Мозъчен аневризъм.

[Takashiari]

Здравейте,
Живота ми в момента е перфектно нареден хаос. Това ме напряга и радва едновременно.
Боря се с всичко и всеки. Много ми е трудно.
Не ви карам да четете, сигурно ще е дълго и ще ви докара мозъчен аневризъм.
Даже ви моля да не го правите, едва ли ще си струва.
Тъжен съм. Щастлив съм. Това ме вбесява.
Момче на 22 години съм, живея в София на квартира, но не съм родом от тук, следвам и работя що годе доходоносна и добра работа, а и успявам да припечелвам по нещичко отстрани.. Преди малко повече от 3 години се запознах с едно момиче (по това време, а и до скоро, въпросното момиче бе "тя") как съм грешал само.
Влюбихме се.
Бяхме заедно.
Крах!
Разочарование, вина, край, облекчение, вториКРАЙ, развитие!
Влюбихме се: Всичко стана много бурно, страстно, аз бях приключил сериозна връзка сравнително скоро, тя приключваше друга. Бяхме от различни градове, имаше разлика в годините (Не голяма, но достатъчно за да се забележи) НА КОЙ МУ ПУКА. БЯХМЕ ВЛЮБЕНИ. НЯМАШЕ КОЙ ДА НИ СПРЕ. Тя напъваше страшно много, аз бях предпазлив все пак още ближех рани. Тя беше малка, наивина. Беше лесно аз да водя, а тя да следва. Подцених я. Подценихме се. Влюбих се. Беше ми ясно, че няма да продължи дълго. Видях, че е заслепена и взех това, което ми се полага по право. Взех душата й, за жалост й дадох своята. Разхождахме душите си в дълбините на подсъзнанието си, преплетохме съзнанията си, удряйки ги яростно едно в друго и ставаше все по-хубаво и по-хубаво. Всичко грееше. Тя успя да ме докосне там където никой не можа. Докосна сърцето и душата ми, промени живота и целите ми. Заслепи ме. ВЛЮБИХ СЕ, а бях си обещал мамка му да не го правя. Пусто му сърце. Любовта е сляпа и двамата се хвърлиме в изпепеляваща връзка,, такава обречена на болезнен край. От онези от които ще ближеш рани цял живот.
Тя бе горящата жарава осветяваща нощта в джунглата на съзнанието ми. Аз бях лъчът светлина разсичащ мракът в сърцето й. Всичко това не е хиперболизация или превъзнасяне. След малко ще разберете, че не е.
Бяхме заедно:
Нямам думи по въпроса. Наистина нямам. Всичко беше прекрасно. (До преди няколко месеца) Секса невероятен. Любовта истинска, приказка. Аз принц, тя принцеса. Може да не бяхме кой знае какво за околоните, но един за друг си бяхме всичко. Запознахме се със семействата на другия. ХАРЕСАХА НИ. Преместих се в София. Страшно. Всичко перфектно. Бомба.
Крах: Бомба, ама кой да знае, че шрапнели летят, а ние сме слепи от любов. Някак бях забравил, че това беше просто увличане, не помнех, че нямам бъдеще с тази вече млада жена, колкото и да го желая. И бам съдбата свърши своето.
Трябваше да замина по работа за няколко месеца. КРАХ! Не защото бяхме далеч един от друг (все пак почнахме от разстояние) Жарта изгоря, изгоря и нас и душите и телата ни. Отначало се белязвахме като скотовъдни животни. Не се пускахме. Накрая едва се целувахме за повече от добър ден и за всичко съм виновен аз. ПИСНА МИ. ПОЗВОЛИХ ЖЕНАТА НА ЖИВОТА МИ ДА МИ ПИСНЕ. (И слава богу)
Разочарование: Тя ме скъса, разочаровах сe, че не ме бе яд. Даже почувствах отдих. Беше ми писнала, станала скучна (Не мога да издържа с една жена повече от 3 години, какво остава да се заженя) Ужасен човек съм. Тя и много други се постараха да ми покажат, че съм абсолютен боклук. Напук на тях съм все още тук, там, навсякъде и живея с пълни сили.
Почувствах се ВИНОВЕН. ВИНА: ужасно е. Наистина ли съм боклук? С КОЕ? Нима трябва да съм с нея вовеки? Защото сме били малки и глупави? Всичките ми приятели, родителите ми дори... ме упрекваха. ВИНА БЕ ВИНА. Гадна вина.
Убиваше ме вината.
