Осиновена ли съм?

[AnjelineDine]

Здравейте! Момиче на 18 съм. Възможно ли е да съм осиновена, ако акта ми за раждане е издаден само няколко дни след раждането ми и имам снимки от родилното с всичките си роднини? Когато бях малко родителите ми ми казаха, че съм осиновена. Мургава съм, въпреки че до някъде приличам на родителите си. Или поне всички така ми казват.
Но в крайна сметка се замислих. Имам приятелка, която е осиновена , но нейния акт за раждане е издаден доста след датата й на раждане. А пък и няма бебешки снимки, камо ли в родилното. Ако някой е запознат моля да ми отговори!

[Archer!]

Не вярваш на родителите си, а на непознати във форум (от които половината тролове)? Яко.

[АnjelineDine]

Знам, че трябва да им вярвам. Но вече съм толкова объркана, че не зная какво да мисля. Не е възможно 5 дена след раждането ми да са ме осиновили. Пък и имам снимка с майка ми и роднините ми в родилното, с бебешките пелини. И аз нямам представа как са се получили нещата, нито виждам приличина да ме лъжат за такова нещо. Но все пак се чудя.

[Indistinct]

А не можеш ли да попиташ родителите си за малко повече подробности? Ако е вярно, те ще са мислили обясненията 18 години.

[АnjelineDine]

Майка ми почина, а баща ми никога не е можел да говори по тази тема. Когато и да съм го питала, той започва да се чувства неудобно и сменя темата или просто мълчи. Познавам го и зная, че няма да ми каже нищо. Обяснявала съм му колко е важно за мен, но той мисли че трябва да не гледам назад в миналото.

[tori]

А ти всъщност защо толкова се интересуваш? Дали са ти шанс за нормален живот, което е причина да си благодарна и да не търсиш какво, как и защо, особено имайки предвид тази невъзможност за разговор по темата с баща ти. Заслужава да не ровиш в раната му, така мисля. Страшно съм против това и някой да търси родителите си след като е разбрал, че е осиновен, това е мазохизъм в повечето случаи и рядко завършва добре.

[Ivaaaaa]

^Ъъ, това са клишета. Човек има право да знае истината. И откъде опит да знаеш, че не завършва добре, че чак в повечето случаи?

[golemiq_korab_minava]

А ти всъщност защо толкова се интересуваш? Дали са ти шанс за нормален живот, което е причина да си благодарна и да не търсиш какво, как и защо, особено имайки предвид тази невъзможност за разговор по темата с баща ти. Заслужава да не ровиш в раната му, така мисля. Страшно съм против това и някой да търси родителите си след като е разбрал, че е осиновен, това е мазохизъм в повечето случаи и рядко завършва добре.

пълни глупости. Човек трябва да знае истинската си кръв. Ясно?

[gabriella22]

пълни глупости. Човек трябва да знае истинската си кръв. Ясно?

+1

Интересувай се, всеки има право да знае истината, каквато и да е тя..

[inewton]

"И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни." Иоан 8:32

[Soichiro]

Щом баща ти увърта и се чувства неудобно, значи си осиновена. Въпросът е защо е било само няколко дни след раждането? И защо са могли да ти го кажат като малка, а сега като си голяма - не.

[tori]

Какъв е шанса да си осиновен, да си намериш родителите и да харесаш това, което откриеш? Кой от темата познава някой доволен от биологичните си родители? Да идеш и да питаш биотата си защо си осиновен или да търсиш какъвто и да е контакт с тях, не значи ли също да плюеш в суратя на осиновителите си?
Нека всеки несъгласен с мен се запита кое здраво семейство би зарязало дете в дом, за да има какъвто и да е шанс след 20 години въпросното да си намери семейството и да е доволно?
Примерите от моя страна са два. Бивша съученичка имам, където е осиновена и ей така като вас беше на мнението, че тя трябва да знае истината. В крайна сметка намери цигански катун, който искаше да я продаде за булка, за да се отърве от нея. Преди години баба ми е прибрала едно момче, точно навършило пълноление и изхвърлено от дома в Русе. Въпросният още идва вкъщи и още е благодарен за това, което са направили бабини за него, а биологното си семейство, когато ги е открил някак, са го изгонили с полиция.
Страшно е глупаво да си мислиш и, че осиновителите ти са длъжни да ти разкажат какво и как. А ако става въпрос за мъртви деца или невъзможност да имат деца въобще? Страшно е егоистично да тропаш с крак и да си мислиш, че истината ще те освободи. Не винаги е така. Понякога истината не е красива, а и нанася повече вреди, отколкото позитиви. Никой осиновител, който си е дал любовта, времето, парите за някого, не заслужава да го караш да говори за нещо, което го наранява.

Корабе, съобразявай се малко, не говориш с куче, че да ми сазваш "ясно?".

[Ivaaaaa]

Твърде много ако, твърде много хипотетичност. Частни случаи не могат да бъдат правило. Встрани от това не съм съгласна с липсата на откровеност у бащата. Вадиш си главата от задника и казваш нещата. Едно дете, ако е било обичано и отглеждано с тази представа, никога няма да обърне гръб на хората, които са му дали шанс. Нямаш право да отнемаш най-висшето право. А дали след като разбереш ще се разочароваш (неизбежно, просто зависи от степента) поне няма цял живот да се питаш и няма да го има разяждащото, човъркащо чувство.

[Parolent]

Една моя приятелка е осиновена на същия ден в който е родена. Родителите са отишли и са я осиновили и са я взели веднага след като се е родила. И няма смисъл да те лъжат за такова нещо.

[prosto_chovek]

Еми разпитай си родата бе, все някой ще ти каже.

[Free Soul]

Говори с вашите и се изяснете.