Без лично пространство?

[sadxsoul]

Здравейте, имам проблем, на който решение все още не може да се намери. Ситуацията вкъщи е доста трудна - шестима човека в тристаен апартамент. Откакто се помня е така, дори и от време на време леля ми да заминава за Гърция и да се освобождава едната стая. Никога не съм имала собствено местенце, не съм канила приятели у нас. Дори отбягвам да разговарям за дома си, защото е срамно - спя в една стая с родителите си. В момента делим хола, аз спя на един стар, неудобен диван, а те на спалня. Както казах, в другата стая е леля ми, а в третата - баба ми и дядо ми.
Напоследък ситуацията е отвратителна и усещам в какво напрегнато момиче съм се превърнала. Нямам никакво лично пространство, понякога мисля, че дори не знам какво е това, тъй като никога не съм била в самостоятелна стая. Карам вече към 18-тата си година. Показвам отлични резултати в училище, въпреки че вкъщи е такъв шум и олелия, че понякога не знам чета ли или просто гледам в една точка.
Трудно ми е да приема, че родителите ми не успяха да направят нищо относно положението през последните 17 години. Откакто съм малка все обещаваха ремонт, изнасяния, преустройства, така и не стана. И преди да си помислите, че нямат възможност - не е съвсем така. И двамата са на доста добри позиции, взимат що-годе добри пари. Явно просто нямат желание и бягат от отговорност. Понякога си мисля, че наистина не им прави впечатление, че 17-годишната им дъщеря откакто е родена дели стая с тях и апартамент с още доста хора с различни мнения, които я притискат.
Не знам какво да направя. Чувствам се ужасно, реших тези дни да предприема крайни действия. Тъй като се уморих да им се моля да направят поне нещо мъничко, за да улеснят положението ми, реших да замълча. От няколко дни не разговарям с тях. Така или иначе, не ме послушаха за последните 17 години.
Искам да попитам има ли начин, по който да изляза от ситуацията? С разговори с тях не се получава... идея е да се изнеса и да си намеря работа, но къде има работа за ученичка? Още нямам завършено средно образование поне, а след опити да си намеря нещо чрез познати и приятели, установих, че шансът е малък, защото малко фирми си позволяват да наемат работници-ученици (документи, проверяващи и т.н.). Какво да направя?

[coffee_v]

Почакай няколко месеца докато навършиш 18, а дотогава си помисли какво можеш да работиш. Ако си от София, в повечето частни болници има позиции за санитари и болногледачи. Не се изисква никаква специална квалификация, но работата е на смени и е удобна за човек, който учи.

[sadxsoul]

Почакай няколко месеца докато навършиш 18, а дотогава си помисли какво можеш да работиш. Ако си от София, в повечето частни болници има позиции за санитари и болногледачи. Не се изисква никаква специална квалификация, но работата е на смени и е удобна за човек, който учи.

Проблемът е, че не знам още колко ще издържат нервите ми... от няколко години насам (след навлизане в пубертета) ставам все по-емоционална и ми е все по-трудно да свикна със ситуацията. Това положение влияе на самочувствието ми, на взаимоотношенията ми с други хора дори. Не знам още колко ще издържа по този начин.

[supersonic0]

Това, че по твоите думи, взимат "що годе добри пари", не означава, че могат да си купят още един апартамент. Това не е къща, че да си достроят още 2 стаи да речем, а апартамент, който дефакто няма как да се уголеми, освен, ако не купите съседния и не направят преостройка в един общ. Сметни колко хора живеете вкъщи, колко изкарват твоите родители, колко баба ти, леля ти и дядо ти, сметките, които плащат, парите, които ти дават на теб за месеца и после пак пиши простотии.

[DieselBlood]

Има ли причина баба ти и дядо ти да живеят с вас? И защо, по дяволите, леля ти живее с вас?

[NomNomNom]

Добър въпрос ^
Каквато и да е ситуацията, е могло вашите да се изнесат на самостоятелна квартира, или леля ти поне.
Щом взимат що-годе добри пари, ако нямат заеми и ако успяват да спестяват, тр да е окей да се изнесат.

Защото е недопустимо в противен случай да те подлагат на това, и те, и ти се нуждадете от лично пространство.

