Живот с капели. Помощ!

[Miroslava Venkova]

Здравейте! Понеже в повечето семейства най-малкото дете получава най-много внимание и грижа.. искам да кажа, че при мен не е така - при мен е обратното. Двамата ми по-големи братя получават повече внимание (много повече) от мен. С тях сме от двама различни бащи.. Та понякога се връщам назад във времето и си спомням, че докато имахме къща (къщата на баща ми) - всичко беше някак си различно.., никой не ми крещеше, никой ме ме обвиняваше за нищо. Спомням си и как често пъти майка ми е споделяла пред приятелите си, че тя не ме е искала. След периода, когато останахме без дом всичко се обърна с главата надолу - години наред всички започнаха да ме злепоставят пред хората.. Имах един период, в който незнаех кога е ден и кога нощ - сутрин ставах в 7:30 ч., а вечер си лягах към около 1:30 ч., защото се трудех, защото друго не ме интересуваше освен това да работя нещо, да не стоя на едно място. Точно в този период най-големият ми брат се обади един ден и попита майка ми как се справям, имам ли желание за работа - доста ме заболя от отговора.. Отговора беше няма никакво желание за работа, мързи я да гледа”.. стана ми много болно.. Години наред, когато някой от нас се разболее, или пък го боли нещо, или просто му е тъжно - отношението, което е към тях двамата към мен скоро не е било.. Омръзна ми да съм виновна за всичко, омръзна ми. Живота ми писна Кажете ми какво да правя, как да се оправя?! Всички ме мразят. Заради тях загубих и приятелите си.

[Archer!]

Кажи на майка си, че искаш да поговорите. Обясни й за всички неща които правиш, питай я защо те пренебрегва и й дай да разбере, че те боли от всичко това.
Не се отчайвай, не си мисли неща като "живота ми писна". Твоето самочувствие и увереност трябва да зависят най-вече от теб, а не от други хора (колкото и трудно да е това за едно малко момиче).