Отговор в тема
Какво "дали"?Първоначално написано от Niakoitam
Какво очакваш да се случи?!
Твърде сложен въпрос ми задаваш. Да го кажем така. Ще ми се да бъда щастлив...някога...
А също ми е и супер интересно дали живота във бъдещето и събития в него могат да се предскажат от ясновидци, правилно разтълкувани сънища, хороскопи и т.н. Ако имаш още въпроси, може да ме попиташ на ЛС.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Много ясно че не, няма такава професия ясновидец, всички са лъжльовидци, трябва да си много глупав че да вярваш в хора които могат да виждат повече от теб.
Бъдещето е променливо и зависи от конкретни персонални действия на база моментни и проектни решения, но е променливо защото ти винаги спонтанно може да промениш решението си което пък мигновенно води но низ от нови събития, целият ти живот би бил по-различен ако станеш 1 минута по-рано или по- късно, също така 2 минути по-рано или по -късно, и така нататък (до безкрайност)
Ок, първото ми боядисване сама мина. Беше страшно и омазано. :ддд Ест, понеже е некво полу-перманентно, всичко се изчисти и ми се измиха ръцете и намазаната червена муцуна. С боя няма да го направя никога това, обаче, че бая червено ще има навсякъде. Еми, ще видим колко ще издържи и дали ще оцъкам две седмици с това ама силно се надявам поне за поддържане да успея да го ползвам някак си. Щото е яка идея и на добри пари. Ще видим, обнадеждена съм май.
Не съм доволна, обаче, че не свърших нищо друго освен това... Имах някакви планове, които се сгромолясаха с гръм и трясък когато ми се обадиха да ми кажат, че трябва да смяна болен колега в почивния си ден. Ми, не мога да откажа просто...
Ей ся гледахме един от нашете си сериали. Пак - мразя излизащи в момента сериали. Мразя.Искам и роялса да почва вече... Даже дата не знам ама искам.
В унито некви зайцЯ се зазяпваха в жалката ми особа и май помислиха, че са попаднали в рая, хахах. Обичам да разлайвам кучетата пинякога.
Осознах колко точно не-романтична съм, когато ми каза "нали си моята принцеса?!" пък мен ме досмеша, щото си мислех за принцеси с кайма и кашкавал.
квак
Да, пък акп знаеш колко "глупаци" вярват все още в способностите на баба Ванга.
А от моя живот ще ти дам само един пример за може би лек знак от съдбата.А такива съм забелязвал много. Както в моя така и в чуждите животи. Когато знаците се пропускат често съм забелязал, че се усилват и в един момент сякаш...някой рязва преждевременно нишката и следва...преждевременна смърт на доста по-млади години след сериозни или по-малки физически наранявания, които биват пренебрегвани преди това по горе долу един и същ повод. Примери мога да ти дам бол. Или...не играеш по правилата на Биг Брадър. Съответно биваш изхвърлен от него. За един единствен човек знам, че все едно някой го пази и не знам защо. Не е от най-читавите. Обаче при поредното качване на колата му от влак върху стълб баща му, който бил с него възкликнал: "Ако не бях с теб, вериятно вече щях да съм на оня свят".
Та едно при примерчетата с мен. Аз не съм комфликтна личност и не съм някой биткаджия. Винаги съм избягвал и конфликти заради очилата си. Докато един път наистина ми накипя, не реших да го играя мутра и не ошамарих един. Бях щастлив и доволен от постъпката си. Докато сле д много малко време бе се организараха трима и тоя набития не ме изненада изотзатзе. Е, пак изяде боя, но ми счупи челюстта. Разминах се с малко. Само със скоби, без операция и с ядене през сламка един месец. Сякаш някой ме побутна и ми каза: Алоу, баце къде си тръгнал това не е твоя път. Съпри се.