Ако нищо не се промени, завършиш ли - намираш си работа и квартира

[anonimna:D]

Ти си страшна егоистка, честно. Вземали що-годе добри заплати, ти сама ли прецени така? Предпочиташ да имаш собствена стая, ама да не могат да си позволяват да имаш елементарни неща? Така ли? По-добре да нямаш обувки, дрехи, учебници, храна, ама да имаш собствена стая, така ли? Силно ме съмнява да живеят още с баба ти и дядо ти, че и леля ти, и да имат пари, за да излязат на квартира. Много е грозно това, което си написала и за да не станеш леке в бъдеще, по-добре преосмисли мислите си. А ако знаеш колко хора са доволни на това, което имаш...

[NomNomNom]

четох й предишните теми.
единствения изход изглежда е да се изнесеш когато можеш и за поемеш нещата в свои ръце.
Не си изпуснала много от живота, тепърва започва - откъсни си от средата (съученици и фрд с които имаш проблеми ), започни наново, бъди смела и самостоятелна.

няма смисъл никого да обвиняваш и да се чувстваш малоценна, всичко ще е наред

[sadxsoul]

Първо, не бих могла да подмина нападките, нахвърляни по мой адрес от некомпетентни потребители, които не ме познават достатъчно добре и решиха да направят изводи за мен от една молба за съвет. Не съм „леке“, както някой се изказа, не се смятам и за егоист. Ако бях „леке“, едва ли щях да съм постигнала всички резултати, с които не бихте могли да сте наясно. Пълна отличничка съм в добре известно столично училище, което не бих споменала. Взимам доста висока стипендия именно заради труда и положените от мен усилия. 50 лева на месец. За разлика от връстниците ми, не моля ежедневно родителите си за джобни, спокойно прекарвам училищния ден с около 2 лева. От стипендията събирам пари, както и по празници, така че не мрънкам и за дрехи, а се стремя сама да си ги осигуря, защото никога не съм имала желанието да съм „навлек“ или разглезена кифла. Благодаря ви, че сте толкова любезни към мен, без да имате представа за това какъв човек съм. Ако бях толкова егоистична и егоцентрична, колкото ме описахте, нямаше да си правя труда да пиша тук, а направо щях да си разваля взаимоотношенията с родителите си. И определено нямаше да се забимая да задам въпроса за подходяща работа, чрез която да имам доход, който да спомогне с това да отделя по някой друг лев, че да се опитам да намеря подходящо място за себе си.
Въпреки всичко, аз оставам нормален тийнейджър, който има нужда от лично пространство и следователно, пълноценна почивка от изпълненото с учене ежедневие. Не намирам за егоистично да желая време, в което да бъда сама със себе си. Не ви виня, едва ли сте били в подобна ситуация, не знаете какво е, но е крайно неприемливо да бълвате обидни квалификации към човек, който е съвсем възможно да е постигнал повече от вас. Не ви подценявам, просто изразявам позицията си.

[anonimna:D]

Твоята работа е леко, гузен негонен бяга. Аз също съм живяла в нормална стая с брат ми, е и? Майка ти и баща ти нямат доходи да си позволят да излязат на квартира или да си купят апартамент, което и сама поне би трябвало да си разбрала, все пак си и пълна отличничка и евентуално нещо повече от повечето потребители тук. И та това постоянно натякване на родителите ти да се изнасяте или ремонти да правите е егоистично, няма какво да спорим. Питаш ли се те как се чувстват, като ги тъпчиш несъзнателно постоянно? Ако сама не знаеш, че родителите ти желаят най-доброто за теб, жалко. Но това е, което могат да ти предоставят в момента и недей да мрънкаш, защото има деца на твоята възраст, които няма какво да ядат, какво да носят, което мисля, че.е доста по-големият проблем от личното ти пространство.

[sadxsoul]

Има ли причина баба ти и дядо ти да живеят с вас? И защо, по дяволите, леля ти живее с вас?

