да отключат, въпреки протестите на другите в студиото и тълпата нахълта вътре.
В суматохата, уплашеният Ракшонур се изниза, взе си такси, което го засили през „ускорителя на елементарни частици“ (тунела под Западен Парк) до гетото, в което живееше. Отиде в денонощния фитнес където тренираше, защото след преживения стрес и психически тормоз, само блъскането можеше да го успокои.

- Заповядайте, седнете – покани ги Юнгблудз.
- Ти и Костенурие трябва незабавно да си подадете оставките и да ни предадете контрола върху „TURKproblem”, или ще наредя термоядрен удар по вас! – заплаши Ким-Чен-Двид и размаха китайския си телефон.
- А аз ще ви анатемосам и след като взривът ви изпари, ще горите в ада вечно! – добави Иневтун-папаз и размаха големият кръст, който висеше на шията му.
- Ама защо така агресивно? – аз всъщност съм на ваша страна – успокои ги Юнгблудз. – Аз отдавна искам да се откажа от тоя пост и да го предам на някой друг!
- Така ли?! – учудиха се Ким-Чен-Двид и Иневтун-папаз. – Предай ни контрола на студиото и пускай камерите, за да обявим революцията!

„Къде по дяволите се бави тоя Харков!?“ – мислеше Юнгблудз. Каза да пуснат камерите в студиото и да снимат случващото се – можеше да използва записите срещу метежниците и щеше да изреже всички сцени, които смяташе за неподходящи.

- Камерите са пуснати, но няма смисъл да правим предаване на живо сега – късно е, хората спят и никой няма да го види – оправда се Юнгблудз. Дайте сега да се почерпим, пък утре сутринта ще обявим началото на революцията! Костенурие, айде моля ти се слез долу до денонощния и купи 2 буркана с кисели краставички.
- А нещо за пиене няма ли да има? – попитаха някои от „революционерите“, защото бяха почнали да изтрезняват.
- Разбира се – успокои ги Юнгблудз, - обадих се на един приятел да донесе цял кашон водка, екстра качество! Всеки момент ще дойде!
- Добре, ей тва е приказка! – зарадваха се метежниците и се натъркаляха по меката мебел в студиото.
- Какъв е тоя приятел, дето ще идва? – попита с подозрение Иневтун-папаз.
- Много е свестен, повярвай ми! – отговори Юнгблудз. – Ще видиш, даже ще се присъедини към вас.
- Щом казваш… - привидно се съгласи отчето, но подозрението му си остана.

От улицата се разнесе шумът от стара и раздрънкана кола, която паркира наблизо и двигателят спря. Чуха се два силни удара от затваряне на врата, а после и на багажник и Юнгблудз разбра, че Харков е пристигнал. След малко двамата с Костенурие се качиха в студиото, като той носеше кашона с водка, а тя – буркани с кисели краставички.

- Ей айде от кога ви чакаме, сядайте и отваряйте пиенето и мезето! – нареди Юнгблудз.
- Здравейте на всички, аз съм Харков – поздрави новодошлият. Донесъл съм няколко шишета с домашна водка.
- Приятно ми е да се запознаем, аз съм Дейтунар. Сипи ми тука една водка да я опитам.
Харков наля водка на всички (първо на себе си) и седна на дивана до Иневтун-папаз.
- Айде наздраве! По какъв повод сте се събрали?

Преди „революционерите“ да отговорят, се намеси Юнгблудз:
- Ким-Чен-Двид и Иневтун-папаз са вдигнали революция и аз ще им предам контрола върху “TURKproblem”. Поканих те да се присъединиш към делото им.
- Щом е за революция – винаги! Да живее Русия! Айде наздравееее! – разпали се Харков. Беше си пийнал, още докато караше към София.
- Много хубава водка! – каза Дейтунар като отпи. - Каза че сам я правиш – как точно?
- Нали съм ветеринар, прибирам от фуража на животните дето лекувам и варя водка в мазето на къщата ми. – Излиза ми почти без пари – обясни Харков.
- Ей браво – похвали го Дейтунар, много е добра тая водка! Колко градуса е?
- Към 65 – ама тая, която продавам на черно я разреждам с вода до към 35.
- А тая дето си донесъл от коя е? Доста е силна.
- От хубавата естествено! – увери го Харков.
Докато те говореха за водката, Дивергюн се почувства пренебрегната и опита да се включи в разговора като изтърси:
- А аз не съм правила секс от 2 месеца!
Дейтунар и Харков я погледнаха неловко и се засмяха. Дивергюн се засрами и си наля водка – надяваше се тая вечер да ѝ излезе късметът.