Дай да дам и още един пример. Когато решавах, че не ми пука в коя посока е движението ми се случиха три неща. Първия път спря кола на около два метра от мен. Втория на сантиметри. Третия направо ме качи върху капака си за щастие със съвсем леки наранявания. Това породи в мен такива страхове, които ми поставиха супер граници и на практика промениха цялата насока на живота ми. Покрай миналогодишната ми работа пък, която дойде случайно доста страхове понамаляха или изчезнаха. Защо и хората да нямат неразкрити способности?
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Как така не си го ошамарил а пък са те дебнали, как ти е скочил в гръб и ти е счупил челюстта а пък си го набил а са били 3ма? Ти супермен ли си, нещо не разбрах? То на никой не му е това пътя ама като ти се навират кво да направиш? Не може само да се мълчи на такива боклуци.
Попринцип и аз имам такива случки които не създавам но ми се случват и няма кво да направя, сигурно доста хора имат.
Ми няма нищо божествено в тия случай.
Просто ти си глупав че си мислиш че бог те е спасил.
Въпросът е много прост - ти даваш сложни обяснения (бръщолевения), от които само 1% имат някакъв смисъл.
На всеки му се иска, но някои не успяват (въпреки че го искат)! В този живот не всичко зависи от нас!
Я пак ама кратко, с 3 до 5 изречения, става ли?
Така. Малко хронология, че от тоя форум тръгват велики истории.
1.Тъмна нощ и една компания от 6-7 човека сме отишли в едно училище.
2. Единия ме издразва като ми налита и яде шамарите
3.Тръгваме към нашата улица.
4.Аз разговарямс други, а той и още двама си шушукат нещо зад гърба ми.
5. Както си говоря и устата ми е отворена този нещо изостава.
6.Засилва се отдалече и със скок като баскетболист ме тресва точно в дясната страна на челюстта явно с мисълта или да ме повали или ф
да избяга.
7.Главата ми отхвърча в ляво като топка, но някак успявам да запазя равновесие и почти по инстикт го хващам за едната ръка.
8. Изяжда още няколко удара в лицето и един шут в топките.
9.Братовчед му, дето ми се обявява за супер приятел ме хваща за рамото и ме издърпва назад. Аз изгубвам равновесие и падам.
10. В това време се намесва и брат ми.
11. Докато съм паднал на земята третия ляга отгоре ми за да ме задържи с тялото си викайки първия да дойде да ме набие.
12. След два неуспешни опита, първия е наплашен и не идва. Всичко приключва.
13.С брат ми си тръгваме. Адреналина ме отпуска. Усещам силна болка в устата си, мърдане на зъб, дрсщешо на езика и вкус на кръв, която поглъщам.
14. Установявам, че не мога да ям попара дори и ме боли даже и като преглъщам. Ясно. Имам счупен зъб.Цяла нощ изпитвам болка, а на сутринта пред устата ми на възглавницата има едно стабилно петно кръв.
15. При зъболекарката. Абе той как издържал ноща. Зъба е здрав, но имасчупена челюст.
16. По-подробни издледвания.Абцес, разкъсани тъкани и излезли счупени кости от дясната страна долна челюст. Спукана горна лява челюст. Абе ти катастрофа ли си претърпял. Имаш късмет, че счупванията са, където има повече мускули та се отъваваш без операция.Усложнения, хапчета, антибиотици, дренажи. 10дни във болница 30 дни яденесъс сламка,трудно говорене, миене с препарат за жабурене и така.
Останалото, че съм глупак просто няма да го коментирам. Нали знаеш, че попринцип най-големите глупаци първи сочат с пръст.
Последно редактирано от Niakoitam : 10-16-2017 на 21:45
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Грозен, въпроса е ти какво точно искаш да прочетеш? Нали ти казах, че ако толкова те тресе любопитството може да ми драснеш и ЛС. Вероятно знам какво искаш да прочетеш. Е няма пък да го напиша...