Няма друг апартамент, в който да живеят. Леля ми също не е успяла да открие жилище и постоянна работа за себе си.
Другата ми баба, която има реалната финансова възможност да помогне, отказва да го направи. Предпочита да запази паричното си състояние за себе си, дори и да е чудно за какво ѝ е на възрастта от 80 години.
Общо взето, от вчера вкъщи се започна разчистване на кухнята в първоначални опити да се измисли компромисно решение. Ще видим какво ще се получи, но не очаквам много, нямам надежди. Разчитам единствено на себе си и на това да се справя достатъчно добре, че след известно време да се изнеса самостоятелно. Не смятам, че ще ми е лесно, но поне ще бъда малко по-уравновесена.

[sadxsoul]

Твоята работа е леко, гузен негонен бяга. Аз също съм живяла в нормална стая с брат ми, е и? Майка ти и баща ти нямат доходи да си позволят да излязат на квартира или да си купят апартамент, което и сама поне би трябвало да си разбрала, все пак си и пълна отличничка и евентуално нещо повече от повечето потребители тук. И та това постоянно натякване на родителите ти да се изнасяте или ремонти да правите е егоистично, няма какво да спорим. Питаш ли се те как се чувстват, като ги тъпчиш несъзнателно постоянно? Ако сама не знаеш, че родителите ти желаят най-доброто за теб, жалко. Но това е, което могат да ти предоставят в момента и недей да мрънкаш, защото има деца на твоята възраст, които няма какво да ядат, какво да носят, което мисля, че.е доста по-големият проблем от личното ти пространство.

Не съм им натяквала нищо, нека се изясним. В последно време даже те повдигат темата, а аз, за съжаление, достатъчно афектирана, я довършвам съвсем по пуберски. В течение на годините те сами ми обещаваха онова, което според вас не биха успели да изпълнят. Аз не ги принуждавам да купуват апартаменти или да се изнасят по квартири, защото съм достатъчно зряла, че да знам, че разходите по апартамента, в който живеем в момента, ще остане за тях. В съвсем скорошен разговор с тях, те обсъждаха вариант за квартира, но аз ги посъветвах, че не би било уместно, имайки предвид ситуацията. Няма как да се справят, колкото и тежко да звучи. Напълно наясно съм с това. Затова оставихме отворена вратичка на варианта с кухнята, която да се превърне в стая с бокс.
Да си в стая с брат си е едно, да споделяш стая с родителите си на около по 45 години е съвсем друго. Сама си представи поне лекото неудобство и за тях, и за мен. Те са хора, имат нужди, и аз също. И двете страни сме повлияни.
Няма нужда да споменаваш храна, вода и т.н. Аз съм достатъчно благодарна и признателна за това, което ми осигуряват и повярвай ми, те много добре го знаят, защото не съм си спестявала да им го показвам.

[sadxsoul]

Това, което оказва напрежение върху мен, са обещанията, които не са изпълнени. Както друг потребител спомена, биха могли за всичките тези години да спестят поне малко, за това и наблегнах на факта, че не взимат лоши заплати.

[DieselBlood]

Поизчакай още малко, намираш си работа и се изнасяш. Това не е работа. Колкото и да си благодарна за всичко, което са направили родителите ти за теб, важно е ти да имаш едно такова местенце, където да се чувстваш удобно, а не да сте натъпкани в дядовата ръкавичка.

[Necrologist]

Нямаш много опции. Ще ти се наложи да търпиш докато не започнеш да следваш и се изнесеш на общежитие, ама даже там няма да го имаш това "лично пространство", за което си мечтаеш. Така че..

[coffee_v]

sadxsoul, всеки който те нарича егоист е глупак. Човек има нужда от най-доброто за себе си, особено когато това не е в ущърб на някой друг. Ако сама не се погрижиш за себе си, никой няма да го направи. Успех!

[nulata]