Край: Не ми пукаше. 4 ДНИ след края на връзката ни, вече не ми пукаше. Плаках. Малко и страстно. Така както и се целувахме в началото. Плаках за миналото, плаках за всичко станало по моя, нейна и наша вина. И ми мина. Не бях виновен аз мамка му. И двамата бяхме виновни. Аз й обяснявах в началото, че няма да стане. Бях твърд, корав. Студен, а тя напъва ли напъва. Аз съм самотник, сам, единак. Поне винаги така съм бил, не че страдам от липса на приятели даже напротив. Просто обичам да съм сам, да се справям сам и като цяло осъзнавам, че сам съм се родил и сам ще си отида от този свят. Както и че всяко начало води до неизбежен край. А всеки край е едно красиво ново начало.
Изливам ви пълен бълвоч, извинявайте.
Изпитах истинско облекчение, почувствах се жив отново. Върнах се в играта, обратно на лов. Ловувам. Активирах се на максимум. Излязох от рутината на връзката ни и се набих в хаотичен облък. Аквитирах се и в работата и в университета и в тренировките, аквитирах се и с приятелите с които се бях позабравил. Запознавах се със стотици жени навсякъде където мога. Във фитнеса, на работа, в университета, в интернет, в сайтове за запознанства, на улицата, в дискотеката, в библиотеката, в парка в кафето в бара в подлеза в мола в магазина. Видя ли хубава жена заговарям я и не ми пука. Какво ако ме отреже, риба в морето колкото щеш. (УЖАСЕН СЪМ ЗНАМ)
Тя не ми липсваше. Така няколко месеца. До преди няколко дни.
/Присетих се за всичките мизерии, които направи при раздялата ни (няма да се впускам в подробности, защото съм много по-човек от колкото тя някога ще бъде, не ми е изневерила, ако това се чудите, има нов приятел, но се радвам за тях просто тя постъпи като не човек с всичката пикоч и бълвоч които станаха)
И някак ме заболя. Край222222222222222222222222222222222222222222 . 2. 2.2.2.2.2..2.2.2.2..2.2.2.2..2.2.2.2.2.. 222222.
Присетих се за един филм, който тя ме убеди да изгледаме заедно. ЛЮБОВЕН. Не гледам любовни филми с приятелките си и с жени като цяло. После ми напомнят за тях. Това носи тъжни спомени, а не желая да бъда тъжен.
По онова време, тя бе жената на живота ми. Три метра над небето 2. Започнахме да го гледаме. Бяхме влюбени. На средата тя го спря и ме накара да обещая, че никога няма да го догледаме. Така нашият "филм","приказка","пиеса" - никога няма да спре.
Добре. До преди два часа. Изгледах го майка му и филм. Изгледах го и плака за 2ри път. 2ри шибан край. Няма да позволя да има трети. Честно казано знаех, че ще ме депресира. Знаех, че ще рухна. Но и знаех друго. Ще ми донесе closure. Донесе ми го. Наистина. Това е последният път, в който си спомням с тъжни мисли за нея.
Както в приятели казват. Не тъжи, че вече е минало, а се радвай, че е станало. Научих много от нея, надявам се и тя от мен. Беше страхотен човек. Дано ме помни с добро, защото макар всичко аз я помня с добро.
Напоследък ми идва малко напрегнато в университета и работата, но ще се справя. Просто ми беше малко самотно.
Развитието е, че. Във филмът "Аче" (alfa мъжкарят) продължава напред, след "изпепеляваща любов" с друго момиче.
Проблема е, че при мен я няма. Мислех, че я има, но явно не е била тя или все още не знам, а най-добрата ми приятелка драпа на фронта да бъде с мен. Няма как.
Красив хаос е около мен хаос който ме натоварваше до сега, от сега нататък ще се постарая да бъде само красив. В живота на човек винаги има трудни моменти, но те ни учат на най-важните уроци.. След време ще се усмихвам на този момент и ще се радвам колко зряло съм постъпил.
Извинявайте, че ви натоварих морално и психически да изчетете тази екстраваганза. Аз не бих. Вие също. Не си губете времето. Не знаете кога, кой ще ви писне. Раздялата ми дойде като гръм от ясно небе. Може и да ми бе писнала, но все пак искаш да я "потърпя" още малко. А когато си "влюбен", "малко" може да означава и цял живот.
Не съжалявам, няма и да го направя. Направихме своите избори. Добри и лоши, сладки и горчиви. Болезнени и изгарящи. И ще живеем с тях. Съжалявам само, че не я обичах както заслужава. Защото сега не я мразя, а заслужава.
Добър човек в лоши обстоятелства. Може би в друго време, друго място.. По друг начин. Може би, а може би не.
Няма да гъдая.
Довиждане и благодаря.