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Не мога да повярвам, че се включваш само за да коментираш това.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Мисля, че го обикнах. Но ме мъчи нещо. Изпитвам някакъв страх да му го кажа. Лошото е, че не мога да си го обясня този страх. Аз чух думичките от него преди доста време. Не е спирал и да ми ги доказва. Ех, защо съм толкова сбъркано човече понякога...безумно щастлива съм и сама си преча на щастието...
Едит: реших да прочета хрониките на някойтам. Нарича се абсцес.
Последно редактирано от pandabear : 10-17-2017 на 12:59
Абе не знам как точно се нарича само знам как като не му обърнаха внимание 3-4 дни врата ми се изду като на мутра и после други ми казаха, че пак било по-добре, че е било при долната челюст, защото при горната имало много по-важни и прецакващи се неща.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Възможно ли е да обичаш някого толкова много, че дори една година след като вече го няма, дори и да сте прекарали толкова малко време заедно, ти продължаваш всеки един шибан ден да си спомняш за него и да продължаваш да страдаш? Възстановяваш ли се някога изобщо от болката, която ти носи смъртта на едно от най-прекрасните същества, които са били в живота ти? Какво остава, когато част от теб си отиде? Можеш ли да продължиш, когато идолът ти, най-яркият ти пример за живот, загуби живота си?
Аз мога. Започвам всяка сутрин с думите, които ти веднъж ми каза, за да ми вдъхнеш сили. Прекарвам всеки ден в мисли за всичките ни хубави моменти и всяко едно нещо ми напомня за теб. Всяка вечер гледам към онази звезда на небето, която блести най-силно, защото вярвам, че това си ти. Повече няма да те видя, но пък мога да те усетя - чрез вятъра в лицето ми докато съм на мотора, чрез вкуса на любимото ни питие в любимия ни бар, чрез тръпките, които ме побиват всеки път, когато пея нашите песни...
Живя твърде малко на този свят, но живя прекрасен живот, опита от всички сладости и сбъдна всичките си мечти. Винаги си бил и винаги ще бъдеш най-голямото ми вдъхновение. Заради теб и аз ще живея живота си на пълни обороти, ще бъда смела като теб и ще поемам рискове. Ще бъда щастлива и в моето щастие ще бъдеш и ти. Ще продължаваш да живееш чрез мен и чрез всички други, които те обичат.
Страхът, че ще те забравя вече го няма. Нима е възможно да забравиш най-хубавото нещо в живота си? Малките ни моменти винаги ще присъстват в сърцето и ума ми, защото тези спомени са единственото, което ми остави. Моля те, идвай по-честичко в съня ми! Там мога да те прегърна отново, да чуя прекрасния ти глас и да видя чаровната ти усмивка! Там отново сме заедно както преди една година! И в сънищата си, и в реалността, аз те обичам и ти благодаря, че беше част от живота ми!
Приключих с емоционалната изповед, сега ще си дрънкам по-разбъркано.
Вчера разбираемо беше тъжен ден. Не спрях да мисля как докато аз съм си правила кефа сред природата, той е спрял да диша. Чувствам се някак виновна, някак гузно за това, въпреки че е нямало как да знам. Но дори и да не съм знаела, пак ми става супер тъпо да гледам снимките от онзи ден, на които съм широко усмихната, без изобщо да осъзнавам, че в тези запечатани щастливи моменти аз съм изгубила най-прекрасното същество.
Вечерта обаче не ми беше толкова скапана, защото едно мижаво съобщение от точния човек осмисли иначе шибания ми живот. Не очаквах да ми проговори отново или дори да ми пише, но ето, че се върна!Това означава, че възраждам плановете за подаръка за рождения му ден.
Осъзнах, че се чувствам потисната от родителката си. Когато живеех в Пловдив, си вършех всичко сама супер уверено. Когато се наложи да направя нещо вкъщи, дори да става дума за елементарна домакинска дейност например, аз се чувствам супер несигурна, просто защото майка ми е наоколо, скептично настроена, сигурна, че ще се орезиля и не ставам за нищо. От това "светене" логично очакваното се случва заради притеснението ми. Ако "упражнението" се повтори когато мама цербер е на работа, всичко си минава перфектно, ама иди ѝ обясни, че ме пресира и не се чувствам комфортно, когато е наоколо докато правя нещо...