През това време Юнгблудз разменяше електронни съобщения по телефона с Иневтун-папаз:
*Иневтун, имам едно дяволски добро предложение за теб!*
*Чадо, аз съм Божи човек, не мога да слушам такива ругатни!*
*Мисля да те назнача на моето място и да предам всичката си власт именно на теб.*
*А стига бе?! Ти да не се ебаваш?!*
*Съвсем сериозен съм, а Харков ще ти бъде заместник.*
*Не ми допада тоя!*
*Не прибързвай в заключенията, ще видиш, че ще си допаднете !*
*Добре, съгласен съм, само да не се отметнеш!*

Метежниците се напиха и вдигаха наздравици:
- Айде наздраве! – Харков президент!
Водката ги сближаваше и обединяваше. Ким-Чен-Двид усещаше, че губи контрола върху революцията и всичко се обръща в най-обикновена пиянска сбирка. Той отиде до Иневтун-папаз и му сподели опасенията си.
- Не се тревожи, всичко е под контрол! – успокои го отчето.
- Дай да разпределим постовете, преди революцията да се удави в тая водка!
- Аз вече получих пост, Юнгблудз ми предаде цялата власт, а Харков е мой заместник! – похвали се Иневтун-папаз. - Аз предложих теб, но неговото условие беше Харков да е вторият – излъга отчето. – С други думи, нямаме повече нужда от теб!
- Как можа?! – Нали бяхме приятели, аз дадох идеята за революцията?! – Неблагодарник!!!
- Съжалявам чадо, но неведоми са пътищата Господни, моите интереси също. – Все пак аз не съм неблагодарник и ще се моля за спасението на душата ти.
- Като се прибера в Северна Корея, ще ви изпепеля с една ядрена ракета!
- Чадо, и двамата знаем, че нямаш никаква ракета, нито бомба. – Дано да ти стигне керосинът в самолета, за да се прибереш у вас. Сбогом и нека Бог да е с теб!

Ким-Чен-Двид беше предаден и напусна студиото като затръшна вратата. Никой не му обърна внимание. Метежниците се бяха напили и съвсем бяха забравили за какво са дошли. Диктаторът си хвана едно такси, но беше останал съвсем без пари и трябваше да даде китайския си смартфон в една заложна къща по пътя за летището, за да плати на шофьора. Припали самолета си, и отлетя за Северна Корея.

Харков доста се беше напил и беше почнал да хвърля влажни погледи на Иневтун-папаз, който седеше до него и извика:
- Абе, кога ще ебем попа?!
Всички се засмяха, а отчето замръзна! Това ли щеше да е неговият „заместник“?! Някакъв русофил-алкохолик и попоебец! Сега му се прииска Ким-Чен-Двид да е тук, съжали че го предаде, но вече беше късно.

(следва продължение)

[Грозния]

Епизод 3 – „Революцията“ (епилог)

Харков вече налиташе на Иневтун-папаз съвсем без задръжки – прегръщаше го и се опитваше да го целува и обарва. Отчето стана и побягна. Харков понечи да го последва, но беше толкова пиян, че залитна и падна. Това даде възможност на Иневтун-папаз да се измъкне от сградата и избяга към „тайната си квартира“.

В студиото вдигнаха Харков и го сложиха да седне. Беше станал съвсем неадекватен и това, че отчето му се изплъзна го беше изнервило. Повечето се бяха напили до безпаметност, някои даже спяха.

Дивергюн подхвана Дейтунар и го заведе в квартирата си – тръшна го на леглото и докато си взимаше душ и се накурвяше за шампионско ебане, той беше заспал. Тя легна до него, прегърна го, заплака тихо и зарони горещи сълзи по бузата му.

Юнгблудз и Костенурие се заеха да разчистват студиото. Изпратиха пияните да си ходят, тия които спяха, изнесоха с общи усилия пред входа на сградата. Накрая подхванаха и Харков под раменете и го заведоха до Москвича му на улицата. Беше много пиян, но искаха да се разкара колкото се може по-бързо и по-надалеч. Сложиха го зад волана и Юнгблудз опита да запали двигателя. Стартерът само изхърка глухо и колата не запали.

- Съ… съж’ляям пичое, ама… аку… куму… латора ми е панал. Шшшшштряя да бутате! – обясни им Харков.

Юнгблудз и Костенурие отидоха зад Москвича, Харков освободи от скорост, натисна съединителя и с усилията на модераторите колата започна бавно да се движи. „Леле колко е тежка тая кола! Ебаси!“ - мислеха си бутащите. По едно време Харков отпусна съединителя и даде ключа на контакт. Колата почти спря, двигателят изръмжа, облак дим от ауспуха обгърна бутащите и те започнаха да кашлят. Харков даде газ и потегли към селото си. След като Москвича изчезна в нощта, Юнгблудз ефенди и Костенурие-ханъм се прибраха и легнаха да спят след тежкия ден и още по-тежката нощ.

К Р А Й

[smilegirl12]

Ее включи и мене др път

[pe6oskeiborda]

кефиш ма щи пиша фенфикшън ;]

[fanton1]

Засрами се, как ме има само в първия епизод?!

[tori]

Ми Слим-Грозни,май само аз не се разсмях.
Иначе добър опит,но на string някакси повече му се получава.

+1
А и се чувствам зле от факта, че ме няма. Обидена съм!

[Ivaaaaa]

Ее включи и мене др път

Не си интресна.

[АгентМура]

Напиши романтичен разказ за моята любовна връзка с inewton.