- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Първият ми.
Животът ми в момента:
- ако се събудя по-малко от три пъти през нощта, това минава за здрав сън
- блян ми е да се прибера на по-чисто, отколкото съм оставила
- понеже това е силно невъзможно, бих се зарадвала и просто да не е пълна кочина
- май имам проблем с храната
- но нп, понеже май имам и гастрит и ще ми се наложи да си регулирам храненето така или иначе
Едномесечното ми пътуване май просто е бягане от всичко това. Малко време с 80% по-малко неща, за които да мисля.
Но и сега тези няколко дни извън София са ми нужни.
Събота беше ужасен ден. Май имаше нещоси с луната и всички бяхме криви. Хуанита беше крива и нещо ми се сопна за пътуването ми. И по принцип усещам, когато е моментно и не го взимам присърце. Но тогава и аз бях много крива и ѝ отговорих. Не прекалено, но все пак. После като се видяхме никоя не спомена нищо за това. Добре че сме адекватни хора.
Но и като цяло физически се чувствах ужасно, времето беше в пълен унисон с настроението ми.
Последно редактирано от Ewok : 04-10-2017 на 11:06
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Първите три тирета изглеждат все едно имам бебе.
То си е почти така.
Само че са две.
Няма да раждам скоро май, първо ще си почина от тези. Или поне от едното.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
мн объркана ми изглеждаш,фани си гадже,да поуспокоиш страстите..
Объркана съм, да. От петък още бъркам дните на тази седмица.
Днес за пореден път, но най-накрая ги избистрих. Не знам какво ми стана, но ми беше много трудно да съчетая ден от седмицата с дата. Съответно планирането ми отиде на кино. Нищо, вече влязох в релси.
И пренаредих и изчистих основно в нас + прозорците. Остава ми само да си подредя библиотечката, но като цяло е ок.
Харесва ми новата подредба, дзен ми действа.
Беше прекрасно да се прибера на все още чистичко и да започна да правя торта в чистата кухня.
Успокоих се малко. Доста в сравнение с последните три дни.
Идните дни ще бъдат дни за размисъл. Ще трябва да се откажа от нещо, да видим от какво и как ще стане.
И сигурно съм го споменавала 1000 пъти, но всеки път ще бъде истина - колегите ми са прекрасни.
Йоханес днес предложи много тактично да ми помогне с курсовата, т.е. да напишем една заедно. Ще посна сълза. Възможно е и Минерва да му е подсказала, понеже и тя ме мисли, всъщност мисли и двама ни и това е оптимален вариант за улеснение.
Последно редактирано от Ewok : 04-11-2017 на 22:12
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
В момента в главата ми е пълна каша. Всички думи ми звучат еднакво, имам чувството, че разбирам 40% от това, което би трябвало. И не спират нови и нови неща. И искам да забавя малко, за да го осмисля и да ѝ кажа да не бъде толкова припряна. После се сещам, че аз дадох зор и доста натискам нещата и май съм на предела си. Повече такова нещо едва ли ще направя. Дори сега бих се отказала или по-скоро забавила, но добре се погрижих това да си има последствия, след които да се чувствам като пълна лигла и сиг да изпадна в криза. Би било страхотно, ако наистина се справя.
С университета нещата също не са розови, имам един куп неща да правя, от които не правя почти нищо, едва едва уча нови неща, но и те се погрижиха да дадем рязко назад след тази сесия. Имам два месеца да приспя перфекционизма си и да се примиря просто с някакви оценки, за да не ходя на сто изпита есента, гонейки отличие.
Ако не друго, то поне след пътуването се очаква няколко неща да отпаднат като отговорност. Бих се изключила и от фейсбук за известно време. В момента с всяко влизане трябва да свърша нещо и леко се натоварвам от този факт.
Напоследък хич не се чувствам във форма. Мозъкът ми се пренатовари и започнах да забравям неща, да не съобразявам абсолютно всичко с всичко (ппц май повечето хора не го правят, но е доста удобно) и запомням по-бавно. А най-мъчно ми е, че не мога да си организирам ученето. Не само поради липса на време, което е най-малкото, време винаги се намира, но нямам и енергия за това и би ми коствало твърде голямо усилие.