[Takashiari]

https://www.youtube.com/watch?v=nX1VeFBo9AQ

[Necrologist]

Това всъщност не беше чак толкова зле. Жив и здрав.

[KREED]

Това беше една от единиците красиво написани теми. Благодаря!

[Free Soul]

Щом си знаел, че няма да се получи, защо се спусна в тази връзка? Знаеш ли? Защото си егоист и именно по тази причина си се и отдръпнал. Не ти е омръзнала, дори и да го казваш. Просто си толкова голям егоист и страхливец, за да позволиш на някой наистина да те опознае и обикне и да си позволиш и ти да го направиш. В случая и двамата сте пълни глупаци. Тя, защото не е разбрала и не те е опознала достатъчно, за да остане до теб, а ти защото си си тръгнал, когато си видял, че става по-сериозно.

[Takashiari]

Всъщност не съм си тръгнал от нея, прочети темата, тя ме остави. Не съм страхливец. Просто попаднах в капана на една илюзия "любов". Може би с тази тема облизах последната си рана. Права си за едно, няма да позволя на никой да ме опознае и обикне, защото хората винаги си тръгват колкото и да казват, че няма. Липсва ми навикът на присъствието й, не самото й присъствие. Не си подхождахме макар да бяхме перфектни един за друг. Много е сложно, не можеш да разбереш, никой не може. Дори ние двамата не можем. Но сме глупаци. Всички са глупаци.
Любовта е глупава. Постоянно на всички ни се налива от вън, да имаме "любов" като по филмите, но такава любов не съществува. Или я има само за кратко и щастлив край няма. ХОРАТА СЕ КАРАТ. ХОРАТА СИ ИЗНЕВЕРЯВАТ. ХОРАТА СЕ ОБИЧАТ ДО БОЛКА. А болка има. Определено съм станал по студен, глух и изтръпнал за света околен. По-добре ми е.
Надявам се да срещна любов като нейната и да съм по-зрял за да я оформим както си пожелаем и да излезе нещо красиво. Жалко, че няма да е нейната. Но човек трябва да остава силен. Абсолютния край е за това. Няма да лъжа, че по-силно не съм обичал. Но и по-разочарован не съм бил. Боли ме от това, че съм глупак. Че бях.
Ще ти го обясня така, аз съм прост човек. Запознавам се с красиво момиче, пиша й стих, рисувам я гола, свършвам й на циците и пушим цигари, пием вино, готвим, смеем се.ЖИВОТ! Ако е истинска към мен и ме оставя да дишам като хубаво вино, ще е принцеса, Ако ли не виното става кисело. Верен съм, няма да избягам. ОСТАВИ МЕ НА МИРА. Това е, каквото е.
Прост човек, с прости желания. Малко вино, хубава жена и здрав секс. Да си бъдем всичко и нищо. Да се губя и откривам в погледа й и като мълчим да си казваме най-много. Т'ва е любов. Не съществува. не съм я срещал, но ако я видя ще я изчукам.
Не смятах да пиша тук отново, но благодаря, че четете моа.
Един прост човек, с елементарно виждане за живота.

[Free Soul]

Не е нужно да скъсаш с някого официално, за да се отдалечиш от него. Казваш, че тя те е скъсала, но ти си се отказал от тази връзка, още преди нея (ако не греша). А за представата ти и описанието за ,,любовта'', ако човек, знае какво е това, е непосилен да го опише. И любовта не е секс.

[Takashiari]

Ако от написаното си разбрала, че любовта е секс, спри да ме четеш.
За другото, на някои хора не им е писано. Това не ме(ни,те) прави лош(и) човек(ци).
Любовта е желание да изгърмиш съзнанието си в посока на партньора ти, с очакването не да го промениш, а да те разбере и да поемеш същия клъстърфък от информация обратно очаквайки не да се промениш, а да разбереш.
Любовта е да се обичате. Ти и ти срещу света. Любовта не съществува, но ако я видя ти казах какво ще направя.

[Free Soul]

Няколко пъти препрочитах по-горното ти изказване и стигнах до извода, че явно доста пъти си бил нараняван и изоставян и може би си такъв сега, заради страха си. Няма как да срещнеш нова и истинска любов, без да се разкриеш и довериш на някого, знаеш го нали. А това дали любовта съществува или не, дори не мога да оспоря твърдението ти, тъй като и аз не знам дали наистина я има или е просто илюзия, но знам, че е като смъртта, само тези, които са я изпитали, знаят какво е, но не могат да кажат.