Животът ми в чужбина

[caribiana1]

Здравейте, не знам дали тук е правилното място да пиша, но вече не издържам и страшно много искам да споделя с някого, а наистина няма с кого, надявам се все някой да прочете и да ми даде съвет. Преместих се от България през 2014 год. , след завършването ми на гимназията, записах да уча в чужбина, мислех че ще е по-добре. Като за начало беше супер, имах стипендия, приятели, живеех на общежития, докато в един гаден момент се запознах с бившият ми приятел, който се оказа някакъв психопат, както и да е. През 2016 год. успях да се отърва от него с хиляди мъки, заплахи, преследвдания и т.н... Мислех си, че всичко се наред и мога да продължа с живота си, но някак си не ми се живее вече тук.... Все съм някаква безжизнена, нищо не ми се прави.. без цел съм... Само да споделя, че единственото нещо, което ме държи тук е сегашният ми приятел, не ми се иска да минаваме през раздяла, но не знам какво да правя, изобщо не се чувствам на мястото си тук

[Грозния]

...в един гаден момент се запознах с бившият ми приятел, който се оказа някакъв психопат, ...някак си не ми се живее вече тук.... Все съм някаква безжизнена, нищо не ми се прави.. без цел съм... Само да споделя, че единственото нещо, което ме държи тук е сегашният ми приятел, не ми се иска да минаваме през раздяла, но не знам какво да правя, изобщо не се чувствам на мястото си тук

Избираш един боклук след друг, няма значение дали си в България или в чужбина, нито пък ние можем да ти помогнем! Мога единствено да ти пожелая успех със следващия !
Приятен ден !

[NomNomNom]

Замини в др държава и започни отначало, това е лесно лекарство

[caribiana1]

да, тук не ставаше на въпрос за буклуци, а дали си заслужава да се върна в България.

[caribiana1]

Не знам дали е до късмет, но все пак благодаря за мнението

п.с : не разбрах с какво да ми помогнете ?