Плюсът е, че поне вече не мога да оувъртинквам толкова.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Отдавна не съм влизала във форума, сигурно има над година. Интересна идея е това нещо с дневника, ама не те ли притеснява, че някой може да го издири? Не гледам да си писала чак такива лични неща, ама все пак... Аз ако бях, щях да пиша постоянно за едни и същи хора и тревоги.
Чак пък интересна идея, дори съм закъсняла с няколко форумни поколения :Д
А иначе тук не пиша кой знае какво, т.е. някои неща ги споделям и на приятели. А ако някой го издири, то той би ми издирил и целия профил, смисъл, дали ще са мненията ми тук или мненията ми другаде във форума, все тая. Лесно разпознаваема съм за който ме познава + че съм пускала и снимки.
И все пак не държа всичките ми познати да ме четат :д
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Цели 2-ма души (без леля и баба) ми честитиха имения ден. Не, че го празнувам, дори аз бях забравила, но беше мило.
Днес обяснявам на една преподавателка, че ще ѝ пратя снимки да си ползва за презентациите. Тя: "Това е много хубаво, но ще е още по-хубаво и да Ви видя на лекции (последните 2-3 пъти пропуснах). Знаете ли, че плача сама в кабинета като Ви няма?"
Сладурана :Д И на мен ми липсва да ходя, де, ще гледам да не ми се налага повече да пропускам.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
О, не, какъв Боби :д
Гледахме La Grande Bellezza в Рим. Какво по-тематично от това. Хубав филм.
Италианчетата не са лоши момчета, а и се обличат добре.
Хареса ми Италия, както и подозирах, макар че Рим точно не е моят град. Също така и измислих как би се случило едногодишното ми пребиваване там, тъкмо ще комбинирам с обучение. Дано да стане само, че този лек мизогинизъм, който лъха от институцията, би представлявал пречка. И все пак интересна обстановка има. А мястото е прекрасно, напълно пасва на духа на изучаваното. Някак си става завършено с подходящото помещение, не съм виждала предните, но съм сигурна, че това е най-точно.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
ти си бубито :Д
Боби е за момчета.
А също така явно съм дрънк-текста на футболистчето, шлядку, но напълно безполезно.
Последно редактирано от Ewok : 05-03-2017 на 16:55
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Бояна- боби- на кратко..
Но аз не се казвам Бояна.
И както казах - Боби е за момчета.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
тая Яна я има в стотици имена
за матрицата ми напомня
Бор.
:Д
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Сигурно затова съм голямо дърво в някои отношения.
Тази година за първи път ми се случи да обяснявам, че нямам имен ден на Цветница и то не на един човек, каквосеслучва
И след един такъв разговор едното момче от академията започна да ми казва Flos (цвете), което пък е миличко.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Прочетох по диагонала. Замисляла ли си се, защо си толкова объркана в някои неща?
Хм, май изглеждам по-объркана, отколкото съм всъщност.
А може и да съм по-объркана, отколкото си мисля.
Не знам.
Иначе според мен в момента ми е каша, понеже се захванах с твърде много неща и на никое от тях не му се вижда края. Има(ше) моменти, в които колкото повече чета, толкова повече не разбирам. За малко да депресна, че всичките ми усилия са напразни и всъщност съм едно глупаво момиче, което не може нищо, но за щастие нямах време за това и просто си казах, че ще продължа и все някога ще изляза от дупката.
Днес бях предóбрила с домашното по немски, понеже се обърках.Три страници повече, дори гледах някво клипче, за да направя едното упражнение. Не че не беше полезно, но можеше да чета нещо по-належащо.
Искам мозъкът ми да няма нужда от почивка и от паузи между ученията. Просто от единия предмет да сменя на другия и това да е достатъчно за освежаване. Толкова по-ползотворно би било.
А в момента имам чувството, че си губя времето през повечето часове.
Мисля, че имам някакъв много дълбок комплекс, че знам твърде малко/не съм чела достатъчно/нямам достатъчно обща култура, който не знам откъде се е появил, но за сметка на това постоянно се опитвам да го компенсирам. Което е доста добра мотивация за нещата, но от друга страна се получава и такова прегряване както преди няколко седмици. И все още не съм се научила как се подреждат дините и какъв е лимитът ми, постоянно изпускам някоя.
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
за кво ти е тоя немски, с тия темпове на меркел, нищо чудно скоро в германия да се говори на руски, щото само руснаците са в състояние да предотвратят да се говори на арабски там