- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Първият ми.
sq kaji che si 20 godishna i che si v morskite universiteti <3
1. вече не
2. не
Мерси, папи
Беше прекрасно. Ставам все по-добра в организацията на неща.
И получих страхотни подаръци, не очаквах толкова много и толкова хубави.
И всички казаха, че са си прекарали добре.
Дори едни момчета отидоха на друг рожден ден и после се върнаха пак при мен, било по-яко, ихих
Нямаше драма, нямаше проблеми, дори никой не разля нищо на пода.
10/10
Пламен също може да каже.
И вече сме си партия със съседите с купоните, пълни селяндури са, но са много мили. Няма да имаме проблеми с полиция, дори да ни викнат, макар че се надявам да не се стига дотам.
И представянето беше успешно, одобриха ни за пълно финансиране. И с това се справих.
Въобще беше доста успешен ден.
Пък Верина ми е писала преди 10 дни, чак онзи ден видях. Много мило, не очаквах. Цял дълъг мейл като истинско писмо : )
Прекрасна е, ще ѝ отговоря като си напиша курсовата.
Последно редактирано от Ewok : 02-24-2017 на 17:00
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
хм?
Изморена съм, а тепърва трябва да пиша. Заниманията ни по латински продължиха неочаквано дълго, около 3-4 часа, макар че покрихме два урока. И то още сме на лесните. Много е приятно да учиш така, въобще не се усеща. Дано успеем да го правим всяка седмица. Даже успяхме и една песничка да изпеем набързо накрая, беше прекрасно.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
ддз имам чувството,че ни трябват повече психиатрични клиники..
big plans for this summer
миналото изпълних почти всичките
за това се появиха и няколко допълнителни непланирани нещица, но да се надявам, че ще се стегна достатъчно втория семестър, та да си преведа най-накрая нещата за септември
отделно имам за цел да науча немски до поне В1, за да имам адекватно основание да искам на еразъм точно в този университет, след като специално за мен ще се опитват да сключат договор
доволна съм, че намерих начин да прекарам повече време в тази така прекрасна страна
освен магистратурата, която също планирам там и реално този еразъм би ми помогнал доста
а сега с предстоящите пътувания до Италия сигурно и в нея ще се влюбя, но така или иначе си мисля от известно време да поживея и там година в някакъв момент
като цяло светът (или поне Европа) е едно прекрасно място, което си заслужава да се изпита/изживее
и трябва да преборя тази бариера, която имам с писането
тепърва осъзнавам големите дупки на средното образование
както и до какво води липсата на класическо образование по принцип
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Образованието ни куца, защото вместо до има специалности и дисциплини, които да подготвят децата за истнинския живот както е в развитите страни, то тук учат по 101 нощи литература, биология, химия, физика, история, философия, хореография и каквото още се сетиш. Но не като за основи, ами като за учителска подготовка. Единственото полезно на елитните гимназии са чуждите езици и малко по-културната среда, контролът като цяло. После завършват без реално да могат да правят нещо. И тепърва кандидатстват за висше, тъй като това ги разделя от положението да бършат пода. В България великия социализъм ни остави повече университети, от колкото успяват да завършат абитуриенти през демокрацията. За справка , защото 2 милиона българи се стопиха. И разбира се всички тези ВУЗове не изпълняват никакво качество. Сравнение с европейските си партньори. За втори път студентите излизат без практически умения с приложими съвременни знания за бизнеса.
ох, момчета, не ми се отговаря сега
на кораба само ще кажа, че избълва ненужна не-по-темата информация, която дори не е напълно вярна ;д
май съм сексист
като цяло съм супертолерантна към хората, с които общувам и дори не ми пука как изглеждат/кво вярват и с какво се хранят, стига да не ми навлизат в личното пространство
обаче стане ли дума за отношения с другия пол
ех
балканско девойче
усещам се понякога, че джъджвам някви дреболии и се опитвам да се контролирам поне за тях
като цяло ако напиша всичко, което ми прави впечатление и не го възприемам като мъжко, май ще изляза доста ограничена :д
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Що не е вярна ?
Оттовори толерантно.
Честит трети март.!
Честит празник със закъснение и на теб!
Някой ден ще ти отговоря, сега не ми се отделя време.
Харесвам сух кориандър. Особено на риба, но и на други неща ми върви.
Правих си гуакамоле, което беше доста вкусно. По рецепта пишеше да му се сложи пресен кориандър. Сложих му. Щях да повърна. Няма по-отвратително нещо, дори пресния копър не ми е толкова противен. Изхвърлих цялото гуакамоле :с
Започнах отново немски. Имам ясна цел колко и докога трябва да знам. Преподавателката ми каза, че е постижимо. Да видим.
В уни все още е началото и не съм се напрегнала. Но и не си върша навреме и всички неща, вече сме трета седмица. И курсова не пиша. А това ме спира. Май ще трябва да започна да си правя текущите неща, а ако случайно ми дойде вдъхновение да драсна нещо по курсовата. И без това май ще ни остави тези оценки. Жесток гилт трип върви с тях обаче, тотално не я заслужавам. Но не мога да си отлагам всички останали неща заради потенциалната възможност да напиша нещичко. А и нова курсова тр да почна да мисля...