Здравейте, имам проблем, на който решение все още не може да се намери. Ситуацията вкъщи е доста трудна - шестима човека в тристаен апартамент. Откакто се помня е така, дори и от време на време леля ми да заминава за Гърция и да се освобождава едната стая. Никога не съм имала собствено местенце, не съм канила приятели у нас. Дори отбягвам да разговарям за дома си, защото е срамно - спя в една стая с родителите си. В момента делим хола, аз спя на един стар, неудобен диван, а те на спалня. Както казах, в другата стая е леля ми, а в третата - баба ми и дядо ми.
Напоследък ситуацията е отвратителна и усещам в какво напрегнато момиче съм се превърнала. Нямам никакво лично пространство, понякога мисля, че дори не знам какво е това, тъй като никога не съм била в самостоятелна стая. Карам вече към 18-тата си година. Показвам отлични резултати в училище, въпреки че вкъщи е такъв шум и олелия, че понякога не знам чета ли или просто гледам в една точка.
Трудно ми е да приема, че родителите ми не успяха да направят нищо относно положението през последните 17 години. Откакто съм малка все обещаваха ремонт, изнасяния, преустройства, така и не стана. И преди да си помислите, че нямат възможност - не е съвсем така. И двамата са на доста добри позиции, взимат що-годе добри пари. Явно просто нямат желание и бягат от отговорност. Понякога си мисля, че наистина не им прави впечатление, че 17-годишната им дъщеря откакто е родена дели стая с тях и апартамент с още доста хора с различни мнения, които я притискат.
Не знам какво да направя. Чувствам се ужасно, реших тези дни да предприема крайни действия. Тъй като се уморих да им се моля да направят поне нещо мъничко, за да улеснят положението ми, реших да замълча. От няколко дни не разговарям с тях. Така или иначе, не ме послушаха за последните 17 години.
Искам да попитам има ли начин, по който да изляза от ситуацията? С разговори с тях не се получава... идея е да се изнеса и да си намеря работа, но къде има работа за ученичка? Още нямам завършено средно образование поне, а след опити да си намеря нещо чрез познати и приятели, установих, че шансът е малък, защото малко фирми си позволяват да наемат работници-ученици (документи, проверяващи и т.н.). Какво да направя?

Имаш няколко опции пред теб. Първата и най-добра е леляти да замине и да остане завинаги в Гърция.
Втората е да излизаш повече и да не седиш във вас.
Третата е след година да станеш студентка и да се изнесеш на общежитие.
Родителите ти само говорят но нищо не правят. Щом толкова години да обещават.

За работа е още рано да мислиш. Първо завръши поне средното и тогава.

Гадно е да сте 6 човека във тристаен апартамент.

[nulata]

Ти си страшна егоистка, честно. Вземали що-годе добри заплати, ти сама ли прецени така? Предпочиташ да имаш собствена стая, ама да не могат да си позволяват да имаш елементарни неща? Така ли? По-добре да нямаш обувки, дрехи, учебници, храна, ама да имаш собствена стая, така ли? Силно ме съмнява да живеят още с баба ти и дядо ти, че и леля ти, и да имат пари, за да излязат на квартира. Много е грозно това, което си написала и за да не станеш леке в бъдеще, по-добре преосмисли мислите си. А ако знаеш колко хора са доволни на това, което имаш...

Как може да наречеш момичето егоистка?
За собствена стая за момичето е трябвало родителите и да мислят още преди да се роди.
Те са карали на принципа искаме дете нищо, че няма да има стая. До едно време може така, но след това детето пораства и почва да иска лично пространство, защото се задушава.

[JDeel]

Другата ми баба, която има реалната финансова възможност да помогне, отказва да го направи. Предпочита да запази паричното си състояние за себе си, дори и да е чудно за какво ѝ е на възрастта от 80 години.

Още от сега приеми за нормално и редно всеки да харчи парите дето си е изкарал, иначе ще станеш лепка като леля ти. Гледай си в собствената паничка. 80 годишната баба има пълно право да си се радва на пенсията и да прави каквото реши с нея. Даже бих казал, че от всички ви тя е най-умна във финансово отношение. Пък и на тая възраст на хората всичко им се чупи, естествено че трябва да има финансови резерви за всеки случай, не всичко се покрива от здравната каса.

А и малко наобратно ми се вижда да гледаш на една 80 годишна баба като на потенциален финансов донор. В БГ всички знаем - пенсиите са мизерни, възрастните хора нормално са бедни хора. Ако твоята баба е нормална баба и въпреки това има повече пари от доста по-младите ти и способни родители... представям си те колко са пропаднали

На леля ти бих препоръчал да си намира работа и квартира, и да си живее живота. И може би някой мъж.