Разбрах още някои неща и съжалих, че изобщо съм опитала да си оправям отношенията с този човек. Дадох един шанс, сега се връщам към сладкото отмъщение и съсипване на студентския ѝ живот.
Днес на два пъти използвах неустоимият си убедителен поглед и с помощта на непоклатими аргументи, се освободих от ходене на две лекции, без това да ми се отрази върху оценката на края на семестъра.
Вече си имам електрическа кана и ще пия по-често чай, защото няма да ме мързи да си го правя.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Млада кръъъъъъъъъв, аве много изоставаш с материалите вече /бахти яките вежди/
забравих да кажа че на някойтам историята е бахти нелепата и се движи в бахти мишкарската компания а за брат ти ще си спестя коментара
то кви са тия братя и приятели
Ти си новата Мегз Каканашева!
Много интересно
Трънчо, това ли ти е виртуалното гадже
Само не разбирам какво общо има тази с Юнгблудз?
И аз мисля, че тази история леко куца
Крайно време е да си вземеш очила.
There is no dark side
of the moon really.
Matter of fact
it's all dark..
извинявам се за невежеството си, но коя е тази дама?Ти си новата Мегз Каканашева
и би ли обяснил защо?
мерси.
Какво точно против брат ми имаш да се изказваш? А относно историята...тя е отпреди около 11 години. Относно въпросната компания.След случая вече аз и брат ми не бяхме в нея. Другите двама правиха опити да се върнат в живота ми, но аз не го позволих. Друг е въпроса, че имаше и мнооого желаещи да ги превъзпитат та кой една кой две седмици ги нямаше от полезрението ми след излизането ми от болницата.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Джошуа и Пулев пропада
ти си купуваш рокли от нея не са прай
брат ти е трябвало да раздава юмруци на поразия, а то....Какво точно против брат ми имаш да се изказваш? А относно историята...тя е отпреди около 11 години. Относно въпросната компания.След случая вече аз и брат ми не бяхме в нея. Другите двама правиха опити да се върнат в живота ми, но аз не го позволих. Друг е въпроса, че имаше и мнооого желаещи да ги превъзпитат та кой една кой две седмици ги нямаше от полезрението ми след излизането ми от болницата.
Викаш да биеме двамата оня а?
Нищо, че първия път като го сбих брат ми и братовчед му бяха от другата страна на училището. А брат ми винаги би скочил за мен. Аз съм с една идея по-миролюбив от него.
Друг е въпроса, че зад гърба на брат му на този дето ми се обявяваше сам за най-добрия приятел и е братовчед на бития се въртеше доста местен криминален контингент.
Последно редактирано от Niakoitam : 10-17-2017 на 20:06
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Объркана съм, нямам търпение и се чувствам зле едновременно. Каква палитра от чувства, а?! Уплашена съм като зайче по Е71, май има такъв път? УатевА, просто не ща да стане като последният път и да съм пренавита пък отсреща да се блъскам в стена. Това е.
Имам нужда от тва да се свия в него и да заспя за колкото се може по-дълго. И да - разомарована съм, че е първа и не мога да хвана такси и да ида у тях да се гушкаме. Просто не ми се спи сама.
Цял ден ме боли главата и ми се вие свят, ще кажеш, че съм пияна пък аз не съм пила толкова отдавна... Какъв алкохолизъм ме беше ошамарил лятото, а сега съм трезва. Не е хубаво да си трезвен. Ама и не ми се пие.
квак
като му го казваш си представяй, че стоиш и го казваш пред сто човека
нещо подобно като да го кажеш тук, ако бяхме сто човека
корените може да са свързани със синусите, а те са свързани с мозъка
ама при теб няма риск нещо в мозъкът ти да се преебе
колко повече
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