По другата тема... почти навързах пъзела. Имам стабилна теория за това каква е драмата, която на няколко пъти се позатвърди оттук-оттам. Ако ми се отдаде възможност бих попитала, макар че не ми се иска да навлизам чак толкова. Май в крайна сметка просто ще трябва да почакам. Дано да е само това.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Папугайчоооо, сори мн мн ;с
не гледам дати, след моята всичко ми се разми
и тук ще ти пожелая щастие
за курви и бело е късно вече
а и омръзва
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
може да съм прекрасен лебед, но помня като магаре, да знаеш другата година като те забравя защо е хехехе
мерси
за курви никога не е късно, ако познаваш подобни девойки, можеш да ги пращаш към мен
На бала беше мн сладко. Точно като тийн пром, само че нямаше мисимистър. Свириха някакви тийн групи, девойките се вълнуваха, че еди-кой-си ги поканил на танц, бяха се барнали и подскачаха наляво-нядясно. След час и нещо ми омръзна, де, а нямаше и нищо за пиене, не само алкохол, а като цяло, то и половината висяха пред клуба поради тази причина.
След това не ми се прибираше веднага и уж за малко се пуснах към микстейп, имаше някакво парти по повод празника с разни групи, една приятелка беше там с гаджето си и негови приятели, които съм засичала чат-пат по рождени дни.
Избухнах си много, те двамата си тръгнаха към 1, аз останах докрай докъм 3. Бях в тийн мечтата си, когато си пусках лайф концерти на Дропкик Мърфис в нас и се размазвах :Д
Сърби + ирландски пънк = <3<3<3
След предния път, в който бях с тази компания, ми писа един от тях да ме кани на "кафенце". Сега друг ъпгрейдва с бири, което е по-ок. Пак ще биде отрязан, де.
А в първата група беше онзи психопата, бях забравила, че свири. Интеракцията ни беше абсурдна, каза ми, че съм по-ниска от обичайно и след това имаше неловко чао. Ама пък ми писа преди малко, лол, мислех, че ме е блокирал ;д
А може и да е бил. Поведението му в инстаграм също е доста неадекватно, не само спрямо мен.
Добра петък вечер, доволна съм.
А и сутринта имаше доста интересно обучение, трябваше повече да го слушам, и без това не ми се получи с четенето на книжка.
И се замислих, че съм една малка хрътка. Което е страхотно за голяма част от нещата от живота, но не и за междуличностните взаимоотношения. И май открай време съм си такава. Т.е. ок е, работи, но не е оптималния вариант. Трябва да се науча да приемам "не", да съм по-търпелива и да не съм толкова pushy. Като цяло магията на човешката комуникация.
А тази седмица вече ще я отдам на академизъм, твърде дълго отлагах, а знам, че ще съжалявам.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
wat^
Като гледам как се трупат нещата май приключих с момчетата до лятото. ain't nobody got time for that И без това не си струваше усилието. И срещите са тъпи. Не съм ходила отдавна, де, но ме канят. Аз (мисля, че) достатъчно любезно обяснявам, че не посещавам такива неща.
От друга страна установих, че имам по-различен подход на възприятие на материала от уни. Ще видим как ще се отрази генерално. Живнах малко, май е от времето. Спирам да мисля социалния си живот като просто спирам да практикувам особено много такъв и ставам една машинка.
Може би ще отделя някаква седмица или по-малко лятото за нещо като почивка, но ще видим.
Може с моето другарче/другарчетз да посетим съседна Србиjа да се порадваме малко на комшийския говор и нрав. Да, това би било ок.
А как ми се пътува... Най-скорошното евентуално е след малко по-малко от месец, а пък сигурното е след месец и малко. Но всъщност с най-голямо нетърпение очаквам юли, който е толкова далеч :/
От няколко месеца ми се иска да се пусна до Пловдив за ден-два, а не мога да намеря време. Може би сега с този +1 човек, който ще живее там, мотивацията ми ще е по-голяма и ще си отделя поне ден. Постижимо е.
Последно редактирано от Ewok : 03-20-2017 на 13:14
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
oйордане
рандъм пост
сложих си малко кокосови стърготини в закуската
твърде силно миришеше на кокос, докато миех чиниите
зачудих се защо толкова много се усеща
после се сетих, че препаратът за миене е с кокос
седнах да уча преди час, какво свърших:
- браузвах фейсбук
- отговорих на няколко важни съобщения
- не отговорих на други
- отделих 10 секунди размисъл над едно твърде рандъм от странен човек
- проверих си мейлите
- чух няколко нови песни
това за 15-20 минс
в останалото време висях в гугъл стрийт вю, пренасяйки се 3 месеца напред и разсъждавайки над битието и бъдещето (си)
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Пращам на баба ми Breathe me на Sia и ѝ пиша превод на текста.
"Песента е много хубава, да, но това ли е душевното ти състояние?"
Започвам да разбирам защо майка ми редовно си вади изводи за живота ми от петте ми поста във фейсбук.
Големи психолоШки го раздават.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.