На родителите ти бих препоръчал да ти намерят някоя дупка за 200 лв и да ти я плащат. Все пак още си на 17. Дори нека е за 1 година само. Има такива тавани и малки смотани стаички. Аз съм бил в такава дупка, пълна с влага и мухъл, но много си ми харесваше даже. Да не говорим, че дори е в техен интерес да те изпедират от стаята си. 200-300 лв отгоре не би трябвало да им срине семейния бюджет.

На всички ви препоръчвам да се информирате повече за финансовата страна на живота. В днешно време това е изключително лесно - има книги, има купища информация в нета. Ако не го направите, всички ще сте финансови инвалиди до края на живота си, гарантирано.

[anonimna:D]

Имаш няколко опции пред теб. Първата и най-добра е леляти да замине и да остане завинаги в Гърция.
Втората е да излизаш повече и да не седиш във вас.
Третата е след година да станеш студентка и да се изнесеш на общежитие.
Родителите ти само говорят но нищо не правят. Щом толкова години да обещават.

За работа е още рано да мислиш. Първо завръши поне средното и тогава.

Гадно е да сте 6 човека във тристаен апартамент.

Ти сигурно си на 13-14 и не цениш още парите. Като започнете да изкарвате пари и видите колко е трудно на повечето хора, тогава пишете глупости

[nulata]

Ти сигурно си на 13-14 и не цениш още парите. Като започнете да изкарвате пари и видите колко е трудно на повечето хора, тогава пишете глупости

Не съм на толкова години.
Нормално е още преди да се роди едно дете родителите да помислят за негова стая. Отначало може и без стая, но като порастне ще иска стая.
Родителите на момичето цели 18 години нищо не са направили по въпроса.
Авторката не е поискала нещо луксознo а е поискала нещо съвсем нормално, което трябва да има.

[NomNomNom]

животът не е лесен - но когато нещо е приоритет, се бориш и ако не се случи, то поне дърпаш напред

[anonimna:D]

Не съм на толкова години.
Нормално е още преди да се роди едно дете родителите да помислят за негова стая. Отначало може и без стая, но като порастне ще иска стая.
Родителите на момичето цели 18 години нищо не са направили по въпроса.
Авторката не е поискала нещо луксознo а е поискала нещо съвсем нормално, което трябва да има.

Много детски разсъждаваш и ще спра дотук. Ще пораснеш и ще разбереш какво сме имали предвид

[belphegor]

Аз съм бил в кажи речи същата ситуация. Не сме били 6 човека, но апартамента беше малък.
Винаги сме били бедни и това, беше нещо, от което съм изпитвал наи-голям срам. Както и това че съм делил стая с родителите ми. Знам много добре колко тежи това на съзнанието. И как хората те канят у тях, но ти не каниш никого и т.н. Да не говорим с гаджетата какви проблеми съм имал защо не са идвали у нас и какво съм криел, не ги ли смятам за достатъчно важни цче да ги поканя вкъщи. Гадна работа.
Приключи преди 9 години, като свърших училище и станах студент. И после почнах да се оправям сам по един или друг начин. Сега като гледам на ситуацията като човек с опит, поумнял, момъдрял. Ако имах сегашния си акъл щях да намеря как да изкарам пари и да си плащам квартира. Работата не е единствения начин да се изкарват пари. Обаче тогава нямах този акъл. Бях си детенце и чаках от някого да ми реши проблема.

Някои хора теглим късата клечка. На твоите години аз освен тая среда бях преминал и през развод на родители и смърт на един от тях. Мисълта ми е че понякога нямаш много голям избор.
В твоя случаи - можеш да изчакаш да станеш студентка и да отидеш някъде на общежитие. Общежитието е наи-евтиния варянт и не е лично пространство, но е много по-добре все пак.
Другия варянт е много набързо да пораснеш - да приемеш че всеки сам си постеля и да почнеш да търсиш начини да се издържаш.
Ти все пак имаш този малък избор. Познавам хора, които го нямаха и бяха принудени да се оправят сами и се справиха.

П.П. Бабата на 80 въобще не е длъжна на никого, и ще го разбереш най-добре когато почнеш да се оправяш сама в живота.

[Dwyd96]

Вариант 1: Намираш си работа и се изнасяш.
Вариант 2: Записваш да следваш в друг град и живееш на общежитие/квартира и квото решиш.